Entries in the 'Общество на бъдещето' Категория

Нов свят

Чудото на растежа

Интегрално възпитание, беседа № 6

Интегрално възпитание

Цикъл беседи с Михаел Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа № 6

14 декември 2012

Контакт на емоционално ниво

Въпрос: Целта на психологическата част на курса по интегрално възпитание е да обучи хората да комуникират един с друг, да се изслушват един друг и да развиват смислен и дълбок контакт помежду си. Как може това да бъде постигнато?

Отговор: Трябва да разберем какви са междуличностните контакти.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Да предположим, че днес двойката се харесват един друг физически, доволни са един от друг психически, чувстват се комфортно заедно. Комфортно за сега… Детето до известна степен е средната основа, нещо общо, което ги свързва заедно.

Когато човек се опитва да установи контакт с някой друг, той трябва ясно да види какво общо имат помежду си, какво ги свързва взаимно. Това не е просто някакво съединение, а обща емоционална, физиологична, физическа, социална и културна сфера, където те не просто се докосват, а като че ли се препокриват един друг.

Всеки човек представлява „кръг” и това, доколко той може да се препокрие с „кръга” на друг човек, определя неговите способности да установява дълбок и многоизмерен контакт.

На първо място, трябва да разберем, че в наше време, контактът между двама души е такъв, че техните индивидуални кръгове не се докосват един друг, защото егоизмът им е нараснал до крайна степен и каквото обхваща моя кръг, не се покрива в никой друг. Чувствам се толкова изключителен – индивидуалист, егоист – че не мога да приема никой друг като индивид, който има свои собствени интереси и потребности. За мен другите хора са просто обект на консумация. Ако това ме интересува, влизам в контакт с него, но не се отнасям към него като към човек, индивид със свой собствен вътрешен свят и кръг от интереси, а взаимодействам с него като консуматор с източник на удоволствие и нищо повече.

И това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така е удобно: всеки има свой мобилен телефон, компютър и имейл. Крием се зад тях и по този начин замаскираме нашето абсолютно отделение един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности и се крием зад мониторите, на пръв поглед се социализираме, докато междувременно изобретяваме нови стандарти на правила и поведение. Но всичко това се случва виртуално, без емоционално да се включваме към никакви други кръгове. Изобретяваме нов език, скрит зад някакви други форми, други черупки, представяме себе си онлайн по напълно различен начин от това, което сме действително, използваме емотикони вместо нашите собствени лица или се регистрираме с различни имена. С други думи, хората играят без да разкриват себе си при никакви обстоятелства. И егоизмът е съгласен с това, той се чувства добре и комфортно.

Нашата основна задача е да разкрием дали хората имат нещо общо, и не само двама души, а всички. Това е, защото говорим за интегрално общество, към което природата ни тласка, чрез страдания или чрез нашата доброволна реализация и стремеж към това светло състояние на човечеството. Това е, защото след като разкрием какво общо имаме помежду си, ще можем да направим контакт на емоционално ниво; няма да се скрием един от друг, а напротив, ще се опитваме да отворим себе си.

Всеки ще разкрие своето вътрешно „Аз” и ще го постави над външното, над този образ, над своето първо и последно име, над своята професия и всякакви видове навици, обичаи, езици и всичко останало. Емоционалният свят на човек ще се издигне над неговите обикновени състояния, дадени му по природа. Това е, което трябва да развием в човек.

За това е нужно да покажем на хората, че чрез обединение между нас, чрез наслагване на нашите индивидуални кръгове един върху друг, чрез свързване един с друг в общ механизъм, ние няма да се превърнем в роботи или да станем уязвими, като в руската поговорка: „Отвори душата си, за да може някой да се изплюе в нея.” Правим го така, че в нашето обединено, интегрално движение, когато сме като единен, обединен, аналогов механизъм, да достигнем специална цел и да дадем живот на нещо ново, точно както двойка, която се обединява, за да роди поколение.

Само че в този случай всички раждаме заедно, създавайки напълно ново състояние в човечеството, където не трябва да се крием, да се страхуваме или стремим да се отскубнем далеч един от друг, за да се издигнем. Напротив, нашето изкачване ще бъде взаимно, именно чрез това общо наше „поколение”, което ще отглеждаме и за което ще се грижим, постоянно да расте и да се развива.

(още…)

Интегрално възпитание, Беседа №8

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(още…)

Беседа за затворите и затворниците

Беседа за затворите и затворниците

26 декември 2011 година

Саар Зукер: Здравейте, доктор Лайтман. Бих искал да обсъдя с Вас една тема, която макар и да не се среща често в заглавията, е много актуална за съвременното общество. И тя е: затвори и затворници. Във вестник „а-Арец“ е публикувана статия със заглавието: „Системата на образованиeто се e провалила, затворите процъфтяват“. По-конкретно, авторът на статията пише за това, че през 80-те години бюджетът за поддържане на затворите в САЩ е нарастнал с 95%, а бюджетът за образованието е съкратен с 6%.

Михаел Лайтман: Целият проблем е в това, че подготвяйки човек за живота, въобще не отделяме внимание на неговото възпитание. Но не става дума за това, да възпитаваме човека в рамките на детската градина или на училището – там той получава образование, там му даваме знания. „Какво учихте днес?“ – питаме, когато детето се върне от училище. Освен това, в училище то се намира под много силен натиск от обкръжението. Сбивания, съперничество, гордост, завист и дори пристрастяване към наркотици – всичко това разглеждаме като един вид странични явления, с които нищо не може да се направи. Най-много от всичко ни интересува какви бележки ще донесе, дали успешно си взима изпитите. Не искаме от бебето, от малкото дете, от тийнейджъра да направим Човек. Не виждаме как в процеса на своето израстване детето става възпитано, умее правилно да се държи в обществото, знае кое е добро и кое – лошо, как трябва да постъпва и какво не трябва да прави, за да не се превърне обществото в джунгла, където оцелява по-силният. Мисля, че проблемът е именно в това. И затова, независимо колко средства ще отделяме за развитието на затворите, или дори за училищата, нищо няма да се промени, защото те „не са много далеч един от друг“: училището подготвя тези, които после лежат в затвора.

