Entries in the 'Нови публикации' Category

Ynet: Кибер престъпление и наказание

На най-големия интернет портал Ynet е публикувана нова моя статия.

Кибер престъпление и наказание

В края на миналата седмица стотици хиляди компютри от 150 страни са били поразени от криптиращ вирус, пуснат в глобалната компютърна мрежа. Попадайки в компютъра, той изменял разширението на файловете, съхранени в компютъра и закривал достъпа до тях.
2017-05-17_ynet_cyber1_w

За да могат тези файлове да бъдат отново използвани, програмата искала „скромната“ сума от 300 долара. На бедните, злосторниците предлагали намаление, а тези, които отказвали да заплатят, ги предупреждавали, че всички техни файлове ще бъдат унищожени.
През последните няколко дни интернет и СМИ от цял свят са препълнени от подобни съобщения.
Тревожна аларма за човечеството
Осъзнаваме ли реалните мащаби и причини за това, което се случва? Уверен съм, че не го осъзнаваме! В противен случай коментарите на експертите не биха се ограничили основно с технически и организационни препоръки по защита на информацията. И ако не лукавстваме, то лесно можем да разберем, че една вирусна программа може да унищожи цялото човечество. Какво още трябва да се случи, за да бием истинска тревога! Струва ли си да чакаме, когато творение на поредния компютърен гений и едновременно морален урод ще включи за една секунда всички ракети с ядрени глави? И тогава можем да се отпуснем.
Без съмнение, даденото произшествие е поредния „звънец“ за всеки от нас и за цялото световно общество.
Днес не ни се налага да пускаме ядрени ракети. Ние се оказахме беззащитни във виртуалното пространство. В този случай атаката прекрасно го показа. Концернът «Рено» във Франция практически беше спрян, МВД в Русия се оказа със закрит достъп до базата данни, беше затруднена работата на банковите и кредитните организации по цял свят. В Германия бяха нарушени железопътните съобщения, което можеше да завърши с реална катастрофа. Шестнайсет болници в Англия се оказаха под удара на вирусната атака. Поради блокиране на базата дани са отложении сърдечни операции и операции по трансплантиране на органи. И роднините настояват болницата, да плати глобата, която искат бандитите и да спаси техните близки.
Този път успяхме да прекратим разпространението на вируса. Но не трябва да се утешаваме с илюзии и трябва да разберем, че този път усетихме само леко докосване до реално растящ глобален проблем. И ако кибер-терористите успеят скоро да влязат в системата за управление на атомните станции, то тогава ще разберем, че те съвсем не се интересуват от пари. Те ще шантажират целия свят. Забележете, злодеите имат предостатъчно време, а ние с вас разполагаме със съвсем малко време, за да предотвратим тази вакханалия. Затова си струва да си изясним, какво реално можем да противопоставим на тази заплаха.
Кой е виновен?
Можем да спорим колкото си искаме за това, кой всъщност стои зад последната кибер-атака. В редиците на нейните предполагаеми изпълнители са от крупните спецслужби до напреднали ученици. Във всеки случай, ние се оказахме в ръцете на «чистоплътни» терористи. Това не са тези, които режат глави. Те са сериозни и умни момчета, които показват какво могат да направят със света. Засега тяхните искания са смешни. Всичко все още предстои.
Последната кибер-атака ни заставя да се стреснем и да се замислим за истинските, дълбоки причини за случващото се. Трябва да осъзнаем, че това е нова, неконтролеруема заплаха. Бихме помислили, че пред лицето на тази всеобща заплаха лидерите на големите страни трябва да се договорят и да престанат да спорят и да отхвърлят противоречията, а да действат съгласувано.
Те биха могли да наложат твърди мерки в контрола по използването на интернета, да приемат мерки за повсеместна защита на информацията, да отстранят опасните тенденции в своите страни и в други държави, върху които имат влияние. За това трябва просто да се договорят, като започнат да се доверяват един на друг.
Но дори и да допуснем такъв невероятен сценарий, ние се убеждаваме, че заплахата е невъзможно да бъде отсранена. Никакви съглашения, никаъв контрол не ще удържи виртуалния звяр-егоист от злодеяние. Това действително е нов вид терор. В какво се състои проблемът?
2017-05-17_ynet_cyberattack

