Entries in the 'смисълът на живота' Category

За какво живеем в този свят?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Занятията с кабала променят отношението към света. А как да се държим с приятелите, колегите, които ни викат да отидем на риболов, да караме ски?

Как да се държим със семейството, което се обижда, че посвещавам твърде много време на науката кабала, с родителите, които ме корят за заниманието неизвестно с какво?

Отговор: Това е проблем. Аз самият съм преживял всичко това. Имах също такива отношения с родителите. Когато започнах да се занимавам с кабала, аз закрих своя процветяващ бизнес и се преместих при своя Учител, за да бъда заедно с него.

Естествено, че материалното ниво на съществуване на моето семейство малко се понижи, и родителите донякъде пострадаха, но нямах друг избор. Защото ако не беше кабала, аз нямаше да чувствам, че трябва да живея в този свят.

Това беше моят избор. А вие трябва да направите своя.

Въпрос: Но нима не може един-два пъти да отида да карам ски с приятели?

Отговор: Разбира се, че може, ако имаш желание за това. Но едва ли ще се появи.

Ако се занимава с науката кабала сериозно, то тя напълно завладява човек и той се намира в това през целия си живот.
А за какво друго живее той в този свят, ако задаваме въпроса от гледна точка на истински кабалист? За съжаление, хората не знаят за какво живеят.

От урока на руски език, 11.12.2016
[204391]

Към какво ни води природата?

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Понятието „работа“ заема повече от половината живот на човека. Той започва да се подготвя за нея от малък: учи в училище, в университет, мисли си какъв да бъде. Но сега всичко това завършва. Възниква неочаквана точка на преврат.

Отговор: Сега нашето поколение е в много интересно състояние, когато работата, която е създала човека и на практика е определяла целия му личен, семеен, обществен, държавен и дори планетарен живот, изведнъж започва да губи своето значение.

Човекът вече не е включен в понятието „работа“, което е в противоречие с теорията на Дарвин, който е смятал, че трудът е създал от маймуната човек.

Освен това, теорията на Карл Маркс, която твърдеше, че ще стигнем до победа на социалистическия труд, когато всеки ще получава според нуждите си и доброволно ще отдава своите способности, също вече не работи. Защото сега нищо не се изисква от теб. Вземаш необходимия минимум и това е всичко.

Къде да си намерят работа? В търсенето ѝ хората пътуват по целия свят, както това се случва отдавна. Така че самата концепция за работа, която човек изгражда, избира я по душа, която му носи материално удовлетворение и има сериозно социално ниво и перспектива, абсолютно изчезва.

И ето какво е интересно: заедно с това изчезва и изкуството. Защото литературата, музиката, поезията, киното, театъра са също работа, която постепенно ще променя своята цел и значение в нашия бит.

В човечеството се променят желанията, намеренията, целите. Затова всичко, което може да научи човекът от човека, не е нещо смислено за него. Ако някой нещо е написал, то изначално не ме интересува.

Нашият егоизъм започва да се издига по-нагоре, той иска по-високи, по-значими усещания – ако това е живот, тогава наистина да е живот. А всякакви сантиментални романи и сълзливи сериали, които в наше време изобилстват по телевизията, ще минат на заден план, защото желанието към тях постепенно ще изчезне.

И какво ще остане тогава за човека? – Нищо! Голият смисъл на живота, който е невъзможно да бъде намерен нито в литературата, нито в изкуството, нито в музиката, в нищо, дори и в техниката.

Хората ще създават роботи, които ще работят за човечеството. А след това какво? – Няма работа, няма какво да правиш, никой с нищо не те задължава. Ако се измисли нещо изкуствено, то само ще замърси атмосферата на Земята.

Въпрос: Към какво ни тласка природата? Всички хора да мислят за смисъла на живота?

Отговор: Не. Смисълът на живота не се постига със седене и работа с мислите, а с изграждането на вътрешна система от връзки между нас, в която започваме да чувстваме съвсем други измерения, нов свят – още по-нов и по-нов и така все по-високо и по-високо.

Духовният свят не е триизмерно пространство като нашия свят, там няма рамка на времето. Ние отиваме на скоростта на светлината, скоростта на нашето ментално, духовно общуване между нас и се издигаме до съвсем различни методи на комуникация.

Връзката между нас ще бъде съвсем друга, на вътрешно ниво, което няма никакво отношение към невроните на главния мозък и нервните клетки. Ние ще бъдем един единен организъм. В допълнение към нашите физически тела ще има ментална, духовна връзка между нас и ние ще влезем в друг свят.

