Entries in the 'Мъжът и жената' Категория

Портрет на истинския мъж

Известен психолог посочи десет признака на истинския мъж или на осъществения мъж. Ценя психологията и ми е интересно да сравня съвременните ѝ представи с тези за истинския мъж, както го вижда науката кабала.

Понятието „мъж“ на иврит е тясно свързано с преодоляването. Не случайно тази дума е еднокоренна и не случайно взаимовръзката им като цяло е в съответствие с нашата логика. Нюансите обаче са толкова съществени, че могат да променят психологическия портрет до неузнаваемост. Нека да видим кой може да се счита за истински мъж.

  1. Той разчита само на себе си.
Мъжът, който разчита само на себе си, е наистина нещастен човек. Не и ако води стадото си през прерията, разбира се. Но ако живее в обществото на ХХ век, заобиколен от други хора, който и да е той, трябва да разчита на другите за нещо, за нещо да им се довери, да разчита на тяхната подкрепа и помощ. Да разчиташ само на себе си е сигурен път към морален фалит. Истинският мъж е заобиколен от много истински приятели.

2. Той е самодостатъчен.
Всъщност, само глупакът може да бъде самодостатъчен. Какво се крие зад това понятие? Аз съм си аз и не искам нищо от себе си? Аз съм умен, уверен в себе си? Аз съм идеален? Или не съм идеален, но не се нуждая от усъвършенстване?

Когато човек е абсолютно уверен в себе си и в разбирането си за света, той спира да расте, да се развива. Истинският мъж не е доволен от себе си, изисква повече от себе си.

   3. Той  е независим.
Няма лична независимост. Или каквато и да е друга. Човек зависи от вродените си свойства, от възпитанието, от обкръжението, от обществото като цяло, от състоянието на държавата и света, от природата и нейните закони. Който не е готов да си го признае дори пред себе си, е най-податлив на факторите на влияние и гордо се подчинява на обстоятелствата с глупава усмивка на уста.

Обратно, колкото повече човек расте, толкова по-зависим става от всички. Истинският мъж разбира зависимостта си и точно благодарение на нея намира пътя към свободата.

   4. Той не иска помощ.
Което е доказателство за неговите, да кажем, тесногръдие и неблагоразумие. Човек пренебрегва слабостта си или не може да я оцени правилно и в резултат на това предпочита да не моли за помощ. Въпреки, че искането на помощ не е лошо или срамно. Понякога ти помагаш, понякога помагат на теб. Истинският мъж може да предложи и да приеме помощ.

   5. Той не прави компромиси.
Този подход винаги води до фатални резултати: или го убиват, или той убива. Компромисите са необходими, защото чрез тях стигаме до правилни изводи, до широк поглед, до по-пълна картина. Правилните решения винаги са някъде по средата между непримиримите крайности.

Компромисите изобщо не означават конформизъм или капитулация. Те ни позволяват да намерим общ език, да постигнем своето не на кървава цена, да се учим на взаимно разбиране, на взаимодействие. Цялата природа се състои от положително и отрицателно и живее в компромиси между тях.

Истинският мъж прави компромиси, за да защити това, което му е скъпо.

  6. Той не се сравнява.
Това трябва да го разберем. Ако не се сравнявам с другите, как ще раста? Какъв стимул ще ме подтикне да се издигна над себе си днес? Мога да погледна в моето вчера, но винаги има опасност, че всичко като цяло там ще ми хареса. Имам нужда от завист към другите – добра „бяла“ завист, която ме подтиква към растеж. Истинският мъж не се страхува да се сравнява не в своя полза и правилно да реализира това сравнение.

   7. Той се приема такъв, какъвто е.
Само майката приема детето си такова, каквото е. Самият аз трябва да видя какъв съм и не винаги да го приемам. Защото все още не съм този, който непременно трябва да бъда. Този аз, който е по-добър, по-качествен от мен днес. Ако просто приемам себе си, то спирам, отказвам се от диалектиката на   развитието. Истинският мъж не се примирява с това, което е.

  8. Той не бяга след жени.
Но това не зависи от човека. С това се раждат. Някои живеят спокойно в семейство, без да се нуждаят от още нещо, а други се побъркват без поредица от увлечения. Тук нищо не може да се промени. Нещо повече, това качество, дори и да се проявява в сексуалните отношения, всъщност се отнася до фундаменталните движещи сили и е заложено на ниво „софтуер“. Да, то кара някои да „бягат“, някои води през големи тръни, но в крайна сметка то води до позитив.

  9. Той избягва кризата на средната възраст или я преживява с по-малко загуби.
Ще го кажа така: „средната възраст“ е разтегливо понятие. Гледам живота си и се опитвам да намеря смисъл в него, някакво зърно. За първи път това може да се случи на шест години, но до отговора има още много време. И след това, ако този въпрос изплува, ние „махаме“ от него сурогатния смисъл или го изпращаме в далечна кутия в съзнанието. „Да преминеш кризата на средната възраст с най-малки загуби“, означава вътрешно да се съгласиш, да се примириш и да плуваш по течението, което води до последното пристанище.

Истинският мъж не се успокоява и постоянно е в „криза на средната възраст“, в криза на смисъла, която изисква да си дава сметка за свършеното и какво не е направено. Той осъзнава, че предстоят много, много неща, без които няма да стигне точно до тази „средна възраст“.

   10. Той със сигурност знае, че жената също е човек, само че  по-добър.
Съгласен съм. Жената не се води толкова лесно. Мъжът често скрива очи под „полата“, жената не скрива очи под „панталона“. Мъжът се увлича, губи разсъдък, полудява и в това е неговата слабост. Жената е естествена и в това е силата ѝ. И тъй като говорим за психология: всичко, което прави мъжът, в крайна сметка го прави заради жена.

Разбира се, от гледна точка на природата, никой не е по-добър: нито жените, нито мъжете. Ние сме различни и сме призвани да се свързваме, да съчетаваме нашите първоначални свойства. Как е отделен въпрос. Затова ще кажа просто: истинският мъж се отнася внимателно с жената, виждайки в нея равностоен партньор в израстването и самоусъвършенстването.

  11. Това е лично от мен: мъжът трябва да преодолява себе си. Мъжът вътрешно е готов да види своето несъвършенство, но не заради мазохизъм, а за да стане по-добър. Пътят на мъжа е в постоянно обновяване, постоянно издигане над себе си именно чрез осъзнаване на собствените си недостатъци. Науката кабала обяснява как наистина може да се издигне над себе си.
А ще се отнася до психолозите, не споря с тях. Просто хвърлям малко повече светлина върху качествата, за които те говорят.

[271918]

Ейлатски синдром

Може ли нашето общество да се справи със сексуалното насилие? Или сме способни само на патетични протести?

Не искам да трупам думи, затова веднага ще попитам: какво искаме? Разрешаване на проблема или… Въпреки, че е по-дoбре без „или“ – директно и честно.

Сексуалното привличане е една от основите на нашата природа, втората основна потребност след нуждата от храна и вода. И тъй като желанията растат, те трябва да влизат в социални рамки чрез възпитание. В противен случай вроденото естество ще вземе всичко, до което може да достигне.

Правилното овладяване на егото е изкуство. Човекът в нас трябва да надделее над животното – не чрез потискане, не чрез дресиране, не с примитивните методи на камшика и тоягата, а чрез възпитанието във висшия, истински човешки смисъл на думата.

