Entries in the 'Криза, глобализация' Категория

Победа над човечеството

Коронавирусът уби нашето егоистичното начало, направи   ни много по-близки един до друг. Той постави всички ни в едно и също състояние: всички седят вкъщи, без работа и не знаят какво ще бъде утре, и какво носи днешният ден.

Цялото човечество, цялото земно  кълбо, милиарди хора са в еднакво състояние за настоящето и бъдещето.

Коронавирусът поставя всички ни в една общност, в една система. Това не е просто вирус, а специален дух, който идва в ума и чувствата и създава объркване в нас. Изведнъж започваме да се разбираме, да чувстваме, да усещаме нашата близост. Лесно ни е да си представим всяко състояние, в което се намират другите.

Вижте какво направи този вирус, как умело работи. С един замах за няколко седмици той изгради ново човечество от нас. Разбира се, все още се надяваме да се върнем към старото, мислейки, че епидемията ако не днес – утре ще свърши.

Но е възможно да продължи няколко месеца, а когато излезем от нея, ще разберем, че сме се оказали в нов свят, в ново човечество, сред нови хора с различен манталитет, с различно възприятие и отношение. Всичко ще бъде ново.

Този вирус ще ни измие, ще изчисти цялата глупост от главата ни, ще ни върне в семейството. Ще ни научи да седим вкъщи, вместо да се носим от място на място. Ще свикнем с новия живот. Трябва да благодарим на вируса за тази работа.

Разбира се ще видим, че коронавирусът носи смърт и страдание. Но в мащаба на човечеството той прави толкова полезни промени, които преди изглеждаха възможни само с цената на ужасни удари и войни. Когато в крайна сметка обобщим промените, направени от вируса в живота ни, ще разберем, че той е пратеник свише.

За първи път в историята мъничък вирус прави такива промени едновременно по цялото земно кълбо, в цялото човечество. И то с цялото ни модерно развитие, глобална връзка, разбиране, знания. Но вижте как се справи с нас. В един момент всички се отказаха и приеха условията му. Има ли друга сила в природата, която да е способна на такива действия?

От урока на тема „Песах“, 01.04.2020 г.

[262529]

От черната дупка към свободата

Заради карантината много хора се оплакват, че се чувстват изолирани, сякаш са попаднали в черна дупка. Но трябва да разберем че целият ни свят, цялата Галактика, цялата Вселена се намират в черна дупка. Няма какво да се направи, това е факт. Затова не е страшно, че ти също усещаш тази тъмнина.

Казват, че в черната дупка има такава гравитация, че дори светлината не може да излезе оттам – всичко потъва в този черен кладенец, толкова е голям егоизмът. Егоизмът поглъща всичко, не дава нищо да излезе на повърхността. Такъв е нашият свят, в който ние се намираме в черна яма.

Но всичко, което виждаме отвън, всъщност е вътре в нас – ние виждаме себе си. И ако виждаме тъмнина, значи разкриваме нашите истински свойства и можем да направим изводи за нашето състояние. От това и ще стане ясно как да излезем от тази яма, от черната дупка.

Ако получим свойството отдаване, веднага ще излезем на свобода. Затова и желанието за отдаване се нарича „свободна земя“, а живеещите там хора – свободен народ. И тогава излиташ от тази черна дупка и ставаш част от свободен народ в своята страна, в своето желание. Помоли Твореца и Той всичко ще нареди. Трябва само да склониш и да помолиш, в това е нашето поправяне.

Из урока на тема „Песах“, 01.04.2020

[262525]

Коронавирусът променя реалността, част 10

Какво е необходимо, за да се победи вируса?

Въпрос: Вие, като кабалист, виждате ли ударите, които ни  очакват? Имам в предвид десетте египетски наказания, т.е. десетте удара по егоизма на цялото човечество. Какво ни чака?

Отговор: Ние не сме задължени да понесем всичките десет удара. Ние вече сме ги понесли в миналото и затова днес те не могат да бъдат толкова мощни, както в Египет.

Затова са ни достатъчни само няколко сериозни намеци, когато ни мушкат, както мушка магарето с остра пръчица, наречена „стимул”, за да върви напред. Този стимул ни е нужен, за да се движим правилно напред.

Аз се надявам, че, може би, този вирус ще бъде достатъчен. Плюс нашите обяснения. Напълно е възможно, че човечеството вече е способно по някакъв начин да направи правилните изводи.

Тук много зависи от правителствата. Те, на първо място, започват сериозно да мислят за това, защото вирусът поразява цялата икономика.

Въпрос: Какво бихте посъветвали правителствата?

Отговор: Бих ги посъветвал да поумнеят. Просто да разберат, че развитието на човечеството не е в техните ръце и затова те са задължени да се вслушат в това, което говорят кабалистите.

Въпрос: А хората, които сега седят в къщи в изолация? Те какво трябва да правят?

Отговор: Искам хората да разберат, че нашите добри взаимоотношения са най-доброто, вярното и единственото лекарство, което може да ни доведе до благо, до добро и до всичко хубаво.

Въпрос: Тоест, хората, които си седят вкъщи, просто трябва  да разберат, че идеята за развитие на Природата е в правилните взаимоотношения между нас. Именно природата генерира проблемите и катаклизмите на всички нива. А от нас се изисква само взаимна реакция. Ако има реакция, проблемите намаляват, ако няма реакция, проблемите и налягането се увеличават. Правилно ли съм разбрал?

Отговор: Да. Трябва просто чувствено да се сближават един с друг по добрия път, и

От ТВ програмата „Коронавирусът изменя реалността, 12.03.2020

[262430]

Коронавирусът променя реалността, част 8

Кога възникват проблемите от световен мащаб?

Въпрос: Вирусът действа само на животинско ниво, на нашето биологическо тяло, за да променим своето отношение на нивото „човек” т.е., на духовно психологично ниво ли?

Отговор: Да. Работата е в това, че най-висшата връзка между хората е емоционална, т.е., техните взаимни отношения и намерението на човека към човека.

Ако тези намерения са добри, насочени на връзка, то природата се движи към своето абсолютно интегрално състояние и тогава, естествено, всичко върви нормално. Хората виждат само помощ от страна на природата, доколкото техните движения са благи.

Но ако  установят помежду си все по-егоистични взаимовръзки, с цел да забогатеят за сметка на другите и дори да нанесат вреда на другите, то естествено, природата се проявява относно тях по обратен начин.

И тук се появяват всякакви биологични проблеми, като този вирус. Могат да бъдат също екологични проблеми, войни и всичко друго, на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Главното  е да се разделим. Както е казано: „Отдалечаването на грешните  е добро за тях, и добро за целия свят”. Хората се отдалечават на определено разстояние, за да да направят постепенно правилния извод и да започнат отново да се съединяват, но вече по добрия път.

Въпрос: Тоест, природата насилствено ни е интегрирала, а сега по някакъв начин ни изолира един от друг посредством катаклизми? Казвате, че според кабала, тя ни въздейства по този начин?

Отговор: Абсолютно. През цялата история, започвайки с прегрешението на Адам, когато е съществувала една единна система, която после се разбила на множество части. А сега ние трябва отново да ги съединим с правилното взаимодействие един с друг.

От ТВ програмата „Коронавирусът изменя реалността“, 12.03.20

[262279]

Нека да бъде епидемия на доброто

Тежестта в сърцето ни се дава, за да ни осигури свобода на избор. Глобалната криза, която обхваща света заради епидемията от коронавируса, разкрива как висшата сила се занимава  с всеки човек, давайки му възможност за свободен избор, за да уравновеси доброто и злото, да изгради средната линия и през цялото време да се накланя на страната на доброто.

Коронавирусът разкрива на всеки човек, на всяка страна в света и на целия свят истината за нашите взаимоотношения. Кара ни да седим заключени вкъщи и да мислим какво и защо се случва.

