Entries in the 'Кабала и религия' Category

Религията като методика на участие в работата за Твореца

Въпрос: Какво е религията според разбиранията на кабала и за какво е нужна?

Отговор: Религия се нарича методика за правилното развитие на човека в общата система на природата. За разлика от неживото, растителното и животинското ниво, човешкото развитие е свързано с активното участие на самите хора.

Когато светът започнал да се развива от самото начало, първо започнали в него да се развиват неживата природа, растенията, животните и накрая човека. Тази еволюция е протекла по автоматично, за сметка на управляващата сила на природата.

189772

Но на определен етап от развитието си, човек преминава някакъв праг и изведнъж разкрива, че това развитие не е случайно, а целенасочено. Първи това забелязал човек с името Адам, за което и бил наречен „първият човек“.

Адам разкрил, че цялата еволюция е процес, който е много точно организиран свише. Но този процес не е напълно предопределен – той има определена точка, в която човек трябва да вземе самостоятелно участие. Тази самостоятелност се появява при нас именно от времето на разкритието на Адам и затова започваме да броим не от самото начало при раждането на света, а от първият човек – Адам.

Откритието на Адам се счита за началото на света и от този момент се смятат 6000 години определени за развитието на света. Именно оттогава се включваме активно в развитието и ставаме партньори с висшата сила на природата, наричаща се „Творец“.

И така, реално религията е методика на нашето участие в работата за Твореца, която ни учи, обяснява и подготвя към изпълнение на мисията ни. И всъщност, няма какво друго да правим в нашия свят, освен да се учим как правилно да участваме в работата на висшата сила, която ни задължава да се развиваме, желаейки това или не, т.е. по пътя на естественото развитие, „във времето си“ (беито).

Пътят на естественото развитие е пътя на страданията. Но ние получаваме възможност да напредваме по друг път: правилно, самостоятелно и осъзнато, сякаш „ускорявайки времето“ (ахишена). Така изграждаме себе си във формата на Адам, „човек“, което означава „подобен“ (едоме) на Твореца.

Излиза, че реално религията въобще не се отнася към традиционните религии и вярвания, които съществуват днес в човечеството, а към кабала. „Религията“ е единственото действие на човека в творението, благодарение на което той става партньор с Твореца в собствената си еволюция, помагайки на висшата сила да достигне до окончателно, отрано предначертана, правилна и поправена форма. По такъв начин човек става съвършен като Твореца.

Целта на религиите е да ни доведе до осъзнаване на злото и да се научим да различаваме доброто и злото. В това се състои цялата разлика между Твореца и творението. Свойството на Твореца е доброто, а на творението – злото. В степента, в която постигаме злото на собствения ни егоизъм, ние разкриваме доброто на Твореца.

От урока от статията „Същност на религията и нейната цел“, 14.07.2016

[189772]

Тайната за здравето на обществения организъм

каббалист Михаэль ЛайтманМнение на учените: На челно място в търсене на помощ от пациентите в Европа са състоянията на: тревога, паническа атака, неувереност и страх за бъдещето. Финансовата осигуровка не защитава от проблеми, свързани с разрушаването на общочовешките ценности.

Глобалните изменения водят към  промяна на съзнанието и поведението на човека. Социално-политически травмираният човек счита, че способността да не предизвикваме агресия е главно условие за оцеляване.

Травмираният човек се опитва да скрие емоциите си. Той смята, че само пълната непроницаемост ще му обезпечи спокойствие, безопасност и успех.

Но подобна тактика на поведение е безполезна във времето на глобализацията: човек все едно определя по интернет сайтовете кръга от познати, на кого да звъни, какви са насоките за напредък – той живее в „стъклен дом“.

Страхът се ограничава единствено от едно – от смисъла на живота, а главният смисъл на живота е любовта. Съществува пряка зависимост между жизнените сили, смисъла на живота, целите и ценностите на човека. Решението на психологическите въпроси е в същата тази плоскост.

Многочислените проблеми на планетата ни показват, че е нужна принципно друга платформа, друг поглед на живота и подхода в психологията.

Така, както всички телесни болести са проява на нарушена обмяна на веществата, така и всички социални проблеми, психични заболявания са следствие от нарушаване на здравословните взаимоотношенията между хората. За това трябва да се даде точно определение на духовността.

Работата на психотерапевтите трябва да бъде именно на основата на възстановяване на правилните отношения и жизнени ценности.

Духовността е състояние на вътрешно единение на човека с обкръжаващия свят, усещане и разбиране на взаимовръзката между всички сътворени същества, като деца и частички на Всевишния, на Единния, на Цялостния. Духовността дава състояние на щастие.

Когато тази хармония е нарушена, тогава възникват множество проблеми и болести. Душевното здраве е основа за физическо, психологическо и социално здраве.

Чувството за вътрешно единение един с друг е все по-малко – затова хората станаха по-нещастни, макар и материално да са по-обезпечени. Общественият организъм заболява, когато здравите отношения между хората се рушат.

Може да се сравни с това, ако черният дроб, бъбреците, стомахът престанат да си сътрудничат един с друг. И обратно: обществото става здраво и силно, когато нивото на духовността е високо – когато всеки се грижи за интересите на другите, както за своите собствени интереси.

С всяка изминала година все повече учени достигат до заключението, че светът, който ни обкръжава е основан на холографски принцип. Холографският  принцип на Вселената означава, че всяка част от мирозданието във всеки един момент от времето съдържа в себе си пълна информация за всичко съществуващо.

Учените са установили, че всяка клетка от организма във всеки един момент от времето притежава ПЪЛНА информация за целия организъм – благодарение на което от всяка една клетка може да се развие целия организъм.

И точно такава връзка съществува между всичко съществуващо, между всички хора и животни. Ние сме части от Живо Единство, макар че с физическото си зрение да смятаме, че сме отделени един от друг.

Резултатите от изследването на множество съвременни учени сочат, че всички ние сме неотменни частици от единна, енергоинформационна система, която най-правилно би било да наричаме Бог.

Същността на всички религии, на всички духовни учения се заключават в това, да се трансформира егоцентризма (користта) в любов. Егоцентризмът (егоизма, користта) – е грижа за своето благополучие . Любовта е грижа за благополучието на другите.

Ние сме части от живо Единство, ние всички сме свързани един с друг като части на Единен Организъм, наречен Бог, макар с физическото зрение да възприемаме хората отделени. Причинявайки страдания на другите, ние косвено причиняваме страдания на себе си – като част от тяло, която причинявайки вреда на другите части, вреди на себе си.

Духът на потребителството е заболяване на душата. Заболяване  на социума. Здравите хора намират щастие в служба на другите. Потребителското общество е общество на нещастни хора. Организмът се разрушава когато се руши обмяната на веществата в организма. Обмяната на веществата в обществения организъм е всъщност отношението между хората.

Защо социализмът пропадна? Защото там беше забранен Бог. Хората могат без особена трудност да съхранят човешките отношения помежду си дотогава, докато те макар и само теоретично знаят, че са вечни, че те са душа, а не тяло.

Дори и да не посвещават сериозно себе си на Всевишния, достатъчно е ако на това се посвещават само няколко члена на семейството – например най-възрастните. Но в тях има знание за своето предназначение и за Бог. Социализмът е добро нещо. Но само, ако има Бог в него. Сега трябва да се върнем към това.

Клетката на тялото се свързва с организма не непосредствено, а чрез тези клетки, които ни обкръжават.

Реплика: Мислещият човек достига самостоятелно до същите тези изводи, за които кабала говори вече хиляди години. Но не му е разкрита методиката за поправяне на човека, а само това, в какво се състои неговата порочност и желателно поправяне.

Защото поправянето се извършва чрез висшата светлина ОМ, която владеят само тези, които изучават кабала. Тези които не се занимават с кабала, не са в състояние да разберат принципа на работа на ОМ, защото самото поправяне трябва да се случи първо на методиста.

