Entries in the 'Конгреси и събития' Category

Великите кабалисти и техните трудове

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Одеса „В кръга на единството“. Урок 1

За първи път кабала била разкрита преди 5776 години от човек, който се казвал Адам. Той описал това в книгата „Тайната сила“ (“Разиель аМалах“). От Адам е започнала плеядата на поколенията кабалисти, и всичко, което са извършили те до нашето време, ние можем да обобщим.

Сред тях са били различни по тип хора: някои се занимавали с определена тясна специализация в познанието на кабала, някои са я изяснявали на особени нива.

А е имало и такива, целта, на които било да привлекат максимално количество хора към разкриването на тази система на управлението. Именно те са ни особено важни и скъпи, защото с тяхна помощ ние можем да достигнем онова, към което вече започваме да се стремим.

За цялата история на развитието на човечеството, повечето от кабалисти са писали своите трудове на ниво, което днес на нас ни е трудно да разберем. Но най-великия кабалист живял през XVI век, Ари, действително успял да обобщи и да разясни тази наука.

Той е вложил в системата огромна съкровищница от знания, и ние получихме от него вече готова матрица, на която се базира цялата кабала. До него мнозина са се опитвали да го направят, но не са успели.

Така че няма по-близък  до нас човек отколкото Ари по дух, по важност, по това, колко много е направил той за нас. Той е умрял много млад, на 38 години, оставяйки след себе си цяло наследство.

400 години по късно, след Ари, в началото на XX век се появява друг велик кабалист, Баал аСулам. Нито един от живелите преди него кабалисти не е могъл толкова популярно и достъпно да приложи системата от знания на Ари, както той. Затова ние използваме трудовете на Баал аСулам, написани относително просто, на съвременен език. Именно той се явява опора в нашите знания.

Освен това, неговият по-голям син, моят учител Рабаш, допълнил трудовете на своя баща с принципи за нашата вътрешна работа. Баал аСулам пишеше основно, за системата на висшия свят и вътрешната му психология.

А моят учител в своите статии разяснява, как можем на практика да започнем да усещаме духовният свят, какво е необходимо да се направи, за да го чувстваме и възприемаме, да систематизираме в себе си, да създаваме нови органи на усещанията и по този начин да вървим напред.

Ако ние нямахме трудовете на Рабаш, то четейки Баал аСулама, ние бихме се наслаждавали на логиката, простота, красотата и хармонията на неговото представяне на висшия свят и влиянието на тази система върху нас, но нямаше да знаем по какъв начин да я достигнем. Това и обясняват трудовете на моят учител.

Кабалистите описват висшият свят и нашият свят, представляващ сам по себе си най-низкото, малко стъпало, отрязано от духовния свят, като единна система, която работи в абсолютна хармония.

В нашият свят единствено подобие на тази система се явява напълно здрав човешки организъм, в който и сърцето, и разумът, и всички функции на кръвоносната, нервната, лимфната и другите системи работят в хармония и унисон.

Те се поддържат една друга, в тях няма нищо излишно, и само правилното взаимно функциониране създава възможност да усетим системата и да я изучим.

[168724]

За какво живея? Ч. 2

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Какво е „творение“?

Не е тайна, че в ежедневието постоянно си взаимодействаме. Обаче Адам разкрива нещо повече – глобалната система на нашите взаимовръзки, неразривна и всеобхващаща.

В клетките на тялото, в своите мисли и желания, иначе казано, в целия диапазон на неживата, растителната, животинската и човешката природа в човека, всеки от нас е свързан с всеки. Свързан изцяло и напълно.

Като цяло ние представляваме интегрална, глобална система, която Адам е нарекъл „душа“. Тя включва в себе си всичко: живота ни, нашата нежива материя, растителната, животинската и човешката природа, нашата психология, духовното ни стъпало.

И още: Адам е открил, че тази система умишлено е извадена от равновесие, за да доведе творението в състояние на съвършенство.

„Творение“ не са всички нива на природата в нашия свят. „Творение“ се нарича този същия въпрос за същността на живота, пробуждащ се в човека: „За какво живея?“

Ето защо в науката кабала Адам е наречен „първият човек“ (Адам Ришон). Той първи е разкрил този въпрос и отговора му, първи е открил общата система и ни е разказал за това в книгата си „Ангел Разиел“. „Разиел“ означава скритата в природата, още неизвестна ни сила.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183813]

Предходни съобщения по темата:

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч.1

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Въпросът на Адам

От ден на ден става все по-ясно, че не разбираме света, в който живеем.

И това е добре, така и трябва да бъде. В крайна сметка хората започват да търсят нещо. И те го търсят не в този свят, вече не им е толкова интересно как да се благоустрояват в него все по-добре и по-добре.

Постепенно придобиват разум и се замислят за нещо друго, не само за причините за неуспехите си в живота, а за какво им е той всъщност. Какво ги движи? За какво живеят?

Природата е много сложна. Изследвайки я, прониквайки в дълбините ѝ, виждаме колко всичко в нея е взаимосвързано. Иска ни се да намерим в нея някаква закономерност, изящна и всеобхващаща, но като че ли всеки път пред нас се открива нова бездна, такива дълбочини, които едва ли ще се подадат на постигане. Във всеки случай, за нашия поглед те изглеждат безкрайни.

И все пак, нещо отвътре гнети човека, държи го и не го пуска, особено в днешно време, когато развитието на човечеството излиза на нов етап.

Днес, без да знае какво живее, човек не може да съществува. Всичко му става трудно, макар че животът като че ли се облекчава. В съвременния свят е лесно да се купи къща, да се купят или изперат дрехите, да се намери готова храна. Дори ако не работиш, можеш да получиш подкрепа. Само преди няколко стотин години всичко е изглеждало различно.

Обаче ние се сблъскваме с други затруднения, заради въпроса „защо?“. Баал а-Сулам го определя като въпроса за смисъла на живота. Този проблем безпокои човечеството от хилядолетия.

Особено е безпокоял човек на име Адам, живял преди 5776 години. И той е разкрил същността, за какво живеем, каква е причината за живота и неговата цел, каква съдба ни води, бута ни от раждането до смъртта по личната пътека на всеки и по общочовешкия път?

А още Адам е разбрал, че всички сме свързани помежду си с безброй нишки и определяме съдбата един на друг.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183808]

Десятката като инструмент за сливане

Конгрес в Лос Анджелис. Урок №3

Ако искаш да изследваш Висшата сила, казва науката Кабала, трябва да създадеш подходящ инструмент. Учените създават измервателни уреди: микроскопи, телескопи, ускорители на частици и т.н. Но те са подходящи само за физическата материя. Как да изследваме Силата, която действа в нас, в нашата природа?

За това кабалистите препоръчват да се създаде структура от десет човека (минян), които се стараят да създадат помежду си съвършено взаимно обединение. Те генерират в тяхната среда свойството на светлината – доколкото са способни на това и доколкото не, желаейки да направят от себе си едно цяло, намиращо се над техния егоизъм.

