Съгласно висшата програма се намираме в процес на развитие, който трябва да завърши с пълно освобождаване. И преди всичко, трябва да разкрием, че се намираме „в изгнание” от нещо.

Но какво е то, откъде съм изгонен и от какво съм разделен днес? И тук ще науча, че съществува някаква висша реалност – истинска, постоянна, вечна, съвършена, а аз съм отделен от нея и се намирам в някаква лъжлива реалност! Живеем във въображаем свят, както наричат кабалистите нашия свят. Той ми се представя така, както халюцинира човек, който е загубил съзнание.

Трябва да използвам тези въображаеми картини толкова, доколкото съм способен и доколкото ми дават, за да се издигна. Сякаш свише ми казват: „Това е достатъчно, във всичко останало ще ти помогнем отвън. Но намирайки се в безсъзнателно състояние, си длъжен сам да направиш някакво усилие, за да излезеш от него”.

Виждали ли сте как довеждат човека в съзнание? Разтърсват го и го събуждат, не му дават да  потъне вътре в себе си, принуждават го да отвори очи, да започне да гледа, да реагира. Колкото повече работят върху теб и те пробуждат, толкова по-добре това ти помага да стигнеш до чувството, да събудиш в себе си вътрешните сили. И тогава започваш да възприемаш заобикалящите те, а не потъваш в себе си.

Има такива мигове, когато само от теб зависи къде в крайна сметка ще се окажеш – в съзнание или в безсъзнание. И за нас е необходимо да се пробудим и да пробудим света.

Няма съмнение, че ако съществува програма за развитие, която ни вози като във влак, то сме длъжни да пропътуваме от началната точка до крайната, до пълното освобождаване. Но в самия край на този път има участък, в който трябва сами да участваме в своето движение към целта.

И тук също нямаме избор – ако не искаш да участваш, ще те принудят. Не може без изобщо да участваш в програмата, да стигнеш до нейния край. Няма да почувстваш тази крайна точка, ако до този момент не си участвал в движението към нея.

Участието ти е необходимо за теб самия – за да те развие, да те научи на нещо. Само тогава ще можеш да почувстваш какво означава пълно освобождаване.

А без това няма да успееш нищо да почувстваш. Ние и сега се намираме в света на Безкрайността – но нима го усещаме? Усещаме напълно противоположното – заради неразвитостта на възприятието.

Затова, нашето развитие, започвайки от този момент и до окончателното освобождаване, трябва да премине с нашето активно участие. И всичко това също е заложено в замисъла на творението и в програмата на неговото развитие.

Просто настъпи моментът! Както детето, което расте, и колкото по-голямо става, толкова по-голямо участие трябва да взема в своя живот. Трябва да се научи какво е необходимо да прави самото то – дори и да е само това, да събира своите играчки. Докато не порасне и не стане възрастен, който може сам да се обслужва и да служи на другите хора.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44156]

Публикувано в: Без категория, Възприемане на действителността, Вътрешна работа, Духовна работа - Няма коментари→

Творецът е истинската действаща сила в реалността. На нашия път ние постигаме Твореца, Неговия план, Неговата работа и така ставаме „работници на Твореца”, т.е. ние участваме в тази работа като Негови партньори.

За да се случи това, Неговият разум трябва да се разкрие пред нас. В крайна сметка, в края ние се изкачваме до най-висшето ниво на цялото творение, до неговата програма и предхождащата го цел.

„Краят на действието е в началния замисъл”. Ние достигаме до точката в разума на Твореца, от която Той е започнал работата, в която е замислил творението. Всичко произлиза от тази малка точка; това е действащият, съзидателен разум, който ние постигаме.

От урок по статията „Съзидателният разум”, 28.04.2011
[41701]

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовност, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: Как мога във всеки един момент да бъда сигурен, че напредвам правилно в своето учение по кабала и не се отклонявам от пътя?

Отговор: Във всеки един момент аз трябва да избирам както на уравновесена везна между егоизма и точката в сърцето. И всеки един момент трябва да накланям везната към точката в сърцето и обединението. Няма никакво друго действие освен обединението.

Обикновено ние искаме да учим и извършваме различни действия. Но по този начин неосъзнато се отклоняваме от обединението. Аз самият съм го изпитал. Отне ми много време преди да започна да чувам това.

Обичам да уча, да организирам материалите и да ги превръщам в методична система. Аз направих всичко, което може да си представите, освен да работя за обединението. Колкото по-скоро започнем да усещаме, че обединението е наше задължение и привикнем към това възприятие, толкова по-бързо този навик ще стане втора привичка.