[170840]

Медитацията е насочена срещу развитието

Въпрос: Използвам медитирането, за да се успокоя, да снема напрежението, да се избавя от лошите мисли. Може ли медитацията да помогне на обществото за достигане на единството?

Отговор: Медитацията помага на човека вътрешно да се освободи за сметка на потискане и намаляване на егоизма. Но тя не привлича добрата сила, която би могла да уравновеси злото.

Добрата сила е скрита в природата и е невъзможно да бъде извлечена чрез медитиране. Затова кабала се нарича тайна наука, тъй като е способна да извлече скритата сила в природата, да я противопостави на злата сила и да я уравновеси.

Без науката кабала това е невъзможно да бъде направено. Медитирането само намалява злата сила и по този начин ни отпуска. Силата на егоизма ни принуждава да се развиваме, към съревнование, самата тя изисква от нас да привлечем добрата сила и да балансираме злото. Тоест злата сила е полезна, тя е двигателят на развитието и не трябва да бъде погасявана.

Излиза, че медитацията върви срещу човешкото развитие. Казано е: „колкото по-напреднал е човекът, толкова по-голям е неговият егоизъм“. Ако искаш да си повече от другите, трябва да развиваш своите желания. А всички желания в нас са егоистични. Затова на теб ти трябва егоизъм по-голям от този на другите.

И тук вече ни е необходимо добро желание, за да бъде уравновесено нашето зло начало. Но именно да се уравновеси и в никакъв случай да бъде намалявано.

Това напомня на автомобил: неговите двигател и кормило. Колкото по-голям е обемът на двигателят, толкова по-значителни цели могат да бъдат достигнати с този автомобил. Но това е само при условие, че ние държим кормилото в ръцете си и знаем накъде вървим.

Всъщност проблемът е в това, че в нашия свят не достига добрата сила. Но тя съществува в природата, и ние трябва само да я извлечем от там, за да допълним с нея злата сила, която е вече разкрита от Твореца.

Затова кабала се нарича тайна наука: тя разкрива добрата сила и уравновесява с нея силата на злото. Балансът на тези две сила ни довежда до равновесното състояние, наричано Рай, бъдещ свят, даващ усещането за вечен живот.

Чувството за равновесие между двете противоположни сили, се нарича душа. Пожелавам на всички нас да разкрием своята душа.

От програмата на радиостанция 103FM, 11.12.2015

[172806]

Защо на хората им е нужен Бог?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение на Фройд:  В основата на всички човешки постъпки стоят два мотива: агресивен и сексуален. Алтруизмът, приятелството, любовта са само техни добри заместители. Човек е способен на любов и нежност, но в основата им винаги лежи егоистичен мотив.

Нашите предци са имали тотеми, свещени за всяко племе животни. Тотемът се е считал за праотец на клана, който го защитавал. Членовете на клана са се наричали един друг „братя и сестри“. Било е забранено да се убива  свещеното животно (тотем) от сам човек и да се яде месото му. Това се е наказвало със смърт.

Но да се убие свещеното животно и всички заедно, да го изядат е благодат за дивото племе. Това създава връзки между тях и бога, с това те придобиват силата на лююбимото животно.                                                                                   По-нататък религиите постепенно преминават от животински идоли към човешки чрез митовете (кентавър, сфинкс).

Представителите на цивилизования свят, съгрешавайки един срещу друг, молят за прошка не един от друг, а Бог. Има и преходни вярвания: за мъртвите се говори само хубаво,  яде се  „тялото“ на разпънатия Христос (хляб) и се пие кръвта му (вино) на Пасха.

И така, има три системи на мироглед:

  1. Анимистичен стадий, древен, при диваците – чрез животните човек си приписва всемогъщество при извършването на ритуала, изяждането на жертвата.
  2. Религиозен стадий – за да разбере света и успокои страховете си, страхувайки се от уроки, се ходи при гадатели, превръща се клонка във вълшебна пръчка, призовава се на помощ магията. Присъщо е за децата и непорасналите възрастни – човекът отстъпва света на боговете (на бога). Въпреки това управлява света с помощта на боговете: моли се, пали свещи, дарява за строителство на храмове и т.н.
  3. Последната система на световъзприемане е научната, съответстваща на зрелия социум. Тук няма място за бога, човек отдава дължимото на силите и на природните закони, разбирайки, че може само да ги изучава и да се приспособява.

Реплика: Кабала e длъжна да отвори очите за истинския, реалния мироглед за цялото човечество: че нашият свят е само най-ниското стъпало на реалното, абсолютно постижение и вечното съществуване!

[167444]

Шесто чувство

Въпрос: Има ли връзка между кабала и религията? Кабала, това не e ли е религия?

Отговор: Кабала, не е религия, а наука. Кабала се занимава със скритата от нас част на реалността, с която ни е дадена възможност да работим, както в науката. Затова кабала се нарича наука.

С помощта на особени действия, които извършваме над себе си, можем да разкрием нашите органи на осезание за възприемане на по-високото ниво. Притежаваме пет земни сетивни органи  — зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, с които усещаме този свят, макар и в много ограничен вид. Но все пак по някакъв начин го възприемаме и според това и живеем.

Дори не си представяме, че в светът около нас има още множество явления, тъй като нашите сетива не ги усещат. По същия начин, както без бинокъл не виждаме, какво се случва на далечни разстояния, без радар не откриваме, какво съществува във въздуха, освен звуковете вълни в гласовия диапазон, и така нататък.

Имаме множество прибори, които създадохме, за да разширим диапазона на нашите сетивни органи. Но само да разширим. Докато науката кабала ни създава допълнителен орган на възприятие, ‘’шесто чувство, с помощта, на което можем да разкрием останалата, скрита от нас реалност. Тогава знаем, за какво живеем и как да живеем правилно. Именно това човек трябва да постигне.

Въпрос: От какъв тип е този орган на възприятие?

Отговор: Този орган на възприятие работи подобно на нашите земни органи на възприятие. Само че нашите пет сетивни органа действат във формата на получаването, поглъщането, привличането към себе си на цялата информация, която се намира отвън. А този допълнителен орган на усещане, който развиваме с помощта на науката кабала, работи с желанието за отдаване, даряване, любов.

Излизаме извън себе си, издигаме се над себе си и затова не сме ограничени от нашето тяло с неговите пет органа на възприятие. Нашият духовен орган на възприятие се намира извън нашето земно тяло. Ние сякаш разгръщаме този орган на възприятие към цялата реалност. И тогава можем да опознаем всичко. Този сетивен орган се явява душата.

От програмата по радио 103FM, 09.08.2015

[165790]

В науката кабала ползват ли се мантри?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Посетих една от групите Ви в Русия и попитах „В какво се изразява на практика вашата работа?“. Излиза, че години наред те са слушали Вашите лекции, опитвайки се да станат алтруисти.

Някой би си помислил, че в другите учения не учат хората да бъдат алтруисти и да спазват правилото „Обичай ближния, както себе си“. Някои от хората в тази група бяха учили повече от пет години, а все още нямаха представа каква е практическата страна на учението. Аз не съм безсмъртен и не искам да си губя времето в безкрайни теории. Тъй като се занимавам с различни мантри от 15 години с изненада установих, че Вашето учение е изцяло теоретично.

Всяка мантра има своя специален ефект, но проблемът е в това, че мантрите са откъснати една от друга и при тях няма ясна последователност. Иска ми се да се надявам, че поне едно учение няма да е митология, а ще обяснява реда на произнасянията от първата до последната.

Отговор: В науката кабала няма мантри. Практическата работа е в обединението, където главната сила, която управлява света – Творецът – се разкрива. Няма мистицизъм, няма обещания, няма взаимно задължаване. Изборът е Ваш! Ако във Вас се е появил зачатъкът на душа, точката в сърцето, ще бъдете привлечен към кабала и ще чувствате, че тя Ви дава възможност да постигнете смисъла на живота.

