Entries in the 'Празници' Category

Ханука – празник на победата над себе си

каббалист Михаэль ЛайтманХанука изглежда мил, детски, несериозен празник. Всъщност е най-сериозният празник, защото  говори за влизането на човека в духовната работа, за неговата първа крачка, за преминаването на границата между материалния и духовния свят.

За  да пробие границата, човек трябва да тръгне срещу „гърците“ в себе си, своя егоизъм. Той побеждава нечистите, егоистични сили благодарение на това, че въстава против тях без да се страхува.

Макар да разкриваме, че в себе си нямаме сили да се изправим срещу егоистичните желания. Откъде могат да се вземат, ако ние сме пълното пораждане на този егоизъм и в нас има само мъничка искра, действаща срещу него.

Ако  се държим и не отстъпваме, се случва чудо и идва помощ свише, давайки ни сила за отдаване, алтруистично намерение, вяра, благодарение на които можем да победим.

Победата идва, когато човек от една страна чувства, че трябва да спечели в тази война, а от друга страна няма сили и е дошъл до отчаяние, изчерпвайки всичките си възможности. От историята виждаме, че много евреи са оставили пътя на светлината и са приели гръцкия подход към живота. Останали са само макавеите, шепа от хора, които са започнали войната.

„Гърците ме нападнаха“ и в същото време човек чувства, че е длъжен да продължи да се бори с последни сили, без всякаква надежда за успех. Той не може да се предаде, защото иначе ще остане в робството на егоизма. Тогава се случва чудо и той побеждава в тази война. Изходът от Египет и Ханука, победата на макавеите над гърците са етапи от една и съща война.

Цялата тази война се води на границата на материалния и духовния свят, между силите на егоизма и силите на отдаване и любов. Човек вижда, че между него и духовния свят стои стена. И само ако може да се откаже от егоистичните си желания и мисли, на освободилото се място ще започне да усеща духовното.

Такова осъзнаване не идва веднага, а след дълго време и много усилия, защото трябва да придобием нови мерки и нови усещания, така че в човека да се появи връзка с духовното. Тук той открива „гърците“, които не е виждал преди и разбира, че му предстои война с тях.

Това е голяма радост, защото накрая разкрива, че пред него стои мощна преграда. Тази преграда се намира в човека, в неговото възприемане на света, реалността, ценностите, с които е живял преди.

Сега му е нужно да се облече в новия човек, мислещ и виждащ по-различно, предпочитащ други ценности. Да се облече в съвсем нови чувства, разум и възприемане на света. Така започва макавейската война със своите вътрешни „гърци“.

От урока на тема „Празника Ханука“, 20.12.2016

[199178]

Краят на царството на потребителите

Въпрос: За Макавейската война и чудото на Ханука е казано, че “силните са отдадени в ръцете на слабите“. Какво означава това?

Отговор: “Силните“ означава нашето егоистично желание, а “слабите“ – първият стремеж към обединение и отдаване. Егоизъм се нарича “стария и глупав цар“. Но той все още не е оглупял, а е много силен и целият свят го поддържа.

Едва сега, малко по малко започва да ни се разкрива, че природата на егоизма вече не работи така, както преди и не обезпечава човека с разум, чувства, радост, власт над своя живот и над света.

Намираме се на много важен исторически възход, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден изведнъж изгубва своята ценност и сила.

Цар Егоизъм е бил толкова силен и могъщ, с пълна торба долари и злато, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и потапянето в дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата и образованието, изкуството, музиката, театъра.

Мислехме, че мечтата на човечеството ще се реализира след Втората световна война. А днес изведнъж се оказваме без нищо. И не защото не ни достигат материални блага, а просто започваме да виждаме, че цялата ни тенденция е била неправилна в корена си. Желанието на човека, неговият потребителски подход към живота, се намира в криза.

Тази криза не е просто във финансите, в образованието или в семейството, а в общия подход. И тук човечеството в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво да предприеме. Страшно е, ако продължим да вървим по предишния път, но имаме ли избор? Неолибералите  считат, че нямаме такъв, освен – да се движим по предишния курс.

Докато може да управлява, елитът няма да предаде своята власт, а безработните остават без доходи и надежда за бъдещето и изпадат с всеки изминал ден във все по-големи трудности. Народът е в нищета, постепенно изчезва средното съсловие, и хората виждат, че нямат нищо: нито култура, нито образование, нито желание да пътешестват и опознават света.

Егоистичното желание за наслаждения се е изпепелило и вече не може да ни дърпа напред. Светът се нуждае от нов подход към живота и съществуване чрез нови ценности, по-духовни. Затова именно в наше време се разкрива науката кабала.

Това е съвършено уникален период, в който започва да се усеща как материална еволюция, все повече се уподобява на вътрешния духовен процес, който цялото човешко общество трябва да премине. Двата свята: материалният и духовният се доближават един към друг и започват да се движат в едно направление.

От урока по темата “Празникът Ханука“, 20.12.2016

[199116]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 4

Авраам разкрил, че в Древен Вавилон избухнала егоистичната сила, която била възможно да се уравновеси с добрата сила. Той разбрал, че това не е местен конфликт, касаещ само Вавилон, а се отнася до цялата Вселена, до цялата висша система, включваща в себе си не само този свят, но и петте висши свята.

А след това Авраам започнал да си задава въпроса: как е възможно да се достигне до равновесие? В крайна сметка егоизмът ни е много малък в сравнение с висшите светове и огромните сили на добро и зло, действащи в тях. Каква огромна сила на злото трябва да разкрием, за да постигнем цялата позитивна сила на природата? Как можем да изтърпим такъв егоизъм?

И Творецът успокоил Авраам, че няма за какво да се безпокои, защото потомците му ще попаднат в изгнание. Тоест, групата на Исраел ще получи такава огромна отрицателна сила, която ще ги задължи да разкрият положителната сила, за да я уравновесят.

Равновесието на тези две сили започва със стоенето при планината Синай и получаването на Тора. Ние не можем сами да извлечем от природата положителната сила, която би уравновесил огромната сила на егоизма ни.

За постигане на позитивната сила и за уравновесяване на двете сили ни е необходима цяла система, която се нарича “Храм” — огромен съсъд, особено състояние, в което отрицателната и положителната сила се намират в хармония една с друга.

Когато Авраам чул това от Твореца, разбрал, че успехът е гарантиран. Най-важното е разкриването на достатъчно мощна отрицателна сила, която се нарича Египет. Цялата тази отрицателна сила се разкрива като фараон, властващ над синовете на Израел, заставяйки ги да почувстват, че са длъжни да се издигнат над него.

На планината Синай се случва чудо. На нея те получават положителната сила. Това е голям празник и огромна радост от издигането над природата си. Пред човека се разкриват нови хоризонти.

Без разкриването в нас на огромната отрицателна сила е невъзможно да се разкрие положителната, защото егоизмът действа като “помощ от противното” и ни тласка напред, принуждавайки ни да търсим положителната сила. Ние чувстваме, че не можем повече да съществуваме в робството на егоизма ни. Всички египетски наказания, удари по нашето его, ни подтикват към разкриване на добрата сила.