Това е на теория. А какво се случва на практика? На практика ние пренебрегваме самоусъвършенстването на  човека, ограничено до набор от училищни знания и морални нравоучения. На практика на децата, тийнейджърите и възрастните просто се казва какво може и какво не може, как трябва и как не трябва, прекрасно знаейки, че не всички и не винаги ще спазват правилата.

Социални упражнения? Създаване на позитивна среда и обучение на нейната основа? Запознаване с човешката природа  и съзнателна, целенасочена работа с нея? Развиване на умения за взаимодействие? Постоянно съвместно обучение с предизвикателства, решаване на проблеми, анализ на ситуации? Изграждане на здраво, уважително отношение към противоположния пол?

Всичко това е внимателно маркирано с отметки и пуснато. Ние не възпитаваме Човека и в негово отсъствие „на кормилото“ стои жалкият резултат от неолибералното политически коректно зомбиране, податливо на непокътнати природни импулси.

А в действителност е още по-зле: различни видове интереси явно и скрито използват сексуалния контекст, безжалостно играят с този импулс и лепят в съзнанието на подрастващото поколение идоли, които тук и там изискват жертви.

Милиони клипове, анимации, филми, „произведения на изкуството“, реклама, сатира, форми на представяне от всякакъв вид, има много начини да „дръпнете струната“. И те я дърпат отново и отново.

Виновна ли е младежта? Или са виновни родителите, по-старото поколение, държавните агенции с техния формализъм и най-важното –  медиите. Същите медии, които вече участваха в последния протест. Същата телевизия, която прекъсна излъчването за минута. Тези новинарски сайтове, които навсякъде популяризират предизвикателно съдържание. Тези журналисти, които обслужват клиентите си.

Аз не съм моралист, аз съм реалист. Виждам причините и последствията. Пред нас е добре смазаната машина, чиито задачи са противоположни на възпитанието, каквото трябва да бъде. Машина, която смазва поколение след поколение.

Медиите не просто яхват вълната, те ни хвърлят на тези вълни една след друга: „разкрепостеност“, протест, изригване на „култура“, протест. Медиите станаха върховен регулатор. Всички наши преценки, по един или друг начин, се основават на това, което черпим оттам. И ние черпим предубедени, поръчани и платени „истини“, в по-голямата си част имплантирани между думи, редове и кадри – самата атмосфера, в която по неволя се „вари“ цялата страна.

Човекът се ражда от обкръжението. Ако се грижим за обкръжението, младите хора няма да попаднат в капаните на лекомислието, необуздаността, насилието. Всеки ще види около него хора, а не „манекени“, предназначени да задоволят прищевките му. Но ние пренебрегваме толкова очевидната отговорност на обществото и понякога от гнездото на нашето „възпитание“ излизат егоисти, които прекарват целия си живот във всякакви „основни инстинкти“, реализирани за сметка на другите.

Време е медиите да бъдат заклеймени всенародно. Те изобщо не обслужват обществото, те го кроят според своите стандарти. И когато ни се струва, че ни дават глас, това е техният глас, който преминава през нас.

Имаше следния показателен случай: шестгодишно момче от Колорадо беше отстранено от училище, защото тананикал на съучениците си популярната песен „I’m sexy and I know it“ /Секси съм и го знам/. Можел ли е да разбере какво пее? Разбира се, че не. Къде го е чул? По радиото и по телевизията, разбира се, тогава песента гърмеше в топ класациите. Това може да се пее на всеослушание, но не и между стените на училището. Това е готино и модерно, но неморално, такъв е абсурдният характер на съвременното „възпитание“.

Затова, ако наистина искаме да балансираме нашите основи и да помогнем на всички да се издигнат над тях, трябва да стигнем до основите на лицемерната среда, която сме създали. Насилието расте от лъжите, които са между нас, от лицемерието, което старателно култивират средствата за масово безумие и други подобни. Те окончателно се поддадоха на инстинктите си. Те не слушат никого. Те излъчват и помпат. Те сега диктуват обсъждането на поредната „сензация“. За да забравим утре за нея и да преминем към следващата в списъка. Ние вървим в кръга на тематичните новини, написани в редакторската мрежа.

Нека да се освободим от дефектните парадигми. Тук трябва трезв, премерен подход.

Отлично разбираме, че всичко в живота, в известен смисъл, се върти около секса. Той има значение, той е привлекателен, той носи удоволствие и облекчава напрежението. Накратко, той е нужен. Но той изобщо не трябва да провокира изблици на насилие. Как да се измъкнем от безкрайната говорилня?

Жени, на първо място се обръщам към вас. За да пробием тази стена, ни е нужна вашата женска солидарност – мека, мъдра, непоколебима. Необходимо е изискване, обръщане към корена на проблема, към това, което представлява неписаният социален договор.

Обществото се нуждае от нов консенсус, от ново възпитание, благодарение на което у мъжете постепенно ще се формира лично, синовно, внимателно, трепетно  отношение към жените. Толкова трепетно, че дори не затвора, а срама и страха от позор да го накара да се държи в ръце. И тогава той ще израсне вътрешно и ще се научи да има равни отношения.

Защото равенството на половете не означава, че всички са еднакви. Равенството е, когато две противоположности са привлечени една от друга през бездната заради взаимно отдаване, а не за взаимно удовлетворение или взаимно изтезание. Равенство е, когато ценим другия, защото можем да му дарим любов.

Това трябва да предадат жените на мъжете. Самите мъже без подходяща среда няма да узреят. Трябва да ги „принудим“: да свикнат с мисълта, да ги приобщим към вътрешния процес, да ги привлечем към създаването на човешка среда, която е взискателна към всички и в същото време наистина свободна, свободна от егоизъм.

И разбира се, трябва да се изчистим от зловонията на медиите, да изчистим интернет от смрадливите купчини боклук. Може би не веднага, но първо да създадем поне платформа, където лъжата няма да владее топката. Когато започнем да си казваме истината, не за да оскърбим, а за да решим проблема от корена заедно, тогава зад падащото покривало на фалша ще се покаже истината: ние всички сме част от единството. Ние сме родени да обичаме и да бъдем обичани.

Затова си струва да излизате на демонстрации, да призовавате, да убеждавате, да искате, да държите на своето, да не се отказвате и да не отстъпвате. Ако жените поискат, могат да принудят правителството да действа. Жените по принцип са способни на всичко. Но за разлика от мъжете, те могат да започнат промяната съзидателно, а не разрушително, обединявайки, а не разединявайки. Те трябва само да решат заедно, че е дошло време да изчистят обществото от отровата на медиите, от узаконения егоизъм, от вътрешния разврат под тогата на „свободата“ и „културата“.

Въпросът не е дали това е възможно. Въпросът е кога.

И повярвайте, не съм моралист. Аз съм реалист.

 [269817]

Самотата убива

Преди известно време млад мъж от Израел, учител, се  самоубил. Имал е постоянна работа, ученици, добро здраве, приятна външност, но бил самотен.

В прощалния си пост във Фейсбук той е написал: „Лошо е, когато човек е сам. Самотата убива. Минават ден след ден, месец след месец, година след година. А аз винаги съм сам: на обяд, на работа, вечер, през уикенда, на празници, на рождени дни, които никой не помни. Време е да си отида.“

Този млад човек не е изключителен случай. Според статистиката дори преди коронавируса почти половината американци са се чувствали самотни винаги или понякога. 54% са казали, че нямат близки приятели, това са около 200 милиона души само в САЩ.

