Entries in the 'Криза, глобализация' Категория

Слабостта на силните

Стотици страни подкрепиха независимо разследване на Световната Здравна Организация в периода на епидемията. Америка повдигна тежки обвинения към СЗО и Китай, а Тръмп нарече СЗО китайска марионетка. Китай,  от своя страна, удари “активиста” на протеста,  Австралия, с мита върху ечемика и спиране на вноса на говеждо месо.

Здравето, политиката и икономиката се разбъркаха в котела на коронавируса, разкривайки конфликти, които до този момент се премълчаваха. Започнаха ли търговските  войни на световната сцена?

Разбира се, че започнаха и то не днес. Всяка страна налага определени ограничения, квоти, мита за продукти от различни видове, преследвайки интересите на различни кръгове, а понякога дори и на собственото население..

В сегашната ситуация един от големите играчи – САЩ, се опитва да намали износа на друг голям играч – Китай. Няма да разбера кой е прав. Като цяло, няма прави, докато всеки мисли за себе си. Правота може да има само в стремежа към общи интереси, а това е следващият етап.

Затова не става въпрос за Китай или за Австралия. Работата е само в нашия подход към разпределението на общите природни ресурси и техните  производни. Грубо казано, всеки държи на своето и се опитва да извлече от него максимална полза. И тъй като всички са егоисти, всички търговски връзки се заплитат в кълбото на егоистичната световна икономика, която работи не за благото на хората, а за благото на портфейлите. Само не ми приписвайте веднага “комунистически” мироглед, просто говоря за очевидното.

В резултат на това, въпреки излишъка от природни ресурси, необходими за нормален живот, ние ги експлоатираме с диви отклонения. Световната икономика произвежда баснословно количество ненужни стоки и услуги, които тровят въздуха и почвата, предизвикват болести, изхвърлят се на боклука, от детството водят човека към безкрайна надпревара за статус, докогато в съседство, буквално от “другата страна на пътя”, милиони са лишени от насъщно необходимото и умират от глад. Въпреки прогреса, лозунгите и благотворителността, нищо не се променя. Това е създадено от самата човешка природа.

Но промяната вече започна. Пред очите ни се случва осъзнаване на злото, разобличаване и разрушаване на системата, която преди беше прогресивна, а сега само задържа развитието. Тя ще продължи още известно време, ще позволи на Тръмп да насочи американската икономика към нови релси, но дните ѝ са преброени. Тя не отговаря на нуждите на глобалния свят, защото е изградена върху егоизма на силните. И вредата от нея е повече  от ползата.

Това още не е агония, а залез: виждаме как Америка неистово се опитва да си върне икономическата независимост, дадена за откуп на Китай, а Китай, превръщайки се в гигантски световен износител, открива обратната страна на медала: всички зависят от него и той също зависи от всички.

Никой обаче не се нуждае от истинска война. Търговските битки засега ще продължат в обичайния режим, с нарушаване на китайската тенденция към разширяване.

Най-доброто, което може сега да направи Китай, е да демонстрира на света, че доброто единение на хората е полезно за всички, стабилизира обществото и икономиката, намалява натиска върху природата, разплита възлите на проблемите, вместо да ги затяга.

Само това ще намали напрежението на анти – китайската кампания. В глобалната криза примерът за реално равновесие и единство, без победители и победени, ще надделее над всичко. Светът, разкъсан от противоречия, се нуждае от истински мир.

[265163]

Грешката на еколозите

Остава впечатлението,  че Израел е сложен на котлон и добре го сваряват. Въпреки, че не помним такова нещо, не сме и учудени. Учените отдавна вече съветват да свикваме с екстремните природни условия. По данни на професор Ури Шейнас от университета в Хайфа, ръстът на средните температури в Израел почти два пъти превишава общите световни темпове.

От момента на началото на замерването от преди два века е фиксирано повишаване с два градуса. До края на това столетие, казва професор Шейнас, целият Израел ще се превърне в пустиня. Обичайната температура днес в Беер-Шева (град в южен Израел) ще стане обичайна в Галилея (град в северен Израел).

Много се надявам учените да грешат, но засега всичко свидетелства в тяхна полза. Крайностите нарастват. Още повече, че природата няма „стандартно“, „типово“ състояние. Глобалното затопляне само по себе си не може да се нарече отклонение от равновесието, макар че за човечеството може да се окаже смъртоносно предизвикателство.

Има и друг ракурс, който позволява да се погледне на случващото се от по-широк ъгъл.

Еволюцията далеч не е хаотична и спонтанна. Милиарди години е вървяла от простото към сложното чрез неживата, растителната и животинската природи, докато не е създала човека в неговия сегашен вид. Фактически се намираме на пика на процеса, макар морално все още да не сме готови за това и да не искаме да осъзнаем своята роля.

Защото колкото си по-голям си, толкова по-голяма е твоята отговорност. Много е трудно да се примирим с това, че именно човекът, като най-висше произведение на природата, е нейното „мерило“ и основен фактор за промените в нея. Така или иначе, всичко се извършва във връзка с човека, в зависимост от темпа на неговото развитие.

Ако човек иска и на него, и на флората, и фауната да бъде комфортно да живеят на планетата, ако се стреми да уравновеси средата на своето обитание, той настина е способен на това. Само че, съвсем не така, както мислят еколозите.

Природата откликва не на замърсяването, а на замърсяващият. Не на резултатите от нашата дейност, а на самите нас. Човекът е нейна неотделима част, развитието на която още не е завършено. Ако човекът започне правилно да участва в процеса, ще включи верига от позитивни промени.

Как? За това е нужно да се влеем в природата, да се интегрираме с нея. Не на примитивно, пещерно ниво, а на социално. Трябва да станем толкова интегрални и глобални, каквато е тя.

Човечеството като че ли вече се е превърнало в глобално село, но само „технически“. Вътрешно то е разпокъсано, още доузрява до степента на общи взаимовръзки. Дисбалансът между вътрешното и външното, между „състоянието на умовете“ и „състоянието на душите“, между всеобхващащата природна система и разпокъсаните човешки отношения, предизвиква бедствията и катаклизмите.

Вместо да води неравна борба със себе си за спасяване на околната среда, трябва да се заеме със себе си. Това съвсем не означава да се „пречупи“ човека, за да върви въпреки своето естество. Разбира се, че не. Всеки е уникален. Всеки се ражда със своите качества. Същността е в друго, в това, което е между нас.

Нужно е да поправим само връзката. Само това, което днес неправилно ни свързва, а утре обратно – създава в обществото хармонични, балансирани, интегрални отношения. Самата тенденция, самият интегрален принцип, встъпвайки в права, ще започне да поправя дисбалансите на всички нива, придавайки на всеки усещането за мир и съгласие в обществото и в цялата природа.

Такава е ролята на човека в общата система: от най-висшата степен еднакво можем да разклатим и да уравновесим всички останали нейни нива.

Нека да го направим правилно. Иначе наистина ни очаква пустиня, включително и социална. Ако не пораснем, няма да видим добро. Природата има огромни възможности да ни принуди „да разберем“ и тя ще се възползва от тях. Та ние сме нейни деца и тя няма да ни позволи напразно да изгаряме своя потенциал и нейните ресурси.

[265104]

Варвари  в дома  

Досега природата се опитваше да се защити от нас. Сега  продължава в настъпление.

„Носителите на смъртта нямат жалост дори към себе си. Някога те съсипаха своята планетата и оттогава изцеждат сокове от нови светове, унищожавайки ги един по един. Внимавайте  вселенски замърсители, пазете се от земляните.“ (От галактическия епос)

Всъщност все още сме далеч от вселенското ниво. Но сме овладели напълно разточителството в планетарен мащаб. То е наше, родно. Вече има гигантски опашки в Ikea и McDonald’s. Вълните вече се стичат до обетованите брегове със стелажи и каси. Шопингът обновява! Шопингът  вдъхновява! Особено след няколко седмици въздържание. Здравей свят, липсваш ни, искаме да те довършим!

Маските все още не са свалени, но очите вече горят. Човек гордо се отъждествява с това, което е в състояние да купи, да консумира, да яде, да изгори. Ако му отнемеш тази възможност, какво ще остане от него?

Киселинни реки в пластмасови брегове

Природата ни се струва беззащитна, несподелена. Не я чувстваме като сложна система, като жив, дишащ организъм, не можем да усетим нейния пулс, нейните ритми, цикли, нива, включително нашия собствен. И въпреки, че се храним от нея, егоизмът заслепява очите и сърцето ни, разкъсва връзката с Майката и се затваря в себе си.

Няма да чета екологичен морал. Планетата не може да бъде спасена със „зелени“ протекции – тя е разрушена от нашата природа. Затова не можем да защитим природната среда, докато не поправим човешката.

Ако се върнем към фантастичните аналогии, цивилизацията рискува да бъде въвлечена в глобална война с природата, описана от Хари Харисън в романа „Неразрушимата планета“. Сюжетът е поучителен: от няколко поколения хората водят ожесточена, безнадеждна битка с враждебна, мутираща среда, докато най-накрая не  достигне до някого, че проблемът се крие в самите тях  и че яростният антагонизъм на околната среда може да бъде спрян  просто чрез промяна на вътрешното отношение към нея.

Трябва да разберем: вирусите и другите бедствия вече „чакат на опашка“, вече “са сложени в пълнителя“ на природата заради нашето егоистично отношение към всички нейни нива. Въздух, вода, земя, флора и фауна – опитахме навсякъде, навсякъде сложихме ръка. Нашият девиз е преразход на всичко. Нима така човекът – истинският човек – трябва да се отнася към своя дом?

