Entries in the 'Развитие на егоизма' Category

Защо човекът трябва да бъде възпитаван?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На хората не им харесва когато ги възпитават. Какво означава възпитание от гледна точка на кабала?

Отговор: Въпросът тук не е във възпитанието. Ако вземем за пример животните, те се развиват инстинктивно и все пак, тях също ги обучават на определени навици. Майката взема със себе си малките на лов, всячески им помага.

Самата природа ги обучава на правилно приспособяване към обкръжаващата среда. Ние виждаме колко е развито това при тях, особено при бозайниците.

При човека го няма. Естествено, ако останем на нивото на животните, бихме постъпвали така. Но тъй като ние се развиваме, при това много бурно и в най-различни посоки, понякога не ни достига разбиране, как да взаимодействаме помежду си.

При животните взаимодействието е много просто: приятел – враг, негово стадо – чуждо стадо. При човека съществуват огромно количество връзки. При това, ако при животните връзките са инстинктивни – положителни или отрицателни, то човекът ги развива по неизвестно каква система. Още повече в днешно време, когато светът става все повече взаимосвързан и интегрален.

Човешката същност е абсолютно противоположна на правилните връзки между нас, при които хората с добро се отнасят един към друг, мислят един за друг като добри роднини. Именно като „добри“, защото тяхната близост е сърдечна, притегателна, предизвикваща същото движение от страна на околните.

За съжаление, в нашата природа това не е програмирано. Ние сме най-разглезените животни, защото те нямат такива отношения един към друг, както при хората. Не си вредят един на друг, помежду им няма завист, ревност, а ако има, то е само на нивото на инстинктите. Например, водачът на стадото отблъсква другите или се опитва да ги победи в схватката. Всичко се случва на нивото на инстинктите, не повече. Така се проверяват един друг, кой е по-силен и кой не. Така си разпределят властта.

В човешкото стадо се появяват съвсем други пориви – жестоки, осъзнати, излизащи от нашия необуздан егоизъм, на който му е добре тогава, когато на другия му е зле.

При животните няма такова нещо. Те действат по много проста система от инстинкти. Искам да ям – убивам, но без желание да причиня зло на другия. Животното не убива повече от това, което му е необходимо за препитание. В същото време при човека всичко се случва необуздано. Той е готов да убива целия свят, макар че не му е нужно.

Затова човекът трябва да бъде възпитаван. В неговата жестока, отрицателна, егоистична природа трябва да се привнесе от околния свят силата на доброто. Тази сила се намира в природата, но е необходимо да се извлече от там.

Обаче, трябва да знае как да я извлече, по какъв начин да я противопостави на отрицателната сила и за сметка на връзката с двете сили да израства.

От урока на руски език, 03.07.2016

[198581]

Краят на епохата на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Руският икономист и политолог Михаил Хазин мисли, че са завършили две мощни епохи: едната със смъртта на Фидел Кастро, а другата с изявлението на президента на Германия Йоахим Гаук, че Германия трябва непременно да излезе от Европейския съюз.

Хазин пише: „И едното, и другото са краят на една ера. Смъртта на Фидел Кастро и по-рано на Уго Чавес символизират, че потенциалът на латиноамериканските революционери е изчерпан. Но свърши и ерата на либералната експанзия.

Всъщност това означава, че светът все пак ще бъде построен на противопоставянето на идеи, но тези идеи ще бъдат други. И сега е важно да се разбере какви ще бъдат те и как ще си взаимодействат.“

Отговор: Аз не мисля, че светът ще бъде устроен на противопоставяне, защото се приближаваме до състояние, в което единствената развиваща и движеща ни сила е егоизмът, който вече се е изчерпал.

Както изгаря горивото в атомната електроцентрала, тя спира и е необходимо да се напълни отново, така е и при нас. Процесът продължава много хиляди години. А днес целият егоизъм е изгорял и нашата атомна електроцентрала бавно спира, затихва: един блок, втори блок, трети блок… Така постепенно, плавно, целият свят преминава в спящо, замразено състояние.

Въпрос: И какво се очаква от нас по-нататък?

Отговор: По-нататък човечеството все пак ще започне да прозрява и да пита: „За какво живеем?“. Защото човекът трябва да напълва живота си със смисъл! Не просто да учи история, география, литература, да гледа филми и така нататък, а да разбере заради какво съществува.

Това е страшен въпрос, който ще започне все повече и повече да се проявява в човечеството, за да го доведе до депресия, и то трябва да намери отговор на него.

Когато по неволя човечеството започне да страда толкова много, да вие като вълк към луната в търсене на смисъла на живота, тогава и ще започне да разбира, откривайки в себе си, че в този космос има огромен смисъл. Целият космос е смисълът. Това е формула, матрица, в която живеем.

И тогава ние ще я постигнем, както я е постигнал Адам, двадесет поколения от него до Авраам, Авраам и кабалистите след него.

В резултат на това кръгът ще се затвори. Ние отново ще станем участници в това велико деяние, когато хората ще търсят път и смисъл в живота, който е започнал още в Древен Вавилон. Защото до днес този въпрос не е напълно разкрит за човечеството.

По времето на Древения Вавилон го е разкрила малка група от хора и е изчезнала. А трябва да вземем от тях системата им за търсене и да я разкрием на нашето ниво. За това и се подготвяме.

Трябва да покажем на човечеството, което казва: „А смисълът в какво е?!“ – не само смисъла, но и методиката за неговото разкриване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 30.11.2016 г.

[198414]

В интегралната паяжина, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може да се поправи ситуацията в днешния свят? Има усещане, че повече не може да се чака и трябва незабавно нещо да се направи.

Отговор: Нашият свят започва да се руши пред очите ни. Аз отдавна предупреждавах за това, но сега това вече се вижда и със съвсем невъоръжено око. И всичко е, за да разберем, че е нужно да заменим нашия разум и чувства, ако искаме да управляваме нашия земен живот.

Влизаме под управлението на интегралната система, но ние самите засега не сме интегрални. Ако искаме да сме интегрални, трябва да се съединим помежду си. И тогава ще разберем законите на природата, които се реализират вътре в нас, тласкайки ни безжалостно по пътя на естествения ход на развитието.

А ако се съединяваме помежду си по-бързо, отколкото към това ни задължава природата със своите удари, ще можем да видим случващото се като прекрасни и добри събития, които са за наше благо, и за сметка на тях да преуспеем и да спечелим. В това и се заключава работата ни.

Затова скоро всички ще почувстват, че взаимното поръчителство е съвсем необходимо в мащабите на целия свят или поне в развитите, прогресивни страни на Европа и Америка. Само ще бъде непонятно как това да се постигне. И тогава всички ще почувстват пълната си безпомощност и може би, ще се вслушат в съветите на кабалистите.

Работата е в това, че се увеличава несъответствието между ниската и високата системи. Ниската система засега действа в егоистичната, индивидуална форма. А висшата система работи по програма, в която всичко е съединено заедно. Това са две съвсем различни системи.

