Икономическата пропаст между различните слоеве на населението не е новост. Обаче през последното десетилетие сериозно се задълбочи. И това нарастващо неравенство породи друго, не по-малко закономерно явление – омраза към богатите.

Доскоро изпитвахме уважение към финансовата върхушка, независимо дали са успешни предприемачи или наследници на големи богатства. Те се появяваха в новините, за тях пишеха статии и книги.

Но днес отношението към тях драстично се промени. Започнаха да ги ненавиждат заради богатството им, заради пренебрежението им към стоящите по-ниско на социалната стълбица. До такава степен, че започнаха да ги възприемат като врагове на човечеството.

И все по-често, като символ на откъсването на богатите от народа, си спомняме известния израз от времето на Френската революция, приписван на кралица Мария Антоанета: „Ако народът няма хляб, нека да яде пасти“. В миналото тази враждебност доведе до създаването на революционна ситуация. Очаква ли ни революция днес?

Двигател на  желанията
На първо място обществото трябва да се разглежда през призмата на развитието на неговия егоизъм, на желанието за получаване на наслаждение, което е нашата природа. Това желание непрекъснато расте и се увеличава в най-различни форми и посоки. И в резултат на това наблюдаваме промяна на егоистичните етапи.

Някога хората се радвали да попаднат в робство, защото това осигурявало храна и подслон, не са мечтали за повече. По-късно робите се борили с желания някога ярем, искайки да станат свободни хора. Човекът вече не е можел да остане в плен. Желанието за наслаждение в него нараснало и променило реда на приоритетите. Свободата станала по-желана и човекът бил съгласен да понесе трудностите и несгодите на живота, като сам си осигурява подслон и храна.

Но свободата не била крайната точка от развитието на егоизма. Защото човекът се нуждаел от работа, за да се нахрани. И отново го поробили, но не като роб, а като работник, който има определени свободи.

Така че, нараствайки количествено и качествено, нашият егоизъм ни стимулира да променяме живота си.

Революционна безизходица

Някога богатството и благородството са били на голяма почит. Обикновените хора са били щастливи да угаждат на богатите, за да получат остатъците от храната им. Самата близост до „голям човек“ вече се възприемала като огромна чест.

Но с времето раболепието в народа избледняло и хората започнали да си задават въпроси: „Защо не можем да заемем същото положение? Защо те имат, а ние нямаме?“

А това е съвсем близо до революция. И бедните започнали да ограбват богатите, като често ги убивали и се опитвали да заемат местата им. В крайна сметка, това предизвикало огромни проблеми.

Всяка революция в крайна сметка „се изяжда“, издигайки съвсем не тези, които се стремят към висши идеали. Вместо тях идват съвсем различни хора, които обират плодовете на революцията. Така се случи и във Франция, и в Испания, и в Русия, и в много други страни. По различно време и в различна степен цялото човечество е преминало през този процес.

Преврат на върховете
Какъв е източникът на омраза към богатите? Като правило, в обществото винаги има определени кръгове, които искат да извършат революция и водят настроенията на омраза. И като правило, те самите също са богати. Само ценностите са преобърнати за тях: богатството ги е откъснало от хората, но те искат да споделят с хората, да направят нещо за страната и сънародниците си.

Оказва се, че революциите се ръководят от интелигентни и не бедни хора, приближени до царя или друг владетел. Точно те увличат след себе си народните маси. Техният егоизъм спрял да се задоволява с придобиването на богатства, власт и почести. Напълването за тях станало преустройството на обществото.

Те искали да установят нов ред – да обуздаят човешките пориви, да установят по-справедливо разпределение на ресурсите, за да не умират хора от глад, за да имат възможност да се приобщят към културата и изкуството, да придобият определена икономическа независимост и т.н.

Така от революция до революция, човечеството се движи напред по пътя на своето развитие.

Тихата революция
Дали революцията е единствения начин за развитие? Сигурен съм, че не е. Нашето развитие може да стане по много по-мек начин. Но за да се е случи, е необходимо просвещение на хората – и на богатите, и на бедните. Необходимо е хората бъдат обучени на принципите и формите на обединение между тях.

Понеже, по неволя, живеем в тясно взаимосвързано общество и трябва ясно да си представим какви трябва да бъдат връзките между нас, за да стане животът ни комфортен за всички.

Достатъчно е поне малка част от обществото, около 10% да започнат да изграждат тези връзки на практика. И тогава този здрав подход към живота ще се предаде на всички, включително на „куфарите с пари“.

Така ще се осъществи революцията, още по-кардинална, но безкръвна, „тиха“ и надеждна, в сравнение със силовите методи. Тя ще има успех там, където всички радикални опити в крайна сметка са завършвали без положителен резултат.

Защото основният двигател на тази революция няма да бъде сляпата омраза на бедните към богатите, която води само до насилие и разрушения. А стремежът към висока цел е благополучен и безопасен живот а всички. Живот без войни и насилие, в благоденствие и радост, която се постига само с правилно обединение на хората помежду им.

Тогава хората с очите си ще видят, че могат сами да се защитават от житейските колизии, като изграждат съвместно всякакви системи за взаимопомощ и поддръжка. Ще изчезне безизходността, измамната безучастност на обречените, която всъщност заплашва с огромен взрив.

“Из основи” не е нашият метод
Използването на интегралната методика ще доведе до това, че разривът между богатите и бедните ще се свие, ще стане приемлив и няма да изглежда непоносим за никого. Ще изчезнат познатите на много от нас усещания, че богатите ни ограбват.

В рамките на новите взаимоотношения, без никакви отрицателни стимули, богатите сами ще бъдат готови да споделят много повече, отколкото можем да си представим днес. Техният принос към обществото ще бъде огромен.

Става въпрос за успешните хора, които в новите условия ще могат правилно да се интегрират в обществото, като се грижат не само за своето благополучие, но и за интересите на слабите слоеве от населението.

И постепенно бедните ще разберат, че се нуждаят от уменията и способностите на богатите, а богатите ще разберат, че трябва да служат на бедните. В резултат на това и двете части на обществото ще бъдат пропити с единство и любов, ще се появи абсолютна увереност в утрешния ден.

Освен това новите взаимоотношения ще донесат на всички слоеве на обществото нова „печалба“, ново напълване. В правилната връзка хората ще разкрият Висшата сила, живота на степента „Човек“ (Адам – подобен на Твореца). Те ще почувстват, че откриват нов свят, над живота и смъртта, над бедността и богатството.

И това ще напълни човека вместо предишните наслаждения. Няма да го топлят парите, банковите сметки и „заводи, вестници, параходи“. Защото всичко това дава само преходно, постоянно угасващо наслаждение. Тук човекът ще започне да получава директно напълване.

Висшата светлина
Това напълване кабалистите наричат висша светлина. Интегралната методика за обединение позволява да се напълваме не с малки удоволствия от притежаването на пари, почести и власт, а с висша светлина. Това не може да бъде заменено с нищо. В сравнение с него, всичко останало е заместител.

От нас се изисква само да бъдем правилно свързани един с друг. Тогава заедно ще създадем единна система, чиито свойства са подобни на свойствата на висшата светлина. И ще го почувстваме в себе си.

По този начин нашето единство е само условие, при което получаваме вечно, съвършено напълване и чрез него разкриваме живот на по-високо стъпало.

Тогава ще спре омразата на бедните към богатите и на богатите към бедните. Заедно те ще действа за благото на единното, цялостно общество.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Груповият егоизъм в рамките на държавата е възможно да се превърне в национален егоизъм, което води до конфликти на национална основа. След това се превръща във външен държавен егоизъм, когато отделна държава започва да се смята за специална.

Колко е правилно положението, при което една страна може да поеме отговорност за света, следвайки своя егоизъм? Трудно е да се повярва, че тя наистина се грижи за света.

Отговор: Разбира се. Ако не поправим в съответствие с някакви идеални параметри човека, групата хора, народа, държавата, никога няма да можем да се грижим за света. Винаги ще имаме проблем, че трябва да се притискаме, да се потискаме един друг и в малката група хора, и в държавата, и между държавите.

Въпрос: От друга страна, елитите също са група. Днешните елити във всяка държава съществуват въз основа на негласен обществен договор, когато основната част от хората приемат позиция, при която преимуществата и преференциите на тази малка група сякаш се приемат за даденост. Какво мислите за това?

Отговор: Тук няма какво да се мисли. Наистина тези неща съществуват и нищо не може да се направи.

Реплика: Но основната маса от населението на Земята може да наруши този договор, може да не се съгласи.

Отговор: Как? Тя е абсолютно неорганизирана, няма нито сили, нито възможности, нито средства, затова трябва да се подчини.

Въпрос: Но тази маса приема правилото, при което малка група хора във всяка държава ползва основните блага, икономическите възможности, а всички останали са принудени да живеят според това, което получат. Мислите ли, че това състояние на нещата може да продължи дълго?

Отговор: Това продължава хиляди години. Няма никакъв изход. Няма решение! Тези, които държат парите и армията,  никога няма да се съгласят да дадат своите печалби и привилегии на масите.

А масите изобщо нямат възможност да ги вземат и да управляват, тъй като държащите властта се обграждат с правилните хора и светът спокойно се върти напред. Защо трябва да се променя?

Въпрос: Това означава, че не вярвате в съществуването на някаква висша справедливост, която да доведе хората до равномерност на достъпа до материални блага. Как можем да говорим за любов един към друг? Как може да обичам ближния, който има по-големи възможности от самия мен?

Отговор: Това не зависи от богатството и от тези, който ръководят бизнеса и разпределят доларите помежду си.

Всичко зависи само от това, доколко масите ще разберат, че промяната на света е в промяната на човека, че не зависи нито от религиите, нито от парите, нито от силите, а само от самите хора. Ако хората поискат, могат да променят света чрез новата си настройка.

Из ТВ програмата “Беседи”, 01.11.2021

[289906]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Когато болният има треска, трябва не само да свали температурата, но и да се потърси причината за болестта. Когато планетата има треска, не е достатъчно да се намалят емисиите, трябва да се разбере от какво е болна.

Облакът дим и газове, който се издигаше от пожара край Атина, се виждаше на стотици километри. В града се наложи да затворят прозорците въпреки 40 градусовата жега. В цялата страна хиляди хора останаха без подслон, а огнищата се увеличават.

Горите това лято горят с особен размах. Гърция, Турция, Италия, Америка, Русия и още по списъка… Е, ясно. Какво следва в новините?

