Entries in the 'Кабала и другите науки' Category

Поколенията Х, Y и Z, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как външното влияние въздейства на характера на поколението и го формира?

Отговор: Егоизмът на човека е като глина или тесто, от което външното общество може да извае всичко, което иска.

Въпрос: Нима характерът на поколението не зависи от неговия егоизъм?

Отговор: Егоизмът само определя колко податлив е този материал. Преди време са ваяли от глина, след това от мрамор, а по-късно са започнали да използват още по-сложни материали за строителство. Днес повече от всичко се използва пластмасата.

Цялата разлика е в материала, а не какво и как се строи, той определя поколението. Но самият материал, който е подходящ за строителство, идва отвътре, от развиващото се желание за наслаждение.

Въпрос: Старото поколение е създало всички иновации, които не са съществували в света. А следващите поколения влизат в свят, в който вече има всичко. Може би затова младото поколение не се впечатлява много от материалните ценности?

Отговор: Младите хора не се впечатляват от материалните ценности и няма нищо особено, което да се добави в света на материалните ценности. Изглежда, че те няма какво да правят? Но това е подобно на ситуацията, която е била след физиката на Нютон, когато вече всичко е било известно и след него е дошъл Айнщайн, който е открил нови измерения.

Същото е и тук: ние сме създали всякакви видове апарати, но новото поколение има възможност да създаде нови програми за тях, да проникне вътре в материала, вътре в генома, в източника на живота, вътре в мозъка и над него. Те имат още много работа.

Като студент съм работил в областта на медицинската кибернетика, в институт, който се занимаваше с изследване на кръвта и мозъка. Но то беше нищо, в сравнение със съвременните уреди и възможности за изследване. Изследванията отидоха много напред: вътре в клетката, във вътрешността на мозъка, в психологията на човека, отвъд разума, те отиват от другата страна, зад границата на човешкия живот.

Тези изследвания все още се отнасят към материалното, но вече се доближават до границата на духовния свят и ние постепенно губим връзка с материала. Тази информация е от граничната зона, над материята.

Егоизмът на съвременния човек е по-развит и сложен, той е проектиран да възприема най-дълбоките тайни на живота. И за него те изглеждат напълно естествени и обикновени. Човекът вече не се впечатлява от инструментите, които попадат в ръцете му, а търси какво може да постигне с тяхна помощ.

Поколението „бейби-бум“ изгради материалната база, апаратурата. Следващото поколение създаде програми за нея. А най-младото поколение сега ще използва всичко това.

Въпрос: А какво остава да прави следващото поколение? Къде отиваме?

Отговор: Мисля, че следващото поколение ще влезе в реалност, която ще разкрием за сметка на преходното развитие и ще живее в нея. Не него му предстои да разкрие духовния свят. Задачата на бъдещото поколение е да премине от компютрите и изследването на материята към силите. Когато се вглъбим в материала, чрез него ще стигнем до силите, които го управляват. И там ще продължим изследванията си.

Въпрос: От какво ще се впечатляват младите хора след десет години?

Отговор: Струва ми се, че от нищо. Колкото по-младо е поколението, толкова по-трудно е нещо да го докосне. Егоизмът им е толкова тънък, че те не се впечатляват от нищо материално в този свят. Но трябва да разкрият по-високи източници на влияние и вероятно ще се впечатлят от тях. А обикновените неща, които напълват хората: храна, секс, семейство, пари, почести, знания, всичко това вече не е важно за съвременното поколение.

Ясно е, че трябва да се удовлетворяват необходимите потребности на тялото, но извън необходимото младият човек ще иска да бъде в света на управляващата програма, в света на силите, над материята, там, от където се задейства тази материя, в големия компютър на творението, който се нарича „духовен свят“.

От 850 беседа за новия живот, 18.04.2017

[205566]

Защо хората лъжат

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената „бяла лъжа“. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: „Да, това е истина“, – а в следващия момент: „Не, това е лъжа“.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.03.2017

[204351]

Духовните корени на материалните обекти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява „духовният корен“ на обект от нашия свят? Например, ако океанът има духовен корен, къде се намира той и какво е океан?

Отговор: В духовния свят няма „къде“? Океан – това са определени свойства, множество сили, свързани помежду си.

Водата символизира свойството отдаване (Бина), в което се проявяват различни животни (Малхут). Тоест Малхут се издига в Бина и във взаимодействието с нея привнася живот там, заставяйки Бина да се обърне към Кетер и да получи светлина.

Тази светлина се разпространява в Бина, произвеждайки в нея определени действия и се заражда животът: морски, речен – воден. Затова всичко произлиза от Бина, а след това постепенно се спуска в Малхут, тоест от водата, на земната повърхност постепенно излизат всички твари, започват да се размножават, да се обосноват и да живеят на нея.

Това е взаимодействието на Бина и Малхут – това, което изучаваме като Цимцум Бет (Второто съкращение).

Взаимодействието на силите дава такава картина в нашия свят, до такава степен, че намирайки се в духовно постижение човек гледа света и вижда какви сили стоят зад тези обекти, как те го управляват и как неговите определени духовни действия влияят на висшите корени.

Въпрос: Защо в нашия свят има планини, равнини, падини? Какъв е техният духовен корен?

Отговор: Това изучаваме в науката кабала. Всичко произтича от свойствата на две сили: Малхут и Бина или светлината Хохма и светлината Хасадим – свойството получаване и свойството отдаване. Изхождайки от техните взаимни свойства, в нашия свят се проявяват такива проекции.

И не е нужно нищо повече. Свойството отдаване и получаване рисуват помежду си абсолютно цялото множество свойства, характери, обекти на всички нива: неживо, растително, животинско, човешко.

В природата няма нищо повече от тези две противоположни сили: електрон и позитрон, плюс и минус.

От урока на руски език, 14.08.2016

[199992]

Прогнози за 2017. Футуризмът и погледът на кабала

Според предсказанията на футуролозите границата между компютрите и човека ще изчезва все повече и повече. Развитието на технологиите ще позволи в близко бъдеще да се усъвършенстват всички сетивни органи на човека. Вместо очила, той ще има чип в очите, вместо телефон в ръката, чип в ухото и мозъка. Още сега ние използваме средствата на уголемената реалност, които съществено разширяват нашия кръгозор.

Постиженията на медицината ще удължат нашия живот до 200 и повече години, а някои учени допускат, че може да се „лекува“ дори и смъртта.

Могат ли технологиите да се превърнат в инструмент за развитието на човешкия род? Какво ни чака през настъпващата 2017 година?

 

Науката на новото поколение

Автори на статиите са членове на кабалистичната организация Бней Барух и мои дългогодишни ученици.

Професор Е. Елиав, Ph.D., Квантов химик

В. Плинер, Ph.D., химик

Науката на новото поколение

Повечето учени все по-често и по-често стигат до извода, че съвременната наука, а заедно с нея и цялата цивилизация, влизат в период на стагнация и самоунищожение. И в рамките на съществуващите обществени парадигми – морални, потребителски, политико-икономически, религиозно-етични и чисто научни, тази криза е непреодолима.