Представете си два класа в училище. В единия клас всеки е сам за себе си, не се грижи за другите, всички се карат и се бият. А другият клас е задружен, всички си помагат един на друг. Лесно е да се разбере в кой от тях на ученика ще му бъде хубаво и спокойно.

Ето така и ние се намираме между тези две системи. Висшата система ни въздейства и иска да влезе в нас, но ние засега живеем в нисшата система. И как можем да създадем правилна, добра мрежа на връзките между всички нас? Ние не сме способни да направим това.

Ако тази висша, спускаща се към нас система би била егоистична, ние бихме могли все някак си да се приспособим към нея. В такива случаи в нашия свят са се появявали особени хора, които са повдигали народа на въстание. Защото те са чувствали, че е невъзможно да ни управляват по старому.

Така са станали всички революции: технологични, научни, социални, смените на обществените формации. Виждаме от нашата история, че този проблем е разрешим.

Но днес стоим пред наистина ужасен, неразрешим проблем. Защото отгоре ни се спуска такава структура, която не можем предварително да изучим и да разгледаме. Само започваме да забелязваме, че тази структура е интегрална, свързваща всички един с друг.

Това не го е имало преди, доколкото в тази нова система всички зависят един от друг. Затова икономистите, философите, политиците, средствата за масова информация започват да обсъждат това и да се съгласяват, че трябва да се приведат в съответствие с новата форма на света. Но те засега не разбират, че това не са законите, с които сме свикнали, и няма да се спасим с малко усъвършенстване на взаимните си връзки.

Сега разкриващата се мрежа ни води към пълна интегрална връзка. Това oзначaва, че няма такова място, което да е по-важно от другите. Няма по-напреднали страни и по-малко напреднали. Няма някой, който да взима решения и да определя, във всяко място ще се определя положението за всички и съответно са длъжни да вземат под внимание всички.

Този подход се разкрива на такова ниво, на което не сме способни да го усвоим, доколкото той не съответства на природата ни. Егоистичната природа е несъвместима с такъв метод, защото ние, егоистите, не сме способни да се съобразяваме с целия свят.

Нека даже да не работя за себе си, но трябва да знам за кого работя. А ако тази цел се размазва по цялото човечество, то аз вече нищо не разбирам: да работя за всички е все едно, че е за никого. И наистина, това не е за никого, ако подхождаме егоистично.

С разума и с чувствата си ние не сме способни да живеем в новия свят. Скоро много силно ще почувстваме това и тогава съвсем ще се объркаме, не разбирайки какво да правим. Няма да знаем къде да работим, къде да се учим, къде да влагаме силите си, за да получим нещо, как да се обслужваме. Ще останем без всякакви ориентири.

До сегашния ден всичко беше много просто: дай и получи. Но в интегралния свят този принцип вече не работи. Тоест на нас ни се спуска някаква „летяща чиния”, интегрална паяжина, която ни обърква и изглежда много страшно.

Постепенно ще бъдат отменени всички връзки, които действат сега между хората. И какво ще правим? Няма къде да работим, няма да получим надница, няма къде да учим, няма къде да излезем на покупки – няма магазини. Никакви връзки, които работят днес, утре няма да работят. Ще се наложи всичко да се изгради наново, а без човекът да се промени, това е невъзможно.

Скоростта на измененията ще нараства по експонента: в най-близко време Европа и Америка ги очакват огромни промени.

Следва продължение

От урока на тема: „Подготовка за конгреса”, 26.07.2016
[191836]

Краят на царството на потребителите

Въпрос: За Макавейската война и чудото на Ханука е казано, че “силните са отдадени в ръцете на слабите“. Какво означава това?

Отговор: “Силните“ означава нашето егоистично желание, а “слабите“ – първият стремеж към обединение и отдаване. Егоизъм се нарича “стария и глупав цар“. Но той все още не е оглупял, а е много силен и целият свят го поддържа.

Едва сега, малко по малко започва да ни се разкрива, че природата на егоизма вече не работи така, както преди и не обезпечава човека с разум, чувства, радост, власт над своя живот и над света.

Намираме се на много важен исторически възход, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден изведнъж изгубва своята ценност и сила.

Цар Егоизъм е бил толкова силен и могъщ, с пълна торба долари и злато, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и потапянето в дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата и образованието, изкуството, музиката, театъра.

Мислехме, че мечтата на човечеството ще се реализира след Втората световна война. А днес изведнъж се оказваме без нищо. И не защото не ни достигат материални блага, а просто започваме да виждаме, че цялата ни тенденция е била неправилна в корена си. Желанието на човека, неговият потребителски подход към живота, се намира в криза.

Тази криза не е просто във финансите, в образованието или в семейството, а в общия подход. И тук човечеството в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво да предприеме. Страшно е, ако продължим да вървим по предишния път, но имаме ли избор? Неолибералите  считат, че нямаме такъв, освен – да се движим по предишния курс.

Докато може да управлява, елитът няма да предаде своята власт, а безработните остават без доходи и надежда за бъдещето и изпадат с всеки изминал ден във все по-големи трудности. Народът е в нищета, постепенно изчезва средното съсловие, и хората виждат, че нямат нищо: нито култура, нито образование, нито желание да пътешестват и опознават света.

Егоистичното желание за наслаждения се е изпепелило и вече не може да ни дърпа напред. Светът се нуждае от нов подход към живота и съществуване чрез нови ценности, по-духовни. Затова именно в наше време се разкрива науката кабала.

Това е съвършено уникален период, в който започва да се усеща как материална еволюция, все повече се уподобява на вътрешния духовен процес, който цялото човешко общество трябва да премине. Двата свята: материалният и духовният се доближават един към друг и започват да се движат в едно направление.

От урока по темата “Празникът Ханука“, 20.12.2016

[199116]

Пари има, а щастие няма

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В Америка са направили проучване сред повече от половината от населението на страната с различен годишен доход и са установили, че съотношението между доход и щастие се среща при хората, печелещи до 60 000 годишно, а след това то изчезва.

Хората, които печелят шестдесет, осемдесет хиляди или три милиона, нямат разлика в усещането за щастие.

Отговор: Парите дават на човека възможност за напълване. След това той започва да хвърля милиони в казиното или  някъде другаде, така че поне за малко да усети някаква острота, а не я усеща. Той престава да я чувства в малките неща.

Това са хората, които не усещат вкуса от храната, от футбола, от отпуската. Срещал съм много богати хора, които като че ли живеят свободно и при това само прибавят към процента в банката, но като цяло, те са нещастни хора. Могат да пътуват където пожелаят, да поръчат каквото пожелаят, но не изпитват удовлетворение.

В пространството не може да има никакво удоволствие без усещане за липса, на болезнен недостиг от нещо, тъй като всичко се постига при сравнението между светлината и тъмнината. Ако няма тъмнина, хората се отдават на всевъзможни опити да се доведат до някаква острота на усещанията, на полета, но не се получава.

