Entries in the 'Изучаване на кабала' Category

За какво живеем в този свят?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Занятията с кабала променят отношението към света. А как да се държим с приятелите, колегите, които ни викат да отидем на риболов, да караме ски?

Как да се държим със семейството, което се обижда, че посвещавам твърде много време на науката кабала, с родителите, които ме корят за заниманието неизвестно с какво?

Отговор: Това е проблем. Аз самият съм преживял всичко това. Имах също такива отношения с родителите. Когато започнах да се занимавам с кабала, аз закрих своя процветяващ бизнес и се преместих при своя Учител, за да бъда заедно с него.

Естествено, че материалното ниво на съществуване на моето семейство малко се понижи, и родителите донякъде пострадаха, но нямах друг избор. Защото ако не беше кабала, аз нямаше да чувствам, че трябва да живея в този свят.

Това беше моят избор. А вие трябва да направите своя.

Въпрос: Но нима не може един-два пъти да отида да карам ски с приятели?

Отговор: Разбира се, че може, ако имаш желание за това. Но едва ли ще се появи.

Ако се занимава с науката кабала сериозно, то тя напълно завладява човек и той се намира в това през целия си живот.
А за какво друго живее той в този свят, ако задаваме въпроса от гледна точка на истински кабалист? За съжаление, хората не знаят за какво живеят.

От урока на руски език, 11.12.2016
[204391]

Схема на мирозданието, десет сфирот на душата

Първопричината (Творецът) в кабала се нарича Висшата управляваща сила, която се характеризира от учените-кабалисти като Абсолютното добро.

Творецът е глобален низходящ за нас закон, който ни строи, създава нашата Вселена, управлява всичко, започвайки от елементарните частици, клетки и през всички организми цялата грамадна структура.

Задачата на човека се състои в това, започвайки от първоначалното духовно ниво, в което той се е родил и усеща само себе си, чрез субективно възприемане на обкръжаващия го свят, да достигне пълно постигане на Твореца. Да придобие такова състояние в своите усещания, когато желанието да се наслади няма да пречи на неговото сливане със Създателя, както това е било до момента на обличането на душата в егоистична и материална форма.

Защо кабала не се изучава самостоятелно?

М. Лайтман: „Как да се придвижваме напред?” – попитах Рабаш.

Той отговори: „Нищо няма да ти помогне, ти се нуждаеш от група”.

Самият ти нищо не можеш да разкриеш. Имаш само точка в сърцето, желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти си длъжен да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази „подложка”, където ще усещаш Твореца”. Не можеш да го усетиш по друг начин. В противен случай това пространство остава за теб празно, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

С това Рабаш отбеляза условието за духовното придвижване на всекиот последното поколение, започвайки от 21 век до края на поправянето.

Как да развием в себе си кабалистичните знания?

каббалист Михаэль ЛайтманКабала е теоретична и практична наука.

Когато човек започне да се занимава с кабала, отначало  изучава теорията: брой на световете, парцуфим, сфирот; как те се делят помежду си, как възникват и се разпространяват отгоре надолу по йерархиите от светлината към материята на нашия свят, и как от материята на нашия свят се издигат обратно към светлината. Това, по принцип, е науката кабала.

Тя се излага накратко в статиите на Баал Сулам ”Въвеждане в науката кабала”, паралелно на която е подобната статия на Рамхал  ”138 врати на мъдростта” и редица трудове на други автори, осветяващи кабала в съкратен вид. А в по-общ вид тя е разкрита в книгата на Ари  „Дървото на живота” и в шест томника на Баал Сулам  „Учение за Десетте Сфирот”.

Освен това, немалко други кабалисти са посветили на кабала сериозни големи трудове, излагайки ги от научна гледна точка, като система за управление на нашия свят, вътре в който се намираме. Но всички тези трудове са предназначени само за да си представим чисто умозрително духовния свят, макар с ума си да не го разберем и зрително  да не си го представим.

Както е казано в пункт 154 на „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, кабалистите винаги са писали и пишат само за тези, които вече се намират в постижение, в усещане, във виждане на Висшия свят. Когато такъв човек чете това, което е написано от друг, той абсолютно точно, ясно, явно си представят какво е искал да каже авторът.

По този начин кабалистите споделят своите знания, но те са разбираеми само за тях, доколкото те се намират в усещането на един и същи висш свят, на системите , които управляват нашия свят.

 А тези, които не се намират в това усещане, не могат да си го представят. Те чисто механично жонглират с различни понятия и определения, но това нищо не дава. Термините остават непонятни.

Затова е трудно да се каже, какъв е смисълът да ги изучават. Но, както пише  Баал Сулам в същия 154-и пункт на „Предисловие към Учението на Десетте Сфирот” , има голям смисъл да се отнасяме по-особено към трудовете на кабалистите. Защото хората, които са писали тези текстове, са били в постижение на висшите енергии, на висшата светлина.

По правило, кабалистичните книги са написани на иврит или на арамейски език. Арамит  е родствен  на иврита език, който се е употребявал още преди три хиляди и петстотин години в Древен Вавилон, успоредно с иврита.

И ако човекът в нашия свят изобщо не разбира и не знае, за какво става дума, и дори не знае езика, на който е написана книгата, това няма значение. Да допуснем, че той знае само китайски език, но ако  седи заедно с кабалистите и слуша какво говорят и изучават те, то със своето огромно желание към познанието ще започне да призовава към себе си висшата светлина.