[167080]

Истината за трите световни религии, Част 3

каббалист Михаэль ЛайтманНачалото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Въпрос: В какво се състои особения характер на всяка от трите световни религии?

Отговор: Юдаизмът е достатъчно пасивно учение, което трудно приема в себе си и то само този, който е съгласен с пълното изпълнение на неговите предписания. Християните са по-активни, привличайки хората към своята вяра.

У мюсюлманите съществува убеждение, че ислямът е длъжен да стане единствена религия за целия свят. Те заявяват, че не може да има друга висша сила, освен тази, която те си представят, тоест освен Аллах, и Мохамед е негов пророк. И това мнение се опитват да установят в целия свят.

Различните мюсюлмански течения се обединяват на този глобален принцип и в същото време се разединяват, защото у всяко има свое мнение по какъв начин да поставят целия свят под знамето на исляма. Едно течение се стреми да постигне това с по-меки методи, друго – с по-твърди, едното е по-малко ортодоксално, другото – повече. Но, в края на краищата, всички те се стремят да разпространят исляма навсякъде по земното кълбо.

В това се изразява тяхната работа, и с такива методи се разпространява тя в Океания, на Филипините, в Индонезия, в огромната територия на Африка за последните сто-двеста години. А в наши дни започна нашествие на исляма в Европа. Според статистиката, всеки ден стотици хора в Европа преминават към исляма.

Европа е толкова привлекателна за мюсюлманите, защото те я смятат за културен център на света и пример за всички останали. И ако те направят този световен център – център на исляма, по този начин ще завоюват целия свят.

Африка е източник на сили,а Европа е центърът на идеологиите, на културата. Ще дойде време, когато мюсюлманите ще се доберат и до Америка, те вече започват да се увеличават там.

Европа е слаба, застаряваща, тя няма сили да се бори с нашествието на исляма. Затова е само въпрос на време – скоро цяла Европа ще бъде само в зелен цвят.

Въпрос: Как младите европейци могат да бъдат привлечени от това жестоко, екстремистко движение като радикалния ислям?

Отговор: Хората се стремят към силата. Ако не обичам силния, то в крайна сметка се страхувам от него. Страхът ме заставя да се присъединя към него, и аз по своя воля ще започна да го оправдавам. Ще започна да гледам на целия свят с неговите очи и ще искам светът да ме възприема като част от тази мощна сила.

Излиза, че убивайки хора със страшна жестокост, както в момента се случва в Ирак, по този начин радикалният ислям си разчиства територия по целия свят, на която може да се разпространи. Колкото по-голяма е неговата жестокост и безпощадност, толкова повече хора се боят от него и желаят да се присъединят към него.

Страхът има огромна притегателна сила. По-добре е да се присъединя към страшния враг, защото иначе ще се окажа срещу него – а това съвсем не ми е нужно.

Затова много млади европейци са готови да станат мюсюлмани, за което се искат само три минути. И въпреки, че по този начин човек се задължава да измени радикално целия си живот, той усеща в това светлина, защото вече има цел на живота, която Европа не е могла да му даде. Вместо умираща култура, изгубваща всякаква сила, той получава ясни инструкции и твърди житейски постановки.

Той разбира за какво живее, усеща силата, рамото на съратника, и затова намира в това вкус и готов да го направи. Ислямът черпи своята сила от обединението на хората. Съгласно науката кабала това се нарича клипа (нечиста сила) на дясната линия.

Дясната линия – това е отдаване, тоест мюсюлманите се представят като хора, призоваващи към добри отношения, към духа на единството, обединението и взаимопомощта. Те дават на човека усещане за топлина. В тяхното поведение има вътрешна топлина, и въпреки че е измамна, хората я усещат.

И тя е много привлекателна за младите европейци, усещащи студ в немощната Европа и пълно безразличие към себе си. Всеки от тях се чувства изолиран, сам, нямащ нито цел в живота, нито основа, която е напълно изгубена. И затова той се съгласява да влезе в рамките на исляма, който, независимо от своята твърдост, дава чувство за принадлежност към топлото течение, имащо ясна цел. И това е много привлекателно.

Или това ще увлече европейците в противоположната посока – към нацистки режим, едно от двете. Фашизмът е основан на същия принцип на обединението и ясната цел. Не е важно с цената на какво се постига единство и каква е целта, но това привлича хората.

Следва продължение…

От 428-та беседа за новия живот, 31.08.2014

[146066]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 2

Истината за трите световни религии, Част 2

каббалист Михаэль ЛайтманНачалото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Юдаизмът, съществувал някога на принципа на любовта към ближния като към себе си, не налагал никакъв външен натиск върху човека. Този, който е искал, се е присъединявал към него, а който не е искал, не се е присъединявал.

От историческите документи се вижда, че по време на пророците, 8- 7 в.пр.н.е.,  до самото разрушаване на храма, много представители на народите по света са отивали да се учат при евреите и с това са подсилили юдаизма. Някои от тях са се превърнали във велики мъдреци на еврейския народ и те са били сравнително много, включително и знаменития мъдрец и кабалист Раби Акива.

Юдаизмът не е могъл да се разпространи широко по света, защото такова разпространение е възможно само със сила. Цялото човечество в същността си представлява егоисти, които може да се подкупят с пари или да се завоюват със сила, под заплаха. Едно от двете: или привличане с бонбон, или заплашване с пръчка.

В юдаизма не е имало нито бонбони, нито пръчки. Това учение е пасивно. В него е идвал този, който се е чувствал привлечен от идеята, стремил се е към обединение и любов към ближния.

Става въпрос за юдаизма от времената, когато е създаден основният закон на Тора – любовта към ближния като към самия себе си. Затова юдаизмът не е получил широко разпространение по света и към него са се присъединявали само тези, които са пожелали.

Християнството вече се е държало по различен начин, вярвайки, че целият свят трябва да стане християнски. В повечето случаи при откриване на нови земи, завоюване на държави, установяване на връзки, освен търговски интереси и забогатяване се е преследвала и целта разпространяване на своята религия. Затова църквата в Испания, Португалия, Франция, Англия много е поддържала колониалния поход.

Юдаизмът е действал по друг начин, изобщо не излизал от границите си и приемал всеки, който е пожелал да се присъедини към него без всякакво насилие и подкупи. Този подход се е съхранил в юдаизма и до сега. По традиция, който иска да приеме юдаизма, първо е разубеждаван по всякакъв начин.

Християнството се е разпространявало с много „прогресивни“ методи в сравнение с юдаизма: с мечовете на кръстоносците и с уговарянето от мисионерите, убеждавайки каква прекрасна и велика е тази вяра. Човекът е бил покоряван от богатството на християнските храмове със златните украшения, иконите и разказите за чудеса.

В центъра на всеки европейски град се е строяла църква – най-високата и красива сграда в целия район. Дори днес църквите се отличават от другите постройки, а в миналото те са се строели сред бараки. Затова християнството е било много привлекателно за хората и широко се е разпространило.

Но въпреки разпространяването си, то е започнало да отслабва заради възникналия в него разкол. Започнали са спорове на едно от теченията с другите и от този момент силата му е започнала да угасва. С идването на Ренесанса, а след това с епохата на Просвещението, християнството е започнало да предава позициите си.

Ако до тогава за неверие са обявявали в еретизъм и са вкарвали в затвора или изгаряли на кладата, то преди 300-400г. са престанали да го правят. Днес за нищо такова изобщо не може да става дума. Макар че в Европа и Америка все още да се спазват християнските традиции, това по-скоро е част от културата, а не вяра.

Виждаме, че в наше време вместо юдаизмът и християнството все по-голяма популярност добива исляма. Това е относително млада религия, поставила си за цел да разпространи властта на шериата по целия свят. За нейните адепти не е важно дали това ще се случи днес или след хиляди години. Важното е, че работят над това, считайки тази работа за свещена проповядвайки вярата в Аллах, единствения Бог.