Ние трябва непрекъснато да приучаваме себе си да искаме да чувстваме вътрешния свят на нашите приятели, техния стремеж към обединението и Твореца. Ако моята насоченост е вътре в тях, то аз забравям за това, как те изглеждат отвън.

В крайна сметка, в нашите собствени семейства ние не обръщаме внимание на лицата на нашите близки. Ние усещаме техните души, характер, настроение. Подобно на това, аз трябва непрекъснато да се опитвам да почувствам желанията на приятелите, насочени в същата цел, към която се стремя и аз. Това е желанието, с което искам да се свържа.

Действително няма значение как изглеждат приятелите и какви са техните характери. За мен е важно само едно: какъв е техният стремеж? Това е най-трудното за мъжете и имено тук лежи същността на тяхната работа. За жените е по-лесно да преминат на това възприятие, защото те обръщат по-малко внимание на външните проявления.

От 2-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[39776]

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да почувствам, че вече съм на конгреса, докато четем книгата „Зоар”, така че конгресът да се проведе по най-добрия начин?

Отговор: Подгответе се. Ако ви предстои да присъствате на прекрасно, приятно и радостно събитие, тогава предварително се подготвяте за него. Вие го очаквате и се наслаждавате на тази примамваща светлина на бъдещето. Вие получавате огромно въодушевление от това.

Затова с приближаването на световния конгрес, който ще се състои в Ню Джърси, ние още отсега трябва да се подготвим. Всичко зависи от подготовката на желанието – „Какво мисля да поправя? Какво искам? Какво ще получа от това? Как искам да изглеждам?”. Аз трябва да си представя всички тези подробности така сякаш вече съм там. Затова трябва да направим всички песни достъпни на нашия сайт, а също и всичко, което ще се случи на културните програми и на останалите мероприятия, за да може хората да се запознаят с него, да го разберат и да си представят как ще се случи.

Едно дете пораства, представяйки си бъдещето, което тогава става реалност. Ако човек не изпитва такова трепетно желание през цялото време, ако той не увеличава своето желание, та дори и своите притеснения и страхове, тогава той не печели нищо. Той трябва още сега да чака с нетърпение, „Как ще се случи това? Кога? По какъв начин? Как ще бъда въодушевен? Как ще участвам?”.

Това е необходимо за израстването. Ако децата не получаваха от природата стремеж към бъдещето, тогава те не биха могли да пораснат. А за нас този стремеж е даден като свобода на избора. Искаш ли да пораснеш? Тогава намери начин да получиш величието на целта от обкръжението и тогава ще пораснеш. Няма никакъв друг метод! Ако не се учим от примера на малките деца, ако не изпълним на практика тези действия, тогава ще бъде жалко да пропилеем живота си.

От урока по книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38967]

Публикувано в: Възпитание на децата, Вътрешна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Когато отделни клетки в общия организъм на групата не съзнават важността на целта, тогава откъде ще се появи тази важност между тях?

Отговор: Преди всичко, аз се обръщам към групата отвън, за да пробудя своите другари. Това е моят дълг. Но ответното въодушевление, което получавам от тях, идва във външна, „показна” форма. Въобще кабалистите са имали традиция да не проявяват своите чувства чрез изкуствена любов, красиви думи и пр. Всичко, което има значение, е вътре.

А отвън аз трябва да съдя своите другари положително. Аз ги ценя, защото Творецът ги е събрал и им е дал осъзнаването на важността на целта. Не е важно до колко те разбират целта, тъй като те все още са малки. Но Творецът е между тях, Той ги пробужда и обединява един с друг. Имено Той ги е обединил в една голяма световна група. Затова те са дотолкова важни за мен, доколкото и Творецът. Той ги желае, приближава ги и се грижи за тях. За Него те са синове.

Това означава, че аз трябва да се отнасям с тях подобаващ. Аз не гледам на това, как те изглеждат, а на тяхната вътрешна сила. Там, вътре, Творецът ги поправя и ги поддържа и аз искам да се присъединя към тази връзка между тях, която Той осъществява, реализира и поддържа. Аз искам да се свържа с нея.

Възможно е моите другари да не разбират и чувстват това, но аз сериозно искам да се присъединя към това чрез своето собствено решение и желание. Когато се присъединя към тяхната връзка, там където Творецът ги поддържа, то това означава, че аз поправям групата. Това е групата, а не някакво външно изражение. От там аз получавам силата на Твореца, който поддържа моите другари и пребивава в тях. Имено там аз получавам въодушевление за важността на целта и придобивам силата винаги да се стремя към тях.

