Получаването на Тора означава да познаеш Твореца, разкриващ се между нас. Събитията в подножието на планината Синай свидетелстват за необходимите условия, които трябва да бъдат изпълнени за това: Да се усети изгнанието от състоянието на връзка и единство, недостатък за това да усетиш Твореца, проявяващ се в средата на такова съединение – дотолкова, че да застенеш от тази работа.

И всичко това под ударите на Фараона, през които преминаваме, опитвайки се да се обединим, без да гледаме изолацията, неприязънта, ненавистта и предоставящата се на егоизма възможност да избяга.

Тогава преминаваме Червено море и достигаме планината Синай. Независимо, че ни очаква дълъг път, за да се приближим до това състояние. А когато се събираме около планината Синай (планината на ненавистта)  – това означава, че ни се е отдало да се обединим около нашата ненавист, приемайки условието за поръчителство: да станем един човек с едно общо сърце. При такива условия ни се разкрива силата за поправяне.

Получава се, че за придобиване на тези сили, трябва да преминем през много състояния, все повече увеличавайки и изяснявайки своето искане, т.е. изграждайки съсъд, пригоден за поправяне – и в разума, и в сърцето. Когато разберем, че ни трябва само това и нищо повече, тогава ще получим разкриващата се методика за поправяне и силата, позволяваща да се върви над егоистичния разум.

С тази сила вече можем да воюваме срещу егоизма, който продължава постоянно да расте, но вече осъзнато и под контрол. Разбираемо е, че в лявата линия през цялото време правим неприятни открития и откриваме ново зло. Как да поправим целия егоизъм, че накрая да стъпим на земята на Израел.

Най-отговорният момент при такава работа настъпва след подема и възхода на вдъхновението, постигнато в резултат на големия конгрес. Защото след него идва нов етап, започващ с отегчение на сърцето – нова покана да отидем при Фараона, който още повече се е ожесточил. И тук преди всичко, е важна готовността да се принизиш и да приемеш този процес. Независимо, че още не усещаме, че такива състояния са ни жизнено необходими, т.е. да повярваме на висшия учител, че Той вярно ни води напред.

Творецъ е този, който ожесточава сърцето на Фараона, и тук трябва да се издигнем на отделно стъпало на самоотмяната, приемайки това ожесточение и предано да работим. Трябва да се съгласим, че няма никой освен Него, и да се стремим да се удържим в обединение, колкото и тежко състояние да ни очаква.

А такива трудни изпитания обикновено се дават след големи срещи на общо вдъхновение и усещането за връзка. Но трябва да разбираме, че тежките състояния, идващи след това – са истинското време за работа. Сега ти се дава възможност правилно да се отнесеш към проявяването на новото егоистично стъпало, към новото разбито решимо, с което трябва да работиш.

Но сърцето и разумът забравят за това и човек нищо не разбира и се обърква, мислейки, че всичко, което се случва, е истина, а не игра свише. Тук трябва да му дойде на помощ общото мнение на групата, общата подкрепа. Освен смътното усещане и объркване, което преживява всеки, той трябва да получи от групата втора гледна точка – извън тази бъркотия, за да покаже от къде идва особеното състояние и всичкото това объркване. Тъй като тя произлиза от новото решимо, което нарочно ни разкрива Творецът, за да можем правилно да го възприемем.

Цялото развитие върви по стадиите на АВАЯ, започвайки от ”крайната точка на буква йуд”, която изобщо не ни е известна. След това идва стадият ”йуд – хей” – развитието отгоре надолу, а след това ”вав – хей” – на нашата подготовка, възприемане и реакции отдолу. Затова, когато новото състояние се облича в нас в стадия ”йуд – хей”, е много важно да се научим да го възприемаме правилно. Още не всички са способни да направят това, но не трябва да обвиняваме тях, а общата сила на групата, която не е обезпечила на всички достатъчна поддръжка, знание и усещания, че всичките тези състояния ни се дават с цел да се движим напред.

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2012

[77940]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок от Америка

Въпрос: Ако Творецът се разкрива помежду ни, а не във всеки отделен човек, как все пак се получава така, че всеки усеща това поле на единната сила?

Отговор: Духовното – това е отдаване. Отдаването е това, което се разкрива извън всеки човек, а не вътре в него. Вътре в себе си можем да усетим само това, което сега усещаме – картината, която наричаме този свят.

Излиза, че ако искам да разкрия нещо над моето земно съществуване, извън случващото се в моето животинско тяло, трябва да построя ново, друго тяло. Това тяло се нарича съединение между хората. Тъй като те също са създадени от животински тела, то строим помежду си ново тяло, възникващо между нас, и в него усещаме новата извън телесна реалност. Тази реалност се нарича духовен свят или висша реалност, доколкото там се намират всички сили, всички свойства, програмата на творението, неговата цел. Всичко съществува там – между нас. Това поле, тази висша сила ни управлява и се нарича „Светлина“, „Творец“, „Елоким“ и множество други имена.

За това нямаме избор освен да построим съединение помежду ни. Стремейки се към това съединение, даже егоистично, предизвикваме от него върху себе си някакво въздействие и започваме да го усещаме на степен, наречена „ло лишма“. След това то все повече ни въздейства и започваме да го усещаме на първото духовно стъпало, след това – с все по-голяма и по-голяма сила. Силата на нашето съединение определя силата на светлината, възвръщаща към източника, усещането за проявяващото се отдаване. Но всичко това се разкрива помежду ни.

Такава е нашата работа. Трябва само да се стараем през цялото време да си представяме това състояние колкото се може по-вярно, реално и да присъединим към него всичко, което ни е известно от науката, психологията, отношенията помежду ни. И ще видите колко вярно е това. Изведнъж всички ще се съединят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 10.05.2012

[77445]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес ONE в Ню Джърси. Семинар №4

Въпрос: Може ли един човек да получи анти-егоистичен екран, или можем да го придобием само с помощта на групата? Или Творецът е единственият, който може да ни го даде?

Отговор: Светлината идва с помощта на групата по моя молба и построява екран в мен, помагащ ми да се издигна над своя егоизъм и да се обвържа с групата. Екранът е връзката между мен и групата или между мен и Твореца, което е едно и също. Той ми помага да се извися над егоизма и издигайки се над себе си, да се съединя със светлината, с Твореца, със същността на групата, която се разкрива в нейния център.

Освен екран, не ни трябва нищо друго. Имам моето желание и желанието на групата, вътре в която се намира светлината и Творецът – екранът ми помага да се свържа с тях. И така влизам в духовния свят – в центъра на групата.