Няма как да не ни тревожи това, че непрост за разработка вирус може да попадне в ръцете на някое интелегентно напреднало чудовище. Нали с такива герои сме възпитали собствените си деца.
Какви компютърни игри разрешаваме на децата си, само за да не ни пречат? Печели, граби, убий, излъжи, победи! Какви филми им показваме? Какво гледаме ние самите? Криминални, трилъри, детективи, където е пълно с кръв, убийства, лъжа, ненавист и отмъщение.
Във всяка игра, във всеки филм има супергерой. При това, все по-често герои не са добрите полицаи, спасителите на човечеството, а злият гений, безпощадният терорист. И все по-често героите не само се бият и стрелят, а стоят зад компютъра и заплашват цялото човечество.
Славим индивидуализма, цинизма, жестокостта, макар това да е само проява на обичаен егоизъм. Програмираме бъдещето, тиражирайки филми, в които превъзнасяме същите тези ценности. Така че нека не ни учудва, че децата ни създават и пускат подобни вирусни програми, които заплашват света. За тях не е важна идеологията. За тях е важна възможността да управляват света, да властват, при това да властват изящно, с едно помръдване на пръста. Те мислят глобално. Интересува ги тържеството на тяхната програма. И сега действително е дошло тяхното време. Създадени са идеални условия, тези хладнокръвни „интелигентни“ терористи да влязат лесно в глобалните виртуални връзки, които пронизват всички страни от живота на хората.
Днес се убеждаваме, че всички тези щателно построени мрежи се оказаха изключително уязвими, беззащитни. Никакви технически средства за защита няма да предотвратят грубото вмешателство на човека в управлението на тези мрежи. А това означава, че тези глобални връзки се нуждаят от промяна на всеки участник, промяна на Човека!

2017-05-17_ynet_cyberattack1

А засега се намираме в опасна ситуация, когато връзките се създават в интерес на всички, а тяхното нарушаване може да се използва от един човек за своите тесни егоистични интереси. Получава се така, че един примитивен човек използва силата на колективния разум или заплашва да използва тази сила против всички. Излиза, че не ни достига едно – всички ние трябва да се променим.
Какво да правим?
След като действително няма къде да се скрием един от друг, ще се наложи да строим други отношения помежду си. Тъй като искаме или не, всички ние се намираме в глобални връзки и ще се наложи да се впишем в общия модел, който Природата разкрива между нас.
Отношенията между нас трябва да станат дружелюбни. На всеки от нас предстои да се впише в общата система, намираща се в глобалната мрежа.
Природата ни подсказва правилния модел на отношения в глобалната затворена система чрез примера с нашия организъм. Всяка клетка в тялото е егоистична, но се съединява с другите клетки над своето его в полза на цялото тяло. Истина е, че черният дроб не воюва с белите дробове, бъбреците не спорят със сърцето, всички работят гладко и хармонично. Всички клетки и органи са свързани, но с хубава, добра, правилна връзка. Правилната връзка – е връзката, построена на взаимната отговорност и грижа един за друг.
Природата е тази, която ни учи. Преживявайки реалната заплаха от унищожение, ние преминаваме през урок за цялото човечество, повод органично да построим отношения помежду си, но само чрез системата на висшето управление.
Ние достигнахме до необходимостта да изменим природата на човека от егоистична и ненавистна на любов и отдаване. Ще попитате – възможно ли е това? Не просто, че е възможно – необходимо е! В противен случай ще пропаднем, в това вече сме убедени. Трябва да задействаме позитивната сила, скрита в природата. Такава възможност ни дава кабала. Намирайки се в правилна връзка един с друг и с висшето управление, ние можем да се справим с нарастващия проблем.
Затова единственото, което може да даде на човечеството изход от многобройните проблеми към ново ниво на развитие е въпитанието на човека в съответствие със Закона на Природата.
Възпитанието означава построяване на равновесна система между нас хората, превръщайки нашите взаимоотношения от егоистични (всичко за мен) в алтруистични (всичко за връзката между нас). Кабала ни дава необходимия инструмент за постигане на тази цел. Такова възпитание ще позволи на всеки човек, опирайки се на взаимодействието с позитивната сила на природата, да бъде в мир със себе си, с всички останали хора и със самата природа.
Източник

[206906]

Тънката линия между щастието и отчаянието

На най-големият портал Ynet е публикувана новата ми статия.

Превод на статията на български език:

Тънката линия между щастието и отчаянието

Всички ние се стремим към щастие. Да посрещаме всеки нов ден с радост в сърцето, да живеем пълноценен живот, да обичаме и да бъдем обичани. Не, това не е приказка и е много по-лесно, отколкото си мислим.

