Entries in the 'Общество на бъдещето' Category

Живот в епохата на стрес, ч. 4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Причината за стреса се крие в нашето неудържимо желание за наслаждение. Но, в крайна сметка, в самото желание няма нищо лошо, то е в самата основа на живота. Нали без него в живота нямаше да има никакви наслаждения?

Отговор: Лошо не е самото желание за наслаждение, а желанието за наслаждение за сметка на ближния. През целия ни живот постоянно се съревноваваме помежду си, измервайки своето благополучие спрямо другите.

Ние всички сме в една система, а някога сме били толкова свързани, като един човек. В света е имало много хора, но техният егоизъм е бил толкова малък, че не са усещали никаква разлика помежду си. Така е било в първобитното общество. След това желанието за наслаждение е започнало да расте и ние сме започнали да се делим: това е моето семейство, това е твоето семейство, а това – неговото семейство.

Преди това хората са живеели в една община, както при комунизма, където всичко по равно е принадлежало на всички, както в племето. Но след това са започнали да се отдалечават от това равенство: това е моята жена, моите деца, моята пещера. Започнало е разделение по професии, както е казано: „Отидете и печелете един от друг“.

Нашият егоизъм непрекъснато е растял, затова в започнало съревнование: кой е по-успешен, и кой по-малко. Така сме се придвижвали до ден днешен, когато конкуренцията е нараснала до световни мащаби, защото средствата за масова информация ни объркват, демонстрирайки ни на екрана на телевизора или смартфона целия свят.

Те ни принуждават да се съревноваваме с целия свят, като ни показват колко по-успешни от нас са всички останали. И не е чудно, че човекът е обхванат от депресия.

Въпрос: Вие мислите, че желанието да бъдеш първи е лошо? Защото то принуждава човека да бъде успешен?

Отговор: Това желание е лошо. Човекът се нуждае от спокойствие и щастие, а не от изключителни постижения.
Стресът означава, че външното въздействие на егоистичното желание на човека, изкушението  да получи наслаждение  е повече, отколкото той може да издържи и спокойно да постигне поставените пред него цели. Разликата между желанието ми да се насладя и възможностите ми да получа за него напълване, създава стресово състояние.

Ясно е, че нормалният човек никога няма да може да получи всичко, което му показват медиите и затова той през цялото време е в скрит, вътрешен стрес за всички наслаждения, които вижда на екрана: облекло, спорт, красота. Това се отнася и за жените, и за мъжете.

Този стрес ни въздейства многообразно. В крайна сметка, когато стигнем до голямо разочарование и видим, че положението е безнадеждно, ние ще се откажем от това състезание за наслаждения и ще направим преоценка на ценностите. В края на краищата, всеки ще стигне до това. Тогава ще видим, че трябва да вървим по друг път и да търсим наслаждение на съвсем друго място.

Там ние също ще се съревноваваме за получаване на наслаждения, но добронамерено. Този, който прави повече добро на другите, ще се счита за по-успешен от всички. Наслаждението от отдаването на ближните е много по-голямо от егоистичното напълване и не води до никакъв стрес.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Живот в епохата на стрес, ч. 3

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017
[214887]

Възпитанието е бъдещето на обществото

В тях (последното поколение), има много методически и научни средства, а също книги по етика, които доказват величието и възвишеността, отличаващи се в отдаването на ближния.

Целият народ, от малки до големи, на първо място и в голямата си част, ще се занимава с това. (Баал а-Сулам” Последното поколение”)

Не става въпрос за обичайната и общоприета етика, отнасящи се към психологията или философията. Това не са красиви думи и всевъзможни принципи на поведение, които човечеството е повдигнало на особена висота и изисква да бъдем на това ниво, а на това, което сме длъжни да достигнем под въздействието на скритата сила на природата.

Преди всичко, поведенческата практика трябва да излезе от нашите правилни организационни усилия, с които пробуждаме обкръжаващата светлина – особената добра сила на природата, формираща, обединяваща и довеждаща ни до състояние на взаимно включване един в друг, когато се загубват всичките наши личностни основи. Тогава ще усещаме другите повече от себе си, над себе си и те ще бъдат по-важни от самите нас.

Както майката се отнася към детето, за която то е по-важно от самата нея, така и човекът трябва да достигне до това, че тази висша сила, която формира отношението на майката към детето, прави и с нас така. Затова ние я молим, искаме я, призоваваме я.

Затова трябва да направим определени усилия върху нас, така че висшата сила да ни промени като абсолютно противоположни, чужди, отделни от нас личности, а след това — и целия свят. И така започваме от малкия кръг, който е близко до нас по дух, по разбиране, по пробуждане на тази сила и до най-външните кръгове, които не се намират в контакт с нас.

Баала а-Сулам подчертава, че с методиката трябва да се занимават „целият народ, от малки до големи”, т.е. на всички нива. Тук не се има предвид възрастта на човека, защото не можеш да задължиш бебето, малкото дете и даже тинейджъра, да осъзнае величието на висшите цели и средствата за достигането им.

Затова трябва да работим един с друг и да подготвяме подрастващото поколение, чрез детските градини и училищата, че да могат в подрастващата възраст да осъзнаят правилността на своето поведение в обществото.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 26.06.2017

[211461]

Прогнози за 2017. Футуризмът и погледът на кабала

Според предсказанията на футуролозите границата между компютрите и човека ще изчезва все повече и повече. Развитието на технологиите ще позволи в близко бъдеще да се усъвършенстват всички сетивни органи на човека. Вместо очила, той ще има чип в очите, вместо телефон в ръката, чип в ухото и мозъка. Още сега ние използваме средствата на уголемената реалност, които съществено разширяват нашия кръгозор.

Постиженията на медицината ще удължат нашия живот до 200 и повече години, а някои учени допускат, че може да се „лекува“ дори и смъртта.

Могат ли технологиите да се превърнат в инструмент за развитието на човешкия род? Какво ни чака през настъпващата 2017 година?

