Този разговор се посвещава на жените и на най-важната за тях тема – семейството, което в наше време преживява тежка криза. Броят на разводите непрекъснато расте, както и броят на хората, които изобщо не желаят  да създават семейство и да раждат деца.

Една част от жените предпочитат да посветят живота си на кариерата и не искат да се обвързват с деца. От друга страна, все повече жени, на възраст 30-35 години,  мечтаят да имат семейство и деца и страдат, че не могат да намерят партньор и да се омъжат. А сред вече омъжените представителки на женския пол, с деца, става все по-разпространено мнението, че разводът е най-лекото и добро решение на всички проблеми.

Очевидно, че пред нас стои заплаха от изчезване на семейството като единица на обществото. Раждаемостта се е снижила до такъв размер, че през 21 век ни грози демографска зима, а населението на Земята постоянно старее. В какво е причината и има ли изход от това положение?

Всичко се дължи на това, че развитието ни изцяло се гради на растящия егоизъм. За многото, стотици години от нашата история, извървяхме дълъг път, преминавайки от едни ценности към други, стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни става така, че човек не го привличат нито от парите, нито от властта, нито от знанията. Всичко се намира в криза, а всъщност това е вътрешната криза в човека.

Разочарованието и депресията стават най-разпространените заболявания в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не желаят да живеят с родителите си, при което настъпва такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Всичко това говори, че в съвременния човек възниква някакво съвсем ново вътрешно изискване, което може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Тази тенденция е валидна за всички страни. Видно е, че това не е случайност, а някаква програма, заложена вътре в природата, която ни води към такова развитие. Всеки иска да се обособи – да има собствена стая или дори жилище. И това е всичко! Нима може да се направи нещо, ако вътрешният стремеж на човека и усещането му са такива?! Това е зовът на времето.

Виждам как рано сутрин майките водят малките деца в ясли или в детска градина, за да ги оставят там за целия ден и да отидат на работа. И често това не е, защото жената се нуждае от заплатата. Тя просто иска да види света по друг начин. В нея живее стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само в семейството.

Сякаш сме надраснали предишните биологични рамки на семейната структура, в които сме съществували инстинктивно, като всички животни, и сега ни трябва нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77050]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Разводът днес стана обичайна и разпространена процедура. За последните години стремително нарасна броят на хората, прекратяващи брака си, и се понижи тяхната възраст. По-голямата част от браковете се разпадат вече на първата-втората година. Съществува мнение, че бракът вече съвсем се е изчерпал? Защото животът е пълен със съблазни и е много трудно да се издържи цял живот с един човек.

Жена, която има успешно семейство и деца, изведнъж чувства, че повече не обича мъжа си! Даже и да е добър мъж и баща – това не е важно, просто не го обича. Тоест разкрива се естествено явление, разпростряло се сред множество жени, които изведнъж губят усещането за вътрешна зависимост, връзка с мъжа си.

Това никога не е било свойствено за жената. Живеейки до мъжа, жената винаги е привиквала с него, привързвала се е, чувствала е принадлежност към него. И изведнъж това изчезва, такъв е естественият край на развитието. Не трябва да обвиняваме жената за това, защото това е природно явление. Преди всичко, трябва да го изучим и след това да видим какво да правим в тази ситуация.

Такъв е резултатът от нашето развитие: излизаме от животинското стъпало и стъпваме на човешкото, Адам, „подобен” (доме) на глобалната природа. И доколкото сега трябва да се съединим с общата природа, с цялото човечество, това ни изключва от личните връзки. Природата иска да ни отвори очите – да ни изведе извън семейните рамки, за да може след това отново да влезем вътре, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането на любов, донесло му необикновено силни чувства, преживявания, въодушевление, пълнота, заради които си е струвало да сме заедно и да създадем семейство. Но след това усещането си отива. Защо в природата съществува такова състояние на влюбеност, което пропада, заставяйки ни после да го търсим през целия си живот?

Природата иска да постигнем истинската любов, отделяйки се от животинската, егоистична любов, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, достижим за сметка на естествения стремеж към противоположния пол, хормоните – към по-целенасочена връзка.

В обичайния живот такава връзка възниква за сметка на това, че живеем заедно заради децата или заради собствеността. А освен това, ни е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме, да се поддържаме, когато остареем. Но днес ни е необходимо да намерим вътрешна, по-висока връзка. Защото старите рамки вече не са способни да задържат човек: той пак може да ги захвърли и да замине. Децата порастват и напускат дома и вече с нищо не сме свързани – разделяме си имуществото и си тръгваме. Това се наблюдава повсеместно.

И за да се съхрани семейството, ни е необходим по-висок стимул. Точно както в целия свят, където трябва да постигнем мир и съгласие, иначе няма да можем да оцелеем. Но съединявайки се с целия свят от безизходност, изведнъж откриваме, че главната печалба съвсем не е в материалното благополучие. То е било само за да ни подтикнат да установим добри отношения.

А всъщност изведнъж ще открием, че вътре в тази връзка присъства ново усещане, отделящо ни от материалния живот. Чувстваме живота по-духовен, по-напълнен. Изведнъж ни се разкрива такова напълване, каквото никога не сме изпитали за целия си живот. Просто излитаме във въздуха, усещаме необичайна лекота в битието и не чувстваме смъртта.

Отначало съм бил просто принуден на тази връзка, под натиска на природата, която ми е поставила условие: „Или ще се съедините, или тук ще бъде мястото на вашето погребение”. Но след това изведнъж с изумление откривам, че това са съвсем други отношения. Просто не съм могъл по-рано да предположа, че по такъв начин ще получа много голямо напълване, над целия този живот.

Колкото и да разказваш това на човека, той все едно няма да разбере. Затова природата ни подтиква отзад, чрез страдания, заставяйки ни да се съединим, докато не сме се унищожили един друг. И се обединяваме от безизходност, за да може в крайна сметка да разкрием цялата картина на тази връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се ненавиждаме и не се искаме, желаем да се разделим. Но когато всеки от нас открие в света недостатък от любов, потребност и желание да обича, и разбере какво висше напълване носи любовта, той ще поиска да установи такива отношения и в своето семейство. Ще се върнем в семейството чак след като се научим да обичаме цялото човечество! И сега ще поискаме да постигнем такава вътрешна, лична връзка с партньора си.

И тогава вече няма да е важно това, че след някакъв брой години ще се състарим и ще станем не толкова красиви, както преди. Даже няма да забелязваме това. Ще изпитваме все същата първоначална влюбеност, но съвършено по друг начин и само след като се научим да градим вътрешните си отношения – съединявайки се заради това с целия свят!

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77150]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Предполагаме, че процесът, който е пред нас, се състои от няколко части.

Първа част: с помощта на учените ще обясним случващата се ситуация.

Всеки на своето ниво усеща, че нещата не са добре. От средствата за масова информация той по малко разбира за текущите събития и за настоящите действия. Но все още не сме разгледали общата картина, общата тенденция. Тя води своето начало отдавна – от времето на Римския клуб, който преди 40 години предупреди за края на развитието на потребителското общество. А още по-рано, през 20 – те години на миналия век за това заговори големият учен академик Вернадски. В наши дни, на практика, всеки учен – от своите позиции, изхождайки от своята научна дисциплина – ни разкрива многостранното състояние на всеобщата криза, в която се оказахме.

Ето, на хората, които идват в нашата система на обучение и възпитание, призвани да променят обществото и да го доведат до нов съвършен живот, трябва най-напред да обясним общата картина каквато се очертава, на фона на научните изследвания и изводи, които се правят от тях.

