Лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 12.04.2011
Изходът от Египет – това е изходът от нашия егоизъм. Това е процесът на осъзнаването за нашата собствена природа – като зла, и до нейното пълно поправяне. Процес на нашия подем обратно към духовния корен, от който са се спуснали световете и душите до днешния свят.
Ние сме дошли тук от света на Безкрайността, чрез спускане през петте свята до най-низкото място, до Големия взрив, пробивът на искрата на висшата светлина в егоизма, и пораждането ѝ в тази светлина (в нашия свят) и на нашето пораждане. След още по-голямото падение – развитието на егоизма в нашия свят, включвайки и нас, когато нашият егоизъм е достигнал своето низше състояние в нашия свят – сега на нас ни е необходимо да започнем да се издигаме обратно в света на безкрайността.
И както е казано в статията на Баал а-Сулам “за егуда“, падението ще завърши с това, че ние ще го почувстваме като най-лошото състояние, по-лошо от което не може и да бъде (то е условно обозначено, като 2011 година). А след него ние трябва да се издигнем в нашия корен.
Рис. 1
Но за изходът от Египет, т.е. подемът от най-лошото състояние, обезтелно условие се явява осъзнаването на това състояние като най-лошо, като зло, с което ние не можем да се съгласим, в което не можем да останем.
Кабалистите ни казват, че до това състояние не може да се достигне по нормалния път, – защото егоизмът през цялото време ще ни “замъглява“, ще ни отвлича – защото той всячески бяга от неприятни усещания.
Затова, по пътя на природата, ние не можем напълно да усетим злото в нашия егоизъм. Ние винаги само променяме една негова форма на друга. Просто защото се намираме в нея и не можем да си представим нищо извън нея.
Затова ни се дава усещането за пустота, смърт, разочарование и се разкрива науката кабала – методиката за привличане на светлината отдалеч, от висшия свят (сфера). В степента на нейното далечно светене, ние започваме да усещаме нашето състояние още по-ощетено. Това може да ни отблъсне от кабала – на кого му се иска да знае горчивата истина! Но ако желанието за истината е по-голямо от страданието от горчивината, то човек все пак използва светенето на далечната невидима светлина и полага всички необходими усилия за обединяването с другарите, за излизането от егоизма, за изхода от Египет.
Колкото виждам бъдещото духовно състояние като по-добро, в сравнение със своето сегашно егоистично състояние, толкова мога да положа усилия, за да избягам от егоизма. И тогава, не се нуждая от кризи и удари, за да осъзная егоизма като зло и да избягам от него. Моето издигане към духовния свят може да стане просто и леко – без удари и „египетски наказания”. Защото Тора ни разказва за пътя на природното развитие, без моето съзнателно участие, чрез положените с другарите усилия за осъзнаването на егоизма като зло.
Затова, отсега осъзнаването на злото може да не върви по естествен път („Беито” – с лични и общи кризи), а с бързо и приятно саморазвитие („Ахишена” – работа по обединението, отдаването и любовта към ближния).
Ето защо, Баал а-Сулам пише, че освобождаването започва, когато животът се усеща като робство в абсолютно егоцентричния егоизъм, става непоносим, усеща се като изгнание от живота в отдаване и любов към ближния. А в степента, в която се чувстваме така, в същата степен ще се стремим да излезем от този свят в духовния – ще ускорим нашия „изход от Египет”.
Излизането от Египет продължава непрекъснато – до пълното поправяне на егоизма на любов към всички, т.е. до пълното подобие на Твореца. Затова е казано, че всеки ден човек трябва да се чувства така, като че ли сега е започнал да излиза от Египет. Защото ние излизаме от Египет чак до Крайното (окончателно) поправяне, тъй като в нас постоянно се пробуждат (разкриват се) всички нови егоистични желания (злото начало, Фараонът, нечистите сили, клипот, ситра ахра). Като ги поправяме, ние се издигаме „над тях” по 125 стъпала – докато окончателно не поправим себе си (Египет в нас), няма да „излезем от Египет”.
В началото, само излизаме от „границата на Египет” – само сме избягали от Фараона, излезли сме изпод неговата власт, потиснали сме го в себе си посредством въздействието на висшата светлина, на Твореца. Но злото начало, все още остава в нас. Ние само сме го потиснали, извършили сме съкращаване върху него и сега то, всеки път се пробужда все по-силно и по-силно, за да може да го поправим и да се издигнем над него по стъпалата на световете.
Затова четем в Тора разказа за постоянните прегрешения на народа при излизането от Египет, редуващите се с поправяния, покаяние – и така до последната дума на Тора. Но това не са прегрешения, а предварително предвидено постепенно разкриване на злото и съответстващото му поправяне.