Екологичните предизвикателства ни се струват твърде мащабни. Не виждайки възможност да повлияем на случващото се, отхвърляме тежките кадри от екраните. Напразно. Глобалните проблеми на човечеството предполагат глобални решения и някой ден, под натиска на Природата, ще трябва да ги осъществим. Защо не сега?

Ето нагледна илюстрация от сайта на NASA – световна карта на горските пожари за последния месец. Подобна картина се повтаря всяка година.

Съвсем наскоро излезе подробен, шести по ред доклад на Междуправителствената експертна група на ООН за дългосрочните последствия от глобалното затопляне. За първи път то е признато като „установен фактор“. Индустриалното въздействие върху климата също вече не се подлага на съмнение.

Според учените днес почти всички страни се сблъскват с екологични проблеми. Екстремните метеорологични явления се увеличават. Предстои топене на ледниците, покачване на нивото на океана, повишаване на средните температури, засилване на ураганите, суша, наводнения, аномални топлинни вълни и други „прелести“.

Водещият автор на доклада Майкъл Уенър казва: „Опасните климатични промени се случват тук и сега. Ако мислите, че това лято е лошо, тогава лятото, когато светът ще се стопли с 3 или 4 градуса, ще ни накара да си спомним настоящата година с носталгия. Сега е трудно да си представим колко зле може да бъде. Някои части от света ще станат негодни за живот“.

Като цяло не става въпрос за спиране на процеса, а само за опит за смекчаване. Как? С намаляване на емисиите на парниковите газове. Категорично не съм съгласен с това.

Човекът и Природата
На първо място, предупрежденията за предстоящи бедствия не са страшни истории. Днес не се отрича глобалното затопляне, а неговите антропогенни причини и предлагани начини за борба с него. Няма да навлизам в тези спорове, защото оставят същността на въпроса извън скобите. Ще кажа следното: от една страна, заинтересованите са нетърпеливи да яхнат надигащата се климатична вълна, от друга страна, тя не може се подценява.

Трябва да се действа. Но как?

Невъзможно е да се понижи температурата на планетата, без да ѝ се постави вярна диагноза. А за да го направите, трябва да видите цялата картина. Понеже говорим за единна глобална система, включваща четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. На първите три нива системата умее да поддържа перфектно динамично равновесие съгласно изискванията на настоящата ситуация. И само човека е изхвърлен от общия ред.

Но тук не става въпрос за индустрията като такава. В края на краищата сме хора за да се развиваме, да изучаваме природата и да използваме законите ѝ за нормален живот на планетата. Това е предвидено от системата – Природата, която ни е създала.

Защо тогава тя потъва в такъв страшен дисбаланс? Какво всъщност я изважда от равновесие?

За да разберем това, трябва да погледнем извън черупката на догмите, в която сме затворени от ранно детство.

Да, човекът е висше звено, но не е завоевател на Природата. Човекът не е този, който подчинява нисшите нива на своите прищевки и капризи. Не е този, който потъпква земята в горделивия екстаз на самодоволството. Човекът е повече от това. И той е роден за съвсем различно нещо.

Задържахме се твърде дълго във фазата на израстване. Вече усвоили знанията за света, оставаме в плен на инфантилни и безцелни търсения. Удовлетворявайки ги, пренебрегваме истинския си потенциал – потенциала на духа, а не на тялото. Не познаваме граници в насищането на материалните потребности, а истинските човешки нужди, напротив, обезценяваме и пренебрегваме. В резултат на това не сме господари на Природата, а роби на собственото си естество.

Преди, това беше в реда на нещата, защото растяхме, а растежът отнема време. „Роденият да пълзи не може да лети“, но на родения да лети му предстои труден път, преди да може да полети над себе си.

По този път Природата води човека до точката, в която трябва да стане човек. Трябва да се промени, да поеме отговорност и да влезе в зрялата възраст. Няма връщане назад в детството. Колкото и да отказваме, ще става все по-лошо. Защото Природата това са закони и те са неотменими.

Човешкият потенциал
Човек е този, който знае как да сложи благото на другите над своето добро. Който цени взаимното отдаване повече от себелюбието. Който изпитва наслаждение – не бутафорно, не „спасяващо душата“, а истинско наслаждение, служейки на другите в общество, което се чувства като сплотено семейство. Точно такова трябва да бъде човешкото общество, нали? Ето към какво ни води Природата.

И затова е безсмислено да прехвърляме икономиката „на нови релси“. Енергоспестяване, „зелени“ технологии, борба с въглеродния диоксид, с изчезването на флората и фауната, с топенето на ледовете, с окисляването на океана, всичко е само опит да се спогодим с треската, вместо да я излекуваме. С други думи, опит за ограничаване на нисшите нива на Природата в решаването на човешките проблеми.

Безсмислено. Преди всичко трябва да направим това, което наистина зависи от нас – да променим отношенията между хората, да поправим себе си. Само човешкото ниво може да го направи и по този начин ще поправи всичко. Няма друг начин да разрешим конфликта си с Природата. Ние я унищожаваме не с емисии изгорели газове, а с отношенията си един към друг и към нея.

Пред очите ни елитите променят курса, определят нови климатични „ценности“. Но дисбалансът е предизвикан от нашия егоизъм! А него предпочитаме да не пипаме.

Затова цялата ни борба е измислица. Както е казал великият сатирик: „каквото пазиш, това имаш“. Всички „бойци“ се интересуват не от победата, а от продължаването на борбата. Автомонтьорът чака дъжд или сняг, защото хлъзгавите пътища увеличават клиентите. Лекарят чака болни. Политиците – конфликти и кризи.

Всичко се основава на лошо начало, всичко е прогнило. Надяваме се да се откажем от изкопаемите горива, докато всички източници на нашата енергия, всички наши стимули всъщност са изкопаеми, архаични, пропити с егоистична представа за света. Независимо дали са три пъти „зелени“, в системен смисъл това не променя нищо. Ние сме си същите.

Какво можем
Винаги са се случвали природни бедствия. Климатът на Земята постоянно се променя. В действителност това е колосална система и на първите три нива на Природата сме нищожни пред нея.

Но има и човешко ниво. Нивото, на което бързо се превръщаме в глобално планетарно цяло, но живеем по стария закон на силата, враждата, омразата и отчаяното желание да превъзхождаме другия.

Реагирайки на това, Природата рязко излиза от равновесие, подлагайки ни на глобални заплахи. Това вече не са отделни катаклизми, а поредица от катастрофални бедствия, които са се подредили на прага на нашето бъдеще. Поотделно бихме ги преживели, но всички те идват наведнъж, както по време на египетските наказания. Поединично нямаше да носят ясно послание, но днес от погледа ни не трябва да се скрива  тяхната глобалност, тяхната системност, ясното им съответствие със състоянието на човечеството.

Нека да признаем, че имаме обща беда, но не климатична, а човешка и без правилно решение не можем да се измъкнем от нея. В крайна сметка Природата ще ни притисне до стената на собствения ни егоизъм. Ще ни притисне здраво, безпощадно. Но все още имаме време да го избегнем. Имаме време за промяна в себе си, в обществото, на човешкото ниво на системата, от което всички останали са напълно зависими.

Планетата гори в огъня на егоизма. Планетата се тресе от човешки кавги, конкуренция, консуматорство и глад, хедонизъм и нищета на духа, равнодушие, непримиримост, взаимно отблъскване, меркантилизъм. Някъде всичко това е скрито, някъде, напротив, е показано. Но въпросът е, че с такъв багаж не можем да пробием в бъдещето. Заседнали сме в решаващата фаза на човешкото развитие и чрез отказа си от промяна потапяме в хаос нисшите нива на Природата.

В същото време можем да върнем равновесието в системата, ако уравновесим себе си – ако на човешкото ниво започнем да изграждаме човешки отношения. Никой няма да го направи вместо нас. И това е единственото, което ни е нужно. Климатът в обществото определя климата на планетата.

[286097]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Когато говорим за ненамеса в неживата, растителната и животинската природа, казваме: „Не можете да пускате лапите си в природата, да унищожавате горите, птиците, животните и всичко останало. Трябва да правите всичко грижливо, внимателно“.

А когато говорим за човешката природа, сме слаби, защото по някакъв начин трябва да работим със себе си. Но никой не иска да го прави. Това е проблемът.

Науката кабала не говори за екология, а как да изградим равновесие с природата, тъй като причиняваме особена вреда на общата, глобална хомеостаза. А най-вредният обект в природата е човекът.

Но как човек, който мисли само за себе си, може да стане интегрална част от природата?

На неживо, растително и животинско ниво има закони, които гарантират хомеостазата, вътрешното съгласие, хармонията на всички части. В човека това го няма. За да го доведем до осъзнато постигане на равновесие с природата, той трябва да разбере какво е то и как да го постигне.

За да постигне равновесие с другите, всеки човек трябва да вземе предвид желанията на другите, а те неговите. Това се нарича закон на взаимното поръчителство, взаимната отговорност, взаимното съгласие.

По принцип човечеството иска да го направи по някакъв начин. Защото всички закони, които приемаме сякаш искат да компенсират непознаването на закона за взаимното поръчителство, но тази компенсация е слаба, едностранна и изкривена.

Факт е, че прилагането на този закон ще осигури на човечеството и на всички останали по-ниски слоеве на природата – неживо, растително и животинско, пълно равновесие. Нужно е да стигнем до него.

Нещо повече, когато започнем да го постигаме, ще открием законите на  естествената комутация. И тогава ще можем да направим големи пробиви във всичко, защото ще разберем как да организираме правилно отношенията между хората на всички нива – между съпрузите, родителите и децата, ръководителите и подчинените, подчинените помежду си, ръководителите помежду си и т.н.

Ще можем ясно да разберем, как в съответствие с природата да изградим тези взаимоотношения.

[288630]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Отгоре към нас идват само добри сили, но ако не сме готови да ги приемем, ги усещаме като удари. Така е и с коронавируса. Ако бяхме готови да приемем тази сила, която като следствие дойде при нас под формата на епидемия, ако се бяхме обединили, за да станем вътрешно по-близо един до друг пред лицето на опасността, тя нямаше да се появи.

Вижте как животните се обединяват срещу общата беда. Когато бягат заедно от наводнение или горски пожар, не се нападат. Усещат, че трябва да спасят живота си, затова хищническият инстинкт се потиска от инстинкта за самосъхранение.

Сега ние сме в същата ситуация. Ударите, които чувстваме от страна на природата или Твореца, висшата сила, трябва да ни подтикнат към правилните изводи как да се измъкнем.