От 4-тия семинар на конгреса ONE Ню Джърси, 13.05.2012

[77696]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок от Америка

Намираме се в „много конкретен” свят на предмети, на ясни обекти, възприемани от нашите пет сетивни органа. Така си представяме външния свят и Висшата сила. А какво е това сила? Как може да има нещо, лишено от „образ” в нашето възприятие? Говорим за свойството отдаване и любовта, но какво е това „свойство”? Всичко това не ми е ясно, не виждам това.

В света винаги наблюдавам обличането на силите и свойствата в материята на неживото, растителното и животинското стъпало. Иначе нищо не мога да си представя. Религиите и вярванията също винаги придават форма на своите образи. Без това хората са неспособни да обсъждат каквото и да било, да размишляват за каквото и да е.

И затова все пак си представям Висшата сила в някаква конкретна форма. Устроен съм така, че не мога да възприемам някаква сила без нагледно представен образ.

Като пример Баал а-Сулам ни посочва електричеството, което се проявява в усещащи се неща като стрелка, отклоняваща се от нулата, нагряващият се електрически чайник, работещият двигател и т. н. Някаква сила задвижва нещо – и аз я усещам благодарение на тази визуализация. Следствията стават илюстрация на причината и ми позволяват да се докосна до нея.

Когато човек идва в науката Кабала, той иска да разкрие висшата сила, висшия свят. Но си представя това в една или друга форма, в очертания, ограничени от три оси, в „експонати”, с които се пълни архива на неговото възприятие. Тъй като без тези вътрешни образци той ще остане като бебе, неспособно да разбере случващото се.

За да се разграничат детайлите и щрихите в картината на света, сравнявам нещо невиждано с онова, което вече се съхранява в моята памет. Не случайно на старини някои изпадат в слабоумие – те губят способността за това съпоставяне на зримото и усвоеното.

И затова трябва да разбираме начинаещите: на тях им трябва определено време, хиляди пъти трябва да чуят, че духовното е сила, а не форма. На човек му е много трудно да разбере това, докато наистина не придобие някакво усещане, дори и да е най-малкото. А дотогава той само слуша, но не чува, не се вглъбява вътрешно.

Всъщност ако можем да станем съсъд, тази сила ще ни напълни и ще ни предаде определена форма. Но как да създадем такъв съсъд?

Трябва да се обединим един с друг – това е единственото средство в нашия свят, на нашето стъпало. Затова пребиваваме тук, в тези тела – за да създаваме връзки, дори и на ужким. Но всъщност това, че се прегръщаме, не означава, че сме се обединили. Но ако в своите егоистични желания мислим за обединение, това е достатъчно, за да пробуждаме и притегляме светлината от доста по-високо стъпало върху нас, обкръжаващата ни светлина, която ни връща към Източника.

Старая се да наглася връзките с другарите, пробивам си път през пречките и тогава над това съпротивление светлината генерира енергия. По същият начин токът произвежда енергия, преминавайки през резистора – по елементарната формула: силата на тока, умножена по напрежението, е равна на мощността. Тъкмо това започвам да усещам, обединявайки се с другарите, въпреки вътрешното съпротивление. Според това, как упорствам, аз напредвам и вземам връх над силата на съпротивлението, чрез това усилие ми се разкрива светлината.

Така усещам резултата от действието на светлината, връщаща ни към Източника. Тя се проявява тъкмо в резултат на моите усилия, насочени срещу препятствията. Ето защо Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз озлобих сърцето му. Аз ти дадох тези пречки – върви срещу тях. Това ще те подготви за разкриването, за изхода от Египет”.

От урока по статия от книгата Шамати, 10.05.2012

[77574]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгреса в Бразилия. Урок №4

Като се включвам в общността, аз искам да отдавам на всички останали души, желания, които се намират извън мен. Но какво мога да им дам? И тогава получавам от Твореца много голяма светлина – светлината на Безкрайността, която чрез мен преминава към останалите.

В случая, всеки от нас става относно другите като Твореца – извършва отдаване, усеща всички и напълва всички.

При това, всички ние сме различни и никой не може да заеме нечие чуждо място. Всеки си има своите уникални възможности, позволяващи му да се присъедини към останалите и да им даде това, което може да даде само той. Тъкмо тази способност прави човека подобен на Твореца в неговите отношения спрямо останалите.

И затова науката кабала ни обяснява, че човек не трябва да бъде притискан, не трябва да го потискаме. Възпитанието трябва да бъде свободно: обучаваме хората на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, на взаимопомощ, на взаимно напълване – но без каквато и да е принуда. Ако диктуваме на човека нещо повече от това, ще го лишим от способността за правилно обединение с останалите и от неговия неповторим дял в общото благо. Той вече няма да може да стане като Твореца по отношение на света, няма да може сам да се издигне на Неговото стъпало – стъпалото на отдаващия.

И така, ”отдаване” – е когато получавам от Твореца и пропускам през себе си светлина, предназначена за другите. За да предоставим на човек такава възможност, трябва да му дадем съответното образование – без да го потискаме или угнетяваме, по принципа: ”възпитавай отрока съгласно неговия път”. С други думи, развивай неговите способности, но не го потискай, не го принуждавай, не го пречупвай.

Това е особена методика и трябва да се научим да я прилагаме. Ако дадем такова възпитание на децата си, те ще станат целеви и преуспяващи хора. Тъй като ще ги научим лесно да се обединяват с другите хора и с това ще ги обезпечим със средства, доближаващи ги до светлината, благодарение на която ще им бъде лесно да различават скритата в Природата универсална Сила. В това се състои и спецификата на нашето възпитание.

Всъщност, в този свят на човек не му достига само едно – умението да се обединява с другите хора. Научавайки се да се обединява, безусловно той ще има успех във всичко. Това е то поправянето в света. А всички останали знания – са само една измама. Само се объркваме с мнимите успехи, след които всеки път следват разочарования: идва кризата и нашите беди само нарастват.

От 4-я урок на Бразилския конгрес, 05.05.2012

[77173]

Публикувано в: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урока в Бразилия

Баал а-Сулам, „Чуто“, статия 8, „Разликата между святата сянка и сянката на клипот“: Казано е: „Докато не изчезне денят и не се затичат сенките…“ (Песен на Песните). Трябва да се разбере какво е това „сянка“ в духовната работа. Факт е, че човек не чувства управлението на Твореца, Който води света към добро и в благо…

Управлението на Твореца – е същността на абсолютното добро. Към това разбиране ние трябва да дойдем. Творецът е неизменен и ние не чакаме Той да се промени донякъде. Казано е: „Аз Себе си не съм променял“. Вечно Добър и Творящ добро не може да стане друг. Той е абсолютен и Неговото отдаване е постоянно. Висшата светлина е в абсолютен покой и напълва всичко.

