Entries in the 'Криза, глобализация' Category

Не трябва да търпиш

Когато чуждото мнение ви вбесява, приемете го като шанс. Човекът не е роден, за да търпи.

В средата на ноември светът отбелязва Международния ден на толерантността. В основата му е декларацията на ЮНЕСКО, приета преди четвърт век. „Толерантността не е отстъпка или снизхождение, се казва на сайта на ООН. Тя е уважение и правилно разбиране на богатото разнообразие от култури в нашия свят, нашите форми на самоизразяване и начини за проявяване на човешката индивидуалност. Хората са различни по своята същност и само толерантността може да осигури оцеляването на смесените общности във всеки регион на света“.

Казано е, че не трябва да упрекваш. И защо да упрекваш? Всичко е правилно. Дори ако оставим официалността, принципът за толерантност е изключително важен и придобива ключово значение в глобалния свят. Въпросът е, как може да се постигне тази толерантност? Не да си спомням за нея веднъж годишно, а да живея с нея всеки ден.

Да започнем с нещо просто: както основателно отбелязва ООН, всички хора са различни. Някои са толерантни по природа, други са напълно нетолерантни по природа.  Тоест, едните вътрешно приемат принципа на толерантност и са щастливи да го следват, а другите само се ядосват, защото го възприемат като кърпа в устата, като отказ от право на мнение.

Няма да говорим за въздействието на обкръжението, религиите, идеологиите и медиите, това само влошава ситуацията.

В крайна сметка отбелязваме определен ден, възхваляваме определено качество, за което човечеството като цяло не е готово. То не разбира наистина какво е това и не може творчески да реализира този принцип така, че наистина да ни помага да живеем заедно. Красивите думи остават думи и става все по-трудно да понасяме другите. Денят на толерантността става по-скоро още един символ на нашия провал.

Как да бъдем истински толерантни един към друг?

Преди всичко, ако ги „търпя“, „понасям“, това вече е неправилно. Човек трябва от детството си да се научи не да търпи другите, а да ги приема точно както приема себе си. Плурализмът не трябва да живее в лозунгите, а в сърцата, в духа на обществото. Само тогава от бреме ще се превърне в истинско средство за обединение.

Да, тук несъмнено има нужда от обучение, теоретично и практично. Обучение, благодарение на което противоположното мнение ще спре да ни тежи. Напротив, нека да бъдем различни и всеки да има място в нашето многообразие.

Разбира се, не всичко е толкова просто. Защото човешкият егоизъм расте и пропастта между нас се задълбочава. Съвременното общество е безкрайно далеч от патриархалните отношения, които от векове изглаждат различията до минимум. Затова става все по-трудно да се разбираме, уважаваме, да намираме общ език.

И толкова по-важна става задачата да приемем всички, толкова различни, като част от общата мозайка, като богатство на човечеството, а не като негово проклятие. Ние не можем да използваме конструктивно различията си – е, време е да приемем предизвикателството и да се научим.

Всъщност различието, несъгласието, противоположността са нормални и полезни. Неприемливи са само войнствените изблици на егоизма, които не ни позволяват да свържем различните части в общо цяло. Всичко останало има пълно право на съществуване.

Например, аз изобщо не се дразня, ако някой отхвърля науката кабала или дори ако мрази еврейския народ. Неведнъж съм общувал много добре с антисемити, без нерви и спорове.

Всеки от нас има своя собствена картина на света и всички картини са в развитие. Днес съвпадат по един начин, утре ще съвпаднат по друг начин. Важното е да видите посоката, да се издигнете над сегашния момент и да не се идентифицирате автоматично с целия този „багаж“. Тогава можем да се развиваме правилно, като заедно изграждаме мозайката, отново и отново.

Както раби Шломо от Карлин, който поръчал медена напитка в кръчмата. По това време в заведението влезли войници и се развикали раби Шломо и ученика му да излязат.

– Медът топъл ли е вече? – попитал раби кръчмаря.
Войниците гневно ударили по масата:

„Махай се оттук, иначе…“

– Какво, още ли не е готов? – попитал раби.
Тогава водачът на компанията извадил сабята си от ножницата и я притиснал до гърлото му.

– Само да не стане прекалено горещ.
И войниците си тръгнали.

Какво е демонстрирал раби Шломо? Съвсем не високомерие и надменност, а умение вътрешно да приемеш другите каквито са, да приемеш целия свят като система, която се движи към съвършенство.

Тази способност да се издигнем над различията разбива копия и саби. От нея се нуждаем, разбира се, не на нивото на раби Шломо, а в по-просто, достъпно приложение.

Всички сме части от едно цяло. Самата природа ни е създала различни. И за всеки има място. Защото именно обединението над различията прави всеки един от нас Човек, а всички заедно – единно цяло, едно сърце.

Това трябва да обясняваме на хората от всички възрасти. На това трябва да се научим и това трябва да практикуваме – такова отношение, такъв подход. Същността му е да преодоляваме противоречията в себе си, а не да ги хвърляме в борба с околния свят. И е възможно да го осъществим само ако действаме заедно, системно.

В общата система не може да има победители. Победата за мен не е превъзходство над околните, а издигане над себе си, над моето абсолютно правилно, безкомпромисно мнение, над разделението и омразата към другите. Този подем ми носи огромна радост и удовлетворение, наистина ме издига, носи просперитет в обществото.

И ако се замислим, това е единственото, което ще ни спаси. В противен случай ще се хапем, ще се разкъсваме на парчета, ще изгорим целия свят, за да започнем от нулата нов етап след няколко хиляди години. И тогава нашите потомци, седнали в бункер или пещера край огъня, ще разказват странни легенди за цивилизацията, която е имала всичко и сама се е унищожила…

Времето изтича, необходимо е сега, на практика да се научим на толерантност. Не може да „унищожим“ другите, не може да нарушаваме баланса, не може със сила да налагаме своята истина. Всеки трябва да помни, че противоположния край на скалата е не по-малко важен, защото истината винаги е между нас и целият свят балансира върху тази обща опорна точка.

И така, излиза, че целта ни е една и тя е да ни помирява над всички противоречия. Тя е ключът към истинската толерантност. И най-доброто, което можем да направим, е да я приемем целенасочено, да се влеем в общото течение, в общото движение към тази цел, към свят, в който различията не слагат граници между нас, а ни тласкат към подем и освобождаване от егоизма.

[274045]

Съгласие без компромиси

Новият американски президент обещава да обедини страната, точно както предшественика му преди четири години. Не, няма да я обедини, дори и да иска. Изборите в наши дни са огледало на разделението и негов инструмент.

Може ли да съществува общество, държава, ако е разделено на две непримирими позиции? Разбира се, че не. В историческа перспектива то няма никакво бъдеще. В древни времена Израел многократно е попадал в тази задънена улица и днес върви по същия курс.

Но Америка е много “по-сочен” и показателен пример за света. Пукнатината, която я разцепи, се превърна в пропаст и политиците няма да могат да прехвърлят мостове през нея. Всичко, което могат да направят, е да играят на противоречия, обслужвайки една от страните. Тези избори, независимо от резултата, предизвикаха зловещо предупреждение: предстои опасност.

Разделението, разцеплението са естествено породени от човешката природа. Но проблемът не е в това. Основният проблем е, че никой не е прав. Ние гледаме на общото от различни гледни точки и всеки вижда само своята. Такава “истина” винаги е опорочена и едностранна.

Така че, въпреки, че републиканците са ми по-близки, не мога да кажа, че демократите съвсем не са прави. Не, прекрасните идеи на левите за свят без граници някога ще се осъществят. Но съвсем не така, както си ги представят сега. Днес тези идеи се проявяват уродливо, като незрял плод, откъснат преди да му е дошло времето. Все още им трябва време, за да узреят, но не можем да ги отречем.

“В действителност, – пише Баал Сулам, – този, който убива и разрушава лоша идея, сякаш разрушава правилна идея, защото в света няма лоши идеи и само незрялата идея се смята за лоша”.

Затова най-важният въпрос, който американските избори поставиха пред света е: как ние, толкова различни, толкова войнствени и безкомпромисни, все пак да живеем заедно на една земя според общ закон?