Тази структура съдържа вече две сили: нашата природна егоистична сила и общата сила на отдаване – Творецът. И сметката тук е проста: доколкото преодоляваме силата на разединение със силата на обединение, дотолкова съответстваме и сме подобни на висшата светлина.

Дори отдаването да е в повече само с процент, в същата тази степен сме подобни на светлината и я усещаме – чувстваме я в мярката, в която отдаващото желание надделява над получаващото.

Ако се стараем и полагаме усилия, въпреки че не можем да преодолеем своето егоистично желание, започваме да забелязваме къде имаме недостиг, колко все още сме слаби, защо не ни се получава. И тогава в нас се ражда вик, молба, молитва към светлината да ни помогне. Когато тя ни даде сили, тогава се обединяваме. Ние нямаме сила за единение, тя идва само от светлината.

Така вървим напред: светлината ни въздейства според нашата молба, преодоляваме своето получаващо желание, повече се проникваме с отдаващо желание, още по-силно се свързваме един с друг – още веднъж и още веднъж… За това е казано: „Грош след грош се натрупват в голяма сметка“.

А след това идва момент, когато наистина можем да се обединим. И тогава всеки чувства как изчезва в общата връзка между нас. Вече няма „аз“ и „приятелите“ – всичко се слива в едно. И в този момент, в това състояние „заедно“ чувстваме напълването, Висшата светлина, Творецът, който живее в нас.

И тогава можем да Го изследваме. С други думи, създали сме и сме използвали уред с името „група“, „десятка“, „минян“ и сега можем да продължим напред, формирайки себе си все повече и повече от всевъзможни видове връзки. И Творецът, според нашата взаимовръзка, ще се разкрива все повече и повече.

Разбира се, със своето въздействие светлината ще пробужда в нас и все по-дълбоки пластове на егоизъм. Ние ще изпитваме съпротивление, падения, различни пречки и това ще ни позволи с още по-голяма сила да се обръщаме към висшата светлина, за да дойде и да ни даде сили да видим нашите недостатъци и начините за тяхното поправяне.

Такъв е пътят – 125 стъпала, по които, изкачвайки се, ние вървим към подобие на свойствата с Твореца. И на този път откриваме колко е важно за нас свойството трепет. Само постоянната тревога „ще успея ли да отдам?“ ни тласка напред.

От 3-я урок на конгреса в Лос Анджелис, 31.10.2014

[147099]

Следвайки учителя стъпка по стъпка

Въпрос: Конгресът е винаги голям изпит за нас. Как между конгресите да проверим, дали се намираме в правилното направление, дори когато ни спохождат различни отрицателни чувства?

Отговор: Не мога да ви кажа кога се намирате в правилните чувства и кога – не. Ако сте заедно с нас, то вие напредвате и тук разстоянията нямат значение.

Повтарям, напредвате само тогава, когато се намирате в общи действия с нас, защото пропускайки няколко урока, пропускате толкова много материал, който на следващите уроци вече няма да успеете да разберете. Няма вътрешно да разберете! Няма да имате нужното напълване и насищане.

Винаги давам уроците с постепенно увеличаваща са сила: все по-нагоре и по-нагоре. Може и да ви се струва, че това е повторение или, че моментния материал, не се отнася към предходния. Не! Винаги вървя напред! Може и това да се случва под друга форма, изразяване и стил, но – винаги нагоре.

Затова изобщо не трябва да се пропускат уроци! И, ако вие по някаква причина не сте ги слушали няколко дни, то независимо от това, след това, трябва да ги изгледате. Проблемът е в това, че много наши приятели, пренебрегват ежедневното присъствие на уроците, а аз градя своето преподаване именно на това. Ученик е този, който върви стъпка по стъпка след мен.

От урока на руски език, 10. 02. 2014

[127472]

Светлината на празника Сукот

Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Нов живот в хармоничен свят

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок.

Въпрос: Откъде можем да вземем сила, която ще ни позволи да се борим със злото на егоизма?

Отговор: Нямаме сили, да се борим с егоистична си природа. Проверявах това през последните 40 години и мога да потвърдя, че човек няма такива сили.

Написано е: „Аз създадох злото начало”, това означава, че цялото творение е изцяло егоизъм на всевъзможни нива и в разнообразни форми. Светът е пълен с егоизъм. Затова, ако искаме да се обединим, то трябва да го правим на по-високо ниво от нашата природа.

Живеем в свят, където вече сме свързани един с друг, но по особен начин. Изначално е било създадено зло – едно индивидуално, егоистично желание. А след това, желанието започнало да се дели, а от другата страна, да се свързва.

Висшата сила впръсква в него силата на злото, благодарение на която от най-първата частица, която послужила за началото на големия взрив, започнали да се създават множество различни обекти, все повече и повече егоистични желания.

Но от друга страна, същата висша сила, която създала първата частица на егоизма, разделила се на милиарди егоистични желания, внедрява в нея своята собствена сила на единството. Тази сила на единство е включена вътре в желанието за наслаждаване, но в скрита форма.

По такъв начин, силата на отчуждението и силата на единството действат на всичките нива на природата. В неживата природа те са проявяват като плюс и минус, електрон и позитрон, на растително ниво като поглъщане и отделяне, кръговрат на веществата.

На животинско ниво става много по-интензивен обмен на веществата, което довежда до развитието на разума. Разумът е необходим, за да разберем как да достигнем по-голямо разделяне или свързване. Егоизмът става много по-активен, принуждавайки животните да се придвижват от място на място, да се изяждат едни други и да обичат своите малки.

Двете противоположни сили, заложени в цялото творение, проявяват себе си вече по-забележимо. И след това се появява човекът, способен да усеща много видове ненавист, отхвърляне, и съответно, голямо разнообразие на привързаност.

На всичките тези нива: на нежива, растителна, животинска и човешка природа, действат позитивната и негативната сила, разделящи творението и, в същото време, удържащи го заедно над отхвърлянето. Така била създадена цялата Вселена със звездите и планетите, Земното кълбо.

Но все пак, силата на отблъскването превъзмогва силата на единството. Ние виждаме, че цялата Вселена се разширява, все повече и повече. Макар във Вселената и да се образуват нови обекти, клъстъри от материя, и все пак общата тенденция води към разсейването.

Същото се случва и на Земята, особено с човека. Човечеството се стреми да се разпръсне и да се разсели по цялата земя, то дори се стреми зад пределите на своята планета, към космоса, за да властва над цялата Вселена.

Но тук ние стигаме до такова разбиване на човешко ниво, че силата на ненавист и отхвърлянето започва да проявява себе си много негативно. Тя изисква от нас да разберем тези две действащи в нас сили, и да ги доведем до баланс, към средната линия, към хармония между силата на получаване и силата на отдаване.