Ако тази криза е непреодолима в рамките на съществуващите обществени парадигми, то ние трябва да мислим как да излезем от тези рамки. Помните ли твърдението на А. Айнщайн за това, че е невъзможно да се реши проблема на същото ниво, на което той е възникнал? Изследователят трябва да „застане” на по-висока степен, за да има възможност максимално пълно да оцени и изследва някаква материална форма на съществуване на нашата реалност.

Всички неща в нашия свят се делят условно на нежива, растителна, животинска и човешка част. От нашето ниво най-пълно можем да изследваме „най-отдалечената” от нас, неживата част на природата, по-малко пълноценно растителната, още по-малко животинската, и вече остават само трохи за нашата човешка природа. Защо става така?

Защото в нас самите има всички нива на Природата и ние, всъщност, винаги изследваме част от самите себе си. Колкото по-близо до нивото „човек” е изследвания материал (от чисто физическите явления или растителните и животинските, до психиката на човека), с толкова по-малка точност можем да постигнем изследваното.

Затова, за разрешаване на кризисната ситуация е нужно да използваме друга научна парадигма, като абсолютна „свръх-наука”. Тя трябва да описва целия наш свят от по-висока степен.

Някои учени (квантови физици, еволюционни биолози, психолози) започват да предполагат за възможности да се работи на по-високи нива на реалността, които притежават единно универсално съзнание. Това става на основата на измененията на егоистичните връзки между хората и с природата на алтруистични.

Ако си спомним, че новото е добре забравеното старо, то такава концепция има. Тя е задълбочено разработена теоретично и изпробвана експериментално в съответствие с най-строгите научни критерии.

Тази концепция не е нещо повече от „науката кабала”, може би най-древната и в същото време логически последователна, интегрална и универсална наука, включително за съзнанието.

Често тя се почита като „религиозно-мистично”, езотерично течение в юдаизма, претендиращо за разбиране на ролята и целите на Твореца, природата на човека, смисъла на неговото съществуване. Това, че кабала претендира за разбиране на ролята и целите на Природата и Човека е истина, но в нея няма мистично, езотерично и религиозно. (отношенията на кабала и религията е тема на отделна статия).

Кабала, излизаща на авансцената като съвременна наука, произлиза от учението на великия учен кабалист на 16-ти век Ари (1534-1572), от неговата „Лурианска кабала”. Тя е станала основа на новата методология, която с усилията на поколения кабалисти: Баал Шем Тов, Авраам Кук (1865-1935), Йехуда Ашлаг (Баал а-Сулам) (1886-1954), Рабаш (1907-1991) и техния приемник Михаел Лайтман е била изчистена от мистификация и адаптирана към научно възприемане от съвременния човек.

Според кабала, Творецът е единната управляваща сила, която се проявява в нашия свят като Природата. В статията „Същност на науката кабала” Баал Сулам е дал следното определение на тази наука:

„Тази мъдрост представя себе си ни повече, ни по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянните и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване Божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят“.

Изчистена от мистификации и адаптирана към съвременните условия, кабала съдържа пълно и точно описание на цялата йерархична система на нивата на реалността, включваща нашия физически свят, като краен случай на по-висшите светове.

Всички светове (висшия, духовния и нашия материален) се разглеждат в кабала като части на единен организъм, като части на единна Природа, на едно мироздание. То (мирозданието) се създава във висшия свят, който действа като опитен програмист, съставящ алгоритъм на комплексна програма, реализираща се в явленията на нашия свят под действието на т.н природни закони.

Тези закони, сформирани първоначално в информационен вид, се проявяват в нашия свят съгласно причинно-следствени връзки, за които пише Баал Сулам, и се възприемат от индивидуалното съзнание на човека в материална форма на 4-те нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. Тук те, както е написано по-горе, могат да бъдат частично постигнати от човека-експериментатор, който, както и всичко останало, също се явява продукт на материализацията на описаното по-горе външно програмно обезпечаване.

Важно е да отбележим, че петте органа на чувствата, чрез които човек постига реалността, сериозно казано, не са такива. В действителност, вместо петте сетивни органа, ние имаме пет прегради. Ретината на окото, тъпанчето, обонятелния нерв, вкусовите рецептори, покритието на кожата са непроницаеми прегради, които изцяло отделят вътрешния свят на човека от нещо външно.

От тези пет „сензора” информацията постъпва в мозъка на човека във вид на „електрохимични сигнали”. Но тези информационни потоци по никакъв начин обективно не отразяват „картината” на външния свят, който ни обкръжава, защото, строго казано, ние не можем определено да утвърдим, че точно в тъпанчето се чука. Ние не знаем това!

Нашето съзнание извършва анализ на слуховите образи, избирайки от предходния „жизнен опит”, нужната аналогия, чукането на вратата или плача на детето, например. Същата е ситуацията и с другите ни „сетивни органи”, било то ретината на окото, обонятелния нерв или вкусовите рецептори, или клетките на кожата.

Кабала се придържа точно към този строг подход. Ние нямаме развити сетивни органи, способни да постигнат външната реалност. Но ние точно знаем, че тя съществува! Кабалистите, постигнали тази реалност, я наричат висш свят. Именно оттам постъпващите към нас сигнали съзнанието ни интерпретира като променящи се материални образи на „нашата реалност”.

В действителност не човекът постига тайните на Природата, а Природата ни ги разкрива като добър учител, „в нужното време и на нужното място”. Мъдрата Природа разкрива на хората само такива тайни, които те на дадено ниво на развитие са способни да разберат. Така работи т.н. „закон за подобието” или „закон за резонанса”.

И ние досега не можем да усетим висшия духовен свят, защото по свойствата си не сме подобни на това, което се случва там (както котката не може да постигне красотата на произведенията на Бетовен). Но кабала е методика, позволяваща да се развие във всеки човек способността да усети висшия духовен свят.

Зад картините на нашия свят човекът започва също да вижда и духовната реалност, чувствено да познава както самите явления в нашия свят, така и взаимовръзката им един с друг чрез техните духовни корени. С това ново ниво човекът вече може обективно да изследва нашия свят!

При това кабала отговаря с най-строгите критерии на истинската наука: емперичност, последователност и безупречност на логичните построявания, наличие на развит и адекватен понятно-математичен апарат и език, повторяемост на резултатите от експериментите от независими изследователи при условията на изпълнените от тях всички методологични изисквания.

Кабала е щателно коригирана от практичен хилядолетен опит научна методология за построяване на следващото ниво на съзнателната и целенасочена еволюция на човека. Нивото, характеризиращо пълната хармония между човешкото общество и Природата.

Кабалистичното познание на реалността произлиза, в крайна сметка, не от нивото на егоистичното възприемане на света от индивида, а от по-високото алтруистично ниво на човечеството, като единен жив организъм, обладаващ синергични чувства и разум. Тя, в крайна сметка, разрешава изброените по-горе кризи, както в науката, така и в обществото, а също позволява на човека, работейки сякаш от друго измерение, да хармонизира цялата система на мирозданието.