Хубаво е да видим как се държат животните: бягайки от опасността, не се атакуват едно друго. Инстинктът на хищника изчезва, остава само инстинктът на борбата за живот. Ако вземем този пример от животинското ниво, ще победим епидемията, правилно и успешно ще излезем от това състояние.

Но проблемът е, че не сме на животинското ниво, ние сме разглезени животни, защото имаме човешки егоизъм, който отравя всичко. Затова не можем да мислим за обединение, единство, сближаване, за да се спасим от епидемията. Дори в условията на пандемия правителствата и отделните хора се опитват да спечелят и да се възползват от другите вярвайки, че това ще им донесе богатство и успех.

По този начин те влошават бедата двойно, причинявайки двойни проблеми. Вместо да бъдат заедно с останалите и по този начин да смекчат силата Гвура, те умножават силата на злото. Затова трябва да се учим по пътя на страданието.

Епидемията не идва, за да разболее хората или да ги убие, а за да ни научи как да се държим един към друг. Но засега виждаме, че не се учим, а вървим в обратната посока, тоест по пътя на страданието. Всяка страна мисли, че може да успее да спечели за сметка на другите страни и народи. Това е грешката.

Обаче постепенно под тези удари ще се спуснем до простото оцеляване на животинско ниво и тогава ще започнем да виждаме, че си струва да си помагаме и да не причиняваме вреда на другите, когато заедно бягаме от общата беда.

От урока на тема „Разбиването като възможност за поправяне“, 16.07.2021

[284891]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Наводненията в Германия поразяват със силата и скоростта, с която се случиха. Броят на жертвите продължава да расте с всеки изминал час и повече от хиляда човека са в неизвестност. Наводнени са пътища, разрушени са основи, има рухнали мостове.

Разрушенията са като след война. А зоната на наводненията все повече се разширява, продължава да обхваща нови области в Германия, Белгия и Австрия.

Това е катастрофа. Но ние учим, че има само една причина за отрицателното отношение на природата към нас, тоест на висшата сила, на Твореца – когато прекрачим разрешените граници. Природата иска да ни види в идеално състояние: обединени като един човек с едно сърце. И тя е готова да търпи, ако малко се отдалечим от това единство, но само в определени рамки.

Ако прекрачим тези граници, природата излиза от равновесие. Това се случи и ще продължава се случва. Влязохме в конфронтация с висшата сила, без да вземаме под внимание нашите действия по отношение на природата. И затова природата ще протестира все по-силно и по-силно с наводнения, пожари, епидемии и много още, като в египетските наказания: „Кръв, жаби, въшки…“

Предстоят голямо количество подобни катаклизми, които се ще наложи да преживеем през следващите 10-20 години. Но в същото време ще започнем да усещаме как те ни задължават да се приведем в равновесие. Историята на египетските наказания се повтаря: всички „египтяни“ вътре в нас, егоистичните сили, ще получат десет удара, докато не вдигнем ръце и не кажем: „Стига, повече не можем да останем в Египет!“

Но докато узреем за това бягство, ще се наложи да преминем през много удари, страдания, проблеми: наводнения, пожари, всякакви епидемии и т.н. Такава е прогнозата за следващите 10-20 години. До 2040 година бедствията ще се разпространят по цялото земно кълбо, във всяка страна и област по свой начин.

Ще видим, че пред общата беда хората ще започнат повече да си помагат, да проявяват солидарност. Но природата ни предявява още по-големи претенции: не просто малко да подобрим живота и отношенията си. Става въпрос за кардинално поправяне на характера на човека, за поправяне на неговата природа, за да разкрием, че всички сме егоисти и сами да поискаме да установим други отношения между нас.

Задължени сме да станем по-добри един към друг и с тази добра връзка между хората да повлияем на всички останали нива на природата: нежива, растителна и животинска, да ги доведем до спокойствие и хармония. Такъв ще бъде ефектът от промените, които ще се случат в нас, в отношенията ни един към друг.

Мисля, че това ще отнеме двадесет години, тъй като такава промяна не може да се случи за една нощ. Все пак започваме от днешното, абсолютно противоположно състояние, с пълна неподготвеност да вземем предвид природата, с неразбирането, че сме изправени пред системата от висши сили, дошли, за да ни променят.

Ние отказваме да видим в това ръката на Твореца и да я приемем като помощ за наше добро, за което трябва да благодарим. Всички проблеми са резултат от противопоставянето ни един на друг и затова сме противоположни на природата.

Невъзможно е да заобиколим пътя.  В края на краищата, египетското робство е продължило много години и е завършило със сериозни удари. Вижте как Фараона, нашата егоистична природа, упоритото каменно сърце протестира и не иска да отстъпи.

Все едно Фараона се съгласява да ни пусне, за да вървим към обединение и любов. А след това отнема своето разрешение, отказва да ни пусне, и отново се връщаме към това състояние.

Ще се наложи да прекараме няколко години в този спор. Освен това е необходимо да осъзнаем, че всичко се случва в световен мащаб, между всички народи и държави. Докато правителствата и народите започнат да се съгласяват, ще отнеме много време и много страдания и удари. Всичко е, за да се смирят хората и да приемат изпълнението на принципа на любовта към ближния като към самия себе си.

От беседа с журналистите, 18.07.2021

[285019]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Днес много хора по целия свят се чувстват като герой от известния филм “Омагьосан ден”, който преживява един и същи ден отново и отново.

[278696]

Filed under: Здраве, Клипове, Криза, глобализация - No Comments→

Нека да признаем, че не може да има само един полюс

Човек от раждането си дели света на две части: добра и лоша. Вярно е, че има и на пръв поглед неутрални неща, но с тях може да се играе в ръцете на една от страните. Критериите за полза и вреда, независимо дали искаме или не, са в основата на нашите оценки и определят нашето възприятие.

В крайна сметка разглеждам всичко относно мен, разпределям всичко по скалата между добро и лошо. Целият ни живот пулсира върху промените в баланса между двата полюса.

От незапомнени времена човечеството живее с идеята за двете начала и тяхната вечна борба. Но осъзнаваме ли днес, когато конфликтите излизат на глобално ниво, че тази борба е необходима? Осъзнаваме ли, че цялостността се формира именно от противоположностите, благодарение на съзидателното им противопоставяне?

Еврейският народ първоначално е бил създаден на този принцип. Преди хиляди години методиката на Авраам ясно, на практика, е показала как да съчетаваме двете начала в себе си и между нас така, че тяхната борба да не поражда разногласие, а единство. В тази методика изборът не е между плюса и минуса, изборът е да ги допълним взаимно и правилно да се издигнем над тях.

В нашата епоха идеологическите, културните, социалните пукнатини обхващат целия свят, а политиците и управляващите, както обикновено, се възползват от това, убеждавайки хората, че истината е само в от едната страна. Но истината не може да бъде едностранна. Невъзможно е един полюс, един лагер, един поглед да унищожи напълно противника. Това ще бъде пир по време на чума. „Затова, че си удавил, са те удавил, и в крайна сметка, тези, които са те удавили, сами ще се удавят“ –  казано е в „Думите на праотците“. Враждебността няма да има край и ще ни доведе до колапс, ако не се научим да се обединяваме над противоположностите. И двете изискват цялата „сцена“ за себе си, а в същото време нито едната от тях не иска да слезе от сцената – историческа и човешка.

Как да управляваме общото им действие?

Съгласие без отстъпки

Някой ден това ще се учи в първи клас, в детската градина – как да установяваме мир между две противоположни желания, свойства, мнения, процеси. Без спорове, без нестабилни и напрегнати компромиси, без да се жертва здравето, семейството, страната, обществото. Накратко, съвсем не така, както правим сега, убедени в своята правота и непогрешимост.

Главното е да се разбере: става дума за двете фундаментални сили на природата – „север“ и „юг“, които не могат една без друга. Неслучайно в развитите страни пред очите ни се оформят два лагера, разделени поравно. Те не са в състояние да се споразумеят, но и не могат да се освободят един от друг. Защото зад всеки стои самата Природа.

Единственият безкръвен и адекватен изход от тази ситуация е издигането към общи ценности, заради които двете страни са готови да действат заедно. Здраво общество, искрени отношения, гарантирано бъдеще за децата и внуците, атмосфера на топлота и грижа между нас – всичко това е много по-важно от нашите днешни „свети принципи“. Без тях раздорите ще разрушат всичко, което изграждаме.

Затова се издигаме над тях като сплотено семейство. Изобщо не капитулираме, не даваме победата, все още твърдо стоим на своето. Но в същото време разбираме, че нашата истина е само част от истината и че общото благополучие винаги е по-важно от личния триумф. Каква може да бъде победата в семейството? В семейството нечия победа е поражение, дори да си трикратно прав.

Именно на тези принципи, ако обществото е достатъчно узряло и готово да приеме, може да се основава новото бъдеще, в което противоположностите, колкото и да е странно, ще се допълват и ще са от полза за всички. Затова е необходимо „само“ да мислим и чувстваме по отношение на общото благо, на общия свят, на общото човешко  семейство. Да не дърпаме одеялото един от друг, а вътрешно да се приближим така, че да има достатъчно за всички.

Това не е „философия“, а цяла наука – науката кабала. По нея някога е живял еврейският народ и предстои да разберем какви подеми и падения е преживял по пътя си като пионер. Но сега, в глобалната епоха, в целия свят може по-лесно и по-бързо да усвоим тази наука за истинския баланс. Това, което се е давало с голяма трудност в древността, днес се проявява в лесен, адаптиран вид, като ученически учебник, с достъпни и нагледни неща, които преди най-добрите умове на човечеството не са могли да си представят.

Помирение на непримиримите

Двама се държат за „общо одеяло“ и всеки казва: „Цялото е мое!“. Този пример кабалистите са дали преди хиляди години. Днес вече разбираме: има се предвид два принципа в човека и в обществото, които ни разкъсват на части и ни разделят на различните страни на барикадите. Само едно ще ги примири: подемът към единно цяло, в което двата полюса, оставайки противоположни, създават общо поле на връзка и изграждат съвършенство върху антагонизма, върху непримиримия контраст.

Не можем да се измъкнем от тази диалектика, но можем да улесним процеса, ако го стартираме сами, без да чакаме стимули. В края на краищата „стимул“  е от латинското stimulus – острата пръчка на пастира. По-добре без нея.