Саар Зукер: Тогава в какво е нашата грешка? Казвате, че тя е в системата на възпитанието?

Михаел Лайтман: Цялата работа е в това, че самите родители не са научени да бъдат хора, не са ги научили да решават семейните проблеми, да възпитават децата. Вижте как родители се отнасят към своите деца. Колко случаи на жестоко отношение към децата! И всичко е заради това, че не са ги възпитавали, не са им обяснявали – какво е това дете, какво е това родител, как да се отнасяме към детето. Те не са получили правилни примери на възпитание. Ние сякаш пренебрегваме най-важната част на живота: как да възпитаме добър човек, как да създадем правилно, благополучно общество, защото обществото – това е събрание на добри хора. Не обучаваме хората да бъдат съпрузи, да градят семейство и затова те не са в състояние добре и съвместно да съжителстват. Не изграждаме правилно отношение към другите. Накратко казано, не даваме на човек усещане, че той представлява част от интегрално общество, че всички се намираме на Земното кълбо, все едно сме вътре в някаква сфера, в която напълно зависим един от друг.

Затова всеки се държи в съответствие с вътрешните си егоистични подбуди, прави това, което е добре за него, дори ако това противоречи на закона, и той знае, че в следствие ще понесе наказание за това. Защото няма „спирачки“, не е получил правилните примери, които биха му показали какво ще се случи с него, не знае какво представлява наказанието, затворът. Необходимо е децата да се водят в затвор!

Когато бях студент и изучавах биокибернетика ни заведоха на различни места: болници, родилни домове. Присъствахме на раждане. Бях на 18 – буквално бях шокиран от видяното и започнах да се отнасям съвършено различно към жените. И така с всички – бяхме 30 млади момчета. Когато излязохме от родилното бяхме потресени – няколко раждания – това е тежък, трагичен процес. Започнахме по различен начин да се отнасяме към момичетата – не лекомислено, а по мъжки, отговорно. Посещавахме психиатрични болници, морги. На такива места са ни водили, където човек всеки път получава шок от житейските ситуации, които вижда. И помня тези усещания и до ден днешен. Професорът ни се казваше Свядич и той ни водеше на места от този род. Той е знаел какво прави!

(още…)

Издигни своите желания на ново равнище

каббалист Михаэль ЛайтманБаал Сулам „Поръчителство“: С тази взаимна отговорност всеки член на обществото е освободен от грижи за поддържане на своето съществуване и може изцяло да съблюдава заповедта „обичай ближния както себе си“, да дава всичко, от което другият се нуждае.

Това означава, че ще получим толкова голямо удоволствие в своите усещания, че в материалния живот няма да се нуждаем от нищо друго, освен от необходимото за потдържане на съществуването ни, така както животните не се нуждаят от сладки неща, а само от необходимата за тях храна. Ако нашите желания, които не са на животинско ниво, престанат да ни объркват и се изкачим на ниво „Човек”,  ще се освободим от цялото излишество, което замърсява Земята, и ще оставим само това, от което имаме истинска необходимост, основните нужди за живота на тялото.

Човек вече не се грижи за собсвеното си съществуване, както пояснихме, защото е заобиколен от шестстотин хиляди другари, които са готови да му предоставят необходимите грижи.

Чрез съединение с другите постигаме удовлетворение на равнище „Човек”, подобно на Твореца. Тогава, разбира се, не мислим за личното си удовлетворение, а само за най-необходимото. Разкриваме Твореца във връзката с другите и затова е разбираемо влагането на всички наши усилия за удовлетворяване нуждите на ближния. За това е казано „Аз живея сред моя народ“.

Грижовното общество повишава важноста на обединението в моите очи и осигурява усещане за сигурност, че няма да ми липсват основните неща, което ще ми позволи да се грижа за всички останали.

След време това също ще отмине и ще получа всичко, благодарение на обединението на обществото. Няма да бъде необходимо да виждам системата, която дава доказателства за любовта и загриженоста към тези, които са около мен. Любовта, която чувствам към тях, ще запълни цялата празнота.

4-та част от Ежедневния Урок по Кабала 5/31/12 „Поръчителство“

[79445]

Ново състояние – ново изкуство

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво ще се случи в бъдещия интегрален свят с изкуството, с желанието да творим и да създаваме?

Отговор: Разбира се, че желанието да творим и създаваме ще остане. Желанието за  естетика, себеизразяване – е един от крайъгълните камъни на човешките желания.

Всичко това се развива от времето на скалните надписи. Но днес ние и в това претърпяваме огромна криза, защото нямаме нищо, за да изразим себе си. В какво може да се изрази това? В някои напрежения? Нашето състояние е в задънена улица. На нивото, на което сме сега, ние нямамаме нищо повече за изразяване.

Трябва да се издигнем на следващото ниво. Ние просто „пропълзяхме“ от нашето ниво до определена степен, но не можем да се изправим и дойдохме до задънена улица във всички области на нашата дейност: в културата, науката, възпитанието, в семейния живот, в икономиката, финасите, във всичко, дори в науката. Ние сме се „залепили“ за тази следваща степен и не можем да се изправим върху нея, защото не я виждаме.

Това важи особено ярко за културата и изкуството. Винаги сме били свидетели на създаването на велики произведения. А днес – това е масовата култура, която дори не можем да наричаме „култура“. Изкуството – със сигурност не е изкуство. „Масовата култура“ изпълва телевизионните екрани и ние я използваме заедно с „бързата храна“ – което е същото. Тоест, всичко е на такова ниво, за да те „притъпи“ и по-малко да мислиш. Сериалите? За какво са? За грабежи, предателства, любовни истории и приготвяне на храна.

За съжаление, на ниво изкуство ние вече не се ангажираме с високи, стойностни отношения между хората, с търсене смисъла на живота, а демоснтрираме своето масово „изкуство“ (с четиво или видео), това, което е само за нуждите на тялото: храна, секс, семейство. В рамките на това, се и въртят всички наши така наречени произведения на изкуството.

От една страна, е жалко, че това се случва, а от друга – това говори за криза, от която трябва да се роди ново състояние.

