Entries in the 'Криза, глобализация' Категория

Залезът на империята на егоизма

Ние не разбираме къде е нашата свобода на избора, как да я постигнем и организираме, за да не навредим с това на другите хора, защото всички сме свързани. Вижте какви размирици име днес в Америка, истинска гражданска война. В Израел също има демонстрации и същото ще се случва в целия свят все повече и повече, защото ситуацията ще става все по-лоша.

Светът губи егоистичните връзки, с които е свързан: ти на мен – аз на теб, пари-стока-пари-стока. Имаше единна система, в която живяхме хиляди години, докато не изстискахме всички сокове от нея. Някъде до 50-те години на миналия век тази система достигна своя разцвет и след това започна да загнива. Това беше неизбежно, защото по друг начин няма да стигнем до духовно поправяне.

Затова днес се оказахме в свят, разкриващ такива проблеми, които няма да му позволят да се върне назад към предишното състояние. Финансовите и държавните умове се опитват да намерят решение, как да удържат съществуващите системи, в които имаше баланс в това, колко човек може да вложи и колко може да получи, да купи.

Тази егоистична система беше относително балансирана и всеки разбираше, че животът е такъв. И изведнъж, тя се разпадна за миг: никой не знае как да я поправи и какво ще се случи с нас в бъдеще. Оказахме се в ситуация, в която старият механизъм спря да работи. Егоизмът, движещата сила, през цялото време ни държеше в противопоставяне с другите, определяйки колко всеки ще даде и колко ще получи, свързвайки ни с егоистични взаимоотношения.

Тази връзка вече не работи и какво ще регулира нашите отношения? Създадохме армия, полиция, образователна система, култура, финансови системи. Егоизмът ни тласкаше към израждането на егоистично общество, което изведнъж спря да работи. Това е криза като никоя друга в историята.

Струваше ни се, че сме постигнали прекрасна организация на човешкото общество, съответстваща на егоистичната ни природа. Имахме възможност да пътешестваме, да видим света, да се разбираме един с друг, защото всички бяхме движени от едно желание, да печелим повече. Какво ни липсваше? Липсваше ни само едно: с това не изпълняваме замисъла на творението.

И вижте какво се случи, как Творецът с коронавируса разруши всички наши планове за добър живот. Сега открихме, че всички наши подготовки за добър живот няма да ни помогнат, нито една егоистична система не работи. И какво да правим? Единственият начин е да преминем от егоистична към алтруистична система.

Защо да не можем да преминем към друга, още по-егоистична система, след като предишната спря да работи? Работата е в това, че съществува висша програма, която ни управлява. Ние от нашата степен не може да я оценим, но кабалистите обясняват как да я използваме. Ако я приемем, ще можем да напреднем, а ако не, ще останем на старата степен, докато тази програма със сила не ни принуди да продължим напред.

В края на поправянето системата ще работи и от двете страни: и от страна на големия егоизъм, и от страна на огромното отдаване. Тези две сили ще работят една срещу друга, а творението, което е в средата между тях, ще използва и двете в интегрална, хармонична, съвършена форма.

От урока „Свобода на волята“, 28.07.2020 г.

[269084]

Как да си върнем контрола над живота

Докато се грижехме един за друг, като спазвахме изолацията, страната се справяше отлично с епидемията. Когато много хора се отегчиха от това, статистиката със заразените тръгна нагоре.

Хепи ендът не се състоя, страстите се нажежават, нервите и политиката се превръщат във възпламенима смес от народно недоволство. Убеждават ни, че сме недоволни от правителството. Всъщност сме недоволни от природата. Тя не отговаря на нашите очаквания. И няма да отговори. Тя има други планове.

От месеци предупреждавам, че няма да има щастлив край. Многократно говорих за напразните надежди на всяко правителство. За последен път тук. Друг кабинет, какъвто и да е той, ще трябва да действа аналогично, а неговите експерти ще ни обясняват, че сега всичко е правилно.

Влязохме в пряка конфронтация с природата, но по инерция се опитваме да разрешим кризата с политически средства. Това само ще влоши нещата. Защото пандемията е природно явление. Тя се отразява на обществото, на икономиката, на политиката, но няма да победим последствията, ако не стигнем до причината. А причината е дисбалансът.

Всяко заболяване се поражда от общото състояние на организма, в което е нарушено равновесието на системата. Ние се разболяваме, още докато се чувстваме здрави. Днес вирусът ни показва социалния дисбаланс, който мислехме  за здрав образ на живота на обществото. Самата природа стои зад епидемията и ни призовава да се погрижим за корена на проблема, за това, как се отнасяме един към друг.

Кирка и копие

Народът на Израел винаги е бил упорит. Нашите източници го отбелязват от хилядолетия. Да, знаем как да отстояваме своето до последно. Не ни трябват никакви правила и предписания. Всеки сам знае какво да правим. И всеки изисква да признаят правотата му.

Меко казано, това никога не ни е довело до добро. И XXI век няма да бъде изключение. Вирусът не се интересува от нашите битки, има собствена програма и ще победи по един или друг начин. Ще победи, като ни принуди да реорганизираме отношенията и живота си.

Нямаме друг избор. Нашето общество е изградено така, че е невъзможно да се контролира ситуацията с епидемията. Карантината спира процеса, но не лекува, а ние както обикновено се хапем помежду си. Хапем се толкова, че някои са готови да се разболеят, само и само да не усещат никакви ограничения. Те търсят свобода за себе си от другите: „Никой няма да ми казва какво трябва да правя“.

Но това свобода ли е? Това е пълна капитулация пред собствената упоритост и нищо повече.

Светилище на потребителите

Човек е уникален точно с ползата, която може да донесе на другите, а не със способността да киха върху тях и да им ходи по главите. Светът съществува за мен не за да го използвам, а за да го поддържам.

Това ни казва природата чрез корона вируса. А ние, недоволни от нея, изкарваме гнева си върху другите, без дори да разбираме, без дори да искаме да разберем с какво си имаме работа.

„Вашето здраве и благополучие е във вашите ръце, – казва тя. – Започнете да се отнасят по различен начин един към други и ще разберете как заедно да подредите живота си. Разберете какво наистина ви е нужно и какво е излишно. Това е изцелението“.

Ако погледнем съвременния свят не като ползватели, ще видим, че почти всичко в него е излишно. Затрупали сме го с планини от боклук, безполезни стоки, безсмислени проценти, неудържимо производство, абсурдни индустрии, „здрава“ конкуренция и корпоративни империи, пропили всичко с токсични отпадъци, а на върха сме сложили машината на финансовата хегемония. Над цялата планета, като над резерват от нелепости, гордо се лее логото: „Как да убием времето за нищо“.

И когато епидемията най-накрая позволи да се види тази картина на невменяемост, хората ще поискат отново да вдъхнат „живот“ в нея.

Разбирам, че когато човек вижда как бизнесът му умира, си мисли, че той самият умира. Не знае как да продължи напред. Невъзможно е да му се обясни нещо в тази ситуация. Той ще започне да разбира по-късно, когато болката утихне.

Но тогава ще е твърде късно. Ще разрушим последното. Затова сега се нуждаем от преформатиране, от преустройство.

Прости истини

Въпреки разсейването на мненията,е необходимо общо съгласие за най-важното: няма причина да се възстановява банкрутиращата система, време е не да се грижим за нея, а за това, което ще я замени.

Преди хората работеха, за да живеят. Сега – за да консумират. Но природата не се е променила, тя все още изисква равновесие, а не работа за всички на всяка цена. Не можеш да я убедиш в противното.

Днес дори не се нуждаем от карантината като такава, нужно ни е спиране и преоценка на ситуацията: какви сфери на социалната, културна и икономическа дейност  наистина са необходими? Какво ще оставим, за да осигурим за всички оптимално комфортни условия? Как ще разпределим ресурсите? С какво ще се заемат хората?

Тези въпроси няма да изчезнат, колкото и да ги игнорираме. На дневен ред са нови приоритети. Те не могат да се въведат със сила, трябва да се обясняват, преподават, да стигнат до умовете, а после до сърцата. Новото не се приема веднага: първо свикваме с мисълта за него, след това започваме да разбираме какво е и как да живеем с него, а след това, в процеса на работа осъзнаваме какви преимущества сме получили.

И така, тези етапи трябва да обмислим и да започнем да  преминаваме в близко време. Или те ще минат през нас. Природата няма да отстъпи, тя изисква от нас вътрешна промяна, готовност за взаимна грижа, за консолидация на обществото, така че в крайна сметка то да стане добро за всеки. Този дом няма да се построи сам върху останките на стария, ще се наложи заедно да изработваме чертежи и да ги реализираме. Практическото обучение за живот в здраво, сплотено, единно общество е това, което стои на дневен ред.

Ако приемем предизвикателствата на епохата, ако се държим като възрастни хора, които могат да учат, а не като деца, които искат играчките си, ще можем да си поемем дъх и дори да излезем на улицата без тежки ограничения. Вътрешната отговорност ще направи това, което не може да се постигне нито със страх, нито с глоби.

Ако продължим да отхвърляме фактите, вирусът ще ни обучава по свой начин, не чрез убеждаване, а чрез принуждаване. Ще продължи, докато не ни доведе до същата проста истина: ние губим контрол не над него, а над себе си. И изцелението ще дойде само чрез единството на нашите сърца.

[267930]

Нарисувана безизходица

Попадайки под ударите на пандемията, ние трябва не само да решаваме поставените от нея проблеми по места, но и да разберем голямата картина. В противен случай нашите частни решения ще влязат в противоречие с историческото развитие и ще бъдат пометени от неговия поток.

Винаги сме се движили напред, подтиквани от растящия егоизъм. Всеки път той изисква повече и хората се опитват да удовлетворят апетитите му. В резултат на това изчерпихме всички възможности и опряхме до стената. Планетата не може да издържи, а ние вече не знаем какво да искаме. Пред нас се очертава масово отдаване на наркотиците или навлизане във виртуалността – същата безизходица, но без възможност да се намери истинско решение.

Но изведнъж коронавирусът удари и разклати основите на нашето общество.  Правителствата са принудени да раздават огромни суми не само на банките и индустрията. Хората изгубиха възможност „нормално“ да работят и „нормално“ да почиват. Обичайните ориентири на успеха избледняват, приоритетите се променят. Понятията взаимопомощ, семейство, социална подкрепа, навлизат в основния поток.

Не ни харесва, но няма къде да избягаме. Поглеждайки към утрешния ден, виждаме същото. Поглеждайки към вдругиден, не виждаме нищо, освен заветната дума ВАКСИНА.

Желанието да се върнем в предишния свят не трябва да заслепява очите ни. Ваксината може и да ни спаси от коронавируса, но какво ще ни спаси от самите нас? Какво ще ни защити от следващия вирус, какъвто и да е той? Ето за какво трябва да мислим сега.

Днес се блъскаме сред бурни вълни. Изведнъж спря потребителското състезание, което изглеждаше безкрайно. Цялото човечество е изправено пред необходимостта фундаментално да промени начина си на живот. Нещо повече, да промени самия подход към живота. Как да се адаптираме към случващото се?