Въпрос: Но всички млади хора се стремят към голямото богатство, пропиляват живота си за него, дори предават приятелите си, само за да преминат в пространството на 60 хиляди годишен доход. Те не разбират ли, че там няма щастие?

Отговор: Това са илюзии, нищо не може да се направи.

На мен също някога ми се струваше, че ще летя от страна в страна, на нови континенти, с нови хора! Помня как това ме привличаше. В детството си мечтаехме да видим света, защото беше затворен за нас. Когато всичко се отвори, нищо не видяхме, освен пустота.

Въпрос: Вероятно трябва да се даде друго желание на човека?

Отговор: Разбира се. Разберете ме правилно. Имах период, когато посещавах всички музеи по света, изложби и така нататък, но всичко изчезна за един миг. Всеки човек има праг, над който престава да усеща новото, защото в него вече няма никаква новост. Нашият егоизъм започва да се развива към съвсем друг праг на чувствителност на възприятието.

Затова хората, които не постигат висшите степени, непосредствената светлина, влизаща в желанието, напълваща го и рисуваща съвсем различни области на постижения, висшия свят, естествено, са нещастни.

От урока на руски език, 09.06.2016

[195788]

Възможност за неограничено развитие

Конгрес в Прага – предварителен урок

Хората, изучаващи кабала, разбират, че следващия етап, който трябва да постигнем е особен: той е насочен не вътре в човека, а извън него.

Всичко, което постигаме, развивайки се на неживото, растителното и животинското ниво на природата, се опитваме да го получим, да го притеглим и да напълним себе си.

Но това съществуване е ограничено и затова ни води към криза. Така повече не трябва да живеем – уморяваме се и нашият егоистичен организъм изживява себе си. Тук и възниква раждането на новото свойство – свойството на отдаване, което ни се струва абсолютно фантастично и непонятно. И ние не знаем какво да правим.

195200 1

По принцип това е чисто психологически проблем, тъй като няма значение каква е посоката на работата: за получаване или за отдаване. Най-важното е да се напълня и приема всички нови форми на природата.

Затова, въпреки че методиката на отдаване ни се струва чужда и непонятна, тя дава на човек възможност за неограничено развитие, неограничено възприятие на реалността и безкрайно съществуване.

По този начин не напълвам себе си, а излизам „от себе си“ и съществувам напълвайки другите. Така сякаш се разпростирам по целия свят и всичко, което не е в мен, става също мое, защото всичко отдавам и чрез себе си напълвам останалите.

Да предположим, че взимам някакъв източник и напълвам само себе си. В този случай съм ограничен в определена вместимост.

А ако отдавам от себе си, т.е. получавам от вън и чрез себе си го пропускам на другите, то включвам себе си в безкраен цикъл.

195200 2

Излиза, че получавам отвън и само правя от себе си постоянна пропускаща система – пропускам през себе си абсолютно цялото мироздание. Започвам да усещам не само себе си, както се случва в материалния ни живот, а всичко, което съществува извън мен. Прочетете повече

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 1

Въпрос: Какъв е съюзът, който Творецът сключва с народа на Израел на планината Синай?

Отговор: Не трябва да си представяме събитията на планината Синай сякаш са холивудски филм. Става дума за законите на природата. Тора е вечна, което значи, че и сега живеем вътре в тази система. Това не е ситуация, която възниква веднъж и изчезва.

Казано е, че даряването на Тора се случва всеки ден. Има се предвид особена сила, която е скрита в природата, наричаща се „Творец“. Това е добра сила, която се разкрива при условие, че човек иска да я разкрие. Всичко зависи от желанието на човека.

Ние сме създадени от злото, егоистичната сила, както е казано: „Творецът създал злото начало“. Висшата сила ни е създала противоположна на себе си, зли егоисти, всеки от които мисли само за себе си и не е способен да помисли за другите.

Силата на егоизма, действаща в нас, представлява цялата ни природа. Не сме способни да бъдем други. Нужно е да осъзнаем и приемем този факт, за да видим всичко в правилна светлина, за да проверим природата си и за да установим, че това е най-определящото, изначално дадено ни свойство.

Затова, ако човек не поправи себе си, няма смисъл да се чака от него добро отношение към другите: нито към неживата природата, нито към растенията, нито към животните и още повече към хората.

А ако той прави нещо добро за другите, то е само защото разчита да получи някаква изгода за себе си. В такава форма той може да бъде сякаш „добър“, но това не е добро към ближния, а неговото по-хитро използване.

Така живеем и не е важно за какви видове взаимоотношения се говори: за любов между родители и деца, майка към своето дете, младеж и девойка, които се съединяват, за да създадат семейство, или народ, обединен от общи граници и родна земя.

Каквото и да е, всеки мисли само за собствено благо. И когато строим между нас система от връзки, то те винаги трябва да бъдат организирани така, че всеки да получи от тях някаква полза.

Това е характерно именно за човека, като владеещ най-големия егоизъм, който с нищо не е уравновесен. На по-ниските нива на природата: неживата, растителната и животинската съществува равновесие, където минуса винаги се уравновеся с плюса. (още…)

Методиката на любовта: от Адам до наши дни, ч. 2

Конгрес в Ню Джърси. Урок № 6

Поправянето, с помощта на което може да се компенсира силата на егоизма и да се получи цялостна картина, пълно усещане за цялата реалност, идва към човечеството стъпаловидно, тъй като хората от поколение на поколение се раждат все по-егоистични, по-груби.

Въз основа на това, което им се разкрива според нивото на егоизма, те развиват своята природа, своето обкръжение, семейство, технологии, работа, човешко общество, преминаващо през различни форми.

Адам Ришон пръв е разкрил тази методика, доколкото е могъл, и я е предал на своите ученици. Във всички следващи двадесет поколения от него до Авраам, следващия велик кабалист, хората са се занимавали с лично разкриване на духовното, допълвайки лявата линия /отрицателната, егоистична сила/ с дясната линия /алтруистичната сила/.

Но във времето на Авраам, в Древен Вавилон, тази система е спряла да работи, защото егото със скок се е издигнало на ново стъпало. До тогава хората са живели добре, но изведнъж са усетили, че не са способни да подредят отношения един с друг. Авраам, знаейки за тази наука все пак се е затруднявал да реши какво е необходимо да се прави, докато не му се разкрило, че решението се крие в обединението.

Затова не от Адам Ришон, а именно от Авраам сме получили зачатъка на принципа „Възлюби ближния както себе си“. Авраам е събрал група ученици, които са използвали неговата методика.

Но тяхното обединение е било все още в лека форма, не толкова изяснено и с желаната дълбочина, според сравнително малкият егоизъм, съществуващ в Древен Вавилон. Тъй като егото им е било все още леко, те по този начин са се справяли с него.