Задължението на човека е да установи такъв баланс за сметка на съединението на двете сили вътре в себе си: положителната и отрицателната, и да запази помежду им този баланс, за да може всичките престъпления да покрие с любов.

Не разрушаваме отрицателната сила, а само се грижим за това, тя да работи в правилната форма, довеждайки цялата природа: нежива, растителна, животинска и човешка в хармония.

Когато започваме да се приближаваме към хармония или поне да се стремим към нея, започваме да се усещаме живеещи в хармоничен свят, по-високо от всички ограничения. Защото всички ограничения са следствие на нашата ненавист, която ни отчуждава и разбива.

Ще започнем да усещаме вечния живот съвършено на друго ниво на съществуването и ще усетим как се издигаме на новото ниво. Неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата с това свършват, а ние се издигаме на стъпало, което се нарича Адам, „Човек“.

Човечеството започва да се обединява, макар и не всички наведнъж, но постепенно, все повече и повече хора се включват в това обединение. И онази част, която е достигнала единство, започва да усеща преход в нова – вечна и единна реалност, наричаща се духовен свят.

Някои избрани хора, кабалисти, в миналото вече реализирали такъв преход, са написали книги за това. Но днес това е достъпно за всички, така че нека да започнем да работим над общото обединение.

Във всеки остават неговите негативни сметки, но положителните намерения, трябва да бъдат по-високо от тях. Аз играя сам със себе си и специално демонстрирам на всички как превъзмогвам ненавистта заради любовта, въпреки че всичко това остава вътре в мен.

Опитайте и ще видите, доколко нов е този подход към целия ни живот: в групата, в семейството. Та нали точно по тази причина групите и семействата се разпадат. Егоизмът расте, а ние не сме способни да го компенсираме с доброто, и затова се разделяме.

Не разбираме, че егоизмът расте именно, за да ни доведе до по-голямо обединение и вътре в него, ще се разкрие висшия свят. Нека да започнем да се учим на това.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[164178]

Нашата половина от работата


Конгресът в Ню Джърси ” Затваряйки кръга” Урок №1   
 
       

Изкуството на подготовката

Кабалистите са открили, че науката кабала може да се раздели на две части:

  • първият раздел е подготовката за изучаването на системата на управление и подготовката за запознаването с Твореца.
  • вторият раздел е изучаването на действията на Твореца.

Неговите действия изучаваме с помощта на кабалистичните първоизточници, такива като ”Въведение в науката кабала”, ” Учението за Десетте Сфирот”, научните статии на Баал а-Сулам.

Но проблемът е в това, че ако просто ги четем, то наистина нищо няма да разберем. Можем да фантазираме нещо и да залъгваме себе си, сякаш разбираме написаното, но всъщност това не е така.

Защото ние изучаваме непознат свят, система, която е задвижвана от скритата от нас Висша сила. Не усещаме тази система и затова зад думите не улавяме скрития смисъл. Както детето остава безпомощно за обясненията на възрастните, до които то още не е дорасло.

Оттук следва, че най-важният раздел на обучението се явява подготовката, насочена към разкриването на Твореца. Тя, на свой ред, включва в себе си множество подраздели, а като цяло се нарича „Тора”.

На подготвителните етапи ни е необходимо да съберем хората, които действително се стремят към разкриването на Твореца. Хората, които разбират, че ”Творецът” това е същността на силата на отдаването и ще трябва да го разкрият в себе си, като се променят вътрешно, като се превключат от получаване на отдаване. Те ще трябва да се откажат от своя егоизъм и да променят обикновения си подход към живота.

И всичко това не е на думи, колкото и красиви да са те. Не, кабала е практическа наука. Работим над ”материала”, в който се привнасят промени, и този материал сме ние.

Като следствие, на нас ние необходимо да се съединим в група, в десятка, така че чрез натиск от страна на учителя и другарите, да приемаме промените, желаейки това или не. Честно казано, по собствено желание това е невъзможно да се направи. Има базово съгласие, а останалото се осъществява под натиск, въпреки нашето естество, което не го иска.

Да включиш другарите в себе си

Всичко се реализира благодарение на това, че всеки един от нас със сила се опитва да преклони себе си и по някакъв начин да се включи в другарите. Аз освобождавам в себе си някакъв сегмент, сектор, в който другарят може да влезе. След това освобождавам друга част, и още, и още, докато всички другари не ме напълнят. В резултат отменям себе си до нула, а другарите съставляват 100%.

163649

Доколкото ме запълват другарите, в същата степен усещам Твореца. Всъщност, няма никакви другари, това е Творецът, който си ”играе” с мен и по такъв начин демонстрира Себе си във вид на различни хора. Затова нашият учител Рабаш пише, че зад всеки другар трябва да виждам Твореца. Обаче тук е невъзможно да се изпреварят събитията, всичко ще стане от само себе си.

В зависимост от това доколко освобождавам в себе си място, където, вместо моя егоизъм, могат да влязат другарите, в същата степен постигам Твореца. За мен Той и те не се различават един от друг.

Другарите запълват мястото на моя егоизъм и това означава, че аз започвам да ги обичам вместо себе си. В крайна сметка, от любов към тях придобивам любов към Твореца. И това се случва именно там, където изначално е властвало себелюбието.

Облекло за егоист

Така, целият успех на нашия стремеж да разкрием вечният, съвършен свят и да живеем в него, зависи от подготовката, от това доколко ще успеем да се свържем един с друг.

В това обединение от нас се изисква особена работа. Трябва да осъществявам действията зависещи от мен и да оставям място за действието на Висшата сила, която в дадения случай се определя като ”обкръжаваща светлина” (ор макиф), или ”светлината възвръщаща към Източника”, или ”светлината Тора”, или просто ”Тора”.

Тази сила е такава, че ако съм готов да се откажа от своя егоизъм, то тя идва и действително ме поправя. Всъщност, аз не съм бил готов да вървя до края и дори съм се опасявал от реализацията на собствените си очаквания, но това не е важно. Такива сме днес, малки егоисти и такава е нашата работа.

Трябва да се стараем колкото може повече да бъдем заедно, колкото може повече да се обединяваме и да предоставяме възможност на светлината да ни въздейства. Това не означава, да тичам и се прегръщам с всички в искрена и предана любов.

Напротив, знам, че от мен зависи само половината работа, а всичко останало зависи от висшата светлина. Тя представлява сама по себе си силата на отдаване и тя може да ми предаде това свойство, така че да се напълня с него.

Тогава, в степента на напълването със свойството на отдаване, започвам да разбирам и да усещам какво е действителността, противоположна на нашата. Сякаш я обличам върху себе си.

При което моята предишна природа не изчезва. Там, в дълбините си, аз оставам един прегорен, гнил, ужасен егоист, но отгоре се обличам в новото одеяние на отдаване и любов, подобно на Твореца.

