Entries in the 'Природа' Category

Присъстваме на раждането на новата епоха

каббалист Михаэль ЛайтманОт брошурата “Кризата и нейното решение“ (форумът в г. Ароса, Швейцария, 2006 г.):

Доколкото развитието на човека се случва съгласно програмата на природно управление, все повече хора стигат до усещането за отсъствие на щастие, усещане на пустота, депресия и стремеж да се погаси това усещане чрез наркотици и терор.

Кризата в семейството, възпитанието, науката, изкуството, заплахата от унищожение на живота вследствие на екологична и ядрена катастрофа също се явяват следствие от това състояние.

Докато човек следва егоистичното развитие и използването на своите желания, самата Природа насочено създава около него и цялото общество заплашваща обстановка. Самият егоизъм, предизвиквайки страдания, ни тласка към търсене на методика за неговото поправяне и правилно съединение с Природата.

От историята се вижда, че процесът на развитие върви постепенно, прогресивно, плавно, но понякога в него се случват скокове, които ни водят в ново качество. В резултат една епоха сменя друга: известни са различни периоди на развитие на Вселената, геологични епохи, периоди на развитие на растителния и животинския свят, а също и на човечеството.

Видимо еволюцията има определена цел, и всичко се развива по зададена програма. Понякога в този процес произтичат скокообразни преходи на друго ниво в резултат на някакви необичайни събития. И днес се намираме в едно от тези революционни състояния.

Това състояние е предизвикано от естествения ход на развитие на желанието и изхожда от самата Природа, Твореца. Но това развитие кардинално се различава от това, към което сме привикнали, и изисква от нас нова форма на участие. Човечеството не разбира какво точно става, всички са напълно объркани. Едновременно се случват изменения абсолютно във всички области.

Това не прилича на нищо от случвалото се преди. Преди революционният пробив е ставал само в някоя една област. Например, при развитието на човечеството огромно влияние е оказало изобретението на парния двигател, след това на електричеството, радиото. Така стъпка след стъпка тези изобретения влизат в нашия свят, в нашия живот.

Но днес изменения стават абсолютно във всичко. И главното е, че не можем да управляваме нищо в нашия свят, в нашия живот: нито в семейството, нито в страната, в света, във финансовата система, в промишлеността, в културата, в образованието и в търговията.

Случват се такива изменения, които са непонятни за нас. Затова не е удивително, че в много страни маси хора се вдигат и протестират против измененията. Струва им се, че сякаш предишният свят се руши и изчезва, а вместо него идва нов, по-лош свят.

Навсякъде, и особено в Европа и Америка, се вдигат на протести тези сили, слоеве от населението, които са обезпечавали предишното състояние на света, доколкото те не разбират какво се случва, какво ще бъде по-нататък и какво ще правят.

И действително, това е много голям проблем. Стигнали сме до такова състояние в процеса на естественото развитие, когато човек е получил възможност да се развива, както той иска. Само че всеки има своите желания и всеки прави това, което счита за нужно.

Уж има държава, правителство, всевъзможни комитети, които трябва да се грижат за хората, но нищо не помага. Издига се някаква всепроникваща сила, наричаща се средства за масова информация, и започва да формира общественото мнение, да извършва осъждане над всеки и да изпълнява своята присъда.

Това показва доколко нашето общество е разбито, неорганизирано, разболяващо се. Трябва да се търси как да се построят нови връзки между всички части на обществото, на всички негови нива, започвайки от най-частното, личното: в отношенията на човека със самия себе си, вътре в семейството, на работата, навсякъде. Нито един закон от тези, които работеха по-рано, дори преди няколко години, вече не работят.

На първо място е необходимо: да приемем като естествено развитие това, до което сме стигнали. Разбира се, никой не се е стремил към него. Всички са мислели, че либерализмът и демокрацията са прекрасни. Но сега се изяснява, че демокрацията ни носи вреда. Тя повече не ни пасва, поне във вида, в който досега е съществувала.

Видимо, всичко това трябва да се промени, и това е част от естествения ход на еволюцията. Затова трябва да си изясним следващото състояние и науката кабала ни разказва за него, тя ни обяснява целия процес на развитие, който ни е съдено да преминем, от началото на творението до края.

Затова науката кабала е толкова необходима днес на хората, без нея цялото човечество ще се окаже в пълно недоумение, не знаейки какво да прави. Това ще ни донесе много страдания и беди, ако не започнем да се учим от науката кабала, в какво състояние се намираме и какво ни чака напред.

Законите на природата са неизменни и определени. Те не променят своята насоченост, и само в това направление трябва да се развива обществото. А ако не се съгласим с направлението, в което ни придвижва природата, то ще се чувстваме по-зле. Трябва да разберем, че с природата не може да спориш – тя е по-силна от нас.