Ако сами осъзнаем, че можем да живеем по друг начин, не по този, по който живеехме преди, а в хармония с природата, в добри отношения един с друг, да се издигнем над егоизма си, тогава няма да се налага да преминаваме през дълга и болезнена криза. Ще можем много бързо да излезем от тази епидемия. Вирусът ни показва доколко сме извадили света от равновесие.

Творецът всеки път ни организира все по-ефективна ситуация за поправяне. Затова епидемията от коронавируса и карантината са в полза на поправянето на света. Вирусът ни показва, че не можем да бъдем заедно.

Вместо да си предаваме доброто и полезното, ние си предаваме болести и се обричаме на смърт един друг. Така че нека да се научим как да се свържем с добри вируси, наслаждение, радост, любов, единство, топлина. Това трябва да има между хората.

Нека да разберем защо си предаваме смъртоносен вирус и как да превърнем това зло в добро, за да преминем към нов свят. Много се надявам, че самите ние ще разберем това и ще можем да го предадем на всички.

От урока на тема „Песах“ 17.03.2020

[261786]

Коронавирусът променя реалността, част 6

Какво трябва да знае човекът в новия свят?

Въпрос: Какво трябва да знае човекът в новия свят, в който неочаквано се  оказахме?

Отговор: Има само едно добро действие – сближаване между всички и само едно зло действие – отблъскване, отдалечаване един от друг.

Въпрос: Ще ми помогне ли, ако зная целта на съществуването и мога да си обясня причината за коронавируса?

Отговор: Всичко е много просто. Тъй като коронавирусът или някакви други проблеми, които ще се проявят между нас,  е само следствие на нашите неправилни връзки. Затова няма  защо тук да мъдруваме и да се учим на нещо особено. Достатъчно е едно показателно представяне на нашите лоши връзки един с друг.

Въпрос: Да допуснем, че човекът е прослушал нашето предаване, какво трябва да  каже: „Край, сега към всички ли започвам да се отнасям добре”?

Отговор: Това няма да му помогне, защото той не може да промени природата си. Природата може да се промени само ако си под добро въздействие. Затова той трябва постоянно да слуша нашия канал и през цялото време да си промива мозъка и чувствата.

Въпрос: Искате да кажете, че трябва да се учим да бъдем в правилни връзки ли?

Отговор: Разбира се.

Въпрос: Възможно ли е да не се върнем в стария свят, в който живяхме и вирусът няма ли да изчезне?

Отговор: Естествено.

Въпрос: Но има мнение, че след няколко седмици  времето ще се стопли и всичко ще бъде нормално. Възможно ли е? Човечеството е преминало през много такива катаклизми.

Отговор: Но ще дойде друг. Природата вече няма да ни остави. При това ще се случи изненадващо, като този вирус. Кой би могъл да си помисли, че той ще се появи? Изведнъж, така неочаквано! Например, когато започвахме кабалистичния конгрес, на практика нямаше нищо. А когато го завършихме, след седмица – вече имаше паника в цялата страна и в целия свят.

 От ТВ програма „Коронавирусът изменя реалността”, 12.3.2019

[262141]

Коронавирусът променя реалността, част 5

Лекарство за коронавируса

Въпрос: В днешния ден изолацията ли  единственото лекарство  за коронавируса?

Отговор: Но ние и преди бяхме в такива отношения един с друг, но не толкова явно. Просто нямахме  за какво да се хванем. Ако имах някакъв уред, който да насочвам към всеки – с този да общувам, а с този – не, така и бих правил.  А по принцип и без вируса се гледаме : да общувам ли с него или не, и на какво разстояние.

 Въпрос: Какви въпроси трябва да си зададе човек, който сега седи в къщи в изолация? А такива вече са стотици хиляди, милиони.

Отговор: Този вирус показва, доколко се намираме в лоши отношения един с друг. Ние трябва задължително да ги променим и тогава, при това незабавно ще се възстанови всичко добро и хубаво, което може да съществува.

Въпрос: Вие уверен ли сте, че човек може да си зададе такива въпроси и да стигне до извода, че сме в лоши отношения? Вирусът може ли да предизвиква  такива мисли?

Отговор: В кабала, в частност в книгата „Пророците” се описва, че човечеството може да стигне до ужасни състояния, когато хората буквално ще се изяждат един друг. Така, че трябва да помислим също и за това. Засега все още имаме прекрасно, великодушно състояние, когато можем да се променим и да не го допуснем.

От ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността”, 12.03.2019

[262091]

Как се чувстваш в тези трудни дни?

Как се чувстваш, човеко, в тези дни на глобална епидемия от коронавирус, която те повлича във водовъртеж от чувства и мисли? Едно състояние се сменя с друго, като в калейдоскоп, от сърдечен пристъп до пълно равнодушие.

Вълните на ужаса те заливат една след друга, сякаш природата те разбива в блендер. Всичко, което си знаел и можел, всичко, с което си свикнал за десетките години свой живот: деца, работа, доходи – всичко е задраскано и сякаш изчезва. С какво да ти помогна, за да облекча тази огромна болка?

Знам, че си човек рационален, умен, уважаван на работа. Oбичаш да разполагаш с конкретни цифри и да правиш сметката си над всякакви емоции. Но сега ти се иска да чуеш нещо чувствено, докосващо направо сърцето.

Ще се постарая да го направя, но разбери, че науката кабала се обръща към сърцето на човека чрез неговия разум или към неговия разум чрез сърцето. Тя съвместява тези две  противоположни и съвършено различни системи.

Целият ни живот е построен върху кръгове от връзки: отношения със самите себе си, отношения със съпругата или съпруга, с децата, отношения с Твореца. Сега всички тези отношения претърпяват ревизия – и преди всичко, отношенията със самите себе си. По-нататък…

Коронавирусът донесе такива радикални промени в нашия живот, че човек през цялото време се усеща в стрес, в панически страх, който затъпява ума и притиска сърцето, като при пристъп на стенокардия. Усеща се объркан, като  зверче, попаднало в капан.

Как трябва да мислим, за да се успокоим, поне малко и да се почувстваме  защитени? Трябва да направим пълна промяна в нашите възгледи за живота. Аз мисля, че всъщност преди коронавируса ние се намирахме във вечен стрес и объркване, в заплетени и неуравновесени състояния.

Въртяхме се от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, да изпълняваме това, което  ни задължаваше обществото, началството, семейството и кой ли още не… Аз дължах на банката, дължах на работата, бях длъжен, длъжен, длъжен… Такъв беше животът ми.

И тук се появява нещо невероятно, което хората наричат коронавирус. И този вирус изведнъж успокоява целия ми живот. Не отивам на работа, а оставам у дома. Децата не са неизвестно къде, а си седят у дома в своята стая, жената също е у дома. Ние заедно гледаме телевизия или всеки се занимава на своя компютър, тихичко върши своите си работи. Всичко като че ли е добре.

Навярно, главната причина за объркване и страх е възможността да загубим доходите си. До тук всичко беше ясно и разбираемо и изведнъж става непонятно и неясно, и с всеки ден перспективата изглежда все по-застрашителна. Аз се вълнувам не за далечното бъдеще, за времето, когато ще се пенсионирам, а за това, че няма да имам пари за храна следващата седмица, следващия месец.

Но това засега са само страхове, а не и реалност. У дома засега има продукти, хладилникът е пълен. Все още има някакви пари за сметки. Това са само хипотетични страхове за възможно развитие на събитията. Но ако живеем в днешния ден, то може да се каже, че животът е станал по-спокоен.

Какъв е смисълът да се притесняваме за възможното бъдеще, ако това не помага по никакъв начин? Ние изобщо не знаем какво ще се случи утре, така че защо днес се побърквам от вълнения и страхове?

Разбира се, аз имам отговорности пред семейството, пред децата, но тези  притеснения няма как да помогнат. Каквото ще бъде, ще бъде. Всички се намираме в ръцете на висшата сила и всичките ми усилия нищо няма да променят, нито за добро, нито  за лошо. Както Творецът е планирал, така и ще бъде.