В действителност, от гледна точка на юдаизма, ислямът не се счита за идолопоклонничество, защото предполага вяра в единната висша сила. Само че, за нея разказва не пророк Моше, а пророк Мохамед, друг посланник на Твореца.

Исляма е основан на вярата в една висша сила, освен която няма нищо и която управлява цялото човечество, извисявайки човека. Но през вековете исляма е преминал през големи трансформации.

В днешно време исляма усилва своите позиции, преживявайки такъв активен период, каквито юдаизмът и християнството са преминали в първите две хиляди години от съществуването си.

Разбира се, със съвременните ресурси, средства за връзка, оръжието, с което исляма разполага днес, той може да си позволи много по-голяма експанзия, отколкото християнството преди две хиляди години или юдаизмът, който е съвсем пасивен.

Затова виждаме как ислямът се разпростира все по-широко в много интензивна и застрашаваща форма. Наложи ми се да обсъждам тази тема в академичните и правителствени кръгове в Европа и те признаха пълното си безсилие по този въпрос. Разговарях с кметовете на няколко града на европейски страни и университетски професори, които се оплакваха, че са с вързани ръце.

Европейците са свързани със своите демократични закони и сега са принудени да се отнасят напълно лоялно с ислямският фундаментализъм. Докато мюсюлманите се отнасят към европейците съгласно законите на исляма, който първоначално е бил мек и е прозовавал към любов, съединение, човешки ценности, а съвременният е радикален.

В същото време се получава така, че демократичните принципи пречат на европейските власти да пресекат разпространяването на радикалния ислям като опасно движение, заплашващо да урони стабилността в Европа. На исляма нищо не му пречи да се разпространява. Привържениците му не идват в Европа с цел да убиват хора. Те искат само всички да станат мюсюлмани.

Ако евреите в Израел биха се съгласили да приемат мюсюлманството, да приемат този закон, то в този миг биха станали свои за арабите и по такъв начин биха „разрешили“ арабо-израелския конфликт….

По такъв начин демократичните закони правят Европа напълно открита за мюсюлманите, позволявайки им да се държат така, както си искат. Никой няма право да посегне на свободата и правата им. В същото време, както християните, а още повече евреите, се опасяват да отидат в специалните райони, където е концентрирано мюсюлманското население.

Следва продължение…

От 428- та беседа за новия живот, 31.08.2014

[145622]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 3

Истината за трите световни религии, Част 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо ислямският религиозен фанатизъм толкова се е засилил през последните години? Ислямът започна своето пътуване на Запад и постепенно превзема Европа и САЩ. Днес в Европа има 54 милиона мюсюлмани, като 7 милиона от тях са само във Франция.

Тази тенденция към ислямизация се засилва, но най-лошото е, че се задълбочава в радикални екстремистки движения. В днешна Европа има „мюсюлмански гета“, в които се страхуват да стъпят както полицията, така и обитателите им. В тези места, покрай джамиите, се живее затворен живот, следствие от една законова система, основана на правилата на исляма.

Този феномен се е разраснал до заплашителни размери и постепенно се изплъзва от контрола на държавните органи. Културната война започва в Централна Европа, която до скоро беше пример за свобода, демокрация, равноправие и плурализъм.

Внезапно в нея се появи чуждо тяло – радикалния ислям – което се противопоставя на всичките ѝ основни принципи, връщайки ни обратно в далечното минало по отношение на равноправието на жените и други съвременни постижения.

Датският политик Гийрт Уилдърс, основател на партия „Свобода“, изнесе реч, в която предупреждава за голямата опасност, надвиснала над Европа. Според него се намираме в последната фаза на процеса на ислямизация на Европа, която заплашва не само нейното съществуване, но също и това на САЩ и на цялата западна цивилизация, тъй като води до екстремизъм, насилие и интифада.

Защо радикалният ислямизъм е станал толкова популярен, особено сред младите?

Отговор: Работата е там, че ние сме достигнали последния етап от процеса на човешкото развитие. Човешката цивилизация е възникнала в древен Вавилон и се е развила в две направления: част от хората последвали Авраам, а останалите се разпръснали по целия свят. След това учението на Авраам се превърнало в основа на трите световни религии – юдаизъм, християнство и ислям.

Тези религии са се развивали точно в този ред, една след друга. Юдаизмът се е развил директно от Авраам. Християнството било основано преди около 2000 години, когато се появили първите християнски общности. Ислямът се появил едва през 7-ми век.

С всяка религия се случва едно относително процъфтяване и упадък в съответствие с тези етапи. Юдаизмът процъфтявал в своята истинска форма до разрушаването на Бейт аМигдаш (храма). След неговото разрушаване, евреите пренебрегнали принципа „Обичай ближния като себе си“, който бил в основата на учението на Авраам, затова изпаднали в изгнание. Това изгнание било духовно – изгнание от алтруистичното състояние, падение от братска любов към омраза.

Християнството процъфтявало до средновековието, а след това започнало да запада, да се изменя и да се дели с възникването на протестантското движение.

Ислямът дълго бил в латентност и не се изявил в пълната си сила. Едва напоследък, когато и юдаизма, и християнството станаха толкова отслабени, че престанаха да влияят в оформянето на обществото, ислямът започна да става силен. И действително в Тора е написано, че през последния етап на човешкото развитие ислямът ще придобие голяма сила, както бе написано за Ишмаел (Битие 16:12) „…ръката му ще бъде вдигната против всеки и ръката на всеки ще бъде против неговата…“, което означава, че тази религия ще се издигне над всички.

Юдаизмът процъфтявал в първите 2000 години след излизането на Авраам от древен Вавилон, което означава приблизително до началото на новата ера. През този период той съществувал в своята истинска духовна форма и в пълната си сила. Но след това евреите паднали от своето духовно ниво и започнали да затъват в материални желания. Затова се казва, че са изпаднали в изгнание. Всяко следващо поколение падало по-ниско от предходното.

След спукването на юдаизма започнала християнската вълна. Християнството се развивало като буря, докато не се изчерпало. Днес сме в периода на упадък на християнството, което е загубило предишната си сила. За да бъдеш християнин в Европа от теб не се изисква нищо повече от това да носиш верижка с кръстче около врата си.

На някои места все още има християнски фанатици, но това не са хора, които са били християни от самото начало, а са приели християнството на по-късен етап, като например Южна Америка. За тях християнството е относително нова религия. Тя е съществувала в продължение на 2000 години, но е достигнала до тях чрез мисионери едва преди 500, когато Колумб открил Америка. Затова в Америка все още има посветени християни.

В наши дни ислямът започва наистина да се пробужда. До сега той е бил в инкубационен период. След 2000-летното процъфтяване на юдаизма и 2000-летния цъфтеж на християнството, идва ред на исляма.

Откъс от предаването „Нов живот“, 31.08.2014

[145580]

Истината за трите световни религии Част 2

Истината за трите световни религии Част 3

Висша воля или закон на природата?

Въпрос: Какъв подход е приет в кабала – светски или религиозен?

Отговор: Кабала е наука, която води човека към разкриване на общата сила на природата, която се нарича „Творец”.

В Тора е написано, че в Твореца има желание, но така само се изразява на нашия човешки език. Все едно да кажем, че сякаш земното кълбо, по свое желание ни привлича към себе си, ако скочим – падаме, обратно на земята.

Желанието е сила. Вътре в човека има някакви желания, сили и вътре е природата. Желанието на природата е висше желание, по отношение на човешките желания. Става дума, за действието на система. Науката кабала ни обучава как правилно да се държим, за да съответстваме на природните системи.

Тук няма никаква вяра, а има разкриване на висшата сила, разкриване на желанието, което се нарича разкриване на Твореца. До такова разкриване е задължен да достигне всеки. Подходът на науката кабала обобщава в себе си всички други подходи: научни, религиозни, от всякаква религия и вярване.

