Entries in the 'Криза, глобализация' Категория

Моите мисли в Туитър, 07.01.2021

2021 година е преходът на света от пазарна и информационна икономика към лично и социално сближаване, чак до сближаване над всички граници. Това не е фантазия, а реална крачка в реализацията на естественото развитие на човека – до пълно обединение в системата АДАМ.

[276529]

Америка като огледало на света

Пробивът в Капитолия, който и да стои зад него, трябва да бъде пробив в съзнанието: старата система вече не работи, новата не е изградена.

Бомбата на Джокера

Зад външните бунтове в САЩ се крие основното вътрешно сътресение. В своята същност съвременна Америка открива, че вече не е Америка.

Не е тази Америка, която дълго време беше нарицателно име и пример за успех. Днес тя е пример за разделение, което разрязва обществото на две половини, на два ненавиждащи се лагера. Страна, в която преди време живееха заедно представители на почти целия спектър от човечеството, днес пред очите ни се превръща в клоака на раздора.

Американското общество е разделено по цвят, идеология, отношение към живота, културата, образованието и по много други признаци. Хората стават вътрешно чужди, противоположни, ненавиждащи се един друг.

Визуалната картина на този процес беше демонстрирана педи няколко години от анимацията „Лего филм: Батман“, в която град Готъм след експлозия на бомба буквално се разцепва на две и почти пада в бездната. Не остават връзки, мостове, нищо, което поне малко да свързва двете страни. Егоизмът е извън скалата, иска своето и не е готов на никакви отстъпки.

Трябва да разберем: тази бомба сега е поставена под всички нас. Америка показва бъдещето на света, състоянието, до което всички ще стигнем, ако не се замислим сериозно, как да поправим връзките между хората. Днес сме разпръснати на различните страни на барикадата и това далеч не е случайно.

Човешката природа се ожесточава, става безкомпромисна и вместо да създаваме единен, интегрален свят, ние се движим с пълна пара към неговата противоположност – непримирима враждебност, омраза и Голяма война.

Затова останалите не трябва да злорадстват, гледайки Америка „от задните вагони“. Напротив, болно ми е да видя нейното потапяне и нежеланието на лидерите ѝ да се споразумеят помежду си. Когато страната се разпада на части, всяка победа е пир по време на чума. Официалната встъпване в длъжност на новия президент няма да реши нищо. Конфронтацията се изостря и ако днес някой е яхнал гребена на вълната,  само ще нажежи страстите.

В търсене на истината

Няма истина нито в десните, нито в левите, нито в републиканците, нито в демократите. Решението на проблема е на по-висшето стъпало. Истинското единство не се изгражда на нивото на противоречията, а над тях. Неслучайно, наводнявайки мостовете, жителите на Готъм първо строят във височина – още една аналогия, отразяваща грамотен, системен подход.

Но анимациите, разбира се, не се ограничени. А няма надежда за политиците. Затова е толкова важен днешният пример на Америка. Не трябва да го разглеждаме в кривото огледало на медиите и социалните мрежи. Той разкрива пороците на обществото, пороците на взаимоотношенията между хората и подчертава необходимостта от добра, интегрална връзка между нас, благодарение на която да престанем да бъдем чужди един на друг. В противен случай ни чака вътрешен разпад и външно объркване. Днес в Америка, утре навсякъде.

Всичко егоистично рано или късно се изражда. Американската конституция, някога прогресивна, днес разкрива друга страна: няма нито равенство, нито свобода, нито справедливост, докато егоизмът властва. Всички наши „прекрасни“ начинания в крайна сметка разрушават обществото, защото в основата им е едно и също завоалирано желание да се издигнем над другите, за сметка на другите. И дори патетично да го наричаме демокрация, то все пак ни води до задънена улица.

Време е за равносметка: идеалите се разпадат пред очите ни, омразата напротив, се засилва. „Просвещението“ се превърна в тъмна епоха на банково-корпоративната диктатура, стремяща се към световно господство под неолиберални лозунги. Хората се унищожават заради пари и власт.

Винаги е било така, само днес, в условията на глобалния свят окончателният срив също ще бъде глобален. Никой няма да спечели, никой няма да преживее. Старите, познати методи неуморно унищожават системата и не дават нищо в замяна, освен да се предадат на амбициите ба силните в този свят. Човечеството е изправено пред нова степен на развитие, която изглежда като стена, докато не вдигнем глава.

Същността на тази степен е отхвърляне на егоистичните отношения и съзнателен преход към законите на Природата, към принципите на единството, към ново, вътрешно сплотено общество, разрешаващо конфликтите не със сила и принуждение, а взаимно, с общ подем над тях.

За да се изгради такова общество, трябва да се отхвърлят егоистичните догми и навици. Те вече не работят, не помагат, а само влошават нещата. Нуждаем се от нови методи, не изсмукани от пръстите, а основани на здрав разум, насочени към вътрешния подем на човека и човечеството към взаимно разбирателство и мир.

Само тогава ще намерим истината, която ще позволи на всички да просперират.

Откриване на годината

Мнозина биха искали днес Америка да се срине в гражданска война. Мнозина са заинтересовани тя сама да се запали в огън, след като е запалила толкова много пожари в други региони. И това е напълно възможно, защото точно сега запалителите отново взеха властта.

Опасността е реална. Всеки има различни причини, но най-важната – отслабването на Америка, съвпада. В допълнение, южните ѝ съседи отдавна мечтаят да премахнат граничната ограда и ако това се случи през следващите години, разпадането ще се ускори.

Като цяло, падането на великите империи се е случвало неведнъж и винаги е било придружено от брожение в населението, което е изгубило ориентирите си. Древна Гърция, Древен Рим, Древен Египет… Програмата на Природата не се променя. И ето днес американците – както идеологизираните, така и останалите – почти не се замислят по какъв начин да въдворят истински мир в страната и да осигурят достойно бъдеще и надеждна основа за единство. За тях е много по-важен достъпа до държавната хазна, възможността да я поставят в услуга на себе си и на своите интереси.

Всъщност целият свят е в същото състояние. И затова 2021 година ще бъде годината на осъзнаване на злото, на осъзнаване на смъртоносната вреда от нашата егоистична природа и безпомощността пред нея. Каквото и да правим, следваме нейния повод срещу собствените си интереси.

Това откритие ще бъде диагноза, благодарение на която най-накрая ще разберем от какво лекарство се нуждаем и се надявам да го приемем преди да започне агонията.

Какво е това лекарство? Методиката, която ще позволи на обществото да създаде „златна среда“ или според термините на науката кабала, „средна линия“. Нейният смисъл е умиротворение, но не за сметка на слабите. Не лицемерен компромис, а издигане над противоположностите. Не напразна или показна борба срещу егоизма, а единство и равновесие на по-висша степен, където той вече няма да има власт над нас.

На това трябва да се научим и колкото по-скоро започнем, толкова по-добре. Защото ние навлизаме в криза в началото на новата ера, разтърсени сме от родилните болки на интегралния свят. На иврит криза или прелом (машбер) е място за родилки. С други думи, място, където се заражда новия живот. И дори да се ражда в мъки, мъките са различни. Много зависи от нас: готови ли сме да помогнем на раждането или обратното, противопоставяме му се?

Така или иначе, плодът повече не може да остане в утробата, времето му е дошло. Самата Природа ражда ново, единно човечеството и това прераждане, толкова кризисно в нашето възприятие, всъщност е прекрасно. Понеже разбиваме черупката на илюзиите, изхвърляме фалшивото, излизаме на светлина от разделението и разединението, свободни от дребнавото себелюбие и взаимно отчуждение в първото ни истинско единство.

То вече е узряло, готово за нас. Готови ли сме ние за него? Все още не. Процесът в стартиран, а това означава, че не може да бъде спрян.

[276738]

Директен въпрос

Коронавирусът е айсберга, с който се сблъска „Титаника“ на човечеството. Вирусът е отгоре, на видно място, а „короната“, „пълнежът“ са скрити от очите. Най-важното винаги е в дълбочина. Затова на всеки наш отговор Природата ще има друг въпрос. По-скоро същия въпрос. Вирусът може да изчезне, но „короната“ остава.

От новата година очакваме изцеление, край на пандемията. Сякаш цялата уловка е в „бодливия“ вирус. Като че ли преди него нещата са вървели добре и след него всичко ще се оправи.

Имайки почти година за размисъл, така и не разбрахме, че коронавирусът само маркира основния ни проблем – тотално разединение при глобална взаимосвързаност. И тъй като изводите не са направени, няма да стане по-добре. На всеки наш анти вирус ще има анти анти вирус. Не е важно какъв ще бъде. Важното е, че ще продължим да се хлъзгаме.

Пред нас има финансови, икономически, екологични и секторни кризи. Те ще прииждат на вълни, докато не разберем, че всички са част от една обща беда и че не съществуват отделни решения. Тогава в нас ще се роди нова вътрешна потребност – ясна и проста. Ще поискаме само едно – единство. Такова единство, в което никой няма да бъде забравен и притиснат, в което всеки обича и е обичан, в което всеки има място и работа.

Да, за това единство ще се наложи да се променим. Но няма друг начин. В противен случай сме загубени на тази планета. В противен случай просто нямаме бъдеще.

Край на лъжите

Ваксините са чудесни. Но основното лечение не трябва да бъде на биологично, а на човешко ниво. В противен случай не отговаряме на поставения въпрос, а просто го отричаме. И всяко наше лечение не е повече от болкоуспокояващо.

В действителност изходът от кризата зависи от нас, от всеки и от всички. И повярвайте ми, това е добре. Това е много по-добре, отколкото да зависи от фармацевтичните компании.

Помислете: ако създадем здрави отношение между нас, основани на взаимна подкрепа и взаимопомощ, ако вътрешно се сближим един с друг, лесно ще победим вируса дори без ваксина. Не е нужно много, просто трябва да бъдем достатъчно грижовни и отговорни, за да прекъснем веригата от заразяване.

Това е естествено: ако другите са ми близки като семейство, ще правя всичко правилно заради тях. А те за мен. Дори елементарният социален позитив би победил пандемията и би имал благоприятен ефект върху много други неща.

Защо да чакаме толкова? Ясно е като ден: всичко започва с отношенията между нас. Именно те определят живота ни. Те, а не вируса. Те, а не правителството. И докато не бъдат поправени, разрушителните процеси ще продължат както обикновено, прекъсвайки връзките и принуждавайки ни постепенно да деградираме – до средновековни смутове, до пост апокалиптични пещери.

Не, не ви плаша. Констатирам. Науката кабала точно е прогнозирала и глобализацията, и това което ще последва, ако не отговорим на основния въпрос на настоящия етап на развитие – въпросът за единството.

