Европейски конгрес. Урок 3

Какво се случва с информационната част в нас, когато тялото умира? Тя може да се пренесе на всеки друг носител. Може да съществува и отделно, не на някаква биологична подложка, а във всякакъв вид. Това е информация! А информацията може да се пренася от електронен носител на печатен, а след това на визуален, слухов и т.н. Сама по себе си информацията не се нуждае от никакъв носител. Той е необходим само за нейното възприемане.

По такъв начин, ако желаем да получим висша информация, трябва да направим свой носител нашето свойство отдаване, а не свойството получаване.

Егоистичното свойство получаване ни ограничава. Можем да поберем в себе си само това, което влиза в нашите сензори, органи на чувствата и само в определен диапазон – зрителен, слухов, тактилен и т.н., зависещ от нашите органи на възприятие, тяхната чуствителност, тяхната способност на разрешаване.

В нашия свят ние, разбира се, създаваме допълнителни прибори, за да усилим възможността да виждаме по-далеч и по-дълбоко. Но това малко ни помага – само разширяваме тези пет органа за усещане.

В действителност около нас съществува още огромно количество информация, която не сме в състояние да възприемем и дори не знаем какво е това.

За да получим тази възможност, ние се опитваме да излезем от себе си, за да не бъдем ограничени в нашето тяло.

Това състояние може да се постигне още в този свят! Възприемайки всичко чрез физическото тяло, чрез своя животински организъм,  да започнем да  усещаме себе си извън него – сякаш вече не живеем в него, подобно на това, когато човек умира.

По принцип, ако умира тялото – нашия животински егоизъм, то се усеща нещо друго. Можем да се опитаме да постигнем това и без да умираме – да неутрализираме нашия егоизъм и тогава, разфокусирайки себе си с нашите егоистични желания на възприятие на целевата природа, ще усетим това друго нещо  – висшя слой!

Хората, които са преминали тези състояния, ги описват и дават конкретна методика как да се направи.

Днес към това състояние се устремяват вече милиони хора, които усещат ограниченост на нашето възприятие за света, необходимост да узнаят в какво е смисълът на нашето съществуване. Това съвсем не са просто някакви философски или чисто научни, познавателни потребности, а конкретно чувство – чувство на огромна депресия, умора от живота, доколкото в резултат на многото кръговрати на живота се стига до въпроса: „За какво съществувам всъщност? Всеки ден се борим само за да живеем, да просъществуваме?! В това ли се заключава смисълът на цялото творение?!“

Тогава си представяме себе си като малки дефектни същества, които само се грижат за това, как да държат своето животно в комфорт. И в това се заключава целият смисъл?! Докато то живее, аз само за него мисля. Ако не започна да отделям себе си, своето „аз“ от това тяло, тогава действително с какво това „аз“ е заето цял живот? Само с това, да следи за това животно.

В наше време произтича постепенно отделяне на нашето „аз“ от животинското тяло. Човек (това е „аз“) започва да чувства, че той не желае през цялото време да се подчинява на  тялото си и да бъде само негов роб. Затова хората изпадат в депресия, в лутане, употребяват наркотици, не знаят какво да правят с живота си и често завършват със самоубийство.

За финал влизаме в много тежка криза. Не желаем да създаваме семейство, да раждаме деца. Не виждаме смисъл! И ако в края на краищата, аз трябва по неволя да живея, за да държа в комфорт това животно, за какво ми е тогава всичко останало – аз ще мисля само за това! Тоест човек започва дори да регресира.

От 3-ия урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73737]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Душа и тяло, Конгреси и събития - Няма коментари→

В продължение на десетки хиляди години до днес сме се развивали по волята на съдбата – и фактически с това нищо не сме достигнали. А психологията – науката за човека, за неговата природа и вътрешен свят, съществува само от около сто години.

До нейната поява не сме считали за нужно да изучаваме своето поведение и сме се развивали подобно на животни по волята на случая. Едва сега чувстваме необходимост от знания за човека, за обществото и обкръжението, за това как да го създадем, и как правилно да организираме своя живот.

Самото понятие „живот извън тялото“ малко се свързва с мистиката, но няма никакво отношение към нея. То означава развитие на погледа върху себе си, сякаш отстрани, възможност да видиш света с очите на друг човек. С това в нас се появява възможността да се разбираме един с друг -точно това, което трябва да умеем.

На мъжа е трудно да погледне света през очите на жената. Но практически всеки от нас живее в семейство и разбира необходимостта от неговото създаване, – иначе ще умрем, както динозаврите. Трябва да имаме деца и да ги възпитаваме. Затова за нас е важно да разберем психологията на противоположния пол и да изясним за себе си, не само как правилно да живеем, но и как да се наслаждаваме на този живот.

Включвайки се един в друг, получаваме втората половина на света. Така сме устроени. И това се нарича „живот извън тялото“, т.е. получаваме допълнително възприятие отвън. До този момент съм се развивал егоистично вътре в своето тяло и съм се стремил, колкото се може повече да напълня себе си и колкото се може по-малко да приемам знанието, мнението и възгледите на ближния.

