Възлюби ближния както себе си – това е основният закон на интегралната природа на човешкото общество. Спазвайки го, изпълняваме всички закони на природата или, казано по друг начин, всички закони на природата са включени в този закон. Излиза, че няма какво повече да правим?

Целта на природата е да приведем всички нейни части в пълна хармония и равновесие. С това човек постига максимално комфортно състояние. А различните събития, през които трябва да преминем, се реализират само затова, човек съзнателно да достигне такова състояние.

Целта на природата и нейният път към постигането на тази цел – тях трябва да изследваме и да следваме. В това е залогът за успешен живот. Постоянната подкрепа на този принцип от науката ще ни даде сигурност в пътя, убеденост в това, че в него сме подсигурени от подкрепата на законите на природата. Осъзнаване на успеха, когато изпълняваме закона на природата, или на нещастията, когато не го спазваме, трябва да се усеща от нас като трепет и страх. В това е гаранцията за нашия добър път.

Затова трябва да осъзнаваме законите на природата като обективни и определящи, за това да ги спазваме съзнателно. Именно в тяхното съзнателно изпълняване се съдържа особеността на развитието на нивото “Човек” от нивото “Животно”. Всички предишни стъпала на нашето развитие сме преминавали неосъзнато, гонени напред от развитието на егоизма в нас. А днес природата ни принуждава да се развиваме самостоятелно, осъзнато, над егоизма, овладявайки противоположните на него свойства: отдаването и любовта.

Как все пак човек може да получи това ново свойство – желанието да отдава, като едновременно с това разбере, че желанието да получава за себе си много му вреди? Това противоречи на човешката природа – той не може да прави нищо, от което да няма собствено изгода.

Съществува само един изход – няколко човека, които имат стремеж да избягат от властта на егоизма да се съберат заедно в една група. Всеки член на тази група трябва да нивелира себе си спрямо другите. Тъй като всеки член на тази група има стремеж да достигне свойството отдаване и любов и на тях им липсва само силата да го реализират, тогава, обединени в група и потиснали егоизма си спрямо другарите, те ще създадат новата същност. Защото ако, например, в групата има десет члена, то тази същност ще има сила 10 пъти по-голяма, отколкото на всеки поотделно.

Но това ще се случи само при условие, че тези, които са се събрали в група, мислят за това, как да потиснат егоизма си, а не за това, как да го напълнят. А от любовта към другарите всеки ще може да усети стремеж да изпълни закона на природата, защото чрез това той привежда цялата природа в равновесие и хармония.

[72521]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Да изясним няколко въпроса, свързани с понятието “обич към другарите”:

1. С какво се обосновава необходимостта от постигане на любов към другарите?

2. Трябва ли да избирам другарите и те да избират мен?

3. Трябва ли всеки от другарите открито да изявява чувствата си спрямо останалите членове на групата или е достатъчно това, че той усеща любовта към тях в сърцето си, без да демонстрира това чувство външно, а да остане скромен и да не се хвали с постижението си?

Без съмнение, всеки трябва открито да показва към другарите любовта, която се намира в сърцето му, защото откровената изява на това чувство може да събуди сърцата на другарите към същото. В резултат на това, другарите се съединяват в общо чувство, което ще бъде много по-голямо, отколкото аритметичната сума на чувствата им.

По този начин всеки член от групата ще усети силно чувство на обич към другарите и ще усети необходимост в разширяване на това чувство. Ако членове на групата не показват открито чувствата си, тогава те няма да могат да се проникнат от общата колективна сила и да преодолеят личния си егоизъм.

В този случай е много трудно да оцениш положително другаря и всеки мисли, че именно той е праведник и че само той обича другарите си, а те не му се отплащат с взаимност. Получава се, че човек има прекалено малко сили, за да може да достигне любов към другаря, явно да прояви чувствата си, а не да ги крие.

Необходимо е постоянно да си напомняме за целта на съществуването на групата, в противен случай егоизмът на човек ще се постарае да замъгли целта, защото винаги се грижи само за собствената изгода.