Въпрос: Какви изводи можем да направим за днешния ни живот от случилото се на планината Синай?

Отговор: Всеки ден става даряването на Тора и човек отново трябва да си представя, че стои пред планината Синай. Във всеки миг трябва отново и отново да обновяваме този корен, защото егоистичната сила в нас през цялото време се обновява и е необходимо да се притегля положителната сила против нея, за да бъдат те уравновесени.

Така ще напредваме, докато не разкрием цялата негативна сила и против нея цялата положителна сила, всеки път достигайки до тяхното равновесие. Това означава изкачването по 125-те стъпала. В крайна сметка цялата егоистична сила, отделена на творението, ще бъде уравновесена с положителната сила, наричана Творец. И тогава ще се почувстваме в хармония между тези две сили и ще достигнем до разкриване на добрата висша сила.

А отрицателната сила не е била лоша. Тя ни е помогнала да разкрием Твореца и да се съединим с Него.

От 730-та беседа за нов живот, 02.06.2016

[187936]

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманРаби Шимон Бар Йохай / Рашби / е една от централните личности в културата на еврейския народ. Същевременно ние знаем за него много малко. Известно е, че той е живял в средата на 2-ри век и е бил ученик на раби Акива. Той се отнася към танаите – мъдреците кабалисти от периода на написването на Мишна.

Раби Шимон е автор на Книгата Зоар. Според традициите, той е умрял в деня на празника Ла ба-Омер, и затова на този ден гроба му в планината Мерон се посещава от огромни маси хора.

Каква е духовната роля на раби Шимон? Какво е внесъл той в нашето развитие от гледната точка на науката кабала?

До сватбата няма да зарасне

Колкото и да се стараем да разберем света и себе си в него, ние още не сме уловили вярната връзка между нас и обкръжаващия свят. Това се вижда от самия ни живот – той е хаотичен, не умеем грамотно да управляваме себе си, да управляваме човешкото общество. Хората, страните – всички са безпомощни пред тази беда.

Именно тук се крие същността на нашите проблеми: изследвайки реалността, ние само все повече се убеждаваме, че не я разбираме. Добре би било това изследване да ни доведе до нещо, и е напълно нормално, ако по пътя към истината за пореден път се убеждаваме в собственото си невежество.

Обаче в действителност ние се движим в съвсем друго направление. Развивайки се на базата на своя егоизъм, на своето лошо начало, от година на година ставаме все по-лоши, отдалечаваме се един от друг в семейните, социалните, държавните, международните и други отношения. И не виждаме възможности за балансиране на тази тенденция.

Като резултат , с течение на времето пред нас възниква тъжна картина: ние сякаш сме погълнати от някаква зла сила, която властва над нас. За това е казано: „Аз създадох злото начало”. Цялото ни творение е именно злото начало, егоизмът, мислещ само за себе си, зачитайки само себе си и действащ за сметка на ближния, без никакви компромиси. Ако би могъл, той би се възцарил над всички, заради самото наслаждение.

А освен това, нашият егоизъм е късоглед. Да допуснем, че правилните връзки с другите ще ми донесат полза в бъдещето, сега аз и на това не съм способен. Защото мен ме движи само една, лоша, егоистична сила, която не желае дълго да чака.

Представете си, че майката говори на двете си деца: „Разбирайте се помежду си, поиграйте си заедно”. Но не, къде ти, те просто не могат…

Същото става и между възрастните хора, включително и между народите. Политиците организират на тази почва „солидни„ шоу прояви, но всъщност , това не са повече от детски боричкания на пясъчника, когато всички си пречат и се лишават от възможността да се насладят заедно.

При тях идват мъдреците кабалисти и им казват: „Хайде да направим така, че на всеки да бъде добре. Ние можем да изградим вашите отношения по добър начин чрез развиващите игри. Кабала обяснява как става това”. Но никой не желае да слуша, точно както вироглавите деца пропускат всички съвети покрай ушите си.

Но ако детските обиди „до сватбата ще зараснат”, раздорите между възрастните оказват негативно влияние на целия свят, а в наши дни се отразяват и на екологията, предизвиквайки различен вид стихийни бедствия. Да не говорим за промишлеността, търговията и социалните аспекти: престъпност, наркомания, статистика на разводите и т.н.

Следва продължение…

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

[183978]

Дърво в полето

Ту би-Шват е химн на развитието, на способността за съзряване и плодородност. Празник на дърветата? Не, празник на хората, открили благотворно обкръжение за себе си.

„И ще бъде той като дърво, посадено до воден поток, което дава плода си навреме и чиито листа не вехнат, и преуспява във всичко, с което се е захванал“. Псалм, 1:3

По примера на дървото, кабалистите блестящо илюстрират растежа на човека, формирането на личността, реализираща целият си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, нашето дърво развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят“ небесата. Но най-важното е, че то дарява плодовете на своето развитие на другите и в това вижда своето предназначение.

Празникът Ту би-Шват ни разказва за това. Той ни се струва второстепенен в сравнение с трите молитвени „стълба“ – Песах, Нова година и Сукот. Всичко не е толкова просто. Трите „основни“ празника символизират големите цикли и финалните моменти от духовния път, докато „леките“ Ту би-Шват, Ханука, Пурим, Шавуот разказват за самия процес. И затова те са несравнимо близки до нас днес.

Казано е: „Човек е като дърво в полето“. Моят учител Рабаш, последният от великите кабалисти, прави паралел между развитието на дървото и нашето развитие. Той ясно и подробно е описал етапите на това развитие – от момента на попадането на зърното в добра почва, до най-висшите степени на зрялост на плодовете. Хайде да се разходим за малко до полето, където е нашето дърво.

„Цялата работа по отглеждането на дърветата, за да раждат плодове, се отнася също и до човека… Плодовете са неговото предназначение“. Рабаш, писмо 18

Първа стъпка: подготвяме почвата

Представете си, че в ръцете си имате семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерите добра почва, която да му предостави необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури ефективното му развитие.

Необходимо е да се разкопае и разрови земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, прави вътрешно изследване в търсене на смисъла, на същността на своето развитие, свързва се с корените си, със силата на природата, която му въздейства.

Не можем да минем без двата компонента на търсенето: външно и вътрешно.

Първо, не живеем само сред хора, в кръга на близки и познати. Обкръжението включва също и източниците на информация за света – именно те формират нашите възгледи и мироглед. Днес имаме възможност да запълним тази картина със знания от науката кабала, мъдростта на народа, грижливо съхранявана и актуална днес повече, отколкото в миналото.

И второ, трябва да разберем какво искаме от живота? Какво би го направило наистина смислен? Какво може да помогне на всеки човек, общество, страна, да разцъфтят? Тези въпроси стоят незабележимо зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки се в твърде тясна перспектива.

Втора стъпка: подхранваме почвата

Между другото, това е една отлична дума – подхранваме. Ако почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на растежа.