[196944]

Учените очовечават растенията

Въпрос: Учените от Виенския технологичен университет започнали да дават на растенията човешки характеристики. Например, когато растенията заспиват, клоните им се отпускат, ако ги нападат насекоми вредители, то листата им могат да предават информация едно на друго. Между растенията съществува мощна подземна връзка чрез мицела. Дървото предава захари на гъбите, а гъбите предават на корените на дърветата минерали и т.н. Както е написал големият любител на растенията Самюъл Колридж (Samuel Coleridge), всичко живее свой живот, а всички ние сме Един Живот. Може ли науката да стигне до такъв извод?

Отговор: Науката може да стигне до каквото пожелае. Тя доказва, че всичко е взаимосвързано и ако искаме да живеем правилно, трябва да сме съединени помежду си с добри връзки! А къде са хората, които искат да използват всичко това?

Въпрос: Може ли, ръководейки се от научните доказателства да преборим себе си и да станем така взаимосвързани в живота, както растенията?

Отговор: Никъде и никога не съм виждал такова нещо. Всичко, за което се говори в научните изследвания за правилното поведение не се възприема от човечеството! Науката обича да говори красиво, но кой от нас обича да учи? Човечеството не се учи дори от себе си.

Погледнете, войната свърши, а наоколо има толкова страдания! Не е изключена още една война. Всичко говори за това, че никакви страдания не ни учат на нищо. Егоизмът е основата на природата и всичко, което му се привнася отвън не може да го пробие. Тогава, в какво е спасението? На нивото на нашия свят спасение няма.

Така ще продължава до момента, в който в човечеството не се появи група хора, които отгоре ще внесат в този свят висша енергия, осъзнаване, разбиране, светлината на поправянето, защото само светлината ще може да ни обедини. Иначе човечеството ще продължи постепенно да се самоунищожава. Поне някаква малка част от него ще остане, но и тя на нищо няма да се научи. Ще ни спаси само висшата енергия!

Въпрос: По какво тази група се различава от учените?

Отговор: Учените нямат власт над човечеството, а тази група има власт в това да привнесе в нашия свят тази положителна сила, която ще уравновеси егоизма. И тогава, в равновесието между егоизма и втората сила (ще я наречем алтруизъм), в средната линия, светът ще започне да се развива нагоре, към съвършено нови нива на съществуване, осъзнаване, разбиране, взаимодействие между нас.

Това ще бъде съвсем друг свят, в който ще съществуваме не в днешния си вид, а ще се преродим в други същества, тъй като вътрешната ни структура ще се промени и в съответствие с това ще се промени и външния облик.

Въпрос: Кой решава дали е настъпило време за това?

Отговор: Хората, които се занимават с този проблем казват, че времето вече е дошло и се опитват да го направят. Надяваме се, че ще успеят още преди следващата война.

От ТВ програмата « Новини с Михаел Лайтман», 29.05.2016

[187656]

Към Земята се е устремил астероид

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Към Земята се е устремил астероид, който се движи със скорост, която спокойно може да разруши Земята. Според пресмятания на учените той може да достигне Земята между 2175 и 2196 година.

Експертът от НАСА / NASA / Данте Лаурета казал: „Вероятно, ядрено оръжие или „гравитационен трактор“ ще унищожи човечеството в близките 150 години, затова не е необходимо да тичаме да се застраховаме за този астероид“.

Отговор: В никакъв случай не вярвам, че човечеството ще бъде подложено на такава атака, защото съществува план на Природата, според който трябва да достигнем до определено състояние.

Докато не достигнем до пълно подобие с добрата сила на природата и не започнем да виждаме през нея, и нашият свят, който виждаме в егоизма си, постепенно не се разтвори и не изчезне от усещанията ни, и вместо него не се появят други усещания – на добрия, съвършения свят, който наричаме Висш и човечеството не започне да усеща себе си в съвсем друго измерение, в добро вместо в зло, нищо няма да ни се случи.

А астероидите и прочее, са само нещо, което ни се струва в нашите егоистични състояния. Жалко е да хабим време и средства за това.

Това не води до каквито и да е положителни следствия, както и цялото ни развитие, в т.ч. научното, техническото и т.н.

Сега ще преминаваме през състояния на отказване от всичко това, на осъзнаване на злото в цялото ни развитие, включително и в научния и технически прогрес. Говоря това, като човек на науката. Ще усещаме това, като съвършенно ненужни етапи от нашето объркване.

Човечеството е преминало през всички етапи на своето развитие, за да почувства сега това състояние, като осъзнаване на злото в своя егоизъм. Всичко, което сме създали, е създадено от нашия егоизъм и затова ще престанем да го използваме. В резултат на духовното ни развитие, всичко, което сме създали на тази Земя просто ще се изпраи.

Въпрос: От какво може да загине Земята и човечеството? Може ли да се случи такова нещо?

Отговор: Не. В никакъв случай!

Ще започнем да виждаме друг свят само в резултат на поправяне на нашата природа от егоистична на алтруистична.
Светът ще стане наистина друг – добър, съвършен, свързан между всички свои части и затова с него няма да имаме каквито и да е проблеми. Той просто ще изчезне в този вид, в който го чувстваме сега.

Ще престанем да чувстваме и себе си такива, каквито се чувстваме сега и ще започнем да чувстваме само вътрешните си свойства. А външните свойства постепенно ще се анулират, сякаш ще се изпарят, доколкото нашите егоистични свойства ще преминат в алтруистични. Ние няма да чувстваме всичко това.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.08.2016

[192022]

Кой управлява мозъка?

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Неврохирургът Арнолд Смеянович, занимаващ се с изследване на главния мозък, в едно от интервютата казал: „Аз виждам пред себе си вещество, чиито клетки са изпълнени с такъв обем знания, че ми се иска подобно на Нютон да сваля шапка пред всеки негов изследовател.

Не е ясно как „работи“ той. При всеки един сигнал от нерва, от ухото или очите в него се създава „картинка“. Но как в крайна сметка човек разбира, че това е маймуна, а това свещник, а това е той самият? Ясно е, че мозъкът е много по-мощен от който и да е суперкомпютър. Най-удивителното е, че съзнанието няма място в тялото, а връзката на мозъка и мислите е изобщо дремеща тайна. Вероятно Творецът е този, който я владее.

Отговор: Днес учените вече не се страхуват да говорят за понятието „Творец“, потвърждавайки по този начин, че то е над нашето разбиране, осъзнаване, моделиране.

Тоест те разбират, че в съответствие с определени действия се възбуждат определени области на мозъка и между тях възниква особен тип конфигурационна сложна връзка. А какво следва по-нататък? Те не знаят.

Ето тук кутийка, там кутийка, между тях протича някаква връзка и още някъде нещо, а каква е същността на това е непонятна! Непонятно е какво се случва вътре! Що за мисъл е, която по такъв начин се отпечатва в човека и му дава усещане за съществуване в някакъв обем.

Тя рисува на човека някаква картина, която въздейства върху него, подрежда се в нещо, а той въздейства върху нея и се извършва обработка на информацията. Къде е всичко това? А това го няма в мозъка.

В действителност има един огромен „мозък“, бих го нарекъл силово поле, в което съществува абсолютно всичко! Той се нарича Творец. А ние сме включени към това поле и се намираме постоянно в него: в повече или в по-малко активна степен.

