Entries in the 'Рабаш' Category

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.25

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Какво значи, че Творецът лекува разбитите сърца? Известно е, че главното в човека – това е сърцето. Където “сърце“ – това е съсъдът, получаващ святост свише. И както ние изучаваме при разбиването на съсъдите: ако съсъдът е разбит, то всичко, което попада в него – изтича навън.

И затова, ако сърцето е разбито, тоест, в сърцето властва желанието за получаване, в него не може да влезе светлината, тъй като всичко, което влиза в желанието за получаване – изтича към нечистите сили, “клипот“. И това се нарича “разбито сърце“.

Затова човек се обръща към Твореца и моли: „Ти трябва да ми помогнеш! Защото съм най-лош от всички, чувствам, че егоистичното желание владее сърцето ми и затова няма нищо свято, което би могло да влезе в такова сърце. Аз не моля за нищо излишно – а само за възможността поне нещо да направя заради отдаване, но нямам никаква възможност в себе си за това, така че само Ти можеш да ме спасиш“.

И така трябва да се разбере написаното в Псалмите (34:19): “Творецът е близко до съкрушеното сърце“ – тоест до тези хора, молещи Твореца за помощ, да излекува техните разбити сърца и да ги направи цели.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 2, 1991 г. “Завърни се Израил, към Твореца”.

[32616]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.24

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Свише нищо не се дава наполовина, и затова човек трябва да се моли на Твореца да му окаже пълна помощ. Това означава, че по време на молитвата, когато той въвежда ред в своето сърце, защото молитвата – това е работа в сърцето, човек трябва сам да реши какво иска, за да му даде Творецът желание да анулира себе си пред Него във всичко, тоест да не го изоставя във властта на някое егоистично желание, а всички негови желания да бъдат заради славата на Твореца.

А когато е взел решение в сърцето си за пълна самоотмяна, тогава той моли Твореца за помощ и сила да промени това от замисъл – в действие… И това се нарича съвършена молитва, когато човекът иска Творецът да му даде пълното желание без каквито и да е компромиси за него. И той моли от Твореца помощ винаги да остане в своята праведност.

Рабаш. Писмо 65.

Творецът е близо до съкрушеното сърце.

Псалми 34:19.

[32521]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.21

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

Дори и ако човек се занимава с Тора и Заповедите (изучавайки кабала, за да разкрие Твореца, тъй като кабала е дадена само за това) единствено заради собственото си наслаждение (егоистично, заради “себе си“, а не за да постигне любовта към другите), въпреки всичко, благодарение на светлината на Тора, той ще почувства, неизменността и пагубността на природата на егоистичното получаване. И тогава ще пожелае да се избави от нея (егоистичната природа) и напълно да се посвети само на това, да достави наслаждение на Твореца. И тогава Творецът ще отвори очите му, и той ще види пред себе си свят, пълен със съвършенство.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 27. 1990 г. “Няма и стръкче долу, над което да няма управляващ на върха“.

[32203]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.18

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

Работата (“аводат ашем“ – “работата за Твореца“, така че да станем подобни на Твореца) започва с “осъзнаване на злото“, когато човек моли Твореца да почувства, колко е лош, желаейки да получи единствено наслаждение. И само Творецът може да му даде да почувства и осъзнае, че “желанието да получаваш“ се явява “злото“.

Това означава, че с помощта на Тора човек може да достигне до осъзнаването на злото, т.е. да разбере, колко “желанието да получаваш“ е лошо. И след това той може да помоли Твореца, да промени “желанието да получаваш“ на „желание да отдаваш“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 28, 1991 г. “Святост и чистота в работата”.

[31857]

http://www.laitman.ru/commandm

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.14

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Заповедите на Тора на езика на книгата Зоар се наричат “613 ейтин“ (съвети) и “613 пкудин“ (приноси). Разликата между тях е в това, че в постиженията съществува обратна и лицева страна. Времето за подготовка (поправяне на желанията) се нарича “обратната страна“, а времето за постижение (в поправеното желание) се нарича “лицева страна“.

Съответно на това в Тора и заповедите има разделяне на “ще направим“ и “ще чуем“. И когато човек изпълнява Тора и заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящият своите желания) до тогава, когато се удостои да чуе (което ще получи в свойството отдаване, бина), заповедите се наричат 613 ейтин (съвети), и това е обратната страна.

А когато се удостоят да чуят “гласът на Неговото слово“ (доколкото е придобил способността да слуша, свойството отдаване, бина), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (принос, разпространение на светлината хохма в светлината хасадим).

