Entries in the 'Израел и народите по света' Category

Възпитанието определя съдбата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Тънката линия между щастието и отчаянието

На най-големият портал Ynet е публикувана новата ми статия.

Превод на статията на български език:

Тънката линия между щастието и отчаянието

Всички ние се стремим към щастие. Да посрещаме всеки нов ден с радост в сърцето, да живеем пълноценен живот, да обичаме и да бъдем обичани. Не, това не е приказка и е много по-лесно, отколкото си мислим.

Какво се нарича щастие и какво се нарича депресия? Всъщност, въпросът не е детски и не е риторичен. По-скоро е въпрос за милиони долари. Професор Джордж Вайлант (George Vaillant) от Харвард му е посветил целия си живот.

Най-дългото и обширно изследване в областта на човешкото развитие, продължило75 години, обхваща огромен комплекс от психологически, антропологически и физически параметри. В полезрението на учените са се оказали 268 човека, които подобно на нас цял живот се стремят към щастие. Основният резултат от този гигантски проект е пределно ясен: най-голямо влияние на нивото на щастие и здраве оказва системата на човешките отношения. Нашите взаимоотношения решават почти всичко.

И това е само началото…

„Хората, които усещат съпричастност към местното общество са два пъти по-щастливи от другите“.

„Позитивните социални връзки влияят на нашето благосъстояние много повече, отколкото парите“.

И ето още един цитат, може би най-любопитният:

„Груповото обучение в кръг, когато хората се изслушват с взаимно уважение, с две трети повишава успеха на учениците, понижава насилието  и отчуждеността, повишава самооценката, подобрява психичното здраве“. Още…

Съюз, сключен на планината Синай, ч. 3

Учениците продължили делото на Авраам и развили методиката му. Но в това време техният егоизъм растял все повече, което означава, че те се оказали в неговото робство, в египетско изгнание – разкрива се злия фараон, който взима власт над тях.

Това не означава, че физически са се преместили на египетската земя. Те са почувствали в себе си как злата сила е взела над тях такава власт, че не са способни да се справят с нея.

Егото става много по-могъщо от добрата сила, останала в тях от времето на Авраам, Исак и Яков. Злата сила избухнала навън и било невъзможно да бъде удържана.

Синовете на Израел искали да се съединят и да работят над единството си, притегляйки добрата сила, но не могли. Това им навлякло много беди и запалило между тях вражда. В крайна сметка те разбрали, че трябва просто да бягат от тази зла сила. Алегорично се разказва как синовете на Израел бягат от Египет, от робството на фараона.

На тях им се отдало да се отделят от злата сила, но не повече. Те още не умеели да притеглят добрата сила. И само отделяйки се от злата сила, те достигат добрата сила и започват да разкриват нейното скрито присъствие между нас. Силата на злото останала да съществува, но те вече умели да се пазят от нея, от взаимната ненавист.

Те разбрали, че стоят около планината Синай – планината на ненавистта – и да се справят с тази отрицателна сила може само при условие на разкриване на положителната сила.

Планината Синай е планината на ненавистта, която се разкрива вътре във всеки от нас. Във всеки човек от тази група съществува способността да издигне особена сила, желание, особен стремеж на своята ненавист. Това означава, че те се свързват помежду си и се изкачват като Моше – “машиах”, “изтеглящ” (мошех) ги от егоизма и изкачващ се на планината.

Тази обща сила на съвместни усилия е способна да се издигне над тяхната ненавист. По такъв начин те придобиват висшата, позитивната сила на природата и чувства, че тя е сътворила всичко и управлява всички. И тя е създала злото начало в човека именно, за да може от него, от отрицателната сила, обратната на положителната сила на Твореца, да се разкрие добрата сила и да съществуват между тези две сили.

И когато те се издигат над цялата си ненавист и достигат до контакт с висшата сила, което се нарича, че Моше се издига над планината Синай, те чувстват как от това егоизмът им става още по-голям. Получава се, че във времето, когато едната им сила се издига на самия връх на планината, втората им сила строи златен телец в нейното подножие.

Но най-важното е, че те са разкрили добрата сила на природата и от този момент и нататък е възможно да бъдат в контакт с нея.

Следва продължение…

От 730-а беседа за нов живот, 02.06.2016

[187807]

Методика на любовта: от Адам до наши дни, ч. 3

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Обединявайки се със своите ученици над неголямо ниво на егоизма, Авраам е разкрил целта на творението и се е изненадал как е възможно да се постигне толкова голямо ниво на разкриване на единството, обединението, безкрайността.

Той е задал този въпрос и от своите изследвания е получил отговор, че за да се постигне такова разкриване, както в края на поправянето, на хората ще се наложи да потънат в дълбините на огромен егоизъм и да усетят върху себе си цялата му ужасна мощ.

От този момент Авараам е започнал да основава своята методика на трите линии, съгласно която лявата линия трябва да бъде срещу дясната, и в правилното съчетаване между тях, в средната линия, човек трябва напредва.

Неговите ученици, така наречените негови потомци, са тръгнали след него и са продължили да развиват неговата методика, от поколение в поколение. Поколението след Авраам вече е почувствало върху себе си много голямо его, изригнало от тях толкова, че не са могли да удържат обединението между тях, както им е заповядвал Авраам.

Те са могли да надделеят над нивото на егоизма, което е било по времето на Авраам, но когато егото със скок се е увеличило драстично и е започнало да се проявява повече, не са успели да се справят с него, не са съумели да устоят срещу него.

Връзката между тях се нарушила, започнали са големи спорове, раздори и те са нарекли пробилата между тях сила на егоизма Фараон, който властва над тях и не им дава да се обединят. Те са страдали от него, искали са да се обединят, а след това не.

Целият този дълъг разказ за тяхното пребиваване в Египет трябва да се разбере дълбоко и на вътрешно ниво, че всичко се случва в отношенията между членовете на групата на Авраам, а да не се възприема от гледна точка на историята, географията или психологията на египетското общество. Става въпрос само за егоизма, който ни разделя.

В края на краищата са успели с труд да победят егоизма, разбира се с помощта на Висшата сила, т.е. общата система, която е започнала да им се разкрива и в същото време порасналото в тях желание да се насладят не само ги разделяло, но също им нанасяло и ужасни удари. От една страна тези удари са били изключително тежки, страшна взаимна ненавист, а от друга страна, не е било възможно да избягат от тях.

Тогава от безизходицата, от огромното страдание, са си спомнили за обединението, единството, за съществуването на Твореца, понеже Творецът е идеалното обединение между нас. И това не трябва да се бърка с никакви други определения.

От огромното страдание, което всеки е изпитвал поради разкъсаната връзка между тях, те усетили, че спасението може да бъде само едно, и тогава са извикали към Твореца: „Как да се обединим?! Ние вече сме готови, но нещо ни задържа!“.