Но самотата не е само американски феномен. Според проучванията около една трета от британците често се чувстват самотни. Половината британци над 65 годишна възраст прекарват времето си в компанията на телевизор, куче или котка. В Америка и Канада самотните хора обитават 28% от всички домове, а в европейските страни 34% и повече. Но от началото на епидемията от коронавирус проблемът със самотата ескалира още повече.

Защо в най-комуникативната ера в историята на човечеството хората се чувстват самотни, както никога? Това показва, че няма връзка между нас, въпреки че ни се струва, че сме свързани. Изобретяваме все повече устройства за връзка: радио, телевизия, интернет, компютри с безкрайно много различни програми.

Но всичко това не дава напълване на човека. Той може да намери общество за себе си, но то не отговаря на вътрешното му изискване да почувства вътрешна връзка, взаимна зависимост с близки хора, така, че да се интересуваме наистина от живота на другия, вместо да се питаме от учтивост.

Между нас няма сърдечна връзка. Оказва се, че аз не дължа нищо на никого и никой не ми дължи нищо. Нямам нужда от никого и никой няма нужда от мен, тоест не съм свързан истински с никого.

Когато човек се чувства така отвътре, това го откъсва от живота. Защото какво друго има в него? Небе, земя, въздух, къщи, коли, цялата тази суета? Не ме докосва животът на екрана на телевизора или компютъра, не изисква моето участие или помощ. Това означава, че в нашите връзки липсва сърце. И това е причината толкова много хора да страдат от самота и дори да се самоубиват.

Струва ни се, че е добре да не зависиш от никого. Но виждаме, че това не е така. Искаме да бъдем свързани помежду си чрез взаимни ангажименти така, че  някой да е важен за мен и аз да съм важен за някого, а не просто да съм статистическа единица. Искам да бъда личност, за да се интересува някой от мен.

Но никой не ни е научил в училище как да се свързваме един с друг. На работното място също никой не се интересува от самия човек,   важен е работникът. Не сме изградили общество, което да свързва хората с приятелски отношения, с грижа един за друг. Средствата за връзка само се наричат така, но с какво ни свързват? Изгубихме правилната посока на нашите стремежи.

Изчезна дори връзката между родители и деца: родителите отиват рано сутрин на работа и се връщат късно вечер. Щом децата имат възможност да напуснат родителския дом, веднага бягат. А ако останат, е само защото нямат къде да отидат и е по-изгодно да останат при родителите, това е потребителско отношение.

Мама винаги ще нахрани, ще облече, ще приюти. Но аз нямам намерение да създам такова семейство. Не съм и възпитан на  семейни отношения. Израснал съм в семейство, където майката и бащата са били на работа по цял ден и не съм виждал семейство. Семейство е имало някога, когато жената е седяла вкъщи с децата, а мъжът е ходел на работа. Вечер цялото семейство е сядало заедно и са се гледали един друг, защото не е имало телевизор. В семейството е имало много деца, бабата и дядото също са били там.

Но днес няма такова нещо, днес детето се заключва в стаята си с компютъра и живее свой живот. Ние растем равнодушни, лишени от човешко участие и не се нуждаем един от друг. В крайна сметка поне такива, каквито сме сега, нямаме нужда един от друг. От тук идва самотата.

Но човекът страда от самота, иска връзка. Той не иска да поема ангажименти, но човекът е обществено същество и затова не може да живее без общество. Човек трябва да разчита на обществото, да бъде свързан, да се учи от него. И ако не говорят с него, не се интересуват от него, тогава расте не човек, а животно.

Затова не е изненадващо, че точно добрите хора, които са привлечени от обществото, от връзката с хората, от образованието виждат, че такъв живот не струва нищо.

От програмата „Глобални перспективи“, 16.08.2020

 

[269705]

Пет вида любов (видео)

Знаем, че хората възприемат по различен начин  отношението на другите към себе си.  Гари Чапман, консултант по взаимоотношения, автор на книгата „Пет вида любов“, от която са продадени пет милиона екземпляра, е описал различните подходи,  различно възприемане от всеки тип човек, начинът, по който  възприемат любовта. Той казва, че има пет вида.

Първият вид любов  се представя  от  хората, които обичат думите. Любовта да се изразява с думи –  думи на одобрение, на подкрепа,  на похвала.

Другият вид любов е “време”. Тук е обратно,  думи не са необходими. Необходимо е с човека да се прекарва време, да му се обръща внимание – да останете с него, да поседите, да походите. 

И времето само подрежда всичко между тях.

Има вид любов, наречена „докосване“. Тоест, хората обичат осезателните усещания, когато ги прегръщат, галят – от това те  изпитват положителни емоции.

Такива са всички:  деца, жени, животни и дори мъже.

А „времето“?

Времето наистина действа на всички. „Времето е велик лечител“, както се казва: С времето всичко се променя.

Следващият вид любов е „подаръци“. Всяко малко нещо има значение:  дрънкулка, лакомство, бележка, някаква изненада, нещо неочаквано.

И петият вид любов е „помощ“. Прави нещо за другия, изразявай своята загриженост  в действие: изгладена риза, чисти подове, приготвена вечеря, просто да помогнеш в нещо.

Учените казват, че конфликтите, които възникват в двойките, възникват от неразбиране. Ако искам да чуя приятни, добри думи, а човекът иска изгладена риза или да поседим заедно, то  имаме конфликт, ние просто не се разбираме. Тоест, конфликтите възникват, именно заради неразбиране…

[251557]

Девет важни правила в живота (видео)

Постарайте се да напълните с любов живота си и живота на вашите близки. С това ще привлечете благоприятни обстоятелства и благополучие. Проявата на агресия в какъвто и да е вид ще се изразява в постоянно влошаване качеството на живота и изобщо в крах.

Отчасти това е вярно. Но трябва само да се каже: проявявайте любов към другите през целия си живот, а не само към близките. Тогава вашият живот ще се напълни със съвършено нов, висш смисъл.

В живота няма абсолютно нищо случайно. С мислите си, думите, действията, постъпките вие формирате своята днешна реалност и бъдещето си.

Вярно. Но, ако само разбираме по какъв начин можем правилно да постъпваме. Иначе, можем да си мислим, че постъпваме правилно, а изведнъж животът ни поставя такива спънки.

Какво означава да „постъпваме правилно“?

Правилно означава ясно да се движим към целта на творението. Не така, както на нас ни се иска или ни се струва, а как това, всъщност, съответства на програмата на природата.

Следващото правило, свързано с предишното е: нашите мисли формират събитията и реалността на всеки от нас. Научете се да мислите позитивно и ще създадете действителност, която ще ви радва. И обратно – гневът, злобата, омразата, завистта, горделивостта привличат неуспех и несполука. 

Не мога да създавам живота си в своите фантазии. Трябва да го правя в правилно съответствие с другите, в правилна връзка с другите. Аз към тях и те към мен. Ако от тази добра връзка създавам своя живот, тогава действително той ще бъде добър…

Разговор с кабалиста Михаел Лайтман.

 [266183]

Семейството е повече, отколкото „да живеем заедно“

Когато жените са подложени на удари, безразличието трябва да се разстреля публично.

Ние сме умен и глупав народ. Нашите мозъци се станали пословични, но не ни достига ум, за да изграждаме правилно отношенията в обществото и семейството.

В резултат на това след два месеца карантина оплакванията от семейно насилие се увеличиха девет пъти. От началото на годината са убити 11 жени (в Израел), шест от тях по време на карантинните мерки, включително едно бебе.