Представете си: седят двама непримирими хора, но разбират основите на съществуването на света и започват да се договарят, как да се разбират помежду си в общата система, независимо дали е семейство, работа, социална сфера или дори политика. Но вече различна политика, която служи на общото благо, а не на личните интереси.

Малко по малко ще се научим на системен подход, ще се почувстваме един друг, ще почувстваме нашата взаимосвързаност и ще видим в нея огромни възможности – отново за всички, а не за някой поотделно. Нещо повече, ще започнем да се ценим осъзнавайки, че само в съвместния просперитет всеки ще намери своето лично пълно щастие. Истинският позитив винаги е общо достояние. В крайна сметка, нашето взаимно допълване е съвършенство.

И обратното, голямата омраза води до голяма безизходица. Невъзможно е да продължим да живеем от криза на криза, от беда на беда, от война на война, с надеждата, че ще се избавим от другите, нежеланите. Това, разбира се, е възможно, но фатално. Дните на монарсите свършиха, мъдростта на лидерите се обезцени, потребителската демокрация на обикновените хора разцепва западните общества, сцената е изпълнена с крайности от всякакъв вид. Утре те ще се превърнат в норма и ще отстъпят място на още по-големи крайности.

Това няма да има край. Надеждата за „хуманизъм“ не е нищо повече от самозаблуда. Ние сме затънали в разединение, вместо да пропускаме между полюсите на противоположностите ток на добра връзка.  Природата ни демонстрира навсякъде тази връзка в общата верига. Елементарна схема: плюс, минус и съпротивление между тях. В нашия случай, съпротивление срещу егоизма. Балансирайки го, можем да регулираме силата и качеството на единството между нас. И това е достъпно за всички. Всеки има този потенциал. Защото всички сме части от едно цяло.

Между полюсите и над тях

Целият свят е разпънат между два полюса, два края на безкрайна скала. Те се проявяват в различните пластове на природата и на човешко ниво придобиват своето изконно качество, истинско значение. Развитието на човека последователно води към факта, че той в крайна сметка правилно затваря веригата, поставяйки благото на другите над своето собствено.

Отне ни хиляди години, за да започнем поне малко да разбираме същността на закона за любовта към ближните – ключов принцип на науката кабала, който толкова дълго изглеждаше като абстракция. Това е Законът на природата, в него няма нищо нравоучително, нищо утопично. Той е абсолютен, неизменен и универсален. Когато го игнорираме, предизвиква раздор. Когато го следваме, въдворява мир.

Да го следваме, означава да разкрием нашата взаимна противоположност и да се допълним взаимно до пълно съвършенство. От нашите немислими противоречия да създадем едно цяло. В началото под натиска на бедствието, след това по желание, по волята на сърцето, в радост. Няма лоши и добри, няма повече или по-малко важни, няма прави и виновни – има само динамично качествено равновесие, непрекъснато биене на общото ни сърце, биещо между двата полюса.

И дори все още да сме безкрайно далеч от такива отношения, но вече ги виждаме, вече можем да поставим диагноза и да приемем лечение. Въпреки „детската градина“ наоколо, много от нас пораснаха, пораснаха от илюзиите. За първи път светът стои пред избор, който преди беше възможен само за един малък народ, полагащ пътя.

За да направим този избор, не е необходимо да ходим на площади или в избирателни секции. Той винаги е тук, отворен за всички и за всеки. Той вече израства отвътре, от сплита на корените, от връзката между нас. Нека да спрем да парадираме с различията си или обратно, да ги игнорираме. Прекрасно е да сме различни само, ако се издигнем до нашето общо сърце.

 [280144]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Преди 147 години е роден мъж, когото гражданите на Великобритания нарекоха най-великият британец в историята – известният премиер Уинстън Чърчил. Все още се изучават победните принципи, които са го водили в живота.

[255945]

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - No Comments→

Ние можем да се свържем истински, да се разбираме един с друг само въз основа на интегралното взаимно отдаване. Всичко останало ни разделя, дори да ни свързва.

Съществува понятието интеграция. То идва от латинското integratio – изпълване, integer – цяло. В науката кабала аналогичният термин (התכללות) се базира на ивритски корен със същия смисъл – общност, цяло (כלל).

По своята същност интеграцията е фундаментален принцип, необходим за разбирането на света и успешната самореализация в него. За да бъде животът ни приятен и ползотворен, трябва „само“ правилно да се свържат всички части на цялото така, че да не се сблъскват една с друга, а да се допълват взаимно.

Какво ни пречи да го направим в настоящия етап на развитие, когато системният срив вече крещи за себе си на всяко кръстовище?

По пътя към цялото

Всички произлизаме от единна, взаимосвързана система. Ние живеем и се развиваме в нея, под нейното насочено влияние. В продължение на хилядолетия хората бяха тласкани от мощен двигател – егоизъм, растящ от поколение на поколение. Тази сила ни разкъса на части, разцепи, разпръсна ни все повече и повече, докато не покрихме планетата и не открихме, че няма къде да избягаме един от друг.

Иска ми се Земята беше десет пъти по-голяма. Тогава щеше да стигне за нашата епоха. Но потомците ни все пак биха стигнали да същата патова ситуация, когато заплахата от масово взаимно унищожение витае във въздуха и хората свикват с нейния тръпчив дух.

Ние не се допълваме един друг. С цялата ни омраза, със самоубийствения арсенал от оръжия, ние вървим в повика на егоизма отлично осъзнавайки, че нашите деца са затънали в същото блато, над което виси взривоопасната мъгла от човешки страсти.

Никога досега човечеството не се е озовавало в такава непроходима задънена улица. Отлично виждаме накъде вървят нещата, но не се опитваме да променим нищо. Защото трябва да променим себе си, а това е много по-трудно, отколкото да направим ядрено-екологичен апокалипсис и жалка шепа от нас да започне всичко отначало.

Тук се проявява важността на интеграцията в нейното кабалистично разбиране. Досега неумело свързвахме частите на цялото, налагайки ги една върху друга, отрязвайки това, което ни се струва излишно, оставяйки пропуски и изхвърляйки фрагменти, за които не намирахме място. Подобна „интеграция“ е добра само за известно време, докато ненаситната човешка природа не наруши нейната крехка, измъчена, измислена конструкция. Което означава, че ни трябва нещо друго, нещо повече.

Неслучайно в кабала „интеграция“ не е просто свързване на части, а взаимното им включване. Не просто мозайка, а пъзел. Всички наши различия и противоречия, всички завои и остри ъгли са всъщност начални условия за сближаване, обратната страна на общата картина. Разбира се, щеше да бъде по-лесно, ако бяхме „правоъгълни“.

Но тогава това би било елементарна „геометрия“, комбинаторика, сума от части без искра и без смисъл. Истинското единство се изгражда върху комбинацията от противоположности, докато се издигаме над тях към ново качество, към нов поглед към себе си и към света.

Сега, когато частите от световния пъзел са разпръснати без ред пред нас, е време да приложим методиката, която ще ги разположи по местата им, ще ги интегрира, ще ги включи една в друга и ще създаде истинско единство с равни възможности, равни отговорности и равно взаимно отдаване.

Защото изпълването е именно отдаването, грижата за другите, за общността, в която всички са достатъчно развити, за да се отворят един за друг, да се подкрепят един друг и да се издигат над разединението. Само така, създавайки интегрално обкръжение, съчетавайки се, прониквайки се от другите, ще си осигурим добро бъдеще.

Това не изисква специални таланти, специални ресурси, специални разходи. Това изисква преди всичко различно отношение. Когато се научим да се разбираме, да се чувстваме, да се включваме един в друг, тогава ще имаме общ език, общ мироглед и най-накрая ще излезем от егоистичната безизходица.

Последни и първи

Интеграционните процеси започнаха в началото на XX век под формата на глобализация, която здраво свърза човечеството в единно кълбо, но не чрез хармонично допълване, а чрез потребителската икономика, банковата система, технологиите и средствата за масова комуникация. В резултат на това сме заедно, но разделени.

Тази ситуация два пъти беше разрушена от световните войни и Трета световна, разбира се, няма да изненада никого. Системата окончателно се затвори около нашето „кълбо“ и тази система е фундаментално погрешна.

Не може да разчитаме на „времето“, което държи целия свят. Време е да сглобим пъзела интегрално. Все още не знаем как, все още не виждаме картината на сплотеното общество, в което няма разделение на свои и чужди, но това не пречи да започнем. Първокласникът, който сяда зад чина, също не знае докъде ще стигне. Важното е да иска да учи. Желанието е първото условие за успех, методиката е неговият залог.

По този път ще започнем да разбираме много неща. Първо, до каква степен всички зависят един от друг. При това не само икономически и социално, но и вътрешно. Мислите и настроенията се разхождат по света и в каквито и опаковки да ги обвиват, почти всички са негативни, егоистични, разрушителни. Всъщност те ни разделят, понякога по „детски“, абсолютно заблуждаващи критерии.

Второ, ще видим, че взаимозависимостта не е проклятие и не е присъда. Напротив, никой не може да бъде щастлив сам и дори да се изолира от света, никой няма да може да си осигури всичко необходимо, особено в наши дни. Нуждаем се един от друг. Ние сме неразделни. Необходимо е само да разберем и правилно да задействаме тази връзка, без утопични идеали, прагматично и честно, без да крием недостатъците, а компенсирайки ги съвместно. Когато връзката е проникната от взаимотдаването, всички са щастливи.

Трето, осъзнаваме, че единствената пречка по пътя към това сме самите ние. Дори не осъзнавайки необходимостта и  историческата неизбежност на интеграцията, ние следваме предишния курс чрез безкрайно разглобяване и голямо клане. Ние сме като хипнотизирани от процеса на разпадане, заслепени от егоизма с неговата „истина“

Но ако истината триумфира върху развалините и руините, това е лъжа! Истинската истина, тази, която е една за всички, се крие във взаимното разбирателство, взаимодействието, взаимовключването. И може да се докаже само чрез дела, примери, които ще предизвика след себе си.

В крайна сметка ще видим едно просто нещо: различията между нас са необходими и важни. Не трябва да се страхуваме, скриваме, игнорираме или да ги разпалваме. Трябва да ги признаем и да се издигнем над тях към общата картина, към цялото, към обществото, в което контрастите взаимно се допълват, включват се един в друг и създават живо, топло човешко единство.