И тогава са получили нова методика, наречена „вяра над знанието“, „поръчителство“, „обединение над омразата“, каквато не е имало по-рано. Те са успели да усвоят тази методика и да я продължат в обновен вид.

Методиката включва в себе огромно его, постоянно растяща лява линия, сила, съединяваща се с дясната линия, силата на обединението, и възможността да се съединят в средната линия, която се нарича вяра над знанието. Така е необходимо да се върви винаги, за да може „всички прегрешения да се покрият с любов“, за да бъдат и прегрешенията, и любовта, двете сили да се държат една за друга.

Всичко това се осъществява при условие, че под натиска на големите страдания, които се претърпели потомците на Авраам, те са били готови на поръчителство помежду си.

Страданията могат да дойдат и в материална форма. Виждаме как целия свят се приближава към тежка криза, а могат да бъдат и във вътрешна, психологична форма, в разбирането, както е казано „Мъдрецът вижда напред“.

Тоест, той разбира, чувства предварително какво ще се случи, ако всичко продължава така, както е, и извършва всички действия, за да избегне лошото развитие на събитията, и така напредва.

Получавайки тази методика, учениците на Авраам вече успяват до края. Това е методика, която не се нуждае от повече обновление. Те са успели напълно да се поправят.

Но тъй като това е била малка група от хора, които са се отделили от Вавилон, а поправянето е необходимо да се случи в цялото човечество, т.е. в целия Вавилон, то тази група извършва поправяне и се лишава от него, разпръсва се по целия свят и в продължение на 2 000 години се смесва с цялото човечество, предавайки в крайна сметка в наше време тази методика на целия свят.

В същото време светът сам по себе си също върви към всеобща криза, не знае какво да прави със своя егоизъм, разбира, че трябва да има някакво решение, но не го намира.

Това решение идва от същата тази методика. Така, както тя се е разкрила в Древен Вавилон в малкото човечество, така ще се разкрие и сега в съшия Вавилон, който се е разпространил по цялото Земно кълбо.

От урок №6 от конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187780]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 4

Авраам разкрил, че в Древен Вавилон избухнала егоистичната сила, която била възможно да се уравновеси с добрата сила. Той разбрал, че това не е местен конфликт, касаещ само Вавилон, а се отнася до цялата Вселена, до цялата висша система, включваща в себе си не само този свят, но и петте висши свята.

А след това Авраам започнал да си задава въпроса: как е възможно да се достигне до равновесие? В крайна сметка егоизмът ни е много малък в сравнение с висшите светове и огромните сили на добро и зло, действащи в тях. Каква огромна сила на злото трябва да разкрием, за да постигнем цялата позитивна сила на природата? Как можем да изтърпим такъв егоизъм?

И Творецът успокоил Авраам, че няма за какво да се безпокои, защото потомците му ще попаднат в изгнание. Тоест, групата на Исраел ще получи такава огромна отрицателна сила, която ще ги задължи да разкрият положителната сила, за да я уравновесят.

Равновесието на тези две сили започва със стоенето при планината Синай и получаването на Тора. Ние не можем сами да извлечем от природата положителната сила, която би уравновесил огромната сила на егоизма ни.

За постигане на позитивната сила и за уравновесяване на двете сили ни е необходима цяла система, която се нарича “Храм” — огромен съсъд, особено състояние, в което отрицателната и положителната сила се намират в хармония една с друга.

Когато Авраам чул това от Твореца, разбрал, че успехът е гарантиран. Най-важното е разкриването на достатъчно мощна отрицателна сила, която се нарича Египет. Цялата тази отрицателна сила се разкрива като фараон, властващ над синовете на Израел, заставяйки ги да почувстват, че са длъжни да се издигнат над него.

На планината Синай се случва чудо. На нея те получават положителната сила. Това е голям празник и огромна радост от издигането над природата си. Пред човека се разкриват нови хоризонти.

Без разкриването в нас на огромната отрицателна сила е невъзможно да се разкрие положителната, защото егоизмът действа като “помощ от противното” и ни тласка напред, принуждавайки ни да търсим положителната сила. Ние чувстваме, че не можем повече да съществуваме в робството на егоизма ни. Всички египетски наказания, удари по нашето его, ни подтикват към разкриване на добрата сила.

Въпрос: Какви изводи можем да направим за днешния ни живот от случилото се на планината Синай?

Отговор: Всеки ден става даряването на Тора и човек отново трябва да си представя, че стои пред планината Синай. Във всеки миг трябва отново и отново да обновяваме този корен, защото егоистичната сила в нас през цялото време се обновява и е необходимо да се притегля положителната сила против нея, за да бъдат те уравновесени.

Така ще напредваме, докато не разкрием цялата негативна сила и против нея цялата положителна сила, всеки път достигайки до тяхното равновесие. Това означава изкачването по 125-те стъпала. В крайна сметка цялата егоистична сила, отделена на творението, ще бъде уравновесена с положителната сила, наричана Творец. И тогава ще се почувстваме в хармония между тези две сили и ще достигнем до разкриване на добрата висша сила.

А отрицателната сила не е била лоша. Тя ни е помогнала да разкрием Твореца и да се съединим с Него.

От 730-та беседа за нов живот, 02.06.2016

[187936]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 2

Адам бил първият човек, разкрил висшата сила на природата. След него е имало много поколения негови ученици, на които е предал методиката на разкриване на тази добра сила и нейното използване за компенсация на отрицателната сила вътре в човека.

Двадесет поколения след Адам, в древен Вавилон, се родил човек на име Авраам.

Във Вавилон се случило много интересно състояние. До тогава жителите на Вавилон живели прекрасно и спокойно, успявайки да сдържат негативната си, егоистична сила. Те водили тих и спокоен селски живот. Изведнъж между тях изригнала злата сила на нарасналия егоизъм, нарушавайки цялото спокойствие.

Тогава във Вавилон живял един мъдрец, местен жрец, на име Авраам. Той се опитвал да разбере какво се е случило с вавилонците и разкрил, че е необходимо да се притегли, скритата в природата, добра сила, за да може с нейна помощ да се уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Авраам разбрал, че това е възможно само ако хората се обединят помежду си, без да обръщат внимание на ненавистта и враждата един към друг. Ако те седят заедно и се опитват да разкрият между себе си добрата сила над цялата зла сила, то я получават и посредством нея неутрализират егоизма.

Авраам усъвършенствал методиката на Адам, допълвайки към нейните възможности активното извличане на положителната сила от дълбината на природата и започнал да обучава вавилонците. Той ги призовал да поправят състоянието и да прекратят враждата. Много откликнали на неговия зов и започнали да се учат при него. Вавилон се разделил на две: на тези, които били способни да чуят Авраам и да приемат неговата методика, и на тези, които не могли.