Върху него ще слиза особено излъчване и под негово влияние човекът постепенно ще започне да усеща това, за което говорят кабалистите, дори да не разбира техния език, а с времето ще започне да разбира и езика. Аз вече съм разказвал, че когато се учих при Рабаш, получих писмо от човек от Русия, от далечен сибирски лагер. Той писа, че изведнъж му се разкрили знания на иврит, и той много искал да пристигне в Израел. Към писмото бяха приложени негови стихове написани на иврит. Когато аз ги показах на специалисти, те много се учудиха, защото те били написани на много висок иврит.

 Откъде е могъл той да го знае? А той и не го е знаел. Просто огромното желание предизвикало в него проявата на този език. Рабаш тогава казал, че чрез такова желание човек може да постигне  всички знания на кабала.

 Защото именно на желанието, а не на знанията и разбиранията идва висшата светлина, която започва да работи в човека.

Затова, който не познава езика, си заслужава да се безпокои само за едно – за малкото желание към постигането на света на Твореца. Ако то бъде постоянно в развитие, те ще постигнат всичко.

 Между другото, този човек от Сибир след това е пристигнал в Израел, публикувал стиховете си и изчезнал. Това показва, че докато е страдал в лагерите, той е имал желание, а когато пристигнал в Израел и всичко пред него се разкрило, желанието изчезнало.

От урока на руски език, 08.05.2016

[193378]

Пътят към щастието

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо не сме били направо поставени в състояние на щастие?

Отговор: Защото тогава не бихме имали никакво желание да разкрием висшия свят. Бихме съществували в състояние на неосъзнатост.

Ние и сега съществуваме във висшия свят. Той е навсякъде около нас, но не го чувстваме, защото нямаме никаква потребност от него, нямаме необходимите сензори и желание да го постигнем.

За да се сдобием с тях, човек трябва да промени себе си така, че всички желания за неща от този свят да бъдат практически откъснати от него. Да бъде задоволен и от едно просто съществуване, в което са удовлетворени насъщните му нужди и което е с едничката цел да разкрие висшия свят.

Страданието е нещото, което води човека до тук. Не само той, но и целия останал свят трябва да достигне следващото ниво.

Въпрос: Трябва ли по някакъв начин да се справяме с това?

Отговор: Изучавайте науката кабала! Прилагайте методика за духовно развитие преди да се сблъскате със страдание! Тогава няма да има нужда от страдание, тъй като само едно малко ужилване ще бъде достатъчно да ви тласне към висшия свят.

[169027]

Изучаването на кабала от мъжете и жените

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Влияят ли на заниманията с кабала пола, възрастта, националността?
Отговор: Не. Само желанието.
В зависимост от свойствата на човека, от това дали е мъж или жена, има разлика в отношението към тях и в пътя им по изкачването на духовната стълба.
Както в нашия свят има разлика между мъжа и жената във възприемането им на реалността, в напредването и дейностите в нея, така е и в кабала.
Въпрос: Каква е мисията на жените в кабала?
Отговор: Такава, каквато и на мъжете. Няма никаква разлика! Между мъжете и жените има индивидуално различие, такова, каквото е и в нашия свят.
От урока на руски език, 27.09.2015

[168722]

Как да подобря своя живот?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Говорехте за висшата система, управляваща нашия живот. Ако започна да изучавам науката кабала и по-дълбоко разбера тази система, това ще ми донесе ли успех, ще ми помогне ли да подобря живота си, моята съдба? Ще мога ли да властвам над съдбата си?

Отговор: Всъщност, изучаването на науката кабала дава на човека възможност да узнае какво се случва, защо, как да подобри живота си. И тогава той може да бъде на няколко нива на взаимодействие с това, което е научил.

Или той знае какво става, и остава пасивен, продължавайки да плува по течението на живота. Но в крайна сметка придобива някакво спокойствие, разбиране, защо се случва всичко, знание, че за всичко си има своя причина и откъде произлиза всичко. Това дава на човека по-голяма подкрепа в живота.

Има много такива хора. Не може да се каже, че всички достигат нивото, на което могат да управляват своя живот след изучаването на науката кабала.

Има ги и тези, които не се удовлетворяват с пасивно изучаване и продължават напред, в дълбочина. Те действително могат да достигнат такова състояние, че да подобрят живота си и да го управляват сами.

Разбира се, ние сме заинтересовани хората да стигат до това ниво, за да имаме такива ученици, които да продължават да напредват до крайната цел. Но всичко това зависи от самия човек.

От програмата по радио 103FM, 01.11.2015

[168962]

Методиката на любовта

 laitman_2010-03-10_5442Въпрос: Вие в последно време много развивате темата за любовта към ближния, а след това и за любовта към Твореца. А на мен в този момент ми идва директно да ви изключа, въпреки че аз вече няколко години съм ваш постоянен ученик. При това, аз усещам не безразличие, а неприязън към тази тема.

Отговор: Вие сте считали кабала за сериозна наука, с чертежи и формули. Както много години съм обяснявал, тя е наука за мирозданието, за поправянето на злото, но не сте предполагали, че тя цялата се свежда до любовта, тоест, до пълната връзка между всички части на природата, и особено между хората.

