Този разговор се посвещава на жените и на най-важната за тях тема – семейството, което в наше време преживява тежка криза. Броят на разводите непрекъснато расте, както и броят на хората, които изобщо не желаят  да създават семейство и да раждат деца.

Една част от жените предпочитат да посветят живота си на кариерата и не искат да се обвързват с деца. От друга страна, все повече жени, на възраст 30-35 години,  мечтаят да имат семейство и деца и страдат, че не могат да намерят партньор и да се омъжат. А сред вече омъжените представителки на женския пол, с деца, става все по-разпространено мнението, че разводът е най-лекото и добро решение на всички проблеми.

Очевидно, че пред нас стои заплаха от изчезване на семейството като единица на обществото. Раждаемостта се е снижила до такъв размер, че през 21 век ни грози демографска зима, а населението на Земята постоянно старее. В какво е причината и има ли изход от това положение?

Всичко се дължи на това, че развитието ни изцяло се гради на растящия егоизъм. За многото, стотици години от нашата история, извървяхме дълъг път, преминавайки от едни ценности към други, стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни става така, че човек не го привличат нито от парите, нито от властта, нито от знанията. Всичко се намира в криза, а всъщност това е вътрешната криза в човека.

Разочарованието и депресията стават най-разпространените заболявания в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не желаят да живеят с родителите си, при което настъпва такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Всичко това говори, че в съвременния човек възниква някакво съвсем ново вътрешно изискване, което може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Тази тенденция е валидна за всички страни. Видно е, че това не е случайност, а някаква програма, заложена вътре в природата, която ни води към такова развитие. Всеки иска да се обособи – да има собствена стая или дори жилище. И това е всичко! Нима може да се направи нещо, ако вътрешният стремеж на човека и усещането му са такива?! Това е зовът на времето.

Виждам как рано сутрин майките водят малките деца в ясли или в детска градина, за да ги оставят там за целия ден и да отидат на работа. И често това не е, защото жената се нуждае от заплатата. Тя просто иска да види света по друг начин. В нея живее стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само в семейството.

Сякаш сме надраснали предишните биологични рамки на семейната структура, в които сме съществували инстинктивно, като всички животни, и сега ни трябва нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77050]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Разводът днес стана обичайна и разпространена процедура. За последните години стремително нарасна броят на хората, прекратяващи брака си, и се понижи тяхната възраст. По-голямата част от браковете се разпадат вече на първата-втората година. Съществува мнение, че бракът вече съвсем се е изчерпал? Защото животът е пълен със съблазни и е много трудно да се издържи цял живот с един човек.

Жена, която има успешно семейство и деца, изведнъж чувства, че повече не обича мъжа си! Даже и да е добър мъж и баща – това не е важно, просто не го обича. Тоест разкрива се естествено явление, разпростряло се сред множество жени, които изведнъж губят усещането за вътрешна зависимост, връзка с мъжа си.

Това никога не е било свойствено за жената. Живеейки до мъжа, жената винаги е привиквала с него, привързвала се е, чувствала е принадлежност към него. И изведнъж това изчезва, такъв е естественият край на развитието. Не трябва да обвиняваме жената за това, защото това е природно явление. Преди всичко, трябва да го изучим и след това да видим какво да правим в тази ситуация.

Такъв е резултатът от нашето развитие: излизаме от животинското стъпало и стъпваме на човешкото, Адам, „подобен” (доме) на глобалната природа. И доколкото сега трябва да се съединим с общата природа, с цялото човечество, това ни изключва от личните връзки. Природата иска да ни отвори очите – да ни изведе извън семейните рамки, за да може след това отново да влезем вътре, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането на любов, донесло му необикновено силни чувства, преживявания, въодушевление, пълнота, заради които си е струвало да сме заедно и да създадем семейство. Но след това усещането си отива. Защо в природата съществува такова състояние на влюбеност, което пропада, заставяйки ни после да го търсим през целия си живот?

Природата иска да постигнем истинската любов, отделяйки се от животинската, егоистична любов, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, достижим за сметка на естествения стремеж към противоположния пол, хормоните – към по-целенасочена връзка.

В обичайния живот такава връзка възниква за сметка на това, че живеем заедно заради децата или заради собствеността. А освен това, ни е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме, да се поддържаме, когато остареем. Но днес ни е необходимо да намерим вътрешна, по-висока връзка. Защото старите рамки вече не са способни да задържат човек: той пак може да ги захвърли и да замине. Децата порастват и напускат дома и вече с нищо не сме свързани – разделяме си имуществото и си тръгваме. Това се наблюдава повсеместно.

И за да се съхрани семейството, ни е необходим по-висок стимул. Точно както в целия свят, където трябва да постигнем мир и съгласие, иначе няма да можем да оцелеем. Но съединявайки се с целия свят от безизходност, изведнъж откриваме, че главната печалба съвсем не е в материалното благополучие. То е било само за да ни подтикнат да установим добри отношения.

А всъщност изведнъж ще открием, че вътре в тази връзка присъства ново усещане, отделящо ни от материалния живот. Чувстваме живота по-духовен, по-напълнен. Изведнъж ни се разкрива такова напълване, каквото никога не сме изпитали за целия си живот. Просто излитаме във въздуха, усещаме необичайна лекота в битието и не чувстваме смъртта.

Отначало съм бил просто принуден на тази връзка, под натиска на природата, която ми е поставила условие: „Или ще се съедините, или тук ще бъде мястото на вашето погребение”. Но след това изведнъж с изумление откривам, че това са съвсем други отношения. Просто не съм могъл по-рано да предположа, че по такъв начин ще получа много голямо напълване, над целия този живот.

Колкото и да разказваш това на човека, той все едно няма да разбере. Затова природата ни подтиква отзад, чрез страдания, заставяйки ни да се съединим, докато не сме се унищожили един друг. И се обединяваме от безизходност, за да може в крайна сметка да разкрием цялата картина на тази връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се ненавиждаме и не се искаме, желаем да се разделим. Но когато всеки от нас открие в света недостатък от любов, потребност и желание да обича, и разбере какво висше напълване носи любовта, той ще поиска да установи такива отношения и в своето семейство. Ще се върнем в семейството чак след като се научим да обичаме цялото човечество! И сега ще поискаме да постигнем такава вътрешна, лична връзка с партньора си.

И тогава вече няма да е важно това, че след някакъв брой години ще се състарим и ще станем не толкова красиви, както преди. Даже няма да забелязваме това. Ще изпитваме все същата първоначална влюбеност, но съвършено по друг начин и само след като се научим да градим вътрешните си отношения – съединявайки се заради това с целия свят!

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77150]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Становище (М.Якобони, невропсихолог, професор): В продължение на много години, учените твърдят: обсебени сме от себе си, ние сме индивидуалисти, борещи се за оцеляване, ние сме себелюбиви и егоистични. А сега открихме в мозъка система, чието съществуване предполага, че еволюцията ни е снабдила с механизъм, който ни позволява да се разбираме помежду си по най-простия начин.

По време на общуването нашите огледални неврони се възбуждат и взаимодействат помежду си. Оказва се, че концепцията за човека като егоистичен индивид, е невярна. В действителност , способността на емпатия – е част от нашето устройство.

Ние наблюдавахме реакцията на няколко души в момент, когато гледаха усмихнато или тъжно лице и имитираха изражението му. И се оказа, че колкото по-дълбоко засягат човека чуждите емоции, толкова повече се активират съответните участъци в мозъка му. Тези клетки служат като барометър за вашата социална възвращаемост, за склонността за съпричасност и състрадание. На тази основа, човек може да постигне по-високо ниво на състрадание. Но началото на този процес е на клетъчно ниво.

Всичко това подсказва за самото понятие за взаимодействие с другите. Западния свят е пълен с погрешни схващания. Всички сме фокусирани върху индивида, идеята за отделно съществуващия „Аз“. Но след нашето откритие, е важно да доведем неговата същност до възможно най-голям брой хора – тази способност винаги е била в мозъка ни, но ние не сме знаели нищо за нея. И сега, когато знаем, можем да помогнем на хората да увеличат потенциала на нашата съпричасност.