Тогава Авраам събрал учениците си и ги извел от Вавилон в земята Кнаан. Така се образувала голяма група от негови последователи, която в крайна сметка се нарекла Израел, съгласно насоката си “направо към Твореца” (яшар-ел). Те се стремели към добрата сила, която могли да притеглят и уравновесят в живота си.

Освен това, чрез съединяването на тези две сили, те започнали да виждат една нова, както ние виждаме с двете си очи, картина на света. Те видяха какво се крие зад външната, дадената им по рождение, картина на света, проникнали вътре в нея, разкрили механизма на природата, действащите върху нас сили, и започнали активно да работят с тях.

Следва продължение…

От 730-а беседа от нов живот, 02.06.2016

[187802]

Предходни статии на тази тема:

Съюзът, сключен на планината Синай, ч.1

Кога е написана Библията?

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Група учени от Тел-Авивския университет, изследвайки писмата, които си разменяли в гарнизона в крепостта Тел-Арад, около 600 години преди нашата ера, достигнали до извода, че Старият Завет е бил написан няколко века по-рано, отколкото се е считало до сега.

Според общоприетата версия Петокнижието е било създадено след връщането от вавилонския плен, тъй като по-рано за подобен род работа не е имало достатъчно грамотни юдеи. Затова сега учените изследват отново този най-сложен въпрос: кога всъщност е била написана Библията.

Отговор: Първата книга по кабала е била написана от Адам преди около 5770 години. В историческия отрязък между Адам и Авраам са се появили няколко труда от различни кабалисти.

Авраам, както твърди Рамбам е бил автор на много кабалистични книги, но до нас е достигнала само една от тях: „Книга на Създаването“.

Преди 3500 години, Авраам, който живял в древния Вавилон е събрал своя група, която впоследствие се превърнала в народ на Израел. Всички членове на групата е трябвало да изучават писане и четене. Говорили са на иврит, тъй като иврит и арамит са били официални езици в древен Вавилон.

Групата на Авраам е била създадена, за да могат хората във връзката между тях да постигнат Висшия свят. Изхождайки от това, те естествено, прекрасно са разбирали източника на буквите, корена на думите, чувствали са така наречения език на клоните, когато висшите свойства на света, които нямат названия, се обозначават с техните следствия в нашия свят – клоните.

По такъв начин, в периода между Авраам и Моисей са били написани много книги, тъй като от времето на Авраам и по-късно е била въведена абсолютна грамотност в целия еврейски народ.

От египетското изгнание и по-късно, юдеите са излезли от Египет вече на съвсем друго ниво на познание и постижение, защото са се намирали не просто в робство, а са преминали по пътя на осъзнаване на своето робство в егоизма. Странствувайки 40 години из пустинята, целият народ е започнал да пише Тора.

Така е казано, че Моисей е имал ученици, които е обучавал заедно с помощника си Йешуа. Нещо повече, той е обучавал целия народ, тъй като левитите е трябвало да се занимават с всеобщото образование.

Въпрос: Колко време е отнело написването на Петокнижието?

Отговор: Петокнижието се е създавало постепенно, в продължение на 40 години пътуване по пустинята.
Всичко, през което народът на Израел е преминал, което се е случвало с него и вътрешно и в духовните корени – те са изложили в книгата, която са нарекли Петокнижие Мойсеево или Тора.

Намирайки се на земята Израел, след строителството на Първия, а след това и на Втория Храм, те са написали и всички останали книги, в частност „Пророците“ („Невиим“), „Светите Писания“ („Ктувим“) и Мишна.

След разрушението на двата Храма, преди излизане в изгнание е бил създаден Талмуда. Всички останали книги са писали, когато са били вече в изгнание.

Казано е в Тора, че от Дан до Беер Шева не е имало нито едно дете, което да не знае еврейските закони и което да не може да чете или пише. Повечето книги са знаели наизуст, тъй като древната технология на обучение се състояла в това, че ученикът запомнял наизуст всичко, което учителят му казвал.

Въпрос: Тоест не е имало прекъсване в грамотността?

Отговор: Никога. Напротив, от времето на Адам в тези кръгове, където са живели кабалисти, е имало практическа поголовна грамотност. Когато Авраам е привлякъл към себе си древните вавилоняни, той е започнал да изкоренява неграмотността сред присъединилите се към него хора.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2016

[182144]

Защо е толкова трудно да обичаш?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Неотдавна от терористи беше убита израелска жена, майка на шест деца, а след това се случиха още няколко други терористични акта. Остава впечатлението, че ИД (Ислямската държава), нейната идеология, се намира вече на територията на Израел.

Казвате, че можем да се борим с ИД само по пътя на нашето обединение, но защо ни е толкова трудно да се обичаме един друг?

Отговор: Отговорът е много прост: това е против нашата природа. Аз мога да обичам само себе си и всичко, което ми принадлежи: децата, жена си, дома, кучето, котката. Обичам всичко мое – това ми е скъпо. Преди всичко – аз, а всичко останало е около мен.

Такава е човешката природа – егоистична сила, притегляща към мен всичко, което е хубаво за мен, и отблъскваща всичко, което е лошо за мен. Така е устроена цялата природа: в неживото ниво тя е изразена по-малко, в растенията вече повече, в животните още повече, а в хората е най-голяма.

Колкото повече е развит елемента от природата, толкова повече е неговият егоизъм и това му е необходимо за да устрои своя живот, развитие, безопасност. Тоест, поначало не можем да се обичаме един друг. Аз не обичам нищо, освен това, което се отнася към мен. Ако виждам, че това ми принадлежи, то започвам да го обичам. А ако открия, че съм грешил, и то е чуждо, то тутакси го изхвърлям.

Някои могат да не се съгласят и да твърдят, че обичат света и обичат хората, но ако проверят добре, то ще се изясни, че не е така. Всеки психолог и физик ще потвърдят, че в основата на природата е заложен егоизма, приближаващ полезното и отделящ вредното.

Въпрос: Съгласен съм с всичко, което казвате, но как е възможно да обикнеш другите? Как да се реализира практически това, тъй като прилича на прекрасна утопия?

Отговор: Съгласен съм, че да обикнеш ближния си е съвършено нереално. Човек обича само себе си. Вътрешната сила ме заставя да обичам само близките до мен хора, в степента на тази близост. И нищо не мога да направя със себе си.

Но ние се развиваме и изведнъж ни се разкрива нещо странно: започвам да чувствам, че включвам в себе си целия свят, завися от целия свят, свързан съм с всички, желая това или не. Внезапно ми се разкрива мрежата от връзки между всички нас и нашата пълна зависимост.