Само промяната на егоистичните отношения с алтруистични ще  позволи на всички ни комфортно да влезем в утрешния ден. Очевидно е. Никакви лозунги, а чист здрав разум.

Всъщност вирусът не е повече от превключвател на промяната. Нашето общество се тресе не от пандемията, а от собствената си тежест. Ние стоим над леглото на болната световна икономика, над гроба ѝ, горестно оплаквайки покойната и искайки тя да възкръсне. Тя няма да възкръсне. Тя си отиде, защото остаря, а пандемията просто я довърши.

Какво следва?

Какво следва? От гледна точка не егоизма – нищо. Нарисуваният от него свят свършва там, където свършва самият той – на предела на своите възможности.

Но тази безизходица  е илюзорна. Ние просто сме притиснати от старите догми, объркани от политиците и медиите, объркани от наложени идеологически противоречия, отучени да се издигаме над момента. Издъхващият цар ни управлява до последно и е готов да вземе всички със себе си в гроба.

Всъщност няма никаква безизходица. Под пандемията се крие вътрешна революция, много трудна, но вече назряла и необходима – преходът от раздор към единство. Преходът е вътрешен, истински, а не провъзгласен от доморасли идеолози. Без него няма да стигнем до дъното под краката си и няма да излезем на брега. Без него дълго ще се носим по вълните.

Защото следващият етап е много различен, той вече не се основава на засилването на нашите егоистични искания. Не можем просто да закърпим с нещо, да поправим, да коригираме, да модернизираме, да предоговаряме. Придържайки се към старото, ще можем само да довършим разгрома и да се скараме окончателно, с всички последствия.

Пред нас е само новото стъпало пред бездната на качествения преход. И сега се нуждаем от мост – нов подход, методика, която ще може да свърже двете състояния на света и да ни позволи всички заедно да преминем от другата страна. Имаме нужда от „въже от бъдещето“. Как ще го хванем?

Преди всичко, нека да се съгласим: сега не възстановяваме това, от което се нуждаехме вчера, а изграждаме това, от което ще се нуждаем утре. Глупавият, късоглед егоизъм вече не диктува правилата на играта. Отива си светът, в който жалка шепа хора живееше за сметка на всички останали, принуждавайки ги да влязат в клетката на бедността или консуматорството.

Идва нов свят, в който ще доминира не користта, не личната изгода, а равенството, равновесието, екологичността в обществото, в природата, в отношенията между нас. Свят на единство, в който няма диви отклонения, безумни конфликти, зад които стои безкрайно раздутата самонадеяност, няма узаконени дисбаланси и диспропорции. ЕГОТО се сменя с ЕКО.

Вълните ще ни доведат ли на този бряг изтощени, окървавени, сломени? Или ще приемем бъдещето сега? Това е въпросът, който коронавирусът поставя пред нас. Ето на какво трябва да отговорим, за да излезем от задънената улица.

Никое правителство няма да помогне. Дотациите, обезщетенията, дълговете, сътресенията, бунтовете, отчаянието всъщност само ни хвърлят в безизходицата. Този път е по-добре да се премине мислено, за да излезем от него възможно най-бързо.

Ние можем да се отклоним. За първи път в историята на човечеството бъдещето не идва по силата на единствения ход на събитията, а ни дава възможност да го разберем предварително. Дори да искаме да го разберем.

Разбирането не започва с никого, а с МЕН. Защо?

Първо, тогава ще разбера какво всъщност трябва  да искам от правителството и от себе си.

Второ и основно, пътят е да се промениш, когато го разбереш. Когато НИЕ го разберем. Тогава това, което изглежда като ясен ден, се оказва залез. А това, което изглежда като тъмнина, се оказва зората на новия ден.

[267683]

Вдругиден

В тези тревожни времена не можем да живеем в настоящето. Ако преди ни беше трудно да откъснем поглед от ежедневието, сега просто не можем да си позволим този лукс.

Празникът не продължи дълго: от отличник, Израел бързо се превърна в изоставащ. Току-що излязохме от „затвора“, все още не сме се възстановили, а кривата на заболяванията отново тръгна нагоре. Коронавирусът сякаш ни се присмива: „Мислехте, че сте ме победили? Ето ме, никъде не съм отишъл“.

Защо? Страната като цяло показа дисциплина и отговорност, самоизолира се, изчака резултатите. Какво стана тогава? Къде сгрешихме? Заради правителството ли е? Или все пак заради самите нас?

За нас

Сега ще поиграя на нервите, разбира се, не в името на мазохизма. Просто в търсенето на виновни трябва да започнем от себе си.

Трябва да си признаем нещо. В крайна сметка започнахме масово да нарушаваме предписанията, бяхме опиянени от въздуха на свободата. Ние, а не правителството стояхме един до друг в автобуси и влакове, на концерти и стадиони, в нощни клубове, в барове, в църкви… Да, това са най-опасните места, по-опасни от училищата и офисите. Въпреки, че навсякъде се „отличихме“.

Представете си колко ще намалее броят на заразените, ако всеки наистина мисли не само за себе си, но и за другите, ако с всички сили се опитва да не зарази другите, сякаш вече е болен. И ако родителите дават пример на децата си.

Но така и нищо не разбрахме от първата вълна. Решихме, че сами знаем най-добре. Хората, които знаят най-добре, поемат отговорност за своята съдба. Безсмислено е да обвиняваме правителството, без да изпълняваме изискванията му.

За тях

Сега за власт имащите – онези, които агресивно критикуваме, въпреки, че не можем сами да отговаряме дори за себе си. Какво искаме от тях? Да бъдат по-добри от нас? Политиците?! Те от древни времена решават своите задачи за сметка на народите, а не в името народите. Политиката е инструмент на елита за непряка власт. Дори при демокрацията политиката не обслужва нас, а тях. Само повече смекчава противоречията, да се чувстваме повече или по-малко комфортно.

Освен това в съвременната политика правителствата всъщност не решават нищо. Те просто маневрират в определената им рамка, правят „козметични ремонти“, „гасят пожари“, нищо повече.

Така че, далеч от последните илюзии: над нас стоят хора, жадни за много пари и много власт. Техните амбиции са откъснати от нашите интереси. Затова, разчитайки на тях, копаем гроба си. Буквално го копаем. Защото коронавирусът е само част от страшните предизвикателства, с които е изпълнен глобалния свят.

Друго ще ни спаси – общността, емпатията, участието. Кардиналната промяна на приоритетите, която ще ни накара да престанем да бъдем чужди един за друг. Новите отношения между нас.

Какви? Душевни. Излизам на улицата и виждам… членовете на семейството. Близки или далечни, но роднини. Не безразлични. Аз се грижа за тях, те за мен– как иначе? Дори въпрос не може да има.

Това трябва да се подхранва, възпитава, култивира. Очевидно е. Само така можем да се справим с коронавируса и неговите последици. Но сърцата ни все още не са приели новата реалност, все още се бунтуват срещу нейния „произвол“.

Бунт

През завесата на кризата постепенно се промъква основната ни беда – епидемията от егоизъм, която вече е стигнала до агония и се бунтува срещу всякакви окови. Министерството на здравеопазването? То нищо не разбира! Здравето на другите? Какво ми пука! Моето собствено здраве? Не, няма да ме хванете с това!

Под лозунга „Долу!“ се крие лудост. Студенти в Алабама са организирали партита със заразени хора специално, за да се заразят с коронавирус. Първият заразил се печели банката.

Съгласете се, че това вече не е пътуване в автобус без маска. Това безразсъдство е от по-високо ниво: „Колко е възможно? – казва човека. – Не искам да слушам никого, няма какво да ме  уплаши. Не ми пука за другите, за бъдещето. Ако умра, ще умра. Но ще имам време да се насладя за последно.“

Така започва последният изблик на егоистичната природа на човека. Самонадеяността стигна до гърлото и изисква разкъсване на всички окови.: „Аз съм господар на себе си. Аз ще царувам.“ Точно като възгорделият се син на цар Давид, който завършва живота си на ешафода. Във всеки от нас съществува това свойство, само се задейства по различен начин: един демонстративно пренебрегва другите и себе си, а друг  е готов да рискува живота си и дори за кратък миг да се почувства свободен от всичко.

Но това не е свобода. Когато няма граници, остават същества, отдаващи се на своите желания, роби на мига, които при призива му се отказват от утре. Егоизмът в последните си конвулсии се обръща наопаки: иска всичко, не се задоволява с нищо. И тогава човекът прави пир по време на чума така, че със своето перчене да засрами, дори за последно, утрешния ден.

„Ще ядем и ще пием, защото утре ще умрем“, е казано от пророка. Такава е повелята на времето. Заслепен, аз вече не виждам границите, въпреки, че имам нужда от тях, защото те ме формират. Без тях не съм човек! Но не, аз горделиво ги прекрачвам и със сладкия вкус на предсмъртната опасност на езика си сам си поставям граница, защото всичко е изчерпано до дъно и нямам от какво друго да се наситя.

Зад тези изблици ясно се вижда мащабният процес на обезценяване на предишните „ценности“. Младите хора ги свалят от пиедестала, отказват се от наложените рамки, стимули, идеали. Човекът се задушава от условностите на миналия век. Няма нужда от кариера, статус, не го привлича „невероятната“ възможност да прекара живота си като хамстер в колело. Не вижда високите цели в живота, които струват много усилия. Но затова прекрасно чувства, че ограниченията на „предците“ го притискат от всички страни.

Така, в теснота се ражда нов свят. Но се ражда в мъки. Защото хората не са научени да мислят, да анализират, да разбират себе си и другите. Те умишлено са били обучавани на раздробени парчета знание, а не на цялостна картина. Те са зомбирани от политизираните медии, чиято задача не е да информират, а да заблуждават: глупави по свой начин, умни по свой начин. Затова раждането ще бъде тежко в контракциите и болката на последния егоистичен пир по време на чума.

Само ако не започнем да извличаме поуки от това, което ни представя „епидемията на коронавируса“.

Пробив

Коронавирусът унищожи живота ни, навиците ни, съдбите ни. Светът вече няма да бъде същият: икономиката е върната години назад, хората и държавите са „на минус“. Поставени сме в строгите граници на ежедневието, не можем да живеем както преди, да почиваме както преди. Уморени от днес, гледаме в утре и не намираме там добри перспективи.

Но ако трябва да погледнем по-далеч, към вдругиден? Ако короновирусът ни  ограничава от това, което вече е отживяло, морално остаряло, изхабено, гнило в крайна сметка? Ами ако днес имаме невероятната възможност да се освободим от бремето, което утре ще ни се стовари?

Перспективата променя всичко. В действителност ние преживяваме не само рецесия, но и превратна точка, грандиозен срив на тенденцията, която доминира от няколко хиляди години и най-накрая е оставена без дъх.

Съвременните бунтовници от всякакъв вид не трябва да разрушават стария свят, коронавирусът ще го направи. Всъщност нямаме нужда от сътресения. Напротив, трябва правилно да се впишем в неизбежния исторически процес.

Как? Заедно.

Решението на кризата не е да се опитваме да я преодолеем поотделно. Така ще попаднем в мрачното утре и ще се „потопим“ в него, докато не се задавим от неприятности.

