Желанието, над което трябва да се издигнем е  огромно, колкото създаващата го светлина, по големина, дълбочина, ширина, сила и мощност. Ние не сме способни да го поправим.

Затова Творецът го е разделил на множество части, за да може във всеки от нас да съществува възможност за поправка на своята малка частичка в това огромно желание. А след това всичките тези части да се съединят заедно.

Но нали така е казано в науката Кабала, че причината за нашето разделяне е да установим между себе си отношения на любов, издигайки се над ненавистта, за да може след това със същата любов да се обърнем към Твореца?

Т. е. причината за нашето разделяне на отделни души е да се създаде в нас различно трепетно отношение към ближния, а нали всичко е за това да ни стане по-леко да работим с нашите желания за наслаждения?

Вярно е и това и другото. Причина за разделянето е в това, че преди да сме достигнали Твореца, ние сме длъжни да постигнем любовта към ближния, както е написано: „От любов към ближния – към любов към Твореца”, и в това да ни бъде по-леко да поправим своето егоистично желание.

Нали Творецът може да сътвори вместо един Адам, двама и нека да нагласят отношенията между себе си. Щом „минималното множество” е от двама, стигат и двама, за да се научат как от себе си да се обърнат към ближния.

Но Творецът е разделил общото желание на цялото човечество, съгласно относителното тегло на егоизма, за да може всеки от нас да е способен да поправи затворения в него егоизъм, да му направи съкращение и да работи, поставяйки се над него и с негова помощ да отдаде на ближния.

Затова нашата работа по поправката на това желание се дели на множество части в съответствие с количеството души или хора в нашия свят.

И затова числеността на населението на Земята се намалява или увеличава в зависимост от мощта на егоизма, разкриваща се в дадения момент в света.

Но освен това, че тази работа се дели на много количество хора, съществуващи в света, тя се извършва постепенно с възвръщането в този свят.

И така ние всеки път поправяме себе си на малки порции от ден на ден, в продължение на целия си живот и множеството кръгообороти.

От 1-ви урок на Мегаконгреса, 23.07.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е тази затворена система на природата с твърди, непроменими закони, човекът, който се намира вътре в нея, може ли да промени нещо?

Отговор: Не, човек нищо не променя в тази система. Не дай Бог, ако ние бихме били способни да изменим висшата система на природата, ние бихме я съсипали точно така, както своя живот!

Затова ни е дадена най-ограничена част на общата реалност, нейните тесни рамки, черна точка, този свят и погледнете какво ние с това сме направили!

Как ти се приготвяш да управляваш висша система? Кажи благодаря, че не ти дават да правиш това.

В такава степен, колкото можеш да наподобиш Твореца, ти излизаш от своя тесен, черен кръг и ставаш пълноправен участник във висшия свят.

Ако в теб има сила да изпълниш тези закони и действия, както Твореца, Той ще ти предаде властта: моля, управлявай!

И между вас не ще има никаква подялба за власт, тъй като това е Негова цел: твоето сливане с Него, т. е. пълното ти подобие с Него.

От вечерния урок, 06.07.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Цялата Тора разказва само за това, как да се съединят всички души заедно, как да се поправят, да се слеят в единна душа.

Написано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото нейната светлина възвръща към източника”

Светлината на Тора връща нас към единното желание. Всичко, което се разказва в Тора, говори само за това, как става съединението между всички души.

Тора говори само за видовете връзки между частите ЗОН във всички състояния. И затова светлината от тези състояния възстановява връзките между нас и ни връща към източника, към Твореца.

Трудно е да си представим, как е възможно така много да се разказва за съединение на частите на единната душа, но цялата Тора говори само за това.

Светлината на Тора произлиза от единната душа, но преминава през системи, създадени след нейното разбиване и затова е приспособена към нашето разбито състояние и може да го поправи.

От урока по книгата Зоар, 30.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо се говори, че силата на духовната светлина, която носи науката кабала е по-мощна даже от силата при ядрен взрив?

Отговор: Ние знаем, че най-мощните сили в нашия свят са незабележимите и скритите. На смяната на простата сила на юмрука, пръчката в ръката или ножа, идва силата на огнестрелното оръжие и взрива. Но всички те действат на същия принцип – нанеси удар.

Има още по-високо въздействие, когато усещаме не самия удар, а неговото последствие, както при радиоактивно облъчване.

А в наши дни се повява даже психотронно оръжие, което действа не на тялото на човека, а на неговата психика.

Човечеството, по начина на своето развитие, използва все по-високи енергии, които ние още не чувстваме и не различаваме със своите чувствени органи. Но усещаме техните последици, когато се почувстваме зле.