Тези трагедии се усложняват от абсурда във властта: законодателите се опитват да формират парламентарна подкомисия, предназначена да се удостоверява финансирането на някаква реформа, която е започнала, но не е доведена до край. Съгласете се,  че трябва да бъдем големи оптимисти, за да очакваме от това поне някаква възвращаемост.

Междувременно протестиращите в Тел Авив демонстранти на акцията писаха графити: „Къде е министърът по убийство на жени?“. Не съм съгласен с  формулировката. Тя е след това, „за предотвратяване на убийствата“. Всъщност в това е смисълът на задачата, която обществото просто трябва да реши.

Въпреки това, плахите стъпки за предотвратяване и бързо реагиране на домашното насилие, все още не получават подкрепа. Има само отделни примери за такава дейност, които често се правят от ентусиасти, които с години се опитват да получат субсидии за професионална работа с рисковите групи.

Не, тази беда няма да бъде изкоренена от ентусиасти и подкомисии! Отдавна крещя, че основното и всъщност единственото средство е обучението на хората. Колкото и менторски да звучи, ако наистина искаме да спасим жените, трябва да създадем система от задължителни курсове, на които представителите на двата пола да научат най-накрая елементарни неща и да получат изчерпателен набор от инструменти, за да си взаимодействат правилно.

По време на пристъп страхът от наказание е безсилен. Това означава, че мъжът предварително трябва да бъде готов за конфликти, трябва да разбере тяхната природа и да умее да ги разрешава. А жената трябва да му помага. Тук не може без обучение. Не бягайте от тази дума, вече сте разстреляни от безразличие, нали?

Насилието в семейството е част от фундаменталния проблем на социалния антагонизъм. Всички ние, по един или друг начин, сме подхранвани от конкуренцията, от желанието да превъзхождаме другите, от взаимното отхвърляне, от време на време придобивани от шаблоните на „цивилизацията“.

В съвременното егоистично общество женствеността само пречи на растежа, заемането на ръководни длъжности. А в политиката жената просто е задължена да бъде „мъж“. Вместо да се допълваме, компенсираме един друг, ние във всяка област подминаваме слабите, а след това им правим услуги.

В действителност „слабият пол“ е стереотип, защото в много отношения мъжът е по-слаб от жената. Вече съм писал, че мъжът, особено съвременният мъж е ленив, импулсивен, не може достатъчно дълго да издържа на удари, скача от място на място и в същото време не обича промените. Не може дълго да се фокусира върху едно нещо, освен върху сериала и хладилника. Той е добър в бързата атака, в скока.

Жената, напротив, може да преодолява дългосрочни трудности. Тя се спрява с много задачи, лесно държи в главата си хиляди планове за различни цели. Бързо превключва, по-добре понася нервната динамика на съвременния живот.

Нашите естествени предимства и недостатъци не трябва да ни противопоставят. Всички раздори и конфликти са свързани с това, че просто не знаем какви роли ни е дала природата, не можем да съберем частите от общата мозайка. Взаимният баланс между нас изисква разбиране на мъжката и женската природа. Изисква обучение.

Съвременното образование е неправилно, насажда догми, но не ги подкрепя със социални реалности. В същото време равенството между половете не трябва просто да се проповядва, трябва да се възпитава, култивира, вкоренява във възприятието, в ума и в чувствата. Мъжът трябва да осъзнае, какво означава „две половинки на едно цяло“, различни, но равни така, че за него да  не бъдат само думи, лишени от дълбок смисъл.

Освен това, в някои случаи мъжът трябва да дава на жената предимство, за да съхранява равенството и равновесието.

На това и на много други неща трябва да се научим, докато вярното отношение не се „абсорбира в кръвта“, докато не се установи в поколенията, докато не се превърне във втора природа.

Но това не присъства в партийните платформи, а парламентарните министри и чиновници изглежда, че трудно си представят, как да стигнат до толкова мащабен проект, въпреки, че то е тяхно пряко задължение. Нашите лидери дори не забелязват, какъв огромен политически капитал се крие в хармонизирането на семейните отношения. Или не искат да забележат…

Жените трябва да се обединят, за да поискат точно това – общ подем на хармония на отношенията, зрялост и съгласие над противоречията. Да искат така, че мъжете да се срамуват от своето несъответствие на женските очаквания, от това, че в очите на жените те не са истински мъже такива, каквито жените искат да бъдат. Тогава мъжете ще поискат да се променят и дори ще го направят.

Не само това, тогава и децата в училище ще започнат най-накрая да получават уроци по  правилни взаимоотношения. Не, не фронтални лекции. А например класове в салоните за танци, всяко момче ще кани момиче, ще взема ръката ѝ, ще я води на дансинга и внимателно ще я изпраща обратно. Знаете ли колко ще получи той от това действие, ако то се подготви и проведе правилно. В такъв урок има необяснимо повече, отколкото в рационален, но колко семена може да посее в душата, колко негативи може да предотврати в бъдеще.

Освен, ако не се ограничи с няколко формални занятия за деца и за възрастни. Ако се мисли за семейството.

А семейството е огледало на обществото. Неговите проблеми не могат да се решат точково. Самата концепция трябва да се възроди и адаптира към условията на бързо променящият се свят.

Ако днес хората решат да живеят заедно, трябва да разберат, че ги чака много повече от „живот заедно“. Те трябва предварително да учат за този живот, за да не губят никога ориентири, с чест да излизат от всяко изпитание и да отглеждат децата с правилни примери.

Тези прости истини са възпрепятствани от косвеността и безразличието. Според мен, това не е нещо особено. Много неща започват с „не искам“, но все пак ставаш, приближаваш  се и подаваш ръка: „Разрешете да ви поканя на танц“. Няма как да се върнеш назад.

 [265527]

Ако жените не се обединят, светът ще пропадне

Жените трябва да разберат, че ако не се обединят, светът ще пропадне – това трябва да бъде вътрешното усещане на жената.  И мъжете в нищо не могат да помогнат, жената е длъжна да изпълни своята женска роля, да ражда, да грижи се за дома, за децата, за бъдещето.

Жената трябва да разбере, че ако не се обедини с другите жени и заедно с тях не се погрижи за света, със света е свършено. Не се изисква да се извършват революции, от жените е нужно само единство и то ще промени света. Освен това не се изискват никакви действия: обединението на жените ще разреши световната криза.

Кризата е между жените, а не между мъжете: заради факта, че Малхут се е разбила на множество малки малхут. Ако ги съединим заедно, това ще бъде поправяне. Жените  трябва добре да го знаят и тогава ще имаме реален шанс да постигнем поправяне на света.

Само ако достигнем степента Бина, отдаването, ще можем да придобием качеството, което се нарича „майка”. Тъй като майката отдава, грижи се, изхранва, грижи се за целия свят. Тази сила на отдаване е нужно да придобием всички: и мъжете, и жените, и с нейна помощ ще можем да се обединим.

Мъж с мъж, жена с жена могат духовно да се обединят само до определена висота. Но след това, трябва да се съединим вече с придобитата сила на Бина и тук също са нужни жените.

Затова и в нашия, и в духовния свят е необходимо съвършено обединение между всички мъже и всички жени, за да се обединим всички така, че да се роди съвършеният човек, Адам, в който съществува и мъжката, и женската части, действащи заедно.

