Entries in the 'Развитие на егоизма' Category

Ода за завистта

Тъй като всички сме социални създания, чувството за завист е познато на всеки от първа ръка. Но можем ли наистина да оценим завистта? Не онова детско раздразнение, която натоварва сърцето с безплоден товар, а мощният източник на енергия, който трябва да бъде насочен в полза на работа?

– Виж тези момчета, – казваше мама. – Те са добри, добре им се получава. И ти можеш да го направиш също толкова добре.

От детството се нуждаем от примери, насърчаващи ни да постигнем нещо повече. Човек се развива, завиждайки на другите – понякога осъзнато, понякога неосъзнато. За да се движи напред, трябва всеки път да се проникне от впечатлението от следващото състояние и да се устреми към него. Новото стъпало започва с това, че си го представяш, искаш го, завиждаш на онези, които го имат. Можеш да завиждаш дори на  себе си от бъдещето. Но без тези ярки илюстрации от днес не можеш да го направиш.

Завистта е лоша, когато изисква да принизиш „самозабравилите се от обкръжението ти или да слезеш на нивото на лошата среда. Но, ако искаш да станеш като най-добрите около теб, тогава завистта е полезно и незаменимо средство, което те подтиква към подем.

Помня, че родителите ми купуваха списания за наука и технологии, за медицина. Домът ни беше пълен с плочи, след това започна ерата на телевизията. Пред мен се откриваше свят, привличащ с безброй възможности и разпалващ желания. До сълзи завиждах на космонавтите: „Как може това да се случва без мен?“. Завистта ме буташе напред, опъвайки здраво платната на надеждата.

Ако вземеш завистта от детето, какво ще остане? Растение. Въпреки, че дори растението е от думата расти, то първоначално е пропито от образа на своята бъдеща зрялост.

Всяко постижение, всяка стъпка започва с потенциала, който се разкрива на човека, свири на струните вътре в него и предизвиква завист. Оттук и всички наши детски игри, в които се чувстваме по-силни, по-умни, по-възрастни, в нещо по-добри. Оттук са и нашите стремежи и амбиции.

Но човешкият егоизъм не спи и си присвоява този порив, яхва тази вълна, принуждавайки те да се съревноваваш,  да дърпаш одеялото към себе си, да мачкаш другите, да ходиш по главите им, да воюваш, да унищожаваш. Това, което би могло да бъде добро, е опорочено и извратено. Когато се комбинира с егоизъм, завистта става разрушителна.

Природата ни е дала съкровище, а ние го развалихме, както и другите ѝ дарове. Животните се хранят едно с друго инстинктивно от насъщна необходимост, без доминиране, без желание да унижат някого, да навредят на някого. Човек от завист е готов да изкорени, да унищожи целия свят, само за да постави другите „на място“.

„Нека не аз да завиждам, а на мен да завиждат“ – това е жалкото мерило на нашите усилия. От хилядолетия егоизмът расте в хората, предизвиквайки войни, довеждайки до смърт цели цивилизации. Понякога, задушавайки се в страданието, ние спираме, успокояваме се. Но не за дълго. Новата касапница е само въпрос на време.

На тъмно

„Душата на човека е свещ на Твореца“

Мишлей

Лоша завист е, когато виждаме свещите на другите и усърдно ги гасим.

А добра завист е, когато се запалваме един от друг.

Може да си кажем, че няма защо да страдаме. Нека всички да са добре. Нека всички да бъдат вътрешно развити, толерантни, благосклонни, дори на елементарно ниво, за да живеем заедно в мир, правилно да използваме ресурсите и де се подкрепяме един друг.

Но нашата природа е структурирана по различен начин: тя се фокусира върху това, което имат другите и го сравнява със собствените ни достояния. Чуждото вади очите. Не може всички да бъдат добре, защото не го искаме. Ако всички са удовлетворени, то никой не е удовлетворен. Поне в нещо трябва да се откроявам, за да могат другите свещи да избледняват на фона на моята. А още по-добре е другите да угаснат. Нека завистта да свети в другите, а не светлината.

Така че, духайки свещите на другите, ние гасим нашите…

В този затворен кръг, в тези тъмни сенки на егоизма човечеството броди от незапомнени времена. Няма значение какво искам. Важното е какво ще ме издигне над другите. Моята цел не е да стана по-добър, а да стана по-добър от другите. И това разваля всичко.

При такива отношения е невъзможно да се изгради нормален живот. Дори на теория. Например, на мен и на съседа ми дават нов Кадилак. Аз търся разлики и не намирам. Абсолютно еднакви модели са. Всичко е абсолютно същото. Но поне в нещо неговият Кадилак трябва да бъде по-зле от моя. Поне с драскотина. Откъде се взе тя?…

Или да кажем, че всички получават по един милион в сметките си, без данъци и условия. Милионът, разбира се, е страхотен. Но гледайки другите,  все повече се убеждавам, че съм го похарчил погрешно. Глупаво се получи. По-добре да бяха дали хиляда, но само на мен…

Може да се бориш с природата си колкото искаш, но тя е по-силна, по-хитра, по-изобретателна. „Не искам да се показвам пред никого, не искам да се хваля с нищо, не искам да изпитвам завист и да бъда обект на завист…“ Чакай, а каква е тази твоя снимка във Фейсбук? За какво ти е нов модел смартфон? Сигурен ли си, че винаги критикуваш другите принципно, а не защото те, за разлика от теб, са успели да спечелят без последствия? И дори да си бял и пухкав, не гледаш ли какво правят другите? Не сравняваш ли успехите им с твоите в търсене на приятни различия?

Завистта не е порок

„Малцина от нас могат да понесат щастието. Имам предвид щастието на ближния“.

Марк Твен

Завистта може да тлее или да избухне, но във всеки случай рядко я използваме правилно. И проблемът не е в нея, проблемът е в нас. Нашите ужасни критерии са лишени от здрав разум, да не говорим за истинска човечност. Нашият тесен „перископски“ поглед не ни позволява да видим единния свят. Егоистичното възприятие го разчленява на фрагменти, разделяйки и насочвайки  хората към безкрайна надпревара за „личен успех“.

 Този „успех“ не е нищо повече от общ провал. Целият съвременен свят е формиран от тесни интереси. Той стои върху борбата за власт и статус, върху антагонизма, върху завистта, която изисква да се издигаме не над себе си, а над другите.

И спасението е само едно – единство.

Когато хората са сплотени, те не си завиждат „черно“. Напротив, стремят се да осигурят всичко необходимо един на друг, виждайки във взаимното отдаване залог за общ и личен успех. Единството не просто ни смекчава, то променя скалата на приоритетите, осветява качествено различни ценности и ориентири, насочва човека към развитие. И много улеснява живота, защото в общата грижа за другите всеки се чувства защитен, всеки е сигурен в днешния и утрешния ден, всеки има кауза, радост, цел.