Днес, кризата, в която се оказва въвлечен целия свят, ме задължава да стана част от ближния, да приема неговата гледна точка, неговия възглед и неговия вътрешен свят. И тогава, сякаш, излизам извън себе си и ставам част от останалите хора. По този начин придобивам желанията и мислите на цялото човечество – всички негови възможности. Сякаш излизам от своето собствено тяло и получавам възможност да усетя цялата действителност.

Тук старата епоха отстъпва място на новата, на съвсем друго усещане на действителността. Сега в мен се появява възможност да виждам и усещам действителността не вътре в своето ограничено възприятие, а чрез общото усещане и разбиране, натрупано от цялото човечество.

Ако се сближавам с всички останали хора и получавам възпитание в обществото, представено в цялата негова широта и разнообразие, то получавам възможност да видя света в целия спектър на усещания и възприятия, а не само лично. Сега в мен са включени всички хора, и моята палитра за света става по-богата.

От 3-та беседа за новия живот, 29.12.2011

[66971]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на действителността, Душа и тяло, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава способността да “чувстваме света чрез всички“?

Отговор: Ако съм включен в другите, чувствам това, което те чувстват и мисля за това, което те мислят, е ясно, че притежавам способности, няколко пъти по-големи от тези на обикновения човек. Аз съм много по-широк, способен повече да включвам в себе си. В крайна сметка, нашето възприятие на всяко явление зависи от броя на параметрите, които сме способни да усвоим, от гледна точка на резолюцията.

Броят на параметрите зависи от това, доколко в мен са включени противоположни неща. Поради разликата между тях, аз различавам отделните части и мога да построя от тях, като с Lego, много варианти. В същото време разбирам от какво се състоят тези структури и по какво едната се отличава от другата.

И, ако приетите от мен чувства и разум от другите хора, се абсорбират в мен, ставам притежател на различни и противоположни свойства. След това възприемам света по-многостранен и по отношение на предишното плоско възприятие той изглежда като изход в друго измерение.

Психологически това е едно изцяло ново възприятие, един нов свят. Така аз се издигам над ограниченията на тялото, свързани с категориите на времето, движението и пространството, тъй като аз съм включен в човечеството. Получавам неговото общо чувство, неговия съзидателен разум – данните, идващи до нас от природата.

Имам възможност да разбера чувството и разума, свързани с природата и намиращи се в нея като мой корен. От там идва цялото развитие в този свят. В това развитие аз виждам, че се връщам към това място, към този корен на чувства и разум в природата, от който се е развила цялата верига на сътворението: неживото, растителното, животинското и аз – човека, който достига корена и по този начин затваря кръга на развитието.

Искам да подчертая, че не случайно природата ни тласка към състояние на взаимно поръчителство, така че буквално да загубим своите частни свойства. Ние не ги губим, а само се издигаме над тях, защото те са материални, отнасящи се към животинското ниво.

Всичко частно в мен се отнася до грижа за тялото, за да може то да просъществува определеното му време по най-добър начин. А развитието се състои в това, ние да се издигнем от грижа за тялото до обща грижа. Тази споделена грижа ни дава напълно различни свойства – не телесни. Благодарение на тях, аз разкривам програмата и целта на сътворението, намерението на природата, в която нито един елемент не се развива случайно – всичко се движи в съответствие с програмата. И аз мога да разбера тази програма.

Веднага щом се устремявам към интегралната визия, свързвайки се с други хора, незабавно започвам да долавям тази интегрална визия, сменям очилата си на кръгли, на интегрални. Виждам цялата природа, вместо да я получавам от тесен канал на тялото ми – какво е добро или лошо за мен: ядене, спане, развлечения и др.. Не, аз не живея за това! Живея на ниво, което не зависи от тялото ми и вече гледам на природата, която е над тялото. Сякаш не се намирам в тяло: съдя, проверявам, контролирам от позицията на общочовешкия разум и чувства. Тази степен коренно се различава от сегашната.

Сега аз съм просто едно развито животно – в определени рамки и неизвестно, в добра или лоша страна. А благодарение на включването в световния разум аз достигам едно ново измерение. Аз качествено променям възприятието си за света, в който живея. Той става истински, тъй като аз вече не гледам на света през тесния егоистичен процеп, притегляйки полезното и отхвърляйки вредното, а буквално излизам през него навън и живея в света. А там възприятието е абсолютно друго: не през егоистичното сито, през което виждам само това, което е полезно или вредно за мен, а извън зависимостта от себе си. Това се нарича ново измерение, присъщо на човека.

И тогава, действително, разкривам разума и чувствата, които се намират там, в светлото състояние извън моето тяло, зад стена с тясна пукнатина, през която гледам. Аз разбирам целия процес и целта на сътворението.

Нашите изследвания показват, че това е вярно, че то е нещо неуловимо за нас. Но ние започваме да осъзнаваме, че очевидно, това ниво съществува. Можем да го сравним с тъмната материя: тя съществува, но ние не я възприемаме, а тя е 90% от цялата материя, която съществува във Вселената.

Така че, общото чувство и разум, които се намират във Вселената, ние за сега не можем да разкрием. Въпреки това учените, които изучават космоса, говорят за присъствието на мощно чувство и разум, като звуци, които ние не можем да доловим, а само чуваме като някакъв шум. Ние не можем да разкрием тези явления, защото те се отнасят до по-висше от нас измерение.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66964]

Публикувано в: Възпитание на децата, Възприемане на действителността, Душа и тяло, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Като психотерапевт аз мога достатъчно добре да си представя, че хората учат по програмата за интегралното възпитание от 3 до 5 години. Как смятате, има ли някакви ограничения по време или хората ще се занимават с това през целия си живот?