Затова е необходимо да изучим закона на развитието и да се постараем да го изпълним. И тогава ще видим, че действително напредваме, а не вървим назад.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2006г.), 22.01.2017
[201303]

Имаме ли охрана свише? Част 3

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек в този свят се намира под постоянното въздействие на две противоположни сили, които го движат и развиват, подобно на зародиш в утробата на майката. В живота няма никаква случайност.

Всяко едно събитие е обмислено и програмирано в природата, дори детето, счупвайки чиния. Всичко, от началото до края, се случва съгласно програмата на творението.

Колкото повече изучаваме природата, толкова повече се убеждаваме, че природата е затворена, интегрална система, в която действат строги закони и няма никаква случайност. Но човек възприема всичко случващо се съгласно нивото на своето развитие: доколкото той е солидарен със системата на управление на природата или не.

Обикновеният човек нищо не знае за висшата система на управление, а просто инстинктивно, неосъзнато минава през живота. Той на сто процента изпълнява всички указания на системата и няма никаква свобода на волята, нито едно свободно действие, мисъл или желание.

И поради това е невъзможно да го съдиш и да кажеш, че му се полага някакво възнаграждение или наказание, защото той расте както дървото в полето съгласно своята природа и обкръжаващите го условия.

Въпрос: Накъде природата води човека?

Отговор: Природата желае човекът да се запознае с нейната система, да се включи в нея и осъзнато да взаимодейства с цялата природа. Природата се нарича Творец, висша сила, и тя ни държи под пълен и непрестанен контрол.

Въпрос: Системата на природата управлява всеки човек лично или всички заедно, като цяло?

Отговор: Това е и общо, и лично управление, защото всичко се включва в една интегрална система.

Природата е огромна система, която се развива до такова състояние, когато всички нейни елементи: неживи, растителни, животински и хората се свързват правилно помежду си, осъзнато и с разбиране, и вътре в тази връзка разкриват висшата сила на тази система, нейния “мозък“, който от самото начало е действал в нея, но е бил скрит.

Когато човек разкрива тази сила на природата, той се отъждествява с нея и се прилепва за нея. В това се състои и крайната цел на еволюцията на природата и на всички нейни части. Да се прилепиш към природата означава да вземеш върху себе си цялото нейно управление, цялото поправяне, всички нейни функции. Човек започва да действа вместо Твореца.

Всичко остава така, както е било. Но преди висшата сила (Творецът) е управлявала всички творения: нежива, растителна, животинска природа и хората, които не са осъзнавали и инстинктивно са изпълнявали нейните заповеди. А сега човек осъзнава какво въздействие се оказва върху него свише и сам започва да действа така, както висшата сила, тоест слива се с нея.

От 818-та беседа за нов живот, 26.01.2017

[204652]

Кой управлява света?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Понякога в медиите се появяват съобщения, че кабалистите управляват света. Това факт ли е или измислица?

Отговор: Светът се управлява само от единната сила на Природата. А да въздействат на нея могат абсолютно всички хора, но само в степента на тяхното положително влияние.

Не можем да влияем отрицателно на нищо. В нашите сили е само да ускорим нашето развитие със своите положителни действия. Именно за това разказва кабала.

Всички ние, в края на краищата, ще достигнем до своето окончателно състояние, но да се доближим до него по добрия път можем само с помощта на кабала. Затова и ни е дадена тя.

Именно кабалистите оказват положително влияние на света, ускорявайки неговото развитие. Но при това те и нищо не променят. Не трябва нищо да се променя, може само да се ускори.

Въпрос: Ако не можем да влияем отрицателно на придвижването на човечеството, нима всички злодеи и тирани, масово унищожавайки хората, не са го правили?

Отговор: Всички отрицателни сили на природата, които ни се представят във вид на исторически фигури в минали години или в настояще време, движат историята към положителен, предварително зададен край. Само в това направление и става нашето движение.

Но с помощта на кабала можем да съкратим нашия път, да го направим много по-лек и приятен.

От урока на руски език, 22.01.2017

[206640]

В точката на избора

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво говори науката кабала за понятието „свобода на волята”?

Отговор: Свободата на волята  е  тази точка, която привлича човека към науката кабала, за да определи, има ли  свобода на избора или не.

Ако  свободата на волята не съществува,  той ще живее тихо, спокойно, максимално ще се  пази от всички проблеми и така ще доживее своите години. А ако има свобода на волята, то в какво се заключава тя? Относно какво? В какви рамки?

Кабала обяснява, че, по принцип, свободата на волята се отнася до поведението на човека. Човекът в нашия свят трябва да достигне определено състояние, т.е. постепенно да разкрие своя духовен потенциал във все  още неизвестния му, неосезаем духовен свят.

До разкриването на духовния свят може да се стигне по два пътя: или природата, животът ни принуждава към него; или човекът се устремява напред сам, доброволно. И тук възниква дуалност: или той ще действа самостоятелно, или ще чака, докато не започнат да го гонят „с тояга към щастието”.