Новото изкуство ще бъде съвсем различно. То ще бъде изградено на обединението на хората и трябва да говори за разбирането на Висшия свят, съвършено нова гама от чувства, която ние разкриваме във връзката между нас. Това са чувства и взаимоотношения от абсолютно друг мащаб и именно те ще продължат да отразяват бъдещото изкуство, а съответно и култура.

От виртуалния урок, 05.02.2012

[72967]

Общност и сeбеизразяване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Бихте ли дали пример за взаимоотношения между хората, които бихме могли да наречем интегрални?

Отговор: Интегрално е взаимодействието, когато човек получава и отдава в равновесие. Ако между хората съществува такава система на взаимоотношения, значи те са интегрално взаимосвързани.

Аз не искам да се повтарям и да изглеждам като социалист или комунист, аз не съм един от тях, но интегрално общество е обществото, където всеки получава толкова, отколкото се нуждае и отдава толкова, колкото е необходимо на обществото. Това е интегралната, глобалната взаимозависимост.

Като човек се радва и е изпълнен с чувствата си от това, което разкрива в интегралната връзка. Оказва се, че колкото повече отдава на другите, колкото повече се включва в интегралната  общност, толкова повече се напълва от нея. Той започва да разкрива тази система, да влиза в нея, да й принадлежи.

Той става нейна неделима част, като електронен елемент, като съпротивление или кондензатор, който се включва във веригата и тогава цялата схема работи заедно с него в обща хармония, а той чувства как тя преминава през него.

Човек започва да осъзнава, че изгодата му е  да бъде изцяло включен в  системата.

При това, той не губи своята идентичност, защото отдава именно себе си, своите свойства. Ако си кондензатор – служиш като кондензатор, ако си съпротивление – като съпротивление. Това е – ти си такъв, какъвто си.

Природата специално ни е създала такива, че именно твоята максимална реализация в общия модел ти е дала възможност да бъдеш интегрално  задействан в него. Твоето лично, индивидуално, особено участие не влиза в противоречие с интегралността на цялата схема, а напротив – в нея, ти получаваш  абсолютно себеизразяване.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[64002]

Уроците на един нов свят. Човеко – болтчетата на технократския свят

Ние сме толкова въвлечени в играта, която е подкрепена от становището на цялото общество, че тя съвършено ни е поробила. Стигнали сме до тук, че целият ни разум и подход към живота, е привързан към работата. Човек се бои да излезе в пенсия – той мисли: а какво ще правя от сутрин до вечер, получавайки толкова свободно време? Не е свикнал свободно да се разпорежда със себе си и не иска да бъде свободен.

Дори връщайки се у дома от работа, продължава да работи в дома  си – на същия този компютър. И когато заминава в отпуск, не се разделя с мобилния си телефон и интернет, оставайки постоянно свързан към тази система, сякаш поробен неин малък винт, един от многото други.

Този стил, наложен за последните десетилетия, е определил такова направление в живота на човек, че не е способен да се почувства свободен. Представете си, че би бил зает 3 часа през деня, изпълнявайки някаква необходима за обществото работа и с това обезпечава своето съществуване. А през цялото време може да почива и да се занимава с нещо за душата. Но дори не можем да си представим, че е възможно такова нещо.

Попаднали сме в такова робство, че изобщо не знаем, с какво да се занимаваме в живота, ако не е работата. Затова ни предстои да преживеем много голяма революция, природата сега ни поставя пред нови условия, променяйки ни вътрешно, и обкръжаващата среда около нас. Тя разрушава нашия господар – цялото това огромно човешко общество, поробило ни, и с това ни заставя да се променим и намерим нов подход върху живота.

Животът ще стане съвършено друг – ще бъдем задължени да се развиваме, като хора. Вместо 10-часов работен ден и цялото останало време, когато продължаваш да мислиш за нея – ще работиш три часа, а през останалото време ще се занимаваш със съвършено други дела.

Но трябва да се разбере, с какво ще се занимаваш. Нали няма да се греем само на слънце, като лениви, сити животни, почиващи след хранене и нищо не правещи, докато отново не огладнеят. Трябва да търсим за себе си „човешки“ занятия, с които  да се занимава човек в този свят.

Освен 3 – те часа, посветени на работата и няколко часа домашна работа – цялото останало време ще бъде запълнено с най-важните за човека неща, носещи напълване на душата. А работата и домашните задължения ще се възприемат единствено като необходимост, неизбежна за живота в този свят.

Той би бил щастлив да не се занимава с това, защото трябва да намери своето настояще, достойно за човека занимание , за да се освободи от  7-8 часа труд, и да му отдава с цяла душа.

От беседата „Уроци на един нов свят“, 01.12.2011

[62552]

Да работиш над себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВ съвременния свят всички трябва да участват в образованието и във възпитанието по принципа на взаимното поръчителство. Обучението включва необходимостта от знания за интегралното общество, за системата на взаимната връзка, в която се намираме. Трябва да се разбере, какви свойства са присъщи на човека по рождение: той е абсолютно противоположен на интегралната връзка с останалите, в никакъв случай не я  желае, иска всичко да си присвои – и това са наши естествени пориви.

Ние трябва да станем противоположни на егоизма си под влиянието на обществото и възпитанието. Това е работа срещу нашата изконна инстинктивна природа, която трябва да проведем със себе си и в която трябва да участва цялото човечество.

Затова, на практика човек през цялото време трябва да се намира под влияние на обкръжението, което постоянно би го настройвало на добра взаимна връзка със себе си. Това трябва да се осъществява по добрия            , приятния път, за да усеща човек, че се намира в равновесие с обкръжението, че се чувства добре и свободно, всички се отнасят към него прекрасно и го поддържат в отлично здраве и в оптимални отношения към останалите.

При това силите на природата, с които ще се намираме в състояние на хемостаза (отворена система) ще започнат да ни помагат. Ще усетим картината на цялата природа: нейната мрежа, взаимната връзка, системата. Ще започнем да усещаме общата мисъл на вселената – процеса и целта на творението. Влизайки вътре в системата, ще можем да усетим двигателя, който я задвижва – силите, които ни управляват по пътя на еволюцията и ни водят напред.

Ние виждаме, че изминаваме някакви етапи на развитие: последователни, принудителни, фиксирани в природата. Днес учените, философите, социолозите, политолозите – всичките са съгласни с това, че има закони, които не са ни известни. Те се намират вътре във всеобхватната природа и ние постепенно ги откриваме.