Отговор: Дотогава, докато цялото човечество не достигне до максимално ниво на взаимодействие с Природата, когато всички ние вътрешно, практически инстинктивно, не бъдем свързани с нея и не започнем да работим в унисон с нея, аз не виждам възможност, да престанем или да се откажем от това. Природата моментално, чрез всевъзможни удари, все едно ще ни заставя отново и отново да достигнем до равновесие с нея.

Аз не знам какво ще стане след като достигнем до това състояние. Но днес, наблюдавайки тенденцията на развитие и поведението на природата по отношение на нас, може да се каже, че тя обезателно ще ни доведе до състояние на пълна хармония.

Реплика: Тоест в тази методика има някаква висша цел,  която в крайна сметка ние ще достигнем?

Отговор: Мисля, че при това човек ще постига такива инфомационни дълбочини на своята същност, които се намират, като че ли извън неговото тяло.

В тялото си ние съществуваме определено време, а информацията, нейният кръгообоот в различни проявления е вечна. Сега кръгооборотът на информацията се проявява чрез тялото, а може да се проявява и чрез някакви други образи.

Практически тук ние излизаме на фантастично ниво. Може да си мислим, че става дума за задгробен живот. Но ние излизаме на такива нива, които много хора от типа на Волфганг Месинг чувстват в нашия свят.

Мисля, че всички хора могат да достигнат до това. Тоест, човек се издига над волята на случая, над своята съдба.

От беседата по интегралното възпитание, 12.12.2011

[64336]

Публикувано в: Възпитание на децата, Духовна работа, Душа и тяло - Няма коментари→

На ниво на всеобща интегралност човек престава да усеща смъртта. Той се разтваря навътре със своите желания, мисли, чувства в общата огромна мисъл, в огромното единно желание, което всички ние създаваме и гладко, спокойно и красиво преминава в други състояния.

Това се случва още преди да умре неговото тяло, защото то става нещо общо, живеещо в една идея, в единно съществуване в природата и обществото. Неговият дух се нарича ”човека в нас”, а всичко останало – това е физическото тяло намиращо се на животинско ниво на развитие.

Човек се нарича онова ниво в нас, което може да се съедини с другите в една единствена интегрална система. Когато се появява усещането, че ти си заключен в тази система заедно с всички свои мисли и чувства, в разум и сърце, то твоето тяло престава да се усеща и сякаш ”плуваш” над него. Ти се намираш в него, но не го усещаш, както да допуснем в момент на някаква еуфория, особени усещания, когато човек за малко излиза извън тялото си.

Взаимното поръчителство извежда човека на следващото стъпало на съществуване. При това ние се включваме в общия разум, в общите чувства, когато този разум и чувства стават едно общо цяло и заедно се съединяват в единния разум и чувство на цялата вселена, на цялата природа, на целия механизъм, който задвижва вселената и я управлява. Това е закона на вселенската еволюция. Ние влизаме в този закон и ставаме негова активна част. Постигането на такова единство между нас – това е то ”човекът” в нас. Ние ставаме единни с природата и по такъв начин се приповдигаме над всичко което засяга нашето тяло.

От ТВ Програмата ”Интегрален свят”, 30.10.2011

[61206]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Душа и тяло, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Свят”: Любовта към ближния може да се определи като отдаване на ближния, което е най-близко до същността ù и е призвано да ни помогне да не забравяме за намерението.

В статиите ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”, Баал а-Сулам обяснява, че злото начало ни е дадено като взаимна ненавист, за да се издигнем над нея и от тази ненавист да изплетем връзките на любовта. По такъв начин поправяме себе си, разкриваме между нас подобието на универсалната Сила, Твореца, и преминаваме към сливане с Тях.

В статията ”Свят”, Баал а-Сулам обяснява това с помощта на сериозен, научен подход, който ни позволява да действаме, отхвърляйки всичко, което няма реално съществуване в света.

Нашият живот, напредването ни в света и ние самите – всичко това е настроено, за да изпълним ”работата на Твореца”, т.е. да се поправим и да Му се уподобим. Принципът на реализация е прост: любовта към ближния е отдаване на ближния. А отдаването на ближния означава, че поставям желанието на другия по-високо, отколкото собственото. Подобно на майката, която се грижи за детето, защото съм призван в служене на другия, на ближния, на всички, на цялото човечество. И ако достигна тази степен означава, че съм поправил себе си. А какво се случва с моето Аз?

Издигаш се над себе си, казва Баал а-Сулам. Но все още в теб остава ”животното”, за което си се грижил по-рано. И в степента как го оставяш, пренасяйки грижите си, желанията и мислите към другите – там намираш душата си. Тя се намира извън тялото – във връзката с ближния, в твоята грижа за него, в стремежа си към него. Ако имено така ще се отнасяш към ближния, то ще намериш съсъд за душата си, заедно с напълването.

Ето защо ”животното” се нуждае единствено от теб, за да излезеш наяве от него. То ще се обновява в кръгооборотите на живота и смъртта, докато не успееш изцяло да се освободиш, в любов към ближния. Тогава нуждата от животното отпада и се прекратяват животинските ти кръгообороти.