Групата е необходима на човек за това, да достигне такова свойство, при което той е погълнат от мисълта за доставяне на удоволствие на другарите си, без да иска нищо в замяна, а не за това, групата да му помага, да напълва неговите егоистични желания. Защото ако всеки член на групата разчита само на помощта на другите, тогава такава група се основава на егоизма и само го увеличава. Тогава човек вижда в групата само средство за удовлетворяване на своите егоистични потребности.

Затова трябва да се помни, че групата трябва да се гради върху любов към ближния. Всеки член на групата трябва да получи от нея любовта към ближния и омразата към своя егоизъм. При положение, че човек вижда, че другарят му се старае да потисне своя егоизъм, това ще му даде допълнителни сили за борба със собствения егоизъм. Намеренията на всички другари ще се слеят в едно цяло. И ако в дадената група има 10 човека, тогава всеки от тях получава силите на всичките десет другари, които потискат егоизма си и се стремят към любовта към ближния.

А ако членовете на групата, в резултат на лъжлива скромност, не изявяват своите чувства един към друг, тогава няма да се получи усилване на техните чувства и постепенно всеки от тях губи желанието да върви към любов към ближния и се връща към любов към себе си.

[72489]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Човек в този свят прилича на някого, който се заблудил в полето. В наше време по същия начин можем да видим цялото човечество като една голяма маса хора, които блуждаят в мрака по огромното поле на живота, загубили всякакви ориентири.

Изходът от кризисното състояние, създало се в резултат на егоистичното ни развитие, е в създаването на интегрално общество, т.е. в търсене на хора, осъзнали сегашната ситуация като задънена улица, и това, че единственото нейно решение се намира в установяване на интегрални връзки между хората.

В този случай полето на живота от диво, пусто поле се превръща в благословено поле, тъй като в него хората желаят, чрез работа над своя егоизъм, да достигнат свойствата на взаимно отдаване, тоест подобие s Природата. Техният път в този случай се нарича “Пътят на отдаване”.

А тъй като егоистичната ни природа се намира в пълно противоречие с този път, има само един начин да вървим по него – да бъдем в група за интегрално възпитание, в която се развива “любов към другарите” и където всеки може да помогне на другаря си да се движи напред именно по този път.

[72484]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Въпрос: Трябва ли всеки член на групата точно да знае какво именно липсва на всеки конкретен другар и с какво е възможно да му се помогне, или е достатъчно да се ограничим с общото понятие “любов към другаря”?

Отговор: В стандартното общество човек може да помогне на другия само там, където има богати и бедни, умни и глупави, силни и слаби и т.н. Но ако всички са равни, то как можем да си помогнем взаимно?

Но има нещо, което не достига на всички – доброто настроение. Ако настроението е лошо, то няма да помогнат нито богатство, нито мъдрост. Само друг човек може да повдигне настроението, за да усети другарят отново прилив на жизнени сили и да почувства, че целта да се обединим е близка.

Излиза, че всеки член на групата трябва да обръща внимание на настроението на своя другар, и в случай на необходимост – да го повдига. Защото именно настроението е винаги това, което всеки може да допълни в другия.

[72516]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Известно е, че ако човек със стремеж да достигне свойството отдаване и любов постоянно се намира сред хора, игнориращи закона на интегралното развитие на обществото и дори активно противящи се на него и на хората, които реализират егото си, тогава той постепенно ще се съгласи с мнението им, тъй като обкръжението влияе върху него с това, че техните мисли, при взаимното им общуване, се смесват с неговите мисли.

Затова няма друг път, освен да създаде собствена група с определени рамки, т.е. отделен колектив, в който да няма хора с идеи, различни от идеите на тази група. Освен това, членовете на този колектив трябва всеки път да си припомнят целите на тази група, за да не се влекат след другите хора, т.к. природата на човека е такава, че той обича да върви след мнозинството.

Ако такава група се отдели от останалите хора, т.е. няма никаква свързаност с другите хора в техния път, а всички контакти се ограничават само до материални въпроси, тогава чуждите идеи и мнения няма да оказват влияние върху групата.

Но ако човек, вървящ по пътя на интегралното възпитание, се намира сред хора, не приемащи този път, и започва да разговаря и да спори с тях, тогава неговите възгледи веднага се смесват с техните и, независимо от волята му, подсъзнателно, техните идеи проникват в неговото съзнание до степен, че човекът престава да си дава сметка, че това вече не са неговите, а чужди възгледи.