И всичко това зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35577]

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В мен се пробужда духовното желание и аз отивам в групата. Уча и разбирам, че един единствен закон ме съпровожда  по целия път.  Но от друга страна, Творецът иска да съм самостоятелен. В какво се проявява моята независимост?

Отговор: Творецът те оставя независим само в точката на избор и нищо друго освен това. В „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот” Баал а-Сулма пише, че Творецът „поставя ръката на човек върху добра съдба и му казва „Избери това за себе си””. С други думи, ти можеш да избереш това, което ще ти въздейства: образованието, което си получил, вътрешните ти качества или обкръжението.

Как избираш ти? Опитай се да попиеш всичко, случващо се в групата, всички нейни ценности, с минимални вътрешни съпротивления от теб, както си в сегашното състояние. Сега ти виждаш живота основан на предишните ти преживявания. До сега нищо не е зависило от теб, но сега ти е казано: опитай се да неутрализираш всичко, което си попил и от което си изградил себе си, и вместо това, получи въздействието на новото обкръжение.

Представи си, че си дете, гледащо на света с широко отворени очи, искащо да знае всичко, да научи всичко и да пресъздаде всичко, което вижда. Опитай се да гледаш на новото обкръжение точно така, ако действително си решил да вървиш с тях към целта. В този случай ти нямаш никакъв друг избор освен да станеш дете, което е жадно да впие неговото въздействие.

До сега си се развивал на животинско ниво, а сега искаш да се развиваш на духовно, което е напълно ново ниво. Затова опитай се да бъдеш най-малкият в групата. В крайна сметка, детето се учи от възрастните по естествен начин. Това отношение към групата е твоя избор. Сега, избери!

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35067]

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Религията е лично дело за всеки и по никакъв начин не е обществено. Отношението на човек към Бога – е най-личното, скрито от всички, негова тайна. И нека такава и да си остане. Да натрапва определено отношение към живота, смисъла, целта, висшата сила (има ли я, каква е, тя и аз) – няма право никой, дори и родителите на децата. Това произтича от факта, че Бог не може да бъде почувстван, непостижим е.

Особено неприемливо е, когато религията купува светоусещането на човека. Например за устройване на бита, въвличат родителите и децата в собствена мрежа на образование и възпитание – и по този начин ги и вкарват в своите мрежи, правят от децата, против волята, им свои адепти.

Религията трябва да е като клуб: който иска, той да посещава. Ако всевъзможните политически сили не я използваха за власт над обществото, то още в основното бихме се образовала така.

Но за политиците е изгодно да манипулират чрез вярата в непостижимото и по този начин да поставят хората в зависимост от себе си – и ето, че се образоваха невярващите, а религиозно-политическите управляващи/манипулатори са в тълпата.

И освен това, има доста желаещи да печелят от вярата – уж че обслужват вярващите, но това си е тяхна работа. А в религията не може да съществуват бизнес, специалности, платени длъжности.

Кабала – не е религия, а знание, тя не продава отношение към Твореца, а е методика за разкриване на висшето управление на Природата – и затова можем всички да се учим и можем да я предаваме на децата. Тъй като това е знание и ти само обучаваш, как те да я използват.

Затова кабала е освободена от всякакви действия, обреди, изисквания към обучаващите.

А външната връзка между кабала и еврейската традиция произхожда от това, че целия юдаизъм е създаден от земното използване на кабалистичните знания, а не от тяхното духовно прилагане.

[35049]

Публикувано в: Вътрешна работа, Кабала и религия - Няма коментари→

Въпрос: Защо Рабаш в своите статии толкова често се връща към един и същ момент, сякаш се върти в кръг?

Отговор: Той никога не се връща и не повтаря. Едни и същи слова звучат от различни състояния, различни стъпала на авиют (сила на желанието). Той повтаря изречението на друго, по-дълбоко ниво. След като завършите първия „кръг” и изясните за себе си казаното, вие преминавате на по-дълбоко стъпало и започвате анализа привидно от същото изречение, но по-близко до истината, до корена.

Ние преминаваме през четирите стадия на развитие, достигаме до „човешкото ниво” и на него преминаваме отново през четирите стадия, докато достигнем стъпалото „човек в човека”. Всичко това идва от висшето, от пряката светлина (ор яшар). И само последната степен, четвъртата в четвъртата, може да откликне с отразена светлина (ор хозер). Тя самата не разбира на кого откликва, защото по обратния път развитието, през което тя преминава остава неясно, докато достигне корена.