Висша сила управлява целия ни живот, понеже ние се намираме вътре в природата. Кабалистичният подход е най-реалният. Кабала ни разказва за реално действащи върху нас закони, които засега просто не забелязваме.

Но кабалистът, изследващ природата, с помощта на инструментите, получени по кабалистичната методика, открива тези висши закони. Той разкрива системата от действащите върху него закони, които стават поле за неговото изследване. Това се нарича разкриване на Твореца – главната задача на човека в този свят. Казано е: „Опознай своя Творец и работи за Него”.

На нас ни е необходимо да познаваме всички закони на природата и да започнем правилно да се държим в съответствие с тях, за да постигнем добър живот.

Кабалистичният подход включва в себе си всички, съществуващи подходи: научни и религиозни. Кабала правилно обединява и организира всички подходи, почиства ги от всякакъв привнесен „прах“, от всички фантазии, предизвикани от неразбирането на хората за самите себе си и за висшата сила, от познатите стереотипи.

Тъй като науката кабала ясно ни разкрива цялото мироздание, скритата природа, Твореца, то вече не ни е нужно сляпо да вярваме, а е необходимо да знаем. Според това знание, ние ще изпълняваме законите на природата и ще живеем добре и правилно. И тогава няма да има никакво противопоставяне между светски и религиозни, защото ние ще почувстваме себе си, принадлежащи към една и съща сила на природата.

Освен това, вече на пътя за разкриване на висшата сила, кабала ни задължава да постигнем обединението и любовта към ближния както към самия себе си.

От 572-та беседа за нов живот, 21.05.2015 г.

[160092]

Медитацията приспива егоизма

laitman_2011-08-23_7208_wВъпрос: Защо в източните методики медитацията е толкова важна?

Отговор: Източната медитиация е много популярна в света. Преди известно време посетих група американци в Северна Каролина, в едно необикновено красиво място в планината Смоки. На тяхно разположение е огромна територия.

Те получават дарения от различни източници, които им позволяват да живеят много скромно, да се хранят, да имат покрив над главата и да медитират през цялото време. До такава степен, че ни помолиха да не минаваме с колата и дори да не минаваме под техните прозорци, за да не им пречим.

Хората седят с часове без ни най-малко движение, човек напълно се потапя в себе си. Въпросът е в това, с какви инструменти той прави анализ? Доколкото разбирам от науката кабала, тези хора потискат егоизма си, т.е. престават да го използват и искат да постигнат пълно спокойствие.

Разбира се, това е егоистично желание, но то се отнася към най-нисшия, към най-малкото ниво на егоизма и затова човек има усещането за свобода от обичайната преса на огромния егоизъм. Медитацията понижава всеки до такова ниво на егоизма, до което е способен да се спусне.

Затова на човек му се струва, че сякаш достига до духовно разкритие. Но това определение за духовния свят се отличава от това, което науката кабала дава. Хората са способни да влагат много сили и време в такава медитация, тъй като тя им дава мощно подхранване на егоизма, дава им усещане за комфорт и напълване.

Тази нелека работа изисква от човека да се отстрани от живота, но тя му обезпечава добра компенсация. Групата, която видях в Северна Каролина, наброяваше стотици хора, мъже и жени. При това в нея действаше забрана за каквито и да е физически отношения между мъжете и жените, сексът беше строго забранен.

Човекът бил длъжен да се издигне над всичко материално и да обезпечи единствено храна за тялото, необходима за неговото съществуване, а всичко останало да посветят на вътрешно съзерцание.

Виждал съм и други такива групи, срещал съм се със суфи в Англия и САЩ. Имал съм срещи с хора, които имат постоянна аудитория от 30 милиона слушатели в Америка.

Абсолютно ми е ясно, какво става по време на медитация: хората дотолкова потискат егоизма си, че той почти престава да се усеща. И тогава в тях възниква чувство, сякаш те се реят във въздуха, над цялата природа. И затова те считат себе си намиращи се вече в духовния свят.

Интересното е, че много вземат за своите упражнеия някои кабалистични символи: например, букви от еврейската азбука, особени думи (мантри), имената на Твореца“АВАЯ“.

Има много църкви , на които дори е гравирано АВАЯ и звездата на Давид. Звездата на Давид е символ на съединението на материята с духа.

Такава медитация се отдава най-вече на индусите, които могат да се изключат от живота до такава степен, че почти престават да дишат. Тялото изпада във вътрешен сън, всички негови системи се потискат дотолкова, че човек може да живее много дни без храна и почти без кислород.

Въпрос: В какъв свят съществува човекът през това време?

Отговор: А той почти не съществува. В тялото му едва вирее живот, обменът на веществата почти се прекратява, затова и на него нищо не му трябва.

Въпрос: Това не се ли счита извисяване над материята?

Отговор:  Това не е духовно извисяване. За извисяването е нужно човек да излезе от властта на тялото, т.е. от желанието да получава егоистично напълване и да достигне до желание за отдаване. Всички източни методики искат да достигнат до там, но не могат, тъй като не притежават сила за издигане на следващата степен.

Те само подтискат жизнената сила в човека, благодарение на което чувстват сякаш са се издигнали над телесния, над материалния живот, над животинското ниво. И макар и да му се струва, че това е едва ли не духовна степен, то науката кабала говори за съвсем друг духовен свят.

От 509 беседа за новия живот, 25.01.2015

[158469]

 

Духовна реанимация

Въпрос: Кабала детайлно описва издигането на човека по степените на постигане, с множество схеми и графики. Но и източните духовни учения също сдържат схеми и графики, защо вие считате кабала единствения научен метод?

Отговор: Източните духовни методики изискват от човека да изпълнява много упражнения със своето физическо тяло. Само кабала предлага на човека своего рода духовна „реанимация“, когато той постоянно нещо чете, изучава.

Това е интензивен процес на работа над себе си в група, където всички се съединяват според принципа: „Помогни на ближния“, достигайки съединение и любов.

Духовното развитие се осъществява в група, където ние практически отменяме себе си един пред друг и се съединяваме. Човек има възможност през цялото време да проверява себе си и да вижда своето напредване, сверявайки с написаното в кабалистичните статии.

Само науката кабала предлага съвършено ясна методика, обясняваща целия процес на напредване, всичките състояния. Така ние строим структура, подобна на строежа на висшия свят, следващите над нас стъпала, на които трябва да се изкачим.

Въпрос: Как се променя отношението на човек към хората, след като вече е усетил светлината?

Отговор: Той вижда, че всички хора се намират вътре в светлината, но те не знаят това, а той го знае. Светлината им въздейства, но те не са готови да я разкрият заради своя непоправен егоизъм. И затова вместо светлина, те усещат тъмнина, беди, страдания.

А човек, поел от светлината любов към хората, желае да се приближи към тях и да им обясни, защо страдат. Той иска да ги приведе до такова състояние, когато те също да обърнат тъмнината в светлина. В края на краищата, той не може да го направи за тях, всеки трябва да направи това поправяне за себе си. И всеки има такава възможност.

От 513-та беседа за новия живот, 29.01.2015

[153908]

Любовта разширява този тесен свят

laitman_2009-07_0229Въпрос: Казахте, че науката кабала е вътрешната част на Тора. Значи ли това, че кабала се отнася към религията?

Отговор: Благодарение на изучаването на кабала, човек променя съвършено своето възприемане на реалността и започва по друг начин да се отнася към привичните за него понятия. Под Тора се разбира използването на силата на вътрешната светлина за своето поправяне и подем над днешното възприемане на реалността.

С това, че човек достига любов към ближния, той извежда себе си от своя тесен и ограничен свят в просторния и вечен, висш свят. Тази методика позволява на човека действително да започне да живее в съвършено нов свят, а не просто психологически да се успокоява. Той преминава от един свят в друг, променяйки своите сетивни органи, рисуващи му цялата картина на света.