Ако той не се отдели от чуждите мнения, то ще забрави за пътя към свойството отдаване и отново ще падне под властта на егоизма. И само в група, където господстват принципите на любовта към ближния, човекът може да черпи сили за борба срещу идеите и мнението на целия свят. Затова е необходимо щателно да се пазим от егоистичното обкръжение, чак до промяна на местоживеене, месторабота и т.н., за да не попаднем под чуждо влияние.

От горепосоченото можем да осъзнаем ползата от група, която може да създаде абсолютно различна атмосфера, в която е възможно постигане на свойството отдаване.

[72584]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Как да се оценява важността на другарите от групата, как да се отнасяме към тях? Ако някой вижда другаря си като стоящ на по-ниско стъпало и иска да го поучава как да се държи по-добре, т.е. да изглежда по-добре, отколкото е в действителност, в този случай стоящият на по-ниското стъпало не може да бъде негов другар, а ученик. Ако вижда другаря си по-висок от себе си, че има на какво да се научи от него, т.е. да вземе добрите му качества, в този случай той го възприема като Учител, а не като другар. И само когато вижда другаря на същото ниво със себе си, тогава го възприема като другар и е готов да се обедини с него. Т.е. другарите са тези, които се намират в еднакво положение, имат близки възгледи, идеи, решени са да се обединят в устремяване към общата цел.

Да предположим, че двама другари, чиито идеи си приличат, вършат заедно някаква печеливша работа. Ако те чувстват, че силите им са равни, то тогава всичко е наред, те делят печалбата по равно. Но ако един от тях чувства, че той е по-добър от другия, че носи по-голяма полза, тогава той иска да получи по-голямата част от печалбата.

Но нещата стоят напълно различно, ако говорим за любовта между другарите, когато те се обединяват в името на това да има пълно единство между тях, т.е. когато и двамата са равни – това се нарича единство. Ако вършат заедно някаква работа, а резултатите не делят поравно – това не е единство.

Когато става дума за любовта между другарите, то разбира се, всичко, което ще спечелят заедно, ще делят поравно, и тогава ще имат любов, мир и съгласие.

Всеки от групата трябва да смята, че той е най-незначителен от всички, тогава ще може внимателно да се вслушва в мнението на останалите. Ако човек се смята за по-голям от другите, тогава няма да може да взима нищо то тях, тъй като в дълбочината на неговата душа ще се загнезди мисълта, че той все едно знае по-добре от другите. Освен това членът на групата трябва да се отнася към своя другар така, все едно той е най-великият човек в своето поколение. И тогава групата ще оказва на човека благоприятно въздействие, и той ще се движи към общата цел.

Но как е възможно да смятам, че моят другар е по-добър от мене, когато ясно виждам, че е обратното – по-талантлив съм от него, имам по-добри качества от него? За да се надвият подобни мисли, съществуват два начина на отношение към тях:

– ако вече съм си избрал другар, то, независимо от това, какво виждам в него, вярвам, че той е много по-добър от това, което ми се струва.

– ако съм избрал другар, то се старая да виждам в него само добри качества и да не забелязвам лошите, както се казва: “Всичките прегрешения ще покрие любовта”. Както е известно, лесно виждаме недостатъците на съседските деца и не ги забелязваме у собствените, тъй като нашата обич към тях скрива недостатъците на нашите деца. Опитайте се да кажете на човека нещо лошо за децата му, той веднага ще започне да възразява и да разказва за добрите черти на своите деца.

В действителност, всеки човек има и добрите, и лоши черти. Затова и съседът, и бащата на децата казват истина. Но съседът не усеща обичта към чуждите деца, която има техният баща, чиито очи са затворени от любовта и който иска да вижда само хубавите качества на своите деца. Въпреки всичко, бащата също вижда истината, макар и не цялата, просто защото не забелязва лошите качества на децата си, тъй като това не му носи удоволствие.

Така и обичта към другарите изисква ние да виждаме само добрите качества на другаря и да не забелязваме недостатъците. Затова, ако виждаш някакъв недостатък у другаря, това означава в действителност, че този недостатък не е негов, а е твой, и недостатъкът се проявява в това, че нямаш истинска обич към другаря, и затова виждаш лошите му качества.