В нашето състояние (в света), има само един проблем: отсъствието на обединение между нас. Ето защо, всяко поправяне се свежда до едно действие – необходимо е да станем като един човек, с едно сърце. Само в този случай, ще станем подобни на Твореца – единствената сила за отдаване и любов, която властва в природата. Творецът е и самата природа.
Трябва глобално и интегрално да се обединим помежду си, въпреки разделящия ни егоизъм, който сякаш запълва разстоянието между нас. Именно съединяването над него се явява излизане от него (от Египет). А после, постепенно го извличаме и поправяме на противоположното му свойство – отдаване и любов.
Степента на нашето съединяване, сливане, единение ще бъдат 125-те стъпала, по които се издигаме в духовния свят, в съответствие със слизането ни от него. Всеки от нас, в съответствие с корена на своята душа, се издига точно по този път, по който душата му е слязла от света на Безкрайността. И тогава, той придобива своята независимост (от егоизма).
Защото, в началото на слизането от света на Безкрайността, сме били капка семе, а при връщането си в него, всеки от нас придобива съсъд от света на Безкрайността. Защото когато се обединяваме, всеки е задължен да се съедини с всички – като клетката на организма, която трябва да бъде свързана с цялото тяло. И с помощта на това, всички придобиваме знанието, усещането и напълването на всички души заедно, а всеки от нас ще усеща себе си като един, единствен и особен, стоящ срещу Твореца – и се съединява с Него.
Душа се нарича свойството отдаване и любов към ближния. Душата в нас, е част от Твореца свише. Докато не постигнем това свойство, ние сме без душа, само с нейната точка (капката семе, духовния ген – решимо). С помощта на висшата светлина, свойството, силата на Твореца, преработваме нашия егоизъм на любов към ближния и това свойство се явява нашата душа.
Целият наш път е път на въпроси и отговори, както се описва в Пасхалното Сказание („Агада шел Песах”): задават се въпроси – и се отговаря на тях. Но най-важен от тях, се явява въпросът: „С какво нощта на излизането, се различава от другите нощи?” – защото се изтръгваме от властта на злото, на егоизма и се спасяваме от него с бягство.
По-рано сме се примирявали с властта на егоизма над нас. Но днес „се събираме заедно” в състоянието „Нощта на излизането от Египет”. Усещаме злото, което ни препълва, как не ни позволява да се съединим заедно, за да излезем от властта на собственото его и как всеки чувства само своя малък свят.
Аз се намирам вътре в собственото си его и светлината на Безкрайността ме обкръжава. Но когато тя ми свети и нанася удари по обвивката на егото, тогава тя филтрира тази светлина и ми предава само онова, което интересува моето его: добро ли е или лошо за мен. От онова, което е лошо за мен, аз се отделям, побягвам, отклонявам се, а към добрите за мен (за моето его) неща, бивам привлечен и се приближавам.
И доколкото моето его е много малко, а да си егоист в егоистичното е интересен избор, то 99,9% от реалността остава извън мен, аз не я усещам.
Рис.2
Но ето този висш свят и той остава извън мен. В същото време за мен е съвършено неизвестно какво става около мен. И само една малка частичка от която моето его се интересува, влиза вътре и именно това аз усещам и наричам мой свят.
Само посредством изучаване на кабала човек започва да чувства, че извън него има някаква голяма сила, безкрайна светлина, която му свети отдалечe.
Относно мен ,това е обкръжаваща светлина, но светлината, намираща се извън мен, това е вътрешна светлина.
И аз започвам да усещам различие между тази тъмнина, в която се намирам и огромната светлина извън мен. Това чувство ме довежда до състояние, наречено „египетска тъмнина”.
Тогава започвам да чувствам, че извън тази обвивка, в която живея има друг живот. И започвам да търся изход: как да изляза от своята обвивка?
В този момент идва и състояние, когато чувствам, че не е в силите ми да живея както преди и аз пробивам тази обвивка и излизам в света извън мен. И това се нарича изход от Египет. След това в този момент започват усещанията за висшия, духовен свят и всичко, което се разкрива, както и желанията за отдаване, намиращи се извън мен. И така все повече и повече започва да се разкрива света на Безкрайността, докато не достигнем Последното поправяне.
На нас ни се струва, че на изхода от Египет в Тора е посветена само малка част, а след това излизаме и забравяме за това, доколкото се появяват други проблеми. В действителност не е така, защото Фараонът от който сме избягали след това всеки път се разкрива все повече и повече, а после го преобразуваме в отдаване и разкриваме духовния свят.