Тази мрежа само е започнала да се разкрива, засега е далеч от това, да изникне точно пред мен и аз да разбера, че трябва да обичам всички китайци, индуси, латиноамериканци, американци, немци – всички подред. Също така трябва да обичам всички животни, дървета, дори бръмбари. Ще видя, че завися от тях и се намирам в една система с тях.

Представете си мрежата от връзки, с която всички сме оплетени, като паяжина. А кой е в ролята на паяка? Творецът! Всички сме попаднали в неговата паяжина. А Той през цялото време дърпа за нишките всеки от нас, ту насам, ту натам. Тези нишки са проникнали във всички наши мисли и желания, във всички органи на тялото, в най-малката частица на атома, тъй като тази мрежа е огромна и уникална.

Творецът управлява цялото творение от началото до края, докато не го доведе до съвършеното състояние. Ние ще стигнем до взаимно съединение, хармония и ще видим, че всеки живеещ в този свят е необходим. Той трябва да съществува, тъй като е част от общата система, в която аз също съм включен.

Не може да се мине без най-малкият бръмбар, тъй като той служи на общата цел и достигане на хармония в тази мрежа.

Въпрос: За какво съединяване става въпрос: просто за добро отношение един към друг?

Отговор: Да, но ние се отнасяме добре един към друг именно заради достигане на целта, а не поради някакви други сметки. Не е достатъчно просто да не се обиждаме – трябва да се обикнем един друг! Тоест, аз се грижа за другия точно така, както и за самия себе си. Това се нарича „възлюби ближния като себе си“.

Струва ни се сложно, но нашата еволюция непременно ще ни доведе до това състояние, желаем това или не. Ако не поискаме доброволно, то ще ни заставят с удари. Защото паякът (Творецът), ни държи здраво в своята паяжина.

Няма друга сила, която би управлявала света. Но нашият егоизъм не ни позволява да видим добрата сила на Твореца и затова се чувстваме зле.

От програмата по радио 103FM, 22.01.2016

[176334]

Създаване на купол на безопасност над света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може човек да защити себе си от колективната агресия на масите, не физически, а емоционално?

Отговор: Само чрез обединение! Не е важно от кого или от какво произхожда агресията. Всяка отрицателна емоция на всякакво ниво може да бъде неутрализирана само чрез положително отношение, което не е насочено към определен човек или източник, а е по-скоро добро отношение между нас.

Целия свят ни мрази – не му обръщайте внимание. Обединете се помежду си и ще видите как целият свят ще ви „играе на тепсия“.

Въпрос: А какво да правим с някой съсед, който ни мрази? Да седнем ли на маса и да се опитаме да си поговорим с него?

Отговор: Директният разговор няма да помогне. Трябва да създадем обща атмосфера. Когато говориш с някой лице в лице, ти сякаш му даваш решение на нивото на нашия свят. Най-вероятно няма да проработи, освен може би в единични частни случаи. Затова трябва да се мине през целия народ, през общата система.

Трябва да създадем атмосфера на взаимна доброта и благожелателство помежду си, защото чрез обединението си ние създаваме купол на безопасност над целия народ.

Въпрос: Коя е първата стъпка по пътя към единството?

Отговор: Нека да започнем с осъзнаването му, с това да говорим и мислим за него. Няма нужда от нищо друго.

Въпрос: Това означава ли, че науката кабала е против действането?

Отговор: Не, разбира се! Много доброволци, например, посещават болници или се грижат за възрастните хора и т.н.. Ако тези действия се извършваха с цел да обединят хората, то те биха се увенчали с успех. Много е важно вътре в себе си да запазиш на фокус, че правиш всичко това заради обединението. По този начин се активира системата на висшето управление.

Простите, механични действия няма да дадат резултат. Нашият свят е само последствие от висшия свят. Ако искаш да му влияеш, това може да стане само чрез намеренията ти. С действията си няма да повлияеш на висшето измерение.

По тази причина е необходимо да изучаваме как се прави това. Призовавам всеки да посети нашите уеб сайтове, да учи, да ни пише, да участва в нашите занимания. Присъединете се към нас в удобно за вас време. Ако се обединим в единна система, ще видите как това ще промени цялата сегашна атмосфера.

Науката кабала е сърцевината, душата на нашия народ, от която той е възникнал. Не само ще откриете много нови неща, но и ще разберете как можете да промените собствената си съдба, както и съдбата на целия свят.

От предаването „Конфронтацията. Как работи наистина?“ по Kab.TV, 28.10.2015

[170036]

Как да се измени ситуацията в Израел: у кого е ключът към щастието на света?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои мисията на евреите?

Отговор: Науката кабала е наука за висшето управление. Тя  ни обяснява, че се намираме под управлението на висша система от сили, които чрез въздействието си върху нас, все повече ни привеждат до състояние на интеграция, все повече ни ограждат и все по-силно ни свързват помежду ни.

В съответствие с това, човечеството се развива не само на ширина и височина, но и във връзките помежду си. Затова в света са се появили не само науките, културата, но и интернет.

 И най-главното – развили са се икономическите, търговските и политическите системи, за да ни свържат всички нас заедно. Но тази връзка трябва да бъде добра, двустранна и да работи за всеобщото благо.

В законите на интегралната система съществува само един параметър, към който трябва да се стреми цялата система – максимално общо здраве, като в здрав организъм, на който всичките системи  работят,  координирайки се един с друг.

И макар тези системи да са противоположни по своята природа, като например лимфната система се отличава от кръвоносната, нервната и пр., но те работят помежду си в пълен контакт, във взаимно допълване. И точно това определя здравето на организма.

В света, в който живеем, ние не можем да уравновесим двете системи заедно.. Неживото, растителното и животинското нива на природата автоматично  съществуват в такава симбиоза.

А природата на човека го е издигнала над тази система. Той трябва да я разбере, да я абсорбира, да я интегрира в себе си и правилно да я използва. Природата ни принуждава да овладеем тази система, а ние не искаме това.

И доколкото народът на Израел не иска да се обедини заради общото благо, ние се явяваме причината за всички проблеми в света. Човечеството инстинктивно чувства това и затова ни обвинява. По такъв начин, според степента на увеличване на страданията в света натискът върху нас ще нараства все повече.

Въпрос: Но защо се случва именно днес?

Отговор: За да разберем това, трябва да изучим системата за управление на света.Това е подобно на случая, когато човекът се обръща към лекар и той му намира десетки проблеми. По принцип може всички те да имат смисъл.

 Но за да се справим с това, трябва действително да изучим системата. И на пациента няма как винаги да му обясниш какво представлява болестта му. На него му се изписват  хапчета и го изпращат да се лекува.

А тук хапчето, което може да се даде на болното общество и света, носи съвсем друг, идеологически характер.