Ние разкриваме Добрия и Творящия добро, изменяйки възприятието си така, че от Безкрайността със знак минус, от реалността, която изглежда по-лоша и от смъртта и до Безкрайността със знак плюс, до най-висшето благо – независимо от собствените чувства, над тях – да чувстваме, че всичко е добро. Ето какъв екран (масах), какво възприятие трябва да придобием.

В егоистичното желание ние чувстваме най-лошите състояния, които дори не можем да си представим – и все още над желанието си да се поправим така, че да разберем и да почувстваме: това е най-доброто, което може да бъде. Ето какъв спад трябва да разлъчи нашите чувства вътре в желанието и тези, които ще разкрием осъзнато.

Творецът не се променя, Той само постоянно ни изпраща състояния, все по-трудни и лоши – както за животинското ни тяло, така и за душата ни – за да можем над тях да формираме противоположното възприятие, пропито с всеотдайност и любов. Нали отдавайки, именно над цялата тежест, аз разкривам добрата воля на Твореца и се солидаризирам с Него.

По този начин, човек разкрива духовния живот само на фона на тежки и лоши обстоятелства. В противен случай, той няма да може да се откъсне от нашия свят и няма да отиде в духовния.

Днес този процес приема глобални мащаби. Тъй като до сега сме се развивали в обичайния егоизъм – отначало линейно, а през последните двеста години експоненциално. Но егоизмът още не ни е свързал един с друг в глобално, интегрално цяло. Днес целият свят представлява група – разединена, разбита, нуждаеща се от поправяне.

Тази група се дели на две части:

• „99 процента“, всеки ден все повече и повече взаимосвързани и взаимозависими, все по-ограничени в своя живот. Навсякъде това се проявява по различен начин, а и самата тенденция възникна едва наскоро, но темповете на нейното развитие са високи.
• Група вътре в тази общност, представляваща „един процент“.

Вътрешната група се отличава по своето желание да познае тайната на развитието: за какво е то и защо? Какво се случва с нас? В какво е причината за текущия процес? Как да го контролираме или поне да се присъединим?

И тук достигаме до понятието „сянка“, която утежнява живота на човека, навеждайки го от все по-голямата  тежест, лишавайки го от интерес към обичайните удоволствия. Също така, човек, който желае да напредва в духовното, чувства тежестта на разбирането и осъзнаването, трудно е да помни важността на пътя и целта.

Всичко това е, за да разберем: трябва да вземем юздите в свои ръце, трябва да разберем, че всички трудности са причинени от злото начало, което Творецът е създал. Висшата светлина постоянно ни поднася нови предизвикателства, все повече претоварване – за да видим в това „сянката“ и да се издигнем над нея.

Когато човек не чувства управлението на Твореца, който води светът към добро и за благо, неговото състояние се определя като тъмнина, която се е образувала от сянката, скриваща слънцето. И както физическата сянка, закриваща слънцето, не е способна да му повлияе и оставя слънцето да свети в цялата си власт – така и човек, който не чувства управлението на Твореца, никак не може да измени това, което се случва на върха.

Отношението на Твореца към нас си остава същото, абсолютно добро, а се изменя само нашето усещане – за да се издигнем над съмненията и въпросите, всеки път, приемайки управлението на Твореца като абсолютно добро. Когато завършваме поредния подем, ни изпращат още по-голяма сянка, т.е. още повече натоварване, объркване, съмнения, търкания между другарите. Но каквото и да подрежда Твореца между нас, ние трябва да съберем мислите си и да разберем: всичко идва от Него. Няма Никой освен Него. И затова всяка секунда трябва да признаваме Неговото добро.

Ако не завършваме текущия момент с чувство за Добрия и Творящ добро, няма да  напредваме, защото дадената стъпка не е взета. И затова, във всяко състояние отначало трябва да изпитаме лоши чувства, обърканост, липсата на сили, за да дойдем на урок, загубата на интерес към пътя за обединение в групата. Това се случва постоянно и ако не сме фокусирани във всеки един момент, фокусът веднага изчезва. Тъй като егоистичното ни желание работи непрекъснато, като механизъм за отчитане с вечно въртящи се колелца. То през цялото време „сгъстява“ у нас желанието и ние все повече затъваме в живота от нашия свят.

В резултат, ако не подкрепяме връзката, ако не си помагаме един на друг, ако „не се държим на нокти“, то се разпиляваме във всички посоки. Групата се разпада, и изведнъж не намираме нищо от нейната основа.

Ето това е „сянката“ – освобождаване от минали задължения, безразличие, което внезапно се промъква между нас с гъста мъгла, и всичко потъва в мрак. Тази сянка скрива от нас целта, значението на обединението и духовния път.

В края на краищата, всички сенки – вътрешни и външни, частни и общи – идват с цел, да приложим усилия, да работим независимо от тях и над тях да разкрием включването, единението, връзката и в крайна сметка – Твореца, Добрия и Творящия добро. Нека дори да не видим лично Твореца и Неговото управление, но чрез разумен и рационален анализ ще дойдем до такова усещане. Това е и краят на сегашния етап: поправили сме злото начало, което ни е дал Твореца.

Злото начало се проявява само сред тези хора, които искат да се обединят, които възнамеряват да поправят разбиването. То няма да се разкрива на масите, които правят „99 процента“. При тях няма зло начало, те нямат намерение да се обединят помежду си, за да поправят духовното разбиване. Само ние минаваме през това поправяне, свързвайки ги със себе си.

От урока по статия от книга „Шамати“, 03.05.2012

[76936]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Tрябва да разбираме: в нашия живот, в реалността има всичко на всичко две състояния: или тъмнина, сянка, или светлина, единство, разкриване на Добрия и Творящ добро. И ако чуе това, човек постоянно ще прави анализ на състоянията, през които преминава – сянка ли е това или разкриване на Твореца – тогава ще напредва, придържайки се през цялото време за средната линия.

Баал а-Сулам, „Шамати”, 8-ма статия: „Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Всички промени се извършват само в получаващите. А в сянката, т.е. в скриването, могат да се видят два вида…

Първият – когато човек все още е способен да се обедини с другарите си, преодолявайки мислите за разединение и за „размътеното” усещане. Той все още може да се справи с тъмата и със скритието, още осъзнава, че е загубил целта, пътя и Твореца.