Може би в тази ситуация аз по-бързо ще разбера накъде ме тегли Твореца. Та нали няма никой освен Него и Той винаги  ни тласка към целта. Така че, нека да мислим за тази цел и да узнаем, какво иска Творецът от нас. Нашето състояние е следствие от програмата на Природата и не бива да мислим, че сме по-умни от нея. Добре ще е, ако все пак, един ден разберем къде се намираме: в каква Вселена, в каква среда, под въздействие на какви сили.

Всичко зависи не от нас – ние сме само дребни частици на творението, които си мислят,  че разбират нещо в природата. Но даже действително да ни се удаде да разберем нещо в нея, ние го използваме за собствена вреда. Затова не си струва да съжаляваме, че не сме постигнали поставените от нас цели, защото това не би ни донесло нищо добро.

Преди да се разрази епидемията, човечеството по цялото земно кълбо беше на прага на катастрофа, пред огромни беди. Всички открито говореха за невъзможността да се избегне войната и общата глобална криза в екологията, човешките отношения, в промишлеността, политиката, финансите. Светът, построен от човека на основата на неговите егоистични ум и чувства, беше просто ужасен и живееше от една криза до друга.

Какво толкова хубаво имаше в предишния ти живот, за който сега скърбиш? Само това, че сред всички тези проблеми ти се удаваше да получиш жалката си заплата и да нахраниш семейството си. И това вече ти позволяваше да се чувстваш съвършен и щастлив?

Ти скърбиш за това, че в крайна сметка, знаеше предварително ще ти стигнат ли парите до края на месеца и от къде да вземеш назаем, ако се наложи. Имаше някаква сигурност, а сега ти нервничиш от неизвестността. Какво да се  прави с тази вътрешна обърканост и тези трескави мисли: „А какво, ако…“?

Такива мисли мъчат сега по-голямата част от населението на Земята, защото тази епидемия много скоро ще обхване всички континенти. Коронавирусът ще погълне целия свят, цялото човечество. Всеки ще започне да мисли: „Какво ще се случи с мен утре? От кого завися? Как да повлияя на моята съдба? С какво мога да си гарантирам  доброто днес, утре и вдругиден? Много е добре, че такива въпроси се пробуждат в хората и особено у младите.

Нима цялата работа е само в парите? Ако ни вълнува само заплатата, то ние искаме да живеем като животните, за които главното е да бъдат уверени, че ще ги нахранят и днес, и утре, и вдругиден, а осталото не е важно. Така че, какво искам – „да ям с магарето от една хранилка“ или аз съм човек и все пак мисля за други неща?

От 1214 Беседа за нов живот, 19.03.2020

[262031]

Защо искате да живеете така?

Човечеството е в пълна паника пред коронавируса, който ни принуждава да спрем цялото производство, цялата търговия, парализира и блокира цели държави.

Но обикновеният човек на първо място мисли за семейството си, за децата, за това с какво ще ги храни утре. Той е най-загрижен как да оцелее. И това е причината, поради която светът е съгласен да замръзне, сякаш казва: „Сега ще се погрижим за живота, а после ще възстановяваме промишлеността и производството „.

Но от кого зависи моята съдба? Как да ѝ повлияя, как да си гарантирам добро бъдеще? Ако знаехме отговорите на тези въпроси, вероятно щяхме да се успокоим малко?

Такъв въпрос възниква във всеки, защото ние сме преди всичко животни. В природата има само три нива: неживо, растително и животинско. И човешкият вид също се отнася към животинското, само че по-развито. Затова на първо място ни е нужна храна, както и на животните. Казано е, че „ако няма хляб, няма Тора“. Храната е основна за живота.

Но в ситуацията с коронавируса природата очевидно иска да ни научи и задава въпроса от другата страна: „Защо искате да живеете? Просто от инстинкт за самосъхранение, като всички животни? Но това не е достатъчно!“

Животните могат да живеят така и да не се притесняват за нищо друго, но ние, хората, трябва да започнем да се питаме за какво живеем. И това вече е проблем.

И затова, коронавирусът идва като горчиво лекарство и ни пита: „Защо живеете? Не бързайте да отговаряте, помислете. И аз ще ви помогна: Ще отменя всички изкуствени занимания, които сте си измислили и това е 90% от цялата ви работа. 90% сте произвеждали, продавали и изхвърляли, опустошавайки земното кълбо от ресурсите му. Работили сте един с друг, за да продавате и купувате, продавате и купувате през цялото време и в крайна сметка го изхвърляте. „

Цялата земя се превърна в сметище. Изградихме система, която произвежда неща за изхвърляне, за да имаме с какво да се занимаваме. Не можем да съществуваме без тази заетост. Но изведнъж идва коронавирусът и ни спира така, че да не можем да продължим да бягаме, да продаваме и купуваме.

Той сакаш пита: “И какво ще правите сега? Помислете защо сте направили всичко това и ще видите, че от него не е имало никаква полза. Време е да помислите за друг живот, за неговия смисъл, за това, за което живеете.

Не можете да изградите система, която работи на конвейр, където всеки произвежда, произвежда, произвежда, а последният изхвърля, за да започне системата отново отначало да произвежда и после да изхвърля. Основният въпрос е: защо живее човек? Докато не му отговорите, седете вкъщи и размишлявайте. „

Погледнете как природата с любов, грижливо, като майка или баща, като любящ родител иска детето да се замисли за живота, да се учи. И ако сега седите и се тревожите само какво ще ядете утре, тогава нека да помислим по-глобално. В края на краищата не само ти стоиш и не знаеш какво да правиш, и точно от това се нуждае човечеството.
Затова не се страхувам от този вирус. Имаме надежда! Ако успеем да отговорим за какво живеем, ще продължим да съществуваме. Ако не можем да намерим отговор на този въпрос, няма нужда да продължаваме.
В крайна сметка трябва да продължа да се развивам като човек. Въпросът за смисъла на живота е особеност на човека. И ако живея без такъв въпрос, само за да съществувам, тогава въпросите ми са животински.

Из 1214-та беседа за новия живот, 19.03.2020

[262037]

Защита от страховете

Страхът, който сега обхваща и парализира човека, е предизвикан не от днешното му положение, а от мислите за това, какво може да се случи по- нататък.

Не се безпокойте толкова, защото  сме под управлението на висшата сила и всичко ще върви по нейния план. И това няма нищо общо с религията. Религиозният човек не се пита за смисъла на живота. Той няма съмнение, какво трябва да прави. Науката кабала пробужда в нас въпроси, които не съществуват в религиите.

Няма смисъл да се притесняваме какво може да се случи, защото не ние определяме събитията, а общата сила на природата. Накъдето ни насочи, там и ще стигнем. И такова отношение не е наивност, нито фанатизъм, а ни дава вътрешна защита, освобождаваща ни от страха пред неизвестността.

Всичко се прояснява само в мислите. Човек живее в мислите си. Сега почти всеки има луд водовъртеж от мисли и страхове за бъдещето. Те не му дават покой нито ден, нито нощ. Единственият начин да се защити, е да се прилепи към програмата на творението, водеща човечеството към висшите степени, така че да разберем и почувстваме защо живеем, заради какво се развиваме, към каква цел вървим.

Тогава всички ще се успокоят с тази цел и  всички ще бъдат добре. Всичко ще се проясни само в мислите. Може спокойно да стоим и да се занимаваме само с това. Влезте в нашия сайт, на науката кабала и започнете да четете какво е написано там. Не е нужно нищо да научавате и да запомняте. Просто се опитайте да почувствате, да осъзнаете, да премине през сърцето и разума, за да развиете човека в себе си.

Човекът в нас е това, което се отъждествява с природата, с висшата мисъл, висшата програма, висшата сила. Природата е Творецът. Всичко се включва в нея. Постарайте се да развиете в себе си такива усещания и мисли, да почувствате природата около себе си, тоест, да познаете Твореца. Постарайте се да излезете от себе си и да се свържете с цялата вселена, с тази мисъл, обхващаща цялото мироздание.