Емпатията е на принципа на подобието: човек гледа друг човек, и образът на другия се отразява в неговия собствен – така е по-лесно да се изпитва емпатия. Западният свят никога не е разбирал идеята за всеобщата взаимосвързаност. Откритиването на огледалните неврони е доказателство, че мозъкът на един човек е свързан с мозъка на друг човек.

Реплика: Точно така, винаги навреме, се разкриват на хората, нови свойства на Природата: именно в нашия век на всеобща зависимост на хората един от друг, когато е жизнено необходимо да се намери всеобща взаимовръзка и поръчителство, се оказва, че в природата на човек предварително са заложени основите за това. И не напразно природата иска от нас всеобща взаимовръзка и единство – по подобие на себе си. Можем да го постигнем. А методиката за развитие е заложена в нас на клетъчно ниво, епатия, а има и  метод за интегрално възпитание.

[77460]

Публикувано в: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Урок от Америка

Въпрос: Имам три деца и затова много силно се развълнувах, когато казахте, че нашето поколение опустошава природните ресурси на Земята и не оставяме на децата си нищо за тяхното съществуване. Как можем да поправим това положение?

Отговор: Общото ни семейство се състои от 7 милиарда човека и трябва да мислим за всички, да се погрижим какво оставяме на цялото бъдещо поколение, а не само на трите си деца или внука.

Но засега виждам само, че живеем за свое удоволствие, безумно и безчувствено, унищожавайки необходимите за живот ресурси, без никаква грижа за тези, които идват след нас. Това е пример, доколко сляп е егоизмът ни и доколко не разбира какво прави.

От поведението на всички правителства е видно, че никой не мисли за бъдещето. Единственият ни стремеж е да извлечем колкото може повече ресурси от земята, да произведем повече стоки и да ги изхвърлим. И изобщо не ни спира това, че по този начин замърсяваме водата и въздуха. Пътешествайки много по света, аз виждам че дори в страните с неразвита промишленост, околната среда е силно замърсена. Почти не останаха места , където е съхранена чиста и девствена природа – всичко е отровено.

И всичко това е естествено, докато ни управлява една единствена сила – егоизмът. Ако наред с егоизма няма втора сила – на отдаване, която би го уравновесила, то той ще ни доведе до смърт. Няма да можем да го спрем. Само миг преди края, от безизходност ще закрещим: „Спасете!“ – и с това ще се спасим. Но по-добре да не докарваме нещата до такова положение, а своевременно да разпространим науката кабала, колкото може по- широко.

Трябва да разберем, че ако се борим само с външната замърсена среда, както правят обществата за защита на природата, това няма да помогне. Всички екологични проблеми ни се дават, за да ни подтикнат към поправяне на душата. А ако се занимаваме само с подобряване на екологията –  нищо не поправяме.

Днес вече много учени започнаха да забелязват това. Те казват, че ако преминем на алтернативни източници на енергия, щадящи околната среда, това ще доведе до други неочаквани проблеми. Например вятърните генератори, считани едни от най-екологичните, всъщност, оказват толкова силно влияние върху глобалното затопляне, че изработваната от тях енергия не се приема за оправдана. Тъй като те с голяма сила тласкат въздуха към земята и с това нанасят повече вреда, отколкото получената от тях полза.

Така действа законът за съхраняване на енергията. Ние не можем да я извлечем от нулата. Дори и да използваме слънчевата енергия, пак оказваме огромно негативно въздействие върху Земното кълбо. Затова не можем да покрием цялата земна повърхност със слънчеви батерии – това няма да ни помогне да подобрим екологията, а все едно – ще и нанесем вреда.

В природата всичко е устроено така, че само, напредвайки към целта на творението, ще достигнем равновесие с природата. А всички други наши действия, колкото и добри да ни се струват, носят вреда. И както и да се стараем да защитим природата – нищо няма да помогне.

До такава степен, че може изобщо да престанем да мислим за съхраняване на екологията на земята и нейните природни ресурси, за отпадъците, с които я замърсяваме, за пластмасата, запълваща моретата и океаните – а да се заемем изключително със своето вътрешно поправяне. И веднага всичко ще се поправи, защото по-висшата степен поправя всички , които са под нея.

В книгата „Зоар“ и статиите на Баал а-Сулам „Въведение в науката кабала“ е казано, че всичко зависи от поправянето на човека. А неживата, растителна и животинска природа се издигат и спускат заедно с него, без всякаква сметка за самите себе си. Затова няма да ни помогне защитата на екологията –  главното е да се погрижим за душата си.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2012

[77374]

Публикувано в: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво имате предвид под думата „любов“?

Отговор: Имам предвид това, всеки от нас да живее постоянно грижейки се за другите.

Също както в групата, където започваме да работим по такъв тренировъчен план, в който всеки от нас желае да създаде за другите максимално комфортно състояние. Тоест трябва да разбирам другите хора, да ги усещам. Трябва всеки път да им изпращам съответстващи сигнали: вербални, физически, мислени и т.н.

Трябва да бъда във взаимно поръчителство с тях, когато всеки от нас обезпечава всички останали с такова отношение, усещане помежду си, че да съм уверен, че въздействайки им, получавам такова въздействие и върху себе си. И затова постоянно се повдигаме заедно над нашия егоизъм в обратните на него свойства.

Такава е взаимната работа – най-важната работа в групата.

След усвояване на тази методика, винаги ще усещаме нееднократни падения в егоизма, тежест, възникване на някакви пречки – до пълното поправяне, до пълния подем над егоизма.

Но във всички състояния вътре в групата и даже и извън – и вкъщи, и с другите – вече веднага ще превключвам на тази идея, на тази практика. И в крайна сметка, по такъв начин правилно ще взаимодействам с целия свят.

От беседи за интегралното възпитание, 27.02.2012

[77260]

Публикувано в: Възпитание на децата - Няма коментари→

В наши дни се разразява такава жестока криза в икономиката, която ще ни помогне да разкрием, че в своите необуздани стремежи към богатство, власт и технически прогрес, сами сме се заблудили и хванали в капан. Въртим се точно като катерици в колело и сме принудени през цялото време да произвеждаме все повече и повече стоки, от които всъщност няма никаква необходимост.

А природата, захващайки ни заедно в един кръг, ни показва, че трябва да живеем като единно, хармонично семейство, което се нуждае само от това, което му е необходимо за нормално съществуване, и от никакви излишества. Тоест, предстои ни да стигнем до някакво разумно, рационално ниво на потребление. Разбира се, на човека са необходими дрехи, храна, медицинско обслужване, безопасност, някаква работа. Но той не трябва да робува на рекламата, която заради нечия чужда печалба, го убеждава в необходимостта от хиляди безсмислени вещи, всяка минута предлагайки нещо ново и подхранвайки апетита му.

Все някога тази гонка трябва да завърши и още сега започва да се усеща как по целия свят се съкращава производството. В резултат множество хора са лишени от работни места и изхвърлени на улицата. Количеството на безработните се изчислява на милиони и неотклонно расте ден за ден по целия свят. И тази тенденция ще продължава.

Това ще предизвика обратен ефект на кризата в семейството. Защото жената ще започне да се завръща в своя дом. Мъжът също ще започне да прекарва повече време у дома. Животът им ще стане по-премерен, ще се прекрати безумната гонка, в която се стремим да погълнем целия свят.

И тогава ще видим, че в нас се връща желанието да живеем в семейство. Но не така, както е било преди, а по-уравновесено и спокойно. Човекът ще се заеме със своето вътрешно развитие! Ще започне да живее в равновесие с природата.

Преди всичко, ни е необходимо да достигнем равновесие помежду си, в нашите отношения, установявайки добри връзки в цялото общество. Трябва да направим това, иначе просто няма да оцелеем. Но тази външна хармония ще ни промени отвътре, ще ни даде повече спокойствие и търпение, и ще ни научи как да построим такава връзка и в своето семейство, така че „любовта ще покрие всички престъпления“.