До момента този въпрос дори не е поставен на дневен ред. Засега само печелим време, забавяме катастрофата. И в същото време предизвикваме поредица от нови удари, които подобно на египетски наказания вече са подредени пред нас. Тези бедствия по един или друг начин ще засегнат всички, безмилостно ще обиколят човечеството. Но задачата не е в това. Те са предназначени „само“ да разбият сърцето на Фараона, да пробият нашата егоистична броня и да ни издигнат към единен свят.

Защо не сега? За какво е тази агония?

Досега или игнорирахме нещастната перспектива или примирено се съгласявахме с нея. Казвахме: „Дори и да е така, как да отговорим на това  предизвикателство? В крайна сметка то изисква общи усилия, взаимодействие, истинско участие – всичко, на което не сме способни…“

В действителност това е само жалко усукване от страна на егоизма, който не иска да загуби властта си и ще ни доведе до гибел, ако не спрем да го слушаме. Всеки ден той ни обещава, че „още малко“ и всичко ще бъде добре. Ще поседим под карантина, ще издържим локдауна, ще се ваксинираме… „Само не гледайте навътре, не се опитвайте да се докоснете до същността“, – ни казва той. Всъщност въпросът е, че той е виновен за всичко. И с него, под неговата власт нищо няма да е добре.

Време е да разкрием тази лъжа. Стигнахме до границата, отвъд която е невъзможно повече да живеем така. Самите ние плодим вируси на разединение от всякакви видове и нива и сами ги изпращаме един на друг по всички достъпни канали. Дълбоко в нас всичко е прогнило, всичко е разядено от отчуждението.

Затова единството е нашата основна ваксина

Тя се инжектира не на всеки поотделно, а на обществото като цяло. Тя действа между нас и в това е силата ѝ. Свързвайки се вътрешно, ние пренастройваме цялата система към разпространение на позитивното, към интегрална връзка, към цялостно разнообразие. И по този начин сами разрешаваме всичките си проблеми.

Нека да го наречем общо поле на добри отношения. Или просто семейство. Не става въпрос за името, разбира се. Трябва само да го разберем, да го почувстваме. Като начало да почувстваме необходимост от това още сега. Така ще съкратим пътя към израстването, който може да бъде много дълъг и много труден.

Фина пренастройка

Възрастният човек се различава от детето по това, че е в състояние съзнателно да участва в своето развитие, избягвайки крайностите и препъникамъните. Израстването не е просто растеж, а ново качество.

Например технологията, която преди се развиваше в „широчина“ и „количество“, инженерите се учеха да строят машини и колкото по-големи бяха те, толкова по-големи задачи решаваха. Дори радиотехниката и електронните компоненти се подчиняваха на това правило в зората на съвременната епоха. Но след това се появи съвсем различна, качествено нова техника, и „чуковете“ отидоха в миналото. Мощността и ефективността днес зависят от технологии, които понякога са недостъпни за окото.

Помня, че първите ми книги бяха отпечатвани на големи „бумтящи“ печатни преси. В днешно време типографското оборудване изглежда по съвсем различен начин. Същото важи и за фотографията, която почти изцяло се премести на цифрова платформа.

С една дума развитието ни води към ново качество, към нещо „по-фино“, деликатно и в същото време притежаващо несравнимо по-голям потенциал. Това се отнася и до човешкото развитие: светът днес преминава към „крехка“ зона, където качеството на връзката между хората определя всичко. В резултат на това сега зависим не толкова от „масата“ на системите и механизмите, които обезпечават „техническото“ съществуване на съвременното общество, колкото от полето на нашите отношения. То е главното, всичко останало са производни.

Това поле обаче е пропито с отрова. Между нас цари негативизъм, ние се заразяваме взаимно с равнодушие, злоба, омраза, нашите пориви, мисли и желания създават язвителна атмосфера на напрежение, раздори и разпад.

И затова при нас всичко става не както трябва. Такава е спецификата на епохата: на хората им липсва близост, топлина, искрено внимание, подкрепа. Вместо самореализацията да бъде в името на другите, заедно с другите, ни се предлагат животински удоволствия, фалшиви цели и мизерни отдушници. С всеки изминал ден в нашия живот остава все по-малко от истински човешкото.

Къде ще ни отведе това? Ясно е къде. В крайна сметка ще останем с празни обещания, а егоизмът ще нарасне до гигантски размери и ще стане наш общ гроб с прощална епитафия: „Поне нещо общо“.

Това, което се случва сега е само началото. Ние сме такива, каквито бяхме. Ваксинираме се от „короната“, но как да се ваксинираме от самите нас, от Фараона в нас?

С него можем да приключим само заедно. На първо място трябва да поправим корена на всички проблеми – връзката между хората. Това ще бъде новото качество, което ще промени всичко.

И на първо място на това е способен нашият народ – народът на Израел. Само ние познаваме цялата горчивина на враждата и сме се научили да установяваме мир над противоположностите. Само ние имаме и болестта, и правилната диагноза, и вярното лекарство. Не митична панацея, а методика за истинско обединение. Колкото и да я отхвърляме, в крайна сметка всички останали „опции“ ще се окажат илюзии и ще се наложи отново да я преоткрием за себе си.

А дотогава ще продължат да ни заливат вълни на кризи и сътресения. Понякога слънцето ще наднича иззад облаците, понякога ще ни се струва, че работата е безнадеждна, но течението ни носи някъде надолу и няма откъде да чакаме помощ…

Всичко това е егоизмът, обещаващ златни планини и обричащ ни на смърт.

И все пак трябва да помним и разбираме: лекарството е в нашите ръце, в нашите сърца, в мъдростта на единството, която се предава през поколенията, за да я предадем точно днес на цялото човечество. То и е отговорът на въпроса на самата природа, от който вече не можем да се скрием.

[276567]

Какво ни очаква през 2021 година (клип)

Какво ни очаква през 2021 година? Какви ще бъдат новите заплахи и ще видим ли светлина в края на тунела?

[275803]

Незабравимата 2020 година

В навечерието на Нова година е обичайно да се обобщават резултатите от изминалата година. 2020 ще остане в историята като символ на епидемията от коронавирус, която обхвана целия свят.

Освен това годината беше богата и на други събития: войни, граждански вълнения в различни части на света, природни бедствия, обширни горски пожари в Калифорния и Австралия, икономическа криза, ужасно нарастване на безработицата по целия свят.

Въпреки това аз, като кабалист, мога да оценя изминалата 2020 година като най-прогресивната в близката история. В края на краищата човечеството започна да се отърсва, да се освобождава от безполезните навици: от преследването на пари, развлечения, ресторанти – от стремежа да се насити с удоволствия и да не мисли за нищо друго.

И тогава природата ни зашлеви шамар, принуждавайки ни да спрем. Нямахме друг избор, освен да спрем надбягването и да се приберем у дома. Епидемията ни принуди да се уединим и да се замислим за живота си или поне да оставим старите си навици. И това е добре, защото човечеството бе принудено да премине от живот в преследване на пари и власт към друго време, към нови ценности.

През тази година успяхме да го направим, макар и не по собствен избор, а по заповед свише. И в този смисъл коронавирусът наистина ни направи голяма услуга и днес сме в съвсем различно състояние. Закрихме много бизнеси, от които нямаше никаква нужда.

Спряхме да тровим и унищожаваме природата, да изсичаме дървета, да унищожаваме животните, поне драстично намалихме щетите. Земята започна малко да се възстановява след опустошенията, на които я подложихме през последните десетилетия.

Много се надявам, че тези положителни промени ще продължат. Епидемията няма да отмине просто така, защото тя не е катастрофа, а огромна помощ от природата. Казано е, че „Твореца ни лекува със своите удари“. А епидемията от коронавирус беше лекарството за нашия хипертрофиран егоизъм. Затова много се надявам, че ще си направим правилните и полезни изводи за по-нататъшното ни развитие.

От програмата „Свят“ , 27.12.2020

[276154]

Година на зануляване

За да коригирате системна грешка, трябва да нулирате настройките. За да започнете нова глава, трябва да обърнете страницата. Това беше направено през двадесетата година. И това е само началото.

Момчето играе на двора с приятели, забравяйки всичко на света. Но изведнъж излиза майка му и го прибира вкъщи, за да си подготви домашните. В този момент то изпитва неописуемо чувство на досада и объркване – животът му е бил спрян в разгара си.

Това беше състоянието на човечеството през 2020 година.

Светът на пауза

Миналата зима чухме за първи път за нов вирус, поразяващ дихателните пътища. Оттогава дъхът на човечеството стана конвулсивен и накъсан: държавите въведоха карантини и локдауни, цели сектори на икономиката бяха парализирани, други действаха в кризисен формат. Безработицата нарасна рязко, културният живот едва тлееше.

Трудно е да си припомним по-трудна година след Втората световна война. Човечеството се чувстваше като нещастно дете, което беше отлъчено от игрите. Но нека погледнем на всичко това през очите на майката.

Ако променим гледната точка, в нашата история не е имало толкова полезна, лечебна, оптимистична година. Тя спря света по пътя му да се срине и отвори нови перспективи, които предстои да осъзнаем. Тя демонстрира универсалната връзка, посочи социалната природа на всички наши проблеми, призова за реална равносметка и за преразглеждане на ценностите.

Без коронавируса щяхме да продължим да се забавляваме по детски в егоизма си, игнорирайки всички предупреждения. Но сега, независимо дали ни харесва или не, животът придоби ново, смислено измерение. Той изисква от нас взаимна отговорност, да не се ограничаваме само до моментното, да се измъкнем от „черупката“ си, за да видим общия план. Животът представя предизвикателства, с които не можем да се справим сами. Той разкрива значението на общността, в която живеем всички. Оказва се, че без висококачествени, човешки, интегрални отношения, тази общност не може да реши нищо правилно.

Но откъде можем да вземем тези отношения? В края на краищата, в продължение на десетилетия сме свикнали с потребителския индивидуализъм, омаловажавайки самата същност на всичко човешко.

В резултат на това се случва нещо прекрасно: ние неволно започваме да мислим. Ерата на меркантилното изчисление и сляпата вяра се заменя с ерата на разбирането. И това е страхотно. Вирусът ни кара да мислим за това, което наистина има значение в живота. Той разкрива слабостта и окаяността на системите, които сме изградили, показва задънената улица, в която се намираме, след като сме изчерпали всичко добро и лошо в себе си.

Подсъзнателно вече сме се съгласили да гаснем бавно, бягайки като мишка в колело, докато остареем, и ние, и децата ни. Но не ни се получи! Короната спря колелото и спря света. Паузата е събуждане, изплуване, излизане на светло, свобода. Ограничавайки, пандемията в същото време ни освобождава.