Но да си кажем истината – Фараонът е положителна, много добра сила, помощ от противоположното. И така трябва да се отнасяме към цялата реалност. Свише е само Твореца, Той е един, и няма никой, освен Него. Той ни въздейства посредством две сили (нека да са положителна и отрицателна).
Необходимо е да разбера, че тези две сили произлизат от единният Творец и чрез тях Той ме ръководи. Тук има и фараон(-), и Творец(+), като че ли са двама, но аз трябва да се отнасям като към една реалност. Творецът е един, а цялото зло и добро е само, за да мога да уравновеся себе си между тях и правилно да се издигам към целта.
Рис.3
Нашата цел се заключава в това, да балансираме себе си относно Твореца през целия път, а задачата на силите добро и зло е да ме доведат в съответствие с Твореца. Затова аз не се съединявам и не прекъсвам връзката с Фараона просто така, а напълно осъзнато и осмислено се старая правилно да го използвам. Тогава при условие, че човек напредва правилно, той може да върви така, както върви на два крака.
И ето затова Творецът винаги ни кани: „Да тръгнем към Фараона, защото съм ожесточил неговото сърце”, т. е направил съм го безжалостен, и с негова помощ да се научиш да вървиш по правилния път и да се предвижваш още по далеч и в дълбочина в духовния свят.
Получава се, че на човек му е нужно както Моше да се държи за Твореца от една страна, така и от друга да стои пред Фараона, доколкото само тогава той може да върви, защото едното без другото не е възможно.
И затова когато Авраам, олицетворяващ малкото свойство милосърдие, попитал Твореца как може да достигне поправяне:”Къде е увереността ми в това, че моите потомци ще наследят великата земя?”, Той му отговорил:”Пришълци ще са потомците ти в чужда страна” и ще ги измъчват 400години.
С други думи, не се безпокой, ще попаднеш в изгнание, а после поради липса на избор ще излезеш от него, защото изгнанието ще бъде много тежко и ще продължи 400години, т. е четири пълни измерения.
Ние учим , че развитието на нашите души протича в четири стадия. То започва с нейният корен и преминава 1-ви, 2-ри, 3-ти стадии, докато не достигне 4-ти стадии, съвършеното желание.
Рис. 4
Ние говорим за построяването на душата, за нейното изясняване, когато тя достига своята зрялост, това и отразява числото 400, което означава четирите степени, всяка от които съдържа 10 сфирот на височина и 10 сфирот на ширина (4х10х10=400).
Ето защо Авраам някак мълчаливо се е съгласил с това, че от Вавилон до Крайното поправяне се преминава през изгнание.
Затова ние трябва да разберем, че изгнанието – това е задължително условие. Сега ние завършваме последното, 4-то изгнание и се намираме на пътя към последното освобождаване. Така се е получило, защото Творецът е създал нашето егоистично желание да получаваме като точка, вътре в голяма светлина, явяваща се висшата сила или силата на Твореца. Казано е, че той е сътворил всичко на всичко малка точка, съществуваща от нищото. Тази точка притежава свойството да получава, за разлика от свойството отдаване и любов, т.е. Твореца. Тази малка черна точка е възникнала сред безкрайната светлина.
Рис.5
Но как може да бъде това, тази нищожна черна точка да стане такава огромна, както светлината на Безкрайността, т.е. творението да стане подобно на Твореца – безкрайно, пълно и съвършено?
Затова Авраам е и питал Твореца, как може да се случи такова нещо? На което, Творецът му отвърнал, че ситуацията ще се обърне по такъв начин, че тази малка черна точка ще може да набъбне и да израсне до светлината на безкрайността.
Това означава, че тя ще попадне в изгнание и ще придобие цялата тази светлина с противоположен образ, а значи, ще получи усещането за Фараона, противоположността на свойствата на Твореца и преминавайки през това, ще стигне до поправяне.
За каквото и да си говорим, Египет се явява в основата на всичко. Например, в повествованието за изхода от Египет се споменават четирите сина. Синове (баним) – това е разбиране (авана), тези четири стадия, които ни предстои да преминем. И с помощта на развитието ние можем да достигнем до пълно разбиране за цялото творение.
Въпрос: Всяка година имаме изход от Египет. Какво не ни достига, за да излезем окончателно от него?
Отговор: Ние засега не чувстваме тъмнината – в това е цялата причина. Не ни се е удало да достигнем последната точка на спускането, и макар да се намираме в падение, то все още не е завършило, не сме достигнали края му.