Докато не го осъзнаем, светът ще продължи да се движи към социално-икономически колапс и голяма Война.

Различното мислене не е порок

Преди всичко трябва да разберем: компромисът вече е невъзможен. Нещата отидоха твърде далеч. А без компромис демокрацията, каквато я познаваме, е невъзможна. Тя първоначално се гради върху факта, че всички отстъпват – някои повече, а други по-малко.

Никой на тази планета не може да живее в идеален за себе си свят. Но дори и да беше възможно, колко нещастни биха били тези наши малки светове! Без гъвкавост и разностранност, без противоположности и спорове, ние бихме изчезнали за броени години.

Самият човек живее чрез контрасти, а обществото – дори повече. Разликите не могат да бъдат премахнати. Именно те ни позволяват да стигнем до цялото, да видим общата картина. И въпреки, че днес разкриват нашата слабост, в тях се крие нашата сила. Трябва само да им намерим правилното приложение.

Какво да бъде? Конструктивно. Разбира се, всеки трябва да има възможност за себеизразяване. Това е очевидно, но не е достатъчно. Необходимо е обществото да бъде вътрешно зряло, за да може умело да оценява различията и да се издига над тях осъзнавайки, че от тях се ражда истината и тя може да бъде само обща, а не частна.

На това трябва да се учим, как заедно от разногласията да стигнем до общата истина. За това писах през август: напрежението расте и няма да има мир, докато не започнем да разбираме, че нашата борба с различно мислещите е предварително загубена. Не трябва да се борим с другите, а за единство над всички различия. В противен случай всички ще загубят.

В кабала този подем над антагонизма се нарича “средна линия”. Нейната същност е помирение в името на обща висша цел. Тя свързва противоположностите, без да ги потиска. И само така можем да изградим нашето бъдеще.

Помирение

Днес, под прикритието на “демокрация” ни се налагат безкрайни кавги, вражда, разделение. Всъщност това не е никаква демокрация, а детски пясъчник, оставен без надзор от възрастните. Представете си в какво ще се превърне, ако децата не са научени на елементарни норми на общуване и взаимодействие. А те не са научени.

Всички трябва отново да погледнем обществото и нашето място в него. Всички трябва да се погрижим неизбежните конфликти да не се превърнат в битки, силните да не си играят със слабите, никой да не остава без помощ. Това е наша обща отговорност. На това трябва да се учим не толкова с разума, колкото със сърцето.

В противен случай за това ще “отговарят” политиците и тези, които стоят зад тях. Резултатите са налице – светът потъва в бездната на противоречията. Ние, обаче, упорито продължаваме да избираме лидери, които се придържат към една, “единствено вярна” линия. Средната линия – зрялото интегрално общество – ни се струва твърде висока летва. “По-добре да опитаме да принудим другите да живеят по нашия начин”. В кръвта на хората е този егоистичен порив да властват над несъгласните или да ги унищожават, поне морално. Детска градина без учителка…

В крайна сметка пукнатините ще разрушат всяка страна, целия свят и няма да оставят от него камък върху камък. Нито Тръмп, нито Байдън, нито някой от днешните управници на света няма да може да участва в строителството на новия свят, на новите отношения. Тези “динозаври” ще доразбият старото и ще слязат от сцената. И сега трябва да разберем какво да искаме от лидерите, които ще дойдат да ги заменят.

Не бива повече да огъваме нашата линия или да търсим невъзможни компромиси. Трябва да издигнем обществото на такова ниво, където над споровете се ражда истината, където различията се проявяват като сюжетни линии за съвместното действие, роли, които “изразяваме”, за да разкрием по-пълно общата картина на единството в средната линия.

Всичко, което ни разделя може да се обърне в добро, ако се научим да изграждаме между нас такъв подход и да се сближаваме въпреки всичко. Тогава, както в края на филма “Пъзел”, ще открием, че отделните, едноцветни части на реалността изведнъж са се съединили в многоцветна палитра, цялостна и неделима. В нея няма унификация, нивелиране, игнориране на различията, подстригване под един знаменател, затъмняване на едни части и изпъкване на други. В нея всичко ще се слива хармонично в единен стремеж към взаимно отдаване.

Да, в такова общество също ще има отстъпки, но вече не принудителни, а доброволни, човешки, радостни. Защото, когато се отказва от нещо, всеки от нас постъпва не според своята истина, а напротив, издига се към общата истина заедно с другите. Това вече е съвсем различно общество и различен живот.

Това е науката за истинското помирение, която трябва да реализираме заедно.

 [273630]

Доброто и злото са една система (клип)

Бумът на вируса освен, че бързо обхвана страни и континенти, също и раздели света. Много остро и рязко. Раздели го на бедни и богати. Богатите, които могат да си позволят отделна къща някъде, отделен остров. И бедните, които нищо не могат да си позволят, трябва да излязат, да изведат децата си на разходка, да се страхуват от всичко. Раздели го на хора, които имат расистки възгледи. И на други, които казват: “Ние сме готови да дойдем при вас, само ни позвънете и ще дойдем. Възрастни хора, не излизайте от домовете си, ще ви донесем храна, ще ви помогнем”.

Светът е много разделен. Вирусът ни показа какви сме. Защо дойде, за да видим какви сме сега?

[262890]

Лодката не се клати, когато пресичаш реката

Преходният период винаги е предизвикателство. Мислиш си, че хващаш страницата и я обръщаш. Но как да я обърнеш, ако върху нея е целия ти живот?

Известният израелски футуролог проф. Давид Пасиг от Бар-иланския университет направи прогнози за коронавируса.

Според неговия анализ, ефективността на бъдещата ваксина ще бъде 60% и няма да можем напълно да се избавим от „короната“. Пандемията ще угасне окончателно след около пет години, през които светът ще преживее 5-6 вълни на заболеваемост, а Израел – цели 8-9 вълни, защото за нашите хора е много трудно да спазват ограниченията.

Понеже всеки мисли, че е водещ анализатор и няма намерение да изпълнява предписанията. Като цяло, тежестта на пандемията и степената на срив на икономиката ще зависят от дисциплинираността на народите. Качеството на живот и размерът на доходите ще намалеят средно с 30%.

По този начин, според професор Пасиг, пред нас има две „терапевтични“ десетилетия, които ще изискват от човечеството сериозна „корекция на поведението“. Тази корекция обаче може да бъде много тежка.

Пет–десет години хаос и стотици милиони смъртни случаи – вероятността за такъв сценарий се оценява на 30%, което е съвсем реална заплаха. Като отговор проф. Пасиг предлага да се организират общности, които могат да се справят сами и да осигурят оцеляването си.

Два пътя

През 2008 година проведохме разговор с проф. Пасиг за „бъдещите перспективи“, но по онова време те изглеждаха чисто теоретично. Днес, когато коронавирусната криза спря света, способността за правилно прогнозиране на ситуацията става ключова. И затова е необходимо да се разберат в дълбочина не само тенденциите, но и дълбоките причини за случващото се. В противен случай дори най-добре обоснованите прогнози, подкрепени с модели от миналото и екстраполация на бъдещето, няма да помогнат да се намери правилната стратегия.

Светът вече разбира с какво се е сблъскал. Но не разбира защо. Специалистите, аналитиците и световните лидери масово разсъждават за това, кога и на каква цена ще излезем от кризата. Но къде ще отидем? В какъв свят?

Обикновено става дума за изгубения неолиберален капиталистически банков корпоративен ред. Да, казват ни, че може да се променят някои неща, но не трябва да гребем натам. Дори ако някои социално-икономически институции изчезнат и на тяхно място се появят нови, все пак, признавайки това, те като цяло ни призовават в миналото, в онези социални отношения, които ни доведоха до сегашния срив.

На практика, никой все още не е разпознал коронавируса като спусък на кардиналната социална трансформация, до която израсна човечеството и която е необходимо да се насочи в правилна посока, за да се улесни преходния период. Цялото бъдеще, всъщност, зависи от нашето разбиране и нашата реакция към неизбежната трансформация на ценности, съзнание, взаимоотношения.