Втора част: е общото образование под егидата на нашата организация. Ние обясняваме човешкото естество като едно цяло, природата на обществото, общата тенденция и причините, които ни приближиха до днешната особена точка на развитие. Тази точка е разположена в програмата на природата и означава забележителното раждане на новия, необикновен живот. Не трябва да гледаме на кризата като на проблем или като на препъни камък – напротив, тя олицетворява новото ниво на развитие на човека и обществото.

Двете предходни части се отнасят към общото образование, а третата част – вече е практическата промяна на човека в новия живот. Тук обясняваме как да сменим двигателя, работещ за егоизма. Тъй като сега горивото се променя – и тъкмо за това спираме, без сили да го използваме. С една дума, сякаш натискаме на газта, но в мотора, в получаващото желание, повече не постъпва егоистично наслаждаване.

Вместо това, при него идва наслаждението за отдаване, а с това двигателят не работи, колкото и да натискаш газта. Следователно трябва да променим горивото, за да може всеки човек от обществото като цяло да види важността и голямата ценност на напредъка към взаимна помощ, в отдаване един на друг, в обединение в парадигма, противоположна на предходното развитие.

(още…)

Публикувано в: Възпитание - Няма коментари→

Конгреса в Бразилия. Урок №4

Като се включвам в общността, аз искам да отдавам на всички останали души, желания, които се намират извън мен. Но какво мога да им дам? И тогава получавам от Твореца много голяма светлина – светлината на Безкрайността, която чрез мен преминава към останалите.

В случая, всеки от нас става относно другите като Твореца – извършва отдаване, усеща всички и напълва всички.

При това, всички ние сме различни и никой не може да заеме нечие чуждо място. Всеки си има своите уникални възможности, позволяващи му да се присъедини към останалите и да им даде това, което може да даде само той. Тъкмо тази способност прави човека подобен на Твореца в неговите отношения спрямо останалите.

И затова науката кабала ни обяснява, че човек не трябва да бъде притискан, не трябва да го потискаме. Възпитанието трябва да бъде свободно: обучаваме хората на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, на взаимопомощ, на взаимно напълване – но без каквато и да е принуда. Ако диктуваме на човека нещо повече от това, ще го лишим от способността за правилно обединение с останалите и от неговия неповторим дял в общото благо. Той вече няма да може да стане като Твореца по отношение на света, няма да може сам да се издигне на Неговото стъпало – стъпалото на отдаващия.

И така, ”отдаване” – е когато получавам от Твореца и пропускам през себе си светлина, предназначена за другите. За да предоставим на човек такава възможност, трябва да му дадем съответното образование – без да го потискаме или угнетяваме, по принципа: ”възпитавай отрока съгласно неговия път”. С други думи, развивай неговите способности, но не го потискай, не го принуждавай, не го пречупвай.

Това е особена методика и трябва да се научим да я прилагаме. Ако дадем такова възпитание на децата си, те ще станат целеви и преуспяващи хора. Тъй като ще ги научим лесно да се обединяват с другите хора и с това ще ги обезпечим със средства, доближаващи ги до светлината, благодарение на която ще им бъде лесно да различават скритата в Природата универсална Сила. В това се състои и спецификата на нашето възпитание.

Всъщност, в този свят на човек не му достига само едно – умението да се обединява с другите хора. Научавайки се да се обединява, безусловно той ще има успех във всичко. Това е то поправянето в света. А всички останали знания – са само една измама. Само се объркваме с мнимите успехи, след които всеки път следват разочарования: идва кризата и нашите беди само нарастват.

От 4-я урок на Бразилския конгрес, 05.05.2012

[77173]

Публикувано в: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: При работа с хората, специалистите често се сблъскват с такива свойства в човека, които са видими за всички, но не се осъзнават от самите тях. В психологията това се нарича ”сляпо петно”. Може ли в групите по интегрално възпитание да се говори за тези свойства и да се разкриват пред човека?

Отговор: Това няма да послужи за нищо. За това можете да говорите само косвено, съвършено осреднено, че нито ти, нито аз, а всички ние преминаваме през такива състояния.

Във всичките страни за интегралното възпитание се казва, че в процес на преход от егоистическо състояние в алтруистическо започваме да разбираме, да усещаме и осъзнаваме, че има неща, които в действителност не възприемаме – нещо като ”бели петна”.

А всъщност те съществуват. Обкръжаващите могат да ги видят в нас, могат да разбират доколко ние не осъзнаваме, че съществуваме в това ”бяло петно”. Сякаш ме огрява огромен фенер, заслепяващ очите ми и аз нищо не виждам, а останалите добре виждат и мен, и останалите, които ме обкръжават.

Принципно, в човек винаги има такова състояние, но конкретно можем да разкажем за него само в съответствие на неговото ниво. Не можем веднага да го насочим към това ”бяло петно”, а можем косвено да го предвижим към това състояние, направлявайки го алтернативно. Но не направо – това няма нищо да даде, а тъкмо обратното, ще усложни състоянието.

Човек трябва да го осъзнае чрез другите, косвено, и да го преживее. Отначало той трябва да намери към това състояние необходимите чувства. Трябва да разбере, че някъде тук той не улавя нещо, че съществува нещо, което той не усеща, и че това трябва да го боли.

И когато това в него започне да го боли, той ще усеща разочарование, неразбиране, разсеяност, да вижда, че с другите нещо се случва, а той все още го няма, т.е. в него трябва да се възпламени завистта, ревността, гордостта. А то, ката правило, го заслепява и не му дава да види това.

Такива състояния имат всички. Те съпровождат човека до пълното му поправяне. Винаги!

Но трябва да разберем, че тъкмо тези ”бели петна” са онези състояния, които трябва да поправим. И всеки път това ”бяло петно”, като бяло кръгче от фенерче, трябва да ни води напред.

Затова групата и всички останали трябва по някакъв начин, със свои свойства, отношения, да ми рисуват усещането за онова, което не забелязвам в себе си, това ”бяло петно”, че тъкмо то ме заслепява: моята гордост, моят глупав егоизъм, моята ограниченост – и точно тук трябва да се издигна над себе си.

Това съвсем не е проста методика. Още ще говорим за нея и ще изясним какви могат да бъдат подходите и решенията към нея.

Трябва да помогнем на всеки човек и на цялото човечество да видят пред себе си това „бяло петно”, когато тази още не включена област на осъзнаването се явява твоето следващо стъпало, осъзнаване на злото, на доброто, т.е. когато след злото започне да се усеща доброто.

Но по принцип ”бялото петно” – това просто е нашият явен егоизъм, който не ни позволява да усетим, че се намираме в него. Смятаме, че всичко е правилно и нормално, и не се усещаме, че изглеждаме глупави, ограничени в очите на другите. Ако бяхме усетили това и нас би ни изгорило чувството за завист, ревност, гордост – то би ни накарало да излезем от егоизма.

Затова трябва много внимателно да опишем щадяща човека методика за разкриване на ”бялото петно”.

От беседата за интегралното възпитание, 27.02.2012

[77355]

Публикувано в: Възпитание - Няма коментари→

В наши дни се разразява такава жестока криза в икономиката, която ще ни помогне да разкрием, че в своите необуздани стремежи към богатство, власт и технически прогрес, сами сме се заблудили и хванали в капан. Въртим се точно като катерици в колело и сме принудени през цялото време да произвеждаме все повече и повече стоки, от които всъщност няма никаква необходимост.