Тогава ще можем да станем търпими един към друг и ще се научим да живеем така, че в семейството всеки да е свободен, но в същото време, вътрешно свързан с другия. И в такова семейство ще поискаме да имаме деца и ще се научим как да се отнасяме с тях и да им дадем правилно възпитание в духа на новото човечество.

Може би, все още не всички са разбрали това, но старият свят вече е завършил своето съществуване! А в новия свят ще получаваме напълване не от това, че се движим от място на място, печелим пари, власт, мода. Ще почувстваме каква пустота се крие зад всичко това, а напълването се намира на по-високото, напълно извисено ниво, даващо ни усещане за висшата хармония.

Ще започнем да усещаме по-вътрешната реалност, хармонията, съществуваща в природата – и всичко, благодарение на това, че се съединяваме с другите във взаимна грижа и поръчителство.

Никой от нас все още никога не е усещал истинското напълване! Нима някога ни се е отдало да напълним себе си в тази гонка след богатството, властта, славата, знанията? Имало ли е някога такъв момент, когато си се спрял и си казал: „Ето, сега съм щастлив и повече нищо не ми е необходимо!“ Никога не се е случвало нещо подобно. Само бягаме и бягаме безспирно, но не можем да се напълним.

А сега ни предстои да се издигнем на друго ниво на съществуването и да изясним: от какво може да се наслади човек, с какво може да се напълни? Ще се наслаждаваме от това, че сме постигнали правилни отношения помежду си, защото в тази правилна връзка и интеграция, ще ни се разкрие съвършенството на природата.

Това усещане на любов, което досега не е известно на никого от нас. Ще се наслаждавам на своите добри отношения към другия, на своята любов към него, на желанието да му отдавам. И ако всеки се отнася по същият начин към другите, то всички ще се напълнят с това усещане на любов.

За това е необходимо съвсем малко: само да се научим как да направим това! Имаме всичко необходимо: методика и система на интегралното образование, способна да научи всеки. Това е древна методика, съществуваща вече хиляди години, но се разкрива едва в наши дни, защото светът е стигнал до такова състояние, когато това става жизнено необходимо за него.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77043]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако можех поне малко да надникна от своя малък пашкул и да видя къде е мястото ми в глобалния свят, и къде стоя спрямо цялото човечество, което точно като единна душа преминава всевъзможни изменения, приближавайки се към своето съвършено състояние – бих възприемал живота си по друг начин. Не бих гледал толкова на своя личен, мъничък живот, който въобще няма особено голям смисъл да се взема под внимание.

Включи се в общия, голям, глобален процес заедно с останалите и ще почувстваш, че се намираш в безкрайния поток на живота. А засега, трябва да се учим какво е необходимо да се направи, за да се усети вечността на природата – да се включиш в нея. И от тази висота ще можеш да решиш всички свои частни проблеми.

Ако се опитваме да ги поправим на обичайното, материално ниво, то няма да можем да разрешим нито един проблем. И свидетелство за това са всички отчаяни и безрезултатни опити да се поправи положението, предприемани от различните правителства. Няма никакво друго средство да поправим нашето лично състояние, освен интегралното образование.

Затова жената, която днес е нещастна от това, че не може да намери спътник в живота си, да създаде семейство и да роди деца, трябва да разбере, че по този начин природата иска да я доведе до състояние, в което тя ще се включи в целия свят в качеството си на жена.

И в следствие на такова включване, интегрално образование, влияние на обкръжението, тя ще започне да разбира каква връзка е необходимо да установи с другите. Ще започне да чувства доброто и взаимността във връзката с целия свят.

И тогава тя ще се запознае с подходящия мъж и те ще започнат да изучават как могат взаимно да се подкрепят именно заради това, да се издигнат на духовното стъпало и да се съединят в едно цяло. Макар че може да се различават много един от друг и да си останат с целия свой егоизъм.

В момента, в който се измени тяхното лично възприятие, тутакси ще си паснат. Ще пожелаят да бъдат по-тясно свързани в семейна връзка и да имат деца, за да се реализира всичко това във духовна форма. Именно духовното ще ги накара да създадат семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77084]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес щастието на човек зависи от отношенията му с обкръжението, от това дали той намира своето място в обществото. И така виждаме, че постепенно човек напуска малката семейна клетка.

Преди целият живот е бил свързан със семейството и не само жените, а и мъжете. Мъжът отивал сутрин в някаква фабрика, за да се върне вечер при жена си, децата си, към личното си стопанство – и около това се е въртял целият му живот.

Но веднъж тази пасторална идилия завърши. Излязохме от дома в широкия свят, започнахме да пътуваме, да опознаваме света. От друга страна, благодарение на съвременните средства за комуникация, този свят започна да прониква в нашия дом. В резултат, всички ние се оказахме свързани с промишлени, икономически, финансови отношения. Кръгът се затвори и всички ние -и мъже, и жени – трябва да се съединим помежду си и чрез тази връзка да се върнем към семейните връзки, но на ново ниво.

А за това, всеки трябва да научи: къде живеем, в какво състояние, в какъв свят, защо в светът се проявяват тези процеси и какво ние трябва да направим. Под каква форма природата ни движи, без да ни дава възможност да се противопоставяме? И тогава виждаме, че трябва да установим по-тесни връзки: посредством средствата за масова информация, специално образование.

И накрая, връщаме се обратно у дома – свободни и независими, някога излезли в обществото, освободени от дом и семейство, преустановили всички семейни връзки. Отново се връщаме към по-тих, стабилен живот и общуване помежду си, но под друга форма. Всеки от нас е свободен и въз основа на тази свобода и разбиране, визия за бъдещето, установяваме за себе си връзка: всички хора около Земята и в рамките на  всяко семейство.

Човек изведнъж вижда, че в семейството има смисъл, има големи предимства и е по-добре да живееш в семейство. И тогава си намира спътница, близка до новия дух, който той е получил в резултат на интегралното образование, и отново ще изгради семейство.

Започваме да разбираме какво означава да се свързваме, въпреки всички различия между нас. Трябваше да се научим да изграждаме връзки между всички страни, всички народи, чувствайки взаимната зависимост. И тъкмо с разбиране се отнасям сега към жената, която съм избрал за спътница.

Виждам, че сме различни един от друг, но нямам друг избор. Вече сме получили съответно образование и знаем как да създадем връзка, въпреки всички различия. Ето защо, изграждаме съвсем различно семейство: по-търпеливо, където и двамата разбираме защо ни е нужно семейство и как трябва да изглежда то.

Преминаваме през определен преходен, проблемен период, и отново се връщаме в семейството, но въз основа на знанието, че любовта ще покрие всички престъпления. Сякаш инсталираме нова програма, рестартираме компютъра и започваме да работим по нов начин!

И тогава ще почувстваме огромна печалба от това, че раждаме и възпитаваме деца. Тя няма да бъде материална, а духовна печалба, защото по този начин аз продължавам себе си – ще почувствам, че моята духовна, вътрешна част живее вътре в децата.

Като започнем да се свързваме с целия свят, ще усетим как вътре в тези връзки между нас действат нови сили. Ще почувстваме следващото измерение – единна сфера на комуникациите, любов, такава мрежа, която действа над времето и пространството, и ни свързва по-скоро вътрешно, отколкото физически. Тази връзка не е между физическите тела, а свързване на желанията, на душите.

И тогава ще почувствам, че децата, които възпитавам, се подготвят да се включат в тази обща мрежа и с това продължват моя път. Ще се отнасям с тях, като с действия на моята душа, раждайки и възпитавайки ги духовно. След като преминат бързо физическото развитие, което е необходимо на материалното тяло – да кажем 5-6 години, те ще получават духовно възпитание, изучавайки вътрешната връзка с всички.