От урок по статия”Свят”, 04.11.2011

[59798]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Душа и тяло, Ежедневен урок - Няма коментари→

Перфектно състояние – това е състояние на организма, в което всички органи функционират в съвършена хармония, в абсолютна връзка помежду си. И тогава този организъм чувства живот. Вечното, съвършено наслаждение изпълва абсолютно всички. Защото циркулира между всички, възбужда се, съхранява се и се генерира от всеки един от нас.

Ако достигнем такова състояние, виждаме, че всеки поотделно не може да се напълни с нищо, да се наслаждава. Докато универсалната връзка е движението на огромна сила, която се нарича „живот“. Това трябва да постигнем, в противен случай няма да можем и пръстите си да движим, няма да имаме никаква жизненост.

В човечеството вече се проявява апатия, примирение, нежелание за всичко. Фактът, че всеки от нас наслаждава сам себе си – и така наслаждението в нас гасне. За момента то ме напълва, усещам го някак си – и то изчезва. Защото е част от моя егоизъм, от моето желание. Наслаждението и желанието са противоположни. В случай на контакт възниква усещане за напълване, за щастие, но в същото време това е унищожение. Те се унищожават взаимно. Защо?

Това е много просто. Да предположим, че съм жаден. Докато пия, утолявайки жаждата си и напълвайки желанието си, чувствам, че се наслаждавам. След като това желание се напълни – наслаждението унищожава самото желание и аз повече не искам нищо. Ето защо в случай, че се наслаждавам сам, моето наслаждение е ограничено и по количество, и по качество, и по време – по всички параметри.

Ако всички желания и наслаждения в нас са взаимно свързани, то те протичат от единното към другото. Аз наслаждавам теб, ти мен, той наслаждава трети и така нататък в кръг. Това е циркулиране на безкрайно, огромно желание с безкрайно, огромно наслаждение, което никога не угасва, защото напълвам не само себе си, но и всички останали.

Когато съществуваме като клетки в едно тяло, тогава в това тяло има живот – едно непрекъснато движение на желанието и наслаждението, което преминава през всички нас, излива се от единия към другия. Това се нарича вечен и съвършен живот, до който трябва да достигнем.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 16.10.2011

[59404]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Душа и тяло, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: С какво конкретно трябва да започнем, за да усетим цялата система на мирозданието вътре в себе си?

Отговор: Само с нашето взаимното включване в една единствена група. Мъже или жени – не е важно, къде, кой, как – ако всички се опитват да се обединят в една единна система, в системата на взаимно поръчителство, тогава самите ние ще станем една затворена система и ще започнем да усещаме общото, циркулиращо между нас наслаждение под формата на духовна светлина.

Това е непрестанно усещане за вечен съвършен живот, съществуващ над нашето сегашно съществуване, без да има никакво отношение към животинското ни тяло. Тоест, когато започнем да усещаме това огромно циркулиращо наслаждение, тогава ще престанем да усещаме своя живот като единствено съществуващ и дори смъртта на тялото няма вече да се възприема като смърт, а като изход от своята най-ниска, незначителна част.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58613]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Душа и тяло - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някакъв трик, от който мога да се възползвам, така че през цялото време обществото да ме насочва, независимо от всички пречки, които ми поставя  моя егоизъм?

Отговор: Това е един много интересен момент. Виждаме, че по протяжение на цялата история, и до ден днешен, човек е ставал все по-умен, от поколение в поколение. И тази мъдрост се натрупва във всяко поколение, а не в самия човек.

Да допуснем, човек е изживял определните му 70 години, завършил е живота си и се ражда отново – в следващото поколение. Но защо той се ражда съвършено неразумен, и губи всичкиящя си жизнен опит, навици, всичко, което е получил в предишния си живот? А от друга страна за какво умираме, щом бихме могли да пренесем със себе си всичката възприета мъдрост от поколение в поколение?

Животните работят по инстинктивно заложената в тях програма. Те се раждат и на тях не им е необходимо да се учат, те вече притежават всички нужни им инстинкти. Но при човека тези инстинкти не съществуват, и как тогава аз мога да предам от поколение в поколение всички постигнати от мен успехи в изучаването, натрупаната информация, знанието за обкръжаващата среда, обществото, целия опит?

И Творецът ни е приготвил особен метод. Развивайки се като животни, само на материално ниво, ние не бихме могли да пренесем от живот в живот никаква натрупана информация, която сме придобили като хора (хора в материалния смисъл, тоест на неживо, растително, животинско и човешко стъпало).

Но сега ние излизаме на последното четвъртото стъпало от човешкото развитие – и в това е причината за глобалната криза, кризата в обществото. Понеже ние чувстваме, че сами не съответсваме на тази глобалност, не сме свързани с обществото на таова ниво и и не го използваме, за да изградим самите себе си.

Природата изисква от нас да се развиваме в много интересна форма: ако аз съм свързан с обкръжението и се развивам за негова сметка, тогава аз построявам в себе си нови стъпала на постижението чрез моята връзка с това общество. По такъв начин аз ставам “Човек“, тъй като придобивам желание за отдаване. И тогава цялата ми работа, всичките ми знания и постижения, всичко с което съм се сдобил за 70 години на моя живот – остават в обкръжението.