Благодарение на единството всичко се трансформира, проявява се в друга светлина. Съвсем различен е животът: наистина съм необходим и ценен, и се радвам на това. Съвсем различни са критериите: не търсим нарцистично превъзходство, не съдим по себе си, ценим добрата връзка. Съвсем различно е обществото: не завиждаме за успехите на другите и в отдаване се стремим да ги повторим, да ги надскочим.

Мога да завиждам на учени, художници, артисти, дърводелци, спортисти – и това няма да навреди на никого. В крайна сметка се гордеем не с това, което имаме, а с това, което даваме на другите. И това ни помирява, окрилява, вдъхновява, възвисява всички.

Няма нужда от нравоучения и аскетизъм. Завиждайте здравословно, завиждайте повече, завиждайте по-силно. В крайна сметка това е бяла завист, напълнена с общ подем, общ смисъл, светлина. Тя не настоява за насилие, а ни призовава един към друг, към прекрасен, пълноценен живот. Трябва само да се държим заедно, въпреки всички различия, издигайки се над тях. Ако се отнасяме правилно един към друг, значи завиждаме правилно.

 [278767]

Как да обясним самотата?

Въпрос: Как да обясним самотата, когато човек не може да намери дори взаимна симпатия? Сега има много такива хора. Това означава ли, че нямат сродни души и са самотни завинаги?

Отговор: Егоизмът в нас се развива непрекъснато, от началото на сътворението до наши дни и ще се развива все повече и повече.

С развитието на личния егоизъм всеки човек ще се чувства все по-отдалечен от другите хора. Ще му бъде все по-трудно да намери своята половинка и като цяло да се събира с приятели.

Ако човечеството не започне да се поправя, то бъдещето му, разбира се, ще бъде все по-жалко. Хората ще живеят в своите кутийки и това ще бъде тяхната участ.

Реплика: Но това е голямо страдание.

Отговор: Те ще свикнат, ще започнат да вземат наркотици или нещо друго. Какво можеш да направиш против егоизма? Или го поправи, или го остави такъв, какъвто е и бавно го приглуши.

ОТ ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 20.03.2019

[276762]

Ръстът на егоизма определя еволюцията

Въпрос: С какво е свързан фактът, че хората са изгубили връзката помежду си, страхуват се да се обединят в семейство, не могат да си намерят партньор?

Отговор: Егоизъм. Няма друга сила, която да противодейства на всички наши уж добри намерения, пориви. Само нашето его ни кара да искаме повече от другите, въпреки другите, срещу другите. Нищо не можем да направим с него. Борбата е безполезна.

Ето защо трябва да знаем, как да получим висша сила, за да балансираме егото. В това е същността на методиката за издигане над егоизма, която ни позволява да го използваме не за собствена полза, а за другите, за да постигнем нивото на Твореца.

Цялата еволюция е нарастване на егоизма в нас. От хиляди години, ежедневно, егоизмът в човека се увеличава все повече и повече.

А науката кабала ни обяснява, как можем да го използваме правилно. В това ни помага най-вътрешната, най-могъщата висша сила, която управлява всичко и ни учи, как да видим, как да оценим, как да се свържем с всички, как правилно да използваме егоистичната сила. Когато работим по този начин, променяме съдбата си.

Въпрос: С еволюцията нашият егоизъм всъщност расте ли?

Отговор: Разбира се! Именно ръстът на егоизма определя еволюцията.

Въпрос: До какво ще ни доведе?

Отговор: Или до смърт, или до правилно възприемане на егоизма.

Въпрос: Какво да направим, за да не ни доведе до смърт?

Отговор: Всичко вече е заложено в програмата на природата. В крайна сметка няма да загинем и няма да изчезнем. В последната минута нашият егоизъм ще се превърне в обратното на себе си. Той ще види, ще усети – но това е на последната степен -, че ако не направи тази крачка, ще умре. Това егоистично ще го доведе до обратното действие, до противоречие със себе си.

От урока на руски език, 24.05.2020

[267652]

Връзка без смартфони

Реплика: В Британия пускат ново приложение, което възнаграждава студентите за времето, прекарано без смартфони. То вече е популярно в Норвегия, Дания, Швеция.

Студентите ще получават по 10 точки за всеки 20 минути, през които не използват своя смартфон, от седем сутринта до единадесет вечерта. Точките могат да се разменят за стоки и услуги: кафе, билети за кино, дрехи и т.н.

Отговор: Не съм сигурен, че смартфоните ще се задържат дълго време.

За какво са нужни безполезни разговори, които идват от вътрешното ни безпокойство, от неразбирането на това, което се случва около нас и в света? А когато човек намери отговор на това и се хване за същността на случващото се, повече няма да са му нужни дребните събеседници, безполезно запълващи ефира.

По интензивността, с която днес се използват смартфоните, съдя, че скоро ще отминат. Ще изчезне желанието.

Въпрос: Тоест, ще се върне желанието за непосредствено физическо общуване?

Отговор: Не, ще бъде на друго ниво – вътрешно. Ще възникнат други желания, друга цел. Хората ще се опитат да намерят по-вътрешен слой от природата на отношенията помежду си. Това ще ги притегля, увлича, ще ги напълва. Те ще започнат да се стремят към това.

Въпрос:  Какъв е този слой?

Отговор: Информация за нашия свят, но по-дълбока, скрита вътре в природата. Това е информация за случващото се в самата природа и проявяващо се във всеки от нас и във връзките между нас. Този източник ще ни бъде много, много интересен.

Всичко останало, което сега търсим, е само неосъзнатата връзка с този източник. Друго не трябва на човек. Именно това той търси през цялото време.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 13.03.2018

[226387]

Сюрпризите на  еволюцията, ч.4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Еволюцията ни води към разбирането, че проблемът е във връзката между нас и не можем да живеем заедно в такова напрежение. Трябва ли природата да създаде в нас нови свойства, които да позволят  разрешаването на възникналата криза?

Отговор: Преди в кризисни ситуации природата наистина е помагала,  като е създавала  нови свойства. Но сега няма да бъде така – тук човекът сам трябва да се заеме със своето поправяне, защото ние вече сме на човешка степен на развитие.

Човечеството е преминало развитието си на нежива, растителна и животинска степен за сметка на своя егоизъм. А развитието на човешкото ниво трябва да върви над нашия егоизъм, тоест, за сметка на висшата сила, на светлината, възвръщаща към източника, на вярата над знанието  – на добрата сила, а не на егоистическата.