Но като правило, никой не провежда самоанализ: „Защо изпитвам такова усещане? Откъде се е взело то?” Не съм психолог сам на себе си, на мен просто ми е лошо или добре, като на дете. Не си давам сметка кой ми изпраща тези усещания и тези мисли – аз се „варя” в тях, оцапал съм се, оцапал съм тялото си, като малко дете.

А би трябвало Човек да умее да се самопроверява: „От какво са предизвикани моите усещания и мисли? Как да се издигна над себе си, над текущото състояние? Как да се издърпам за косите и да изляза от блатото?” Човек винаги гледа на себе си отстрани: „Да, потопен съм в егоистичното си желание. Да, то властва над мен. Вярно, то не ми позволява да се обединя, не ми дава мира по време на урока, кара ме да се откъсвам, повишава важността на всекидневието и делничната работа в моите очи. Но виждам, че пребивавам в това състояние и че то противоречи на целта.”

Кога и в какъв случай мога да осъзная това? Ако имам връзка с нещо външно – с група, например. Тук е време вече за истината: Мога да проверя имал ли съм връзка с групата наистина или не? Ако не съм имал, то усещам единствено само себе си: на мен ми е зле, нищо не искам и т.н. Не стига това, но дори не си давам отчет, а просто плувам в потока, без особени мисли и желания.

А ако бях съединен с групата, ако бях сключил с другарите си съюз, съгласно който те ще ми помогнат дори когато падна и пропадна – тогава между нас се съхранява вътрешната връзка. И за мен все пак ще бъде важно как те ще погледнат на мен, няма напълно да забравя своите задължения, те ще ме подкрепят – накратко казано – ще имам възможността да се погледна отстрани и да анализирам усещанията си.

По такъв начин, ще бъда разделен на две: моето Аз и неговото отношение към групата. Едва тогава, поддържайки връзка с другарите, ще мога да анализирам себе си и благодарение на това да започна издигане след поредното падане. Иначе няма шансове – просто пропадам и толкова…

И така, човек може да преодолее първия вид сенки, оправдавайки сегашното си състояние и разбирайки, че то е изпратено от Твореца. И тогава да призове Твореца на помощ.

За какво се обръщам към Него? Не за да се почувствам по-добре. Защото в такъв случай моля за анулиране на моето зло начало, което Той сам е създал, добавяйки към него Тора като подправка. И затова трябва да моля именно за тази подправка – за да дойде свише силата на отдаване и любовта, силата на обединението, която ще ми позволи да напредна към втората линия.

Човек има възможността да се справи с тази тъма и с това скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли. Нека Той отвори очите на човека и му даде да разбере, че Той му изпраща всичките тези скривания.

Оставайки безпомощен, нямайки друг изход, проклинайки Твореца, другарите и своя живот, човек все пак следи за своето състояние отстрани и изведнъж намира изхода – може да поиска от Твореца спасение. Защо? Защото не е съгласен с тази ситуация, когато управлението на Твореца му се струва глупаво, когато няма възможността да Го оправдае. На човек му е болно, че мисли лошо за Добрия и Творящ добро, бидейки противоположен на Него. Така че, ако животът ми се струва съмнителен, това е признак, че съм противоположен на Твореца.

Над всички тези глупави състояния трябва да строим екран (масах) и отразена светлина, ОР Хозер. Дори в най-лошите състояния трябва да разкрия Твореца като техен Източник, като светлина, пълна с безкрайно изобилие, но пречупваща се в мен и превръщаща се в зло, в тъмнина и мрак, заради моите свойства, които са противоположни на Добрия и Творящ добро, противоположни на отдаването и любовта.

Така напредваме, всеки път извършвайки съответния анализ. Главното е постоянно да излагаме тази точка: „Какво усещам? От кого е това усещане? За какво изпитвам това?” Принципно, в това се състои нашата работа, която разделя човечеството на 1% и на 99%.

От урок по книга ”Шамати”, 03.05.2012

[76939]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От 4-ия семинар на Европейския конгрес

Правилното взаимодействие в групата дава, като резултат, това, че човек започва да се усеща  все по-голям грешник, егоист, ненавиждащ другите, обсебен от всевъзможни негативни желания, мисли, интриги и т.н.

Разкривайки това в себе си, той стига до такава степен на безпомощност, че решава да търси Твореца, Той да го поправи. И колкото повече усеща, че всичко произлиза от Твореца, че Той е единственият източник и Създател даже и на собствената му природа и че само на Него може да се опре, толкова по-ясно достига до извода, че единствено Творецът е в състояние да го поправи и започва да търси Неговата помощ.

Човек разкрива Твореца в обратен вид, като създател на нещо лошо. Но едновременно с това осъзнава, че Творецът специално е създал злото в него, за да го принуди и привлече към Себе си, и тогава да го поправи.

Защо е трябвало да се мине именно по такъв път – да се създава зло, постепенно човек да развива вярата си, да разкрива Твореца и да  Го призовава с молба за поправяне?

От 4-ия семинар на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76699]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Каквито и препятствия да ни се разкриват по пътя, безсилие, отчаяние, злобни егоистически мнения, мисли и чувства, ненавист, неприязън, безразличие – всичко това постепенно се натрупва и създава едно огромно желание, което се нарича усещане за Египетското изгнание. Само когато го разкрием напълно, от неговите тъмни дълбини ще можем да си представим освобождението.

Така към усещането за изгнание се прибавя мечтата за освобождение, която ни извежда на свобода. Тъмнината, която усещаме, стоейки срещу Фараона и бягството от тази тъмнина – всичко това е голямо изясняване в светлината, разкриваща се пред човека, който работи за да излезе от изгнанието.

Светлината му донася все по-голяма тъмнина и ужаса на неговото състояние, на онова място, на което тя се намира, в неговите собствени свойства. И тук най-важното е да не започнеш да се самообвиняваш, да не се отпуснеш, а да разбереш, че задължително трябва да преминем през усещането за изгнание през всичките му детайли. Тъй като това е разкриването на природата на творението, за което е казано: ”Аз създадох злото начало”. А сега нашата задача е единствено да молим светлината, възвръщаща ни при източника.

Когато във възприятието си човек натрупва правилно всички тези състояния, му става ясно, че промените не стават на физическо ниво – а на нивото на свойствата, които разкриват своите отношения помежду си. Съществува обща система, всички части на която са свързани помежду си в тотална зависимост. Такова е създадено изначално творението.