От урока на руски език, 18.12.2016

[204627]

Краят на епохата на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Руският икономист и политолог Михаил Хазин мисли, че са завършили две мощни епохи: едната със смъртта на Фидел Кастро, а другата с изявлението на президента на Германия Йоахим Гаук, че Германия трябва непременно да излезе от Европейския съюз.

Хазин пише: „И едното, и другото са краят на една ера. Смъртта на Фидел Кастро и по-рано на Уго Чавес символизират, че потенциалът на латиноамериканските революционери е изчерпан. Но свърши и ерата на либералната експанзия.

Всъщност това означава, че светът все пак ще бъде построен на противопоставянето на идеи, но тези идеи ще бъдат други. И сега е важно да се разбере какви ще бъдат те и как ще си взаимодействат.“

Отговор: Аз не мисля, че светът ще бъде устроен на противопоставяне, защото се приближаваме до състояние, в което единствената развиваща и движеща ни сила е егоизмът, който вече се е изчерпал.

Както изгаря горивото в атомната електроцентрала, тя спира и е необходимо да се напълни отново, така е и при нас. Процесът продължава много хиляди години. А днес целият егоизъм е изгорял и нашата атомна електроцентрала бавно спира, затихва: един блок, втори блок, трети блок… Така постепенно, плавно, целият свят преминава в спящо, замразено състояние.

Въпрос: И какво се очаква от нас по-нататък?

Отговор: По-нататък човечеството все пак ще започне да прозрява и да пита: „За какво живеем?“. Защото човекът трябва да напълва живота си със смисъл! Не просто да учи история, география, литература, да гледа филми и така нататък, а да разбере заради какво съществува.

Това е страшен въпрос, който ще започне все повече и повече да се проявява в човечеството, за да го доведе до депресия, и то трябва да намери отговор на него.

Когато по неволя човечеството започне да страда толкова много, да вие като вълк към луната в търсене на смисъла на живота, тогава и ще започне да разбира, откривайки в себе си, че в този космос има огромен смисъл. Целият космос е смисълът. Това е формула, матрица, в която живеем.

И тогава ние ще я постигнем, както я е постигнал Адам, двадесет поколения от него до Авраам, Авраам и кабалистите след него.

В резултат на това кръгът ще се затвори. Ние отново ще станем участници в това велико деяние, когато хората ще търсят път и смисъл в живота, който е започнал още в Древен Вавилон. Защото до днес този въпрос не е напълно разкрит за човечеството.

По времето на Древения Вавилон го е разкрила малка група от хора и е изчезнала. А трябва да вземем от тях системата им за търсене и да я разкрием на нашето ниво. За това и се подготвяме.

Трябва да покажем на човечеството, което казва: „А смисълът в какво е?!“ – не само смисъла, но и методиката за неговото разкриване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 30.11.2016 г.

[198414]

Как да успокоим женското сърце

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо жената постоянно е недоволна от всичко? Какво да направя, за да бъде жената доволна и спокойна?

Отговор: За жената в нашия свят има много малко обекти на напълване – основно това са мъжът, семейството, децата, вниманието към нея.

А удовлетворена ли е тя от всичко това? От мъжа – понякога. От децата – дотогава, докато се грижи за тях и това я напълва. При това удовлетворението от семейството не зависи само вътре в семейството, защото на това влияят хиляди всевъзможни външни източници.

Затова жената в нашия свят много повече е подложена на усещането на липса, на недостиг и тревоги отколкото мъжа. Това е следствие от Малхут, която постоянно се намира в усещане на недостиг.

Изглежда, че няма нищо по-просто от това да дадем напълване на жената: малко внимание от мъжа, от децата и усещането им за правилна добра връзка с нея – с жената, майката, съпругата и това напълно ще я удовлетвори. Колко малко ѝ трябва, но колко е неосъществимо!

Въпрос: Защо не можем да дадем на жената такова усещане?

Отговор: Защото в това се заключава цялата основа на природата – егоизмът не може да бъде напълнен в неговото изначално непоправено състояние, и жената олицетворява това. Затова по-голямата маса от тези, които се устремяват към кабала са жени.

В тях съществува огромен въпрос за смисъла на живота. Да, не до такава степен, както при мъжете, но неудовлетвореността от живота усещат именно те.

Рабаш казваше: „На мъжа му е достатъчно да погледа футбол, да види красива жена, да пие по бира с приятели в бара – и това е, в живота всичко е наред“.

А колко напълвания са нужни на жената, и всички те не зависят от нея!

Аз мога да си купя бутилка бира, да седя и да се наслаждавам. Приятели, цигара, халба бира, футбол, красиви жени – гледай колко наслаждения има в живота! Всичко е създадено за мъжа. А за нещастната жена? Само зависимост от всички.
Затова трябва да разбираме нейната природа.

Въпрос: И да я подкрепяме?