Тази сила трябва да привлечем към себе си. Тя е скрита в дълбините на природата, но не действа в нас, защото  ние не я искаме, подсъзнателно я отблъскваме от себе си.

Въпрос: И какво е необходимо да  направим за това?

Отвор: Просто да започнем да се интересуваме от този въпрос,  защото от него зависи нашето добро бъдеще. Затова е необходимо да се запознаем с обясненията, които дава науката кабала. Надявам се, че вие няма да се объркате в лъжливи новини и всевъзможни лъже методики, а ще разберете какво е необходимо да се направи, за да се гарантира хубав живот на нашите деца и внуци.

Въпрос: Значи, вместо да участваме в демонстрации, по-добре да седнем  да се учим?

Отговор: Демонстрацията показва омразата ни един срещу друг и затова няма нищо по-лошо от нея. Ние мислим, че така изразяваме своята свобода на избора, но всъщност, това е най-голямото зло. Та нали с това показвам на другия колко съм против него и го ненавиждам. Това е ужасно действие.

Въпрос: А какво трябва да се направи, за да се подобри състоянието на обществото и да се изключи омразата?

Отговор: Затова трябва да се премине специално образование. Демонстрациите  са били полезни на предишните етапи, когато селяните или работниците са протестирали срещу елита. Но днес само промяната на самия човек може да повлияе на еволюцията и да предизвика нейния  скок.

Всичко, което остава да направим, продължавайки старата тенденция, е само още веднъж да  докажем на себе си, че сме стигнали до задънена улица. Целият технически прогрес: електрически автомобили, пътуващи без водач, електронни бръмбари и други подобни, в крайна сметка ще ни навредят, защото произлизат от нашия егоизъм.

Затова за предпочитане е ”да седиш и нищо да не правиш“, защото сме стигнали дo състоянието, когато всички наши изобретения в крайна сметка се превръщат във вреда за човека. И ако   сега не виждаме  тази вреда означава, че  скоро ще я видим,   не може да бъде по друг начин, ако в основата лежи егоизмът.

Това звучи остро, обаче тук е необходим нов еволюционен скок, който ще продължи еволюцията, но вече на следващото ниво.

От 932-а беседа за новия живот, 14.12.2017

[219559]

Предишни пубикации:

Сюрпризите на еволюцията, ч.3

 

Изненадите на еволюцията, ч.1

Въпрос: Еволюцията върви напред и човекът продължава да се развива. Какви промени ще настъпят в нас и по какъв начин: постепенно или може изведнъж да  настъпи рязък скок?

Отговор: В природата няма никаквa непридвидимости и случайности, няма изненади. Но някои процеси се разкриват в нас последователно и непрекъснато, а в други промените се натрупват кумулативно, и след това изведнъж се проявяват в рязък скок.

Така наивното дете може да гледа бременната жена и да мисли, че тя просто дебелее все повече и повече. А след това изведнъж започва да ражда и след няколко часа се появява ново създание в света: бебе. Това внезапно събитие ли e или не? Всичко зависи от това, как го гледаш.

Ето така еволюцията се движи напред във всеки случай и във всеки миг. Развитието е непрекъснато и стъпка по стъпка, всичко е само въпрос на това, колко го забелязваме. Но съгласно науката кабала във всяка секунда се разкриват нови информационни записи /решимот/ от състоянието на разбиване, „прегрешението на Адам“, което  се е случило в нашите корени.

Активизират се блокове от егоистична информация, които ускоряват процеса на развитие. Еволюцията е процес на развитие на егоизма на неживо, растително и животинско нивo на общата природа, а също и в човека на същите четири нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Така ние постоянно се развиваме, без скокове. Развитието винаги върви по причинно-следствената верига от състояние в състояние. Изглежда, че изведнъж има резки скокове, когато едно състояние се сменя с друго. В действителност скритите промени дълго са се натрупвали, а след това са се проявили, както при раждането. Ако знаехме какво се случва, резките промени нямаше да бъдат изненада за нас.

Новото състояние е издигане на следваща степен, преход към ново качество. Като зародишът, който е бил част от тялото на майката, а след това изведнъж става самостоятелен и може да съществува извън нея. Това е качествена разлика.

А по-късно, когато порасне и стигне до пълнолетие, става самостоятелен човек и се отделя от бащата и майката, не виждаме в него такива кардинални изменения. Но всъщност, вътре в него се случват качествени промени, когато детето се превръща във възрастен, независим човек, отговорен за себе си и за другите.

Въпрос: Защо наричате еволюцията процес на развитие на егоизма?

Отговор: Защото цялото развитие  става за сметка на растежа на егоизма вътре в човека. И не само в човека, защото цялото творение е желание за наслаждение, което действа само заради своето удовлетворение. Неживата природа, растенията, животните и хората само търсят как да напълнят своето желание по най-оптималния начин: тоест, да вземат предвид всички вътрешни условия и съгласно това да решават какво да правят, за да получат напълване, приятно за техния егоизъм.

Но това егоистично развитие върви не просто линейно от нула до сто процента, а се случва на четири стадия: нежив, растителен, животински и човешки. Когато егоизмът завърши своето развитие на първия стадий, той трябва да премине  на втория, който е качествено различен от предишния, растението се различава от камъка, животното от растението, а човекът от животното.

Промените се натрупват, а след това настъпва скокообразно изменение на качеството. Това са скоковете в процеса на еволюцията на Земята, които определя науката: от първите микроорганизми до животните и човека.

Следва продължение…

От 932та беседа за новия жизвот, 14.12.2017

[219315]

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 4

Отдаването е източник на наслада.

Въпрос: Егоизмът е природата на човека. Но, от друга страна, има човек, има егоизъм и има цел. Ако човекът промени посоката на своето его, ще види много важна цел и ще се насочи към нея. То тогава по този път егоизмът ще му даде източник на положителна енергия за движение напред. Каква е целта?

Отговор: Целта е да насочим себе си към отдаване на другите, когато виждаме в това източник за наслаждение. Нали човекът се нуждае от удовлетворение. Егоизмът е потребност да се наслаждаваме, той се явява движеща сила на цялата материя. Тогава ти си както майката, която отдава на своето дете и от това получава голямо удоволствие, на нея не са и нужни други източници за наслаждения, само то, детето, да изяде още една лъжичка каша.

Ако започнем да гледаме на другите като на свои малки деца, т.е. те ще бъдат възприемани от нас като нашите лични, най-вътрешни, дълбоки желания, и ще усещаме техните потребности като свои най-съкровени, тогава с удоволствие ще започнем да ги напълваме и при това и ще се напълваме с неизказана висша енергия, удовлетворение, наслаждение.