От ТВ програмата ”Интегрален свят”, 30.10.2011

[61159]

Да се учим заради хляба насъщен

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да обясним на хората, в какво се състоят решенията на сегашните проблеми. Нека да не се размине без бедствия, но все пак те ще ни чуят. Няма да имат друг избор.

Когато кризата се задълбочи, когато предприятията бъдат затворени, а банките опустошени, тогава ще започнат масовите вълнения. Народът ще излезе с искания, без да разбира доколко те са изпълними. Правителството може редовно да се оправдава, но на хората няма да им е до това: ”Вие сте на власт отговорността е ваша” !

Ето в такива мигове или в промеждутъка им, те ще ни чуят нас. При това и народът ще чуе и особено власт имащите. Магнатите сами ще искат да изградят система за възпитанието, за която ние говорим – за да успокоят народа и да го издигнат над чертата на бедността. Иначе ще им отмъкнат всичко, както това вече се е случвало не веднъж в историята. Опасността ще ги принуди да се погрижат за агитацията и обясненията и ще устреми хората към взаимното обединение, към глобална интегрална система, която Природата изисква от нас да създадем.

Тъй като това не е нечия прищявка, а заповед от Природата, от която мърдане няма. Колкото повече направим в това направление, толкова по-малко беди и проблеми ще имаме.

Разбира се, ние не говорим за бързо и справедливо разпределение. Задача номер едно е да компенсираме хората с такава сума, която да им е от полза, за да се задържат на крака. А в отговор на това от тях ще се изисква да приложат старание в учението.

Когато безработицата нарасне, море от хора ще се окажат без работа. Ще се наложи да се разпределя времето, човек да се труди половин работен ден или поне една трета от деня, а останалите часове да посвещава на учението. Всъщност това ще е истинската работа – човек ще работи над себе си. За да се направи от пшеницата хляб, ще бъде необходимо да се пробуди такава сила, която да отгледа пшеницата.

Още от тази година ще видим, как това не е толкова просто: да се произвежда хляб по време на икономическа и екологическа криза. И ученето, съпроводено с усилия по създаването на обкръжението – е част от нашата работа в този свят. С това ние пробуждаме в него онова, което е необходимо за нашето материално съществуване.

Човек ще се учи да извършва отдаване на другите, за да им подсигури насъщния. Както пише Баал а-Сулам, отдаване на ближния и на Твореца – е едно и също. Така народът ще дойде в духовното – без страдания и без да изучава науката кабала.

От урока по статия ”Мир в Света”, 04.10.2011

[56420]

Държавата на взаимно поръчителство

Следващият световен обществен строй се нарича взаимно поръчителство.

Обикновените хора искат просто да живеят, да се радват на живота, да имат гаранции за бъдещето, гаранции за своите деца, прилична култура, занимания, свобода, права, работа, развитие.

Но тези добри обичайни хора не искат да чуват за единение.

Как да им се обясни, че ако не се движат в посока към обединение, което се явява следващият етап от развитието на човечеството, те вървят към кризи, глад и гибел?

Макар да започнахме да говорим за кризата в устройството на обществото, всичко, което е направено от човека през изминалите години, това се разбира и не се разбира от управляващите, а и от обикновените хора. Нито парите, нито силата, нито миналите технологии на управление работят. Казват, че светът е стигнал до задънена улица, но в задънена улица е нашата минала представа за него.

Ние се развиваме под натиска на проявяващите се в нас желания – този процес наричаме еволюция. И макар да ни е неприятно да признаем, че в него, водени от природата, се явяваме следствие от възникващите в нас желания и мисли, то това е така.

Ние дотолкова сме управлявани от природата, дотолкова сме нейни роби, дотолкова се подчиняваме на заповедите и, че го не осъзнаваме и се считаме за свободни. Но това не е свобода, а пълно подчинение, дотолкова, че не го усещаме като подчинение, защото от наша страна отсъства съпротивление към изпълняването на заповедите на природата – ние ги считаме за свои желания.

В нашето общество, водени от природата, направихме силата и парите средство за управление, богатството на избраните стана смисъл на ставащото в обществото, а демокрацията се яви дума успокояваща масите. Цялата планета се самоизяжда, без да се замисли как ще живее, когато свършат природните ресурси. Колко прекрасно е, че кризата започна преди те да са се изчерпали!

Ние насила се вкарахме в свят на съревнование и конкуренция, измисляйки си призрачни цели и ценности. Колко е прекрасно, че кризата започна преди да усетим отчаяние от безизходността на нашето съществуване, преди да изпаднем в безсилна ярост, усещайки задънената улица и собствената си нищожност, унищожавайки себе си и планетата!

Кризата ни показва навреме, преди напълно да сме фалирали, безизходицата на нашето егоистично  развитие и по неволя ни тласка към обединение в единна система, към взаимно поръчителство. В планът на природата е да ни доведе до пълно подобие със самата нея. Но именно този процес на уподобяване трябва да преминем съзнателно, тоест осъзнавайки неговата желателност. Като резултат, ние достигаме пълно знание за цялата система на природата, за живота на нивото на нейната вечност и съвършенство.

Взаимното поръчителство се достига само съзнателно, чрез принуда неговото достигане е невъзможно. Интегралният свят изисква интегрално взаимодействие, без оглед на каквито и да било различия /расови, национални, религиозни, политически, класови и др./. Това е доброволен съюз на всички и затова е възможен като резултат от всеобщото интегрално възпитание.

Обществото на взаимното поръчителство се задължава да предостави на всеки полагащото му се необходимо за достойно съществуване – жилище, пособия, социално осигуряване, здравеопазване, възпитание на децата и т.н..

Тъй като светът повече няма да препуска към увеличаване на ненужната производителност, а ще се насочи само към производството на необходимото, работният ден ще се ограничи, а останалото свободно време ще се посвети на обучение и възпитание, а крайният резултат на всички усилия ще бъде в постигането на висшия свят, в разкриването на интегралното обединение.