[72589]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

В това известно на всички правило са включени поправянията на всички желания (сърцето) и мисли (размислите, разумът) на човек. И обратно, само след като поправи всичките си желания и мисли, човек достига свойството на обичта към хората, към цялото човечество и към природата.

Тъй като у всеки човек любовта към ближния е много слаба и затова не се проявява в явен вид, ако няколко човека се обединят заедно в група, и всеки потисне егоизма си спрямо другите, тогава всеки ще получи сили от всички останали – в този случай ще се случи увеличаване на отделните сили на членовете на групата в една голяма сила и ще се появи възможност да се изпълни законът на природата “възлюби ближния”.

Възниква противоречие: за постигане на любовта към ближния е необходимо да се поправят всички егоистични свойства или за постигане на любовта към ближния е нужна само любов към другарите в групата?

Обикновено хората се обединяват в компании, за да подобрят с нещо своето положение, и всеки прави сметка колко дава на другите и колко получава, т.е. такава група се основава на егоизма. И ако член на такава група усеща, че вън от групата може да получи повече, отколкото в рамките на групата, той се разкайва за това, че се намира в нея. Такова общество отдалечава човека от издигане на нивото “Човек”.

Действително, да постигнем любовта е възможно само след поправяне на всичките ни егоистични желания и мисли. Но ако се обединят заедно малките желания за любов на всички, на всеки, тогава при обединяване заедно, те ще създадат нова, обща, голяма сила – от нея може да се възползва всеки от членовете на групата за постигане на любов към другарите, а после ще може да достигне обич към човечеството и към Природата.

Но всичко това при задължителното условие: всеки потиска егоизма си спрямо другия. Ако човек все пак е отделен с егоизма си от другаря, няма да може да получи от него неговата сила на любов към ближния. Тоест само според степента на своето самоанулиране пред другарите е възможно да получим от тях силата на любовта.

Това прилича на написването на цифрите: ако първо напишем 1, а после 0, тогава ще имаме 10, т.е. 10 пъти повече, а ако след единица напишем две нули, тогава ще имаме 100, т.е. 100 пъти повече. Това означава, че ако неговият другар е единица, а той е нула, тогава човекът получава от другаря си 10 пъти повече. А ако казва, че е две нули спрямо другаря, ще получи от него 100 пъти повече.

И обратно, той е единица, а другарят му е нула, тогава имаме 0,1 и той е 10 пъти по-малък от другаря. А ако може да каже, че той е единица и има двама другари, които са две нули спрямо него, тогава той е 0,01 в сравнение с тях. По този начин, колкото е по-голямо количество нули, с които той оценява другарите си, толкова по-малък е той.

И все пак, дори да имаш вече сили, за да обичаш ближния и можеш да го проявиш реално, вече чувстваш, че личната изгода само ти вреди, въпреки всичко, не си вярвай и се бой, че можеш да спреш по средата на пътя и да паднеш в егоизъм. Трябва да се боиш, че ще ти дадат такива егоистични удоволствия, пред които няма да можеш да устоиш и ще се насладиш от тях вместо от любовта към ближния. Именно страхът да се срине в егоизма дава на човек сили да спазва закона на природата – закона на отдаването и любовта.

[72525]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Цялото развитие на човека в неговата еволюция става чрез развитие на желанието да получава наслаждения, което се нарича любов към себе си или егоизъм. Затова, ако човек не усеща, че ще получи нещо, не е способен дори на най-малкото действие. Той усеща това като отсъствие на мотивация, енергия, необходима за неговото вътрешно или физическо движение.

Но Природа като такава представлява противоположното на егоизма свойство – алтруизъм, отдаване и любов. Тя тласка човек към получаването на това свойство, като го развива с постепенно увеличаващи се страдания, които той постепенно осъзнава като породени от него и от общочовешкия егоизъм.

С други думи, Природата поставя пред нас като цел на нашето развитие да достигнем подобие с нея. Именно пред човека, защото в неживата, растителната и животинската природа егоизмът отсъства – те се управляват и съществуват инстинктивно, подчинявайки се на своята природа.

