Entries in the 'Точка в сърцето' Category

Как да развием точката в сърцето?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Чух, че всички ние сме части от душата на Адам и че във всеки има искра от нея, наречена точка в сърцето. Какво е „точката в сърцето“ и как да я развием?

Отговор: Всички се отнасяме към едно желание. Това огромно желание се е разделило на множество части, всяка от които е попаднала в тяло – твоето, неговото, моето… И нашите тела отделят тези частици на желанието една от друга. Аз искам едно нещо, ти друго, а той трето, защото нашите тела властват и заповядват на желанието какво да иска.

Науката кабала казва, че ако още в живота в този свят в нашите тела ние съединим заедно частиците желание, съществуващи във всеки, то в полученото общо желание ще започнем да усещаме „извън телесни“ явления, тоест друга реалност – духовният свят.

Всеки от нас усеща този свят вътре в своето лично, индивидуално, изолирано желание. А ако съединим нашите желания, те ще получат ново качество, именно благодарение на обединението. Това общо желание става интегрално, съвместно и вътре в него чувстваме реалността, която се намира извън теб, мен или него – висшият свят.

Не е толкова сложно да достигнем това. Важното е да разберем доколко за нас е важно да видим висшата степен, по-високо и по-външно състояние отколкото този свят, тоест бъдещия свят. Както е казано: „Ще видиш света докато си жив“. Ако отменим ограничението на тялото и се съединим в един човек с едно сърце, ще почувстваме висшия свят.

От беседата „Отговори на въпроси на начинаещи“, 24.07.2017

[211382]

За какво са нужни страданията?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Защо са нужни физическите страдания, за да се пробуди точката в сърцето ли?

Отговор: Материалната ни същност е тялото, което бихме искали да обезпечим с максимален комфорт.

Живеем в семейство и искаме всичко в него да е наред: дом, деца, здраве, пенсия, отдих и прочее. Тоест, искаме да живеем комфортно в този свят.

Но ако човек постига това и всичко му е нормално, той става като животно, защото вече за никъде не се стреми, нищо не прави. Дайте му всичко, което има, и ще видите нищо няма да се измени. Виждаме как без вълци овцете започват да боледуват и линеят.

Същото е и с еврейския народ: без антисемити няма да има ционисти, няма да има еврейски дом и еврейски народ. Значи трябва да уважаваме антисемитите, разбирайки, че те съществуват като определена сила в природата, която ни държи, иначе бихме се разбягали по всички страни.

Същото е и с човека като цяло – той не може да съществува без страдания. Страданията ни направляват, защото сме егоисти, желанието ни е абсолютно егоистично: да се напълни, да не прави нищо и при това да има всичко.

Как може да се достигне това? Никак! Защото задачата на човека в природата е да постигне своето най-висше развитие. А ако се наслаждавам и всичко ми е наред, никога няма да мога да изпълня тази задача.

Не трябва да забравяме, че „любовта и гладът управляват света“. Затова само страданията ни тласкат напред. „За един бит, двама небити дават“ – това е точно така. Затова „през бодлите – към звездите“. Именно тези бодли не ни достигат.

Науката кабала говори за това, че пробудилата се в човека „точката в сърцето“ възбужда в нас депресия, въпроса за смисъла на живота, за неговата безцелност. Ако не би било така, как бихме напредвали? По такъв начин, нас винаги ни направляват само страданията.

При това трябва да има страдания по достигане на целта, в предвкусване, в стремеж – страдания от любов. А ако те липсват, то нас ни подгонват други страдания. Така е устроена цялата система в природата, и тя прави това.

Искате доброволно и правилно да напредвате – моля, пред вас е науката кабала, която показва цялата система и правилното насочване към определената цел. Целта е предварително обозначена, няма какво да измисляме.

Ако не вървим към нея, тогава природата чрез всевъзможни алтернативни пътища ще предизвиква в нас страдания и независимо от всичко ще ни доведе до тази цел, но вече по дълъг и объркан път.

Въпрос: Означава ли това, че земните ни (животински) страдания ще ни доведат до страдания от любов?

Отговор: Ще ни доведат, но не отведнъж и непосредствено. В живота всяко малко страдание ни тласка напред. Ако човекът разбираше това, сам би се устремил към целта и не би трябвало да напредва с „тоягата към щастието“. Той би напредвал по-бързо, отколкото го тласка тоягата.

Ето това е разумното развитие и това е, което ни показва кабала: целта и как да вървим по най-краткия път към нея, за да не те подгонят страданията отзад.

Идвайте и се включвайте в доброто, в по-хубавото, правилното развитие. Ние ви чакаме!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.11.2016
[198799]

Да придобиеш власт над природата

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №1

Въпрос: Вие казахте, че ако ние се издигнем на духовната степен, то можем да властваме над всичките четири нисшестоящи нива – над нашето тяло, животинската, растителната и неживата природа?

Отговор: Ако ние достигнем такова ниво, че да се съединим помежду си с точките в сърцата, то властваме над всичко. Ние постигаме Божествената сила – всеобхватната  сила на Природата, и придобиваме безгранична власт. Накратко казано, ние управляваме природата.

Въпрос: Логично е да се предположи, че ако сега ние се намираме на човешката степен, то можем да властваме над трите, стоящи по-ниско нива на природата – животинското, растителното и неживото. Вярно ли е това?

Отговор: Не. Не можем да ги управляваме. Ние властваме над тях, но безразсъдно, тъй като не знаем общата програма на Природата, всеобщият Закон на мирозданието. Затова ние разрушаваме природата, варварски използвайки всички нискостоящи нива – животинско, растително и неживо.

Всъщност, това е много дълбок въпрос. Можем да властваме по два начина:

1. Със сила, както правим това сега, унищожавайки природата без всякакво жалост, разбиране, мнение, без да се замислим, какво ще се случи с нас утре или в близко бъдеще,

2. С разум, когато на нас ни е известна цялата картина на развитието, и ние можем да решим какво трябва да правим. Когато ти знаеш цялата система от началото и до края – това означава, че ти властваш, – не със сила, а с разум.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39672]