Тук се крие психологичен проблем: да усещаш чуждите като себе си, като своя част. Но това е възможно. Такава задача поставя пред нас природата. Ще загниваме до тогава, докато не осъзнаем тази необходимост.

А природата ни дава такава възможност: или се развивате по-нататък, или умирате и от цялото нещастно човечество нищо няма да остане. Както човекът умира в края на живота си, така и човечеството, като един човек, постепенно ще умре, ако не разбере, че изходът е в съвършено други отношения.

Въпрос: Какво все пак повече привлича човека: красивото бъдеще – това, че той ще успее да почувства наслаждение в другите, или страданията, които го тласкат към това? Кое повече го привлича напред?

Отговор: Зависи от нивото, на което се намира човекът. Има хора, които ходят на работа, защото трябва да хранят семейство. А има и такива, които превръщат работата си в удоволствие и се наслаждават на своето майсторство.

Не е важно, какъв е човекът по професия, може да бъде даже зидар. Да допуснем, че той реди тухли и изпитва наслаждение от това, което създава. Той получава енергия от Твореца, от Висшия. Такъв подход зависи не само от самия човек, но още и от неговото възпитание.

Следва продължение…

[217739]

Сюрпризите на еволюцията, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Историята показва, че големите скокове в еволюцията и раждането на нещо ново винаги се предшестват от такава сериозна криза, като ледниковия период. Ако ни предстои нов скок в еволюцията означава ли, че кризата преди това е неизбежна?

Отговор: Новият скок в еволюцията се отнася до вътрешното развитие на човека. Ние сме длъжни да се убедим, че е дошъл краят на нашето егоистично развитие и че е невъзможно да продължаваме така. Ако останем в нашия егоизъм, няма да можем да се развиваме по-нататък, нашият живот ще става все по-лош заради неправилната мрежа от връзки.

Има само две алтернативи. Или ще ни се наложи да скъсаме свързващата ни мрежа, което очевидно е невъзможно, тъй като съответства на вътрешната потребност на човека.

Трудно е да си представим как ще унищожим всички системи, които сме създали: facebook, google и т.н. Или да се заемем с поправянето на своята природа, на своя егоизъм, за да желаем един на друг добро, а не зло. Тогава ще можем да използваме тези системи за благото на човека.

Въпрос: Новият еволюционен скок свързан ли е със социалните мрежи? Трябва ли да се научим да живеем в тях?

Отговор: Социалните системи са огледалото, което ни показва нашето истинско лице. Ние виждаме в тях себе си.

Най-важното, което трябва да променим в себе си, за да преминем на нов етап на еволюцията, са нашите вътрешни мотиви, какво ще желаем на другите – добро или зло. В това се състои същността на еволюционния скок, който ще ни пренесе от днешния начин на живот в утрешния свят.

Въпрос: Съвременният човек от сутрин до вечер е под постоянен стрес, натоварен с проблеми, свързани със семейството, децата, работата. Къде в този вечен проблем може да намери време за размисъл за своето поправяне, за еволюционния скок?

Отговор: Ние виждаме как Америка се е разделила на два непримирими лагера: либерали и консерватори, и милиони хора намират време да участват в демонстрации и спорове в социалните мрежи. Ако егоизмът е разделил хората на такива полюси: плюс и минус, то е очевидно, че те използват всички средства за борба един с друг.

Въпрос: Ясно е, че за враждата един с друг винаги ще се намери време. Но как да намерим време, за да се замислим за поправянето на своето желание и вместо вреда да пожелаем на
ближния благо?

Отговор: Ще се намери време за мисли за нашето поправяне, ако хората разберат, че в противен случай ще се унищожат един друг.

Въпрос: Кой е длъжен да премине този нов етап на еволюцията, тоест промяна от желание да унищожиш другите на желание да им помогнеш: само младите хора или обратно, само възрастните?

Отговор: Тази промяна трябва да я извършат абсолютно всички и това ще бъде държавна програма, по решение на правителството: нова система на възпитание и образование. Преди всичко трябва да се обясни на човека, че той има толкова много проблеми, защото е изпълнен с ненавист и през цялото време мисли как да направи злина на другите.

В резултат на новото образование хората ще разберат, че е необходимо да се издигнат над техния егоизъм. Не е важно какви недостатъци виждаме един в друг, всичко ни се рисува от нашия вътрешен „демон“, който се намира се във всеки.

Следва продължение…

От 932- а беседа за новия живот, 14.12.2017

[219500]

Без коментар…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Неотдавна публикувахте статия за това, че жените не искат да раждат, в тях се потиска майчинският инстинкт. Само не разбрах защо обръщението е към жените и за жените? Нима жените сами се заплождат и вземат решение за раждане?

А Вие поинтересувахте ли се дали мъжете искат деца? Искат ли да възпитават, да влагат сили, пари, да им отделят нужното внимание, да се грижат за тях?! А иначе се получава сякаш има отделна страна, където живеят само жени, станали егоистки.

Отговор: В това, което се случва, са виновни не жените и не мъжете, а цялото общество, което не разбира за какво и заради какво живее.

То е станало толкова егоистично, че скоро във всичко ще ни заменят роботи. Всеки ще има свой, напълно автоматизиран дом, от който без да излиза, човек ще се чувства в Швейцария, или на Елбрус – където си поиска, ще вдъхва мириса на планинския въздух, на морето – каквото иска.

Лежейки на кревата си, ще може да усеща топлия пясък, сякаш лежи на плажа, или огъня, около който стои с приятели. И всички тези усещания ще създават в него роботите, огромните екрани от четирите стени.

При това той няма да е длъжен на никого за нищо. Няма да му е нужна нито жена, нито мъж, нито деца, никой… А още по-добре, ако му сложат на главата няколко електрода, и той ще бъде щастлив. А още по-добре, ако изобщо не бъде. Защо? По-добре е просто да не съществува.

Скоро ще видим в Интернет такава реклама: „Който не иска такава участ, не желае да съществува, моля да се запише“. Към това ни водят. А всичко започва с отсъствието на желание да се създава семейство, да се раждат деца, да се продължи рода.

Въпрос: Тоест?

Отговор: Нямам коментар… No comments…

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 22.06.2017

[210303]

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 2

каббалист Михаэль ЛайтманНови форми на егоизма
Реплика: Егото е двигател на прогреса. То е извело човечеството на много високо ниво. Егоизмът дава на човека колосална енергия.

Отговор: Вярно е. Докато егото не започне да ни поглъща, както революцията изяжда своите деца.

Днес можем да се насладим на егоизма само докато виждаме в него прогресивно напълване. Но то спира. Вижте днешния свят: огромна криза. А може би сме искали да стигнем до нещо хубаво, светло. Всъщност, никой не желае злото. А се оказва, че всички само причиняват зло един на друг.