Но аз не се замислям над това, потънал съм в делнични грижи и възприемам растежа на Човека в себе си като нещо несъществено, безсмислено, „отпадъчно“. И сега, благодарение на обкръжението „отпадъка“, пригоден за наторяване на полето, става подхранващ като тор за самия мен. То оплодотворява средата за моето развитие и ми дава сили. Още…

На земята не може да се скриеш от хората

каббалист Михаэль ЛайтманВремето за „покаяние“ е разкриването в себе си на качествата, които не ми позволяват да се съединя с другите. Затова  това се случва преди началото на поправянето, в началото на еврейската нова година.

Преди всичко съм длъжен да изясня какво ми пречи. Оказва се, че това е моят егоизъм и аз просто не искам обединение.

Въпрос: И аз в действителност не го искам! Райският живот е да седя сам на брега на морето, около мен да няма никакви хора, освен един- двама най- близки, които са ми необходими. А вие говорите, че ще заживеем като в Рая, когато се обединим. Това е някакъв друг рай. Няма ли да бъде твърде тясно в него?

Отговор: Няма да ни бъде тясно. В това съединение ще се чувстваме дотолкова хармонично и съвършено, че никой няма да ни пречи.

Реплика: Всяка година заминавам на почивка в най- скритото място, което мога да намеря, така че там да няма жива душа. Ето това е Рай за мен.

Отговор: Това е противоположният начин за решаване на проблема на нашето разединение: да се опитаме да избягаме от злото и да се скрием на място, където няма хора.

Може да останеш сред всички и да се чувстваш толкова комфортно, сякаш се намираш сам, дори още по- добре. Всичко зависи само от  отношенията ти  с другите, доколко те те притискат и те принуждават да зависиш от тях.

Става дума за такова поправяне на отношенията помежду ни, когато ще почувствам всички хора като част от единно тяло. Тоест, те ще престанат да ми пречат, а напротив, всеки ще ми бъде необходим, защото всеки ще бъде готов да ми помогне, каквото и да поискам. Това ще бъде идеалното съединение.

Така или иначе не можем да минем без хората. Нямаме избор, задължени сме да бъдем заедно. Днес на земята има седем милиарда човека, а след петдесет, сто години ще бъдат два пъти повече.

Затова няма къде да се скрием един от друг и ще се наложи да осъзнаем, че общата програма на природата ще направи от нас един човек с едно сърце.

Тогава действително няма да  чувствам излишни около мен, макар наоколо да са милиони. Няма да се чувствам в тълпата,  напротив, ще чувствам, че всеки е необходим и изпълнява мое желание.

Разкаянието, до което трябва да дойдем в месец Елул е, разкриване в себе си на желанията, които възпрепятстват обединението. Достатъчно е да ги открием и в този миг те ще преминат в поправяне. Ако ги смятам за грях, то те веднага се поправят от светлината, връщаща се към източника.

От нас не се изисква нищо, освен разкриване на нашата егоистична природа – вътрешното съпротивление за обединение с другите. Добре е, че това зло се разкрива. Светлината ненавижда нашето егоистично общество и е готова да го поправи за един миг, при първата ни молба.

Въпрос: Защо желанието да се уединя е зло?

Отговор: Защото целта на творението е да ни доведе до единство и отделяйки се, ти противоречиш на целта на творението. Страдаш от това, че се движиш в обратната посока.

Можеш  да поправиш връзките си с другите и да се почувстваш в прекрасно, идеално, хармонично състояние сред милионии хора. Вместо това бягаш за седмица, за да можеш поне за малко да бъдеш сам,  след това отново да се връщаш обратно. Можеш целогодишно да се чувстваш като в отпуск така, като че ли няма никого наоколо!

Все едно, никъде не можеш да избягаш. Необходимо ти е обслужване за сметка на другите хора. Нужни са лекари, готвачи, хранителен магазин, банка. Принуден си да работиш и обслужваш другите, да заработваш пари, да се грижиш за семейството си.

Затова сме задължени да установим отношения с другите хора. Вижте какво се случва в света заради това, че не го правим. Последните актуални събития са масово нашествие на емигранти, опитващи се със сила да се доберат до Европа. Към такава екстремна ситуация ни довежда природата, задължавайки ни да намерим път към правилното обединение.

От програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166146]

Имаме причина да празнуваме и да бъдем щастливи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В началото на всяка година си пожелаваме тя да е добра, а в края на годината излиза, че не е била особено успешна. Къде бъркаме? Всички искаме нещата да бъдат добре, но не знаем как да го постигнем.

Отговор: Ние не разбираме, че до степента, в която се сближаваме помежду си, ние се доближаваме до висшата сила – добрата, благодатна сила. Формулата е много проста: колкото по-близо сме един до друг, толкова по-близо сме до Твореца.

Изглежда сякаш няма по-проста формула от тази, но тя е невъзможно да бъде изпълнена чрез усилията на човек. Затова науката кабала ни е разкрита, за да ни помогне да го направим чрез висшата сила. Висшата сила ще помогне на човек само в тази насока и в нищо друго. Тя чака единствено да поискаме това от нея.

Въпрос: Ако Адам вече е открил пътя към добрия живот преди 5776 години, защо не го е показал на всички? Защо е било нужно да се минава през всичките войни, изгнания и беди, през които е минало човечеството за тези хиляди години?

Отговор: Адам е преподавал неговия метод, тъй като кабалистите от всички поколения са последователи на Авраам. До ден днешен кабалистите изучават откритието на Адам, така че във всяко следващо поколение все повече подробности са били добавяни в учението.

Кабала се развива като всяка друга наука и накрая от нея получаваме знания за това каква висша сила има над нас, как тя ни влияе и ни управлява, и как е възможно ние да ѝ влияем отдолу нагоре.

Изясняваме си, че висшият свят и нашият нисш свят са напълно взаимосвързани, а във взаимоотношенията си един с друг разкриваме висшата сила, която движи и двата свята и която се нарича Творец. Науката Кабала се занимава с разкриване на висшата сила и с установяване на взаимна връзка с нея.

Проблемът идва оттам, че висшата сила може да бъде разкрита само до толкова, доколкото я уподобяваме и се приравняваме с нейните характеристики, както е с всичко друго в живота. Аз няма да мога да разбера другия човек ако той говори на език, който ми е непознат или ако ми говори за неща, които могат да бъдат разбрани само от професионалист, или ако имаме толкова различни възгледи, че не можем да общуваме.

Всички наши сетива – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – са устроени така, че да поемат само неща, които сме готови да възприемем в обсега на честотите, който тяхната чувствителност им позволява. Но ние нямаме никаква чувствителност по отношение на висшия свят; това все още е нещо, което предстои да развием в себе си. И точно на това ни учи кабала.

Затова има такова име, кабала – от иврит: „лекабел“ (получаване). Това е наука, учеща как да получиш, схванеш, разбереш и почувстваш висшия свят. Адам ни е оставил това знание, а всички кабалисти, които са дошли след него, са развивали откритието му все повече и повече, допълвайки го, подобно на начина, по който се е развивала и науката физика през поколенията.