Ето защо Човекът се нарича Адам, това означава: ”подобен” (доме) на Твореца по свойства.

От 1-я урок на конгреса в Ню-Джърси, 24.07.2015

[163649]

Да постигнем мъдростта на единството по пътя на опита

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Предварителен урок

Когато се обединяваме, нашите желания, толкова различни, противоположни, далечни едно от друго, се сливат в едно желание.

Получава се, че от една страна ние сме много далечни, но от друга страна, сме се обединили, и затова започваме да разкриваме единната сила на природата.

Това става именно защото притежаваме голям егоизъм, но над него се опитваме да достигнем единство.

Науката кабала се разкрива само на тези хора, които имат особена чувствителност – едновременно усещат и своето разединение, и единство помежду си. Така тя постепенно ще се разкрие на целия свят.

Много е радостно да се види, как нашите кабалистични групи възникват по цял свят. Много хора идват да се учат и искат да разберат за методиката на обединение. От година на година човечеството все повече се обърква, губи целите си, отчайва се, като малко дете, което се е изгубило, заблудило се е и не знае накъде да тръгне.

В същото време, все по-ясно разбираме каква уникална методика имаме на разположение. Трябва само да я реализираме върху себе си и да я предложим на цялото човечество, за да може и то да се обедини и да се почувства на по-високо стъпало на съществуване, защото всички ще станем едно цяло.

На това трябва още много да се учим. Не бива да забравяме, че се учим на тази мъдрост от природата, а не само от книгите. Трябва да създадем обединение между нас, в противовес на разделящия ни егоизъм. Ние сме като учени-експериментатори, които разкриват тази методика по пътя на опита.

Кабалистичната група е лаборатория, в която провеждаме опит върху самите себе си, година след година, урок след урок, записвайки всички детайли на процеса, през който преминаваме.

Едва през последните година-две достигнахме етапа на непосредствена реализация. А до тогава изучавахме само системата: как тя е съединена по съвършен начин, тоест системата на висшите светове.

Всъщност, висшият и нисшият свят се намират на едно и също място. Но когато сме разединени, наричаме материалния свят „наш“. А когато се обединяваме, то чувстваме себе си в друга реалност, която е хармонична и е обединена от една сила.

Цялата природа се превръща в единен организъм, което се нарича разкриване на висшата сила – единствената сила, която се проявява вътре в нас, защото тя не може да има външен израз, извън връзката с нас. Това означава разкриване на Твореца пред творенията съгласно условието за подобие по свойствата.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163727]

На решаващия етап от историята

laitman_2010-12-05_8711_usКонгрес в Ню Джърси „Затваряйки кръга“. Урок №1

Оскъдният венец

Всичко, което става в света, се случва само за да се разкрие истинският свят, в който се намираме.

Всъщност, всичко което се явява извън желанието на човека, когато той вижда неживата, растителната, животинската природа и другите хора – това е проявата на Твореца пред него.

Но човекът не усеща това и не разбира какво искат от него. В резултат, преживяваме доста продължителен и болезнен исторически процес, за да си зададем накрая въпроса за смисъла на живота: За какво е всичко това? Кой се наслаждава от това? Кого наслаждавам аз? Каква тайна се крие в нашето битие?

Виждаме логика и смисъл във всяка клетка, в единството на природата, във взаимовръзката на всички нейни части, но не намираме никаква логика в собственото си съществуване.

Човекът, „венецът на творението“ е най-страдащото и нещастно от всички създания. Притежавайки развит разум и чувства, се държим като последни прахосници и пропиляваме своя потенциал в спорове.

Още повече, даже разбирайки това, нищо не можем да направим със себе си. Нашата немощ е поразителна – човек знае, че извършва глупост, която ще нанесе вреда на него и на другите, но е безсилен да промени нещо.

Например, чревоугодникът не може да устои пред любимите ястия и губи чувство за мярка, отлично разбирайки колко зле ще му бъде после. Същата беда ни дебне от любимите наслади, големи и малки.

В продължение на своята история, хората са се питали: Има ли някакъв изход? Може ли да навлезем в по-зряло, „по-солидно“ състояние? Може ли да не сме до такава степен низки и жалки? Защото осъзнаваме своята нищожност и все едно, отдаваме и се, продължавайки днешния ден така, както вчерашния. Затваряме очи и се отдаваме на волята на течението…

Въпрос ребром

 Без съмнение, тук трябва да изкажем голяма благодарност на кабалистите. Те са страдали също, както и много други, но при тях се е получило. Те са съумели да открият, че целият този жалък живот е предназначен за това, да ни доведе до ключово решение.

Защото не е възможно животът ни да минава само от раждането до смъртта през такова нелепо съществуване. Не може толкова мъдрата Природа да е създала същество, развито до такава степен и в същото време да се държи по толкова жалък начин. Твърде поразително е това несъответствие между нашите възможности и нашите дела.

Още повече, че Природата сама ни тласка в пропастта. Защото аз, вероятно бих искал да постъпвам иначе, да бъда друг човек. Ако сам бих планирал и програмирал себе си, то бих действал по друг начин, със сигурност по-добре, отколкото ми е „предписала“ Природата или Творецът.

Когато достигнем до това осъзнаване, до това разбиране, то ни посочва само едно – необходимостта да се разреши поставеният въпрос. Тук се крие източникът  за разбиране на живота, на успеха в него и за успеха зад пределите на текущите рамки. Защото едва ли се ограничава с „белтъчното“ съществуване, в продължение на 60-70 години…

Водеща наука за живота 

Хората, които си задават този въпрос, са открили, че в света и в човека наистина има висша цел, разкриване на единната Сила, която ни изпраща всичко. Тя изцяло включва в себе си мирозданието и прави с него всичко, за да поискаме истински да я разкрием.

Досега, в продължение на историята, едва единици са осъзнавали възможността да разкрият Твореца.  Независимо от това, расте броят на хората, задаващи си верния въпрос. И тези хора ни казват, че това е единственото продуктивно занимание на човека в света, от този момент, когато той пораства и малко осъзнава себе си.

В детството, на 6-9 години, също сме си задавали въпроса за живота, за неговата същност и смисъл. И макар, даже да не сме се обръщали към възрастните, то е имало въпроси.

Така че, още от такава ранна възраст децата трябва да получават възпитание, обясняващо как да полагат постоянни усилия за разкриване на Висшата сила, която ни въздейства постоянно, вселява живота в нас и ни води през всичко, което се случва по пътя.

В хода на историята, хората са полагали големи старания, за да разкрият тази Сила. Открили са цяла система за постепенно запознанство с нея и нарекли тази методика „науката кабала“, буквално, „наука за получаване“.

Тя обяснява как човекът, намиращ се в нашия свят да получи разкриване на тази Сила, която му въздейства, демонстрира му цялата картина на реалността.