Трябва просто да се опитаме да не ограничаваме сивото вещество или някакви негови малки детайли, а да разберем, че няма нищо освен това поле. За съжаление ние не го възприемаме в пълен обем, не виждаме как всичко е взаимносвързано в едно единно цяло, истинската картина на мирозданието ни се изплъзва. Затова ни се струва, че всичко е непонятно как и откъде.

Но именно разкритието, че свойствата на мозъка са безкрайни и той е само контактна част, биологичен, духовен супер компютър, ще ни доведе до приемането на факта, че в действителност се намираме вътре в Твореца (да наречем това поле Творец). Задача на човечеството е да разкрие нашата комуникация с Него.

Реплика: Нобеловият лауреат по физика и медицина Джон Еклс казва, че ‚мозъкът не произвежда мисли, а само ги възприема отвън. Къде се раждат теориите, хипотезите, откритията – засега не е известно на физиолозите. Аз също мисля, че мозъкът е същество в съществото, тайна скрита със седем печата“.

Отговор: Всичко това е вярно. Така че, трябва да се изучава науката кабала!

Реплика: Великият руски хирург Пирогов е писал: „Мозъкът на отделния човек служи като мисловен орган за световната мисъл. Трябва да признаем, че освен мозъчната мисъл съществува и друга, висша, световна мисъл“.

Отговор: Да. Естествено. Затова всички ние сме свързани чрез т.нар. мозък. Но това вече не е мозък, а душа.

Реплика: Апропо, за душата. Когато попитали академик Смеянович: „Къде е мястото на душата: в главния мозък, в гръбначния мозък, в сърцето?“, той отговорил „Струва ми се, че за тази субстанция не е нужно място. Ако я има, то цялото тяло е неин стопанин“.

Отговор: Не, душата е огромно силово поле, поле на Висшия разум, в което ние съществуваме.

Въпрос: Не трябва ли да кажем къде е нейното място?

Отговор: Първо, във Висшия свят няма място, пространство, движение. Второ, няма ги нашите тела. Това е илюзия, която се рисува в нас. Книгата Зоар и науката кабала открито говорят, че си представяме себе си и нашия свят в много ограничени обеми и форми, които в действителност не съществуват – това е илюзия.

Въпрос: Ще успеят ли академиците да достигнат до това?

Отговор: Не. Умозрително, по някакъв начин те ще се досещат, но научно няма да могат. За това е необходимо да притежават друг начин на виждане.

Постепенно, те ще достигнат до науката кабала, ще отхвърлят своите „сиви вещества“ настрани и ще започнат да постигат света чрез желание за отдаване, желание за получаване.

Сега принципът за постигане на света в тях се извършва чрез разума, а трябва да става чрез едно единно желание, и според степента на включване в което човек започва да постига истинския свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.07.2016

[189955]

Когато науката е безсилна, отговаря кабала!

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Защо съществува Вселената? Появяването ни във Вселената е много странно събитие. Суетата на ежедневието ни заставя да приемаме съществуването си като себе разбиращо се. Защо изобщо нещо съществува? Защо точно такива са законите на природата?

Философите са достигнали до антропния принцип, според който нашата конкретна Вселена се проявява по такъв начин заради нашето присъствие в нея в качеството на наблюдатели.

Отговор: Причината за цялото съществуване е мисълта, тя е първична и ражда материята, желанието за напълване на себе си. Предава на това желание, на материята, своите свойства – от какво материята, желанието се устремява да стане подобно на мисълта, на своя Творец.

Реална ли е нашата Вселена? Откъде да знаем, че виждаме наоколо настоящето, а не велика илюзия, създадена от някоя невидима сила? А възможно ли е да сме продукт на преднамерена симулация, а нашата цивилизация да е илюзия, а ние да не сме тези, за каквито се смятаме? Какво се смята за „реално”?

Отговор: Усещаното се проявява в нашите усещания, в нас, и няма никаква възможност да открием какво се намира извън нас. Кабала развива в човека възможността да усеща извън себе си, „вяра над знанието” – и с това дава възможност да се отговори на всички въпроси.

Имаме ли свобода на волята? Управляват ли се действията ни или взимаме решения по собствена воля? Неврохирургията показва, че мозъкът взима решенията преди да сме ги обмислили. Квантовата механика предполага, че живеем във вселена на вероятностите и всеки детерминизъм е невъзможен по принцип.

Отговор: Има свобода на волята да се изследва предназначения за нас път на развитие и да го следваме принудително или осъзнато. Виж статията на Баал а-Сулам „Свобода на волята”.

Съществува ли Бог? Ние не можем да разберем дали съществува Бог или не. Не познаваме вътрешната работа на Вселената, за да правим грандиозни изявления за природата на реалността и за това, не се ли крие зад кулисите висшата сила.

Отговор: Творецът трябва да се разкрие, само така се решава този проблем! Методиката за разкриване на Твореца се нарича Кабала.

Има ли живот след смъртта? Не можем да попитаме мъртвите, остава ни само да гадаем. Материалистите предполагат, че няма живот след смъртта, но е невъзможно това да се уточни по научен път .

Отговор: Биологичният живот се ражда, живее и умира. Вечно е желанието, което бидейки свързано с „биологичното тяло”, трябва да премине етапите на растежа. Нарастването на желанието се извършва с привличането на създалата го сила, Твореца.

Може ли нещо да се възприема обективно? Обкръжаващата среда може да ни наблюдава само през филтъра на нашите чувства и размислите в умовете ни. Всичко усетено е преминало през многослойния филтър на физиологичните и когнитивни процеси. Възприемането на света е субективно.

Единственият начин това да се провери е по някакъв начин света да се види през съзнанието на друг човек. Вселената може да се наблюдава само чрез мозъка и да се интерпретира само субективно.

Отговор: Кабала развива в нас извън телесни органи за усещания, с помощта на които разкриваме истински съществуващата реалност – висшия свят и неговата причина – Твореца. Усилията за обединението в групата предизвикват светлината на поправянето, ОМ, и развиват в човека орган на възприемането извън неговия егоистичен субективен филтър. И това се нарича разкриване на Твореца и висшия свят.

Коя е най-добрата система на ценностите? Никога няма да можем да държим точната граница между „добрите” и „лошите” постъпки. Животът е много по-сложен, отколкото би могла да предположи универсалната система на моралните или абсолютни ценности. Нашите възгледи за лошо и добро се променят.

Отговор: Ние нямаме истински стандарти, и само разкриването на истината извън нас, свойството отдаване и любов, ще ни дадат възможност да измерим себе си спрямо него и да насочваме себе си, своя егоизъм, на любов към творенията.

Какво представляват цифрите? Цифрите ни помагат да си обясним Вселената. Те реални обекти ли са или само описват отношенията, които са присъщи на всички структури?

Отговор: Цифрите са езика за описването на отношенията на две свойства, Твореца и творението, отдаването и получаването. Раждат се от връзката между тях и се измерват от отношенията. Те са езикът за описване на отношенията на Твореца и творенията.

[188162]

Карл Юнг за главната опасност

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: На яве излезе едно от последните интервюта на психоаналитика Карл Юнг, в което му задават въпроса: „През 30-те години Вие предсказахте, че ще има Втората световна война. Сега можете ли да кажете, че идва Трета световна война?“ Карл Юнг отговорил, че „не вижда нервни признаци за това“.