Човекът няма друг източник на енергия, освен егоизма. Затова виждаме, че човечеството започва да загнива, като старец, който няма нито сили, нито мисли, но него все още го дърпа егоизмът, докато съвсем не издъхне.

Въпрос: Ако нямаме друг източник на енергия, как можем да построим обществото на бъдещето, за да бъде егоизмът под контрол и да дава храна за цялото човечество?

Отговор: Егоизмът не трябва да се променя, а да се развива.
Обаче ние го развиваме само в рамките, в които съществуваме днес, т.е. в рамките на неживата, растителната, животинската и човешката природа. А човешката природа е наполовина животинска, защото аз съм едновременно животно и човек.

Животинското ниво е храната, сексът, семейството. Човешкото ниво е богатството, властта, знанието.

Това е всичко. Ние имаме шест параметри на егоистичното развитие. Когато идват до някакво напълване, до някаква граница, те започват да увяхват, да се намаляват, да губят своята привлекателност. Точно така става и с възрастните, ние губим интерес към детските книги и към юношеските увлечения, ставаме по-спокойни, имаме вече други напълвания.

А в днешно време виждаме как егоизмът преминава към някакви необикновени, дори уродливи форми. Децата не искат да тичат, да се разхождат. Те са затворени в своите „вътрешни играчки” и нищо друго не съществува за тях.

Младото поколение X, Y, Z – няма значение как ги наричат, е съвсем друго. Техният егоизъм е по-скоро виртуален, отколкото физически. И колкото и родителите и прародителите да ги отвличат, да ги дърпат назад, ценностите на възрастните абсолютно не ги интересуват, те не ги разбират.

Ние в нашето време живеехме и се възпитавахме в дворовете, играехме на улиците, в пресечките, катерехме се по дърветата – какво ли не правехме. Днес всичко това го няма у децата и не само защото живеят в каменни джунгли, а и защото нямат желание за това. При желание те могат да изградят за себе си нещо на таванските помещения на многоетажните къщи. Но те не искат да излизат от стаите си.

Реплика: Те са създали за себе си виртуално пространство, достатъчно интересно.

Отговор: Това пространство е изкуствено, в него няма нищо материално. Децата създават за себе си матрица и живеят вътре в нея. Така се проявява следващият етап на развитие, но той, по принцип, затваря човека. А след него идват много болезнени състояния. С какво ще бъдат напълнени? Ето в какво е проблемът. Затова ние се намираме в поколение, което скоро ще завърши насищането си.

Следва продължение….

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 7

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

Предишна публикация по темата:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 1

От ТВ програмата „Последното поколение”, 14.08.2017

[217713]

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 1

каббалист Михаэль ЛайтманДо какво води ръстът на егоизма

Реплика: Съществуват три основополагащи етапа, които могат да доведат до пробуждане на точката в сърцето.

На първия етап човекът е длъжен да разбере, че обединението е изгодно. На втория етап да постави диагноза, че за всяко обединение егото може да бъде разрушително. А на третия етап да намери лекарство против това разрушение.

В момента има много предавания за това, че обединението трябва да бъде изгодно за егоизма. Създават се корпорации, различни колективи, външни социални системи, които работят по обединението, защото, когато се постигне единение, се постига по-благоприятен резултат.

Отговор: По принцип те не са много спокойни за това, защото егото в същото време дърпа човека навътре в себе си. Тук се изисква ясна представа за ползата от взаимното свързване, от сливането. В крайна сметка, в единството всеки от групата трябва да се отмени, да се смали.

Ако аз се обединявам с теб означава, че трябва да огранича по някакъв начин моите планове, моята визия за бъдещето и да взема под внимание в това бъдеще теб с твоите интереси. Наблюдава се борба на противоположностите.

Историята показва, че независимо колко добри цели са си поставяли хората, техните системи за обединяване са се разбивали на парчета, защото егоизмът постоянно се увеличава и преминава рамките, заради които си е струвало обединението, той ги разрушава.

Ние виждаме това във всички корпорации и в Европа, и в останалите региони. Както и да е, рано или късно, противоречията разрушават всички съюзи, всички споразумения.

Няма никакви изключения! Колко много хората в Съветския съюз искаха да бъдат заедно, макар да разбираха, че всичко върви към разрушение. По време на рухването на страната бях в Баку, в Азърбайджан. Процъфтяващ край, богат на нефт и изведнъж всичко се оказва в пълен упадък.

Аз разговарях с високопоставени хора от региона, които се оплакаха: „Ако знаехме, че всичко ще се случи по този начин, щяхме да го спрем в самото начало!“ Те дори не са си представяли, че това е естественото развитие на събитията.

Хората не разбират, че се обединяват егоистично, само заради постигането на някаква цел, която за тях е много важна. Например, една жена забременява: създава се семейство – женят се, омъжват се, защото трябва да се появи нещо трето, което ги принуждава да се обединят.

Така е и в промишлеността: появява се някакъв пазар, който не може да съществува без другия и започва обединяване, но не задълго. Защото егоизмът не може да се съедини с егоизъм, ако няма съответстваща основа, механика на съединението. На Земята няма такава методика. Затова ние виждаме как интензивно се разпадат всевъзможни съюзи: семейства, корпорации, междудържавни връзки.

Колкото повече егоизмът се развива, толкова по-бързо всичко се разпада на по-малки части. Точно така, както завършва живота, и в крайна сметка, всичко се превръща в прах.

Следва продължение …

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 2

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 7

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217709]

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

каббалист Михаэль Лайтман„Точка в сърцето“ и егоизъм

Въпрос: Как да удържим заедно пробуждащата се точка в сърцето и егоизма, за да се получи разпад като в атомен реактор?

Отговор: „Заедно“ – е дума, несъвместима с тези понятия, защото точката в сърцето е абсолютно противоположна на егоизма.

Между тях не може да има какъвто и да е контакт, освен като извън точката и извън егоизма.

По принцип, във всички хора има точка в сърцето, но ние говорим за тези, в които тя се проявява. Във всеки абориген от който и да е ъгъл на планетата също има точка в сърцето.

Въпросът е в това, до колко дълбоко тя е скрита в неговия егоизъм. Тъй като ние събираме хора от цял свят, в които тя се пробужда и иска да се реализира.

И тук възниква проблем – противостоенето на тази точка и егоизма. Те не могат да бъдатзаедно, защото при тяхното съвместяване възниква неконтролируема «атомна реакция». Две противоположни свойства, между които няма никакви пресечни точки, се унищожават взаимно.