Какво се нарича щастие и какво се нарича депресия? Всъщност, въпросът не е детски и не е риторичен. По-скоро е въпрос за милиони долари. Професор Джордж Вайлант (George Vaillant) от Харвард му е посветил целия си живот.

Най-дългото и обширно изследване в областта на човешкото развитие, продължило75 години, обхваща огромен комплекс от психологически, антропологически и физически параметри. В полезрението на учените са се оказали 268 човека, които подобно на нас цял живот се стремят към щастие. Основният резултат от този гигантски проект е пределно ясен: най-голямо влияние на нивото на щастие и здраве оказва системата на човешките отношения. Нашите взаимоотношения решават почти всичко.

И това е само началото…

„Хората, които усещат съпричастност към местното общество са два пъти по-щастливи от другите“.

„Позитивните социални връзки влияят на нашето благосъстояние много повече, отколкото парите“.

И ето още един цитат, може би най-любопитният:

„Груповото обучение в кръг, когато хората се изслушват с взаимно уважение, с две трети повишава успеха на учениците, понижава насилието  и отчуждеността, повишава самооценката, подобрява психичното здраве“. Още…

Дърво в полето

Ту би-Шват е химн на развитието, на способността за съзряване и плодородност. Празник на дърветата? Не, празник на хората, открили благотворно обкръжение за себе си.

„И ще бъде той като дърво, посадено до воден поток, което дава плода си навреме и чиито листа не вехнат, и преуспява във всичко, с което се е захванал“. Псалм, 1:3

По примера на дървото, кабалистите блестящо илюстрират растежа на човека, формирането на личността, реализираща целият си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, нашето дърво развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят“ небесата. Но най-важното е, че то дарява плодовете на своето развитие на другите и в това вижда своето предназначение.

Празникът Ту би-Шват ни разказва за това. Той ни се струва второстепенен в сравнение с трите молитвени „стълба“ – Песах, Нова година и Сукот. Всичко не е толкова просто. Трите „основни“ празника символизират големите цикли и финалните моменти от духовния път, докато „леките“ Ту би-Шват, Ханука, Пурим, Шавуот разказват за самия процес. И затова те са несравнимо близки до нас днес.

Казано е: „Човек е като дърво в полето“. Моят учител Рабаш, последният от великите кабалисти, прави паралел между развитието на дървото и нашето развитие. Той ясно и подробно е описал етапите на това развитие – от момента на попадането на зърното в добра почва, до най-висшите степени на зрялост на плодовете. Хайде да се разходим за малко до полето, където е нашето дърво.

„Цялата работа по отглеждането на дърветата, за да раждат плодове, се отнася също и до човека… Плодовете са неговото предназначение“. Рабаш, писмо 18

Първа стъпка: подготвяме почвата

Представете си, че в ръцете си имате семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерите добра почва, която да му предостави необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури ефективното му развитие.

Необходимо е да се разкопае и разрови земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, прави вътрешно изследване в търсене на смисъла, на същността на своето развитие, свързва се с корените си, със силата на природата, която му въздейства.

Не можем да минем без двата компонента на търсенето: външно и вътрешно.

Първо, не живеем само сред хора, в кръга на близки и познати. Обкръжението включва също и източниците на информация за света – именно те формират нашите възгледи и мироглед. Днес имаме възможност да запълним тази картина със знания от науката кабала, мъдростта на народа, грижливо съхранявана и актуална днес повече, отколкото в миналото.

И второ, трябва да разберем какво искаме от живота? Какво би го направило наистина смислен? Какво може да помогне на всеки човек, общество, страна, да разцъфтят? Тези въпроси стоят незабележимо зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки се в твърде тясна перспектива.

Втора стъпка: подхранваме почвата

Между другото, това е една отлична дума – подхранваме. Ако почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на растежа.

Но аз не се замислям над това, потънал съм в делнични грижи и възприемам растежа на Човека в себе си като нещо несъществено, безсмислено, „отпадъчно“. И сега, благодарение на обкръжението „отпадъка“, пригоден за наторяване на полето, става подхранващ като тор за самия мен. То оплодотворява средата за моето развитие и ми дава сили. Още…

Статия в списанието ”Rusverlag”: ”По-приемлив край на света…”

В списанието ”Rusverlag”, издавано в Германия на руски език, е публикувана статия с мое интервю, което съм дал на кореспондентите на списанието по време на конгреса в Германия.