Но техните отношения все още е било невъзможно да се нарекат любов, защото не може да има такова чувство като любов, ако няма омраза. Винаги едното трябва да бъде срещу другото. Не може по друг начин да се разкрие никакво явление, освен от неговата противоположна форма, защото винаги преимуществото на светлината се разкрива от тъмнината.

Следва продължение…

От урок № 6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187661]

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманОткритието на Адам

Има методика, мъдрост, наука, която говори за това, че освен негативната сила на нашия егоизъм съществува още една, позитивната сила. Тя е скрита, но ние можем да я разкрием и да я използваме в качеството ѝ на противовес на негативната, така че двете противоположни сили заедно да се намират в равновесие, в хармония помежду си.

Тази методика се нарича „наука кабала”. Тя е открита от Адам и затова той е наречен „Първият Човек” /Адам Ришон/ . „Първи“  заради откритието си, а „Човек”, защото се е уподобил на втората сила. „Адам” означава „подобен” /доме / .

От една страна, той е бил егоист като нас, а от друга, е получил от Природата позитивната сила, а с нея и възможността за анализиране на  разликата в потенциалите,  за да се пресмятат и да се взимат решения, съчетавайки двете сили заедно. По този начин той  е станал подобен  на общата Природа, в която те действат.

Адам е написал книгата „Скритата сила” / „Разиел а-Малах” /  и е предал методиката на следващите поколения, които продължили да я разработват.

Пробивът на Авраам

След двадесет поколения Авраам е изучил тяхното наследство и е извършил нов пробив. Дотогава науката кабала е позволявала на човека да прониква в дълбините на Природата и да се учи да извлича от нея положителната сила. Авраам  е разкрил възможността не просто да проявява и извлича от нея позитива от Природата, но да го противопоставя на негатива на нашето изконно естество. Това вече е  методиката за реализация.

Авраам е живял в Древен Вавилон по времето на тежката криза, когато хората поискали да построят „кула до небето”, с други думи, са имали драматичен скок на егоизма, отрицателната сила. Те търсили някакво решение , но не намерили, защото забравили как да се разбират един друг, сякаш заговорили на различни езици.

Тогава Авраам, един от най-големите вавилонски жреци, образован и уважаван човек, започнал да изследва това явление, за да намери изход. И открил, че можем да изявим, да разкрием позитива от Природата и да го използваме. Как?  Чрез обединение, дори в началото то да е изкуствено.

От Авраам започва началото на понятието „десятка” / минян / . В написаната от него „Книга за Сътворението” / Сефер Ецира /  всичко се върти около числото десет. Оказало се, че ако десет човека се стараят да се сближат помежду си над собствения егоизъм, то техните усилия, призвани да потискат егото и по някакъв начин да изведат навън положителната сила, действат като „помпа”, изпомпваща от дълбините на Природата скрития там позитив.

 В резултат на това, ако всеки в десятката „притиска” своя егоизъм, желаейки да отдели положителната сила,  внезапно тя се появява, разкрива се и действа сред тях,  до такава степен, че е способна да уравновеси негатива.

Така десятката става „стопанин“ на двете противоположни сили, без да се ограничава, подобно на човечеството в нашия свят, на една единствена отрицателна сила. Тези хора започват да усещат, да възприемат общата система, наречена „система на висшия свят”, където двете сили балансирано  си взаимодействат.

Следва продължение…

От 727-а беседа за нов живот, 17.05.2016

[183985]

Предишни публикации:

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

 

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманРаби Шимон Бар Йохай / Рашби / е една от централните личности в културата на еврейския народ. Същевременно ние знаем за него много малко. Известно е, че той е живял в средата на 2-ри век и е бил ученик на раби Акива. Той се отнася към танаите – мъдреците кабалисти от периода на написването на Мишна.

Раби Шимон е автор на Книгата Зоар. Според традициите, той е умрял в деня на празника Ла ба-Омер, и затова на този ден гроба му в планината Мерон се посещава от огромни маси хора.

Каква е духовната роля на раби Шимон? Какво е внесъл той в нашето развитие от гледната точка на науката кабала?

До сватбата няма да зарасне

Колкото и да се стараем да разберем света и себе си в него, ние още не сме уловили вярната връзка между нас и обкръжаващия свят. Това се вижда от самия ни живот – той е хаотичен, не умеем грамотно да управляваме себе си, да управляваме човешкото общество. Хората, страните – всички са безпомощни пред тази беда.

Именно тук се крие същността на нашите проблеми: изследвайки реалността, ние само все повече се убеждаваме, че не я разбираме. Добре би било това изследване да ни доведе до нещо, и е напълно нормално, ако по пътя към истината за пореден път се убеждаваме в собственото си невежество.

Обаче в действителност ние се движим в съвсем друго направление. Развивайки се на базата на своя егоизъм, на своето лошо начало, от година на година ставаме все по-лоши, отдалечаваме се един от друг в семейните, социалните, държавните, международните и други отношения. И не виждаме възможности за балансиране на тази тенденция.

Като резултат , с течение на времето пред нас възниква тъжна картина: ние сякаш сме погълнати от някаква зла сила, която властва над нас. За това е казано: „Аз създадох злото начало”. Цялото ни творение е именно злото начало, егоизмът, мислещ само за себе си, зачитайки само себе си и действащ за сметка на ближния, без никакви компромиси. Ако би могъл, той би се възцарил над всички, заради самото наслаждение.

А освен това, нашият егоизъм е късоглед. Да допуснем, че правилните връзки с другите ще ми донесат полза в бъдещето, сега аз и на това не съм способен. Защото мен ме движи само една, лоша, егоистична сила, която не желае дълго да чака.

Представете си, че майката говори на двете си деца: „Разбирайте се помежду си, поиграйте си заедно”. Но не, къде ти, те просто не могат…

Същото става и между възрастните хора, включително и между народите. Политиците организират на тази почва „солидни„ шоу прояви, но всъщност , това не са повече от детски боричкания на пясъчника, когато всички си пречат и се лишават от възможността да се насладят заедно.

При тях идват мъдреците кабалисти и им казват: „Хайде да направим така, че на всеки да бъде добре. Ние можем да изградим вашите отношения по добър начин чрез развиващите игри. Кабала обяснява как става това”. Но никой не желае да слуша, точно както вироглавите деца пропускат всички съвети покрай ушите си.

Но ако детските обиди „до сватбата ще зараснат”, раздорите между възрастните оказват негативно влияние на целия свят, а в наши дни се отразяват и на екологията, предизвиквайки различен вид стихийни бедствия. Да не говорим за промишлеността, търговията и социалните аспекти: престъпност, наркомания, статистика на разводите и т.н.

Следва продължение…

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

[183978]

Селфито като символ на епохата ни

Реплика: Селфи е понятие, което дори психолозите не могат ясно да обяснят. Те смятат, че това е нарцисизъм. Хората получават удоволствие, снимайки себе си с камера пред смърт, падащи в пропаст или скачащи над летящ влак.