Но доколкото това съединениe идва свише, в него едва се разкрива най-слабата светлина Нефеш. А после между отделните частици се проявява и израства силата на откъсване, отблъскване, на ненавистта, на егоизма. Това вече е истинското творение (Брия), създадено „извън” (бар) предходното съвършено състояние. Творението е разбито и сега трябва да работим за неговото съединяване.

Във физическия свят нищо не се променя. Трябва да си въобразим такава картина, в която се променят вътрешните свойства на нещата, отношенията, максимално откъснати от материалните координати: време, движение, пространство. Това помага много.

Разберете, че човек няма нищо общо със светлината, вътре в която той се намира, ако не се стреми да се обедини с останалите. Само ако се поражда негово собствено налягане, тенденция за обединение с останалите, независимо от естественото изолиране, само тогава и в тази степен той пробужда и привлича светлината, която го обкръжава към себе си.

И обратно, може да се каже, че човек се свързва с Твореца само чрез общата система. Защото Творецът е общата светлина, усещащ цялата система. Доколкото човек е способен да се свърже с нея, дотолкова той установява контакт с висшата светлина.

Няма друг начин, по който да се подходи към Твореца, към светлината – само с помощта на общата система. А ако човек е свързан частично със системата на душата, то и неговата връзка със светлината няма да е пълна. Именно от тази мяра се определя редът на духовните стъпала. Ако се свързвам на 20% с другите, то на 20% се съединявам с Твореца и се издигам на 20% по духовната стълба.

Всичко се измерва относно желанията. Затова нашата работа се състои в това, да укрепим връзките между цялото човечество, вътре в цялата реалност, и тогава в същата степен ще установим връзка с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76824]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От 4-я семинар на Европейския конгрес

Ако някой ми посочи някой малък, съвсем малък мой недостатък, аз започвам да го ненавиждам дотолкова, доколкото чувствам, как ме засяга неприятно, докосва ме, унижава ме. Веднага се отдръпвам от този човек.  Ние инстинктивно бягаме от обвинения.

Какво може да ми помогне да достигна до такова състояние, когато напълно ще разкрия цялото си зло, радвайки се, че то ми се разкрива и едновременно с това, го усещам като огромно зло, което трябва да изрежа от себе си? Тогава достигам до такова максимално усещане на злото, че от него неволно крещя към Твореца. Какво ще ми помогне да се държа по целия път и да не бягам от осъзнаване на злото?

От 4-я семинар на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76696]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок 5

Въпрос: Какви цели стоят пред нас по разпространението по света? Виждаме как страдат масите в много страни. Как можем да им помогнем?

Отговор: Работата е там, че сред нас има хора, които считат, че докато светът не ни чува, е по-добре да изчакаме – нека да пострадат повече, а след това да започнем да разпространяваме, за да може да се проумее същността на страданието.

Такова поведение не е породено от любов!

Трябва да се опитаме, независимо от условията, да поднесем на хората, където и каквито и да са те, отговори, с които да ги въоръжим, и така да смекчим техните страдания.

Годината предстои да бъде много наситена. Очакват ни всевъзможни изменения в света. Хората, имащи власт, ще изиграят значителна роля, колкото и малко да зависи от тях. Светът ще преживее голямо раздвижване.

Прекратява се договора с ФЕД в Америка да печатат пари. А съвсем не е известно какво ще стане след  това! Тоест светът очаква много сериозни събития на материално равнище.

Всички събития са концентрирани и са под влиянието на светлината, а това говори, че сега може да реализираме много съществени промени! Нали в такъв контраст винаги се ражда нещо ново!

Освен това, самите ние преживяваме големи промени – както вътре в нас, така и помежду ни и в отношението ни към света.

Всичко зависи от това, доколко ефективно ще използваме дадените ни свише изумителни възможности. На лице е това, което искаме – правете и всичко ще се получи! Всичко зависи само от нас!

С една дума, годината е решаваща. През тази година ние с вас ще формираме духовната система на света – поправянето на света в съответствие със законите на природата.

Трябва да работим в сътрудничество с учени, политици, уважавани хора, които са съгласни с нас във всичко, което касае проблемите на нашия свят!

Трябва да съберем всичко това в една система, която би могла да се обърне към света и да започне методично да го придвижва и да го поставя на място. Чрез ЮНЕСКО, чрез ООН, чрез правителствата!

Пред нас има огромно поле за дейност.

Престанете да обръщате внимание на дребните проблеми, опитайте се да се издигнете над тях, защото Творецът ги „подхвърля“, за да ви издигне! Не забравяйте за това!

Трябва бързо да завършим разработката на методиката за интегрално образование и възпитание и да го предложим на човечеството. До края на годината в света ще се открият допълнителни проблеми: безработица, неразбории, разруха. Светът ще се нуждае от тази методика, която, при това е и практически безплатна, лесно реализуема и не изискваща никакви  разходи.

Обикновенно, ако в обществото протичат някакви изменения, то за това се изискват десетки години и огромни капиталовложения. А тук – нищо. Имаш интернет, телевизия, кръжоци, хора, работещи на доброволни начала – и всичко тръгва. В течение на няколко седмици ще почувстваш как се променят хората!

И повече нищо не е нужно! Освобождават се огромни ресурси, светът става доброжелателен и светъл!

От 5-ия урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76289]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на кабала - Няма коментари→

За престъпление се смята единствено нежеланието ми да се обединя с другарите. Други престъпления няма. Ясно е, че не трябва да причинявам на другите зло, но ние не обсъждаме отнасящото се към животинското тяло и неговите природни желания: храна, секс, продължаване на рода, а също така желание за богатство, власт, слава, знание. Как може да попречи на духовното ти издигане това, дали ще си богат или завистлив? Тъкмо обратното е казано: ”завистта на мъдреците умножава мъдростта”.

Не трябва да съкращаваш желанията си – остави ги намира, те сами ще се съкратят. А насила нищо не можеш да направиш с тях. Само увеличавай важността на обединението чрез ближния с Твореца. И ако там усетиш, че вместо обединение и стремеж за връзка, изведнъж се появява тежест в сърцето, изхвърля те и те кара да пренебрегваш единството – това означава престъпление.

Разбираемо е, че не си го извършил ти. Човек не извършва престъпления, а ги получава свише. Свише ти дават желанието, мисълта, и ти се отделяш от обкръжението, започваш да го пренебрегваш, не искаш да бъдеш с него. Само за такива престъпления става дума.

Става дума единствено за различните връзки между нас. Вътре, във всеки един от нас се крие животното, а помежду си се обединяваме чрез различни видове връзки.