Аз ще почувствам, че като ги изпращам да се съединят с целия свят, по този начин съхранявам моята душа. Това е контакт, който съществува над живота и смъртта. Ще почувстваме себе си като живеещи в друго измерение – на нивото на вечната и съвършена природа.

По принцип спираме да чувстваме материалния живот и смъртта. След като бъдем включени в цялостната мрежа от отношения между нас, ние се чувстваме изключени от усещането за собствените си тела. Започвам да чувствам другите, всички, които се намират извън мен, като себе си. И постепенно се изключвам от собствените си усещания и чувствам отначало всички нас заедно, а след това само тях, живееки в тях. До такава степен, че изобщо не усещам, че моето тяло ми принадлежи.

Вътре в човек се извършва психологически обрат, истинска революция, издигайки го на ново ниво на възприемане на действителността. Също както неживият камък не чувства какво е това растение, а растението не чувства какво е да бъдеш животно, така и животното не чувства какво означава да бъдеш човек. А ние ще се издигнем на степен човек – Адам, което означава „подобен“ (доме) на глобалната природа.

От 19-а беседа за новия живот, 02.02.2012

[77090]

Публикувано в: Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ние не можем с преки методи да спрем тенденцията към разпадане на семействата. Независимо от средствата, които развитите страни са инвестирали, за стимулиране на раждаемостта – нищо не помага.

Очевидно това е природен закон на нашето развитие, и преди всичко, трябва да видим какво иска природата от нас? За какво ни е развивала поколение след поколение, повдигайки ни все по-високо над животинското ниво? Ако нежеланието да имаме семейство, деца е вътрешен порив на човека, то е невъзможно да се борим с него.

Ние просто трябва да разберем към какво ни насърчава природата с това? Природата изисква да бъдем по-уравновесени, свързани, интегрални, свързани едни с други, разкривайки ни нашата обща зависимост. Днес, всяка страна е зависима от останалите в доставянето на храна, дрехи, електричество, всичко необходимо за нас да живеем.

Природата оказва натиск върху нас, заставяйки ни да почувстваме такава обща зависимост един от друг, сякаш сме едно семейство. И независимо от желанието ни да избягаме от семейството, да се отървем от всички задължения, общият натиск действа в обратна посока. От една страна природата сякаш ни дава да избягаме от обикновеното малко семейство. А от друга страна тя ни притиска от всички страни, всички заедно, като в менгеме, принуждавайки ни да почувстваме, че всички ние зависим един от друг.

Тя сякаш казва, че ние вече не сме малко семейство, живеещо в един дом, а едно голямо семейство по цялото Земно кълбо. Тази тенденция ни се струва много странна и ние все още не разбираме, какво означава това и как да живеем с нея.

Аз пътувам много по света и виждам, че всички страни прилагат една и съща култура, английски език, който се превърна в международен език, хора, храна, облекло започват да си приличат – светът е „кръг“. Има такава зависимост, като в семействата. Тоест ние постепенно заменяме малката семейна единица с голяма.

Скоро цялото човечество ще започне да се чувства така. За това много способстват и медиите, Интернет, социалните мрежи. Ето защо, ние не можем да се борим с тези явления, дори и ако това е против желанието ни. Напротив, ако се противопоставяме на този процес, това ще ни донесе само беди, защото природата все пак ще спечели. Ние сме под натиска на нейното развитие, което ни кара да се движим.

И колкото по-добре разбера програмата на природата  и сам и помагам, толкова по-бързо и по-приятно ще напредвам, като добро дете, което слуша родителите си.

Ето защо, вместо директно да се съпротивляваме на кризата в семейството, трябва да се разбере тази тенденция и да видим как най-добре да действаме в такива условия. В противен случай ние все едно нищо не можем да направим. Ако човек няма желание да се жени, ние не можем да го заставим насила.

Съществува много по-различна връзка и ние трябва да се учим от природата към какво ни води тя. Може би тя ни води към нов живот, нова степен на развитие, която още не познаваме. Ако целият свят е свързан с интегралната зависимост, ние на първо място  трябва да изменим природата си: да престанем да бъдем егоисти и да приемем всички като едно семейство, да седнем около кръглата маса.

Оказва се, че сега имам огромно семейство, което зависи от мен, и аз завися от тях. И очевидно, за да може човек да се издигне поне малко и да не се вглежда единствено в собственото си семейство – единственото, което се намира във фокуса на неговото зрение, природата го лишава от естественото му желание за семейство. Точно това се случва в наши дни. Може би това ще помогне на човек малко да се издигне и да види целия свят, като започне по малко да осъзнава че целия свят – е едно семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77046]

Публикувано в: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес ние се намираме в много интересна и оригинална ситуация. Човечеството неведнъж си е задавало въпросите: накъде вървим? Каква е целта на развитието ни? Какво ще се случи с нас после? Какво трябва да променим, за да се подобри положението?

Хилядолетия сме мислили за това. В нас винаги е звучал неизбежния въпрос: накъде да вървим? Какво иска от човека неговата природа? Накъде го води?

През цялата история сме намирали различни начини, последователно набирайки скорост в една или друга посока. Но сега, след хилядолетия на човешкото развитие, се създава необичайна ситуация. Човек винаги се е ръководил от егоистичната си сила – желанието да живее по-добре, да изпита най-добрите усещания, повече да знае и разбира, да бъде богат, умен, известен, щастлив и т.н.

Но внезапно тази сила пресъхва, изчезва – и ние чувстваме специална, безпрецедентна умора, всеобща депресия, универсално отчаяние. Ние съсипваме природните ресурси на планетата, не желаем да се развиваме нататък и като че ли се обърнахме срещу течението на историята. Загубихме вяра в бъдещето: то приближава, но е нежелано в нашите очи. А и не знаем какво да правим с него.

Точно тук, изследвайки природата, откриваме всеобща криза, обхващаща всички сфери на човешката дейност. Това е истинска глобална криза. Тя не е обвързана с определена държава, общество или човек, тя не е породена от обичайния преход към нова форма на обществена формация, тя не се ограничава до  нова тенденция, нов подход към културата, образованието, науката, социалното устройство, семейството… Тя се проявява във всичко. Човек в крайна сметка реализира всичките си сили и възможности – и започна да си задава вечните въпроси. Това се отнася не само до философи и мислители – най-различни хора се питат: „Какво всъщност се случва?“

Благодарение на прогреса ние овладяхме огромна сила. Чрез натискане на бутона можем да унищожим целия живот на Земята. Летим в космоса, спускаме се в морските дълбини. И заедно с това, природата, климатът, обкръжаващата среда властват над нас безмилостно – и ние изглежда  изгубихме пътя. Не че последният курс беше добър, но поне ни водеше напред, тласкаше ни към развитие. А сега – не.

Освен това – проблемът не свършва до тук. Например, ние ще спрем, ще останем такива, каквито сме – но и на това не сме способни. Напротив, всичко придобито сякаш изтича от ръцете ни. Промишлеността, построена през последните няколко века, изведнъж се забави. Науката е в задънена улица. Културата и социалния живот паднаха до там, че е срамно да кажем какви „ценности“ ни привличат, с какво са пълни телевизията и интернет, какво ниво и какъв вид съдържание вървят там, с какво ни хранят. Средствата за масова информация са оплели в своите мрежи целия свят – технически сме на висота. Но съдържанието на живота ни пада все по-ниско, ставайки гнусно и мизерно. То абсолютно не съответства на потенциала ни за използване на съвременните средства за комуникация.

Сблъскахме се със сериозна криза в семейния живот. От една страна, хората са самостоятелни, но от друга страна, са като слепи: живеят в един апартамент, но даже не се засичат – просто скитат от ъгъл до ъгъл, без да са в състояние да се срещнат, да се запознаят, да се сближат истински, в атмосфера на сърдечност и доброта. Не можем да създаваме семейства, не искаме да раждаме деца, а и не вярваме, че животът ще продължи, както преди. В крайна сметка, нашата природата, нашето его, общото зло царува и ни води неизвестно къде.