По-нататък той казал: „Повече се нуждаем от психологията, от разбирането на човешката природа, защото единствената съществуваща опасност  е самият човек. Той е голямата опасност. А за съжаление не осъзнаваме това. Ние нищо не знаем за човека, знаем нищожно малко. Трябва да изучаваме психиката на човека, защото ние сме източникът на възможното идващо зло“.

Отговор: Психиката на човека е източникът на всичко, което ни очаква в бъдеще. Сигурен съм, че както по-рано сме преминали от механични машини към електрически, от електрически машини към компютърни, сега ще преминем от компютърни системи към 3D-технологии и постепенно ще се убедим, че всичко това въобще не е нещо, с което трябва да се занимаваме.

Всичко това е външно, грубо. Трябва да се занимаваме с нашата система, с  човека вътре в себе си.

Вътре в нас се намира цялата тайна на природата. Светът се постига и се рисува вътре в човек.

Виждаме това също и от много изследвания, провеждани в частност с космонавти. В материалите на изследванията са предоставени огромно количество интересни данни за промяната на човешката психика в космоса, при възвръщането на Земята и т.н., които нямат никаква научна обосновка.

Постепенно се натрупват сериозни сведения за това, как човекът в други условия получава напълно различно зрение, друг слух, той вижда на разстояние 300 км пясъчник, в който играят деца, или внезапно чува това, което мисли намиращият се до него приятел. Затова трябва да изучим човека, вътре в когото се намира цялата тайна на природата.

Движението по посока на ниските нива на природата – животинско, растително, неживо , е неестествено движение на развитието на науката. Науката трябва да се развива по-високо! А по-високо от човека е само неговата психика. Това е постижение на самия човек. Именно от неговата психика, психология е и изходът на следващото ниво.

Кабала  е висша психология. Тя разяснява от какви нива на познание се състои човекът, какви нива на познание все още трябва да се развият в него и как именно чрез тези нива да се издигнем от усещането на този свят, който виждаме и строим в себе си, до усещането на Висшия свят, който също трябва да построим в себе си. В това е целият проблем.

И войната тук няма място. Да вдигаме шум с оръжия, танкове и самолети?! Всичко това са играчки за деца. Трябва да престанем с тях, защото човечеството трябва да се устреми вече към нещо по-развито, по-необходимо.

Аз все пак се надявам, че ще има пробив в правилното направление и ще престанем да мислим за Трета световна война. Така или иначе войната нищо не решава, както и кризата.

Затова нека да се заемем с най-висшето, с което можем да се занимаваме , с човешката психика.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 12.04.2016

[181673]

Реалността на Вселената

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Група известни американски учени се събрали в „Американския музей по естествена история“ в Ню Йорк за обсъждане на теми, които звучат доста фантастично.

В частности там се говорило, че нашата Вселена ни се струва реална, но в последните години все по-голям брой учени започват да задават въпроса, не се ли явява обкръжаващия ни свят само резултат от сложна симулация. Не сме ли ние и всичко около нас просто точки в данните на някаква космическа холограма.

Отговор: Нашият свят не е холограма, а особена система от сили, която по такъв начин се представя пред нас и се изобразява на съществуващия в нас екран.

Извън мен няма свят и всичко, което виждам наоколо, се намира в мен: и ти, и всички останали. Получава се, че играя с някакви образи, които сякаш съществуват извън мен.

Всъщност, извън мен има само едно свойство – свойството на пълната любов и отдаване, което се нарича „Творец“. Кабалистите описват това много просто, като даденост.

А ако попиташ: „А аз?“ – А ти чувстваш същото относително себе си, както и всеки.

Така че, съществуваш ли? – Относително мен съществуваш ти, относително теб съществувам аз. Много ни е трудно да разберем това. Още дълго ще плуваме в своето въображение. Но нищо не се получава докато не влезем в правилната картина на света и тогава ще видим всичко това.

В кабала е казано: „Това, което ще ви се разкрие, ще се разкрие на вас и на никой друг. И само така ще бъде“.

Въпрос: Тоест науката няма да разкрие това?

Отговор: Невъзможно. Ние засега нямаме съответните свойства, за да определим правилно и да си представим истинското мироздание.

Може да се каже, че това е „матрица“, вътре в която живеем. И това не е фантастика. Живеем в система от сили, рисуваща в нас, на нашия вътрешен екран, различни изображения, които всъщност не съществуват. Както на екрана на телевизора електрическите сигнали рисуват всевъзможни изображения, така и става вътре в нас.

Учените ще стигнат до това, че всички техни предположения са без доказателства и нищо няма да дадат на човека. Във всеки случай, науката се ограничава с това, че тя постига всичко в нашите пет земни, материални сетивни органи.

Длъжни сме да се повдигнем над тях, да придобием нов сетивен орган, позволяващ ни да излезем „извън себе си“. И тогава започваме да усещаме истинското мироздание, не възмутено от нашите егоистични свойства.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 07.04.2016

[181524]

Цялата еволюция е развитие на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кабала утвърждава, че нашият свят се е образувал в резултата на това, че световете са се спуснали от света на Безкрайността по 125- те стъпала. Кога се е случило от гледна точка на времето?

Отговор: За време може да се говори само започвайки с момента на създаване на нашата Вселена, а до тогава време не е имало. Това се потвърждава от последните открития на квантовата физика. Нашият свят е възникнал преди около 14 милиарда години. До този момент времето не е съществувало, в духовното няма време.

Започвайки от големия взрив, върви развитието на нашия егоизъм. Елементарните частици са започнали да се свързват в атоми за сметка на своя егоизъм, желанието да съществуват, да приближат към себе си полезното и да отделят вредното. Тази сила накарала атомите да се свържат в молекули, в кристали, минерали. Така е започнала да се формира Вселената.

Десет милиарда години Вселената се е развивала на неживо ниво, докато в нея не е започнало да се формира земното кълбо от газовия облак. То продължило неживото си развитие, докато преди милиард години на повърхността на земята не са възникнали първите примитивни форми на живот — начало на растителния свят.

След растителния свят е възникнал животинския, а след това човека. Цялата тази еволюция се е движела за сметка на вътрешната сила, скриваща се във всяко създание — неговият егоизъм.

„Егоизмът“ на веществото се определя от неговата валентност и сложността на строежа на атома. Има такива слабо егоистични вещества като кислорода, водорода. Техните атоми са много прости. А има вещества, атомите, на които са много сложни и са свързани с голям брой елементи: електрони, протони, неутрони.

В края на периодичната таблица на елементите има дори такива вещества, които започват да излъчват от себе си енергия и затова се наричат радиоактивни. Това вече е развитие до стъпалото на връзката с обкръжаващия свят, приближаващо ги към растително стъпало. Растението е основано на активното взаимодействие с обкръжаваща среда.

Тоест, ние виждаме, че съществува определен процес, придвижващ еволюциятата и водещ материята от неживото към растителното стъпало. Междинни форми между неживото и растителното са коралите, „живите“ камъни.