 

Как да променим нашето общество?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Имам приятел, който работи в завод. Той казва „Слушам лекциите на проф. Лайтман, всичко ми харесва, но не мога да направя повече от това. Имам семейство, деца, работя по 14 часа на ден и, не дай си Боже, кривна малко, всичко започва да се разпада.“ Тоест става дума за някакво социално неравенство.

Защо вашата организация не оказва влияние на ниските слоеве на населението, за да може те да се присъединят към процеса на поправяне?

Отговор: Нашата организация ще може да повлияе на случващото се, ако има много такива хора като вашия приятел.

Реплика: Но той  не може да се присъедини към вас…

Отговор: Не, той може, като всички останали. Нека първо да научи как трябва да действаме, за да направим нашето общество единно. И когато някоя част от обществото започне да се обединява, тя ще може да повлияе на всички останали.

Освен това, науката кабала обяснява по какъв начин трябва да се обединяваме, за да може между нас да се появи особена сила, като  усилвател, в който влиза малък сигнал, а излиза огромен. Такова можем да направим обществото.

Трябва да се научим да се обединяваме правилно помежду си, за да може малко на брой хора да променят цялата система, цялата страна. Освен това, ние не го правим, защото сме социалисти, леви или десни, а защото работим по методиката, която ни разкрива науката кабала и която ни обучава как да съответстваме на природата.

Ние  вземаме  законите на човешкото съжителство, сътрудничество и обединение от природата. И понеже постепенно се опитваме да се приближим към тази система от връзки, която съществува в природата, в нас се проявява огромна усилваща сила. Ние можем да направим всичко.

Въпрос: Значи е достатъчно да разбираме идеята и да я поддържаме?

Отговор: По принцип да. Затова вашият приятел не трябва да напуска работа, не трябва да се задълбочава в кабала,  достатъчно е просто да поддържа връзка с нас.

В нашата организация участват хиляди хора и никой от тях не напуска работа. Всички ние просто изучаваме как  правилно да се обединяваме, за да постигнем такава усилваща сила, с която наистина ще можем да повлияем на цялото общество.

От уебинар на zahav.ru, 13.01.2016

[175223]

Програмата на живота, част 4

каббалист Михаэль ЛайтманКакъв ще бъде човекът на бъдещето?

Целта на човешкото развитие е да променим свойствата си до толкова, че заключените ни глухи сърца да се отворят за другите.

Тази цел ни е поставена от природата. Когато я преследваме, ние откриваме нови усещания и подменяме егоистичните си желания с желанието да отдаваме. Това ново за нас отношение ще ни позволи да открием един нов свят.

Въпрос: Какво представлява желанието за отдаване?

Отговор: То е желание да даряваш, да споделяш, да се грижиш за другите. От цяло сърце и душа да искаме да бъдем свързани с това, което е извън нас.

Но засега не можем да се държим така с другите, тъй като заобикалящите ни хора се държат егоистично и държейки се алтруистично с тях ние няма да постигнем нищо друго, освен това, че ще се възползват от нас. Затова започваме да работим в малка група, в която всеки се старае да анулира егоизма и да се свърже с другите. Започваме да усещаме една нова реалност, проявяваща се в нашето общо, благосклонно, взаимно желание.

Въпрос: Ще бъдат ли хората от бъдещето толкова различни от нашите съвременници, сякаш са извънземни?

Отговор: Единственото нещо, което ще бъде различно, е тяхното отношение към различните нива – неживото, растителното, животинското и човека. В бъдещето хората ще усещат другите, както себе си.

Но това е постепенен процес. Ако започнем да се държим с другите алтруистично сега, те просто ще ни се качат на главата. Затова отваряме сърцата си само за тези, които са готови да откликнат по същия начин.

Трябва да се обединим като един човек с едно сърце. Ако успеем, ще усетим новия свят чрез нашето съвместно желание и общо сърце.

От предаването „Нов Живот“ по KabTV 9/8/15

[167544]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 5

Природните катаклизми и ролята на човека

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е ролята на човека в Природата?
Отговор: Ролята на човека е да разбере, че той е в центъра на природата, неин венец и е длъжен да направи така, че цялата природа да дойде до състояние на абсолютна хармония, без никакви катаклизми, да се намира в абсолютен, вечен, пълен покой.
Въпрос: Влияе ли дейността на човека на възникването на различни катаклизми?
Отговор: Катаклизмите са нашите недостатъци, защото в крайна сметка всичко се натрупва в човека.
Преодолявайки егоизма, чрез съединяването с другите хора в обща добра система, човекът влияе на природата така, че всички катаклизми, всички нежелателни явления изчезват.
Ние съществуваме в една интегрална система. Неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на природата се намират вътре в нея и представляват затворен кръг, балон, сфера.
А ние сме най-важната част от тази сфера, висшия стадий на развитие. Ако се приведем в хармония помежду си, ще уравновесим цялата останала природа. Днес учените вече говорят за това.
Ако ние успеем, то на практика природата мигновено ще се възстанови, дотолкова е велика силата ни, която може или да навреди, или да поправи целия свят.
Въпрос: Как обикновеният човек да разбеере това?
Отговор: Когато на него му стане толкова лошо, че започне да се задъхва от безизходност, тогава ще бъде принуден да се заеме с поправянето си, дори и нищо да не разбира. Сега ние, кабалистите, се опитваме да направим така, че още преди човекът да е дошъл до тази граница, предварително да осъзнае необходимостта от обединение и така да предотврати страданията.
Въпрос: Какво ще се случи с разрушената екология, с тоновете пластмаса в земята?
Отговор: Всичко мигновено ще се преработи, ще се погълне от природата и ще ни се представи в най- добрия и стерилен вид!
Въпрос: Звучи като фантастика! Къде ще отиде всичко това?
Отговор: Няма значение! Природните сили ще извършат своята работа, мигновено уравновесявайки се. И светът ще дойде до такъв баланс, до такова единство и хармония, които не можем дори да си представим! Това ще бъде съвсем друг свят!
Въпрос: Как ще се изчистят замърсените океани и земя?
Отговор: За това даже и не мисля. Ще се задействат такива природни сили, за които сега нямаме представа: силатата на отдаването, силатата на любовта, силатата на абсолютно новите взаимовръзки. Къде ще ги сравним с всички малки взаимодействия – термоядрени и прочие?! Това са съвсем нови природни свойства, за които днес нито физиците, нито биолозите, нито другите учени имат понятие.
Реплика: Тоест, мръсотията ще се превърне в полезни изкопаеми?
Отговор: Дори полезни изкопаеми няма да са ни необходими. Ще съществуваме на съвсем друго ниво! Този свят вече няма да ни е нужен. Ще влезем в усещане за съвсем друга система на взаимодействие на силите, в света на висшата хармония.
От TV програмата „ Беседи с Михаел Лайтман“ 18.08.2015