Тъй като има 613 заповеди, във всяка от които е заложена светлина на особена степен, която съответства на определен орган от 613-те органа и на връзките между тялото и душата.

Рабаш. Шлавей Сулам. Половин шекел в работата – 1. Статия 12. 1986-87 г.

[30893]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.13

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Ние трябва да изпълняваме Тора и заповедите, тъй като (точно заради това, затова) това трябва да ни “пречисти“ (а не заради получаване на възнаграждение в този или онзи свят, или пък защото така е указано от Твореца).

„Чистота” означава очистване от “желанието да получаваш заради себе си“, което се нарича “мръсотия“ (нечистота), защото то е противоположно по свойства на Твореца, който е изцяло – (свойството) отдаване.

Затова, докато ние не очистим своите съсъди, е невъзможно да дадем в тях доброто (висшето) напълване (усещането за вечност и съвършенство), тъй като всичко, което се намира в мръсен съсъд – (по закона за подобие на свойствата) се омърсява.

Затова са ни необходими правилните съвети (на кабалистите, които вече са преминали сами пътя на поправянето), които биха ни помогнали да почистим своите съсъди (егоистичните ни желания), което се нарича кашероване (пригодност) и подготовка, за да можем ние да получим цялото добро и наслаждение (приготвено за нас при разкриване на Твореца).

И затова са ни дадени 613-те заповеди (указания), наричани на езика на “Зоар” “613 съвети“, които ни съветват, как да очистим своя съсъд (своите желания, а човекът сам по себе си представлява именно съсъд за желание) от нечистотиите на егоистичното получаване.

Както е написано в предисловието на книгата “Зоар” (стр. 242): Заповедите на Тора на езика на “Зоар” се наричат “пкудин“ (вноски), а освен това също се наричат и “613 ейтин“ (съвети, указания). И разликата между тях е в това, че във всяко поправяне съществува лицева и обратна страна.

Времето на подготовка се нарича “обратна страна“, а времето на постигането (получаване) се нарича – “лицева страна“. Съгласно това, в Тора и заповедите има разделяне на “да направим“ и “ще чуем“.

И когато човек изпълнява Тора и заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящ своя егоизъм) до тогава, когато се удостои да чуе, заповедите се наричат 613 ейтин (светлини), и това е обратната страна. А когато се удостоява да чуе “гласът на думите Му“ (свойството отдаване в себе си), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (внасяне, усещане на светлината в себе си).

Рабаш. Шлавей Сулам. “Святост и чистота в работата”. Статия 28, 1991 г.

[30799]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.19

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Занятието с Кабала не изисква особени способности

Целта на творението могат да постигнат не само особено надарените хора, но и всички създания без изключение, и не е задължително за това да имат особени способности.

Мъдреците са казали в „Мидраш Раба” (книгата с „Великите коментари”): „Казал е Създателят – всичката мъдрост и цялата Тора са лесни за този, който се бои от Мен (пази себе си от егоизма) и съблюдава условията на Тора (действа само за отдаване и любов), и цялата Тора и всичката мъдрост (в такъв случай) ще бъдат в неговото сърце”.

Рабаш. Шлавей Сулам. Любовта към другарите-2, стр. 6, 1984 г.

[25901]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.17

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Занятието с Кабала не изисква особени способности

Ако човек е създаден с неголеми способности, нима ще успее да стане мъдрец? Та нали неговият разум е малък, за да разбере думите в Тора!

За това говори Мидраш Раба (Великият коментар): Казал е Творецът на народа на Израел (желаещите да се издигнат от желанието за получаване в желанието за отдаване и само те се наричат Исраел = към подобие с Твореца): „Вашият живот, всичката мъдрост и цялата Тора – това са, прости неща. Всеки, който е в трепет пред Мен (желае да стане като Мен) и изпълнява (заради това) указанията на Тора – цялата Тора и всичката мъдрост са в неговото сърце (в неговите поправени желания)”.

Обяснение на това се дава в Предисловието към ТЕС: не се изискват никакви способности и единствено силата на трепета пред Твореца (стремежът да достигнеш подобие с Твореца), удостоява човек с всичката мъдрост на Тора (висшата светлина).

Затова е казано: „Всички са в ръцете на Твореца – освен трепета пред Твореца”. Тъй като само в трепета пред Твореца (да го развиеш в себе си с помощта на обкръжението, учителя, книгите), е дадена нашата свобода на волята, а всичко друго определя Твореца.

Рабаш, Даргот Cулам, статия 456, "Неголемите способности".