В резултат на това, днес имаме на разположение една развита, уникална и мощна наука, която ни обяснява как да открием смисъла и целта на живота практически, с намерение да го приложим. Кабалистите от миналото са писали за нашето поколение, определяйки го като „поколението на Месията“, т.е. тези, които могат да се допитват до цялата наука и да я използват, разбирайки в крайна сметка целта на нашето съществуване на лицето на тази Земя.

Човечеството е достигнало състояние, в което трябва да отговори на този въпрос, защото в противен случай положението ни ще стане безнадеждно. Кабала отваря всички възможности пред нас, така че имаме причина да празнуваме новата година и да сме щастливи. Трябва само правилно да използваме подаръка, който сме получили от Адам а-Ришон (Първият Човек), Адам.

От програма по израелското радио 103FM,06.09.2015

[166607]

Как да заживеем човешки живот

Въпрос: Какво означава, да се съединим с другите хора, какво ми пречи да го направя, и коя сила може да поправи това зло в мен?

Отговор: Кабала казва, че нашите биологични тела ще останат животински и ще продължат да живеят, както всички други животни. Но вътре в човека има също така и негова вътрешна същност, началото на душата. Във всеки един от нас има мъничка част от тази душа.

Човешката част в нас е нашият вътрешен свят, психологията, желанията, мислите, не отнасящи се към телесното съществуване, а издигащи се над него.

Това е нашето желание да разберем, какво е това животът, в какво е неговата цел и за какво сме дошли в този свят, тоест да отговорим на всичките тези детски въпроси. Ако започнем да отделяме тези човешки части в себе си и да ги съединяваме едни с други, то ще съберем системата, която се нарича ‘‘първият човек“, Адам. Такава напълно свързана система вече е съществувала. Но след това тя се е разбила на много части, което се нарича прегрешение на дървото на познанието. И сега трябва да я свържем обратно.

Ако заедно възстановяваме тази система, то започваме да я изучаваме, да разбираме нейната работа. Виждайки сложното преплитане на връзките помежду ни, разбираме програмата на творението, неговата цел. Издигаме се по-високо от своите тела в нашето усещане, разбиране и осъзнаване, започвайки повече да се грижим не за телесното съществуване, а за своите души.

По такъв начин, строим своята обща душа и усещаме в нея нова реалност — висшият свят, райската градина. В това и се заключава целта — вместо живота вътре в тялото, което се отнася към животинското стъпало и живеещо като животно, да се изкачим на стъпалото на първия човек, Адам.

Ако свържем всички наши човешки части помежду си то ще усетим човешкия живот. Той кардинално се отличава от предишния живот. Защото живеейки човешки живот, ние преставаме да бъдем зависими от своите тела. Тялото може да умре, а човек ще продължи да живее на своето ново стъпало.

Целта на нашето съществуване е да се качим от животинското стъпало на човешкото, в което и състои разликата между този свят и бъдещия свят.

От програмата по радио 103FM, 30.08.2015

[166009]

Нова Година или край на филма за Вселената

Въпрос: Колко пъти на Земята ще се празнува Нова Година (Рош а Шана)?

Отговор: Общо шест хиляди пъти. А след това ще стане закриване на тази Вселена. Както някога тя се е открила, така и ще се закрие. Дори физиците говорят за това, че Вселената има край.

Постепенно ще започнат да изчезват нейните сферични свойства, които ще престанат да я изкривяват, правейки я триизмерна. Отначало тя ще стане двуизмерна, а след това ще се свие в една точка.

Както телевизионният сигнал се разгръща, попадайки в телевизора, така и тук ще стане същото, само че с обратен ефект: Вселената ще се свие, ще изчезне, защото ще изчезнат свойствата, които разкриват пред нас нейната картина.

Надявам се, че ще станем свидетели на това как ще завърши Вселената, а заедно с нея нашите тела и целият този свят. Ще останат само висшите свойства, които днес все още не съществуват в нашата материя – това са свойствата на отдаването, любовта, единението. В тях ние ще съществуваме, преселили се в новия „космически кораб” – във висшето измерение.

Работата е там, че всичко случващо се, става вътре в нас и представлява нашето вътрешно възприемане на себе си, неживата, растителната, животинската и човешката материя. Целият свят е в нас.

Така че, не можем да кажем, че той обективно съществува извън нас милиарди години. Напротив, него го няма! Какво означава, че се свива нашият свят, Земята, човечеството, обществото?

В мен се затваря обратно цялата програма, по която днес работя, и всичко си отива, свива се вътре в мен, в едно състояние на единение. С това завършва нашият земен етап и ние отиваме на следващото стъпало.

Реплика: Тоест на мен ми се е показвал филм, който сега завършва?

Отговор: Но ти си длъжен да го реализираш! Краят на света е краят на неговото неправилно възприемане от човека. Необходимо е да се разбере, че това е филм и трябва да спрем да го въртим вътре в себе си.

Вместо това, трябва да започнем да преминаваме през следващия етап, уверявайки се всеки път, че нашият свят е просто един голям филм, а в действителност ние нямаме нищо. Всички светове засега са непълно представяне на нашето най-естествено, най-висше състояние, което се нарича свят на Безкрайността.

Така че Новата година, сама по себе си, е много грандиозен празник, който включва в себе си абсолютно всичко. От него излизат всички останали празници, цялата история на човечеството. Тя е началото на всичко. Главата! На иврит така и се нарича ”Рош а Шана” – Глава на годината.

Хайде да си пожелаем да имаме хубаво начало на следващия етап!

От Тв програмата „Празници, Рош а Шана” №1, 06.08.2015

[166356]

Поправянето не се изчерпва за един ден

каббалист Михаэль Лайтман 0-домВъпрос: По какво се различава прегрешението спрямо висшата сила от прегрешението към човека?

Отговор: Грехът е когато използваме егоизма си в ущърб на ближния, а „ближният“ е всичко, което се намира извън мен.

Прегрешението спрямо Твореца е престъпление по отношение на общата висша сила, изпълваща целия свят. Престъпление е да не се отнасяш към целия свят така, както към своята собственост.

Творецът иска да ни направи равни на себе си. Представи си, че си стопанин на целия свят, как би се отнасял към него? Ти би го обичал, пазил, би се грижил за него. Дори най-малката мравка би ти била скъпа, така както все едно си самият ти. Но главното е отношението към хората, тъй като с тях ти можеш да построиш особена взаимна връзка и да се съедините, като един човек с едно сърце. Това означава „да изкупиш своя грях“.

Като използвам другия човек егоистично, аз върша престъпление против него. А ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то това е престъпление спрямо висшата сила. Тъй като съм длъжен да възприемам целия свят като нещо, което ми принадлежи, сякаш той е самият аз. Намирам се вътре в този свят като в пирожка, където всичко е свързано като едно цяло и съм длъжен да се отнасям към всичко, което ме заобикаля като към самия себе си.