Разбирам ви, защото и аз така си мислех, и то години, бидейки вече ученик на Рабаш!

При това, е невъзможно да чуем. Дотолкова тази „методика на любовта” отблъсква нашия егоизъм, и нито сърцето, нито разумът желаят да възприемат, а вместо нея чуват нещо друго – сякаш когато се говори за необходимостта от любов към ближния се говори като за друго, съпътстващо кабала, действие и явление.

Наблюдавам това явление сред моите ученици в течение на всички години, през които преподавам кабала.

Интересно е, че двете групи: тези, които „възприемат достигането на любовта към ближния” и тези, които „усещат това условие като странично, за сплотяването на учебната група”, се смесват, не се отделят, и постепенно в групата на „отблъскването от любовта” се появява осъзнаване за нея не като за съпътстващо явление за поправянето на егоизма, а като за най-важното и най-желаното! И дори в по-голяма степен, отколкото в групата на онези, които изначално са били съгласни с „любовта към ближния”.

Според своите наблюдения, бих разделил учениците на такива, които „приемат необходимостта от достигане на любов към ближния” и на такива, които „не са способни да чуят това”, но те заедно изучават методиката и образуват общ „съсъд”. Те се допълват взаимно и с това, тези, които са способни, разпространяват кабала като наука за любовта – от любов между хората към любов към Твореца.

[162436]

Науката кабала: от въпроса за Замисъла на творението

laitman_2010-12-26_0762_usКонгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Урок №1

В статията „Същност на науката Кабала“ Баал а-Сулам пише, че науката кабала представлява ред от спускания на корените, обусловени от връзката на причината и следствието, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, които са свързани помежду си и насочени към една възвишена цел – разкриване на висшата сила от нейните творения, намиращи се в този свят и искащи да я постигнат.

На пръв поглед, тук има някакво объркване. Преди всичко, казано е, че тези корени се разпространяват и се спускат отгоре надолу. А после е написано, че те са свързани и насочени към една възвишена цел, сякаш са отдолу нагоре – разкриването на Твореца (на върха) от творението, човека (долу) в този свят.

Как кабалистите са постигнали цялата тази система и са я описали за нас, за да можем по техните книги да я разкрием? – Точно така, както и ние. Само е било доста по-трудно за тях – не са имали учител, нямало е група.

В продължение на много поколения хората са търсели как да разкрият висшата сила, какво става в нашия свят, по какви закони се държи тя, как можем да влияем на своята съдба, да я опознаем като стабилна, правилна форма, какво се случва тук.

Виждаме, че в света има много мнения, религии и вярвания. Човекът постоянно се променя и от поколение на поколение не знае какво става с него.

Той не може да обедини цялата реалност в една картина. Защото има наука и психология, вяра в това или онова, стават някакви явления, но не знаем откъде произхождат. Не можем да намерим отговори на въпросите за това какво е станало преди нас и какво ще бъде после. А основно, не знаем как да се държим във всекидневния живот.

В продължение на цялата история много хора са задавали подобни въпроси, докато не се е появил човек, наречен Адам Ришон (Първият Човек). Нарича се първи, защото наистина е получил отговор на въпроса за това какво става.

Той е разкрил цялата система, как си представя цялата реалност, вътре в която съществува, как зад този свят действат различни сили, системи, наричани „светове“, как всички те се спускат към него, защо изведнъж той желае да постигне всичко това, какво става нататък, когато започва да ги постига, как се движи и разкрива за себе си цялото мироздание.

Цялата картина се е открила пред него, целият му бъдещ път, докато не разкрва напълно цялата реалност, бидейки независим от своето животинско тяло, вече над него, над живота и смъртта.

Всичко това е започнал да разкрива и е описал в книгата „Разиел а-Малах“ („Тайният Ангел“). От това е започнала науката кабала.

Как е стигнал до това разкриване вторият човек, а после третият, четвъртият и нататък? Защото в тях също,  се е пробудило желанието да узнаят: „Кой съм аз, защо съм се родил, за какво съществувам? Каква е съдбата ми? Кой ме управлява, кой властва над мен? Искам сам да властвам над своята съдба! Каква е причината за всичко, ставащо в света и с мен?“

Понеже всички се намираме в обща система, то като електрическите заряди в магнитно поле се привличаме към корена, както къс желязо към магнита. Така сме стигнали тук, където можем да получим знания за науката кабала, всеки със своята насоченост, сякаш случайно.

Така също, вторият човек е отишъл при Адам Ришон и е започнал да се учи от него. А после са отишли и още. Но всички, макар и да се учат от своя учител, то разкриват по същия път, както и той. Защото учителят може само да им помогне с обяснение как да излязат на пътя на разкриването, но да разкрие – всеки човек е длъжен сам.

Какво разкрива той? – Редът на корените, които се спускат към него, пробуждат го, дават му желание да ги постигне. Ако реализира това желание, то по тези корени достига висшия корен и така разкрива цялото мироздание. Какво разкрива? Замисълът на творението – да наслади сътворените.

В края на нашето развитие достигаме състояние, в което се напълваме в разума, в чувствата, в осъзнаването с вечното и съвършено наслаждение. Усещаме хармонията, царяща в цялата реалност, разкриваме скритото от нас, сега. И всичко, което разкриваме, се нарича „Замисъл на творението“.