А когато умра и се родя отново, започвайки новия си живот, аз се свързвам с всичката тази информация, оставена от мен като в хранилище и продължавам! Тоест всяко стъпало сега, ако ние правилно се свързваме с обкръжението, ще бъде изграждането на още по-високо стъпало.

Не започвам отново да откривам Менделеевата таблица и всички останали закони. Ако аз по естествен начин се свързвам с обкръжението, то ще получа от него всички знания, които съм достигнал преди и съм оставил в обществото. Аз съм останал там, всъщност съм се съединил с тях и съм установил контакт!

По такъв начин ние виждаме, как сами запълваме всички недостатъци, празноти оствени от природата в човека, в сравнение с животните. Такъв чудесен способ ние приготвил Твореца за духовен напредък. И в течение на няколко години или въжно е на няколко живота, аз се издигам на самия връх и не губя нищо – нито един малък детайл, изучен някога дори в този материален свят.

Новороденото се ражда и започват да го учат да контактува с обкръжението, тъй като раждайки се то притежава само неживо, растително и животинско стъпало и трябва бързо да премине всички тези стъпала. Но след това то така ще се развие, както е било казано по времето на Храма, когато целия народ на Израил се е намирал в духовно постижение: “нямало е дете, от Дан до Беер-Шев, което на шест години да не е знаело законите на святостта и нечистотата“.

Защото всички тези постижения се съхраняват в обкръжението, с което в течение на своя живот аз се съединявам и ставам едно цяло. Там се намират всички мои постижения, цялата духовност – а физическото тяло живее и умира, тъй като то е само външната форма намоето проявление.

И всичко това е много актуално днес, защото ние сами все още не знаем, на какво високо стъпало ние съдено да се издигнем.

От урок по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55586]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Душа и тяло, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: На въпроса за живота и смъртта, Вие отговорихте, че в духовното няма разлика между живота и смъртта, защото смъртта е трансформация в друга форма на съществуване. Където човешката душа се трансформира в друга форма?

Отговор: Душата е част от Твореца, т.е. алтруистическото желание, се формира в нас с усилията да отдаваме и да обичаме, когато ние с нашите свойства навлизаме в нашия свят. А животът или смъртта на тялото към това нямат никакво отношение.

Въпрос от английския блог: Понякога Вие пишете, че с помощта на кабала може да се достигне до центъра за управление на програмата. Нима Творецът е просто ”машина”?

Отговор: Творецът е Природата!

Въпрос от английския блог: Длъжен ли съм да моля Твореца да ме накара да работя за Него? Аз нямам нищо против да стана Негов роб, доколкото и така вече съм роб на своя егоизъм. Сезар Валерио.

Отговор: Моли и искай всичко! Ти и така нямаш власт над своите искания, тъй като на Твореца не са му нужни твоите думи – той седи в твоето сърце и го усеща още преди ти да усетиш своите сърдечни желания. Аз съм много щастлив да чувам твоите въпроси (от Бразилия) по време на уроците.

[53509]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Духовна работа, Душа и тяло, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съобщение (от The Independent): Националната статистическа служба на Британия се опита да измери феномен, който до сега е бил запазен само за поети и писатели на песни… индекса на щастие…

„Всички възрасти са съгласни, че, като оставим на страна мимолетните наслаждения, има свята тройка, когато става дума за това, колко добре се чувстваме и къде живеем: добро здраве, изправни отношения и задоволителна работа.”

Коментар: За всички хора в света щастието се свежда до задоволяване на следното:

-      Три телесни желания, изхождащи от „животинското” тяло (храна, секс и семейство (приятели));

-      Три „социални” желания, възникващи под влияние на обществото (богатство, власт или слава и знание).

Проучвания във всяка страна могат да определят как жителите и виждат щастието, защото всеки има гореспоменатите шест желания. Но във всеки човек те са изразени в определена пропорция, а във всеки народ – в специфична пропорция за дадения народ.

Има друг вид хора, които освен тези шест желания, имат по-висше желание да разкрият смисъла на живота – неговия корен, Твореца. Задоволяването на всички други желания ги интересува само доколкото е необходимо за тяхното съществуване.

[49691]

Публикувано в: Душа и тяло, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Взаимните отношения с Твореца и взаимните отношения с другарите трябва да бъдат за нас едно цяло. В такъв случай защо те се различават в нашите възприятия? Защо външната реалност се раздробява в моите очи на близки и далечни, на непосредствено обкръжение, общество, човечество?… Защо хората се делят на групи: семейство и роднини, съседи и познати, общности и народи? За какво е тази прескачаница, външни детайли на възприятието?

Не стига това, че тях поне ги виждам, чувствам, но освен това има още и Творец…

Моята реалност се дели на две: едната част задържам като усещане, а за другата само чувам, независимо от това, че не съм уверен в нейното съществуване.

Наистина осезаемата действителност и реалността е скрита за сега от моите органи за усещане – това е едно цяло. Обаче на мен са ми предоставили възможността да играя, да се упражнявам, да тренирам в придобиването на нови усещания, ”да се заострям” като осъзнавам доброто и злото.