Представете си, във вас се вселява безмозъчен, нарцистичен младеж и започва да чупи мебелите, да къса тапетите, да изпразва хладилника, да отравя водата, да чупи стъклата, да прави пакости, просто защото му харесва. А сега разберете: природата ни изтърпя повече, отколкото сме могли да заслужим, дори и ако  го бяхме обмислили. Младежът не иска да порасне, въпреки че е пораснал толкова, че е му е тясно в къщата. Той има глава, но изобщо не я използва по предназначение.

Ирационализмът на случващото се вече излиза от всички пукнатини, като трева под  рушащ се бетон. Учим децата да не изхвърлят, но самите ние замърсяваме безразсъдно. Законите за оздравяването се приемат, а природата се влошава. Възобновяемите енергийни източници служат като смокинов лист за нефтената, газовата и пластмасовата промишленост. Министерствата по опазване на околната среда по същество само регулират нейното замърсяване. Спомнете си, както при Оруел: Министерство на мира, Министерство на истината, Министерство на изобилието, Министерство на любовта … Това е всичко за нас днес.

Учените правят песимистични изчисления – колко е остава на човечеството, докато не се задуши със собствените си ръце. Но природата ще се разбунтува още по-рано.

Ами ние? Виждаме накъде отиват нещата. Да, малко ни е болно и срамно от тази картина. Но варварството ни е в кръвта и не е по силите ни да спрем. Защото трябва да си купим  нови маратонки, кухненски робот, диван. В най-лошия случай хамбургер с всичко, което се предлага към него или семейна пица. Между другото, имате ли дребни за доставчика?

И след това трябва да караме коли, да летим на самолети, да плаваме на кораби. Не можем просто така да се откажем. Не можем да живеем без всичко това – освен в период на изолиране  от природата …

Такива сме създадени.

От кого? От нея!

Така че защо природата ни изигра толкова жестока шега? Защо тя е заселила с варвари къщата си, знаейки, че накрая ще я разбием на парчета, учудвайки се на собственото си веселие?

Спасяване на замърсяващите

Разбира се, първоначално природата не е изпитвала никакви илюзии за наша сметка. Тя обаче не диктува посланията си към нас, както диктуват на първокласниците какво да пишат в тетрадките си и не ни принуждава със сила да постъпваме правилно. Природата предлага само да помислим –  онези, които са узрели. Да мислят  според нейните категории, според нейните ориентири. И да, вече сме съзрели.

Първият извод е ясен: на първо място, да почистваме от замърсяването не Земята, а самите нас. Защото в нас няма живо, чисто място. Нашите отношения са замърсени от наложените „стойности“ на пластмасовите синини. Разяждащата смес от пари, медии и политика, настояваща за лоши идеологии, оставя слузести петна в умовете и душите.

Вдишваме лъскав боклук, слагаме гнили печати, безсрамно фалшиви по отношение  един към друг  и към природата. В нас не е останало нищо искрено, освен, може би, неизбежното желание към хладилника. Ако мислите, че е прекалено, намалете топлината с  няколко градуса. И без това не е добре, нали?

Така че, за да не се плъзнем към сценария с неукротимата планета, ще се наложи да се заемем с нас,  с нашата природа. Само така ще можем да поправим природата  около  нас.

Това самоочистване няма нищо общо с проповеди и задушаваща социална реклама. Това, от което се нуждаем, не е нещо, което смекчава тъжния край, а онова, което наистина предотвратява, – здравословна, трайна връзка на човешкия, а не на потребителския формат.

Само с общи организирани усилия можем да омекотим острите ъгли на индивидуалния егоизъм, да го направим по-интегриран, съпричастен и отговорен. Само заедно ще издигнем представата си за света от нивото на тесните лични искания, изобразяващи фалшива, порочна реалност, до нивото на универсалните човешки интереси. И тогава ще направим това, на което днес сме неспособни – ще спасим себе си и Земята.

Това трябва да бъде голяма, съсредоточена, колективна работа. Не можем просто да се върнем от изолацията към предишните ни дела. Всички наши дейности, всички наши усилия трябва да се стремят към обединение, взаимодействие, взаимно участие, към състрадателно общество, което ще пренесе своята емпатия към околната среда.

В общия дом просто не може да се живее по различен начин. В дома на единната природа ние също трябва да станем единни, за да я разберем, за да се разбираме с нея. Това преобразяване, на първо място, вътрешно, ще обхване целия ни свят, ще ни покаже неговите закони, ще подскаже как да поддържаме баланс в неговата интегрална система. И това ще бъде истинската задача на Човека, короната на Природата.

Тук обаче е необходима първата стъпка – стъпката на Нахшон в морето, преди да се раздели. И сега това може да стане без напрежение, без тежки драми и глобални катаклизми. Удивителен прозорец от възможности.

Дългът за плащане е на червено

Природата няма да ни позволи да продължим да разбиваме нейния дом. Безумният поток от стоки и услуги ще се прекъсне, така или иначе. От век или дори повече ние изграждаме благополучието си за сметка на природата и правим богатството си за сметка на нейните богатства. Но получихме всичко това не безвъзмездно, а на кредит! Кой, ако не ние, с нашето „Свещеното писание” Икономика, разбира тези неща. Рефинансирахме се, влязохме в минус, затънахме в ужасен дисбаланс. По-лошото е, че не е предвидена процедура по несъстоятелност и събиращите дългове и съдебните изпълнители вече са получили заповеди. И те ще го търсят…

Как да върнем на природата това, което пропиляхме? Няма начин. Можем само да ѝ демонстрираме нашата платежоспособност – да пораснем, да променим отношението си, от събрание на егоисти да се превърнем в едно единно цяло. Всъщност от нас не се изисква повече. Когато започнем да се обединяваме, за да съответстваме на природата, ще започнем да плащаме по сметките ѝ.

Ползата от това ще бъде огромна – както за обществото, така и за околната среда. И накрая ще осъзнаем колко излишни са били нашите необуздани апетити и ще разберем как да ги овладеем, без да се влизаме в кризисния тирбушон. Има изход, можем да забавим бягането и да избегнем ударите, ако правим всичко както трябва.

Няма нищо страшно: самолетите ще продължат да летят, корабите ще плават, но ще има по-малко дим – от ушите и комините. Смогът и саждите ще стават по-малко през прозореца и върху душата. Джунглите в обществото ще започнат да умират, а в природата – да се диша по-свободно. Водата ще стане по-прозрачна, както и отношенията ни. Ще работим по-малко, ще си почиваме и ще се радваме повече на живота. Ще стане по-добре. Ще се почувстваме по-добре – природата ще се почувства по-добре. Проста по същество, аритметика, ако всичко е организирано правилно.

Защото в действителност икономиката като наука и като система за управление изобщо не трябва да осигурява парична печалба, а здравословен баланс на нуждите и ресурсите. Само по този начин тя ще служи на интересите на всички. Днес тя служи на дремещите, закостенели богове.

Преценете сами: нима човек се е родил, за да изгаря нефт, газ, живота си? В какво е ползата от всеобщата заетост, ако много хора  на практика не са заети с нищо полезно? Задачата на обществото не е да намери работа на всеки на всяка цена и в алтернатива нещастен живот. Този подход е саморазрушителен, защото лишаваме милиарди хора от смисъл, развитие, самореализация, трайна радост, възможност да намерят своето място в общото, задружно семейство. Вместо това ги принуждаваме да се състезават за място под фалшиво слънце, обезобразяваме душите им поколение след поколение. И в същото време приключваме със собствената си планета.

Пътят от криза към криза е фатален; човек трябва да върви от възход към възход – всеки път към по-голямо единство. Но упорито оценяваме успеха си чрез критерии, зад които се мержелеят изгарящ нефт, пластмаса, плаваща в реки и океани, планини от боклук, необезпечени финансови активи и пълно неравенство.

Глупост. Истинският успех на страната се дължи на факта, че всички нейни граждани получават всичко необходимо за нормален живот и във времето, останало след тази задача, са свободни и могат да използват свободата си конструктивно. Няма нужда от безкрайното състезание, няма нужда от постоянно въртящият се валяк на нашите дългове. Все едно, ние никога няма да плащаме за тях и в старостта си ще ги предадем на следващото поколение, заедно с екологичния дълг.

Така, че защо ни е всичко това?! Защо да се върнем към остарялото? Няма никакви причини отново да оскверним света, който облекчен отдъхна в наше отсъствие. Да го оскверняваме не само с отпадъците от нашия забързан живот, но и с токсините от нашия ферментирал егоизъм.

В крайна сметка видяхме със собствените си очи: достатъчно е да смачкаме малко тази змия, да стъпим върху егото си и светът веднага става по-чист, по-добър, по-спокоен, по-уравновесен. Този урок трябва да бъде научен за в бъдеще. По-точно в момента, защото няма какво повече да чакаме.

[263685]

 

 

Човечеството  на изхода

Всичко, което сега няма да разберем благодарение на вируса, ще се върне при нас като бумеранг. Затворени сме между четири стени, но пък най-после сме свободни от ежедневието. И това е само началото на разкрепостяването.

„Нищо, скоро кръвта в Нил ще изчезне и ще заживеем както преди“, (чуто по време на египетските наказания).