Истинското решение е  по-висше, то ни обединява и ни пренася над утрешния срив до вдругиден. Това вече ще бъде друг подем, преди всичко подем над себе си към единство, към сближаване на сърцата. И след това подем към силно, равнопоставено, надеждно общество, в което всеки е важен, всеки обича, всеки е обичан.

Точно така трябва да бъде. Защото това, което е между нас, не е в никой поотделно. И трябва да действаме така сега, насочвайки нашата лодка към общото добро вдругиден, което все още е скрито зад хоризонта.

Хоризонтът не е пречка. При големи дела летвата трябва да бъде поставена високо. По-високо, отколкото виждат очите, тогава тя не ограничава, а дърпа напред. „Да бъдеш свободен народ в собствената си земя“ – някога това изглеждаше недостижимо.

Ако продължаваме да „издребняваме“, възприемайки глобалното предизвикателство просто като епидемия, собствената ни природа ще обезцени всяко наше усилие, както вече се случва.

[267333]

 

 

Търпение и осъзнатост

Въпрос: Какво е търпението от гледна точка на кабала?

Отговор: Търпението е разбирането на процесите, които се случват в човека и в обществото. Трябва да ги оставиш да преминат определен път на развитие, на узряване, като участваш и помагаш само там, където е необходимо. И да не се бъркаш със своите съвети и мисли.

Аз говоря за възможна промяна на света към по-добро, защото вече е време. И ако това състоянието не беше навсякъде, включително в пресата, ако не пишеше, че е нужно да се промени нещо и няма да връщане назад, аз не бих говорил така. Просто сега  се проявяват подходящите условия.

Въпрос: А какво е състоянието на осъзнатост?

Отговор: Осъзнатостта е разбиране на цялата програма на природата и нейната реализация в дадения момент.

Програмата за реализация на природата е да я приведе в динамично равновесие между положителната и отрицателната сила.

От урока на руски език, 03.05.2020

[266743]

Спасение от страховете

Прибързано чакаме края на пандемията от коронавирус, вместо сега да се учим от нея. В резултат на това съпътстващите я явления могат да се окажат не по-малко разрушителни.

Колкото по-дълго коронавирусът остава с нас, толкова по-силни са неговите ефекти в различни сфери на живота. Под ударите му са не само здравето и икономиката, а и нашето психологическо и душевно състояние. Синдромът на страховете и тревогите днес обхваща не само традиционно уязвимите сектори, но и големи части от населението, включително децата и младежите.

Тревожните и панически мисли, страхът от загубата на близък човек, натискът от социалните и икономически обстоятелства – всичко това в различна степен засяга милиони хора, като затруднява ежедневните им дейности и дори ги разрушава.

Царящата над света несигурност и липсата на здрави перспективи са предизвикателство, с което не всеки може да се справи сам. Мислите за това парализират човека, изсмукват силите му. В относително проспериращия Израел, броят на самоубийствата в първата половина на годината се  увеличи с почти 5% в сравнение с миналата година. Случаите на следродилната депресия се  утроиха. В САЩ вече липсват лекарства за депресия и тревожност, от които са засегнати най-малко една трета от тийнейджърите и младежите.

Неизвестността е винаги тревожна и плашеща. Тя е един от основните фактори за психологическите проблеми. Когато не знаеш какво се крие зад ъгъла, се чувстваш като заключен, нямаш представа къде да отидеш, какво да направиш. Неувереността води до безпомощност, дезориентация и изключване.

Още по-лошо, ние си предаваме един на друг това чувство и то като вирус се разпространява в обществото. Всички хора изначално са свързани в единна система, която в кабала се нарича Адам Ришон. Нашите импулси текат по нейните неврони, искаме или не. Това, което откривам в себе си, по един или друг начин преминава в другите и отива по-далеч, дори без мое знание. Съзнателно и несъзнателно хората непрекъснато се заразяват с негативизъм един от друг.

Това е парадоксът на съвременното егоистично общество: в него неразривните части на цялото се чувстват отделени, понякога самотни, изгубени. Страдаме от разединение, но продължаваме да го подхранваме.

Нека да превключим към голямата картина. При решаването на съвременните проблеми трябва да вземем предвид интерактивната, системна взаимовръзка. Днес се борим не само с коронавируса и неговите последици, ние се противопоставяме на системата, която изобщо не разбираме, въпреки, че би трябвало вече да сме я разбрали.

„Законът е строг, но е закон“

Всички проблеми на човека в тази единна структура са породени от собствената му самонадеяност и упоритост: той не признава законите на системата, противоречи ѝ на всяка крачка, игнорира нейните сигнали и предупреждения. Заради нарастващите си търсения той разкъсва връзките и измисля недъгави, сурогатни конструкции, които рано или късно са разпадат върху главата му. Объркан от изсмукани от пръстите догми, той отхвърля простите, правилни решения, въпреки че те са буквално под носа му.

Как да помогнем на хората, които са изгубили почвата под краката си, изпитват потискащи чувства и са объркани и депресирани. Разбира се,  трябва да ги прегърнем във всеки смисъл на тази дума. Трябва да бъдат подкрепяни, ободрявани, те се нуждаят от жива човешка ангажираност. На човека трябва се предава топлина, грижа, взаимност. Когато зная, че не съм сам, че няма да бъда оставен на произвола на съдбата, всичко се променя. Когато усещам искрено приятелско отношение и сигурност, излъчвани от околните, аз се успокоявам като бебе в ръцете на майка си. В същото време, разбира се, и аз трябва да бъда „любяща майка“ за другите.

Ние обаче нямаме стока с такова име, продаваме на страдащите хапчета, посещения при психолози и психиатри, разсейващи залъгалки. Стигнали сме дотам, че не можем да проникнем в тяхната беда, нито да ги съжалим от сърце.

И тъй като сме готови да си го признаем, нека да „дръпнем конеца“. Всъщност тревожните разстройства също се нуждаят от „ваксина“, също се нуждаят от „колективен имунитет“. Защо зацикляме в коронавируса и не искаме да направим изводи? Защо всички са готови да продължават да плащат откуп на егоизма? С този подход ни чакат много по-трудни и болезнени изпитания.

Системата няма да отстъпи и в крайна сметка ще приемем исканията ѝ. Защо не сега? Трябва ли да стигнем до дъното, до глобалните катаклизми, за да променим курса?

Прегърни света

„Американците винаги постъпват правилно, след като опитат всичко останало“, Чърчил го е казал. Днес би го казал за всички нас. Работните места изчезват, глобалните противоречия се увеличават, бъдещето се превръща в „буреносен проход“, нямаме представа какво ще се случи утре, не знаем как да обучаваме и възпитаваме децата, за да стане техният свят по-добър.

Начинът ни на живот се променя пред очите ни, отнемайки обичайното, разрушавайки илюзиите, които сме изтъкали. А ние стоим и чакаме всичко да се възстанови, да се възроди, да се върне в нормалното русло. Всъщност всички сме дезориентирани и блокирани, защото се страхуваме от новото и не можем да се освободим от страховете си.

„Искам да събера заедно цялото човечество, за да мога да прегърна всички.“ (Кабалистът Аврам Кук)

Когато настъпи фазовият преход с неизбежните сътресения, единственото лекарство е състраданието, любовта. Всеки иска вътрешно да прегърне другия и с това придава на околните вече не тревожност, а непоколебима увереност, преданост, готовност да подаде ръка. Само така ще се излекуваме взаимно и ще преминем към нов етап, пълен със сили и надежда. Само така ще започнем да разбираме общата система и нашата роля в нея.

На практика това е игра „задръж и предай“, която ни учи да поддържаме интегрално равновесие. От една страна стоим на разстояние един от друг, за да не си предаваме различни видове вируси, негативи, които разрушават обществото, а от друга страна се сближаваме в това, което позволява да се укрепи връзката и да си предаваме един на друг позитиви. Това е „социално ориентирана карантина“, благодарение на която всеки става проводник на увереността и затова сам я усеща чрез другите.

Близо сме до това. Много по-близо, отколкото мислим. Вече сме настроени на правилната вълна, но все още не сме започнали да излъчваме на нея,  все още не сме разбрали, че това е нашата вълна, нашата отговорност, нашето призвание и нашето бъдеще. Какво ще ни накара да запълним тишината?

 [266893]

Бездетните лидери (видео)

Днес сме поверили света и нашето бъдеще на хора, които нямат деца и не изпитват никакви чувства към бъдещето.

[237388]

 

Епидемия от лъжи

Генералният директор на Световната здравна организация заяви, че лъжливите новини се разпространяват по-бързо и са по-заразни от коронавирусa. Така че трябва да се борим не само срещу епидемията, но и срещу  инфодемията.

Генералният секретар на ООН каза, че инфодемията е наш общ враг и предложи да се борим с него с общи сили. Какво кара човека да дава невярна и объркваща информация?

Факт е, че всички живеем в свят на лъжи. Лъжата се разпространява по света и се предава от един на друг съзнателно или несъзнателно. Всеки  извърта информацията  както му е по-удобно, скривайки това, което не  е полезно за него. Всички правят така.

Това е като детска игра на развален телефон: когато новините се предават по веригата, нито една дума от това, което първият е казал, не достига до десетия човек. Но когато пораснем, продължаваме същата игра, само че лъжата става много по-сериозна.

Затова не е изненадващо, че нашият свят е пълен с лъжи и не можем да разчитаме на новините, които защитават или десните, или левите, убеждавайки противоположната страна. Днес вече няма независими медии.

Коронавирусът ни доведе до факта, че никой на никого не вярва заради лъжливите новини, които се разпространяват във всички посоки. Проблемът е, че медиите вече не са ориентирани към обществото, а са политизирани и водят война между десни и леви, между едни и други заинтересовани групи. Те винаги имат пари за тази война, вече не зависят от това, дали читателите ще си купят този вестник.

Днес вестниците изобщо не зависят от купувачите, а получават финансиране от финансовите и управляващите кръгове. Затова няма никакво доверие към информацията, разпространявана в медиите.

Печатат се  някакви непотвърдени от медицината  съобщения за лекарства против вируса, но защо хората вярват в тази лъжа и като че ли, дори се нуждаят от нея? Има шега, че ако сега започнем да ядем само чиста, органична храна, ще се отровим, защото вече сме отвикнали от добрите, натурални продукти, каквито бяха преди стотици години.

В тази шега има голяма доза истина и същото се отнася и за медиите. Не сме свикнали с истината, а всяко поколение  получава това, което заслужава. Приемаме лъжата и се наслаждаваме. Ние дори не плащаме за тези лъжливи новини, а ги получаваме даром. Лъжите пораждат лъжи: и поколението е покварено, и се храни с развалена храна.

Но иначе няма да има какво да ядем. В магазина купуваме зеленчуци и месо, осъзнавайки, че вътре има само химия и антибиотици, но нямаме избор. Трябва да се храним с нещо. Живеем в синтетичен свят.

Никой не се нуждае от истината, защото какво ще стане, ако човекът я научи? Истината не може да бъде предадена, продадена на някого, използвана, ако всичко наоколо е лъжливо. Истината в нашия свят е като чуждестранна валута, която не се приема в нито един магазин в тази страна.