Проблемът е да използваме съзнателно лекарството, защото всеки един от нас трябва да се издигне на нивото „човек“, а не да остане на нивото на животинското съществуване, макар и изобщо да не ни се иска да го напускаме. Но Природата ни тласка към разумно възприемане на нейната същност. И затова няма къде да избягаме, ще трябва да разкрием общата система на управление.

А тя говори за много прости неща: ако искате да достигнете до правилно обединение помежду си на принципа „възлюби ближния както себе си“ и да се стремите към това, това ще преведе цялата система към равновесие.

Тогава левите и десните, положителните и отрицателните сили на природата ще се допълнят взаимно, съхранявайки баланса. Трябва да достигнем до това. Направете такова човешкото общество и цялата останала природа ще се успокои, влизайки в хармонична връзка с природата на човека.

Но за това човекът трябва да се измени. Необходимо е да се възпитава, да му се обяснява всичко, с него трябва да се занимават. Докато не направим това, докато не въведем в действие интегралната система за възпитание, за да могат хората да се допълват и да се сближават един с друг, нищо няма да се получи.

Можете да попитате: „Как могат да се променят осем милиарда човека? По какъв начин?“ Точно това обяснява науката кабала. Тя казва, че цялото човечество е построено като пирамида, на върха на която се намира народът на Израел.

Ако той започне да се занимава с интегрално сближаване помежду си, то това в задължителен порядък ще въздейства върху целия свят, т.е. народът на Израел ще стане „светлина за народите по света“.

И тогава на всички ще им бъде добре: ще се прекратят антисемитските прояви, ще изчезне ненависта към евреите и те ще видят как целият  свят, включително и най-близките им съседи, изведнъж ще започнат да се отнасят добре към него, защото вместо зло, народът на Израел ще привнася добро за света.

Нищо друго светът не очаква от нас! Затова през цялото време ни обвиняват. Целият свят се занимава с един малък народ, само с тази малка страна – Израел.

Ние непрекъсната се възмущаваме: „Как може така?! Какво прави ООН?!“ А ООН се занимава само с това. Какво правят ЮНЕСКО? И ЮНЕСКО през цялото време говори против нас. Всички вестници в света са пълни със статии против Израел. А има ли някой който да е „за“? Ако му платят, то някой може и да каже нещо „за“, но самият той не мисли така!

Тоест и всяка страна, и всеки човек в света според степента на своето развитие започва да чувства, че ключът към щастието на света се намира в Израел. И затова се говори във всички кабалистични първоизточници.

Следва продължение….

От ТВ програмата „За екстрената ситуация в Израел”, 14.10.2015

[168260]

На прага на третата интифада, ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманКакво ни чака?

Въпрос: Напоследък силно зачестиха терористичните нападения върху мирни граждани. Едва ли не на всеки два часа пристига информация за нов терористичен акт. Ще задам лесен въпрос: какво ни чака?

Отговор: Какво ни чака – това трябва да запитаме себе си. Безпокоя се, че ще ме разберат неправилно – но ние сами определяме какво ще се случи с нас. Няма друг народ в света, освен народа на Израел, който да има свободата на избора и който да може да измени бъдещето на света, насоката му на развитие. За това е написано в Зоар и в други книги.

Затова виждаме как светът се надига против нас. Струва ни се, че след  многото десетки години съществуване на държавата Израел, би трябвало страстите около нея вече да са поутихнали. Но така и не успяхме да постигнем  спокоен живот. И не само в Израел, но и в целия свят все повече нараства антисемитизмът.

Съобщения за нападения над евреи няма да видите по нито един от телевизионните канали в световните новини. Но ако ненадейно убият арабин, за това ще се говори по всички новини. И ООН също отказва да обсъжда вълните от терор, които се надигат в Израел. Ако Израел предприеме ответни мерки, то ООН незабавно ще изпрати протестна петиция.

Виждаме, че светът не престава да ни ненавижда без каквато и да е причина. Колкото и да се опитваме да бъдем най-хуманните, ние винаги се оказваме под прицел. Светът съчувства на съседите ни и така ще продължава до безкрай. Какъв е изходът?

Трябва да отворим кабалистичните книги и да прочетем какво е написано там. Тогава ще открием, че можем да изменим това състояние в целия свят и в нашата страна. Ние сме единствените, които имаме свобода на избора. Струва си, да се порадваме, че тук не зависим от никой, а обратно – всички зависят от нас.

В книгата Зоар е написано, че „В бъдеще синовете на Ишмаел ще разпалят големи войни в света“. Става дума за последния период преди окончателното поправяне, започнало след края на Втората световна война. Така е сега и ще продължава и занапред, ако синовете на Израел, потомци на Авраам, не изменят това състояние.

Следва продължение…

[167683]

На земята не може да се скриеш от хората

каббалист Михаэль ЛайтманВремето за „покаяние“ е разкриването в себе си на качествата, които не ми позволяват да се съединя с другите. Затова  това се случва преди началото на поправянето, в началото на еврейската нова година.

Преди всичко съм длъжен да изясня какво ми пречи. Оказва се, че това е моят егоизъм и аз просто не искам обединение.

Въпрос: И аз в действителност не го искам! Райският живот е да седя сам на брега на морето, около мен да няма никакви хора, освен един- двама най- близки, които са ми необходими. А вие говорите, че ще заживеем като в Рая, когато се обединим. Това е някакъв друг рай. Няма ли да бъде твърде тясно в него?

Отговор: Няма да ни бъде тясно. В това съединение ще се чувстваме дотолкова хармонично и съвършено, че никой няма да ни пречи.

Реплика: Всяка година заминавам на почивка в най- скритото място, което мога да намеря, така че там да няма жива душа. Ето това е Рай за мен.

Отговор: Това е противоположният начин за решаване на проблема на нашето разединение: да се опитаме да избягаме от злото и да се скрием на място, където няма хора.

Може да останеш сред всички и да се чувстваш толкова комфортно, сякаш се намираш сам, дори още по- добре. Всичко зависи само от  отношенията ти  с другите, доколко те те притискат и те принуждават да зависиш от тях.

Става дума за такова поправяне на отношенията помежду ни, когато ще почувствам всички хора като част от единно тяло. Тоест, те ще престанат да ми пречат, а напротив, всеки ще ми бъде необходим, защото всеки ще бъде готов да ми помогне, каквото и да поискам. Това ще бъде идеалното съединение.

Така или иначе не можем да минем без хората. Нямаме избор, задължени сме да бъдем заедно. Днес на земята има седем милиарда човека, а след петдесет, сто години ще бъдат два пъти повече.

Затова няма къде да се скрием един от друг и ще се наложи да осъзнаем, че общата програма на природата ще направи от нас един човек с едно сърце.

Тогава действително няма да  чувствам излишни около мен, макар наоколо да са милиони. Няма да се чувствам в тълпата,  напротив, ще чувствам, че всеки е необходим и изпълнява мое желание.