Започвайки от нашето време – и до края на падението, има спускане. И да достигнеш до неговото отрицателно усещане (-) може, само с помощта на огромни удари (и ние виждаме, как това започва да се случва по целия свят) или, използвайки обкръжаващата светлина, която ще ни покаже, колко духовността е по-добра от нашето, все по-влошаващо се състояние.
Рис.6
До 1995 година ние трябваше да се спускаме надолу без знанията на кабала, не разбирайки, защо и къде се спускаме и за какво? А, започвайки от това време и по-нататък, както е предвидил Баал а-Сулам и другите кабалисти, с помощта на науката кабала ние вече можем да установим къде се намираме и в какво се състои целта на съществуването на света?
Тоест, можем да видим себе си при съпоставяне със светлината на света на Безкрайността. И тогава ние ще разберем, че не си заслужава физически да се спускаме и да понасяме удари и страдания. Защото е възможно това да се избегне само, щом като видим себе си, спрямо светлината, вече ще се почувстваме зле, защото злото и доброто са относителни понятия.
Някога сме живеели в пещери, постоянно изпитвайки чувството на глад, и нас това ни е устройвало, защото така е бил устроен света. Затова всичко е относително. Така че, ако ние пробудим върху себе си светлината на света на Безкрайността, то още сега ще се почувстваме в тъмнината.
За нас е проблематично да стигнем до състояниета на тъмнината. Египетската тъмнина – това е моята противоположност, на свойството отдаване и любов, към което съм задължен да се издигна, да се приближа и да се уподобя на него.
Аз нямам изход – мога да направя това или под натиска на непрекъснатите удари (както се разказва в Тора), или извиквайки върху себе си светлината. Тора ни разказва всичко, което ще стане съгласно законите на природата и развитието без нашето вмешателство, сякаш науката кабала не се е разкрила, и ние сме като стадо овце, гонено на заколение, вървим и вървим насреща с ударите.
Така се разказва в Тора, защото тя ни излага законите на света, които гласят, че съществуват сили, които ни въздействат и които способстват нашето развитие дотогава, докато не достигнем до непоносимо състояние. И тогава ние се спасяваме с бягство и постъпваме така от безизходност.
Затова преди да дойдем до последния етап от тези удари, насочени към духовността, ние вече чувстваме, че този свят се намира под удари, насочени към неговата глобалност, интегралност, възможността да стане цял и единен.
Чак едва сега се разкрива науката кабала, за да можем да преминем този последен етап с помощта на светлината, а не по пътя на нещастия и беди. А за това Тора не ни разказва. Тя ни разкрива методиката, но не казва по какъв път да тръгнем, тъй като това зависи от нашия свободен избор.
Самата тя ни разказва за пътя на естественото развитие, за тежкия път, ако ние нищо не предприемехме и не използвахме науката кабала и висшата светлина.
Така че, ще се надяваме, че ще се възползваме правилно от тях, и ще започнем да се издигаме по стъпалата на възвишението, вместо да се спускаме още по-ниско. Всичко зависи от това, доколко аз, посредством висшата светлина мога да определя сегашното състояние като истинска тъмнина.
Въпрос: Има ли връзка между четиримата синове, за които разказва Пасхалната Агада и четирите вида растения, използвани в Сукот?
Отговор: Този въпрос се отнася повече за празника Сукот. Връзка наистина съществува, но се осъществява чрез Зеир Анпин на света Ацилут, на който съответства филизът на финиковата палма (лулав), Малхут – плодът на цитрусовото дърво (етрог), ХАГАТ НЕХИ – клонките на дървото митра (адасим) и речната ива (аравот).
Едновременно с това трябва да обясня, къде се намират те в четирите стадия на развитие на директната светлина, и къде се намират синовете – тоест отдаването заради отдаване, отдаването заради получаване, получаването заради получаване и получаването заради отдаване. Как всичко това е свързано помежду си? Трябва да обясня природата на всяко от тези четири вида растения. Така че нека малко изчакаме с отговорите.
Но когато се говори за числото четири, се има предвид пълната мяра – Зеир Анпин на света Ацилут, наречен Творец (Кадош Барух Ху – Светият благословеният, Свят – значи намиращ се само в свойството отдаване и любов, в свойството на Бина). От него излиза цялата светлина, Висшето управление и контролът, и затова това винаги съответства на числата четири или четиристотин.
Това е причината, поради която изгнанието трябва да продължи 400 г., тъй като този механизъм е призван да ни въздейства с цялата обща мощ, и само тогава ще успеем да се издигнем.