Как все пак да свържем егоизма с точката в сърцето?

Егоизмът е материя в природата. Той няма къде да изчезне, не се намалява, напротив – всеки път се развива все повече и повече.

И дори ако ни се струва, че човек е станал по-малко егоистичен, то не е защото егоизмът е станал по-малък, а защото в него изчезва силатада бъде използван, както при старец, който седи и вече нищо не иска. Но това е не защото егоизмът му умира, а защото умира възможността да го използва, да го реализира.

Затова никога не воюваме против егоизма. Напротив, ние се отнасяме към него с уважение. И това трябва добре да бъде разбрано. Тъй като повечето всевъзможни методики, особенно източните, призовават: по-малко желай, по-малко дишай, по-малко яж, ограничавай се във всичко.

В религиите често се среща принципът на забраната: да се отстрани всичко, да се съкрати до минимум и тогава ще станеш с божи дух.

А кабала казва друго: обязателно развий егоизма си. От всички методики, които съществуват на земята, само кабала се застъпва за този прогрес.

Но земният прогрес се натъква на възникване на противоречия между него и точката в сърцето. Точката в сърцето – следващото ниво над неживото, растително и животинско развитие – се пробужда изведнъж вътре в човека. Тя се отнася към нивото «човек» и пита: «Защо ти е неживото, растително и животинско развитие? Да допуснем, в теб щ ебъде цялото земно кълбо. А по-нататък какво?»

Именно въпросът «за какво?» се срива цялата основа под нас. «Аз не искам да живея, дайте по-бързо наркотик, за да го приема и да забравя. Трябва да избягам някъде от тази безизходност!»
Въпросът «за какво?» унищожава човека! Той говори за това, че пред тебеняманищо, а ти самият си нула и няма нищо нито сега, нито в следващия миг.

А ако е така, то егоизмът протестира: «Трябва да приключим с това, защото всяка минута съществуване ми струва огромни усилия. Още повече, ако виждам пред себе си безизходност и пустота, в които все едно трябва да живея. Аз нямам никакво оправдание за своето съществуване“.

И затова виждаме в света толкова много депресии, самоубийства, колко много хора употребяват наркотици, толкова много войни и сблъсъци между държавите.

И всичко това се случва подсъзнателно, особенно самоубийствата, защото човек не вижда добра цел в своето съществуване.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, ч. 3

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217783]

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Егоизъмът – източник на енергията за човека

Въпрос: Човечеството няма друг инструмент за напълване, с изключение на егоизма. Това е източникът на неговата енергия. Но всички посоки, от които сега би могло да се храни егото, се изчерпаха. Какво може да се предложи на егоизма в социален план, за да може той да намери изход? С какво можем да заинтересуваме егото на съвременния човек?

Отговор: Егоизмът е основополагаща материя на природата, нейната основа. Ако ние не намираме за него нормален източник на захранване, тъй като той трябва през цялото време да се храни като животно, то тогава нашият живот излиза изпод контрол, и ние ставаме нещастни, загниващи хора. Затова трябва да намерим за него следващото развитие.

Работата е там, че егоизмът в този смисъл, в който се развивал всички хилядолетия, завърши своето развитие. Егоистичното напълване напълно реализирало себе си, и човек не може да изпълни себе с наслада от това, което идва отвън, тъй като вътрешното развитие на егоизма, което му даваше това наслаждение, вече не съществува.

Разбира се, може да се дадат на един човек големи страдания, и тогава той ще бъде щастлив, че има чиния супа и поне някакви дрехи, но това не е напълване, а бягство от страданията. И това също е изход. Социолози и икономисти, също се възползват от това и изчисляват такива възможности.

Обаче, следващото развитие на егоизма е изход в съвсем ново пространство „извън себе си“, когато човек не се занимава с добиване в себе си, а с добиване извън себе си и става интегрален, взаимосвързан. Но за това се изисква съвсем друга методика на възприемане на света, в който ние съществуваме.

Виждаме, че днес човек се затваря в себе си, нищо не му трябва, освен мобилния му телефон. Дай му пица, бутилка кока-кола на ден и възможност да сърфира в интернет, да обменя в чата празни съобщения, и това е.

По този начин, следващият етап е загубата на вкус към всичко, което ни заобикаля, затова възниква стремеж към наркотиците. Те винаги са били известни на човечеството, но никого особено не са привличали. Хората са имали други цели и стремежи, на тях не им било до това. А сега, когато няма нищо, те стават панацея от всички проблеми, болести, вътрешна празнота.

Следващият етап не може да бъде вътре в човека, той трябва да работи за разширяване на егоизъм. Но разширяването на егоизма се заключава в това, че аз виждам другите като себе си, в тяхното напълване виждам и себе си също. Отдаване на другите се превръща в моето напълване и тогава пред мен се разкрива целият свят.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217731]

Прогнози за 2018. Какво очаква човечеството и какво очакват кабалистите? (уебинар)

Любопитно ли ви е да разберете накъде се движи светът, без да прибягвате до помощта на хороскопи, гадатели, предсказатели и др.? Защото всичко, което е описано в науката кабала, се сбъдва точно чак до наши дни. И това не са фантазии и дори не е научна фантастика в стила на Жул Верн, който е успял да предвиди много неща. Кабалистът вижда бъдещето, вече съществуващата форма и я проектира в нашето време, за да знаем, как се променя тя.

Научният прогрес и природните катаклизми, революциите и промяната на климата – какво очаква човечеството и планетата като цяло през 2018 година?

Уебинар с Михаел Лайтман на 24 декември 2017г.

Лъжа и истина, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Всъщност, ние лъжем почти постоянно и всеки ден: започвайки с малки уловки и премълчавайки малки недостатъци – до най-голямата измама и клевета. Лъжата е част от нашия живот.

Детето започва да лъже от ранно детство, дори без да осъзнава, че го прави. Ние се умиляваме, когато на въпроса: „Кой изяде бонбона?“, детето, с изцапана с шоколад уста уверено отговаря: „Не съм аз!“ Какъв е смисълът на лъжата и как тя развива човека?

Отговор: Лъжата е заложена в основата на творението, като противоположност на истината. Истината и лъжата са равнозначни по важност, защото не могат да съществуват една без друга. Ние трябва да оценяваме едното спрямо другото, иначе нищо няма да почувстваме. Няма зло без добро и няма добро без беда, няма тъмнина без светлина и т.н.

Затова винаги вътре в истината присъства лъжата и обратно. Ако се задълбочим в основата на творението, то там има светлина, която се явява истина. В края на краищата светлината е единственото нещо, което съществува – само отдаване и обединение на всичките части на творението. А лъжата, тъмнината идват всеки път, желаейки да разделят, разединят и дори да разбият цялото творение.