Ние всички – хора и страни – живеем сега за сметка на бъдещето. Финансирайки гражданите и държавните ведомства, поддържайки частния бизнес, държавите разчитат на бъдещи постъпления, чийто поток ще се възобнови с победата над коронавируса. Всички извънредни бюджетни програми се базират на това послание.

Вярно е, че и по-рано  живеехме за сметка на бъдещето – и във финансов, и в екологичен смисъл – но сега това извратено кредитиране  стана очевидно  и с това оголи цялата крехкост и несигурност на днешната система на отношения. В сложните периоди нейните недостатъци  се оказват фатални.

Войната за медицински маски, апарати за изкуствена вентилация на белите дробове и друго оборудване е в разгара си. Страните се оплакват една на друга, а техните служби продължават да се състезават в прихващането на стоки и информация. Доставчиците се договарят с тези, които плащат повече. Производителите на първо място обезпечават „своите хора“. Има, разбира се и красиви жестове, но в края на краищата, те не биха били нужни, ако не беше хищничеството на силните!

Можем да разберем и правителствата: те нямат много варианти. В глобалния свят производствените връзки се простират над държавните граници и тяхното преплитане  не може да се промени бързо. Налага се импровизиране.

Особено опасна е тази ситуация в сферата на продоволствието – в края на краищата и тук егоизмът работи с пълна сила. Не са застраховани дори и проспериращите страни. Например, израелските фермери за пореден път са „притиснали„  Министерството на селското стопанство за внос на чужди краставици, което ще позволи подбиването на цените. Според логиката на земеделците, дори в този труден период е необходимо да се гарантира печалбата им за сметка на населението. Още по-лошо, напълно не осъзнавайки символиката на случващото се, фермерите демонстративно унищожили незакупената им продукция: „Няма да принадлежи на никого“.

Затворени в своите домове, ние скептично гледаме тази суета и разбирането в нашите очи е повече от възмущението. Да, научиха ни на „пазарни отношения“, заставиха ни да повярваме, че само така може. Но какво ще стане ако повече „така“ не може?

Вирусът като изцеление

Сегашната  „спирка на света“ е първата по рода си, разкрила основния недостатък на цивилизацията: изградихме система, която при екстремни обстоятелства заплашва да се превърне в общо „гробище“. Тя отлично знае как да пилее, забавлява, разсейва, баламосва, налага ненужното, мотивира за зловредното, дискредитира полезното, обезоръжава логичното, обожествява изсмуканото от пръсти, канонизира меркантилното,  идеализира преходното, опошлява вечното… С една дума, разделя.

А истински да сближава – това, не че не го може, тя не го понася. И разбира се, когато на света са му нужни общи съгласувани усилия, когато трябва не алчност, а взаимодействие, цялата тази система се разпада върху нас.

Вярно, не веднага. Първо тя надвисва, както сега: насъщното е още с нас, а останалото изведнъж се оказа безполезно и дори вредно за общото благо. И ние започваме да разбираме това, да свикваме с него, бавно, но необратимо.

Нямаше нито преход, нито подготовка. Вятърът на промените обърна изписаната страница и отвори чист лист. С един замах вирусът смени ракурса и ето ние гледаме същия свят, а виждаме нещо съвсем различно. Виждаме външния затвор и вътрешната… свобода. Да, свобода от призраци. Миналото сега не властва над нас и това удивително чувство, което се зароди, сега капка по капка прониква в съзнанието.

Хората няма да излязат същите от самоизолацията. В крайна сметка те видяха обратната страна на декора, свалиха VR-очилата. Това няма да изчезне незабелязано. Малко ще се промени подходът към живота, към бизнеса, ще се променят критериите, целите, отношенията, надеждите. Струва ни се, че вирусът лекува изоставената от нас природа, но всъщност лекува нас.

Обновяване без натиск

Епидемията  COVID-19 не е просто случайно препятствие. Глупаво и безотговорно е да разчитаме на това, че подобни кризи няма да се повторят. Напротив, сега едва влизаме в тяхната последователност.

При това влизаме като едно глобално цяло. Погледнете: достатъчен е лек тласък, слаб импулс на едно място – и целият свят падна на колене, а и по гръб ще легне. Всъщност сега ние сме безумно уязвими и отчаяно беззащитни заради своя користолюбив мироглед. Всичко, което до вчера сякаш беше играчка в ръцете ни, днес се обръща срещу нас.

Сега всички сме в обща лодка и тя не може да плава с обичайните стимули. В общата лодка не може да се гребе в различни посоки. В общата лодка не може да печели един за сметка на друг, да игнорира, да спъва, да враждува.

Общата лодка обезценя предишното богатство и придава ценност на съвсем друго нещо –  на това, което не ще позволи да потънем в бурното море.

Ясно е, че при обща беда, такава като сегашната, са нужни кардинални мерки: замразяване на парични разплащания и сметки, обезпечаване на всички по равно със  стоки и услуги от първа необходимост, поддържане на всеки човек, всяко семейство, всяка страна. И всичко това за неопределен срок.

Още по-ясно е, че нашите социално-икономически отношения са наситени с алчност и не позволяват да се осигури подобно ниво на защита. Те имат само определен запас  на сигурност, отвъд прага на която ще започне „обсадна ситуация“, строг контрол, привилегии за елита, пропуски за останалите, танкове по улиците, принудителна национализация, отчуждаване, нулеви спестявания, хаос, безредици, варварство, зверства – накратко, кой къде.

С други думи, ако епидемията не приключи в „необходимите“  времеви рамки или например, ако тя се засили /бъде заменена от друг мащабен взрив/, нашата нестабилна система ще се срине като Вавилонската кула, без възможност за презареждане и рестартиране.

Всъщност ние живеем върху бурето с барут на нашия егоизъм и всяка искра може да се окаже съдбоносна.

Така, че на човечеството ще му се наложи да се промени – да достигне  равновесие със себе си и с природата, да се сбогува с единството на властта и капитала, да изкорени консуматорското си отношение, да се издигне над нуждите на тялото  и да задоволи търсенето на духа. А най-важното – да поправим връзките между нас така, че на лодката да плава не банда разбойници, а дружно, неразделно семейство.

Ние просто нямаме друг изход. Не можем вече да се върнем нито във вчерашния ден, нито в миналия век – още по-малко в детството. Което е било, е минало.  Ние пораснахме.

И продължаваме да растем. Заселихме цялата планета и вече не знаем къде да се скрием от самите себе си. Нашата кула е по-висока от Вавилонската и затова срутването ѝ би било по-катастрофално. Всъщност бяхме спрени в последния момент и изведнъж видяхме, че издигнатите ни до небето  амбиции  окончателно са ни отделили един от друг.

Сега на всяка цена трябва да предотвратим краха, да си вземем поука, да хванем края на нишката, спусната от утрешния ден на човечеството. И  всъщност няма нищо сложно: утре сме единни. Държейки се за този ориентир, без да го изпускаме, заедно ще излезем от всички препятствия, ще се издигнем над всичко, което ни разединява.

Такова е посланието на коронавируса, Подобно на египетските наказания, освободили народа на Израел, той ни насочва към изхода от егоизма. Този път всички, без изключение.

[262924]

Сбогом, страна на чудесата

Не, няма да се върнем към нормалния живот. В най-добрия случай ще го започнем.

Рано е да празнуваме победа. Вирусът не е отстъпил. Бързайки да се освободим от затвора, рискуваме да попаднем в капан. В крайна сметка тази криза има вектор, епидемията не просто ни удря, тя насочва човечеството. А опитът да се върнем назад – срещу течението, против тенденциите в развитието – ще ни струва скъпо. Много по-скъпо от самоизолацията.

На първо място, изобщо не сме постигнали победа над болестта. Дори не сме я проучили добре и тя продължава да ни изненадва всеки ден. Човекът може само да гадае, как коронавирусът ще се държи по-нататък.

При тези условия връщането към наистина необходимите сфери на дейност е частично оправдано. Въпреки това, дистанцирането вкъщи един от друг е все още най-сигурната стратегия. Така поне ограничаваме природата си, неразрушимото си желание да разваляме всичко, до което се докоснем.

Разбирам правителствата, които въвеждат отпускане на мерките, за да спасят икономиката от рязък спад, бизнесът от фалит, гражданите от безработица и реколтата от изгниване. Но всъщност ние не сме готови за това и вярвам, че ще видим негативните резултати от нашето бързане през следващите седмици.

Коронавирусът ще си отиде, само когато научим социалните му уроци.

Не знам дали всички усложнения ще ни бъдат разказани и дали обикновените хора ще могат да видят голямата картина без ретуша на цензурата и политическата заблуда. Очевидно навсякъде ще бъде различно. Но, по един или друг начин, ситуацията ни притиска и от двете страни: не можем повече да седим вкъщи и не можем да се върнем към безразсъдството на миналия живот. Сякаш ни изстискват, прокарват ни през тясна стресова фуния към нещо непознато. И това ни се струва като избор на най-малкото зло.

Можеше и по друг начин. В идеалния случай универсалната изолация си струва да продължи, докато не намерим медицинско и социално решение на проблема. И ако първото принадлежи на системата на здравеопазването с всички нейни партньори, второто се отнася преди всичко до науката кабала. Точно тя дава ясен отговор на по-дълбоките и по-мащабни въпроси, повдигнати от епидемията. Всички други науки изучават природата от човешка гледна точка – кабала изучава Природата в откъсване на нашите егоистични представи.