Това, което става вътре в животинското тяло, не ни интересува – за нас е важно какво се случва между нас. Между нас има светлина и ние искаме да разберем как да изградим такава мрежа, в която да можем да Го разкрием.

Ако излизам от своето животно и се издигам над себе си – това се нарича с вяра над знанието, защото знанието се намира вътре в животинския ми разум. Именно такъв подем желая и се стремя към централната точка между нас.

В тази централна точка разкриваме общото желание, общата мисъл, и там ще разкрием нашето общо и взаимно желание да отдаваме, което се нарича взаимно поръчителство. Това усещане за взаимност е в такава точка, където не е никой от нас, а има нещо, което наново се е родило, намиращо се извън нас.

А след това изобщо ще престанем да усещаме тези животински тела – този свят ще изчезне от нашето възприятие и ще остане единствено едно усещане на светлината, изпълващо пространството между нас.

Ако съм устремен само към себе си – се получава обикновен човек от нашия свят. Ако се устремявам към другарите, но искам да използвам нашата връзка заради себе си – това е престъпление, клипа. Тъй като използвам силата на групата и излизам извън себе си за собственна изгода.

А заповед се нарича, ако предавам и използвам всичките си желания и способности, целия си потенциал в полза на нашата обща точка.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот“, 02.04.2012

[76527]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Наблюдавайки този свят, не разбираме неговата връзка с висшия свят – т.е. връзката между състоянието, в което се чувстваме сега, и истинското, където сме в сливане и съединение с висшата сила. Всичко зависи от правилното определение, т.е. от нашата интерпретация на това, което се случва в сърцето и разума, от разбирането на тази реалност, в която съществуваме.

Ако си представяме реалността правилно и се опитваме през цялото време да развиваме тази истинска картина и да я разширяваме, да я изграждаме все повече и педантично да я поправяме според нивото на разбирането ни, то нашата работа ще стане по-стабилна, ще ни позволи да вървим и напредваме постоянно в една посока.

Тази работа включва много компоненти, от които в крайна сметка се формира едно състояние. Но за нас сега те изглеждат несвързани едно с друго, далечни. Как мога да видя връзката между възприемането на реалността и любовта към ближния? Как да съчетая обучението си, изучаването на висшите науки – с групата? Как да свържа поправянето на този свят с подема си по духовните степени?

На човек му изглежда, че това не е едно и също. Той смята, че дори и да съществува връзка между тези неща – то тя не е пряка. Следователно, цялата ни работа е да формираме в себе си правилната картина.

Първо трябва да разкрием всички недостатъци на сегашното си възпримане на реалността и да разберем какви са неговите грешки, с какво то се различава и противоречи на  истинската картина – и през цялото време да се опитваме да го поправим. Така човек ще може да види, че в него могат едновременно да съществуват две представи: истинската картина на реалността и усещането за този свят.

Ясно е, че тук има известна двойственост и двойно виждане, но човек постепенно свиква с това. Това го кара да се промени, да се усъвършенства, така че тези две картини постепенно да се сближат и да се изравнят, сякаш в рамките на погледа или при изместване на фокуса, се превръщат в една картина.

В тази форма трябва да се работи. И не само защото не сме в състояние да си представим духовния свят, състоящ се изцяло от сили. Самите ние също не сме материални тела, а сила или свойство, желание и разум, качествени понятия, същности.

Най-малкото, трябва да се опитаме да си представим това като силово поле, вълни, силови вектори, насочени в различни посоки. Макар и да е неточна представа, защото духовният свят се състои само от качествени същности, а не от физически сили, които ние си представяме. Но това вече ще бъде прогресивна форма на възприятие.

От урока по писмо Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76410]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №5

Когато се повдигаме над своето тяло, ние се приповдигаме с точката на душата, с точката в сърцето. Ако се опитваме да съединим точките в сърцата си, ще усетим доколко можем или не можем да направим това.

Между точките в сърцето съществуват огромни разстояния, при това те съществуват над нашия земен егоизъм. Ние не вземаме под внимание този земен егоизъм – нашето животинско тяло с всичките му свойства.

Има още и егоизъм от втори тип – антагонизъм, взаимното отблъскване между нас в групата.

Знаем, че във всяка група съществува определена мрежа от взаимоотношения, както във всеки колектив. Но групата в никакъв случай не трябва да се сравнява с обикновения колектив, защото това е пагубно за духовния ни напредък!

Трябва да си изясним нашите взаимоотношения по схемата ”аз и групата”. За нас е много важен егоизмът от втория тип. Това е истинският егоизъм, защото той е противоположен на Твореца. Именно този егоизъм трябва да преобразуваме в отдаване и любов.

Трябва да разберем доколко той се явява не просто като егоизъм, а като огромно съпротивление, като резистор между нас. Тъкмо това съпротивление е егоистичното желание, което ни повдига по 125–те стъпала!

Отначало егоизмът ще ни се струва малък, тънък като косъм, а след това ще ни се види като огромна планина от ненавист.

В зависимост от това, как израстваме духовно, егоизмът между нас също ще нараства и ще ни показва все нови и нови проблеми. Откриваме, че той ни разделя все повече и повече, докато между нас не възникне планината от ненавист. И това се осъществява според степента на подема от нулата до 125-то стъпало. Ако в групата изпадаме от устрема към Твореца, тогава падаме в животинския егоизъм. А тук се намираме в човешкия, т.е. в духовния егоизъм.

Това е огромната разлика! Трябва да я различаваме така, сякаш наистина виждаме: това е животното, а това е човекът в него. С какво си имам работа сега в отношенията между мен и другаря ми? Ние се ”заяждаме” като животни или се издигаме на ниво ”Човек”?

Ако откриваме егоизъм на ниво ”Човек” – това е дар Божи! Т.е. започваме да се диференцираме, да се отделяме от нашето животинско състояние! Вече виждаме, че се ненавиждаме един друг!

В книгата „Зоар“ е казано, че същото се е случвало с авторите на тази книга – с учениците на раби Шимон. А те са се намирали на ниво ГАР от света на Ацилут, където всичко е открито! И преди да пристъпят към своите занятия, тяхната подготовка е започвала с това, че те усещали колко се ненавиждат един друг, колко ги изгаря огънят на ненавистта един към друг!

Представяте ли си какво представлява да осъзнаваш злото на своята природа? Доколко то е ярко в тях, защото те работят над себе си! И не се страхуват от това усещане, тъй като след стъпалото на абсолютния грешник се постига стъпалото на абсолютния праведник.

От 5 – я урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76210]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим идеалното състояние – общия съсъд-желание, обединението?