По думите на кабалистите, именно с тази наука човек трябва да се занимава непрекъснато, според нея трябва да проведе целия си живот, за да постигне Висшата сила в продължение на отпуснатото време. Да постигне до нивото на опознаване във всичките му детайли.

А всичко останало в живота трябва да използва само за осигуряване на насъщните нужди, в такава степен, в каквато се грижат за себе си животните. Няма смисъл да влага в материалния бит повече от необходимото и да му се посвещава повече отколкото се изисква за рационалното същестуване.

Това не означава да живеем в пещери и да носим кожи. Просто, ако не надвишаваме „жизнената летва“ и всичките си стремежи посвещаваме за разкриване на Твореца, за изкачване към Неговото стъпало на вечност и съвършенство, тогава, от само себе си няма да правим глупости и да се впускаме в излишествата от материалния свят. Ограничавайки се в това просто съществуване, с всички сили ще се отдадем на своето истинско предназначение.

От 1-ви урок на конгреса в Ню Джърси, 24.07.2015

 [163609]

Обединението е гаранция за вечен живот

Егоизмът нарасна до такава степен, че напълно ни отчужди. Човекът вече не е способен да бъде в хармония и мир, дори със самия себе си. Затова стават толкова популярни наркотиците и антидепресантите, на всеки му е необходим личен психолог.

Всичко указва на това, че трябва да се върнем към единството, защото то се явява централна точка за нашето здраве.

Всички болести в тялото произлизат от отсъствието на правилната връзка между неговите органи, не позволяваща на системите на организма да работят във взаимна хармония. В миналите векове докторите са лекували болните именно по такъв принцип, с помощта на различни средства, връщайки организма в хармонично състояние.

Но в последните двеста-триста години, с началото на технологичния прогрес, хората са забравили за това, че хармонията на тялото е залог за неговото здраве и са престанали да се грижат за нея.

Съвременна медицина се бори с всяка болест поотделно, използвайки специални химични препарати, вместо да връща тялото към хармонично единство.

И по този въпрос също ще стигнем до осъзнаването на злото, виждайки, че само за сметка на обединението помежду ни можем да излекуваме нашите тела. Методиката на обединението, която предлага науката кабала, ще ни осигури здраве на тялото и душата, ще сплоти семейството, ще ни научи, как да се възпитават децата, как да се построи правилното общество и един добър свят.

А главното е, че ще усетим висшата сила, скрита в природата и ще достигнем до ново стъпало на своето развитие чрез обединението между всички в един човек и съединяването със силата, която ни е създала като едно желание. Към това едно желание и ще се върнем, сливайки се с висшата сила.

Тогава хората ще спрат да умират, защото смъртта, това е силата на отчуждението. Вместо смърт, човек ще усеща подем на следващото ниво на съществуване. А за сметка на нашето съединение с останалите, между нас ще става постоянен обмен на материя, знания, енергия и благодарение на тази циркулация, ние ще достигаме вечен живот.

Всичко това може да постигне всеки – тук, в този живот в нашия свят. Трябва да се радваме, че имаме на свое разположение такава велика и уникална наука, отговаряща на всичките ни искания и водеща ни към съвършенство. Аз съм щастлив да виждам, че в света вече има толкова много хора, вървящи по пътя на разкриването на висшата сила.

От  предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163754]

Методика на добрoтo свързаване

laitman_2010-11-09-11_6635Конгресът в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Предварителен урок

С вас живеем в особено време, когато светът започва да се усеща все по-съединен. Проблемът е само в това, че тези връзки не са добри, а лоши. И при това усещаме своята пълна зависимост един от друг, което започва да безпокои и раздразва всички.

Тъй като тази зависимост не е много добра, то такова съединение носи само проблеми, както е казано: „Обединението на престъпници е във вреда на тях самите и на целия свят“. Ако хората засега не поправят своите отношения, то по-добре да се разделят и да стоят по-далеч един от друг.

Всичко това е започнало в Древен Вавилон, където егоизмът се развил дотолкова, че хората са се възненавидели един друг. В резултат са възникнали толкова много езици – за пръв път егоизмът се е възпламенил и е разделил хората. А до преди това, всички са живели като един народ, на който всичко е било общо.

Но изведнъж са почувствали, че са разединени и се числят към различни общини, семейства, народности и затова не могат да живеят заедно. Оттогава се е появила науката кабала.

Един от мъдреците, живеещи във Вавилон, на име Авраам, разкрил, че е невъзможно да се съпротивляваме на нашето обединение. Хората непременно ще бъдат свързани, няма да успеят да се отделят един от друг. Трябва само да се знае как правилно да се съединят, независимо от егоизма, растящ всеки ден. Така е възникнала науката кабала – методика за доброто обединение между хората.

Кабала казва, че преди всичко трябва да се поправи човекът и нашите отношения помежду ни, и тогава всичко, което ще направим, ще бъде за добро.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163791]

Да станем пример за доброто и любовта

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок

Въпрос: Какво трябва да поправим преди всичко: самите себе си или обкръжението?

Отговор: Това, съвсем не е прост въпрос. Аз не мога да поправя себе си без обкръжението и не мога да поправя обкръжението, докато не поправя себе си. А по степента на поправяне на себе си, виждам, че обкръжението е поправено вече и трябва да поправям само себе си, и така го усеща всеки от нас.

Всъщност, ние се намираме в идеалната реалност, в която няма никакви пороци. Само ние имаме усещането, че сме зле, че сме непоправени и разединени.

Но когато разкриваме истинската реалност, обкръжението, света, тогава откриваме вместо този свят – висшия свят. Тогава виждаме, че освен нашето възприемане на реалността, няма какво да поправяме.

Оказва се, че и преди съм съществувал в идеалната реалност и тя ми е изглеждала разбита само в моето неправилно възприемане, защото аз самият съм бил разбит. Моите свойства са били повредени и затова за всичко съм съдил, според своите недостатъци.

Затова човек трябва да разбира, че само той, единствен е непоправен, а всички останали са поправени. Но може да поправи себе си едва в този случай, ако правилно се съедини с всички останали, с цената на това, че научи всички как да се обединят правилно.

Защото всички останали хора, освен него, са непоправените части на неговата собствена душа. Поради това, работата по нашето поправяне върви по две направления: от себе си и обратно.

И в действителност, няма никакъв порок нито в човека, нито в цялото човечество. Развалени са само връзките между нас и само с тях трябва да се занимаваме – поправяне, не на човека, а на неговото отношение към другите.

Ако ние постигаме доброто обединение, в която и да е група, то в нея разкриваме висшия свят и виждаме всичко в правилния вид.

Човекът трябва да поправи своето отношение към другарите и да им покаже пример как ги обича. Освен този пример, нищо повече не е необходимо. Ако ви се удаде да го направите, ще видите колко сте напреднали.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.7.2015

[163862]

Единството – цел на еволюцията

laitman_2010-12-26_0762_usКонгресът в ГуадалахараЕдно сърце за всички„. Предварителен урок.