„Моите мисли не са вашите мисли“

Природата с всички сили ни насочва към интегралност, към единство, към обща система, в която няма нито лидери, нито изоставащи. Бавно започваме да го разбираме, но все още не отчитаме намеренията на Природата, опитвайки се да преодолеем призивите, които слага пред нас. Ето защо коронавирусът няма да изчезне толкова лесно.

Жалко е, че не използваме принудителното карантинно безделие за работа – за запознаване с мислите и плановете на Природата. Времето, предоставено от нея, може да се превърне в ползотворен период, „Болдинска пролет”… Но импулсът  назад, към миналото ни заслепява. И затова няма да се учудя, ако след известно време отново се наложи да се приберем по домовете.

Коронавирусът всъщност ни сложи на място: раздели ни далеч един от друг и в същото време ни събира в общо нещастие. Сега, разделени от „вакуумни черупки“, бихме могли да помислим как да запълним този вакуум, така че да можем истински да се свържем, без да заразим другите. Нека копаем малко по-дълбоко от нуклеиновите киселини и протеиновите обвивки.

Истинското изцеление от болестите на човечеството ще бъде поправянето на нашите отношения. И затова са създадени всички условия: между нас са скъсани извратените връзки на потребителското общество и остава „само” да ги заменим с топлината на сърцата си. Може би не е веднага, но поне да се движим в тази посока.

Ние обаче, както обикновено, подценяваме даровете на Природата и надценяваме нейното търпение …

А тя повече не чака, тя изисква. И с  времето ще изчисти всичко – всякакви области на човешката дейност, които не са жизненоважни. Коронавирусът, както и последвалите глобални предизвикателства, са лостът за преобръщане на човечеството от главата за краката. Всички те проправят път към глобалната  общност на хората. Неправилните отношения помежду ни само засилват натиска на Природата, засилват болестта, а правилните връзки, напротив, я неутрализират. В резултат на това можем да се сближим само в това, което не вреди на интегралността. Останалата част от територията ще се превърне в „минно поле“.

Какво загубихме и какво намерихме

Време е за преосмисляне. Всички послания и стимули от отминаващата епоха, всички нейни „прекрасни“ възможности се появяват днес като измамнически набор от печати и лъжи. Тя възвеличи незначителното и смири великото. Тя обезсмисли живота ни и го превърна в колело на катерица.

Стига, израснахме от това царство на карти. Сбогом, „вълшебна“ страна. Всичките ти „чудеса“ бяха лъжа, самозалъгване, тесте с маркирани карти.

Още ни викат обратно, още ни предлагат да се върнем в детството: „Нека се изтеглим и да се върнем в страната на чудесата …“ Няма да се върнем. Не можем да се върнем назад, да се впишем в тази илюзия. Тя така или иначе ще се пръсне по шевовете.

Пуснете я. Не я оплаквайте. Имаме съвсем различно бъдеще – с необятни хоризонти от възможности, с неразривна взаимна свързаност на сърцата, с безкраен потенциал за човешко развитие. Отвъд четирите стени, в които прекарахме няколко седмици, има океан,  очакващ открития и пробиви. Общи открития. Общи  пробиви.

Необходимо е само да се научим да живеем в равновесие помежду си и с Природата. И това обучение вече започна. Без да знаем, ние се променяме. Коронавирусът, подобно на програма за актуализиране, се изтегли в общия компютър, в човечеството и започна да работи в него.

И следователно, след като се връщаме към света отвъд границите, трябва да го правим с поглед към бъдещето, а не към миналото. Обратно към постоянната криза ни тегли болният егоизъм, а не здравият разум. Към задънената улица. А предстои трансформация: отсега нататък е важно човек не само да не се зарази сам, но и да не зарази другите. Просто да не се заразиш вируса, е копнеж към миналото. Именно такава взаимна грижа ще ни предпази от болестта. Така се изработва общият имунитет.

Алтернативата е страшна. Обичайната конкуренция на хора, компании, държави ни дърпа към дъното, няма да има победители в тези конфликти. След като се включи в икономически и идеологически размирици, човечеството ще се търкаля надолу по  наклонената топка от неразрешими глобални противоречия – чрез катаклизми направо към световна война.

Или да пораснем. В крайна сметка царството на картите така или иначе ще се разпадне.  Пред очите ни губи сила, хватка, влияние. В резултат на това то ще има само скелет от неотложните нужди, върху който ще трябва да формираме нова социална система – равна, грижовна, справедлива, балансирана. Как? За това трябва да помислим сега..

Нашето добро бъдеще е в съвместната грижа един за друг, в социалната отговорност, в общността на интересите. Обществото трябва да се превърне в силно семейство, в което всеки е ценен, обичан, щастлив. Не, не както при Оруел, а истинско. Природата постоянно ни води към това. „Трябва да се научим“, казва тя, „трябва да се сближим, да се съгласим, да се издигнем над себе си към единство. Да си помагаме един на друг. Да сме съпричастни. Да обичаме. „

Не приемайте това като проповед или нравоучение. Не обожествявам Природата, тя просто е нещо повече, отколкото сме мислили досега. И днес тя нарочно сложи „корона“ на човека, за да демонстрира колко той не съответства на ролята на неин “венец“. Без никакви революции, без Ленин на бронирана кола, тя свали „непоклатимите” основи и ни отвори очите: всички дисбаланси се коренят в нашите развалени отношения, всички неприятности произтичат от неправилните отношения между нас, всичките ни изкуствени задръжки и баланси спират да работят.

Какво следва? Днес се нуждаем от рестартиране на цялата социална платформа, за да я приведем в съответствие с Природата. В действителност, екологията на обществото и екологията на околната среда са две страни на една и съща монета, една „операционна система“, интегрална и всеобхватна.

Вярвам, че в близко бъдеще ще започнем да “смиламе” тези послания, да се примиряваме с тях и да ги приемаме. Влакът ни се движи към други коловози, светогледът ни промени гледната си точка, погледът ни смени фокуса. Не временно – завинаги. И колкото по-бързо осъзнаем, осмислим тези промени, толкова по-лесно ще можем да изградим нови социални и трудови отношения, нова икономика, нов подход в образованието, нов живот.

Главното е да вървим в хармония с Природата, не да ѝ се подчиняваме сляпо, а съзнателно, целенасочено да изучаваме нейните закони. Това вече е степента на Човека, а не на потребителя, който философства в свободното си време. На човека, а не на догматика, на когото всичко е ясно веднъж завинаги. На човека, а не на онова недъгаво, недалечно съществуване, в което за мнозина се превърна предишният начин на живот.

Ако ние самите не се съгласим да се върнем в миналото, Природата с радост ще отвори вратата към бъдещето за нас.

[263508]

Природата умира от човешки вирус

Много страни започнаха да говорят за постепенното премахване на карантината и връщането на възрастните на работа и децата в училищата. Това заплашва ли с нова вълна от инфекция?

Всичко ще бъде наред, ако спазваме предпазните мерки, за да не се заразим един друг и да спазваме дистанция. Разбира се, трябва да се върнем на работа, за да си осигурим необходимите услуги и продукти. В противен случай няма да можем да живеем.

Ако се замислим как да върнем хората на необходимите места за работа, без които няма да има храна и основни услуги, като се грижим само за да осигурим нормално съществуване на всички, тогава епидемията няма да се засили.

Но ако това е опит за връщане към предишния стремеж към печалба с цел напълване на нечии банкови сметки, тогава ситуацията рязко ще се влоши. Защото това ще противоречи на общата сила на природата, тогава ще има рязко избухване и вирусът ще се разпространи още повече.

Ако се върнем на работните места и в училищата, това трябва да става постепенно и да бъде придружено с възпитание на хората, тоест, с обяснения на състоянието, в което се намираме, до каква форма трябва да стигнем, защо трябва да се подкрепяме и пазим един друг.

Важно е човек да се тревожи не само  да не се зарази, но да се страхува да зарази другите. Именно тази взаимна загриженост ще ни предпази от вируса.

Коронавирусът е специална програма, която се зарежда в общия компютър, наречен „човечество“ и започва да работи в него. Тази програма изисква от нас по-голяма взаимна връзка и ако я постигнем, ще се справим с вируса.

Ако не започнем да се обединяваме, колкото и да увеличаваме броя на тестовете и устройствата за изкуствена вентилация на белите дробове, нищо няма да ни помогне. Засега се учим само от ударите.

Светът се движи към усещането за свързаност, единност. Общият проблем, който обхвана всички, от север до юг и от запад до изток, обедини хората. Вече не мислят за войни, за конфликти между държави, корпорации, индивиди – главното е да живеят спокойно. Всеки беше затворен вкъщи и е съгласен да стои там, защото сега за него основният проблем е да не се зарази с вируса.

В този смисъл коронавирусът много помогна на човечеството. Сега просто трябва да се погрижим, как да възстановим производството и дистрибуцията по такъв начин, че да  осигурява на човечеството необходимите продукти, но без излишно потребление, заради което почти напълно унищожихме земното кълбо.

Не трябва да се връщаме към предишния си живот, защото самите ние се превърнахме във вреден вирус на повърхността на земята, вирус, който убива природата. Ние разрушаваме цялата среда и затова получаваме отговор от природата на това състояние.

Затова трябва да помислим внимателно как да се върнем към нашите дейности на земята по такъв начин, че да осигурим на всеки повече или по-малко нормален живот, но не за сметка на опустошаването на земното кълбо от всичките му ресурси.