От програмата по радио 103FM, 08.02.2015

[154436]

Боговете на нашето време, ч.1

Безсмислено търсене

Въпрос: Всеки от нас, поне веднъж на някакъв етап в живота си, си е задавал въпроси за Бога. Когато настъпи беда, когато ни притиска отчаяние, ние инстинктивно търсим Неговата помощ и се обръщаме към Него. И от друга страна оставаме опустошени, не намирайки контакт с Него.

Някои търсения на Бог дават сила, други виждат в тях проявление на слабост, но така или иначе този въпрос, както и отношението към него, играят ключова роля за човека в частност и за човечеството по-специално.

Според вас съществува ли в нас връзка с Бога? Свързва ли се Той по някакъв начин с нас?

Отговор: Темата е много сложна. Струва ни се, че трябва да бъде проста, интимна, лаконична, но в действителност е точно обратното.

Можем да кажем: „Ако има Бог, той ще ни се покаже. Защо Висшата сила ни ражда и развива, а в същото време отхвърля, отстранява и не показа публично своята загриженост.

Нашият живот ни показва, че ако има Бог, той ни е отхвърлил: „Правете каквото искате”. Това не подхожда на висшата, съвършена Сила. Защо тя да не ни се разкрие и да ни каже как да живеем? Защо не ни обучава в тайните на щастието?

Нали ако тя съществува, всичко в мен произхожда от нея. Въпреки това, имайки възможност да се върна обратно, бих променил всичко в собствения си живот и обкръжение…

Ако Бог очаква от нас правилно да устроим своя живот, в крайна сметка следва да ни обясни какво се разбира под правилно устройство. Да ни обясни каква е целта на живота, за какво живеем в този свят, от къде идваме и отиваме ли някъде? Причината за раждането, причината за смъртта, причината за това, което се случва между нас – всичко това остава без отговор.

Виждаме как нашият свят се спуска все по-ниско, докато хората не се разбират без Бог или го търсят във всички религии и вярвания. От зората на света Той остава скрит зад завесата на невежеството.

Възможно ли е този зов да е безперспективен? Защо ми е да му се отдам? Защо да хабя сили, ако за хиляди години съществуване на човешката цивилизация ние така и не сме се срещнали с Бога? Може да вярваме във всичко, но къде е ясното постижение, проявяващо се в усещане? Къде е реалният контакт – материален или вътрешен, рационален или духовен?

В последно време по подобен начин търсихме извънземни цивилизации. А днес вече не сме уверени, както преди, че тяхното съществуване е реално. Изяснявайки, че на Земята има уникални условия, които е възможно да не съществуват никъде другаде във Вселената – единствен по рода си комплекс от фактори, обезпечаващи нашето съществуване. Идеята е, че ако този набор е бил различен, ние бихме съществували по друг начин. Обаче никъде не намираме никаква друга форма на живот. Още

Боговете на нашето време, ч.2

laitman_2010-12-26_0762_usНа сърцето не можеш да заповядваш

Началото е в постинг Боговете на нашето време, ч.1

В света има много наставници, всеки от които устремява своето паство към божество от един или друг род. Те са навсякъде – в религиите, в различните практики от типа йога, във вярванията на южноамериканските индианци…

Към тях следва да добавим психолозите от различни школи и направления, а също новите концепции, проявяващи се през последните петдесет години.

Но, изследвайки този спектър, видях по мое време, че на сърце ми е друго и не може да се сближи с техните богове.

Струваше ми се, че Бог е необходимо да се « обрисува», да се формира в себе си, а ми предлагаха нещо изкуствено, изискващо от човека спазване на различни външни условия, било то физически действия, словесни „мантри“, танци, особен хранителен режим, особено дишане, особен начин на живот и др. Всичко това се отнася до нашето съществуване в материалния свят и не мога да го приема.

Преминавайки през „много ръце“, така и не повярвах на никого. Почувствах, че това няма да ме напълни. Една-две срещи са достатъчни, за да направя този извод. Отначало откриваш новото и то леко те обърква, подхваща те, увлича те, но последвалия анализ и проверка откриват, че не ти е по сърце.

Наука на науките

В резултат на това, стигнах до науката кабала и веднага почувствах, че тя говори за това, пред което моето сърце капитулира. Тук наистина мога да намеря контакт с Бога, с други думи, с Висшата сила, при това самата тази, която съм търсил.

Науката кабала определя Бога по следния начин: „Няма никой освен Него“, „Добър и Творящ добро“, „Напълващ света“. Той е всичко и човек придобива възможност да Го постигне, съгласно закона за подобие на свойствата, но само при условие, ако се издигне до Неговата природа.

Казано по друг начин, можеш да Го разкриваш само в степента на своето равенство на подобието с Него.

Бях на 33 години, когато открих за себе си науката кабала. Преди се занимавах професионално с научна дейност и видях, че кабалистичната методика съответства на традиционната наука, също на психологията и философията. Кабала обхваща всички сериозни, солидни концепции и постижения на човека в този свят и правилно ги използва.

Като цяло, кабалистичната методика е научна, базира се на емпиричното наблюдение: „Можеш да се ръководиш само от това, което виждаш“, „Което не разкрием, това няма да познаем по име и по дума“.

Тук няма вяра, в общоприетото разбиране на тази дума. Всичко е обусловено от постижението, а постижението е максимално ясно, дълбоко и достоверно знание, което придобивам.

Готовност за промени в себе си

Въпрос: И все пак, може ли да се установи връзка с Бог без методика?

Отговор: Не. Точно обратно, цялата кабалистична методика е предназначена за това, да установи връзка с Него.

Въпрос: Но, нали е казано, че Бог пряко е говорил с Авраам?

Отговор: За да разберем първоизточниците, е необходимо първо да се научи езика, на който са написани. Имам предвид, не иврит, а така наречения „език на клоните“. Човек трябва да промени вътрешните си свойства, своето отношение към живота, към обкръжението. Необходимо е да приема целия свят като средство за промяната в себе си: „Всички са създадени за мен, за да се изменя с тяхната помощ, съобразно Бога“.

И ето тогава, правилно използвайки целия свят, постепенно  уподобявам на Бог своите желания, свойства, устремления и ще вляза в контакт с Него.

И обратно, ако връзката с Него не се базира на вътрешни промени, то тя е мнима, въображаема.

Защото живеем в свят, подчиняващ се на твърди закони. И общият закон на Вселената се нарича „Закон за подобие на свойствата“ – способен съм да възприема всяко нещо, в което и да е, от петте си усещания или извън тях, в „шестото чувство“, само ако то е подобно с нещо на усещаното явление. Аз улавям всичко и всекиго, а този външен фактор ме усеща само в този случай, когато имаме, макар и отчасти обща природа с него.

Но не всички са готови за това. Мнозина биха били готови да разкрият Бог, понеже това ще открие целта за тях и ще измени целия им живот, ще покаже какво е добро и какво е лошо в него. Ще се промени цялата скала с техните приоритети, ще се прояви резултата на техния живот в този свят…

Но кога делото ще достигне реалната равносметка на изискваните усилия за това? Защото 99 процента се завръщат към обикновения живот и едва единици продължават пътя, докато не достигнат подобието на свойствата, разкривайки така Твореца.

Тогава, накрая, аз и Той се оказваме заедно.

Следователно, има Бог. Наистина съществува Висша сила, властваща над всичко. На всеки от нас е предоставила възможност да опознае, да разбере себе си, по пътя на промяна на собствената природа. Програмата за това изменение се нарича “науката кабала“.

От 515-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153972]

Пътят, извеждащ към светлината

laitman_2010-11-09-11_6635Въпрос: Във всички древни духовни учения има понятие „духовно просветление“. Има ли такова понятие в кабала?

Отговор: В кабала има понятие „проблясък“, тоест малка светлина, не разкриваща се напълно. Затова тя се нарича не „светлина“, а „проблясване“ – това не е цялата светлина, а съкратената. Има много ситуации, в които се ползваме от такава съкратена светлина.