Ако казвам истината в този свят от лъжи, тогава минавам за лъжец. Така се случило по време на Първия храм с цар Соломон, когото никой не искал да го признае за цар. Той произнасял мъдри речи, но всички наоколо били толкова глупави, че никой не вярвал на думите му. Докато стигнал до Санедрин, където заседавали великите мъдреци, и там вече го разбрали и признали.

Имало едно единствено място в цялата страна, където разбрали, че той е мъдрец  и си струва да се вслушат в думите му. Но сега  нямаме дори едно такова място: нито в правителството, нито в банките, в нито една организация или партия – никъде. Всички играят една и съща фалшива игра.

А кабалистът живее в своя малък свят на истината и всички наоколо  смятат за неразумен, откъснат от реалността и не слушат какво казва. И това е  добре, защото в миналото времена са били изгаряни на клада.

Как може да се определи дали новината е вярна или лъжлива?  Следя новините, но само, за да усетя от тях тенденцията на развитие и скоростта ѝ. Тоест, не вземам предвид самите новини, а тяхната посоката.

Хората са ужасно объркани от новините, които медиите разпространяват. Всъщност те не са средства за комуникация, а средства за разединяване.

Какво поправяне трябва да се направи в обществото, за да се върнем към истинските новини? Това изисква много и усърдна  работа. В крайна сметка вече сме свикнали да ядем развалени продукти, научили сме се да ги усвояваме и да се  чувстваме добре. Тялото е свикнало да  поправя храната така, че дори и развалена, да се възприема от нас като сравнително свежа. И ако се храним с пресни продукти, ще имаме лошо храносмилане.

Така че, тук е необходим много дълъг път. И не става въпрос само за храната за стомаха, но и за ума, душата и сърцето. Човек трябва постепенно да се измъкне от тази лъжа с помощта на интегралното образование, за което говорят кабалистите. Необходимо е да обясним на всички, че живеем в свят от лъжи, от който е време да се измъкнем, защото така повече не може да се живее.

Коронавирусът ще ни отведе до точката на истината, до окончателното разкриване на фалша в живота. Ще видим, че този живот е безсмислен и безнадежден за нас и за нашите деца. Вече  се приближаваме  до това прозрение. Ако продължаваме  по стария начин, ще се унищожим.

И този край вече е близо, защото човечеството разбира, че е загубило пътя и посоката и няма никакви средства  да  поправи ситуацията, няма лекарство за вируса. Или решаваме, че нямаме избор и сме длъжни да разкрием смисъла и целта на живота, правилния начин на съществуване, да открием къде е истината в живота ни.

Човекът е най-интелигентният, развит, знаещ и направи живота си такъв, че напълно се обезцени. И това е така, защото се ръководи не от разума, а от чувствата и не може с разума  да преодолее емоциите си. Затова чувствата си играят с него, дърпайки се в различни посоки, както се казва: „Хайде да ядем и пием, защото утре така или иначе ще умрем“. Да се ​​надяваме, че това отношение ще се промени.

От програмата „Свят“, 26.05.2020г

[266669]

Човечеството е атомна електроцентрала или атомна бомба?

Човечеството сега е в много интересно състояние. От една страна, коронавирусът направи толкова големи пробиви в живота ни, че много не му достига, за да бъде съвършен. Но от друга страна, никога не сме били толкова близо до съвършенството, като че ли бяхме отделени от него с тънка преграда, като хартиен екран.

Усещаме, че духовната реалност е точно пред нас зад тънка стена. Почти сме в духовния свят и това „почти“ е в нашето сърце. Ако се свържа с десетката, вече съм в духовното. Струва ми се, че духовният свят е далеч, но той е точно там, където е моята десетка. Ако попадна в ръцете на моите другари и се предам,  попадам в духовното. Прекланям се пред тях – оказвам се в духовното.

Благодарение на тези действия влизаме в духовния свят, Творецa е създал тези условия в нашия свят. И днес го виждаме чрез коронавируса, който ни тласка към духовното. Страхуваме се, че вирусът иска да ни убие, а той слага пред нас духовния свят.

Струва ни се, че вирусът ни отдалечава един от друг, принуждавайки ни да стоим на разстояние, но това не е вярно. Отдалечаването е следствие от нашия егоизъм, а желанието да се отдадем един на друг ще ни сближи. Ако сега можем да се съединим заради отдаване, с взаимна грижа, никой вирус не може да ни навреди. Не бихме открили никакви вредни вируси, напротив, вирусът ще ни направи по-здрави, лекувайки всички заболявания.

Коронавирусът разкрива злото в нашия егоизъм, което винаги е съществувало в нашия свят. Просто сега се разкри ясно, за да разберем какво поправяне е необходимо да се направи.

Всичко зависи от нашето намерение. Ако се събираме и се мразим, между нас се получава атомна бомба. Ако искаме да се свържем, въпреки всички различия, вече не сме бомба, а ядрен реактор, който не избухва, а произвежда добра, полезна енергия за нас.

Всичко зависи от това, как използваме вътрешната енергия на желанието за наслаждение, заложено в нас. Егоизмът трябва да съществува, без него няма да усещаме себе си. Но разликата е в това, за сметка на какво се свързваме. В ядрения реактор има радиоактивно гориво и графитни пръчки, които забавят верижната реакция. Те не позволяват на елементите да се сблъскват един с друг, слагайки екран между тях, за да се прояви отразената светлина, тоест да се изгради правилната връзка.

Резултатът е полезна енергия, която можем да използваме. И така е във цялата природа.

Човечеството ще напредне толкова много, че ще се нуждае от обяснение за всеки детайл от живота си. Някаква част от работата човек трябва да свърши сам, а друга част само да изучи, за да има представа как работи цялата система.

Исраел се отнася към главата на общата душа и затова той е отговорен за провеждането на светлината от Твореца до всички народи, които се отнасят към тялото на душата и получават светлина. Но всички народи трябва да разберат принципа на работа, като шофьорът на автомобил, който знае как да го управлява и има обща представа как работи, но сам не може да проектира и създаде нова кола.

Цялото човечество е като атомен реактор, а групата  Бней Барух е графитните пръчки в него. И ако си свършим работата, можем да спрем ядреният взрив, която вече се подготвя, приближавайки света към трета и дори четвърта световна война. Да се ​​надяваме, че можем да спрем тази експлозия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 19.06.2020г

[266571]

 

Трансформация от вселенски мащаб

Как обикновеният човек, който до март 2020 година имаше работа, кариера, доходи, перспектива за бъдещето, сега може да приеме, че всичко това вече е в миналото и животът поема съвсем различна посока? Той не иска да се съгласи, още не е готов за тази картина и затова трябва да се учи да живее нов живот.

Нямаме друг избор, защото така ще бъде, тази промяна вече започна да се проявява в нашия свят все повече и повече и трябва да го обясняваме, да го обсъждаме във всички медии. Ако не приемем тези промени сега, по-късно ще бъдем принудени да го направим, но вече в много по–строги, критични условия, защото процесът ще продължава.

Всички сме различни и много хора не могат да приемат промените със скоростта, с която се случват, затова възникват толкова конфликти. Необходимо е всички да се учим как да се отнасяме един към друг с любов и разбиране. Изправени сме пред общ, национален и световен проблем. Може да се каже, че дори не е световен проблем, а глобална революция от вселенски мащаб.

Човешкият род в наши дни достигна до своето най-голямо развитие и сега преминава през трансформация, каквато историята не познава. Засега това е само първият етап. От материалния живот, който човекът е започнал преди хиляди години от преследването на мамути, преминаваме към нов живот – колективен, обществен. Връзката между хората ще определи новата организация на обществото.

Необходимо е да се учим на този нов живот, както и да изучаваме стария си живот, за да разберем защо ни доведе до тази момент. Това не е случайност, а законите на природата, които определят развитието и ни въздействат – това не зависи от нас. От нас обаче зависи как ще приемем това състояние, за да страдаме по-малко, ако осъзнаем какво се случва и работим заедно, ръка за ръка с природата.

Тогава ще стигнем до добрия живот, който е определен за нас. Защото природата ни води към добро, но не според нашите обичайни представи за благополучие като за богатство и власт, а към спокоен живот в материалната сфера и живот, пълнен със смисъл, съдържание, напълване в духовна, вътрешна форма.

Всички ще спечелим. Освен това трябва да разберем, че природата е по-силна от нас и  ще ни води през този процес. Така че, нека да не се съпротивляваме, а да вървим заедно с природата.

От програмата „Глобални перспективи”, 14.05.2020

[266375]

Злата сила ще изчезне (видео)

Човечеството не вижда пряката връзка между нашето поведение един към друг и към обкръжаващия ни свят, към природата и вирусите. Не разбира, че вирусът е природна частичка, която ние сме принудили по този начин да започне да се разпространява и да ни вкарва в ред.

Отворили огромен магазин Hermes в Китай, след като хората там излезли от заточението, от своите стаи, апартаменти, вече като че ли освободени малко от вируса. Знаете ли, че за един ден в този магазин са направили оборот от около 2,7 милиона долара.

Какво се е случило там? Доставили  красиви чантички, покрити с диаманти, освен това и  много кожени изделия. И хората започнали да плащат. Ето в Италия сега се готвят за летния сезон. Тоест, те подготвят такива, знаете ли, шезлонги, покрити с кабинки. В ресторантите подготвят закрити кабинки, за да може човек да отиде и спокойно да продължи живота си, само че в затворено състояние. Никой не мисли за това, че човек трябва да се промени, тези обикновени хора.  Ето тази ваша мечта, че ще се промени мисленето на човека, че ще започне да мисли  по различен начин – как ще стане? Човекът, изглежда не се променя особено…

Изпит за независимост

Когато дойдат сътресенията в края на епохите, най-важното е да се разбере посоката на процеса. На стръмните завои на историята се провалят тези, които се държат за миналото, а не за бъдещето.

Развитието на човешкия род на планетата Земя се определя от развитието на обществените отношения. Промяната на формата всеки път води до смяна на социалната формация, строя, начина, светогледа. Грубо казано, както се отнасяме един към друг, така живеем.

Досега развитието беше естествено и въпреки, че цивилизациите не знаеха предварително какъв ще бъде следващият етап, промените настъпваха и се прилагаха според необходимостта на самата човешка природа. Те бяха неочаквани и в същото време закономерни.

Сега сме в противоположната ситуация: бъдещето е очаквано, но не е закономерно. То вече е изчислено логически, но противоречи на нашата природа. То вече назрява, но някак странно – иска от нас осъзнато, доброволно участие в раждането си. Никога досега не е имало такава фаза на прехода.

Краят на релсите

Защо се сблъскахме с това точно сега? Какво се промени?

Ние се променихме. За първи път човечеството се почувства като неразривно, противоречиво цяло, затворено в конвулсиите на глобализацията. За първи път общото съгласие, по дефиниция недостижимо, се превърна в насъщна необходимост. Историята ни доведе до безизходица и не иска ситуацията да се разреши, както досега. „Разберете се сами“ – казва тя.