Но по-високо стои духовната сила. Тя не се намира в материята, във вълните, дори в мислите. Тази сила е неуловима за детекторите в този свят. И тази сила не е възможно да се използва за зло!

Тук действа забраната Първо съкращаване (Ц”А – Цимцум Алеф). Тя може да бъде използвана само с намерение за отдаване, т. е. за благото на другите (ближния).

Всичките хиляди години в развитието на човечеството са били нужни за това да ни доведат до извода, че ние не трябва да използваме силата на злото и сме длъжни да ограничим своя егоизъм, използвайки го само за отдаване, за благото на ближния!

Духовното оръжие е оръжието на любовта. Това е много силно оръжие и то трябва да покаже на човека, че е длъжен да премине към друго възприемане на реалността и на света през своя живот.

Това не е усъвършенствана пръчка в ръцете, а, да допуснем – цвете… И то притежава необикновена сила, ако съумеем да я използваме.

И когато започнеш да използваш тази духовна сила, то висшата сила, управляваща цялото мироздание, вече ще работи на твоя страна и вместо теб ще изпълнява тази работа.

Ти само трябва да я привлечеш на помощ, а не да я търсиш в себе си. Ти привличаш Твореца, за да действа Той.

Всичко в този свят зависи от човека, който привлича светлината от висшия, и неговото „оръжие” е разпространението на науката Кабала.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот” 27.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на действителността, Кабала, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Светът Ацилут действа по напълно нов начин спрямо света Адам Кадмон, тъй като духовните обекти (парцуфим), които се създават в него, се раждат вече след разбиването.

Между световете Адам Кадмон и Ацилут е станало разбиване на желанието и затова те имат съвършено различни изходни точки.

До света Адам Кадмон е съществувала само Малхут на света на Безкрайността, изпълнена със светлина, желания, сили на екрана и готовност да достигне края на поправянето… И от това състояние е произлязъл света Адам Кадмон.

Но неговото развитие завършило с разбиване в света Некудим, и сега се появява съвършено друга начална точка – точка на разбиването.

Затова развитието идва вече не отгоре надолу, а отдолу нагоре, започвайки със зародиша (ибур) във всеки парцуф.

Всеки парцуф минава при своето създаване през 3 стадия: зародиш, кърмене, голямо състояние.

Израснал, поправил себе си, сега той може да роди следващия парцуф, който отново расте по този начин: малък, среден, голям. Всеки парцуф вече не се спуска отгоре надолу, а расте отдолу нагоре.

Но от друга страна, тези парцуфим се разпространяват отгоре надолу, от главата /рош – ивр./ на Ацилут, до края на света Асия – всеки висш, достигнал голямо състояние, ражда нисш спрямо себе си парцуф в зародишно състояние.

След това го закърмят и го издигат, дават му всички условия да стане голям и възрастен, предавайки му цялото решимот, за да може нисшият сам да започне да работи.

В този момент става интересно съвместителство – от една страна висшият поражда нисшия, а от друга страна, родилият се, нисшият започва да расте вече отдолу нагоре.

Така става във всички светове АБЕА (Ацилут, Брия, Йецира, Асия), които са призвани да създадат среда за възвишението на човека.

Човек расте изключително отдолу нагоре: на всеки етап преминава през зародиш, кърмене, и голямо състояние, след това се издига към следващия парцуф (и не се спуска) и отново преминава: зародиш, кърмене, голямо състояние.

Целият път върви само отгоре надолу и по ред на парцуфим един след друг, един по висш от другия и по ред на етапите във всеки парцуф.

- В света на Безкрайността всичко представлява единно цяло;

- В света Адам Кадмон развитието върви отгоре надолу;

– В световете АБЕА разпространението върви отгоре надолу, но всеки парцуф расте отдолу нагоре.

- А ние, след грехопадението на Първия човек с дървото на Познанието, растем и се издигаме само отдолу нагоре, като обратно отражение на света Адам Кадмон.

От урока по статията „Въведение в коментара Сулам ”, 28.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Наукатa кабала ненавижда егоизма в човека, тъй като говори за любов към другите.

Но за да се приближи човек към този противоположен идеал, са били изобретени религиите, т. е. възможността да бъде използвана „науката кабала” (тъй да се каже, лъжлива) във всевъзможни фалшиви форми, но въпреки това егоистически развити.

Религията приповдига човека над животинското съществуване, казвайки му, че има Творец, възнаграждение и наказание в този свят и в бъдещия, вечност на неговата душа.

Тя не дава голяма представа за Висшето, дори и лъжлива, но хората започват да строят около това цели теории, философии, методики, да развиват благодарение на това живопис, култура, да се стараят с нещо да станат велики.