По-приемлив край на света…

Михаел Лайтман – за какво ни предупреждава Кабала?

“Експериментът не е зададен от самото начало… Действително не е било лесно да се създадат същества по Божи образ и подобие. И ако интелектът им поначало е бил добре развит и е имал възможност да се усъвършенства, то душата им е била в зачатъчно състояние и те почти не се отличавали в проявите си от приматите. Но преживели и започнали да се размножават. И скоро проблемите с тези хора започнали, защото Каин завидял на Авел и го убил…

Тогава за пръв път пред съвета на Боговете стоял въпросът – какво да правят с тях, с хората? И решили да оставят праведниците, а останалите да ги отнесат, и намерили Ной със семейството му… И отново хората се размножили, но нямало любов в тях… И им бил изпратен божият посланик Моисей с десет заповеди… Но отново нищо не се променило… Те лъгали, убивали, предавали…

И тогава съветът на Боговете взел смело решение – да изпратят на хората един от Боговете – Иисус… и той бил разпънат… И съветът на Боговете мълчал и само наблюдавал на поредното заседание, какво ще се случи с хората… как все повече хора затъват в гордост… И война след война се сменяли: първа световна, втора световна, израелско-палестински конфликт, Афганистан…

И в даден момент смущението на Боговете се сменило с тревога, защото хората станали опасни не само за самата планета, ами и за цялата вселена. И решението било взето. Насочена е дата за края на Света… Но Бог Авраам дошъл при върховният Бог и казал: ”Как можем да унищожим всички, ако сред тях би имало макар и петдесет праведника?”… И върховният Бог му отговорил с любов и тъга в гласа: ”Какво пък, потърси… има още време…” И търсенето на това започнало и продължава… (По разказа на Маруся Светловой  ”По-приемлив край на света.”)

“В това време, когато се решава съдбата на бъдещото ни съществуване на тази планета, древната наука кабала отново придобива значимост и актуалност. Мъдростта, съдържаща се в класическите писания, трябва да бъде използвана за решаване на проблемите, с които се сблъскваме и за осъществяване на откриващите се пред нас възможности.”

Това послание трябва да стане достъпно за всички хора, както в Израел, така и по целия свят. Михаел Лайтман, както никой друг, е способен да реши тази най-важна задача и да изпълни тази историческа мисия” – според Ервин Ласло (Италия/ Унгария), основател и президент на Будапещенския клуб (Club of Budapest) и Световния Съвет на Мъдростта (World Wisdom Council).

(още…)

Физиката през призмата на Кабала

По време на Международната Конференция по Теоретична Физика, която се проведе в Московския Свободен Университет, Москва, Русия, на 20-23 Юни 2-11, Д-р. Ицках Орион (Бен Гурион Университет, Израел) представи нашия съвместен доклад, наречен „Нов квантов подход към принципа на неопределеността на Хаинсберг“.

             

[47693]

Александър Проханов хвали Михаел Лайтман и неговото учение

Обзор на руските Средства за Масова Информация:

Съобщение: Вестник ”Комсомолска правда” посвещава голям материал на еврейското мистично учение Кабала. Информационен повод за това послужи международния конгрес на кабалистите, който се проведе неотдавна в Москва.

Вестникът нажежи интересът към Кабала със съобщението, че много звезди от шоу- бизнеса и киното се увличат по това учение: извън пределите на Русия- това са Мадона, Деми Мур, Наоми Кембъл, Бритни Спиърс, Елизабет Тейлър, Барбара Стрезънд, Миг Джагър; а в Русия- Филип Киркоров, Лолита, Андрей Макаревич, Сергей Лазарев.

Отчитайки всичко това ”Комсомолска правда” провежда обширно интервю със създателя на Международната академия по кабала израелския, рускоговорящ равин Михаел Лайтман.

„Човечеството, отвърнало се от природата, става ракова клетка(тумор), която в крайна сметка изяжда и себе си, и природата, и ще загине. И да разбере това му помага Кабала”- казва Михаел Лайтман. „Тя също така показва пътя за създаване на съвършено ново общество, в което ние ще започнем да се усещаме един друг като едно цяло, в съединяване с природата. Общо взето комунизъм, но настоящ, а не този, за който са писали Маркс, Енгелс, Ленин”.

Интересно е да се отбележи, че Лайтман и неговото учение се удостояват с твърде похвален отзив от главния редактор на вестник ”Утре” Александър Проханов, който също така цитира и ”Комсомолска правда”.