Разкаянието, до което трябва да дойдем в месец Елул е, разкриване в себе си на желанията, които възпрепятстват обединението. Достатъчно е да ги открием и в този миг те ще преминат в поправяне. Ако ги смятам за грях, то те веднага се поправят от светлината, връщаща се към източника.

От нас не се изисква нищо, освен разкриване на нашата егоистична природа – вътрешното съпротивление за обединение с другите. Добре е, че това зло се разкрива. Светлината ненавижда нашето егоистично общество и е готова да го поправи за един миг, при първата ни молба.

Въпрос: Защо желанието да се уединя е зло?

Отговор: Защото целта на творението е да ни доведе до единство и отделяйки се, ти противоречиш на целта на творението. Страдаш от това, че се движиш в обратната посока.

Можеш  да поправиш връзките си с другите и да се почувстваш в прекрасно, идеално, хармонично състояние сред милионии хора. Вместо това бягаш за седмица, за да можеш поне за малко да бъдеш сам,  след това отново да се връщаш обратно. Можеш целогодишно да се чувстваш като в отпуск така, като че ли няма никого наоколо!

Все едно, никъде не можеш да избягаш. Необходимо ти е обслужване за сметка на другите хора. Нужни са лекари, готвачи, хранителен магазин, банка. Принуден си да работиш и обслужваш другите, да заработваш пари, да се грижиш за семейството си.

Затова сме задължени да установим отношения с другите хора. Вижте какво се случва в света заради това, че не го правим. Последните актуални събития са масово нашествие на емигранти, опитващи се със сила да се доберат до Европа. Към такава екстремна ситуация ни довежда природата, задължавайки ни да намерим път към правилното обединение.

От програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166146]

Имаме причина да празнуваме и да бъдем щастливи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В началото на всяка година си пожелаваме тя да е добра, а в края на годината излиза, че не е била особено успешна. Къде бъркаме? Всички искаме нещата да бъдат добре, но не знаем как да го постигнем.

Отговор: Ние не разбираме, че до степента, в която се сближаваме помежду си, ние се доближаваме до висшата сила – добрата, благодатна сила. Формулата е много проста: колкото по-близо сме един до друг, толкова по-близо сме до Твореца.

Изглежда сякаш няма по-проста формула от тази, но тя е невъзможно да бъде изпълнена чрез усилията на човек. Затова науката кабала ни е разкрита, за да ни помогне да го направим чрез висшата сила. Висшата сила ще помогне на човек само в тази насока и в нищо друго. Тя чака единствено да поискаме това от нея.

Въпрос: Ако Адам вече е открил пътя към добрия живот преди 5776 години, защо не го е показал на всички? Защо е било нужно да се минава през всичките войни, изгнания и беди, през които е минало човечеството за тези хиляди години?

Отговор: Адам е преподавал неговия метод, тъй като кабалистите от всички поколения са последователи на Авраам. До ден днешен кабалистите изучават откритието на Адам, така че във всяко следващо поколение все повече подробности са били добавяни в учението.

Кабала се развива като всяка друга наука и накрая от нея получаваме знания за това каква висша сила има над нас, как тя ни влияе и ни управлява, и как е възможно ние да ѝ влияем отдолу нагоре.

Изясняваме си, че висшият свят и нашият нисш свят са напълно взаимосвързани, а във взаимоотношенията си един с друг разкриваме висшата сила, която движи и двата свята и която се нарича Творец. Науката Кабала се занимава с разкриване на висшата сила и с установяване на взаимна връзка с нея.

Проблемът идва оттам, че висшата сила може да бъде разкрита само до толкова, доколкото я уподобяваме и се приравняваме с нейните характеристики, както е с всичко друго в живота. Аз няма да мога да разбера другия човек ако той говори на език, който ми е непознат или ако ми говори за неща, които могат да бъдат разбрани само от професионалист, или ако имаме толкова различни възгледи, че не можем да общуваме.

Всички наши сетива – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – са устроени така, че да поемат само неща, които сме готови да възприемем в обсега на честотите, който тяхната чувствителност им позволява. Но ние нямаме никаква чувствителност по отношение на висшия свят; това все още е нещо, което предстои да развием в себе си. И точно на това ни учи кабала.

Затова има такова име, кабала – от иврит: „лекабел“ (получаване). Това е наука, учеща как да получиш, схванеш, разбереш и почувстваш висшия свят. Адам ни е оставил това знание, а всички кабалисти, които са дошли след него, са развивали откритието му все повече и повече, допълвайки го, подобно на начина, по който се е развивала и науката физика през поколенията.

В резултат на това, днес имаме на разположение една развита, уникална и мощна наука, която ни обяснява как да открием смисъла и целта на живота практически, с намерение да го приложим. Кабалистите от миналото са писали за нашето поколение, определяйки го като „поколението на Месията“, т.е. тези, които могат да се допитват до цялата наука и да я използват, разбирайки в крайна сметка целта на нашето съществуване на лицето на тази Земя.

Човечеството е достигнало състояние, в което трябва да отговори на този въпрос, защото в противен случай положението ни ще стане безнадеждно. Кабала отваря всички възможности пред нас, така че имаме причина да празнуваме новата година и да сме щастливи. Трябва само правилно да използваме подаръка, който сме получили от Адам а-Ришон (Първият Човек), Адам.

От програма по израелското радио 103FM,06.09.2015

[166607]

Истината за трите световни религии, Част 3

каббалист Михаэль ЛайтманНачалото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Въпрос: В какво се състои особения характер на всяка от трите световни религии?

Отговор: Юдаизмът е достатъчно пасивно учение, което трудно приема в себе си и то само този, който е съгласен с пълното изпълнение на неговите предписания. Християните са по-активни, привличайки хората към своята вяра.

У мюсюлманите съществува убеждение, че ислямът е длъжен да стане единствена религия за целия свят. Те заявяват, че не може да има друга висша сила, освен тази, която те си представят, тоест освен Аллах, и Мохамед е негов пророк. И това мнение се опитват да установят в целия свят.

Различните мюсюлмански течения се обединяват на този глобален принцип и в същото време се разединяват, защото у всяко има свое мнение по какъв начин да поставят целия свят под знамето на исляма. Едно течение се стреми да постигне това с по-меки методи, друго – с по-твърди, едното е по-малко ортодоксално, другото – повече. Но, в края на краищата, всички те се стремят да разпространят исляма навсякъде по земното кълбо.

В това се изразява тяхната работа, и с такива методи се разпространява тя в Океания, на Филипините, в Индонезия, в огромната територия на Африка за последните сто-двеста години. А в наши дни започна нашествие на исляма в Европа. Според статистиката, всеки ден стотици хора в Европа преминават към исляма.

