Въпрос: Как мога да отговарям за другите, ако не мога да отговарям дори за себе си?

Отговор: Тъкмо за сметка на това, че се отдаваш да служиш на другите, ти ставаш отговорен за всички. Сам за себе си ти не съществуваш, а само за другите.

Така работи законът за поръчителство, при което другите не притежават свободен избор. Аз определям тяхното състояние и свобода и затова поемам отговорността и съм готов да издържа вместо тях.

Всичко случващо се зависи само от мен: каквото и да се случи, добро или зло. Аз присъединявам всички, като свой нисш парцуф, и решавам за всички.

Това не е ли нагло от моя страна да мисля така? Не, не е нагло. Ако всички сме равни, то всеки от нас има своя лична връзка с Твореца, а не чрез другите. А всички останали вървят след мен.

Тъй като в мен има точка в сърцето – мое място в корена, което не принадлежи на никой друг. И такова уникално място има във всеки. Затова всеки може да каже, че само той се разпорежда с неговите свойства, с корена на неговата душа – и никой, освен него.

Всеки има свое особено свойство, а всичко останало идва от взаимното включване с останалите. Но от това уникално, персонално свойство, аз се съединявам като с пряка нишка с Твореца и в това съм преди всички. Ако не съм аз, то останалите няма да бъдат съвършени. Само аз мога да поправя това свойство, като го съединя с останалото човечество, т.е. със всички останали свойства на Малхут от света на Безкрайността.

Да допуснем, в Малхут от света на Безкрайността има седем милиарда части, и всяка част е свързана с Твореца в специално специфично свойство. А всички останали мои качества зависят от включването ми към останалите седем милиарда.

От урока по статия ”Даряване на Тора”, 27.05.2014 

[135974]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: С какво се отличава развитието на човечеството по собствена инициатива и без такава?

Отговор: Ако по време на еволюцията са се случвали някакви не особено големи промени при животните и растителните видове, ние разбираме, че конят или кравата не са могли много да се променят по собствено желание и това е в резултат от въздействието на околната среда или на някакви мутации.

Но себе си смятаме за развиващи се по собствена инициатива, прогресиращи от поколение на поколения поради своята мъдрост, науката, промяната на обществения строй. Благодарение на добрата храна, човек станал по-висок, увеличили се качеството на живота му и неговата продължителност. Дори резултатите от медицинските изследвания са станали други.

И предполагаме, че всичко това е наша заслуга, тъй като ние прилагаме усилията. Но ние учим, че цялата материя е желание за наслаждение. Тя през цялото време се старае максимално да се доближи до напълване и да се отдалечи от страданията при всечи случай, във всяко състояние, в оптимален вид според това, доколко вижда бъдещата перспектива.

На това влияят възпитанието, науката, но по същността си, човек избира хубавото за себе си и се опитва да отбегне лошото. Затова нас напълно ни управляват свише, с помощта на наслажденията и страданията, намирайки се между тези две юзди, и нямаме никаква свобода на волята, сякаш човек не съществува.

В такава форма сме напредвали до сега, независимо, че се гордеем със своите високи постижения в културата, изкуството, науката, строителството. Но за сега всичко това е без намесата на човека. Човек просто е търсил максимална изгода за самия себе си при външните и вътрешните условия, създадени за него от Твореца.

Затова човек все нещо е променял и правил, като малко дете, на което са дали играчка и то си играе с нея. Но в човек, освен това, се развива и чувството за осъзнаване на злото. На неживо, растително и животинско стъпало той се е развивал инстинктивно, като животно. А на човешко стъпало е търсил кое е по-доброто и кое по- лошо за него.

Животното не размишлява, то винаги знае, как да действа. Осъзнаването на ситуацията и заповедта идват при него едновременно. А при човека – не, и затова му се налага да развива науките, за да разбере как да действа оптимално в дадения момент.

Това означава, че ние се развиваме в процес, наричащ се ”беито” – ”в определеното време”. И бихме продължили да живеем така, ако не бяхме се озовали пред тези големи проблеми. Свише вече не ни дават указания как да действаме, не ни подсказват никакви решения.

Сега сами трябва да призовем бъдещите състояния, изпреварвайки ги със своята молитва и с ”добрите си дела”. И тук вече имаме нужда от нова наука, която да върви срещу природата ни, защото сега ни се налага да вземем върху себе си работата на Твореца.

Затова трябва да получим ”част от божественото свише”. Ако Творецът не ни го дава, то трябва по някакъв начин да си го изпросим от Него – да вземем свише някаква нова програма, съгласно която да продължим да напредваме. Това означава, че ни е необходима душа – онази част, която ни позволява да разберем, как да продължим своето съществуване в тези нови условия.

По единия или по другия път – ”в определеното времето” или ”ускорявайки го” – ще бъдем принудени да овладеем тази програма: новият порядък на работа, решения, съзнание, усещане, да се въоръжим със сили, за да можем от днес нататък да продължим своя напредък вече не инстинктивно, а самостоятелно. Затова идва науката кабала и ни обяснява всичко това. Разберете, че ние се намираме в нова епоха.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 15.04.2014

[133649]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Когато на човек му стане ясно, че напълно е под властта на егоистичното желание да получава и е просто марионетка, която няма каквато и да е свобода на волята, какво трябва да направи?

Отговор: Разкриват ти, че и ръцете, и краката ти са изцяло вързани и в нищо нямаш избор. Ти не можеш дори да обърнеш погледа си от едно на друго място сам.

Нямаш никаква свобода за движение – нито в мислите, нито в желанията. Всички твои клетки, всички системи, целият мозък и сърце се намират под властта на чужда сила. Само една мисъл, в която ти осъзнаваш робството си, умишлено стига до теб, за да можеш да излезеш на свобода, ако желаеш.

За тази цел, ти трябва да приемеш тази власт по собствено желание. В това е разликата между Фараона и Твореца. Затова Творецът ти организира уроци, за да разбереш, че всички желания, които ти се изпращат, са лоши дотогава, докато ти не се съгласиш с тях. А веднага щом се съгласиш, те се превръщат в хубави. В такава форма ти се освобождаваш от робството и излизаш на свобода.

Всичко зависи от това, как приемаш висшето управление: като власт на Фараона или на Твореца.

От урока по писмо на Рабаш, 18.04.2013

[133390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Баал a-Сулам, “Свобода на волята”: Независимо, че всеки има ”своя основа” – на практика, във всеки един случай силите се разкриват само посредством обкръжението. Само с избора на обкръжение се определя властта на човека над самия себе си, за която е достоен за възнаграждение или за наказание. Но след като е избрал обкръжението, той е отдаден в ръцете му, като глина в ръцете на грънчаря.

Възможността да избере правилно обкръжение е дадена единствено на онези хора, които имат точка в сърцето. Тъй като, сега им предстои да се развият на стъпалото Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Тъкмо хората, в които се е пробудила тази точка, коренът на тяхната душа, получават импулс да встъпят в правилно обкръжение. И тогава, те трябва да решат за себе си: ще направят ли това или не.

И това е свободният избор – между получаващото желание и точката, ”зачатието” на отдаващото желание, не от него самото, а неговата обратна страна. При наличие на тези ”полюси” аз мога да избирам. Как? Като се закрепвам в правилното обкръжение. С това искам да засиля единия фактор, в противовес на другия.