Единствено в края ние разбираме началото и целия път. Ние съществуваме в една цялостна система и докато човек изясни всички детайли, всички взаимовръзки между душите и всички въздействащи им способи, той непрекъснато е принуден да уравновесява себе си. Затова човекът е непрекъснато обект на промени.

Разбирането идва само в края на поправянето, когато цялата система стане уравновесена за теб. Казано е: „Всеки ще Ме познае, от най-малкия до най-големия”.

От урока по статията на Рабаш, 09.02.2011

[34862]

Публикувано в: Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко се състои от два триъгълника: висш с пряка светлина и нисш с отблъсната светлина. Триъгълникът с пряка светлина се смалява поради спускането на световете отгоре надолу, за да даде на творението място за съществуване, в което то може да осъществи отдаване, да издигне отразена светлина.

Можем да направим прорез на всяко стъпало и да видим тези триъгълници: в зависимост от силата на пряката светлина, творението е способно да повдигне отразена светлина. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-големи са пряката и отразената светлина.

На нас ни изглежда, че живеем в някакъв свят, но в действителност няма нищо освен желание и светлина, и ние винаги изпълняваме работата на Твореца: искайки или не, разбирайки или не, осъзнавайки или не, съгласявайки се или не. Ние винаги работим за Твореца, но разликата е само в нашето желание или нежелание.

Неживото, растителното и животинското ниво на природата работят неосъзнато, чрез природните инстинкти. Но на човешкото ниво ние трябва да разберем, да постигнем корена, да се съгласим с него и едва тогава да действаме правилно.

Затова докато сме се развивали като „примитивни хора” в продължение на хилядолетия до много скоро (освен кабалистите, които са разкрили висшия свят, започвайки с първия „човек”, Адам Ришон), ние напредваме под натиска на нашето егоистично желание, тласкащо ни към развитие.
Ние положихме много усилия през историята. Работихме усилено, за да приберем реколтата от земята, за да произведем различни неща и продукти, борихме се, изобретихме машини и нови технологии, строихме домове само за да ги разрушим по-късно, правихме революции във всички области и нива на живот. На кратко, ние положихме усилия за да съществуваме, за да получим пряката светлина. Тези усилия са били нашата отразена светлина в духовните светове.

Това е същността на нашето материално развитие. Нарича се материално, защото се е случило вътре в егоистичното желание.

В нашето възприятие на реалността изглежда, че произвеждаме бетон и арматура, отношения в обществото, реколти, но всъщност ние произвеждаме отразена светлина и вътре в нея получаваме пряката светлина. А на нас ни изглежда, че работим в материалния свят, заобиколени от машини, заводи, къщи, поля и продукти.

Така ни изглежда на нашето егоистично желание, а в действителност желанията (келим) с екран и светлина на неживо, растителни и животинско ниво са работили. И всички ние сме се държали като послушни деца, изпълнявайки всичко, което Творецът иска. Никой не би могъл да избегне това, тъй като така работят желанието за наслаждение и светлината, която му въздейства.

Но когато достигнем до човешкото ниво, започват съвсем други разчети. Затова повече нямаме сили… Творецът ни казва: „Направи го ти сам!”. И аз съм в объркване: „Да го направя аз, докато никой не ме заставя…?”.

Творецът понякога ме пробужда и очаква от мен отразена светлина. Сега Той иска сам да го направя. Това е работата, която трябва да изпълним.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 08.02.2011

[34827]

Публикувано в: Вътрешна работа, Егоизъм, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кои са тези приятели, за които през цялото време пише в Зоар? Как мога да ги разпозная в себе си?

Отговор: Ако разпознаваш приятелите си като действително принадлежащи на теб и намиращи се вътре в теб, тогава ще видиш, че те са част от твоята душа. С тяхна помощ ти сега изграждаш своя духовен свят, а в него разкриваш Месията.

Всичко е много просто: настоящата картина изчезва и ти усещаш само вътрешната структура на душата. „Приятел” (хавер) идва от думата „съединение” (хибур). Ако съумееш да присъединиш към себе си някой, който ти изглежда непознат, така че да го почувстваш вътре в себе си, то той се нарича твой приятел.

Приятелите са същите свойства, които си усещал извън себе си като чужди. Ти си работил върху тях да се присъединят към теб и, разбира се, не си успял да го направиш сам. Тогава си помолил светлината да го направи за теб. Тя ти е въздействала и ги е присъединила към теб.