Ситуацията е изключително проста: във време на глобални заплахи единственият шанс за нормален живот за нас и нашите деца е способността за взаимодействие и намиране на баланс. Няма друг  начин. В крайна сметка, никой не печели от бедите на другите и няма да изчака в бункер урагана. Невъзможно е да се заключим от глобалните проблеми, те са пагубни за всички. Коронавирусът е просто цвете.

Което означава, че трябва да се научим да живеем заедно.

Но проблемът е, че не искаме да бъдем заедно. Заедно е точно това, в което се проваляме на изпита. „Заедно с тях!? Всичко друго, освен това!“

Какво ще правим?

Да спрем да се държим за миналото. Оковани сме в една верига, но не сме свързани с една цел. И проблемът изобщо не е в първото, а във второто. Него трябва да решим.

Точно така, човекът не може да се промени. Но връзката между хората е променлива величина. Преди тя се променяше под натиска на природата, по нейния указ. Природата включваше в нас вътрешни пориви, слагаше външни ограничения, подреждаше ситуацията.

Това беше вчера, но днес промените придобиха качествено различен характер. Образно казано, ако преди бяхме обучавани с диктуване на решения, сега оставиха решенията на нас: „Изградете връзка – или ще изчезнете“. И въпреки, че не сме свикнали с това, няма да има милост.

Защото имаме работа с Природата. И сега тя иска от нас да се променим не по необходимост, а по желание, иска предварително да разберем промените, да се съгласим с тях, да помогнем да се реализират в живота и освен това, да застанем начело на тези промени. Отсега нататък ясно трябва да си представим откъде и накъде вървим, какво искаме, как да се разбираме, как да си взаимодействаме, как да създаваме равновесие.

Това е съвсем различен разговор. Нищо добро няма да се случи с нас, докато сами не се протегнем напред. И ако продължим да се дърпаме назад, няма да има нищо добро.

Такава е съдбата на независимите създания. Човекът става решаваща част от природата и сам определя развитието си. Релсите свършиха, пред нас е свят, толкова огромен и толкова тесен, и ние сами подготвяме съдбата си. Отсега нататък каквото и да се случва с нас, е наш избор, наше решение, наш успех или провал. И колкото по-бързо започнем да се учим по този път, толкова по-лесно ще бъде да изградим нови отношения, нов свят между нас.

Да се удържим на завоя

Преди време живеехме като семейство, племе. След това дълго и трудно преминахме през епохата на робовладелството и феодалното поробване. После се освободихме, усетихме апетит, обиколихме цялото земно кълбо  и… се сблъскахме със себе си. Светът сега е огледало на нашите отношения. Всички вируси, кризи, изблици на вражди, са отражение на нашата егоистична природа. И те все по-широко обхващат човечеството, защото с цялата ни цивилизованост, сме пропити с плътната жлъч на себелюбието. Ходим по главите си, конкурираме се, търсим възможност не просто да превъзхождаме другите, но и да ги стъпчем в калта, поне морално. Всичко наводнихме с любимото себе си.

Но точно това ни помага да се освободим от последните илюзии, да признаем фиаското на стария преход и да се устремим напред към новия. Самостоятелността започва със самооценка.

Днес започваме да осъзнаваме, че от незапомнени времена сме били водени от слепият егоизъм, който хвърля всеки от нас от една на друга страна. Отново и отново следваме неговия повод, а след това се справяме с резултатите.

Сега всичко е различно: първо трябва да разберем, а след това да действаме. Съгласете се, че това вече е друго ниво. Въпреки, че заплахите са големи, те винаги се случват при порастването.

И затова просто трябва да разберем законите на интегралната, взаимосвързана, затворена система, в която се превърна човечеството на планетата Земя. Те са коренно различни от всичко, с което сме свикнали. Старото сега не просто е безполезно, то носи вреда, нарастваща ден след ден. Защото във всички сфери на живота постоянно се издигаме от индивидуалното към общочовешкото, от частната полза към общите интереси.

Всъщност вече сме достигнали до такова ниво, когато целият свят е единно общество. Казано по друг начин, всеки човек, осигурявайки своето съществуване за сметка на цялото човечество, по този начин става задължен да обслужва и обезпечава целия свят. (Баал Сулам)

Тук е заложен коренът на трансформацията, която трябва да направим. Взаимосвързаността е взаимозависимост и отговорност един за друг. В общата лодка не трябва да мислим за себе си, а за другите. Например, да се опитаме да не заразим другите в период на епидемия. Само по този начин за всеки е гарантирано, че самият той няма да се зарази.

Това изисква Природата от нас и това означава независимост за нея. Идва епохата на общността, взаимността, емпатията, издигането над различията и истинското единство. Дори вирусът ни подтиква към това.

Но ние продължаваме да харчим астрономически суми, за да се върнем там, където е невъзможно да се върнем. Всички наши субсидии и компенсации не отчитат прекъсването на тенденцията, не са насочени към неотложните задачи на общата система. На завоя на историята упорито се държим за старото и рискуваме да останем без нищо.

План за действие

„По-добре да вземем закона за развитието в свои ръце и под свой контрол, защото тогава ще се спасим от всички страдания, които историческото развитие ни подготвя от този момент нататък.“(Баал Сулам)

Очаква  ни рецесия, голяма рецесия, която ще сложи край на безумното свръхпроизводство на стоки и услуги. В идеалния случай, трябва да се спуснем от „блестящата висота“ на консуматорството внимателно, постепенно, забавянето се случва и много внимателно трябва да се грижим за хранителната индустрия, която е изпълнена с неприятности за много милиони. Като цяло неотложните нужди, включително образованието, сега трябва да станат приоритет.

Тогава рецесията няма да се превърне в катастрофа. А след това, стабилизирайки ситуацията, ще видим в нея спасение, щастлива възможност да избегнем краха. Вземайки нещо от нас, ни дават друго, несравнимо по-ценно.

Но, за да приемем този дар, да използваме дадената възможност, трябва да се заемем с работа, с изграждане на нови отношения, на ново общество. Умира парадигмата, която кара хората да живеят, за да печелят от другите. Дойде време да живеем, за да растем, да обичаме, да се грижим за другите. И тази революция ще стане не на улиците и на площадите, а в сърцата, между нас.

Само трябва да осъзнаем, че това е изискване на Природата, чиито закони за насочени към нашето развитие. Тя е мъдра: осигурява ни независимост, въпреки че може да настоява на своето. А нашата мъдрост е да не ѝ пречим и сами да действаме по нейния начин, на освободената от нея „територия“. Тогава всичко ще се подреди и ще живеем добър, ползотворен живот.

Този живот вече ни чака, просто не е такъв, какъвто изглеждаше вчера. Външно той тече спокойно, умиротворено, а вътрешно е пълен със съдържание, действие, смисъл, възходи и падения, предизвикателства и радост. В него се крие много повече, отколкото в лъскавите обещания на отминаващата епоха. В него всеки ще намери себе си. В него ще станем единно човечество на общата Земя.

[266332]

Ще стане ли човекът венец на природата?

Въпрос: Как стана така, че царят на природата е в състояние заради илюзорни идеи да унищожи не само чуждите хора, но дори и себе си? Как това се свързва с високите идеали, културата, изкуството, моралните принципи и могъщия  интелект?

Отговор: Трябва да разберем, че сме създадени такива. Удивително е, как природата ни е създала, от една страна привидно разумни,  а от друга  – дала ни е такъв егоизъм, който не може да се съобразява с нищо.

Ако вземете някакво животно и сложите пред него купа с храна, то ще почувства дали е добра за него или не. А ако сложите пред човека купа с вкусна храна, той ще яде, дори  и да не се чувства добре.

Този проблем  е с  всичките ни чувства. От една страна искаме, а от друга  не разбираме какво искаме.  Тоест, не можем да се справим с нашите желания. Те ни командват.

А  при животните командва инстинктът. Добро или лошо  – само инстинктът.  Няма нито привързаност, нито любов, нито  ненавист,  няма приятно-неприятно, а само добро или лошо, които са записани в техния организъм. А у нас го няма.

Въпрос: Значи човекът е венец на природата, но само в потенциал?

Отговор: Човекът ще стане венец на природата, само след като стигне до осъзнаване на своето зло и завърши своето поправяне.

От ТВ програмата „Епохата на посткоронавируса“, 16.04.2020

[266209]

Война, в която ще победи само любовта

В цяла Америка има масови протести срещу расизма, но трябва да разберем, че противоречията и сблъсъците между всички четири раси са неизбежни, докато не покрием всички различия с любов.

Има четири вида хора, според мястото им на произход: бяла раса (европейска), жълта (Азия), черна (африканци) и червена (коренно население на Америка).

Така са били разпределени хората по земята, докато не са започнали да мигрират от място на място след откриването на Америка от Колумб и други събития. Четирите вида съответстват на четирите нива на желанието за наслаждение, защото от кореновия стадий, Кетер, излизат първият, вторият, третият и четвъртият стадии: Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

Конфликтите, които днес се проявяват между расите, не могат да бъдат решени с обичайните материални средства. Точно сега, преди окончателното поправяне, ще се разкриват все повече и по-големи проблеми. Европа също я чакат големи сътресения заради проблема с бежанците.

Омразата между всички ще расте и ще се разпространява до такава степен, че както са казали пророците за това време: „Ненавистниците ще се заселят в собствения ти дом“. Това означава, че най-близките роднини ще се ненавиждат един друг, защото егоизмът започва рязко да расте и не позволява на хората да се търпят.

Човек не може да понася дори себе си. И всичко това се случва, за да извършим поправянето. Поправянето не е да правим красиви жестове, да падаме на колене и да молим за прошка. Нищо няма да помогне, само любовта, покриваща всички престъпления е единственото поправяне.

Има методика, която води до обединение на всички хора независимо от цвета на кожата и освен нея нищо няма да подейства. Сега навлизаме в критичен период: епидемия от коронавирус, нарастваща омраза между всички народи, проблеми в икономиката и търговията. В нито една област няма да можем да създадем нормален живот, ако не използваме методиката за изграждане на правилна, духовна връзка между нас, която да ни издигне на ново ниво.

Време е да се издигнем и затова сега се проявяват всички тези проблеми, така се разкрива потребността от висшето ниво, от правилното обединение между нас.

Увеличават се безработицата, пропастта между бедните и богатите, между децата и родителите, епидемията от коронавируса, расизмът, сблъсъкът между различните типове хора. Проявяват се много негативни явления, които могат да се решат само с едно средство: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Нуждаем се от по-висша сила, която да дойде и да разреши всички противоречия. Освен нея, нищо друго не може да помогне.

В този спор няма прави и виновни – причината е егоистичното желание, което се разкрива в човека. Ако черните бяха на мястото на белите преди стотици години, нямаше да действат по-добре. Затова не трябва да гледаме към миналото, а да се стремим към добро бъдеще, към обединение, към любов, покриваща всички прегрешения. Ако не го направим, ще водим непрекъснати войни, в които няма да има победител. Защото егоизмът е нашият общ враг.