По такъв начин чрез религиите човек се развива в своя егоизъм, за да може в резултат да усети в наше време това, че се намира в изгнание от истинското духовно.

Когато преди 2000 години сме загубили духовното ниво и сме паднали от любовта към ближния в безпричинна към всички ненавист, такъв упадък не се е усетил, защото хората били в обичайното присъствие и съществуване в тях на Твореца.

А трябва да се даде на човек да почувства цялата дълбочина на упадъка и пълното откъсване от духовното!

Затова трябва да го освети светлината, отразяваща неговото състояние като тъмнина.

Затова ни се дава Тора – светлина, но не като възвръщащата към Източника (свойството на отдаване и любов ), доколкото такова желание в нас няма, а като религията в този свят, когато използваме Тора с егоистически намерения, не заради постигане на любовта към ближния.

Изучавайки Тора с егоистични намерения, човек все по-дълбоко се спуска в тъмнината на егоизма, докато не достигне осъзнаване на тъмнината, в това, че се гордее и ненавижда всички, вместо да обича.

И този процес е необходимо да преминем, за да се постигне осъзнаване на злото на егоизма. Понеже Творецът е казал: „ Аз създадох злото начало”, а ние трябва да го разкрием в себе си.

Тогава ще ми е нужна Тора, като средство за неговата поправка, и ще извикам. И това не ще е вече просто религия, а светлина, възвръщаща към източника, към свойството на отдаването и любовта.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот”, 29.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Кабала, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е този наш „висш” в духовното?

Отговор: Ние не знаем това. Намираме се в утробата на Висшия само като една точка, капка семенце, нашето духовно решимо (запис, ген). Освен това решимо, в нас няма нищо повече!

Понеже земното ни тяло, разум и чувства не се отнасят към духовния свят, там не са видими.

В духовния свят има само утробата на Висшето (Малхут в света на Безкрайността) и ние сме вътре в нея. А всеки от нас е решимо (0,1-шореш авиют/алеф итлабшут ) или точка в сърцето. И сега нашата задача е да се постараем да се прикрепим към стената на утробата!

Всичко започва с трите дни на абсорбация на семето. Първият проблем на зародиша (на нас) е да се прилепим към стената на утробата, т. е. да установим първия контакт с Висшето, а за да се прилепим към него, трябва да отменим себе си пред него.

Но къде е този Висш, тази стена на утроба, какво е това? Висшето е кабалистичната група, моето обкръжение! В такъв вид Висшият представя пред мен Твореца.

И така, има обкръжение и аз, който се прилепвам към него, въпреки всичките трудности приемам цялата сила на желанията в групата и съм готов всичко да приема от тях в себе си, и да се отменя пред тях.

Когато аз се прилепя към групата, авиют, силата на желанието започва да расте и да предизвиква в мен неприятни усещания: разочарование, ръст на егоизма, отегчение. Но аз трябва само дълбоко да проникна вътре като пиявица, да се внедря в групата, „към стената на утробата”.

И тогава между нас възниква първата връзка не чрез точката, а чрез тръбичка, по която в мен потича кръв и връзката все още е на неживо ниво (дам/кръв от домем – неживо), но аз вече получавам духовна храна от Висшия.

И всичко това става чрез моята връзка с групата. Няма за мен друга стена в духовния свят, чрез която мога да попадна там !

От урока по статията „Въведение в коментарите Сулам”, 24.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как вие, Лайтман, ще коментирате долунаписаното?

Андрей Графов, 2010-06-20 20:50:00

Публично покаяние

Искам да направя официално заявление: сгреших за сметка на Лайтман.

Аз никога не съм бил яростен последовател на Михаел Семьонович, както и никога не съм изпитвал към него уважение.

Когато разговора стигаше до кабала на Лайтман, аз както и много други поддръжници на традиционния юдaизъм, изразявах своето презрително отношение.

За съжаление бях недостатъчно информиран. Рав Категор, нека се продължат дните на грешника, потвърдил, че Лайтман е действително ученик на Ашлаг.

Аз със силата на предубеждението в това не вярвах, считайки подобни разговори или за откровена лъжа, или за полуистина (ученик е разтегливо понятие).

Обаче се оказа, че там всичко е сериозно. Великият кабалист на 20 век – рав Барух Ашлаг, действително е считал Лайтман един от най-добрите си ученици и приближени лица.

По такъв начин разговора за недостатъчната компетентност на Михаел Семьонович няма никакви основания.

Аз както по-рано скептично се отнасям към популяризаторската дейност на Лайтман. Още повече на мен откровено не ми харесват този международен проект с блек-джек и проститутки.