Всичко, което виждаме около себе си е Творецът, природата. Ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то в Съдния ден мога да осъзная престъплението си, да се покая и да получа прошка. Тъй като от неживия, растителния и животинския свят не се иска ответна реакция.

Но с другите хора съм длъжен да се обединя така, че те да ме заобичат, а аз тях. Любовта покрива всички престъпления. Аз трябва да изуча методиката по обединение и да я реализирам заедно с приятелите си, да построим между нас такива отношения, които се наричат любов.

Да обичаме означава да бъдем толкова близки, че да чувствам всички желания на другия и да се старая да ги изпълня, а той изпълнява всички мои желания. Ние се сливаме  дотолкова, че не остава каквато и да е разлика между мен и него. И така трябва да се съединят всички обитатели на този свят.

Ако постигнем това, ще изпълним всичко, което висшата сила очаква от нас – ще реализираме предназначението, заради което сме създадени.

Съдният ден е символ на поправянето, което не се изчерпва с един ден в годината. Всеки трябва да работи над себе си дотогава, докато не постигне поправяне, съединявайки се с цялото творение в едно сърце, в едно желание и чрез него да се съедини с Твореца.

Да изкупя греха си означава да извърша действия, от които изчезва егоистичното ми желание и вместо него идва желанието да обичаме.

Въпрос: За какво трябва да мислим на Йом Кипур, за да завърши той благополучно?

Отговор: Мисли си за това, че си се родил, за да постигнеш любов към всички и чрез тази обща любов да разкриеш бъдещия свят и Твореца тук и сега.

От телевизионната програма „Нов живот“ № 627, 17 септември 2015 г.

[166873]

 

Светлината на празника Сукот

Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Защо се страхуваме от промените?

Въпрос: Съвременният живот се променя толкова стремително, че понякога ти се иска да спреш и да си починеш. Изморяваш се, сякаш дори от хубавите изменения, от новите по-съвършени уреди. Способен ли е човек да понесе толкова изменения, произтичащи с огромна скорост?

Отговор: Работата се състои в това, че ние не желаем тези изменения и в това е целият проблем. Защото са следствие на болезненото усещане за недостиг и празнота.

Говоря, именно за бъдещите духовни напълнения, при които ние се наслаждаваме дори на тяхното отсъствие. Както, ако бих получил удоволствие от предусещането за отпуска, която ще настъпи след седмица. В такъв случай, за мен не е важно какво става в дадения момент – главното е, че времето тече и все повече ме приближава към заветния ден.

Поради това са ми приятни дори лошите състояния, в които не получавам напълването, но то свети за мен, от бъдещето като дългоочакван отпуск.

В сегашното ни ежедневие на живота почти няма такива случаи. Той изцяло е запълнен с необходими грижи: дом, деца, работа, магазини. В крайна сметка, денят минава и падам без сили, за да започна утре всичко отначало. Поради това, сутрин нямам желание да ставам. Още

Нова година, нови хоризонти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как трябва да започнем новата година?

Отговор: Новата година трябва да се започне с осъзнаването на това, че пред теб има възможност да станеш равен на Твореца, което означава да се отнасяш с него така, както Той се отнася с теб. Първо, обаче, трябва да откриеш, че Творецът се отнася към теб с абсолютна любов и отдаване, и ти трябва да развиеш тези качества в себе си.

Но ти не чувстваш Твореца, не го познаваш. В момента, в който започнеш да го „измисляш“, ще изобретиш поредната религия, а от тях има достатъчно по света.

Според науката кабала, ние имаме всичко необходимо, за да постигнем Твореца. Също като пъзел – ако използваш правилно всичко, което ти е дадено, ще се уподобиш на Твореца напълно.

Всъщност, Творецът е създал този свят в състояние на пълна разруха и разединение. Ако го подредиш правилно, не само ще станеш равен на Него, но ще уподобиш и Неговата дълбочина, като по този начин ще постигнеш същото състояние, същата мисъл, същата цел, същата начална точка, от която е започнал Той.

Ще постигнеш пълната дълбочина на Неговия замисъл и в резултат на това до определена степен също ще постигнеш самия Творец. Кабалистите не ни казват какво следва след това. Когато стигнеш то тази точка, ще видиш сам.

Затова за нас новата година, Рош а-Шана, е наистина стъпка към нови хоризонти.

От предаването „Празници. Рош а-Шана“, 06.08.2015

[166347]

Милион долара за добра мисъл

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как действително да осъзнаем своето зло и да се разкаем до такава степен, в която вече не е нормално да си вредим един на друг, да се пренебрегваме и мамим всеки ден?

Отговор: Човечеството се е развивало хиляди години, за да може накрая, в наше време, да достигне до осъзнаването на своето зло. Цялата природа около нас започва да се затваря в кръг и ни подтиква, принуждава ни, да се съединим в една свързана система.

Подобно на това както целият нежив, растителен и животински свят се обединява в обща симбиоза, така и хората са длъжни да бъдат свързани един с друг. Такова състояние възниква за първи път в цялата наша история.

Кабалистите са гледали на самия край на 20 век като на време, когато човечеството е длъжно да започне да се обединява. С тази цел се разкрива науката кабала – методика за обединение и поправяне. Но поправянето е невъзможно докато не се изяви неизправността, и затова в света се появяват толкова много проблеми, ненавист един към друг, разединение.

Родители и деца не могат да намерят общ език, хората спират да се женят и да създават семейства или се развеждат. Всички тези признаци са на това време, което кабалистите съвсем точно са описвали преди много години. Разкриват се злото, ненавистта, разединението, и хората търсят всяка възможност да се уединят и скрият, за да си отдъхнат един от друг.

Но трябва да осъзнаем, че природата ни задължава да се обединим, без да ни оставя избор. Намираме се в рамките на природните закони. Така както не можем да тръгнем против законите на физиката, химията, биологията, анатомията, така е невъзможно да пренебрегнем и законите на вътрешното поведение на човека, неговата психология, тоест душа.

Кабала разказва именно за законите на душата, затова как да я съберем цялата от разнородните части, на които се е разбил първият човек Адам, след грехопадението с дървото на познанието. Ние всички трябва да се обединим, но не физически, с телата, а с нашите вътрешни желания, за да се изпълним един друг.

Когато се обединяваме, се получава едно общо виртуално създание, наречено Човек. Всички работим за това виртуално единство, стараейки се да го направим по-съвършено и тогава вътре в него да почувстваме висшия, духовен свят.

Въпрос: Какво да правя ако проклинам всички, когато се движа с колата си по пътя, карам се с продавачката в магазина, обиждам с егоистичното си отношение много хора, които са край мен?

Отговор: Всеки се държи по този начин. И най-важното е да осъзнаем, че това е зло, тоест да разкрием каква полза бихме имали от нашето единство: например милиони долари. Например, ако няколко души се обединят, то всеки от тях получава за награда милион долара.

Всички изведнъж ще се впуснат да се обединяват, ако виждаха такава полза. Представете си, че десет човека седят на кръгла маса, десет – това е числото, необходимо за пълно обединение. И ако ни се е отдало да се обединим, върху масата пада торба с десет милиона долара – по милион за всеки.