Тогава ще видим защо се случва така. Та ние не сме малки буболечки, пълзящи по земята, а хора, от които природата иска да направи нещо велико. Да ни даде възможност да я разберем, да се съединим с нея. Това е невероятна възможност.

Вирусът не е болест, а лекарство. Погледнете колко промени вече направи по света: въздухът стана по-чист и свеж, а хората спряха да се тровят, работейки в предприятия, отравящи атмосферата, почвата и водата.

Съобщават, че водата в каналите на Венеция толкова се изчистила по време на карантината, че дори има риба в нея. Земното кълбо иска да живее, само не му пречете. Вие се притеснявате какво ще се случи с вас след месец. Не се бойте, всичко ще се оправи. Само изпреварете удара с лекарство. Влезте в нашия сайт. Там ще намерите много обяснения как преди всичко да се успокоите.

Желая ви всичко добро!

От 1214- та Беседа за Новия живот, 19.03.2020

[262043]

Коронавирусът променя реалността, част 4

Етапи на развитието на човечеството: безпомощност и страх

Въпрос: Какви етапи в чувственото развитие трябва да преминем? Например, първо – безразличие, после – страх, след това – безпомощност и т.н.

Отговор: Безпомощността действа много добре. Защото когато си безпомощен и изведнъж започнеш да усещаш, че имаш само един изход – взаимно подкрепяне, то нищо повече и не трябва.

Ние напълно зависим от заобикалящата ни природа. Тя може да направи с нас всичко, освен едно: ако се сближим помежду си, ще влезем в добър контакт с нея и взаимно ще си въздействаме един на друг: тя на нас и ние на нея. Тогава ще бъдем интегрално свързани чрез добри връзки между нас и природата.

Реплика: Аз общувам с много хора и виждам, че етапът на безразличието вече е преминал. Когато коронавирусът се появи само в Китай, извън границите му имаше пълно безразличие. А сега настъпи етапът на страха, защото вече е вътре в страната.

Отговор: Аз не мисля, че това е етапът на страха. Първо, хората все още имат хранителни продукти.

Страх е, когато видят, че продуктите скоро ще свършат. Страх е, защото медицинските служби не могат повече да се справят с толкова много болни. Страх е, защото просто не знам, какво ще стане с мен, с моите съседи, да не говорим за работата и всичко останало.

Освен това ще свършват средствата за плащане, защото никой   няма да приема пари в магазините, защото няма да има какво да се продава и нищо няма да може да се вземе.

Когато с големи от страх очи се видят такива състояния, тогава човекът в обществото е готов да каже: „Да, да, аз съм съгласен на добро взаимодействие с другите.

Предишни публикации:

Коронавирусът променя реалността, част 1

Коронавирусът променя реалността, част 2

Коронавирусът променя реалността, част 3

От ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 12.03.2019

[261980]

Коронавирусът променя реалността, част 3

Коронавирусът – начало на египетските наказания?

Въпрос: Сега сме в преддверието на празника Песах, а символ на този празник са десетте удара по фараона. Епидемията от короновирус начало ли е на поредица  от катаклизми?

Отговор: Несъмнено, ние сме на много интересна част от нашето развитие, което сега изисква от нас по-правилно сближаване. Не с взаимна търговия, не с взаимна печалба, когато се използваме, искаме да правим пари за сметка на другите, а да се бъдем един с друг, в добри връзки. Тогава лети, премествай се, съединявай се, колкото искаш.

Въпрос: Тоест, вие говорите за някакви вътрешни чувствени  отношения?

Отговор: За намеренията.

Въпрос: В действителност, днес се чувства огромна зависимост на всички от всеки. Ако преди това някъде се топеше ледник или се водеше война, изобщо не се усещаше. Но днес това засяга целия свят и всички, естествено, са в тревога. Тук се проявява относителна солидарност, но тя сякаш е отрицателна: аз не искам да бъда зависим от другите.

Как да преминем от насилствена интеграция, когато усещам тази зависимост, към положителна?

Отговор: Нищо не можем да направим. Можем само да се учим от примера на древния Египет. Там също всичко се е правило чрез удари – с десетте египетски наказания.

Представете си, че няма короновирус, тогава ще има нещо друго. Да кажем, че живеем спокойно, както преди няколко месеца.

И изведнъж започва война някъде в Африка или в Латинска Америка, без значение къде, заради която спира добива на някаква суровина, например, рядък ценен метал. И заради  няколко килограми, добивани за година, може да спре цялата икономика. Какво ще правиш в този случай?

Всички правителства веднага ще застанат срещу тези две държави, които воюват помежду си и спират износа на необходимия за целия свят материал. Все пак светът ще открие глобалната зависимост и ще трябва  да приеме мерки, за да гарантира отношенията между всички да бъдат спокойни и добри. Иначе нищо няма да има.

Реплика: Между другото, в Уикипедия е дадено следното определение за взаимозависимост: „Във взаимозависимите отношения се подразбира, че всички участници емоционално, икономически, екологично, морално и по някакъв друг начин си влияят един на друг”. Тоест, зависимостта не е само физическа, но и морална.

Отговор: Да, тя се проявява на всички нива.

Въпрос: Значи, в обществото не достига разбирането на тази зависимост?

Отговор: Това е най-главното. Защото, искайки да развалим живота един на друг, спираме търговията, дори вредим на себе си. Само за да бъде по-лошо на другия.

Въпрос: Как мислите, каква болка усещат хората днес? Как вирусът действа на хората? В какво състояние се намира човечеството?

Отговор: Днес хората все още не усещат същността на този проблем. Те го предъвкват, но още, както се казва, не се задъхват от него, не са толкова загрижени: “Да, разбира се, има вирус. Добре, ще умират 100 човека от 100 милиона. И какво?“. Така че, разбирате, че това не са такива мащаби, с които може да се порази света.

Реплика: Така и в Египет тези удари също са започнали тихо. Но ние имаме възможност да се поучим.

Отговор: Да. С помощта на разпространението на методиката за интегрално обединение ние можем да обясним, че всичко това  може да се спре.

Предишни публикации:

Коронавирусът променя реалността, част 1

Коронавирусът променя реалността, част 2

Следва продължение…

Коронавирусът променя реалността, част 4

От ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 12.03.2019

[261940]

Коронавирусът променя реалността, част 2

„Отдалечаването на грешниците е добро за тях и е добро за целия свят“

Реплика: Мерките, приети от правителствата на много страни против коронавируса, буквално са парализирали живота на човека.

Отговор: Правителствата много се боят за своите съграждани. Трябва да се разбере, че те отговарят за здравето на населението и за икономиката. А икономиката напълно зависи от нашите връзки и международната търговия. Това е огромно главоболие за правителствата. И ако те решат да прекъснат всички връзки, значи нямат друг изход.

Например, буквално преди дни, президентът на САЩ обяви, че прекратява всички полети от Съединените Щати за Европа. Вие разбирате ли, какво означава това за авиационните отрасли на САЩ?! Той взема това в сметка, още повече, че скоро ще има избори.

Вероятно, има данни, които потвърждават, че не преувеличавам. Той с удоволствие би внесъл по-меко решение, но очевидно има такава информация, че е принуден да спре полетите.

Реплика: Същото става и в нашата страна. Израел е напълно изолиран. Не може да се пътува извън страната. Чувал съм, че само това нанася загуба от четири милиарда шекели, без да говорим за останалото.

Отговор: На някой може да му изглежда, че това е преувеличение. А аз мисля, че това все още е омаловажаване.

Въпрос: Излиза, че засега единственото средство за борба с вируса е изолацията. Но нали това е против тенденциите в законите на Природата, която постоянно ни тласка към обединение, към интеграция. Как може да се обясни това?

Отговор: Много просто. Казано е в древен кабалистичен източник: „Разединението на грешниците е добро за тях, и добро за целия свят“. И обратното: „Обединението на праведниците – е добро за тях и добро за целия свят“.

Въпрос: Какъв е нашият грях?