Тъй като потискането на егоизма противоречи на нашата природа, на цялото ни естество, се нуждаем от група от единомишленици, която ще ни даде по-голяма сила за неговото преодоляване.

Затова е нужна група, която би обединявала хората, които имат едно желание – да постигнат подем над егоизма, над взаимното отблъскване, към взаимна обич.

В резултат на нашето обединяване около обща цел у всеки от нас, вместо пълно безсилие да противостои на своя егоизъм, ще се появи голяма сила, която ще му помогне да се издигне над егоизма си заради обединяване.

Тази голяма сила ще се появи в резултат на събиране на индивидуалните ни малки сили, по-точно дори не сили, а само желанията. Тези наши не големи сили ще се съберат заедно, ще се умножат взаимно, което ще позволи на всеки от нас да се извиси над малкия си егоизъм в единство. По този начин у всеки от нас ще се появи огромно желание да се изкачи над своя егоизъм и да достигне единната цел.

Но за да се случи това, е необходимо всеки член на групата да потисне, да принизи своето “Аз” спрямо останалите. Това може да се направи само ако не забелязваш недостатъците на приятеля, и напротив, обръщаш внимание само на неговите добри качества. Ако все пак един от членовете на групата смята себе си поне с нещо малко по-добър от останалите, то той вече не може истински да се обедини с тях.

По време на заниманията по интегрално възпитание (обединение) на групата е нужно да сме сериозни и да не се отклоняваме от целта, заради която сме се събрали – за достигане на единното желание на взаимното отдаване и любов, както това изисква от нас подобието с Природата.

[72465]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Събрали сме се да положим основата на групата за тези, които имат интерес да изучават законите на природата и да ги следват. Нашето развитие представлява път, позволяващ да се издигнем над неосъзнатото развитие под натиска на силите на природата на “животинско” ниво и да достигнем осъзнатото развитие, което съответства на нивото “човек”. Разликата между развитието на ниво “животно” и развитието на ниво “човек” е в разбирането на процеса на природното развитие и неговата осъзната реализация.

Нивото “човек” се състои в това, че вместо да се движи в своето развитие под принуждаващите сили на природата, човек изучава законите на природното развитие и ги следва осъзнато. С това той печели двойно: движи се в правилната посока бързо, не усещайки ударите, и с радост възприема всички изменения в себе си. Той прониква в законите на природата и става стопанин на съдбата си.

Следва да се изясни, че причината на всичките ни страдания е в неразбиране на законите на природата, засягащи човека и обществото. Изучаваме и сме способни да разберем природата на неживо, растително и животинско нива, но тъй като на нивото “човек” се намираме самите ние, съставляваме това ниво, не можем да разберем отношението на природата към нас. Можем да изучаваме само това, което принадлежи към ниво, стоящо по-ниско от нас.

Самата природа е интегрална, цяла, и постепенно развива всички свои части, в това число и нас, до такова състояние. Досега сме се развивали по обикновено линейно егоистично развитие, инстинктивно изпълнявайки указанията на природата в нас. Но в последно време сме приключили фазата на линейното ни егоистично развитие и по-нататък, всеки поотделно и заедно, ще трябва да станем подобни на интегралната природа. Задачата на природното ни развитие е в това да познаем същността на природата, нейната програма и цел.

Изучавайки законите на интегралните аналогови системи, разбираме, че това означава пълното ни единение в единно общество, взаимно отдаване и любов. Осъзнаваме, че това напълно противоречи на нашия егоизъм – именно на тази природа, в която сме създадени. Желаем само да напълваме личните си желания. С това сме противоположни на нивото на пълната взаимосвързаност, която, според мисълта на природата, трябва да достигнем.

Но именно обединявайки се заедно, въпреки егоистичното желание на всеки, чрез нашите действия на взаимно отдаване между нас, строим модел, подобен на природата, на нейното свойство да отдава и да напълва своите части. Със своите усилия по взаимно отдаване и любов изпреварваме въздействието на неумолимите принуждаващи ни сили на развитие и сами се движим към целта – пълната интегралност и подобие на природата.