Половината население все още е в състояние да води нормален семеен живот, да създаде ново поколение и да го възпита. Въпреки това и тази половина вече е недоволна в тази област.

В нас нараства вътрешна криза, отчаяние. Депресията излиза на първо място в списъка на болестите и причинява почти всички останали. Изпитваме постоянен страх за това, което е и какво ще бъде. Мъчат ни климатични катастрофи и бедствия, предизвикани от собствената ни егоистична природа, над която човек няма абсолютно никакъв контрол.

Всичко това ни е ясно. Хиляди учени по целия свят показват тези тенденции. Съществуват множество изследвания по този въпрос, с които по принцип всички са съгласни. Ситуацията е достатъчно добре анализирана от учени, социолози, политолози, специалисти в областта на образованието. Въпреки това, заедно с излагането на фактите, ние определяме собствената си безпомощност, невъзможността си да се справим със случващото се. Ние нямаме решение.

Човечеството е болно и болестта му се проявява с различни симптоми. Точно, както при общо отслабване на организма, нито един тест не дава положителни резултати. Самата структура на системата не функционира правилно, не поддържа хармония и баланс на всички подсистеми.

Можем вече да поставим диагноза – това е човешкият егоизъм, човешкото зло, завист, омраза, похот, суета, които властват над нас. Обаче, и да установим причините за днешната ситуация, нищо не можем да направим. Човек е като заблудило се същество, готово да унищожи себе си и цялата своя цивилизация. Предварително знае какво се случва, но не може да се спре и въпреки това върви на заколение, с тъжен край.

От 20-тата беседа за нов живот, 28.03.2012

[76987]

Публикувано в: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се процедира при запознанство между абсолютно чужди хора в групата за интегралното обучение?

Отговор: Нека да седнат в кръг като малки деца, при това, толкова близко, че почти да се докосват един друг! Нека от време на време да се държат за ръце, за да се чувстват близко един до друг!

Знаем, че хората инстинктивно желаят да съхранят определена дистанция помежду си – това е тяхната зона на безопасност. Но трябва по някакъв начин да ги запознаем! Този етап може да се оприличи на това, как животните се помирисват едно с друго. Разбираме, че от психологична гледна точка това е много важно за нашето общуване.

Те трябва да се усетят като цялостна команда, която върви в атака към проникване във Висшия свят, към нещо съвършено, особено, досега неизвестно, но чаровно, привлекателно, безопасно. Това е сякаш пътешествие във времето, където постоянно се сблъсквате с нещо неочаквано за вас.

Имам предвид не груповото пътуване зад граница, а екскурзия в гората или планината, където срещате някакво необичайно племе или виждате странни следи на неизвестен звяр, или чувствате върху себе си нечий поглед, сякаш някой ви следи…

Това е действително много увлекателно пътешествие, дори бих казал предстоящо откритие, при което трябва да се запознаете един с друг.

Групите, които ходят на съвместно турне зад граница, не е необходимо да се познават помежду си, тъй като всичко е по разписание: това е вашият автобус, обърнете се наляво, обърнете се надясно, погледнете тук, погледнете там.

Но ако хората отиват в планината или на планинска река, то вече се подбира цял екип, който трябва да бъде психически годен един за друг.

Психологическата съвместимост в групата трябва да бъде определена предварително. В случая не е добре едни от тях да са бедни, а други богати. Трябва те повече или по-малко да си подхождат един с друг по ниво, образователен ценз, манталитет и да се разбират помежду  си.

След като се сформират хомогенни групи, те ще вървят напред. И ако  започнат според степента на напредък да усещат нещо ново, развиващо се в тях шесто чувство, едва тогава може да се говори за съединение на тези групи помежду си. Те вече ще се разбират един друг, ще бъдат над всички условности на нашия свят, на нашия живот, и ще им бъде лесно да общуват с хората, които на материално ниво са много далеч от тях, тъй като ще чувстват близостта помежду си на всяко следващо ниво и ще им бъде леко да се кооперират.

Всички упражнения, които провеждаме на предварителния етап, трябва да  доведат към осъзнаване на доверието между тях: „Аз се доверявам на всички, всички се доверяваме един на друг“. Още не говорим за взаимно поръчителство, където водещият девиз е „един за всички и всички за един“, но вече става въпрос за някакво движение напред.

Готвим се за такова особено пътешествие, което ще започне от тази точка и ще продължава напред само според степента на нашето обединение. Ето, малко се обединихме и се напреднахме още малко и още малко.

Представете си, че стоите в каруца, която се движи не с мотор, не със силата на електрическия ток, а с нашето обединение: обединили сме се малко – придвижили сме се напред, още сме се обединили – още сме се придвижили. Застопорили сме се в обединението – показва се динозавър (както във филма „Парка на Юрския период”) и тук просто трябва да се обединяваме, за да напредваме.

Ето на такова пътешествие се отправяме. При това го правим доброволно, разбирайки, че само по такъв начин можем, с помощта на различни, в това число и отрицателни, въздействия, да достигнем до необходимото обединение, за да постигнем целта. А целта – това е абсолютна хармония с природата, разкритие на ново ниво на съществуване: вечно, безкрайно, съвършено, хармонично. Но това не е паркът на Юрск, а така да се каже, следващият период.

Така че, всяко занятие, всяко движение, всяко упражнение трябва да преследва не индивидуално, а съвместно сближаване, включване, доверие, разбиране. Оставяме всичко земно настрани и заедно се движим напред към общата цел.

Говорим само за общото, което ни обединява. И обратно, това, което ни разединява, го отсяваме и оставяме някъде назад – то не ни е нужно. В никакъв случай не искаме да си спомняме какво е било вчера или по-предния ден. Мислим само за това, как от днешния ден да преминем в утрешния.

Като цяло, в групата трябва постоянно да съществува такава психологическа настройка и тогава хората ще станат съвършено други. Те няма да се страхуват да разкриват себе си, защото всичко минало ще остане назад, с което по-късно ще си играят. Ще разберат, че това е прослушване и не те сами, а програмата на природата ги прави такива.

Ще им бъде много леко да общуват един с друг поради факта, че всичко днешно, а след него и вчерашното, го преживяват заедно. И това не е лично преживяване на всеки от тях, а съвместно, защото всички те се разкриват в своя общ съсъд.

Представете си себе си като единен организъм, който разказва за едно и също събитие от гледната точка, как това го чувстват ръцете, краката, очите, ушите и т.н. Така и те ще обсъждат едно и също впечатление, всеки според своите усещания. След това ще сравняват помежду си тези усещания и ще се опитват да се обединят така, че да усетят тези събития едновременно, в съвкупност, в общността на усещанията.

В крайна сметка, абсолютно точно ще чувствам всички като едно общо цяло, а след това и като нещо единно над нас.

Това са обичайни психологически тренировки. Възможно е те да са описани и в психологията, но мисля, че тук няма нищо свръхестествено. Това просто е по-нататъшното развитие на чисто психологичната същност на човека.

От 17-та беседа за интегрално възпитание, 28.12,2012

[76920]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

От 3-я урок в Колумбия

По природа, човек иска не просто да изживее живота си, но и да го разбере: какво го мотивира, каква е програмата и към каква цел го води? И затова изучава живота – с други думи, изучава Природата.

Аз живея в света и съм изложен на въздействието на различни фактори. Въпреки това,  не ми е ясно откъде ме контролират. Малкото дете го движат вътрешни желания и ние виждаме ясно как естествената природа го кара да се движи. Но при възрастните това се проявява в по-малка степен.

Важното в случая е, че мога да изследвам всичко, само ако се намирам на едно стъпало по-високо. Тогава, аз сякаш „абсорбирам“ обекта на проучване в себе си, провеждам анализ и синтез, правя изводи. Това е възможно, защото рационалното ми и чувствено възприятие са над обекта на изследването.

Но ако аз се намирам в природата, която работи над мен, като източник на моите мисли и желания? В такъв случай не знам какво ще стане с мен след миг, как ще се формира живота ми, какво ще се случи със света, в който завися от всички. Има данни, които не мога да вкарам в разума си, в усещането си.