На мен не ми харесва идеята, не ми харесва стила, не ми харесват хората. Съществува теоретическа вероятност, че Лайтман напразно е започнал всичко. Обаче не ние ще го съдим.

Всичко сочи, че Лайтман е майстор. А майсторите трябва да се уважават.

Коментар: Ние всички се раждаме егоисти и само егоизма ни ръководи. Ние цялостно сме управляеми кукли. В никого няма собствено желание, мисли, действие. (статията на Баал Сулам „Свобода на волята”)

Затова, аз приемам, че всичко казано за мен е като спуснато не от вас , а от Твореца, чрез кукли, към мен, кукли във всичко, освен единствено личната свобода на действие в разпространение на Кабала и уподобяване на Твореца (смисъла е в същата статия, че само в това е единствената свобода на човека).

Затова на мен не ми е безразлична вашата реакция на моите действия, не лично, а само заради разпространението на методиката за поправка.

Аз не позирам, както са ми безразлични вашите мнения за мен и затова, че в тези личности се появява възможност, вместо да се занимават с костите ми, да погледнат истинските кабалистични източници.

Ортодоксалният вестник „Амодия”, 15.09.1991 г. за Лайтман: ”Огромна тълпа изпращаше в последния път почитания учител рав Барух Ашлаг, най-големият син на мъдреца на книгата „Зоар”, рав Йехуда Ашлаг, получил името „Баал Сулам”.

Огромна колона съпровождащи излезе от сградата, където преподаваше и живееше мъдрецът. Зад тялото му вървяха публични личности, ученици и жители на града.

Изпращащите се устремиха към „Хълма на Успокоението” в Йерусалим, където се намира могилата на неговият баща.

До своя последен ден, великият мъдрец, от чиято уста излизаха бисери на висшата мъдрост, преподаваше от 3 часа през нощта до 6 сутрин и от 5 до 9 часа вечер ежедневно в своят мидраш.

В края на деня се почувствал зле, бил закаран в болница, а в петък 15 септември в 7 часа сутринта, върнал на Твореца своята душа в присъствието на верния му във всичко ученик Михаел Лайтман”.

Публикувано в: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваигаш”, п. 126:

„Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас. Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

… „И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата – отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…”

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства.

В нас няма такава възможност да се оцени това, съгласно някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

Под „равни” се има предвид, че те се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим, толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е. те са партньори и всеки отдава всичко само за да съществува взаимна връзка между тях в най-оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В Духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти от мен желаеш. И тогава ние сме равни.

От вечерния урок по книгата Зоар, 09.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваикра”, п.324:

„Щастливи  са праведниците, които Творецът обучава в дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и всичко заради Тора, защото всеки, който се занимава с Тора се увенчава с короната на Неговото свято име.

Защото Тора е свято име и който се занимава с нея, това се отпечатва и увенчава със светите имена, и знае тогава за скритите пътища и дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и никога не се плаши.“

Тъй като в нас няма друга връзка с Твореца, с истинската висша реалност, за да съумее да я разкрие, да влезе в нея и да живее в нея, това може само с помощта на светлината, която ни свети, ако изразим желание към това.

А желание може да се развие само с помощта на групата, тъй като в човека има само точка в сърцето, а за да притегли светлината възвръщаща към източника са му нужни допълнителни сили, които може да получи само от обкръжението.

Тогава в човека ще има връзка с висшата светлина, доколкото желанието получено от обкръжението е вече с намерение за отдаване.

Тъй като, за да намери връзка с обкръжението, човек трябва да принизи себе си пред него, да даде важност на целта, т. е. да работи против своето желание за наслаждение, против своето его.

Затова, при работа с групата, човек има с какво да се обърне към светлината, възвръщаща към източника, за да му бъде дадена връзката със свойството на отдаване, с духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар“, глава „Ваигаш”, п. 126: Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас.

Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

…” И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата –отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства. В нас няма възможност да се оцени това, според някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

„Равни” – има се предвид, че се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е., те са партньори и всеки отдава всичко, само за да съществува взаимна връзка между тях в оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова те се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, на колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти желаеш от мен. И тогава сме равни.

От вечерния урок по книгата „Зоар”, 09.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместим двойното отношение:  от една страна, аз съм длъжен да виждам всеки един от другарите си като по-голям от мен, като велик човек на това поколение.

А от друга страна, съм длъжен да го виждам по-малък от себе си – като намиращ се под моята постоянна грижа?

Отговор: Ние умеем да се отнасяме така към собственото си дете – то е по-важно от мен, тъй като неговото желание определя какво трябва да правя. Ако му е нужно нещо, аз захвърлям всичко и го правя.