На мен са ми дали въображаема реалност, която сега възприемам като въображаема и другите като въображаеми – и на този виртуален полигон, благодарение на въображаемата игра, аз мога да се тренирам. Мога да извършвам тези или онези действия, независимо дали са добри или лоши, за да се уча на тях.

Имайки предвид как поетапно завършвам тази игра, в моите усещания се проявява истинската реалност, за сега скрита от очите ми. Тя се изявява в мярката на правилното ми включване в нея, без да си навредя. Така ние следим израстването на малкото дете, постепенно му предоставяме все по-голяма свобода в зависимост от това, как то възприема самостоятелното си развитие. Ние го пазим от всичко,за което виждаме, че не му достигат сили – разум, чувства, всичко, което още е не достатъчно развито в него.

В духовното се случва същото. Отгоре е спусната покривало – охрана, скриващо от нас огромния свят с безкрайните възможности, които ние можем да използваме за добро или зло. И ни се разкрива винаги само онова състояние, онази област, онези желания и онези напълвания, с които ние вече можем да работим, да се обучаваме с тяхна помощ и да напредваме в нашето развитие. Всъщност всичко зависи от самия човек.

И така, в разкрита ни днес реалност има две области: Взаимното отношение между хората и взаимните отношения на човека с Твореца. Всъщност това едно и също. Ако аз обгръщам със своето намерение всичко, то тогава напредвам правилно.

Тук трябва да се разбира, че става дума не за благотворителност и добри дела, както е прието да се разбира, а за поправка на душата, за разкриване на скрита от мен област, която се явява моя душа. И изначално трябва да осъществявам всичките си действия, които са явни и въображаеми в този свят, изключително като упражнения.

Моята действителност е мнима, нереална, тя съществува в моето възприятие само за да може посредством нея да достигна целта. И тогава тя ще изчезне. Тя се рисува само в моето въображение като имитация, като учебен тренажор.

Обаче ако се отнасям към този тренажор с цялата си сериозност, то аз напредвам към целта. Затова този свят е важен, както и духовният. Нещо повече, моите взаимни отношения с другите са по-важни, отколкото взаимните връзки с Твореца – та нали именно те ме водят към Него.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 06.07.2011

[49649]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Душа и тяло, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Трума (дарение)”, п. 432: …всички хора на света знаят, че ще умрат и ще се върнат в прахта и затова много се разкайват и се връщат при техния Господар, заради този страх. Страх ги е да прегрешат пред Него.

Въпрос: Какво е значението на „да умреш”?

Отговор: „Да умреш” или „да живееш” говори за желанието. Според „Зоар” „жив” означава отдаващ, а „мъртъв” означава получаващ.

В духовното няма живот или смърт. Ние говорим за живот или смърт в нашия свят, защото възприемаме само от формата на съществуване и виждаме, че тази форма сякаш изчезва от нас. Мислим си, че животът е тялото, когато то диша, а смъртта е, когато то спре да диша.

Но за човек, който започва да усеща духовното, това различие става много странно: как е възможно това да бъде индикаторът, според който определяме разликата между това, кое съществува и кое не, какво е живо и какво е мъртво? Това е, защото този човек започва да възприема различна форма на съществуване и земните понятия за живот и смърт изчезват от него.

Ако човек премине към по-важно възприятие, където отдаването се счита за живот, а получаването – за смърт, тогава той се издига над нивото на животно до нивото на човек и тогава за него „живот” означава съществуване на човешко ниво, а „смърт” – на животинско. Той не свързва живота и смъртта със съществуването на животинското тяло.

Тогава това животинско тяло изчезва от неговото усещане, губейки значението си за определяне на състоянието му – живот или смърт. Дори ако тялото умре, човек, по отношение на духовното, вече е на различно ниво на желание в усещането за живот и смърт и той е обединен с тях.

Затова този свят вече не е причина за това, човек да спира развитието на душата си.

От урок по книгата „Зоар”, 08.07.2011

[47531]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Душа и тяло, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато настъпва сегашната ”тъмнина”, само по изкуствен начин може да излезеш от това състояние и да го преодолееш. Защото в действителност, в нашия живот няма никаква надежда. Ние живеем като белтъчни тела и приключваме земния си път умирайки.

Има живот, който се усеща вътре в животинското, биологично тяло. А ако тялото умре и животът умира, изчезва усещането за живот и нищо не остава. В този смисъл човешкото тяло няма никакво преимущество над животинското.

Единственият изход в този живот е да се издигнеш на духовното ниво. Само така може да достигнеш вечността. Ако ти се възползваш от тази възможност и в това време, докато се намираш в този земен живот, успееш да скочиш в следващото измерение, значи си успял да станеш вечен. Ако ли не, за теб няма никакво продължение.

И човек усеща това. Тази истина започва сега да се разкрива и да отслабва човека, защото се получава, че няма за какво да живеем. Това е вечната точка в него, изискваща от всеки човек вечност – коренът на всички проблеми, защото днес се изисква отговор. Защото тя усеща, че целият предишен подход, цялото спокойствие, когато той тайно се е утешавал, че се отнася към вечността – сега изчезва! И няма какво да се направи.

Желанието ни се отнася към 4-то ниво, във всеки у нас има подготовка към ниво ”далет”. Макар че ние със своето тяло се отнасяме към неживото, растително и животинско ниво, но вътре в това животно има точка на човешкото ниво. И макар само на тази една точка аз трябва да дам отговор, иначе тя няма да ме остави на мира. Защото това е точка на много високо ниво и затова тя е най-важна от цялото останало животинско ниво в мен.