Европа е толкова привлекателна за мюсюлманите, защото те я смятат за културен център на света и пример за всички останали. И ако те направят този световен център – център на исляма, по този начин ще завоюват целия свят.

Африка е източник на сили,а Европа е центърът на идеологиите, на културата. Ще дойде време, когато мюсюлманите ще се доберат и до Америка, те вече започват да се увеличават там.

Европа е слаба, застаряваща, тя няма сили да се бори с нашествието на исляма. Затова е само въпрос на време – скоро цяла Европа ще бъде само в зелен цвят.

Въпрос: Как младите европейци могат да бъдат привлечени от това жестоко, екстремистко движение като радикалния ислям?

Отговор: Хората се стремят към силата. Ако не обичам силния, то в крайна сметка се страхувам от него. Страхът ме заставя да се присъединя към него, и аз по своя воля ще започна да го оправдавам. Ще започна да гледам на целия свят с неговите очи и ще искам светът да ме възприема като част от тази мощна сила.

Излиза, че убивайки хора със страшна жестокост, както в момента се случва в Ирак, по този начин радикалният ислям си разчиства територия по целия свят, на която може да се разпространи. Колкото по-голяма е неговата жестокост и безпощадност, толкова повече хора се боят от него и желаят да се присъединят към него.

Страхът има огромна притегателна сила. По-добре е да се присъединя към страшния враг, защото иначе ще се окажа срещу него – а това съвсем не ми е нужно.

Затова много млади европейци са готови да станат мюсюлмани, за което се искат само три минути. И въпреки, че по този начин човек се задължава да измени радикално целия си живот, той усеща в това светлина, защото вече има цел на живота, която Европа не е могла да му даде. Вместо умираща култура, изгубваща всякаква сила, той получава ясни инструкции и твърди житейски постановки.

Той разбира за какво живее, усеща силата, рамото на съратника, и затова намира в това вкус и готов да го направи. Ислямът черпи своята сила от обединението на хората. Съгласно науката кабала това се нарича клипа (нечиста сила) на дясната линия.

Дясната линия – това е отдаване, тоест мюсюлманите се представят като хора, призоваващи към добри отношения, към духа на единството, обединението и взаимопомощта. Те дават на човека усещане за топлина. В тяхното поведение има вътрешна топлина, и въпреки че е измамна, хората я усещат.

И тя е много привлекателна за младите европейци, усещащи студ в немощната Европа и пълно безразличие към себе си. Всеки от тях се чувства изолиран, сам, нямащ нито цел в живота, нито основа, която е напълно изгубена. И затова той се съгласява да влезе в рамките на исляма, който, независимо от своята твърдост, дава чувство за принадлежност към топлото течение, имащо ясна цел. И това е много привлекателно.

Или това ще увлече европейците в противоположната посока – към нацистки режим, едно от двете. Фашизмът е основан на същия принцип на обединението и ясната цел. Не е важно с цената на какво се постига единство и каква е целта, но това привлича хората.

Следва продължение…

От 428-та беседа за новия живот, 31.08.2014

[146066]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 2

Защо се страхуваме от промените?

Въпрос: Съвременният живот се променя толкова стремително, че понякога ти се иска да спреш и да си починеш. Изморяваш се, сякаш дори от хубавите изменения, от новите по-съвършени уреди. Способен ли е човек да понесе толкова изменения, произтичащи с огромна скорост?

Отговор: Работата се състои в това, че ние не желаем тези изменения и в това е целият проблем. Защото са следствие на болезненото усещане за недостиг и празнота.

Говоря, именно за бъдещите духовни напълнения, при които ние се наслаждаваме дори на тяхното отсъствие. Както, ако бих получил удоволствие от предусещането за отпуска, която ще настъпи след седмица. В такъв случай, за мен не е важно какво става в дадения момент – главното е, че времето тече и все повече ме приближава към заветния ден.

Поради това са ми приятни дори лошите състояния, в които не получавам напълването, но то свети за мен, от бъдещето като дългоочакван отпуск.

В сегашното ни ежедневие на живота почти няма такива случаи. Той изцяло е запълнен с необходими грижи: дом, деца, работа, магазини. В крайна сметка, денят минава и падам без сили, за да започна утре всичко отначало. Поради това, сутрин нямам желание да ставам. Още

Истината за трите световни религии, Част 2

каббалист Михаэль ЛайтманНачалото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Юдаизмът, съществувал някога на принципа на любовта към ближния като към себе си, не налагал никакъв външен натиск върху човека. Този, който е искал, се е присъединявал към него, а който не е искал, не се е присъединявал.

От историческите документи се вижда, че по време на пророците, 8- 7 в.пр.н.е.,  до самото разрушаване на храма, много представители на народите по света са отивали да се учат при евреите и с това са подсилили юдаизма. Някои от тях са се превърнали във велики мъдреци на еврейския народ и те са били сравнително много, включително и знаменития мъдрец и кабалист Раби Акива.

Юдаизмът не е могъл да се разпространи широко по света, защото такова разпространение е възможно само със сила. Цялото човечество в същността си представлява егоисти, които може да се подкупят с пари или да се завоюват със сила, под заплаха. Едно от двете: или привличане с бонбон, или заплашване с пръчка.

В юдаизма не е имало нито бонбони, нито пръчки. Това учение е пасивно. В него е идвал този, който се е чувствал привлечен от идеята, стремил се е към обединение и любов към ближния.

Става въпрос за юдаизма от времената, когато е създаден основният закон на Тора – любовта към ближния като към самия себе си. Затова юдаизмът не е получил широко разпространение по света и към него са се присъединявали само тези, които са пожелали.

Християнството вече се е държало по различен начин, вярвайки, че целият свят трябва да стане християнски. В повечето случаи при откриване на нови земи, завоюване на държави, установяване на връзки, освен търговски интереси и забогатяване се е преследвала и целта разпространяване на своята религия. Затова църквата в Испания, Португалия, Франция, Англия много е поддържала колониалния поход.

Юдаизмът е действал по друг начин, изобщо не излизал от границите си и приемал всеки, който е пожелал да се присъедини към него без всякакво насилие и подкупи. Този подход се е съхранил в юдаизма и до сега. По традиция, който иска да приеме юдаизма, първо е разубеждаван по всякакъв начин.

Християнството се е разпространявало с много „прогресивни“ методи в сравнение с юдаизма: с мечовете на кръстоносците и с уговарянето от мисионерите, убеждавайки каква прекрасна и велика е тази вяра. Човекът е бил покоряван от богатството на християнските храмове със златните украшения, иконите и разказите за чудеса.

В центъра на всеки европейски град се е строяла църква – най-високата и красива сграда в целия район. Дори днес църквите се отличават от другите постройки, а в миналото те са се строели сред бараки. Затова християнството е било много привлекателно за хората и широко се е разпространило.