Няма да има връщане към консуматорството във всичките му форми. Старото умира, отива в нощта, отвъд хоризонта, а пред нас зазорява новият ден, новата степен в нашето развитие. И ако не разберем същността на промяната, всеки кошмарен сценарий може да се сбъдне.

В науката кабала тази ситуация се разглежда като разклонение, което ни предлага два пътя: тежкия път на страданието на небрежното дете, израстващо само под пръчката или пътя на ускорението, по който ние самите съзнателно растем и се движим към целта.

Накъде да гребем?

Целта днес е създаване на единно човечество, живеещо според интегралните закони на сътрудничество и съпричастност. Поетапно и целенасочено създаване. Ако смятаме, че летвата е твърде висока, следващите години ще ни покажат, че природата няма да се съгласи с по-малко и че просто нямаме други варианти. Вече започнахме пресичането. Опитите да слезем на стария бряг само клатят лодката по-силно и заплашват да я разрушат.

Защото старият бряг остана само в спомена. Старата икономика е труп. В наши дни не е нужно да си пророк, за да предвидиш рухването и предполагам, че то ще надхвърли 30%. Предстои ни цялостно, фундаментално, безпристрастно преразглеждане на всички видове стари дейности. И критерият вече няма да бъде рентабилност, а социално благо, полза за обществото, преминало на интегрални релси.

Вместо омраза и ненавист, това общество ще живее с грижа за другите и ще насърчава нарастване на разбирателството. Ще пропагандира не с лозунги, а с дела, с примери, със самата  атмосфера. Ще се научим да установяваме връзка, при която всеки ще намери своето достойно място и всеки ще бъде равен в отдаването на другите.

За да го направим, ще трябва да се променим, да поправим сърцето. Но едва ли такова „поправяне“ има предвид проф. Пасиг. Жалко, време е да говорим за това публично. Само единството ще ни проправи пътя към доброто бъдеще. И обратното, всичко, подхранвано от разединение и омраза, дори най-основателното, рационално и продуктивно, ще ни изпрати към целта  по обиколния път на страданието.

Същност на избора

Съществува принцип, формулиран от цар Давид: „отстъпи от злото и прави добро“. Първо трябва да приключим с негативизма в нашите отношения, за да можем да се измъкнем от бедите. Всички наши проблеми се решават, когато действаме заедно. Но това не е всичко – тогава в нашето единство, в общочовешкото семейство ще открием нещо по-голямо от бягство от страданията. Там е заложен огромен, прекрасен, вечен, съвършен свят, пълен с открития и радост.

Към това ни насочват събитията. Пандемията е импулсът, даден на човечеството. Тя спира делата ни и с това ни освобождава за бъдещето, за бъдещите отношения, които трябва да изградим точно сега.

Как?

Например, не мога да понасям маската, тя ме задушава морално и физически. Но я нося, защото не искам глоба и не искам да се заразя. Достатъчно ли е?

Маската всъщност е необходима, за да не заразя другите. Целият този омразен режим на маските е създаден преди всичко за защита на другите от мен.

Точно така. За това говорят експерти от училището по медицина в Йейл, изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, специалисти от федералните Центрове за контрол и профилактика за заболяванията в САЩ, много други специалисти, включително в Израел, и обикновени хора.

Защо не започнем с това? Ние си предаваме не само биологични, но и социални вируси: поведенчески, морални, ценностни, идеологически и какви ли не други. Негативът на безразличието, злобата, раздразнението се разлива върху системата на нашите взаимоотношения и безпрепятствено заразява своите жертви – вас и нас.

Готови ли сме да сложим „маска“, за да спрем тази епидемия до себе си, да не я пуснем по-нататък? Изобщо не сме готови. И коронавирусът буквално ни  го „навира в носа“.

Той няма да отстъпи, ще ни притиска под най-различни форми и облици. Защото той има причина – дисбалансът на човешките взаимоотношения, който е на глобално ниво. За първи път, чувствайки се единно цяло, човечеството е узряло за нови отношения, за подем към единен свят. Точно затова няма да има връщане назад в детството. Към нас са предявени други изисквания, безполезно е да ги отричаме. И никакви общности няма да помогнат, докато не го осъзнаем.

Нека да разберем същността на избора си. Ние не решаваме дали да пораснем, ние решаваме само как да пораснем. Двата пътя напред са отворени и всякакви прогнози трябва да ги имат предвид. Ако искаме да се сближим, ще решим проблемите си и сами ще обърнем листа на общата ни история. Ако не искаме, ще се изложим под ударите на Природата и егоизма, ще реализираме най-лошите сценарии, ще останем купчина пепел на световното пепелище. И все пак накрая ще обърнем листа.

Този избор можем да направим само заедно. С нашето бездействие, с напразните надежди за рестартиране, ние избираме дългия път. А ускоряването на вътрешните промени изисква общи съзнателни усилия. Това всъщност е цялата футурология.

И така, защо носим маска, когато излизаме от вкъщи?

[273369]

Къде е истината?

Поведението на човека в нашия свят е невъзможно да се обясни с ясни закони, за разлика от животните, които се подчиняват на строги инстинкти и където всичко е ясно.

В човека няма ясно разделение на добро и зло, а винаги съществува нещо по средата, оставяйки известна неопределеност. Затова никога не можем да бъдем сигурни в правилността на решенията и през цялото време сме в съмнения, въпроси и неясноти.

Ако имаме непосредствен резултат е лесно: отхапах отровно парче и се задавих, направих добро дело и веднага се прославих. Но предварително не можем да различим доброто от злото и затова не знаем как да постъпим.

Човекът не действа като растение или животно, което знае до какво да се приближи и от какво да избяга. Животните не се нуждаят от лаборатории за проверка на качеството на храната, достатъчно им е да подушат или да близнат, за да разберат всичко.

Растенията знаят какво е вредно и какво е полезно за тях, кога да цъфтят и кога да се затворят. Но човекът не знае нищо, той се ражда безпомощен и така живее, без да знае и да разбира нищо. Затова се нуждае от подкрепата на обкръжението и дори когато стане възрастен, през цялото време е измъчван от съмнения.

Животното никога не греши, ако е здраво. А човекът непрекъснато прави грешки и дори и да се учи от тях, то на следващата крачка пак греши. Той непрекъснато пада и става, като по този начин прави своето поправяне. Как милиарди хора, всеки от които прави грешки, могат да се съединят помежду си в съвършена система? Очевидно това не е по нашите сили.

Светът не може да се управлява чрез истината, защото ние нямаме такава. Всеки има своя собствена истина, при това противоречаща на всички останали истини. Природата обаче ни притиска, принуждавайки ни да се обединим, да се слеем един с друг и дори да се обичаме, за да може всеки да служи на останалите.

Как да изградим такава система? Тя няма да възникне сама от природата, напротив, ние ще ставаме все по-разединени, възприемайки другите като врагове. Когато започнем да работим над своето поправяне, разбираме колко сложна е тази задача.

Истината е инстинкт. Неживата природа, растенията и животните съществуват съгласно инстинктите си и следователно не допускат грешки. А човекът няма инстинкт, т.е. ясен вътрешен стремеж, който да ръководи действията му. И затова винаги се измъчва с въпроси.

При животните инстинктът заменя истината, като ги ориентира правилно. Човекът няма инстинкт и затова действа според страховете си, на собствен риск или разчита на това, което са му казали другите. Затова постоянно греши.

Страната се разделя на две, спорейки кой е по-подходящ за ролята на президент, който ще получи юздите на управлението. Но в бъдеще държавата ще бъде управлявана от целия народ, защото хората ще почувстват, че управлявлението принадлежи само на висшата сила, която те ще привлекат към себе си. С други думи, Твореца ще управлява, но при условие, че хората Го поканят да царува.

От урока по статията на Баал Сулам, „Мир в света“, 08.11.2020

[273673]

Болката по пътя към щастието

Неправилно е да наречем COVID-19 пандемия; това е глобална криза, чийто спусък беше пандемията. Кризата беше бомба, която дълго време чакаше да избухне, а коронавирусът просто отклони света от скалата, на която висеше от години. Така че, ще сгрешим, ако очакваме да се завърнат дните преди коронавируса. Те няма да определят вече живота ни.