Не поглеждайте назад, търсейки прави и виновни, а само се движете напред и покривайте всички престъпления с любов. Любовта е взаимна връзка без всякакви условия. Ако не се стремим към такава любов, светът ще пропадне, ще влезем в поредица от ужасни катастрофи, които ще ни научат на правилното отношение един към друг.

Гледайте само напред. Няма какво да ровите в миналото, там няма да намерите решения и американците го разбират много добре. Невъзможно е да се установи хармония между толкова различни народи живеещи в Америка: афроамериканци, латиноамериканци, немци, англичани, евреи – това е истински Вавилон. Единственият изход е да започнем да се учим какво е обединение, любов.

Любовта е издигане над всички прегрешения. Така, че ако има прегрешения и взаимна омраза означава, че имаме основа, фундамент, върху който да градим любовта.

Любовта трябва да покрие всички прегрешения и е добре, че ги има. Твореца е подготвил за нас основа за работа, давайки ни възможност да изградим над нея любовта, в която ще разкрием самия Него, висшата сила. Затова не трябва да плачем, че Твореца е създал такъв свят, а да му благодарим, защото сега можем да го напълним с любов.

Същото важи и за конфликта между Русия и Украйна, където през цялото време има спорове, както обикновено се случва между съседи. Въпреки, че тези народи са толкова близки, все още не могат да установят отношения.

Това може да звучи парадоксално, но колкото повече се развива човечеството като става по-образовано, развито в науката и културата, толкова повече ще расте ненавистта между всички, за да ни задължи да изградим любовна връзка между нас. Защото това се иска от нас в края на поправянето.

И затова живеем в свят, който става все по-лош и по-лош. Но това не е, защото самият свят пада все по-ниско. Висшата светлина все по-силно въздейства на желанието за наслаждение, съществуващо в света, искайки да се доближи до творението. И докато светлината не влезе вътре в желанието, все повече се засилва тяхното противопоставяне, разкривайки злото егоистично желание.

Затова няма друго решение за всички междурасови или междунационални конфликти. Навсякъде ще се проявява все повече ненавист и отблъскване и никакви мерки няма да помогнат, докато любовта не покрие всички престъпления. А любовта може да дойде само от нашето обединение, което изграждаме по методиката на интегралното образование.

Америка бушува, Европейският съюз се разпада, но Твореца има свой общ план за поправяне, който не е разкрит за нас и ние трябва да изпълняваме нашата работа. Не избираме с кого да се съединим, съединяваме се с тези, който Твореца води при нас съгласно строежа на общата душа Адам Ришон, с тези, с които трябва да  изграждаме обединение и взаимна любов.

Не зависи от нас в каква последователност се случва това: когато работим над общото обединение, постепенно ни се разкрива как цялата тази система се събира на части. Това не сме ние, а Твореца, който си играе сглобявайки този пъзел, а ние трябва само да Го подтикнем, да поискаме, да помолим.

Болезнено е да погледнете развалените отношения между Украйна и Русия. Ще се разкрият още много други междунационални проблеми, които изведнъж ще се проявят между европейските страни, както беше през Средновековието. Мислим, че вече сме формирали Европейски съюз, „общ пазар“, но това е само пазар,  няма никаква общност. Само чадърът на любовта ще ни спаси от трета световна война.

От сутрешния урок 07.06.2020

[265930]

Епидемията от самота е по-страшна от коронавируса

Емоционалната устойчивост е сериозен проблем в периода на коронавируса след карантината и стресовите ситуации в семействата. Все повече хора се нуждаят от психологическа помощ, чувствайки се изолирани и страдащи от самота, както никога досега.

Още преди коронавируса медицинските експерти обявиха епидемия от самота в САЩ. Коронавирусът рязко обостри този проблем, който засяга 28 процента от американските домове: тоест около 36 милиона човека живеят в самота, без семейство и деца.

От друга страна има надежда, че коронавирусът ще ни принуди да обърнем внимание на проблемите на самотата и да търсим път как да установим в бъдеще повече социални връзки.

Както се оказа, по-лесно е да избегнем заразяването с коронавирус, отколкото да се предпазим от емоционален стрес и ментални отклонения във връзка с карантината. Как обществото трябва да се бори с последствията от социалната изолация след коронавируса?

Усещането за самота ще се запази и след епидемията, то само ще расте. Обществото ще се раздели на много части и хората все по-малко и по-малко ще имат контакт един с друг. На работните места ще има по-малко възможности за срещи и общуване. Спортните клубове, ресторантите, баровете, театрите ще се посещават от по-малко хора. Ще се чувстваме все по-отделени един от друг, далечни.

Новата вълна на коронавируса и другите проблеми ще ни принудят да се отдалечим един от друг и освен това, всеки ще се занимава с проблемите на собственото си здраве  и проблемите на обществото. И ще видим, че не само 36 милиона човека живеят сами и страдат от самота, а много повече.

Драстично ще нарасне броят на разводите и другите проблеми в семействата. Предстои ни много тежък период, в който човечеството ще трябва  да разбере, че вече е невъзможно да съществува по стария начин и трябва да установи нов ред в живота.

Проблемът е в това, че днес  човекът се чувства много самотен в този огромен свят. И дори този свят да  е толкова богат и многоцветен, той не може да намери себе си в него. Дори ако има добър доход и може да си позволи много неща в материален план, той все още страда от самота. Защото не сме научени как да установяваме правилни връзки, не ни възпитават за живот в глобалния интегрален свят.

Ние не чувстваме, че живеем вътре в една сфера, където неживият, растителният, животинският свят и хората съществуват заедно, в една интегрална система на земното кълбо.

Напротив, всички се изправяме един срещу друг и в личните отношения, и целите народи, държави. И тогава идват много други проблеми, които са неизбежни при това наше поведение и разбира се, не можем да се чувстваме по-добре.

Учителка от щата Мисури описва състоянието си по време на карантината: “В някои дни се държа и се чувствам добре, а в други ми се струва, че ако тази карантина продължи още малко, просто няма да издържа и ще се побъркам. Мога ли да запазя здравия си разум и да продължа да живея в самота месеци, години?”

Защо връзката между хората е толкова важна за тях? Защо хората се нуждаят от постоянно общуване с другите хора, а ако не могат да го правят правилно или се побъркват от самота, или живеят заедно и се побъркват един друг?

Работата е в това, че човекът е социално същество. Ние не можем да живеем като животните, които се срещат за кратко време, за да създадат потомство и след това се разделят. Човекът се нуждае от семейство, общество, роден дом, град, страна, където може да живее заедно с другите.

Човекът се нуждае от духовна връзка, каквато не съществува в неживата, растителната или животинската природата: не е химическа, хормонална, а именно чувствена. А тази връзка не ни се получава и ние се опитваме да заменим чувствените отношения с делови или конкурентни.

И всички страдат. Дори най-богатият човек няма това, което трябва да получи от обществото. Той трябва да получи от обществото повече, отколкото от майка си.

Но ние го нямаме, защото не изграждаме такова общество, което да даде на всеки усещане за топлина, увереност, поддръжка. А без това човек се чувства като във вакуум и дори още по-зле, във враждебна среда. Той излиза на улицата и възприема всеки срещнат като свой враг.

Човечеството много страда от това. И вследствие на тези отношения между нас ние, с нашите егоистични мисли и желания създаваме място, от където излизат всякакви вредители като коронавируса и поставяме живота си в опасност.

В крайна сметка  трябва да разберем за какво живеем, кои сме, защо се държим така, можем ли да се отнасяме един с друг по друг начин?

Нека да помислим, как да изградим такова общество, което да съответства на цялата Вселена. Защото цялата природа е интегрална, всичките ѝ части са свързани помежду си. И човешкото общество трябва да бъде приятелско, изградено на взаимна подкрепа. Ние го изградихме върху егоизма точно наобратно.

Дойде време да направим пълна ревизия и да решим, че ще вървим срещу егоистичната ни природа, за да изградим над нея правилна връзка между всички. Само от това зависи доброто ни бъдеще.

Ясно е, че самият човек, който е в тежка ситуация, не знае какво да прави и е объркан под натиска на средата, която го затрупва с дългове и отговорности. Остава само да го съжаляваме. Но има обществени системи, които трябва да мислят за това. Вече е ясно, че е невъзможно да продължим, защото се приближаваме до тотално разрушение.

Необходима ни е система от интегрално образование, за да възпитаме новия човек, по-приятелски настроен. Природата ни задължава да го направим. Ние сме вътре в сферата като единна симбиоза, където неживата природа, растенията и животните, всички се подкрепят и допълват. Всички, освен човека.

Човекът иска сам да властва над всички без всякакви граници. Не му пука, че вреди на цялата система. Ако не спрем човека, той ще разруши земното кълбо.

Затова и от гледна точка и на общата природа, и на нашата вътрешна природа, трябва да осъзнаем, че се отнасяме към една интегрална, взаимосвързана система и да се образоваме отново.

[265121]

Американският бунт

Когато се събере пълнo  буре с  барут, е достатъчна малка искра, за да се взриви. Така започна Първата световна война, така започна „Арабската пролет“, така започна и сегашният американски  бунт. Какво ще правим с този барут, с тоновете омраза, пламтящи между хората?

Разбира се, тук  е замесена  предизборната  борба между демократи и републиканци и като цяло, борбата за власт в съвременния свят. Но нека да се абстрахираме от моментните интереси. Не това е важно.

Омразата  в американското общество е  заложена отдавна и колкото и да се опитват да я ограничават, тя се разпалва с нова сила. Позитивната дискриминация, пропагандата на ценности, „вълшебната сила на изкуството“ – от десетилетия хората се опитват да обяснят, че различията вече са заличени или предстои да изчезнат. Омразата обаче все още е тук – омразата на различните, на неспособните да  се приобщят или дори просто да съжителстват. Човешка природа се бунтува.

Възможно ли е да се справим с нея? Възможно е, но не по начина, по който си мислим. Не сме в състояние да изгладим, да компенсираме различията, защото не разбираме тяхната същност, техните духовни корени. Не става въпрос за цвета на кожата, националността, мисленето, чертите на характера или социалните различия. Не става въпрос за това.

Всички ние произлизаме от единна духовна система, в която противоречията се съчетават хармонично. Но в нашата егоистична реалност тези изконни противоположности не са балансирани, не са споени заедно от обща цел, която е по-висша от тях. Ние се варим в собствения си сок, в собствената си природа, неспособни да се издигнем до онова, което ни обединява над нея. И никога няма да бъдем равни, ако не се решим на този подем.

Различията само ни объркват, затварят очите ни, отвличат вниманието ни от същността. В резултат на това отиваме при тях или се опитваме изкуствено да помирим непримиримото.

Не е необходимо да тушираме цветовете, да унифицираме нюансите, да мимикрираме, да маскираме или, напротив, да замажем всичко със своя цвят. Зад отделните щрихи и фрагменти трябва да видим общата картина, в която всички цветове са на своите места и всички са равни. Именно тази картина ще ни свърже истински. В крайна сметка тя не е просто сума, тя е на  по-висше ниво от всички свои части. Тя е тяхното единство и пълната им реализация.
«Целта на творението е възложена на целия човешки род: независимо дали е  черно, бяло или жълто, без никаква разлика по същество.» (Баал Сулам)

Възможно ли да се сравнят два цвята и да се избере обективно най-добрият? По същия начин не може да  да се сравнят две качества в един човек, в двама души, в два народа. Не може нито да се съпоставят, нито да се изравняват изолирано от общата гама, от общия ансамбъл, от общото цяло. Неслучайно децата в междуетническите семейства са склонни неволно да избират едната страна или да останат във вътрешен дисонанс за цял живот.