Отговор: Работата е там, че това няма да помогне. Разбира се, че трябва доколкото е възможно да облекчаваме нейните страдания в този свят, разбирайки техния източник, но в крайна сметка жената ще се успокои само ако ние, кабалистите, обединявайки се помежду си, достигнем такова състояние, когато тя ще чувства излизащата от нас светлина. Само с това тя ще се напълни.

От урока на руски език, 09.06.2016
[195851]

За какво са нужни страданията?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Защо са нужни физическите страдания, за да се пробуди точката в сърцето ли?

Отговор: Материалната ни същност е тялото, което бихме искали да обезпечим с максимален комфорт.

Живеем в семейство и искаме всичко в него да е наред: дом, деца, здраве, пенсия, отдих и прочее. Тоест, искаме да живеем комфортно в този свят.

Но ако човек постига това и всичко му е нормално, той става като животно, защото вече за никъде не се стреми, нищо не прави. Дайте му всичко, което има, и ще видите нищо няма да се измени. Виждаме как без вълци овцете започват да боледуват и линеят.

Същото е и с еврейския народ: без антисемити няма да има ционисти, няма да има еврейски дом и еврейски народ. Значи трябва да уважаваме антисемитите, разбирайки, че те съществуват като определена сила в природата, която ни държи, иначе бихме се разбягали по всички страни.

Същото е и с човека като цяло – той не може да съществува без страдания. Страданията ни направляват, защото сме егоисти, желанието ни е абсолютно егоистично: да се напълни, да не прави нищо и при това да има всичко.

Как може да се достигне това? Никак! Защото задачата на човека в природата е да постигне своето най-висше развитие. А ако се наслаждавам и всичко ми е наред, никога няма да мога да изпълня тази задача.

Не трябва да забравяме, че „любовта и гладът управляват света“. Затова само страданията ни тласкат напред. „За един бит, двама небити дават“ – това е точно така. Затова „през бодлите – към звездите“. Именно тези бодли не ни достигат.

Науката кабала говори за това, че пробудилата се в човека „точката в сърцето“ възбужда в нас депресия, въпроса за смисъла на живота, за неговата безцелност. Ако не би било така, как бихме напредвали? По такъв начин, нас винаги ни направляват само страданията.

При това трябва да има страдания по достигане на целта, в предвкусване, в стремеж – страдания от любов. А ако те липсват, то нас ни подгонват други страдания. Така е устроена цялата система в природата, и тя прави това.

Искате доброволно и правилно да напредвате – моля, пред вас е науката кабала, която показва цялата система и правилното насочване към определената цел. Целта е предварително обозначена, няма какво да измисляме.

Ако не вървим към нея, тогава природата чрез всевъзможни алтернативни пътища ще предизвиква в нас страдания и независимо от всичко ще ни доведе до тази цел, но вече по дълъг и объркан път.

Въпрос: Означава ли това, че земните ни (животински) страдания ще ни доведат до страдания от любов?

Отговор: Ще ни доведат, но не отведнъж и непосредствено. В живота всяко малко страдание ни тласка напред. Ако човекът разбираше това, сам би се устремил към целта и не би трябвало да напредва с „тоягата към щастието“. Той би напредвал по-бързо, отколкото го тласка тоягата.

Ето това е разумното развитие и това е, което ни показва кабала: целта и как да вървим по най-краткия път към нея, за да не те подгонят страданията отзад.

Идвайте и се включвайте в доброто, в по-хубавото, правилното развитие. Ние ви чакаме!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.11.2016
[198799]

Смисълът на живота е да се научим да управляваме съдбата си

Що се отнася до съдбата, повечето считат, че всичко е предначертано свише и нищо не трябва да се променя. Така, че какво е управлението на съдбата?

Защо страдаме? Част 3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Човек трудно преодолява страданията: загуба на близки, болести. Какво представялва преодоляването?

Отговор: Страданията имат особена роля в живота ни – те ни развиват. През цялата си история човечеството е преминало през множество етапи на революции, развитие на обществото и всичко това е за сметка на страданията.

Това е следствие от разбиването на единната душа, т. нар. Адам Ришон. Затова разкриваме себе си все по-разбити, за да можем все повече да поправим себе си.

Ето защо от поколение на поколение и дори от година на година, а в наше време вече от ден на ден, в света се разкриват все повече нови явления, недостатъци, лични и общи проблеми, криза в човека и обществото. По-рано не е имало такива проблеми и изведнъж те поникнаха сякаш от земята. Но благодарение именно на това ние напредваме.

Страданията ни развиват, но до какъв предел?

Правилната реакция на страданията е преди всичко да разберем тяхната цел. Иначе сме като животни в поле, които бягат от удари, но страданията ги връхлитат отново. Така се мъчат хората цял живот, докато накрая не умрат, така и не достигнали до нищо добро.