Когато излезем от блокировката, ще открием, че животът се е променил, както и ние. Миналите ценности ще изглеждат абсурдни и незрели. Няма да разберем защо изобщо сме гонили целите, които сме постигнали. Защо беше важно да носите една марка, а не друга? Защо превръщахме в идоли хората заради техния външен вид или приписвахме мъдрост на хора, които нямат? Дадоха ли ни нещо ценно?

Съвсем скоро ще осъзнаем какво наистина ни прави щастливи: добрите приятели и топлото семейство. Ако ги имате, сте най-богатият човек в света. Скоро всички ще го усетим.

Няма налично описание на снимката.

 

[Снимка от Тайлър Никс, Unsplash]

Красотата в богатството на семейството и приятелите е, че колкото повече имате от тях, толкова повече обогатявате и другите с него. Защото приятелството и семействата са за хората, които се свързват помежду си, споделят, грижат се, помагат си един на друг. В това богатство или всички са богати, или всички са бедни.

Никой не може да реши вместо нас по кой път искаме да вървим. Болката по пътя към щастието, която COVID-19 ни отвори, може да бъде малка или голяма, изборът е наш.

 

Къде се намира адът? (клип)

В Южна Корея са измислили интересно нещо: „затвор вътре в мен“. Човек влиза в затворническа килия, оставя отвън мобилния си телефон, сяда на пейка и… мисли.

Това е чистилището, реално, сериозно. Това е истинският ад. Това са съжаления, угризения – не за миналото, а за да поправиш свойствата си и да се устремиш към бъдещето.

И след това ти предлагат: „И така, приятелю, да повторим? Само избирай за себе си сериозни условия, за да направиш нещо наистина“. И човекът отново се гмурка в нашия живот, в същия момент забравя за всичко, което му се е случило, и това объркване започва отново…

 

[237574]

Моите мисли в Тутър, 19.10.2020

С мислите си можем да въздействаме на цялата вселена, на всички светове. Когато мислите ни се свързват помежду си, те достигат до висшата сила и ние чувстваме, че с това задействаме цялата природа безкрайно и безгранично. Ние трябва да стигнем до това. Не можем да се скрием от целта на творението.

Добрите мисли могат да неутрализират вирусите и да успокоят тайфуните. Мисълта е в самата основа на силовото поле. Казано е: „всичко се решава в мислите“. И от мисълта се спуска вече на по-ниски нива, докато не стигне до вирусите, които са носители на информация.

Трябва да поправим отношението си към другите, да искаме да не нараним никого. Това не е лесно, защото когато се разкрива нашата природа виждаме, как подсъзнателно търсим как да навредим на другите. Ние сме като буболечки, които търсят как да се хапят, ритат или дори изядат.

Бъдещият свят е изграден върху взаимното отдаване, в което разкриваме Твореца между нас. Вместо да живеем в полето на омразата, ще живеем в полето на любовта. Тази любов е Твореца между нас. Човечеството ще се издигне до други нива на съществуване. Това е решението на проблемите.

Целият свят трябва да премине през интегралното образование, на всички нива, като се започне от детската градина. Ще видим как природата веднага ще започне да ни помага. Всички болести ще изчезнат, защото хората ще се сближат толкова много, че връзката между тях ще започне да разкрива друго ниво на съществуване, бъдещия свят.

Можете да превърнете егоистичното отношение към другите в добро, когато работите в групи, да привличете добрата сила, скрита в природата и да я накарате да се разкрие. Ние искаме между нас в групата да се прояви тази сила на доброто, на добрите отношения, на единството.

Методиката на науката кабала позволява да се успокоят и да се балансират вирусите. Трябва да балансираме всички сили, които активират вирусите, за да получат съкращение и екран. И тогава всички вируси, които днес предизвикват болести, ще се превърнат в полезни.

Когато се разкриват пукнатини под формата на вируси, могат да бъдат поправени за сметка на силата, която е над тях – мисълта. Вирусите са носители, които предават мисли, информация в различни части на тялото и мозъка. Мислите и желанията действат на високи егоистични нива и се проявяват като опасни вируси.

Ако позволим на его- мислите да властват над нас, ако не постигнем обединение, коронавирусът ще се разпространява все повече. Няма да има никакво лекарство против тази болест, защото коронавирусът е демоснтрация на нашите жестоки отношения. Ние просто ги наричаме вируси.

Променяйки мислите от отрицателни на положителни, ще се спасим от коронавируса и ще спасим света от епидемията и другите проблеми. Ще се приведем в съответствие с природата, за да може всички нейни нива: неживо, растително, животинско и човешко да бъдат в хармония, в добри мисли, допълващи се едно друго.

Ние живеем в света на мислите. Мисълта е действие. Позволявайки на недобрите мисли да излизат от мен, аз причинявам вреда. Целият ни свят, всеки човек трябва да провери какво въздействие излиза от него по посока на другите. От всеки ще се изисква дълбока вътрешна работа и усилия.

Ако позволя на недобрата за другите мисъл да излезе навън и да бъде изказана и чута, аз ѝ давам възможност да се изяви. Докато е вътре в мен, все още мога да я потисна, да ѝ забраня да излезе от мен, т.е. да направя съкращение на моята първична егоистична природа.

 [272587]

Не вярвам на милиардерите (клип)

83 олигарси написали писмо до властта с молба „значително да се увеличат данъците за такива като нас, милионери и милиардери, които трябва да изиграем решаваща роля в изцелението на нашия сват“.

Но какво стои зад тези редове? Какъв друг прочит можем да направим? Нима това не е игра на благородство?

[268563]

Системният ефект на нашите мисли

Всичко в света се основава на равновесие, на борба и единство на противоположностите. Тази динамика автоматично се регулира на нивото на неживата, растителната и животинската природа. Но човекът е наречен венец на творението, защото е способен да разбере системата и самостоятелно да поддържа баланс в нея.

Преди, докато бяхме „деца на еволюцията“, това не се изискваше от нас. Но сега пораснахме и системата започва да ни „притиска“. Ние все още не го виждаме, но всички нишки се притеглят към нас, цялата мрежа се пренарежда наоколо, затваряйки ни в тесния пашкул на противоречията. Не искайки да ги разрешим, отделяйки се от общата картина, от изискванията на природата, ние изпращаме нашите разрушителни импулси, и всички те в крайна сметка се връщат обратно като бумеранг.

Превключвател

Две фундаментални сили проникват във всичко. След като Големият взрив е разпръснал материята, тя е започнала да се събира в различни форми. Оттогава всичко се балансира между разпадането и съединението, между ентропията и взаимната гравитация, само че на различни нива, с различно качество.

Атомите се привличат и отблъскват. Електрическите заряди също. Хората също. Целият свят е борба на две противоположни сили: разделяне и единство. Но единството не просто, а интегрално, водещо към развитие, към издигане над противоположностите и тяхното хармонично съчетаване в единно цяло.

Задачата за подем е възложена на човека, на нас. Ние можем, а днес и трябва да приведем себе си и целия свят към равновесие. Защото вече не сме деца.

Етапът на израстване винаги е изпълнен с рискове. От една страна, от човека се изисква отговорност за себе си и за другите, но отговорността не може да бъде наложена, тай като в този случай тя ще бъде просто принуда. Подрастващият е изтръгнат от познатия свят и е изправен пред безпощадните факти. По-нататък той трябва да се движи сам като възрастен.

Точно това направи с нас коронавирусът. От медицинска гледна точка сме изправени пред пандемия. Но от системна гледна точка, в контекста на нашето общо вътрешно развитие, става въпрос за превключвател, който завинаги ни откъсва от стария свят на безкрайни борби и ни поставя пред необходимостта да се издигнем до единно цяло.

Няма да се уморя да повтарям: няма връщане назад! Ние все още отхвърляме тази мисъл, все още живеем в миналото, но то вече не съществува. И не става въпрос за вируса или за ваксината, а за нас. Сега ние сме центърът на системата и тя се разпада по наша вина.