А ако нямам такава втора точка, ако целият аз съм само едно получаващо желание, то и ще движи моя ”избор”. В такъв случай, като куче, душещо нещо на улицата, преследвам собствената си изгода – и това е всичко.

Въпрос: Но в същото време, в рамките на интегралното образование ние предлагаме ли, на хората, сами да си създават по-доброто обкръжение.

Отговор: Вярно, да се създава по-добро обкръжение за тяхното желание за получаване, а не за точката в сърцето. Така, че човек да знае: в общия кръг, в единението можем да подобрим своя материален живот.

Но всъщност, точка в сърцето има всеки, тя е заложена във всяко желание, на една или друга дълбочина. За това е казано: ”Всички ще Ме познаят, и мало и голямо”. И затова, организирайки и събирайки хората, провеждайки към тях светлината, възвръщаща към Източника, ние форсираме пробуждането на тази точка, за да започне тя да ”изплува” нагоре. И един път човек, преминал през курса по интегралната методика, ще ни каже, че иска да изучава науката кабала. Защо? И той самият не знае – изведнъж му се е приискало…

Така или иначе, интегралните групи не са кабалистично обкръжение, тъй като те нямат лява линия. Ние се грижим за тях, като за свои питомци, обучавайки ги на добри взаимоотношения, на отзивчивост и обединение, но без вътрешни препятствия от страна на егоизма, ”усещащ”, накъде вървят работите. А за по-сериозната работа ние говорим в своята среда.

От урок по статията ”Свобода на волята”,04.12.2013

[122183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Как да видим около себе си свойства, сфирот, а не хора?

Отговор: А за какво ти е да виждаш хората, в нашия земен смисъл на тази дума? За какво са ти лицата? Нима, плътта означава нещо? Тя не ни казва нищо за човека.

А честно казано, скоро ще престанем да обръщаме внимание и на свойствата на характера. Тъй като, човек ги получава с раждането или ги приема от обкръжението. Това не е той самият.

На света са го създали родителите, обучава ли са го в тези или в други учреждения, които той не е избирал и цял живот го е обкръжавала тази или друга среда. Като резултат, днес виждаме в негово лице някакво същество, създадено по определен модел. Такъв са го ”създали” и такъв ще преживее живота от началото до края.

Това не е истинският той, тук нищо не е за негова сметка. В него няма зрънце от което и да е исконно, свое – нито в свойствата на тялото му, нито в чертите на характера му. Всичко, същността е следствие на това, което той, така или иначе, е получил от другите…

Човекът в мен започва от онова, което получавам свише. Ако влизам в група и прилагам в нея усилия, то и те са предизвикани от съответстващото обучение. Това също е само възпитание. Но, ако аз започвам да получавам ”просветване” свише, благодарение на което, в мен се раждат нови свойства, противоположни на досегашните, това вече е зачатък на ново творение и то няма отношение към моето тяло или характер. Затова и душата се нарича ”Божествена част, свише”.

Ето, излиза, че външният вид и поведението на човека, абсолютно за нищо не говорят. Значение има само неговото влагане в групата, неговото старание за тях, възможно е да получи отклик, свише и ще придобие онова, което се нарича Човек (Адам).

А дотогава, той не е Човек, в него няма нищо от истинския себе си. Ако в продължение на целия си живот, не е поправил нито едно свое желание, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, то като че, не е живял. Тъй като, неговата духовна сметка е празна, той участва само в историческия еволюционен процес, наред с всички. Тук нищо не измерваш, не оценяваш, не претегляш на духовните “везни”…

Има само една уговорка: човекът е живял ненапразно живота си, дори да не се е поправил, ако е спомогнал за поправянето на другите, ако ги е доближил до истината. Върху това, във всеки случай, си струва да се работи, колкото се може повече. ”Задачата на живота, пише Баал а-Сулам в ”Трудове за последното поколение” се състои в това да се удостоим със сливането с Твореца, точно съблюдавайки условието да се действа само в Негова полза или да се удостои множеството, за да отидат към сливането с Него”.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 26.11.2013

[121570]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Защо на Твореца е било нужно преходно звено – Исраел между Него и творението Му?

Отговор: Самият материал е Малхут, желанието за наслаждение, което умее само да реагира на приятно или неприятно праволинейно въздействие и по зададен образ. Това не може да допринесе за обновяването на природата.

Ако аз съм изградил някаква механична, електрическа система, която реагира на моите въздействия – това не се нарича ново творение. Тъй като тази система е изградена за сметка на моя замисъл, на моето чувство, разум и отношение. И ако съм построил всичко точно, ако аз съм нейният творец и тя изцяло е в моите ръце, то тази система е част от мен самия, в нея няма нищо ново. Както съм искал, така и съм го направил.

Затова неживата, растителната, животинската природа и хората, водещи особено материално съществуване, директно управлявани отгоре, не се наричат творения. Ако ги убодат – те викат “Ой!”, ако ги помилват – наслаждават се: ”Ах…” И освен ”Ой“ и „Ах” нищо друго не могат да направят: или страдат, или се наслаждават.

Реакцията на наслаждение или страдание е очевидна и предопределена предварително за всеки. Но къде е тук творението?

Творение е онзи, който носи частица от Твореца и затова в нея се появява вече някакво противопоставяне, противоречие, разрив, делта между свойствата на Твореца и творението. Ако можем да работим правилно с тези две части, то между тях възниква област на свободна воля – това е такова особено място, където не зависим от Твореца и не зависим от  направения от Него материал, намиращ се на границата с Него.

Тази неутрална зона се нарича ”средната третина на Тиферет”. Тъкмо тя се смята за истинското творение. До такова състояние трябва да достигнем и ние, но в крайна сметка вече разбираме къде трябва да го търсим, как да се настройваме към него. Някъде по средата, между Твореца и творението (т.е. не от самото творение, а от материала), има такова състояние, което включва тези две противоположности и в същото време, не зависи нито от едната, нито от другата.

Не ни е ясно, как може такова нещо да съществува, но постепенно достигаме това състояние. Работейки с широка част от хора, ние работим с материала на творението. А Творецът е онази сила, с помощта на която искаме да изпълним действие. Затова, за сметка на такива действия, ние правим от себе си ”творения”. Такова нещо още не се е случвало в историята, този процес започна в наши дни. Само тогава ще можем да се наречем човек, истински Адам, подобен (доме) на Твореца.

От подготовка към урока, 26.08.2013

[116084]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Проблемът е в това, че сме “хванати в белезници”, хванати в мрежа, която ни обвързва, заключва ни и определя всичките ни ценности. Принудени сме, длъжни сме да се обличаме по определен начин, да ядем определени продукти, да работим според предписанията, да се държим, както е прието, да се придържаме към стандартния начин на мислене.

Нямаме собствени вкусове, а имаме нрави, с които ни е “натъпкало” обществото. То определя възгледите ни и делата ни, то и сега ни въздейства чрез канали, някои от които нито е възможно да разпознаем, нито да проследим. Безсилни сме да ги затапим с някакъв защитен механизм, блокиращ мислите и желанията на голямото обкръжение.