Едновременно с това, всичко, което сме придобили с негова помощ в отрицателна форма, трябва да започнем да превръщаме в положителна, в освобождение, защото разликата между думите „изгнание” (на иврит – галут – גולה) и „освобождение“ (геула – גאולה), се състои в буквата алеф (א) и се нарича Алуфо шел олам – „Повелител на света”.
Затова, намирайки се в изгнание, за нас е необхадимо да разкрием в каква степен не ни достига тази висша сила – механизма Зеир Анпин на света Ацилут. Разкриването трябва да стане в изгнание и затова неговата продължителност е 400 г.
И тогава освобождението се разкрива чрез тези четири стадия, които от тъмнина, превръщаме в светлина. Ето защо Фараонът се явява противоположност на Твореца и се нарича „помощ срещу Него”. И винаги злото се явява помощ срещу Него, за да превърне тъмнината в ден, да премине от отрицателното въздействие към положително.
Въпрос: Защо участта на някои хора е да преживяват тежки изпитания и беди, а други получават удоволствия от живота? Свързано ли е това с личното развитие, през което всеки трябва да премине?
Отговор: За това няма отговор. В определена степен то може да бъде видяно от духовния свят като ред за поправяне на душите. Невъзможно е пълното и точно виждане от духовните нива, намиращи се малко над този свят. Това може да направим, само ако видим цялото творение – отначало докрай и предназначението на всеки в общата съвкупност от душите.
Проблемът е в това, че всяко явление е дотолкова свързано с другите, че е невъзможно да се каже каквото и да е за частната душа. Няма частни души – свързани сме заедно в единен организъм. Затова човек може да страда, защото другите още не са се включили в общата система и това се явява причина за неговото нещастие. Той дори не разбира, защо му се е паднала такава съдба. Понякога това се вижда ясно, понякога е скрито – всичко се изяснява в Края на поправянето.
Въпрос: Казано е, че евреите излезли от Египет с голямо имущество. Какво означава „голямо имущество” в духовния свят и как се използва то в „пустинята”?
Отговор: Праотецът Авраам е казал, че неговите потомци ще живеят 400 г. в Египет. Това значи, че човек трябва да премине през четирите нива на дълбочина на егоистичното желание, наречено „клипа” и буквално да потъне в него, да попие цялото зло. Именно това е и „голямото имущество”: желанията, жестокостта, силите – огромният обем на духовния съсъд.
Първоначално, в безкрайната светлина имало черна точка. Нима тя може да приеме цялата светлина? Тази черна точка е Авраам. Затова той пита: „Как аз, който съм толкова малък, мога да погълна цялата светлина на Безкрайността, с която Творецът иска да ме напълни?” С други думи, как мога да бъда равен на цялата светлина на Безкрайността?
И тогава Творецът, висшата светлина, му казва: „Ти трябва да се разшириш за сметка на същата светлина, но от обратна й страна, и да запълниш със себе си целия обем на Безкрайността. За тази цел трябва да придобиеш четирите степени на дълбочина на желанието – всичко, което прави с теб светлината. И в степента, в която ще се разширяваш, ще почувстваш колко си противоположен на светлината, която се намира около теб”.
Разкривайки това, човекът вижда, че не се напълва със светлина, а с нейната противоположност – с тъмнина, с Фараона. Фараонът е обратната страна на Твореца – егоистичното желание, вместо желанието за любов и отдаване на Твореца. И когато, затъвайки до най-голямата дълбочина на египетската тъмнина, човек осъзнае, че е противоположен на светлината, става достоен да излезе оттам. А какво означава „с голямо имущество”? Той може да превърне своето егоистично желание, развило се за сметка на светлината, която го е заобикаляла отвън, в желание за отдаване и да се уподоби на тази светлина.
Излиза, че 400-те години изгнание е придобиването на егоистично желание, когато Фараонът властва над нас напълно и не сме способни да направим нищо. Но това е хубаво. От една страна виждам, че той ме напълва от главата до петите, така че аз съм всъщност Фараона. Отъждествявам се с него и нищо не мога да направя, освен едно – в мен има точка, готова да избяга от него. Тази точка ме изтегля от Фараона.
Какво се случва, когато се издигна над Фараона? То е подобно на излизането извън точката, която е била създадена от нищото. Излизайки зад пределите на егоизма, тя започва да обработва егоистичното желание, наречено „голямо имущество”, и го превръща в светлина.
Рис. 7
Първо прави съкращаване, символ на което се явява Крайното море – аз не използвам своето его, Фараона – откъсвам се от него. После, след Даряването на Тора, излизам в пустинята и започвам да се издигам над желанието за получаване.