Разбиване на сърцето

Преди пандемията ние упорито и самоотвержено живеехме живота си с „предписани“ средства, живеехме по „щатно“ разписание, мислехме и чувствахме по стандартни модели. Въпросите „защо?“, „за какво?“ не бяха на дневен ред. Всичко течеше от само себе си, като детска игра в двора.

Днес, гледайки през прозорец вчерашния ден, мечтаем да се върнем там възможно най-бързо. Но този двор вече го няма. И тези игри вече няма да ни доставят предишното удоволствие. Въпросът тук не е в „короната“, а в самите нас. Растяхме, израствахме – и неусетно пораснахме. Може ни малко, но достатъчно за качествен скок. Коронавирусът просто прояви това, което е поникнало в нас отвътре.

Пандемията донесе преразглеждане на всички сфери на живота: от какво всъщност се нуждаем? От какво трябва да се откажем? Какво трябва да променим? И най-важното, с какво си струва да напълним живота си, за да е щастлив и да има смисъл?

Това са въпросите, пред които е изправен човекът и човечеството. И въпреки, че ние обикновено отхвърляме тези „дреболии“, те не изчезват, а напротив, разбиват ключалките, проникват в сърцето.

Младите поколения – зет, алфа, както и да ги наричат ​​- вече не знаят какво да правят със себе си, какво да правят за душата. В нашия свят им е тясно и задушно, но не намират нищо друго и са принудени да играят по старите правила. Те са естествено привлечени от виртуалността, но тя не е панацея, а само една от илюзиите.

Всички се лутаме в преходния период, все още не сме готови да си признаем какво се случва, все още пренебрегвайки изискванията на майката природа. В неравностойно положение, лишени от любимото ни забавление, ние се борим с нейните призиви, стремим се към двора си.

Но уроците са на масата и не са научени. Затова надеждите за успокоение са напразни. Все още не сме се научили да живеем добре един с друг, за да можем заедно да влезем в новия свят.

Жажда за разбиране

За да не ни разочарова светът извън нашите прозорци през 2021 г., трябва да влезем в него по по-различен начин, отколкото през 2020 г. Не можем просто да се разделим с отминалата година и да забравим за нея като за лош сън. Всъщност разбрахме много неща: какво представляват нашите правителства, колко изкуствена е икономиката ни на излишъци, колко нагло ни заблуждават медиите и корпорациите.

И това е естествено, защото живеем в напълно егоистично общество, храним се с негативизъм и отричаме самата възможност за истински човешки отношения между хората.

Първата сериозна криза показа, че такова общество не е жизнеспособно. Ето защо майка ни ни прибра вкъщи – време е да научим уроците за бъдещето. Нека да погледнем през другия прозорец навън – в света, който е назрял.

На първо място, този свят възпитава човека и правилно го интегрира в общността, за да може той да разкрие своя потенциал в полза на всички. В този свят добрите ни отношения са по-ценни от всичко останало, защото гарантират щастието на всеки и на всички заедно.

Днес, застанали всеки в своя ъгъл, ние копнеем за предишното общуване, за всички наши „игри на двора“. Но в тази носталгия постепенно се очертава нещо ново: не ми липсва просто работа или игра – имам нужда от самата връзка. Няма значение дали съм общителен или необщителен по природа. Вглеждайки се в себе си, ще открия непознат дотогава копнеж за взаимно разбирателство, за взаимно участие, за зрели, позитивни взаимоотношения, за разбирателство с другите.

Защото всъщност не можем да живеем без другите. Никой не може. И сега, гледайки ги от висотата на изминалата година, усещаме нуждата от нещо по-висше между нас. Това желание неизбежно нараства в нас и вече не се нуждае от животинска, а от човешка храна, от близост на сърцата, без „карантинните“ ограничения на егоизма.

Така израства човекът – чрез подсказки и контрасти. В годината на нулиране природата „хитро“ разкри две противоположности в нас и сега ние самите трябва да издигнем значението на единството над разделението. Тя няма да го направи вместо нас.

Не случайно пандемията ни залива с вълни, състояния, възходи и спадове. Днес ни се струва, че краят вече е близо, но това е само рецесия преди новия скок. В крайна сметка, причината за нашите проблеми остава – все още сме чужди един на друг, кавгите ескалират, омразата расте.

Ето защо, борейки се с коронавируса през новата година, ние отново и отново ще се изправяме пред собствената си природа, пред необходимостта да се грижим за всички и желанието да отпратим всички надалеч.

Можем ли да изберем първото и да не си падаме по второто? Можем ли наистина да свалим маските и да отворим сърцата си за другите? Поне малко, за да предизвикаме промени, които в крайна сметка ще обновят системата на нашите отношения в семейството, в обществото, в държавата, в света. Именно това, а не ваксината, ще бъде истинското лечение. Природата изисква единство.

Междувременно засега тя ни показва, че старата тенденция за вечен раздор е приключила. Тези отношения ни доведоха до задънена улица и ще останем там, докато не ги изоставим. Това, което беше печеливша стратегия вчера, днес води до поражение.

Време е да сменим курса. В новия свят силната вътрешна връзка ще бъде основното условие и мярка за успех на всички нива. Без такава връзка всичко ще се разпадне, ще останат само руини. Осъзнавайки това, ще се научим да използваме двете сили, двете противоположности в себе си само за нуждите на единството. И тогава ще успеем.

За това бяхме „нулирани“ – за да можем по-лесно да осъзнаем проблема си и да започнем да го решаваме.

Предполагам, че 2021 г. няма да бъде повратна точка. Но нека се превърне в година на осъзнаване и да ни въведе в потока на интегралното човешко развитие. Важното е да не забравяме, че има неща, които никой няма да направи вместо нас.

 [276208]

2021 – година на прозрения за човечеството

Навлизаме в 2021 година, която ще ни разкрие колко затворен е светът, свързан в една система, всички страдат заедно и затова решението също трябва да бъде общо.

Всичко това ще се разкрие през 2021 година, която ще стане годината на прозрението за човечеството. На всеки ще стане ясно, че е невъзможно да успее, използвайки егоизма си. Напротив, целият успех зависи от това, доколко разрушаваме разделящите ни егоистични прегради.

Доколкото успеем да го направим в десетките, ще окажем влияние върху целия свят. И целият свят ще започне да усеща, че достатъчно е пилял пари за въоръжаване. Единственото, в което си струва да се инвестира, е обединението на хората. То е панацея за всички болести.

Няма да има нужда от никакви ваксини и лекарства против вируса. Защото това не е епидемия от коронавирус, а епидемия от глобален егоизъм, който се разкрива в света. И срещу тази болест има само едно лекарство – нашето обединение.

От урока на тема „Смирение“, 30.12.2020

[276189]

Какво ни очаква през 2021 година

Реплика: Наближава 2021 година. Наричат я година на изключителната несигурност.

И  тук има много предположения каква ще бъде. Борба за ваксини и колко човека ще се съгласят да бъдат ваксинирани. Пропастта между бедни и богати ще се увеличи,  ще се установяви нов световен ред.

Ще нарасне напрежението между САЩ и Китай, компаниите ще бъдат въвлечени в търговски войни, ускоряване на цифровата революция, светът ще стане труден за подем. Туризъм, полети – няма да ги има или ще намалят.

Има още и предсказание на Бил Гейтс, че ще бъде по-добре: ще бъдем по-добре подготвени за пандемията, светът ще стане по-добър, ще лекуваме болестите, диабета и така нататък. ”Аз съм оптимист” – казва Бил Гейтс.

Какви са вашите прогнози за 2021 година.

Отговор: Ако човечеството е такова, каквото го иска Бил Гейтс, то не виждам нищо хубаво в това. Така говори техничар, който изобщо не разбира посоката на развитие на човечеството. И какво от това, че ще се обзаведем с още някакви технически дреболии? И какво от това?

Въпрос: А каква виждате вие тази 21 година? Каква ще бъде според вас?

Отговор: Аз мисля, че това ще бъде първата година на отрезвяване от всякакви мъгли, в които сме се обвили и най-накрая ще започнем да разбираме, че и ваксината няма да ни помогне, и никакви трикове – да седим в изолация или още нещо. Ще ни помогне вероятно, само ако се променим и разбрем, че всъщност, този вирус е по-умен от нас.

Той е призван да ни издигне на следващото ниво на отношение към природата, за да започнем да мислим, как можем наистина да преминем правилна ваксинация. Тоест, как можем  да достигнем състояние, когато няма от какво да се страхуваме, няма къде да бягаме, просто трябва да живеем правилно. Това зависи само от нашето отношение един към друг.

Ако достигнем състояние, в което хората ще се отнасят един към друг с добри чувства, ще намерят от къде да ги вземат, как правилно да ги използват, това ще бъде нашата най-голяма победа над тази зла природа на егоизма, който е в нас. Тогава ще получим правилната ваксинация.

Въпрос: Значи вие мислите, че през 2021 година тази стъпчица ще бъде направена?

Отговор: Мисля, че ще започне постепенно да се проявява.

Въпрос: Мислите, че изходът е само един, нали?

Отговор: Изходът е само в правилното сближаване на хората един с друг. Да намерим какво ще намали разстоянието между нас, да се освободим от егоистичния вирус, който ни отблъсква, разделя, можем само, ако започнем над вируса да създаваме положителни чувства. Положителни чувства, само тогава. И ако това започне да се усеща в човечеството, то, разбира се, това е най-краткият път към правилното ваксиниране на населението на Земята.

Въпрос: Поне малко през 2021 година ще направим ли тази стъпка?

Отговор: Надявам се, че ще има някакъв обрат. Виждам го.

Реплика: Ако няма, тогава всички тези ужасии, за които е написано: войни, напрежение между САЩ и Китай…

Отговор: В действителност това, което се случи в света, е много интересно. Средствата за масова информация сами се натикаха в ъгъла. Те вече не са средства, не са масови и не са информация. И никой не им вярва, и никой  не ги поглежда. Тук е написана лъжа и там е написана също лъжа, и така нататък. Никой нищо не гледа. И ако те все пак объркват населението, това объркване не е в тяхна полза.

Въпрос: През носа им ли ще излезе?

Отговор: В крайна сметка, да.

Въпрос: Вече се вижда, нали?

Отговор: Да. Затова не мисля, че тези заплахи – Америка, Китай изобщо са нещо, от което милиардите хора се интересуват. Милиардите, в резултат на тази божествена пандемия, на този божествен вирус, искат да намерят все пак някакво успокоение.

А то ще бъде в новото бъдеще. Затова политиците като цяло приключват. И всичките тези международни организации – на всички вече е ясно, доколко всичко това е пропито с такъв дребнав егоизъм.