След това тези снимки се качва в интернет, днес това е най-популярното. И на всички има харесва да ги гледат!

Това е вирусът на нашия век, който психолозите не могат да обяснят!

Отговор: Защо да не могат? Ако качваш снимката в интернет, значи там ще плуваш във вечността. Интернет е нашата среща с вечността, защото това, което си сложил там теоретично ще съществува постоянно в системата на човешките взаимоотношения. По този начин ти си хвърлил себе си там.

Въпрос: Пита се защо автопортретът става форма на общуване?

Отговор: Защото човек, който снима себе си, се самоизразява! Хората, които го гледат разбират кой е той, какво изразява с мимиката си, какво иска да каже, на какъв фон се фокусира. Това е много добра и много конкретна форма на предаване на информация.

Реплика: Психолозите имат теория „социално сравнение“. Създадена е от Леон Фестингер, който е казал, че хората имат вродено свойство постоянно да се оценяват в сравнение с другите.

Отговор: Разбира се, иначе нашият егоизъм не може да се оцени. Как той може да се измери, ако не по отношение на другите: аз съм по-зле, по-добре, къде, как. Главното е да показвам на хората къде съм, с кой, на какъв фон – гледайте, завиждайте, любувайте се.

Въпрос: А защо на човек му е нужно през цялото време да снима само себе си? Снимай любимите, роднините, близките…

Отговор: Няма никакви любими. Само аз съм!

Ако обичам някого, то е само защото този човек ми доставя удоволствие. Това е същото, както обичам хубав стек. Затова селфито много ясно ни обяснява нашата любов към самите себе си, желанието да се намираме в центъра на вниманието. „Вижте, открил съм пъпа на Земята! Оставете всичко останало. Виждате ли ме? Това съм аз!“

Въпрос: А това ще ни доведе ли до задънена улица?

Отговор: Да. Днес много бързо се развиваме към осъзнаване на егоизма като зло.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.04.2016

Програмата на живота, част 2

laitman_742_03Краят на неосъзнатото развитие

Въпрос: В каква е разликата между осъзнатото и неосъзнатото развитие?

Отговор: През цялото това време ние сме се развивали неосъзнато, чрез отрицателния натиск, който ни е подтиквал отзад. Природата ни е задължавала да се развиваме, бутайки ни, чрез страдания и неудовлетворени желания, чрез усещане на постоянен недостиг.

В последно време ние дори не се надяваме, че бъдещето ще донесе нещо хубаво, но натискът отзад е толкова голям, че ни принуждава да се движим.

Гледайки напред и обръщайки се назад виждаме огромни минуси, знаейки, че утрешния ден не ни готви нищо добро. Но се надяваме, че утре ще има по-малко страдания, отколкото днес и това за нас вече е хубаво.

Такава е тенденцията на съвременното развитие. Разбираме, че светът деградира и се спуска все по-ниско, губейки всички достигнати по-рано ценности. Пред нас няма нищо, което да ни развесели и все пак вървим напред, защото настоящото ни състояние е непоносимо.

Това е нищожна и негативна форма на развитие, която ни води към по-нататъшно влошаване. Достатъчно е да погледнем проблемите, които възникват в Европа, в Далечния и Близкия Изток, в Северна и Южна Америка, в Русия, навсякъде по света.

Няма страна, където да може да избягаме от проблемите – те ни настигат навсякъде. Без съмнение, на земята скоро няма да остане нито едно спокойно ъгълче. Мир и спокойствие няма да намерим дори и на най-откъснатия остров в океана.

Ясно е, че напредваме по посока на злото. И затова съвременното поколение не иска да създава семейство, да ражда деца. Това все още е само началото, но тенденцията вече е ясна. И всичко това ни се случва, за да ни принуди да решим, че е нужно да направим нещо.

Кабала учи, че ако не поискаме да вървим към целта на творението по своя воля, по добрия път, то ще ни се наложи да се движим към нея под принуда, както се движим сега.

Целта, поставена ни от природата, е по-висша от нашата Вселена, над нашата природа. Човешкият род трябва да се развива неограничено – извън рамките на времето и пространството. Формата, в която съществуваме днес на повърхността на земята, е временна и много ограничена.

След определен етап на развитие трябва да изменим своите свойства, своите осезателни органи, в които възприемаме нашия материален свят. Благодарение на развиването на нови свойства ще можем да видим нова картина: безграничен свят и себе си в него с неограничени възможности – нито по време, нито в пространството.

Но за да преминем от днешната материална картина към новата, неограничена, ни е необходимо кардинално вътрешно изменение.

Следва продължение…

От 623-а беседа за новия живот, 08.09. 2015

[167428]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 4

Програмата на живота, част 5

Алтруисти – егоисти

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените са установили, че най­-големите егоисти са алтруистите. Това е доказано и на неврологично, и на икономическо ниво. Дори има понятие „алтруистично наказание“, тоест наказание на трета страна, за да се получи удоволствие от това. Това е, когато се наказват тези, които вредят на обществото, които не правят хората щастливи, които пречат на свободата, по този начин ние се наслаждаваме и егоизмът ни расте още повече.

Отговор: Да, разбира се. Можем да купим човек, ако му даваме подаръци, обслужваме го, показваме му любов. Така той ще получава постоянно напълване от нас, ще се наслаждава и ще свиква с това напълване и наслаждение. По този начин ние го привличаме към себе си.

Това е така наречената „женска работа“. Такава е функцията на жената, когато се грижи за мъжа, той чувства в нея ролята на майката и изпитва нужда от нея.

Но аз не виждам нищо лошо в това. Така ние, егоистите, общуваме помежду си. Ако някой не ми е нужен, аз изобщо няма да забележа, че стои до мен! Винаги забелязвам само това, което ми е нужно, от което мога да имам някаква полза или обратно, което ми пречи, заплашва ме, тоест което въздейства на моето желание в отрицателен или положителен смисъл.

Най­-висшият егоизъм действително е алтруистичният. Това е много изискан и развит егоизъм, когато аз разбирам, че на другия му харесва, както с малко животинче или с дете, постепенно го приучавам, или го заблуждавам с това, че го напълвам, а след това предизвиквам в него определена реакция, когато той вече не може без това, вече ми е длъжен.

Въпрос: До какво ще доведе това, че сега зад всичко виждаме егоизма?

Отговор: До нищо. Това е сериозен етап на егоизма, на който разбираш как да работиш с другите хора, знаейки, че те също са егоисти и че ако се отнасяш алтруистично към тях, ще ги купиш. Не е необходимо да ги управляваш чрез сила, достатъчно е просто да се отнасяш добре с тях.

Това е същата егоистична полза, но на по­-високо ниво. И както днес учените го виждат, така и обикновените хора ще видят, че всичко това е все егоизъм. Както майката обича своите деца, отдава им всичко, нуждае се от тях, а те от нея.