От 1-ия урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163126]

Край на старите митове за кабала

Въпрос: Мои познати казват, че е опасно да се изучава кабала, защото човек можел да полудее. Действително ли това е толкова опасно и от какво трябва да се пазиш докато  изучаваш?

Отговор: В Предисловието към „Учение за Десетте Сфирот“ – главният учебник по кабала е написано, че кабалистите нарочно са разпространили слух за това, че е опасно да се изучава науката кабала, тъй като не искали хората да я изучават. По този начин науката била скрита от времето на разрушаването на Храма и почти до наши дни.

Това било необходимо, защото човечеството трябвало да се развива, а народът на Израел да премине през изгнанието. Изгнанието е също отлъчване от науката кабала, от знанията за системата, потапяне в тъмнина. Ето защо ние две хиляди години сме били в тъмнина, и затова и до днес съществува този мит за кабала.

Но той е бил разпространен от самите кабалисти, за да отдалечи хората от науката кабала за определено време.

Но днес всичко стои по обратния начин – както и целия наш свят е днес преобърнат, така и отношението към науката кабала. Кабалистите пишат, че от наши дни и нататък всички са длъжни да открият науката кабала и да видят, какво дава тя на народа на Израел. Тъй като без нея ние няма да успеем да разрешим своите проблеми и да продължим съществуването си.

Затова няма от какво да се боят хората – могат спокойно да отворят книгите и да учат. Съществуват много книги за начинаещи и за мъже, и за жени.

Въпрос: Излиза, че в последните години, човечеството е достигнало такъв етап, в който кабала трябва да бъде изучавана от всички? Докато по-рано това не е било необходимо, и дори е съществувала забрана за изучаването и, днес, човечеството се намира в такава задънена улица, че единствения изход от нея е – да изучават живота, който съществува зад неговите предели?

Отговор: Това е именно този изход, който се открива за сметка на изучаването на науката кабала, извеждащ ни от задънената улица, в която днес се намираме.

Въпрос: Вие какво подразбирате под „отвъден“ живот?

Отговор: Това е животът извън пределите на нашата непоправеност – живот в поправен свят. Светът продължава да действа по организираните закони, не се променя нищо, освен нашето отношение. Науката кабала ни обяснява как да управляваме силите и мрежата от връзки между нас, така че всички да се съединят по правилния начин.

Свят в който, в нашите отношенията, ние достигаме такава хармония, такова обединение, че успяваме помежду си да разкрием особената сила, която ни помага да се издигнем над този живот в тяло и живот само заради него, и да започнем да усещаме живота на по-високо ниво. По такъв начин, излизаме зад пределите на ограниченията в този свят, този живот.

Въпрос: А нима, за да можем това не трябва да сме велики мъдреци?

Отговор: Това е достъпно за всеки. Във вашия дом вие имате хладилник, микровълнова фурна – нима знаете точно как работят те? Но това не ви пречи да ги използвате!

По същия начин, съществуват и мъдреци-кабалисти, създали методиката, точно както са били създадени тези електро уреди.  А има и обикновени хора, на които е достатъчно само да се научат да ги използват. Всеки в някаква степен трябва да изучи науката кабала, точно както и с микровълновата фурна – трябва да познаваш кое копче да натискаш, и как да променяш нейния режим

Из програмата на радиостанция 103FM, 15. 02. 2015

[155430]

Трябва да излезем от аквариума

laitman_2009-05-27_8216_wВъпрос: Защо във висшия свят трябва да изследвам всичко относно себе си, а в този свят не?

Отговор: Това е така, защото в новата реалност съществуваш в нова форма. В нашия свят получаваш всичко в тялото си, усещаш всичко в органите си на възприятие и затова виждаш тази стая, стените, прозорците, масата и мен.

Как знаеш, че всичко това съществува? То се обрисува във възприятията ти.

Възприятието на истинската реалност се разкрива само във висшия свят. В нашия свят си ограничен и живееш в аквариум, скъпи мой! Заключен си вътре в себе си, твърдейки, че не се нуждаеш от други сетива, освен тези, които имаш в рибеното си тяло. Те са достатъчни, за да чувстваш този материален живот, не се нуждаеш от нищо повече.

Не вярваш, че зад стените на аквариума има един различен свят и не се опитваш да изследваш зад тях. Но аз вече имам желание, което е началото на едно по-висше ниво на желания. Това са същите пет вида възприятие, но се намират на следващото ниво. Възприемаш всичко на своето ниво в желанието за получаване, а аз развивам възприятията си в желанието за отдаване.

Реплика: Но аз използвам обективни прибори за измерване, без да внасям субективните си усещания.

Отговор: Така си мислиш, но бъркаш.

Реплика: Но намирайки се вътре в аквариума, не мога да разбера своята ограниченост и своето влияние на картината, която ми се представя?

Отговор: Можеш. Съвременната наука говори за това, защото е достигнала до ограниченията на този свят. Айнщайн първи е говорил за относителното възприятие на нашия свят, а след това физикът Хю Еверет и други учени.

В момента, в който разберем, че всичко е относително, вече имаме проблем. Всичко да е относително означава, че по никакъв начин не можем да измерим каквото и да било по правилен обективен начин. Всеки път трябва да добавяме изречението, че наблюдаваното е по отношение на наблюдателя, който се намира в определена отправна рамка и при определени условия. В този случай нищо не е абсолютно и няма никакви обективни факти. Още

Безопасно лекарство без странични ефекти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Можем ли, изучавайки науката кабала, да навредим на света, подобно на вредата, нанесена от външното егоистично използване на науката?