Въпрос: Тоест, търсенето на това успокоение за милиардите хора ще се увеличава и увеличава, нали?

Отговор: Търсенето на успокоение ще бъде не чрез политика, не чрез банки, не чрез някакви предприятия, не чрез правителства, не чрез всичко това. Всички тези егоистични системи на практика са се изчерпали.

Въпрос: Какво ще стане?

Отговор: Осъзнаване на отсъствието на всякакви системи за правилно управление. И от друга страна, никой няма да даде право на никого да властва неправилно. Ето такъв вакуум ще се създаде в света.

Въпрос: И до какво ще стигнем?

Отговор: До това, че никой няма да има възможност да управлява.

Въпрос: Кой ще ръководи хората?  Досега ги ръководеше правителство, пресата.

Отговор: Мисля, че обществото ще се стреми към някаква малка феодална система. Всеки ще търси за себе си някаква работа от ден за ден, която да му дава възможност да съществува, да получава необходимото. И в крайна сметка това ще ни доведе до установяване на нови връзки.

Тогава ще се появи необходимостта от тази добра, необходима връзка между хората. Аз мисля, че това ще започне именно отдолу. Именно защото сега възниква много интересен нихилизъм в целия свят. Това е интересно време.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 14.12.2020

[276033]

Ваксинирани, объркани

Сякаш виждаме светлина в края на тунела. Но това не е края на тунела, а просто лампичка, която разпръсква тъмнината около себе си. За да излезем на светло, е нужно нещо повече от ваксина.

Никога не съм говорил за коронавируса в медицински смисъл. Пандемията за мен е симптом на общо заболяване на човечеството, част от системен процес, който вече не може да бъде спрян. Усилията ни да го обърнем са безсмислени. Човечеството пораства и никога няма да бъде същото.

За съжаление, борбата с вируса, сама по себе си необходима, замени по-мащабната задача – хуманизиране на отношенията между хората. Искаме да сложим край на проблема, като останем такива, каквито бяхме. И това  е фаталната ни грешка: реалността се променя, а ние не.

Светът премина в  нова, глобална фаза на развитие, която изисква интегрална взаимовръзка, взаимодействие и взаимно разбиране. Без това системната криза ще продължи да расте и никаква ваксина няма да я спре. Ще има възходи и падения, но не бива да се заблуждаваме, защото на раменете си имаме товар от общ нерешен проблем – нашето вътрешно, дълбоко разединение.

Ние построихме всичко в името на себелюбието и затова сега, в края на епохата, всичко постепенно се обръща срещу нас. Такива времена настъпиха. И без ваксина, и с ваксина, ние се отдалечаваме все повече от вчерашния ден, съпротивлявайки се на всяка крачка и неохотно разкривайки прогнилата основа на нашите отношения, абсолютно непригодни за следващия етап.

Пред нас, в края на тунела, сякаш се вижда светлина. Но това е само лампичка, която разпръсква тъмнината наоколо. Ще преминем през тази ивица на нова надежда за връщане назад във времето и може би най-накрая ще разберем, че в нас има по-сериозна болест от коронавируса и изобщо не сме излекувани от него. Егоизмът се корени в  нас, разяждайки човека, обществото, целия свят. И докато не започнем да се справяме с това бедствие, няма на какво да разчитаме. Все още сме на пътя към антиутопията.

Човекът влиза в остро противоречие с глобалната реалност. В крайна сметка, глобализацията е преди всичко превръщането на човечеството в единно цяло, в обща планетарна система. Този преврат изиска изцяло нов, цялостен подход, основан на единство и издигане над противоречията. Но при нас всичко е непроменено. Промишлеността, образованието, възпитанието, приоритетите, отношенията ни един към друг и към живота – всичко е запуснато, всичко е морално остаряло, всичко върви надолу.

В условията на неразривна връзка егоизмът не може да стои на кормилото. Той няма да позволи нищо да се направи нормално. Но ние не го разбираме, бездействаме и трупаме отрицателен потенциал. Всичко, което не сме направили през 2020 г. ще премине с нас в 2021 г. и ще се прояви в още по-тежки състояния. Коронавирусът ще ни липсва.

Неприемлив аргумент

Достатъчен е прост, прагматичен поглед напред: чака ни епоха, която ще остави много хора без работа, ще срине индустрията и търговията, ще разбие обичайния живот, ще преобърне идеалите. Тази епоха вече изисква сътрудничество, взаимност, нов поглед, нови решения. Няма да помогнат демонстрациите, бунтовете, изборите и преизбирането. Няма да помогне нищо, докато не стигнем до същността –  до нашата природа, която ни разцепва, слага хората на различните страни на барикадата, разделя единната картина на фрагменти и упорито предлага точкови решения, които ще помогнат на едни за сметка на други. Този откровен, безсрамен ирационализъм вече не може да бъде покрит с нищо.

Милиони хора ще останат без препитание, но това не ме засяга, докато съм устроен и имам изгледи за бъдещето. Утре децата и внуците ми ще се окажат в разбита лодка, но днес аз старателно изхвърлям това от съзнанието си. Не виждам, не искам да видя, че светът се е променил и продължава да се променя. Сякаш съм стъпил в река, отплувал съм от брега и искам да изляза на същото място, въпреки че течението ме е пренесло напред и няма как да се върна обратно. Старият бряг го няма. Пандемията ще отшуми, трансформацията няма да спре.

Коронавирусът трябваше да ни стимулира да създадем нови социални, трудови, общочовешки отношения. И тъй като това не се случи, няма никакво приближаване, защото ние отказваме да разберем и да приемем ситуацията, нашето развитие ще мине по труден, криволичещ, опасен път с безкраен социално-икономически разпад.

Към него ще се добави екологията. Гниейки отвътре, ние окончателно ще съсипем околната среда, ще изтощим ресурсите, ще заразим Земята със себе си. В току-що излезлият фантастичен блокбостър „Аргумент“ бъдещите поколения се опитват да върнат времето назад, унищожавайки предците си. Защо? „Защото от тях океаните закипяха и реките пресъхнаха“. И въпреки че заплахата, идваща от потомците, успява да се предотврати, всъщност, ако се замислим финалът е песимистичен, защото самите ние обричаме човечеството на смърт точно сега.

И за какво? Заради потребителската оргия, вменявана ни от лъжливите медии и социалните мрежи. Заради безсмисленото „животинско“ пресищане.

Тези истини се просмукват в нашето съзнание много бавно, капка по капка. Изкусно ни отвличат от тях – понякога замлъкват, понякога алармират, но така че да не можем да слушаме повече за това. Подкупват ни със статуси, обещания, убедителност, яснота, лекомислие, илюзия за безотговорност.

Но ние сме отговорни, дори много отговорни един пред друг! Всички седим в една лодка, на една планета и бъдещето е едно за всички.

Порастването не може да спре. Хората все по-малко се водят от обещания, по-малко са склонни да прекарат целия си живот като катерици в колело. След пандемията не всеки ще иска да се върне към предишната работа и предишните забавления. Блясъкът, модата, гланца – всичко това сега разнася по-малко зловония.

След няколко месеца, ваксинирани и пуснати обратно в „нормалния живот“ ще открием, че по някаква причина нищо не се рестартира в пълен формат, въпреки всички усилия. Сякаш няма искра, сякаш батерията е свършила.

Тогава ще се погледнем в недоумение. И може би ще започнем да разбираме нещо.

[275494]

Светът е като чаша на Петри с коронавирус

Коронавирусът е духовен вирус, не в смисъл на някаква мистика, а защото реагира на духа, който царува между хората. Той се наслаждава и се храни с омразата, която съществува между нас, развива се и живее в нея.

Затова той се проявява и започва да набира сила, подхранван от нашите груби взаимоотношения. Колкото повече има между нас омраза, отхвърляне, конфликти, толкова по-комфортно се чувства вирусът, размножавайки се в тази хранителна среда.

Лекарите и психолозите предупреждават за сериозните последици от продължителната изолация на децата у дома. Но, за да могат децата да се върнат на училище, трябва да се променят родителите. Възрастните трябва да коригират лошото си поведение, взаимното отчуждение, омразата. Съществуващият между нас егоизъм, нечистотата, дават храна на вируса, осигурявайки му жизнена среда.

Само взаимното сближаване може да обеззарази мястото, където живее вирусът. Вирусът живее в омразата ни един към друг. Ние сме разделени от задължителна дистанция, по-близо от  която не можем да се приближим и цялото пространство е изпълнено с омраза, претенции, раздори. Това е благоприятна среда за вируса, той се размножава в нея, сякаш е в хранителен разтвор, като в чаша на Петри в лаборатория.

Ако сложим нашите отношения в чашата на Петри, ще видим как вирусите ще започнат усилено да се размножават. И докато не започнем да се променяме, ще страдаме и ще умираме все повече. Твореца няма никакъв друг начин за въздействие върху нас, освен чрез подсилване на проблемите, докато не се съгласим и не се поправим.

Трябва да помислим какво е нужно да направим, за да може цялото човечество, всички народи и всички семейства да живеят спокойно и щастливо на Земята. В противен случай просто ще сложим край на съществуването си. Времето за размисъл вече е изтекло, трябва спешно да започнем да действаме и на първо място трябва да разберем какви промени са необходими и в какъв свят трябва да влезем.

Природата ни води към ново състояние и ние сме длъжни да осъзнаем какво се случва, и да се приведем в съответствие с него. Докато не започнем да го правим, нищо няма да се промени. Как можем да върнем децата в училище и възрастните на работа, ако не съответстваме на новия свят? Ще трябва да стоим вкъщи, докато не разберем, че трябва да се държим по нов начин.

И така е по целия свят. Ту в една, ту в друга държава изведнъж избухва, сякаш е избухнал пожар и отново се успокоява. И тук причината не е във вируса, а в отношението ни един към друг.

Ние навлизаме в нов етап от развитието на човечеството, чиято особеност е, че не природата задължава човека в каква форма да живее, а самите хора с отношенията си определят в каква природа ще съществуваме. Вече преминахме през всички геоложки периоди, природата приключи с нашето развитие и дойде редът на човека. Чрез вътрешното си отношение ние определяме в какъв свят ще живеем.

От Беседа с журналистите, 27.10.2020

[273051]

Има ли живот след капитализма?

Разговорите за посткапиталистическата епоха се водят от години, но пандемията им придаде актуалност. Има ли нещо добро, което да ни проблясва от времето, когато пазарните отношения ще изгубят властта си?