И ако не го направим сега, тогава ще дойдат други, още по-страшни и вредни вируси, с които природата ще ни научи и ще ни принуди да се променим. Природата е Творецът и  има много средства в запас, за да ни накара да се поклоним.

Природата е висшата сила, Творецът, АВАЯ. Без значение как се нарича, главното е, че има една сила, която управлява неживия, растителния, животински свят и хора. Това се признава от почти всички като очевиден факт.

От урок по статията на Баал Сулам „Любов към Тореца и творенията“, 18.04.2020 г.

[263357]

Новата история, съгласно програмата на природата

Коронавирусът ни раздели и ни накара да почувстваме, колко сме далеч един от друг. Разкри ни истината за това, как се опитваме да се разделим и в същото време сме напълно зависими един от друг.

Това означава, че вирусът ни дава възможност да се замислим, каква трябва да бъде правилната ни връзка. Ако обединим хората, събуждайки в тях добро и силно желание за правилна цел,  ще променим нашата история, нашето състояние.

По никакъв друг начин не можем да подобрим ситуацията, няма да ни помогнат нито демонстрации, нито протести, нито искания. Защото правителствата нямат средства да дадат на народа това, което иска. Може да напечатат още пари, но с тях няма да има какво да се купи. Затова най-важното е правилно да се организира човешкото общество и преди всичко да се снабди всеки с храна, медикаменти, дрехи, подслон.

И така постепенно да се осигури на човека всичко необходимо, за да може да съществува със семейството и децата си. Ще дойдат други удари и вируси, които ще ни принудят да се защитаваме и да изградим живота си правилно. Ако всичко идва свише, то със сигурност ще доведе до добри промени.

Всеки обществен строй: социализъм или капитализъм, облечен в егоизма на човека, става разрушителен. Съветският народ пострада от социализма много повече, отколкото другите държави от капитализма. Доказателство е, че в крайна сметка те оставиха социализма и сами преминаха към капитализъм, който сам по себе си не е добър, но е по-добър от това, което беше.

Социализмът, за който пише Баал Сулам, предполага нещо съвсем различно –  социум, социален строй, който преди всичко се грижи за народа. Това не се е случило и никога няма да се случи, ако се облича в егоизма на човека. Само ако се изчисти човека от неговата егоистична природа и се сформира в него грижа за другите, за народа, тогава ще се получи.

Но не е възможно да се махне егоизма от човека, защото тази сила Творецът е сложил в него. Може само с помощта на интегралното образование и висшата светлина да се организира този егоизъм така, че да работи правилно. Затова е необходима подкрепата на цялото общество и висшата светлина.

Ние живеем в последното поколение преди поправянето, но то може да продължи още много години. Ще трябва да се научим как да реализираме методиката на поправянето в човечеството, което е родено егоистично и затова всяка форма на обществото е прекрасна теория – социализъм, капитализъм, комунизъм, на практика се превръща в егоизъм, и следователно няма да има успех.

Само за сметка на светлината, възвръщаща към източника, можем да поправим нашата природа и правилно да организираме обществото. Сами нищо не можем да направим, нашата работа е само да притеглим светлината, възвръщаща към източника, която ще го направи за нас.

Ако свържем егоистичното човечество с висшата сила, която поправя егоизма, ще получим правилен, добър резултат, над егоизма. И затова трябва да организираме голяма група първопроходци, която ще покаже на всички останали как да вървят напред.

Само по този начин можем да успеем съгласно програмата, съществуваща в природата, а не измислена на заседание на някакъв комитет. В историята вече има такъв прецедент по времето на Синедриона, между Първия и Втория храм са били такива времена, когато обществото е живяло по правилните закони.

От урока на тема „Обединение на света в последното поколение“, 20.04.2020

[263422]

Да се учим от природата на интегрално развитие

Въпрос: Когато говорите за природата, вие се отнасяте с нея като към нещо разумно, което вече е свързано с термините “Творец”, “Бог”, “Висш разум”. Как се обяснява това от гледна точка на кабала.

Отговор: Кабала се отнася към природата като към висш разум, който има свои собствени закони. Тази система сама по себе си е в абсолютно равновесие и се стреми да приведе цялата ни малка егоистична природа до подобие на себе си, до равновесие.

Затова веднага след като се отклоним от пътя на пълно взаимодействие на всички части на природата – нежива, растителна, животинска и човешка, веднага стават лоши промени, отрицателни проявления в природата.

Те могат да бъдат малки, на които не обръщаме внимание, а могат да бъдат и големи, като урагани, земетресения, а в миналото дори и падане на големи метеорити. И така нататък.

Tрябва да разберем, че природата е съвършена. Само ние сме несъвършени, нейната малка част.

Ние постепенно се движим към добри връзки между нас, но по лош път, принудително изпълнявайки законите на природата, интеграцията и комуникацията. Затова вървим напред, както се казва, с пръчката към щастието: получаваме удар и малко променяме пътя си, още един удар – и още променяме пътя си.

Егоизмът през цялото време иска да ни обърне наляво, природата ни бие, ние се обръщаме малко надясно и сме в състояние, когато балансираме надясно, наляво. Така човечеството непрекъснато напредва с пръчка към щастието.

Но  сега  вече започваме да осъзнаваме, че сме в задънена улица. Преминахме през всички етапи на егоистичното развитие на обществото и днес можем да осъзнаем, че не можем да стигнем до нищо добро с нашата егоистична природа.

Човечеството на практика осъзна безизходицата на своето естествено развитие. То трябва да се учи от природата на интегрално развитие, защото ние всички сме в една система. Тази система трябва да изучаваме и следваме.

Реплика: Днес не е проблем да се намерят материали за глобалността на нашия свят, за връзката на човека с природата. Това наистина трябва да изучаваме. Но все пак бих искал да поговорим за коронавируса.

Отговор: И това е същото. Защото нашето движение да бъдем изолирани от общата глобална природа води до такива последици, като проява на всякакви видове вируси, които неизбежно ни връщат към нормалното състояние.

От ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 19.03.2020

[262766]

Два метра неутрална зона

Цялата реалност на този свят трябва да се включи в нашите отношения с висшата сила на природата. Но в днешната действителност има твърде много празнини. В крайна сметка, какво е коронавирусът?

Вирусът показва, че вместо връзки, между нас има празни места, които трябва да  запълним с правилни отношения. И разкривайки тези празнини между нас, откриваме, че не трябва да общуваме чрез тях, защото чрез тези изкривени връзки си предаваме вируса един на друг.

Вирусът разкри огромни пропасти между нас, които трябва да запълним с приятелски отношения. Ако не можем да изградим такива свръзки, по-добре да не стъпваме в тези пукнатини, а да си останем вкъщи.

Разстоянието между хората е желание, тоест вирусът ни разкрива нови желания, нови свойства, нови отношения, които трябва да установим между нас. Ако чрез това разстояние от два метра един от друг се свържем по нов начин, ако станем един човек с едно сърце, Творецът ще се разкрие между нас.

Вирусът показва празните  пространства, които трябва да запълним с добри отношения. И тогава ще достигнем до ново съединение, което повече ще прилича на системата Адам Ришон. Всички части на тази обща система ще започнат да работят заедно, в унисон, във взаимно разбиране. Вместо да налагам на другия това, което е хубаво за мен, ще му давам това, което е хубаво за него.

И тогава разстоянията между нас ще започнат да изчезват, светът ще се свързва именно чрез пролуките между нас. Всички части на реалността ще се обединят и ще образуват нова, поправена система на Адам Ришон, в която ще се прояви Творецът, който организира и напълва нашите връзки. Това не са разстояния от два метра, а желания, напълнени с разкриване на висшата сила.

Ще отнеме време да го разберем и да започнем да го реализираме, но ще се случи и целият свят ще заговори за това. Просто още не сме започнали да покриваме тези празнини между нас  с правилни, добри, добросърдечни отношения. Но когато това стане, светът ще види, че точно това е решението, лекарството за коронавируса, новата реалност и че точно такъв трябва да бъде светът.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262826]

Старият свят умря, да живее новият свят!

Коронавирусът e сила, пробуждаща човечеството да направи пълна ревизия. Цялото ни егоистично развитие, цялата еволюция на човека от времето, когато е излязъл от пещерата, слязъл от дървото и е започнал да се различава от маймуните, произлиза само от егоизма. А сега за първи път в историята, ние променяме начина си на напредване.

Егоистичният метод се е изчерпал, отвеждайки ни до Египет и правейки ни пълни роби на желанието за наслаждение. А сега човечеството е длъжно да премине към намерението за отдаване, т.е. да излезе от Египет към земята на Израел.

Сега се намираме в повратна точка, пред пълно преобръщане. Това е исторически момент, тече духовна революция в човечеството. Трябва да работим, за да привлечем светлината, връщаща към източника, която ще измени лицето на човечеството. Ние сме длъжни да бъдем тази група, този инструмент, който дърпа тази нишка, благодарение на която човечеството ще напредне.

Нека ние, стремящите се към Твореца, не сме толкова много. Но главното е да положим началото на връзката, както е казано: „Направете за мен отвор колкото иглено ухо „. Нищо повече. От страна на човека е нужно да се направи за Твореца в цялото пространство между нас само мъничък отвор, като убождане с върха на игличка и чрез него да започнат и да се разкриват, и развиват всякакяи връзки, и ще влезем в духовната система на отдаването.