Вследствие на това изчезва основата на конкуренцията, а като цел на материалното съществуване се обявява общото равно благосъстояние на всички. Обществото не си поставя за задача да създава работни места за всеки един, обучението се счита за не по-малко полезно от работата, тъй като разкрива благите сили на природата. Няма необходимост производството да бъде стимулирано, а само да бъде доведено до необходимото ниво.

Всяко техническо нововъведение се оценява по необходимостта му от внедряване, по обществената му необходимост – и само след това се внедрява. Тази оценка не е следствие от увличането по прогреса, а по скоро е продиктувана от опазването на околната среда, икономията на енергия, време, здраве.

Затова е възможно напълно отсъствие на технически прогрес, удовлетворяване със съществуващото материално обкръжение и ниво и устремяване в над материалното.

Развиват се само жизнено перспективните направления в науката и техниката, водещи към по-голяма икономия на природните ресурси. Отсъствието на конкуренция, изпълняването на работния план едва за част от работния ден, в степен на необходимост за съществуването  на обществото, довежда човечеството до равновесие с природата. Защото човек добавя необходимото към своя човешки бит по законите на природата.

Човешката общност представлява единно тяло и функционира по принципите на животинското тяло, което не произвежда нищо излишно, а се грижи само за постигане на хомеостаза. Както и във всяко животинско тяло за всичко отговаря главата, съвета на мъдреците, а останалите приемат техните решения не автоматично, а възпитанието и образованието създават в тях необходимите свойства да разберат и приемат решенията на мъдреците.

Необходимостта от образование и възпитание е в това, че образование се придобива именно в степента на възпитаване към обединение, към достигане на свойството на отдаване, единство и любов – само в степента на достигане на тези свойства, човек започва да разбира и осъзнава нивото “човек”, което той трябва да достигне по замисъла на природата, еволюцията, и да разбира и приема решението на мъдреците.

Разликата между изминалите стадии на еволюцията и съвременния е в това, че на този стадий на нашето развитие ние трябва да постигнем смисъла на нашето развитие, неговата желателност и да се устремяване към него самостоятелно, не принуждавани от природата.

Отпада потребността от реклама, за разлика от съвременното производство, при което за реклама се харчат до 50% от разходите. Цялото счетоводство се извършва по неналична сметка, без парични знаци, а всеки получава необходимото по талони, от единен аналитичен център, основно с доставка по домовете.

Снабдяването на всеки не зависи от това, къде работи той и дали работи въобще.

Промишлеността и снабдяването /не търговията/ работят само на ниво осигуряване с необходимото, по плана на разумното потребление, влагайки големи усилия във възстановяването на природата, унищожена от предишните поколения. Не съществува понятието “доброволни усилия”, тъй като всяка работа се възприема като доброволна. Голямо внимание се отделя на местата за масов отдих.

Обществото не се притеснява от огромната маса безработни – организират се почиствания на природните масиви, довеждане на природата до естествения и вид. Смисъла не е в труда, а в грижата, трудът да стане по-малко, а времето на земния живот качествено да се доближи към духовното време.

Държавата на взаимното поръчителство – това е строй на социалната справедливост – всеки човек трябва да е на своето място, на което е най-полезен на обществото. Властта е длъжна да се състои от събрания на хора, постигащи следващото ниво на развитието на обществото, за да водят цялото общество към целта на природата.

Религията и вярата по никакъв начин не се отнасят към държавата – това са различни същности.

Последният социално-икономически строй в света – Арвут /Обединение/, се изгражда по правилото “Възлюби ближния, като себе си”. Преходът към такова обществено устройство е възможен само със съгласието на основната маса участници, без свалянето на предишния строй, доброволно.

[55932]

Бъдещето е съвсем близко

Торонто, Урок N:1

Въпрос: Парите губят силата си. Няма ли да станем отново земеделци, заради съживяването на цивилизацията?

Отговор: Не мисля. Бъдещето на света го виждам така: всички хора работят по няколко часа дневно за благото на обществото – в селското стопанство, в промишлеността, в същите тези сфери, където работим и сега. ”Светът живее отворено” – пише Рамбам. Променяме намерението на действията си – и тогава виждаме кои от тях не трябва да изпълняваме, защото са вредни, кои трябва да ограничим в известна степен и кои трябва да модифицираме.

Разбира се, промишлеността, банковото дело, търговията и други отрасли от нашата дейност се промениха много. И все пак, всеки ще се занимава с нещо полезно за обществото като цяло.

Всички ние ще преминем към балансирано общество, в което никой няма да се нуждае от нещо свръх необходимо за един обикновен, нормален живот. В рамките на необходимостта влизат националните и пенсионните осигуровки, здравната каса, отпуската, системата на просветата, услугите за възрастните и прочее.

Казано накратко, обществото ни ще стане едно семейство, упражняващо балансирано потребление. Всеки човек ще отдава максимума (Мах) за благото на обществото и ще получава от него норма, необходима за съществуването.

А освен това, всеки е длъжен да се променя към по-добро, обучавайки се на все по-голямо единство с другите и със системата като цяло. Защото по същия начин разкривам връзката си с тях, разкривам общата душа, която става моя душа. А другият човек прави същото, откривайки, че това е и негова душа. И така всеки, подобно на клетка, придобива знание и усещане за това, което се случва в общото тяло.

 

Трябва да преминем към такова състояние, когато всеки намира цялата тази душа. Така достигаме края на поправянето. И тогава ще се осъществи действието, наречено ”рав паалим мекабциел” – общите взаимодействия, в които всеки участва като обща душа. Всичко ще се обедини и ще изчезне усещането лично за себе си. Така ще се върнем в състоянието на света на Безкрайността.

Връщайки се към най-близкото бъдеще: в семейството, в обществото, в работата, в балансираното, справедливо разпределение, в социалната справедливост, към това, което е нужно на всеки за нормален живот, подходът е един – отдаване на обкръжението. Така човек получава напълване, не желаейки нищо повече. Това ще стане наслаждение за него. На това ниво ще ни държи висшата светлина и всеки ще поддържа другия в това.

Такъв е пътят за напредването ни и трябва много бързо да минем по него. Това се забелязва по видимите темпове на промените. За няколко години всичко така се е променило, че поглеждайки назад, не проумяваме как сме живели по-рано.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54917]

За личността и общността

каббалист Михаэль ЛайтманГоворейки за единение, ние нямаме предвид уравниловка, а взаимно включване. На това се гради и методиката за възпитание: всеки е уникален и за това децата се развиват чрез обсъждания, които им позволяват да разберат чуждите мнения, колкото и много да са те.