[165215]

Животът има прекрасно продължение

На човек са останали много малко средства, за да избяга от своя монотонен живот: спорт, различни хобита. Но човешкият егоизъм се развива, затова все по-малко хора могат да се удовлетворят с риболов, пътешествия, футбол.

И въпреки че спортът все още привлича вниманието на милиони и дори милиарди хора, вече се вижда, че интересът спада.

Страните вече не така отчаяно се борят за правото за провеждане на олимпийски игри, като преди. Вече няма предишният ентусиазъм, гордост и огромни приготовления. Дори и спорта започва постепенно да угасва, както и всичко останало.

В нашия живот не остават никакви ценности, заради които би си струвало да живеем, никакви придобивки, които биха донесли радост. Човек не получава удовлетворение нито от децата, нито от семейството, нито от работата, нито от хобито, остават му само наркотиците.

Единственото, което може да донесе обновяване на съвременния човек е разкриването на същността на живота. Изведнъж ще открием, че животът има прекрасно продължение!

Вътре в самия ни живот изведнъж се разкрива особена врата, зад която се намира чуден свят. Единственото, което може да донесе обновяване в нашия живот днес е търсенето на смисъла на живота, откриващо вход в приказен свят.

Той е приказен не защото в него има някакви чудеса, а защото е изпълнен с прекрасен смисъл. Преди всичко, този свят е вечен и пълен с неограничени възможности, абсолютно добър, където няма никакви войни и убийства. Това е един щастлив свят, за семейства, за деца, за всички. В него човек няма от какво да се бои и няма за какво да се сърди.

Може би, на някой такъв живот ще се види много сладникав, но аз не искам да получавам удоволствие от скандали, в търсене на тръпка. Аз искам да получавам остри усещания от добри дела, от нови постижения, от напредването, от новото строителство, което ние виждаме заедно, от новите хоризонти – от позитивното, а не от отрицателното, от все по-голямото добро.

Нека винаги да имаме желание да вършим добро и потребност от добри дела, която изисква постоянно напълване. Нека да усещаме вечен и ненаситен глад от желанието да обичаме и да вършим добро.

Това не е вълшебен свят, а просто добър. Той е напълно реален, въпреки че в него има вечност, съвършенство и хармония, живот по-висок от всички недостатъци и проблеми. Всички недостатъци и проблеми ще бъдат предизвикани само от желанието ни от доброто да търсим все по-голямо добро, тоест от доброто състояние към още по-добро.

И това неяма да бъде от завист и желание да живеем по-добре, отколкото съседа, а само от доброта. Ще се наслаждаваме дори от усещането за недостиг, както се наслаждаваме от чувството на глад преди хубава трапеза, не желаейки да си разваляме апетита и предвкусвайки бъдещото наслаждение. Тоест, недостигът изхожда от съвършенството, което вече приближава към мен.

Получава се така, че ние никога няма да усещаме страдания, проблеми, а ще се наслаждаваме дори от липсата на напълване в предвкусване на очакваното в бъдеще. Понякога очакването носи дори още по-голямо удоволствие, отколкото неговата реализация.

Напълването пресища и изгася желанието. Но наслаждавайки се от своята съпричастност към вечния живот, който постоянно все повече се усъвършенства и ни напълва, ние преживяваме постоянен възторг от своето текущо състояние и дори още по-голям, постоянно растящ, от очакването на бъдещите състояния.

Такова напълване никога не насища и не гаси наслаждаването. Колкото повече насищам себе си, толкова по-голямо желание се отваря в мен и стремеж към ново наслаждение. Във всеки един миг аз усещам недостиг и неговото напълване, отново и отново, тоест моя живот е пълен с напредък, развитие на нови желания и нови наслаждения.

Нещо подобно усещаме в детството, всеки ден, радвайки се на живота, на новите игри и наслаждения, чувствайки, че животът е пълен с удоволствия. А след това порастваме и нямаме желание да ставаме сутринта от леглото. Не усещаме това съвършено напълване в нашия обикновен живот, затова желая на всички да го достигнат през новата година.

От 622-та беседа за нов живот, 08.09.2015

[166710]

Рационално потребление в едно хармонично общество

laitman_2011-08-13_7770_wОбразоването и информирането са в основата на всичко, дори и на новата икономика. Но икономистите искат да запазят старите методи и същият начин на живот да продължава, както преди, без да се променят хората. Но от икономическата криза не може да се излезе по този начин.

Първо, най-важното е да се образоват и възпитават хората, да се подготвят за новата фаза от човешкото развитие – живот в хармонично общество, в което всеки рационално получава това, което му е необходимо. Трябва да постигнем съгласие за едно устойчиво потребление и тогава цялото общество ще постигне баланс.

Икономическо развитие не означава днес да има 500 вида сирене, а утре към тях да се добавят още 200. Начинът ни на живот трябва да бъде рационален, а рационално потребление означава, че нямаме нужда от излишни неща, че гледаме на себе си, на обществото, на семействата си и на целия си живот от позицията на общото благо.

Но това не значи, че е необходимо да извличаме всичките ресурси на природата и да задължаваме хората да работят по много часове на ден докато не остареят и животът им не се пропилее.