Тогава ще разбера, че моята неспособност да се обединя с другите е моята зла природа, моят враг. Защото аз мога да спечеля, но моят егоизъм не ми позволява да се обединя. На нас не ни достига само това осъзнаване.

Науката кабала донякъде ни разкрива какво представлява висшия свят, колко е хубав той. Но условието за влизане в него е нашето обединение. И тогава ще разберем нашата основна пречка – нашият егоизъм, наричайки го зло начало.

Иначе ние не смятаме своя егоизъм за зло. Точно това осъзнаване не ни достига и в него се състои целият смисъл на покаянието, което е прието да се прави в месец Елул преди нова година. Покаянието – това е разкриване в себе си на пътя за добро обединение с всички останали.

Из програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166152]

Лидер, водещ към светлината

laitman_2012-02-24_0993_wМоше и великият преврат

Въпрос: В съвременният свят ярко се проявява кризата в ръководството. Оглеждайки се назад, виждаме лидери от по-голям мащаб в сравнение с днешния. В този контекст, особено значение придобива персонажа в настъпващите пасхални празници – Моше.

Всъщност днес ни интересува не Моше сам по себе си, а моделът на ръководство, към нов живот и процъфтяване.

В своето време, на Моше му се е отдало да направи истински преврат в народа и да го преведе през тежки несгоди, независимо от трудностите и съпротивлението.

По какъв начин е извършил това „чудо“? Днес, когато обществото търси целеустремен лидер с багаж от истински ценности, можем ли да почерпим нещо, да се научим на нещо от Моше?

Отговор: Преди всичко, ние не разбираме на какво ниво се е намирал този човек. Става дума за духовното стъпало, разкрило се в нашия свят като Моше. Според свойството отдаване, според любовта към ближния, той стои по-високо от всеки друг.

Той не е имал никакви лидерски способности. Въобще, предводителят на народа на Израел, не се нуждае от никакви особени лидерски качества. Има достатъчно хора, умеещи да водят и манипулират другите, съгласно своите егоистични стремежи. Да манипулираш може както в лош, така и в добър контекст, но все пак егоистично.

От друга страна, истинският лидер, устремен „направо към Висшия“ (яшар-Ел) и наречен „Исраел“ – т.е. водещ ни към свойството отдаване и любов,  не трябва да блести с интелект, да се прави на умен, да хитрува и, още повече, да лъже. Обратното, той всъщност трябва да бъде наивен. Защото именно в степента на тази наивност, висшата светлина въздейства чрез него на другите.

Такъв лидер желае само едно – максимално да се приобщава към свойството отдаване и любов, което се нарича „Творец“, или „Висша сила“. И ако човек следва този принцип, то „висшата светлина“, силата на отдаване и любов, чрез него въздейства на целия народ.

Същият този лидер обучава народа и постепенно, поетапно, търпеливо го води през всички перипетии, докато не доведе хората към поправяне.

Тогава и те придобиват същата степен търпение, готовност към взаимни отстъпки, взаимно единение и така стават народ на Израел. Народ, в който всички са обединени, за да се разкрие свойството отдаване и любов, наречено „Творец“.

Без отстъпки

Ето какво олицетворява Моше. Той носи в себе си качествата на велик кабалист, постигащ Божественото, така че през него преминава светлината и с това народът се научава на единение.

Ролята на такъв лидер е много трудна за него самия и за народа, на който в нищо не може да отстъпи. Тъй като от своята висота той вижда, че никакви отстъпки не може да има – или напредване, или смърт.

А народът в това време, постоянно получава добавки на егоизъм. Това касае и нас: нашето его се усилва ден след ден и над него трябва да се поправяме отново и отново. Себелюбието укрепва в лявата линия и задачата на Моше е да помага на хората в уравновесяване на егоизма с любов, състрадание, милосърдие, единение. Отново и отново, на всяко стъпало.

Учител по Природознание

Въпрос: Какво изисква такъв лидер?  На къде  насочва народа?

Отговор: Той обяснява на народа законите на Природата, наричани още „закони на Тора“, „духовни закони“ или „воля на Твореца“.

Всичко това е едно и също. Защото „Бог“ (אלקים) по гематрия е „Природа“ (הטבע). „Творецът“, това е силата на Природата, творяща, формираща, поддържаща и развиваща всичко.

Съответно, Моше е точно като „голям учен“, обясняващ ни всичко, което става в човека, в обществото, в Природата. Той ни обяснява от къде сме дошли и накъде отиваме, как се развиваме, какви сили ни движат, как можем да се намесим в тяхното действие и как да преминаваме от състояние в състояние.

Всички състояния са предопределени в Природата и Моше ни обяснява какво ще бъде следващото. Да го достигнем можем по два начина: по пътя на страданията или по пътя на светлината, „по пътя на Тора“. И Моше се старае да ни насочи по верния път.

Препъвай се, но не отстъпвай

Вървейки след Моше, народът всеки път се сблъсква с поредната неприятност, но не заради това, че нещо се е случило не както трябва. Просто на хората се разкрива все по-голямо егоистично желание и ето, че те отново не са съгласни с Моше.

Същото се случва и с всеки човек поотделно: в него също има „Исраел“ и „Моше“. Свойството народ на Исраел се усилва в лявата линия и тогава му противодейства свойството Моше. „Исраел“, надделява отляво, не е съгласен, а „Моше“ се повдига и отново въвежда ред.

За това е казано: „Човекът няма да изпълни заповедта, докато не се препъне в нея“, „Който се възвишава над другите, над него се възвишава неговото зло начало”. С други думи, ние постоянно растем в своя егоизъм и всеки път трябва да го „покриваме“ с любов, отдаване, взаимно единение.

От 542-та беседа за нов живот, 26.03.2015

[156457]

Не приказка, а самата истина

На първо място трябва да изучим какви сили ни управляват и какви мисли, желания и отношения към ближния пробуждат в нас. В края на краищата ще разберем, че егоизмът ни носи зло и е необходимо да излезем от своята егоистична природа.

Аз съм роб на своя егоизъм, на лошото отношение към ближния. В мен се крие зла сила, заставяща ме през цялото време да гледам критично на всички. Осъждам всичко, освен това, което принадлежи на мен, на моето семейство и деца, и в най-добрия случай на няколко близки приятели.

Това се нарича робство, защото не мога да изляза от него. Нямам никакъв шанс да избягам от моята егоистична природа. Не мога да променя своето отношение към другите от лошо на добро колкото и да искам това, въпреки че животът ми ще стане по-приятен и спокоен. Спокойно бих си карал по пътя и слушал музика, вместо да изпреварвам всички и да ги засичам.

Въпрос: Така спокойно карат само възрастните хора.

Отговор: Възрастните хора се държат така, защото така ги ограничава силата на природата. Но мен силата на природата не ме ограничава, а ме задължава да се държа така, както всички, затова изпреварвам всеки и не пускам никой пред мен. Това се нарича зло, робство на егоизма.