[25648]

Духовна закуска във всичките ѝ подробности

Въпрос: Как е било възможно Рабаш да опише състоянията, през които човек преминава?

Отговор: Това е пътят на всяка душа. Просто душата на Рабаш е получила възможност да пише за това.

В миналото душите са преминали през същите състояния и дори са постигнали по-високи степени. В Тора Мойсей описва в пълни детайли целия път, но вие просто не ги виждате. След това е дошъл Рабаш и е свел обясненията към по-нисшите състояния, изразявайки ги на език, който е разбирам за нас – езикът на чувствата. Баал аСулам също описва тези състояния, но използвайки езика на Светлина и желание, две сили.

Човешкото тяло реагира на различни вещества. Едни от тях ме оживяват, други ме успокояват, а други ме карат да се чувствам щастлив. Тук също ние говорим за духовните компоненти, които ни пробуждат. Преди всичко, това са чувства, които след това са приведени в ред, измерени са и са систематизирани съобразно законите за взаимодействието на Светлината и съсъдите.

Рабаш пише за нещата, намиращи се в духовния свят, по същия начин както вие бихте описали закуската си: половин домат, една четвърт краставица, хляб, сирене, масло, кафе със захар и т.н. Когато хората говорят за това, те усещат същите нещата, които и вие сте усетили.

Разликата е в това, че духовните описания са изразени много по-дълбоко и много по-подробно: какво точно да е сиренето, от какво мляко е било приготвено, от каква крава е било издоено, кой го е направил, кой го е продал, какъв нож е бил използван за отрязването му, какъв нож е бил използван за намазването му и т.н. Вие разбирате всичко това.

Но най-важното е, че вътре във всичко това, вие разкривате важността на Даващия. Всички тези компоненти ви помагат да Го постигнете. Това е разкриването на Твореца на творенията.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21596]

За едно дете няма по-близък от неговата майка

Рабаш пише: „Моят баща Баал аСулам ни обеща, че следвайки неговият път и изпълнявайки неговите заповеди, ние ще се удостоим с вечен живот от Твореца, сливане с Него”. Самият Рабаш е постигнал високо ниво на духовно постижение, служейки си само с делата и съветите на неговия баща. Очевидно е, че за нашето поколение няма по-практическо средство за разкриване на Висшия свят, освен произведенията на Баал аСулам. Неговата душа е изключително близка до нас, тъй като ние оценяваме един човек съобразно ползата за нас.

Ние не сравняваме висотата на Кабалистите: Мойсей, Рашби, АРИ, Баал аСулам и Рабаш. За да получим вечен, духовен живот, ние зависим от душите, които са ни предшествали: Рабаш и Баал аСулам. Това е подобно на една майка, която е най-важната за своето дете. Разбира се има много високи души, но ние можем само да се обединим с духовната система чрез Рабаш и Баал аСулам.

От урока посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21314]

Към дните в памет на Баал Сулам

 Бааль СуламОтдалечени сме от света на Безкрайността посредством 125 степени на намаляване на светлината, степени на скриване, и сме абсолютно откъснати от истинската действителност, като че се намираме в безсъзнание, без реална представа кои сме и къде се намираме.

Необходимо за нас е да се пробудим, да дойдем в съзнание и по пътя на тези 125 степени да се върнем в това място, от което сме се спуснали, т.е. да се върнем към нашия корен. По този път – отдолу нагоре ние, преодолявайки скриването, достигаме подобие с Твореца, превръщайки се в такива, какъвто е Той.

В действителност, в човек няма никаква възможност сам да се пробуди и повдигне от най-долното ниво, погребан под 125-те степени на скриването. Както е казано „Сам затворникът е неспособен да се освободи от затвора” – необходима му е външна сила.

Ние не чувстваме висшия свят и си представяме лъжлива реалност. В безсъзнателното си състояние на нас ни се струва, че живеем заобиколени от свят, пълен с хора, вярвайки, че се намираме на определено място – Земното кълбо, Вселената. Ето такива образи възникват поради нашето безсъзнателно състояние и ние си мислим, че това е реалния живот.

А когато, сякаш на сън, до нас достигат гласове, казващи: „Да, ти си в безсъзнание, откъснат си от реалния живот, от Духовния свят!” – ние не им вярваме. И само хора, наблюдаващи ни отстрани разбират, че сме в безсъзнание.

Затова трябва да сме благодарни, когато тази точка в сърцето ни се пробуди. Чрез нея аз започвам да различавам нещо, достигащо до мен от друг свят – започвам да усещам, че съществува друга действителност. А великите кабалисти се опитват да ни настроят в чувството, за да можем да прозрем, да се пробудим за този истински живот.