Преди всичко, нека да признаем, че капитализмът е смъртен, точно както предшествениците му и затова не си струва предварително да се безпокоим за това, което ще дойде да го замени. Не можем да се надяваме, че той просто ще предаде властта на приемника си. Първо, предаването на властта е сложно нещо и второ, къде е този приемник? Какво ни обещава?

Една от ключовите метаморфози, очакващи човечеството зад завоя, ще бъде прекъсването на връзката между работа и лично удовлетворение. С други думи, държавата ще осигурява нуждите на гражданите, независимо от техните усилия. В резултат на това ще се трансформират представите за справедливост и равенство, както и за успех и мотивация. Защото без реални стимули за работа и социална активност, обществото ще изгуби своята жизнеспособност.

Тази тема се обсъжда сериозно от експертите и дискусията обикновено обхваща съпътстващата тенденция – хората ще работят по-малко. Сега говорим за 32 работни часа на седмица, които с течение на времето ще станат 22 часа, т. е. три работни дни.

За израелците това изглежда невъобразимо: според статистиката за последната година, ние работим средно 40,5 часа в седмица, повече от всички в Западния свят. Средният показател в ОИСР е 37 часа, в Холандия – 29.1, в Швеция – 35.9, в САЩ – 38.6.

И все пак ситуацията ще се промени. Индустриалният свят, какъвто го познаваме, потъва морално в миналото и залезът му вече започна. Малко по малко нашите доходи ще бъдат „откъснати“ от работното време и дори от производителността на труда. Да, всичко е принципно ново и изглежда парадоксално на фона на старите декори, но в близко бъдеще ще се промени скалата на приоритетите, а след нея и целият ни живот. Ще открием, че трябва да осигурим на всички граждани на страната нормално, сигурно ниво на доходите, нещо в зоната на средната работна заплата.

Но с какво реално ще бъдат заети, е друг въпрос. И всъщност той е по-важен. За да му отговорим, трябва да осъзнаем предизвикателството, пред което ни поставя историята .

Предизвикателство към обществото

Ние възприемаме егоизма преди всичко като икономически модел, който съответства на съвременните социални отношения. Но отношенията се променят и икономиката се приспособява към тях. В XXI век човекът стана по-егоистичен, по-индивидуалистичен и прекали във всичко: от свръхпроизводство на стоки и услуги до свръхпроизводство на омраза. Всъщност тази задънена улица, подчертана от пандемията, ни води до необходимостта от промяна. Трябва да усмирим експанзивното развитие на егоизма, който не знае мярка в нищо.

Затова следващата формация ще бъде социална, обществено ориентирана. Само абсолютното върховенство на общото благо ще насочи човешката природа и човешкия потенциал в правилната посока. Неслучайно още в средата на миналия век фашизмът се опита да поеме тази свързваща роля, но в извратена форма, в желанието да се смаже и унищожи другите.

Днес вече сме достатъчно пораснали, за да разберем, че „няма други“. Всички сме в една лодка, на една планета, превърната в една глобална система. Разкъсвайки я с дисбаланси, в крайна сметка ще постигнем само общ крах. Трябва да изградим нови отношения, в които единството на интересите ще бъде сигурен залог за благополучието на всички. Само тогава ще бъде възможно правилно да приложим  механизми като универсален базов доход, обществени жилища и здравеопазване, съвместно управление на социалните ресурси.

Казано по-просто, положителните отношения между нас са в основата на новия свят, който чука на вратата.

Този свят е съвсем различен, необичаен и затова трябва да влезем в него внимателно, обмислено, поетапно, със съгласието на различните части от обществото. Необходима е широка дискусия, широко осъзнаване на настоящия период, разбиране на неговите опасности и общата посока на промяната.

Днес милиарди хора нямат представа за същността на случващото се и за истинския смисъл на социално-икономическите промени. В такава ситуация ни очаква взрив. Затова образователната програма е необходима както за хората, така и за правителствата.

Главното е всички да разберем: старото си отива завинаги. Тогава ще приемем и обратната страна на медала: новото изисква адаптация.

Предизвикателство към човека

Когато човек сериозно се замисли за глобалните промени, в него ще се събудят въпроси, забравени от детските години. Какъв е смисълът на моето съществуване? Има ли животът ми по-висша цел от компетентно, комфортно потребление и предаване на щафетата по-нататък? Защо животът е устроен така, че почти целия го пропилявам за нещо, което изтича през пръстите ми? Какъв е балансът ми и какъв трябва да бъде?

Всеки сам трябва да търси тези отговори и затова му е необходима солидна основа, която диктува не какво да мисли, а показва как да мисли, как системно да разбира ситуацията, не ограничена от нашия тесен ъгъл, а издигайки се до общата картина.

В съответствие с тази задача ще се променят образованието, изкуството, дори свободното време. И тогава човекът постепенно ще започне да разбира в какъв свят живее, как светът е стигнал до това състояние, как да формира живота си по-нататък, как да се сближи с другите, как с общи усилия да се изгради здрава среда.

Днес хората от сутрин до вечер са заети с всичко друго, освен с изграждането на взаимоотношения, които да ги направят щастливи. Тук е необходим обрат, връщане към естествената концепция за семейството в широкия смисъл на думата. Защото народът също трябва да бъде семейство. И целият свят също. Трябва да се научим да го правим сега, разбира се, без да  се правим на  ангелчета. С това ще запълним по-голямата част от времето си.

Преди съпругът работеше, а съпругата се занимаваше с домакинската работа. В нашата бурна епоха и двамата работят, и колкото и да печелят, нямат почивка. Самият живот подтиква  хората към безкрайно тичане и те имат все по-малко емоционални сили един за друг или за децата. Но какво може да бъде по-важно?

Пандемията слага край на всичко това. И ако продължаваме да упорстваме, ако се опитваме да продължим така, ще се блъснем в стена или ще паднем в пропаст, което сравнение повече ви харесва. Защото пред нас е промяна на приоритетите. Новият начин няма да се основава на консуматорството, а на вътрешно сближаване, на взаимовръзка.

Ако го осъзнаем сега, използвайки пандемията или дори без нея, ще започнем да оздравяваме икономиката, да намаляваме работното време, да се отказваме от абсолютно ненужните, често вредни бизнеси и производства. Но обществото изобщо не е готово за това. Обществото, в най-добрия случай, само бегло се досеща, че тази спирка е последна. И със страх разчита на продължаване на пътя към нищото.

Прехвърляне

Човекът не е роден за тежък труд, за безкрайно преработване на ресурси в отпадъци от живота. Произвеждане-продаване, заплащане-купуване-изхвърляне, заради тези „идеали“ понякога не виждаме бял ден. Тези отношения ни превръщат в кълбо от нерви, равнодушие, отчуждение, омраза, отчаяние.

Не, ние, разбира се, намираме уединени ъгълчета и приятни занимания. Но когато има нужда от реална взаимопомощ, не на ниво благотворителност, а в социален мащаб, в общочовешки смисъл, всички наши недостатъци веднага се проявяват. Всеки ден да мисля за другите? Защо?

Грижата за другите в съвременното общество е трудна работа. Все още не можем да живеем така, че това да бъде част от нас, естествен порив, удоволствие, както в семейството. Много хора и за близките си не винаги са готови да се грижат.

С една дума, ние сме „каторжници“, роби на природата си. И трябва да се научим да се издигаме над нея. Това обучение ще бъде нашата основна работа, нашит общ принос в полза на новото, развито общество.

В това общество свободата от егоизма ще бъде основната от свободите.  В него равенството и справедливостта ще се изчистят от неолибералното митотворчество. В него статистиката за разводите, болестите, насилието ще пробожда очите до болка. В него нашият БВП няма да се измерва с пазарната стойност на произведените „блага“, а с нивото на човешките отношения, взаимното доверие, увереността в утрешния ден, готовността за полагане на сили в полза на другите, съпричастност, съчувствие. В крайна сметка благото, което произвеждаме ще бъде радостта, която даваме на другите. Доставена с различни средства и по различни начини, но от сърце.

Ето върху какво ще работим. И тази работа няма да бъде стресираща, а разкрепостяваща, освобождаваща от абсурдните идеи за статуса, за размера на банковата сметка, за нещата, които уж ме правят „човек“. Ще се обогатявам по съвсем различен начин, цялото ми богатство ще бъде да съм на разположение на останалите и в това ще намирам удовлетворение, заплащане, безкрайни перспективи за растеж и самоусъвършенстване.

Накратко, това ще бъде различен живот, различно усещане, различен смисъл, различно възприятие. Това ще бъде нашето общо благо, за което всеки ще бъде отговорен и от което всеки ще черпи сили. И когато децата ни израснат в  такава атмосфера, в такъв дух, старият свят ще загуби властта си завинаги и няма да може да ни отклони от пътя.

Ако се замислим, днес не се нуждаем от пари, а от чувство на удовлетворение. Но човек се задоволява с превъзходство над другите, което може да се купи. Това ни доведе до задънена улица – съзнателно и несъзнателно се състезаваме за превъзходство един над друг. Губим живота си за нещо, което винаги е по-малко, отколкото сме искали – това жалко живуркане във вечно неутолимите егоистични желания, което самовлюбено мислим за правилно.

Новият свят ще напълни човека със съвсем различно удоволствие, много по-силно, интензивно и реално, а главното – няма да изтича през пръстите ни. Какво удоволствие? Отдаване.

Сега звучи невероятно, но това, което искам да отдавам, остава с мен. Защото раста, постигам успех, ставам по-добър, вътрешно по-богат, по-щастлив, по-необходим, по-ценен и това вече не може да ми бъде отнето. Това може да бъде надминато само с ново отдаване. Отдавайки, намирам себе си.

Обществото, което ще се научи да живее по тези закони, ще бъде обезпечено с благоденствие и просперитет. Разбира се, икономиката все още ще произвежда всичко необходимо, но основата на нашата индустрия ще бъде единството и отдаването. Единството в най-различни форми, в безкрайно многообразие. И отдаване не под формата на купони, а преди всичко на душевна топлина, която ще е достатъчна за всички. Останалото ще дойде.

[274230]

Повтарящи в училището на живота

Опитваме се да върнем децата в училище, но самите ние не учим, не сме в крак със събитията. Затова ще останем в същия клас за втора година.

В навечерието на излизането от карантината се оказа, че децата, въпреки обикновено несимптоматичния ход на болестта, разпространяват коронавируса не по-малко от възрастните. Това постави в безизходица израелската образователна система, която просто няма пари да организира безопасността в традиционните рамки.

„Капсулираното“ обучение изисква проветриви помещения или открити площадки, но от къде да ги вземем и как да ги приспособим към израелските климатични условия? Малките групи изискват повече учители, а те трябва да бъдат наети и подготвени.