Именно това се е случило при прегрешението с Дървото на Познанието. Написано е, че лъжата може да съществува само в случай, че е израснала от някаква истина. И затова в началото Адам и Ева опитали ябълката, бидейки уверени, че могат да я ядат, и да ѝ се наслаждават заради отдаването, и не може да има никаква забрана. И действително това било истина.

Но когато те продължили да ядат, вече не можели да избегнат изкушението и се оказали в лъжа. Тоест, лъжата израства от истината, и ние, резултатът от лъжата, на онова на огромното разбиване, което се е случило с нашите души в самото начало.

И затова, ако искаме да стигнем до истината, трябва да преминем през лъжата, провирайки се като че ли през тъмна гъста гора и тогава, малко по малко е възможно да достигнем до истината.

Именно „възможно“, защото това е наистина невероятно трудно да се постигне. Освен това, тази възможност зависи от нашето развитие, което осигурява науката кабала за сметка на светлината, възвръщаща към източника. Защото иначе ние въобще не виждаме къде е истината и къде е лъжата, точно като детето, което ни уверява, че не е изяло бонбона, въпреки очевидните доказателства. Ние не разбираме и не осъзнаваме своята лъжа, понеже лъжата е нашето изначално свойство.

Затова е необходимо да прощаваме за лъжата, отнасяйки се един към друг с разбиране и да се научим да се издигаме над цялата тази измама, възприемайки я като мили детски лудории. В края на краищата, това е нашата природа…

Светът не може да съществува без лъжата и именно в наличието на лъжата може да съществува истината. Хубаво би било, ако бъдат по равно, защото сега ние живеем в свят на непрекъсната измама. А тези зрънца истина , които има в него, са предназначени само, за да представят лъжата за истина.

Следва продължение…

Лъжа и истина, ч. 4

От 918-а беседа за новия живот, 16.11.2017

[216837]

Живот в епохата на стрес, ч. 4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Причината за стреса се крие в нашето неудържимо желание за наслаждение. Но, в крайна сметка, в самото желание няма нищо лошо, то е в самата основа на живота. Нали без него в живота нямаше да има никакви наслаждения?

Отговор: Лошо не е самото желание за наслаждение, а желанието за наслаждение за сметка на ближния. През целия ни живот постоянно се съревноваваме помежду си, измервайки своето благополучие спрямо другите.

Ние всички сме в една система, а някога сме били толкова свързани, като един човек. В света е имало много хора, но техният егоизъм е бил толкова малък, че не са усещали никаква разлика помежду си. Така е било в първобитното общество. След това желанието за наслаждение е започнало да расте и ние сме започнали да се делим: това е моето семейство, това е твоето семейство, а това – неговото семейство.

Преди това хората са живеели в една община, както при комунизма, където всичко по равно е принадлежало на всички, както в племето. Но след това са започнали да се отдалечават от това равенство: това е моята жена, моите деца, моята пещера. Започнало е разделение по професии, както е казано: „Отидете и печелете един от друг“.

Нашият егоизъм непрекъснато е растял, затова в започнало съревнование: кой е по-успешен, и кой по-малко. Така сме се придвижвали до ден днешен, когато конкуренцията е нараснала до световни мащаби, защото средствата за масова информация ни объркват, демонстрирайки ни на екрана на телевизора или смартфона целия свят.

Те ни принуждават да се съревноваваме с целия свят, като ни показват колко по-успешни от нас са всички останали. И не е чудно, че човекът е обхванат от депресия.

Въпрос: Вие мислите, че желанието да бъдеш първи е лошо? Защото то принуждава човека да бъде успешен?

Отговор: Това желание е лошо. Човекът се нуждае от спокойствие и щастие, а не от изключителни постижения.
Стресът означава, че външното въздействие на егоистичното желание на човека, изкушението  да получи наслаждение  е повече, отколкото той може да издържи и спокойно да постигне поставените пред него цели. Разликата между желанието ми да се насладя и възможностите ми да получа за него напълване, създава стресово състояние.

Ясно е, че нормалният човек никога няма да може да получи всичко, което му показват медиите и затова той през цялото време е в скрит, вътрешен стрес за всички наслаждения, които вижда на екрана: облекло, спорт, красота. Това се отнася и за жените, и за мъжете.

Този стрес ни въздейства многообразно. В крайна сметка, когато стигнем до голямо разочарование и видим, че положението е безнадеждно, ние ще се откажем от това състезание за наслаждения и ще направим преоценка на ценностите. В края на краищата, всеки ще стигне до това. Тогава ще видим, че трябва да вървим по друг път и да търсим наслаждение на съвсем друго място.

Там ние също ще се съревноваваме за получаване на наслаждения, но добронамерено. Този, който прави повече добро на другите, ще се счита за по-успешен от всички. Наслаждението от отдаването на ближните е много по-голямо от егоистичното напълване и не води до никакъв стрес.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Живот в епохата на стрес, ч. 3

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017
[214887]

Живот в епохата на стрес, ч. 3

Въпрос: Ние се намираме в огромната система на каббалист Михаэль Лайтманприродата, която все повече подхранва в нас желанието за наслаждение, имайки скрита цел да ни доведе до отчаяние . Отчаяние от какво точно?

Отговор: Ние стигаме до отчаяние от собствената си същност, от егоизма си, от желанието да се насладим. Защото, ако използваме това желание директно, то ни води до стрес, до пълна безнадежност, до големи глобални проблеми и войни.
Самата човешка природа е лоша, защото през цялото време ни тласка към постигане на недостижимото. Затова всеки е принуден постоянно да се съревновава с всички, а това причинява стрес.

Въпрос: Защо тези цели са недостижими?

Отговор: Защото егоизмът иска всичко, което виждат очите ми. И ако всички искат да получат желаното, то всеки изгражда своя успех върху поражението на ближния. По друг начин е невъзможно да се направи.

Всеки иска да бъде над всички, цар на света, така че останалите да са негови поданици. Но той не е сам в света , има още осем милиарда такива егоисти, всеки от които иска същото. Излиза, че аз съм принуден през цялото време непрекъснато да защитавам моето място под слънцето. Такъв е нашият живот.

Въпрос: Това означава, че стресът вече е програмиран от системата на природата?

Отговор: Нашата егоистична природа е единствената причина за всички наши нещастия и страдания. Ами ако ние можем да успокоим своето желание за наслаждение… Но е невъзможно да го успокоим, освен с наркотици. Обаче, в такъв случай човекът се откъсва от този живот.