Реплика: Но хората са уверени, че майчината любов е истинска алтруистична любов…

Отговор: Трябва да гледаме на живота малко по­-сериозно! Аз приветствам това и го уважавам и обичам. Моята майка още е жива, аз зная как трябва да се отнасям към нея и как тя се отнася към мен. Но работата е там, че трябва да разбираме, че природата предизвиква в нас тези чувства, а не, че човек ги възпитава в себе си. Тук е разликата.

Това е важният момент: или аз действам по законите на природата, която ме пробужда по този начин и аз тичам за нещо – за храна, за секс, за семейство, за любов към родителите. Или въпреки своя егоизъм, възпитавам в себе си напълно ново отношение към другите около мен: неживата и растителната природа, животните и хората!

Тогава това, което съм възпитал в себе си с усилия и сила на волята, въпреки своята първоначална природа – егоистична и инстинктивна, то се счита за мое.

С него мога да се гордея. В нас се развиват така наречените егоистични решимот – информационни записи, които ми диктуват, че трябва да се издигна над себе си, за да достигна по-­високо състояние. Егоистично!

А как ще разбера следващото състояние, ако то не се рисува в мен в егоистичен вид? Така чувствам, че го „искам!“. Искам не само този свят, а искам и другия свят – висшия, бъдещия, извън смъртта, извън всичко! Искам да видя всичко, да владея всичко, да разбирам всичко, да усещам всичко!

И тогава аз съм готов! Науката кабала ми казва: „Искаш ли? Моля! Но за тази цел трябва да правиш ето това. Нека да ти помогна.“ И тя ми помага. Оказва се, че това е помощ против мен, когато аз се преобръщам вътре в себе си и вече започвам да мисля в други категории: не в получаване, а в отдаване, не в грижа за себе си, а в грижа за другите.

В това чувствам покой, напълване, към това се стремя! И това не е както в любовта на майката към детето. При нея това е инстинктивна любов, когато тя напълва себе си! А тук аз напълвам другите. Не моето дете, с което имам общо животински усещане, а напълно чужди, дори противоположни и неприятни на мен хора.

Така ще достигнем победата на кабалистичното съзнание. Това е голяма работа, но ще победим!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.03.2016

[179018]

Цялата еволюция е развитие на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кабала утвърждава, че нашият свят се е образувал в резултата на това, че световете са се спуснали от света на Безкрайността по 125- те стъпала. Кога се е случило от гледна точка на времето?

Отговор: За време може да се говори само започвайки с момента на създаване на нашата Вселена, а до тогава време не е имало. Това се потвърждава от последните открития на квантовата физика. Нашият свят е възникнал преди около 14 милиарда години. До този момент времето не е съществувало, в духовното няма време.

Започвайки от големия взрив, върви развитието на нашия егоизъм. Елементарните частици са започнали да се свързват в атоми за сметка на своя егоизъм, желанието да съществуват, да приближат към себе си полезното и да отделят вредното. Тази сила накарала атомите да се свържат в молекули, в кристали, минерали. Така е започнала да се формира Вселената.

Десет милиарда години Вселената се е развивала на неживо ниво, докато в нея не е започнало да се формира земното кълбо от газовия облак. То продължило неживото си развитие, докато преди милиард години на повърхността на земята не са възникнали първите примитивни форми на живот — начало на растителния свят.

След растителния свят е възникнал животинския, а след това човека. Цялата тази еволюция се е движела за сметка на вътрешната сила, скриваща се във всяко създание — неговият егоизъм.

„Егоизмът“ на веществото се определя от неговата валентност и сложността на строежа на атома. Има такива слабо егоистични вещества като кислорода, водорода. Техните атоми са много прости. А има вещества, атомите, на които са много сложни и са свързани с голям брой елементи: електрони, протони, неутрони.

В края на периодичната таблица на елементите има дори такива вещества, които започват да излъчват от себе си енергия и затова се наричат радиоактивни. Това вече е развитие до стъпалото на връзката с обкръжаващия свят, приближаващо ги към растително стъпало. Растението е основано на активното взаимодействие с обкръжаваща среда.

Тоест, ние виждаме, че съществува определен процес, придвижващ еволюциятата и водещ материята от неживото към растителното стъпало. Междинни форми между неживото и растителното са коралите, „живите“ камъни.

И в еволюцията между животното и човека има междина форма — маймуната. Кабала е наука, която се основава на откритията на хората, и няма никакво отношение към религията.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016
[180504]

Обективната самокритика, ч. 1

Как да бъда независим съдия?

Въпрос: В човека самооценката започва да се развива от най- ранна възраст, от една до три години.

Детето попива от обкръжението, от родителите, от братята си и в него се развива вътрешен глас, който му подсказва кои постъпки са правилни и кои неправилни.

Счита се, че самокритиката помага за успеха в живота, но не винаги е така. Понякога тя достига такива размери, че потиска човека и не му дава да постигне целите си. Що за механизъм по самоконтрол е даден на човека от природата?

Отговор: Цялата история на развитието на човечеството е необходимо да се раздели на две части. В първата част е всичко случило се до днешно време, когато сме се развивали за сметка на собствения си егоизъм, растящ от поколение в поколение, от година на година, от ден на ден, от секунда на секунда. Всички оценки на себе си и на обкръжаващия ни свят са произлезли от нашия егоизъм.

Дори ако човек се отнася положително с околните, това също е следствие от егоизма. Осъзнал е, че си струва да се разбира с другите и да се държи добре. Егоистичната природа на човека може да се използва както по отрицателен, така и по положителен начин.

В днешно време, в нашето поколение, егоизмът е нараснал до краен предел и затова не е способен да вземе под внимание абсолютно никой и да се съобрази с чуждото мнение. Съвременният човек не може да се обедини с никого и използва само виртуални връзки, които никой с нищо не задължават.

Защо виртуалната връзка е станала толкова популярна в последно време? Защото това не е връзка! Всеки си остава в собствената ниша. Никой при никого не навлиза и затова хората са съгласни на такава свободна връзка с другите.

Разбира се, той изхвърля във виртуалната мрежа цялата си злоба към другите, цялата си отрова. 99% от публикуваното в интернет, по радиото, телевизията, във вестниците е напоено с отрова. Средствата за масова информация са лицето на нашето поколение. Това вече не е критика, а просто изплискване навън на цялата зла природа.

Критичното отношение в човека е възможно на две нива. Едното ниво е следствие от развитието и възпитанието, влиянието на бащата и майката, братята и сестрите, домът, улицата, обкръжението, детската градина, училището, учителите, приятелите, средствата за масова информация, филмите. Пораствайки, над всичко това той изгражда своето отношение и метода, по който ще оценява другите.

Защото, ако не го научат по какъв начин да го прави, той ще възприема всяка ситуация като насочена срещу него. Съгласно възпитаните в него принципи ще оценява света, хората, обществото.

За обективна критика е необходимо да си експерт, който се издига над себе си, над полученото възпитание и жизнена  философия. „Експертът“ е способен да „влезе под кожата“ на някой друг и да погледне с неговите очи, от гледната точка на чуждата философия, образование, партия.