Точно какво правим грешно? Честно казано, всичко. Ако погледнем безпристрастно, ще открием признаци на разпад навсякъде. Всички наши критерии за успех се основават на доброто на едни за сметка на други, на потискането, на потъпкването, на раздора. Съвременният човек по природа иска да бъде по-добър от другите поне в нещо. В противен случай това вече не е успех, а поражение, неуспех, фиаско.

Нашите апетити са ненаситни. Нашата благотворителност и филантропия не е нищо повече от прикритие. Половината свят може да умира от глад, човекът до мен може да бедства от несгода, а аз да мина покрай него, защото не ми е до него или защото вече съм дарил, участвал съм някъде, с една дума, сложил съм отметка днес.

Призовавам ли ви да скочите от мястото си и да отидете да спасите хората в неравностойно положение? Не. В сегашното ни състояние няма да можем да им помогнем. Целият ни свят е устроен така, че някои да се възползват за сметка на други. Това е „зашито в операционната система“. Дори ако всички внезапно се просълзим и се притечем на помощ на страдащите, ще стане само по-лошо и ние напълно го разбираме.

Проблемът не е в самите несгоди, а в нашите отношения. В самите нас. И точно това ни показва природата днес: нашият вътрешен разпад излиза извън контрол.

Аз съм това, което мисля за другите

Човекът разпространява около себе си негатив и получава отговор от системата, например коронавирус. Този вирус буквално спря света и сам няма да си отиде. Той ще продължи или ще бъде заменен от друга беда.

Системата сега е фокусирана върху нас, затова нямаме шанс да се освободим, да се откупим от нея с малко кръв. Все едно, ще ни се наложи да пораснем вътрешно, за да отговорим на нейните изисквания. И в най-лошия случай ще бъде на ужасна цена.

Защото природата по своята същност е Абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили, да отмени Закона за гравитацията за секунда. И въпреки, че взема предвид нашето развитие и нашият избор, изобщо не се съобразява по начина, по който си представяме. Тя не приема извинения. Тя не съди по това, която сме, а по онова, на което сме способни, по осъзнатото усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем към миналото.

Говорейки за залеза на стария свят имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Може да се опитваме да ги практикуваме и в бъдеще, но в системен смисъл те са приключили. Те сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка, с други думи, увеличават дисбаланса с най-тежки последици. И ако днес не научим уроците с готовност за промяна, утре ще ги научим с горчиви сълзи.

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра връзка. Когато приемем този призив и започнем да го реализираме, цялата система ще го направи с нас. Но не и преди това. Отлагането само влошава нещата, извиненията са безполезни.

Но това съвсем не означава, че сега трябва да се сприятелявам с някого, да тичам на помощ, да дарявам, да утешавам. Не. Защото аз съм човекът, короната на творението. Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта за другите. А физическото действие е следствие, резултат от вътрешната ми работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвращават ме, някои тайно или откровено мразя. Или да кажем, че не мога да ги понасям. Като цяло тези милиарди не значат нищо за мен, не предизвикват в мен нищо, освен изчисления за полза или вреда. И сега какво?

Сега имам върху какво да работя. Сега мога да хвана в себе си тези мисли, негативизма към другите и да не ги пускам в системата. Разбира се, аз съвсем не съм ангел и не съм станал по-добър, но спирам посланието на изхода. Вече съм готов да не заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много тежко. Ако прилагам подобни усилия, осъзнавайки моята роля в общата система, това вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от мен, а не от другите и започвам от корена, а не от последствията. Вече не съм момче и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм сам.

Разбира се, това не е лесно. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Нe мога да се убедя, че грешните са прави. Моята природа е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че не става въпрос за тях, а за мен, получавам помощ от самата система. Моят малък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както отрицателният се връща от коронавируса.

Защото системата е свързана с човека. Той се проваля – и тя се проваля. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

И затова най-важна е мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва при необходимост. И така, преминавайки от негативни мисли към положителни, ние спасяваме всички, целия свят от всяко зло.

Това не е преувеличение, това е системен ефект, резултатите на който ще видим много бързо, ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, няма нужда от гръмки лозунги и демонстрации. Необходимо е само да разберем общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

Изход за никъде

Днес в Израел за втори път излизаме от карантината. Този път „бавно“. Но тъй като все още не сме разбрали нищо, то и този опит в крайна сметка ще се провали. Не можем да влезем в същата река, водата вече е изтекла, времената са се променили. Добрият живот сега е възможен само в стремежа към единство и взаимно отдаване.

„Единство и взаимно отдаване? Какво още?“ – ние сме изправени пред фактите и отказваме да пораснем. В резултат, ударът ни разкъсва на части и вече ясно виждаме: няма народ на Израел, има само кълбо от противоречия, сборище на чужденци, принудени да живеят заедно на парче земя в това странно състояние, което наричаме секторно „статукво“. Знаете ли откъде идва тази дума? От латинското status quo ante bellum – ситуация, която е била преди война и която всъщност е довела до нея.

Да, терминът напълно отговаря на нашата реалност. Погледнете: страната е разкъсана на парчета, радикализмът триумфира, някои не са готови да жертват нищо заради другите. Идеологията, религията, политиката, медиите ни правят врагове и по този начин ни водят на заколение.

Защото нашата сила не е в държавата, която сме построили, а във вътрешното единство, на което сме способни. Без него Израел  е жив труп, точно какъвто е бил преди катастрофите в древните времена. Не нашествениците, а на първо място самите ние тогава проливахме реки от братска кръв за нашата праведна, непогрешима правота. Всички наши партии могат да намерят аналози в онези времена.

Нищо не се е променило! Така и не разбрахме, че без желание за единство никой не е прав и всички ни чака жалка, ужасна участ. Така и не разбрахме, че единството не е общо съгласие с моето единствено правилно мнение, а с общо издигане над себе си, над противоположностите ми. Ако не се издигнем, ще се разбягаме като плъхове от потъващ кораб. Ако ни позволят.

За да си осигурим нормален живот тук, трябва да изградим равновесие, да противопоставим центробежните процеси на центроустремителните. Просто няма друг изход и никога не е имало. Еврейските мозъци няма да ни помогнат, армията няма да ни спаси. Разрухата винаги идва отвътре навън и ако сега не го спрем в себе си, то след това ще стане неизмеримо по-сложно и драматично!

Поправянето винаги започва отвътре. Нищо няма да постигнем с карантини и ваксини, ако не стигнем до корена, ако не спрем негатива, който идва от нас. Това е основната ни задача. Не моля да ми повярвате, моля да проверите.

[272651]

Какви хора ще се ценят? (клип)

Сега все още „посрещаме човека по дрехите“. Но скоро хората ще се променят и ще посрещаме човека по друг начин.

[268846]

Защо децата не искат да живеят (клип)

Един от последните трагични случаи, разпространен в масовите медии: във Франция седемгодишно дете съобщило в Туитър, за това, че иска да се самоубие. Той разказал със сълзи на очи: „Аз съм на седем години. От много време едно момче ме пребива. Сега той бие и малкия ми брат. Казах на мама, че искам да отида при Бог и да умра. Не мога повече.“

Виждаме, че сега децата или извършават убийство, или искат да завършат живота си със самоубийство.

Защо в тази ранна възраст у децата възникват такива решения?

[237305]

Остров от боклук (клип)

В Тихия океан е открит шести континент – остров от пластмасови боклуци с размерите на САЩ. Това е голям проблем, защото пластмасата се разгражда за хилядолетие…

Но не мисля, че ще съществуваме хилядолетие на това земно кълбо. Сега го водим твърде бързо към края му. Отнемаме му правото на съществуване…

[248596]

Кое ни вълнува повече – добрите новини или лошите?

Реплика: Известно е, че средствата за масова информация влияят на развитието на личността. Лошите новини – всякакви актове на насилие, военни сблъсъци, стихийни бедствия, устойчиво получават много повече екранно време от репортажите за хора, които се отнасят добре един към друг, помагат си, стремят се да предотвратят жестокост. Зрителят е повече привлечен от това.