На човек му е необходимо свободно време и време, в което да образова децата си. Малките деца не бива да бъдат захвърляни в детски заведения от 7 сутринта до 7 вечерта без да виждат родителите си, а когато родителите им ги вземат в къщи вечерта, те вече нямат енергията и времето да бъдат заедно пълноценно.

Въпрос: Но хората не се чувстват нещастни. Статистическите проучвания показват, че повечето хора са доволни от живота си.

Отговор: Хората не са научени на нищо друго, те не познават никакъв друг живот. Объркани са. Живеят по начина, по който са научени, и си правят хубави статистически графики. Тук става въпрос за същността на живота.

Светът навлиза в криза, която ще донесе абсолютно безредие и икономистите не могат да продължават да работят по старите методи. Само преди стотина години хората са работили по 10-12 часа на ден. Днес пак работят по толкова, въпреки целия този технологичен напредък.

Как може човек да е доволен от такъв живот? В миналото той е работил във фабрики с машини, сега работи с компютри, но принципно, нищо не се е променило. Той е бил на работа по цял ден без да вижда децата си, но поне съпругата му е била вкъщи с тях. Днес дори жените са принудени да работят по цял ден.

Въпрос: За съвременния човек, работата заема най-важното място в живота. Ако питаме някоя млада жена за съпругът ѝ, то тя ще ни каже името му и какво работи той. Всеки оценява себе си според длъжността, която заема, и заплатата, която получава.

Отговор: Това е в резултат на влиянието на обкръжението върху човек от холивудските филми, рекламите и медията като цяло. Човек започва да гледа на живота през такива очила, каквито му сложат. Ние не образоваме хората. Само им даваме играчки – мобилни телефони и компютри – и ги превръщаме в потребители, които да ни помогнат да развием икономиката. Хората само работят и купуват, работят и купуват, като по този начин помагат на някой да забогатее.

Въпрос: Но хората не знаят какво е това рационално потребление.

Отговор: Ето затова ни трябват главно образоване и информиране. Няма нужда да променяме нищо друго. Нужно е само да образоваме хората, и най-вече икономистите.

От ТВ програмата „Решението”, 24.06.2015

[163011]

Прекариатът – основата на бъдещото общество!

laitman_2011-09_6570Мнение: „В Западното общество има самостоятелна социална група наречена „прекариат“ – група в неравностойно положение, която не е обвързана с никоя държава или общество. Десетки милиони млади хора се характеризират с апатия и невежество.“

„Те пътуват през различни страни в търсене на нови преживявания и временна работа. В развитите държави те съставляват половината от населението.“

„Няма средна класа в модерното общество; има само висш и ниш слой. В Западното общество, могат да бъдат разграничени пет групи според тяхната професия.

  1. Елит – миниатюрна група богати, влияещи на правителствата.
  2. Хора на заплата – висш среден слой; имат стабилна работа; служители в държавни институции.
  3. Специалисти – наети на договор поради уменията си.
  4. Ядрото – „старата“ работническа класа.
  5. Прекариат – социално неустановена; няма сигурност в работата.“

„В Русия прекариата е в размер на 40 милиона души, които са способни да работят и които са наети в „сивия“ сектор на пазара на труда.

Страната избягва решаването на социалните проблеми; населението става все по-необуздано; хората нямат знания и желание да се вместят в постиндустриалния свят; инфантилността им пречи на интегрирането в обществото; младите хора не са склонни да се занимават с научни изследвания; научните професии не са популярни и има липса на интерес към науката (в САЩ, професиите в областта на науката са едни от най-разпространените).“

„Целият свят е изправен пред увеличаване броя на „нежеланите хора“ – прекариата. Този проблем най-вече ще възникне при замяната на хората с машини в индустрията и в офиса. Това ще доведе до унищожаване на икономиката на потреблението, която е в основата на съвременния свят, тъй като все повече хора няма да са способни да консумират в настоящите количества.“

„Отговорът на това е да се промени обществения строй: или с този от средновековието или с този от социализма, с висока степен на егалитаризъм.“

Моят коментар: Повтарянето на миналото е невъзможно и никога не се е случвало. Тези „нежелани хора“, които са над 90% от населението, ще преминат през интегралното възпитание и ще образуват основата на новото общество.

[153626]

Присъдата на съдията – рецепта за поправяне

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Съдебната система е призвана да определи какви действия са правилни и какви не, да отдели доброто от злото, да защитава обществото ни и да ни мотивира за положително поведение. Как правилно трябва да бъде построена съдебната система и каква е нейната функция в обществото?

Отговор: Съдебната система е образователна система. Задачата на съдиите във всяко едно произшествие е да обяснят на народа същността на случилото се, неговите положителни и отрицателни страни спрямо човека и обществото, спрямо животните, растенията, природата, Твореца. Съдиите трябва да обясняват на човека същността на едно или друго действие.

Действие може да бъде произведено в желанието, в мислите или на практика спрямо самия човек, неговите родственици, народа. Съдия е човек, разбиращ дълбината на смисъла на творението, законите на природата и обясняващ на човек отклонението му от вътрешното и външното поведение, което трябва да поправи.

Защо е нужна съдебна система? Работата е там, че неживата природа, растенията и животните действат инстинктивно, под управление на вътрешната система, която не ги пита за техните желания и не им предоставя каквато и да е свобода на избора. Те действат така, както им каже системата.

Не можем да обвиняваме лъва, че е нападнал елена, тъй като такава е неговата природа – нито лоша, нито добра, а просто инстинкт. Но за човека можем да кажем дали той е извършил добра или лоша постъпка. Затова можем да го съдим за неговите мисли, желания и действия.

По тази причина, човек се нуждае от обучение, от възпитание. Цял живот трябва да се обучава. Докато животното няма защо да учи – достатъчно му е да се храни и според нарастването му, едновременно с добавянето на килограми, то започва да придобива правилно отношение към своята среда и може да съществува в нея.

Никое животно не изпраща потомството си да се учи в училище – такава потребност има само в човека. Защото той специално е създаден такъв, че да се нуждае от удовлетворение на тази празнота в него, която природата е оставила. Да се запълни тази пуста област в него означава – да се възпита. В това се състои задачата на семейството, на обществото, които са длъжни да дадат на човек тези сведения, които не му достигат от природата.