Човек, който може да преминава на различни нива и от там да оценява случващото се, се нарича съдия. Той съди обкръжаващото общество, а по отношение на себе си се явява само независим експерт, тоест, в тази оценка не привнася нищо от себе си.

Не може да има обективен съд, ако съдията предварително има предубедено мнение, например, принадлежи към дясна или лява партия. Съдията е длъжен да бъде неутрален, иначе ще съди предубедено, като подкупен. Това вече няма да бъде обективна критика, а оценка на другите относно себе си.

В този случай, естествено обвинявам другите, че не са като мен, тоест, по-лоши от мен. Дори ако си по-умен, по-богат, по-образован, по- солиден, все едно, аз ще те критикувам, твърдейки, че намирам недостатъци в теб.

Излиза, че за да съдя другите, е необходимо преди всичко да издигна себе си до ниво експерт, в съвършено неутрална позиция. Способен ли е човек на това? Очевидно не е.

Продължение ч. 2

Следващи публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 3

Обективната самокритика, ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[176985]

Животът изтича през клавиатурата

Въпрос: Виждам, че шестнадесетгодишният ми брат и неговите приятели живеят в студен свят, общувайки само чрез интернет, като  затворени в капсула от безразличие. Какво може да ги събуди от безразличието и как мога да помогна на брат си?

Отговор: Това е характерно за новото поколение, защото то притежава много голям и развит егоизъм, който не им позволява да се чувстват един друг. Виждаме как всички стават равнодушни. Всеки ден терористите убиват хора, но ние като че ли сме свикнали с това.

Родителите не се интересуват от децата, както и децата от родителите и все повече се отдалечават едни от други. Намираме се в естествен процес на развитие и затова не можем да се сравняваме с предишните поколения, в които са съществували други отношения между хората.

Нашият егоизъм е нараснал прекалено и това се вижда по случващите се от година на година изменения. В живота ни навлизат техниката, новите технологии, връзката чрез екрана на компютъра, чрез модема. Не се усещаме един друг, а общуваме, обменяйки кратки междуметия и емотикони.

Очевидно, това е изискване на новото поколение. Но е необходимо условие за преминаване на следващото стъпало, както обяснява науката кабала. Ако аз не се занимавах с кабала,  щях да се намирам в отчаяние, както и целия свят. Но като кабалист във всичко, което се случва с нас, виждам разочарованието от текущото състояние, което е необходимо да преживеем, за да поискаме да скочим от него на следващото стъпало.

А в следващото състояние ще поискаме да общуваме не чрез телевизионните кабели и интернет, а наистина да се обединим. Защото ще почувстваме, че отдалечаването, създадено между нас от съвременните компютри вкарва всеки от нас в пашкул, в клетка.

Днес целият ни живот е съсредоточен в тази  клетка, откъдето поръчваме пица и кола, и не искаме да видим нищо, освен екрана на собствения си компютър. Необходимо е да преминем през този етап, който  ще ни доведе до осъзнаване на злото. Ще почувстваме злото на сегашното ни състояние и неговата пустота. В живота няма да остане напълване, цел, смисъл.

Вътре в човек ще пробие въпроса: „За какво живея?“, точно в това равнодушно поколение, което е станало толкова механично. Тогава ще видим прекрасното му развитие.

А засега да се стараем да обясним към каква цел ни води това развитие и каква е ползата от него. Компютрите ни разкриват истината, носят усещането, че не могат да запълнят живота на човека.

Човешкият живот протича не през клавиатурата и мобилния телефон, а в чувствена връзка един с друг, когато се издигаме на по-високо стъпало на възприемане на реалността и започваме да чувстваме висшия свят. Тогава усещаме живота си вечен и съвършен.

Науката кабала ни обяснява пред каква врата стоим в новата реалност, която е готова да се отвори за всички. Хайде заедно да работим над това, да приближим човечеството до разкриване на вратата в новия свят.

От програмата на радиостанция 103FM, 08.01.2016

[175670]

Две алтернативи за бъдещето на човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Съгласно науката кабала, са ни отпуснати 6000 години за крайното поправяне на света. Тоест, са ни останали само 224 години до това време и какво ще бъде тогава?

Отговор: Ще бъде много хубаво! Ще живеем в много хубав свят, който от по-рано ни е приготвен и ние непременно ще стигнем до него. Въпросът е само: „Кога“?

Може да стигнем по-рано, без да чакаме 224 години, дори още през своя живот и по добър път, а не по пътя на страданията и войните, които сега назряват в света.

Тоест, можем да приближим доброто състояние за сметка на разумното, рационално уравновесяване на силите между нас, като хора, виждащи и разбиращи крайната цел, и решаващи да я достигнат по-скоро.

Крайната картина вече е известна и тя е забележителна. Максимумът, който ни е останал до нея е 224 години. Имаме две опции за достигането на тази картина. Или да чакаме 224 години и през цялото това време да се мъчим, или да стигнем по-рано и по добрия път.

Въпрос: Как ще изглежда поправения свят?

Отговор: Човечеството ще установи равновесие между двете сили: доброто и злото, силата на ненавистта и силата на любовта. Ще използваме тези сили в правилна, балансирана форма. Не е възможно да има ненавист без любов и любов без ненавист.

Тези противоположности винаги се съпровождат една друга, така е построена цялата система на природата. В най-малкият атом има положителни и отрицателни заряди, балансирани помежду си, във всяка молекула, при обмяната на веществата, в химичните и биологични процеси, във всичко, във всяка макро или микро система.

И разбира се, в нашето тяло, в нашите мисли също винаги присъстват две сили. Относно човека те се проявяват като ненавист и любов. В идеалното състояние, тези две сили трябва да се уравновесяват една друга. Засега не знаем какво е това и не можем да го направим нито в едно място. Не можем да приведем пример къде може да съществува.

Балансирането на ненавистта и любовта означава, че и двете действат заради рационалното съединяване между тях. И добрата, и злата сила разбират, че и двете са предназначени, за да установят помежду си равновесие, да се допълнят една друга, и на двете да е хубаво.

А когато и на двете е хубаво, означава, че те произвеждат нещо трето, тоест състояние, в което тези две сили се използват напълно и правилно: и ненавистта, и любовта. Тогава те произвеждат третото състояние, което трябва да достигнем – усещането на райската градина, съвършенството.

Рай е правилното съчетание на ненавист и любов, и такова ще бъде крайното състояние на човечеството, което непременно ще достигнем. Имаме само две алтернативи: да стигнем до него по бърз и приятен път, или по бавен и мъчителен.

Въпрос: От къде гадателите, правещи предсказания, могат да знаят бъдещето?

Отговор: Гадателите не говорят за състоянието на крайно поправяне, те виждат само спирките по този път. Има хора, притежаващи специални екстрасензорни способности, които могат предварително да почувстват нашите запланувани в бъдеще състояния. Тъй като всичко вече съществува предварително, само не е известно по какъв път ще бъде реализирано: по хубав или по лош.