А природата, захващайки ни заедно в един кръг, ни показва, че трябва да живеем като единно, хармонично семейство, което се нуждае само от това, което му е необходимо за нормално съществуване, и от никакви излишества. Тоест, предстои ни да стигнем до някакво разумно, рационално ниво на потребление. Разбира се, на човека са необходими дрехи, храна, медицинско обслужване, безопасност, някаква работа. Но той не трябва да робува на рекламата, която заради нечия чужда печалба, го убеждава в необходимостта от хиляди безсмислени вещи, всяка минута предлагайки нещо ново и подхранвайки апетита му.

Все някога тази гонка трябва да завърши и още сега започва да се усеща как по целия свят се съкращава производството. В резултат множество хора са лишени от работни места и изхвърлени на улицата. Количеството на безработните се изчислява на милиони и неотклонно расте ден за ден по целия свят. И тази тенденция ще продължава.

Това ще предизвика обратен ефект на кризата в семейството. Защото жената ще започне да се завръща в своя дом. Мъжът също ще започне да прекарва повече време у дома. Животът им ще стане по-премерен, ще се прекрати безумната гонка, в която се стремим да погълнем целия свят.

И тогава ще видим, че в нас се връща желанието да живеем в семейство. Но не така, както е било преди, а по-уравновесено и спокойно. Човекът ще се заеме със своето вътрешно развитие! Ще започне да живее в равновесие с природата.

Преди всичко, ни е необходимо да достигнем равновесие помежду си, в нашите отношения, установявайки добри връзки в цялото общество. Трябва да направим това, иначе просто няма да оцелеем. Но тази външна хармония ще ни промени отвътре, ще ни даде повече спокойствие и търпение, и ще ни научи как да построим такава връзка и в своето семейство, така че „любовта ще покрие всички престъпления“.

Тогава ще можем да станем търпими един към друг и ще се научим да живеем така, че в семейството всеки да е свободен, но в същото време, вътрешно свързан с другия. И в такова семейство ще поискаме да имаме деца и ще се научим как да се отнасяме с тях и да им дадем правилно възпитание в духа на новото човечество.

Може би, все още не всички са разбрали това, но старият свят вече е завършил своето съществуване! А в новия свят ще получаваме напълване не от това, че се движим от място на място, печелим пари, власт, мода. Ще почувстваме каква пустота се крие зад всичко това, а напълването се намира на по-високото, напълно извисено ниво, даващо ни усещане за висшата хармония.

Ще започнем да усещаме по-вътрешната реалност, хармонията, съществуваща в природата – и всичко, благодарение на това, че се съединяваме с другите във взаимна грижа и поръчителство.

Никой от нас все още никога не е усещал истинското напълване! Нима някога ни се е отдало да напълним себе си в тази гонка след богатството, властта, славата, знанията? Имало ли е някога такъв момент, когато си се спрял и си казал: „Ето, сега съм щастлив и повече нищо не ми е необходимо!“ Никога не се е случвало нещо подобно. Само бягаме и бягаме безспирно, но не можем да се напълним.

А сега ни предстои да се издигнем на друго ниво на съществуването и да изясним: от какво може да се наслади човек, с какво може да се напълни? Ще се наслаждаваме от това, че сме постигнали правилни отношения помежду си, защото в тази правилна връзка и интеграция, ще ни се разкрие съвършенството на природата.

Това усещане на любов, което досега не е известно на никого от нас. Ще се наслаждавам на своите добри отношения към другия, на своята любов към него, на желанието да му отдавам. И ако всеки се отнася по същият начин към другите, то всички ще се напълнят с това усещане на любов.

За това е необходимо съвсем малко: само да се научим как да направим това! Имаме всичко необходимо: методика и система на интегралното образование, способна да научи всеки. Това е древна методика, съществуваща вече хиляди години, но се разкрива едва в наши дни, защото светът е стигнал до такова състояние, когато това става жизнено необходимо за него.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77043]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако можех поне малко да надникна от своя малък пашкул и да видя къде е мястото ми в глобалния свят, и къде стоя спрямо цялото човечество, което точно като единна душа преминава всевъзможни изменения, приближавайки се към своето съвършено състояние – бих възприемал живота си по друг начин. Не бих гледал толкова на своя личен, мъничък живот, който въобще няма особено голям смисъл да се взема под внимание.

Включи се в общия, голям, глобален процес заедно с останалите и ще почувстваш, че се намираш в безкрайния поток на живота. А засега, трябва да се учим какво е необходимо да се направи, за да се усети вечността на природата – да се включиш в нея. И от тази висота ще можеш да решиш всички свои частни проблеми.

Ако се опитваме да ги поправим на обичайното, материално ниво, то няма да можем да разрешим нито един проблем. И свидетелство за това са всички отчаяни и безрезултатни опити да се поправи положението, предприемани от различните правителства. Няма никакво друго средство да поправим нашето лично състояние, освен интегралното образование.

Затова жената, която днес е нещастна от това, че не може да намери спътник в живота си, да създаде семейство и да роди деца, трябва да разбере, че по този начин природата иска да я доведе до състояние, в което тя ще се включи в целия свят в качеството си на жена.

И в следствие на такова включване, интегрално образование, влияние на обкръжението, тя ще започне да разбира каква връзка е необходимо да установи с другите. Ще започне да чувства доброто и взаимността във връзката с целия свят.

И тогава тя ще се запознае с подходящия мъж и те ще започнат да изучават как могат взаимно да се подкрепят именно заради това, да се издигнат на духовното стъпало и да се съединят в едно цяло. Макар че може да се различават много един от друг и да си останат с целия свой егоизъм.

В момента, в който се измени тяхното лично възприятие, тутакси ще си паснат. Ще пожелаят да бъдат по-тясно свързани в семейна връзка и да имат деца, за да се реализира всичко това във духовна форма. Именно духовното ще ги накара да създадат семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77084]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се процедира при запознанство между абсолютно чужди хора в групата за интегралното обучение?

Отговор: Нека да седнат в кръг като малки деца, при това, толкова близко, че почти да се докосват един друг! Нека от време на време да се държат за ръце, за да се чувстват близко един до друг!

Знаем, че хората инстинктивно желаят да съхранят определена дистанция помежду си – това е тяхната зона на безопасност. Но трябва по някакъв начин да ги запознаем! Този етап може да се оприличи на това, как животните се помирисват едно с друго. Разбираме, че от психологична гледна точка това е много важно за нашето общуване.

Те трябва да се усетят като цялостна команда, която върви в атака към проникване във Висшия свят, към нещо съвършено, особено, досега неизвестно, но чаровно, привлекателно, безопасно. Това е сякаш пътешествие във времето, където постоянно се сблъсквате с нещо неочаквано за вас.

Имам предвид не груповото пътуване зад граница, а екскурзия в гората или планината, където срещате някакво необичайно племе или виждате странни следи на неизвестен звяр, или чувствате върху себе си нечий поглед, сякаш някой ви следи…

Това е действително много увлекателно пътешествие, дори бих казал предстоящо откритие, при което трябва да се запознаете един с друг.

Групите, които ходят на съвместно турне зад граница, не е необходимо да се познават помежду си, тъй като всичко е по разписание: това е вашият автобус, обърнете се наляво, обърнете се надясно, погледнете тук, погледнете там.

Но ако хората отиват в планината или на планинска река, то вече се подбира цял екип, който трябва да бъде психически годен един за друг.

Психологическата съвместимост в групата трябва да бъде определена предварително. В случая не е добре едни от тях да са бедни, а други богати. Трябва те повече или по-малко да си подхождат един с друг по ниво, образователен ценз, манталитет и да се разбират помежду  си.