Благодарение на това, всеки „се обогатява” от другите, прониква се от другите и става още по-уникален. Защото той взима от всички – и сам расте от това, развивайки собствените си качества.

Това ние искаме да постигнем с нашата методика за възпитание. Хората се обединяват правилно, контактувайки, влизайки във взаимоотношения един с друг и сами изграждат човешкото общество, изцяло балансиращо се от взаимното включване на всеки във всички и във всеки. Ето как излиза, че накрая уникалността на всеки разцъфва още по-ярко.

За това децата провеждат обсъждания, които ние само насочваме и подреждаме в една обща точка на съприкосновение. А междувременно, всеки има възможност да се изкаже, да изрази себе си, да бъде в ролята на съдия и подсъдим, защитник и обвинител. Само по пътя на такива взаимни включвания ние развиваме Човека във всяко дете.

Тогава от година на година те все повече ще се отличават едно от друго. Разликата между тях ще бие на очи всеки път – е и какво? Именно тя дава мощност на последващото обединение. В това е цялата работа: без подтискане на индивидуализма, ние изграждаме общност от големи личности.

Така кабалистичната методика ни позволява да използваме цялото творение. А иначе ние просто разрушаваме човека, оставяйки от него само винтче в машината, докато в действителност всеки детайл трябва да задейства машината, съзнавайки своята незаменимост.

От урока по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42866]

Как да станем равни, ако сме различни?

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок №2

Човечеството е изправено пред голям проблем на социалното устройство. Провилното общество – това е обществото, в което всички са равни, обаче трудността е в това, че всички по природа сме различни, и затова е безполезно да ни настаняват в еднакви условия:осемчасов работен ден, равна заплата и т.н.

Нашите природни различия водят до това, че за едни това е малко, а за други е много. Ако аз съм мързелив, на мен ми е много трудно да работя всеки ден по осем часа, а човек, който е работлив и сръчен, не вижда в това никакъв проблем.

За какво ни е равенство? Как да построим равно общество? Хората са искали да направят това отдавна и, ако са имали такава възможност биха създали такава структура. Но, не се получава. Природата не ни позволява да бъдем равни.

Защо изначално се различаваме един от друг, противоположни сме един на друг, не можем да съжителстваме заедно? Всеки си има различен вкус, сили, условия, способности, вродени свойства, подход към живота – и затова, не се разбираме помежду си.

Всъщтност, ние няма да успеем да постигнем равенство, струва ни се, че равноправното общество ще ни спаси от войните, но това, не е в плановете на природата. Нейният план е да ни доведе до осъзнаване на факта, че никога и в нищо, не ще постигнем равенство помежду си. Никога няма да намерим възможност да разделим нещо поравно между всички. Ако днес направим това, то утре излизаме на война.

В Русия беше изпробвано равното разпределение, в израелските кибуци също и тези опити претърпяха неуспех. Природата иска с всичката си егоистическа сила да се преобразим, по неин образ, към тотално отдаване. Тогава ще ми бъде безразлично, кой колко получава – важно то е , че аз давам от себе си максимума, 100%. Това не е равенство и справедливо разпределение, а разпределение без каквато и да е проверка.

В такъв случай всеки получава съобразно с нивото на своето развитие, колкото му трябва. А в случая човек ще се развие до такова стъпало, когато ще получава толкова, колкото му е нужно за съществуване, а с останалото, от цяло сърце ще служи на другите, без всякакви проверки: на кого и в каква степен.

Ето защо хората не разбират, когато им обясняваме какво говори кабалата за бъдещето на човека. Това ни се струва фантазия, много нереално. Но иначе човешкото общество, няма да може да съществува, та нали всяко друго разпределение няма да е справедливо.

Аз не мога да измеря относителното тегло на всеки за да реша колко е заслужил. Природата няма да позволи по такъв начин да се съгласуват в човека две сили: положителна и отрицателна.

И затова пристъпвайки към реализация ние трябва да разпространяваме науката кабала по съвършено друга система. Засега трябва да се обединим в групи, които са образувани от хора, вече получили желание, вече разбиращи, че друг път няма, понеже такава е повелята на Природата. Тези хора имат две сили: силата на собствения егоизъм и силата на Твореца – искра, подтикваща към позитивен ключ на развитие. Когато тези две сили се срещат в човека, той започва да чува за какво говори науката кабала.

Процесът върви постепенно, с темпото на вътрешното развитие на човека. Ние преминаваме през нежива, растителна, животинска, човешка степен, чрез този процес вътре в нас все по-силно се сблъскват двете сили, между които ние създаваме съпротивление, резистор. Поставяйки между тях своето чувство и разум, ние се удържаме в техния противовес: от едната страна обуздаваме силата на своя егоизъм, а от друга страна привеждаме в действие силата на отдаване. Използвайки тези две сили заедно ние действаме в обкръжение – и тогава чувстваме себе си като резистори във веригата, съпротивление в общата система, като нейна работеща част.

От 2-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, 21.05.2011

[43691]

За да не бъдеш наказан от природата

Баал a-Сулам. От статията ”Мир”: Много е важно да разбереш законите на природата, да разбереш, какво тя иска от нас и да не бъдеш безжалостно наказан от нея.

…Природата задължава всеки човек да получава всичко, което му е необходимо от обществото и да го отдава после на обществото, работейки за неговото благо.

Ние трябва да постигнем равновесие с природата. Равновесие с природата означава, че аз получавам и отдавам еднакъв обем, явявайки се нормален член от обществото, – т.е. аз получавам за себе си толкова, колкото е необходимо за моето съществувание, а отдавам толкова, колкото съм в състояние, до отказ.

Това се нарича равен обем, тъй като само в този случай аз поддържам нормалното функциониране на целия обществен организъм, като клетка в здраво тяло.