Въпрос: Как може гадателите да предричат някакво събитие в определена година, ако имаме свобода на избора?

Отговор: Обикновено гадателите виждат лошото развитие на събитията. А ако можем да се обединим помежду си и да предпочетем силата на доброто, то можем да усилим добрата сила в природата. По такъв начин бихме уравновесили злата сила и изменили страшното предсказание на добро. Възможно е да се направи.

Гадателят говори за това бъдеще, което ни очаква, ако егоизмът ни би се развивал свободно, без нашето вмешателство.

От програмата по радиостанция 103FM, 11.12.2015

[172488]

Войната по пътищата

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: През 2015 година рязко се увеличи броят на пътно-транспортните произшествия в Израел. В страната загинаха 357 човека, което е с 12% повече от миналата година.

При това през 2012 година имаме известен спад, а след това рязко увеличаване, което продължава до днес, независимо от предприетите мерки.

Отговор: Едновременно с това расте егоизмът, хората стават по-мрачни, непоносими, нетърпеливи и нетърпими. Естествено,  те не могат да действат по друг начин и обезумяват. В този момент те не могат да контролират себе си.

С други думи, ако нещо е насочено против желанието ми, аз съм готов да убия, да размажа другия, за да го няма! Натискът от дълбините на егоизма ми, е най-силното действие. При това то така ме завладява, че вече нищо не помня и нищо не разбирам – просто действам!

Достигнахме до такова състояние, когато егоизмът не може да бъде уравновесен от никакъв разум. Разумът попада под въздействието на нарастналия егоизъм и егоизмът заема неговото място и тласка човека към какво ли не!

Вижте как действат арабите. Омъжена жена, майка на малки деца взема нож и тръгва да убива. Нима в нея няма майчин инстинкт?! Но тя става и тръгва, като зомби.

Същото е и по пътищата! Егоизмът си е егоизъм! Без значение от чия страна и как. Надига се в мен и край, само той ме движи!

Затова няма значение дали излизат с ножове или те блъскат с кола – програмата е една: „Трябва да го убия! Да изчезне от пътя ми!“

Виждам как хората се изпреварват и отрязват пътя на другия. При това на равно място. А много от тях за никъде не бързат!

Въпрос: Какво да направим?

Отговор: Докато не поправим егоизма, нищо не може да се направи! По пътищата ще загиват повече хора, отколкото във войните! Ако изчислим загиналите във всички войни в Израел, то мисля, че по пътищата са загинали много повече хора.

И нищо не можеш да направиш с това. Трябва да се убива егоизма, в противен случай той нас ще убие. И не само по пътищата, а навсякъде! Ако пресметнем какво прави егоизмът ежедневно с нас, бихме се ужасили!

Това зло трябва да бъде осъзнато и тогава с него можем да започнем да работим. Иначе нищо няма да помогне! Все така ще си продължава, докато всеки под въздействието на правилното възпитание не се изчисти от егоизма.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 12.01.2016

[174652]

2015 година – година на онлайн-ненавист!

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Според мнението на известни специалисти в интернет мрежата, 2015 г. стана година на изгаряща ненавист във виртуалното пространство. Генералният директор на една от социалните мрежи стана жертва на расистка атака на собствения си уебсайт, животът на художник-карикатурист се е превърнал в ад заради тролове, много жени станали обект на заплахи от изнасилване и убийства.

И това са само няколко примера от тревожната тенденция. Според изследване на Demos: всеки месец се публикуват 480 000 туита, които могат да бъдат определени като расови обиди. Институтът по предотвратяване на онлайн ненавистта: в сравнение с преди, езикът на ненавистта е станал по-приемлив за обществото.

Ако по-рано можехме с намеци да изразим негативно отношение, то към 2016 година коментариите в социалните мрежи станаха нагли и откровени. Ако преследването и обидите в интернет се развиват така и в бъдеще, социалните мрежи ще отблъснат младежите.

Реплика: Несъмнено, интернет ще преодолее периода на бандитизъм, ще изхвърли бандитите от себе си. Наистина, по естествен път това може да отнеме десетки години,  тъй като в него господстват търговците на сензации и ненавист.

Така че, спасението ще дойде от друга страна – не от страна на човека и обществото, а от природата, която развива в нас егоизма, а новият егоизъм ще прерасне в   еснафска омраза и на него ще му стане безинтересно ваденето на мръсни ризи и всички тези търговци сами ще измрат, т.е няма да има купувачи за тяхната стока.

[173523]

Движение по лъча на светлината

Въпрос: Баал а-Сулам, великият кабалист на ХХ век, в един от своите трудове пише за възможността от трета и даже от четвърта световна война. Как смятат кабалистите, това ще се случи ли или не?

Отговор: Кабалистите виждат общата система на управление и възможностите, които стоят пред нас. Те виждат, че във всеки човек и в цялото човечество съществува свобода на волята.

Има два пътя, по които ние преминаваме всякакви състояния: път на страданията и път на светлината.

Ако ние желаем да вървим по обикновените пътеки на материалния живот, мислейки само за него и без да прилагаме усилия да се повдигнем над нашия свят, тогава този свят ще ни подгони в още по-голяма безизходица, за да може, в крайна сметка, да ни принуди да се издигнем.

Но преди да решим с какво да започнем подема, ние ще преживяваме огромни страдания, включително трета и четвърта световни войни и други ужасни състояния. Виждаме, че засега нищо не се променя към добро.

Въпрос: Тоест, във висшата програма е заложена трета и четвърта световна война, и сега всичко зависи от нас, хората, доколко съзнателно ще се включим в програмата на Природата?

Отговор: Не само това. В програмата на Природата са заложени екологични проблеми, глад, климатични удари, земетресения и др., с цел така да ни разтърси, че да усетим необходимостта от следващата степен на развитие. Но всичко това е чрез животинското възприемане на материалното тяло!

А ако пожелаем да повдигнем себе си духовно, тогава ще се включат съвсем други сили, защото ще започнем да влияем на самата система на управление! Не нашата нисша система ще ни застави да излезем на следващата степен, а ние сами, доброволно, ще излезем на нея. И тогава нашето участие ще изглежда по съвсем друг начин, и светът ще стане прекрасен.

Ние разумно ще се включим в управлението и ще тръгнем напред, разбирайки заради какво. Това напълно ще измени нашия живот и отношението към него. Такова движение се нарича движение по лъча на светлината.

Светлината е подемът над нашето животинско съществуване, това е желанието да се сближим с Висшия.

Над мен се намира система за управление, която трябва да усвоя, в която е необходимо да се включа. Приближаването към нея се нарича движение към светлината. Този път трябва да премине всеки човек и тези, които не са преминали, ще дойдат и ще преминат.

От урока на руски език, 20.09.2015

[167515]