Ние виждаме, че ако на човек му бъдат дадени всички блага, но му кажат, че той скоро ще умре и нищо няма да има, то на него му остават само наркотиците, за да се откъсне от тези мисли, така ще потисне тази точка, за да не я усеща.

Ние сме скрили тази болна точка наполовина, за сметка на религията и усещането за вечното съществуване. Когато излезе книгата на Моуди ”Живот след живота” (тоест след смъртта), хората много се зарадваха. Те много харесваха да я четат и да преразказват всичките ù разкази. И това, което има там – им даде надежда за бъдещето.

Тоест половината от тази точка на човешко ниво в животинското ни тяло, се е изгасяла за сметка на надеждата за съществуване на вечното бъдеще, а втората половина е мълчала просто заради това, че ние сме се опитвали да не се сещаме за нея. Целият този стремеж за материални желания: пари, секс, семейство, слава, почит, знания, в хипер атрофирала форма, са били само за това, да се потисне тази точка. Увлечи се в играта, за да не задаваш толкова много въпроси. За да се внуши на публиката, че ние сме изпълнени с живот…

И главната криза е в това, че всичко това рухва. В това е цялата причина.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.07.2011

[48130]

Публикувано в: Духовна работа, Душа и тяло, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли духовното постижение в нашия живот да промени продължителността на земното ни съществуване? Влияе ли едното на другото?

Отговор: Човек трябва да се стреми да завърши с този земен път своя висш духовен път. Ако той постигне такова състояние, тогава действително животът му ще е успешен. Това зависи от него.

Колко години в крайна сметка ще просъществува – не зависи от него. А как да изпълни съществуването си с поправяния – това вече е негова работа.

Но, все едно, жизненият му път е такъв, че в продължение на тези години, той точно да може да достигне поправянето си. Така се дава. Останалото зависи от човека.

От виртуален урок, 10.07.2011

[47792]

Публикувано в: Духовна работа, Душа и тяло - Няма коментари→

В хода на историята, ние сме се развивали в своя егоизъм на нивата на: неживата, растителна, животинска и човешка природа на този свят. Някога са съществували само скални породи, след това са се появили растенията, после – животните, а след това – хората на два крака. Така е преминал процесът, тъй като в нас стъпаловидно се е развивало желанието за наслаждения.

Както пише Ари, развиващото се желание приема външни форми, съответстващи на нивото на неговото развитие. По такъв начин, неживата природа чрез коралите преминава в растителна, растителната чрез особен вид – в животинска, а животинската чрез маймуната – в човешка. При това, във всяка категория на желанието се съдържа целия спектър от видове, чието многобразие наблюдаваме пред себе си. Те се различават само по големината на желанието, която придава различните свойства за всеки вид.

По принцип, големината на желанието – това е Малхут, а преди нея се намират девет сфирот. Свише, тя започва да получава и да усеща свойствата на Твореца – деветте първи сфирот на пряката светлина.

Въобще, възможностите за усещания в Малхут не са ограничени от никакви условия: тя просто иска – и чувства. Но чувства само минимална, мъничка светлина, микроскопична порция живот. Това е и нашият свят с четирите нива на неговата природа. Повече от това не чувстваме – и в него няма душа.

„Душа” се нарича частта от Твореца, свише. Ако над Малхут има екран, то, получавайки девет сфирот, тя може да произведе в отговор своите девет сфирот на отразената светлина. Това вече е степен на подобие на творението с Твореца.

По такъв начин, нашите девет сфирот се явяват съсъд на душата. Това е моята душа, и аз усещам как в този съсъд се облича Творецът, светлината.

А дотогава няма душа. Никой в този свят не притежава душа. Защото „душата” е част от Твореца, свише – свойството отдаване, намиращо се в човека, в неговото желание.

От урок по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42975]

Публикувано в: Духовна работа, Душа и тяло, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мишна. Трактат на мъдреците (1 в.н.е.): „Казал раби Акива, че всичко се дава като залог и капанът е поставен за целия живот. Дюкянът е отворено и всичко се дава назаем. Но книгата е отворена и всичко се записва в нея. Който поиска да вземе назаем, нека вземе. Но всеки ден се начислява на човека, осъзнава ли той това или не, такса за взетото, справедливо. И всичко е готово за трапезата”.

От статията на Баал а-Сулам „Свят”: Виждаме в нашия свят смяната на телата, но душите преминават от тяло в тяло – до своето окончателно поправяне.

Творецът е създал нашия свят за хората, за да постигнат възвишената цел – сливането с Него. За да ни принуди да изпълним работата по поправянето на себе си от егоизма до любовта към себеподобните, Творецът се е скрил, но е подготвил този свят за нас, не в качеството на безстопанствено имущество, както ни се струва, а като залог – тоест поставил е капан – животът, който разкриваме като клопка и сме принудени да приемем да поправим себе си до великата цел.

Магазинът е отворен, въпреки че светът изглежда без стопанин и ние всички вземаме непредпазливо – „магазинерът дава назаем” – стопанинът е скрит, не иска възнаграждение, тъй като дава на кредит на всеки – в брой – „книгата е отворена и ръката пише”, записва всяка постъпка. А законът за развитието ни тласка напред и ни принуждава от лошите действия, под въздействието на горчивите им последствия, да преминем към добрите.