[46486]

Четете на децата приказки!

Сказки на IPhoneАко искате децата ви да са умни – четете им приказки. Ако искате те да бъдат още по-умни – четете им повече приказки.

Алберт Айнщайн

Наши кабалистични приказки са издадени на английски, като приложение за платформите на IPhone и iPad!

Вижте представянето им в YouTube:

Изданието вече се удостои с великолепни отзиви. Ето откъс от обзора на известния сайт, посветен на приложението по възпитанието и образованието на децата:

„Авторите на приказките живеят по целия свят: в Русия, Израел, Холандия, Колумбия, САЩ, Германия, Литва, Украйна и в други страни. Това е компилация от интернационални ценности, семейни ценности и нравствени принципи, за които няма граница. Доброто и злото навсякъде са еднакви и във всички приказки е заложено послание, преподаващо голям жизнен урок.“

В друг обзор е казано:

„Като майка и учител аз виждам реализация на това приложение и в училище и у дома“.

Освен това, нашите приказки са попаднали на първа страница на асоциацията IEAR.org, съставяща обзори за образователни програми и приложения.

Нашите приказки ще намерите на сайта на интернет магазина на Apple.

Защитник на кабала в нашето поле

Спортното приложение на израелския вестник „Маарив” е публикувало статия за играч, защитник на йерусалимския футболен клуб „Бейтар”, Томер Бен-Йосеф. В края на интервюто, той казва:

„Не ходя на море, за мен не е проблем да седя с часове в къщи, да свиря на китара и да гледам по телевизията кабалистичния канал. Препоръчвам този канал на всички. Това е истинска наука.

Материалите, които излизат там са стойностни – те поставят всяко нещо на своето място. Ако всички ги гледаха по половин час на ден, животът тук би станал по-спокоен.”

[34392]

Министерство, чувате ли?

Пред вас стои преводът на статия от вестник „Хинух нахон” („Правилното образование”). Вестникът се занимава с въпросите на образованието в Израел и по света, неговите статии са насочени както към читателите, така и към чиновниците от министерството на образованието. Вестникът се получава от всички директори на учебни заведения в Израел. Tой се намира на масите във всички учителски стаи в страната.

Министерството на образованието и „Кабала ла-ам“

В последното редовно писмо на генералния директор министерството даде разпореждане на училищата да се внесе в учебния план подготовка към живота на обществото. Министерството не дава предложение с какво да се занимават учениците в тези часове. Затова пък „Кабала ла-ам” има предложения.

Последното писмо на генералния директор е посветено на подготовката за необходимите за живота навици в системата на образованието. Целта на писмото – да изрази позицията на Министерството по тази тема и да се опита да преодолее ужасния хаос, който цари днес в дадената област. Следствията от този хаос – крайна жестокост, суицидност, ръст на насилието сред учениците, побоите, са станали норма и т.н.

В писмото се прави обзор от страна на министерството на тема подготовка към зрелия живот. Така например то дава отговор на въпроса какъв трябва да бъде идеалният човек.

Той е самостоятелен, притежава стойностен нравствен мироглед, който го насочва към търсене на смисъла. Той изпитва съпричастност, способен е да създава междуличностни отношения и да действа заради ближния.

Идеалният човек притежава самосъзнание и вътрешен импулс, той има сили да реализира своите наклонности и способности. Той умее да управлява себе си, способен е да се владее и да управлява своите чувства, отличава се със самоконтрол и лидерство.

Но освен обясненията, касаещи необходимите за живота навици, важността на тяхното развитие и тяхната положителна роля за учениците, на директорите не се предлага никаква учебна програма. Министерството предлага на тази програма да се отделя седмично по един учебен час за учениците 1-7 клас и 15 часа годишно за учениците от по-горните класове.

Разбира се, че тези часове не позволяват на учениците да се справят с най-големия проблем в системата на образованието – проблемът с възпитанието. Доколкото не са дадени разпореждания какво именно да се прави в тези часове, трактовката остава свободна за всяко училище и за всеки педагог.

Опитвайки се да намерим на сайта на министерството практически програми по подготовка за живота, ние намерихме различни идеи, включително игри, мероприятия, тематики и т.н., но не намерихме систематизирана методика. Намерихме само откъслечни теми, например: „взаимоуважение”, „любов към ближния както към себе си”, „сближаване на учениците”, „разрешаване на конфликтите в клас” и др.

Затова ние се отправихме в търсене по други места.