Можем да се гордеем с това, че се развиваме не неосъзнато, а съзнателно, без да бягаме от ударите като животно, а постигаме управляващата ни сила. Това ни издига на най-високото ниво на природата, към нейното пълно постигане и към себенапълване с нейната висша сила и благо.

Макар че не сме постигнали целта, у нас има желание за това. Това също трябва да е важно за нас, макар че сме само в началото на пътя. Но се надяваме, че ще постигнем тази възвишена цел.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Устремените към хармония с Природата трябва да се стараят с всички сили да укрепват обичта между другарите, да измислят най-различни начини да я умножават между членовете на групата, да премахнат егоистичните си стремежи, защото те водят към омраза, а между работещите за обединяване не може да има никаква омраза, а напротив – милосърдие и голяма любов.

Всичко лошо, което се случва между членовете на другарско сдружение, се случва по причина отслабване на усилията към любов към другарите, защото това е единствено необходимо и достатъчно средство за поправяне на всички лични и общи несъвършенства.

Само прилагайки все повече усилия в работа за обединяване човек може да разбере първоначалната мисъл на Природата, която е да доведе всички до хармония в единна система на взаимна свързаност чрез връзките на любовта.

Групата постоянно трябва да контролира и да оценява напредването си към единство, дали тя е единна и дали се увеличава нейното единство, защото именно с този показател тя върви от победа към победа – точно това е основата на цялото ни бъдеще.

Цялото обединяване, за което говорим и което трябва да постигне цялото човечество, макар че се усеща в тялото, но се реализира във виртуалното (духовно) общо желание (душа). Именно нашите съвместни усилия раждат помежду ни общия устрем към обединяване. При това, в тези наши съвместни усилия, физическото ни отдалечаване един от друг няма никакво значение, но докато другарите не са постигнали явно усещане на общото желание за единство и обич, те се нуждаят от физически контакт. Но това е само временно, заради работа на всеки един за обединяване.

Как е могла абсолютната Природа да създаде такъв несъвършен, зъл свят и плода на своето развитие – човека, който да страда в течение на целия си живот?

Причината и целта на всички страдания по света са човечеството да осъзнае, че източникът на всички страдания е егоизмът и че чрез отказване от него се придобива съвършенство. Т.е. именно идеята за това, човек, в своето развитие, да бъде доведен до осъзнаване на съвършенството, принуждава Природата да го прокара през усещане на егоизма като зло, като причина за всички страдания.

С откъсването от егоизма се откъсваме от неприятните усещания, защото той е противоположен на Природата. Всички страдания, които усещаме, са свързани само с телесния ни егоизъм. Егоистичните желания са създадени само за тяхното изкореняване, а страданията, които съпровождат тези желания, служат за разкриване на нищожността и вредата на егоизма.

А когато целият свят се съгласи да се освободи от егоизма, като по този начин ще изключи всички тревоги и всичко вредно, всеки ще бъде сигурен в здравината и пълнотата на живота, защото ще има целия голям свят, който да се грижи за него.

А засега егоистичните желания пораждат тревоги, страдания, убийства и войни. Единствено егоизмът представлява причина на всички болки, болестите на тялото и душата. Всички страдания в нашия свят съществуват само заради това, да разтворим очите си, да ни подбутнат да се избавим от злия егоизъм на тялото.

Именно последователното усещане на страдания ни довежда до решението да се освободим от егоизма. А развитието на отдаването и на любовта към другарите ни довежда до появата в човек на общото свойство отдаване и любов към цялото човечество и природата. В това е необходимостта на интегралното образование и възпитание в група.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Има три правила при обединяването:

– създай си Учител,

– купи си приятел,

– оценявай всички хора откъм хубавата им страна, оправдавай ги.

Вижда се, че не е достатъчно да “си създадем Учител” и “Да придобием приятел”, а също така трябва да се отнасяме добре и да търсим оправдание за всички хора.

Трябва да се направи разлика между понятията “създай (направи)”, “придобий” и “оправдавай”. Думата “създай (направи)” предполага практическо действие, без излишни премисляния. По принцип разумът се противопоставя на действието, а “създай си” предполага действие дори в разрез със собствения разум.

Ако човек приема насочването на природата за обединяване против своето собствено егоистично желание и прави това без най-малките колебания, това се нарича “действие”.