В резултат човек изобщо не знае кой е. Поставен е в система, програмирана и запълнена с послания, които изначално нямат отношение към нея. Нищо не може да се направи срещу това, то не може да се преживее, да бъде извадено от нас. Дори желанието да се изскубнеш от това менгеме също е заложено в нас от системата. Излиза, че в мен са струпани огромни напластявания от мисли и желания, които не са мои, а мен изобщо ме няма.

Една единствена точка в сърцето, ако тя въпреки всичко изпъкне в мен, без оглед на това, че съм подвластен и “направен” от обкръжението, ми дава възможност да направя и изградя в себе си нещо, независещо от никого, нещо, обусловено от друг свят.

В моя свят съм вече “завършен”, “изпечен”: тук никога няма да постигна собствено чувство и разум, самостоятелни действия. Поначало те не могат и да бъдат мои, защото всичко, което представлявам, съм получил от другите, от света.

И все пак, тази “маймуна” е способна да приеме различна форма – формата Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Ако в сърцето ми е изпъкнала точка, мога, прилагайки собствени усилия в особено обкръжение, да я развивам. Мога в единия свят да изграждам друг съвсем различен свят. В средата на нашия свят създавам “мехур” и в него се развивам свободно при положение, че реализирам свободната си воля.

И тогава също се подчинявам, но вече се подчинявам сам, по свое желание, според собственото си решение, прекланяйки се пред новото си, уникално обкръжение с уникалните му ценности. Такъв е единственият път. В останалото нямам нищо свое.

Съответно, подчинявайки се на въздействието на външното си обкръжение, се намирам в “изгнание”. И обратно, поставяйки се под въздействие на особеното обкръжение, се старая да избягам от изгнанието и, като резултат, се освобождавам от влиянието на външното “бюргерско”, егоистично общество.

Оттук става ясно, че за народа Израел изгнанието означава откат под въздействието на външния, широк свят и усвояване на външните нрави, външните ценности, подменящи любовта към ближния, както към себе си. От друга страна, полагайки усилия да излезем от изгнанието, изграждаме такова обкръжение, което ще бъде проникнато от ценностите на отдаването и любовта. Това е възможно посредством самата наука кабала или с помощта на интегралното образование. Така или иначе, средството е едно – обкръжението, което поставя единството над всичко.

Oт урока по статията “Изгнание и oсвобождение”, 12.08.2013

[114392]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Природата не се променя – променя се нашето възприятие на природата, степента на нейното разкриване. Човекът се променя, става по-умен, получава по мощни и по-фини инструменти за изследване и затова все по-дълбоко изучава природата. Самата природа не се променя – мени се човек и разкрива в нея нови явления, нови закони, свойства, връзки.

В реалността нищо не се променя – всички промени се случват само по отношение на нас. Човек въобще не прави нищо сам. Или напълно го управляват свише, без каквото и да е участие от негова страна, или го управляват с негово собствено участие. С това участие, той може само да ускори развитието.

Но като ускорявам собственото си развитие, с това аз влияя на целия свят, тъй като съм интегрална част от голяма интегрална система. Затова всички останали нейни части също се менят заедно с мен.

Да допуснем, че сега за месец съм напреднал така, както би трябвало да напредна за сто години (ние с вас напредваме с такава скорост), но нима останалият свят може да остане на място? Със себе си теглим целия свят и ускоряваме неговото развитие, поправянето му. Променя се също и цялата картина: формата на живота ни, формата на напредване. Напредваме бързо, добре, меко, вместо да се тресем по неравните дупки в каруцата, получавайки подутини и синини, в такива проблеми и страдания, които ни преследват по време на цялото изгнание.

Всичко това зависи само от нас! Това означава, че Исраел (стремящите се направо към Твореца) ускорява, освещава времето. Състоянието край на поправянето (Гмар Тикун) е твърдо установено – това е закон. Но всички останали състояния, макар и да се случват съгласно същия този закон за развитие, човек сам определя тяхната скорост, характер, усещането си за тях. Ние трябва да вярваме, че това е така във всяка точка от пътя и едновременно с това, че всичко се определя от Твореца и че „Няма никой освен Него“.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.07.2013

[112761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Изследване: Съвсем не е лесно да изменим навиците си. Но има начин. По време на експеримента студентите поставяли призиви за изключване на климатиците, когато не са нужни. Имало три вида призиви:

1. Спестявайте пари

2. Пазете планетата

3. Бъдете добри граждани

Но никой не изключвал климатика си по-често от преди.

Но на призива:

4. Съседите ви правят това по-добре от вас – хората започнали да изключват климатиците си.

Това е потвърждение на феномена „социално доказателство“.

Хората се отзовават положително, ако ги убедите, че останалите правят така. Ние се намираме под влиянието на други хора и затова най-лесният начин да убедите някой човек да измени поведението си е използването на силата на обкръжението.

Реплика: Кабала използва това велико свойство влияние на обкръжението върху човека за неговото поправяне. Под влияние на обкръжението човек е готов да извърши дори алтруистични действия. И затова, ако бъде поставен в правилна среда, той ще е готов да и се подчинява без каквото и да е предварително съгласие. Затова вместо въздействие върху човека, ние трябва да създаваме около него правилното обкръжение.

[111041]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята - No Comments→

Баал а-Сулам, “Мир в света”: Ценността на всеки човек в обществото не се определя от това колко е добър, а от това доколко служи на обществото като цяло. И обратно, оценяваме злото във всеки човек в зависимост от вредата, която нанася на обществото, а не по личните му качества. В цялото се съдържа и това, което е и в частното, в общото благо е благото на всеки. Който вреди на общността, той вреди и на себе си. А който носи благо на общността, носи благо и на себе си.

Егоизмът не ни позволява да разберем това и да го приемем, защото изкривява картината. Но ако погледнем безпристрастно на нещата, обективно, ще ни се наложи да се съгласим, че всичко е точно така. Ако се ръководим от обикновената логика – разбира се, че точно така трябва и да бъде. Тъй като природата по същество е единен интегрален механизъм и сама по себе си, всяка част в него зависи от всички, а системата като цяло зависи от всичките си части заедно. В такъв случай, разбира се, че общото и частното са едно и също.

Въпрос: Но в този механизъм отделното зъбно колелце няма свобода на избор. Тогава, какъв е смисълът да се говори дали е  добро или лошо?

Отговор: Наистина, самото зъбно колело няма свободна воля. То не може да решава, да се върти ли или не за благото на обществото. Всички изпълняват това, което им е предопределено отгоре.

Но в тази система има механизъм, аналогичен на сцеплението: Цялата работа е в това, доколко аз вътрешно се сцеплявам с ”двигателя”, за да се въртя заедно с него, без никакви въпроси.

Въпрос: Значи, свободна воля все пак има?

Отговор: Тя е в това, да желая да се въртя, или да не се въртя. Моята свобода е в съгласието. А при всички случаи ще работя – или по ”принуда”, под натиск ”на въртене”, или по желание, с радост.

Като цяло, системата е съвършена и действа със 100% КПД, но аз я усещам, възприемам според своето съгласие с нейната работа. Освен това, така я виждат и останалите, и затова в крайна сметка всички ние усещаме личния и обществен недъг на несъгласието – индивидуалния и системния.

Но това ни възприятие по никакъв начин не се отразява на системата като такава.

Въпрос: Как да ускорим поправянето?