Ние сме като зародиш вече в много напреднал стадий на бременността и скоро трябва да се родим. Аз не мога точно да кажа в кой месец от бременността сега е общата Малхут. Тя много иска да започне да ражда, но ние още не сме готови. Защото за да се роди, означава да има правилно желание за обединение между нас. И тогава ще се откъснем от Малхут и ще се родим в новия свят, в духовния свят.

Когато излезем от Малхут, от матката навън, веднага попадаме в духовния свят, построен на отдаване. А ние още не сме готови, затова това би било преждевременно раждане.

Когато стане обединението  на жените в една единна жена, всички в света ще почувстват, че в света цари силата на жената, като майка, която покровителства бебето. Така всички мъже ще почувстват, че това е силата на майката, на жената, на Бина, че властва над тях и чрез тях стига до всички силата на отдаване, на  вдъхновение, пред която всички се скланят и са готови да се вслушат в гласа на жената, която ще започне да управлява в света.

Но засега у всеки поотделно има такава сила на желание, а вие не можете да ги съедините заедно, за да окаже това влияние. Постарайте се да се обедините, всичко зависи от вас!

Аз много се надявам, че влизаме в нова епоха, в новото човечество. Ако силата на жената расте все повече и повече и мъжете ще почувстват колко се нуждаят от женската сила, и така ще напредваме заедно. Желая на всички здраве и щастие, на вас и на вашите семейства!

От урока на тема „Ролята на жената в новия свят”, 09.05.2020

[265003]

Последното поколение е времето на жената

В продължение на много поколения жените остават в сянка, но в днешно време те започват да се събуждат и да излизат на преден план, защото живеем в „последното поколение“, в последния етап от развитието на човечеството, в който трябва да стигнат до  обединение всички мъже и всички жени , а след това да се обединенят мъжете и жените с Твореца.

Кабалистите пишат за появата на „последното поколение“ и всички негови признаци се потвърждават, съдейки по глобалната епидемия от коронавирус , както и други събития, които престои да се случат.

Прогресът през  21 век ни доведе до състояние, в което няма какво да правим, освен да се обединяваме  и да се издигаме на духовно ниво. И тук, при раждането на ново човечество, жените трябва да изпълнят своята неизменна роля.

Каква е разликата между работата на жената в новия,  пост-коронавирусен свят от стария? Все още не го разбираме и чувстваме, но вече  виждаме  как коронавирусът ни заключи по домовете, вътре в семейството, оставяйки ни насаме със съпруга или съпругата, с децата, с всички проблеми.

Започнахме да гледаме на живота по съвсем различен начин, защото бъдещето е покрито с неизвестност. И дори сега, с отслабването на карантината, привидно връщайки се към нормалния живот, не знаем какво ще се случи и се страхуваме от нова вълна от коронавируса. И е възможно,  освен него да има много други опасни вируси.

Трябва да разберем, че всичко това идва, за да направи от нас  едно човечество. И най-важното е да се  организират жените да се обединяват и да водят света. Ако хората прекарват повече време у дома, това означава, че жените получават много голяма сила.

Мнозина ще изгубят работата си, а други ще работят от вкъщи през интернет, тоест мъжете ще бъдат вкъщи през повечето време. И ако всичко е съсредоточено в къщата, тогава със сигурност  жената ще има по-важна, висша  и решаваща позиция. Къщата се управлява от жената, а не от мъжа.

И затова, ако действаме разумно и деликатно, жените могат постепенно да привлекат мъжете към поправянето на света, която вече трябва да дойде и вече се задава, нямаме избор. Трябва да го обясним на нашите мъже и да ги убедим да участват.

Жената трябва като майка да се грижи за децата  и съпруга си, за да ги насочи в правилната посока към поправяне. И тогава със сигурност ще можем да постигнем мир в семейството и мир в света, както и да се издигнем, за да се свържем с Твореца.

Затова последното поколение ще бъде времето на жената, ако тя успее да изпълни ролята си. А ако не успее, ще трябва да продължим към поправянето чрез удари и страдания.

От  урока на тема „Ролята на  жените  в новия  свят“, 09.05.2020

[ 264942]

Любовта във възприятието на жената

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Думата „любов“ много обърква хората. Не може ли да се замени с нещо друго, например с „взаимно разбирателство“, „сближаване“?

Отговор: Може, разбира се, да се замени с някакъв технически термин, но ние говорим за чувство.

Когато аз прониквам в желанията на другия човек, възприемам неговите желания, като свои и започвам да ги напълвам, тогава моето отношение към него се нарича любов. Това понятие включва и съчувствие, и състрадание, и възприемчивост, и чувствителност – всичко заедно.

Термините „любов“ и „отдаване“ наистина объркват хората, особено жените. При тях любовта ясно се асоциира със земната любов, със земните егоистични отношения, с любовта към детето. Във женското възприятие това се е вкоренило много дълбоко. При мъжете е по-малко. За мъжете е по-лесно да приложат термина „любов“ към духовните действия.

Духовната работа за мъжете е много по-лесна, отколкото за жените. Затова на жените не се налагат толкова духовни функции, колкото на мъжете. Ако мъжете имаха същите трудни условия за духовна работа като жените, те не биха се справили.

Въпрос: Жената, все-пак, по–близо ли е до духовността?

Отговор: Не може да се каже, че е по-близо. Това са съвсем различни обекти, но за жените е много по-трудно.

Въпрос: При кого се появява по-лесно свойството отдаване: при мъжете или при жените?

Отговор: Несъмнено при мъжете. Жената по-дълбоко е свързана с природата на нашия свят, защото работи на две нива: на човешко и на животинско.

 От урока на руски език, 25.02.2018

[229028]

Тайната на женската сила, ч.4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В каква посока днес жените трябва да насочат мъжете в света и какво трябва да изискват от тях?

Отговор: Днес жената сама е изгубила вярната посока, спряла е да действа съгласно своята природа, а следва изкривени ценности, които е получила в резултат на неправилно възпитание. И затова тя не изисква от мъжа това, което е необходимо.

Жената винаги е оценявала мъжа от гледна точка на това, дали е способен да създаде семейство за нея. Така е било във всички култури, във всички времена. Но днес момичетата са възпитавани по такъв начин, че не гледат това, а мислят по какъв начин да се уредят с този или друг мъж. За тях професията е по-важна от семейството, децата, съпругът.

Да се надяваме, че както е било винаги и във всички поколения, в крайна сметка злото ще бъде осъзнато и ситуацията ще се промени. Необходимо е да разберем, че от природата не можем да избягаме и въпреки всичко, ще ни се наложи да изпълним нейните закони. Ние ще бъдем задължени да създадем навсякъде нормално, добро семейство.

Въпрос: Преди се считаше, че само мъжът избягва да създава семейство и предпочита свободния живот, без задължения, а жената го задължава да се ожени. Но днес много жени също не искат да се обвързват със семейство и тази тенденция се засилва. Как ще характеризирате тази ситуация и какви са перспективите?

Отговор: Днес сме в глобална криза, която включва сериозна криза на семейството, като основа на човешкото общество. Но ми се струва, че това е временно явление и в крайна сметка отново ще се върнем към това, че природата ще поиска своето. Ще се наложи да намерим цел на живота си вътре в нашия живот, вътре в семейството, със съпругата и децата, заедно с всички професии и задължения.

Целта не е да бъдем свободни от всичко. Свободата от семейство не ни дава никаква печалба, а само загуба, и за мъжа, и за жената. На младото поколение все още му предстои да направи това откритие. Тези рамки са определени от природата и както и да се въртим, ще ни се наложи да живеем в тях. Въпросът е само как вътре в тези рамки да организираме живота си така, че да бъдем доволни от него – не свободни, а именно доволни.