Тя създава в теб такова отношение към приятелите, които се намират на същия път, сякаш те са били част от теб. Тогава ти ги усещаш като „събрание”. Събрание означава общо желание, обединение на отделните желания, всяко от които преди това е съществувало само по себе си или така ми е изглеждало в моята гордост, в моя егоизъм.

Аз съм принизил себе си от състоянието „стоящ”, достигайки до състоянието „седящ” (йешива). Тогава, седейки заедно, всеки един може да се свърже с останалите, както се пее в песента: „колко хубаво и приятно е да седят братята заедно” („ине матов ума наим шевет ахим гам яхад”). Затова се нарича „събрание” (йешива), малко състояние (катнут).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 26.12.2010

[30793]

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в „Зоар“.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш „Зоар“ дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на „Зоар“” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27664]

Публикувано в: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - Няма коментари→

Написано е: „Аз създадох злото начало и Тора като лек за неговото поправяне, защото светлината в нея променя.” От една страна, събирам своя егоизъм, своето зло, а от друга, от Твореца  взимам силата на отдаване, Светлината. От тези два компонента  изграждам моята нова форма, наречена „човек”, Адам, който е „подобен” (от думата „Доме” на Иврит) на Твореца. Вътре, в тази форма, се намира моето его, обаче, отвън тя е равна на отдаване. С други думи, аз съм получаващ отвътре и отдаващ отвън.

Затова моето действие се нарича „получаване с цел отдаване” и моята работа е в трите линии: дясната, лявата и средната. Дясната и лявата линии се спускат от Горе, от Твореца, докато средната линия се изкачва от долу на горе, от човека към Твореца. Лявата линия е представена чрез: „Аз създадох злото начало”, а дясната линия чрез: „Създадох Тора като лек за неговото поправяне”, а средната линия е чрез: „защото светлината в нея променя”. Тогава човек става добър като Твореца: „ Аз съм добър и правя добро, такъв си и ти”.  Следователно, ти ще си наречен „човек”, т.е. „подобен” на Твореца.

От ежедневния Кабала урок – 30.07.2010, Зоар

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Като последица от нашата духовна работа  трябва да достигнем до състояние, в което:

1. 1. всички искаме да достигнем една и съща цел;
2. 2. всички сме обединени.

Обаче, се обединяваме, не защото това е нашето първоначално състояние, което идва „отгоре”, а защото това е нашата обща цел.

В най-добрия случай, когато поправим нещо в нашия свят, ние го връщаме в предишното му състояние.  Обаче, когато ние поправим разбитите връзки с другите души, добиваме много повече от това, което сме имали, преди разбиването на общата душа. Това е, защото разкриваме и даваме независимост на всяка част извън нас.

В моя егоизъм се отнасям към всеки така, все едно, че те не са независими, и че те трябва да ми служат. Когато започна да ги обичам,  искам да се отнасям към тях все едно, че всеки от тях е велик, независим и специален. Това е също, както искаме да видим децата си. Тогава, всеки от приятелите, които са около мен, изведнъж започва да притежава свобода на избор; всеки от тях заема своето място и ниво. И тогава, когато ние се обединим и аз присъединя всеки от тези приятели към себе си, се оказва, че всеки от тях се е развил и е станал велик като мен.

Като резултат, аз не присъединявам отново същите седем милиарда части към себе си, а присъединявам седем милиарда свята на безкрайно единство в едно.

Това означава, че увеличавам обхвата на моя духовен съсъд (Кли) с 620 пъти. Обаче, всичко това се случва само спрямо мен. В крайна сметка, всичко съществува в мен и зависи само от степента, до която аз се отнасям към моите приятели по правилен начин всеки път. Аз го правя само, за да увелича моето Кли, да го направя достойно за разкриването на Твореца.

Затова, аз ги виждам по „триизмерен” начин:

1. като по-висши от мен, за да бъдат велики в моите очи;
2. като по-ниски от мен, за да им отдавам;
3. като равни на мен, за да се обединя с тях.

Тогава добивам огромно, силно Кли, наречено моята истинска душа. То става седем милиарда пъти по-голямо от това, което е било преди поправянето. В крайна сметка, преди поправянето съм бил в света на Безкрайността като една точка. Сега се връщам там с „620” (Тарах) пъти повече усещане на съвършенството и безкрайността. Разликата между тези две състояния е като разликата между капка сперма и възрастен, който постига всичко.

От Мега Конгреса, урок 5 – 25.07.2010

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По време на Мега конгреса 2010 много нови участници ще срещнат силата, желанието, наречено „Световна група” (Световно Кли) за първи път. Защо някой, който учи Кабала в Украйна или в Нова Зеландия, да е важен за мен?