66-и телевизионен канал, известен под името „Кабала на народа”, обсъждаше неотдавна тази тема. Двамата водещи начело с рав Лайтман се опитаха да си изяснят какво може да се направи за подобряване на ежедневните навици на децата. Рав Лайтман направи няколко предложения.

Преди всичко глобалното възпитание изисква да обясняваме на децата, че всички ние сме едно цяло. Детето, намиращо се в Петах Тиква, е свързано с детето, намиращо се в Тел Авив, а то пък – с дете в Лос Анжелис.

Глобалният поглед придава ново измерение на човешкото възприятие. Той ни прави равни, така че разрив между нас практически отсъства. Бялото дете прилича на черното, еврейското – на арабското, китайското – на американското. Способността да виждаш човешкия род единен заглушава различията между хората, не издигайки никого над останалите, например в качеството на „царя на класа” с допълнителни привилегии. Обратно, всички са равни.

В същото предаване рав Лайтман предложи голяма част от деня да се посвети на обучението на децата на ежедневни навици и само два-три урока – на учебни дисциплини. „Когато детето се формира така ,че да бъде човек, останалите занятия ще му се сторят съвсем леки”, твърди Рав. Обратът в училищното уравнение – първо възпитанието, а после образованието, е лекарството против недъзите на възпитанието, от които страдаме, срещу жестокото общество, срещу училището, което става несъстоятелно.

Още един момент, повдигнат в обсъжданията: от кого да се учим? От кого детето най-добре ще се научи да бъде ученик: от възрастния или от онзи, който е малко по-голям от него?

Участващите в предаването педагози и рав Лайтман бяха единодушни за това, че ако искаме да преподаваме и предаваме на децата ценностите, е целесъобразно да привлечем към тази група по-големи деца, които да послужат на по-малките като модел за подражание. По-малките ще гледат на по-големите с уважение и ще се опитват да постъпват по същия начин, „както постъпват големите”. От своя страна отговорността на големите за малките е също важна. Това е основа за тяхното развитие.

Какво да е възпитанието на практика? Едно от предложенията, направени в предаването, е да се снимат ситуации от живота на децата, да им се показват и да се тълкуват заедно с тях. Виждайки своето лошо поведение, човек узнава за себе си много нови неща, казва Рав. Разборът на ситуацията в групата може да покаже на детето как трябва да постъпва, как да се държи в бъдеще, как да усвои и други модели на поведение.

В заключение: всички сме равни, възпитанието предшества образованието, обучение в група от равни и от група по-големи, визуално излагане на лошото поведение – и ето ви вече няколко съвета. Министерство, чувате ли?

[34395]

Книгата „Точка в сърцето”

Излезе моята нова книга на руски език „Точка в сърцето” (подаръчно издание).

Книгата, съставена на основа на най-добрите материали в този блог – е прекрасен подарък за самите вас, вашите близки, приятели и познати, които вие желаете да запознаете с науката кабала.

 

clip_image001

[26171]

Между строгостта и милосърдието

В Книгата с притчата на цар Соломон (Мишлей) е казано: ”Щадящият пръчката си ненавижда своя син”.

Възпитанието се изгражда със строгост и милосърдие. Точно така и нас ни управляват свише – чрез строгост и милосърдие.

Тук няма място за абсолютна любов. Детето трябва да изпитва балансирано въздействие на две сили.

По такъв начин му показваме, че е свободно в избора си. Нека всеки път да избира само, но нека знае, че неверният избор поражда отрицателен отклик.

Според възрастта, детето ще намира все по-голяма свобода за самостоятелни действия, а ответният негатив, тоест ”пръчката”, все повече ще се скрива.

В крайна сметка отглеждаме човек, който живее по широкия свят и знае, че с всяка крачка той трябва да реализира свобода на волята, намирайки се между наказанието и възнаграждението, за да отиде на правия път.

Отношението към всички деца, започвайки от най-малките до големите като нас, трябва да изхожда от въздействието и контрола на строгостта и милосърдието, постепенно анулирайки ги, съгласно нивото на възпитание.

Ние предоставяме на детето все по-голяма свобода и му предаваме управлението, докато то не излезе в света, приемайки от нас тези ”юзди” на строгостта и милосърдието, за да стане самостоятелен човек, владеещ оптималното им съчетаване в средната линия.

На това го възпитаваме – от нас приема дясната и лявата линия, възнаграждението и наказанието и продължава с тях да изгражда себе си.

От беседа за възпитанието, 29.09.2010

[22507]