След като се сформират хомогенни групи, те ще вървят напред. И ако  започнат според степента на напредък да усещат нещо ново, развиващо се в тях шесто чувство, едва тогава може да се говори за съединение на тези групи помежду си. Те вече ще се разбират един друг, ще бъдат над всички условности на нашия свят, на нашия живот, и ще им бъде лесно да общуват с хората, които на материално ниво са много далеч от тях, тъй като ще чувстват близостта помежду си на всяко следващо ниво и ще им бъде леко да се кооперират.

Всички упражнения, които провеждаме на предварителния етап, трябва да  доведат към осъзнаване на доверието между тях: „Аз се доверявам на всички, всички се доверяваме един на друг“. Още не говорим за взаимно поръчителство, където водещият девиз е „един за всички и всички за един“, но вече става въпрос за някакво движение напред.

Готвим се за такова особено пътешествие, което ще започне от тази точка и ще продължава напред само според степента на нашето обединение. Ето, малко се обединихме и се напреднахме още малко и още малко.

Представете си, че стоите в каруца, която се движи не с мотор, не със силата на електрическия ток, а с нашето обединение: обединили сме се малко – придвижили сме се напред, още сме се обединили – още сме се придвижили. Застопорили сме се в обединението – показва се динозавър (както във филма „Парка на Юрския период”) и тук просто трябва да се обединяваме, за да напредваме.

Ето на такова пътешествие се отправяме. При това го правим доброволно, разбирайки, че само по такъв начин можем, с помощта на различни, в това число и отрицателни, въздействия, да достигнем до необходимото обединение, за да постигнем целта. А целта – това е абсолютна хармония с природата, разкритие на ново ниво на съществуване: вечно, безкрайно, съвършено, хармонично. Но това не е паркът на Юрск, а така да се каже, следващият период.

Така че, всяко занятие, всяко движение, всяко упражнение трябва да преследва не индивидуално, а съвместно сближаване, включване, доверие, разбиране. Оставяме всичко земно настрани и заедно се движим напред към общата цел.

Говорим само за общото, което ни обединява. И обратно, това, което ни разединява, го отсяваме и оставяме някъде назад – то не ни е нужно. В никакъв случай не искаме да си спомняме какво е било вчера или по-предния ден. Мислим само за това, как от днешния ден да преминем в утрешния.

Като цяло, в групата трябва постоянно да съществува такава психологическа настройка и тогава хората ще станат съвършено други. Те няма да се страхуват да разкриват себе си, защото всичко минало ще остане назад, с което по-късно ще си играят. Ще разберат, че това е прослушване и не те сами, а програмата на природата ги прави такива.

Ще им бъде много леко да общуват един с друг поради факта, че всичко днешно, а след него и вчерашното, го преживяват заедно. И това не е лично преживяване на всеки от тях, а съвместно, защото всички те се разкриват в своя общ съсъд.

Представете си себе си като единен организъм, който разказва за едно и също събитие от гледната точка, как това го чувстват ръцете, краката, очите, ушите и т.н. Така и те ще обсъждат едно и също впечатление, всеки според своите усещания. След това ще сравняват помежду си тези усещания и ще се опитват да се обединят така, че да усетят тези събития едновременно, в съвкупност, в общността на усещанията.

В крайна сметка, абсолютно точно ще чувствам всички като едно общо цяло, а след това и като нещо единно над нас.

Това са обичайни психологически тренировки. Възможно е те да са описани и в психологията, но мисля, че тук няма нищо свръхестествено. Това просто е по-нататъшното развитие на чисто психологичната същност на човека.

От 17-та беседа за интегрално възпитание, 28.12,2012

[76920]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

В момента живеем в глобален свят и последиците от нашите действия в него са комплексно свързани. От една страна, екологичната катастрофа, причинена от безкрайно преследване на печалба от всевъзможни продукти, и от друга – надпреварата за натрупване на милиарди в банковите сметки. Мислихме, че това няма да има край, но краят все пак дойде: покупатели повече няма, и няма как да се развиваме.

И така, кризата се появява и в образованието, и в културата (в отношенията между хората), и в обезпечаването на живота ни. В производителите има потенциал и възможности за развитие, но няма кой да купува техните стоки. Хората от разорените слоеве на западното общество, които са се лишили от средства, нямат възможност да бъдат потребители. По-рано те са произвеждали и употребявали собствената си продукция и в този затворен цикъл са се въртели стоки и финанси. А сега кръгът се разпадна.

Това предоставя лъжливо решение на собствениците на капитали. Те започват да играят само с финансите, в известна изолация от продуктите. Така се раздува големият „балон“, добавяйки своя принос в общата криза. Нали подобни балони, лишени от реално напълване, са раздути, с помощта на рекламата и игрите, които се водят между различни банкови и други финансови системи.

И така, във всички сфери на развитие на човечеството – в образованието, в културата, в междуличностните отношения, в семейството, което постепенно се разпада на фона на съществуващите обстоятелства, хората все по-трудно оцеляват. Те се оказват безпомощни.

Да вземем, например, Испания: млади хора, получили университетско образование в Европа, връщайки се в къщи, не могат да се устроят на работа, да създадат семейство, за което достойно да се грижат и  успешно да практикуват своята професия. Всеки иска да реализира получените знания, да заеме своето място в обществото, да има семейство, да купи жилище. И изведнъж става ясно, че той не е нужен никому! Хората не могат да реализират себе си в нищо, те нямат нормален живот, а тънат в безработица и несигурност.

Този процес се шири в целия свят и няма решение! Нали в ситуацията, при която се грижа само за себе си и не хая за света, нямам възможност да обезпеча тези хора със средства за съществуване. Ние не се грижим един за друг! От една страна, изхвърляме голямо количество излишъци, а от друга, тези излишъци не достигат там, където  отчаяно се нуждаят от тях. Моят егоизъм не ми дава никаква възможност да се грижа за другите. Само ако ме грози заплаха, поради отсъствие на изход, им дарявам нещо.

Такъв е примерът с Африка, която някога е имала добро производство  и чудесно се е развивала. Но по-късно са започнали да постъпват европейски стоки на дъмпингови цени. Те разрушили местния пазар, населението престанало да произвежда това, което се изисквало за живота, хората изоставили своите предишни работни места и професии. А след това същите тези компании, които са снижили цените на стоките със своята продукция, започнали да повишават стойност им – нали местни конкуренти не е имало сред тях. Като резултат, африканците обеднели и останали без средства, и тази ситуация се е запазила и до днес.

В света се формират много тежки условия. Изостря се глобалната, тотална криза. Тя засяга и напредналите страни, и страните от Третия свят, част от които току що са започнали да се развиват. Всичко това е предизвикано от човешкия егоизъм. А в същото време чувстваме и нашата обща връзка: всички плуват в една лодка и ако дори един нанася вреда, това засяга и всички останали, при което движението ни напред е невъзможно. Нашият егоизъм като бумеранг бие по всеки.

В Европа това се проявява много странно. В търсене на сили и успех европейските страни наложиха взаимоизгодни връзки, които вече е невъзможно да се разкъсат. Поддържането на тази система води до срив. И в крайна сметка, вместо общ пазар, вместо съвместна продукция, усещаме общата заплаха, при което никой не може да се движи без съгласието на другия.

Тук стигаме до необходимостта да бъдем заедно – един до друг. Нека европейската история да изобилства от войни и конфликти, нека в миналото да е имало немалко трагични събития, нищо, че не веднъж се е стигало до кланета и подчиняване един народ на друг, но нека именно днес, от омразата, безразличието, разрива между европейците и безнадежността да преминем към сътрудничество! Малко е само да се зачитаме един друг – виждаме, че това не носи резултат!