Отговор: С разкриването на науката кабала е невъзможно да се нанесе вреда, тъй като съществува природен филтър, пропускащ само нашето добро въздействие към висшите светове, към системата от сили, управляващи Вселената. Вредното въздействие никога не ще премине.

Но ако е настъпило време, когато вече си длъжен да окажеш полезно въздействие на тази система, а ти не го правиш, то така и влияеш лошо – не пряко, а косвено. Ти вредиш на системата не по свое желание, а даже без да подозираш за това.

Става дума единствено за недостотатъчно поправяне в теб. Ти не можеш да навредиш на висшата система нарочно. Умишлено можеш само да я поправиш. Може да не приложиш достатъчно усилия, да не окажеш достатъчно добро въздействие – но не и лошо въздействие.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 09.03.2014

[129499]

Същите думи, но изчистени от обвивката

каббалист Михаэль ЛайтманИдваме от мястото на разбиването, започвайки от желание, което не разбира какво представлява отдаване, святост, духовност. Строим тези разбирания постепенно, в течение на много време. В крайна сметка, думите не се изменят: и в началото, и в края на пътя остават все същите думи: отдаване, любов, но всеки път според степента на напредване, в тези думи човек чувства по-голяма дълбочина, по-точна форма.

Сякаш взимаш един плод, покрит с многослойна обвивка и постепенно го почистваш слой след слой. И едва в самата сърцевина, вътре, под десетките обвивки се намира самият плод. Точно така почистваш и обвивките на думите, чувствайки все по-силно какво означава всяко понятие, какво стои зад всяка дума.

А когато се прояснява една дума, едно понятие, благодарение на него и другите стават по-ясни. Защото всички са свързани заедно. Така човек постепенно започва да желае да разбере за какво пишат кабалистите.

По някакъв начин вече започва да разбира това с разума си, но все още без да усеща реално. И от това в него се поражда много силна потребност за постижение! Той оглупява според степента на напредъка си. Тъй като, ако не би се стремил да разкрие духовния свят, ако няма ярко изразена, горяща точка в сърцето си, той би се учил чрез ума си и затова би напредвал по този ясен, „едностранен“ път, воден от разума.

Ако в него действат едновременно и сърцето, и разумът и той развива своя духовен съсъд, то винаги ще е объркан. Ще чувства, че губи остротата на възприятията си и разумът му не се увеличава според степента на обучението, а пропорционално нарастват само чувствата.

Разумът става следствие на чувствата. Колкото повече се развиват чувствата, духовният съсъд, който се определя от усещанията, от желанията, само в тази степен работи и разумът на човек. Тоест той става много „примитивен“, а не високо интелектуален, обичащ да разсъждава умно и да философства. Той е умен само в тези рамки, в които чувства сърцето му. И това означава да бъдеш мъдър чрез сърцето си, тъй като именно сърцето задължава човек да бъде умен и то само на нивото на сърцето и никъде другаде.

И какво хубаво има в това, тъй като човек губи остротата на ума си и целият е погълнат от вътрешните си преживявания, стремейки се да развие сърцето си, иначе ще остане в мъгла и ограничен. Тъй като получава всичко чрез духовния си съсъд, чрез усещанията си. А човек, ръководещ се от усещанията, не се смята за много интелектуален в нашия свят.

Накрая това смутно състояние ще го принуди да побърза и да развие чувствата си, тъй като той разбира и усеща голямата си ограниченост. Ясно му е, че разбира само това, което сърцето усеща. А сърцето чувства много малко и то в много егоистична и примитивна, едностранна и тясна форма.

Затова на човека не му остава избор – той разбира, че трябва да разкрие сърцето си. Той попада под огромен натиск, който се усилва, благодарение на завистта му, на страстта, честолюбието, тласкащи го към духовно разкриване на сърцето. Положението му е безизходно, защото Творецът му разкрива всички други форми на развитие.

Той сякаш оглупява: губи способността си да чува, да чувства. Има хора с остър ум, разбиращи от политика, от наука, от разни сделки, а той става много прост, ръководещ се само от движението на сърцето. В нашия свят това се нарича животинска степен, а човек се нарича този, който се ръководи от разума. Но това ограничение принуждава човек с всякакви средства и на всяка цена да разкрие сърцето си, да развие духовния си съсъд. Иначе се чувства изгубен поради това, че не разбира какво е това отдаване.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 27.02.2013

[102749]

Неразтворена светлина в максимална доза

каббалист Михаэль ЛайтманВ историята е имало много хора, които са достигнали духовно разкриване посредством изучаване на по-външните части на Тора: Мишна, Талмуд, а не на кабала, т.е. друг език на изказ. Получили сме Тора, тъй като цялата Тора разказва за поправянето на човек.

Всички тези текстове разказват за състоянията, през които човек преминава по пътя към Твореца, за сливането и уподобяването с Него. Проблемът е само в езика на изказ. Всички тези начини за предаване не са равнозначни по отношение на светлината, възвръщаща към източника, всеки един от тях притежава различна сила на светлината. Най-силната светлина е заключена в науката кабала.