Днес, в разгара на егоистичната глобализация, има всички условия за това. Можем да променим себе си и по този начин да променим света. Имаме на разположение точна, ясна, проверена методика. Ако я използваме, ще успеем. Ако не я използваме, пак ще се върнем към нея, преминавайки през кръга на страданието. Ако се поизмъчи, егоизмът ще стане по-сговорчив. Само да не страда…

Нашата епоха кабала нарича „последното поколение“. „Последно“ защото вече е способно да сложи край на предишната изчерпана парадигма и да застане на интегралния път.

Но възможността и реалността не винаги съвпадат. Ако пропуснем шанса, децата ни ще бъдат изправени пред същото предизвикателство, но при много по-сурови обстоятелства. Ако все пак се събудим и започнем да действаме, ще бъдем първи в новата история на човечеството.

[279148]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Знаете ли, какво е “ваксинен национализъм”? Когато се разработва ваксина само за себе си, на първо място за себе си. Когато няма общо съгласие заедно да се създаде ваксина за всички, когато всичко се държи в тайна, когато всеки работи, не за бързото възстановяване на здравето на хората, а за политиката, за националните интереси. Това сега съществува в света, така се разработва ваксина.

Защо не се случва следното: да се съберат някъде най-великите човешки мозъци и целият свят да работи само за тях, да мисли само за тях, за да могат колкото може по-бързо да създадат ваксина. Ваксината би излязла десетки, стотици пъти по-бързо, отколкото сега…

[271995]

Filed under: Здраве, Клипове, Криза, глобализация - No Comments→

Когато пътят е в мъгла, първо трябва здраво да се хванем за ръце, за да не се изгубим поотделно. Живяхме с коронавируса една година, време е да си научим уроците. Какво научихме? До какво стигнахме? Разбираме ли какво предизвикателство ни е отправено? Готови ли сме за това, което ни очаква?

Всъщност, научихме много. На първо място осъзнахме, че всички наши основи са нестабилни и ненадеждни. Осъзнахме колко здраво сме свързани и как не искаме да признаем тази връзка. Разбрахме на какво сме способни и на какво не сме. Разбрахме колко струват нашите принципи и ценности и кой ги има.

Все още не осъзнаваме какви промени се случват с нас. В края на краищата, през тази година трябваше значително да намалим изискванията си към живота, летвите и очакванията си. Представете си: поръчвате пълен обяд в ресторант, а получавате салата. Първоначално възмущението ви е огромно, но няма друг ресторант, а магазините в града вече са затворени и не се знае кога ще отворят. С течение на времето продължават да ви сервират салати и неохотно свиквате…

Така е и с коронавируса: въпреки нервите и неприятностите, ние вече малко се успокоихме, поехме удара и „минахме в защита“. Да, ще трябва да продължим да живеем с него, неизвестно колко време, без никакви гаранции за бъдещето.

Пред нас е мъгла със съмнителни просветлявания. Може да се окаже, че 2021 година ще премине през нас още по-чувствително от миналата. Какво ще кажем за нея следващата зима? Ще продължим ли да вървим в неизвестност или малко ще излезем от мъглата?

Струва ни се, че малко зависи от нас. Но от друга страна, има нещо, което зависи само от нас.

Граници на самодържеца

На тесногръдия човек, по принцип, всичко му е ясно. Геният се съмнява дори в основите. Детето не се грижи особено за утрешния ден, защото живее в кръг от светлина – любовта и грижата на близките си хора. Границите на този кръг са много различни. Възрастният човек, напротив, вижда много по-сложна картина.

Кръгът на нашия живот до 2020 година беше ясен и разбираем. Но ето, дойде беда и ни въведе за ръка в един зрял, интегрален свят, където всичко зависи от всички, на всяко ниво, във всяка област. Границите на кръга се размиха, обхванаха планетата, но не изчезнаха и продължават да ни притискат с всякакви ограничения.

Парадоксалното е, че карантината стесни жизненото ни пространство, но хоризонтите, напротив, се разшириха. Преди ние, като деца, бяхме ограничени, но не го забелязвахме. Сега виждаме границите релефно засенчени от пандемията. Тези граници съществуваха и вчера, но не ги забелязвахме. Ясният вчерашен ден ни подведе, а днешната несигурност просто разкрива истината: ние сме ограничени, защото не разбираме законите на взаимосвързания свят. И може би този пласт от реалността все още не ни е познат, но поне започваме да си даваме сметка за него.

Излиза, че за една година не сме се върнали назад, а сме се придвижили напред. Нашата предишна детска увереност беше плод на незнание, на скрити граници на възприятие. Сега, когато те започнаха да се проявяват, ние се чувстваме затворени и в същото време започваме да порастваме, да надничаме от детството.

Пандемията ни показва колко е ограничен човек и колко важни неща са останали извън полезрението му. Невидимата за погледа заплаха проби цялата ни защита и стигна до всички, спря планетата. В резултат на това осъзнаваме  малко по малко, че живеем не само в света, но и в Природата, в нейната неразривно сързана система, в мрежата от нейните сили и закони. И ако човекът се нарича цар на природата, венец на творението, то е дошло време да разберем какво стои зад всичко това. Да разберем не заради спорта, а за да продължим напред.

Преди всичко, нека да признаем фактите. Открихме, че сме напълно зависими от Природата и сме в нейната власт. Нейният „цар“ изобщо не е самодържец и най-накрая започва да го разбира.

Всъщност, станахме не по-ограничени, а по-осведомени. Може би дори малко по-умни. И с цената на това, нашата несигурност е в следващия момент. Така сред мъглата отваряме очи.

Като цяло, истината сама по себе си вече е голямо достижение. Илюзиите се разсейват, падат пиедесталите на догмите и стереотипите, разпадат се митовете – нима това е лошо? Напротив,  чудесно е, подтиква ни да разберем себе си и света, в който живеем. Всъщност, като цяло не знаем почти нищо за него.

И въпросът съвсем не е в това, какво има в центъра на Земята или колко галактики има във Вселената. Ние сме абсолютни невежи в най-важното – в глобалната мрежа на взаимосвързаност, която прониква през всички нива на Природата и през всички нейни части. Ние не знаем за това, което ни свързва извън времето и пространството – вътрешно, неизбежно, системно. Оказва се, че същността ни е убягнала. И това откритие има колосална ценност. То свидетелства за факта, че ние растем и напивайки границите на сегашния етап на развитие, за първи път се докосваме до следващия етап.

Краят на безразсъдството

Всъщност, властта на Природата не е проблем. Проблемът е, че не разбираме Природата, не разбираме как да живеем в нея, как да се свързваме правилно с нейната интегрална единна цялост. Това и е задачата на човечеството, „венецът на творението“ – да изгради между нас такива връзки, които ще позволят да се създаде позитивна връзка с Природата. Неслучайно всички древни учения говорят за това, защото преди хората са били по-близо до  нея и по-добре са разбирали нейните изисквания.

Вярвам, че 2021 година ще разнищи бъркотията в главите и сърцата ни и ще постави тази задача на първо място. Мъглата на несигурността няма да изчезне веднага, но ще разберем как да действаме заедно, за да създадем нови, истински човешки отношения, превръщайки обществото в единно, хармонично цяло, в подобие на самата Природа. Повярвайте, това веднага ще ни донесе голяма радост и облекчение. Защото вътрешно ще се издигнем над водовъртежа от събития, ще  намерим перспектива, ще поемем по правилния курс и ще видим първите резултати.

Най-важното сега е здравия, трезв подход, който няма да позволи предизвикателствата на времето да бъдат замъглени с лъжи и празни надежди. Няма нищо случайно в събитията и няма никакъв шанс да се върнем в детството. Игрите свършиха. Това вече е очевидно и „цялото кралско войнство“ от лъжливи медии няма да го скрие от нас.

Човечеството се чувства изтощено, изцедено като че ли от коронавируса, но в действителност е от лудостта от излишни потребности, които ни лишиха от нормален живот, положителни емоции, участие, разбирателство, истинска увереност в утрешния ден. Някой ден ще си признаем, че до 2020 година бавно полудявахме…

Отрезвяването вече започна. Човечеството, „царят на природата“ се превръща в гол крал пред очите ни. Лъжата постепенно изчезва, измива се от дъжда от проблеми и разкрива истината – раздробен свят, съсипан от егоизма. Остават ни все по-малко възможности да живеем по стария начин и в един прекрасен ден ще се почувстваме голи, лишени от обичайните „дрехи“ от статус, имущество, социална йерархия и дори социално разделение. Кризата изравнява всички.

Тогава ще пробваме други „дрехи“ – взаимно отдаване, топлина, единство. Всичко, което трябва да култивираме между нас още сега.

Без това ваксината няма да помогне. Понеже нямаме работа с коронавируса, а с Природата. И тя няма да отстъпи. По един или друг начин, ще продължи да пробужда човечеството да се замисли: „Какво ми е? Какво лекарство ще ме излекува?“

Това лекарство не се предлага от фармацевтите. Няма лечение за порастването. Трябва да го приемем в душата си.

[277439]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

2021 година е преходът на света от пазарна и информационна икономика към лично и социално сближаване, чак до сближаване над всички граници. Това не е фантазия, а реална крачка в реализацията на естественото развитие на човека – до пълно обединение в системата АДАМ.

[276529]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Пробивът в Капитолия, който и да стои зад него, трябва да бъде пробив в съзнанието: старата система вече не работи, новата не е изградена.

Бомбата на Джокера

Зад външните бунтове в САЩ се крие основното вътрешно сътресение. В своята същност съвременна Америка открива, че вече не е Америка.

Не е тази Америка, която дълго време беше нарицателно име и пример за успех. Днес тя е пример за разделение, което разрязва обществото на две половини, на два ненавиждащи се лагера. Страна, в която преди време живееха заедно представители на почти целия спектър от човечеството, днес пред очите ни се превръща в клоака на раздора.

Американското общество е разделено по цвят, идеология, отношение към живота, културата, образованието и по много други признаци. Хората стават вътрешно чужди, противоположни, ненавиждащи се един друг.

Визуалната картина на този процес беше демонстрирана педи няколко години от анимацията „Лего филм: Батман“, в която град Готъм след експлозия на бомба буквално се разцепва на две и почти пада в бездната. Не остават връзки, мостове, нищо, което поне малко да свързва двете страни. Егоизмът е извън скалата, иска своето и не е готов на никакви отстъпки.

Трябва да разберем: тази бомба сега е поставена под всички нас. Америка показва бъдещето на света, състоянието, до което всички ще стигнем, ако не се замислим сериозно, как да поправим връзките между хората. Днес сме разпръснати на различните страни на барикадата и това далеч не е случайно.