Отговор: Разбира се. Ако гледам програма по телевизията, която разказва за ужасите на войната, сблъсъци, конфликти в правителството, между хората, ме вълнува повече, тъй като аз самият мога да стана участник в такива събития и това може да ми навреди.

Добрите предавания, които говорят за това, че хората се събират, разговарят, пеят или работят заедно, помагат в болниците и т.н., с нищо не ме застрашават. Затова се отнасям към тях меко, либерално и дори, може би, някак пренебрежително.

Реплика: Трябва да кажем, че е имало опити да се излъчват само добри новини, но те не са имали никаква популярност.

Отговор: Естествено. Това не безпокои човека. Човек живее от отрицателните известия, от страданията,  от трагедиите. Дори в музиката, в изкуството големите, хубави произведения винаги са трагични. Комедиите леко прескачат и това е. Хората не обичат такива неща.

 

От ТВ програмата «Епохата на посткоронавируса», 30.04.2020

[268454]

Ваксина срещу глупост

Потопени във втората вълна на коронавируса, ние вече ясно виждаме, че воюваме не с него, а със себе си. Зад лавината от статистики, която ни връхлита, стои елементарен човешки егоизъм, който не иска да даде властта.

През септември повече от петстотин човека са починали от коронавируса и неговите последици. Превърнахме се в чумна страна въпреки, че целият свят е обхванат от пандемията и прогнозите са мрачни. Средната възраст на жертвите в тежко състояние постепенно намалява. „Противно на твърдението, че са починали от фонови заболявания, ново изследване показва, че без „короната“, те биха живели най-малко половин година по-дълго“, казва професор Ран Блицер, ръководител  на изследователския отдел в здравна каса „Клалит“.

Но трябва да се вземат предвид не само жертвите. Трябва да се вземат предвид живите хора, хванати в менгеме, които се свиват от ден на ден. Всички ние рано или късно трябва сериозно да помислим за това, което се случва и да направим изводи. Това менгеме няма мигновено да се разхлаби от ваксина. Всичко е много по-критично.

Искаме или не, коронавирусът ни принуждава към ужасна, омразна нужда – да се грижим за другите хора, които не ни интересуват. Човек е пряко зависим от другите и тази зависимост се увеличава. Скоро ще видим, че всеки наш изблик на безотговорност, всеки пример за безразсъдно отношение незабавно предизвиква негативна реакция в системата, в която вирусите и други подобни въздействия са носители на сигнали. И системата няма да отстъпи, защото нашето развитие го изисква.

Надявам се, че бързо ще преминем през сегашния етап. Всъщност, той е изпълнен с тежки усложнения, тъй като е трудно да се достигне до човека, потопен в познатата егоцентрична картина на света. Той просто не чува, не забелязва сигналите отвън, докато силата им не стане разрушителна.

Какво не чуваме?

Не чуваме посланията на природата: „Вие не сте по-умни от мен, не сте по-силни от мен. Вие сте моите любими деца, достигнали прага на зрелостта. И затова трябва да ви доведа до съответствие с моите закони“.

Проблемът, който възприемаме като коронавирус, не е на биологично ниво, а на нивото на взаимоотношенията между хората, в най-важната и пренебрегвана сфера на нашия живот. Хората, които сеят омраза, са защитени от закона. У нас проповядването на омраза е неразделна част от „свободата“. Необходимо е само да се покрие с „правилни“ лозунги: политически, идеологически, неолиберални, религиозни.

Не може да бъде по друг начин: в егоистичното общество трябва да се дава отдушник на омразата, за да не избухне под налягането, помитайки всичко по пътя си.

Но този капан вече работи. Негативността тече навсякъде, а ситуацията само се влошава. Време е да преминем към нова социална парадигма, към нови отношения, колкото и да са утопични за нашия подкупен, лъжлив рационализъм.

Вижте: той вече не е рационален. Неговите съвети са неефективни. Следвайки ги, Израел само се потапя все по-дълбоко и по-дълбоко пред цялата планета, обвинявайки за катастрофата политиците, които точно отразяват състоянието на народа.

Колко може да се игнорира очевидното? Колко може да се стъпва върху греблото с надеждата за различен резултат? Колко лекарства може да пие умиращият стар свят? Той умира, защото му е дошло времето. Ние трябва да гледаме напред и да сторим новото, докато все още има време.

„Срещу глупостта са безсилни дори боговете“, тези думи на Фридрих Шилер, уловени от Айзък Азимов, точно характеризират сегашното състояние. Нашите „богове“ са победени и безсилни, те са на смъртно легло, но ние машинално следваме изживените думи. Нека най-накрая да се освободим от тяхната власт. Нека да погледнем напред, а не назад.

В противен случай ни чака агония. Лекарите вече предупредиха, че коронавирусът може да се разпространи във въздуха, а не само в микрокапки и това не е всичко. В един момент ще открием, че дори скафандрите няма да ни спасят от него. Защото всъщност ние страдаме от вируса на раздора между нас, а той не знае граници, прониква през всякакви прегради, като къси вълни, които не могат да бъдат уловени от нашето оборудване. Ние се заразяваме един друг, излъчвайки безразличие и омраза.

Ето защо карантината няма да помогне драстично. Тя само ще ни изцеди до изтощение, ще отслаби хватката на егоизма така, че хората най-накрая да чуят посланието на природата, да приемат повелята на времето. Няма друг начин, не можем да се изчистим от вирусите, ако не изчистим отношенията между нас.

„Обичайте се един друг“, – казва Природата, – и тогава нищо няма да ви навреди. Нищо че мислите, че е невъзможно, – стремете се към това, гребете към него, хванете се за него с всички сили. Аз ще ви помогна“. Така родителите помагат на децата да преодолеят трудностите по пътя на израстването.

Преломен момент

Какво ще правим днес? Ние сами отваряме пътя на вируса, защото не можем да се споразумеем, да мислим един за друг и най-важното, защото с бездушието си излъчваме зараза по вътрешните канали на общочовешката система. Вместо да филтрираме, да блокираме вируса на раздора, ние се откриваме пред него, оказваме се беззащитни пред него.

Защото негативните мисли и чувства са най-високото вирусно ниво, в което се обличат вируси от по-нисък ред. Може да се каже, че това е родоначалникът на всички вируси, базовият порок на системата.

Никой не може да се защити сам от него. Можем да му се противопоставим само с общи усилия, взаимодействие, съвместна готовност в нещо да се издигнем над себе си заради другите. И тогава нашата майка, природата ще ни помогне. Това ще бъде наше зряло отношение към живота и един към друг.

Но ние сме глухи за нейния зов. Светът се разделя и не разбира какво се случва. Лесно е да си представим последствията: в условията на нарастваща криза всеки ще мисли само за себе си. Световната търговия ще се срине, производствените вериги ще се разпаднат, социалните и международни конфликти ще разцъфтят в пищни цветове. Пред нас не е криза, а пропаст!

И виновен за всичко не е вирусът, а раздутото, необуздано човешко его. С него трябва да се борим по целия свят. От него са всичките ни беди. Нека първо да го признаем, да се замислим. Правилната диагноза е единственият път към изцелението.

Глупаво е да се отрече това, което е необичайно, не се вписва веднага в съзнанието. Ако сме стигнали до критична ситуация и не сме в състояние да я разреши, значи  нещо убягва от вниманието ни. С нещо не се съобразяваме.

Не се съобразяваме с природата, която определя законите на развитието. Можем, разбира се, да я чуем на колене, на плещите си. Но това не са нейните методи, а нашите методи. Всъщност, нищо, освен егоизма, не ни пречи да обърнем хода на събитията сега.

 [271668]

Кавги и спорове

Абсолютната истина не е нужно да се доказва. За нея трябва да узреем заедно.

След шест месеца борба с коронавируса, започваме да осъзнаваме удивителния му урок: проблемът не е в него, проблемът е в нас. Изобщо всичко лошо, което ни се случва, се корени в самите нас.