Въпрос: Много древни духовни учения разказват, че в течение на поколения е имало хора, които са разкрили светлината и този миг е преобърнал целият им живот. Те преживели това, което обикновените хора не чувстват и станали просветлени хора.

Те са разбрали, че целта на съществуване на човека е да усети тази светлина и че тяхната мисия е да помогне на останалите хора да я разкрият. Те са създали методики, които и до ден днешен съществуват във всички краища на земята. Какво мислите за това, действително ли всички методики водят към светлината?

Отговор: Няма съмнение, че в течение на историята много хора са открили светлината, висшата сила, достигайки различни нива на постижение, дълбочина и висота. Те са ги разкрили благодарение на своя единствен стремеж да обичат хората.

Срещал съм такива хора, принадлежащи на различни култури: евреи, християни, мюсюлмани–софисти, будисти. Обикновено те се държат далеч от простата религия. Всички те говорят за едно и също: че трябва да се обичат хората и посредством тази любов се приближаваш към светенето, към висшата сила.

Нямам предвид различни съвременни мистики, които могат дори да повредят здравето и да нарушат паметта, но всички древни духовни учения говорят за любовта.

Можете да ме попитате защо съм избрал именно кабала? Работата е в това, че намерих в кабала научен метод, позволяващ на всеки да се сдобие с успех. Това е, което го няма в други методики. И затова в крайна сметка, всички ще използват методиката на кабала.

Действително, много пътища водят към Твореца, но има сред тях такъв метод, който е по-древен от всички останали и при това, е научен и пригоден за всички. Той не изисква от човека никакви физически действия. И се потвърждава с хилядолетия опит на неговото използване.

Затова се занимавам с кабала и мисля, че в близко време човечеството ще се възползва от нейната методика, за да излезе от кризата, в която се оказахме и да стигне до светлината.

От513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153861]

Свръхестественото: в плен на неопределеноста

laitman_2011-12-06_2315_wСтрах от неизвестното

Въпрос: От древни времена всички народи и култури „са си имали работа“ със свръхестествени сили. Магията и гадаенето са били част от ежедневни ритуали и особени церемонии.

Тази тема е съпровождала човечеството през цялата му история, приемайки най-различни форми, включително и негативни, като гонения на вещици или проучвателски, като опитите на алхимиците да намерят някакви закономерности в прилагането на тайнствени закони.

И днес немалка част от хората вярват в свръхестествени сили, а друга част е против това, като по този начин все пак проявяват заинтересованост по въпроса.

Филмите също внасят своя дял – да кажем, врязалата се в подсъзнанието на деца и възрастни сага за Хари Потър, който се учи в училище за магове.

Как бихте охарактеризирали това явление, което хората наричат магия?

ОтговорЖивеем в свят, който не познаваме, не разбираме, не чувстваме в пълен обем. Внезапно в него ни се разкриват нови явления, които до сега са били неизвестни. Ние не ги очакваме, не ги предизвикваме осъзнато и дори и да не са страшни, самото поставяне под въздействие на неизвестното ни плаши, тъй като то свидетелства за това, че не ние контролираме околната среда, природата,  в която се намираме.

Виждаме ограничеността си. Не знаем какво ще ни се случи след секунда или утре. Дори животните се намират в по-подходящи условия в сравнение с нас. Те чувстват предварително природните явления, такива като цунами или земетресения и се ориентират свободно в естественото си обкръжение.

В резултат на това те отрано се спасяват от поредното бедствие, а ние се оказваме под неговите удари, като до последно нямаме представа за надигащата се катастрофа. Ние нямаме вътрешна връзка с Природата, ние не чувстваме нейната мощ и дълбочината на причините за случващото се.

Тази неопределеност, характерна само за хората, но не и за неживата, растителна и животинска природа, в крайна сметка ни довежда до страхове и тревоги, до усещането за безпомощност. И разбира се, на хората би им се искало по някакъв начин да компенсират вълненията си, да намерят покой, за да не живеят в постоянен страх.

Илюзия за удовлетвореност

В резултат на това човекът отдавна изпреварвал ежедневните си дела в стремежа си да влезе в контакт със свръхестествените сили, да ги облагороди, да им угоди, да ги подслади, за да не бъдат толкова строги към него. На това поприще човечеството е създало най-богатата умозрителна база.

Всичко е започнало дори много преди античния свят. Древните гърци и римляни са съчинили цяла митология за скритата действителност. Но техните възприятия били все още материалистични в сравнение с християнството, което в своята експанзия използвало Тора, еврейското учение, взаимствайки основно от науката кабала различни термини и названия. „Този свят“, „бъдещ свят“ „рай“, „ад“, „зли сили“ , „бесове“ и пр. – всичко това е залегнало в основата на новия модел на реалността, породил огромна и едва ли не логична картина.

И до днес хората й се доверяват и оперират с познатите ни от кабала понятия така, сякаш те са част от тяхното възприятие. Християнството ги е приело в значително по-голяма степен, отколкото ислямът, и е разнесло по целия свят своите представи за „райската градина“ и „преизподнята“ с всички съпътстващи ги атрибути.

Вследствие на това, религиозните хора вярват в тези сили, в тяхното влияние върху нашия свят, както и в способността ни да укротяваме, уговаряме и да смекчаваме тези сили, за да не ни закачат или за да ни помагат. В западния свят цели канцеларии се занимават с тези въпроси и ние виждаме как в 21 век всевъзможни гуру поучават масите чрез каналите на средствата за масова информация.

Продължението следва…

От 502-а беседа за новия живот, 18.01.2015

[152262]

От другата страна на свръхестественото

 

laitman_9156_1_wpМагьосническа измама

Въпрос: Представата ни за магии и магьосничество широко се разпространила в началото на нашата ера. Не малко хора и днес вярват в тези неща или напълно ги отричат, което също свидетелства за техния интерес към тази тема.

Как науката кабала се отнася към този въпрос? Можем ли с помощта на магиите и магьосничеството да задействаме добрите и положителни сили? Можем ли да направим живота си по-добър чрез тях?

Отговор: Преди всичко, ако не беше науката кабала, то никога не бихме имали съвременните разбирания за това, какво представляват магьосничеството и свръхестествените явления. Те са “взети”, а след това са изменени, от изследванията на кабала, основаващи се на това как да се използват желанията, явяващи се силата на човешката душа.

Мрежовото привличане

А сега по същество. Ние сме взаимосвързани помежду си по неправилен начин. Като цяло, нашата връзка е напълно егоистична. В резултат, злите сили задействат общата система на човешките взаимоотношения: всеки от нас преследва лична изгода и не се грижи за обществото. През цялото време се опитваме да се възползваме от всичко, което ни заобикаля.

Хората не сме виновни, че сме егоисти, защото сме напълно потопени в егоистичната природа.  Виновни сме, че не използваме науката кабала. Евреите трябва да понесем по-голямата част от вината, защото пренебрегваме науката кабала, с нейна помощ бихме могли да изменим мрежата ни от взаимовръзки от зли на добри.

Съгласно кабала, това е положителен начин за използване на “свръхестествени сили”, т.е. изменение на взаимоотношенията между нас от отрицателни на положителни. Ние не можем да ги “преобърнем”, защото говорим за външна по отношение на нас система. Днес, начинът по който сме свързани, ни кара да се отнасяме лошо един с друг.

За да изменим сегашното състояние и за да установим добри взаимоотношения между всички нас, трябва да използваме една особена сила наречена “Висша сила”, “Творец”, “Бог” или “Природа”. Нейното въздействие, което се опитваме да възбудим, в науката кабала се нарича “светлина”.

Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне.” С други думи, егоизмът ни управлява; но въпреки това, можем да се възползваме от система, която поправя взаимоотношенията ни. Силата на светлината се спуска към егоистичната ни структура и я поправя. В резултат, между нас възниква мрежа от добри взаимовръзки.