Отговор: Да пожелаете да се съгласите със системата, с движението на нейните части. В моето усещане това ще промени всичко. Аз нищо не добавям и не премахвам в истинската реалност – разликата е само в това, доколко картината и е изкривена от ”кривото огледало” на моя егоизъм.

Целият ми живот се разстила на това платно, в зависимост от това, как ”рисувам” себе си относно вечната система, без да се  съгласявам с нея в този или в онзи случай. И тази картина наричам ”моя свят”. Всъщност тя – снимката – е отпечатък на моето несъгласие с изначалната Природа, с абсолютната любов. Цялото ми битие е проекция на някакъв екран, отразяващ това ”несъвпадане на мненията”. Не виждам истинската система, не виждам нищо, освен собствените си вътрешни пороци.

Въпрос: Нима съществува такова обособено от цялото възприятие мое, собствено ”кътче”?

Отговор: Да. Аз усещам своите желания според противоположността им на системата. По такъв начин, моят свят, както и духовната реалност, също се състои от 613 части, но всяка от тях ми се струва противоположна на цялото.

Тази противоположност се подразделя на 125 стъпала, или стъпала на съответствие/ несъответствие. Сега сякаш се намирам зад последното 125 стъпало – напълно откъснат, в пълно неразбиране. А след това, в зависимост от изкачването, на всяко следващо стъпало ще разкривам своето несъответствие на системата и поправяйки тези недъзи, ще се приближавам към ”съвършена вяра”, към пълно сливане.

И така, за сега виждам и усещам само себе си – относно онова състояние, което искат да ми покажат. Разбира се, като сравнение веднага ми предлагат света на Безкрайността, идеалната система на Природата, на Твореца. Това е невъзможно, за сега мога да уловя само частица от това разминаване, подобно на дете, което го стимулират да се учи добре в своя клас, и в случай на успех, го честват като отличник.

И заедно с това, трябва да помним: сега аз виждам само себе си и нищо по вече.

От урок по статия ”Мир в света”, 24.06.2013

[110682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: В какво се състои моята свобода на избор по отношение на мислите ми?

Отговор: Всички мисли, които са в мен сега, цялото разбиране и усещанията, всички данни, които сякаш “сканирам” и после обработвам: синтезирам и анализирам – това са параметри, дадени свише. Какво чувствам, как чувствам, какви решения ще взема – всичко това е вече предопределено отгоре, включително до този момент. Сега се питам: какво ще бъде от тук нататък? Ето в това “какво ще е нататък” съществува такъв параметър, който се нарича “моята свобода на избор”.

Свободата на избор по отношение на мислите се състои във външното желание и външния разум, принадлежащ на групата. След разбиването съм се разпаднал на две части. Едната част, с моето усещане се намира извън мен, а втората част възприемам вътрешно, като самия себе си. По такъв начин възникват моите вътрешен разум и сърце – самият аз, и външният разум и сърце, тоест групата. Всичко, което ми е необходимо, е да започна да съединявам тези две части заедно, в един съсъд.

И тогава започва борбата в мен, проблемите, в което се състои целият ред на работа и цялото поправяне. Тъй като се опитвам да се примиря с тази част, която през цялото време ми демонстрира своята съпротива и противоположност, аз чувствам потребност от Твореца – единственият, който може да съедини тези две части заедно. И колкото по-силно се нуждая от това, Той да примири тези две противоположности, в тази степен се съгласявам с Твореца, с Неговата природа, с Неговото съществуване, с Неговата власт, с това да ме управлява това свойство.

Колкото повече се старая да се отменя пред групата, толкова по-очевидно разбирам, че не съм готов да се преклоня пред другите. В резултат, до такава степен насилвам себе си, за да си изясня окончателно, че не съм готов да се склоня при никакви условия. Стигам до такава ненавист, която е като планината Синай (“сина” – ненавист). Но за сметка на това, че толкова много пъти съм се опитвал да се отменя, осъзнавам, че трябва да направя това и чувствам необходимост от помощта на висшата сила.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 19.04.2013

[105639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: В какво се състои свободата на нашия избор в работата ни?

Отговор: Истинската свобода на избора, за разлика от цялата мнима свобода, е в подготовката, а не по времето на самото действие. Когато действието се случва, вече е невъзможно да му се повлияе: идва състоянието, дадено свише, а ние можем само предварително да установим в каква форма да го приемем.

Освен това, от нас нищо не зависи. Програмата на творението вече съществува и не можем да я променим. Можем само да ускорим развитието си. А освен това, ние все още не разбираме връзката си с огромната система: Как е възможно да напредвам по-бързо от останалите, щом се намираме в една система, всички части на която трябва да се развиват хармонично? Излиза, че сме зависими всички помежду си.

Но ако искате да знаете къде имаме свобода, то тя е само в подготовката. Трябва да отделя този единствен фактор, на който мога да влияя, и да работя за неговата промяна. А то зависи само от това, как ще възвися своята група, за да може за нейна сметка да ценим всяко идващо състояние, като дадено ни от Твореца с абсолютно добри намерения за мое благо.

Само от обкръжението, което съм си създал, зависи доколко ще ми се отдаде да се издигна над разединяващите сили, отричащи единството на висшето управление, и над тъмнината, поставяща под съмнение добрината на Твореца. Тогава ще мога да видя дали мога или не мога да оправдая всяко едно състояние: лично, вътрешно, и общо в цялата група.

Да допуснем, че се установи някакъв общ проблем, голяма неприятност – тук ще можем да проверим дали сме способни всички заедно да се справим с него, подготвени ли сме за това или не? И съответно всеки проверява себе си, доколко е въвлечен в общото преживяване и укрепва всички останали.

Всичко това зависи от подготовката и от осъзнаването на своето зло, от изясняване на своя егоизъм и от стремежа да правим добро. Тук човек се самопроверява, наистина ли не се намира под властта на своя егоизъм или в усещане на важността на обкръжението, групата, която е над всичките му лични, егоистични разчети. В това се състои нашата самоподготовка, т.е. свободата ни на избор.

От урока по статия на Рабаш, 17.04.2013

[105261]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Спиноза: Хората мислят, че са свободни, защото осъзнават своите постъпки, а не знят причините, които са ги породили.

Изследване: Съществуването на свободната воля е един от важните неразрешими проблеми на философията. Приемаме ли решението осъзнато или нашият избор се осъществява без участието на съзнанието – много преди ние да го осъзнаем? Емануил Кант включил проблема със свободната воля в числото на въпросите, отговорите на които лежат зад границите на възможното познание.

Но учените не се страхуват от сложни задачи, в които философите не са успели. Изучаване на свободната воля доведе до отговора: причините за нашите постъпки не се явява съзнателният ни избор. Свободата на волята е илюзия, тя не е причина за нашите действия, но ги придружава, точно така, както сигналът на разредения акумулатор на екрана на мобилния телефон показва спадане на акумулатора, но не е причина за разреждането. Това е само усещане, което ни позволява да различим действието, изпълнено от нас, от процесите, които не зависят от нас.

Когато извършваме определено желано действие, за нас е свойствено да го третираме като проява на свободна воля. Но понякога хората извършват постъпки и нямат никакво чувство за реализирана свободна воля. Но е вярно и обратното: нерядко усещаме свободната воля в действия, които не сме извършили.