Но когато се грижа за него, аз се отнасям към него като към някой, който е по-малък от мен и не може да се справи без мен. Т.е. в едно и също време е възможно едно такова двойно отношение.

Разбира се, че общото желание е по-важно от моето собствено – тъй като това е мини- модел на общата душа. В нея има вече всичко, както в една холографска картина.

Ако аз изпълня закона за поръчителството по отношение на тази малка група (да допуснем от 10 човека) – то е все едно, че това са 10 милиарда. Няма никаква разлика.

Тъй като трябва да изляза от собствения си егоизъм – не е важно дали ще е относно 10 човека или 10 милиарда. И в тях аз разкривам духовния свят – така че кой е по -важен за мен: аз или те?

Сам аз не мога да разкрия нищо, освен този земен материален живот. А в правилната връзка с тях, аз ще разкрия духовното и, разбира се, групата за мен става по –  важна от самия мен по отношение на целта.

Трябва да приема тяхното желание като свое най-заветно желание, като закон! Тъй като по този начин  ние се съединяваме.

А от друга страна, трябва да ги почувствам по-малки от себе си, за да почувствам, че им е нужна моята помощ и да им дам всичко, което имам.

Там, където става дума за съединение и любов, е възможно да погледнем на другия и като на по-малък и като на по-голям – тук няма противоречия.

Това е както новороденото по отношение на възрастния – то става по-важно от всички. Малкото дете  е като глава на семейство, тъй като цялото семейство се върти около него.

От урок по статия на Рабаш, 10.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да извърши грях на най-първото ниво на двойното скриване (както се споменава в пункт 58 на „Въведение в учението за Десетте Сфирот”)? На този етап той даже не вижда духовното. Човек, за да прегреши, трябва да е способен да вижда какво прави.

Отговор: Кабала казва, че ти си престъпник от самото начало, роден си такъв. Всички сме престъпници! Но не е необходимо да бъдем залавяни, защото вече сме затворници, бидейки в този свят. Всичко, което можем да направим е да осъзнаем, че сме осъдени престъпници и такова състояние ни е дадено от самото начало. Ако някой пожелае да напусне затвора, той може да го направи, вратата е отворена. За да го направи обаче, човек трябва да промени себе си.

Нашите грехове и грешки ни разкриват колко противоположни сме на Твореца. Ако не ги преценяваме като такива, то значи няма никакви грехове или грешки. Това състояние се нарича „управление на възнаграждението и наказанието”. Възнаграждение е възможността да действаш в отдаване. Наказание е нейната липса.

Греховете са резултат на двойното скриване, грешките – на единичното. Първото скриване е, че „Няма друг освен Него”, а второто, че – „Той е добър и творящ добро”. Ако грешим и при двете състояния, това се нарича грях. Ако бъркаме само в едното, то това е грешка.

Затова е по-лесно да се поправят грешките. Поправим ли грешка, поправили сме половината грях и става по-лесно да го поправим напълно, защото грехът вече се е превърнал в грешка. Всъщност ние винаги коригираме грешките, тъй като дори греховете от начало да се превърнат в грешки, те се поправят напълно, когато започнем да отдаваме с намерение за отдаване. Това се нарича разкаяние от любов, не от страх.

От урока по „Въведение в учението за Десетте Сфирот“, 13.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Въпрос: Какво значение има как бива погребван човека?

Отговор: 1. Кабала се занимава само с поправянето на душата.

Когато човек идва в кабалистична група и започва да работи над себе си, за да се съедини с другарите си до свойството поръчителство, в него възниква осъзнаване на ненавистта, отблъскването от другите.

Именно това откъсване от другарите, което той усеща, е егоистичното свойство, което трябва да поправи в свойството любов към тях.

Това е възможно само с помощта на светлината, действаща върху него по време на изучаването на кабалистичните източници (Баал Сулам, Рабаш).

Поправените отношения към ближния, до любов към ближния, създават душата на човека, която се напълва със светлината на отдаването и любовта – с Твореца.

2. Човешкото тяло няма никаква святост. Това отношение към нашето животинско тяло е породено от религиите, които са основани именно върху скриването на Твореца и от това, че не усещат душата, че приемат за душа нашето животиснко тяло.

И затова, на човека му се струва, че в тялото има нещо, защото освен тялото, той не усеща нищо, а възприема всичко само чрез него.

В древността са заравяли храна, съдове, жените и робите заедно с тялото на умрелия стопанин – за да го съпровождат и да му помагат в бъдещия живот в същото тяло. И за тази цел са балсамирали тялото.

Индианците в Америка изкарват костите на предците си от гробовете, измиват ги и ги връщат обратно – това е знак за уважение.