Затова човечеството през цялото време е отваряло училища под всякакъв вид, призвани да обучат децата на всичко, което възрастните знаят, за да оцелеят и да станат пълноценни членове на обществото.

А ако след такова обучение човек продължава да се държи неправилно спрямо стандартите на това общество, то него го съдят и мислят какво да правят с него, за да запълнят това възпитание, което той не е получил в детството си.

Да допуснем, че съм заболял от грип и не съм отишъл на училище в този ден, когато са ни учили, че не трябва да крадем. Така аз съм пораснал без да знам за тази забрана. И изведнъж, след няколко години в мен се появила възможност да открадна – и аз вземам нечий чужд портфейл, но ме залавят.

Аз съм в шок и не разбирам какво искат от мен. Портфейлът просто си е лежал там и аз съм го взел. Тук започват да ми запълват липсата на възпитание. Тъй като в действителност аз не съм знаел за тази забрана. Затова съдията казва: „С такива и такива действия този човек може да бъде поправен и да му се допълни липсващото му образование“.

Човек, който обяснява с какви действия и под каква форма трябва да се запълни недостига в моето възпитание, се нарича съдия. Тоест съдията се занимава с поправяне. Ясно е, че той самият не поправя – зад него стои цяла една поправяща система. В САЩ затворите така се наричат – „заведения за поправяне“ (Correction Institution).

Човек попада в затвора, за да се поправи. Тоест, съдът трябва да изясни точно какво не достига на човека, за да стане доблестен член на голямото общество, на целия народ и за сметка на какво този недостиг може да бъде компенсиран.

Може би трябва да му възложи някоя особена работа или да го изпрати в зоологическата градина да се грижи за животните, или да го изпрати на училище да се учи заедно с малките деца, ако не му достигат основни знания. Съдът трябва да намери правилно решение.

Казано е: „Постави съдии и пазачи на всяка от вратите“ – т.е. на вратите, които водят към формирането на човека. С това ние допълваме човека, превръщаме го в полезна част на обществото.

А ако престъпникът е преминал през системата за поправяне, избрана от съдиите, и отново се е върнал на престъпния път, то трябва вече да се пита съдията. Очевидно е, че той е сгрешил и не е определил правилно, в какво е бил проблемът на човека и как може да бъде поправен.

Съдията произнася присъда подобно на лекар, изписващ рецепта. За сметка на изпълненото „наказание“ човек трябва да оздравее. Наказанието е поправяне, а не отбиване на ограничение в затвора. Съгласно Тора – няма такова наказание като затвор. И ние виждаме колко помагат затворите. Човек се поправя за сметка на глоба, на специална работа и запълване на празнини. Ако не се е поправил, значи е нужно поправяне на съдията.

Задачата на съдията е да разбере, защо човек е извършил престъпление, какъв недостатък във възпитанието му е повлякъл такова лошо поведение и как трябва да се допълни, така че той повече да не се връща към такива постъпки.

Съдията трябва да бъде психолог, да знае природата на човека и да разбира как му влияе обкръжението. Недопустимо е човек да бъде поставен в затвора, където той попада в ужасно обкръжение и единственото, на което се учи, е как да стане още по-лош. А ако човек все пак го затварят в затвора, не трябва изобщо, никога повече да го пускат навън. Тъй като след излежалия срок заключеният престъпник става още по-лош. Затворът е школа за престъпници.

От 409 беседа за новия живот, 17.06.2014

[138661]

Да бъдем съдии сами на себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как трябва да се реши спор между двама, в който всеки от тях се смята за прав?

Отговор: В такъв спор трябва да се компенсират недостатъците и на двете страни. И двете страни трябва да попълнят своето образование. Това вече не е един човек, извършил престъпление спрямо обществото: кражба или насилие, а двама човека, спорещи помежду си.

И затова и двамата трябва да се явят в съда и съдията ще провери, какво недостига на единия и на другия, за да се възцари мир помежду им. Съдът удовлетворява всеки до такава степен, че да стане полезен и поправен член на обществото.

Въпрос: Излиза, че задачата на съдията е да приповдигне човека на по-високо ниво, за да е полезен за обществото. В крайна сметка, всички в обществото трябва да се издигнат до едно ниво или всеки да си остане на своето?

Отговор: Всички трябва да се намират под постоянното влияние на образователната система, възпитаваща човека. Тъй като егото на всеки постоянно расте и по тази причина помежду ни ще възникват спорове. А ние трябва да се грижим за повишаване на нашето интегрално образование, т.е. да се учим правилно да се съединяваме помежду си на фона на нарастващия егоизъм.

Това трябва да бъде в центъра на общественото внимание във всички средства за масова информация. Трябва постоянно да се учим на правилно взаимодействие, с една дума, като нашите деца, отиващи всеки ден на училище. Не можеш да завършиш училище и с радост да си изхвърлиш книгите, смятайки се за свободен.

Няма свобода от обществото! Аз съм член на обществото и съм длъжен да знам, как правилно да се включвам към него всеки ден и всеки миг на работното си място, на пътя, в семейството, с приятелите – абсолютно във всичко. И трябва постоянно да се усъвършенствам в това.

Тогава няма да има нужда от съдии и от съдебната система, тъй като в такава постоянна система на интегрално образование ние ще си изясняваме помежду си всички произшествия и сами ще си бъдем съдии и изпълнители на ”присъдите”.

Съдията ще стане възпитател, наставник. Цялата държава ще трябва да е разделена на области по териториален принцип, по месторабота, по местоживеене, чрез телевизията и радиото – всички трябва да се включат в системата. Аз, като гражданин, имащ определени задължения пред държавата, ще трябва да съм включен в такава система.

Да допуснем, по половин час на ден съм задължен да се уча: на работното място, с помощта на Интернет или в местен клуб и да се намира под влиянието на наставник и правилното обкръжение. Първоначално прослушвам лекция за необходимостта от обединение и взаимно включване, след което провеждаме семинар, обсъждайки как сме възприели материала и как го реализираме в нашите връзки помежду ни.