Науката кабала говори, че всички се движим напред чрез ръчкане от природата. Но, човекът може да ускори този процес и да го направи по-бърз, успешен и приятен, ако сам полага усилия.

По този начин, свободата на волята е в избора на пътя към постигането на  предварително  поставената от Природата цел. А самата цел ще бъде постигната във всеки случай: или доброволно, или принудително. И в това свое крайно състояние  човекът няма никаква свобода.

Въпрос: На какъв етап в човека се появява свобода на волята?

Отговор: Тя се появява след като индивидът завърши своето неживо, растително, животинско развитие и се превърне от маймуна в човек. В продължение на хиляди години еволюция той се приближава до това, че в него започват да се развиват системи, които могат да използват свобода на волята.

В човека трябва да се прояви дуализъм: желанието, свързано със следващата степен, с Висшия свят и  състоянието, в което той съществува на своята низша степен.

И тогава в него се появява свобода на волята: или да се развива според така наречената точка в сърцето (т.е. според желанието на следващата, по-висша степен), или да остане на своята степен.

От урока на руски език, 25.12.2016

[204901]

Еволюцията е на финалната права

каббалист Михаэль ЛайтманОт брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, Швейцария – 2006 г.): Доколкото действието на алтруистичните сили на света ще го водят към равновесие с Природата, тя ще получи естествена подкрепа във вид на отслабване на всички прояви на кризата.

Природата реагира чувствително на алтруистичните изменения в човека, защото те са в посока на подобие с нея. Все по-голямото подобие с Природата ще доведе до промяна на обкръжаващата ни природа и обществото.

Човекът със своето поправяне влияе на цялата нежива, растителна и животинска природа, която се издига и спуска заедно с него.

Затова щом започнем да поправяме обществото, с това поправяме цялата обща система, и неживото, растителното и животинското ниво достигат равновесие. Защото тяхното неравновесие е само последствие от прегрешението на първия човек, заради което до сега се развиваме в егоистична форма.

Въпрос: Кризата действително ли ще отслабне или просто ще се научим да се справяме с нея?

Отговор: Ще почувстваме как кризата утихва, изчезва и можем да продължим да съществуваме спокойно и уравновесено. Крайното поправяне трябва да настъпи на всички нива, включвайки и този свят. И тогава този свят ще започне да изчезва, защото не остава повече егоизъм и всичко ще бъде заради отдаване.

Материалната форма, в която виждаме света, днес се проявява като отражение на нашия егоизъм. А ако няма егоизъм, няма да видим този свят. Превръщайки всичките ни желание в отдаване ще видим тяхното отражение, тоест висшия свят.

Ще останем да съществуваме в него, докато и висшият свят не се издигне до света на Безкрайността. А какво ще бъде след това, все още не знаем. Но вече се намираме на финалния стадий на този процес.

Въпрос: Как можем да обясним, че природата ще се успокои от това, че човешкото общество ще се поправи? Каква е връзката между тях?

Отговор: Природата се стреми към равновесие и ако човекът съответства на природата, ще настъпи общо равновесие. Цялата природа е равнозначна на висшата сила, на формата на Твореца. И затова ако се стремим към сливане по свойствата с висшата сила, с това оживяваме цялата система и всички нива ще се изменят: неживата, растителната и животинската.

Разбира се, природата ще се успокои, но първо човекът трябва да се измени. А всякакви други опити да се оправи екологията няма да помогнат. Разрушаваме природата именно с лошите отношение между хората – само в тях е причината за глобалното затопляне, изригването на вулканите и земетресенията.

Трябва да плуваме по течението на природата. Светът трябва да се поправи и да се движи към поправянето по пътя на естествената еволюция. Така че хайде да се присъединим към този процес и тогава ще можем да способстваме за поправянето и вместо дългия път на страданията ще тръгнем по бързия и добър път на светлината.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2006 г.) 05.02.2017
[204403]

Защо на човека е необходима вяра

 

laitman_2015-08-17_1265_wВъпрос: Защо на човека, за разлика от животните, от незапомнени времена е необходимо да вярва в нещо?

Отговор: Човекът се вълнува от неизвестността на утрешния ден. При животните не възниква такъв въпрос, защото те не се притесняват за това, какво ще се случи в бъдеще. Животното се подчинява на инстинкта си. При човека този инстинкт не съществува, а има обратното: тревожност, страхове и съмнения в бъдещето.

Несигурността предизвиква в човека потребност да вярва в някой по-голям, за да се надява, най-малко, на неговата милост, на неговото състрадание и добро отношение.

Човекът мисли, че ако не може да властва над утрешния си ден, но някой друг може, значи човекът трябва да изгради добри отношения с този някой, който властва над бъдещето му. От това е възникнало обожествяването на силите на природата, което, в крайна сметка, е довело до възникването на религията.