Индусите избират младенец за обожествяване и го правят свят.

Колко са популярни мощите в християнството – не се налага дори да говорим! Досега все още се водят спорове за различни реликви.

Погребенията се съпровождат от цял набор всевъзможни обреди. И всички те са основани върху невежество и поклонение пред прахта.

Мюсюлманите вярват, че и в бъдещия свят има същите удоволствия, каквито има и в нашия…

Юдаизмът, също от времето на падението от усещанията за духовния свят, на Твореца (изгнания, галут) – започнал да почита могилите, да се занимава с гадаене и «духовни» манипулации, появяват се всевъзможни външни обреди, модели на дрехите, опитват се да строят Храм.

Макар на всички да е ясно, че при неговото днешно духовно ниво, това няма да бъде нещо повече от обикновен строеж.

Извод: в нашия свят (мисли, чувства, действия, предмети, обичаи) няма никаква святост (вечно, съвършено, божествено). Целият наш свят – това са три нива на природата: нежива, растителна, животинска.

Нивото «човек» – от думата «Адам», т.е. «доме», подобен на Твореца – е необходимо да постигнем със своята работа по поправянето на взаимната ненавист помежду ни във взаимна любов.

По този начин, ние ще станем подобни на Твореца, което означава именно в това свойство, независимо от животинското тяло, да усетим вечността и съвършенството, като Твореца.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Въпрос-отговор - Няма коментари→

От трудовете на Рабаш: Управлението на Малхут се нарича „хука” (кодекс). Но тя е само закон на Тора, не самата Тора. В крайна сметка, за да заслужим Тора, трябва да приемем законите, които тя ни дава. Иначе е невъзможно да я получим. И в този момент, когато човек е приел върху себе си управлението на Малхут, тогава той се нарича „свойството Исраел“.

Ние всички сме желание за наслаждение. Това желание е като някаква планина, хълм или купчина пясък, при които няма никаква форма. Ние трябва от този „пясък”, както на брега на морето, с помощта на водата (хасадим ), да построим форма, подобна на Твореца.

Това е нашата работа. Процес, в хода на който строим тази форма от безформен „пясък”, изучавайки свойствата. Творецът ги копира и слепва от „пясък”, и този процес се нарича „хука” (кодекс). Формите, които приемаме, също се наричат „хука”.

В крайна сметка и причината, и следствието, и самите форми на отдаване, които строим една след друга, са на основата на желанието за наслаждение и всички те се съединяват заедно (тъй като в духовното нищо не изчезва), докато всичко изградено не се превърне в образ на Твореца, който ние сами създаваме.

Излиза, че творението създава Твореца. Така е написано в книгата „Зоар“. Затова всички тези велики закони, които получаваме от светлината, за да разкрием Твореца, са предназначени да ги реализираме върху себе си.

От урока по книгата „Зоар”, неделна глава, 14.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Кабалистичната група това е висшият АХАП, Малхут включващ в себе си много други души, чужди за мен. Аз съм нисшият, който трябва да се присъедини към тях със своята точка в сърцето. Ако отменя своята точка относно Висшия, тя се обръща в моите Галгалта ве-ейнаим и получава форма за сметка на Висшия.

Висшият дава всичко за нейния растеж – всички души, целия свят на Безкрайността, целия съсъд на общата душа.

Искате ли да станете духовен обект (парцуфим), прилепете се към Висшия. Неговият АХАП ще стане светът, който ще разкриете. Доколкото съм се прилепил към висшия АХАП, дотолкова моята точка започва да расте, за сметка на частта на АХАП. Да се прилепя означава да приема неговата власт над себе си, както обяснява Баал Сулам в статията „Свобода на волята”.

Висшият АХАП е моята среда, към която се прилепям и получавам от нея като зародиш от майка си всичко: кръв, кислород, минерали, така че от моята точка в сърцето израства духовният организъм. Този организъм ще е подобен на това, което съм получил от висшия АХАП, от групата, но въплътен в моята точка, моят духовен ген, т. е. той ще е общ за нас двамата. Така детето в нещо прилича на баща си и майка си, а своята основна рамка получава от Твореца.

Аз анулирам себе си пред групата и я задължавам да се грижи за мен. Така е и бебето спрямо майка си, за да получи от нея цялата грижа и храната, то я задължава да направи всичко това.

Аз предавам себе си на Висшия като внасям в него своето желание, искане да стана тази част, в която се съединяват дясната и лявата линии и реализират действието отдаване.

И колкото повече аз правя това, колкото повече семето се анулира пред майката, и я задължава да го отгледа, толкова и тя в отговор се грижи за него.