Отговор: Ние всички сме свързани помежду си. Когато между нас се разкрива най-първото обединение, това означава, че ние всички, колкото и да сме – милиарди или милиони, разкриваме помежду си 10- те сфирот. Такъв е строежът на системата.

А след това, тези 10 сфирот започват да вибрират и да пораждат звуци, наподобяващи струните на китара. Те постоянно се намират в движение, хармонични помежду си. Няма нито един звук, който да се отделя от общата хармония.

Така тази система ни разкрива все повече и повече съвършенството на 10 – те сфирот. А освен това, те все повече ни се представят в своите всевъзможни разновидности. Тези разнообразни разкриващи ни се форми ни се появяват, защото всяка отделна сфира се проявява в своите 10 сфирот.

И когато всичките тези 10 вътрешни сфирот, съдържащи се в 10 – те главни сфирот, също започват да си взаимодействат помежду си, генериращи висшата хармония на основните вълни, с една дума както в музиката така и в гласа, те създават цялото впечатление, предавайки вътре цялата информация за съсъда и напълващата го светлина.

Различни светлини – това в същност, са впечатленията вътре във всички тези желания, преживявани от съединението на всичките пеещи струни, от образуващите се акорди.  Цялата тази музика – това всъщност е разкриването.

Всичко е заключено вътре в съсъда. Звукът се усеща вътре в нашите желания, в органите за възприятие, а не съществува сам по себе си във въздуха. Музиката на светлината винаги се разкрива като вътрешно напълване на буквите ( матрицата на желанията), намиращи се във вътрешността на другите букви. Светлината се проявява само вътре в съсъда, на желанието, в резултат на неговата промяна.

От урока по книгата „Зоар“, 24.04.2012

[76322]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква точно е работата ни върху връзката?

Отговор: Трябва да опитам да се свържа с изучавания текст и да искам, това което той казва, да се реализира вътре в моята връзка с всички общи съсъди, с желанието. Искам да открия всички явления, за които Зоар говори, в моята връзка с групата.

Зоар разказва за неживото, растително, животинско и човешко нива на желанията – нищо друго няма. Затова, там става дума за мъдреци, пръст, дървета, животни, магарета – всичко това се отнася до четирите стадия на желанията. Не трябва да се разсейваме от този вътрешен смисъл и да мислим извън картината.

Както и да ни изхвърля, трябва с всички сили да се придържаме към вътрешното и нека в нас постоянно да е тази борба с променлив успех. Главното е да се опитва – това означава, че ти вече правиш поправяне и издигаш вътрешното над външното, издигайки го все по-високо и по-високо.

Това са най-големите поправяния, които можем да направим само ние, като най-ниския слой на системата! До сега никой не беше способен на това, дори най-великите кабалисти от миналото. Именно ние, в нашето поколение, изпълняваме тази най-важна работа, повдигайки вътрешното над външното в самата основа на системата.

От урока по  книгата Зоар, 24.04.2012

[76319]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Европейски конгрес Урок №5

Когато работя с другаря си, като служител, когато сме ангажирани с разпространение, работим заедно върху преводите, занимаваме се с апаратурата и други неща, тогава той и аз сме началник и подчинен. Това е нашето животинско състояние. И ние разбираме, че така трябва да водим делата си.

Но веднага след като влезем в групата, между нас няма никаква разлика! Ние гледаме само точките в сърцата си, само стремежа си към Твореца! В този случай разкриването на омразата е ползотворно, защото имам тогава с какво да се обърна нагоре, към Твореца за помощ, защото аз самия не мога да направя това.

В нашето земно ниво, ние някак се съгласяваме: да отидем заедно на бар, да поседим, да изясним отношенията си. В духовното, това не помага. Нуждаем се от Висшата светлина!

Следователно, колкото по-голяма омраза, по-голямо зло, откриваме помежду си, толкова по-голяма нужда имаме от Висшата светлина. Ние ще обърнем към нея нашия МАН, ще поискаме помощ, ще крещим, докато тя не дойде.

Възможно е, все още помощта да не дойде, защото не осъзнаваме достатъчно злото. В крайна сметка е казано: „Светът е създаден или за абсолютни грешници или за абсолютни праведници“. Първо, трябва да постигнеш състоянието „абсолютен грешник“. Но това се постига, когато се втурваш към целта и виждаш колко все още не си в нея. Но от степента на стремежа си – ти определяш степента на своето отчуждение!

Има хора, които са пасивни в групата, не участват във взаимното обединение. Те дори не осъзнават, че това е огромна работа, море от различни свойства и чувства, че това е силно напрежение, че не можеш дори да се приближиш до него, толкова тази работа отблъсква хората – до втръсване, до състояние на пълно безсилие!

Всички тези състояния ни водят към осъзнаване на злото: постепенно, с общата подкрепа, която е необходима тук, с взаимно поръчителство, когато чувстваш именно необходимост от другарите, и тя те задължава. Тогава можеш да достигнеш състоянието на абсолютен грешник, да откриеш своя егоизъм сред всички останали, и този егоизъм ще бъде именно неземен. Защо? Защото обединението трябва да бъде насочено към постигане на висшата цел – само към нея.

Ние не сме земна група, която иска да се събере заедно, за да прекарва времето си, да поиграе на футбол или да изгради съвместен бизнес и т.н.

Ние имаме друга задача – да достигнем свойството взаимно отдаване и любов.

И тогава се разкрива, колко много сме противоположни на това. Тази противоположност, ние трябва да почувстваме като всепоглъщаща ни.

Затова, хората, които се стремят към Твореца, разбират условието: всичко, което се случва с нас, става, за да разкрием тези състояния.

Но светлината ни помага. Тя е така устроена и така се спуска свише заедно с желанието (те са един срещу друг), че въздейства на желанието само в тази степен, в която те са способни, за да оцелеят, могат да страдат от усещане за противоположност на светлината, способни са и въпреки многото неприятните усещания, огромните разочарования, все още се стремят към обединението и целта.

Няма друг метод. Той се основава на сравнение между двете сили в природата: отдаване и получаване, светлина и желание – нищо друго няма. Това е чисто практическа, чисто научна система. Единствено трябва да бъдем по-сериозни в това, за да я приложим.

От 5-я урока от Европейския конгрес, 25.03.2012

[76207]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок 5

Основното в духовната работа е да се насочиш към целта по много параметри, взимайки под внимание разнообразието на обкръжаващите условия, водещи те именно към целта.