Освен това не знаем как ще протече епидемията и какви други изненади ни е приготвила. Днес тя изисква капсули, а утре ще изисква, например учител за всеки ученик или детска учителка за всяко дете.

В тази ситуация няма добри решения. Всички ние – деца и възрастни – сме хванати в капан и не можем да се върнем в познатия свят. Не става въпрос само за училищата: затворени са цели сфери и за да ги отворим, първо трябва да отворим нещо в себе си.

От самото начало на епидемията предупреждавах, че тя ще промени обществото и света. Днес всички говорят за това. Но ние не приехме тази мисъл и упорито чакаме да се върнем в миналото. Епидемията за нас е извънредна ситуация, макар и в световен мащаб, която все някога ще свърши.

Но грешим. Това не е извънредна ситуация, а нов свят, който чука на вратата и ни променя, независимо дали искаме или не. Той има други закони и други цели, разбива „неразрушимите“ традиции, залага нови традиции и най-важното, изисква от нас да участваме в процеса. Докато не започнем да участваме, вирусът няма да ни пусне.

Театър на абсурда

Още през юни казах, че стратегията за борба с коронавируса не трябва да се ограничава само с рестартиране на схемата отпреди кризата. В крайна сметка светът преживява не само пандемия, но и качествена трансформация на отношенията. От край време самите ние с качеството на нашите връзки определяме качеството на нашия живот.

Просто казано, както се отнасяме един към друг, така и живеем. А знаете как се отнасяме един към друг. Личните, социалните, международните отношения – всичко е отровено.

Наближава година, откакто Природата ни води през тематичния парк COVID-19, показвайки ни, от какво да се откажем, какво да променим, какво да създадем. Ние неохотно влизаме в павилионите със смесено чувство на недоверие и отвращение: „Сериозно ли? Заради някакъв вирус да се откажем от егоистичната рутина, да се грижим един за друг? Да се дистанцираме външно и да се сближаваме вътрешно? Това е абсурдно!“

Всъщност е абсурдно, когато човек отказва да приеме очевидното, защото не му харесва. Започна нов етап на развитие, светът навлезе в поредица от тектонични изменения, а ние предпочитаме да ги виждаме като „коронавирусно недоразумение“.

И затова нямаме добри решения. Ако отворим училищата и предприятията е лошо, ако не ги отворим, пак лошо. Няма тактика, няма стратегия и не може да има. Правим крачка назад и със страх очакваме отговора на вируса. Така не можем да решим проблема.

Промяна на курса

Рано или късно ще трябва да започнем да правим крачки напред. А за да ги направим, трябва да разберем, че въпросът изобщо не е да отворим или да не отворим училищата, предприятията, спортните зали и т.н. Въпросът е как можем да спрем да бъдем чужди един за друг, как да отворим сърцата си. Такава е днешната ни задача – да се адаптираме, да се отворим за следващото състояние на развитие, в което да се издигнем над противопоставянето на единството.

„Променете се, – ни казва Природата, – сближете сърцата си, опитайте се да се разберете, бъдете готови да отстъпите в нещо в името на силната вътрешна връзка, както роднините в семейството постъпват един с друг. Когато установите такива отношения, ще разберете какво и как да отворите, и какво никога вече няма да се отвори, защото вече не се нуждаете от него.

И дори все още да не вярваме, дори все още да се надяваме и да изчакваме, какво ни пречи да опитаме? Какво ще загубим от това? Добрите отношения не изискват пари. Те дори не изискват особено желание, достатъчна е елементарна готовност. В крайна сметка, как по-лесно и по-бързо да се прекъсне веригата на заразяване, ако не с искрена грижа един за друг? Това е ясно. Спира ни само психологическата бариера.

Затова вирусът не си тръгва. Той е пратеник на природата, той се „храни“ с негативите между нас: равнодушие, презрение, омраза. Ние се караме и хапем и той се размножава. Сами го култивираме  и го храним  в токсичната си среда. Цялото човечество е неговата чаша на Петри.

В това има и плюс: вирусът ни показва корена на проблема –  трябва да поправим самите себе си. Въпреки това все още се опитваме да поправим коронавируса, а не себе си, без да виждаме системност и взаимосвързаност във всичко, което се случва с нас.

Някой ден, след като го разберем, ще започнем да култивираме съвсем различни, противоположни отношения и ще запълним пространството между нас с позитив.

Но защо да чакаме? Защо да се записваме като повтарящи? Нашите незавършени уроци висят над нас като мъртъв товар и ни влачат към дъното.

[273110]

Хората са вируси? (клип)

Хората са вирус. Така смята едно от малките движения за спасяване на природата, за спасяване на екологията, което се нарича “Екофашизъм”.

“Глобалното затопляне заплашва човечеството. Индустриалната икономика унищожава разнообразието на видовете. Корпорациите имат твърде много власт. Белите хора трябва да се  подготвят за расова война”, – към такъв лозунг се придържа това движение. То смята, че е необходимо хората бъдат изолирани от природата. Желателно е вируси като коронавируса и други епидемии, да унищожават част от тях. И ще остане тази част, която ще може активно да се развива, да поддържа природата, екологията, разумното потребление. Няма да има други хора, които да вредят на това и не съдействат.

Не мисля, че това движение е достойно за внимание.

Това, че хората са вирус? Да, хората в днешното си състояние са отрицателната сила на природата, егоистичната. Тя винаги е била в тях, но днес се е развила до състояние, което самите те не могат да я изтърпят. Затова състоянието вече става относително положително, така нареченото осъзнаване на злото на своята природа. Затова в човешкото общество възникват всякакви, противоположни на своята природа движения. 

И затова уважавам човечеството. Затова, че все пак търси  какво да правим със себе си. Ние сме толкова вредни, лоши, ужасни и така нататък, но накъде можем да се обърнем, какво да правим със себе си?

Трябва да стигнем до сериозен и реален извод, че наистина от всички съществуващи на планетата Земя, ние сме единствените вредители. Не защото ядем неживата, растителната и животинската природа, а заради това, което правим със себе си…

[268349]

Не трябва да търпиш

Когато чуждото мнение ви вбесява, приемете го като шанс. Човекът не е роден, за да търпи.

В средата на ноември светът отбелязва Международния ден на толерантността. В основата му е декларацията на ЮНЕСКО, приета преди четвърт век. „Толерантността не е отстъпка или снизхождение, се казва на сайта на ООН. Тя е уважение и правилно разбиране на богатото разнообразие от култури в нашия свят, нашите форми на самоизразяване и начини за проявяване на човешката индивидуалност. Хората са различни по своята същност и само толерантността може да осигури оцеляването на смесените общности във всеки регион на света“.

Казано е, че не трябва да упрекваш. И защо да упрекваш? Всичко е правилно. Дори ако оставим официалността, принципът за толерантност е изключително важен и придобива ключово значение в глобалния свят. Въпросът е, как може да се постигне тази толерантност? Не да си спомням за нея веднъж годишно, а да живея с нея всеки ден.

Да започнем с нещо просто: както основателно отбелязва ООН, всички хора са различни. Някои са толерантни по природа, други са напълно нетолерантни по природа.  Тоест, едните вътрешно приемат принципа на толерантност и са щастливи да го следват, а другите само се ядосват, защото го възприемат като кърпа в устата, като отказ от право на мнение.

Няма да говорим за въздействието на обкръжението, религиите, идеологиите и медиите, това само влошава ситуацията.

В крайна сметка отбелязваме определен ден, възхваляваме определено качество, за което човечеството като цяло не е готово. То не разбира наистина какво е това и не може творчески да реализира този принцип така, че наистина да ни помага да живеем заедно. Красивите думи остават думи и става все по-трудно да понасяме другите. Денят на толерантността става по-скоро още един символ на нашия провал.

Как да бъдем истински толерантни един към друг?

Преди всичко, ако ги „търпя“, „понасям“, това вече е неправилно. Човек трябва от детството си да се научи не да търпи другите, а да ги приема точно както приема себе си. Плурализмът не трябва да живее в лозунгите, а в сърцата, в духа на обществото. Само тогава от бреме ще се превърне в истинско средство за обединение.

Да, тук несъмнено има нужда от обучение, теоретично и практично. Обучение, благодарение на което противоположното мнение ще спре да ни тежи. Напротив, нека да бъдем различни и всеки да има място в нашето многообразие.

Разбира се, не всичко е толкова просто. Защото човешкият егоизъм расте и пропастта между нас се задълбочава. Съвременното общество е безкрайно далеч от патриархалните отношения, които от векове изглаждат различията до минимум. Затова става все по-трудно да се разбираме, уважаваме, да намираме общ език.

И толкова по-важна става задачата да приемем всички, толкова различни, като част от общата мозайка, като богатство на човечеството, а не като негово проклятие. Ние не можем да използваме конструктивно различията си – е, време е да приемем предизвикателството и да се научим.

Всъщност различието, несъгласието, противоположността са нормални и полезни. Неприемливи са само войнствените изблици на егоизма, които не ни позволяват да свържем различните части в общо цяло. Всичко останало има пълно право на съществуване.

Например, аз изобщо не се дразня, ако някой отхвърля науката кабала или дори ако мрази еврейския народ. Неведнъж съм общувал много добре с антисемити, без нерви и спорове.

Всеки от нас има своя собствена картина на света и всички картини са в развитие. Днес съвпадат по един начин, утре ще съвпаднат по друг начин. Важното е да видите посоката, да се издигнете над сегашния момент и да не се идентифицирате автоматично с целия този „багаж“. Тогава можем да се развиваме правилно, като заедно изграждаме мозайката, отново и отново.

Както раби Шломо от Карлин, който поръчал медена напитка в кръчмата. По това време в заведението влезли войници и се развикали раби Шломо и ученика му да излязат.

– Медът топъл ли е вече? – попитал раби кръчмаря.
Войниците гневно ударили по масата:

„Махай се оттук, иначе…“

– Какво, още ли не е готов? – попитал раби.
Тогава водачът на компанията извадил сабята си от ножницата и я притиснал до гърлото му.

– Само да не стане прекалено горещ.
И войниците си тръгнали.

Какво е демонстрирал раби Шломо? Съвсем не високомерие и надменност, а умение вътрешно да приемеш другите каквито са, да приемеш целия свят като система, която се движи към съвършенство.

Тази способност да се издигнем над различията разбива копия и саби. От нея се нуждаем, разбира се, не на нивото на раби Шломо, а в по-просто, достъпно приложение.

Всички сме части от едно цяло. Самата природа ни е създала различни. И за всеки има място. Защото именно обединението над различията прави всеки един от нас Човек, а всички заедно – единно цяло, едно сърце.