Психологът Б. Либет е открил в мозъка ”потенциал на готовност” – възбуждане на мозъка, което възниква за една стотна милисекундна до вземане на съзнателно решение за действие. На хората им предлагали да натискат бутон, когато им се прииска. От участниците се е изисквало да отбележат момента, когато от тях е било взето осъзнатото решение да натиснат бутона. Експериментаторите, измервайки потенциала на готовност, можели да предвидят момента на натискане на бутона за стотна милисекунда преди това, кога изпитваният осъзнавал, че е решил да натисне бутона. Тоест първо учените видели скок на потенциала за готовност на измервателните прибори, след това човекът осъзнал, че иска да натисне бутона, а след това е ставало самото натискане на бутона.

Р. Спери през 1981 г. бил удостоен с Нобелова награда, защото е показал, че при хора с прерязана връзка между двете полукълба на мозъка възникват две напълно отделни личности – едната в лявото, а другата в дясното полукълбо. Но двете личности на такъв човек не осъзнават съществуването си една спрямо друга. Излиза, че всяко случайно действие извършвано от нашето тяло, се счита за съзнание, като резултат на проява на свободна воля, дори то да не е било такова.

Представете си двама човека, живеещи в една стая, но незнаещи нищо за съквартиранта. Всеки път, когато се отваря прозорчето, всеки от тях е убеден, че тъкмо той го е отворил.

Убеждението, че можем свободно и съзнателно да избираме нашите постъпки, е фундаментално за картината на нашия свят. Но тази гледна точка не се съгласува с последните експериментаторски данни, които посочват, че нашето субективно възприемане на свободата не е нищо повече от илюзия, че нашите постъпки се определят от процесите в нашия мозък, скрити от нашето съзнание и произтичащи много преди появата на усещане за приетото решение.

Реплика: Свобода на волята, как и какви постъпки да извършваме – няма. Нашите постъпки се извършват от нас само под неусещаното /негласно влияние/ указание на нашето обкръжение. Но можем да изберем под какво обкръжение да се намираме – и с това ставаме свободни от съдбата, но само ако можем да реализираме тази свобода. Нейната реализация се нарича духовен живот, който ни предлага кабала. В останалото ние/вие сме животни/ роботи.

[97299]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Свобода на волята - No Comments→

Изследване (група учени от Университета в Айова): Човек прилича на съд – с каквото го напълниш, такъв ще бъде. Днес сме свидетели на огромен брой сцени на насилие.  Ако смятате, че насилието не е решение на проблемите, ако искате да запазите алтруизма и толерантността – стойте далеч от сцените на агресия.

Сцените на насилие във филмите, новините, игрите, са тригери за активиране на агресивни мисли, които са вече съхранени в паметта. Ако тези агресивни чувства се предизвикват отново и отново, те стават хронични. Тогава те започват да определят поведението на човек.

Изследователите се застъпват за създаване на медийни рейтинги, които предоставят информация за съдържанието на медиите, да насърчават родителите да поставят ограничения за гледането на телевизия, да формират в децата критичен подход към текущите събития и информация. Защото когато децата започнат да мислят, че насилието е нещо нормално, те сами участват в агресия срещу другите.

Заключение: Тъй като тези медии са от полза за много хора, да ги забраним в нашето общество е доста по-сложно, от пушенето дори. Средата формира от детето човек, но дори родителите не могат организирано да протестират срещу медиите, които унищожават децата им и всички усилия на родителите за добро възпитание. Нима Световната Здравна Организация и ЮНЕСКО се противопоставят на такива медии? Да не би някой да е представил такива предложения в ООН? Отговорът е един – не можем да устоим на такива средства за масова информация, защото самите ние сме такива!

Според кабала, човек никога и по никакъв начин не ангажира СВОИТЕ постъпки, а само това, което обществото, обкръжението, средата му диктува. Затова, избирайки среда, човек напълно определя своите постъпки, които са резултат от влиянието на средата. Тоест, човек може да определи действията си само от средата, в която се намира. И само в избора на средата е свободата на волята му. (Баал а-Сулам “Свобода на волята“)

[97096]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Науката кабала и философията”: В действителност ”силата” сама по себе си се явява материя – не по-малко, отколкото цялата материя от нашия свят.

Казваме, че духовното е ”сила”. Това означава ли, че нашият свят е материя? Не, силата това е материята. Няма нищо, освен сила. До това достигна и съвременната физика: зад атомите, частиците и квантите, материята, като усещана от нас субстанция, ”изчезва”. Задълбочавайки се, дори с традиционните методи, откриваме, че в основата, във фундамента на Вселената, материята се ”разсейва” и остава единствено само силата. Свикнали сме с материалната картина на света, но всъщност, това е само нашето възприятие, а в основите на материята е същността на силата, и нищо повече.

Тази сила се подразделя на две категории, на две желания: получаващо и отдаващо. Като цяло, множество от частни сили ни изобразяват някаква реалност, която кабалистите наричат въображаема, илюзорна. Тя е реалистична, но ефимерна, с една дума, като обемна картина, начертана във въздуха с лазерен лъч. И ние живеем в нея, сами явявайки се плод на този ”лъч”. Всички ние сме ”нарисувани” в някакво пространство, а всъщност, нашата същност е силата: двете желания и изравняващият ги екран.

Тези сили на получаващото и отдаващото желание трябва да достигнат до кръстосване, до съчетаване, съединяване, интегриране. Но не така, че едната да властва над другата, а така, че получаващото желание също да има ”достъп до властта”, за да цари между тях сътрудничество, взаимно разбирателство, взаимопомощ, общо усещане, та чак до любов, когато всяка от тях е готова да отстъпи на другата, да приеме всичко от другата.

Накрая, силата на получаване трябва да достигне до онази мощ на битието, както и силата за отдаване, да усети това, да се развие съответно и да придобие подобието на Твореца. И затова тя трябва да премине през особени състояния, които и позволяват да почувства, че тя съществува, властва, решава, планира, осъществява замисленото. И тук не може да се разминем без въображаемата картина, в която всичко си е така и го има. Ето откъде произлиза илюзията на нашия свят, в който управлява получаването.

Баал а-Сулам ни дава пример с кочияша, който живеел с жена си и децата си, изкарвал достатъчно пари, имал си къща и бил напълно доволен, докато не започнали бедите: конят осакатял, къщата му изгоряла, жената и децата умрели при поредната епидемия. И в крайна сметка, кочияшът се отправил към висшия съд, където било решено да го възмездят за несгодите, защото той наистина много изстрадал.

И какво всъщност му дали? Кон, каруца, жена, деца и къща – същото онова усещане, което се явява щастието за него. В тази ”картинка” той живее прекрасно: работи, донася в къщи отработеното, радва се заедно с останалите и всичко му е наред. Неговото желание е малко и за него това е истинският рай, в който всичко е добре и не се нуждае от повече. Идеалната илюзия.

Ние също понякога имаме такива сънища. С какво те се отличават от реалността? Какво, ако след две минути се събудиш от звъна на будилника и разбереш, че всичко видяно е сън? Тъй като всъщност, то си е така. В какво се състои разликата между съня и явното? Как да различим едното от другото?