От Адам – първият възвърнал се в истинското съзнание, до наши дни, се точи дълга верига от кабалисти, достигнали до истинския живот. Но днес вече ние всички сме длъжни да дойдем в съзнание.

И нашият лекар Баал Сулам със своя асистент Рабаш прилагат всички сили да ни доведат в съзнание. Така те привличат лъч светлина, спускащ се от истинската реалност в нашето отключено съзнание.

От урока, в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21329]

Звено, без което не може

Без статиите на Рабаш ние не бихме знаели как правилно да се ориентираме към целта, защото Баал Сулам ни дава академични съвети от огромна духовна висота.

Ние не сме способни да извлечем оттам детайли за нашето съединение, за да направим дори една крачка и практически да ги реализираме.

А Рабаш започва направо с първата, начална точка и ни обяснява всяка крачка. След него ние можем по-добре да разбираме и да реализираме методиката на Баал Сулам

Статиите на Рабаш и книгата Зоар ще станат необходими, когато се приближим към непосредствена реализация на кабала – практиката за разкриване на Твореца.

Статиите на Рабаш ни помагат да формираме правилно намерение, а книгата Зоар – притегля това намерение, разкривайки  духовния свят, светлината.

Рабаш е направил това, което не е правил нито един кабалист преди него – той е описал всички етапи на вътрешната работа на човек, т.е. практическата реализация на Тора.

Той е бил единственият в цялата верига кабалисти, започнала от Адам Ришон, който е дал конкретни крачки и постепенни обяснения за работата на човек и групата, толкова необходими днес.

Преди него кабалистите са писали за своето индивидуално постижение, защото такова е било духовното придвижване в епохата  на 2000 годишното скриване, изгнание от духовното.

А до изхода от изгнанието, народът се е намирал в духовно постижение и не е било необходимо да се говори за това, че всяко дете усвоява според  ръста си.

Но днес, за да се издигнем от скриването, са ни необходими материали, които биха ни ориентирали за влизане в духовния свят. А това е възможно само като изучаваме статиите на Рабаш.

Без тях не бихме могли правилно да разбираме и другите кабалистични източници.

Затова нашата работа се разделя на две части:

1. Изучаване статиите на Рабаш

2. Ако правилно настроим себе си, то преминаваме към книгата Зоар или „Учение за Десетте сфирот” и вече можем правилно да работим с тях – да привличаме поправящата светлина.

Рабаш беше много скрит и скромен, винаги стоеше в сянката на своя велик баща. Цялата му сила и мощ бяха скрити дълбоко вътре, така че беше невъзможно да се види отстрани.

Той първи започва  да обучава в кабала нерелигиозни, без всякаква разлика по произход и считаше за много важно широкото разпространение на кабала.

От урока по писмо на Баал Сулам, 12.09.2010 г.

[#21027]

Учението за светлината е за целия свят

Започвайки от Адам, колкото по-рано е живял кабалистът, толкова по-близко е свързан той с корените и е стоял по-високо. Чрез него са получавали светлина всички, идващи след него.

Но за желаещите да се свържат с лъча на светлината, идваща от Безкрайността, е по-важен винаги последният, най-близък кабалист – тъй като именно той включва и съединява със светлината, с Твореца. За нас този кабалист се явява Баал Сулам.

Той пише, че се е удостоил да ни предаде науката кабала. А ние сме се удостоили с това да ни се разкрие такава душа, донасяща ни методиката на кабала, благодарение на която ние можем да разкрием Твореца.

Трудовете на Баал Сулам са единствените подходящи в наше време за постигане на духовната цел. Само книгите на Баал Сулам носят нужната за нашето поправяне светлина. А при подготовката за тях се изискват статиите на Рабаш.

Разкриването на Твореца от творението, т.е. духовното освобождаване, трябва да стане напълно, за всички – тоест, тяхното учение се явява учение за целия свят.

От урока, посветен на паметта на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21326]

Съединение на душите = подобие на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманБаал Сулам пише, че можем да се съединим със светлината, само като се обединим в група. Иначе светлината не ни възприема, защото трябва да и се уподобим.

И тогава ще се съединим, както щепсела влиза в контакта, благодарение на точно обратното съответствие на формите.

След това светлината ще може да ни влияе, на всички празнини в нас, и да ги изправя, правейки ги подобни на себе си, съгласно желанието ни по време на ученето.