Това е необходимо за всички без изключения. И тогава системата за образование и правосъдие ще се слеят в една система.

През вековете хората са били дълбоко вярващи и било прието всеки ден да ходят на църква или в синагогата, дори по няколко пъти на ден. Ето така и ние трябва да се занимаваме с интегралното възпитание. Това изначално е било така замислено и реализирано от народа на Израел преди две хиляди години. Но след крушението на Храма тази система се е разпаднала.

Въпрос: Излиза, че в поправеното общество, всеки гражданин, независимо от възрастта, започвайки от малкото дете до стареца, трябва всекидневно да работят за своето обединение и за правилното отношение един към друг?

Отговор: Абсолютно вярно. Това е необходимо дори за престарелите хора. Ако им е тежко да излизат сами от дома си, трябва на място да им се осигурят занятия. Докато човек е жив, той трябва да усъвършенства непрекъснато своите отношения с обществото.

Въпрос: В поправеното общество ще има ли правосъдна система?

Отговор: Събирайки се на занятията по интегрално образование, всички ще учат, как да станат съдии, как да изпълняват решенията на съда, как да реализират тези решения върху себе си и върху другите. Всичко това ще се ражда вътре в кръговете, в които се събираме за обсъждане и слушаме за правилните закони, за интегралното и глобалното взаимно свързване между нас.

От 409-тата беседа за новия живот

[138664]

Най-изгодният бизнес

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: В бъдещето общество какво поведение ще имат хората, които нямат сила, нямат упорство за постигане на цел? Днес те нямат сили, дори да се погрижат за себе си. Как тогава ще се стараят заради другите?

Отговор: Тези хора ще получат сили, за да служат на обществото и ще ги използват за обществото. Това ще ги кара да усещат огромно изпълване. Днес те едва-едва мърдат, защото обществото не ги подхранва със сили: не им благодари, не ги пробужда, не стопля, не стимулира. Обществото просто не им обръща внимание.

Но ако човек постепенно се пробужда към дейност, тогава той може да включи много сили в работа. Ако това е човек, а не животно, той винаги може да бъде запален с помощта на завист, страст, честолюбие. Само че е необходимо тези средства да се използват разумно. В края на краищата, всеки ще се стреми да отдава на обществото колкото може повече.

Въпрос: А какво да правя, ако не съм такъв? Не се стремя да отдавам на обществото!

Отговор: Никой днес не се стреми към това, не само ти! 100% от хората са същите като тебе. Нито един не се е родил с желанието да отдава някому, който му е далечен. Това го правят само лудите.

Но трябва да демонстрираме на хората примери, методиката, даваща възможност в човек да се разкрие осъзнаването, че той ще спечели хилядократно от обединението си с останалите.

Никой, обаче, не иска, ти да се жертваш за обществото. Предлагаме ти нещо като възможност да направиш инвестиция в изгоден бизнес: колкото си вложил – ще получиш толкова, но умножено по хиляда. Струва ли си да  влагаш или не? Разбира се, че си струва!

Това е егоистично правене на сметки. Никой не те призовава: ей така да обичаш целия свят и да жертваш себе си заради другите. Нужно е само да разбереш, че в обединението се съдържа особена сила. Ако се обединяваме за общото благо, тогава според степента на вложеното, всеки започва да получава проценти, печалба и печели много. Получаваш и материалното задоволство и духовното.

Въпрос: С какво това задоволство се отличава от онова, което днес цигулар получава от своето изпълнение?

Отговор: Твоето днешно напълване е много ограничено: малко пари и мъничко слава – това е всичко. Те идват само от хората – от това, колко са аплодирали и викали, каква хвалебствена рецензия за тебе са написали във вестника.

Ако отдаваш на обществото, започваш да виждаш през него висшия свят – неговата вечност, съвършенството, висшата хармония, а не просто да се радваш на спечеления милион, на аплодисментите и виковете „браво“ от хилядната тълпа. Самият ти стъпваш на по-високо стъпало, в новия свят.

Не е възможно да се предаде с думи същината на тази награда – в нея се крие разликата между човек и животно. Сега получаваш животинското напълване, а ако служиш на обществото, ще станеш човек.

От 364-та беседа за новия живот,  04.29.2014

 [135448]

Обратен успех

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как в бъдеще човек ще измерва своя успех в обществото?

Отговор: Оценката за успех ще бъде обратна в сравнение със сегашната: т.е. доколко, без да отчитам своя егоизъм, правя всичко за благото на обществото. Аз изхождам само от ползата за него и нищо не очаквам за самия себе си. Това е безкористното служене на хората.

Вместо да използвам другите, да служат на моя джоб и на моята гордост, аз използвам сам себе си, за да им служа. Това е обратен на егоизма подход, който се нарича отдаване или отразена светлина. Благодарение на нея ние започваме да виждаме реалността през съвкупността от хората и това, което наблюдаваме, се нарича духовен свят.

Въпрос: Какво е това висш свят, как да го видим?

Ответ: Трябва да преобърнеш себе си: вместо през цялото време да мислиш за себе си, започни да мислиш за другите. Това е обратно възприемане на реалността, към обществото и към целия свят. Вместо да използвам другите за собствени цели, аз използвам себе си в името на другите.

Въпрос: Какво може да даде сила на човек за такъв поврат?

Отговор: Към това могат да го подтикнат или големи страдания, при които по-добре смърт, отколкото такъв живот – но няма да му се отдаде да умре и затова се налага да се промени, да преобърне себе си от егоизъм на отдаване. Или да обезпечим ново образование, изучаване на ”науката за обединение”.

И тъй като се отнасяме с добро към хората, то не искаме да чакаме, те да получат такива удари, които да ги принудят да се обединят, независимо от цялата съпротива на природата им – ние предлагаме да използват методиката за обединение още сега.

От 364-та беседа за новия живот, 29.04.2014     

[135251]

Държава на разумния потребител

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как ще изглежда държава, която живее по законите на взаимното поръчителство?