Ние вече няма да се върнем към предишното. Старият свят умря, той не съществува! Ще влезем в новия свят и ще бъдем новите хора. Разбира се, това ще се случи не в един момент, а поетапно. Както е описано в историята за изхода от Египет: колко пъти Мойсей отивал при Фараона и се връщал.

Това не е прост процес, но той вече започна. И няма да спре, докато коронавирусът не се превърне в истинска корона, в Кетер и не ни свърже с Твореца в различни форми и на всички нива. Той непременно ще го направи.

Затова е нужно да ценим времето, в което се намираме. Човечеството не е способно да възприеме това, в крайна сметка не разглежда този процес в мащабите на цялата човешка история, от сътворението на света до края на неговото развитие. Но ние виждаме, че всичко се развива, както е описано в кабалистичните книги.

Баал Сулам още преди сто години е написал, че навлизаме в дните на Машиаха, тоест във времето, когато над нас започва да действа огромна притегляща ни духовна сила и ни придвижва.

От сутрешния урок 03.04.2020

[262587]

Коронавирусът: сбогуване с пясъчника

От прозореца на карантината можете да видите много повече, отколкото от шаблонното ежедневие.

И така, първият етап е извървян – отлъчиха ни от познатия свят и ни сложиха по ъглите. Свикнахме, устроихме се, кой както може, разбрахме, в какво трудно положение се оказахме. Да общуваме можем както преди, но да живеем както преди – не. Това не се е случвало никога досега.

През втория етап започваме да свикваме с новото. Още ни се струва, че само временно са сменени рамките, а в действителност бавно се променя нашето отношение към живота и един към друг. Ние наистина осъзнаваме кое е важно, кое е ценно, кое е скъпо. По друг начин съдим за себе си и за другите. Отсъствието на ясна перспектива ни кара да мислим. А мнозина преди само мислеха, че мислят.

Във филма „Обикновен фашизъм“ Михаил Ром гениално е показал този момент – срив в съзнанието, когато светлото бъдеще предателски  изчезва от хоризонта. Съвсем скоро хората с празни очи предано се вслушваха в речи и комюникета и изведнъж нещо се променя в тези същите лица. Какво е то?

„Те започнаха да мислят“ – казва Ром.

Късничко са започнали.

Добре, че аналогията не е пълна. Първо, ние просто избегнахме войната, а второ, именно сега, в това висящо състояние, имаме време спокойно да обмислим ситуацията. Какво имаме?

Сякаш цунами премина през  нашия бит, измивайки всичко натрупано и в същото време, оставяйки необходимото. Едва вчера човечеството въртеше педалите на потребителската машина, живееше „на ръба“, пъплеше опиянено от съвършено налудничави идеали и цели. Но дойде бедата и нашите стимули се оказаха пластмасови играчки, нашите замъци се оказаха от пясък, нашият живот – пясъчник.

Затова сега се появи възможност да намерим истинската обща цел, висока и непреходна. За това вече говорят,  това се чува. Вярно е, че ако вирусът отстъпи – всичко ще се върне постарому. Така че, в известен смисъл е добре, че вирусът е още тук. Неговото влияние изчиства, освобождава, издига ни над вчерашната инфантилност. Парадоксално, но неговата неопределеност е полезна. Ние външно вече се отказахме от потреблението – сега можем да се откажем и вътрешно.

Вече ясно се вижда, че може и иначе, че откъсването от „зърното“ – съвсем не е краят на света,  че не е задължително за всичко да се съглсяваме със своя егоизъм, дори ако неговата „правота“ е узаконена от социалния ред.

Сега, веднага можем да си представим живота без неговия диктат, да очертаем контурите на света, на отношенията, в които основното ще бъде не това, което купуваме, а това, към което колективно се стремим, да се издигнем над алчността.

Да, вирусът направи невъзможното: спря безкрайната надпревара, прахта се слегна, юздата се разхлаби и ние получихме шанс да се огледаме с отворени очи. Погледнете за какво прахосвахме живота си, с какво се тъпчехме, със злоба дъвчейки мундщука, колко изпускахме всеки ден. Защо? За какво?

Целият наш „прогрес“ е построен  на разточителство, на преразход, на пилеене. Цялата наша икономика – безцелно изгаряне на ресурси, природни и човешки. Тази парадигма има за цел не да разрешава, а да затваря, не да решава проблеми, а да ги затяга, да изстисква максимума от тях. Абсолютно разрушителен подход.

Как да се измъкнем от лудата надпревара? Затова трябва да се сближим истински със сърцата си.

Глобализацията не ни сближаваше, а ни оковаваше един с друг. Тя ни оплете всички с мрежа от връзки, но без човешко участие тези връзки са мъртви. По-рано те гърмяха с общите си окови на пазарните отношения и неолибералните догми, а днес ни вкараха в карантинните камери.

Но е добре, че се събудихме и започнахме да разбираме: проблемът не е в това, че сме взаимосвързани, а в това как сме взаимосвързани.

Преди това външното преплитане само ни объркваше, сближавайки ни по форма и разединявайки ни по същност. Затова сега ние можем да вдъхнем живот в тези възли. Предписаната от Министерството на здравеопазването дистанция съвсем не пречи на истинското сближаване. Което ни е разделило външно, ще ни събере вътрешно. Преди бяхме нужни един на друг, за да вземаме, сега – за да даваме. Физическата връзка се преражда в духовна.

И всичко това става ясно, благодарение на „коронафилтъра“,  оставящ ни от предишния свят само гръбнака на необходимите стоки и услуги. Всичко останало изведнъж се оказа „наднормено тегло“ – тлъст егоистичен придатък, който претоварва системата.

Човечеството сега е като един шишко, който се е погледнал в огледалото на утрешния ден и се видял строен и стегнат. Въпросът сега е на каква цена шишкото ще отслабне? Възможно е да прояви воля и сам да се подложи на диета? Или…

Впрочем, защо „или“, ако точно сега са създадени всички необходими условия? Ние можем да извлечем урок от световната карантина и да построим нормален, здрав, пълноценен живот без излишества. Можем да въведем достатъчен за преживяване не минимум, а максимум. Можем да поставим нашите взаимовръзки на преден план. Можем да се свържем и всичко да направим правилно.

Тогава от своите домове, от общия ни дом по нов начин ще погледнем света, всички тези призрачни постижения, всички пясъчни замъци. Ще сме готови да се откажем от токсичните “урбанистични“, „железобетонни“ отношения с техния фалш и лицемерие заради добрата, естествена, „екологична“ човешка среда. Ние ще се излекуваме вътрешно, ще научим главния урок на епидемията и ще го предадем на децата.

И тогава вирусът ще си отиде.

[262623]

Победа над човечеството

Коронавирусът уби нашето егоистичното начало, направи   ни много по-близки един до друг. Той постави всички ни в едно и също състояние: всички седят вкъщи, без работа и не знаят какво ще бъде утре, и какво носи днешният ден.

Цялото човечество, цялото земно  кълбо, милиарди хора са в еднакво състояние за настоящето и бъдещето.

Коронавирусът поставя всички ни в една общност, в една система. Това не е просто вирус, а специален дух, който идва в ума и чувствата и създава объркване в нас. Изведнъж започваме да се разбираме, да чувстваме, да усещаме нашата близост. Лесно ни е да си представим всяко състояние, в което се намират другите.

Вижте какво направи този вирус, как умело работи. С един замах за няколко седмици той изгради ново човечество от нас. Разбира се, все още се надяваме да се върнем към старото, мислейки, че епидемията ако не днес – утре ще свърши.

Но е възможно да продължи няколко месеца, а когато излезем от нея, ще разберем, че сме се оказали в нов свят, в ново човечество, сред нови хора с различен манталитет, с различно възприятие и отношение. Всичко ще бъде ново.

Този вирус ще ни измие, ще изчисти цялата глупост от главата ни, ще ни върне в семейството. Ще ни научи да седим вкъщи, вместо да се носим от място на място. Ще свикнем с новия живот. Трябва да благодарим на вируса за тази работа.

Разбира се ще видим, че коронавирусът носи смърт и страдание. Но в мащаба на човечеството той прави толкова полезни промени, които преди изглеждаха възможни само с цената на ужасни удари и войни. Когато в крайна сметка обобщим промените, направени от вируса в живота ни, ще разберем, че той е пратеник свише.

За първи път в историята мъничък вирус прави такива промени едновременно по цялото земно кълбо, в цялото човечество. И то с цялото ни модерно развитие, глобална връзка, разбиране, знания. Но вижте как се справи с нас. В един момент всички се отказаха и приеха условията му. Има ли друга сила в природата, която да е способна на такива действия?

От урока на тема „Песах“, 01.04.2020 г.

[262529]

От черната дупка към свободата

Заради карантината много хора се оплакват, че се чувстват изолирани, сякаш са попаднали в черна дупка. Но трябва да разберем че целият ни свят, цялата Галактика, цялата Вселена се намират в черна дупка. Няма какво да се направи, това е факт. Затова не е страшно, че ти също усещаш тази тъмнина.

Казват, че в черната дупка има такава гравитация, че дори светлината не може да излезе оттам – всичко потъва в този черен кладенец, толкова е голям егоизмът. Егоизмът поглъща всичко, не дава нищо да излезе на повърхността. Такъв е нашият свят, в който ние се намираме в черна яма.

Но всичко, което виждаме отвън, всъщност е вътре в нас – ние виждаме себе си. И ако виждаме тъмнина, значи разкриваме нашите истински свойства и можем да направим изводи за нашето състояние. От това и ще стане ясно как да излезем от тази яма, от черната дупка.