Издигането се състои от два етапа: първо постигам стъпалото Бина, а после – стъпалото Хохма. Първото съкращаване означава, че аз не използвам егото – това е изходът от Египет. Чрез поправянията в пустинята, аз постигам стъпалото Бина, а когато влизам в Земята на Израел, строя Храм и постигам стъпало Хохма. Бина – това е отдаване заради отдаване, а Хохма – получаване заради отдаване.
Рис. 8
Така работя с огромния фараон, който е в мен. Аз излизам от него и се издигам чрез пустинята на стъпало Бина. След това влизам в Земята на Израел на стъпало Хохма. По този начин съм реализирал Фараона и цялото желание за получаване заради отдаване. Такъв е пътят, който трябва да преминем.
Искам да добавя, че в общото поправяне има две нива: първите две степени на дълбочина на желанието се наричат Галгалта ве-Ейнаим или Исраел – нашето поправяне. Третата и четвърта степен на дълбочина на желанието се наричат „народите на света“ – с това, всъщност, се занимаваме сега, като осъществяваме последното избавление, до което е достигнал целият свят. Такъв е целият процес от началото на сътворението до Края на поправянето- можем да го наречем изход от Египет.
Въпрос: Какво чувства човек в навечерието на изхода от Египет? Как трябва да се подготви?
Отговор: Ние трябва да разделим своята работа по следния начин.
Първоначално човек се намира в желание да получава – това е Египет, властващ над него, т.е. тъмнината. За да почувства така егоистичното желание за получаване на наслаждения, трябва да се включи в група. Египет е противоположен на обединението, и именно затова се усеща като тъмнина.
Аз искам да се обединя с другите хора, но не съм способен – това се нарича тъмнина, а не просто несгоди в живота. Човечеството трябва да почувства че, от една страна, природата ни задължава да сме обединени, иначе взаимно ще се унищожим и ще сложим край на живота. От друга страна, не сме способни да се обединим, защото нашата природа възпрепятства това.
Този проблем – осъзнаване на злото, властта на фараона – ще се изправи пред човечеството в близко бъдеще. Няма съмнение в това: виждаме, с каква бързина се приближаваме до това състояние.
Едновременно се разкрива глобалната връзка между всички и неспособността на всеки да се съобразява с другите хора. Това състояние ще се разкрие като тъмнина. Тъмнина означава, че искам да се обединя с другите, разбирам, че така спасявам своя живот, но не съм способен на това!
Ние правим това в групата: обединяваме се и помежду си разкриваме тъмнината, без да дочакаме целият свят да дойде до това. Но когато се опитвам да се обединя с другарите, то колкото повече работя над това, колкото по – тясно свързан искам да бъда с тях, толкова по – ясно ми става, че това никак не ме привлича, а ме отблъсква.
Тогава усещам тъмнината, както е казано: „И нададоха вик синовете на Израел от тази работа“. Те, които искат да излязат при Твореца, не могат да се освободят от егоизма.
Само проявата на силата на обкръщаващата светлина ми дава възможност да направя съкращение. Сега мога да се изключа от егото си и да бъда над него – това се нарича Изход. Но това още не е свързване.
След изхода от Египет, аз стоя пред планина от ненавист и още не съм готов да се обединя. Тогава разбирам условието за влизане в духовното: „Ти желаеш да влезеш в духовния свят? Засега не си влязъл там, а само си се издигнал над своето его, за да видиш истинските условия. Какво ще направиш сега? Стоейки пред планината от ненавист, искаш ли да се обединиш около нея, като един човек с едно сърце?“ Всички ли желаят това или не?
Това условие се отнася за цялото човечество, но засега се отнася за нашата група – човечеството в миниатюра. Ако си готов и искаш да получиш сила за преодоляване на ненавистта, ако твоята точка е съгласна да бъде над ненавистта – това се нарича Моше, който изкачва планината, – тогава получаваш методика, която се нарича Тора: инструкция за постигане на поправянето.
Рис. 9
Тогава ти напредваш и започваш да работиш с егоизма: отдаването заради отдаване се нарича 40-годишното пребиваване в пустинята, а получаването заради отдаване е истинското поправяне. Такива са етапите.
Днес човечеството започва да открива тъмнината. Виждаме, че ръководителите на държавите искат да направят нещо, но не могат. Светът става все по – непредсказуем и неуправляем. Проявява се общо безсилие: нито тази, нито друга страна, нито Европа, нито Америка, нито Сирия или Иран властват. Никой не знае какво да прави и никой не печели – просто всеобщ хаос без каквато и да е светлина.