Човешката природа се ожесточава, става безкомпромисна и вместо да създаваме единен, интегрален свят, ние се движим с пълна пара към неговата противоположност – непримирима враждебност, омраза и Голяма война.

Затова останалите не трябва да злорадстват, гледайки Америка „от задните вагони“. Напротив, болно ми е да видя нейното потапяне и нежеланието на лидерите ѝ да се споразумеят помежду си. Когато страната се разпада на части, всяка победа е пир по време на чума. Официалната встъпване в длъжност на новия президент няма да реши нищо. Конфронтацията се изостря и ако днес някой е яхнал гребена на вълната,  само ще нажежи страстите.

В търсене на истината

Няма истина нито в десните, нито в левите, нито в републиканците, нито в демократите. Решението на проблема е на по-висшето стъпало. Истинското единство не се изгражда на нивото на противоречията, а над тях. Неслучайно, наводнявайки мостовете, жителите на Готъм първо строят във височина – още една аналогия, отразяваща грамотен, системен подход.

Но анимациите, разбира се, не се ограничени. А няма надежда за политиците. Затова е толкова важен днешният пример на Америка. Не трябва да го разглеждаме в кривото огледало на медиите и социалните мрежи. Той разкрива пороците на обществото, пороците на взаимоотношенията между хората и подчертава необходимостта от добра, интегрална връзка между нас, благодарение на която да престанем да бъдем чужди един на друг. В противен случай ни чака вътрешен разпад и външно объркване. Днес в Америка, утре навсякъде.

Всичко егоистично рано или късно се изражда. Американската конституция, някога прогресивна, днес разкрива друга страна: няма нито равенство, нито свобода, нито справедливост, докато егоизмът властва. Всички наши „прекрасни“ начинания в крайна сметка разрушават обществото, защото в основата им е едно и също завоалирано желание да се издигнем над другите, за сметка на другите. И дори патетично да го наричаме демокрация, то все пак ни води до задънена улица.

Време е за равносметка: идеалите се разпадат пред очите ни, омразата напротив, се засилва. „Просвещението“ се превърна в тъмна епоха на банково-корпоративната диктатура, стремяща се към световно господство под неолиберални лозунги. Хората се унищожават заради пари и власт.

Винаги е било така, само днес, в условията на глобалния свят окончателният срив също ще бъде глобален. Никой няма да спечели, никой няма да преживее. Старите, познати методи неуморно унищожават системата и не дават нищо в замяна, освен да се предадат на амбициите ба силните в този свят. Човечеството е изправено пред нова степен на развитие, която изглежда като стена, докато не вдигнем глава.

Същността на тази степен е отхвърляне на егоистичните отношения и съзнателен преход към законите на Природата, към принципите на единството, към ново, вътрешно сплотено общество, разрешаващо конфликтите не със сила и принуждение, а взаимно, с общ подем над тях.

За да се изгради такова общество, трябва да се отхвърлят егоистичните догми и навици. Те вече не работят, не помагат, а само влошават нещата. Нуждаем се от нови методи, не изсмукани от пръстите, а основани на здрав разум, насочени към вътрешния подем на човека и човечеството към взаимно разбирателство и мир.

Само тогава ще намерим истината, която ще позволи на всички да просперират.

Откриване на годината

Мнозина биха искали днес Америка да се срине в гражданска война. Мнозина са заинтересовани тя сама да се запали в огън, след като е запалила толкова много пожари в други региони. И това е напълно възможно, защото точно сега запалителите отново взеха властта.

Опасността е реална. Всеки има различни причини, но най-важната – отслабването на Америка, съвпада. В допълнение, южните ѝ съседи отдавна мечтаят да премахнат граничната ограда и ако това се случи през следващите години, разпадането ще се ускори.

Като цяло, падането на великите империи се е случвало неведнъж и винаги е било придружено от брожение в населението, което е изгубило ориентирите си. Древна Гърция, Древен Рим, Древен Египет… Програмата на Природата не се променя. И ето днес американците – както идеологизираните, така и останалите – почти не се замислят по какъв начин да въдворят истински мир в страната и да осигурят достойно бъдеще и надеждна основа за единство. За тях е много по-важен достъпа до държавната хазна, възможността да я поставят в услуга на себе си и на своите интереси.

Всъщност целият свят е в същото състояние. И затова 2021 година ще бъде годината на осъзнаване на злото, на осъзнаване на смъртоносната вреда от нашата егоистична природа и безпомощността пред нея. Каквото и да правим, следваме нейния повод срещу собствените си интереси.

Това откритие ще бъде диагноза, благодарение на която най-накрая ще разберем от какво лекарство се нуждаем и се надявам да го приемем преди да започне агонията.

Какво е това лекарство? Методиката, която ще позволи на обществото да създаде „златна среда“ или според термините на науката кабала, „средна линия“. Нейният смисъл е умиротворение, но не за сметка на слабите. Не лицемерен компромис, а издигане над противоположностите. Не напразна или показна борба срещу егоизма, а единство и равновесие на по-висша степен, където той вече няма да има власт над нас.

На това трябва да се научим и колкото по-скоро започнем, толкова по-добре. Защото ние навлизаме в криза в началото на новата ера, разтърсени сме от родилните болки на интегралния свят. На иврит криза или прелом (машбер) е място за родилки. С други думи, място, където се заражда новия живот. И дори да се ражда в мъки, мъките са различни. Много зависи от нас: готови ли сме да помогнем на раждането или обратното, противопоставяме му се?

Така или иначе, плодът повече не може да остане в утробата, времето му е дошло. Самата Природа ражда ново, единно човечеството и това прераждане, толкова кризисно в нашето възприятие, всъщност е прекрасно. Понеже разбиваме черупката на илюзиите, изхвърляме фалшивото, излизаме на светлина от разделението и разединението, свободни от дребнавото себелюбие и взаимно отчуждение в първото ни истинско единство.

То вече е узряло, готово за нас. Готови ли сме ние за него? Все още не. Процесът в стартиран, а това означава, че не може да бъде спрян.

[276738]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Коронавирусът е айсберга, с който се сблъска „Титаника“ на човечеството. Вирусът е отгоре, на видно място, а „короната“, „пълнежът“ са скрити от очите. Най-важното винаги е в дълбочина. Затова на всеки наш отговор Природата ще има друг въпрос. По-скоро същия въпрос. Вирусът може да изчезне, но „короната“ остава.

От новата година очакваме изцеление, край на пандемията. Сякаш цялата уловка е в „бодливия“ вирус. Като че ли преди него нещата са вървели добре и след него всичко ще се оправи.

Имайки почти година за размисъл, така и не разбрахме, че коронавирусът само маркира основния ни проблем – тотално разединение при глобална взаимосвързаност. И тъй като изводите не са направени, няма да стане по-добре. На всеки наш анти вирус ще има анти анти вирус. Не е важно какъв ще бъде. Важното е, че ще продължим да се хлъзгаме.

Пред нас има финансови, икономически, екологични и секторни кризи. Те ще прииждат на вълни, докато не разберем, че всички са част от една обща беда и че не съществуват отделни решения. Тогава в нас ще се роди нова вътрешна потребност – ясна и проста. Ще поискаме само едно – единство. Такова единство, в което никой няма да бъде забравен и притиснат, в което всеки обича и е обичан, в което всеки има място и работа.

Да, за това единство ще се наложи да се променим. Но няма друг начин. В противен случай сме загубени на тази планета. В противен случай просто нямаме бъдеще.

Край на лъжите

Ваксините са чудесни. Но основното лечение не трябва да бъде на биологично, а на човешко ниво. В противен случай не отговаряме на поставения въпрос, а просто го отричаме. И всяко наше лечение не е повече от болкоуспокояващо.

В действителност изходът от кризата зависи от нас, от всеки и от всички. И повярвайте ми, това е добре. Това е много по-добре, отколкото да зависи от фармацевтичните компании.

Помислете: ако създадем здрави отношение между нас, основани на взаимна подкрепа и взаимопомощ, ако вътрешно се сближим един с друг, лесно ще победим вируса дори без ваксина. Не е нужно много, просто трябва да бъдем достатъчно грижовни и отговорни, за да прекъснем веригата от заразяване.

Това е естествено: ако другите са ми близки като семейство, ще правя всичко правилно заради тях. А те за мен. Дори елементарният социален позитив би победил пандемията и би имал благоприятен ефект върху много други неща.

Защо да чакаме толкова? Ясно е като ден: всичко започва с отношенията между нас. Именно те определят живота ни. Те, а не вируса. Те, а не правителството. И докато не бъдат поправени, разрушителните процеси ще продължат както обикновено, прекъсвайки връзките и принуждавайки ни постепенно да деградираме – до средновековни смутове, до пост апокалиптични пещери.

Не, не ви плаша. Констатирам. Науката кабала точно е прогнозирала и глобализацията, и това което ще последва, ако не отговорим на основния въпрос на настоящия етап на развитие – въпросът за единството.

До момента този въпрос дори не е поставен на дневен ред. Засега само печелим време, забавяме катастрофата. И в същото време предизвикваме поредица от нови удари, които подобно на египетски наказания вече са подредени пред нас. Тези бедствия по един или друг начин ще засегнат всички, безмилостно ще обиколят човечеството. Но задачата не е в това. Те са предназначени „само“ да разбият сърцето на Фараона, да пробият нашата егоистична броня и да ни издигнат към единен свят.

Защо не сега? За какво е тази агония?

Досега или игнорирахме нещастната перспектива или примирено се съгласявахме с нея. Казвахме: „Дори и да е така, как да отговорим на това  предизвикателство? В крайна сметка то изисква общи усилия, взаимодействие, истинско участие – всичко, на което не сме способни…“

В действителност това е само жалко усукване от страна на егоизма, който не иска да загуби властта си и ще ни доведе до гибел, ако не спрем да го слушаме. Всеки ден той ни обещава, че „още малко“ и всичко ще бъде добре. Ще поседим под карантина, ще издържим локдауна, ще се ваксинираме… „Само не гледайте навътре, не се опитвайте да се докоснете до същността“, – ни казва той. Всъщност въпросът е, че той е виновен за всичко. И с него, под неговата власт нищо няма да е добре.

Време е да разкрием тази лъжа. Стигнахме до границата, отвъд която е невъзможно повече да живеем така. Самите ние плодим вируси на разединение от всякакви видове и нива и сами ги изпращаме един на друг по всички достъпни канали. Дълбоко в нас всичко е прогнило, всичко е разядено от отчуждението.