Ако човечеството не приеме методиката за обединение, която науката кабала предлага, то просто ще се разруши. В крайна сметка ще осъзнаем необходимостта от единството, но на цената на страшни удари.

Това е подобно на децата, които не искат да слушат родителите си, които ги уговарят да дружат едни с други. А след много синини и караници, всички те постепенно ще разберат, че когато са самички е невъзможно  да играят, да се развиват и ще застанат на правилния път.

Но такъв път на обединение се нарича път на страданията. Науката кабала предупреждава, че този път носи в себе си световни атомни войни, огромни страдания, глад, епидемии. Недостигът от обединение между нас предизвиква такива изменения в климата на планетата, които скоро ще предизвикат настъпването отново на ледников период.

Кабалистите казват, че ако човечеството не пожелае да се обедини на добра воля, то все едно ще му се наложи да го направи, но след всички ужасни събития ще оцелеят едва шепа хора, които ще постигнат обединение.

Проблемът е в това, че единството е цел на цялата еволюция на природата, а не само на човека. Всички видове в природата трябва да се съединят заедно в едно хармонично цяло. Във всички части на природата: в камъните, растенията, животните и  човека трябва да се възцари хармония така, че всички нива да се изпълнят и да се поддържат едно с друго.

Пророците са казали, че в края на поправянето на света, вълкът ще съжителства мирно с агнето, а малкото момче ще ги управлява.

Достигайки до такава хармония, единство, обединение, равновесие, този свят от множество разни части ще се превърне в един организъм. А тялото, чувстващо се като едно общо цяло, ще започне да чувства висшето ниво на своето съществуване, което се нарича Творец, висша сила.

На висшето ниво на природата се намира програма, подобно на голям компютър, на мозък, който ни управлява и ни води към единство и обединение или по пътя на страданието, или за сметка на това, че сами се съединяваме помежду си.

За първи път човечеството е усетило потребност от методика за обединение в древния Вавилон. Дотогава обединението е било естествено, тъй като всички са живели като един народ, в който всичко е било общо. Макар и да е имало много различни общини, народности и семейни кланове в този древен народ, но всички са живеели в дружба и съгласие. Егоизмът е бил много малък.

Но след това егоизмът внезапно е нарастнал и тогава те започнали да чувстват, колко са разделени и как не им достига единството. Така те разбрали необходимостта от методика за обединение. Всичко това се е случило преди около 3500 години. Част от вавилонците почувствали потребност от методика и оттогава се е разкрила науката кабала, която обяснява как трябва да се направи това.

От предварителния урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163543]

Науката кабала: Път към висшата хармония

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Урок №1

В статията „Целта на групата” Рабаш пише: Ние сме се събрали тук, за да поставим основата за изграждане на група за всички тези, които са заинтересовани да вървят по пътя и методиката на Баал а-Сулам, който ни е описал целия този път – как да се издигаме по стъпалата на човека, а не да оставаме в категорията на животно.

В нашия свят има неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата. Ако искаме да се издигнем над човешкото ниво, трябва да се съединим помежду си.

Ако се обединим над всичките пречки, отблъсквания, ненавист, нежелание, ние постигаме съединението между нас и извън това нищо друго не ни е необходимо. Науката кабала не ни обучава на никакви действия, освен на взаимното обединение.

Ако във всяка група, във всяка точка на света хората успеят да се издигнат над своето взаимно отблъскване и се съединят един с друг, тогава ще разкрият Твореца, висшата сила, висшия свят, техния вечен образ, наричан „душа”, тъй като във връзката между тях те създават условието за разкриване на висшата сила.

И затова науката кабала е толкова универсална, защото тя няма никакви ограничения освен едно: да се съединиш над своя егоизъм с такива хора като теб, желаещи да се обединят заедно, за да разкрият Твореца. А освен това, няма никакви условия.

И към това Баал а-Сулам добавя: Няма какво да се надяваме, че ще дойде време, когато ще можем да постигнем целта на нашето развитие по друг начин. Несъмнено, ние я достигаме само чрез обединяване между нас. Тогава ще видим, че висшата сила подтиква всички към съединение – и неживото, и растителното, и животинското, и човешкото ниво.

И ще видим как всички се съединяват, желаейки това или не, все повече и повече, под натиска на всевъзможни проблеми и страдания. Светът влиза във все по-голямо обединение, техниката и средствата на връзките се развиват в това направление. Така висшата сила, единствено действаща в мирозданието, подтиква целия свят към обединение, но с помощта на голям натиск и страдания.

Докато на нас ни се открива нов, по-различен път: можем да напредваме към обединяване сами, да увеличаваме скоростта на нашето обединение, да работим помежду си като в лаборатория – през цялото време все повече да се съединяваме и да виждаме какво постигаме при това.

Затова, съгласно съветите на кабалистите, се обединяваме в десятки, в малки групи, за да ни е по-удобно, по-лесно и да можем с по-гъвкав, подвластен на нас начин, да се съединяваме все повече и повече и да виждаме как разкриваме висшата сила. Разкриваме я съгласно типа на нашето обединение, тъй като нашия съсъд определя разкриването на светлината в него.

Затова не трябва да напредваме по неволя към крайната цел, където всички части на природата се обединяват заедно в интегрална, глобална форма, като едно цяло. Ние можем да изпълним тази работа не под натиска на страданията, а с разбиране, осъзнаване, самоконтрол, да изберем скоростта на придвижване и да видим как правим това, също и да увлечем цялото човечество след нас.

Защото, ако ги присъединяваме, увличайки ги след  нас, то ще станем по-силни и тогава висшата сила ще се разкрива с по-голяма мощност, тъй като се обединяват вече не хиляди хора, както в нашата световна група, а милиони и дори повече.

По този начин, разкриваме мощта на висшата сила в цялата ѝ дълбочина, в целия ѝ обхват, във всичките нейни системи, ние постигаме как се възцарява тя във всичко и управлява всичко, как цялата тази система работи. Това се нарича разкриване на Шхина.

Няма по-голямо наслаждение от това,  да се види тази хармония, как всички части на творението – различни, разхвърляни, ненавиждащи се една друга, далечни една на друга, идват за обединяване помежду си и между тях се разкрива не просто връзка, а взаимна любов. Това ни напълва и ни дава усещане за вечен живот.

От 1-ви урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163417]

Науката кабала: от въпроса за Замисъла на творението

laitman_2010-12-26_0762_usКонгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Урок №1

В статията „Същност на науката Кабала“ Баал а-Сулам пише, че науката кабала представлява ред от спускания на корените, обусловени от връзката на причината и следствието, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, които са свързани помежду си и насочени към една възвишена цел – разкриване на висшата сила от нейните творения, намиращи се в този свят и искащи да я постигнат.