Вече щяхме да сме преодолели епидемията, ако наистина ни беше грижа един за друг. Вече щяхме да сме възстановили икономиката, ако мислехме за страната и хората, а не за бизнеса и портфейлите. Вече щяхме да сме предоставили на всеки истинска работа и реален отдих, ако бяхме заедно.

Но ние сме разделени. Нямаме обща гледна точка, общи насоки, общи ценности, общ копнеж към единство над противоречията. И затова вирусът бавно ни изяжда отвътре – с безразличие, раздор, вражда.

Същото важи и за политическите битки. Но тук чувствата напълно подчиняват разума и ни разделят на непримирими лагери. Кога ще стигне до нас разбирането, че политиката няма да се справи с тази криза? Политиката само отвлича вниманието от същността, от това, което е вътре в нас, между нас.

Пред очите ни обществото е затънало в собствената си морална непълноценност, в криза на доверие, взаимно разбирателство и взаимопомощ. И въпреки че по принцип разбираме това, все още не сме готови да признаем пред себе си: „Да, ние сме виновни. Виновни сме, че не се съпротивляваме на егоизма. Заради това се превръщаме в престъпници – прекрачваме основните граници на съпричастност, социална хармония и здрав разум. Само от мисълта за това, че можем да се разберем с добро, ни се повдига.“

Всички сме отговорни. Всички без изключение. Въпреки че смятам себе си за безгрешен, но нима в толкова егоистично общество има място за ангели? Възможно ли е да не се изцапате, попивайки негативизъм всеки ден!?

И какво да правим с всичко това?

Любовта покрива всички престъпления

„Любовта покрива всички престъпления“, е казал цар Соломон. Казал го е не като крилата фраза. Той също е врял в този котел и отлично е разбирал с какво си има работа. Неговият съвет не е назидателна абстракция. Трябва само да разберете значението на термините.

Като начало какво означава „престъпление“? Нерви? Кавги? Обиди? Ненавист? Презрение? Безразличие? Гордост? Налагането на своята истина по всякакъв начин?

Не точно. Всичко това са симптоми, а истинският проблем е, когато ги виждаме и нищо не правим. Ето това е истинското престъпление – срещу самите нас, срещу нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Да видиш всичко това в себе си, потапяйки се в разрушителен раздор и да не направиш нищо, означава да бъдеш престъпник

Но защо упоритата ни природа не трябва да бъде разрушена, а „покрита с любов“? И какво означава да покриеш? Първото е повече или по-малко ясно: не можем да унищожим егоизма в себе си. Розовите мечти за прекрасен, политически коректен рай  са само инфантилни фантазии, изсмукани от пръстите на убеждението, искащи да смажат света със сила.

Родени сме с егоистична природа не за да я убием в себе си, а за да израстваме над нея, да израстваме благодарение на нея. Ще станем по-добри, ако разберем кои сме, ако се изправим пред собствения си егоизъм и го намразим, а не един срещу друг. Егоизмът в крайна сметка ни тласка нагоре, над себе си. И тогава, след като най-накрая разберем задачата, ние го „покриваме“ с любов. Покриваме статуята изваяна от нашите грехове с тънка позлата на взаимно отдаване – и всичко се променя. Намерението решава всичко.

Но почакайте, все още няма истинска любов! Вярно, но сега ясно виждаме, че имаме нужда от нея. Само от нея. Без нея сме за никъде. Всичко останало ще бъде нейно производно.

„Колко е хубаво и приятно да седят братята заедно. Това са другарите, когато седят заедно и са неразделни. Отначало изглежда, че воюват помежду си и са готови да се унищожат един друг. Но след това се връщат към братската любов.“ (Книгата  Зоар)

Цар Соломон е знаел за какво говори. Истинското братство се достига от омразата, от противоположното. В крайна сметка ние възприемаме всичко в контраста. Когато има два полюса, тогава възниква общо поле на любов.

Ето защо в нашите спорове никога няма да има победител. Истината никога не може да бъде намерена на един от полюсите. Нашите мъдреци са го знаели и затова техните спорове винаги са били градивни, а нашите винаги разрушителни.

Нека спрем да попиваме отровата на новините. Те ни убиват. И това изобщо не са новини, вече сме минали през това много пъти. В манията на политиката, секторализма, парите и властта няма истина. Там са само амбиции, кавги и пълен колапс на бъдещето.

Егоистите присвояват правото над истината и се карат с истините на другите хора. Мъдреците спорят, за да стигнат до истината заедно. Егоистите се сражават заради правотата си. Мъдреците заемат различни позиции, за да хвърлят светлина върху тъмнината от всички страни и да разпознаят истината.

На всички  е известен спорът между школата на Шамай и Хилел, в който истината всъщност не е на страната  на Хилел, а зад единството, което те са постигнали, докато правилно са работили върху противоречията. Тогава еврейският народ все още е знаел как да прави това. Днес ще се наложи да научим това отново, усвоявайки кабалистичната методика.

В крайна сметка всичко лошо, което ни се случва, е в нас самите. И можем да го поправим, като заедно поддържаме баланса между двата полюса. Тогава нашите грехове се превръщат във въглени в пещта на общата любов и тя носи мир между противоположностите.

Отрицателното носи в себе си отпечатъка на положителното. И ако днес се сблъскваме с нашата природа в нейните различни проявления, трябва да разберем: показвайки егоизъм, ние разкриваме недостиг на любов. Омразата е неузрелият плод на любовта, до който ще достигнем утре. Ако, разбира се, наистина я поискаме.

 

[269143]

Защо работим нещо, което не ни харесва?

Въпрос: В съвременния живот работата заема централно място. Интересно е, че 80% от хората не харесват своята работа. Често прекарваме много време на работа, която не харесваме, за да  печелим, за да купуваме вещи, от които не се нуждаем и да се хвалим пред хора, които не са важни за нас. Защо го правим? Какво ни кара да го правим?

Отговор: Егоизмът. Но във всеки отделен случай има значение кой аспект на егоизма движи човека и към какво иска да го доведе. Става дума за това как ни управлява Природата.

И все пак, когато започнем да работим със себе си, ние самите се настройваме към изкуствена връзка между нас, за да създадем напълно цялостна, интегрална система.

 

От ТВ програмата „Епохата след коронавируса“

[270874]

Ейлатски синдром

Може ли нашето общество да се справи със сексуалното насилие? Или сме способни само на патетични протести?

Не искам да трупам думи, затова веднага ще попитам: какво искаме? Разрешаване на проблема или… Въпреки, че е по-дoбре без „или“ – директно и честно.

Сексуалното привличане е една от основите на нашата природа, втората основна потребност след нуждата от храна и вода. И тъй като желанията растат, те трябва да влизат в социални рамки чрез възпитание. В противен случай вроденото естество ще вземе всичко, до което може да достигне.

Правилното овладяване на егото е изкуство. Човекът в нас трябва да надделее над животното – не чрез потискане, не чрез дресиране, не с примитивните методи на камшика и тоягата, а чрез възпитанието във висшия, истински човешки смисъл на думата.

Това е на теория. А какво се случва на практика? На практика ние пренебрегваме самоусъвършенстването на  човека, ограничено до набор от училищни знания и морални нравоучения. На практика на децата, тийнейджърите и възрастните просто се казва какво може и какво не може, как трябва и как не трябва, прекрасно знаейки, че не всички и не винаги ще спазват правилата.

Социални упражнения? Създаване на позитивна среда и обучение на нейната основа? Запознаване с човешката природа  и съзнателна, целенасочена работа с нея? Развиване на умения за взаимодействие? Постоянно съвместно обучение с предизвикателства, решаване на проблеми, анализ на ситуации? Изграждане на здраво, уважително отношение към противоположния пол?

Всичко това е внимателно маркирано с отметки и пуснато. Ние не възпитаваме Човека и в негово отсъствие „на кормилото“ стои жалкият резултат от неолибералното политически коректно зомбиране, податливо на непокътнати природни импулси.

А в действителност е още по-зле: различни видове интереси явно и скрито използват сексуалния контекст, безжалостно играят с този импулс и лепят в съзнанието на подрастващото поколение идоли, които тук и там изискват жертви.