Истинското човешко единство може да се формира само над противоположностите, над разединението, над омразата. Любовта в истинския ѝ смисъл е плод на кризата, причинена от взаимното отхвърляне. Точно това, което ни разделя, в крайна сметка създава неразривно цяло от нас.

И затова различията, контрастът, антагонизмът съвсем не са зло. Всички наши претенции един към друг, всъщност произтичат от общата система, която вече е узряла, за да установи мир над противоположностите. Неслучайно е казано: „ще ни донесе мир.“ Чуваме зова на бъдещето, готово да се роди.

Разбира се, омразата няма да се претопи по чудо в любов. Омразата е началото на любовта, нейната обратна страна. Тук ще помогне само стремежът към общото, към тази възвишена цел, която изравнява всички на фона на безкрайното многообразие.

Това няма да се случи от само себе си. Това трябва да се научи. Затова разработваме интегралното образование като платформа за общ възход към единство. Днес, когато човечеството се занимава със самите основи на мирозданието, вече можем да разберем как те действат и към какво всъщност ни подтикват.

[265748]

Роби през 21 век

Въпрос: Преди научно-техническата революция през 19 век хората са работили по 16-18 часа на ден само, за да се изхранват. Ако нямаше техническа революция,  откъде бихме имали възможност да работим по 2-3 часа и да имаме всичко необходимо?
Отговор: Не казвам, че съм против развитието на технологиите,  на всички науки и техники. Казвам, че това, което човек създава, се превръща в нещото, което го контролира. От господар той се превръща в роб.
Вижте в  какво се превърнаха нашите банки и финансови институции. Те поробиха човека.  Той не трябва да се работи толкова много.
Давате ми пример с 19 век, а аз ще ви дам пример за 21 век. Какво се случва с  човека днес? Работи ли по-малко часове? – Не. Чувства ли се по-свободен? – Не.
И къде е неговата производителност? –Използват я специално, за да поробват човека все повече и повече и да изхвърлят  продуктите на неговия труд в морето. В крайна сметка, ако не работи, какво ще прави?
Той ще има много свободно време! Това е опасно. Ще започне  едно свободомислие, ще започнат всякакви неподходящи или неудобни за властта събирания, ще се появят нови тенденции и т.н. Не ни е нужно това!
Нека  хората да работят по 15-20 часа на ден или поне 10. Но ако човек работи 10 часа, ще му дадем още два часа, за да стигне до работа и два часа, за да се върне от работа  и ще се получи добре. Той ще се прибере вкъщи, ще вечеря, ще погледа телевизия половин час и ще се бухне в леглото. И така през цялото време.
Ще му резервираме почивка на някое отдалечено места. Той ще отиде, а ние ще го обградим с реклама:  ти още не си видял това, още не си купил и това т.н.  И така ще работи  през целия си живот. Човекът е бил роб през XIX век, ще бъде роб  и през XXI век.

Но тук възниква проблемът: така биха искали  нашите стопани, но природата не е съгласна. И затова се появяват всякакви коронарни вируси и други неща. Влязохме в състояние, наречено „последно поколение“, когато трябва да постигнем интегрална, правилна, приятелска зависимост и разбиране между нас. Ако това не се случи, ще започнат да ни наказват не само с вируси, а и с всичко друго.

[265326]

Цената на мъдростта

Светът, в който се върнахме, стана някак малък и неуютен. От какво преболедувахме? И наистина ли се поправяме?

От началото на пандемията на лекарите се наложи да работят според нейното темпо, без всякакви отстъпки и уговорки. Те сменяха различни лекарства и подходи, събираха данни, изучаваха симптоми и последствия, и правеха изводи. Например, не от само себе си се получи така, че Израел избягна дефицита на  апарати  за Изкуствено Вентилиране на Бял дроб – зад това стои ежедневен труд и постоянен анализ на полетите. Като резултат, мнението за лечението на коронавируса днес  вече не е такъв, какъвто беше в началото на годината.

Обаче кризата не се ограничи с болниците – в добавка той рязко промени целия ни живот и свали в нокдаун  световната икономика. И защо  не се учим? Защо обществото и неговите лидери не  вземат уроци за бъдещето? Защо цялата „стратегия” се сведе до  пускане на предкризисната схема?

Вирусът отвори очите на мнозина, изяви предателските слабости на глобалния свят, постави пред нас най-наболелите въпроси. Мимоходом ги ”озвучаваха”, малко ги „посмекчаваха” и радостно ги забравяха, предвкусвайки връщането към „нормалния живот“.

И след всичко това ние мислим, че сме възрастни, трезвомислещи хора? Все още нищо не сме разбрали и затова  се поставяме под следващия удар.

Недописаната диктовка
Парадоксът на днешната ситуация е: от една страна  в народите и правителствата се появи реален общ интерес – възстановяване на разрушеното, а от друга страна – тези очаквания са пагубни, защото не съвпадат с тенденцията на развитие. Такава е цената на всеобщата взаимна връзка: когато непоправимите егоисти дружно се съгласяват с нещо, чакай беда.

Добре е все пак, че властите, въвеждайки отслабване на мерките се колебаят и склоняват глава пред това, което е по-силно от тях. Това е по-добре от изсмуканите от пръстите  рецепти, приети под натиска на заинтересовани кръгове или, да кажем, заради идеологически подбуди. Вчерашните покорители на природата несигурно я поглеждат, страхувайки се от нови неочаквани „директиви”. Но все едно, отстъпват!

Ето и първият урок за нас: с природата повече не бива да се отнасяме господарски, от високо, пренебрежително. Тя просто демонстрира какво може да направи с едно щракване с пръсти. И затова от сега нататък трябва да отчитаме нейните изисквания. А по-точно, да ги изпълняваме съвестно.

Вижте сами: решенията, които сме вземали през последните месеци бяха, всъщност, нейните решения спуснати ни отгоре като вирусни ”окръжни документи”. Пари, власт, честолюбие – всичко, което открай време движи елитите и им придава сила, изгубиха своята действеност при първия глобален удар. Всички седнаха на чиновете и започнаха да „пишат под диктовка”.

Но нас няма така лесно да ни отклонят от вече изминатия път, на нас все още ни се струва, че той води нанякъде. И затова парите се леят като река в опита да потушим пожара, докато все още не е унищожил „всичко, което е натрупано с непосилен труд”. При това всеки счита, че държавата му е длъжна, сякаш тя е пуснала вируса. И  пет пари не дава, че не стига за всички, главното е да стига за мен. Като резултат, нашата „справедливост“ е шантаж от страна на силните и безмълвие от страна на слабите, за които с цяло гърло викат политическите интересчии и техните  подвластни. Единственото спасение  е в правителството, там също седят хора врели и кипели…

Ние сме свикнали с това и не си представяме нищо друг. Но това е глупост! Точно това не трябва да се прави, когато сме под общ удар. Проблемът дори не е в парите, а в нашите отношения, изцяло построени на съперничество – явно и скрито. Всъщност, в тях не е останало нищо адекватно, съзидателно. Всичко добро, което правим, в крайна сметка ние правим за себе си. И смятаме това за правилно, прикривайки се със заучени фрази.

Обаче това, което за нас е естествено, е само фрагмент от човешката история. Бъдещите поколения ще гледат на нас така, както ние гледаме   времето на феодализма.

Прекрасното бъдеще…

В основата на Западния свят лежи капитализма, а в основата на капитализма лежи конкуренцията (competition). Глаголът compete (състезавам се, съревновавам се, конкурирам се) произхожда от късно латинското competere, което означава да търсим заедно. А по-рано на латински тази дума е означавала да се събереш, да се съгласиш, да съвпаднеш. Изглежда като лоша шега, но това е истината. Ето така растящият егоизъм във времето извращава понятията, добавяйки им противоположен смисъл.

Коронавирусът сломи нашата коронна тенденция за безкрайно съперничество. Той показа колко всички зависят един от друг. Показа, че огромната част от съвременния бизнес е откъснат от реалността, от здравия смисъл. Това са само прекрасни, въздушни замъци в залеза на епохата, но лишени от всякаква опора и разсейващи се под ветровете на промените.

За няколкото последни десетилетия са построени гигантски „хранителни вериги“, които хранят милиони хора и организации, ненужни абсолютно на никого, освен на самите тях. Тяхната сила е в кръговите поръчки и незнанието на оглупелите маси.

Но в това е и тяхната слабост. Според степента на глобалните удари излишният бизнес, едър и дребен, ще започне да отпада. Да отпада  заради  безполезност. Никакви милиони няма да го спасят – обратно, ще притеглят към дъното мъртвия товар. А, ако и това не ни отвори очите, то целия капитализъм ще се изсипе на главите ни като един  крах на системата. Та той не е пригоден за кризи, той е високомерен, надут и стар. Границите на неговата трайност са почти изчерпани.

Някога той гордо провъзгласяваше своите идеали за свобода и стремеж към щастие. Но с времето свободата се изроди в потребителство, а правото на стремеж към щастие, както се оказа, съвсем не гарантира неговото постигане. Измината е поредната обиколка по спиралата, на изхода на която всичко прекрасно за пореден път е извратено и покварено.

Това е още един урок: в периода на глобалните катаклизми е нужна система, базираща се не на конкуренцията, а на съвсем други отношения. И не е важно как ще я наречем, важното е как да я разберем и да въплатим  в живота точно сега, докато не сме  прахосали последните ресурси в старанията си да спасим умиращия.

Сега ни е нужно постепенно да построяваме такава структура на социални отношения, която не оставя никого в беда и поставя като най–важен човека, а не неговия портфейл. Борбата за пазари, за джобове, за умове – всичко това остава в миналото. Бавно, но си отива. А напред излиза борбата за сърцата, за възможността да се живее в единно общочовешко семейство, за подема на духа, за новите отношения между хората, които не трябва да се налагат със сила, а могат само да се отгледат.

И в такова общество ние ще построим нова икономика, като основа за по-нататъшното развитие. То вече ще бъде не комерсиалност и търговия в чист вид, изцеждаща от нас всички сокове, а система от позитивни социални връзки, икономическа база, която не доминира, а е спомагателна, обслужваща, балансирана.Простичко казано, ние ще преобърнем обществото да стои на краката, вместо на главата си.

Не, това съвсем не са мечти. Това е назряла необходимост, здрава прогноза, заповед на времето. И ако по начало е трудно да се приеме сериозно, то представете си мнението на бъдещите поколения, за които ние сме  неразумни предци, с всички сили спиращи неизбежното и заплащащи кошмарна цена за своите грешки.