Религията е възникнала в зората на човечеството. Може да се каже, че потребността от вяра се е появила от момента на превръщането на маймуната в човек, защото у него се е появил въпроса за това, какво го очаква на утрешния ден и как да си обясни всичко случващо се с него.

Човекът се отличава от животното именно с тревожността за бъдещето: какъв ще бъде животът ми, какво е неговото предназначение? И макар този въпрос да възниква подсъзнателно и да не е оформен, именно той го отличава от животното. Вярата е необходима на човека, а животното няма такава потребност.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199077]

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманОткритието на Адам

Има методика, мъдрост, наука, която говори за това, че освен негативната сила на нашия егоизъм съществува още една, позитивната сила. Тя е скрита, но ние можем да я разкрием и да я използваме в качеството ѝ на противовес на негативната, така че двете противоположни сили заедно да се намират в равновесие, в хармония помежду си.

Тази методика се нарича „наука кабала”. Тя е открита от Адам и затова той е наречен „Първият Човек” /Адам Ришон/ . „Първи“  заради откритието си, а „Човек”, защото се е уподобил на втората сила. „Адам” означава „подобен” /доме / .

От една страна, той е бил егоист като нас, а от друга, е получил от Природата позитивната сила, а с нея и възможността за анализиране на  разликата в потенциалите,  за да се пресмятат и да се взимат решения, съчетавайки двете сили заедно. По този начин той  е станал подобен  на общата Природа, в която те действат.

Адам е написал книгата „Скритата сила” / „Разиел а-Малах” /  и е предал методиката на следващите поколения, които продължили да я разработват.

Пробивът на Авраам

След двадесет поколения Авраам е изучил тяхното наследство и е извършил нов пробив. Дотогава науката кабала е позволявала на човека да прониква в дълбините на Природата и да се учи да извлича от нея положителната сила. Авраам  е разкрил възможността не просто да проявява и извлича от нея позитива от Природата, но да го противопоставя на негатива на нашето изконно естество. Това вече е  методиката за реализация.

Авраам е живял в Древен Вавилон по времето на тежката криза, когато хората поискали да построят „кула до небето”, с други думи, са имали драматичен скок на егоизма, отрицателната сила. Те търсили някакво решение , но не намерили, защото забравили как да се разбират един друг, сякаш заговорили на различни езици.

Тогава Авраам, един от най-големите вавилонски жреци, образован и уважаван човек, започнал да изследва това явление, за да намери изход. И открил, че можем да изявим, да разкрием позитива от Природата и да го използваме. Как?  Чрез обединение, дори в началото то да е изкуствено.

От Авраам започва началото на понятието „десятка” / минян / . В написаната от него „Книга за Сътворението” / Сефер Ецира /  всичко се върти около числото десет. Оказало се, че ако десет човека се стараят да се сближат помежду си над собствения егоизъм, то техните усилия, призвани да потискат егото и по някакъв начин да изведат навън положителната сила, действат като „помпа”, изпомпваща от дълбините на Природата скрития там позитив.

 В резултат на това, ако всеки в десятката „притиска” своя егоизъм, желаейки да отдели положителната сила,  внезапно тя се появява, разкрива се и действа сред тях,  до такава степен, че е способна да уравновеси негатива.

Така десятката става „стопанин“ на двете противоположни сили, без да се ограничава, подобно на човечеството в нашия свят, на една единствена отрицателна сила. Тези хора започват да усещат, да възприемат общата система, наречена „система на висшия свят”, където двете сили балансирано  си взаимодействат.

Следва продължение…

От 727-а беседа за нов живот, 17.05.2016

[183985]

Предишни публикации:

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

 