Милиони клипове, анимации, филми, „произведения на изкуството“, реклама, сатира, форми на представяне от всякакъв вид, има много начини да „дръпнете струната“. И те я дърпат отново и отново.

Виновна ли е младежта? Или са виновни родителите, по-старото поколение, държавните агенции с техния формализъм и най-важното –  медиите. Същите медии, които вече участваха в последния протест. Същата телевизия, която прекъсна излъчването за минута. Тези новинарски сайтове, които навсякъде популяризират предизвикателно съдържание. Тези журналисти, които обслужват клиентите си.

Аз не съм моралист, аз съм реалист. Виждам причините и последствията. Пред нас е добре смазаната машина, чиито задачи са противоположни на възпитанието, каквото трябва да бъде. Машина, която смазва поколение след поколение.

Медиите не просто яхват вълната, те ни хвърлят на тези вълни една след друга: „разкрепостеност“, протест, изригване на „култура“, протест. Медиите станаха върховен регулатор. Всички наши преценки, по един или друг начин, се основават на това, което черпим оттам. И ние черпим предубедени, поръчани и платени „истини“, в по-голямата си част имплантирани между думи, редове и кадри – самата атмосфера, в която по неволя се „вари“ цялата страна.

Човекът се ражда от обкръжението. Ако се грижим за обкръжението, младите хора няма да попаднат в капаните на лекомислието, необуздаността, насилието. Всеки ще види около него хора, а не „манекени“, предназначени да задоволят прищевките му. Но ние пренебрегваме толкова очевидната отговорност на обществото и понякога от гнездото на нашето „възпитание“ излизат егоисти, които прекарват целия си живот във всякакви „основни инстинкти“, реализирани за сметка на другите.

Време е медиите да бъдат заклеймени всенародно. Те изобщо не обслужват обществото, те го кроят според своите стандарти. И когато ни се струва, че ни дават глас, това е техният глас, който преминава през нас.

Имаше следния показателен случай: шестгодишно момче от Колорадо беше отстранено от училище, защото тананикал на съучениците си популярната песен „I’m sexy and I know it“ /Секси съм и го знам/. Можел ли е да разбере какво пее? Разбира се, че не. Къде го е чул? По радиото и по телевизията, разбира се, тогава песента гърмеше в топ класациите. Това може да се пее на всеослушание, но не и между стените на училището. Това е готино и модерно, но неморално, такъв е абсурдният характер на съвременното „възпитание“.

Затова, ако наистина искаме да балансираме нашите основи и да помогнем на всички да се издигнат над тях, трябва да стигнем до основите на лицемерната среда, която сме създали. Насилието расте от лъжите, които са между нас, от лицемерието, което старателно култивират средствата за масово безумие и други подобни. Те окончателно се поддадоха на инстинктите си. Те не слушат никого. Те излъчват и помпат. Те сега диктуват обсъждането на поредната „сензация“. За да забравим утре за нея и да преминем към следващата в списъка. Ние вървим в кръга на тематичните новини, написани в редакторската мрежа.

Нека да се освободим от дефектните парадигми. Тук трябва трезв, премерен подход.

Отлично разбираме, че всичко в живота, в известен смисъл, се върти около секса. Той има значение, той е привлекателен, той носи удоволствие и облекчава напрежението. Накратко, той е нужен. Но той изобщо не трябва да провокира изблици на насилие. Как да се измъкнем от безкрайната говорилня?

Жени, на първо място се обръщам към вас. За да пробием тази стена, ни е нужна вашата женска солидарност – мека, мъдра, непоколебима. Необходимо е изискване, обръщане към корена на проблема, към това, което представлява неписаният социален договор.

Обществото се нуждае от нов консенсус, от ново възпитание, благодарение на което у мъжете постепенно ще се формира лично, синовно, внимателно, трепетно  отношение към жените. Толкова трепетно, че дори не затвора, а срама и страха от позор да го накара да се държи в ръце. И тогава той ще израсне вътрешно и ще се научи да има равни отношения.

Защото равенството на половете не означава, че всички са еднакви. Равенството е, когато две противоположности са привлечени една от друга през бездната заради взаимно отдаване, а не за взаимно удовлетворение или взаимно изтезание. Равенство е, когато ценим другия, защото можем да му дарим любов.

Това трябва да предадат жените на мъжете. Самите мъже без подходяща среда няма да узреят. Трябва да ги „принудим“: да свикнат с мисълта, да ги приобщим към вътрешния процес, да ги привлечем към създаването на човешка среда, която е взискателна към всички и в същото време наистина свободна, свободна от егоизъм.

И разбира се, трябва да се изчистим от зловонията на медиите, да изчистим интернет от смрадливите купчини боклук. Може би не веднага, но първо да създадем поне платформа, където лъжата няма да владее топката. Когато започнем да си казваме истината, не за да оскърбим, а за да решим проблема от корена заедно, тогава зад падащото покривало на фалша ще се покаже истината: ние всички сме част от единството. Ние сме родени да обичаме и да бъдем обичани.

Затова си струва да излизате на демонстрации, да призовавате, да убеждавате, да искате, да държите на своето, да не се отказвате и да не отстъпвате. Ако жените поискат, могат да принудят правителството да действа. Жените по принцип са способни на всичко. Но за разлика от мъжете, те могат да започнат промяната съзидателно, а не разрушително, обединявайки, а не разединявайки. Те трябва само да решат заедно, че е дошло време да изчистят обществото от отровата на медиите, от узаконения егоизъм, от вътрешния разврат под тогата на „свободата“ и „културата“.

Въпросът не е дали това е възможно. Въпросът е кога.

И повярвайте, не съм моралист. Аз съм реалист.

 [269817]

Обърнетe внимание на действията на природата

Въпрос: Ние говорим за много проблеми, за бедствия, за възможност за още по-големи нещастия, които могат да се стоварят върху света. Какво добро и оптимистично може да кажете на хората, които следят какво правите, слушат какво говорите, четат какво пишете?

Отговор:  Бих посъветвал всички хора да обърнат внимание на това, което природата прави с нас.                      Природата е живо същество, което ражда и включва всички нас. Тя е по-високо от нас ниво, така че в нас няма нищо, което да не произлиза от природата. Трябва да обърнем внимание, точно какво изисква от нас.

Да не се отнасяме към нея с презрение, като към нещо неживо или най-много растително и животинско, а като към по-висше същество, осъзнавайки, че тя действа разумно, избирателно, съзнателно, селективно така, че да ни доведе до следващото ниво.

Природата ни е развила от нищото, от нулата, довела ни е до сегашното положение и ни води напред. Да не мислим, че вече сме завършили нашата еволюция. Трябва да стигнем до нейното най-последно състояние – до пълно взаимодействие помежду ни и със самата природа. И тази крачка трябва да направим сега.

Можем да направим тази крачка или под въздействието на грубата сила на природата или разумно, съзнателно. Мисля, че вече стигнахме до това. Сега всичко зависи от това, как ще обясним тази възможност на всички хора и ще ги увлечем след себе си.

Въпрос: Значи човечеството не само има шанс, но вие вярвате, че то ще се възползва от този шанс и ще съумее да намери правилните решения, правилните действия?

Отговор: Разбира се.

От ТВ програмата Беседи. Леонид Макарон и д-р Михаел Лайтман за маждународното положение, 18.06.2020

[268233]

Иска ли Природата да намали населението на Земята?

Въпрос:  Защо е важно да спасим  живота на всеки човек? Може би, вирусът е изпратен специално от природата, за да намали населението на Земята до един милиард? Тогава  планетата ще се изчисти и ще има достатъчно ресурси за всички.

 А това, че спасяваме хората  е действие срещу природата. Може би  трябва да се вслушаме в нея и да плуваме по течението?

 Отговор: Не. Факт е, че нашата планета може да изхрани два до три пъти повече от сегашния брой хора. Това не е проблем.

Проблемът е в организацията на човечеството. Сега то взаимодейства неправилно и затова  голяма част от населението страда.

Всичко зависи само от организацията. А тя не зависи от броя на хората, а от съгласието помежду им.

[268148]