А в какво се заключава целта на живота? Нима е само в бягството от страданията? Какъв смисъл има в това?

Радваме се, че раждаме деца, но те порастват и излизат от дома. Учим се толкова много, за да придобием професия, а след това цял живот работим и оставаме пусти, тъй като всичко завършва със смърт.

Човек търси компенсация за непрекъснатите си страдания. Дори наслажденията ни са средство за бягство от страданията. Очевидно е, че целта на живота съвсем не е в това. В действителност, най-голямото страдание, което в крайна сметка се разкрива в човек в съвременния свят е осъзнаването на факта, че с целия си ум, развитие, сила, технически възможности, нищо не разбираме от своя живот.

Защо живеем, каква е целта? Нищо не е ясно. Страданията ни удържат в живота, защото се страхуваме от смъртта и влагаме много усилия, за да отдалечим този момент. Макар в крайна сметка и да се съгласяваме с неизбежността и покорно се отдаваме на течението, докато не умрем.

Тоест, най-голямото страдание е, че човек не се чувства стопанин на собствения си живот. Той не знае защо живее, каква е ползата от това? Затова младите хора не искат да се женят, да раждат деца, да получат професия, а се стремят към наркотици, опитвайки се да получат удовлетворение по някакъв начин.

Сега правим пълна ревизия на живота си и на фона на разкриващата се криза, все пак искаме да постигнем смисъла на живота, неговата същност. Страданията от безсмислието на живота стават огромни и това е резултат от нашето високо развитие. Преди хората дори не са се замисляли за това.

Преди сто години страданията не са били по-малко, но не е възниквал въпросът защо живея. Днес този въпрос мъчи дори децата, за които е непонятно защо учат, защо трябва да получат професия. Душевното развитие е достигнало до такова ниво, че човек изпитва необходимост да знае струва ли си да живее и защо. Затова наркотиците и антидепресантите са получили такова разпространение.

Необходимо е да се извърши много работа, за да се разкрие пред човек общият източник на страдания, т.е. да научи как да напълни общото пусто желание. Над обичайните желания за храна, секс, семейство, пари, уважение, знание, възниква още и допълнителен въпрос: за какво ми е всичко това? За какво ми е храна, секс, семейство, уважение, знания?

Всички тези напълвания са като наркотик, с който да се напълвам и успокоявам желанието си за наслаждаване. Тогава защо трябва да тичам за напълване, не е ли по-просто веднага да приема лекарство? Такъв подход убива човека.

Търговските центрове се огъват от разнообразни продукти, всевъзможни облекла. Хората пътуват, летят, пътешестват – те просто не знаят с какво още могат да се напълнят, какви още „наркотици“ да приемат, за да не чувстват страдание. Но страданието все едно ги застига.

Затова кабала се разкрива днес и аз много се надявам, че тя може да помогне да човечеството да разбере, че достатъчно се е успокоявало с всевъзможни „наркотици“ под формата на храна, секс, пари, уважение, знание. Време е да разкрие истинския първоизточник на страданията и да започне да го напълва с истинско съдържание.

Истинското напълване не ни успива, за да ни доведе до материална, животинска смърт. Тези страдания ни издигат нагоре и вместо земна смърт, намираме вечен живот. Да се надяваме, че човечеството ще разбере какви възможности му се разкриват.

Но всичко това е за сметка на страданията, затова не трябва да ги успокояваме, а да ги ценим, тъй като те са в основата на живота. Правилното управление на страданията и тяхното напълване във всеки един момент е двигател за правилно развитие, водещо към вечен живот.

Следва продължение…

От 736-а беседа за нов живот, 23.06.2016

[189491]

Други публикации:

Защо страдаме? Част 4

Формула за намаляване на страданието, част 1

Всички страдания, които са  приготвени за нас по пътя на естественото развитие, задължително се разкриват. Тъй като ние се намираме вътре в системата и сме длъжни да осъзнаем цялото зло в нас, за да го поправим и да стигнем до доброто. Но ние можем да ускорим този процес и да трансформираме страданията на друго ниво.

Затова Баал а-Сулам пише, че преждевременното разкриване на книгата Зоар ще предизвика много страдания, но въпреки всичко е довело до това, че днес светът стои на прага на освобождението.

Затова е необходимо да се опитаме да продължим напред и да съкратим времето, за да приведем себе си и целия свят на пътя на светлината, на ускорението
(ахишена). Не си струва да чакаме, докато дойде времето на удара и той да се разкрие отгоре, проявявайки се в този свят и принуждавайки ни да се поправим. Ние можем сами да ускорим своето развитие и да трансформираме удара в друга плоскост и въпреки, че всички ще страдат, страданията ще бъдат съвсем различни.