Затова единството е нашата основна ваксина

Тя се инжектира не на всеки поотделно, а на обществото като цяло. Тя действа между нас и в това е силата ѝ. Свързвайки се вътрешно, ние пренастройваме цялата система към разпространение на позитивното, към интегрална връзка, към цялостно разнообразие. И по този начин сами разрешаваме всичките си проблеми.

Нека да го наречем общо поле на добри отношения. Или просто семейство. Не става въпрос за името, разбира се. Трябва само да го разберем, да го почувстваме. Като начало да почувстваме необходимост от това още сега. Така ще съкратим пътя към израстването, който може да бъде много дълъг и много труден.

Фина пренастройка

Възрастният човек се различава от детето по това, че е в състояние съзнателно да участва в своето развитие, избягвайки крайностите и препъникамъните. Израстването не е просто растеж, а ново качество.

Например технологията, която преди се развиваше в „широчина“ и „количество“, инженерите се учеха да строят машини и колкото по-големи бяха те, толкова по-големи задачи решаваха. Дори радиотехниката и електронните компоненти се подчиняваха на това правило в зората на съвременната епоха. Но след това се появи съвсем различна, качествено нова техника, и „чуковете“ отидоха в миналото. Мощността и ефективността днес зависят от технологии, които понякога са недостъпни за окото.

Помня, че първите ми книги бяха отпечатвани на големи „бумтящи“ печатни преси. В днешно време типографското оборудване изглежда по съвсем различен начин. Същото важи и за фотографията, която почти изцяло се премести на цифрова платформа.

С една дума развитието ни води към ново качество, към нещо „по-фино“, деликатно и в същото време притежаващо несравнимо по-голям потенциал. Това се отнася и до човешкото развитие: светът днес преминава към „крехка“ зона, където качеството на връзката между хората определя всичко. В резултат на това сега зависим не толкова от „масата“ на системите и механизмите, които обезпечават „техническото“ съществуване на съвременното общество, колкото от полето на нашите отношения. То е главното, всичко останало са производни.

Това поле обаче е пропито с отрова. Между нас цари негативизъм, ние се заразяваме взаимно с равнодушие, злоба, омраза, нашите пориви, мисли и желания създават язвителна атмосфера на напрежение, раздори и разпад.

И затова при нас всичко става не както трябва. Такава е спецификата на епохата: на хората им липсва близост, топлина, искрено внимание, подкрепа. Вместо самореализацията да бъде в името на другите, заедно с другите, ни се предлагат животински удоволствия, фалшиви цели и мизерни отдушници. С всеки изминал ден в нашия живот остава все по-малко от истински човешкото.

Къде ще ни отведе това? Ясно е къде. В крайна сметка ще останем с празни обещания, а егоизмът ще нарасне до гигантски размери и ще стане наш общ гроб с прощална епитафия: „Поне нещо общо“.

Това, което се случва сега е само началото. Ние сме такива, каквито бяхме. Ваксинираме се от „короната“, но как да се ваксинираме от самите нас, от Фараона в нас?

С него можем да приключим само заедно. На първо място трябва да поправим корена на всички проблеми – връзката между хората. Това ще бъде новото качество, което ще промени всичко.

И на първо място на това е способен нашият народ – народът на Израел. Само ние познаваме цялата горчивина на враждата и сме се научили да установяваме мир над противоположностите. Само ние имаме и болестта, и правилната диагноза, и вярното лекарство. Не митична панацея, а методика за истинско обединение. Колкото и да я отхвърляме, в крайна сметка всички останали „опции“ ще се окажат илюзии и ще се наложи отново да я преоткрием за себе си.

А дотогава ще продължат да ни заливат вълни на кризи и сътресения. Понякога слънцето ще наднича иззад облаците, понякога ще ни се струва, че работата е безнадеждна, но течението ни носи някъде надолу и няма откъде да чакаме помощ…

Всичко това е егоизмът, обещаващ златни планини и обричащ ни на смърт.

И все пак трябва да помним и разбираме: лекарството е в нашите ръце, в нашите сърца, в мъдростта на единството, която се предава през поколенията, за да я предадем точно днес на цялото човечество. То и е отговорът на въпроса на самата природа, от който вече не можем да се скрием.

[276567]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Израел днес, Криза, глобализация - No Comments→

Какво ни очаква през 2021 година? Какви ще бъдат новите заплахи и ще видим ли светлина в края на тунела?

[275803]

Filed under: Здраве, Клипове, Криза, глобализация - No Comments→

В навечерието на Нова година е обичайно да се обобщават резултатите от изминалата година. 2020 ще остане в историята като символ на епидемията от коронавирус, която обхвана целия свят.

Освен това годината беше богата и на други събития: войни, граждански вълнения в различни части на света, природни бедствия, обширни горски пожари в Калифорния и Австралия, икономическа криза, ужасно нарастване на безработицата по целия свят.

Въпреки това аз, като кабалист, мога да оценя изминалата 2020 година като най-прогресивната в близката история. В края на краищата човечеството започна да се отърсва, да се освобождава от безполезните навици: от преследването на пари, развлечения, ресторанти – от стремежа да се насити с удоволствия и да не мисли за нищо друго.

И тогава природата ни зашлеви шамар, принуждавайки ни да спрем. Нямахме друг избор, освен да спрем надбягването и да се приберем у дома. Епидемията ни принуди да се уединим и да се замислим за живота си или поне да оставим старите си навици. И това е добре, защото човечеството бе принудено да премине от живот в преследване на пари и власт към друго време, към нови ценности.

През тази година успяхме да го направим, макар и не по собствен избор, а по заповед свише. И в този смисъл коронавирусът наистина ни направи голяма услуга и днес сме в съвсем различно състояние. Закрихме много бизнеси, от които нямаше никаква нужда.

Спряхме да тровим и унищожаваме природата, да изсичаме дървета, да унищожаваме животните, поне драстично намалихме щетите. Земята започна малко да се възстановява след опустошенията, на които я подложихме през последните десетилетия.

Много се надявам, че тези положителни промени ще продължат. Епидемията няма да отмине просто така, защото тя не е катастрофа, а огромна помощ от природата. Казано е, че „Твореца ни лекува със своите удари“. А епидемията от коронавирус беше лекарството за нашия хипертрофиран егоизъм. Затова много се надявам, че ще си направим правилните и полезни изводи за по-нататъшното ни развитие.

От програмата “Свят” , 27.12.2020

[276154]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

За да коригирате системна грешка, трябва да нулирате настройките. За да започнете нова глава, трябва да обърнете страницата. Това беше направено през двадесетата година. И това е само началото.

Момчето играе на двора с приятели, забравяйки всичко на света. Но изведнъж излиза майка му и го прибира вкъщи, за да си подготви домашните. В този момент то изпитва неописуемо чувство на досада и объркване – животът му е бил спрян в разгара си.

Това беше състоянието на човечеството през 2020 година.

Светът на пауза

Миналата зима чухме за първи път за нов вирус, поразяващ дихателните пътища. Оттогава дъхът на човечеството стана конвулсивен и накъсан: държавите въведоха карантини и локдауни, цели сектори на икономиката бяха парализирани, други действаха в кризисен формат. Безработицата нарасна рязко, културният живот едва тлееше.

Трудно е да си припомним по-трудна година след Втората световна война. Човечеството се чувстваше като нещастно дете, което беше отлъчено от игрите. Но нека погледнем на всичко това през очите на майката.

Ако променим гледната точка, в нашата история не е имало толкова полезна, лечебна, оптимистична година. Тя спря света по пътя му да се срине и отвори нови перспективи, които предстои да осъзнаем. Тя демонстрира универсалната връзка, посочи социалната природа на всички наши проблеми, призова за реална равносметка и за преразглеждане на ценностите.

Без коронавируса щяхме да продължим да се забавляваме по детски в егоизма си, игнорирайки всички предупреждения. Но сега, независимо дали ни харесва или не, животът придоби ново, смислено измерение. Той изисква от нас взаимна отговорност, да не се ограничаваме само до моментното, да се измъкнем от „черупката“ си, за да видим общия план. Животът представя предизвикателства, с които не можем да се справим сами. Той разкрива значението на общността, в която живеем всички. Оказва се, че без висококачествени, човешки, интегрални отношения, тази общност не може да реши нищо правилно.

Но откъде можем да вземем тези отношения? В края на краищата, в продължение на десетилетия сме свикнали с потребителския индивидуализъм, омаловажавайки самата същност на всичко човешко.

В резултат на това се случва нещо прекрасно: ние неволно започваме да мислим. Ерата на меркантилното изчисление и сляпата вяра се заменя с ерата на разбирането. И това е страхотно. Вирусът ни кара да мислим за това, което наистина има значение в живота. Той разкрива слабостта и окаяността на системите, които сме изградили, показва задънената улица, в която се намираме, след като сме изчерпали всичко добро и лошо в себе си.

Подсъзнателно вече сме се съгласили да гаснем бавно, бягайки като мишка в колело, докато остареем, и ние, и децата ни. Но не ни се получи! Короната спря колелото и спря света. Паузата е събуждане, изплуване, излизане на светло, свобода. Ограничавайки, пандемията в същото време ни освобождава.

Разбиване на сърцето

Преди пандемията ние упорито и самоотвержено живеехме живота си с „предписани“ средства, живеехме по „щатно“ разписание, мислехме и чувствахме по стандартни модели. Въпросите “защо?”, “за какво?” не бяха на дневен ред. Всичко течеше от само себе си, като детска игра в двора.

Днес, гледайки през прозорец вчерашния ден, мечтаем да се върнем там възможно най-бързо. Но този двор вече го няма. И тези игри вече няма да ни доставят предишното удоволствие. Въпросът тук не е в „короната“, а в самите нас. Растяхме, израствахме – и неусетно пораснахме. Може ни малко, но достатъчно за качествен скок. Коронавирусът просто прояви това, което е поникнало в нас отвътре.

Пандемията донесе преразглеждане на всички сфери на живота: от какво всъщност се нуждаем? От какво трябва да се откажем? Какво трябва да променим? И най-важното, с какво си струва да напълним живота си, за да е щастлив и да има смисъл?

Това са въпросите, пред които е изправен човекът и човечеството. И въпреки, че ние обикновено отхвърляме тези „дреболии“, те не изчезват, а напротив, разбиват ключалките, проникват в сърцето.

Младите поколения – зет, алфа, както и да ги наричат ​​- вече не знаят какво да правят със себе си, какво да правят за душата. В нашия свят им е тясно и задушно, но не намират нищо друго и са принудени да играят по старите правила. Те са естествено привлечени от виртуалността, но тя не е панацея, а само една от илюзиите.