Отговор: В това, че неправилно се обединяваме. В нашето обединение ние не желаем добро един на друг и това не трябва да се нарича единство. Това може да се нарече само желание да правим пари за сметка на другия.

Затова в нашето движение напред, Природата не може да приеме тези опити за обединение, за търговия и т.н. като добри, правилни, водещи към целта. Тя счита, че такова обединение е  вредно за нас и за цялата вселена. Затова тя ни поставя препятствия във вид на вируси и всякакви неприятни ексцеси.

Тези удари ще продължават дотогава, докато ние не променим нашето отношение един към друг.

Предишна публикация:

Коронавирусът променя реалността, част 1

Следва продължение…

Коронавирусът променя реалността, част 3

Коронавирусът променя реалността, част 4

От  ТВ програма „Коронавирусът променя реалността“, 12.03.2019

[261782]

Коронавирусът променя реалността, част 1

Целта на природата и епидемията от световен мащаб 

Въпрос: Разумна ли е природата от гледна точка на кабала? Всичко, което става с нас, всякакви удари, които понасяме, всичко ли е планирано? Има ли висш разум или това е стихия?

Отговор: Природата е  абсолютно разумна. В нея има начало и край на развитието, т.е. план за развитие на неживата, растителната, животинската и човешката  природа и той стриктно се изпълнява.

Но според степента на неговото изпълнение възникват всевъзможни проблеми. Доколкото в този план участват неживата, растителната, животинската и човешката природа, то човешката природа като най-висшата, е предмет на всевъзможни флуктуации, изменения и в едната, и в другата посока.

У човека съществува свобода на волята, той може да се променя, да бъде подобен или не съвсем подобен на природата. В съответствие с това той променя траекторията на своето движение. Но все едно, движението му е насочено към една и съща точка, към една и съща цел.

Въпрос: Тоест, законите на природата не са предопределени на нивото на човека и обществото?

Отговор: У човека има свобода на волята, а това означава, че все пак му се дава възможност да стигне от точка А в точка Б по различни пътища.

Въпрос: Тоест, крайната цел все пак е предопределена?

Отговор: Не само крайната цел, но и цялото ни движение. Него можем да разбием на малки участъци и във всеки от тях можем да се движим по по-добрия или по-нежелания път.

Въпрос: На днешния участък от пътя се е проявила епидемия от  световен мащаб – коронавируса. Ние всички разбираме, че такива вируси е имало много и те са били много по-опасни.

С какво тази ситуация се отличава от другите в нашата история? Дали с това, че днес сме по-зависими, интегрални и естествено това дава своя отпечатък?

Отговор: Да. Ако по-рано епидемиите в Европа и в отделните части на света не са засягали останалите континенти и народи, то сега не е така. Днес сме толкова взаимосвързани чрез културата, икономиката, световната търговия и прочее, че не можем да не бъдем обединени като човечество.

Затова вирусите поразяват всички нас, постепенно се разпространяват от единия край на земята до другия. И никъде не можем да се денем, не можем да скъсаме връзките между нас.

Реплика: Особеното на тази ситуация е в нашата днешна взаимозависимост и най-главното – в непропорционалните ограничения, които въвеждат правителствата. Тъй като е имало различни епидемии, но никой не се е отнасял така към тях.

Отговор: Но това е било преди, когато не сме били дотолкова свързани един с друг. А днес тази връзка е станала тотална. Трудно е да си представим къде я няма.  И излиза, че заради вируса сме длъжни да се отделим един от друг, всеки човек трябва да се изолира от другите, което в сегашния свят е невъзможно.

Следва продължение…

Коронавирусът променя реалността, част 2

Коронавирусът променя реалността, част 3

Коронавирусът променя реалността, част 4

Из ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 12.03.2019

[261698]

Коронавирусът – да погледнем напред

Сякаш станахме участници в холивудски филм и следим сюжета отвътре. Ще успеем ли да вникнем в същността на случващото се и да предвидим развръзката?

Вече е ясно: сегашният коронавирус се превърна в едно от онези редки непредвидими събития с далечни последици, които известният Насим Талеб нарече „черни лебеди“. По-късно, със задна дата, всичко ще стане ясно и логично, но нещо се случва сега.

Всички имаме няколко седмици или месеци за размисъл и не трябва да пропускаме тази възможност. Защото в Природата няма случайности и след като са се развили необходимите условия, е необходимо да ги използваме, а не да чакаме “края”.

И така, очевидно пред нас стоят няколко месеца на много необичаен начин на живот. И след това няма да се върнем в същия коловоз. Ежедневието ни ще бъде различно. С какво точно? Зависи от това, дали искаме днес да отговорим на кардиналните въпроси, поставени от вируса.

“Когато всичко това свърши, ще се чудим защо изобщо е трябвало да ходим на работа в офиса, на училище, да се учим или обучаваме, да ходим до магазина за покупки, – пише д-р Ейнат Уилф – може би това ще бъде моментът, в който ще оставим промишлената революция зад нас.”

Аналитиците, учените, мениджърите на компании вече говорят за нова, цифрова парадигма, за смяна на подхода към производството и неговата ефективност, за вземане на решения, за безопасност. Епидемията нагледно показва, че нашето инертно мислене не е в крак с модерните технологии.

Но това е само част от картината, защото не става въпрос само за технологиите. Става въпрос за самата концепция за успех. Ако не пропусне момента, човечеството ще изхвърли много от излишното и външно  ще заживее по-просто, практично, а вътрешно – по-пълно и многостранно. Ще се промени не само начинът на живот, ще се промени начинът на мислене и чувстване.

Единственото, което искаме, е всичко това да приключи. Но нека се вземем в ръце и да погледнем фактите в очите: за какво ни говори днешната ситуация? Какви болести по света разкрива коронавирусът?

Министерството на здравеопазването няма да ни каже. Със своите директиви то само ни изключва, откъсва от наложения в обществото живот с неговите ценности, отдих и развлечение. Изведнъж взаимната отговорност спира да бъде празна фраза, приоритетите рязко се променят, развлеченията преминават във виртуалното пространство.

Това е прелюдия, доста мрачна, но все пак не трагична. Ние се опитваме да се климатизираме, да изградим нови рамки, дори да помогнем на другите, на непознатите хора, което до вчера беше глупост за мнозина. От една страна, сме ограничени от навика, а от друга, откриваме новото в непривичното. Като растящо дете, насочено от възпитатели, нали?

Когато гледаме маршрутите на заболелите, виждаме кафенета, ресторанти, магазини, търговски центрове, супермаркети, банкетни зали… Всъщност, това е почти целият ни живот – пунктирана линия от една институция до друга. Отиваме в чужбина – и там е същото, безкрайна поредица. Но не крайната, разбира се.

И сега, гледайки отстрани, ставаме малко по-пораснали, малко по-възрастни. Неусетно, незабележимо в нас се заражда ново чувство, ново отношение към свободното време, към развлеченията, към живота, към околните. Старото е леко избледняло и сакаш превръзките падат от очите, откривайки нови цветове.

Да, избързах напред, но буквално за седмица, повярвайте ми, това, което сега ни изглежда като затвор, всъщност ни дава възможност да започнем сериозно, дълбоко да се отнасяме към себе си и към света, да си задаваме въпроси, които усърдно са били заглушавани от предишната парадигма.

Имаме необикновен шанс. Вирусът ни води до пречистване, до “дезинфекция” на разума и чувствата, издига ни на ново ниво на мислене, преценка, желание, взаимовръзка. Без да знаем сами, се докосваме до потребност от смисъл, от  който преди сме били лишени.

Нека да погледнем две седмици напред: вирусът не е само заплаха, но и пробив. Той засяга не само тялото, но и остарелите концепции, догми, отваряйки врата към ново състояние на човечеството.

Първият ни импулс е да затворим тази врата, да успокоим течението, да махнем препятствието по обичайния начин. Но чакайте, не затварейте вратите на съзнанието! В природата, в тази единна, интегрална система, няма нищо лошо, неправилно. Всички нейни отговори са верни, полезни, дори ако са разрушителни в нещо.