С една дума, това са четири стъпала, четири слоя, задържащи светлината по пътя и отгоре надолу към човек. Езикът на кабала е чиста светлина. Кабала не ограничава светлината и не слага филтри по нейния път, за да я задържа. И затова, когато човек учи и споменава духовните понятия, отнасящи се към неговата душа, с това той привлича върху себе си силна светлина, която го поправя и бързо го приближава към целта.

2012-11-20_rav_bs-akdama-tes_lesson_n8_pic10

Ако учи Тора под друга форма, то същите тези идеи и същата тази светлина преминават през филтри и достигат до човек в значително по-слаби. А тази светлина не е достатъчна за поправянето на човек.

Четирите езика на Тора: Пшат (обикновено тълкуване), Ремез (намек), Друш (иносказания) и Сод (тайна) отговарят на световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Ако човек изучава науката кабала, т.е. учението Тора на света Ацилут, до него достига направо светлината, възвръщаща към Източника. Ако се обучава по друг начин, получава все по-малко и по-малко светлина.

Така кабала обяснява разделянето по нива: Пшат – Ремез – Друш – Сод. Независимо, че в традиционното разбиране е тъкмо обратното, Пшат (обикновено тълкуване) е буквално разбиране, а Сод (тайна) е духовно постижение.

От урок по ”Предговор към ТЕС”, 20.11.2012

[93498]

Възможно ли е да разберем „Учението за Десетте Сфирот“?

Въпрос: Какво трябва да се случи, за да разбера най-накрая нещо в „Учението за Десетте Сфирот“?

Отговор: За да разбереш това, което казва „Учението за Десетте Сфирот“, трябва да преживееш тези явления вътре в себе си. Те не се случват някъде на Луната, в открития космос. Не става дума за някакви външни системи. Целият свят, цялата реалност се намира вътре в нас, в мен, и аз трябва да чувствам в себе си цялата вселена.

И ако си представя света, то мисля за това, как да го възприема и как мога да го променя, как висшата сила, която ме променя, достига до мен. Така разделям цялата реалност на себе си и на този източник, който ме е създал, формирал и влияе върху мен, тоест – Твореца.

В мен има желание да се насладя, а в Него – желание да отдава. Неговото желание влияе на моето желание, а моето желание може да пробуди Неговото желание в отговор на това. Така започваме да работим заедно в тандем, като партньори.

Няма нищо, освен това. И се оказва, че другарите са вътре в мен. Това са най-близките свойства до мен, до тази част от желанието, която чувствам като самия себе си. Заедно с мен те образуват този съсирек от желания, от който мога да се обърна към Твореца и да контролирам собствената си съдба.

Трябва да поправя всички останали мои желания и също да ги присъединя към към този съсирек, докато целият не се включи в съвместна работа с Твореца.

Това ще се случи тогава, когато получа правилно желание за това и поискам да чувствам всичко това вътре в себе си. Вече няма да отделям себе си от света чрез външни образи, мислейки, че светът е някъде извън мен: различни страни и народи, другари. Трябва през цялото време да си представям всичко това съгласно правилното възприемане на реалността: всичко е вътре в мен. И след това бавно ще започна да достигам до това.

Първо, светът ще остане двоен за мен и ще го виждам извън себе си, но ще си го представям вътре. Постепенно обаче, поради светлината, възвръщаща към източника, ще започна да свързвам тези два подхода в една картина. Това за мен вече няма да бъде един вид раздвоение като шизофрения. Започвам да чувствам съвършенството и неразривното единство на тази картина. Човек постепенно постига това възприятие благодарение на факта, че намира средната линия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 22.10.2012

[90915]

За влечението към знанията

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Прислужницата, наследяваща своята госпожа”: Цялата сила на ”госпожата”, т.е. властващата във вътрешната част, е заложена в силата на нашата мъдрост и разум. А сега в масаха преобладава горделивата ”прислужница”, наследница на тази мъдрост. Знай, че тази сила на народите е верига, с която оковават краката на Израеливите синове, озоваващи се под тяхна власт.

Въпрос: По какъв критерий човек може да определи какво изучава: методиката за поправяне или просто ”премъдрости”?

Отговор: Зависи в какъв съсъд иска да получи това, което изучава.

Всъщност, нас ни влече към знанието. Но си представете: няма книги, няма хартия и писмени принадлежности – седиш и се учиш и от всичко това нищичко не запомняш. Защото се учиш, за да се усъвършенстваш, да придобиеш нови свойства, които ще ти помогнат всеки път да откриваш нови светове. Това е правилното обучение.

Въпрос: Но трябва да организираме разпространението и това по идея ни задължава на традиционното учение. Трябва ли ни тази “премъдрост“ за разпространението на науката кабала?

Отговор: Тази “премъдрост“ ти трябва само като “начало“ за връзка със светлината и за промяна в теб. Кабала изучава не този, който е умен.

Въпрос: Какво ще разказвам на хората на лекциите и на уроците?

Отговор: Към хората ти наистина се обръщаш с “премъдростта“ и постепено им обясняваш кое е главното – всичко друго, но не и количеството знания, а промяната на вътрешното желание. Именно в него, според степента, в която то съответства на светлината, започваме да усещаме духовните прояви.

Осъзнавайки това, виждаш, че летвата е поставена твърде виасоко: “Мога всичко друго, но това е свръх моите сили“. Оставаш безпомощен и тук се появява възможност да издигнеш молба и истински да разбиеш сърцето си…

Въпрос: И все пак, какво да правя с влечението към знанията?