Тук е важно да се разбере, че нашата реалност е ”нарисувана” от някаква сила и ни е дадена, за да се обезпечи илюзията на желанието за получаване за самостоятелност, власт, собствена концепция, независимост, откъсването от онзи, който управлява. Само така може да се стигне до подобие по свойства с Твореца. А иначе, какво е това подобие, ако напълно ме контролират?

Но всъщност откъсването от Твореца е илюзия, и затова нашият свят се нарича въображаем. От друга страна, духовните светове не са мними, защото там ние осъзнаваме илюзията, съгласни сме с нея и се издигаме над знанието. Там работя над своя разум, знаейки, че няма никого освен Него, все повече съгласявам се с това, все повече го приемам. Вече реално работя със силата, при това, самият аз съм ”всичко на всичко“ сила.

Въпрос: Ако целият ни живот е един дълъг сън, какви изводи можем да направим, на практика?

Отговор: В Псалмите е казано: ”Ние бяхме като в сън”. Всъщност трябва да приемам този живот с цялата му сериозност. Дали са ми го, за да се издигна над него, а не и да го отхвърля настрана. Нищо не трябва да се пренебрегва. Настоящата ”картинка” ми я ”рисува” Висшата сила и за сега, докато не премина тази подготовка, не мога да се избавя от нея. Трябва да усещам този живот до самия край на поправянето, всеки път връщайки се обратно в него за нови поправяния. Дори да съм се издигнал до 124 стъпало, и да ми е останало последното 125–то, пак се връщам тук.

Друг изход няма. Базовата ”инфраструктура” е извънредно важна – тъй като опирайки се на нея, осъществявам всичко по собствен избор. Благодарение на нея, първоначално на всяко стъпало ми се струва, че действам самостоятелно, че съм равен на Твореца и че може би дори властвам сам. Без това усещане за независимост няма никакъв шанс да се постигне сливане. Иначе аз просто не съществувам – онзи, който е способен да се слее с Него.

Ето така работим в този свят. Нека да е въображаем – аз осъзнавам това после и приемам, съгласявам се с него. Започвам реално, осъзнато да играя със своята ”самостоятелност” и тогава повече не крият от мен, че всъщност съм управляван.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 18.12.2012 

[95771]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Какво означава да се ”поправят минали грешки и прегрешения”, след което ставаш ”съвършен праведник”?

Отговор: Поправяме желания, които са достигнали до нас разбити. На човек му се разкрива неговото зло и той го възприема като зло, което е в самия него, т.е. смята, че той самият е виновен. Той още не се отъждествява с точката в сърцето и не може да гледа на своето желание отстрани, като на материал, даден му за поправяне. Той за сега се обединява, но не с Твореца, който е създал това зло начало, а се отъждествява със самото зло начало.

Светлината все още не е изяснила неговото желание и не го е отделила от човека, по този начин пренасяйки човека на страната на Твореца. И затова на човек му се струва, че той самият е лош, а не злото начало.

Светлината все още не е поработила достатъчно над него, не е осветила желанието му и затова човек не забелязва източникът на цялото зло, а след това и на цялото добро. Тоест той не се отнася към единствената власт, освен която друго няма, и не разбира, че винаги му въздейства само един източник, от който зависят както лошите желания, така и тяхното поправяне.

За сега той не разбира, че трябва да се моли и за разкриването на егоистичните желания, и за тяхното поправяне. Тъй като всичко се случва за сметка на светлината, възвръщаща към източника, която първо ни разкрива лявата линия. В стремежа си да постигне общо поправяне и отдаване, в количеството приложени усилия, светлината идва до човек и му разкрива злото.

Той трябва да се моли Творецът да му покаже какво още не му достига до съвършенството. Молитвата е разкриване на желанието да стане човек, да стане съвършен, предан на Твореца, отдаващ. А разкриването на онова, което не ми достига до съвършенството, това означава разкриване на недостатъците, които трябва да поправя, за да достигна доброто.

Но аз не се моля за разкриването на тези недостатъци, човека не може да направи това. По силата на природата си, ние сме способни да молим само за хубави състояния.

Нашата работа се състои в това, да достигнем до такова разбиране, че всички желания: поправени и не поправени – се намират в ръцете на Твореца. А човек е онова малко и умно дете, което може да иска от Твореца правилно. И тогава ще се разкрие цялото това чудовище: злото начало, егоизмът, Фараонът, а след това ще се промени и измени в добро начало, благодарение на съкращаването, екрана и отразената светлина.

Всичко това се спуска свише, както е казано: ”Аз създадох злото начало, и Тора за неговото поправяне, тъй като заключената в нея светлина възвръща към източника”. И къде тук се намира човекът, ако Творецът веднага казва, че всичко идва от Него? От страна на човека се иска осъзнаване, молба за добро състояние.

Но той не иска да моли за добро, тъй като природата му – това е злото начало. И затова той трябва да използва влиянието на обкръжението, което му внушава тези добри ценности, въпреки че е възможно самото то да не ги усеща. Излиза, че те организират някаква игра – играят на по-добро състояние и с това си въздействат един на друг. Така човек постига все по-голямо и по-голямо истинско желание, докато светлината не го поправи окончателно.

Всичко това е подготвено така, за да не бъде открадната свободната воля на човек. Той трябва да знае, че играе, въпреки че не желае това, и е противоположен на истинското, правилното състояние. А колкото по-близко се доближава до истинското състояние, толкова по-голяма свобода на избор получава и толкова по-бързо се разкрива в него грешника и съмнението за необходимостта от този път. Той е длъжен да си изясни всичко това, съпоставяйки се с противоположната страна, сравнявайки злото с доброто.

Затова цялата работа се основава на нашия свободен избор и се състои единствено в това, да се поставя под влиянието на обкръжаващата среда, която ние самите сме изградили съгласно нашето разбиране за духовния свят. Трябва да играем по такъв начин, че обкръжението да повлияе на всеки така, сякаш всичко това е истина. И тогава всеки ще достигне до истинската молитва.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 06.12.2012 

[94855]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

От статия на Баал a-Сулам ”Предисловие към ТЕС”: В решението на тази мъглява загадка е казано: ”Вкусете и съзрете, че Творецът е добър”.

Мъглява гатанка: в какво се състои смисълът на този живот, каква е целта? За какво съществува цялата тази Вселена, ние самите и всичко онова, което усещаме? Ако човек достига до този въпрос, то трябва да намери и неговият отговор, да открие същността на живота.

Той вече не се пита дали този живот на земята е добър или лош, не се стреми да разбере или да постигне повече. В него се ражда въпросът за неговата основа: откъде идва този живот? Защото всичко съществуващо си има своя смисъл – с каква цел природата или някаква висша Сила е създала нас и целият този живот? Какво означава това съществуване?

”И в разрешаването на тази мъглява гатанка е казано: ”Вкусете и съзрете, че Творецът е добър. Именно изпълняващите както трябва Тора и заповедите вкусват от живота и виждат и свидетелстват, че Творецът е добър”. Тоест съществуват някакви закони, които човек като изпълнява, той сякаш настройва себе си да усеща смисъла на живота, неговите основи, източника. Това е усещането за източника на Вселената, не само на самия човек или дори на цялото човечество – а на цялата Природа: откъде и как се е появило, и към каква цел ни води.