Ако получим свойството отдаване, веднага ще излезем на свобода. Затова и желанието за отдаване се нарича „свободна земя“, а живеещите там хора – свободен народ. И тогава излиташ от тази черна дупка и ставаш част от свободен народ в своята страна, в своето желание. Помоли Твореца и Той всичко ще нареди. Трябва само да склониш и да помолиш, в това е нашето поправяне.

Из урока на тема „Песах“, 01.04.2020

[262525]

Коронавирусът променя реалността, част 10

Какво е необходимо, за да се победи вируса?

Въпрос: Вие, като кабалист, виждате ли ударите, които ни  очакват? Имам в предвид десетте египетски наказания, т.е. десетте удара по егоизма на цялото човечество. Какво ни чака?

Отговор: Ние не сме задължени да понесем всичките десет удара. Ние вече сме ги понесли в миналото и затова днес те не могат да бъдат толкова мощни, както в Египет.

Затова са ни достатъчни само няколко сериозни намеци, когато ни мушкат, както мушка магарето с остра пръчица, наречена „стимул”, за да върви напред. Този стимул ни е нужен, за да се движим правилно напред.

Аз се надявам, че, може би, този вирус ще бъде достатъчен. Плюс нашите обяснения. Напълно е възможно, че човечеството вече е способно по някакъв начин да направи правилните изводи.

Тук много зависи от правителствата. Те, на първо място, започват сериозно да мислят за това, защото вирусът поразява цялата икономика.

Въпрос: Какво бихте посъветвали правителствата?

Отговор: Бих ги посъветвал да поумнеят. Просто да разберат, че развитието на човечеството не е в техните ръце и затова те са задължени да се вслушат в това, което говорят кабалистите.

Въпрос: А хората, които сега седят в къщи в изолация? Те какво трябва да правят?

Отговор: Искам хората да разберат, че нашите добри взаимоотношения са най-доброто, вярното и единственото лекарство, което може да ни доведе до благо, до добро и до всичко хубаво.

Въпрос: Тоест, хората, които си седят вкъщи, просто трябва  да разберат, че идеята за развитие на Природата е в правилните взаимоотношения между нас. Именно природата генерира проблемите и катаклизмите на всички нива. А от нас се изисква само взаимна реакция. Ако има реакция, проблемите намаляват, ако няма реакция, проблемите и налягането се увеличават. Правилно ли съм разбрал?

Отговор: Да. Трябва просто чувствено да се сближават един с друг по добрия път, и това е! Успех на всички нас!

От ТВ програмата „Коронавирусът изменя реалността, 12.03.2020

[262430]

Коронавирусът променя реалността, част 8

Кога възникват проблемите от световен мащаб?

Въпрос: Вирусът действа само на животинско ниво, на нашето биологическо тяло, за да променим своето отношение на нивото „човек” т.е., на духовно психологично ниво ли?

Отговор: Да. Работата е в това, че най-висшата връзка между хората е емоционална, т.е., техните взаимни отношения и намерението на човека към човека.

Ако тези намерения са добри, насочени на връзка, то природата се движи към своето абсолютно интегрално състояние и тогава, естествено, всичко върви нормално. Хората виждат само помощ от страна на природата, доколкото техните движения са благи.

Но ако  установят помежду си все по-егоистични взаимовръзки, с цел да забогатеят за сметка на другите и дори да нанесат вреда на другите, то естествено, природата се проявява относно тях по обратен начин.

И тук се появяват всякакви биологични проблеми, като този вирус. Могат да бъдат също екологични проблеми, войни и всичко друго, на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Главното  е да се разделим. Както е казано: „Отдалечаването на грешните  е добро за тях, и добро за целия свят”. Хората се отдалечават на определено разстояние, за да да направят постепенно правилния извод и да започнат отново да се съединяват, но вече по добрия път.

Въпрос: Тоест, природата насилствено ни е интегрирала, а сега по някакъв начин ни изолира един от друг посредством катаклизми? Казвате, че според кабала, тя ни въздейства по този начин?

Отговор: Абсолютно. През цялата история, започвайки с прегрешението на Адам, когато е съществувала една единна система, която после се разбила на множество части. А сега ние трябва отново да ги съединим с правилното взаимодействие един с друг.

От ТВ програмата „Коронавирусът изменя реалността“, 12.03.20

[262279]

Нека да бъде епидемия на доброто

Тежестта в сърцето ни се дава, за да ни осигури свобода на избор. Глобалната криза, която обхваща света заради епидемията от коронавируса, разкрива как висшата сила се занимава  с всеки човек, давайки му възможност за свободен избор, за да уравновеси доброто и злото, да изгради средната линия и през цялото време да се накланя на страната на доброто.

Коронавирусът разкрива на всеки човек, на всяка страна в света и на целия свят истината за нашите взаимоотношения. Кара ни да седим заключени вкъщи и да мислим какво и защо се случва.

Ако сами осъзнаем, че можем да живеем по друг начин, не по този, по който живеехме преди, а в хармония с природата, в добри отношения един с друг, да се издигнем над егоизма си, тогава няма да се налага да преминаваме през дълга и болезнена криза. Ще можем много бързо да излезем от тази епидемия. Вирусът ни показва доколко сме извадили света от равновесие.

Творецът всеки път ни организира все по-ефективна ситуация за поправяне. Затова епидемията от коронавируса и карантината са в полза на поправянето на света. Вирусът ни показва, че не можем да бъдем заедно.

Вместо да си предаваме доброто и полезното, ние си предаваме болести и се обричаме на смърт един друг. Така че нека да се научим как да се свържем с добри вируси, наслаждение, радост, любов, единство, топлина. Това трябва да има между хората.

Нека да разберем защо си предаваме смъртоносен вирус и как да превърнем това зло в добро, за да преминем към нов свят. Много се надявам, че самите ние ще разберем това и ще можем да го предадем на всички.

От урока на тема „Песах“ 17.03.2020

[261786]

Коронавирусът променя реалността, част 6

Какво трябва да знае човекът в новия свят?

Въпрос: Какво трябва да знае човекът в новия свят, в който неочаквано се  оказахме?

Отговор: Има само едно добро действие – сближаване между всички и само едно зло действие – отблъскване, отдалечаване един от друг.

Въпрос: Ще ми помогне ли, ако зная целта на съществуването и мога да си обясня причината за коронавируса?

Отговор: Всичко е много просто. Тъй като коронавирусът или някакви други проблеми, които ще се проявят между нас,  е само следствие на нашите неправилни връзки. Затова няма  защо тук да мъдруваме и да се учим на нещо особено. Достатъчно е едно показателно представяне на нашите лоши връзки един с друг.

Въпрос: Да допуснем, че човекът е прослушал нашето предаване, какво трябва да  каже: „Край, сега към всички ли започвам да се отнасям добре”?

Отговор: Това няма да му помогне, защото той не може да промени природата си. Природата може да се промени само ако си под добро въздействие. Затова той трябва постоянно да слуша нашия канал и през цялото време да си промива мозъка и чувствата.

Въпрос: Искате да кажете, че трябва да се учим да бъдем в правилни връзки ли?

Отговор: Разбира се.

Въпрос: Възможно ли е да не се върнем в стария свят, в който живяхме и вирусът няма ли да изчезне?

Отговор: Естествено.

Въпрос: Но има мнение, че след няколко седмици  времето ще се стопли и всичко ще бъде нормално. Възможно ли е? Човечеството е преминало през много такива катаклизми.

Отговор: Но ще дойде друг. Природата вече няма да ни остави. При това ще се случи изненадващо, като този вирус. Кой би могъл да си помисли, че той ще се появи? Изведнъж, така неочаквано! Например, когато започвахме кабалистичния конгрес, на практика нямаше нищо. А когато го завършихме, след седмица – вече имаше паника в цялата страна и в целия свят.

 От ТВ програма „Коронавирусът изменя реалността”, 12.3.2019

[262141]

Коронавирусът променя реалността, част 5

Лекарство за коронавируса

Въпрос: В днешния ден изолацията ли  единственото лекарство  за коронавируса?

Отговор: Но ние и преди бяхме в такива отношения един с друг, но не толкова явно. Просто нямахме  за какво да се хванем. Ако имах някакъв уред, който да насочвам към всеки – с този да общувам, а с този – не, така и бих правил.  А по принцип и без вируса се гледаме : да общувам ли с него или не, и на какво разстояние.

 Въпрос: Какви въпроси трябва да си зададе човек, който сега седи в къщи в изолация? А такива вече са стотици хиляди, милиони.

Отговор: Този вирус показва, доколко се намираме в лоши отношения един с друг. Ние трябва задължително да ги променим и тогава, при това незабавно ще се възстанови всичко добро и хубаво, което може да съществува.

Въпрос: Вие уверен ли сте, че човек може да си зададе такива въпроси и да стигне до извода, че сме в лоши отношения? Вирусът може ли да предизвиква  такива мисли?

Отговор: В кабала, в частност в книгата „Пророците” се описва, че човечеството може да стигне до ужасни състояния, когато хората буквално ще се изяждат един друг. Така, че трябва да помислим също и за това. Засега все още имаме прекрасно, великодушно състояние, когато можем да се променим и да не го допуснем.

От ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността”, 12.03.2019

[262091]

Как се чувстваш в тези трудни дни?

Как се чувстваш, човеко, в тези дни на глобална епидемия от коронавирус, която те повлича във водовъртеж от чувства и мисли? Едно състояние се сменя с друго, като в калейдоскоп, от сърдечен пристъп до пълно равнодушие.