Става ясно, че общият пазар не трябва да действа по законите на старата икономика, която сме построили, изхождайки от своята егоистична природа. Предишната система вече не функционира. Днес и човешката, и обкръжаващата природа поставят пред нас нови условия: егоистичното съчувствие повече не ни помага. Любовта към ближния трябва да излезе на преден план!

Трудно е да се кажат тези думи. Струват ни се толкова нереални, толкова далеч от нас. Сърцето не ги приема…

Все пак можем да се приближим към това, ако привлечем върху себе си въздействието на задължаващата сила. Днес Природата ни заставя по неволя да отдадем любов на ближния, тъй като алтернативата е – смърт от глад, болести или стихийни бедствия. Вместо това, трябва да сформираме още една сила, която ще ни задължи да се придвижваме към взаимна любов.

Що за сила може да бъде това? – Само създаването на обкръжение, което да ни тласка към обединение много по-силно, отколкото обединението ни относно екологичните проблеми, икономиката, образованието, продоволствие и т.н. Обществото трябва да бъде толкова силно, че да устои срещу нашата егоистична природа, да насади в нас ново отношение към ближния и по този начин да премине от край до край, от ненавист към любов.

От 13-та беседа за нов живот, 11.01.2011

[75808]

Публикувано в: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато в групата тече обсъждане на някаква тема, то се включват механизми на съпротивление, които пречат на човек. Излиза, че по-голямата част от времето ще се занимаваме с тези механизми на съпротивление?

Отговор: Не. Смятам, че тук вече не би трябвало да така. На предварителния етап човек трябва да стигне до отчаяние в работата със собствения си егоизъм. Вече трябва да разбира, че в него повече няма живот.

Трябва да разбере, че ако иска да достигне следващия етап на своето развитие, следващото измерение, излизане на нивото на хармония с цялата природа, трябва да се разочарова от своето егоистично развитие и да не го раздува, защото иначе то просто ще го погуби. Няма да му даде интегрално общуване с останалите, няма да му даде този инструмент, с помощта на който може да усети хармонията с природата и да излезе в това измерение, на това ниво.

Трябва да оставя егоизма на всички свои предходни нива на развитие. Повратната точка –  бифрукацията, кризата, през които сега преминаваме, ни водят към това, действително да се „пречупим” и да оставим долу нашия егоизъм.

Пред човечеството стои голям проблем: да усетим този огромен егоизъм, който сме достигнали, да се разочароваме от него, принудително да го изоставим, да се убедим в неговата крайност, вреда, безцелност и напълно да го отречем. Това се нарича „етап на осъзнаване на злото”. Трябва да го преминем.

Ако става въпрос за група, която вече стига до усещането за следващото ниво на развитие на човека, то тук трябва да се подбират хора, вътрешно готови да се разделят с егоизма. Те трябва да разбират, че им е необходимо напълно да се изменят вътрешно – сякаш поставят в компютъра диск с нова програма, заменяйки старата с напълно нова.

Готов съм да ме „рестартират“, да ми направят пълен upgrade. Съгласен съм с това, защото на етапа на осъзнаване на злото съм се убедил, че моят егоизъм само ми вреди – осъзнал съм го като зло.

Когато хората стигат до осъзнаване на злото и, по принцип, са съгласни да пробват теоретично да се издигнат над своя егоизъм, те се занимават с това в група, с двама инструктори, които ги направляват, едновременно участвайки заедно с тях. И групата постепенно започва да усеща къде в нея има тези психологически изходи над своя егоизъм в нова, алтруистична, всеобща психология на нивото, което се нарича „природа”.

От 17-тата беседа за интегрално възпитание, 28.02.2012

[76923]

Публикувано в: Възпитание - Няма коментари→

От 3-я урок в Колумбия

Защо Природата изисква от мен да познавам нейните закони? Нима само за да зная как по-малко да греша, как да си доставям удоволствия или как да избегна бедите и проблемите?

А може би, чрез бедите и проблемите Природата желае да ме издигне на такова стъпало, на което да придобия знание и контрол над себе си, на нивото на управление на света? Това вече е съвършено друго ниво на битие и съзнание.

Очевидно, сме объркали причината и следствието. Днес бедите ни принуждават да търсим възможност да осигурим своя успех в настоящето и бъдещето. Те са причината, в следствие на която да познаем Природата.

В действителност, обаче, това не е така. Проблемите само ни подбутват отзад, за да се устремим към познание, а това познание на универсалната Природа ще ни открие съвършено други хоризонти, ново измерение.

Ще усетим нова реалност – не тази, която възприемаме днес с петте органа на чувствата, подобно на животните. В крайна сметка, ние ги превъзхождаме по разум и изобретателност – умеем да строим комфортни жилища, да приготвяме храна, да се обличаме. Но от друга страна, на животните им е нужно в много по-малка степен да се грижат за себе си…

Нашето преимущество е в друго: можем да се издигнем до такова ниво, където ще живеем не заради грижата за телесния си живот. Напротив, грижата за телесния ни живот ще ни поведе към познание на общата Природа, и оттук ще тръгнем напред вече в друго измерение, усещайки реалността не със своята животинска същност, а чрез по-високо съзнание, чрез информационна програма, която ще ни се разкрие. Тази степен няма никакво отношение към текущото съществуване – тя се намира малко по-високо.

Вече много учени в наше време достигат до това, което мъдреците от миналите поколения са знаели. Въпросът е, как да разберем имаме ли възможност да разкрием висшата реалност. Как да излезем на нивото на универсалната Природа и да я усетим?

Като начало, трябва да разберем какво е това Природа? По нейните действия виждаме, че тя ни управлява с помощта на две сили: наслаждения и страдания. Те са като две юзди, които постоянно ни заставят да вървим към насладите и да бягаме от ударите.

Ето пример: заемам най-удобната поза, която е възможна при съответните обстоятелства, като при това, обработвам множество данни – състояние на здравето, формата на стола, статуса на обкръжаващите и т.н. И в крайна сметка тялото се настанява  максимално  комфортно. Така протича всяка секунда от моя живот – в желания, мисли и действия. Как да се издигна над тази зависимост?

Изследвайки Природата, установявам, че в нея действа един, уникален закон – законът за всеобщото равновесие. Природата се стреми към равновесие и постепенно довежда всички свои части до баланс, до умиротворение, до състояние на покой. Тя привежда всичко в максимално възможен порядък. Съгласно глобалната взаимовръзка, този синхрон започва от Големия взрив и стига чак до съединението на клетките във високо-организираните форми на живот.

Цялата Природа живее в равновесие, а само човекът се е осмелил да излезе от тези рамки от преди три хиляди и половина години. Той започнал да прилага своя разум, за да използва другите, с цел да властва над тях. И тази добавка нарушила неговото равновесие с Природата.

Хубавото е, че същата тази Природа ни дава възможност да компенсираме лошата посока  на развитие с добра!

Негативната сила действа в нас инстинктивно и неконтролируемо. Трябва да я уравновесим с позитивната сила, която ще получим осъзнато. И това е възможно благодарение на въздействието на обкръжението. Нали желая да бъда най-добрият и над всички, което ме прави зависим от обществото. А освен това, завися от него и в удовлетворението на своите базови нужди. Ето защо трябва да използвам обкръжението, да коригирам връзката с него така, че то да ми носи само положителна сила. И тогава ще контролирам своя живот.

Неслучайно човекът е създаден да не бъде сам, а чрез формиране на колектив и поставен в обкръжението на други хора. Благодарение на тях той може да се възпитава. За разлика от животните, на които не им трябва възпитание, човекът трябва да приеме от обкръжението и да се съобразява с много фактори в допълнение на тези, с които се е родил. Обкръжението прибавя към нашия егоизъм позитивна сила, което ни позволява да управляваме своя живот и съдбата си с лекота и удобство.

