Entries in the 'Статия на деня' Категория

Ме versus We (Аз срещу Ние)

Въпрос: На практика аз нямам свободен избор. Природата ме управлява. Тогава наистина ли всичко зависи от мен?

Отговор: Творението започва от неживото ниво. После следват растителното, животинското и човешкото. 

Човешкото ниво също започва да се развива от неживото и преминава през същите стадии. Така е протекла еволюцията в продължение на милиони години.

В крайна сметка сме стигнали до стъпалото „човек в човека” и сега сме в процес на търсене. До този момент сме живели като животни – под ръководство, но сега към нас се предявяват изисквания. Искаме това или не, днес трябва да пристъпим към определени действия.

Няколко хилядолетия след Древния Вавилон, отново сме получили в ръцете си методиката за поправяне. Свободният избор и съпровождащата го отговорност започва именно от „човек в човека” – от нивото, на което се намираме сега. По тази причина говорим за абсолютното добро, за целта на творението и за това как да поддържаме правилния курс, за да напредваме без катаклизми.

Осмисленото развитие започва сега, а до този момент егоизмът се е развивал, пришпорван от страданията. Без тези „убождания” той не би се помръднал от място.

Неживата, растителна и животинска природа нямат избор. Човекът, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, също няма избор. Изборът се появява едва сега. Защото сега ти имаш точка в сърцето, с която можеш да се присъединиш към другарите и във вашето единство да намерите Безкрайността.

 

Без вътрешна борба няма възможност за избор. Ти избираш с кого да бъдеш – с другарите или сам със себе си. Или ние, или аз.

В края на пътя, всички ги очаква абсолютното добро, но ти си получил възможност да избираш и затова веднага можеш да се насочиш към него. За тази цел постоянно се придържаш към средната линия, използвайки едновремено своето „Аз” и обкръжението.

 

 

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 25.03.2011

[39546]

Статия на деня, 11 февруари 2010 г.

С помощта на физическото си тяло мога да се приближа към теб. Е, и какво ще ми даде това? Да не би като се свържа с теб физически да започна да разбирам, че те ненавиждам? Започвам да разбирам само, че трябва да се обединя с теб, доколкото заедно се учим, но всеки отблъсква другия; но постепенно всеки разбира, че трябва да започне да привлича другия. По този начин се разкриват две противоположни сили. От това противостоене, като положим усилие ние привличаме светлината, възвръщаща ни към източника, идва се до определено обединение и по този начин се създава духовното кли. Такова кли се нарича Адам.

Въпрос: Излиза, че на предстоящият конгрес искаме да разкрием съществуващата между нас ненавист?

Отговор: Не, искаме да разкрием любов, но заедно с това трябва да се разкрие и доколко аз съм неспособен за нея, което се и нарича ненавист. Дори не е толкова важно какво ще се разкрие, важно е моето състояние. Дори и това, което се разкрива по пътя не е важно. Човек трябва да привикне към това, че целият свят е като един много тънък мост. По пътя се разкриват всякакви проблеми, неприятни усещания и всичко това само за да те накара, от своя страна да приложиш усилие, да промениш всичко това и през цялото време да се предвижваш напред. Колкото по-добре си „въоръжен” с помощта на групата, толкова по-леко ще можеш да се предвижваш.

Съвместното ни време за предвижване, по принцип способства за обединяване на точките в сърцето. Длъжни сме да говорим между себе си за единство, за взаимна връзка в точките в сърцата, а не за това, че аз трябва да се съединя с твоите животински качества от този свят, не! Длъжни сме да съберем и да концентрираме само нашия стремеж към Твореца, което и ще стане наше духовно кли. За това трябва се стараем, затова се събираме заедно физически. По този начин ще сближим още повече точките в сърцата си, ще се сближим в желанията си, към това трябва да се стремим през целия този процес, през който ще преминем на конгреса. Изучавайки книгата „Зоар” също се стремим да способстваме за появяването на обкръжаващата светлина, пропорционално на нашия стремеж и очакване.

С помощта на нашите усилия, приложени в достатъчна степен по качество и количество, ще можем да се удостоим с избавление. Та нали такова противостояние до сега още не е било! Все още не мога да кажа точно към какво може това да ни доведе, защото може да се създаде много голямо и много мощно усилие и с помощта на духовното отдаване ще можем да привлечем много мощна сила.

Статия на деня, 10 февруари 2010 г.

Въпрос: На уроците по книгата „Зоар” се чувствам така, сякаш някой ме подмята като в щурмови вълни – от една страна на друга и на мен ми е ту приятно от прочетеното, ту страшно. Това добро ли е или е лошо?

Отговор: Трябва да разберем, че няма никаква връзка между това, което четем, което чувстваме и това, което в действителност се случва в нас. Сядаш с книгата и все едно, че натискаш някакви клавиши, които изобщо не разбираш. Точно като малко дете, което е измъкнало от джоба на баща си мобилен телефон и си играе с копчетата и при това случайно звъни някому или изпраща съобщение.

Така и ние четем книгата Зоар, натискаме някакви „копчета” без да разбираме какви сили събуждаме. Затова, когато получаваме в отговор някаква реакция, то тя по никакъв начин не е свързана с това, което сме правили. Аз мога с любов да мисля за другарите си, за целия свят и за Твореца, а след това изведнъж получавам удар и се замислям „За какво?! Какво направих?!” А може и обратно – ругая Твореца и другарите си и самия себе си и ненавиждам всички – а в мен се разкрива нещо хубаво, което сякаш изобщо не съм заслужил.

Ние не разбираме тази игра, ние още не водим диалог с Твореца. Нашата беседа още не се получава…Той говори с нас така, както ти с младенец, който не разбира какво му казваш. Ти знаеш всичко за него, а младенеца за тебе – нищо. И ние по отношение на духовното за сега се намираме също на нивото на младенеца. Затова не трябва да се правят никакви изводи и заключения, от това което идва при теб като едно или друго усещане. Това изобщо не е свързано едно с друго.

Може да ми се струва, че всичко е лошо и имам ужасни проблеми и е пълна каша – а всъщност всичко да е в порядък. Просто знай: каквото и да се случи трябва да продължим да се учим, докато не дойде избавлението… Не трябва да преживяваме това, което се случва по пътя. Написано е: ”Прави всичко което ти е угодно – само не си тръгвай!”. Тук е нужно упорство, преданост в духовния път, степен на търпение, както пише Баал Сулам в „Предисловие към ТЕС”, че само тези герои, които са притежавали истинско търпение са се изкачили до върха и са влезли в двореца на Царя.