Това състояние няма край – ние тепърва ще видим, как ще се случва всичко. Същото се отнася за кризата: тя се разтегля и размазва, докато не пресова всичко в истинска тъмнина. И тогава ще стане ясно, че нямаме никаква възможност да продължим съществуването си – до такава степен, че няма да знаем, как да живеем на Земята без суровини и препитание.
Въпрос: Каква е връзката между кабала и книгата с Псалмите (Теилим)?
Отговор: Веднъж Баал а-Сулам заболял и повикали лекар. Това се случило в Ерусалим през 40-50 години на миналия век, лекарят бил със стара закалка, не като днешните, които ни тъпчат с лекарства, той прегледал болния и казал: «Вие сте болен и трябва да си отдъхнете. Не ви препоръчвам да пишете или да учите. Съветвам ви просто да полежите една седмица в леглото и да почетете Псалмите». Когато лекаря си тръгнал, Баал а-Сулам казал: «Лекарят не знае, че четенето на Псалмите е трудна вътрешна работа, изискваща много големи усилия».
Книгата с Псалмите е цялата светлина на Творението, която малхут може да разкрие. Защото Давид Амелах (от думата малхут) – цар на Израел е олицетворение на цялата малхут. Цялата светлина, с която някога ще се напълнят, ще получат, ще разкрият всички души в света Ацилут, е заключен в 150 песнопения в книгата с Псалмите. Затова Псалмите включват в себе си всички тайни и всички действия, които трябва да извършим. В науката кабала се използват строфи от Псалмите, за да се опишат стъпалата на нашето възвисяване. Затова, когато достигнем до високо духовно ниво, ние ще можем да разкрием книгата с Псалмите, да я четем и да разбираме това, което е написал цар Давид. Няма да се отнасяме към тези песнопения, като към нещо странно и чуждо, няма да ги възприемаме просто като красиви думи. Псалмите са написани толкова точно, че понякога в тях се използват странни, непознати думи, а понякога думите са написани като че ли «неправилно», но всичко това съвсем точно съответства на гематрията на духовните стъпала. Да четеш Теилим – това не е никак проста работа, ако човек преживява по време на четенето тези състояния, които описва цар Давид.
Въпрос: Най-ярката отличителна черта на празника Песах е, че не ядем «хамец» (заквасено). Защо?
Отговор: От Твореца идва светлина, наслаждение. Преди да получа наслаждение, аз с помощта на екран искам да я върна на Хазяина. Благодарение на това аз ставам равен на Него, постигам Го и започвам да Го усещам – аз ставам точно такъв, като Него. От сфира кетер до сфира есод, без да включваме малхут, се спускат девет сфирот на пряката светлина, а аз издигам към Твореца девет сфирот на отразената светлина – моето желание да насладя Твореца. По такъв начин деветте сфирот на пряката светлина плюс деветте сфирот на отразената светлина образуват 18 сфирот.
Рис. 10
В съответствие на това съществува молитва, която се нарича «Осемнайсет благословения» и 18 минути са максималното време, след което тестото започва да втасва. Преди изтичането на 18-те минути сместа на водата с брашното се нарича кашерно (пригодно) за Пасха. Това означава, че моето отношение към Хазяина съответства на Неговото отношение към мен. С други думи, ако аз използвам своите желания за отдаване, това се нарича маца, а ако използвам повече, отколкото мога да отдам се нарича «хамец» (заквасено).
Въпрос: Защо след празника отново започваме да ядем «хамец»? Отново ставаме егоисти?
Отговор: След празника ние излизаме от Египет и можем да превърнем егоистичните си желания в желания за отдаване. Ние не използваме желането за получаване, отблъскваме го и напълно се устремяваме към отдаване, но след празника, когато излизаме от Египет, ние започваме постепенно да извличаме от всички съсъди голямото имущество, което е останало от фараона и ги превръщаме в съсъди за отдаване. Затова аз ям «хамец», но вече го правя заради отдаването. Пасха символизира изхода от Египет. На седмия ден на празника ние излизаме от Египет, преминаваме през Червено море (Ям Суф), излизаме в Синайската пустиня и вървим към получаване на Тора – това вече е следващият етап. Получаването на Тора означава, че аз получавам висшата сила, силата на светлината, благодарение на която започвам да работя с този егоизъм, който съм изнесъл от Египет. Нося на плещите си голяма торба – 400 нива на голямото егоистично желание, аз влека зад себе си самият Фараон! Аз бягам от него, което означава, че вървя пред него, но защо въобще съм бил там? За да го влача след себе си. И след това в продължение на всички тези години, които прекарвам в пустинята и всичките години на поправяне, до самият край на поправянето аз превръщам фараона в Творец, сам Го създавам. Придобил съм този фараон и сега трябва да му придам друга форма.