Как да контролирам всичко това? Тъй като съм съвсем объркан, аз не извличам от живота всичко добро, което може да бъде извлечено. Виждаме явно това по човечеството, което не знае защо, за какво и как живее ? Дори видни и умни хора в крайна сметка следват своята рутина .

Така че, можем истински да изучим живота си, само при условие, че се окажем над него. Но как да направим това? Тук ние се нуждаем от средство за да се издигнем над своето естество. Тогава, оставайки самия себе си, в същото време аз ще погледна на себе си свише, от страна на универсалната Природа, от тази област, където се обновяват всичките ми желания и мисли.

В света има хора, които действително чувстват какво ще бъде утре или дори след няколко години. Днес учените също признават наличието на някакъв информационен слой в нашата действителност. Там са заложени съдбите на всеки от нас и на целия свят като цяло – цялата програма, по която се развиваме. Въпреки това, ние не можем да установим  контакт с нея и затова дори близкото бъдеще ни е непознато. А главно – не знаем как да постъпваме правилно днес, за да гарантираме това бъдеще.

В миналите поколения не се стремяхме към познанието на „програмния слой“. Животът не беше толкова сложен и объркан – напълно ни стигаше такъв, какъвто е. Затова е казано: „много знание – много скръб“. Но днес, затваряйки очи за случващото се, ние не намаляваме страданията си, а напротив – усилваме ги. Моят проблем е, че не знам какво ще се случи утре или в други ден, как да се държа, за да се случи всичко правилно – а между другото, такова знание в наши дни е просто необходимост.

Ходът на развитието ни доведе до такъв етап, на който трябва да разкрием програмата на живота. Без това, ни грози опасност и много страдания. Както и да е, достатъчно порастнали сме и сме еволюирали до такава степен, че този въпрос ни гризе и изисква  вмешателство в програмата. В резултат на това, ние просто сме длъжни да разкрием цялата Природа, издигайки се до интегрирания в нея информационен пласт. Само тогава ще можем да вземаме решения и ще се справяме с проблема, в съответствие с придобитото знание, с което ще   си осигурим  добро продължение по пътя.

От урока на тема „Групата и духовното развитие“, 29.04.2012

[76647]

Публикувано в: Възпитание на децата, Възприемане на действителността, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Бих искал да поговорим за това условие, което Природата поставя пред нас: ние трябва да стигнем до пълна любов между всички седем милиарда човека в света.

Наистина ли е неизменно това състояние? Можем ли да го направим? Вярно ли е, че ако постигнем макар и частичен успех, дори и само да се движим в тази посока, то отново и отново ще виждаме, че то е в наша полза, променяйки себе си, цялото обкръжение и целия ни живот към по-добро?

Природата на всеки човек, същността му е грижата за себе си. Човекът не може да мисли за нищо друго. Ако проверим, проучим всички наши действия, ще видим, че се нуждаем от енергия, за да ги произвеждаме. Дори за най-простото движение – например, когато си местя ръката от едно място на друго – трябва да изразходвам енергия. Обаче тази енергия може да възникне и да ми служи само при условие, че съм постигнал някаква печалба за себе си.

По такъв начин имаме следното условие: всяко вътрешно движение в атомите и молекулите, всяко движение на тялото, движение в чувствата и разума, изисква да видя това добро състояние, което ще се случи в края на процеса. Така се отнасям към всичко в живота си.

Някои действия изпълнявам инстинктивно. Например, сядайки на стола, не мисля каква поза трябва да заема, по време на разговор не се замислям за интонацията. В повечето случаи и действия всичко се осъществява съгласно вътрешен разчет – а вътре в мен се е загнездило егоистичното желание да се чувствам добре, да имам добри усещания. Виждам това като желан резултат от всички свои действия.

Надеждата за добро усещане всеки път действа и се утвърждава в мен в едно или друго състояние. Където и да отида, каквото и да направя, за каквото и да говоря, както и да се държа – всичко е само за да мога да получа посредством най-добрите средства – най-доброто за мен състояние. Искам да ям, да спя, да се разхождам, длъжен съм да работя, за да обезпеча семейството си и т.н. Всичко е само за да мога да получа изгода от това. По същество, в това се състои целият ми живот: как да постигна най-голяма изгода при минимум страдания и максимум наслаждение, за да напълня себе си с всичко, което е възможно.

С какво да се напълня? Това зависи от възпитанието, от въздействието на обкръжението, от скалата от ценности, която съм получил, а също от навика, който става моя втора природа: към каквото ме приучават, към такова се привързвам, дори ако е неестествено. Така живея, в много случаи в живота си правя нещо не защото така съм искал изначално, а защото обществото, родителите, възпитателите, са ме научили така. В крайна сметка аз действам автоматично, без да се нуждая от силата на мисълта.

В живота има и други неща: тях съм правил по принуда и те искат вътрешно усилие – когато убеждавам себе си, че те си струват. Да кажем – будилникът звъни и аз ставам, макар и да ми се спи много. Може би работя тежка и неинтересна работа, но все пак знам, че след изнурителния трудов ден ще се върна при семейството си, в топлата домашна атмосфера, ще мога да отдъхна, да изпитам хубаво усещане. Това усещане трябва да се заплати и затова влагам сили.

Всички мои действия, всички контакти с едни хора и отделяне от други хора, в крайна сметка също са призвани да ми създадат по-приятна атмосфера.

И така през цялото време се грижа как да се почувствам по-добре. Такава е природата на всеки от нас и тя се отнася към „живата“ степен. По същество, неживата, растителна и животинската природа постоянно се стремят към най-доброто себеусещане, към най-доброто състояние. На всички създания им се струва, че това състояние може да се балансира, че в него няма да усетят напрежение или влечение настрани, а ще пребивават в хармония с това, което им се струва по-добро в живота.

А излиза, че през целия живот аз съблюдавам „закона за най-доброто себеусещане“. Такова е условието, благодарение на което съществуваме, и егоистичната ни природа ни насочва постоянно към това.

От 13-а беседа за новия живот, 11.01.2012

[75593]

Публикувано в: Възпитание на децата - Няма коментари→

Няма схема и ясни интервали от време, измерващи развитието, убеждението, анализа и поправянето на себе си, че от егоисти да станем алтруисти, пропити с любов и ангажираност един към друг. Не трябва да чакаме някакви срокове или смяна на поколенията – могат да настъпят промени по време на живота на нашето поколение. Всичко зависи от желанието на човека за това как той иска да се промени.

А както знаем от раздела „Свобода на волята“, желанието ни изцяло зависи от обкръжението. Ние всички трябва да работим заедно. Човек не може да работи сам над себе си и да се убеждава в нещо – това никога няма да донесе добри резултати. Напротив, ние трябва да изградим обкръжение, общество, което да ни въздейства – и тогава всеки ще се измени. Така че, напред към строителство на добро обкръжение за всички нас! С негова помощ ще се убедим в необходимостта от този път и много бързо ще пожелаем да се изменим, за да ни обедини взаимното поръчителство.

Благодарение на това, обкръжението ще ни въздейства с такава интензивност, че измененията ще придобият стремителен темп. Тъй като те изобщо не зависят от нашите временни рамки.

Неживата, растителна и животинската природа еволюира милиарди години. Такъв е процесът на развитие на егоизма, ние не отговаряме за това – само го реализираме все повече и повече според израстването. Сега обаче силата и темпа на развитие са в наши ръце. Всичко зависи от обкръжението и аз мога да го изградя по изкуствен начин, непрекъснато да го подобрявам, за да става то все по-голямо, по-широко, по-силно в своето въздействие. За това са ми нужни хора на изкуството и учени, социолози и психолози. Трябва да използвам всичко, което има в човечеството, предизвиквайки върху себе си колкото може по-силно и ефективно въздействие.

Тогава, още в живота на това поколение, ще познаем щастливия живот и ще видим това благо, което оставяме на децата си.