Еколозите са в паника

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Еколозите са в паника: на Северния полюс сега е измерен 1 градус под нулата вместо -30 градуса. Те твърдят, че ураганът „Франк“, предизвикал проливни дъждове и урагани в Британия, е занесъл там топъл тропичен въздух. Защо се случва това?
Отговор: Земята излиза от равновесие, защото ние, хората сме излезли от равновесие между нас.
До Първата световна война, която е лошият път, но все пак е сближила народите, природата на Земята и населението ѝ не са били глобални.
След кратък промеждутък от време след Първата световна война е започнала Втората световна война. После е започнало възстановяването от разрухата и развитието на Интернет. Всичко това е довело до факта, че човечеството е станало наистина глобално, но събрано неправилно в нашето малко „село“.
Затова е възникнала такава ужасна бъркотия – състояние на абсолютно, всеобщо противоречие, противопоставяне и всеобща зависимост. Както в семейството, в което всички зависят един към друг, но не се обичат и имат много претенции един към друг.
Въпрос: Тоест, Вие сравнявате сблъсъка между хората с това, което се случва в Природата?
Отговор: Разбира се, защото човечеството се намира на най-високото ниво на Природата! Ние мислим, че Природата са неживото, растителното и животинското нива. А човекът? Нима човекът не е част от Природата, не е същото животно?
Заключили сме се в ужасна взаимна агресия и цялата природа е с нас. Всички сме станали един единен инструмент, система, която е абсолютно разложена и не намира никаква възможност да стигне до вътрешно равновесие.
В такова състояние се намираме от времето на „Римския клуб“, вече 40- 50 години. Още в началото на миналия век за това е говорил академик Вернадский.
Това е огромен нарастващ проблем. Изминалата 2015 беше година на демонстрация на нашето не равновесие. През 2016 година ще се извърши проверка, разбира ли човечеството какво се случва с него, защо се случват такива неща, по какъв начин може да се излезе от тях?
Тоест, ние трябва да осъзнаем и разберем, че най-важното е всички заедно да се притечем на помощ на природата. Защото, ако човек не започне да възстановява тази хармония, която е необходима в интегралната взаимно свързана система, нашия свят просто ще се разпадне.
Въпрос: Какво означава да се притечем на помощ на природата?
Отговор: На първо място, да се обединим. И второ, да направим всичко възможно природата да не излезе от равновесие. Нямаме време, вече сме отишли твърде далеч, преминали сме червената линия.
Въпрос: Смятате ли, че 2016 година е превратна точка?
Отговор: Не, ние вече сме преминали превратната точка. Но това се случва постепенно. Има възможност на човешко ниво да се уеднаквят останалите нива на природата, защото човешкото ниво е най-високото.
Ако всички започнем да се уеднаквяваме в мислите си, да се сплотяваме в едно единно цяло, в допълване един на друг, ако това бъде наша задача, да устоим на всичко, което се случва и да оцелеем на тази планета, то тогава ще можем да възстановим абсолютно всичко.
Въпрос: Какво ще принуди егоцентричният човек да постъпи така?
Отговор: Заплахата от сигурна смърт на цялото човечество, включително и неговата!
ООН действително трябва да стане Организация на Обединените Нации, която ще се грижи за оцеляването на човечеството, а не да провежда тясната политика на ограничен брой страни. Всичко зависи от човечеството.
По принцип, хората го разбират. Въпросът е само в това, с чия кръв ще бъде постигнато: или бързо, с малко кръв, или ще има още много години страдания, войни и други проблеми, така че човечеството да се опомни и да започне да се движи към вътрешно равновесие, което ще балансира природата. И тогава там, където е нужно, ще разцъфтят градини, а там където е нужно, ще има сняг и лед.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.01.2016

[173668]

Природните катаклизми и ролята на човека

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е ролята на човека в Природата?
Отговор: Ролята на човека е да разбере, че той е в центъра на природата, неин венец и е длъжен да направи така, че цялата природа да дойде до състояние на абсолютна хармония, без никакви катаклизми, да се намира в абсолютен, вечен, пълен покой.
Въпрос: Влияе ли дейността на човека на възникването на различни катаклизми?
Отговор: Катаклизмите са нашите недостатъци, защото в крайна сметка всичко се натрупва в човека.
Преодолявайки егоизма, чрез съединяването с другите хора в обща добра система, човекът влияе на природата така, че всички катаклизми, всички нежелателни явления изчезват.
Ние съществуваме в една интегрална система. Неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на природата се намират вътре в нея и представляват затворен кръг, балон, сфера.
А ние сме най-важната част от тази сфера, висшия стадий на развитие. Ако се приведем в хармония помежду си, ще уравновесим цялата останала природа. Днес учените вече говорят за това.
Ако ние успеем, то на практика природата мигновено ще се възстанови, дотолкова е велика силата ни, която може или да навреди, или да поправи целия свят.
Въпрос: Как обикновеният човек да разбеере това?
Отговор: Когато на него му стане толкова лошо, че започне да се задъхва от безизходност, тогава ще бъде принуден да се заеме с поправянето си, дори и нищо да не разбира. Сега ние, кабалистите, се опитваме да направим така, че още преди човекът да е дошъл до тази граница, предварително да осъзнае необходимостта от обединение и така да предотврати страданията.
Въпрос: Какво ще се случи с разрушената екология, с тоновете пластмаса в земята?
Отговор: Всичко мигновено ще се преработи, ще се погълне от природата и ще ни се представи в най- добрия и стерилен вид!
Въпрос: Звучи като фантастика! Къде ще отиде всичко това?
Отговор: Няма значение! Природните сили ще извършат своята работа, мигновено уравновесявайки се. И светът ще дойде до такъв баланс, до такова единство и хармония, които не можем дори да си представим! Това ще бъде съвсем друг свят!
Въпрос: Как ще се изчистят замърсените океани и земя?
Отговор: За това даже и не мисля. Ще се задействат такива природни сили, за които сега нямаме представа: силатата на отдаването, силатата на любовта, силатата на абсолютно новите взаимовръзки. Къде ще ги сравним с всички малки взаимодействия – термоядрени и прочие?! Това са съвсем нови природни свойства, за които днес нито физиците, нито биолозите, нито другите учени имат понятие.
Реплика: Тоест, мръсотията ще се превърне в полезни изкопаеми?
Отговор: Дори полезни изкопаеми няма да са ни необходими. Ще съществуваме на съвсем друго ниво! Този свят вече няма да ни е нужен. Ще влезем в усещане за съвсем друга система на взаимодействие на силите, в света на висшата хармония.
От TV програмата „ Беседи с Михаел Лайтман“ 18.08.2015