Не трябва просто да се борим с вируса, като анулираме системата, в която живеем. Тя няма да отиде никъде и ще продължи да пази баланса си.

От кого? От нас. Ние сме тези, които разклащат общото равновесие, “разклащаме лодката”, потребителски се отнасяме към света и един към друг – заради глупавото самохвалство, от желанието си да сме поне в нещо по-добре, по-висши от другите. Целият ни живот е подчинен на тази задача, скрита зад много солидни, но плоски декори.

В крайна сметка, на екологично ниво ние съзнателно разрушаваме Земята. Може колкото искаме да се смеем на Грета Тунберг, но в това тя е права. И най-важното, ние разрушаваме социалната екология, проваляме точно задачата, която ни е възложена от системата.

Нашите отношения, целият ни “прогрес” е предизвикателство към интегралността, предизвикателство към самата Природа. Ние носим дисбаланс, дисхармония във всичко, до което се докоснем. Опитваме се да покорим системата, която ни е създала. Изискваме от Природата подчинение заради нашите инфантилни, измислени игри.

И разбира се, Природата е против. Неслучайно вирусът ни принуждава да изградим по-здрав живот, по-отговорни отношения, да се откажем от ненужното производство, да се грижим един за друг.

Може би, когато създадат ваксина или когато повечето преболедуват, ще излезем от изолацията пораснали и ще заживеем по друг начин, по-добре. Може би, ще придадем смисъл на тази епидемия, която все още ни изглежда като “черен лебед”, досадна, непредвидено препятствие по пътя на нашия пунктир. По-късно всички “черни лебеди” имат логично обяснение. А какво обяснение ще дадем ние? Какво ни пречи да го направим сега?

В продължение на десетилетия блуждаем в потребителските илюзии, разрушавайки живота на бъдещите поколения. Превърнахме се в зъбци на глобалната машина за свръх производство, а не за състрадание. Машина, която произвежда боклук, изгаря човешките и природни ресурси в полза на егоизма.

Защо да се връщаме към това? Нека да започнем да изразходваме два, три пъти по-малко стоки, но ние, нашите деца и внуци ще имаме здрав, спокоен живот, пълен с други удоволствия – малко по-творчески, непреходни, общочовешки. Общата беда може да бъде трамплин към общия успех. Което означава, че вирусът всъщност е шанс за спасение.

Природата, за разлика от нас, нищо не унищожава и не разрушава, само развива, поправя, коригира. Нашето възприятие все още не е дорасло до тази картина, но ние вече сме способни да екстраполираме знанията си, да избързаме малко напред, да погледнем отвъд начертания хоризонт.

Тогава ще видим колко сме враждебни към Природата. Като монголо-татарско войнство потъпкваме нейните поля, арогантно я огъваме под себе си.

И ще видим, че всеки от нас стои пред Природата, а зад него е цялото човечество. Всеки лично е отговорен за равновесието на системата. Частното и общото са равни, казват кабалистите. Точно в това всеки е особен, уникален… Или отидох твърде далеч?

Да се върнем крачка назад: вирусът е резултат от дисбаланса, който ние, човечеството предизвикваме в общата система. Човекът е водещата част в нея. Всички нейни импулси са свързани, комутирани в нас. От нея се учим да отговаряме един за друг и да отговаряме за нея.

Нека не забравяме това, да спазваме предписаната дистанция, да седим под карантина, да се грижим за семейството, да помагаме доколкото е възможно. Да игнорираме – това е като да заровим глава в пясъка, да гледаме назад, към вчерашния ден, когато утре е на път. Човекът се различава от животните, защото е надарен с въображение, може да очаква, да предивиди, да продължи напред. Нашият “черен лебед” е нещо много повече, отколкото ни изглежда.

[261835]

Какъв ще бъде светът след епидемията?

След епидемията от коронавирус светът ще бъде друг, нов. Вирусът дойде, за да изчисти в нас всички отпадъци. В природата няма нищо вредно. Вирусът освобождава място за доброто.

Целият боклук, изпълващ построеното от нас човешко общество, ще изпадне надолу, а вместо него ще се отвори възможност да изпълним отношенията си с добро и любов, строейки прекрасен, светъл свят за нашите деца и внуци.

Да се надяваме, че ще успеем да го направим и няма да пренесем в новия свят ненавистта, конкуренцията, поведението, с което разрушаваме земното кълбо и със собствените си ръце се обричаме на смърт от климатични катаклизми и войни. Можем да изградим нов свят сега!

Правителствата днес влагат милиарди долари в надеждата да се върнат в миналото. Но Бог да ни пази да не се върнем в предишното състояние. Не мисля, че има страна, за която това би било добре. Ние и без това преди вируса си бяхме в криза, пред заплаха от война, финансов и промишлен крах. Растеше противопоставянето между Америка, Русия, Китай и Европа.

Не си струва да се връщаме към стария свят, в него нямаше нищо добро, нито за гражданите, нито за държавите, нито за армията, нито във финансите, нито в промишлеността, нито в търговията. Ние опустошавахме земното кълбо, извличайки от него всички ресурси. Не трябва да допускаме дори мисъл за връщане към вчерашния свят, за това може да мисли само безумец.

Никой не се наслаждаваше на този живот, заблуждавахме се, че се чувстваме добре. Но какво му беше хубаво? Какво видяхме от живота? Сега е точното време да почистим човешкото общество от целия боклук, в който то беше заринато. Както напълнихме океаните с пластмасови и радиоактивни отпадъци, така замърсихме и човешкото общество.

Трябва да изградим нов свят, хубав! Нека този вирус да ни помогне да се замислим и да осъзнаем докъде сме стигнали. В сравнение с проблемите, които ни заплашваха, сегашната епидемия е просто нищо. Творецът проявява огромно милосърдие, като ни поправя по този нежен начин.

В никакъв случай да не се връщаме към предишния свят – да се стремим само напред, в новия свят, в който няма да се работи по 10 часа на ден, много часове престой в задръстванията по пътищата, изоставени деца, непосилни дългове и живот във вечен минус. Нека всички заедно да направим крачка напред и да не се връщаме към стария свят. Каквато и да е цената, само напред и преди всичко, да помислим за новите взаимоотношения.

Сега стоим в домовете си под карантина и трябва да излезем оттам като нови хора, за да започнем да се свързваме един с друг по нов начин. Как по нов начин? Докато сме принудени да стоим у дома, ще получим хубава порция ново възпитание за живота в новия свят, в новото общество. Всички разбират, че това е необходимо, така че нека да го направим! Иначе какво ще оставим на децата и внуците си, какъв свят?

Из сутрешния урок на 19.03.2020

[261901]

Карантината: първата стъпка към преодоляване на кризата

Глобалното поръчителство е закон за всички елементи, свързани в една система. И този закон задължава всеки да знае как трябва да се отнася към системата, за да я приведе в равновесие, до перфектна взаимна връзка между всички части.

И разбира се, ние не можем дори да осъзнаем този закон, още повече да го изпълним. Аз не съм в състояние да поема такава отговорност, защото ако не изпълня функцията си в интегралната система, всичко ще излезе от равновесие и ще бъда виновен.

Всички ще почувстват, че съм нарушил съвършенството на системата. Оказва се, че всеки елемент е равнозначен на цялата система и това е огромна отговорност. Всеки човек е отговорен за целия свят. Затова е казано: „По-добре седи и не прави нищо“.

Затова сега хората бяха помолени да стоят под карантина и да не излизат на улицата, да не ходят никъде, да не летят, да не контактуват с никого. А какво трябва да направим?

Да научим, че се сме в интегрална, глобална система, в която действа законът на поръчителството, тоест на взаимната зависимост и как  да превърнем тази зависимост от принудителна в желана. Да искаме да бъдем свързани, не защото природата ни задължава, а защото самите ние започваме да разкриваме колко е хубаво да бъдем във връзка!