Трябва да го правим не заради егоистична изгода, а за да изпълним съзнателно висшия закон на природата, да се приближим осъзнато към целта. В такъв случай природата играе ролята на наш Учител, когото си представяме велик, съвършен управляващ цялото сътворение.

От казаното дотук произтича, че човек трябва да започне от понятието “създай си Учител”, т.е. трябва да приеме върху себе си властта на управлението на природата над всичките си разбирания, противно на желанията на тялото си.

След това трябва да “придобие приятел”. “Придобиването” предполага да се откажеш от нещо, което си имал (пари, например) и получаване в замяна на нещо ново. За да достигнеш сливането с другарите и с природата, на човек ще му се наложи да се откаже от егоизма си, т.е. да “заплати”. С думите “придобий приятел” се подразбира придобиване на сливането с групата и с природата.

Но преди човекът да “си е създал Учител”, т.е. да е приел властта на природата и на нейния закон за интегрално обединяване върху себе си, не трябва да преминава към следващия етап – “придобий Приятел”, т.е. към стадия на сливане с “Учителя-природа”. Но след като човек си е “създал Учител”, може да започне да изисква от егоизма си, да се откаже от желанията си. По този начин може да “се придобие” сливане с природата и да се изпълнява нейният закон за хармонията в единството.

Колкото повече човекът осъзнава величието на природата като “Учител”, толкова повече това му дава сили да върви напред, към етапа “придобий си приятел”. Колкото повече чувства човек величието на “природата-Учител”, толкова повече ще може да изисква от егоизма си да се откаже от неговите желания. Всичко това е необходимо за това, човек да може да се слее с “Учителя”. Човек трябва да разбере, че Той е длъжен да направи всичко и да се откаже доброволно от всичко, само за да достигне сливането с природата.

А ако човек вижда, че не е по силите му да преодолее желанията на егоизма си, т.е. смята се за слабохарактерен – това не е истина, а просто още не осъзнава величието на “Учителя”, т.е. не разбира важността на властта на природата над него, и затова няма сили за преодоляване съпротивлението на егоизма. Когато разбере цялата важност на целта на развитието си и неговата необходимост, това ще му даде сили да се откаже от егоистичните си желания и намери сливането с природата.

Например, човек е много уморен и отива да си ляга. Будят го в 3 часа за работа с групата. Ясно е, че той ще отговори, че няма сили за това. Но ако през нощта събудим дори един уморен и болен човек с известието, че домът му гори, той веднага ще скочи на крака и няма да мисли, че е без сили, че е болен и т.н., а веднага ще се хвърли да гаси пожара и ще вложи всички сили, за да спаси себе си, близките си и имуществото.

Затова този, който наистина се опитва да си “създаде Учител” и вярва, че от това зависи живота му, може да преодолее всички препятствия, изникващи на пътя му. Колкото повече усеща, че това е живота му, толкова повече сили ще има да се бори с препятствията.

Според казаното излиза, че на този етап всичките усилия трябва да ги насочваме, за да се съсредоточим върху осъзнаването на величието и важността на “Учителя-природа”. Защото само в степента на усещане на величието й, човек е в състояние да преодолява мързела на егоизма си.

Ако човек не усеща вкуса на живота, той може и да избере смъртта. Защото човек не е в състояние да търпи страдания, т.к. това противоречи на Целта на творението, която се състои в това да наслади човечеството със съзнателен хармоничен живот. Затова, когато човек не вижда нищо хубаво в живота и не се надява на промени към по-добро, той завършва живота си със самоубийство, защото няма цел в живота.

Така че, не ни стига само достигането на условието “направи си Учител”, т.е. усещането за величието на природата. Когато в нас се появи това чувство, всички ще можем да достигнем целта – да се слеем с Нея.

А сега да изясним условието от гледна точка на  любовта към приятелите:

– създай си Учител,

– спечели си приятел,

– оценявай всеки човек от по-добрата страна.

Обикновено, когато казват “приятели”, то имат предвид двама човека, с приблизително еднакви способности и черти на характера. Тогава тези хора лесно намират общ език и дружат помежду си.