[165215]

Защо е толкова важно да не се отделяме от природата

laitman_2009-05-xx_ny_5054Въпрос: Какво представлява висшата сила и каква е нейната връзка с природата?

Отговор: Чрез природата можем да разкрием висшата сила, както това е направил някога праотецът Авраам. Писано е, че Авраам е излизал през нощта, гледал е звездите, наблюдавал е заобикалящата го природа и е питал: „Къде е тази висша сила, която е създала целият този свят, която го поддържа и управлява?

Тя се опитва да ми каже нещо чрез всичко, което ме заобикаля, но аз не съм способен да я чуя. Моите уши са затворени и сърцето ми е глухо, аз трябва да ги разтворя, за да започна да чувам и усещам.“

Така Авраам е открил, че главната преграда пред възприятията на човека е неговият егоизъм. Затова е нужно да се повдигнем над егоизма и да започнем да се отнасяме един към друг с любов, както цялата природа. Авраам е видял, че природата се управлява от силата на отдаването и любовта, която се обръща към него чрез всичко наоколо.

Мисля, че нашият стремеж да се върнем обратно към природата се състои не в търсенето на естествена храна или отказ от обезболяващи при раждане, а в искрения стремеж на човека да открие вътрешната сила на природата, Твореца. Само когато сме във връзка с тази сила ние ще почувстваме, че действително се връщаме към природата.

Да се надяваме, че ще успеем да направим това бързо и леко, а няма да тръгнем по дълъг заобиколен път, докато не стигнем до задънена улица и бъдем принудени да се върнем назад от отчаяние.

Трябва да разберем, че не си струва да се отделяме от природата, а заедно с това можем да си изградим добър, удобен живот. Не губим никое от преимуществата на техническия и технологичен прогрес, ако това връщане към природата се съпровожда от сливане с вътрешната част на природата, с Твореца.

Въпрос: Защо е толкова важно да не се отделяме от природата?

Отговор: Защото нарушаваме равновесието и след това ни се налага да заплащаме висока цена за това. Ние се храним със синтетична храна. Възможно е скоро да печатат храната на принтер: и месото, и сладоледа, и виното, и млякото – всички са пълни с химикали.

Човек ще яде и ще мисли, че това е кокошка с ориз, вино, салата, а в действителност всичко това е направено от една и съща изкуствена маса с различни вкусове и ароматни добавки.

Тоест, ако се движим само в посока на изкуствения живот, ние губим своята форма. Не се усъвършенстваме, не ставаме по-добри и богати вътрешно, а се превръщаме в роботи. Скоро и децата ще печатаме на принтер по същия начин.

Затова да се надяваме, че все пак ще се върнем назад към природата, което значи завръщане към вътрешната природа, към висшата сила, включваща всичко в себе си. Това по никакъв начин не противоречи на техническото развитие, а само го привежда в равновесие. По този начин можем да се придържаме към средната линия, както се казва, към златната среда.

От 591-та беседа за новия живот, 30.06.2015

[163176]

Висшият разум, който е скрит в природата

laitman_2009-07_0229Въпрос: Казвате, че народът на Израел е бил избран от Твореца, за да помогне на цялото човечество да се приближи до Него. Но вече не живеем в древните или средновековните времена и не виждаме днешния свят да се нуждае от Твореца. Само религиозните хора говорят за Твореца, а обикновените хора не и никой не чувства нуждата от Твореца.

Отговор: Творецът е равен на природата. „Творец“ се нарича цялата огромна система на природата, необхватната сила, която включва и поддържа цялото творение. Това определение е напълно различно от религиозното.

Проблемът е, че тъй като нашият разум и чувства са толкова ограничени, не можем да признаем факта, че висшата сила също има чувства, разбиране и план и че организира процеса, водещ до дадена цел.

Представяме си тази сила като нежива, както е силата на гравитацията, която просто притегля и нищо повече. Мислим си, че само хората имат разум и мисли, а природата не.

Но днес има много научни статии, които говорят за висшата сила, която развива цялата материя. Тази сила има план и цел, които са предопределени и които ни движат съобразно този план. Ситуацията ни не е случайна и в света нищо не се случва случайно.