Отговор: Да издигнеш вярата над разума, за да бъде необходимостта от отдаване по-висока, отколкото потребността от получаване. При това не отхвърляш знанието. Тъкмо обратното, когато се издигаш с вяра над разума, твоят разум расте съобразно с вярата.

Тъй като “вярата“ е усещане на Твореца, обоснованото подобие на Него. Стремиш се да придобиеш съсъд за отдаване, защото в него ще получиш разкриване на Твореца, ще можеш да Го разбереш, да Го усетиш и да Му доставиш удоволствие. В теб няма намерение за напълване на материалните ти съсъди – желания, устремени към знанията. Те са необходими само за да разбереш как да се “отформатираш“ и да се окажеш в съответствие с Твореца. Ето какъв разум ни е нужен…

От урок по статията “Прислужницата наследяваща своята госпожа“, 04.09.2012

[87638]

Дълбока заблуда!

каббалист Михаэль ЛайтманСкъпи мои ученици!

Обръщам се именно към своите ученици!

Предадоха ми, че в нашите групи са се появили хора, които твърдят, че аз съм свързан с някакви практики, тренинги, техники, които те организират. Сякаш тези практики ни помагат да усвояваме кабала.

Това е дълбока заблуда. Те просто използват нашите връзки за разпространяване на своите идеи. Кабала никога и по никакъв начин не е била свързана с никакви тренинги, техники, медитации и т.н. Дори психологически тренинги тя има свои, а не от психологията.

Раждането на висшия орган на чувствата (свойството отдаване, душата) произлиза от:

1)    Обединяване на групата и

2)    Изучаване на първоизточниците –

С тях се привлича въздействието на Светлината (силата на отдаване и любовта).

Ако вие желаете да разкриете Твореца, аз, като изминал този път, ви призовавам:

  1. незабавно да прекратите изучаването на онова, което не е посочено в нашите източници;
  2. да изгоните незабавно проповядващите СВП и ШКД и други подобни учения от групите.

Ръководството на Академията по кабала никога не е поощрявало никакви видове тренинги, дори като допълнения. Те, всичките са изобретения на нашия свят и само ни заключват в него.

Необходимо е на първия етап от развитието, докато не постигнете явното разкриване на Твореца (докато самата душа не ви поведе), да се пазите от пречките и да следвате указанията, както новороденото – майка си.

Успех в бързото израстване!

М. Лайтман

[74680]

Цени всяка капка от светлината

каббалист Михаэль ЛайтманКолкото и усилия да полага човек, каквито и изяснявания и действия да прави, ако той не се придържа към първоизтичника, който провежда светлина към него, той ще има безкрайно много възможности да направи грешка.

И дори няма да знае, че греши – независимо от нивото ,на което се намира: като „човек, заблудил се в полето“, или „бродещо по полето магаре“ (желание да се наслади). Необходимо е преклонение пред величието на източника на светлина, блгодарение на която, ние можем да определим своето състояние, да определим правилната посока и да завъртим волана.

Всичко това ни устройва  и превръща светлината за нас, а ние не знаем на каква степен се намираме. В духовния свят ние напредваме от състояние в състояние, без всякакво разбиране къде сме сега. Тъй като през цялото време се издигаме над желанието да се насладим към желанието да отдаваме, тоест променяме своето намерение и затова никога не можем да знаем какво ни предстои – нито на една, дори и най-малка крачка напред.

Този напредък е възможен само чрез вяра над знанието, само светлината може да те отведе, ако ти се хванеш за нея и изпълниш условието, което тя поставя. Това е цялата ни работа (подем на МА“Н, молитва), в която ние подготвяме всички условия, всички свои желания и възможности, и след това, даваме всичко в ръцете на висшата светлина, с пълната увереност, че Той ще направи всичко.

Това изисква от нас много усилия, но в крайна сметка, всичко това е дело на светлината и затова се нарича работа на Твореца.

Поради това е толкова необходимо, с колкото може по-голяма почит да се отнасяме към книгата Зоар. Макар разбира се, това никога да не бъде достатъчно, защото човекът не е в състояние наистина да оцени това висше сияние, наречено „Зоар“. Но се опитай да цениш всяка дума, сякаш получаваш от него още едно зрънце лекарство, още една капка инфузия, вливаща в тебе елексира на живота.

От урока по  книгата Зоар, 08.03.2012

[72166]

Как да разкрием книгата „Зоар“

каббалист Михаэль ЛайтманИма такова понятие ”Да разкриеш Книгата”. Да разкриеш – означава да достигнеш нейната дълбочина, нейната същност, да опознаеш чия сила се намира в нея. Тъй като книгата е източник на мъдрост, източник на знания, разкриване на стоящия зад нея. Книгата – това е понятие от три съставни: книга, разказвач и разказ.

И така, кой е разказвачът, за какво се разказва и кой разказва?

Има някой, който е написал книгата. Той я е написал, изхождайки от впечатленията си от нещо. Този, който се е впечатлил, има източник, тъй като някой е създал първообраза, от който се е впечатлил и го е описал в книгата. Има и такъв, който отваря книгата, така наречената Книга на Небесата, чете я – и  обяснява,  разказва ти. Той може да ти разказва посредством това, което описва в книгата. А ти четеш това, което той е написал.