Да предположим, че двама души се занимават с нещо заедно. При това, всеки от тях влага в това начинание по равно пари и сили. Тогава те си делят и доходите по равно. Ако един от тях влага повече пари или повече сили, то си делят приходите на неравни части. Получава се, че единият от приятелите е “по-високо” от другия. Така че, двамата трябва да са равни по способности и по свойства.

Но от друга страна, можем да се учим само от онзи, който е “над” нас. Така че, за да вземеш нещо от другия, трябва да смяташ, че той знае повече от теб. Но тогава този, другият, вече не е приятел, а Учител.

Затова трябва да се съчетават понятията “създай си Учител” и “придобий приятел”: всеки от другарите трябва с нещо да отстъпва по отношение на другите. Така, както любещият баща се отказва от почивка, за да спечели още пари за детето си. Но в този случай любовта е естествена. Такава я е създала природата, за да се поддържа съществуването на света.

Но любовта към другарите не е естествена и са необходими много усилия, за да възникне. Тук изниква правилото “придобий приятел”: когато човек осъзнава, че за достигне целта на развитието си, ще му е необходима помощ, която може да получи само от другар, той е готов да потиска егоизма си, за да направи нещо хубаво за другаря си.

Човек започва да разбира, че най-важното нещо в усилията му против своя егоизъм се явява постигането на хармонията с природата в свойството отдаване и любов към човечеството и природата.

Затова може да се намери другар, който да е на едно нива с него. Но след това от другаря си трябва да направи Учител – т.е. да смята, че другарят му се намира на по-високо от него ниво.

Но човекът не е способен да усеща приятеля си като Учител, а себе си като ученик. А тогава не може да се учи от него. Затова се казва “направи”, т.е. практическо действие, когато човек трябва да застави себе си да повярва, че другарят му наистина е по-високо от него.

Затова първото условие, което всеки член на групата трябва да достигне, е усещането на това, че ти, самият си най-незначителният от всичките другари. Тогава ще можеш да оцениш тяхното величие. Както е известно, “големият” не може да се учи от “малкия”. Само “малкият” може да възприема от “големите”.

Така виждаме, че всеки от другарите трябва да се смята за най-незначителния. Това трябва да прави, въпреки егоистичното си мнение, и това се нарича “направи си Учител”. Това означава, че всеки от членовете на групата трябва да смята другарите си за “Учители”, а себе си – само техен ученик. И това е много тежка работа.

Има правило, че недостатъците на другия винаги са очевидни, а собствените недостатъци – не. А тогава изведнъж се налага да виждаме у другия само хубавите му качества, да се вслушваме в мнението му. Егоизмът на човека не се съгласява с това и са необходими големи усилия, защото тялото винаги иска да върви по линията на най-малкото съпротивление. По-лесно му е да пренебрегне думите и делата на другите, само да не влага усилие.

Затова тези усилия се наричат “създай си Учител”, т.е. ако другарят ти стане за теб учител, ти ще си задължен да го слушаш, даже ако това противоречи на желанията ти. Разумът на човека се противопоставя на това и обикновено подсказва на човека, че сам той може да бъде учител за другите, а те – негови ученици. Затова се казва с това условие “направи”, т.е. без участието на разума.

“Оценявай всеки човек откъм хубавата му страна” – т.е. винаги търси възможността да го оправдаеш. Ако човек вече е “придобил другар”, т.е. избрал си е няколко другари от групата, а с другите не желае да дружи, как все пак, трябва да се отнася към тях, въпреки че не са му приятели? Очевидно е, че не си ги е избрал за приятели, защото не е намерил у тях хубави качества, т.е. оценил ги е по-ниско от себе си. А как да се отнасяме към всички хора, въобще?

За това говори правилото “оправдавай всеки човек”. Защото това, че той не вижда в него хубави качества е не тяхна, а негова вина. Това означава, че още няма способността да види положителните качества на другите.

Всички хора са добри, достойни, а човек, който разкрива истината, започва да разбира това. Но докато не вижда това, все пак, трябва да оправдава другите хора. Човек не трябва да има никакви претенции към поведението на другите. Но не трябва да се учи да заимства от другите хора освен от членовете на групата!

(По статиите на Рабаш “Създай си Учител и придобий приятел” и “Намери си приятел”)

[72613]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→