Свободата, при която от никого не зависим и на никого не сме длъжни, може да стане причина за всичките беди. В края на краищата, от страна на природата, ние живеем част от нашия живот според животинските закони и се нуждаем от храна, секс и семейство. Това е необходимото изискване на нашето тяло.

Откъсвайки се днес от семейството, създаваме проблем, защото се оказваме в непознат свят, като в космоса. Човекът, който не е свързан със семейство, е свободен като вятър: днес е тук, утре – там. На мъжът, като на вечното дете, това може и да му харесва и да му изглежда игра. Но това е временно и в крайна сметка води до неприятни явления.

И сексуалните отношения не могат да бъдат напълно свободни. Въпреки, че не съм фарисей, мисля, че те трябва да бъдат регулирани, а не такива, каквито са днес, защото това води до неприятни последствия. Същото се отнася и до храненето. Всичко, което се отнася до нашето животинско тяло, трябва да бъде премерено и в норма, подходяща за здравословно съществуване.

Струва ми се, че модата на безгрижния живот скоро ще отмине. Както винаги, злото на това развитие ще бъде осъзнато, като не се налагат никакви ограничения на човека и по естествен път, изведнъж, ще започне връщане назад.

Въпрос: Как науката кабала вижда особената сила на жените?

Отговор: Кабала счита женската сила за основа на природата. Жената трябва да поеме юздите в свои ръце и да вземе по-голямо участие в управлението на света от сега. Тя трябва да използва силата на своето влияние върху мъжа, който е по-слаб от нея.

Аз не обвинявам жените, но те имат възможност хубаво да помислят над това, какво са длъжни да направят в този свят, а не да чакат кога светът сам ще се промени към по-добро.

Жената трябва да изисква от мъжа да стане мъж, тоест да обезпечава женската част от човечеството с това, което е нормално за една жена: дом, деца, семейство, храна, дрехи, мир, спокойствие – всичко, от което се нуждае женската природа.

Повече не ѝ трябва, но това мъжът е длъжен да и осигури – за това и съществува.

Предишни публикации:

Тайната на женската сила, ч.1

Тайната на женската сила, ч.2

Тайната на женската сила, ч.3

От 946-а беседа за новия живот, 14.01.2018

[225937]

Тайната на женската сила, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманАз мисля, че в нашия свят всичко зависи от жената. Ако жените днес се държат по различен начин, светът ще да бъде съвсем друг. В края на краищата всеки мъж, иска или не иска, осъзнато или неосъзнато, се ръководи от жена.

И това съответства на естественото устройство, понеже жената олицетворява Малхут, желанието за наслаждение – основа на природата. Ето защо ние управляваме света според желанието на жената.

Светът ще стане много по-добър, ако жените поискат от него да бъде по-стабилен, правилен, безопасен и не позволяват на мъжете да си играят на война и политика. Ако жените се заемат с мъжете: всяка със съпруга си и също, ако се организират всички заедно, тогава ще се получи огромна сила.

Жените са много сериозна сила, защото те не се увличат от футбол, алкохол, риболов, не изкачват планини. Жената по своята природа е много по-зряла от мъжа, който цял живот си остава малко момче. До края на живота си мъжът се увлича от разни игри, хокей, футбол, нуждае се от приятели, барове. Той, като дете, не може да живее без игри, за разлика от жената.

Много е тъжно да видим, че жените по цял свят не могат да се обединят, за да подредят света, да го направят поправен, стабилен, да принудят мъжете да се погрижат за това, което е нужно на жените. Защото има неща, които самите жени не могат да направят и по природа е задължение на мъжа да предоставя на жената необходимото.

Но трябва да разберем, че въпреки, че мъжете са задължени на жените, те сами нищо няма да направят, ако жените не го поискат от тях в правилната форма.

Преди всичко жената трябва да разбере, че всичко е в нейните ръце и, че по природа тя има право да се обърне към мъжа и да изисква от него. В природата на мъжа е да отстъпва на жената и да организира това, което ѝ е нужно: дом, домашно огнище, семейство, храна, икономическо благосъстояние. Всичко това е задължение на мъжа по природа.

Но ако жените не изискват, мъжете продължават да бъдат деца и да се забавляват със своите игри. Точно това се случва днес в човешкото общество. Щом жените не изискват от мъжете, те превръщат целия свят в игра: не им трябват семейства, не им трябват деца, никакви ангажименти, главното е да им е удобно и приятно.

Ние виждаме, че ако жената не удържаше мъжа в семейството, той би прекарвал цялото си време с приятели в развлечения. Проблемът е в това, че изискванията на жената към мъжа не са достатъчно силни и затова светът малко по малко се разпада

Аз много се надявам, че ситуацията ще се промени, но мисля, че промените трябва да дойдат през жената. Науката кабала казва, че всичко зависи от силата на жената, от женската част на човечеството. Така е било в много минали поколения, в които е имало пророчици и много важни жени, които пряко, открито или задкулисно са оказвали влияние на историята.

Жената в историята, а също в духовната история играе много важна роля. Казано е, че „зад всеки успешен мъж, стои жена“, която го направлява.

Предишни публикации:

Тайната на женската сила, ч.1

Тайната на женската сила, ч.2

Следва продължение…

От 946-та беседа за новия живот, 14.01.2018

[221069]

Тайната на женската сила, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Изследванията показват, че жените много успешно се обединяват, когато излизат на някаква акция, за да се чувстват по-уверени. Защо за жените е така важно да се чувстват в безопасност?

Отговор: Жените много успешно се обединяват срещу външен враг. Те се нуждаят от усещане за увереност много повече от мъжете.

Тази потребност произхожда от природата на жената, защото тя е призвана да има дом, семейство, деца, свое място, собствени стени. На първо място, нейният дом е нейния свят. Човечеството трябва да разбере тази женска потребност и да я подкрепя.

Но жената не е способна да допусне в своята зона още една жена. Мъжът лесно може да го направи, но жената не може.

Именно защото предназначението на жената е да изгради семейство, домашно огнище, тя се нуждае от допълнителна мъжка сила, за да построи мъжа за нея „дом“. Мъжът за себе си нищо не би започнал да строи, би живял в някаква колиба или дори на улицата. А за жената е важен дома, децата и мъжа, целия свят.

Въпрос: Как жената може правилно да използва своите уникални свойства: способността да прави много неща едновременно, особената чувствителност, отзивчивостта си?

Отговор: Науката кабала отрежда на жената много важна роля. Жената пробужда мъжа, направлява го в живота му, както майката детето си, изисква от него. По природа сме устроени така, че женското изискване директно достига до мъжа. Иска това или не, но жената му влияе несравнимо повече, отколкото той на нея.

Ако жената иска да насочи мъжа си към нещо, тя непременно ще го направи. Мъжът по природа има слабост към жената и не е в състояние да издържа на нейния натиск, да се противопоставя. Ако мъжът говори нещо на жената, тя може изобщо да не му предаде значение. В нея има много голяма сила на съпротивление, затова тя може да не обръща внимание на неговото мнение и да отстоява своето.

Такива отношения са характерни само за хората. При животните самецът не участва във възпитанието на потомството. Раждането, изхранването, грижата за питомците – всичко е за самката. Има само примери в животинския свят, които са изключения, когато самецът поддържа връзка със своето семейство. Но обикновено неговата роля се ограничава до кратка среща, необходима за зараждането на новото поколение.