На пръв поглед, тук има някакво объркване. Преди всичко, казано е, че тези корени се разпространяват и се спускат отгоре надолу. А после е написано, че те са свързани и насочени към една възвишена цел, сякаш са отдолу нагоре – разкриването на Твореца (на върха) от творението, човека (долу) в този свят.

Как кабалистите са постигнали цялата тази система и са я описали за нас, за да можем по техните книги да я разкрием? – Точно така, както и ние. Само е било доста по-трудно за тях – не са имали учител, нямало е група.

В продължение на много поколения хората са търсели как да разкрият висшата сила, какво става в нашия свят, по какви закони се държи тя, как можем да влияем на своята съдба, да я опознаем като стабилна, правилна форма, какво се случва тук.

Виждаме, че в света има много мнения, религии и вярвания. Човекът постоянно се променя и от поколение на поколение не знае какво става с него.

Той не може да обедини цялата реалност в една картина. Защото има наука и психология, вяра в това или онова, стават някакви явления, но не знаем откъде произхождат. Не можем да намерим отговори на въпросите за това какво е станало преди нас и какво ще бъде после. А основно, не знаем как да се държим във всекидневния живот.

В продължение на цялата история много хора са задавали подобни въпроси, докато не се е появил човек, наречен Адам Ришон (Първият Човек). Нарича се първи, защото наистина е получил отговор на въпроса за това какво става.

Той е разкрил цялата система, как си представя цялата реалност, вътре в която съществува, как зад този свят действат различни сили, системи, наричани „светове“, как всички те се спускат към него, защо изведнъж той желае да постигне всичко това, какво става нататък, когато започва да ги постига, как се движи и разкрива за себе си цялото мироздание.

Цялата картина се е открила пред него, целият му бъдещ път, докато не разкрва напълно цялата реалност, бидейки независим от своето животинско тяло, вече над него, над живота и смъртта.

Всичко това е започнал да разкрива и е описал в книгата „Разиел а-Малах“ („Тайният Ангел“). От това е започнала науката кабала.

Как е стигнал до това разкриване вторият човек, а после третият, четвъртият и нататък? Защото в тях също,  се е пробудило желанието да узнаят: „Кой съм аз, защо съм се родил, за какво съществувам? Каква е съдбата ми? Кой ме управлява, кой властва над мен? Искам сам да властвам над своята съдба! Каква е причината за всичко, ставащо в света и с мен?“

Понеже всички се намираме в обща система, то като електрическите заряди в магнитно поле се привличаме към корена, както къс желязо към магнита. Така сме стигнали тук, където можем да получим знания за науката кабала, всеки със своята насоченост, сякаш случайно.

Така също, вторият човек е отишъл при Адам Ришон и е започнал да се учи от него. А после са отишли и още. Но всички, макар и да се учат от своя учител, то разкриват по същия път, както и той. Защото учителят може само да им помогне с обяснение как да излязат на пътя на разкриването, но да разкрие – всеки човек е длъжен сам.

Какво разкрива той? – Редът на корените, които се спускат към него, пробуждат го, дават му желание да ги постигне. Ако реализира това желание, то по тези корени достига висшия корен и така разкрива цялото мироздание. Какво разкрива? Замисълът на творението – да наслади сътворените.

В края на нашето развитие достигаме състояние, в което се напълваме в разума, в чувствата, в осъзнаването с вечното и съвършено наслаждение. Усещаме хармонията, царяща в цялата реалност, разкриваме скритото от нас, сега. И всичко, което разкриваме, се нарича „Замисъл на творението“.

От 1-ия урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163126]

Разкривайки замисъла на творението

laitman_2011-12-06_2315_wКонгресът в ГуадалахараЕдно сърце за всички„. Урок №1

Напредвайки към Замисъла на творението – да наслади сътворените, всеки път получаваме корегиращо въздействие, за да не се отклоним по какъвто и да е начин от прекия път.

Именно за сметка на натиска от различни страни ние се насочваме все по-правилно в нашите усещания – не само в нашите пет земни сетивни органа (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание), а в нови органи на възприятия.

Например, ако човек изучава музика, той развива музикален сетивен орган, а не просто слух. Ако човек учи химия, той започва да усеща химическите вещества, да чувства какво ще се получи в крайна сметка от тяхното съединение. Той започва да строи в себе си модела на това, което изучава.

Така е и с нас по духовния път. Ние преминаваме през поправяния, които за нас   са неприятни, ние се объркваме, падаме, отстраняваме се, всичко ни омръзва, преставаме да разбираме каквото и да е.

Но именно такива вътрешни промени ни помагат да се настроим правилно, за да разпознаем новите детайли от възприемането по нашия път. Така ние придобиваме нов сетивен орган – духовен.

Често по духовния си път не сме съгласни с това, което се случва с нас. За какво  са ни такива разочарования, объркване, липса на разбиране, усещания, умора, загуба на желания?.. А след това изведнъж всичко се променя, поправя се и ние чувстваме, виждаме сякаш с други очи, в новото желание.

Именно такъв е пътят към раждането в нас на новите органи за усещането   на духовния свят, към който изначално в нас няма никакви сетива и затова той по такъв начин се строи в нас.

Така трябва да напредваме. Главното е да бъдем във връзка един с друг, да се подържаме взаимно, за да можем по-бързо да се върнем на пътя – към учението, обединението, участието. По този начин човекът спестява множество състояния и време.

Ще настъпят такива състояния, в които човекът ще види, че цялата цел не се състои в това щото човекът да бъде потопен в страдания, а за да може всеки път да разкрива наслаждение – след натискa, обърканостa, той все едно ще получи   ново, по-добро усещане. Така ние разкриваме висшата система, висшата сила.

А главното е – ние разкриваме, че тази реалност, наричана „висша сила“, действително изпълва всичко, цялото пространство, включително и в нашия свят. Всяко движение, всяко изменение – в желанието, в мислите, във физическото действие, винаги се извършва от тази всеобхватна сила, която ни управлява.

Целта на тази сила е да ни доведе до поправено състояние, когато ние сами, правилно, здраво, с разбиране, осъзнаване, с желание бихме разкривали все повече и повече тази вечна система и по степента на включване в нея бихме станали вечни и съвършени като нея.

До такава степен, че нашето тяло може да умре, но ние вече се отъждествяваме с висшата система и не чувстваме, че се разделяме с него. Висшата сила, която постигаме, властва над всички и управлява всичко и ние ставаме такива като нея.

От 1-я урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163188]

Спокоен живот едновременно в два свята

Въпрос: Съществуват много тела – всеки има свое тяло, но душата на всички една ли е? С какво точно се съединявам с другите: със сърцето или разума?

Отговор: Това е вътрешно преживяване, което не може да бъде обяснено на човек, който никога не го е изпитал. Това е усещането за вътрешна връзка, без какъвто и да е съединителен кабел – от един човек към друг.

Въпрос: Какво се случва с човек, който е преживял това усещане?