Отговор: Мъдростта трябва да се разпространи на цялото човечество, както е написано „И те всички ще ме познават от малки до големи,” Тора е дадена, за да се поправят всички души. „Народът на Израел” е само свързващо звено, както Баал Сулам пише в неговата статия „Арвут (Взаимно поръчителство)”. Поправянето трябва да се случи в целия свят, но Израел е първата линия. Поправянето започва с Израел, разкрива се първо тук и тогава се „разлива” извън границите му върху останалия свят.

Събирания като този Конгреса, показват, колко приемащ е метода на Кабала за всички народи, тъй като това е единствената мъдрост, която може да доведе хората до единство независимо от техни материални, земни разлики в националност, раса, пол и манталитет. В духовната система ние поначало сме свързани чрез нашите „точки в сърцата”. Сега ние само добавяме към тях нашето желание да подсилим тази връзка. Аз не избирам с кого да се обединя. Моята „точка в сърцето”, моята душа е вече свързана. Всъщност нашата връзка е прекъсната единствено в нашето възприятие. Не искаме да сме свързани, но  вече сме. Трябва само да видим това и да станем доброволни участници.

Затова трябва да пробудим всички по целия свят. И конгреси като нашия показват колко близо сме до истината. Всъщност, ако  разпространим метода на поправяне, човек, който има тази „точка в сърцето” ще разбере и ще почувства истината. Той ще се присъедини на равно с нас във всичките ни действия. По този начин всички народи ще се съберат в общо поправяне.  Това е, което се нарича пълно поправяне или „пълно изкупление” (Геула Шлема) от духовно изгнание.  „Пълно” означава не само за народа на Израел, а за всички народи.

Мъдростта на Кабала е написана за нашето поколение и историята на човешкото развитие е в края си. Народът на Израел трябва да завърши това поправяне първо и да предаде светлината на другите народи. Ако ние не се стараем да изпълним нашата мисия и да поправим себе си и света, нас ще ни намразят.

Разпространението на мъдростта на Кабала се нарича „гласът на рога на Месията”. Когато излезем пред света с този метод на поправяне, ние веднага ще получим съчувствен и мил отговор на любов вместо омраза.

От ежедневния Кабала урок – 21.07.2010

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да прави човек, който едва започва да учи мъдростта на Кабала, докато стои пред книгата Зоар без абсолютно никаква представа за това какво е написано в нея?

Трябва ли да се опитва да има намерение през 45-те минути на урока? Много е обезсърчително да седиш пред такава невероятна книга и да не получаваш нищо от нея. Какво да правя?

Отговор: Единственото нещо, което е нужно да получа от Зоар, е силата на отдаване, нищо друго. Ако в мен има минимална сила на отдаване, аз ще започна да усещам Зоар, моето занимание с нея и потока на текста в нея. Ще започна да усещам колко ми е скъпа тази книга. Постепенно, чрез моите реакции на думите в нея, ще започна да усещам за какво говори тя.

Но всичко това следва моето желание над самия мен за силата на отдаване и моето желание за отворено сърце. Трябва да отваряме Зоар само с такова намерение. Когато ти излизаш „от себе си” (от своя егоизъм), това е, когато Зоар влиза в теб.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да се подготвя за Мега Конгреса този уикенд (23-25 юли), така че, да дойда на него сякаш на Царския пир?

Отговор: Като се събираме заедно на Конгреса, ние можем да направим усилие да усетим духовния живот поне за кратко. Духовният живот е обединен в изграждането на духовен съсъд. Това е връзката между нас, в която  изживяваме духовния свят. Това е единство между противоположни части. Между тези части има противоречие и несъгласие, но върху това ние постигаме съюз, защото го желаем и се стремим към него.

Желанието привлича Светлина. И дори, и да не сме готови да я задържим за постоянно, поне за кратко можем да задържим усещането на духовността. Няма проблем и да усетим падение после. Може да се случи, може и да не се случи. Може да не усетим падение, а вместо това да се издигнем по-високо, започвайки от първата духовна степен.

Мисля, че можем да го направим. Имаме всичко необходимо: знание, материали, подготовка, външната система и връзката между нас. Всичко е готово. Сега трябва да го използваме! Зависи единствено нас. Ние ще можем да усетим духовното, ако силно желаем да се свържем един с друг и да намерим духовния живот в съюза между нас, в отдаване, над нашия личен егоизъм.