От урока по статията „Въведение в коментара Сулам”, 14.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да  проверя, че се придвижвам по пътя на светлината, а не по пътя на страданието?

Отговор: Признак за това е радостта. Написано е, че „радостта е следствие от добрите дела”.

Ако съм свързан с другите,  винаги съм част от здравото общо тяло и получавам от него сили и вдъхновение. Те постоянно циркулират в нашия общ организъм, преминават от един в друг и затова никога не падам и не се разочаровам!   Дори не се чувствам уморен. Разбира се, че мога да почувствам  физическа умора , но не и душевна.

През цялото време получавам от останалите нови желания и нови допълнителни напълвания, които протичат без да спират от тях към мен и от мене към тях. Затова в такова състояние човек спира да усеща какво е това падане или подем. За него всичко се превръща в едно цяло.

Всъщност денят започва от вечерта, но аз не усещам товакато тъмна нощ. Чувствам го като подготовка към следваща степен. Нужно ми е сега да се запася с апетит, да погладувам, за да мога след това да съм по-възприемчив към постиженията.

Тази нощ не е толкова тъмна, както си мислим. Тази тъмнина вътре в егоизма  е времето за изграждане на духовния съсъд (кли). Ако в земния живот през нощта спим, то в духовния – през нощта усърдно работим. Ние творим, сътворяваме и строим себе си! Това е както през нощта да направиш колата, за да пътуваш с нея на сутринта.

Не мислете, че в духовното „нощ”  това е сън откъснат от реалността. Аз се откъсвам от предишната реалност, за да придобия нова. И аз я строя с вярата във висшето знание.

В „полунощ” се извършва сливане (зивуг) на „аба ве има“ (ивр. – „баща и майка“), за да се създадат нови желания (келим). Аз трябва да работя в тъмнина, защото тъмнината скрива от мен старите желания (тъй като аз повече нямам нужда от тях и трябва, от тях да се издигна на нова степен). Тя скрива и новите желания, за да започна да ги търся, да ги присъединя към себе си и да разбера къде са и защо.

Както играем със своето дете, приготвяйки му играта, но после то само трябва нещо да направи! Играчката трябва да е на части (като лего, кубчета), а не предварително цяла. Тъй като то само трябва да я събере  -  такава е и нашата духовна работа „през нощта”.

Затова този, който е здраво свързан с обкръжението, не усеща при падане откъсване от духовния път. Обратно, чувства, че му е дадена възможност за работа и увлекателно приключение, както на дете, което природата тласка към развитие и затова то обича такива игри: да може да събира и строи.

И ако обкръжението ни тласне към такава игра, както децата ги тласка природата, то ще се чувстваме като на вълнуващ поход. Но ако обкръжението не ни дава такова вдъхновение, не ни се иска да играем, както е при болно дете, което не е получило такова желание от природата и затова изостава в развитието си.

От урока по книгата „Шамати”, 11.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това творение, за което през цялото време се говори в кабала? Ние творения ли сме или не? С какво започва творението – това особено желание ли е, особено състояние? Например кравата, котката, кучето творения ли са или не? В крайна сметка те съществуват, но не притежават свободна воля, в такъв случай могат ли да бъдат наречени творения? Но ако е така, един къс желязо също е творение? А ако творението е само това, което притежава свобода на волята, то ние можем ли да се наречем творение? Може би творение е само този, който познава Твореца, общува с Него, взаимно отдават един на друг? Тоест творението е мярка за подобие на Твореца?

Отговор: Творецът и творението съществуват заедно в едно желание. Творението отдава на Твореца, а Творецът на творението. И двете страни взимат решения. Творението съществува ако възприема Твореца и е повече или по-малко такова съобразно степента на подобие на свойствата с Него. Творението не е управляем робот, който е изцяло във властта на Твореца.

Затова творението започва със съединяването на Малхут с Бина, когато Малхут се издига в Бина и я принуждава да се отвори или затвори. Това показва, че има още някой, освен Твореца, който извършва действия.

Затова е налице цялостен процес, благодарение на който се ражда независимо, стоящо до Твореца, творение. Съвсем не е просто да се приеме силата на любовта и отдаването от Бина, или силата да се отрече егоизма. Също толкова трудно е да се издигнеш до Бина и да я съкратиш, казвайки: ”Не ми давай повече нищо, аз не съм в състояние безкористно да получавам!”

Аз искам да получа и не мога, тъй като това ще доведе до моята духовна смърт. Ако получавам ще престана да бъда независим, т. е. ще умра като творение. Във Висшето има всичко, за което жадувам, но аз моля да не ми се разкрива и да не ми се дава нищо. Съкращавам Го, за да не ми дава нищо.