Отговор: Бъдещата форма на човечеството ще е такава, че то ще престане да произвежда продукти повече от необходимото за съществуване.

Формата на съществуване се определя от това, че духовните ценности стават по-важни от материалните. Ако човек с цялото си сърце е в духовното извисяване, то не му е нужно много за материалното съществуване – само обикновеното, на нормално ниво, за да не се ограничава.

Нужно му е малко да спортува, трябва му храна, сън, семейство – да има всичко необходимо до себе си. Възможно е дори да му е нужно някакво особено облекло, за да излиза пред хора и да изпълнява своята работа, но той самият да няма нужда от такова. Той би се отказал от всичко това, но доколкото съществува във физическо тяло, той трябва да се подсигури.

А всичко над необходимото се смята за излишно бреме, тежест. Към такава форма на съществуване човечеството ще се доближава постепенно. Скоро ще стигнем до такава ситуация, че все още произвеждайки по инерция огромно количество ненужна стока, постепенно ще престанем да я купуваме. Хората ще купуват по-малко не поради недостиг на пари, т.е. заради външни причини, а поради вътрешни причини – просто няма да имат желание. Изведнъж ще се промени отношението, ще изчезне интересът: ”Е, хубаво, ще го купя, но какво от това?”.

Желанието постепенно ще намалява, докато напълно изчезне. Едно желание ще заменя друго. В човечеството трябва да се разкрие духовното желание, и макар че това още е далече, но то постепенно започва да неутрализира материалното желание.

Хората купуват все по-малко и по-малко. През следващите няколко години ще видим, как хората ще стават все по-равнодушни към  материалните придобивки. Не защото някой ги ограничава, а защото ще усетят, че не се нуждаят от това.

От урока на тема ”Единство на народа”, 04.05.2014

[134253]

Нов свят

Чудото на растежа

Интегрално възпитание, беседа № 6

Интегрално възпитание

Цикъл беседи с Михаел Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа № 6

14 декември 2012

Контакт на емоционално ниво

Въпрос: Целта на психологическата част на курса по интегрално възпитание е да обучи хората да комуникират един с друг, да се изслушват един друг и да развиват смислен и дълбок контакт помежду си. Как може това да бъде постигнато?

Отговор: Трябва да разберем какви са междуличностните контакти.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Да предположим, че днес двойката се харесват един друг физически, доволни са един от друг психически, чувстват се комфортно заедно. Комфортно за сега… Детето до известна степен е средната основа, нещо общо, което ги свързва заедно.

Когато човек се опитва да установи контакт с някой друг, той трябва ясно да види какво общо имат помежду си, какво ги свързва взаимно. Това не е просто някакво съединение, а обща емоционална, физиологична, физическа, социална и културна сфера, където те не просто се докосват, а като че ли се препокриват един друг.

Всеки човек представлява „кръг” и това, доколко той може да се препокрие с „кръга” на друг човек, определя неговите способности да установява дълбок и многоизмерен контакт.

На първо място, трябва да разберем, че в наше време, контактът между двама души е такъв, че техните индивидуални кръгове не се докосват един друг, защото егоизмът им е нараснал до крайна степен и каквото обхваща моя кръг, не се покрива в никой друг. Чувствам се толкова изключителен – индивидуалист, егоист – че не мога да приема никой друг като индивид, който има свои собствени интереси и потребности. За мен другите хора са просто обект на консумация. Ако това ме интересува, влизам в контакт с него, но не се отнасям към него като към човек, индивид със свой собствен вътрешен свят и кръг от интереси, а взаимодействам с него като консуматор с източник на удоволствие и нищо повече.

И това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така е удобно: всеки има свой мобилен телефон, компютър и имейл. Крием се зад тях и по този начин замаскираме нашето абсолютно отделение един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности и се крием зад мониторите, на пръв поглед се социализираме, докато междувременно изобретяваме нови стандарти на правила и поведение. Но всичко това се случва виртуално, без емоционално да се включваме към никакви други кръгове. Изобретяваме нов език, скрит зад някакви други форми, други черупки, представяме себе си онлайн по напълно различен начин от това, което сме действително, използваме емотикони вместо нашите собствени лица или се регистрираме с различни имена. С други думи, хората играят без да разкриват себе си при никакви обстоятелства. И егоизмът е съгласен с това, той се чувства добре и комфортно.

Нашата основна задача е да разкрием дали хората имат нещо общо, и не само двама души, а всички. Това е, защото говорим за интегрално общество, към което природата ни тласка, чрез страдания или чрез нашата доброволна реализация и стремеж към това светло състояние на човечеството. Това е, защото след като разкрием какво общо имаме помежду си, ще можем да направим контакт на емоционално ниво; няма да се скрием един от друг, а напротив, ще се опитваме да отворим себе си.

Всеки ще разкрие своето вътрешно „Аз” и ще го постави над външното, над този образ, над своето първо и последно име, над своята професия и всякакви видове навици, обичаи, езици и всичко останало. Емоционалният свят на човек ще се издигне над неговите обикновени състояния, дадени му по природа. Това е, което трябва да развием в човек.

За това е нужно да покажем на хората, че чрез обединение между нас, чрез наслагване на нашите индивидуални кръгове един върху друг, чрез свързване един с друг в общ механизъм, ние няма да се превърнем в роботи или да станем уязвими, като в руската поговорка: „Отвори душата си, за да може някой да се изплюе в нея.” Правим го така, че в нашето обединено, интегрално движение, когато сме като единен, обединен, аналогов механизъм, да достигнем специална цел и да дадем живот на нещо ново, точно както двойка, която се обединява, за да роди поколение.

Само че в този случай всички раждаме заедно, създавайки напълно ново състояние в човечеството, където не трябва да се крием, да се страхуваме или стремим да се отскубнем далеч един от друг, за да се издигнем. Напротив, нашето изкачване ще бъде взаимно, именно чрез това общо наше „поколение”, което ще отглеждаме и за което ще се грижим, постоянно да расте и да се развива.