Вместо просто да се мъчим на животинско ниво, ние ще страдаме по човешки, а именно от липсата на вкус към живота и неговото неразбиране. Това са същите страдания, които и сега измъчват много хора, водят ги до депресия, а понякога дори до самоубийство.

Хората се опитват да заглушат тези страдания с антидепресанти или наркотици. Но това вече са страдания от липсата на цел, отнасяща се до човешкото ниво. Преди страданията са били чисто материални, земни: от липсата на храна, секс, семейство, пари, почести, знания.

Всяко разпространение на методиката на кабала придвижва процеса на общото развитие по пътя на светлината. Страданията не изчезват, но стават човешки: от липсата на знания, разбиране, цел, от това, което е необходимо на човека, а не само на неговото животинско тяло.

Това е увеличаване на качеството на страданията. Количеството страдания, умножени по тяхното качество определя обема на съсъда, в който творението разкрива цялата светлина на безкрайността.

m (количество) * h (качество) = v (съвършен съсъд)

Ако качеството на страданието се увеличава, то неговото количество намалява и обратно. Излиза, че ние имаме възможност да съкратим количество на страданието, увеличавайки неговото качество. Но трябва да достигнем до необходимия обем, мощност на страданието, за да бъде съсъдът съвършен. Всички ние съществуваме съгласно тази формула.

Да допуснем, че минута от страданието от това, че съм далеч от Твореца, струва месец страдания от загуба в лотарията. По своята същност страданията идват от един източник, но ние можем да ги издигнем на друго ниво, в друг „честотен диапазон“, в друго качество и по този начин да съкратим времето им.

Подобно е на това, как съвременните устройства могат мигновено да предават огромни обеми от информация на къси вълни, на по-високи честоти. А преди, когато уредите не са могли да работят на толкова висока честота, за същото действие са били необходими дълги часове.

Страданията могат да ни бутат отзад, ако самите ние не искаме да вървим напред. Нямам пари, няма какво да ям, налага се да търся работа. Ако мен ме вдъхновява цел, която свети напред, то аз сам търся за себе си източника на сили, които ми позволяват да напредвам. Това е огромна разлика: да изпитваш материални страдания или да ги замениш с целенасоченост. Съгласно това се оценява човека.

Въпреки това, сме длъжни да отработим определена мощност на страданието: количеството, умножено на качеството. По някакъв начин: естествено развитие, ускоряване на времето или последователно и едното, и другото, но сме задължени да стигнем до съвършения съсъд (желание).

Следва продължение…

От урока по статията на Рабаш, 15.07.2016 г.

[190120]

Висшите сили или как да променим съдбата

Въпрос: Бихте ли дал определение на понятието Висши сили?

Отговор: Силите, които действат във висшия свят са силите на алтруизма. Силите, които действат в нисшия свят са силите на егоизма.

Затова всички ние сме егоисти. Изначално Творецът е заявил: „Аз създадох злото начало…“, тоест, ако имате проблеми или претенции, се обръщайте лично към Мен. И веднага добавил: „…и дадох Тора (методиката) за неговото поправяне“.

Нашият свят е въплъщение на цялото зло, което е било специално създадено в нас. Злото, егоизмът са мисли и действия само заради себе си, за собствена наслада, при това съвсем краткотрайна. Това сега се разкрива във всеки обект от неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Живот в себе си се нарича зло. Животът е кратък, непълноценен. Човекът през цялото време е затворен в себе си, удовлетворявайки собствените си моментни потребности. Той го изживява само за да може, доколкото е възможно, да се поддържа малко или много в комфортно състояние.

Представете си, че сте създали машина, която работи само за да може известно време да поддържа жизнената си дейност, а след това благополучно да умре. Що за неефективно и непроизводително изделие на Твореца е човека, който мисли само за себе си и, следователно, има отрицателен коефициент на полезно действие?

Първоначално не е ставало въпрос за създаване на такава биологична машина като човека и изобщо цялата природа, която работи само за собствено възпроизводство в страшни мъки и проблеми.

Целият живот на човека е стремеж някак си да просъществува, по-малко да страда, а след това, все едно, ще се прости със своето кратко, абсолютно некомфортно съществуване и отново ще се разложи на елементарни частици. По-просто казано ще изгние.

Разбира се, в такова действие на Твореца не може да се улови никакво съвършенство и нищо, което да говори за Него като за нещо висше, мъдро, целенасочено. Затова не виждаме нищо мъдро в съществуването си. Напротив, от първия миг на появяването си, човек се приближава към гроба. И ако животът му е толкова краткотраен, то изначално в това няма нищо хубаво.