И в еволюцията между животното и човека има междина форма — маймуната. Кабала е наука, която се основава на откритията на хората, и няма никакво отношение към религията.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016
[180504]

Обективно възприемане на света

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените направиха поредното откритие: всички обекти- от автомобили, птици, човешки лица до буквите на азбуката изглеждат съвършено различно в очите на хората, запознати с тях, в сравнение с тези, които току що са ги видели.

Отговор: Науката кабала се отличава от другите науки с това, че веднага показва на човека света на следващото ниво и затова всичките днешни и бъдещи изследвания, които за егоизма винаги се явяват като някакви открития и новини, в кабала не се смятат за новини и открития.

Кабала веднага ни дава егоистична и едновременно над егоистична основа на възприятието, и затова всичко, което съществува на тези две нива и помежду им, човек, изучаващ кабала започва да възприема абсолютно правилно.

Светът не притежава свое лице, своя форма, изглед, затова мярката на възприятието зависи само от човека — доколкото той се поставя в абсолютно обективно състояние, тоест, се издига над всичките си усещания.

Защото всичко, което усещаме ние усещаме в своите желания, свойства, чувства. Ако нашите свойства се променят, бихме виждали дърветата, небето, птиците, земята, хората и всичко обкръжаващо ни не такива, каквито ни се представят сега. Това зависи от нашите вътрешни свойства.

Да речем, ако при нас дойде човек от друга планета, то той би възприел всичко съществуващо на Земята съвсем различно, отколкото ние виждаме в своите свойства.

Затова не може да се каже, че светът притежава някакви определени обективни, независими от нас форми, видове, свойства, закони. Всичко това се разкрива и съществува само относно самия човек.

Нека да се запознаем с обектите, със света по-дълбоко: какво представляват сами по себе си! И тогава ще открием, че спираме да виждаме нашия свят, а вместо него започваме да виждаме висшия, духовен свят: силите, взаимовръзките, вътрешните свойства, които се рисуват в нас като обикновени материални обекти.

А ако проникнем по-дълбоко, ще спрем да виждаме материалните обекти, няма ги. Ние ще видим само свойства, а не материални тела.

Например, човекът е женен вече почти 40 години. За тези години той е свикнал да вижда вместо своята жена някакъв образ. И тя по същия начин го възприема-  като образ, който се получава от изучаването на човека, неговите свойства, взаимни отношения и всичко останало. Както се казва, хората свикват, не забелязват някакви неща един в друг и т.н.

Донякъде може да се уподоби с това, какво би се случило с нас, ако бихме започнали да изучаваме свойствата на Висшия свят. Ние просто щяхме да виждаме него вместо нашия свят.

Както жената вижда своя мъж съвсем не такъв, както би го видял страничния човек, защото за нея той е някакъв образ — по-вътрешен, отколкото външен. Така и ние бихме видели вътрешния образ на нашия свят, който се нарича „Висш свят“. Ние бихме видели сили, свойства, а не външните обвивки, които ни рисуват нашите пет сетивни органа.

Всеки един от нас може да го направи. Трябва само да изучаваш Висшия свят, и тогава в теб ще се появят адекватни на него вътрешни свойства. Ти ще започнеш да го усещаш такъв, какъвто е всъщност. А нашият образен свят на обекти ще изчезне.

Въпрос: Значи, ако на плоскостта на този свят аз виждам маса, стена, Вас и така нататък, то издигайки се над плоскостта, ще видя сили?

Отговор: Да. Сили, рисуващи в теб такива обекти, които всъщност не съществуват.

От ТВ предаване „Новини с Михаел Лайтман „10.03.2016

[179253]

Програмата на живота, част 5

каббалист Михаэль ЛайтманБягане с препятствия

Въпрос: В бъдеще, новите технологични открития ще подобрят нашите органи за възприятие. Вместо очила ще носим чип, имплантиран в очите, а вместо телефон – чип в ухото или мозъка. Този процес ще доведе ли до напредък за човешкия род?

Отговор: Хората не се развиват по този начин. Вместо напредък, това ще даде възможност на другите да ни контролират. Ако в мозъка ни е имплантиран компютър или мобилен телефон, би било възможно някой да се свърже с нас и да ни прожектира филм, който да замести реалността. И така, през остатъка от живота си да лежим в леглото, мислейки, че пътешестваме по света.

А как можем да бъдем сигурни, дори и без да имаме чип, имплантиран в мозъка, че нашият свят днес не е халюцинация? Живеем в матрица, в програма. Човешкият напредък е възможен, не с помощта на високи технологии, но само в резултат на вътрешно развитие. С помощта на науката кабала ние се научаваме да възприемаме ново ниво, висшия свят, който е съвършен и вечен.

Кабала развива в нас нов орган за възприятие – любов към ближния. Чрез него ние постепенно започваме да усещаме един нов свят. Трябва само да преодолеем една психологическа бариера. И тя е възможна за преодоляване, тъй като не е стена, а само малко препятствие, като при бягането с препятствия. Заедно можем да прескочим тази психологическа бариера и да започнем да усещаме нова реалност.

Когато го направим, ще открием, че всичко зависи от нашето отношение. Ако отношението ни към другите се влоши, ще се върнем обратно към нивото на този свят, т.е. ще паднем от горното измерение. Обаче ако поправим отношението си към другите, отново ще се издигнем на нивото на висшия свят.

От предаването „Нов живот“ по KabTV 9/8/15

[167633]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 4

Тайната за здравето на обществения организъм

каббалист Михаэль ЛайтманМнение на учените: На челно място в търсене на помощ от пациентите в Европа са състоянията на: тревога, паническа атака, неувереност и страх за бъдещето. Финансовата осигуровка не защитава от проблеми, свързани с разрушаването на общочовешките ценности.

Глобалните изменения водят към  промяна на съзнанието и поведението на човека. Социално-политически травмираният човек счита, че способността да не предизвикваме агресия е главно условие за оцеляване.

Травмираният човек се опитва да скрие емоциите си. Той смята, че само пълната непроницаемост ще му обезпечи спокойствие, безопасност и успех.

Но подобна тактика на поведение е безполезна във времето на глобализацията: човек все едно определя по интернет сайтовете кръга от познати, на кого да звъни, какви са насоките за напредък – той живее в „стъклен дом“.

Страхът се ограничава единствено от едно – от смисъла на живота, а главният смисъл на живота е любовта. Съществува пряка зависимост между жизнените сили, смисъла на живота, целите и ценностите на човека. Решението на психологическите въпроси е в същата тази плоскост.

Многочислените проблеми на планетата ни показват, че е нужна принципно друга платформа, друг поглед на живота и подхода в психологията.

Така, както всички телесни болести са проява на нарушена обмяна на веществата, така и всички социални проблеми, психични заболявания са следствие от нарушаване на здравословните взаимоотношенията между хората. За това трябва да се даде точно определение на духовността.

Работата на психотерапевтите трябва да бъде именно на основата на възстановяване на правилните отношения и жизнени ценности.

Духовността е състояние на вътрешно единение на човека с обкръжаващия свят, усещане и разбиране на взаимовръзката между всички сътворени същества, като деца и частички на Всевишния, на Единния, на Цялостния. Духовността дава състояние на щастие.