Дори обикновената еволюция, която ни изглежда своеволна, всъщност е предопределена. Всеки път различни желания се съединяват и воюват помежду си – те точно изпълняват предопределения план. Само че не го знаем, но днес учените вече започват да говорят за това.

От 485 беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

[150971]

Интегрално възпитание, Беседа №8

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(още…)

Да придобиеш власт над природата

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №1

Въпрос: Вие казахте, че ако ние се издигнем на духовната степен, то можем да властваме над всичките четири нисшестоящи нива – над нашето тяло, животинската, растителната и неживата природа?

Отговор: Ако ние достигнем такова ниво, че да се съединим помежду си с точките в сърцата, то властваме над всичко. Ние постигаме Божествената сила – всеобхватната  сила на Природата, и придобиваме безгранична власт. Накратко казано, ние управляваме природата.

Въпрос: Логично е да се предположи, че ако сега ние се намираме на човешката степен, то можем да властваме над трите, стоящи по-ниско нива на природата – животинското, растителното и неживото. Вярно ли е това?

Отговор: Не. Не можем да ги управляваме. Ние властваме над тях, но безразсъдно, тъй като не знаем общата програма на Природата, всеобщият Закон на мирозданието. Затова ние разрушаваме природата, варварски използвайки всички нискостоящи нива – животинско, растително и неживо.

Всъщност, това е много дълбок въпрос. Можем да властваме по два начина:

1. Със сила, както правим това сега, унищожавайки природата без всякакво жалост, разбиране, мнение, без да се замислим, какво ще се случи с нас утре или в близко бъдеще,

2. С разум, когато на нас ни е известна цялата картина на развитието, и ние можем да решим какво трябва да правим. Когато ти знаеш цялата система от началото и до края – това означава, че ти властваш, – не със сила, а с разум.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39672]

За свободата на избора

Наслаждението и страданието – това са две сили, посредством които се управлява нашият живот. Собственото ни вътрешно естество – желанието за наслаждения – ни принуждава да действаме съгласно изначално зададеният шаблон за поведение: да получаваме максимално удоволствие в замяна на минимални усилия. Винаги и навсякъде човек по необходимост избира наслаждението и избягва страданията. По това ние никак не се отличаваме от животните.

Наред с това, психологията е запозната с този факт, че може да се промени системата на приоритетите на всеки човек и да се обучи да си прави сметка за изгодата от своите действия. Ако убедително се опишат преимуществата, които ни поднася бъдещето, човек ще се съгласи да търпи сегашните трудности заради растящите приходи. Например: ние сме готови усърдно да се занимаваме, за да придобием професия, която с времето ще ни обезпечи висока заплата и уважавано положение. Всичко зависи от сметките, които си правим за предмета на очакваната изгода. Човекът изчислява  вложените усилия от предполагаемото наслаждение и ако остатъкът се окаже положителен, значи действието ще бъде осъществено. В това няма нищо освен сметката за цената, която ще ни се наложи да заплатим за бъдещия приход. Така сме устроени всички ние. (още…)

Да познаем човешката природа

По материалите от доклада на д-р Михаел Лайтман пред  „Световния Съвет на Мъдреците“ който се състоя в Ароса, Швейцария на 22-ри Януари 2006 г.

Не е тайна, че човечеството е в разгара на дълбока криза. Много от нас вече я усещат върху себе си. Безсмислеността на съществуването, чувството на отчаяние и опустошение са проникнали в живота ни. Семейството и образователната система като институции се сриват. Наркоманията, икономическата и политическата неувереност в утрешния ден, опасността от ядрена война, екологичната заплаха – това са само част от проблемите, помрачаващи текущата ситуация и перспективите за бъдещето. Очевидно, ние сме загубили способността да контролираме живота си и хода на световните събития.

Както е известно, правилната диагноза е вече половината от пътя към излекуването. Затова, за да намерим решение на нашите проблеми, трябва да разберем причината им. Най-надеждната основа за това е познанието за човешката природа и природата на света. Само след като изучим собствена си природа и законите, които ни въздействат, ще разберем къде грешим и какъв е пътят за изхода от създалото се  положение. (още…)

Глобалното затопляне – на кой му пука?

Благодарение на огромния поток от информация, достъпен за масовата публика днес, всеки знае за глобалното затопляне и промените в климата. Но в крайна сметка излиза, че информираността и загрижеността за това не винаги вървят ръка за ръка.

Съществуват много факултети в различни университети, изцяло посветили  работата си на  промените в земния климат, включително дисциплините „Климатология“ и „Изучаване на околната среда“. Групи от активисти от цял свят работят за повишаване на осведомеността на хората относно глобалните климатични тенденции; новините по телевизиите и интернет излъчват кадри за промените на температурата в океаните и топящите се ледници; съществуват купища научни изследвания, вестникарски статии и  конгреси посветени на тази тематика.