Кабалистите казват, че това е възможно, ако човек извършва в себе си специално поправяне. Сега това не можеш да го доловиш и затова имаш само въпроси. Но самият въпрос вече означава, че си способен да намериш решение. Излиза, че самият този въпрос, плюс изпълняването на ”Тора и заповедите” , т.е. правилното калибриране към получаване в чувствата и разума – ще те доведе до решение, което звучи така: ”Вкусете и вижте, че Творецът е добър”. Това означава, че ще почувстваш и разбереш, доколко е добра силата, намираща се в основата на цялата природа.

За сега ние не разбираме смисъла на добро и зло. Смисълът на живота – е постигането на същността на творението, а не просто приятен вкус. Усещането на добрината на Твореца, означава, че аз напълвам с тях всичките си празнини, изискващи отговор.

Заповедите –  са особени, определени действия, които трябва да извършим. Изначално, в нас съществува въпрос, неудовлетвореност, празнина, която ни дърпа и ни тласка напред, към постигане на отговора. А за постигане на този отговор, ние трябва да се подготвим, за да можем да го почувстваме и разберем – да се самоиздигнем на нивото на този отговор.  

Тези изменения в самите себе си трябва да осъществим сами, доколкото усилията ни формират в нас способността да разберем отговора. Затова нямаме избор: да изпълняваме заповедите (да извършим поправянето) или не. Целият процес е построен така, че човек напредва дори без да го питат искали или не. Но ако той постоянно се стреми сам да намери поддръжка, която да му помогне по-бързо да напредне към отговора, то според тази мяра реализира своя свободен избор.

Казано е, че ”Грешниците още докато са живи се наричат мъртъвци”. Ако човек не реализира методиката за поправяне, за напредване, ако не използва светлината, възвръщаща ни към Източника, то неговият живот е достоен за съжаление. Независимо, че в материален смисъл може и да се усеща добре по различни причини, но той няма да напредва към целта. И затова, неговият живот ще остане на нивото на животинското съществуване.    

Човешкото стъпало означава, че човек използва светлината, възвръщаща ни към Източника и през цялото време се издига от животинско ниво, на стъпалото човек, Адам, което означава подобен (доме) на висшата Сила.

От урока ”Предисловие към ТЕС”, 12.11.2012 

[93863]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята - No Comments→

Конгреса в Грузия. Урок №3

Въпрос: Известно е, че животните нямат свободна воля. За сега и ние се намираме на животинско ниво. Но как да се извисим над себе си, ако нямаме свободна воля?

Отговор: Ако човек предварително говори, че няма свободна воля, то той веднага става животно и няма никаква възможност да действа.

Да допуснем, че се намирам в напълно затворена система, която ми въздейства: мислите не са мои, думите не са мои, движенията също не са мои, всичко, което правя – не съм аз. И изобщо аз не съм самият аз, а някакъв включен механизъм. И какво да искаш от него? Тогава просто ще седя и няма да правя нищо. Ако трябва, ще ме изкарат на работа, ако трябва – ще ме накарат да действам. А докато не ме накарат, нищо няма да върша. Това се нарича състояние на неживата природа, защото докато на един камък не му въздейства нищо, той ще стои на мястото си.

Растителното ниво вече предполага свободна воля – в някакво вътрешно движение. Животинското ниво – още повече. Но всички те не са свободни, а напълно управлявани от инстинкта, т.е. те са напълно управлявани от Природата.

Човек също е управляван от природата, но тя му дава и постоянно издигане за сметка на нарастващия земен егоизъм. Този земен егоизъм вече не се управлява директно, както животинския. Тоест, дори обикновен човек в нашия свят получава възможност по някакъв начин да действа: или добре, или зле. Животните нямат тази възможност, те действат строго съгласно инстинкта. Човек има възможност да бъде добър, зъл, да постъпва така или иначе. Но това не е онази свободна воля, за която се говори в кабала. Това е обичайната, житейска свободна воля, а не свободната воля по отношение на Твореца, която имат кабалистите.

Когато идваме в групата, в нас се заражда още една свободна воля – да приема методиката и да взема решение да се развивам или не. Ако приема методиката – това също е свобода на волята, защото мога и да не я приема. Но това все още е обичайната, така наречената земна свобода.

След това, започвайки да работя в групата, трябва да играя пред другарите си. Изправен съм пред избора, дали да играя театър пред тях, че сякаш се обичаме един друг, че се обединяваме, желаем да достигнем целта, тъй като трябва да покажа на другарите си, че ги обичам, че съм готов да вървя напред заедно с тях. Това вече е сериозна свободна воля, тук избирам своя път, своята цел. Тук вече трябва да си дам отчет: ”За какво върша всичко това? На кого му трябва това? На мен лично? Имам ли някаква изгода от това или не?” Тоест тук в човек възниква сериозен проблем със самия него.

По-нататък, колкото повече напредваме, толкова повече усещаме различни притесняващи ни обстоятелства в себе си: струва ли си да се занимавам с това – да привличам висшата светлина върху себе си? Тъй като по време на работа трябва да мисля за това, че искам да призова висшата светлина върху себе си. Тя ще ме осветява, ще ме променя, аз ще ставам по-добър, ще се уподобявам на Твореца, в това да се намирам в състояние на отдаване. Нужно ли ми е това или не? Това вече са сериозни въпроси. В това трябва да вложа може би целия си живот.

За какво говори кабала? – Трябва да се занимаваш, трябва да работиш, трябва да си женен, да имаш деца, дом и т.н. Но всичко това е от първа необходимост. А всичко останало трябва да бъде насочено само и единствено към обединение и в това обединение да разкрием Твореца. Тъкмо в това е сериозността на свободната воля. Имам възможност да работя, да се забавлявам, да се развивам. А тук кардинално променям целия си живот!

Погледнете нашите групи или поне централната израелска група. Нима те виждат  нещо друго, осен работа и група? Стават в два през нощта за урока, а след това отиват на работа, след работа идват пак тук в центъра, за да се занимават с разпространение и после пак в къщи, за да спят, за да са готови за урок. И така всеки ден.

Единственият им почивен ден също е зает. Остава им може би около два часа за почивка през цялата седмица. Тоест човек трябва да решава за какво идва. А ако освен това жената, родителите и цялото общество като цяло му се карат, тогава това не е обикновен избор. Но за сега това са стъпалата на еснафите, на обикновената, гражданска свободна воля.

А по-нататък ще се появи друга свободна воля, когато човек трябва да се издигне над себе си, когато върви не въпреки чуждия егоизъм (деца, жена) или дори собствения, на битово ниво (няма да изляза в отпуска, няма да се разхождам, няма да печеля повече от необходимото ми, това ми е достатъчно), а когато започне да работи с групата и с Твореца.

Ето тук вече трябва напълно да се откажеш от егоизма си. Не че не ми трябва повече и не че желая да съществувам без тяло (това биха искали мнозина), а трябва да се откажа от своето ”Аз”, сякаш не съществувам, а всичко, което е по силите ми, да влагам в другите на 100%.

А за какво? – Няма такъв въпрос ”за какво”. Просто трябва да го правим, защото такова е желанието на Твореца.

И какво по-нататък? – Нищо. Той няма да знае нищо за теб, никой няма дори да знае какво правиш, никой няма да ти благодари. Ще работиш през цялото време, с всички сили само за да отдаваш.