А може би, ти не го четеш , а влизаш вътрешно, в душата на автора, разказвача, и трябва да се отъждествиш с него. Ако не се отъждествиш с раби Шимон, ти няма да разбереш какво е написано в „Зоар“. Тъй като то идва  в неговото одеяние.

Затова тук има две съставни (макар в действителност да са много повече, тъй като това го е ”писал” Твореца). В края на краищата ние трябва да достигнем до обличане в раби Шимон. Дотолкова, доколкото можем да се отъждествим с него, да се прикрепим към него, да се опитваме да се слеем с него – от това започваме да се впечатляваме, да усещаме и постигаме онова, което той предава в книгата „Зоар“ с различни намеци, които могат да се предадат писмено.

Трябва да постигнем такова състояние, че няма да можем да слушаме „Зоар“ без понятието, наречено ”раби Шимон”. В това понятие влиза и групата на неговите ученици, тъй като учениците му се включват в него.

Духовният съсъд, от който ние получаваме въздействие се нарича ”раби Шимон”. Това не е човек, а нещо като облак от свойства, сили и духовни определения. Цялата тази система заедно, се нарича ”раби Шимон”.

Аз съм свързан с тази система, подхранвам се от нея, и затова за мен е много важно да се прилепя към нея. Колкото повече се сливам с нея, усещайки, че се докосвам до раби Шимон – толкова повече възприемам онова, което е в него, при това не външните впечатления от прочита на текста от „Зоар“, а много по-вътрешни постижения.

Това, че ние разделяме нещо, предаващо ми духовно впечатление, на няколко пласта, на няколко съставни – книга, разказвач, разказ – тъкмо това ми помага да се свържа с него, а не ме отделя от него.

Това е още един подход, още едно използване на понятието ”да разкрия Книгата”

От урока по книгата „Зоар“, 02.01.2012

[65069]

Свръхчувствителният датчик на обкръжаващата светлина

Всичко зависи само от намерението. Всеки може да отвори Книгата и да се учи – от философа до човека, видял тази книга за първи път, без да разбира нищо от нея. Но всеки ще я трактува по своему, както му се иска.

Разликата между нас и всички останали: умници и глупаци, учени и историци, философи и обикновени готвачки е в това, че отваряйки Книгата, ние искаме да се настроим така, че да проникнем вътре в нея. Аз искам Книгата да ми разкаже за мен и да разкрия вътре в нея своя свят.

А обикновените читатели не правят това, те не виждат по-далеч от печатните букви – търсят в това някаква човешка мъдрост. И затова изследват по всякакъв начин тези текстове: какво се говори там в понятията на нашия свят, за какви исторически събития, в какъв стил е написано – доколкото това се възприема от обичайния земен разум.

Разликата между външното и вътрешното четене е в това, че ти искаш да влезеш вътре и да разкриеш там самия себе си, своя вътрешен живот. Но не бива да се обвиняват хората за това, че така външно подхождат към тези книги/ книгата „Зоар“, произведенията на Ари и останалите/, защото в тях все още не се е разкрила вътрешната потребност, свързана с разкриването на вътрешния свят.

Все още я няма точката в сърцето – началната точка на свързващата линия, началото на духовното разкриване. Ако ти нямаш такова желание, няма да можеш да го разкриеш.

Когато имаш начална точка – за нея вече може да се закачи обкръжаващата светлина. Засега тя не може да влезе в нея, а само я обкръжава от всички страни – но от това ние вече загубваме спокойствие. Усещаме, че се намираме в силовото поле на светлината, която ни разтърсва и разклаща.

Ако нямам такава точка, тогава не чувствам никакво поле, светлина или колебания – и всичко ми е наред. Но когато светлината едва започва да дразни тази точка, веднага възниква проблем.

Възниква въпрос – как светлината може да разклаща каквото и да било след като се намира в абсолютен покой? Това е вярно, но тази точка е информационен ген, състоящ се от две части: решимо де-итлабшут /запис за бъдещата светлина/ и решимо де- авиют /запис за желанието/. Те принадлежат на две различни стъпала и затова между тях се усеща разлика, делта, която започва да се проявява, като през цялото време ни разклаща насам-натам. Това ме лишава от тишина и спокойствие и изисква да реализирам това решимо!

Но ако човек още няма такава делта, той отваря Книгата и я чете като роман, разказващ за история и география. Така хората възприемат кабалистичните книги и най-вече Тора.

Ако, обаче, човекът има точка в сърцето, на която въздейства висшата светлина, трябва да насочи себе си от тази точка – направо към светлината, за да може тя още по-силно да му влияе. В това се състои цялата работа.

Светлината се намира в абсолютен покой, а нейното въздействие зависи само от моята чувствителност. Затова аз трябва да търся, как да повиша чувствителността си именно към светлината, към нищо друго. И тук кабалистите ни дават съвети: да увеличаваме усилията и по количество и по качество. Цялата наука кабала е посветена само на това, как да направим от себе си елемент, по-чувствителен към обкръжаващата ни светлина.

И тази работа продължава до самия край на поправянето. Защото обкръжаващата светлина е светлината от следващото по-високо стъпало, което винаги ни притегля към себе си.

От урока по „Предговор към Учението за Десетте Сфирот“, 03.01.2012

[65186]