Ако обърна внимание как се отнасям към другите, ще забележа, че през цялото време се старая да имам власт над тях, доколкото това е възможно. Изразява се дори без думи – само с едно движение, отношение, поза. Всеки иска да чувства, че е повече от другите и не зависи от тях, че е различен, а не като всички останали.

И това е зло, защото не мисля така за своите деца. Това е много лесна проверка. По този начин светът се дели за мен на семейството ми и всичко, което е извън него. Необходимо е да разбера, че за мен няма да има хубав живот до момента, в който не почувствам всички хора като роднини, като свое семейство.

Именно за това разказва Пасхалната легенда и това не е приказка, а истината, която трябва да постигна. Това ще бъде ново раждане, при което човекът ще излезе на свобода от робството на егоизма. Ще стане свободен народ в своята страна, означава в своето желание.

Вече няма да се намираме вътре в своя егоизъм, подтикващ ни през цялото време на ненавист към останалите. Събираме се около планината Синай и при вида на разделящата ни планина от ненавист се съгласяваме да се обединим в един човек с едно сърце.

Въпрос: Какво означава да бъдеш свободен човек?

Отговор: Да бъдеш свободен човек означава да се освободиш от егоизма си и да се отнасяш към другите така, както към собствените си деца. По този начин постигаме спокойствие и мир, пълна доброта. Това ни дава усещане за хубав живот, успех, прекрасно настроение. Човек се чувства като в рая и разбира заради какво си заслужава да се живее.

От 537-та беседа за нов живот, 22.03.2015

[156594]

Възможно ли е да се радваме на успехите на ближния?

Въпрос: Трябва ли да потърся себе си в Пасхалното Сказание, разказващо за изхода от египетското робство, и да направя аналогия със сегашния си живот?

Отговор: Казано е, че ”действията на отците са пример за синовете”, а също и, че човекът трябва всеки ден да вижда себе си излизащ от Египет.

Въпрос: Какво означава да бъдеш роб в Египет?

Отговор: Робът е много висока степен. Да усещаш себе си като роб, означава да осъзнаеш, че се намираш вътре в егоизма си, който властва над теб и не ти позволява да излезеш от него дори ако поискаш.

Ние гледаме към прозореца на съседа, излизаме на улицата, тръгваме по шосето, ходим на работа – навсякъде действаме според егоистичната си природа. Колкото и да се стараем да бъдем дружелюбни и вежливи, след няколко минути ние избухваме и се ядосваме.

Авраам на първо място обяснявал на хората тези сили, които ги управляват. Той учил, че мислите, желанията, които се пробуждат в нас, са следствие на егоистичната ни природа.

Необходимо е постоянно да анализирам мислите си и отношението си към другите, опознавайки самия себе си, за да разбера какъв съм аз и кой ме управлява. В крайна сметка аз си изяснявам, че се движа от зла сила, тъй като през цялото време тя ме противопоставя на останалите, кара ме да завиждам на техните покупки, дела, успехи.

Но нека да сравним това с отношението ни към нашето дете. Как бихме се отнасяли към ближните, ако те бяха най-близките за нас хора – нашите деца? Тогава си изясняваме,че нашето отношение е зло. Към своето дете, разбира се, ние се отнасяме по различен начин, отколкото към чуждия човек, защото чувстваме инстинктивна, животинска любов.

Въпрос: Защо трябва да обичам чуждите хора както собствените си деца?

Отговор: Иначе егоизмът няма да ми даде да съществувам, тровейки целия ми живот. Той през цялото време ме противопоставя на другите, превръщайки живота ми в безкрайна война. Достатъчно е да видим какво става в човешкото общество в целия свят.

Колкото по-свързани ставаме в интегралния свят, толкова по-силно се ненавиждаме. Нашият егоизъм все повече се проявява, защото ставаме по-близки и започват разногласията между нас. И затова тук ние се съгласяваме, че природата ни е зла.

По-лесно, разбира се, е да забележиш това у другите, отколкото в самия себе си, но трябва да се учим, за да можем в крайна сметка да осъзнаем, че нашата природа ни носи зло. Защото тя не ни дава да се наслаждаваме на живота.

Ако аз гледам на света и се радвам на чуждите успехи и напредък, сякаш тези успехи са на моите деца, ще ми бъде приятно да живея. Аз винаги ще бъда в прекрасно настроение. А сега аз виждам новата кола на съседа и страдам от завист – нима това е хубав живот?

Ние дори не си представяме колко удоволствие бихме получавали, гледайки на ближния с възторг, все едно синът ни си е купил новата кола.

От 537-а беседа за новия живот, 22.03.2015

[156450]

Свободен човек или роб на своята природа?

Въпрос: Аз не се чувствам в робство, струва ми се, че съм свободен човек. Как се отнася към мен напътствието всяка година на празника Песах да си се представям излизащ от египетско робство?

Отговор: Струва ни се, че сме свободни, защото не чувстваме, че зависим от другите. Стараем се да устроим живота си така, че с никой да не сме свързани, само и нас никой да не ни търси. Такава е природата ни.

Заради тази независимост изобретяваме нови компютри, мобилни телефони. Във всеки дом има толкова домашни прибори, така че колкото може по-малко да се нуждаем от помощта на другите. Така е удобно на нашата егоистична природа и ние изпълняваме нейното изискване – аз никого не пипам и нека и мен никой да не ме пипа.

Всъщност, всички ние сме свързани и зависим един от друг. Става ясно, че цялата нежива, растителна и животинска природа представляват една интегрална система, където всичко е свързано едно с друго. Затова науката кабала ни предупреждава, че зависим един от друг и ни предстои да разкрием тази зависимост.

Ако не достигнем обединение, ще ни бъде много зле. Засега не чувстваме много добре необходимостта от това, затова науката кабала не се е разкрила на предишните поколения и е била скрита хиляди години. Не сме имали необходимост от нея, защото сме били неспособни да разкрием, че зависим един от друг.

Днес целият свят усеща тази взаимна зависимост. Спрямо степента, в която той ще разкрива тази негативната връзка, той ще се обръща към еврейския народ, защото само този народ владее методиката, позволяваща обединението над всички различия.

Тази методика е много търсена по света в наши дни. Затова, ако не я предоставим на другите народи, ще почувстваме силен натиск. Антисемитизмът ще расте и народите по света ще предявяват към еврейския народ все повече претенции, обвинявайки ни за всичките си беди.

Те няма да знаят причината за омразата си към нас, но тя се състои именно в това. Натискът може  да се проявява в различни форми, както виждаме, отношението на САЩ  към Израел се влошава с всеки ден.

Въпрос: Когато днес гледате света, определяте нашето състояние като робство?

Отговор: Разбира се, намираме се в робството на своята природа. Аз постоянно изпълнявам заповедите на вътрешната си природа и й се подчонявам без всякакви разяснения, критики или съпротива. Просто не съм способен да вървя срещу нея.