И тогава, когато съм съкратил Висшия, започвам постепенно да му се разкривам. Аз сам регулирам приемането на светлината: как, колко и кога, и придобивам многостранно напълване, постигайки образа на творението в подобие на Твореца.

Това не мога да направя сам. Трябва да натрупам желания от групата и сила от светлината, която да ни върне към източника и да ни даде възможност да станем подобни на Твореца.

От урока по статията „Предговор към коментара Сулам (ивр. – стълба)”, 09.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам пише в „Предговор към учението за десетте сфирот”, че ако човек се занимава с Тора (и кабала), за да възнагради егоизма си,  това състояние се нарича „прислужница, която наследява господарката”. Какво означава това?

Има възможност да притеглиш върху себе си обкръжаващата светлина чрез занимания с Тора. Но това въздействие може да бъде двояко, в зависимост от намерението: вместо да ме поправи, то може да ме направи по-лош, да ме направи „прислужница, която наследява  господарката”.

Вместо да се издигна и да стана подобен на Твореца, на свойството отдаване, аз потъвам още по-дълбоко в егоизъм и любов към самия себе си.

Защо са ни дадени тези две възможности, не е ли достатъчно просто да изучавам Кабала или Тора? Не, намерението в ученето определя какво ще се получи от човека. И това е най-важното.

Именно тук ни е дадена свобода на избора – къде да се включа при въздействие на висшата сила: надолу към получаване, към егоизъм; или нагоре към отдаване, към Твореца?

В действителност Toра (висшата светлина) е неутрална, тя може да бъде и еликсир на живота и смъртна отрова (състояние, при което човек не чувства, че е мъртъв духовно). Както поискаш, каквото избереш – това и става!

Всичко зависи от моето отношение към висшата сила, например силата на електрическия ток. Той може да нагрява и охлажда. Изборът е мой.

С Кабала (Тора въобще) може да се занимаваш само ако от самото начало ти си поставяш цел да достигнеш отдаване („лишма” – от ивр., „заради името Му”). Иначе не трябва да отваряш книгата.

Всички започват да учат егоистично („ло лишма” – от ивр., „не заради името Му”) тъй като нямаме друг избор, ние сме се родили в този егоизъм. Но трябва да ни бъде ясно, че ние желаем да постигнем отдаване, само заради тази цел ни е дадена и Тора („Аз създадох егоизма и Тора за неговото поправяне”).

Това трябва да научим най-напред и това е първото условие във възпитанието на човек: в детската градина, в училище, в обществото. Той трябва да разбере, че расте заради това, за да се съедини с всички по равно, в абсолютно взаимно отдаване. А когато по малко започват да му се разкриват желанията, трябва да го обучават в Кабала, за да знае как да поправи своите егоистични намерения в алтруистични. Това се нарича да преминеш от „ло лишма” в „лишма”.

Това се отнася и за възрастните и за децата; преди всичко трябва да се обясни, че Кабала и Тора са дадени, за да изменят нашата природа. Няма никаква друга цел!

А иначе човек само ще увеличава с нейна помощ своя егоизъм, желаейки да получи и този свят и следващия.

От урока по статията „Предговор към ТЕС”, 03.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Кабала, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво е поръчителство?

Отговор: Вчера на детския урок дадох такъв пример: всеки човек притежава много малка егоистична сила.

С нея не сме способни да достигнем духовното, тъй като духовният свят е напълно отдаващ и освен това се намира на по-висша степен от нашия, т. е. трябва да бъдем една степен по-силни, отколкото сме.

Как да направим от малката сила голяма и да я превърнем от получаваща в отдаваща? Чрез обединение! Длъжни сме да се обединим във формата на взаимно поръчителство, т.е. цялостно да се съединим, отвъд всякакви граници. Как?

Да допуснем , че има 50 човека, от най-малкия до най-големия. Ако всички се включат в най-малкия, то той ще стане великан, да кажем с ръст 20 метра и тегло 1000 кг. А ако се включат всички в най-големия, който е една глава над всички? Едно и също, ще се получи точно такъв великан –същите 20 метра и 1000 кг. Това означава, че при взаимното включване няма малки и големи, а всички стават равни.

Кога те ще влязат в духовния свят? Ако са включени един в друг, те ще го направят заедно. Това се нарича поръчителство.

Така трябва да видим нашия общ духовен съсъд (душа, кли). В него няма разлика между съставящите го души, нито по „ръст”, нито по „тегло”.

Новите, които се включват към нас ще постигнат това, което всички ние постигаме.

Такава е тази особена, чудесна сила, изразяваща се в поръчителството.

От урока по книгата Зоар, 07.06.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→