Отговор: Той знае, че съществува висш свят и живот, който не е свързан с тялото. Сега в него има два живота: един – телесен и друг – духовен.

Въпрос: Това не обърква ли живота на човека?

Отговор: Напротив, това придава на живота спокойствие, тъй като той знае за какво си заслужава да живее. Каквото и да се случи с тялото му – за него съществува вечния живот, за който трябва да се грижи. Тъй като сега, живеейки в два свята едновременно, той може да умножи живота си във висшия свят чрез съединението между хората.

Отначало в човек е имало само малка празна точка, копнееща за връзка с другите. Но сега тази точка се разширява, раздува се и се изпълва с висша светлина, с усещане за единство, съединение с желанията на другите хора, които също са излезли от своите тела, и с общата висша сила, висшата светлина, Твореца. Всички ние се превръщаме в подложка за разкриване на Твореца.

Въпрос: Всеки ли може да дойде на кабалистичен конгрес и да почувства това обединение или за това е необходима специална подготовка?

Отговор: Всеки може да вземе участие в това. Живеем в такава епоха, когато всеки човек има възможност да постигне такова обединение и чрез него да разкрие Твореца. Изпълващото ни усещане, което се разкрива вътре в нашето обединение, се нарича висша светлина или Творец. Когато човек преживява това, в него изчезват всички въпроси, тъй като всичко става ясно.

От 518 беседа за новия живот, 08.02.2015

[155577]

Подобен на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Сочи. Урок №2

Въпрос: Какво означава да бъдеш подобен на светлината?

Отговор: Светлината е свойство отдаване, което се реализира в нас само в един вид – във вид на взаимна връзка. А какво да отдам? На кого? Какво имам аз? Да допуснем, че ти дам своето кафе или парче хляб…

Не, отдаването не означава нещо външно, а да отдам себе си, т.е. да се прилепя към теб, към твоите желания, търсения, стремежи и да ти бъда пълен помощник в тях. Тук намираме свойството отдаване или още по-високото свойство – любовта. Така се реализира нашето подобие с Твореца. Както Той се намира в нас, желае да се прояви, така и ние искаме това спрямо всеки наш приятел.

Затова е невъзможно да се уподобиш на Твореца преди, ти с помощта на висшето въздействие да станеш подобен на Него спрямо приятелите си или поне като един от тях – което е без значение. Когато работиш не заради себе си, то целият останал свят за тебе е индиферентен, той не се усеща и е безвкусен. И ако можеш да се съединиш с него, то тогава ставаш подобен на Твореца.

Целият външен свят – е проявата на Твореца в противоположен на нас вид. Веднага щом привлечем този свят към себе си, ставаме слети с него в любов към всички – към ненавистниците, противниците, към милиардите маси, които са ни абсолютно безразлични – с това ние постепенно, по кръгове развиваме същото такова отношение и към Твореца. Творецът се намира в тях, в тях ние откриваме Него. Това се нарича: ”Вътре в народа свой се намирам Аз”.

От 2-я урок от конгреса в Сочи, 25.08.2014

[142562]

Бъдете търпеливи с новите

laitman_2011-08-23_7208_wКонгрес в Грузия. Урок №4

Когато в групата идва нов човек, а ние вече се занимаваме по метода за интегрално обединение, ние трябва да бъдем с него по-меки, тъй като можем да отблъснем хората. Те, както и ние някога, не разбират за какво са нужни тези обединения, детски забави, всякакви игри, семинари.

Всичко това на тях им се струва странно: „Ние се занимаваме с приятни неща, говорим за любов, дружба, но всичко това ми го е казвала и моята майка, така са ни учили още в детската градина, а сега ми го казват и тук. Ние сме дошли тук да се занимаваме, а се оказва, че това е кабала?! Отново някакви детски игри?!“ Докато новият разбере, в какво е смисълът на метода, той десет пъти ще избяга от нас. Затова трябва да бъдем по-меки.

Не трябва да допускаме новите веднага в групата, тъй като на първо място те трябва да преминат през курса „Основи на кабала“. Той включва темите: свобода на волята, постигане на реалността, строеж на Висшите светове, въздействие на човек върху Висшия свят и обратното въздействие на Висшия свят върху човек, история на човешкото общество, неговото причинно-следствено развитие, началото, движението и целта към която сме се насочили и т.н. Човек трябва да се захване за мирозданието, както и да си го представя колко грандиозно е то, всеобемно, всепроникващо, и всичко това му става подвластно.

Трябва да бъдем търпеливи към новите, дори ако преминават през всякакви мистики, които смесват по някакъв начин кабала с религиите, с различни вярвания, с всякакви свои измислици. Тъй като в нас всичко се наслагва върху миналото – това, което сме слушали през годините живот: душите, кръгооборота на душите, ад, рай и всякакви други, т.е. ние не приемаме всичко това, но имаме всякакви представи във въображението си. Попитайте ги: „Какво е това? – и ще видите, че колкото хора има, толкова са и мненията.

Но независимо от това, то съществува вътре в нас. Затова човек трябва полека лека да намери правилните определения за всички елементи на световете, за които някога е слушал. Защото всичко изхожда от кабала: и религията, и науките – защото това е наука за единния свят. За това пишат още гръцките и немски древни философи. Това е, което ни е останало от Вавилон.

Затова трябва много акуратно да се обръщаме към новите, за да може постепенно да ги избавим от всякакви натрапени представи.

Макар човечеството постепенно да се избавя от това, все още има много работа. Тъй като в действителност, когато кабала казва, че съществуват само материя и съзнание, т.е. желание за получаване, за наслаждение, за напълване и съзнание, светлина, която ги изпълва, то с това тя ясно определя своята позиция: освен това няма нищо друго. Няма никаква мистика, а има само градация на желанието и градация на съзнанието или напълване на това желание. С това всъщност ние се занимаваме. И ние действително нищо друго, никъде в природата не откриваме.

Затова, преди всичко новите трябва да преминат през първите десет лекции. Желателно е преподавателите постоянно да се сменят, в противен случай те могат да започнат да го боготворят, да го носят на ръце, а той ще започне да моли да го издигат още по-високо. Всичко това трябва да бъде взето под внимание и да се сменят преподавателите на всеки пет урока.

И най-главното, те да не гледат на кабала като на трапеза с песни и танци, защото това е сериозна наука, а не разговори за сближаване, за взаимна отговорност и взаимна любов. В противен случай те ще започнат да я смесват с другите методи и теории, които някога са учили, с различни алтруистични течения. Нищо такова не ни е нужно! Ние просто им преподаваме система – система на мирозданието.

Ако човек получи правилно знание, той може да каже: „Това не е за мен. По-добре да отида и да спечеля още един милион или да попътешествам“ – той може да каже всичко, каквото си иска, но не ще може да отрече, че това е истина. Към такова състояние трябва да го преведем още от първото ни запознанство, с първите десет лекции.

От 4-я урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93596]