В нашия свят е абсолютно същото. Да допуснем, че съм артилерист, стрелящ по някаква далечна цел. Аз не виждам целта, защото е отдалечена от мен на 20 километра. Доволен съм, че мога да изчисля какво количество барут трябва да използвам относно масата на заряда, за да достигне той до целта. За тази цел трябва да изчисля влажността, вятъра, температурата и хиляди други параметри. По-рано използвахме таблици, а днес всички тези многочислени условия са заложени в компютъра. Това не е проста работа.

В нашия свят правим още няколко контролни изстрела, изчисляваме грешките и чак след това стреляме.

А в духовния свят такова няма – не можем „да стреляме” и да изчисляваме грешката, улучили ли сме Твореца или не. Трябва да вземаме под внимание всички условия. За тази цел е създадена групата и има всички необходими компоненти за изчисления, за да достигнем до целта. Затова науката кабала – е наука за това, как и по какъв начин да достигнем и разкрием в нас новото свойство – свойството разкриване на Твореца.

Не ни стига само устрема напред, тъй като аз не виждам нищо пред себе си. Намирам се в такова състояние, когато не знам какво означава „напред”. Не виждам! Може би напредвам в съвършено противоположната посока? Всичко това е под знака на един голям въпрос? Какво трябва да се направи?

За тази цел съществува и егоизмът – когато се отблъскваме от него, определяме: „Какво е това „не той”?”. Ето, точно „не той” всъщност ще бъде Творецът. Т.е. егоизмът работи във всичко, освен в едно направление, противоположно на него.

Затова, за да намерим една единствена цел – свойството отдаване и любов, което се нарича „Творец” – ние се отблъскваме от противоположното. Не Го познаваме, защото всичките ни желания, включвайки любовта и отдаването в нашия свят – са егоистични и нямат никакво отношение към духовното в настоящия момент, към истинско свойство отдаване и любов. Това може да се забрави – ние изобщо не сме в това, никой и никак!

За да ни изведат в духовния свят и да ни ориентират правилно, затова съществува егоизмът, групата, обучението и накрая Висшата светлина, която и извършва над нас тази духовна хирургическа операция. Тя ни „оперира” със своите лъчи и освобождава душата ни, „пуска я на свобода” .

От 5–я урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76019]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Старайте се през цялото време да виждате две състояния: своето истинско състояние и това, което искате да постигнете. През по-голямата част от времето сме в доста сънливо, потиснато състояние и от човек зависи как ще се пробужда и насочва себе си.

Ако свише ти дават положително и отрицателно пробуждане, тогава започваш да действаш. Но ако отгоре не те призовават, то ти дремеш като в полусън. И именно тук е съсредоточена основната работа – търсенето, как да пробудиш себе си, да видиш своето сътояние в истинския свят и да си представиш желаното състояние, за да може разликата между тях да ти покаже колко си грешен и колко още много трябва да направиш. Тогава започваш да търсиш средства, за да промениш състоянието си.

Всичко зависи от пробуждането отдолу. Но енергия за него получаваме отвън, защото вътре в нас няма нищо освен машина, която се пробужда под влиянието на външна сила. Като двигател, който се върти само ако непрекъснато получава бензин или електроенергия. И щом престане да я получава, веднага спира.

Тази движеща енергия може да дойде от самия източник, от Твореца, и да накара двигателя ни да се върти. А може да дойде и по молба на самия човек. Това се нарича човешки елемент на двигателя, който сам включва себе си към източника на захранване и се активира.

Можеш да активираш себе си само с помощта на групата, поради подобието по свойства. Доколкото ще съответстваш на висшия източник на енергия, на източника на светлина, в отдаване и желание да правиш добро на другите и на Твореца – дотолкова ще можеш да се пресъединиш към източника на електроенергия, на светлина. И тогава светлината ще ти повлияе и ще стартира твоя двигател.

Жизнената енергия винаги идва отвън, чрез светлината. Ние винаги получаваме една малка искра на живота (киста де-хаюта), съживяваща ни и позволяваща да съществуваме. И в допълнение към тази искра, пробуждане свише – съгласно различни времена, периоди, общите и специфични изменения, които трябва да се случат. А всичко останало зависи от пробуждането ни отдолу – основният компонент.

Целият ни напредък се дължи на пробуждането отдолу, всички 125 степени, по които трябва да преминем, преминавайки този подем със своето желание. Трябва сами да стартираме своята машина със своя стремежът към отдаване. Правейки това, напредваме, стъпка по стъпка. И всеки път действията ни стават все по-качествени.

От урока по статия на Рабаш, 23.04.2012

[76044]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зеир Анпин – е висшата система. А Малхут – е моята система, която съм способен сам, заедно с другарите, да изградя – т.е. с желанията, които ми дава Творецът само за да се съединя с Него.

Има такива видове желания, които не принадлежат на мен, а са чужди, но те също са насочени към Твореца, както и аз. Аз не гледам лицата, а виждам само желанията, които още могат да се нарекат искри.

И тогава извършвам всевъзможни външни действия, за да се обединим. Искам да събера всички тези желания, всички малки вектори в една връзка, за да придобият сила. А заедно, вече ще бъде невъзможно да ги пречупиш, както поединично.

Ние се съединяваме благодарение на това, че всеки отменя себе си, само и само да се свърже с Твореца, с величието на свойството взаимно отдаване. Ние го създаваме помежду си, за да покажем сами на себе си и на Твореца, че сме готови за отдаване и го желаем. Нека да не е по силите ни да го постигнем и ние не можем истински да отдаваме един на друг, отменяйки своето его, но показваме максимума, на който сме способни в групата.

Ако прилагаме такива усилия и препълваме препоръчаната ни мярка, то се проявява светлината, възвръщаща ни към източника, която осъществява съединението. И тогава, вътре в това съединение (Малхут), усещаме свойството отдаване, свързващо ни със Зеир Анпин. Така разкриваме Твореца: Есод на З”А се свързва с Малхут и тя започва да Го постига.

Малхут вече не се присъединява към З”А само в една точка, а започва да развива вътре в себе си свойството отдаване, подходящо на З”А, и в същото време, противоположно на него, доколкото те си взаимодействат помежду си.

З”А и Малхут се съединяват така, че между тях се разкрива висшата светлина: Светлината Хохма и Бина – светлината А”Б – СА”Г, и тогава идваме в съзнание.

Всичко зависи от това, как сме подготвили Малхут. В степента, в която в нея се появява желание, подходящо на З”А, той започва да расте заедно с нея. Той побира в себе си нейното желание и за сметка на това расте.

От урока от книгата Зоар, 18.04.2012

[75950]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→