За да се организира правилно изучаване на статиите на Баал аСулам, неговия старши син Рабаш е създал методика на връзка с произведенията на баща му. С нея можем да сме сигурни, че ще реализираме всичко правилно.

Но не трябва да забравяме, че всички кабалисти говорят за необходимостта от група, в която ние реализираме тази методика, и се уподобяваме на светлината.

Човек не е способен да направи това сам. Дори ако той е много силно духовно извисен, без обединение, не може по-нататък да се издига и даже да остане в достигнатото.

Дори ако той вече е достигнал 124-тата степен, ако работи сам, той няма да може да се издигне на последната, 125-тата.

Спомнете си историята за Раби Йоси Бен Кисма, който е казал, че ако остави учениците си, той няма да е в състояние да напредва. А също така ще загуби нивото, което вече е достигнал.

Не е важно, че те са малки, а той им е учител, а важното е, че те са заедно. Има съединение – има подобие на светлината. Няма съединение – няма подобие. Това е съвършено необходимо условие!

От урока, посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21311]

Учение “от уста в уста”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава учение “от уста в уста”, по което Рабаш се е учил от Баал Сулам?

Отговор: Учение “от уста в уста” – това значи за сметка на общия екран, тъй като устата (Пе) е мястото, където стои екрана.

Такова съединение се нарича ”руха бе-руха” (на нивото Руах), и точно такова ниво на връзка трябва да достигне ученика със своя учител.

Това е начин да оценим себе си като по-низш, благодарение на което се достига връзка с висшия.

Такова духовно състояние не трябва само да се постигне, но и да бъде в степен не по-малка от това, че да може ученика в този свят да изпълнява съветите на учителя като закон.

Това е лесен практически съвет, достъпен за всеки, и се нарича минимално ниво на принизяване себе си пред висшия, на което ние сме готови поради егоистични интереси.

Ако искам да получа от него духовното – аз съм длъжен да се принизя пред него, точно както е в армията: казано – направено.

Учителят говори за построяването на правилното намерение, за снизяването пред другите, за полагането на усилия, участието в разпространението, всичко, което се изисква от ученика.

А ученикът е длъжен да слуша и тогава той, чрез възникващата точка на съединение, започва да получава светлината, възвръщаща към източника и да разбира казаното.

В степента, в която ученикът снишава своя егоизъм, той автоматически достига до такова състояние, в което идва разбирането – приемайки отпечатъка на духовното. И чрез този отпечатък ние вече започваме да разбираме казаното.

Ако низшият принизи себе си, то висшия отпечатва в него своята структура, своите 10 сфирот.

Да се надяваме, че ще заслужим това, че Рабаш действително да стане  наш учител.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21016]

За да чуем статиите на Рабаш

каббалист Михаэль ЛайтманБаал Сулам пише на първия си ученик и син, Барух Ашлаг (Рабаш), (писмо № 38 от книгата “Плодове на Мъдростта”), че не трябва да вдигаме ръце и да се спираме по средата на духовния път. Докато човек не достигне до целта, му е нужна сила за непрекъснатото преодоляване на все по-големи препятствия.

Не трябва да се уповаваме на миналите успехи – напротив, всички вчерашни постижения се превръщат в днешно ново желание, още по-силно тласкащо човека към целта. И това не значи, че полученото вчера може да излекува раните му и да му позволи вече да си почива.

Напротив, докато той не достигне окончателно поправяне, трябва да се погрижи, така че всеки миг желанието за постигане на целта да нараства. Всичко, което e постигнал, незабавно изчезва, човек остава «гол» – и така трябва да напредва.

И е ясно, че Рабаш е извършил огромна работа,  редом с баща си, постоянно намирайки се до него и участвайки във всички уроци.

Той е бил много предан на баща си и винаги е бил на негова страна във всички семейни спорове, възникнали сред роднините на Баал Сулам, част от които са били против заниманията с кабала, отделящи ги от религиозната общност.

Рабаш е бил успешен ученик и е достигнал духовно разкриване. Ние не можем да съдим, до каква висота той се е издигнал – той е твърде велик, за да можем да го оценим.

Можем само да се досещаме за величието му и за голямото му сърце – по обясненията на нашите състояния, за необходимостта от обединение.

Ние още не осъзнаваме дълбочината на неговите статии и необходимостта на неговите практически съвети. Затова трябва непрекъснато да се занимаваме с него.

Главното в работата над статиите: 1) да се прави кратък конспект на статиите 2) да се правят изводи от конспекта. Без тази работа, статията не се счита за изучена.

От  урока по писма на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21030]