Това е просто живот в Рая – да се обединим заедно в едно съвършено единство и да започнем да усещаме съвършенството на природата. И тогава ще почувстваме всички части на природата, от най-отдалечените звезди до формите на живот, които сега не познаваме. Човекът ще може да стане възвишен създател на съвършенството.

Първата стъпка за преодоляване на кризата е карантината, тоест „седи и не прави нищо“ – просто се учи. Проблемът на човечеството е, че то започва да действа, още преди да разбере какво да прави. А докато сме в карантина, имаме време да се замислим: в какъв свят съществуваме, кои сме ние и каква е системата на природата, в която живеем, а също как зависим от тази системата и как тя зависи от нас. Как чрез взаимоотношенията  помежду ни влияем върху общата система на природата: неживата материя, растенията, животните и хората и по какъв начин природата реагира на нашите действия? Така ще започнем да се учим как да построим прекрасен дом за всички – не просто удобен, а вечен и съвършен. Над биологичните живот и смърт, на по-висше ниво. Поправяйки връзката между нас, ние се издигаме до безкрайната система, неограничена във времето. Започваме да живеем в свят, в който няма смърт и няма граници, а само необятно постижение и съществуване. Сега получаваме възможността да стигнем до такъв живот.

Преди всичко, трябва да изучим общата система на природата и нашата роля в нея. Как можем да се организираме помежду си, за да се свържем с тази обща система. В крайна сметка всеки от нас е егоист, противоположен на природата. И как мога да се приспособя към системата на природата, която е изцяло интегрална и съществува според закона за почъчителството, обединението, любовта, взаимното допълване, ако съм устроен точно по обратния начин?

Тук на помощ идва науката кабала, която учи нас, егоистите, да изградим връзка между нас, подобна на интегралната система на природата. Тя се нарича „десетка“, в която десет човека се обединяват, за да установят заедно отношения, които са в съответствие със системата на природата. Егоизмът на човека винаги се е опитвал да приспособи целия свят към своите нужди. Но това време свърши. Епидемията преобърна съзнанието в света и ние започнахме да разбираме, че не можем да използваме всичко само в своя полза, а трябва да търсим начин как да станем полезни за цялата система.

Десет човека са като малка лаборатория, в която се опитваме да разработим антивирус, като се съгласяваме да установим  между нас същите закони, които действат в съвършената природа, интегрална и глобална, тоест взаимно отдаване. Всеки се принизява и издига другите над себе си, изграждайки отношения, които са по-висши от личния егоизъм на всеки. Това ще ни послужи като ваксина срещу вируса. По този начин ще възникват нови и нови групи, докато цялото човечество не получи антивирусна ваксина и ще върнем всички към поведението, съответстващо на здравата птирода. Това ще бъде нов човек, защото той ще възприеме желанието на останалите девет като свое и ще се грижи за тях повече, отколкото за себе си.

И в тази степен той ще получава подкрепа от интегралния закон на природата, която ще го превърне в своя интегрална част. Законът за глобалното поръчителство задължава човека да бъде свързан с цялата система над егоизма си. Природата е създала човека като най-големия егоист от всички създания. Но глобалната природа с тази криза иска да ни покаже, че тя вече е чакала да ни направи неразделни части от нея. Сякаш ни казва: „Готова съм да ви включа сега в себе си като неразделни елементи“. И не гледайки на това, че всеки от нас е създаден анти-интегрален и иска само да управлява и използва другите. Природата ни е направила обратни на нея, за да сравняваме отрицателните и положителните състояния и да оценим „предимството на светлината пред тъмнината“. И тогава ще можем да почувстваме и осъзнаем интегралното, съвършено състояние и да поискаме да го достигнем. Иначе не бихме разбрали, къде се намираме.

Природата първоначално е инсталирала в нас егоистична програма, която сега спира да работи. Трябва да разберем, че егоистичната програма не е съвместима с глобалния и свързан свят.

Кризата ни тласка към съгласие да се свържем с другите и да изпълним интегралния природен закон. Трябва да инсталираме в себе си нова, усъвършенствана програма на глобално поръчителство – единствената програма, която съществува в природата. Тази програма работи във всичко, освен в човека, само ние не можем да я възприемем в своя повреден, егоистичен ум. Преценяваме света въз основа на собствените си недостатъците и затова го виждаме непоправен. Но щом започнем да поправяме себе си и поискаме да се превърнем в неразделна част от природата, ще видим съвсем различен свят и ще осъзнаем, че той винаги е бил такъв, само ние не сме го забелязвали.

Законът за глобалнато поръчителство гласи, че всички принадлежим на една система и сме длъжни да се чувстваме като зъбни колела на един механизъм, където всеки зависи от всички. По този начин ще си осигурим вечен, съвършен, красив живот. Нищо повече не е нужно и кризата, създадена от коронавирусната епидемия, ни приближава към това. Пожелавам на всички нас успех в правилното ѝ разрешаване.

[261746]

Глобалната пандемия

Живеем в много специално време, което ще влезе в историята като „епидемия от коронавирус“. По целия свят е обявено извънредно положение, което вече стана глобално. И всичко е заради един малък вирус, който дори не може да се види, но той успя да направи огромна революция и парализира целия ни живот.

Освен опасността, породена от самата болест, тя разрушава и всички системи, на които разчита човешкото общество. Вирусът заплашва всички, от обикновения работник до министър председателя.
Струваше ни се, че структурите, които сме изградили, са мощни и непоклатими, но се оказа, че микроскопичният вирус е в състояние да подкопае цялата система. Държавите затварят границите и молят гражданите да се изолират в дългосрочен план. Целият свят се крие и заключва в домовете си.

Какво става? Идва един малък вирус и разрушава всички печеливши връзки, които сме изградили между нас, за да печелим пари от другите, да се експлоатираме, да се конкурираме. И разбира се, това не беше добро състояние, защото природата винаги се стреми да възстанови правилния баланс, доколкото е в състояние да устои на нашата егоистична природа, която иска да използва всички.

Оказва се, че самите ние сме създали този коронавирус, като сме довели връзките си до безпрецедентно егоистично ниво. И като резултат се появи вирус, биологична частица, която може да разруши всички егоистични отношения, построени от нас.

Няма край на раздорите в съвременния свят, където всеки иска да използва ближния си или дори да го унищожи. Егоизмът  надрасна всички граници на разрешеното и в резултат на това, вирусът се  прояви. Интегралният механизъм на природата не може да търпи такова ниво на човешките взаимоотношения и реагира с коронавирус.

Липсата на добри връзки между хората причинява биологични явления на по-ниско ниво. Човешките взаимоотношения са най-високото ниво на природата, засягащо  физическите и биологичните връзки, които се намират на по-ниско ниво.

Епидемиите не са новост за нашия свят. В миналото е имало жестоки епидемии, които са опустошавали цели градове. Какво е особеното в тази епидемия от коронавирус? Коефициентът на смъртност не е толкова висок, защото неизбежно всяка година определен брой хора умират от сезонен грип.

Проблемът е, че въпреки всички високи нива на прогрес, които постигнахме, не сме в състояние да уредим собствения си живот. При пълно материално богатство липсват човешките отношения. Ето защо не можем да изградим нормално общество и правилно да отглеждаме децата.

Всичко е заради егоизма на човека. Природата ни показва, че само егоизмът ни се нуждае от лечение и затова ни се разкрива коронавируса. Това е вътрешната същност на кризата.

Живеем в глобален свят и епидемията разкрива, че нашата глобална връзка може да бъде много опасна. Ние обаче нямаме друг избор: човешкото развитие ни води до осъзнаване на нашата връзка и пълна зависимост един от друг.

Опитвайки се да спрат епидемията, страните се опитват да се затворят и да изолират хората, като прекъсват връзките. Но в резултат само ще се убедим, че това е невъзможно да се направи, защото така се обричаме на нещастен живот, сякаш се връщаме към примитивните времена.