Такова творение не може да бъде създадено от Абсолютния Съвършен Творец и това, че ние живеем, не се вписва в неговия замисъл да наслади творението.

Още…

За какво живея? Ч. 4

Конгрес в Америка. Предварителен урок №1

Правилото на компенсацията

Очевидно на Адам не му е било лесно. И все пак, движен от бремето и болката, е разкрил общата система, която нарочно е била разбита. Връзките между нас специално са били разрушени и объркани.

Взаимоотношенията ни са толкова чудовищни, че всеки базира успеха си на краха на ближните си. От ден на ден, от поколение на поколение, ставаме все по-жестоки един към друг. Всеки нов, небивал скок на егоизма, се превръща в навик за следващото поколение и се оказва в реда на нещата.

Така и ние вървим напред, под въздействието само на една зла сила, която цари и гори в нас. Целта на това развитие е без да обръщаме внимание на силата в нас, да се опитваме да се обединим. Тогава, посредством лошата сила, ще разкрием как, в каква степен, с каква мощ, в каква форма, в какъв „стил“ е необходимо да използваме добрата сила, така че във всеки миг да компенсира лошата.

Ако благодарение на своите старания успеем да живеем в хармония между тези две сили, то животът ни ще приеме нова форма. Ще се издигнем на ново ниво, ще влезем в нова епоха на възприятие. Системата, в която се намираме, ще усещаме чрез призмата на равновесието. Освен това ще открием, че обкръжаващата система също съдържа в себе си две сили, а не една, негативна.

Тогава явно ще видим, че се намираме в нов свят, в състояние, лишено от всякакво зло. Тук няма живот и смърт в обичайния смисъл. Тук ние безусловно ще познаем цялата действителност, именно защото добрата сила компенсира лошата, която ни е дадена по рождение.

Следва продължение…

От предварителния урок №1 в Америка, 19.05.2016

[183941]

Предходни съобщения по темата:

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

За какво живея? Ч. 3

Уебинар в zahav.ru: Подходящата възраст (клип)

Когато в човека възниква вопросът за смисъла на живота, въпрос – кой е той и за какво живее, – това означава, че той е съзрял за това, да получи отговори на своите въпроси.

[179885]

Да откриеш смисъла на живота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо не съществува нито един признат от всички отговор на въпроса за смисъла на живота?

Отговор: За да може човек сам да търси отговор: „Смисълът на живота – вътре в този живот или в постигането на нещо извън него?“

Въпрос: Има ли изобщо такова понятие като смисъл на живота? Той трябва да бъде един за всички, или при всеки е свой?

Отговор: Ако аз нямам отговор на този въпрос, тогава животът ми няма смисъл. За какво да съществувам? В края на краищата, този въпрос се задава на нивото на човека, а не на нивото на животното.

Оказва се, че аз се питам, не за същността на животинското си съществуване, а за това, което се намира над това. И ако аз не намирам смисъл в материалния живот, то за какво тогава да съществувам, по-добре би било да не се съм раждал. А щом съм се родил, това означава, че трябва да разбера защо.

Не може да бъде така, че природа, която е предвидила всичко с такава прецизност във всяка част на своята система, не би предвидила и смисъла на своето съществуване.

От логиката на природата и от нейните велики закони, не може да произтича липсата на този процес. Той трябва да приключва и да продължава на следващото ниво. Тоест всичко това, задължава да има смисъл, само че ние за сега не можем да го разкрием.

[170513]

Как да намерим своето предназначение? (клип)

Всеки човек е длъжен да намери своето място в общата интегрална система, да намери своето предназначение в живота, именно към това ни тласка Природата. Затова човек не трябва да се бои да остави своя топъл ъгъл, своята гонитба за дребни наслаждения в този свят, а да се задълбочи в изучаване на устройството на общата интегрална система на мирозданието, да се заеме с изучаване на науката кабала. Кабала издига човека на такова равнище на самопознание, така че той леко да може да намери смисъл в своя живот и напълно да се реализира.

[176161]

 

Призванието на човека (клип)

Въпрос на Ина от Рига: Тръгнах да търся своето предназначение и го намерих изключително в любимата си работа. Кажете, в правилна посока ли съм тръгнала? Може би съм намерила призванието, а съм изгубила предназначението? Как в такъв случай да вървя напред?…

[176224]

За какво живея? Ч. 3

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Далеч от безцелността

И така, Адам е намерил пътя за постигането на целта и смисъла на живота, системата на живота, която стои зад този свят и ни управлява. Точно така някога сме започнали да изучаваме човешкото тяло и сме открили в него множество изключително сложни и разнообразни системи, свързани по хиляди начини, за които и днес знаем много малко.