Обаче при хората е различно. Така е устроено от природата, че жената оказва на мъжа много по-голямо влияние, отколкото той на нея. Това е направено, за да можем ние, мъжете, да организираме за жените всичко, от което имат нужда. Такова е разпределението на нашите роли.

Предишна публикация:

Тайната на женската сила, ч.1

Следва продължение…

Тайната на женската сила, ч.3

От 946 беседа за новия живот, 14.01.2018

[221053]

Тайната на женската сила, ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Характерните свойства на жените са търпение, чувствителност, отзивчивост, способност да правят много неща едновременно, мекота и отстъпчивост, естетичност.

За жената е по-свойствена хармонията, по-силно е развита интуицията ѝ. Жената е по-чувствителна, семейна, духовна.

Изследванията показват, че жените са добри лидери, притежават широк поглед, гъвкавост на мисленето, умение да комбинират различни неща. С помощта на интуицията си, жените са способни да правят по-дългосрочни планове. Каква е тайната на специалната сила, която има в жената?

Отговор: Всъщност, в сравнение с мъжете, за жените са характерни по-положителни качества. Но можем ли да сравняваме женските и мъжките свойства? Всичките свои характерни качества жената получава от природата и затова те не са нейна заслуга. Има хора, които по природа притежават особена сила или ум, талантливи в музиката или живописта, а има и неспособни и слаби.

Жената по природа получава много добри, специални свойства, но само защото тя е жена. Не може да се каже, че е заработила тези качества, развила ги е в себе си. Ако аз можех по мое желание да си добавя добри свойства, то бих избрал повече женски качества, отколкото мъжки.

Въпрос: Според резултата от изследването, групата, в която присъстват жени, обикновено е по-интелигентна, способна да изпълни по-широк спектър от задачи. В какво се състои причината?

Отговор: Ако в мъжка група от изследователи добавят жени, това я прави по-съвършена от страна на природата. Защото нито един пол не е съвършен сам по себе си. И затова за групата ще е полезен женският ум и подход, по-високата им чувствителност към нещата, в сравнение с мъжете.

Въпрос: Обикновено жените повече съчувстват и съпреживяват, способни ли са на по-силно сътрудничество?

Отговор: Това зависи от ситуацията. Жените са много силни, когато трябва да се обединят за борба за своите права. Но когато изчезне общият външен враг: мъжете или държавата, с които трябва да воюват, отстоявайки себе си, при жените пропада силата за обединение.

Жената е много целеустремена и силна, когато е необходимо заедно с другите жени да се бори за своите права. Но с това нейните възможности да се свързва с другите се изчерпва. Тя не се чувства способна да се свързва с другите жени.

Във всяка жена по природа има своя собствена сфера, която не е готова да сподели. И тя не иска да се приближава и докосва до личната сфера на друга жена. Жените са много големи индивидуалистки в това.

Следва продължение…

От 946 беседа за новия живот, 14.01.2018

[220532]

Двама + нов живот, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е новият живот, който се заражда от съединяването на мъжката и женската сила ?

Отговор: Новият живот възниква в резултат на развитието на материалните гени на бащата и майката, които придават само формата на тялото и определят неговите желания, свойства, менталност – всички качества, които се отнасят към този свят.

Но главният компонент е висшето решимо, получено от по-високото стъпало. Когато това решимо започва да расте, то получава подкрепа от материалните гени, наследени от родителите, с цел поддържане на душата.

Въпрос: А например, в котенцето също ли има някаква трета сила, освен гените на бащата и майката?

Отговор:  Разбира се, във всяко същество има висш духовен корен, дори в неживия камък. Силата на живота и съществуването на биологичното тяло се получават отгоре, от Твореца. На всяко ниво: неживо, растително, животинско, човешко, при създаването на ново същество участват три сили: висш фактор и два нисши. В кабала това се нарича „три линии“.

Над свойствата на физическото тяло и неговия характер има определена сила, която го оживява. Тя не ни е подвластна, защото идва от горе, от по-висока степен, в сравнение с майката и бащата, „плюс“ и „минус“. Духът на живота се дава от висшата сила според програмата на творението. Ако това създание трябва да живее, за да реализира целта на живота, тогава то получава свише оживяваща го сила и започва да живее.

Въпрос: На какъв етап тази висша оживяваща сила се присъединява към силата на майката и бащата в зародиша?

Отговор: Напротив, силата на бащата и майката се присъединяват към висшата сила на живот. Тя е първа и определя, че двамата ще се съединят и ще създадат нов живот. Висшата сила се нуждае от този нов живот и затова събира котарак и котка или мъж и жена. Тя „поръчва“ това сътрудничество, защото има нужда да продължава живота, докато не достигне крайната цел.

Целта на живота е в разкриването на този трети фактор, висшата сила над всички. Затова висшата сила създава живот и го върти, водейки го към съвършеното ниво.

Следва продължение…

Предишна публикация:

Двама + нов живот, ч.2

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221703]

Двама + нов живот, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Макар, че в създаването на новия живот участват двама: мъж и жена, той се заражда и расте в тялото на жената. Защо именно в нея?

Отговор: Жената олицетворява желанието за наслаждение на творението, а мъжът в нашия живот представлява Твореца, желанието за отдаване. Ето защо именно в жената стават всички изменения: в нея се развива и расте ембриона, тя ражда бебето и се грижи за него. Жената е източникът и центърът на живота, неговата същност. Всичко идва от жената.

Въпрос: Защо зародишът не може да се развива в мъжкото тяло, а само в женското?

Отговор: В съответствие с нашите стадии на развитие, всички промени се случват в рамките на желанието за наслаждение, което е представено в нашия свят от жената. А ролята на втората сила е в желанието за отдаване, за да се даде началото на нов живот. Цялото останало развитие е за сметка на жената, майката.

Мъжът и жената са представителите на двете основни сили, действащи в творението: желанието за отдаване и желанието за получаване. Но, разбира се, в нашия свят те и двете са егоистични. Ние не виждаме в този свят такова разпределяне на ролите – жените да искат само да получават, а мъжете да отдават. Те просто символизират тези две сили като отпечатък от духовното, където действат две съвършено противоположни сили.

Въпрос: Защо примитивните форми на живите същества са способни да се размножават с просто деление на клетките и само по-развитите същества изискват съединяването на мъжки и женски индивиди за продължаване на рода?

Отговор: Примитивните същества лесно сменят пола си, стават ту мъжки, ту женски. Те не са достигнали в своето развитие такова противопоставяне на половете, което да изисква две различни тела.

Въпрос: Детето е следствие от съчетаването на гените на бащата и майката, или в него има и още нещо допълнително?

Отговор:  Много е трудно да се обясни какво има в зародиша от майката и от бащата, в какви свойства и какви клетки, в разума и сърцето, защото това не е известно на учените биолози, а само на кабалистите. Това е особено съчетаване на свойствата, свързано с корена на неговата душа. Нали има още един вътрешен духовен компонент, казано е: „Бащата дава бялото, майката – червеното, а Творецът дава душата“.

Въпрос: Излиза, че освен гените на бащата и майката, в новороденото има нещо трето?

Отговор: Третото е душата, която идва от висшата сила, управляваща бащата и майката, за да се съединят и заченат ново тяло. Духът на живота се спуска в това тяло от стъпало, по-високо от това на бащата и майката и съответства на свойствата, които те са предали на зародиша.