Моето егоистично желание ми заповядва да успявам, да получавам изгода, без да се съобразявам с никой друг. Ако се намирам в интегрална връзка с другите, то как бих могъл да не се съобразявам с тях? Ограничен съм във всичките си действия.

Въпрос: Тоест, проблема не е в това, че преуспявам, а в това, че го правя за сметка на другите?

Отговор: Аз даже не мога да успея по такъв начин. Днес дори цялата държава не може да успее, ако е изолирана от другите. Всички разкриват необходимостта от връзки с другите, само че не могат да го направят по правилен начин. Никой не знае как да установи добри връзки между себе си: Америка, Русия, Китай, Европа, евреи и араби.

Никой не може да се отличи и да излезе на първо място, ако не го прави за доброто на общите връзки. Излиза, че най- успешният е този, който най- точно от всички отчита нашите взаимовръзки и действа съгласно това. Това и означава изход на свобода от робството. На това са задължени да се научат всички – цялото човечество.

От програмата на радиостанция 103 FM, 15.03.2015

[156073]

Природата си има граница на търпението

Въпрос: Има ли някаква обща причина за всички наши проблеми?

Отговор: Ако имаме конфликт с жена си, с децата, със съседите, на работа и даже със самите себе си, това значи, че над нас властва нашият егоизъм, наречен Фараон.

Въпрос: Но нали египетското робство, за което разказва Тора, е съществувало в дълбока древност и е приключило много отдавна?

Отговор: Фараонът властва над нас през цялото време, дори сега. Описаните в Тора събития не са свързани с определено време, това не е исторически разказ. Ние се намираме все още в робство при същия този егоизъм, под властта на егоистичната си природа, която не ни позволява да живеем нормално.

На днешния ден ние живеем в много различен свят, в много различна епоха. Всички сме свързани в една мрежа чрез интегралния свят, чрез интегрална икономика и зависим един от друг. Ако световното съобщество прилага санкции срещу някоя от държавите и прекъсва връзките си с нея, както, например, с Иран, то тази страна запада. Понеже всички зависят от всички.

Това ни показва в какъв интегрален свят се намираме, където всички са свързани един с друг. Ако не поддържаме добри отношения с останалите в този взаимозависим свят, то по този начин вредим на себе си.
Затова, ако не можем да подобрим отношенията помежду си: всички народи, всички държави, всички партии вътре в страната – просто ще се унищожим. Нищо няма да ни помогне, тъй като ще противоречим на общия закон на природата.

Въпрос: Но е факт, че не се разбираме един с друг и въпреки това всички някак живеем?

Отговор: Има си граница за това противоречие: до какви размери може да расте то, и докога да продължава. Причината за това противоречие е нашата природа, която кара всеки от нас да мисли само за себе си.

Той не разбира, че благосъстоянието зависи от всички. По толкова примитивен начин действа нашия глупав егоизъм. Човекът не е способен да разбере, че ако се съедини чрез добри връзки с другите хора, то само ще спечели.

Въпрос: Не е ли обратното, че в древните примитивни общества връзките между хората са били по-силни, а с развитието си, все повече са се разобщавали?

Отговор: Не считайте древните общества за по-примитивни. Те са разбирали, че зависят един от друг, че са свързани и без тази връзка не могат да оцелеят.

Проблемът на съвременното общество е в това, че за сметка на развитието на технологиите сме достигнали такова ниво, на което ни се струва, че сякаш можем да живеем независимо един от друг. И затова всеки се затваря вътре в апартамента си с мобилния си телефон и компютъра, не искайки да види никого. Само да не го закачат.

Недостатъкът от връзки между нас или негативните връзки се наричат Фараон, нашият егоизъм. Ние не желаем да се съобразяваме с другите и не разбираме, че сме взаимосвързани, обвързани в една мрежа – и особено, народът на Израел. Винаги трябва да се оценяваме само по тази скала: доколко сме срещу другите или за тях.

Цялата Тора разказва само за любовта към ближния като към самия себе си – най-голямото правило на Тора. Това правило включва в себе си всички други. Няма нищо друго, освен постигането на правилно обединение.

От програмата по радио 103FM, 15.03.2015

[155915]

Празник за освобождението от пътя на ненавистта

Не много отдавна ние празнувахме празника Пурим и ето вече наближава празникът Песах. Всички празници на народа на Израел символизират връзката, която трябва да бъде между нас, само се показват различните нейни нива, различната ѝ мощност.

Най-мощната връзка през цялата история на Израел се достига в Пурим. А най-напред постигаме съединение между нас в Песах, празника за освобождението от египетското робство.

Освобождение се нарича избавянето от своя егоизъм, от безпричинната ненавист към другите, отблъскване, от тези недостойни отношения, които се проявяват между нас, когато изгаряме мостовете между нас или на друго място, където се сблъскват интересите ни.

Когато ни се удаде да обуздаем злата си природа и постигнем обединение, благодарение на него ние откриваме, че можем да поправим целия си живот: да снижим цената на квартирата и хранителните продукти, да уредим отношенията в семейството, да направим чисти градовете си, да прекратим насилието в училищата.

И това се нарича изход от Египет, от изгнанието. Потънали сме в егоизма си и повече нищо не искаме да слушаме, и изведнъж разбираме, че е възможно да изградим добри отношения между нас, да се сближим. Това не само е възможно, но просто е необходимо, защото не може да продължава повече така.

Преди последните избори всички партии обещаха да устроят живота ни във всички сфери. Но в действителност, съгласно науката кабала, това на никого няма да се удаде, ако самите ние не се издигнем над всички различия и не се съединим помежду си над тях, „за да покрие любовта всички престъпления”. Когато започнем да се обединяваме, без да обръщаме внимание на личната изгода, тази нова форма на единството започва да влияе на живота ни.

Празникът Песах и разказът за изхода от Египет са метафора, намекваща за изхода от егоистичните отношения между хората и за създаване на отношения на по-високо ниво. Това е освобождението от своя вътрешен фараон, егоизма, властващ над нас. Ако излезем изпод властта му и можем да обичаме ближния си, се нарича освобождение.

А след изхода от Египет и странстването по пустинята, народът на Израел отива в планината Синай и получава Тора. Тях ги питат дали са готови да станат един човек с едно сърце, да живеят във взаимно поръчителство, единство, в любов към ближния като към себе си. И това се нарича спасение, тъй като вътре в обединението си ние разкриваме особена сила, скрита в природата.

Това е истинско чудо и затова изходът от Египет се нарича чудо. Вече в самото начало на нашето обединение внезапно откриваме, че вътре в нашето единство е заключена особена сила, която преди не сме усещали. Тази сила на обединението съществува в природата, но дори не се досещаме за нея.

Разбира се, не сме способни сами да я разкрием в себе си, а само се опитваме да направим това. Но със старанията си призоваваме тази сила да се прояви между нас и да ни съедини, и тогава ще дойде краят на всички наши беди и проблеми. Всички наши нещастия са предизвикани само от това, че се намираме в конфронтация един с друг.

От програмата на радиостанция 103FM. 15.03.2015

[155831]