Ако в този контекст направим разделение на човешките желания, ние можем да кажем, че като цяло те се разделят на две части:

• частни желания, свързани с човека лично;
• обществени желания.

Своите собственни желания човек, в рамките на поправянето, трябва да ограничи до степента, необходима за нормален живот. А своите социални желания, напротив – трябва да разививам колкото е възможно повече, започвайки с най-малкия кръг от другари, а след това да го разширявам, докато с помощта на въздействието на обкръжението не развия себе си до нивото на доброжелателни отношения, участие, отговорност, взаимно поръчителство и любов към целия свят.

Тук трябва да се разбере, че на тези етапи, излизайки от себе си, от своето его и пропивайки се все повече от взаимоотношенията с разширяващите се общности на обществото, аз придобивам повече мъдрост, повече чувства, аз включвам в себе си всички и благодарение на това усещам цялата действителност, цялата природа. По такъв начин разкривам за себе си нова реалност, ново проявление – и живея в него, излизайки от самия себе си и усещайки всичко. Точно това е битие на ниво човек, което ни е подготвила природата. По този начин ние правилно реализираме себе си тук, в този свят.

От 11-а беседа за новия живот, 09.01.2012

[75203]

Публикувано в: Възпитание на децата - Няма коментари→

В хода на еволюцията, ние преминаваме през задължителен процес на растеж на егоизма от поколение на поколение и през целия живот на човека. Въобще, няма друго творение, което да се изменя и развива непрекъснато. Казано е „бичето на един ден е подобно на възрастния бик“. На практика, всяко животно, за няколко дни след раждането вече знае как да се справя в света. Малко по-късно, то придобива необходимите сили, за да осигури живота си и знае как да не навреди на себе си.

От друга страна, човек трябва в продължение на много години да се учи на тази наука от обкръжението, а до тогава той не може да се защитава сам.

Да, и след това през целия си живот той трябва да се учи и да се развива. Човек се променя непрекъснато, всеки път го завладяват разни, чужди едно на друго желания, вечно го тегли ту към едно, ту към друго. Понякога се срещаме с познати или приятели, които не сме виждали от известно време и чуваме: „Аз отдавна вече не се занимавам с това. Сега при мен вече всичко е различно“. Това важи и за професията, и за семейството, и местожителството, и интересите. Хората разказват къде са ходили, от какво се увличат, с кого са се запознали…

Като цяло, човек е много непредвидим, защото всеки път в него се пробуждат нови желания. Той самият не може да каже какво ще се случи с него след минута, още повече след няколко години. Виждаме това по себе си и другите.

А освен това виждаме колко много се различават поколенията едно от друго: по характер, култура, възпитание, образование, семейни и социални взаимоотношения, държавно устройство – с годините всичко се изменя.

Това противоречи на природата на живия свят, в който цари все същия този темп, все същия „стил“, все същия стандарт. И затова го разделяме на две части:

1. Грижа за нуждите на тялото, за желанията, свързани с храна, секс и семейство. Човек трябва да види в това своята „животинска“ част и да проявява към нея рационално, сериозно, балансирано отношение. Тъй като задаваме на тялото прекалено излишни, неоправдани задачи. Дори позитивните фактори, при прекомерна употреба, носят само вреда на тялото. И обратно, когато намалим малко потреблението и не пълним тялото си с фалшиво изобилие, ние преставаме да го тровим и по този начин му причиняваме добро.

Още в древността лекарите са говорили, че е по-добре да приемем малко лошо, отколкото много хубаво. Тъй като хубавите неща, когато са прекалено много, нанасят по-голяма вреда на тялото, отколкото малкото по количество вредни и неполезни неща. Затова на материално ниво, в семейството и обществото, във възпитанието на децата, в междуличностните отношения, ние трябва да внесем баланс, рационално ниво на потребление. Това не означава, че трябва да се ограничаваме и да изтезаваме себе си с тежки лишения – ние просто ще разберем, къде да се спрем, за да бъде всичко в наша полза.

2. Във всичко останало човек се освобождава за главното – за да формира от себе си Човек, изграждайки тази част, която лежи над животинското ниво. Ние сякаш принадлежим на два свята: животинския и човешкия. И човешката част в нас расте посредством обединение с другите.

Точно във взаимовръзката с обкръжението трябва да свършим много работа, за да достигнем степента Човек. В крайна сметка, този Човек още не се е родил. Всеки от нас се ражда във вид на животинско тяло, което напуска майчината утроба и започва да расте. Преди всичко ние се грижим за неговите материални нужди, за да бъде то цяло и здраво, да се храни, пие и отделя отпадните продукти. На този етап човек за нас –действително е само жив организъм, и нищо друго.

По-нататък се грижим за това, как бебето реагира на шумове и звуци, на светлина и тъмнина, как се учи да хваща предметите с ръка, как контролира тялото си и т.н. Купуваме му всевъзможни игри и играчки и го развиваме всестранно. Ако ние от своя страна не се намесваме в процеса на растежа, ако не създаваме съответни условия, то няма да стане човек – пред нас ще расте животно. Човек се формира именно в резултат на възпитанието.

Проблемът е в това, че нашето възпитание е егоистично: ние учим детето на това, как да използва света в своя полза. Разбира се, ние разбираме, че в негов интерес, за по-голяма достоверност, е необходимо да му обясним правилата на обществения живот: „Не вреди на другите – пророкуваме – бъди добро момче, не се заяждай, не вземай нещата на другите, отстъпвай, дай на другарчето, съседчето да си поиграе  – така ще бъде добре. Защо ти е да се отнасят лошо с теб и да те наранят?

Знаем, че ако децата установят добри отношения с обкръжението, в отговор на това то също, поне до известна степен, ще бъде благосклонно към тях. И затова цялото ни обучение по тези въпроси се свежда до простата истина: „Поддържай добри взаимоотношения с всички. Това не дава пълна гаранция, но по-надеждно те защитава от машинации по твой адрес. Не предизвиквайте враждебност върху себе си“. Ние разбираме това и така учим и подрастващото поколение.

Въпреки това, нашият личен и всеобщ егоизъм е подхранван от медиите, наситен с всичко това, което човек вижда на телевизионния екран и на монитора на компютъра, а също и сред обкръжението. Дават му се лоши примери и поради липса на избор ние казваме на детето: „Запиши се на курс по бокс или борба, иди се научи на това, как да мамиш другите, учи се за адвокат, за да не те измамят, постъпи в някой клуб по бойни изкуства… Накратко, независимо от добрите отношения, ти трябва да знаеш как да се защитиш.. Такъв е нашият свят.“

Като резултат, ние виждаме, че независимо от общото и лично развитие, хората, за съжаление, не се разбират помежду си. Всеки строи щастието и богатството си, радостта и успеха в живота си върху унищожаване на другите.

От 11-а беседа за новия живот, 09.01.2012

[75140]

Публикувано в: Възпитание на децата - Няма коментари→

Европейски конгрес. Предварителен урок

Въпрос: Ако съществуват два сценария за развитието на егоизма: единият – когато егоизмът се превръща в пълна война, а вторият – когато егоизмът ни кара да се учим и развиваме системно, не може ли да бъде и трети сценарий, когато егоизмът ще ни доведе до пълно затъпяване, до зомбиране?

Отговор: Не. Работата е в това, че развитието на егоизма в интегралното общество предвижда неговия подем на следващото ниво, където става още по-голям, т.е. продължава да се развива.

Това, което виждаме днес в обществото е консервиране на егоизма. Нататък той не расте повече, не желае да нараства. А защо ми е повече да расте, ако от това имам само проблеми?… Когато човек има проблеми, той нищо не иска. По-добре да се разсее с някоя книжка или с нещо друго, или дори да поспи, за да не чувства нищо. Той не иска нищо друго, защото иска да се скрие от проблемите, нищо да не вижда, и да знае. Така че, ако не дадеш на егоизма правилния отговор, той започне да изчезва и ти се превръщаш в растение.