Именно по този начин трябва да използваме науката кабала и Тора, чиято същност лежи в принципа “обичай ближния както себе си”, т.е. в създаването на благотворни връзки между всички хора.

От Тв предаването “Нов живот”, 503-а беседа, 18.01.2015

[152646]

На брега на океана от мъдрост

dumy_100_wpВиртуални хранилища

Въпрос: В последно време слушаме все повече за начините на комуникация с висшите сили, с информационното поле на Вселената.

Един от съвременните подходи, обещаващи такъв комуникационен канал, се нарича „ченълинг“. По дефиниция, в основата му е заложено понятието за по-висша реалност, с която влизаме във връзка.

Аналогично, може да се даде пример с виртуалното съхраняване на данни тип облак, предоставящо дистанционен достъп до своето съдържание.

Тук се открива богато поле за фантазията, истинска „девствена земя“, която се облагородява пред очите ни. На тази тема, която предизвиква жив интерес, са написани десетки книги. Дали в нея има зрънце истина? Съществуват ли „облаци“ от по-висок порядък? Може ли да се въведе парола и да се влезе в някаква система от общото световно знание?

Отговор: Мястото, в което съществуваме, несъмнено съдържа огромно количество знания. Според степента на своето развитие, се включваме към това „хранилище“, захранваме се оттам и напредваме в живота.

При това, откриваме нещо ново за себе си, за което не сме знаели преди. Но от обективна гледна точка, тези явления не трябва да се наричат нови. Те са съществували в природата от момента на образуване на Вселената или от по-късни етапи на развитие. Не измисляме новости, а постигаме съществуващото.

Ето защо, Нютон е сравнил себе си с дете, играещо на морския бряг, „което от време на време намира, по-гладко камъче или раковина, по-пъстра от другите, в същото време, когато великият океан на истината се разстила пред него неизследван“. Такава е степента на нашите знания за Вселената. Цялата ни наука представлява такива точкови опити за комуникация с океана от мъдрост.

В плен на старите догми

Всъщност, почти нищо не знаем за себе си, не ни е известен механизмът на нашето възприемане на реалността. Разбираме само картината, представяща се пред очите ни, изключително ограничена от нашите сетивни органи.

Този диапазон е толкова ограничен, че даже не можем да си представим друго качествено усещане. Би ни се искало да разширим хоризонта, но според своята природа просто не се нуждаем от „добавки“, както кучето не се нуждае от пети крак.

Зрението, слухът, вкусът , обонянието и осезанието ме ограничават със своята, така изглеждаща достатъчност. Вследствие на това, виждам само трохичка от величествена картина, пронизана от безкрайни честоти и безкрайна информация. Да, и този фрагмент се изкривява от многобройните „завеси“, преди да се очертае в усещането ми.

Всъщност, изобщо не става въпрос за външната действителност. Когато виждам пред себе си дърво, очите ми възприемат не него, а вълните, данните, които преминават в мен чрез електрически и химически „преобразуватели“, докато не се очертаят във вида на тази форма, която се нарича „дърво“. Нямам представа какво се намира отвън, извън мен и изобщо, има ли там нещо или „дървото“ е част от мен.

Темата за комуникация с някакви сили или явления е пълна с въпроси без отговор. Проблемът е в това, че тук няма какво да се изследва, даже да се дискутира, тъй като нямаме възможност да се намираме извън своите сетивни органи.

Ето защо, „ченълинг“ е това, което се нарича „дива територия“, където всеки може да декларира, каквото му хрумне и ничия правота не е доказуема, „по дефиниция“.

В историята има много хора, търсещи канали за връзка с висшите сили. В сравнение с миналите периоди на разцвет, днес тази сфера изглежда доста скромно, но все още носи доход.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153489]

Ангелски разбори

laitman_2014-04-09_6493_wДобрият ангел

Въпрос: Мога ли да си „организирам“ „добър ангел“, който ще ме охранява?

Отговор: Да, ако започнеш да се променяш, прониквайки се с благожелателно отношение към другите. В такъв случай, ти задействаш „добрите ангели“, които ще бъдат около теб и ще ти станат защитна стена.

Въпрос: Мога ли да контактувам с тези „ангели“?

Отговор: Това са твоите собствени сили. Ти ги разкриваш в себе си вместо вродения негатив по отношение на обкръжаващите.

Всеки от нас произлиза от разбит съсъд, от разбиването, от „греха от Дървото на познанието“. Затова във всеки има 613 непоправени желания, насочени единствено към собственото благо. И човек трябва според силите си да поправи тези желания така, че те да бъдат колкото се може по-добри.

Засега не можем да ги разпознаем, да ги изброим, да укажем всяко базово егоистично желание поотделно. Но с помощта на науката кабала можем да се научим на добро, дружелюбно отношение към хората.

Как да попадна в рая

По този начин променям реалността. С други думи, откривам и започвам да усещам, в какъв прекрасен свят живея – направо в рая. Изобщо не трябва да умираш, за да попаднеш там. Това въобще не се отнася към живота или смъртта на моето тяло. За да попадна в райската градина, трябва да си я създам за себе си, и това го може всеки.

Всички свои лоши егоистични сили обръщам в отдаване, или поне да не вредя на ближните. Дори все още да не им давам любов, но даже „позитивният неутралитет“ вече ми позволява да се издигна на стъпалото на райската градина, което в кабала се нарича стъпало на Бина, „желание за милосърдие“ (хафец хесед): на мен не ми е необходимо нищо от никой и на никой не искам да навредя.

Така трансформирам своите лоши „ангели“ в добри. Тъй като съм пълен с желания и мисли, които постоянно изплуват и се сменят. И трябва през цялото време да поддържам в себе си главния стремеж – да ги обръщам от лоши в благи. При това, скалата на доброто и злото се отмерва според моето отношение към ближния.

За да преправя своите лоши „ангели“ в доби, т.е. да преориентирам своите егоистични позиви в полза на другите, трябва да привлека Висшата сила, работейки в особена група от кабалисти, която взаимодейства със светлината. Защото именно тя променя нашите начала от негатив към позитив.

Духовна защитна стена

Въпрос: Можеш ли да управляваш общата система от сили – „мрежата от ангели“?

Отговор: Има такива хора, слушайки които ти попадаш под тяхното влияние и изпитваш предизвиканите от тях отклици. Те са способни да те изплашат или да те задействат по определен начин.

В крайна сметка, така въздействат силите на общата система, където сме взаимосвързани в едно цяло. Именно това позволява на човека да указва въздействие върху другите.

Както учителят в училище влияе на малките ученици, предизвиквайки в тях най-различни чувства, развълнува ги или ги успокоява. Това зависи от разликата в нивото, създаваща психологическо преимущество за едни пред другите. В крайна сметка говорим за материалистическа психология, продължение на която е науката кабала.

Въпрос: Значи, все пак има от какво да се опасявам? Някой е способен да въздейства на тези зли общи системи, които пряко са свързани с мен?

Отговор: Разбира се, в системата има хора, по природа притежаващи по-големи сили. Особено се набиват на очи негативните примери като Хитлер или Сталин. Освен това, някои действително са способни да предсказват бъдещето. Чрез такива хора Висшата сила, силата на светлината привежда в действие общия исторически процес на развитие. Те не действат сами. Още повече, понякога те даже чувстват как ги задействат, без свобода на избора.

А от друга страна, аз мога да се защитя срещу всичко лошо, ако задействам в себе си добрата сила. В такъв случай формирам наоколо „защитна обвивка“. Колкото благо нося на другите, толкова съм защитен. Колкото и наоколо да има „отрова“, ненавист, „мръсотия“ – те няма да достигнат до мен. Защото аз съм се издигнал на нивото „хафец хесед“ и на никой не желая зло, искам само да нося отдаване. Това е и моята „защитна стена“.

От 503-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152674]