Това трябва да обясняваме на хората от всички възрасти. На това трябва да се научим и това трябва да практикуваме – такова отношение, такъв подход. Същността му е да преодоляваме противоречията в себе си, а не да ги хвърляме в борба с околния свят. И е възможно да го осъществим само ако действаме заедно, системно.

В общата система не може да има победители. Победата за мен не е превъзходство над околните, а издигане над себе си, над моето абсолютно правилно, безкомпромисно мнение, над разделението и омразата към другите. Този подем ми носи огромна радост и удовлетворение, наистина ме издига, носи просперитет в обществото.

И ако се замислим, това е единственото, което ще ни спаси. В противен случай ще се хапем, ще се разкъсваме на парчета, ще изгорим целия свят, за да започнем от нулата нов етап след няколко хиляди години. И тогава нашите потомци, седнали в бункер или пещера край огъня, ще разказват странни легенди за цивилизацията, която е имала всичко и сама се е унищожила…

Времето изтича, необходимо е сега, на практика да се научим на толерантност. Не може да „унищожим“ другите, не може да нарушаваме баланса, не може със сила да налагаме своята истина. Всеки трябва да помни, че противоположния край на скалата е не по-малко важен, защото истината винаги е между нас и целият свят балансира върху тази обща опорна точка.

И така, излиза, че целта ни е една и тя е да ни помирява над всички противоречия. Тя е ключът към истинската толерантност. И най-доброто, което можем да направим, е да я приемем целенасочено, да се влеем в общото течение, в общото движение към тази цел, към свят, в който различията не слагат граници между нас, а ни тласкат към подем и освобождаване от егоизма.

[274045]

Съгласие без компромиси

Новият американски президент обещава да обедини страната, точно както предшественика му преди четири години. Не, няма да я обедини, дори и да иска. Изборите в наши дни са огледало на разделението и негов инструмент.

Може ли да съществува общество, държава, ако е разделено на две непримирими позиции? Разбира се, че не. В историческа перспектива то няма никакво бъдеще. В древни времена Израел многократно е попадал в тази задънена улица и днес върви по същия курс.

Но Америка е много “по-сочен” и показателен пример за света. Пукнатината, която я разцепи, се превърна в пропаст и политиците няма да могат да прехвърлят мостове през нея. Всичко, което могат да направят, е да играят на противоречия, обслужвайки една от страните. Тези избори, независимо от резултата, предизвикаха зловещо предупреждение: предстои опасност.

Разделението, разцеплението са естествено породени от човешката природа. Но проблемът не е в това. Основният проблем е, че никой не е прав. Ние гледаме на общото от различни гледни точки и всеки вижда само своята. Такава “истина” винаги е опорочена и едностранна.

Така че, въпреки, че републиканците са ми по-близки, не мога да кажа, че демократите съвсем не са прави. Не, прекрасните идеи на левите за свят без граници някога ще се осъществят. Но съвсем не така, както си ги представят сега. Днес тези идеи се проявяват уродливо, като незрял плод, откъснат преди да му е дошло времето. Все още им трябва време, за да узреят, но не можем да ги отречем.

“В действителност, – пише Баал Сулам, – този, който убива и разрушава лоша идея, сякаш разрушава правилна идея, защото в света няма лоши идеи и само незрялата идея се смята за лоша”.

Затова най-важният въпрос, който американските избори поставиха пред света е: как ние, толкова различни, толкова войнствени и безкомпромисни, все пак да живеем заедно на една земя според общ закон?

Докато не го осъзнаем, светът ще продължи да се движи към социално-икономически колапс и голяма Война.

Различното мислене не е порок

Преди всичко трябва да разберем: компромисът вече е невъзможен. Нещата отидоха твърде далеч. А без компромис демокрацията, каквато я познаваме, е невъзможна. Тя първоначално се гради върху факта, че всички отстъпват – някои повече, а други по-малко.

Никой на тази планета не може да живее в идеален за себе си свят. Но дори и да беше възможно, колко нещастни биха били тези наши малки светове! Без гъвкавост и разностранност, без противоположности и спорове, ние бихме изчезнали за броени години.

Самият човек живее чрез контрасти, а обществото – дори повече. Разликите не могат да бъдат премахнати. Именно те ни позволяват да стигнем до цялото, да видим общата картина. И въпреки, че днес разкриват нашата слабост, в тях се крие нашата сила. Трябва само да им намерим правилното приложение.

Какво да бъде? Конструктивно. Разбира се, всеки трябва да има възможност за себеизразяване. Това е очевидно, но не е достатъчно. Необходимо е обществото да бъде вътрешно зряло, за да може умело да оценява различията и да се издига над тях осъзнавайки, че от тях се ражда истината и тя може да бъде само обща, а не частна.

На това трябва да се учим, как заедно от разногласията да стигнем до общата истина. За това писах през август: напрежението расте и няма да има мир, докато не започнем да разбираме, че нашата борба с различно мислещите е предварително загубена. Не трябва да се борим с другите, а за единство над всички различия. В противен случай всички ще загубят.

В кабала този подем над антагонизма се нарича “средна линия”. Нейната същност е помирение в името на обща висша цел. Тя свързва противоположностите, без да ги потиска. И само така можем да изградим нашето бъдеще.

Помирение

Днес, под прикритието на “демокрация” ни се налагат безкрайни кавги, вражда, разделение. Всъщност това не е никаква демокрация, а детски пясъчник, оставен без надзор от възрастните. Представете си в какво ще се превърне, ако децата не са научени на елементарни норми на общуване и взаимодействие. А те не са научени.

Всички трябва отново да погледнем обществото и нашето място в него. Всички трябва да се погрижим неизбежните конфликти да не се превърнат в битки, силните да не си играят със слабите, никой да не остава без помощ. Това е наша обща отговорност. На това трябва да се учим не толкова с разума, колкото със сърцето.

В противен случай за това ще “отговарят” политиците и тези, които стоят зад тях. Резултатите са налице – светът потъва в бездната на противоречията. Ние, обаче, упорито продължаваме да избираме лидери, които се придържат към една, “единствено вярна” линия. Средната линия – зрялото интегрално общество – ни се струва твърде висока летва. “По-добре да опитаме да принудим другите да живеят по нашия начин”. В кръвта на хората е този егоистичен порив да властват над несъгласните или да ги унищожават, поне морално. Детска градина без учителка…

В крайна сметка пукнатините ще разрушат всяка страна, целия свят и няма да оставят от него камък върху камък. Нито Тръмп, нито Байдън, нито някой от днешните управници на света няма да може да участва в строителството на новия свят, на новите отношения. Тези “динозаври” ще доразбият старото и ще слязат от сцената. И сега трябва да разберем какво да искаме от лидерите, които ще дойдат да ги заменят.

Не бива повече да огъваме нашата линия или да търсим невъзможни компромиси. Трябва да издигнем обществото на такова ниво, където над споровете се ражда истината, където различията се проявяват като сюжетни линии за съвместното действие, роли, които “изразяваме”, за да разкрием по-пълно общата картина на единството в средната линия.

Всичко, което ни разделя може да се обърне в добро, ако се научим да изграждаме между нас такъв подход и да се сближаваме въпреки всичко. Тогава, както в края на филма “Пъзел”, ще открием, че отделните, едноцветни части на реалността изведнъж са се съединили в многоцветна палитра, цялостна и неделима. В нея няма унификация, нивелиране, игнориране на различията, подстригване под един знаменател, затъмняване на едни части и изпъкване на други. В нея всичко ще се слива хармонично в единен стремеж към взаимно отдаване.

Да, в такова общество също ще има отстъпки, но вече не принудителни, а доброволни, човешки, радостни. Защото, когато се отказва от нещо, всеки от нас постъпва не според своята истина, а напротив, издига се към общата истина заедно с другите. Това вече е съвсем различно общество и различен живот.

Това е науката за истинското помирение, която трябва да реализираме заедно.

 [273630]

Доброто и злото са една система (клип)

Бумът на вируса освен, че бързо обхвана страни и континенти, също и раздели света. Много остро и рязко. Раздели го на бедни и богати. Богатите, които могат да си позволят отделна къща някъде, отделен остров. И бедните, които нищо не могат да си позволят, трябва да излязат, да изведат децата си на разходка, да се страхуват от всичко. Раздели го на хора, които имат расистки възгледи. И на други, които казват: “Ние сме готови да дойдем при вас, само ни позвънете и ще дойдем. Възрастни хора, не излизайте от домовете си, ще ви донесем храна, ще ви помогнем”.

Светът е много разделен. Вирусът ни показа какви сме. Защо дойде, за да видим какви сме сега?

[262890]

Лодката не се клати, когато пресичаш реката

Преходният период винаги е предизвикателство. Мислиш си, че хващаш страницата и я обръщаш. Но как да я обърнеш, ако върху нея е целия ти живот?

Известният израелски футуролог проф. Давид Пасиг от Бар-иланския университет направи прогнози за коронавируса.

Според неговия анализ, ефективността на бъдещата ваксина ще бъде 60% и няма да можем напълно да се избавим от „короната“. Пандемията ще угасне окончателно след около пет години, през които светът ще преживее 5-6 вълни на заболеваемост, а Израел – цели 8-9 вълни, защото за нашите хора е много трудно да спазват ограниченията.

Понеже всеки мисли, че е водещ анализатор и няма намерение да изпълнява предписанията. Като цяло, тежестта на пандемията и степената на срив на икономиката ще зависят от дисциплинираността на народите. Качеството на живот и размерът на доходите ще намалеят средно с 30%.

По този начин, според професор Пасиг, пред нас има две „терапевтични“ десетилетия, които ще изискват от човечеството сериозна „корекция на поведението“. Тази корекция обаче може да бъде много тежка.

Пет–десет години хаос и стотици милиони смъртни случаи – вероятността за такъв сценарий се оценява на 30%, което е съвсем реална заплаха. Като отговор проф. Пасиг предлага да се организират общности, които могат да се справят сами и да осигурят оцеляването си.

Два пътя

През 2008 година проведохме разговор с проф. Пасиг за „бъдещите перспективи“, но по онова време те изглеждаха чисто теоретично. Днес, когато коронавирусната криза спря света, способността за правилно прогнозиране на ситуацията става ключова. И затова е необходимо да се разберат в дълбочина не само тенденциите, но и дълбоките причини за случващото се. В противен случай дори най-добре обоснованите прогнози, подкрепени с модели от миналото и екстраполация на бъдещето, няма да помогнат да се намери правилната стратегия.

Светът вече разбира с какво се е сблъскал. Но не разбира защо. Специалистите, аналитиците и световните лидери масово разсъждават за това, кога и на каква цена ще излезем от кризата. Но къде ще отидем? В какъв свят?