Въпрос: Тоест фараонът е нещо като сурова, необработена материя?
Отговор: Ние имаме желание за получаване и намерение заради получаването, това се нарича наш егоизъм или фараон, вместо него, аз трябва да построя желание за получаване с намерение за отдаване. Желанието остава неизменно, но в началото на пътя то представлява само една точка, нищо друго нямам!
Рис. 11
Затова Авраам е попитал: «Къде е увереността, че потомците ми ще придобият Святата земя?» Как ще достигна до края на поправянето, в което трябва да бъда равен на Твореца?
Затова ти трябва да се спуснеш в Египет и да придобиеш голямо желание с намерение за получаване за себе си, трябва да разшириш себе си от точка до размер на фараон. Как да направя това? Отначало огромният фараон властва над тебе, той те «поглъща», това се нарича «погълнал изобилието и го изтръгнал». Фараона «поглъща» целият народ на Израел, а след това го изтръгваме, което означава, че излизаме, освобождаваме се от неговата власт. Отменяме егото си, своето егоистично намерение и това се нарича излизаме от Египет. А какво понататък?
А понататък желанието за наслаждение остава такова, каквото е било, но с помощта на Твореца аз започвам да поправям егоистичното намерение в намерение за отдаване. Затова след изхода от Египет ние получаваме Тора, т.е. методиката за поправяне, светлината, възвръщаща към източника, за да сатане Фарона такъв, какъвто е Твореца.
Рис. 12
Ти съществуващ заедно с фараона и постепенно в тебе той се превръща в Творец. Така, че фараон, както и всички имена в Тора е свято име, всичко това са сили и действия на Твореца. И не трябва да виждаме в него нищо лошо.
Въпрос: Има ли в «Пасхалната Агада» светлина, възвръщаща към източника?
Отговор: Агада, както и всички «святи книги» (говорещи за придобиване на свойствата на Твореца – отдаване и любов), са написани от кабалистите (излезли от духовния Египет в постижение на висшия свят). Въпросът за изхода от Египет е много важен, доколкото сега ние сме длъжни да изпълним това на практика и целият свят ще бъде принуден да го направи. Няма нищо по-важно от Пасха, казано е, че човек трябва всеки ден да помни, че е излязъл от Египет и това действително е така. Една след друга ние поправяме частта от фараона в себе си и по такъв начин напредваме, след това отново поправяме в себе си частта на фараона, частта на злото начало и отново напредваме. Само като превръщаш плюса в минус ти напредваш и така, дотогава, докато фараона в тебе приеме формата на Твореца – това се нарича край на поправянето.
Въпрос: Какво трябва да вземем със себе си, за да излезем действително от Египет тук и сега?
Отговор: Трябва, доколкото ни е възможно да се постараем да се съединим помежду си. Цялото човечество трябва да го направи, доколкото единствено във връзката между нас ние разкриваме силата, властта на фараона и нашата неспособност да постигнем връзка между нас. Прилагаме все повече усилия и отново търпим поражение, дотогава, докато не изпаднем в отчаяние и не започнем да крещим! Този вик води до това, че ние получаваме сила свише и излизаме от Египет, издигаме се над егоизма и започваме да чувстваме духовния живот. Измъкваме се от тъмнината в този свят и започваме да чувстваме не ограничената и мизерна действителност, която прониква до нас през филтрите на нашия егоизъм, ние излизаме над неговите предели и започваме да усещаме светлината! Всичко това е в нашите ръце, така че хайде да се движим напред.
[41072]
Публикувано в: Без категория -
Няма коментари→
Европейски конгрес. Урок №3
От урок на Рабаш: 
Въпрос: 
Баал а-Сулам, „Свобода на волята“: Разлагането на пшеничното зърно в земята се превръща в негов растеж. Това разложено състояние се нарича „основа“. С други думи, същността на пшеницата е сменила своята предишна форма и е преминала в новия стадий на разложеното зърно, наречено „основа“ и лишено от всяка форма.
Въпрос:
Въпрос: 
Има много просто правило. Ако егоисти с големи желания се обединяват в група, във взаимно поръчителство и мислят един за друг, тогава всеки от тях ще усеща сигурност и автоматично престава да мисли за себе си.
Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №1
Съгласно висшата програма се намираме в процес на развитие, който трябва да завърши с пълно освобождаване. И преди всичко, трябва да разкрием, че се намираме „в изгнание” от нещо.
Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6
Въпрос:
Абониране чрез RSS