Освен това, нашите тела се свързват помежду си, а също и с неживата, растителната и животинската природа в този свят, със земната екология, с цялата Вселена. Според астрофизиците тя представлява единен замисъл, който действа и приема сегашния си облик в нашите усещания. Изследвайки тази сфера, учените по естествен начин придобиват повишена чувствителност към нея.

Ето така Адам е открил, че ако искаме да намерим смисъла на живота и неговата цел, то трябва да разкрием общата система, природата, мрежата, свързваща ни в едно. Всъщност, цялата природа по своето устройство и развитие ни подтиква към това, да поискаме да я разкрием. Да поискаме от любопитство, нарастващо до такава степен, че в нас се установява постоянна болка, „точка в сърцето“.

Тогава наистина си задавам въпроса: “За какво живея?“ Животът ми като че ли се пилее без никаква цел. Предварително виждам смъртта пред мен, така че, за защо е всичко това?

И ето, в наши дни,  почти 6000 години след Адам, много хора наистина си задават този въпрос. Потъват в отчаяние, в наркотици. Действително им е трудно да живеят, защото въпросът силно ги угнетява, унижава ги, буквално ги лишава от човешки облик, превръщайки всеки в безжизнен, бездуховен „чувал“…

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183872]

Предходни съобщения по темата:

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

За какво живея? Ч. 2

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Какво е „творение“?

Не е тайна, че в ежедневието постоянно си взаимодействаме. Обаче Адам разкрива нещо повече – глобалната система на нашите взаимовръзки, неразривна и всеобхващаща.

В клетките на тялото, в своите мисли и желания, иначе казано, в целия диапазон на неживата, растителната, животинската и човешката природа в човека, всеки от нас е свързан с всеки. Свързан изцяло и напълно.

Като цяло ние представляваме интегрална, глобална система, която Адам е нарекъл „душа“. Тя включва в себе си всичко: живота ни, нашата нежива материя, растителната, животинската и човешката природа, нашата психология, духовното ни стъпало.

И още: Адам е открил, че тази система умишлено е извадена от равновесие, за да доведе творението в състояние на съвършенство.

„Творение“ не са всички нива на природата в нашия свят. „Творение“ се нарича този същия въпрос за същността на живота, пробуждащ се в човека: „За какво живея?“

Ето защо в науката кабала Адам е наречен „първият човек“ (Адам Ришон). Той първи е разкрил този въпрос и отговора му, първи е открил общата система и ни е разказал за това в книгата си „Ангел Разиел“. „Разиел“ означава скритата в природата, още неизвестна ни сила.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183813]

Предходни съобщения по темата:

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч.1

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Въпросът на Адам

От ден на ден става все по-ясно, че не разбираме света, в който живеем.

И това е добре, така и трябва да бъде. В крайна сметка хората започват да търсят нещо. И те го търсят не в този свят, вече не им е толкова интересно как да се благоустрояват в него все по-добре и по-добре.

Постепенно придобиват разум и се замислят за нещо друго, не само за причините за неуспехите си в живота, а за какво им е той всъщност. Какво ги движи? За какво живеят?

Природата е много сложна. Изследвайки я, прониквайки в дълбините ѝ, виждаме колко всичко в нея е взаимосвързано. Иска ни се да намерим в нея някаква закономерност, изящна и всеобхващаща, но като че ли всеки път пред нас се открива нова бездна, такива дълбочини, които едва ли ще се подадат на постигане. Във всеки случай, за нашия поглед те изглеждат безкрайни.

И все пак, нещо отвътре гнети човека, държи го и не го пуска, особено в днешно време, когато развитието на човечеството излиза на нов етап.

Днес, без да знае какво живее, човек не може да съществува. Всичко му става трудно, макар че животът като че ли се облекчава. В съвременния свят е лесно да се купи къща, да се купят или изперат дрехите, да се намери готова храна. Дори ако не работиш, можеш да получиш подкрепа. Само преди няколко стотин години всичко е изглеждало различно.

Обаче ние се сблъскваме с други затруднения, заради въпроса „защо?“. Баал а-Сулам го определя като въпроса за смисъла на живота. Този проблем безпокои човечеството от хилядолетия.

Особено е безпокоял човек на име Адам, живял преди 5776 години. И той е разкрил същността, за какво живеем, каква е причината за живота и неговата цел, каква съдба ни води, бута ни от раждането до смъртта по личната пътека на всеки и по общочовешкия път?

А още Адам е разбрал, че всички сме свързани помежду си с безброй нишки и определяме съдбата един на друг.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183808]

Как хората идват в кабала? (клип)

Въпрос: Вие казвате — идват в кабала. Как да стигнеш до кабала, къде е тази врата, където можеш да дойдеш, да почукаш и да кажеш: „Здравейте това кабала ли е? Аз искам да дойда при вас“.