Когато започнем да се отнасяме към себе си и към възможностите си  по подходящ начин, ще ни се разкрие програмата на Природата, нейният изначален помисъл за нас. Така ще се издигнем на ново стъпало на знание и осъзнаване, простиращо се над нашия сегашен живот. Откъснати от телесното съществуване, в желания и мисли, ние се извисяваме към вечния поток на информация и живеем в него. Каквото и да се случи с моето тяло, аз ще живея в този поток на съзнание, свойствен на Природата и развиващ всичко на нейното ниво.

Такава е степента на Човека (Адам) – този, който е подобен (доме) на Твореца. Нали „Творецът“- това е тази велика програма, която съществува над нас и която ще продължим да постигаме, издигайки се все по-високо!

От урока на тема „Група и духовно развитие“, 29.04.2012

[76644]

Публикувано в: Възпитание, Възприемане на действителността, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес, след дългата ни еволюция, в резултат от развитието на  предишните поколения, настъпва криза, предизвикана от липсата на изход за продължаване на съществуването ни. В ръцете си държим  разрушително оръжие, изчерпваме почти всички ресурси на Земята, вредим на природата, на екологията, на климата, разрушаваме себе си и човешкото общество. Дори пространството около Земята е запълнено с космически боклук, който създаваме.

А главното е, че не получаваме удоволствие от живота. В света се шири отчаяние и депресия, системата на образованието ни  е в упадък и т.н.

Tака се стига до решението, че нямаме друг избор освен да променим себе си.

Както когато родителите ни говореха: „Бъди добро момче, не бий другите, отстъпвай за да  имаш много приятели, движи се в добра компания, не ходи с лоши деца…“, така сега ние сами трябва да продължим да се възпитаваме.

Днес се формира ситуация, носеща заплаха за  нашия живот.

Единственото поправяне, което трябва да осъществим, е да дадем на себе си човешки облик. Казано иначе, над нивото „животински“ живот на нашето тяло, което трябва да ни обезпечава всичко наобходимо в балансирана, рационална форма, трябва да формираме не дивак, а Човек. Цялата наша работа – лична и обща, социална, групова и световна – като цяло, се свежда до възпитание на себе си. Взаимната ненавист, взаимното отхвърляне, гордостта, завистта, честолюбието, властността, с които са пропити нашите взаимоотношения, трябва да преминат в посока на зачитане на чуждите интереси, поръчителство и любов.

Това не са красиви думи. Просто нямаме друг изход! Природата и еволюцията ни водят към такава ситуация, че ако не изградим добри отношения между нас, то няма да успеем да се поправим. През изминалия век развивахме международна търговия, международна култура, международен туризъм, различни видове международни връзки. Сега хората летят от страна в страна и получават от това удоволствие, но накрая все нещо не ни достига за интегриране на интересите ни.

Нали по-нататъшното развитие изисква обединение! Не е достатъчен общият пазар в Европа! Целият свят трябва да стане общ пазар. Виждаме, че към това ни води нашето его, като в същото време то и ни пречи за правилна взаимовръзка, добри отношения, участие, взаиморазбиране. Изглежда , че ние, в Европа, където страните и хората потъват в разпри, не сме способни на това. Близки, съседни държави, които зависят една от друга и вече са отменили границите, и са преминали на обща валута, също не могат да избегнат противоречията.

Какво им пречи да се развиват нататък? Така е с Америка, Русия, Китай,  Индия, Бразилия. А с Европа? Тя старее и слабее само заради това, че не може да се обедини в една голяма държава, дори егоистически не може да преодолее всеобщата слабост.  Големите различия в културата и възпитанието, както и още незабравенте исторически конфликти, пречат на  европейците  да се издигнат над всички тези окови.

В създадените  условия трябва да решим може ли  да се издигне мост над различията? Нали по същноство, методиката на поправянето на нашия егоизъм се състои в това, че оставяме всички разногласия в културата и възпитанието, в религията и дори в държавното устройство  и само трябва да поискаме да разтворим чадъра на любовта. Под неговата стряха всеки може да живее в своята култура, в своето възпитание, в своята религия и т.н., и едновременно с това да се отнасяме  добре един с друг.

Мога да приведа пример със своето семейство. Родителите ми са доктори, другите роднини – техници и инженери, жена ми – също инженер, самият аз се занимавам с онтология, а преди се занимавах с кибернетика, едната ми дъщеря е биолог, другата – философ, синът ми издава книги и т.н. При това, всички са с различни характери. В същото време, между нас има съгласие. Ние сме едно семейство. И в семейството се допълваме един друг. А можеше да бъде и така, че да не чувстваме принадлежност към едно цяло. Нали всички сме различни – не само по характери, но и по възгледи, поведение, жизнена организация. Ако не беше една сила, която да ни свързва над всички различия, ние дори нямаше да се срещаме.

Оттук и въпросът: може ли да реализираме тази схема – заради добрия живот, заради спасение от войни и разрушения, от цунами, урагани и вулкани, от катастрофа на пазарите и икономиката? Нима не ни е по силите да построим такива отношения между нас? Нали е казано: „Всичко отдава човек, само за да спаси своя живот“. А на дневен ред е именно заплахата за живота.

От 11-та беседа за Нов живот, 09.01.2012

[75136]

Публикувано в: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: През детството родителите ни учиха да се отнасяме добре един към друг. И днес ни е нужно такова обкръжение, което да продължи тази мисъл. Но вие говорите също, че трябва да се отнасяме добре към природата като цяло. Какво означава това?

Отговор: Нима не трябва да защитаваме неживата, растителната и животинска природа? Нима не трябва да я обичаме? Любовта към природата означава, че аз живея в нея не, за да я използвам до максимум. „Хайде да изкореним гората, да пресушим морето, да постъпваме както на нас ни е изгодно…“ Не, към всичко трябва да се отнасяме балансирано.

Еколозите търпят крах, а ние ще постигнем успех – защото казваме: „Природата се намира в равновесие. Така че, хайде първо да проверим върху себе си какво означава това. Нека да почувстваме помежду си какво е това да бъдем балансирани, да защитаваме природата и да взимаме от нея само това, което е необходимо за нашето съществуване“. По подобен, естествен начин постъпват и животните.

Това е част от интегралното образование, благодарение на което хората, разбира се, ще се отнасят правилно, в това число, и към екологията, и към обкръжаващата природа. Невъзможно е да учиш хората само на добри взаимоотношения между тях – трябва също да се обучават на добро, правилно отношение към природата, към самото понятие „природа“.

Защото се намираме в развитие и някой ни движи, подтиква ни. Откъде идва това? Що за сили ни развиват? Къде е заложено моето утре? Дори да не съм запознат с него, но има хора, които го разкриват, усещат го. Виждаме пред себе си поетапен, причинно-следствен процес, виждаме, че природата последователно се развива и всеки детайл в нея зависи от другите. В своето време Айнщайн много е искал да се добере до общата, универсална формула на природата – така че, на науката тези положения са известни, тя знае за взаимното влияние на всички части на природата една от друга.

И ние не сме изключение. И затова, ако се учим на обединение, то това единство включва и природата като цяло, заедно с нейния всеобхватен закон, който развива нас и всичко останало. Развива се не само човешкото общество, но и растителната, а също и животинската природа – само че доста по-бавно. Цялата Вселена се намира в развитие. Накъде е устремено? Не знаем, но фактът си остава факт: Вселената се разширява, претърпява различни процеси и всички те не са случайни, дори за нас да са непонятни. В степента на своя напредък се убеждаваме, че тук се крие голяма закономерност.