А времето за съществуване на всяко лошо състояние е доколко се изисква за осъзнаването на неговото зло – дотолкова, че обществото не може повече да се намира в него. Тогава то го разрушава, преминава в по-доброто и отново разкрива в него загубата и т.н., докато редуващите се състояния не доведат до такова, в което не се разкрива злото.

„И събирачът на данъци, всеки ден изисква такса от човека” – живеещите неосъзнато, заплащат със страдания, а онези, които сами се стремят към целта на творението, усещат доброто в своето движение.

А очакваната цел, която в края на крайщата, трябва да бъде постигната, напомня на трапеза, която гостите опитват с огромно наслаждение – „Съдът е справедлив съд, всичко е поправено и е готово за трапезата”.

Всичко е като залог

Всичко е като залог. Чака живите капанът.

Лихварят е в магазина. Правилата са прости.

В разтворената книга всяка монета

Ръката вписва в брой без суета.

И всеки желаещ дълг да заеме,

Нека влезе и да вземе. Липсата е забранена.

Но събиращите налози няма да се спрат.

Ще дойдат и ще съберат дълга. Искаш или не.

Защита имат те. И съдник е Творецът.

Отиват си длъжниците, за да се върнат пак.

Готов е и чака Неговите гости в дворецът.

И е застлана масата, и трапезата е готова.

(Стихотворна преработка – А. Илин, Ню Йорк)

[40256]

Публикувано в: Баал Сулам, Душа и тяло, Кабалистични източници - Няма коментари→

Лекция в Рим

В подема над егоизма, наред с другото, се крие удивително откритие: ние започваме да откриваме, че целият свят се намира в нас, а не извън нас. И това е логично, защото всъщност аз не зная какво има там отвън.

Човек възприема само това, което влиза в неговите органи на чувствата и чрез нервната система попада в мозъка, който обработва общата „картинка“. Така ние и усещаме света. Достатъчно е да прережеш нерв, за да изпадне някаква част от реалността от нашите усещания.

И така, издигайки се над себе си, човек вижда, че неговото възприятие съвсем не се намира отвън, а изцяло зависи от неговите органи на чувствата, от желанията, от мислите, от чувствата и разума. И затова, знаейки как да променяме тези параметри, можем да разширяваме своето възприятие, да се издигаме над ограниченията на петте сетивни органа.

Оттук е и името „наука кабала“ – което буквално означава „получаване“. С нейна помощ човек постепенно излиза от материалните органи на чувствата на своето животинско тяло и разширява усещанията си до безкрайността. Наред с живота в нашия свят, той напредва до такова ниво, когато вече не асоциира себе си с материалното тяло, тъй като над него вижда реалността като много по-голяма.

Сега той не обуславя своя живот на възприятието с петте си сетивни органа. И даже когато тялото умира, човекът остава в реалността, която е придобил над него. Той не усеща изчезване – защото новото измерение е проникнало в неговото възприятие още преди смъртта на тялото.

По такъв начин човек живее на две нива: на материалното стъпало, както всички ние, и на „извънтелесното“ стъпало, издигащо се над егоизма.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44614]

Публикувано в: Духовна работа, Душа и тяло, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Получава се, че когато човек се издигне над всички свои материални интереси и се свърже с висшата природа, Твореца, физическата смърт повече няма значение за него?

Отговор: Това е вярно. Когато попитах за това учителя си в самото начало на своя път, той каза, че човек, който учи кабала, трябва да достигне до състояние, когато започва да се отнася към живота на своето материално тяло като към риза – сякаш в края на деня той си сваля мръсната риза и я хвърля за пране, а на следващия ден слага нова. Точно така е и с нашето тяло.

Това са реални неща. Те следват от изучаването на „себе си”, когато излизам от възприемането на своя живот вътре в телесните желания. Сега ние живеем за своето материално тяло! Но ако изляза от това усещане и се съединя с висшата сила, аз веднага започвам да чувствам вечното течение на живота.

От лекциите в Рим, 20.05.2011

[44674]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Душа и тяло, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Да излезеш от своето его и да се повдигнеш – това ли означава да достигнеш духовността? Превръща ли това нашата душа в безсмъртна?

Отговор: Науката кабала казва, че изначално никой от нас не притежава душа, има само точка – зачатък на душа, като капка семе, предшестваща човека.

Ако аз искам да придобия душа, то трябва да се съединя с ближния, да придобия неговите желания, и те да станат като мои собствени желания.

Тези желания, които аз присъединявам – стават съсъд за моята душа, и в него аз разкривам висшия свят и висшата светлина – извън мен. В мен се намира само точката – зачатъка на душата и, разбира се, моето физическо тяло, което живее и умира, както всичко живо.

Всъщност, целият предмет на науката кабала – е как да изградиш душата, да усетиш в нея безкрайната реалност и да съществуваш в нея. Такава е целта на човека – в продължение на своя земен живот да постигне вечен живот. Затова в Тора има такова строго условие/заповед – любов към ближния.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44786]

Публикувано в: Духовна работа, Душа и тяло, Конгреси и събития - Няма коментари→