(още…)

Интегрално възпитание, Беседа №8

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(още…)

Беседа за затворите и затворниците

Беседа за затворите и затворниците

26 декември 2011 година

Саар Зукер: Здравейте, доктор Лайтман. Бих искал да обсъдя с Вас една тема, която макар и да не се среща често в заглавията, е много актуална за съвременното общество. И тя е: затвори и затворници. Във вестник „а-Арец“ е публикувана статия със заглавието: „Системата на образованиeто се e провалила, затворите процъфтяват“. По-конкретно, авторът на статията пише за това, че през 80-те години бюджетът за поддържане на затворите в САЩ е нарастнал с 95%, а бюджетът за образованието е съкратен с 6%.

Михаел Лайтман: Целият проблем е в това, че подготвяйки човек за живота, въобще не отделяме внимание на неговото възпитание. Но не става дума за това, да възпитаваме човека в рамките на детската градина или на училището – там той получава образование, там му даваме знания. „Какво учихте днес?“ – питаме, когато детето се върне от училище. Освен това, в училище то се намира под много силен натиск от обкръжението. Сбивания, съперничество, гордост, завист и дори пристрастяване към наркотици – всичко това разглеждаме като един вид странични явления, с които нищо не може да се направи. Най-много от всичко ни интересува какви бележки ще донесе, дали успешно си взима изпитите. Не искаме от бебето, от малкото дете, от тийнейджъра да направим Човек. Не виждаме как в процеса на своето израстване детето става възпитано, умее правилно да се държи в обществото, знае кое е добро и кое – лошо, как трябва да постъпва и какво не трябва да прави, за да не се превърне обществото в джунгла, където оцелява по-силният. Мисля, че проблемът е именно в това. И затова, независимо колко средства ще отделяме за развитието на затворите, или дори за училищата, нищо няма да се промени, защото те „не са много далеч един от друг“: училището подготвя тези, които после лежат в затвора.

Саар Зукер: Тогава в какво е нашата грешка? Казвате, че тя е в системата на възпитанието?

Михаел Лайтман: Цялата работа е в това, че самите родители не са научени да бъдат хора, не са ги научили да решават семейните проблеми, да възпитават децата. Вижте как родители се отнасят към своите деца. Колко случаи на жестоко отношение към децата! И всичко е заради това, че не са ги възпитавали, не са им обяснявали – какво е това дете, какво е това родител, как да се отнасяме към детето. Те не са получили правилни примери на възпитание. Ние сякаш пренебрегваме най-важната част на живота: как да възпитаме добър човек, как да създадем правилно, благополучно общество, защото обществото – това е събрание на добри хора. Не обучаваме хората да бъдат съпрузи, да градят семейство и затова те не са в състояние добре и съвместно да съжителстват. Не изграждаме правилно отношение към другите. Накратко казано, не даваме на човек усещане, че той представлява част от интегрално общество, че всички се намираме на Земното кълбо, все едно сме вътре в някаква сфера, в която напълно зависим един от друг.

Затова всеки се държи в съответствие с вътрешните си егоистични подбуди, прави това, което е добре за него, дори ако това противоречи на закона, и той знае, че в следствие ще понесе наказание за това. Защото няма „спирачки“, не е получил правилните примери, които биха му показали какво ще се случи с него, не знае какво представлява наказанието, затворът. Необходимо е децата да се водят в затвор!

Когато бях студент и изучавах биокибернетика ни заведоха на различни места: болници, родилни домове. Присъствахме на раждане. Бях на 18 – буквално бях шокиран от видяното и започнах да се отнасям съвършено различно към жените. И така с всички – бяхме 30 млади момчета. Когато излязохме от родилното бяхме потресени – няколко раждания – това е тежък, трагичен процес. Започнахме по различен начин да се отнасяме към момичетата – не лекомислено, а по мъжки, отговорно. Посещавахме психиатрични болници, морги. На такива места са ни водили, където човек всеки път получава шок от житейските ситуации, които вижда. И помня тези усещания и до ден днешен. Професорът ни се казваше Свядич и той ни водеше на места от този род. Той е знаел какво прави!

(още…)

Издигни своите желания на ново равнище

каббалист Михаэль ЛайтманБаал Сулам „Поръчителство“: С тази взаимна отговорност всеки член на обществото е освободен от грижи за поддържане на своето съществуване и може изцяло да съблюдава заповедта „обичай ближния както себе си“, да дава всичко, от което другият се нуждае.

Това означава, че ще получим толкова голямо удоволствие в своите усещания, че в материалния живот няма да се нуждаем от нищо друго, освен от необходимото за потдържане на съществуването ни, така както животните не се нуждаят от сладки неща, а само от необходимата за тях храна. Ако нашите желания, които не са на животинско ниво, престанат да ни объркват и се изкачим на ниво „Човек”,  ще се освободим от цялото излишество, което замърсява Земята, и ще оставим само това, от което имаме истинска необходимост, основните нужди за живота на тялото.

Човек вече не се грижи за собсвеното си съществуване, както пояснихме, защото е заобиколен от шестстотин хиляди другари, които са готови да му предоставят необходимите грижи.

Чрез съединение с другите постигаме удовлетворение на равнище „Човек”, подобно на Твореца. Тогава, разбира се, не мислим за личното си удовлетворение, а само за най-необходимото. Разкриваме Твореца във връзката с другите и затова е разбираемо влагането на всички наши усилия за удовлетворяване нуждите на ближния. За това е казано „Аз живея сред моя народ“.

Грижовното общество повишава важноста на обединението в моите очи и осигурява усещане за сигурност, че няма да ми липсват основните неща, което ще ми позволи да се грижа за всички останали.

След време това също ще отмине и ще получа всичко, благодарение на обединението на обществото. Няма да бъде необходимо да виждам системата, която дава доказателства за любовта и загриженоста към тези, които са около мен. Любовта, която чувствам към тях, ще запълни цялата празнота.

4-та част от Ежедневния Урок по Кабала 5/31/12 „Поръчителство“

[79445]