Обикновено става дума за изгубения неолиберален капиталистически банков корпоративен ред. Да, казват ни, че може да се променят някои неща, но не трябва да гребем натам. Дори ако някои социално-икономически институции изчезнат и на тяхно място се появят нови, все пак, признавайки това, те като цяло ни призовават в миналото, в онези социални отношения, които ни доведоха до сегашния срив.

На практика, никой все още не е разпознал коронавируса като спусък на кардиналната социална трансформация, до която израсна човечеството и която е необходимо да се насочи в правилна посока, за да се улесни преходния период. Цялото бъдеще, всъщност, зависи от нашето разбиране и нашата реакция към неизбежната трансформация на ценности, съзнание, взаимоотношения.

Няма да има връщане към консуматорството във всичките му форми. Старото умира, отива в нощта, отвъд хоризонта, а пред нас зазорява новият ден, новата степен в нашето развитие. И ако не разберем същността на промяната, всеки кошмарен сценарий може да се сбъдне.

В науката кабала тази ситуация се разглежда като разклонение, което ни предлага два пътя: тежкия път на страданието на небрежното дете, израстващо само под пръчката или пътя на ускорението, по който ние самите съзнателно растем и се движим към целта.

Накъде да гребем?

Целта днес е създаване на единно човечество, живеещо според интегралните закони на сътрудничество и съпричастност. Поетапно и целенасочено създаване. Ако смятаме, че летвата е твърде висока, следващите години ще ни покажат, че природата няма да се съгласи с по-малко и че просто нямаме други варианти. Вече започнахме пресичането. Опитите да слезем на стария бряг само клатят лодката по-силно и заплашват да я разрушат.

Защото старият бряг остана само в спомена. Старата икономика е труп. В наши дни не е нужно да си пророк, за да предвидиш рухването и предполагам, че то ще надхвърли 30%. Предстои ни цялостно, фундаментално, безпристрастно преразглеждане на всички видове стари дейности. И критерият вече няма да бъде рентабилност, а социално благо, полза за обществото, преминало на интегрални релси.

Вместо омраза и ненавист, това общество ще живее с грижа за другите и ще насърчава нарастване на разбирателството. Ще пропагандира не с лозунги, а с дела, с примери, със самата  атмосфера. Ще се научим да установяваме връзка, при която всеки ще намери своето достойно място и всеки ще бъде равен в отдаването на другите.

За да го направим, ще трябва да се променим, да поправим сърцето. Но едва ли такова „поправяне“ има предвид проф. Пасиг. Жалко, време е да говорим за това публично. Само единството ще ни проправи пътя към доброто бъдеще. И обратното, всичко, подхранвано от разединение и омраза, дори най-основателното, рационално и продуктивно, ще ни изпрати към целта  по обиколния път на страданието.

Същност на избора

Съществува принцип, формулиран от цар Давид: „отстъпи от злото и прави добро“. Първо трябва да приключим с негативизма в нашите отношения, за да можем да се измъкнем от бедите. Всички наши проблеми се решават, когато действаме заедно. Но това не е всичко – тогава в нашето единство, в общочовешкото семейство ще открием нещо по-голямо от бягство от страданията. Там е заложен огромен, прекрасен, вечен, съвършен свят, пълен с открития и радост.

Към това ни насочват събитията. Пандемията е импулсът, даден на човечеството. Тя спира делата ни и с това ни освобождава за бъдещето, за бъдещите отношения, които трябва да изградим точно сега.

Как?

Например, не мога да понасям маската, тя ме задушава морално и физически. Но я нося, защото не искам глоба и не искам да се заразя. Достатъчно ли е?

Маската всъщност е необходима, за да не заразя другите. Целият този омразен режим на маските е създаден преди всичко за защита на другите от мен.

Точно така. За това говорят експерти от училището по медицина в Йейл, изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, специалисти от федералните Центрове за контрол и профилактика за заболяванията в САЩ, много други специалисти, включително в Израел, и обикновени хора.

Защо не започнем с това? Ние си предаваме не само биологични, но и социални вируси: поведенчески, морални, ценностни, идеологически и какви ли не други. Негативът на безразличието, злобата, раздразнението се разлива върху системата на нашите взаимоотношения и безпрепятствено заразява своите жертви – вас и нас.

Готови ли сме да сложим „маска“, за да спрем тази епидемия до себе си, да не я пуснем по-нататък? Изобщо не сме готови. И коронавирусът буквално ни  го „навира в носа“.

Той няма да отстъпи, ще ни притиска под най-различни форми и облици. Защото той има причина – дисбалансът на човешките взаимоотношения, който е на глобално ниво. За първи път, чувствайки се единно цяло, човечеството е узряло за нови отношения, за подем към единен свят. Точно затова няма да има връщане назад в детството. Към нас са предявени други изисквания, безполезно е да ги отричаме. И никакви общности няма да помогнат, докато не го осъзнаем.

Нека да разберем същността на избора си. Ние не решаваме дали да пораснем, ние решаваме само как да пораснем. Двата пътя напред са отворени и всякакви прогнози трябва да ги имат предвид. Ако искаме да се сближим, ще решим проблемите си и сами ще обърнем листа на общата ни история. Ако не искаме, ще се изложим под ударите на Природата и егоизма, ще реализираме най-лошите сценарии, ще останем купчина пепел на световното пепелище. И все пак накрая ще обърнем листа.

Този избор можем да направим само заедно. С нашето бездействие, с напразните надежди за рестартиране, ние избираме дългия път. А ускоряването на вътрешните промени изисква общи съзнателни усилия. Това всъщност е цялата футурология.

И така, защо носим маска, когато излизаме от вкъщи?

[273369]

Къде е истината?

Поведението на човека в нашия свят е невъзможно да се обясни с ясни закони, за разлика от животните, които се подчиняват на строги инстинкти и където всичко е ясно.

В човека няма ясно разделение на добро и зло, а винаги съществува нещо по средата, оставяйки известна неопределеност. Затова никога не можем да бъдем сигурни в правилността на решенията и през цялото време сме в съмнения, въпроси и неясноти.

Ако имаме непосредствен резултат е лесно: отхапах отровно парче и се задавих, направих добро дело и веднага се прославих. Но предварително не можем да различим доброто от злото и затова не знаем как да постъпим.

Човекът не действа като растение или животно, което знае до какво да се приближи и от какво да избяга. Животните не се нуждаят от лаборатории за проверка на качеството на храната, достатъчно им е да подушат или да близнат, за да разберат всичко.

Растенията знаят какво е вредно и какво е полезно за тях, кога да цъфтят и кога да се затворят. Но човекът не знае нищо, той се ражда безпомощен и така живее, без да знае и да разбира нищо. Затова се нуждае от подкрепата на обкръжението и дори когато стане възрастен, през цялото време е измъчван от съмнения.

Животното никога не греши, ако е здраво. А човекът непрекъснато прави грешки и дори и да се учи от тях, то на следващата крачка пак греши. Той непрекъснато пада и става, като по този начин прави своето поправяне. Как милиарди хора, всеки от които прави грешки, могат да се съединят помежду си в съвършена система? Очевидно това не е по нашите сили.

Светът не може да се управлява чрез истината, защото ние нямаме такава. Всеки има своя собствена истина, при това противоречаща на всички останали истини. Природата обаче ни притиска, принуждавайки ни да се обединим, да се слеем един с друг и дори да се обичаме, за да може всеки да служи на останалите.

Как да изградим такава система? Тя няма да възникне сама от природата, напротив, ние ще ставаме все по-разединени, възприемайки другите като врагове. Когато започнем да работим над своето поправяне, разбираме колко сложна е тази задача.

Истината е инстинкт. Неживата природа, растенията и животните съществуват съгласно инстинктите си и следователно не допускат грешки. А човекът няма инстинкт, т.е. ясен вътрешен стремеж, който да ръководи действията му. И затова винаги се измъчва с въпроси.

При животните инстинктът заменя истината, като ги ориентира правилно. Човекът няма инстинкт и затова действа според страховете си, на собствен риск или разчита на това, което са му казали другите. Затова постоянно греши.

Страната се разделя на две, спорейки кой е по-подходящ за ролята на президент, който ще получи юздите на управлението. Но в бъдеще държавата ще бъде управлявана от целия народ, защото хората ще почувстват, че управлявлението принадлежи само на висшата сила, която те ще привлекат към себе си. С други думи, Твореца ще управлява, но при условие, че хората Го поканят да царува.

От урока по статията на Баал Сулам, „Мир в света“, 08.11.2020

[273673]

Болката по пътя към щастието

Неправилно е да наречем COVID-19 пандемия; това е глобална криза, чийто спусък беше пандемията. Кризата беше бомба, която дълго време чакаше да избухне, а коронавирусът просто отклони света от скалата, на която висеше от години. Така че, ще сгрешим, ако очакваме да се завърнат дните преди коронавируса. Те няма да определят вече живота ни.

Когато излезем от блокировката, ще открием, че животът се е променил, както и ние. Миналите ценности ще изглеждат абсурдни и незрели. Няма да разберем защо изобщо сме гонили целите, които сме постигнали. Защо беше важно да носите една марка, а не друга? Защо превръщахме в идоли хората заради техния външен вид или приписвахме мъдрост на хора, които нямат? Дадоха ли ни нещо ценно?

Съвсем скоро ще осъзнаем какво наистина ни прави щастливи: добрите приятели и топлото семейство. Ако ги имате, сте най-богатият човек в света. Скоро всички ще го усетим.

Снимка на Международна Академия по Кабала - България.

[Снимка от Тайлър Никс, Unsplash]

Красотата в богатството на семейството и приятелите е, че колкото повече имате от тях, толкова повече обогатявате и другите с него. Защото приятелството и семействата са за хората, които се свързват помежду си, споделят, грижат се, помагат си един на друг. В това богатство или всички са богати, или всички са бедни.

Никой не може да реши вместо нас по кой път искаме да вървим. Болката по пътя към щастието, която COVID-19 ни отвори, може да бъде малка или голяма, изборът е наш.

 

Къде се намира адът? (клип)

В Южна Корея са измислили интересно нещо: „затвор вътре в мен“. Човек влиза в затворническа килия, оставя отвън мобилния си телефон, сяда на пейка и… мисли.

Това е чистилището, реално, сериозно. Това е истинският ад. Това са съжаления, угризения – не за миналото, а за да поправиш свойствата си и да се устремиш към бъдещето.

И след това ти предлагат: „И така, приятелю, да повторим? Само избирай за себе си сериозни условия, за да направиш нещо наистина“. И човекът отново се гмурка в нашия живот, в същия момент забравя за всичко, което му се е случило, и това объркване започва отново…

 

[237574]