Когато ти влизаш в интегрална среда и заедно с всички започнеш да развиваш не своя собствен егоизъм, а общия, тогава получаваш напълно нови възможности за напълване – заедно с всички. Нашият общ егоизъм, „Ние“, започва да се развива. И тогава ще имаш възможност да растеш през цялото време, т.е. през цялото време да се напълваш, да чувстваш себе си получаващ живот.

В момента съществуват само две възможности, дадени ни от природата. Или нашият егоизъм ще умре, намалявайки нивото си – именно това се случва с безработните, с тези, които страдат и изпадат в депресия. Или ние ще го развиваме и напълваме във връзката с останалите.

От предварителния урок на Европейския конгрес, 22.03.2012

[74952]

Публикувано в: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: В процеса на взаимодействие между хората възникват много силни емоционални преживявания, както отрицателни, така и положителни. Как и къде човек трябва да ги реализира: непосредствено в групата или извън нея?

Отговор: Както му харесва, стига те да изхождат от интегралния поглед на света. Ако те изхождат от интегралния поглед на света, човек няма да може да навреди на друг. Да говори, да изкрещи нещо обидно, да види някакво отрицателно действие или следствие – да, но да причини зло – не.

Забележка: Ако човек е загубил самообладание и е изрекъл ужасни неща за някого, дали е необходимо да завърши това с помирение или по-добре да го отложи за известно време?

Отговор: Не е възможно незабавно да се заглади всичко, казвайки: „Подайте си ръце, прегърнете се“. Това трябва да бъде изяснено. Напълно е възможно всеки от нас да има право на избухване, а останалите да имат право да се обидят. Всичко това е вярно, всичко е нормално, както се случва с децата, които макар и да обичаме, но понякога сме готови, не знам какво да направим, дотолкова непоносимо е тяхното поведение. Това виждаме и при животните: удари, влияние от страна на майката върху потомството и.

Няма от какво да се срамуваме. Има определени граници, при които избухванията и обидите са допустими. Трябва да проучваме тези неща, доколкото ние все още само усъвършенстваме възпитателния процес, а не се намираме вече в  неговото окончателно състояние.

От беседата за интегралното възпитание, 26.02.2012

[74752]

Публикувано в: Възпитание на децата - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Историята показва, че развитието на човечеството в течение на хиляди години не можа да промени човешката природа. Каква сила може да помогне да се направи това?

Отговор: Има такава сила в природата. Когато се опитвате да станете интегрална част на природата, изведнъж започвате да получавате някаква сила, подкрепа. Това е законът на природата. Природата е искала да се срещнем.

Това не е мистика. Аз съм много далече от различни мистични обяснения. Ние просто виждаме това. Трябва да се опитваме да бъдем интегрални като дете, което иска да стане възрастен – то просто играе на възрастен.

Какво е интегралната методика? Хората се събират, отначало слушат курс по интегрално образование, а след това влизат в кръга на интегралното обучение. В процеса на обучение ние започваме практически да създаваме от тях една обща структура.

Когато хората, събирайки се заедно, изясняват вътрешни психологически проблеми съединени помежду си, създавайки едно общо желание, общи мисли, те изведнъж започват да чувстват някаква сила, подкрепа. Тази сила, тази подкрепа се формира именно в групата, в колектива, който практикува методиката за интегралната връзка. В този случай ние възбуждаме латентна сила, която съществува в природата и която ние, като егоисти, индивидуалисти, не забелязваме, игнорираме. А когато се събираме заедно, тя започва да се проявява. Точно тази сила е способна да ни промени.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74594]

Публикувано в: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Отначало човешкият егоизъм е бил движеща сила на прогреса, а след това се превръща в спирачка за развитието. Какво ще стане сега движеща сила за развитието ни?

Отговор: Човешкият егоизъм не е против развитието. Трябва да разберем формата, която той приема сега. Ние ще продължим да се движим напред с егоизма, но така, че да го използваме във връзката с другите: не фино, отделно за себе си, отблъсквайки другите, а придобивайки друга, интегрална форма.

Вие виждате, отхвърляме семейството, отхвърляме децата, отхвърляме съседите. Създадохме едно общество, където нищо не ми трябва! Отивам до супермаркета, след това загрявам полуфабрикати в микровълновата и не се нуждая от жена. Имам перална машина, микровълнова печка, имам всичко. Създали сме такава затворена среда за себе си, защото нашият егоизъм ни направи индивидуалисти.

А сега, напротив, егоизмът придобива „кръгла“, интегрална форма. И ако разберем, че това е неговото следващо ниво, то тази сила, ако се срещнем и си помагаме с нея, ще ни доведе до едно ново ниво на развитие – интегрално. Тогава започваме да усещаме следващото ниво на природата.

Работата е в това, че сега възприемаме всичко само чрез нашите пет сетива. Това е – пет физически сетива в моето тяло. А тялото ми – това е животинското ниво на развитие на материята и само чрез него възприемам информацията и получавам впечатления от това, което ме обкръжава.

В действителност, според научни данни, ние сме обградени от много по-голямо количество информация. Просто не разбираме това, защото нашите сетива са уникални – те не са в състояние да възприемат глобалната природа.

Но когато стигнем до нивото, на което нашият егоизъм ще стане по-интегрален, ще започнем да чувстваме природата в нейната истинска интегрална форма.

Ще ни се разкрият едни напълно нови области, взаимодействия, силите на управлението! Ще започнем да чувстваме това, което всъщност днес все още не разбираме и не знаем: от къде се появява всичко – причините и следствията, т.е. нашето причинно-следствено развитие.

Можем да видим това в природата, защото всичко това е включено в нея. В нея се намира огромно количество информация, което за сега все още не можем да възприемем, именно защото не сме в съответствие с нея. Ние представляваме нещо като неправилни сензори за възприятие, за разбиране и осведоменост за природата.

Интеграцията между нас ни открива начин за създаване на нов инструмент на познанието. Но това вече принадлежи на теорията на познанието.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74497]

Публикувано в: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Ние трябва по някакъв начин да променяме човека. И тук се сблъскваме с много интересно явление: тъй като природата ни принуждава да преминем от общество на свръх потребители към общество с разумно потребление, към равновесие и хармония, когато употребяваме равностойно и отдаваме един на друг и на природата, в подкрепа на закона за равновесието като най-важния закон на природата – ще се освободят огромен брой хора.

Това означава, че бъдещото общество, което с помощта на кризата вече започва постепенно да се оформя – е общество, в което хората ще работят много малко. Няма да им се налага да работят по 10 часа на ден. Такова погрешно отношение към използване на личното време трябва да се замени със създаването на нови отношения между хората. Ето на това наистина ще се отделя много време.

В резултат на изследвания достигнахме до извода, че от стотици милиони хора, които през следващите години ще бъдат освободени от работа (за тях работа просто няма да има), е необходимо да направим огромен световен университет. Трябва да научим тези хора на интегрално отношение един към друг и към природата.

Именно това интегрално, правилно отношение към взаимодействието, към равновесието, ще освободи такива сили, че всичко ще е достатъчно за всички.

По всички изчисления и данни в света няма нищо, което да не е достатъчно. Целият проблем е в човека, който не може правилно да разпредели всичко, заради своята алчност, заради егоизма си.

Следователно, ако вземем всички безработни и създадем от тях университети, класове, клубове, където хората ще се обучават в интегрално образование и възпитание, то ще създадем едно съвсем различно общество, което ще бъде доволно, балансирано, ще престане да се стреми към свръхпотребности, свръхнапълване и действително ще се чувства щастливо.

Известно е, че последните няколко години се разработва така наречената икономика на щастието, която измерва всичко не с количество пари, а с това, как човек усеща живота. По принцип, към това трябва да вървим.

Тук няма нищо изкуствено, просто животът ни заставя, принуждава ни да изследваме всички тези процеси, които се случват в обществото, и как можем да ги уравновесим – към какво ни тласка природата.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74313]

Публикувано в: Възпитание на децата, Икономика и пари - Няма коментари→