В крайна сметка виждаме, че всички закони, очевидно, са сплетени в едно, макар и от нас да се изплъзва връзката между биологията, зоологията, ботаниката, минералологията, човека, звездите и т.н. Не можем да разгледаме свързващите нишки, но, по същността си, всичко това е единна Природа и тя не се дели на отделни сегменти. И затова нашият подход към нея трябва да бъде холистичен, цялостен. Освен това, и самите ние сме също неотделна част. Това ни диктува самият живот – факти от изследване, а не от нечии мисли.

Съществуват две направления:

• може да се сформира добро отношение към човешкото общество – и тогава, заради сегашното благоденствие, да се оправдае разоряването на Земното кълбо;
• може, обратното, да се даде приоритет на опазването на околната среда и да се пренебрегнат хората.

Но всъщност: „Не, подходът трябва да бъде цялостен, „кръгъл“, единен. От нас се изисква единно отношение към всичко. Защото човекът е част от природата и затова еднакво трябва да се отнася и към обществото, и към семейството, и към природата като цяло. Трябва да достигнем равновесие между всички части. Именно равновесието е свойствено за природата и с това съблюдаваме нейния универсален закон“.

Така са уравновесени във взаимното си движение и влияние планетите, звездите и галактиките. Така че, всяко вмешателство в земната природа се отразява на различни нейни части. Ето и ние трябва да разберем своето място в системата и да изградим съответстващо отношение.

От 11-та беседа за нов живот, 09.01.2012

[75200]

Публикувано в: Възпитание - Няма коментари→

Европейски конгрес. Предварителен урок

Въпрос: По какво се отличава егоизмът от голямата самоувереност?

Отговор: Общо казано, егоизмът не е лошо нещо. Това е централната сила на природата, която задвижва и развива всяка материя напред. Работата е там, че в наше време, когато противостоим на природата, той става отрицателен.

По-рано, в онези времена той не е бил отрицателен. Напредвали сме, развивали сме науката, технологиите, живота, общественото, държавното устройство. Всичко това е било положително. Колкото човек е имал по-голямо желание, толкова е бил по-високо развит: учен, изобретател, поет – няма значение какъв е бил, но е спомагал за развитието напред.

Но сега егоизмът се явява, тъкмо обратното, пречка – затова всичко спира, нищо не се развива, а само се свива. Понеже природата става интегрална, егоизмът се превръща в пречка. И тук той също трябва да стане интегрален.

Така, както когато в организма някаква част започне да мисли само за себе си, тя става раково образувание, поглъщайки всичко в себе си и изяждайки всичко в кръг. Тъкмо това се случва днес в нашето общество, със земята, с обкръжаващата ни среда.

А ние трябва да бъдем тъкмо обратното – в интегрална взаимна връзка, както съществува нашето тяло. Когато всички части на обществото се събират, както органите в тялото, в едно интегрално общество, те са задължени да се научат да си взаимодействат, иначе ще се самоизядат, както раковото възпаление.

От предварителния урок от Европейския конгрес, 22.03.2012

[74858]

Публикувано в: Възпитание, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Ако половината от човечеството няма да работи, то няма ли да възникне противоречие между тези, които работят и трябва да отдават на тези, които нищо не правят, а само през цялото време учат?

Отговор: Първо, трябва да се гледа и на тези, които работят, и на тези, които учат, като на приемащи участие в едно и също нещо.

Няма да има такова понятие „работи – не работи“. Съгласно нашите изследвания и статистически данни 1-2% от населението на Земята могат да създадат необходимите хранителни продукти за всички, а още 6-7% от хората – всичко останало, което е нужно на човек. Всичко необходимо, разбирате ли? Да допуснем, това са 10% от цялото човечество. А всички останали хора? Какво да правим с тях? Да ги унищожим ли?

Необходимо е да разбираме, че човек трябва да работи съвсем не така, както работи днес. Никога не е имало такова нещо, както през последните няколко стотин години, човек да работи от сутрин до вечер. Работата е станала най-главното за него. До предприятията за удобство има и детски градини. И изобщо работата изведнъж е получила статуса на център на живота.

Но защо трябва да бъде така? Защо човек не може да отиде и да поработи само два часа на ден, а останалото време да се занимава? При това той се занимава със самообразование, интегрално възпитание. Той се включва в този процес и всеки път, всеки ден, според степента на своето изменение, трябва де се привежда в по-голямо равновесие с природата. И това е постоянно обновяване. Длъжни сме да правим това. На никого не е необходимо нищо да се отдава, всички сме равни в това.

Днес, общувайки с човека, ти първо изясняваш: кой си, къде си, каква специалност имаш, колко получаваш – това е всичко, което ни интересува. Но сега преминаваме към друго общество. Нито земята, нито природните изкопаеми, нито екологията (доколкото вече сме я замърсили) не ни позволяват да продължаваме така. Вече виждаме това.

В никакъв случай никого не убеждаваме, както всички останали учени, че трябва да се направи така, а не иначе, а просто предлагаме едно от възможните решения. Ще бъдем доволни да чуем още и други предложения. Ние също се намираме в постоянно търсене, допълвайки тази методика с нови и нови данни.

Общо казано, това е изследователска работа. Ако ме бяхте попитали преди 10 години, то щяхте да чуете само малка част от това, което говоря днес, освен това, ще научим много от нашите колеги, с които се намираме в тясно сътрудничество.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74591]

Публикувано в: Възпитание, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек изпълнява методиката на интегралното възпитание правилно, участва в нея, то в него има чувство на радост, което сега е рядкост в обичайния живот. Може ли да кажете няколко думи за това чувство?

Отговор: Създадени сме така, че нашето желание се задоволява именно от интегралното усещане за едно общо желание, една обща мисъл, замисъл. Разкриването на това следващо ниво, разкриването на Твореца или природата, напълва абсолютно всички наши пустоти, не оставяйки нищо.

Затова човек, който се движи към интегрално напълване, чувства абсолютен комфорт, и главното, издига се над всички ограничения на нашия свят: време, място, разстояние, преместване. Той тихо се отключва и престава да усеща своето тяло, защото възприема всичко интегрално, а не в личното си желание. Той не усеща смъртта, защото придобива своето съществуване на следващото ниво по-рано, отколкото се разделя със своето физическо тяло.

Тук ни престоят такива открития, за които подсъзнателно мечтае всеки от нас. Но се надяваме, че ще можем да покажем това на човека съвсем ясно, усетимо, и хората ще разберат, че природата разкрива пред тях голяма придобивка. И през всичките милиони години от нашето развитие сме вървели само към това. Сега се намираме именно на входа на новия свят.

Преминалият конгрес и това, което правим днес – всичко това е предназначено само за да се разкрие нашето раждане. Както раждащото се дете трябва да излезе от утробата на майката навън, така и сега трябва да положим всички усилия, за да може най-накрая да се родим, и тогава за нас ще бъде разбираемо и лесно да обясняваме всичко това на другите. Надявам се, че в близко време това ще се случи.

Реплика: Тоест сега имаме повод за радост?

Отговор: Считам, че светът, който днес започва да разкрива своята интегралност – от една страна, и невъзможността за изход от задънената улица, в която ни е вкарал нашият егоизъм, – от друга страна, и нашата методика, която постепенно започваме да подаваме на света – всичко това в близко време ще се съедини в едно единно осъзнаване в човечеството. И тогава ще почувстваме решението на проблемите и ще започнем реализацията с пълна сила.