Вълните на ужаса те заливат една след друга, сякаш природата те разбива в блендер. Всичко, което си знаел и можел, всичко, с което си свикнал за десетките години свой живот: деца, работа, доходи – всичко е задраскано и сякаш изчезва. С какво да ти помогна, за да облекча тази огромна болка?

Знам, че си човек рационален, умен, уважаван на работа. Oбичаш да разполагаш с конкретни цифри и да правиш сметката си над всякакви емоции. Но сега ти се иска да чуеш нещо чувствено, докосващо направо сърцето.

Ще се постарая да го направя, но разбери, че науката кабала се обръща към сърцето на човека чрез неговия разум или към неговия разум чрез сърцето. Тя съвместява тези две  противоположни и съвършено различни системи.

Целият ни живот е построен върху кръгове от връзки: отношения със самите себе си, отношения със съпругата или съпруга, с децата, отношения с Твореца. Сега всички тези отношения претърпяват ревизия – и преди всичко, отношенията със самите себе си. По-нататък…

Коронавирусът донесе такива радикални промени в нашия живот, че човек през цялото време се усеща в стрес, в панически страх, който затъпява ума и притиска сърцето, като при пристъп на стенокардия. Усеща се объркан, като  зверче, попаднало в капан.

Как трябва да мислим, за да се успокоим, поне малко и да се почувстваме  защитени? Трябва да направим пълна промяна в нашите възгледи за живота. Аз мисля, че всъщност преди коронавируса ние се намирахме във вечен стрес и объркване, в заплетени и неуравновесени състояния.

Въртяхме се от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, да изпълняваме това, което  ни задължаваше обществото, началството, семейството и кой ли още не… Аз дължах на банката, дължах на работата, бях длъжен, длъжен, длъжен… Такъв беше животът ми.

И тук се появява нещо невероятно, което хората наричат коронавирус. И този вирус изведнъж успокоява целия ми живот. Не отивам на работа, а оставам у дома. Децата не са неизвестно къде, а си седят у дома в своята стая, жената също е у дома. Ние заедно гледаме телевизия или всеки се занимава на своя компютър, тихичко върши своите си работи. Всичко като че ли е добре.

Навярно, главната причина за объркване и страх е възможността да загубим доходите си. До тук всичко беше ясно и разбираемо и изведнъж става непонятно и неясно, и с всеки ден перспективата изглежда все по-застрашителна. Аз се вълнувам не за далечното бъдеще, за времето, когато ще се пенсионирам, а за това, че няма да имам пари за храна следващата седмица, следващия месец.

Но това засега са само страхове, а не и реалност. У дома засега има продукти, хладилникът е пълен. Все още има някакви пари за сметки. Това са само хипотетични страхове за възможно развитие на събитията. Но ако живеем в днешния ден, то може да се каже, че животът е станал по-спокоен.

Какъв е смисълът да се притесняваме за възможното бъдеще, ако това не помага по никакъв начин? Ние изобщо не знаем какво ще се случи утре, така че защо днес се побърквам от вълнения и страхове?

Разбира се, аз имам отговорности пред семейството, пред децата, но тези  притеснения няма как да помогнат. Каквото ще бъде, ще бъде. Всички се намираме в ръцете на висшата сила и всичките ми усилия нищо няма да променят, нито за добро, нито  за лошо. Както Творецът е планирал, така и ще бъде.

Може би в тази ситуация аз по-бързо ще разбера накъде ме тегли Твореца. Та нали няма никой освен Него и Той винаги  ни тласка към целта. Така че, нека да мислим за тази цел и да узнаем, какво иска Творецът от нас. Нашето състояние е следствие от програмата на Природата и не бива да мислим, че сме по-умни от нея. Добре ще е, ако все пак, един ден разберем къде се намираме: в каква Вселена, в каква среда, под въздействие на какви сили.

Всичко зависи не от нас – ние сме само дребни частици на творението, които си мислят,  че разбират нещо в природата. Но даже действително да ни се удаде да разберем нещо в нея, ние го използваме за собствена вреда. Затова не си струва да съжаляваме, че не сме постигнали поставените от нас цели, защото това не би ни донесло нищо добро.

Преди да се разрази епидемията, човечеството по цялото земно кълбо беше на прага на катастрофа, пред огромни беди. Всички открито говореха за невъзможността да се избегне войната и общата глобална криза в екологията, човешките отношения, в промишлеността, политиката, финансите. Светът, построен от човека на основата на неговите егоистични ум и чувства, беше просто ужасен и живееше от една криза до друга.

Какво толкова хубаво имаше в предишния ти живот, за който сега скърбиш? Само това, че сред всички тези проблеми ти се удаваше да получиш жалката си заплата и да нахраниш семейството си. И това вече ти позволяваше да се чувстваш съвършен и щастлив?

Ти скърбиш за това, че в крайна сметка, знаеше предварително ще ти стигнат ли парите до края на месеца и от къде да вземеш назаем, ако се наложи. Имаше някаква сигурност, а сега ти нервничиш от неизвестността. Какво да се  прави с тази вътрешна обърканост и тези трескави мисли: „А какво, ако…“?

Такива мисли мъчат сега по-голямата част от населението на Земята, защото тази епидемия много скоро ще обхване всички континенти. Коронавирусът ще погълне целия свят, цялото човечество. Всеки ще започне да мисли: „Какво ще се случи с мен утре? От кого завися? Как да повлияя на моята съдба? С какво мога да си гарантирам  доброто днес, утре и вдругиден? Много е добре, че такива въпроси се пробуждат в хората и особено у младите.

Нима цялата работа е само в парите? Ако ни вълнува само заплатата, то ние искаме да живеем като животните, за които главното е да бъдат уверени, че ще ги нахранят и днес, и утре, и вдругиден, а осталото не е важно. Така че, какво искам – „да ям с магарето от една хранилка“ или аз съм човек и все пак мисля за други неща?

От 1214 Беседа за нов живот, 19.03.2020

[262031]

Защо искате да живеете така?

Човечеството е в пълна паника пред коронавируса, който ни принуждава да спрем цялото производство, цялата търговия, парализира и блокира цели държави.

Но обикновеният човек на първо място мисли за семейството си, за децата, за това с какво ще ги храни утре. Той е най-загрижен как да оцелее. И това е причината, поради която светът е съгласен да замръзне, сякаш казва: „Сега ще се погрижим за живота, а после ще възстановяваме промишлеността и производството „.

Но от кого зависи моята съдба? Как да ѝ повлияя, как да си гарантирам добро бъдеще? Ако знаехме отговорите на тези въпроси, вероятно щяхме да се успокоим малко?

Такъв въпрос възниква във всеки, защото ние сме преди всичко животни. В природата има само три нива: неживо, растително и животинско. И човешкият вид също се отнася към животинското, само че по-развито. Затова на първо място ни е нужна храна, както и на животните. Казано е, че „ако няма хляб, няма Тора“. Храната е основна за живота.

Но в ситуацията с коронавируса природата очевидно иска да ни научи и задава въпроса от другата страна: „Защо искате да живеете? Просто от инстинкт за самосъхранение, като всички животни? Но това не е достатъчно!“

Животните могат да живеят така и да не се притесняват за нищо друго, но ние, хората, трябва да започнем да се питаме за какво живеем. И това вече е проблем.

И затова, коронавирусът идва като горчиво лекарство и ни пита: „Защо живеете? Не бързайте да отговаряте, помислете. И аз ще ви помогна: Ще отменя всички изкуствени занимания, които сте си измислили и това е 90% от цялата ви работа. 90% сте произвеждали, продавали и изхвърляли, опустошавайки земното кълбо от ресурсите му. Работили сте един с друг, за да продавате и купувате, продавате и купувате през цялото време и в крайна сметка го изхвърляте. „

Цялата земя се превърна в сметище. Изградихме система, която произвежда неща за изхвърляне, за да имаме с какво да се занимаваме. Не можем да съществуваме без тази заетост. Но изведнъж идва коронавирусът и ни спира така, че да не можем да продължим да бягаме, да продаваме и купуваме.

Той сакаш пита: “И какво ще правите сега? Помислете защо сте направили всичко това и ще видите, че от него не е имало никаква полза. Време е да помислите за друг живот, за неговия смисъл, за това, за което живеете.

Не можете да изградите система, която работи на конвейр, където всеки произвежда, произвежда, произвежда, а последният изхвърля, за да започне системата отново отначало да произвежда и после да изхвърля. Основният въпрос е: защо живее човек? Докато не му отговорите, седете вкъщи и размишлявайте. „

Погледнете как природата с любов, грижливо, като майка или баща, като любящ родител иска детето да се замисли за живота, да се учи. И ако сега седите и се тревожите само какво ще ядете утре, тогава нека да помислим по-глобално. В края на краищата не само ти стоиш и не знаеш какво да правиш, и точно от това се нуждае човечеството.
Затова не се страхувам от този вирус. Имаме надежда! Ако успеем да отговорим за какво живеем, ще продължим да съществуваме. Ако не можем да намерим отговор на този въпрос, няма нужда да продължаваме.
В крайна сметка трябва да продължа да се развивам като човек. Въпросът за смисъла на живота е особеност на човека. И ако живея без такъв въпрос, само за да съществувам, тогава въпросите ми са животински.

Из 1214-та беседа за новия живот, 19.03.2020

[262037]