Когато тази хармония е нарушена, тогава възникват множество проблеми и болести. Душевното здраве е основа за физическо, психологическо и социално здраве.

Чувството за вътрешно единение един с друг е все по-малко – затова хората станаха по-нещастни, макар и материално да са по-обезпечени. Общественият организъм заболява, когато здравите отношения между хората се рушат.

Може да се сравни с това, ако черният дроб, бъбреците, стомахът престанат да си сътрудничат един с друг. И обратно: обществото става здраво и силно, когато нивото на духовността е високо – когато всеки се грижи за интересите на другите, както за своите собствени интереси.

С всяка изминала година все повече учени достигат до заключението, че светът, който ни обкръжава е основан на холографски принцип. Холографският  принцип на Вселената означава, че всяка част от мирозданието във всеки един момент от времето съдържа в себе си пълна информация за всичко съществуващо.

Учените са установили, че всяка клетка от организма във всеки един момент от времето притежава ПЪЛНА информация за целия организъм – благодарение на което от всяка една клетка може да се развие целия организъм.

И точно такава връзка съществува между всичко съществуващо, между всички хора и животни. Ние сме части от Живо Единство, макар че с физическото си зрение да смятаме, че сме отделени един от друг.

Резултатите от изследването на множество съвременни учени сочат, че всички ние сме неотменни частици от единна, енергоинформационна система, която най-правилно би било да наричаме Бог.

Същността на всички религии, на всички духовни учения се заключават в това, да се трансформира егоцентризма (користта) в любов. Егоцентризмът (егоизма, користта) – е грижа за своето благополучие . Любовта е грижа за благополучието на другите.

Ние сме части от живо Единство, ние всички сме свързани един с друг като части на Единен Организъм, наречен Бог, макар с физическото зрение да възприемаме хората отделени. Причинявайки страдания на другите, ние косвено причиняваме страдания на себе си – като част от тяло, която причинявайки вреда на другите части, вреди на себе си.

Духът на потребителството е заболяване на душата. Заболяване  на социума. Здравите хора намират щастие в служба на другите. Потребителското общество е общество на нещастни хора. Организмът се разрушава когато се руши обмяната на веществата в организма. Обмяната на веществата в обществения организъм е всъщност отношението между хората.

Защо социализмът пропадна? Защото там беше забранен Бог. Хората могат без особена трудност да съхранят човешките отношения помежду си дотогава, докато те макар и само теоретично знаят, че са вечни, че те са душа, а не тяло.

Дори и да не посвещават сериозно себе си на Всевишния, достатъчно е ако на това се посвещават само няколко члена на семейството – например най-възрастните. Но в тях има знание за своето предназначение и за Бог. Социализмът е добро нещо. Но само, ако има Бог в него. Сега трябва да се върнем към това.

Клетката на тялото се свързва с организма не непосредствено, а чрез тези клетки, които ни обкръжават.

Реплика: Мислещият човек достига самостоятелно до същите тези изводи, за които кабала говори вече хиляди години. Но не му е разкрита методиката за поправяне на човека, а само това, в какво се състои неговата порочност и желателно поправяне.

Защото поправянето се извършва чрез висшата светлина ОМ, която владеят само тези, които изучават кабала. Тези които не се занимават с кабала, не са в състояние да разберат принципа на работа на ОМ, защото самото поправяне трябва да се случи първо на методиста.

[170840]

Да живeеш и да се наслаждаваш, част 2

Духовна антиматерия

Въпрос: Какво лошо има в стремежът на всеки да получи по-голямо наслаждение? Защо в нашия свят това носи толкова много проблеми и страдания?

Отговор: Проблемът е в това, че се наслаждаваме за сметка на другите. Когато се наслаждавам, аз откъсвам от насладата на другите, крада от тях, ограничавам ги. Това е причината за войната между хората.

Освен това сме създадени със зла, егоистична природа и искаме да се наслаждаваме именно на това, че имаме повече от другите. Наслаждението за сметка на другите е много голямо удоволствие.

Достатъчно е да погледнем как се държим на пътя, засичаме се един друг и не се пропускаме. Наистина ли всеки толкова закъснява, че допълнителната минута е решаваща за живота му? Съвсем не, просто получаваме наслаждение от това, че шофираме пред всички. Това е нашето зло начало.

В самия стремеж за наслаждение няма нищо лошо, той е характерен за всяко животно. Но човек иска да се наслади именно за сметка на другите, да се издигне над тях, да ги притисне и това разрушава нашето общество. Затова светът е в такава криза.

Въпрос: Но има много хора, които даряват в полза на обществото.

Отговор: Те също действат от желанието си за наслаждение. Всъщност никой не мисли за другите, самите те просто не разбират истинския мотив за своите действия.

Ако отнемете от хуманистите наслаждението, което получават, помагайки на ближния, те няма да могат да направят никакво действие. Ако майката изведнъж спре да усеща удоволствие от бебето, то ще умре от глад.

Целият материален свят работи само на този единствен принцип. Но има още един свят, наречен духовен, който не се усеща от нас и работи на друг принцип – отдаване, а не получаване. Духовното е основано на даването на наслаждение, а не на получаването. Това е антиматерия, „обратен“ свят.

Духовният свят съществува, дори обикновената наука открива някои гранични явления, но ние не можем да ги уловим с помощта на нашите уреди. Въпреки това, човек може да достигне до усещането за висшия свят, на антиматерията и точно с това се занимава науката кабала.

Чрез специални упражнения можем да трансформираме нашия материал в нов – в желание за отдаване, вместо желание за получаване. И тогава ще можем да се наслаждаваме на отдаването, а не на получаването.

От програмата на радиостанция 103FM, 29.11.2015

[171341]

Други постинги на тази тема:

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.3

Различията между езиците са обусловени от климата и ландшафта

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване: Народите се развиват при различни условия, като едновременно с това се развиват и езиците им. Характеристиките на езика зависят от околната среда, в която са възникнали, от климата и ландшафта.

Народите, чиято култура произлиза от горещи и горски региони говорят на езици с по- малко съгласни и прости срички, защото горещият въздух и растителността затрудняват предаването на високочестотните звуци ( към които се отнасят съгласните) . Честотата на гласните е по- ниска, а простите срички е по-малко вероятно да се изкривят, отразявайки се в дърветата.

При развиващите се в планината срички е по-просто. Използват се повече гласни. На част от екологичните фактори (средногодишното количество валежи, средногодишната температура, количеството дървета и планинския регион, надморската височина) се дължат 25% от различията между съотношението на гласните и съгласните в различните езици. Акустичните характеристики на околната среда влияят върху формирането на различията между езиците.

При птиците, обитаващи горските региони, горните тонове и диапазонът от тонове е по-нисък, отколкото на птиците в откритите пространства. При изследване на един вид птици се забелязва, че живеещите в градовете пеят по-високо от събратята си в селските райони. Птиците се приспособяват към градския шум. Това е адаптация към средата в рамките на един вид.

Езикът на гражданите също постепенно се приспособява към градските условия. Не живеем достатъчно дълго сред градския шум, но някога ще разберем.

Реплика: Цялата природа е свързана в единна система, в която всичко е под обща взаимовръзка. Целта на природата е да доведе всички части до пълно взаимодействие, в което може да се разкрие единната сила на природата и всичко да се запълни от свойството на единството, от Твореца.