Представете си, доколко такъв принцип на получаване и отдаване ни се струва неравнозначен. Да допуснем, аз получавам две хиляди калории на ден за поддръжка на своя организъм, отпуска, почивка, медицинска помощ и др. Получавам обслужване за мен и семейството ми – всичко, което е минимално необходимо за моето напредване. Но затова, аз съм задължен да дам всичко от себе си, всичко на което съм способен, максимално ефективно за полза на обществото.

При това тук няма и не може да има никакви сметки. Сметката е много проста – до изнемогване. Ти трябва просто всичко да отдаваш, като на най-обичания от теб. Тогава ти се броиш за хармоничен член на обществото, само таково общество ще може да функционира.

Всъщност ние към това се стремим: нашето човешко общество ще се проявява все повече, като затворена интегрална система и тогава от всеки ще се изисква все по-голямо включване един в друг, по подобие на клетките в човешкото тяло, където всяка живее и функционира само, за да дава всичко на тялото, за да живее. Ето, до такова състояние трябва да достигнем – съзнателно!

Тази добавка е стряскаща – много стряскаща. Та нали ако ме бяха накарали да правя това, изхождайки от егоистически сметки – да речем ми покажат, че всички хора на земята са мои най-любимите деца, ако са ми дали такова усещане – тогава аз ден и нощ бих се грижил за тях, като родители за любимото си дете. Аз нямаше да имам с това никакви проблеми.

Тъкмо обратното, на мен ми показват, че те са ми напълно безразлични и даже ги ненавиждам, абсолютно не ме вълнуват, нито пък какво ще им се случи. И аз трябва да превъзмогна своето пренебрежение и ненавист, и да започна да се отнасям към тях с любов и нежност. Това звучи ужасно, като несправедливо искане от страна на природата относно човека, който тя е създала такъв дребнав, нищожен, жалък, егоистичен.”И ние трябва така да се променим? С каква сила? За какво? С каква цел?”

Този проблем, стои пред нас – всъщност изключително важен, сериозен, неразрешим на нашето ниво. Но все пак той съществува и заплашвайки ни приближава.

Законът за подобие в природата, който ни обяснява науката кабала, ни изглежда просто неизпълним – да бъдем в пълна хармония с природата, като клетките на здравия организъм или частите на интегралната аналогова система, в която всичко е уравновесено: всичките входове и изходи, всичките и вътрешни звена и елементи работещи в съзвучие помежду си. Затова задачата се решава комплексно вътре в цялата система едновременно.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43624]

Човекът е в края на своето развитие

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как ще изглежда човекът в края на своето развитие?

Отговор: Аз го разбирам така: той ще ограничи себе си, за да използва природата само в зависимост от необходимостта и няма да изпитва недостиг от нищо, а целият му стремеж ще се насочи към благото на ближния.

Ще консумира толкова, колкото е необходимо за правилното материално съществуване – изключително за да реализира своя стремеж за благото на другите.

При това, тялото ще получава само полезни, необходими неща, които са най-благоприятни за неговото здраве. А стремежът към ближния и контактът с него ще позволят на човека да разкрие за себе си цялостната система на всеобщата взаимосвръзка. По този начин той ще постигне вътрешното измерение на природата, нейната вътрешна сила, която е вечна и съвършена.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41902]

За поправянето е важен всеки човек

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес We!”, Ню Джърси, урок 2

Въпрос: Лесно е да обичам своите другари, които изучават с мен науката Кабала, но не мога да го постигна с моите колеги на работа. Как трябва да се отнасям към тях и към всички останали хора в света?

Отговор: Принципно, трябва да се отнасяме към всеки като към част от нашата душа. Така аз трябва да мисля за останалите, включително и за най-големия злодей. Те са в света извън мен, защото всички тези желания и качества в мен още не са поправени. Ето защо, външно трябва да се отнасям към тях толерантно, разбирайки, че това е пътят на поправянето. Ще дойде времето, когато те също ще се присъединят към този път.

Общата душа, единственото сътворено творение се състои от много части. Някои от тях са по-важни, а други по-малко, точно както в нашето физическо тяло, което е изградено точно в съответствие със структурата на душата.

Общата душа също има част, наречена „тяло”, което е общото желание разделено на много системи и подсистеми: мозък, сърце, черен дроб, бъбреци и други важни системи, които са свързани помежду си и без които тялото не може да съществува. Някои от тези системи могат да бъдат изкуствено създадени, но трябва да присъстват в тялото. От друга страна, има системи, които не е необходимо да присъстват, например, крайници, мускули и кости.

Общата душа има части, които са особено важни – мозъкът и сърцето, така също и тези, които са по-малко важни, но все пак необходими за съществуване. Мозъкът и сърцето главно били проправени от Адам до наше време от потомството кабалисти, за които знаем и учим.

В сегашния период на общото поправяне, с изключение на мозъка и сърцето, започваме да коригираме белия и черния дробове, бъбреците, далака и т.н. Това са важни части, но по-малко от жизнено необходимите мозък и сърце. Хората, които учат кабала, принадлежат на тези части.

Останалата част от човечеството принадлежи например на мускулите, костите и крайниците, които не са необходими системи за съществуването на организма, но са необходими за неговата цялост. По този начин трябва да се отнасяме към тях и всъщност те съставят 90% от цялата душа.

Те не могат да работят независимо. Не чувстват стремеж към духовно, а функционират само според заповедите, идващи от мозъка и сърцето чрез нас, видовете важни органи. Това не намалява тяхното значение, защото ако ние говорим за една обща душа, тогава липсата дори и на една мъничка клетка нарушава целостта.

Ето защо, всеки е важен и накрая на поправянето всеки човек е толкова ценен колкото останалите. Това е законът на затворената съвършена система. Ние учим този принцип с премира на аналогова система.  Има вход и изход и ако нещо е прекъснато вътре в него, тогава не дава необходимите резултати.

Все пак има различия по време на поправянето. Части, които са по-важни, се поправят по-рано и след това по-малко важните части се поправят според йерархията. Ето защо не чакайте светът да чуе и разбере какво правим, защото  милиони хора принадлежат на пасивната част. Те ще се присъединят към процеса, защото ще видят, че е невъзможно да направят нещо друго. Така светът ще бъде поправен. Хора, може би изключително умни или развити, може би велики учени, артисти и културни деятели, все пак ще останат напълно глухи за духовното. Това е начинът, по който трябва да се отнасяме към всеки.