За какво? За нищо. Защото ”За какво”- това вече е получаване, а не отдаване. ”За какво” вече означава, че си струва да постъпвам така, защото за това получавам бъдещия свят, или напълване със слава и знание.

Затова тук въпросът за свободната воля вече е много важен. Но до това се достига постепенно.

От 3-тия конгресен урок в Грузия, 06.11.2012

[92678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Защо са ни дадени именно ”заповеди”, т.е. повели, ако всичко трябва да се осъществява по желание и по свободен избор?

Отговор: Наистина, човек приема заповедта като повеля. Защото и желанието също ”повелява” да постъпим по определен начин. И изпълняваме заповедите именно в желанията.

Ако се обръщам към някого със заповед, той може да я изпълни от страх, или за възнаграждение в този свят или в бъдещия – или защото така му е заповядано. По такъв начин ”заповед” – това е повеля, която се съблюдава не от страх и не заради отплата. Ако се страхувам от нещо или разчитам на печалба, то изпълнявам договора, а не заповедта. Отворила ми се е възможност да загубя или да спечеля по волята на стопанина, който ме лишава от избор, поставяйки сурови условия: ”Ако направиш така – ще спечелиш, ако направиш иначе – ще загубиш”. И виждам, че трети път няма, че не се получава да избягам. Може би, защото така са ме възпитали, а може би такива са обстоятелствата.

От друга страна, ”заповед” означава, че съм напълно свободен. Творецът е напълно скрит от мен, мога да правя каквото си искам – и все пак, търся възможност да изпълня Неговото желание. Защо? На този въпрос отговор няма.

Е, търси си причината. Страх – това вече е принуда, възнаграждението е подкуп и означава, че тук няма нищо духовно. Тогава за какво трябва да изпълнявам заповедта? Няма за какво. Но само луд или малко дете могат да действат без каквато и да била полза, без желание да избегнат злото или да постигнат добро. Какво да се прави?

Да се търсят сили за действие. Тъй като аз съм машина, която трябва да се зарежда с бензин. Търся този бензин, без да имам отговор на въпроса: ”За какво?”.

Когато човек наистина достига до вяра над знанието, той няма за какво да изпълнява заповедта. За това е казано: ”Земята виси в пустотата”. А човек търси единствено и само гориво – само за това моли, само това иска.

А освен това, той се и прикрива, за да не му покажат трепета или възнаграждението. С други думи, прави съкращение, без да желае да види Твореца, избягвайки всичко, което е способно да му попречи в свободния му избор с вяра над знанието.

И тук достигаме до точката, за която в нашия свят няма никакъв разчет, никакви възможности за измерване. Тъй като в своите желания винаги избираме онова, което ни носи по-голяма изгода.

От тази средна точка и нататък започва свободният избор. Пред нас изниква въпросът: ”Заради какво да действам?”. И онези, които се стараят да преминат през него, достигат до духовните усилия, които стоят по-високо от този въпрос.

А в нашия свят заповедта няма защо да се изпълнява – това не носи никаква изгода от гледната точка на сегашното ни разбиране, желание и ценности.

От урок по статията ”Даряване на Тора”, 04.11.2012

[92177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята - No Comments→

В човек не са балансирани механизмите на мисълта и желанието, и той не знае как да създаде баланс между тях. В това всъщност трябва да помогне на хората интегралното възпитание, което ни е нужно днес.

По-рано не изпитвахме някакви проблеми в тази област. До преди няколко десетилетия нямаше дори усещане за приближаващата се катастрофа. Нашите мисли и желания еволюираха в прости комбинации и се разбирахме един с друг. Обаче, с течение на времето, все повече се приближавахме до интегралните отношения – и започна разстройване.

Днес усвояваме един от друг от морето на мисли и желания. Светът се смеси: всички влияят на мен, и аз – на всички. И като резултат, не съм в състояние да изпълнявам курса, да запазя посоката, да се балансирам със собствени сили. Моят потенциал е малък, докато светът около мен излъчва цял поток от „флуиди“ върху мен. Чуждите мисли и желания оказват постоянен натиск, смазват ме вълни с различен диапазон и постоянно промиват съзнанието ми.

В резултат, човек го грабва вихрушка и той не знае как ще го бъде. Това е много сериозен проблем. Оттук произтича влечението към наркотиците, откъсването от света, с който не можеш да свикнеш. Според безнадеждността, хората развиват различни защитни модели на поведение, опитват се да се разграничат от обкръжението със стена от безразличие, лицемерие, презрение…

Виждаме го при младите хора и в много други сектори. Това е един вид бягство от света в определена ниша. Не мога да поддържам правилна, състрадателна, хармонична взаимовръзка с обкръжението, не мога да възприема всички външни влияния, да ги уравновеся в себе си и да ги доведа до добро, комфортно усещане. Напротив, те ме нокаутират и изнервят. Така че не правя нищо – просто включвам сериал или мач по телевизора и гледам в екрана, докато отпивам от бирата. Това ми е достатъчно.

По този начин, неспособността ми да огранича въздействието на широкото обкръжение като цяло, ме води до изолация, прави ме примитивен, прост, ограничава развитието ми и не ми позволява да се радвам на живота. Дори не искам да се женя и да имам деца. Просто търся някой ъгъл, в който да се скрия: „Това е мое, и нищо друго не ми трябва“. Приятелите ми  са в Интернет и не се срещам с тях, за да прекарам добре времето си. А ако изобщо излизам някъде – то излизам без тях.

Днес дори танците по двойки се изпълняват на един метър разстояние един от друг, без прегръдки и шепот в ухото… Танцьорите усърдно пазят дистанция – на това му се вика „дошли да потанцуват заедно“.

Човек повече не иска да се измъкне от себе си. Вътре му е по-надеждно. Не дай Боже, да се свърже с някого. Трудно му е постоянно да се изправя срещу този проблем – да сортира желанията и мислите си, да работи с външното влияние. Той не е способен на това.

И затова царува „уличната танц-култура“, замесена от “кварталните” нрави, таблоидните шеги и просташки лозунги. В този град сме просто минувачи – разминаваме се и не искаме да знаем един за друг. Освен това, правителствата трябва да се потопят в това общество, за да бъдат подкрепени на изборите. В крайна сметка, безсмислените отношения се превръщат в общ жребий и се разпространяват навсякъде чрез медиите.

Това е болестта на нашето време и тя засяга всички – та нали сме свързани помежду си. Това общо заболяване е причинено от високо патогенната атмосфера в обществото и затова е невъзможно някой да се излекува индивидуално, да се изградят мислите му, да се научи как постоянно да балансира себе си. Най-доброто, което можем да направим за отделния човек е да „го изправим на крака“, малко да го предпазим от външни влияния, които обикновено са отрицателни.

Но като цяло, съвременното обкръжение влияе на човек така, че трябва да се погрижим за равновесието на цялото общество. Друго решение няма.

В действителност, днес „най-здрав“ е този, който поставя себе си до нивото на „животинската“ степен. Гледам телевизия, говоря по телефона, сърфирам в Интернет, смея се и плача, а до мен котката спи, няма какво друго да прави. Само помръдва с ухо, когато наоколо стане прекалено шумно. Така че, ако искам да оздравея, но не се грижа за правилното въздействие на обкръжението, то ми остава само едно – да бъда като тази котка…

От 88-а беседа за новия живот, 24.10.2012

[91281]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→