 Даже и поп-културата се присъедини към тази кампания, видно от един документален филм – „Една неудобна истина“, за работата на един активист на Ал Гор и детския анимационен филм „Ледена епоха: Топенето на ледниците“, разказващ за три мили и хитри животинчета, опитващи се да оцелеят по време на разчупването на един ледников бент. Холивудски звезди като Леонардо ДиКаприо се ангажират като говорители по проблемите свързани с опазването на околната среда. ДиКаприо се появи на корицата на „Vanity Fair“ в компанията на малко полярно мече върху отчупен ледник край югоизточна Исландия; той говори за това в предаването на Опра Уинфри и отправи предупреждение във филма си „11-ят час“, че „човечеството е заплашено от изчезване, в резултат на кризата с околната среда“. (още…)

Ние и екологията

„Изправяме се пред истински извънредна ситуация на планетата. Това е морално и духовно предизвикателство за цялото човечество“. Така се изрази  бившият вицепрезидент на Щатите, Ал Гор, когато получи Нобеловата награда за мир. Но веднъж паднала завесата в пълната зала, където бе проведена церемонията, възникна въпрос: „ Нашето нараснало съзнание по отношение на околната среда ще ни спаси ли от екологичната криза?“

За да държим под контрол екологичната криза, трябва преди всичко да разберем какви са причините, които се намират в основата на всичко, тоест след като изучим Природата и нейните системи. Изследователите на природните системи – физици, биолози, химици и представителите на другите науки – узнаха, че всички природни компоненти съжителстват в постоянно равновесие по между си. Отделните елементи са свързани и зависими един от друг до такава степен, че дори малкото увреждане на един от тях би означавало да бъде нарушено равновесието в цялата система. (още…)

Алтруизмът – принцип на живота

Изследвайки природата, ние откриваме явлението алтруизъм. Този термин произлиза от латинското alter, което означава „друг“, „чужд“. Той е въведен през ХІХ век от френският философ Август Комте (August Comte), който е определил алтруизма като противоположност на егоизма. Алтруизъм често наричат стремежът да се действа за благото на ближния, любовта към ближния, предаността и великодушието към другите, безкористната загриженост за чуждото благо.

По своята същност, тези два термина – „алтруизъм“ и „егоизъм“ – от всички същества характеризират само човека. Наистина, понятия като „намерение“ и „свободно желание“, се отнасят само към човешкия род. Другите създания нямат възможност за избор. Получаването и отдаването, поглъщането и изхвърлянето, а също така ловуването и самопожертвованието, са абсолютно предопределени от техните гени и инстинкти. Всъщност ние ще използваме термините „алтруизъм“ и „егоизъм“ във фигурален смисъл, за да облекчим разбирането на законите, управляващи живота в природата и да направим свои собствени изводи.

На пръв поглед природата ни се струва арена за егоистичните борби на индивидите, в които побеждава по-силният. Оттук възниква потребността в изследователите от теории, обясняващи преките и косвените стимули, подтикващи индивида към алтруистични действия. По прецизният и всестранен поглед показва общата картина: всички форми на борба и противопоставяния водят само до още по-голямо равновесие, до поддържане на съществуването, до оздравяване на системата и до по-успешното развитие на природата като цяло. (още…)

Ела и виж

Кратка история на божествената идея

Всички ние знаем за Него. Няма в света човек, не споменаващ Неговото име в молитва, в яда си или просто в разговор. Около Него се тълпят противници и поддръжници, ненавиждащи и поклонници. Той е завоювал огромна популярност, но и Го презират безжалостно. Освен това, мнозина заявяват, че са се срещали с Него лично и даже са водели беседи с необикновено съдържание.

Хиляди години хората съставят Неговия портрет, анализират и тълкуват Неговите действия, одобряват го, осъждат го, възхваляват го, проклинат го, но главното е, че непрекъснато  се молят, уверени в това, че Той може и иска да отговори на тези молитви. И въпреки всичко, Той както  и преди остава в сянка – най-голямата загадка на историята. (още…)

Дойде времето

Дойде времето Кабалистите твърдят че кабала е наука, и освен това – те настояват на това. Техните опоненти не се съгласяват с това твърдение и търсят доказателства, основани на експерименти с предварително предсказуеми резултати. В тази статия ние се опитваме да преодолеем съмненията на опонентите.

За начало ще се върнем в недалечното минало и по-точно в 1991 година. Тогава се случиха много знаменателни събития, но ние ще се спрем само на това, което се случи на 26 декември. На този ден, СССР официално прекрати съществуването си.  За причините на това съдбоносно събитие впоследствие беше написана тонове литература. Но както гласи пословицата: „След дъжд – качулка“. (още…)