Много важно е, че ние трябва да почустваме духовното, без да получим наслаждение от това. Ако получим наслаждение, ние със сигурност ще паднем. Обаче, ако  го усетим и продължим да го използваме само, за да отдаваме един на друг, пазейки себе си да не го използваме егоистично, тогава светлината ще ни се разкрие.

От ежедневния Кабала урок – 18.07.2010

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех Леха (Върви напред)”, п. 32: „И Аз ще ви направя велик народ”… „И Аз ще ви благословя”… Като се отдели от дясната линия, която не е смесена с лявата, той беше награден с осветяване на дясната, която е смесена с лявата..

Защото, той се отдели от осветяването на лявата, която не е смесена с дясната, той беше награден с обещанието „И (Аз) ще направя името Ви велико”, което е осветяването на лявата, смесена с Хасадим на дясната.

… „И вие ще сте благословени”, което е осветяването на средната линия.

Придвижването по трите линии е като ходенето на два крака: от едната страна е силата на отдаване (дясната линия), а от другата – силата на получаване (лявата линия). Човек използва тези две сили или линии да се придвижва, „стъпвайки” на едната и после на другата. Обаче посоката, в която се движи, която определя, и как той задейства тези две сили на дясна и лява, се нарича средната линия.

Затова средната линия не е някакъв вид трета сила. Няма трета сила! Средната линия е правилното съчетание на лявата и дясната линия. Правилното съчетание осигурява придвижване, първо чрез управлението на съда и после на милосърдието, първо добро, после зло. Един разкрива лошите сили, което го бута отзад. Друг разкрива силите, които го дърпат напред.  Човек напредва с помощта на тези две сили. Те са като две юзди, които човек управлява и се придвижва. Има цяла наука за това как да ги използва.

Мъдростта на Кабала се нарича третата линия – „златният път”. Тя е метод за правилната употреба на тези две сили на природата: силата на получаване и силата на отдаване, плюс и минус. Цялата ни материална наука също се заключва в способността да използваме тези две природни сили: от атомна енергия, която също се състои от „плюс” и „минус”, до молекули, които се свързват и разделят въз основа на позитивни и негативни валентности. Всичко се състои от две противоположни сили.

Затова правилното учене се състои в това: да разберем как да вземем тези две природни основи (светлината и желанието, плюсът и минусът), да ги съединим в едно цяло и да съберем цели системи до безкрайната вселена, която включва всичко. Трябва да се научим, за да може „механизмите”, които изграждаме чрез обединяване като „мотор”, „хладилник”, „климатик” и т.н. да работят по най- добрия и оптимален начин.

В основата си цялата мъдрост се свежда до това: да извлечем максимална полза от тези две сили. И ние стоим по средата, между тях, в така наречената „средна линия”.

От ежедневния Кабала урок – 16/07/2010, Зоар

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Предговор към коментара Сулам“ (ивр. – стълба): „Три излизат от един, един съществува в трите”.

Пункт 52: По този начин е обяснено, че вторият стадий на издигането на МАН на Зеир Анпин до Ишсут е съединяването на двете линии на Ишсут, лява и дясна. Те могат да светят само чрез Масах де Хирик в Зеир Анпин (п. 39), който завършва средната линия в тях и определя двете линии в Бина…

Има две линии в Бина: дясна – Хасадим (милосърдие) и лява – Хохма (мъдрост). Те не могат да се обединят. Всъщност, всяка от тях е готова напълно самостоятелно да напълни желанието. Те са противоположни една на друга.

Но те не могат да светят една без друга. И двете идват свише, но дясната линия сякаш казва: „Как е възможно без отдаване? Не е ли то целта на творението?” Докато лявата отговаря: „Аз съм основата на творението! Аз съм светлината Хохма, която трябва да се разкрие в него. Как това може да стане без мен?”

И така, те спорят по между си, без възможност за компромис или помирение. А точно в тяхното съгласие лежи решението: получаване с намерение за отдаване.

За да се постигне съгласие е необходим трети фактор. Този трети фактор позволява и на двете да отстъпят от здраво удържаните си позиции и да се разберат. Решението лежи по средата. И то не е компромис! То е уникалната и удивителна възможност да се разберат, да се облекат една в друга и да постигнат златно съгласие.

Средната линия е единственият начин да се поправи творението. Всичко съществуващо преди средната линия е било качества на Твореца. Сътворението започва със средната линия, която позволява обединението между получаване и отдаване. Това е формата, в която творението може напълно да участва в отдаването и да стане подобно на Твореца. Както детето обединява двамата родители (двете противоположни линии на Твореца) и ги прави едно семейство.