Само тези, които идват да учат кабала чрез различни пътища, принадлежат на вътрешната система. Ето защо, ние трябва да ценим всеки човек тук, защото сме избрани от Твореца да бъдем част от важен орган на общата система и следователно е голямо предимство. Междувременно, другите може да не са толкова важни. Дори децата на много кабалисти не поемат по същия път, защото всеки човек си има свое място в системата и не се предава по наследство. Така че въоръжете се с търпение.

Основната работа се осъществява сред тези, които участват в нашата световна група, но външно също можем да работим за напредъка на света. Чрез разпространение на материали за бъдещето, за това какво може да се случи и за решението, предложено от науката Кабала, ние подготвяме хората до възможната степен. Но истинската работа с тях се крие във факта, че като резултат от нашето обединение, те ще почувстват известно пробуждане.

За какво ще се пробудят? Да се присъединят към нас външно. Те ще искат да участват и служат на процеса на поправяне колкото е възможно повече. Вече има такива хора и мисията им е много достойна за уважение.

От 2-ри урок от конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39763]

Равенство в общото семейство

Всички души са обединени помежду си и са разпределени по различните нива: неживо (Н), растително (Р), животинско (Ж), човешко (Ч) и духовно (Д).

На духовното ниво се намират душите, които се поправят. В тези, които са на човешко ниво, има „точка в сърцето”, те се стремят към поправяне. А всички останали – не.

При това, възможно е, на всички останали да не им е необходимо такова напредване. В когото се пробуди точката в сърцето, той може да се издигне на върха – но това ще бъдат особени, изключителни случаи. А като цяло, душите не претърпяват такива резки промени.

 

И означава, че не трябва да се изисква от човечеството, цялото, то, да приеме структурата на развитите общества.

Заради това ни е трудно да повярваме на Баал а-Сулам, който пише, че всички хора вече са станали едно семейство и, че човечеството е готово за духовен подем. И всъщност това е така.

Мъничка част на мозъка, с размер милиметър на милиметър, управлява цялото тяло. Така и малка част трябва да управлява цялото човечество, свързвайки го с Твореца. От тази част всички ще получават поправяне в пасивна форма, каквато съответства на техния тип душа.

С това не трябва нищо да се прави. Не трябва да се изравняват всички по демократичен образец. Те ще станат равни после, когато всеки се поправи съобразно с егоистичния си потенциал, със своето решимо. Тогава всички ще станат единно „тяло”, но в това тяло ще има 90% „плът”, „кости”, „мускули”, „сухожилия” и т.н.

Колко важни органи има организма? Колко се подчиняват на мозъка? И каква част от мозъка представлява човека като такъв? Малка точка, „микропроцесор”, не повече.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38707]

Уроците на стихийните бедствия

Наблюдавайки стихийните бедствия, виждаме истинската причина за тях. Разбираме геологичните и екологични фактори, явленията на неживия свят. Но кой управлява неживото ниво? „Законите на природата” – казваме ние. Но не това е отговорът.

Каква е все пак причината за случващото се? Разказват ни за цикличността на природните процеси и това действително сякаш обяснява нещата. Но всъщност избягваме отговора, скривайки се зад успокояващи формулировки.

Но те не успокояват човека, защото с това не се решава проблема и той може да се върне още в следващия миг. Нещо повече – дори ако не се върне, проблемът си остава неразрешен и заплашва да се превърне в друг вид нещастие.

Работата не е в това, че някъде нещо ще се взриви и нахлуе. Целият свят непрекъснато се разтърсва с нарастваща от ден на ден амплитуда. С очите си виждаме темпото и силата на тези трусове, проявяващи се все по остро и внезапно.

Трябва да разберем, че за това има причина – нашето неравновесие с природата. Намираме се в глобална, холистична, цялостна система. В нея всичко е единно и затова нямаме друг изход – трябва да гледаме на себе си като на абсолютно взаимосвързани. В глобалната, интегрална система действа закон, според който всеки оказва влияние на всички.

Изхождайки от това, днес трябва да определим правилата на своето поведение на Земното кълбо. Не можем да променим човешката природа, но нека направим онова, което е по силите ни. Между държавите, народите и различните организации трябва да се установят закони за сътрудничество, взаимодействие и взаимни отстъпки – закони, без които системата няма да може да съществува.

Първата стъпка към съблюдаването на такива закони е формулирал Галилей: „Не прави на другия онова, което е ненавистно на теб самия”. Преди всичко, внимавай да не навредиш на другия. Задоволи се с това, което имаш и не посягай на неговото имущество, свобода или живот.

Не гледай другите, удовлетвори се с наличното – такова е първото условие. Това все още не е обединение, но по този начин ще престанеш да пречиш на другите, да им вредиш. Макар и още да не задействаш системата за добро, поне не я използваш, за да причиняваш зло.

Вярно е, че днес човекът не е способен на такова нещо. И затова трябва да се заемем с възпитанието на цялото човечество. Всеки трябва да почувства, че живее в глобален, интегрален свят и да си обясни какво означава това. А то означава, че просто нямам възможност да се облагодетелствам за сметка на някой друг. Това е нереално, неизпълнимо.

Трябва да задължим всяка страна, всеки народ, да се откаже от силовите методи – включително до премахването на границите, на каквато и да е власт един над друг, на експлоатацията между хората. Това е програмата минимум: не трябва да задължаваме, но е необходимо всеки да разбере, че ако вреди на другия, вредата се връща към него като бумеранг – и в крайна сметка, той вреди на себе си.

Такива норми трябва да бъдат въведени със законодателство, наред с разяснителната работа и възпитанието. Баал а-Сулам пише по този повод в „Трудове за последното поколение”. И за това трябва да се грижи световно правителство, а не ООН, които нямат реална сила и приличат на пазар, където всички се перчат един пред друг.

Тук е нужно именно общо правителство, притежаващо реална сила. Ако някой не си сътрудничи с това правителство, спрямо него се прилагат санкции: „Не искате да спазвате закона за сътрудничество? Тогава ви изключваме от системата. Ще видим как ще се чувствате в глобалния свят като ви спрем крановете”. Защото нито една страна, нито един народ няма да може да съществува в изолация от другите.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38042]