Основният закон на природата е равновесие, хармония и затова е неизбежно пълното влияние на всички свойства, на всички части на природата върху всичко. Такъв е законът на интегралния свят.

[170814]

Колективното и индивидуалното съзнание

Въпрос: Човешкото съзнание индивидуално ли е или колективно?

Отговор: Съзнанието винаги е колективно, но нивото на осъзнаване на света от човека, зависи от това, доколко той се включва в общото съзнание. При това ние се включваме в него в холографски вид.

Тоест, от една страна, аз винаги се намирам в общото съзнание. А от друга страна, моето възприятие зависи от това в каква степен участвам в него. И се получава, че макар моята картина от една страна да е холографска (така наречените „десет сфирот“), от друга страна, тези десет сфирот се проявяват в индивидуален мащаб.

Ето защо, ако се говори за по-висше възприятие на следващото ниво, то макар и да съм в съприкосновение с цялото мироздание, но моето ниво зависи от моето индивидуално участие в общата холограма.

Общата картина съществува изначално. Аз влизам в нейното усещане и в степента на моето съприкосновение с всички останали души, постигащи тази картина, усещам себе си във все по-голям и по-истински свят.

Но, въпреки това, то се усеща само в мен. Ние не излизаме извън рамките на десетте сфирот.

Реплика: Няма никой освен Твореца и мен?

Отговор: И Него го няма. Той е в мен. В крайна сметка, няма нищо друго освен мен.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015

[168549]

Висшият свят е свят на информацията

Въпрос: В съвременната физика законът за съхранение на информацията става най-фундаменталният закон. Ако по-рано за главен се е приемаше законът за съхранение на масата, на енергията, то сега той е на информацията.

Физиката като правило, определя информацията като величина, обратно пропорционална на ентропията, на хаоса. Как душата/съзнанието е свързано с тази информация?

Отговор: Информацията представлява точно постигане на връзките между частите на този свят, който ние разкриваме в кабала.

Информацията е възприемането на мрежата от сили, техните зависимости, взаимовръзките между обектите в тази мрежа и в нейните възли. При това тя е точно градуирана, постоянно се променя, прелива се като море, между всички частици на неживото, растителното, животинското и човешкото нива на природата.

Информацията се намира във всяка точка на мрежата от сили на всички горе изброени нива. Тя се стреми да запълни със себе си целия обем, да стане не мрежа, а кълбо, сфера и когато достигне своя абсолютен, пълен обем, тогава творението ще стигне до съвършенство, до абсолютната информация. Практически абсолютната информация е това, което наричаме Творец.

Всичко останало, което съществува, освен информацията, е мрежата на взаимните връзки между творенията, която позволява да се изяви за нас информацията, запълваща този обем.

Самата информация съществува изначално в пълен обем и се проявява само относно нас. Тя се постига от нас според степента на разширяване на нашето съзнание, даващо ни възможност да я разкрием.

В нашия свят разделяме тази информация на съвършено различни, произволни сектори: физика, химия, биология, астрономия и така нататък. Но това говори само за тесногръдие и слабости на нашето възприятие.

В действителност, информацията в духовния свят не се възприема като съществуваща фрагментарно, в различните науки. Тя се възприема като едно общо цяло и затова възприемането дори на малките ѝ частици, се нарича разкриване на Твореца. Тоест, законът за съхранение на информацията гласи, че в затворената система количеството информация е постоянно.

В нашия свят съществува само слабо светене на тази информация, която се спуска от висшия свят. Към него се стремят и учените, но са притиснати от махсом – потенциалната бариера между двата свята.

Въпрос: Спуска ли се от висшия свят някакво подхранване в нашия свят?

Отговор: Без съмнение! Нашият свят постоянно получава все по-голямо подхранване от висшия свят.

Това се развива по определена програма и ни подтиква към по-нататъшно развитие. Ако няма такова светене и проявление в нашия свят на все повече и повече информация, ние не бихме се стремили към нея. Човекът не може дори подсъзнателно да се стреми към това, което го няма. Затова отначало идва информацията, а след това се пробужда желанието към нея .

Тоест, материалният свят е отворена система, в която отвън постоянно постъпва информация. Това допринася за качественото развитие на човечеството.

Затова се надявам, че все по-голямото преминаване от кабалисти на потенциалната бариера (махсом) между нашия свят и следващото ниво, ще породи добра, хубава връзка между тези, които се намират под и над тази бариера, че ние взаимно ще си помагаме един на друг, за да се превеждат през махсом все по-голям брой хора, по-точно, тяхното възприятие.

Тогава ще разберем, че и физическите тела на практика нямат място в нашия свят, тъй като това е само едно от нашите субективни усещания на уж материалното съществуване.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015 г.

[168756]

Квантуването на духовния свят

Въпрос: Нашият свят е квантов. Присъщо ли е свойството квантуване на духовния свят?

Отговор: Духовният свят е абсолютно квантов. Там всичко е разделено на пет нива: нула, едно, две, три, четири. Броенето не започва от единица, а от нула.

Всичките 125 стъпала са точно разделени на десет части, всяка от десетте на още по десет и т.н. Затова, безусловно, квантуването е свойство на висшия свят.

Разликата между всички части е само в количеството, което преминава в качество. Не повече от това. Ако съм извършил над себе си десет преобразувания, тогава преминавам на следващото ниво, където извършвам следващите десет преобразувания и т.н.

В основата на всичко лежи микрочастицата на желанието (силата) и срещу нея – микрочастицата на светлината. Тоест, всичко се състои от двете основи, противоположни една на друга, които взаимно се допълват и уравновесяват. Няма нищо друго, освен тях. Малкият квант на желанието и малкият квант на светлината.

Реплика: Това много прилича на ситуацията с елементарните частици в материалния свят. За много учени е голяма загадката защо съществуват само две големи семейства такива частици.

Едните се наричат фермиони. Към тях се отнасят електроните и кварките – частици-егоисти, от които сме изградени. Те са егоисти в плана на своето колективно поведение. Всяка от тях заема своя определена позиция и никого не пуска там.

Но има и други частици, които се наричат бозони, например частиците на светлината, фотоните, свързващи фермионите в едно цяло. Тоест, атомите или молекулите, от които се състоим, не се разпадат, защото има частици-алтруисти.

И никой не разбира защо съществуват само две семейства. Защото от гледна точка на физиката и математиката има и други частици, които могат да се държат по друг начин. Но в природата се реализират именно тези два типа: едните – чисти егоисти, а другите – чисти алтруисти. Това е удивително!

Отговор: Изхождайки от кабала, аз не си представям как може да съществува нещо друго. Разбира се, има временни състояния, но те са породени от двете основни сили: светлината Хасадим срещу светлината Хохма.

Мисля, че в крайна сметка, можем да намерим някакъв мост между кабала и останалите науки и в нас ще се прояви възможността да разкрием съвсем друг свят. Но това е възможно само тогава, когато човекът разбере, че всичко възприемано днес от него се нуждае от разширяването на неговото съзнание.

От ТВ програмата „Кабала и науката”, 07.10.2015

[168863]