… Не бъди жесток към мен

На нашите потомци отлично им е известно: в единен свят всякакви опити да живееш за сметка на другите бързо води до обратното. Затова ключовите думи днес са равновесие и рационализъм. Равновесие между нас, равновесие с природата, рационално използване на ресурсите, истински стратегически поглед напред, набелязващ започнатата работа, която трябва да се довърши за общото добро бъдеще, а не общо гробище за миналото.

Този подход не възниква сам по себе си. Той трябва да се формира, а на него трябва да се обучават. Особено младежта, която още не се е омърсила, не е закостеняла и е готова за промени. А след нея,  мърморейки, с недоволство ще тръгне и старото поколение.

И изобщо ще се учат на новото – на нормалното и необходимото. Защо толкова се  отвращаваме, когато слушаме за обучение, за възпитание? Винаги трябва да се учим на нещо, да се променяме в нещо. От всички видове труд най-важния е работата над себе си.Тя задава тон на всичко останало.И ако я правим заедно,  целенасочено, осъзнато,  в живота ни ще има и приятни изненади.

Още повече, именно тогава ще се излекуваме истински, ще оздравим обществото, ще се избавим от несметните запаси оръжие, ще разрешим купища неразрешени до днес въпроси.

Главното е да разберем, че с каквото и да се сблъскваме, се сблъскваме със себе си. Нашите взаимни връзки и отношения определят всичко, включително реакциите на природата. Днес тя реагира на растящия дисбаланс, утре ще реагира на вътрешното сближаване между хората. Когато говорим за „глобално село“, за „една лодка“, става дума не само за човечеството, а за цялата планета, за цялата система, която ни предстои да изучим. Тя цялата е свързана с нас и тази връзка с нищо не може да се отреже.

И ето, излиза, че конкуренцията вече не е актуална. Не трябва да се развива бизнес и всякакъв вид дейности, който в действителност не са нужни на обществото. Не трябва повече да вървим под юздите на нашия егоизъм. Всичко, което излиза извън рамките на рационалното равновесие, на общите интереси на поколението, стремително се обръща срещу нас. И вместо да се ужасяваме, измервайки ситуацията със старите критерии, хайде вече да вдигнем очи и да признаем, че процъфтяването, развитието, подемът са нещо много повече, отколкото са ни вдълбали в мозъка.

В крайна сметка ще се изясни: това, което „губим“ –  съвсем не е загуба, а това, което придобиваме, е истинско съкровище – мирен, балансиран, истински живот, наситен с бездънен потенциал за самореализация.

Тихото начало

Човечеството бяга нанякъде.

– Накъде?

– Не ми пречѝ, нямам време! Като стигна, ще си поговорим.

– А кога ще стигнеш?

– Вече ти казах: не пречѝ!

Всичко велико винаги  започва с малко и няма да се чуе силен глас, ако не го предхожда фина тишина. (Баал Сулам)

Нека си представим, че периодът на самоизолацията е станал тази „тишина“, когато разгръщането на живота е затихнало, оборотите рязко са паднали, светът почти е спрял, природата малко е живнала в наше отсъствие. Сега, чувствайки този момент, ние можем да започнем от малкото – от простите, натрапващи се неща.

Вижте: наложи се да се грижим един за друг, за да спрем разпространението на пандемията. Дистанцирахме се и си седяхме по къщите не само за да не хванем вирус, но и за да не го предадем по-нататък.

Междувременно постоянно предаваме един на друг множество други вируси – главно социални. Така че, нека проявим отговорност и в тази сфера. Нека не се заразяваме един друг с негативи от различни видове, нека да следим за чистотата на нашите отношения. Ето така: не искам да предавам лошо на обкръжението, а те – на мен.

Вирусът буквално ни тика под носа нуждата от взаимна грижа, от кардинално решение на всички предизвикателства, стоящи пред човечеството. Той показва началото на път, който ще ни изведе от безизходицата, ако просто вървим по него без да си намираме извинения. Такова „тихо“, комфортно начало е шанс, който трябва да се цени.

Ако не приемем призива днес, то все едно, новите глобални беди ще ни накарат да помъдреем утре. Въпросът е в цената на мъдростта. Ние сами я повишаваме със своето бездействие.

 [264875]

Слабостта на силните

Стотици страни подкрепиха независимо разследване на Световната Здравна Организация в периода на епидемията. Америка повдигна тежки обвинения към СЗО и Китай, а Тръмп нарече СЗО китайска марионетка. Китай,  от своя страна, удари “активиста” на протеста,  Австралия, с мита върху ечемика и спиране на вноса на говеждо месо.

Здравето, политиката и икономиката се разбъркаха в котела на коронавируса, разкривайки конфликти, които до този момент се премълчаваха. Започнаха ли търговските  войни на световната сцена?

Разбира се, че започнаха и то не днес. Всяка страна налага определени ограничения, квоти, мита за продукти от различни видове, преследвайки интересите на различни кръгове, а понякога дори и на собственото население..

В сегашната ситуация един от големите играчи – САЩ, се опитва да намали износа на друг голям играч – Китай. Няма да разбера кой е прав. Като цяло, няма прави, докато всеки мисли за себе си. Правота може да има само в стремежа към общи интереси, а това е следващият етап.

Затова не става въпрос за Китай или за Австралия. Работата е само в нашия подход към разпределението на общите природни ресурси и техните  производни. Грубо казано, всеки държи на своето и се опитва да извлече от него максимална полза. И тъй като всички са егоисти, всички търговски връзки се заплитат в кълбото на егоистичната световна икономика, която работи не за благото на хората, а за благото на портфейлите. Само не ми приписвайте веднага “комунистически” мироглед, просто говоря за очевидното.

В резултат на това, въпреки излишъка от природни ресурси, необходими за нормален живот, ние ги експлоатираме с диви отклонения. Световната икономика произвежда баснословно количество ненужни стоки и услуги, които тровят въздуха и почвата, предизвикват болести, изхвърлят се на боклука, от детството водят човека към безкрайна надпревара за статус, докогато в съседство, буквално от “другата страна на пътя”, милиони са лишени от насъщно необходимото и умират от глад. Въпреки прогреса, лозунгите и благотворителността, нищо не се променя. Това е създадено от самата човешка природа.

Но промяната вече започна. Пред очите ни се случва осъзнаване на злото, разобличаване и разрушаване на системата, която преди беше прогресивна, а сега само задържа развитието. Тя ще продължи още известно време, ще позволи на Тръмп да насочи американската икономика към нови релси, но дните ѝ са преброени. Тя не отговаря на нуждите на глобалния свят, защото е изградена върху егоизма на силните. И вредата от нея е повече  от ползата.

Това още не е агония, а залез: виждаме как Америка неистово се опитва да си върне икономическата независимост, дадена за откуп на Китай, а Китай, превръщайки се в гигантски световен износител, открива обратната страна на медала: всички зависят от него и той също зависи от всички.

Никой обаче не се нуждае от истинска война. Търговските битки засега ще продължат в обичайния режим, с нарушаване на китайската тенденция към разширяване.

Най-доброто, което може сега да направи Китай, е да демонстрира на света, че доброто единение на хората е полезно за всички, стабилизира обществото и икономиката, намалява натиска върху природата, разплита възлите на проблемите, вместо да ги затяга.

Само това ще намали напрежението на анти – китайската кампания. В глобалната криза примерът за реално равновесие и единство, без победители и победени, ще надделее над всичко. Светът, разкъсан от противоречия, се нуждае от истински мир.

[265163]

Грешката на еколозите

Остава впечатлението,  че Израел е сложен на котлон и добре го сваряват. Въпреки, че не помним такова нещо, не сме и учудени. Учените отдавна вече съветват да свикваме с екстремните природни условия. По данни на професор Ури Шейнас от университета в Хайфа, ръстът на средните температури в Израел почти два пъти превишава общите световни темпове.

От момента на началото на замерването от преди два века е фиксирано повишаване с два градуса. До края на това столетие, казва професор Шейнас, целият Израел ще се превърне в пустиня. Обичайната температура днес в Беер-Шева (град в южен Израел) ще стане обичайна в Галилея (град в северен Израел).

Много се надявам учените да грешат, но засега всичко свидетелства в тяхна полза. Крайностите нарастват. Още повече, че природата няма „стандартно“, „типово“ състояние. Глобалното затопляне само по себе си не може да се нарече отклонение от равновесието, макар че за човечеството може да се окаже смъртоносно предизвикателство.

Има и друг ракурс, който позволява да се погледне на случващото се от по-широк ъгъл.

Еволюцията далеч не е хаотична и спонтанна. Милиарди години е вървяла от простото към сложното чрез неживата, растителната и животинската природи, докато не е създала човека в неговия сегашен вид. Фактически се намираме на пика на процеса, макар морално все още да не сме готови за това и да не искаме да осъзнаем своята роля.

Защото колкото си по-голям си, толкова по-голяма е твоята отговорност. Много е трудно да се примирим с това, че именно човекът, като най-висше произведение на природата, е нейното „мерило“ и основен фактор за промените в нея. Така или иначе, всичко се извършва във връзка с човека, в зависимост от темпа на неговото развитие.

Ако човек иска и на него, и на флората, и фауната да бъде комфортно да живеят на планетата, ако се стреми да уравновеси средата на своето обитание, той настина е способен на това. Само че, съвсем не така, както мислят еколозите.

Природата откликва не на замърсяването, а на замърсяващият. Не на резултатите от нашата дейност, а на самите нас. Човекът е нейна неотделима част, развитието на която още не е завършено. Ако човекът започне правилно да участва в процеса, ще включи верига от позитивни промени.

Как? За това е нужно да се влеем в природата, да се интегрираме с нея. Не на примитивно, пещерно ниво, а на социално. Трябва да станем толкова интегрални и глобални, каквато е тя.

Човечеството като че ли вече се е превърнало в глобално село, но само „технически“. Вътрешно то е разпокъсано, още доузрява до степента на общи взаимовръзки. Дисбалансът между вътрешното и външното, между „състоянието на умовете“ и „състоянието на душите“, между всеобхващащата природна система и разпокъсаните човешки отношения, предизвиква бедствията и катаклизмите.

Вместо да води неравна борба със себе си за спасяване на околната среда, трябва да се заеме със себе си. Това съвсем не означава да се „пречупи“ човека, за да върви въпреки своето естество. Разбира се, че не. Всеки е уникален. Всеки се ражда със своите качества. Същността е в друго, в това, което е между нас.

Нужно е да поправим само връзката. Само това, което днес неправилно ни свързва, а утре обратно – създава в обществото хармонични, балансирани, интегрални отношения. Самата тенденция, самият интегрален принцип, встъпвайки в права, ще започне да поправя дисбалансите на всички нива, придавайки на всеки усещането за мир и съгласие в обществото и в цялата природа.

Такава е ролята на човека в общата система: от най-висшата степен еднакво можем да разклатим и да уравновесим всички останали нейни нива.

Нека да го направим правилно. Иначе наистина ни очаква пустиня, включително и социална. Ако не пораснем, няма да видим добро. Природата има огромни възможности да ни принуди „да разберем“ и тя ще се възползва от тях. Та ние сме нейни деца и тя няма да ни позволи напразно да изгаряме своя потенциал и нейните ресурси.

[265104]