Затова възниква въпросът: Защо всичко е устроено така? И тук науката кабала ни обяснява, че за стреса има причина: да доведе човека до осъзнаване на злото на неговата природа, която ни тласка само към наслаждения. Стремежът на човека да се наслаждава не познава никакви граници и желае да погълне целия свят. А ако има няколко свята, то всичките.

Затова и той се намира в стрес. Защото неговите сили са ограничени, животът е кратък и нищо не му помага…

На практика се получава, че егоизмът ни вреди: заради него се разболяваме и дори умираме. Ужасно страдаме заради него. Затова е написано, че „враговете на човека живеят в неговия собствен дом“, тоест в неговото тяло. Егоизмът, затворен в моето тяло е моят главен ненавистник.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Следва продължение…

От 888-а беседа за новия живот, 27.07.2017

[214860]

Живот в епохата на стрес, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли някакво решение как да избегнем стреса, който е толкова разпространен в наши дни?

Отговор: Решения как да се избавим от стреса не може да има, защото целият ни живот се управлява от егоизма, който през цялото време изисква от нас максимален успех и не ни дава никаква възможност да живеем спокойно дори за миг.

Общото, общественото его предизвиква постоянен стрес, който расте от поколение на поколение. Човешкото общество подрежда всички по стъпалата на стълбата, отделяйки за всеки неговата порция слава и успех, така че да не му се иска да се чувства по-долу от другите, презрян в техните очи.

Всеки иска да се покаже успешен и изключителен, природата ни е такава. Затова от стреса няма спасение и според степента на придвижване нас ни очакват все повече свързани с него проблеми, сърдечни болести, нервни сривове и т.н.

Въпрос: Има ли хора, които са по-малко подложени на стрес, хора със спокоен характер?

Отговор: Това не означава, че тези хора са спокойни. Те само изглеждат така отвън и може дори самите те да се смятат за спокойни, но това не означава, че в тях по-малко се проявява стрес. Просто неговите прояви са скрити.

Лекарите казват, че вътрешното стресово състояние почти не зависи от характера на човека: меланхолик, сангвиник, холерик, флегматик. Стресът все още действа вътре, само по-интровертно.

Въпрос: Защо нашето желание за все по-голямо наслаждение никога не се удовлетворява и стресът постоянно расте?

Отговор: Така е планирано от природата, за да ни доведе до отчаяние, до чувство на безпомощност, до пълно разочарование от нашия егоизъм, който ни тласка да постигаме недостижим успех. Всеки път евентуалният успех изглежда все по-голям и по-голям: той все едно се приближава и изчезва, приближава и изчезва…

И всичко е, за да разберем тази игра и да се убедим, че нашият егоизъм няма да ни донесе никакъв успех, а само проблеми, болести, смърт.

Ние действаме вътре в законите на природата и сме нейно следствие. Природата ни придвижва и развива в нас желание за наслаждение. И ако ние не можем да го напълним, означава, че в природата съществува програма да ни доведе до отчаяние.

Въпрос: Програмата не изглежда много добра…

Отговор: Това е много мъдра програма, която ни дава да се запознаем със своята природа и да осъзнаем нейното зло. За сметка на егоизма ние не можем да постигнем никакви успехи, това вече е очевидно за цялото човешко общество. Ние достигнахме до големи постижения във всички науки, в културата, образованието, но до какво ни доведе това, освен до глобалната криза?

Вместо просперитет, ние напротив, чувстваме се нищожни неудачници, по-нещастни от всички предишни поколения.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

 

Следва продължение…

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017

[214831]

Ние убиваме спермата

Реплика: След проведено изследване, учените установили, че количеството сперматозоиди при мъжете в развитите страни се е съкратило двойно за последните 40 години. Изследователите са на мнение, че „обеднялата сперма заплашва човечеството с изчезване“.

Отговор: Каква заплаха е това? През ХVIII век човечеството е наброявало един милиард души, днес, след два века, на Земята живеят осем милиарда. Защо? Вместо осем милиарда души могат отново да станат един милиард или дори по-малко.

Въпрос: Считате ли, че по този начин природата регулира количеството хора?

Отговор: Всичко това зависи само от нас, от нашето състояние. Ние сами убиваме себе си и, естествено, убиваме и живота, убиваме спермата.

Реплика: Говори се, че причината за това са химикалите, съставът на торове, затлъстяването, тютюнопушенето…

Отговор: Не, това е вече следствието. Всичко идва от факта, че ние сами се убиваме. Не искаме да живеем, не желаем да съществуваме. Съгласяваме се със собствената си негативна сила, с отрицателната си природа и ѝ позволяваме да ни върне обратно в небитието.

Реплика: Може ли внезапно да стане промяна?

Отговор: Не, нищо „внезапно“ не може да се случи! Това може да стане само, ако осъзнаем злото на нашата природа и разберем откъде можем да вземем положителна сила за неговата корекция.

Въпрос: Смятате ли, че всичко, което се случва, включително и отслабването на спермата, става с някаква цел?

Отговор: Само за да ни доведе до осъзнаване злото на нашата природа, на собствения ни егоизъм и да ни застави да привлечем положителната сила на Природата, която съществува и очаква от нас да я използваме.

От Тв програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.07.2017
[211752]

Колко години е останало на човечеството?

Въпрос: Защо казвате, че на човечеството му остават 223 години? Откъде тези изчисления?

Отговор: Преди 5777 години човек, чието име е Адам, разкрива, че има такава методика, с помощта на която може да се постигне Висшия свят.

Този ден ние смятаме за негов рожден ден и празнуваме Нова Година – Рош а-Шана. Адам написал книга за своето разкритие, която се нарича „Тайният ангел“ („Тайна сила“). Оттогава водим сметка по нашия кабалистичен календар – от минус 5777 година.

Така че, ни остава малко повече от двеста години до това състояние, когато цялото човечество, подобно на Адам, ще постигнат Висшия свят. Това е истинското състояние, което ще почувстваме, ако излезем извън своя егоизъм.

Баал а-Сулам дава много добър пример с репичка, в която живее червей.

Когато червеят изважда главата си навън и поглежда света, то вижда, че там грее слънце, чуруликат птици. И той се изненадва, защо през цялото това време, той е живял в такъв ужасен свят (нашия свят), ако има такъв прекрасен Висшия свят?

Така и ние трябва да „излезем от нашата ряпа“. Както горчивината на ряпата е накарала червеят да излезе навън, така страданията ни изтласкват от нашия свят.

Няма нищо интересно в нашия свят. Трябва да разберем, че истинските напълвания се постигат с помощта на методиката на кабала. Днес цялото човечество постепенно започва да усеща, че нашия свят – това е горчива ряпа, и затова то се приближава към кабала.

От урока на руски език, 28.08.2016.

[198038]