Отговор: Хората идват в кабала, сами без да знаят, защо, за какво, – просто чули нещо и се заинтерисовали. На практика човека го води вътрешното желание да разбере смисълът на живота, да разбере, какъв е той, за какво живее. И само кабала может да даде отговор на този въпрос…

[179897]

 

 

 

Защо страдам?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо страдам? Защо, още не успял да се родя, съм длъжен на всички?
Отговор: Виждате, че страданията веднага са ви довели до въпроса за смисъла на живота. А без тях вие ще заработвате, веселите, удовлетворявайки се с малко, и бихте просъществували така, че от този ваш живот нищо да не остане.
Страданията ви тласкат към това, че в течение на този кръгооборот вие да можете да излезете на следващото ниво на съвършенство, вечност и да превъзмогнете границата на смъртта. Такъв стремеж към постигане на смисъла на живота е велик подарък. А страданията са важни, иначе вие не бихте питали за какво ви е този живот.
Въпрос: Нима Творецът не може да го измисли така, че да търсим смисъл на живота без страдания?
Отговор: Не. Човекът представлява всичко на всичко желание да се наслади и ако през цялото време го наслаждават и насищат, той никога няма пита за същността на своето съществуване. Само липсата, проблемите, страданията могат да го накарат, да си задава въпроси защо му е този живот. Така е устроен светът.

От урока на руски език, 27.09.2015

[168951]

Да разкрием смисъла на живота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво можете да посъветвате човек, който е изгубил вкуса си към потреблението, към науката и културата, към любимите ценности и постепенно усеща, че смисълът на живота не е в това?

Отговор: Бих могъл да го посъветвам да се посвети на следващата степен в развитието на човечеството, да махне с ръка на всичко, да седне във влака, който ще го отведе към нови постижения, и да се отдели от гарата на нашия живот.

В този влак той ще претърпи сериозна вътрешна корекция, вътрешно изменение, и, отправяйки се към следващото ниво на съществуване, ще получи допълнителни инструменти за постижение, познание, усещания.

В нашата история има немалко примери, когато малки деца, които по волята на случайността са попаднали в гората и са израснали в средата на диви зверове, след това вече не се поддават на превъзпитание.

Каквото и да правите след това с тях, те остават зверове, които не са в състояние да усвоят даже човешкия език. Те спят, движат се и се държат като животни. Такива случаи всекидневно се описват в научните списания.

Точно същото се случва и с нас. Намирайки се в обкръжението на сегашното общество, ние, като зверове, не сме в състояние да се изменим, само подсъзнателно чувстваме, че не сме в състояние да останем повече в него. Но как да се измъкнем?!

Затова си струва задачата да създадем малки селища, които не са отделени напълно от другите, но вътрешно се държат по друг принцип – взаимопомощ, връзки и така да възпитаваме в хората нов начин на проявление на нови свойства, които са поначало заложени в тях, но подлежащи на развитие.

А доколкото сме възпитани в среда на „зверове“, и затова сами се явяваме такива, нас трябва да ни преместят сред хора, за да станем хора. Това е голям проблем, но мисля, че с помощта на съвременните средства за информация той може да бъде решен. В крайна сметка постепенно възниква потребност от това.

В наше време е ясно за всички, че да се удовлетвориш материално не е проблем. Въпреки това, вътре в човека остава огромен вакуум, който трябва да запълним. А да направим това със средствата, с които разполагаме, е невъзможно. Вече не се задоволяваме нито от науката, нито от културата, нито от каквото и да е друго.

Задължително трябва да разберем за какво съществуваме. И не само да разберем, но и да влезем в контакт с истинския смисъл на живота, който се намира над нас и ни дава усещане за вечно съвършенно съществуване. По-ниско от това се намира само животинското съществуване – животът в тяло. Затова настъпва следващият етап.

Тоест първо трябва да преминем през новото „средновековие”, и едва след това – подема към вечното състояние. Как се случва всичко, не мога да кажа точно. Но това вече се заражда – така както всяко следващо формирование се заражда в предходното.

Реплика: Вие давате много оптимистична насока на фона на всеобщата безизходица.

Отговор: Тази безизходица е правилна, положителна. Именно тя дава на човека импулс за последващо развитие. Същото е било и в средните векове, и преди тях.

Вижте какви периоди сме преминали през историята на нашето развитие: епидемии, мор, преселение на народите, климатически удари, природни катаклизми и други. Сега всичко това протича много по-интензивно и бързо ни води напред. Така че, аз лично съм оптимист.

Из ТВ програмата „Последното поколение“ №16, 19.08.2015

[165908]