От урока по „Предговор към коментара Сулам”, 08.06.2010 г.

Публикувано в: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Трябва да издигнем МАН (Майин Нуквин, молитва). В желанието ли се извършва това действие?

Отговор: МАН означава, че аз моля за силата на отдаване. От Малхут аз се обръщам към Бина и моля Бина за способността да отдавам. Обаче, трябва да достигна състоянието, в което напълването с тази молитва (МАН) да е достатъчно за мен; чувствам радост от това, че съм способен да издигна МАН.

Как Тора описва това състояние? Това е, когато достигнеш „дневната светлина”. „Ден” е да нямаш нищо и да си скитал в пустинята търсейки МАН (желанието да отдаваш) и го намираш. Когато го намериш, то те оживява, задоволявайки всичките ти вкусове. То съдържа всичко, което желаеш.

Какъв „вкус” има то? От къде идва? Какво е МАН? Идва в теб от Бина. Това е, когато и най-малката възможност да отправиш молба към Твореца е достатъчна за теб: „Аз имам връзка с Него. Мога да Го помоля. Нищо друго не е важно за мен.”

И все пак, не искам ли да имам желание, в което да мога да разкрия Твореца? Не. Аз съм доволен само да имам стремеж към Него. В това се състои моето напълване сега. Връзката с Твореца чрез група ме напълва.

„Но каква е тази връзка? Как може да имаш всичко? Ти нямаш нищо.” Вярно е, но мога ли да се обърна към Него като издигна МАН? Когато това е възможно, то е достатъчно. Това се нарича „скитане в пустинята”, добиване на свойствата на „Хафетз Хесед” (който не иска нищо). В пустинята си лишен от всичко,  наистина не желаеш нищо за себе си. И все пак по този начин  получаваш поправянето, чрез свойството отдаване, подобие на Твореца и това е твоето напълване.

От ежедневния урок – 06/06/2010, Зоар

Публикувано в: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - Няма коментари→

За да разберем и почувстваме къде сме, трябва да израснем духовно. Както в материалния свят, сперматозоидът започва да расте в утробата на майката, а след това продължава да живее в по-голямо пространство, идвайки на този свят  и така става човешко същество. Подобен процес се случва с нашето вътрешно духовно развитие.

На определен етап от нашите земни животи, ние започваме да чувстваме в себе си капката духовно семе, която се нарича „точката в сърцето” – желание за духовно развитие. Това означава, че точката се е разкрила.

Ние не сме съществували в света преди нашите родители да ни дадат живот. По подобен начин  се раждаме духовно от нашите баща и майка (наречени още „Аба ве Има” в Кабала).

Духовното израстване става под влияние на сила, наречена Висша Светлина. Тя ни води през скривания и разкривания на Светлината. Тя ни „разтърсва” като ни се разкрива и ни показва реалността и тогава пак се скрива от нас. Тя си играе с нас и увеличава, и намалява нашия стремеж към нея. Светлината ни влияе като променя състоянията, през които преминаваме: добри и лоши,  яснота и  объркване.

Ако нашата реакция е правилна, ние се развиваме: още един момент, още един ден и още една седмица.

Нашето развитие може да продължи хиляди години или ние можем да го завършим за година или две. Всичко зависи от човека. Всичко, което трябва да знаем е как да реагираме на силата, която задейства нашето развитие и да започнем да свързваме всичко с един източник: „Няма никой освен Него”. Той се крие зад нашата видима обвивка от реалността.

Започвам да Го различавам и да дълбая по-дълбоко в тази реалност.  Правя това, за да почувствам тази сила и да разбера как работи тя през всичките „покрития” на този свят, включително: близки приятели, непознати, природа и дори мен самия, когато тя ме променя вътрешно.

С вътрешните промени, започвам да чувствам себе си като черна кутия, която разбира и чувства в малка степен влиянието, под което е тя. Започвам да разбирам, че моята единствена задача е да реагирам на това, което ми се случва. Подбуди идват от видимата реалност, от тези, които за са ми близки, от непознати, приятели и врагове; всички те са сенки, които спират Висшата Светлина за мен.

Ако успея да се свържа с Твореца през това скриване, това се нарича „сянка на святостта” тъй като  изграждам моята връзка с  Твореца през съпротивлението на скриването. В този момент започвам да разбирам представлението, което Той прави за мен и чрез това Го постигам.

От  урока по статия от книгата „Шамати“ – 04.06.2010

Публикувано в: Възприемане на действителността, Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→