С други думи, душата, идваща от Твореца, от най-високата степен, определя каква комбинация от материални свойства на бащата и майката, под каква форма, в какъв ред и с каква сила ще бъде въплътена в зародиша. Кой ще бъде бащата и коя майката също се определя в съответствие с душата.

Следва продължение…

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221504]

Семейството и разкриването на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо най-естествената клетка на природата – семейството, по Ваше мнение, е най-oтдалечeна от това, да бъде място за разкриване на Твореца?

Отговор: Защото хората нямат методика за правилно развиване на съпружеските отношения. Ние не ги възпитаваме да бъдат хора, а на такива отношения трябва да се обучава предварително.

Тогава хората ще се омъжват, ще се женят, ще създават семейство, за да изграждат  правилни духовни отношения помежду си, за да се разкрие  в действителност между мъжа и жената сам Творецът. Тоест, създало се е свойството на взаимно отдаване и любов, а не на животинско привличане, и там би могъл  да се разкрие  Творецът. Както е казано: „Мъжът и жената и Шхина между тях“.

В такъв съюз всеки е отдаващ и всеки е получаващ, и помежду им се разкрива висшата сила, свойството отдаване и любов. Това ни очаква в бъдеще.

От урока на руски език, 11.06.2017

[214606]

Без коментар…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Неотдавна публикувахте статия за това, че жените не искат да раждат, в тях се потиска майчинският инстинкт. Само не разбрах защо обръщението е към жените и за жените? Нима жените сами се заплождат и вземат решение за раждане?

А Вие поинтересувахте ли се дали мъжете искат деца? Искат ли да възпитават, да влагат сили, пари, да им отделят нужното внимание, да се грижат за тях?! А иначе се получава сякаш има отделна страна, където живеят само жени, станали егоистки.

Отговор: В това, което се случва, са виновни не жените и не мъжете, а цялото общество, което не разбира за какво и заради какво живее.

То е станало толкова егоистично, че скоро във всичко ще ни заменят роботи. Всеки ще има свой, напълно автоматизиран дом, от който без да излиза, човек ще се чувства в Швейцария, или на Елбрус – където си поиска, ще вдъхва мириса на планинския въздух, на морето – каквото иска.

Лежейки на кревата си, ще може да усеща топлия пясък, сякаш лежи на плажа, или огъня, около който стои с приятели. И всички тези усещания ще създават в него роботите, огромните екрани от четирите стени.

При това той няма да е длъжен на никого за нищо. Няма да му е нужна нито жена, нито мъж, нито деца, никой… А още по-добре, ако му сложат на главата няколко електрода, и той ще бъде щастлив. А още по-добре, ако изобщо не бъде. Защо? По-добре е просто да не съществува.

Скоро ще видим в Интернет такава реклама: „Който не иска такава участ, не желае да съществува, моля да се запише“. Към това ни водят. А всичко започва с отсъствието на желание да се създава семейство, да се раждат деца, да се продължи рода.

Въпрос: Тоест?

Отговор: Нямам коментар… No comments…

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 22.06.2017

[210303]

Да започнем да се готвим за семейния живот от детството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От каква възраст трябва да започнем да подготвяме подрастващите за семеен живот и в какво трябва да се заключава това обучение?

Отговор: Смятаме, че съпружеството е нещо изключително, но в действителност това е само вид съединение между хората. Трябва да започнем да обучаваме децата на изкуството, на съединяване с хората от 2-3 годишна възраст.

Съвсем малкото дете не умее въобще с никого да играе. А от 2-3 годишна възраст то започва да играе с другите деца и тогава вече трябва да го обучаваме как да намира връзка с другите. Затова съществува методиката на кръговете, науката за съединението, взаимните отстъпки, игрите. Детето трябва да разбира как да използва това правилно.

Съединението – това е когато с всички мои желания, стремежи, мога да се съединя с някой друг: с един, двама, десет или голямото общество. А когато децата пораснат, трябва само да разширим тези понятия и да разкажем, че съществува също и съединение между половете, и че нарастващите в нас желания също трябва да използваме за връзка с другите.

Когато в подрастващия изведнъж възникне сексуално влечение, което разделя всички хора на мъже и жени, на близки и далечни, на любими и нелюбими, той трябва да знае как да използва това влечение за правилна връзка с обществото. Науката кабала ни учи как да достигнем правилно съединение и да усещаме важността на всяка форма на отблъскване или привличане.

На това трябва да се учим и аз бих направил такова обучение задължително за всички, защото очевидно без това ние губим много в живота.

От виртуалния урок „Времето на кабала“, 20.06.2017

[209481]

Защо мъжът се нуждае от жена?

Въпрос: Защо мъжът се нуждае от жена за своето духовно развитие?

Отговор: Защото жената, от една страна, му помага, а от друга страна, го допълва. Мъжът се нарича половина тяло, защото без женска част той е само половина.

Не жената е половина, а именно той. Затова му е необходимо да допълни своето егоистично желание до необходима мярка, за да се издига и се развива духовно.

За жената това е не задължително. Тя сама по себе си вече е готова към духовно развитие.

Ако мъжът иска да достигни духовно, той трябва да бъде женен, а жената не задължена да бъде омъжена, защото това не зависи от нея. Но все пак тя е задължена да се стреми към това да има семейство.

Наличието на семейство при мъжете и жените е най-доброто състояние, от което прораства кабалиста и кабалистиката. Но при жените както се получи, а мъжа е задължен да има семейство.

От урока на руски език, 04.12.2016

[204730]

„Да няма мъжка дреха на жената“

каббалист Михаэль ЛайтманДа няма мъжка дреха на жената и мъжът да не облича женска рокля, тъй като това е мерзост пред Бога твоя Всесилен, за всеки, който върши това. (Тора, „Дварим“, „Ки Теце“, 22:05).

За желанията, наричащи се женски, и желанията, наричащи се мъжки, е характерно отделно състояние. Женските желания, са главно егоистични. Те могат да бъдат поправени само ако рядом с жената има мъж. А мъжките желания, това вече са желания за отдаване, дори повече – намерения.

Затова жената не трябва да остава без мъж. Женското желание трябва да е или под надзора на бащата, или на съпруга. А свободната жена, т.е. свободно желание не би трябвало да има, тъй като без правилно намерение то ще бъде егоистично. Такова (желание) в народа не може да бъде. Това действа като закон.

Затова днешното състояние на човечеството и обществото са абсолютно противоположни на правилното състояние.

Ако жената «облича мъжка дреха», това означава, че тя се държи свободно, като мъж, което представлява източник на всички проблеми в обществото. Но това произлиза от необходимостта от поправяне на вътрешните желания, които винаги са женски, а намеренията са мъжки. Затова мъжът трябва винаги да «покрива» жената (желанието) със своето намерение.

Ако мъжът «облича женска дреха», това означава, че се спуска до ниво, на което вместо да работи за отдаване, започва да работи за получаване. И това е ужасна деградация.

Мъж на иврит е «гевер» – от думата «габрут» – «усилие», т.е. преодоляващ с усилия своя егоизъм и опитващ се през цялото време да се настрои за Твореца. А ако не, то той се намира на много низко, животинско ниво. И така е казано: «Всички са подобни на животни».

А жената – това вече е състояние, когато ти усещаш своя егоизъм, опитваш се да направиш нещо, но не можеш. Затова ти трябва да «се омъжиш», т.е. да намериш мъжкото намерение.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 28.09.2016

[204196]