Всички се лутаме в преходния период, все още не сме готови да си признаем какво се случва, все още пренебрегвайки изискванията на майката природа. В неравностойно положение, лишени от любимото ни забавление, ние се борим с нейните призиви, стремим се към двора си.

Но уроците са на масата и не са научени. Затова надеждите за успокоение са напразни. Все още не сме се научили да живеем добре един с друг, за да можем заедно да влезем в новия свят.

Жажда за разбиране

За да не ни разочарова светът извън нашите прозорци през 2021 г., трябва да влезем в него по по-различен начин, отколкото през 2020 г. Не можем просто да се разделим с отминалата година и да забравим за нея като за лош сън. Всъщност разбрахме много неща: какво представляват нашите правителства, колко изкуствена е икономиката ни на излишъци, колко нагло ни заблуждават медиите и корпорациите.

И това е естествено, защото живеем в напълно егоистично общество, храним се с негативизъм и отричаме самата възможност за истински човешки отношения между хората.

Първата сериозна криза показа, че такова общество не е жизнеспособно. Ето защо майка ни ни прибра вкъщи – време е да научим уроците за бъдещето. Нека да погледнем през другия прозорец навън – в света, който е назрял.

На първо място, този свят възпитава човека и правилно го интегрира в общността, за да може той да разкрие своя потенциал в полза на всички. В този свят добрите ни отношения са по-ценни от всичко останало, защото гарантират щастието на всеки и на всички заедно.

Днес, застанали всеки в своя ъгъл, ние копнеем за предишното общуване, за всички наши „игри на двора“. Но в тази носталгия постепенно се очертава нещо ново: не ми липсва просто работа или игра – имам нужда от самата връзка. Няма значение дали съм общителен или необщителен по природа. Вглеждайки се в себе си, ще открия непознат дотогава копнеж за взаимно разбирателство, за взаимно участие, за зрели, позитивни взаимоотношения, за разбирателство с другите.

Защото всъщност не можем да живеем без другите. Никой не може. И сега, гледайки ги от висотата на изминалата година, усещаме нуждата от нещо по-висше между нас. Това желание неизбежно нараства в нас и вече не се нуждае от животинска, а от човешка храна, от близост на сърцата, без „карантинните“ ограничения на егоизма.

Така израства човекът – чрез подсказки и контрасти. В годината на нулиране природата „хитро“ разкри две противоположности в нас и сега ние самите трябва да издигнем значението на единството над разделението. Тя няма да го направи вместо нас.

Не случайно пандемията ни залива с вълни, състояния, възходи и спадове. Днес ни се струва, че краят вече е близо, но това е само рецесия преди новия скок. В крайна сметка, причината за нашите проблеми остава – все още сме чужди един на друг, кавгите ескалират, омразата расте.

Ето защо, борейки се с коронавируса през новата година, ние отново и отново ще се изправяме пред собствената си природа, пред необходимостта да се грижим за всички и желанието да отпратим всички надалеч.

Можем ли да изберем първото и да не си падаме по второто? Можем ли наистина да свалим маските и да отворим сърцата си за другите? Поне малко, за да предизвикаме промени, които в крайна сметка ще обновят системата на нашите отношения в семейството, в обществото, в държавата, в света. Именно това, а не ваксината, ще бъде истинското лечение. Природата изисква единство.

Междувременно засега тя ни показва, че старата тенденция за вечен раздор е приключила. Тези отношения ни доведоха до задънена улица и ще останем там, докато не ги изоставим. Това, което беше печеливша стратегия вчера, днес води до поражение.

Време е да сменим курса. В новия свят силната вътрешна връзка ще бъде основното условие и мярка за успех на всички нива. Без такава връзка всичко ще се разпадне, ще останат само руини. Осъзнавайки това, ще се научим да използваме двете сили, двете противоположности в себе си само за нуждите на единството. И тогава ще успеем.

За това бяхме „нулирани“ – за да можем по-лесно да осъзнаем проблема си и да започнем да го решаваме.

Предполагам, че 2021 г. няма да бъде повратна точка. Но нека се превърне в година на осъзнаване и да ни въведе в потока на интегралното човешко развитие. Важното е да не забравяме, че има неща, които никой няма да направи вместо нас.

 [276208]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Навлизаме в 2021 година, която ще ни разкрие колко затворен е светът, свързан в една система, всички страдат заедно и затова решението също трябва да бъде общо.

Всичко това ще се разкрие през 2021 година, която ще стане годината на прозрението за човечеството. На всеки ще стане ясно, че е невъзможно да успее, използвайки егоизма си. Напротив, целият успех зависи от това, доколко разрушаваме разделящите ни егоистични прегради.

Доколкото успеем да го направим в десетките, ще окажем влияние върху целия свят. И целият свят ще започне да усеща, че достатъчно е пилял пари за въоръжаване. Единственото, в което си струва да се инвестира, е обединението на хората. То е панацея за всички болести.

Няма да има нужда от никакви ваксини и лекарства против вируса. Защото това не е епидемия от коронавирус, а епидемия от глобален егоизъм, който се разкрива в света. И срещу тази болест има само едно лекарство – нашето обединение.

От урока на тема „Смирение“, 30.12.2020

[276189]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Реплика: Наближава 2021 година. Наричат я година на изключителната несигурност.

И  тук има много предположения каква ще бъде. Борба за ваксини и колко човека ще се съгласят да бъдат ваксинирани. Пропастта между бедни и богати ще се увеличи,  ще се установяви нов световен ред.

Ще нарасне напрежението между САЩ и Китай, компаниите ще бъдат въвлечени в търговски войни, ускоряване на цифровата революция, светът ще стане труден за подем. Туризъм, полети – няма да ги има или ще намалят.

Има още и предсказание на Бил Гейтс, че ще бъде по-добре: ще бъдем по-добре подготвени за пандемията, светът ще стане по-добър, ще лекуваме болестите, диабета и така нататък. ”Аз съм оптимист” – казва Бил Гейтс.

Какви са вашите прогнози за 2021 година.

Отговор: Ако човечеството е такова, каквото го иска Бил Гейтс, то не виждам нищо хубаво в това. Така говори техничар, който изобщо не разбира посоката на развитие на човечеството. И какво от това, че ще се обзаведем с още някакви технически дреболии? И какво от това?

Въпрос: А каква виждате вие тази 21 година? Каква ще бъде според вас?

Отговор: Аз мисля, че това ще бъде първата година на отрезвяване от всякакви мъгли, в които сме се обвили и най-накрая ще започнем да разбираме, че и ваксината няма да ни помогне, и никакви трикове – да седим в изолация или още нещо. Ще ни помогне вероятно, само ако се променим и разбрем, че всъщност, този вирус е по-умен от нас.

Той е призван да ни издигне на следващото ниво на отношение към природата, за да започнем да мислим, как можем наистина да преминем правилна ваксинация. Тоест, как можем  да достигнем състояние, когато няма от какво да се страхуваме, няма къде да бягаме, просто трябва да живеем правилно. Това зависи само от нашето отношение един към друг.

Ако достигнем състояние, в което хората ще се отнасят един към друг с добри чувства, ще намерят от къде да ги вземат, как правилно да ги използват, това ще бъде нашата най-голяма победа над тази зла природа на егоизма, който е в нас. Тогава ще получим правилната ваксинация.

Въпрос: Значи вие мислите, че през 2021 година тази стъпчица ще бъде направена?

Отговор: Мисля, че ще започне постепенно да се проявява.

Въпрос: Мислите, че изходът е само един, нали?

Отговор: Изходът е само в правилното сближаване на хората един с друг. Да намерим какво ще намали разстоянието между нас, да се освободим от егоистичния вирус, който ни отблъсква, разделя, можем само, ако започнем над вируса да създаваме положителни чувства. Положителни чувства, само тогава. И ако това започне да се усеща в човечеството, то, разбира се, това е най-краткият път към правилното ваксиниране на населението на Земята.

Въпрос: Поне малко през 2021 година ще направим ли тази стъпка?

Отговор: Надявам се, че ще има някакъв обрат. Виждам го.

Реплика: Ако няма, тогава всички тези ужасии, за които е написано: войни, напрежение между САЩ и Китай…

Отговор: В действителност това, което се случи в света, е много интересно. Средствата за масова информация сами се натикаха в ъгъла. Те вече не са средства, не са масови и не са информация. И никой не им вярва, и никой  не ги поглежда. Тук е написана лъжа и там е написана също лъжа, и така нататък. Никой нищо не гледа. И ако те все пак объркват населението, това объркване не е в тяхна полза.

Въпрос: През носа им ли ще излезе?

Отговор: В крайна сметка, да.

Въпрос: Вече се вижда, нали?

Отговор: Да. Затова не мисля, че тези заплахи – Америка, Китай изобщо са нещо, от което милиардите хора се интересуват. Милиардите, в резултат на тази божествена пандемия, на този божествен вирус, искат да намерят все пак някакво успокоение.

А то ще бъде в новото бъдеще. Затова политиците като цяло приключват. И всичките тези международни организации – на всички вече е ясно, доколко всичко това е пропито с такъв дребнав егоизъм.

Въпрос: Тоест, търсенето на това успокоение за милиардите хора ще се увеличава и увеличава, нали?

Отговор: Търсенето на успокоение ще бъде не чрез политика, не чрез банки, не чрез някакви предприятия, не чрез правителства, не чрез всичко това. Всички тези егоистични системи на практика са се изчерпали.

Въпрос: Какво ще стане?

Отговор: Осъзнаване на отсъствието на всякакви системи за правилно управление. И от друга страна, никой няма да даде право на никого да властва неправилно. Ето такъв вакуум ще се създаде в света.

Въпрос: И до какво ще стигнем?

Отговор: До това, че никой няма да има възможност да управлява.

Въпрос: Кой ще ръководи хората?  Досега ги ръководеше правителство, пресата.

Отговор: Мисля, че обществото ще се стреми към някаква малка феодална система. Всеки ще търси за себе си някаква работа от ден за ден, която да му дава възможност да съществува, да получава необходимото. И в крайна сметка това ще ни доведе до установяване на нови връзки.

Тогава ще се появи необходимостта от тази добра, необходима връзка между хората. Аз мисля, че това ще започне именно отдолу. Именно защото сега възниква много интересен нихилизъм в целия свят. Това е интересно време.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман, 14.12.2020

[276033]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→