[261628]

Коронавирус – бумерангът на природата

Взаимното поръчителство – всички знаем това понятие от детството. Винаги са ни учили, че е нужно да се поддържаме един друг, иначе ще загинем. Но днес поръчителството, връзката между хората, се оказва особено актуална тема, придобиваща нова, ярка окраска.

Епидемията от коронавирус, обхващаща света, ни дава възможност да разберем нещо ново за своя живот и взаимовръзките в глобалния свят. А от друга страна, тя ни разкрива каква сила притежава всеки от нас, дори най-малкият елемент на природата. Светът ни се струва огромен, но изведнъж се оказва, че мъничкият вирус е способен да го хвърли в хаос и тъмнина.

Това ни показва каква лична отговорност носи в наше време всеки от нас пред света, за да не бъде вредител и да не заразява другите. Помислете, някакъв си обикновен търговец от китайски пазар е предизвикал такива драматични изменения в света. Това ни сочи каква сила притежава всеки от нас в глобалния свят и каква отговорност носи всеки по отношение на всички други.

В науката кабала има прост закон: „Общото и частното са равни“. Общото събира частните елементи, но то и зависи от всеки от тях. Невъзможно е да издърпаме от общото дори и най-малкия елемент, без да разрушим общото. Без една частица общото ще бъде ощетено, тъй като в него ще липсва именно тази частица.

Затова и гледаме коронавируса и не разбираме, как  тази микроскопична частица успява да сътвори толкова беди в света? Но в действителност, вирусът ни показва какви щети сме нанесли на огромната система на биологично ниво, най-висшето ниво в природата. Над него са само мислите и намеренията на човека.

Трябва да разберем, че всичко започва от главата. Затова, ако има  пукнатина в биологичната система, тя е следствие от неизправност в системата от мисли и желания, която стои над биологичното равнище. Трябва да се изясни какво разстройва отношенията на човека сам със себе си, с другите, с цялото човечество изобщо, така, че да се появяват на биологично равнище такива деформации като вирусите.

Видимо е, че има проблем в нашите взаимоотношения, че те не са интегрални. Ние вече сме нарушили законите на интегралната природа и не ѝ даваме да съществува нормално. Затова и разрушението, създавано от нас в природата, където всичко трябва да е свързано и хармонично, е станало толкова значително, че е ударило по всички под формата на вирус.

Епидемията действително засегна всички, защото живеем в интегрален свят. Затова и не е важно кой къде живее – всички пострадаха, било то китайският селянин, или борсовият посредник в Хонконг, или американецът, тъй като всички се намираме в обща, взаимосвързана система.

Някога сме живеели по-изолирано и сме зависели от своята локална област, доколкото светът не е бил глобален. Но сегашният свят е толкова интегрален, че всяко китайско село е свързано по веригата чрез мрежа от търговски отношения с цялото човечество. Ние сме свикнали да мислим, че съдбата на света се управлява от правителствата, а изведнъж се оказва, че юздите на управлението се държат от мъничкия вирус.

Ние всички сме част от единна интегрална система, която се нарича „Адам“, човек, и зависим един от друг без изключение. И ако тази система все повече проявява тази зависимост и ни задължава да я подобрим, то нека да научим как да действаме в съответствие на системата, иначе ще стане по-зле. В противен случай всеки ден ще се появяват нови смъртоносни вируси.

Системата ни показва, че сме задължени да се обединим с добри връзки. Но е необходимо да се изясни понятието „добри връзки“, защото нашият егоизъм смята за добро само онова, което му е изгодно.

А за да узнаем какво в действителност е добро, трябва да изучим цялата система и след това всеки поотделно и всички заедно да действаме в подкрепа на интегралността ѝ. Извън това, нищо друго не се изисква, само да се грижим за другите така, както се грижим за себе си.

Между нас трябва да има глобално взаимно поръчителство, което да стои над всяко разделение и лични цели. Поръчителството, връзката между нас, е над всичко, и то трябва да определя всички частни връзки, които съществуват между нас. Поръчителството е висш закон, единствено съществуващият в природата. Всички останали закони и форми на поведение произлизат от него.

Благодарение на коронавируса, законът на поръчителството се разкрива сега пред света. Природата е решила да ни покаже какви сме ние и колко сме противоположни на природното.

Може би в тази криза ще се научим какво да правим, за да станем интегрална част от природата. Изпълнявайки закона за поръчителството, човекът ще приведе природата в равновесие. А достигането на пълно равновесие и хармония с природните сили – това е истинският рай.

Из 1212-та беседа за новия живот, 10.03.2020

[261737]

На какво ни учи коронавирусът

Човечеството измина много дълъг път в своето развитие, достигайки до тoва, че започва да се чувства като едно тяло.

Трябва да благодарим на коронавируса, че доведе целия свят до такова единство. Ако епидемията продължи, човечеството ще разкрие, че действително се отнася към една система и ние всички зависим един от друг.

Засега тази зависимост се изразява във факта, че от страх да не се заразя,  се затварям от другите, прекъсвайки негативната връзка. Но хайде да започнем да разкриваме положителна зависимост! Ако се съединим правилно, ще започнем да произвеждаме положителни вируси.

Сега природата ни разкрива вредните вируси, като осъзнаване на злото. Но след това ние трябва да продължим този процес за осъзнаване на доброто,  изяснявайки, че когато се обединим, можем да достигнем огромни успехи.

Главният фактор е не прекратяването на въздушните полети и парализирането на икономиката, а връзката между хората. Вирусът ще започне да изчезва, ако има поне малък напредък в посока на обединение и ние ще съжалим, че сме принудени да прекъснем връзката един с друг, нали искаме да се обединим.

И ще пожелаем да се свържем не за да се лутаме отново по целия свят, от край до край, а защото искаме да се съединим с хората. Предишната връзка не беше добра, но сега ще изградим добра връзка.

Именно такова лекарство искаме да приложим в това критично състояние: да върнем нашата връзка, но вече в друг вид, добър, не за да се използваме един друг. Когато се свързваме заедно, побеждаваме всяко зло, всеки вирус и стигаме до добър живот.

Природата така или иначе ще ни доведе до тази цел и ако самите ние искаме да продължим напред, няма да ни се налага да се заразяваме с различни вируси по пътя. Всичко зависи от нашата молба за поправяне на отношенията между хората.

Това знание трябва да се разпространи по целия свят във всички форми: в мисли, разговори, действия. И тогава висшата сила, природата, ще си свърши работата.

Висшата сила свързва всички части на творението. И ние искаме да поправим  човешкия етап, където е станало разбиването, връщайки го към единството, да го видим в истинския му вид, а не да го изкривяваме с егоистичното си зрение. Поправяйки себе си, ние поправяме реалността.

* * *

Коронавирусът разкрива нашата отрицателна зависимост един от друг. Първо, ние откриваме, че сме неспособни да оцелеем, без да работим заедно, без да печелим един от друг. На всеки трябва да му стане ясно, че се храни от целия свят.

Но всичко това може да продължи само при условие, че нашата връзка стане позитивна. Негативната връзка разрушава човечеството и ние няма да можем да съществуваме повече в такава форма. Светът ще се срине до такова състояние, че човек няма да има нито какво да яде, нито какво да диша.

Представете си какъв прекрасен би станал животът, ако човечеството се обедини подобно на всички останали части на природата – нежива, растителна, животинска, в една интегрална система, където всеки включва в себе си всички. Откъде да вземем сила, която да ни съедини в едно тяло, да ни зашие и залепи в една система? Очевидно е, че в такава съвършена система на всички ще им бъде добре.

Разбира се, ако бихме могли явно да видим, че добрият поглед към другия веднага ще ни излекува от коронавируса, всички на земята мигновено биха станали праведници.

Но не това иска от нас висшата сила.  От човека се иска осъзнаване, за да се стреми към отдаване, а не към користна изгода, да мисли за всички, а не за себе си. И когато на всички им стане добре, и той ще спре да боледува. Докато продължава епидемията, има на какво да се учим от това…

 [261484]