От 14-та беседа за интегрално възпитание, 18.12.2011

[74016]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: В зависимост от нашите общи усилия по обединение и разпространение се променя и цялата останала част от света. Съществува ли обратна връзка? Да допуснем, ако сега се събираме и създаваме курсове за масите, започнем да обединяваме тези хора, количеството им ще нарасне. Това съответно ще повлияе на нашата възможност за по-бързо напредване, обединение? Това взаимосвързани процеси ли са?

Отговор: Несъмнено. Получили сме възможност да напредваме, за да поведем след себе си цялото човечество. Без нас то няма да се движи напред, а ние само за това и съществуваме. Тоест, от гледна точка на природата, в нас няма никакви нужди. Ние сме като буфер, който трябва да работи съгласувано с природата и с останалото човечество, което само не може да се устреми към целта.

Затова трябва да бъдем заедно с тях, с тези седем милиарда. Да създадем методика за тях, да се опитваме да се приближим към тях, достъпно да обясняваме и организираме всичко в такъв вид, че да им бъде леко, приятно, удобно, разбираемо, радостно. Трябва да ги увлечем след себе си, при това не насилствено, защото движението напред от тяхна страна трябва да бъде доброволно, осъзнато.

През цялото време да ги издигаме в развитието им, те да осъзнават необходимостта от движение напред – и тогава те ще напреднат. По принцип, цялото наше възпитание е насочено към това, да доведе човек до осъзнаване необходимостта от лично развитие.

От 14-та беседа за интегрално възпитание, 18.12.2011

[73571]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Информацията за кризата, която сега навлезе в активна фаза на развитие, е негативна, отрицателна информация или не?

Отговор: Изминали сме период на вътре-утробно развитие на плода и сега започва период на раждане: напъни, големи драматични явления, дори риск за майката и детето.

Но ние смятаме това за необходимо при раждане, при появяването на новия човек в нашия свят, като че ли от друг свят, от противоположно за нас състояние.

Защо трябва да го смятаме за криза?

Ако бихте показали това на същество от друга планета – онова, което се случва с бременната при раждане: как от нея нещо се ражда, при това с писък, с напъни, около нея се суетят хора – то би си помислило, че човека умира, че с него нещо се е случило, че тук няма нищо радостно. А зад вратата стои мъжът с букет в ръка, наоколо роднини. Картината е объркваща.

Та ето, ние се отнасяме към кризата като мъжът с букета, а вие се отнасяте към него като към извънземен.

Реплика: Когато започнеш да разкриваш на човек истината, то той възприема информацията много болезнено.

Отговор: Природата не току тъй изтрива от паметта на жената раждането, това, че е било тежко – и тя отново е готова да ражда.

Виждаме, че протича процес, който сме длъжни да преминем – какво да се прави. И затова съгласно преживяното трябва да се издигаме на следващото стъпало – което постигаме с помощта на тази криза.

Самата дума криза означава раждане, възвисяване. И затова така трябва да се отнасяме към кризата.

От 13 – та беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[72905]

Публикувано в: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Да възлюбиш ближния като себе си – е основен закон в интегралната Природа и в човешкото общество. Съблюдавайки го, с това ние съблюдаваме всички закони на природата или иначе казано, всички закони на природата са включени в този закон. Излиза, че ние няма какво повече да правим?

Целта на Природата – е да доведе всичките и части до пълна хармония и равновесие. С това човек достига максимално комфортно състояние. А всички събития, които трябва да изминем, се реализират само за да може човек да достигне съзнателно до такова състояние.

Ние трябва да изследваме целта на природата и пътят за постигането и. Това е залог за нашия успешен живот. Постоянното поддържане на този принцип от науката ще ни даде увереност по пътя, увереност в това, че в него сме обезпечени от поддръжката на природните закони. Това осъзнаване на успеха, в случай на изпълнение на закон на природата или на нещастието, в случай на неизпълнение, трябва да се усеща в нас ката трепет и страх. Това гарантира нашия добър път.

Затова трябва да осъзнаваме законите на природата като обективни и определящи ни към осъзнато изпълнение. Именно в осъзнатото им изпълнение се състои развитието на стъпалото ”Човек” от нивото на ”Животното”. Тъй като през всички предходни стъпала на развитие сме изминавали неосъзнато, подгонвани от развиването на егоизма в нас. А днес природата ни принуждава да се развиваме самостоятелно, осъзнато, над егоизма, в овладяването на противоположните му свойства отдаване и любов.

Как човек може да получи това ново свойство – желанието за отдаване и при това да разбере, че желанието да получава за себе си му наврежда много? А нали това противоречи на природата на човека – той не може да направи нищо, от което няма собствена изгода?

Съществува само един изход – няколко човека, които имат стремеж да се освободят от властта на своя егоизъм, да се съберат заедно, в една група. Всеки член на тази група трябва да се нивелира относно другите. Доколкото има стремеж да достигне свойството отдаване и любов всеки член от групата, и единственото, което нямат, е сила да го реализират, то обединявайки се в група и потискайки своя егоизъм по отношение на другарите, те създават нова същност. Ако например, в групата има десет човека, то тази същност ще има силата 10 пъти по-голяма отколкото е имал всеки по отделно.

Но това ще се случи при условие, че събралите се в групата ще мислят как да потиснат своя егоизъм, а не как да го напълнят. А от любов към другарите всеки ще може да усети стремежа да изпълни закона на природата, защото с това те я довеждат до пълно равновесие и хармония.

По статия на Рабаш, ”Любовта на другарите”

[72521]

Публикувано в: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да опишете деня на едно здраво интегрално семейство?

Отговор: Звъни будилникът. Всички стават. Децата, както обикновено, отиват на училище.

Майката остава в къщи или заедно с бащата отива на занятия, на работа.

Хората работят почасово в тези области, където е необходимо. При това, няма значение къде работят – за тях това не е важно. Всеки се труди според своите възможности и там, където, по мнение на обществото, може да допринесе максимална полза.

При това, максималната полза е само в тези рамки, в които се нуждае обществото, тоест да се нахрани, облече, обуе, да обезпечи себе си с всичко необходимо: нормално жилище, отопление, здраве, медицинска помощ, пенсия, отпуск и така нататък.

Мъжът и жената работят, ако за членовете на семейството има потребност от това.

Независимо от това, работят ли съпрузите или не, 5-6 часа на ден те трябва да се занимават в групата. Това се счита за работа, допълваща работния ден на човека. Хората се занимават с интегрално възпитание и образование и изучават системата, в която всички се намираме заедно – световната, вселенска система на Висшия разум, силите. Изучавайки я, те се опитват все повече и повече да я разкрият, да я реализират във връзката помежду си.

В това практически се заключава целияt ден и изобщо целияt живот на хората, защото знаят, че с това достигат още по-голямо взаимно съединение помежду си, в което откриват вечно съвършено съществуване, огромно безкрайно напълване, което заменя абсолютно всичко.

А този свят го усещат като средство, като място за работа, дотогава, докато не достигнат пълно постижение на цялата система на природата.

Опознавайки цялата система напълно, адаптирайки я в себе си, ставайки на нейното ниво, на нивото на Твореца, което се нарича сливане с Твореца, те достигат състояние, когато усещането за този свят в тях постепенно пропада. Вместо своите биологични тела те започват да усещат духовни тела, тоест силите, които по-рано са рисували този свят и тях самите в техния още непоправен егоизъм.

По принцип, хората ще се занимават само с това.

Но доколкото още се намират в егоистичните желания ще усещат своите тела и ще трябва да се грижат за тях. Едновременно, за тях ще бъде ясно, че това е картина, която трябва да „подхранват“ с егоистични напълвания във вид на храна, във вид на насъщни потребности на тялото.

От виртуалния урок, 05.02.2012

[72888]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→