Но въпреки разпространяването си, то е започнало да отслабва заради възникналия в него разкол. Започнали са спорове на едно от теченията с другите и от този момент силата му е започнала да угасва. С идването на Ренесанса, а след това с епохата на Просвещението, християнството е започнало да предава позициите си.

Ако до тогава за неверие са обявявали в еретизъм и са вкарвали в затвора или изгаряли на кладата, то преди 300-400г. са престанали да го правят. Днес за нищо такова изобщо не може да става дума. Макар че в Европа и Америка все още да се спазват християнските традиции, това по-скоро е част от културата, а не вяра.

Виждаме, че в наше време вместо юдаизмът и християнството все по-голяма популярност добива исляма. Това е относително млада религия, поставила си за цел да разпространи властта на шериата по целия свят. За нейните адепти не е важно дали това ще се случи днес или след хиляди години. Важното е, че работят над това, считайки тази работа за свещена проповядвайки вярата в Аллах, единствения Бог.

В действителност, от гледна точка на юдаизма, ислямът не се счита за идолопоклонничество, защото предполага вяра в единната висша сила. Само че, за нея разказва не пророк Моше, а пророк Мохамед, друг посланник на Твореца.

Исляма е основан на вярата в една висша сила, освен която няма нищо и която управлява цялото човечество, извисявайки човека. Но през вековете исляма е преминал през големи трансформации.

В днешно време исляма усилва своите позиции, преживявайки такъв активен период, каквито юдаизмът и християнството са преминали в първите две хиляди години от съществуването си.

Разбира се, със съвременните ресурси, средства за връзка, оръжието, с което исляма разполага днес, той може да си позволи много по-голяма експанзия, отколкото християнството преди две хиляди години или юдаизмът, който е съвсем пасивен.

Затова виждаме как ислямът се разпростира все по-широко в много интензивна и застрашаваща форма. Наложи ми се да обсъждам тази тема в академичните и правителствени кръгове в Европа и те признаха пълното си безсилие по този въпрос. Разговарях с кметовете на няколко града на европейски страни и университетски професори, които се оплакваха, че са с вързани ръце.

Европейците са свързани със своите демократични закони и сега са принудени да се отнасят напълно лоялно с ислямският фундаментализъм. Докато мюсюлманите се отнасят към европейците съгласно законите на исляма, който първоначално е бил мек и е прозовавал към любов, съединение, човешки ценности, а съвременният е радикален.

В същото време се получава така, че демократичните принципи пречат на европейските власти да пресекат разпространяването на радикалния ислям като опасно движение, заплашващо да урони стабилността в Европа. На исляма нищо не му пречи да се разпространява. Привържениците му не идват в Европа с цел да убиват хора. Те искат само всички да станат мюсюлмани.

Ако евреите в Израел биха се съгласили да приемат мюсюлманството, да приемат този закон, то в този миг биха станали свои за арабите и по такъв начин биха „разрешили“ арабо-израелския конфликт….

По такъв начин демократичните закони правят Европа напълно открита за мюсюлманите, позволявайки им да се държат така, както си искат. Никой няма право да посегне на свободата и правата им. В същото време, както християните, а още повече евреите, се опасяват да отидат в специалните райони, където е концентрирано мюсюлманското население.

Следва продължение…

От 428- та беседа за новия живот, 31.08.2014

[145622]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 3

Нова година, нови хоризонти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как трябва да започнем новата година?

Отговор: Новата година трябва да се започне с осъзнаването на това, че пред теб има възможност да станеш равен на Твореца, което означава да се отнасяш с него така, както Той се отнася с теб. Първо, обаче, трябва да откриеш, че Творецът се отнася към теб с абсолютна любов и отдаване, и ти трябва да развиеш тези качества в себе си.

Но ти не чувстваш Твореца, не го познаваш. В момента, в който започнеш да го „измисляш“, ще изобретиш поредната религия, а от тях има достатъчно по света.

Според науката кабала, ние имаме всичко необходимо, за да постигнем Твореца. Също като пъзел – ако използваш правилно всичко, което ти е дадено, ще се уподобиш на Твореца напълно.

Всъщност, Творецът е създал този свят в състояние на пълна разруха и разединение. Ако го подредиш правилно, не само ще станеш равен на Него, но ще уподобиш и Неговата дълбочина, като по този начин ще постигнеш същото състояние, същата мисъл, същата цел, същата начална точка, от която е започнал Той.

Ще постигнеш пълната дълбочина на Неговия замисъл и в резултат на това до определена степен също ще постигнеш самия Творец. Кабалистите не ни казват какво следва след това. Когато стигнеш то тази точка, ще видиш сам.

Затова за нас новата година, Рош а-Шана, е наистина стъпка към нови хоризонти.

От предаването „Празници. Рош а-Шана“, 06.08.2015

[166347]

Милион долара за добра мисъл

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как действително да осъзнаем своето зло и да се разкаем до такава степен, в която вече не е нормално да си вредим един на друг, да се пренебрегваме и мамим всеки ден?

Отговор: Човечеството се е развивало хиляди години, за да може накрая, в наше време, да достигне до осъзнаването на своето зло. Цялата природа около нас започва да се затваря в кръг и ни подтиква, принуждава ни, да се съединим в една свързана система.

Подобно на това както целият нежив, растителен и животински свят се обединява в обща симбиоза, така и хората са длъжни да бъдат свързани един с друг. Такова състояние възниква за първи път в цялата наша история.

Кабалистите са гледали на самия край на 20 век като на време, когато човечеството е длъжно да започне да се обединява. С тази цел се разкрива науката кабала – методика за обединение и поправяне. Но поправянето е невъзможно докато не се изяви неизправността, и затова в света се появяват толкова много проблеми, ненавист един към друг, разединение.

Родители и деца не могат да намерят общ език, хората спират да се женят и да създават семейства или се развеждат. Всички тези признаци са на това време, което кабалистите съвсем точно са описвали преди много години. Разкриват се злото, ненавистта, разединението, и хората търсят всяка възможност да се уединят и скрият, за да си отдъхнат един от друг.

Но трябва да осъзнаем, че природата ни задължава да се обединим, без да ни оставя избор. Намираме се в рамките на природните закони. Така както не можем да тръгнем против законите на физиката, химията, биологията, анатомията, така е невъзможно да пренебрегнем и законите на вътрешното поведение на човека, неговата психология, тоест душа.

Кабала разказва именно за законите на душата, затова как да я съберем цялата от разнородните части, на които се е разбил първият човек Адам, след грехопадението с дървото на познанието. Ние всички трябва да се обединим, но не физически, с телата, а с нашите вътрешни желания, за да се изпълним един друг.

Когато се обединяваме, се получава едно общо виртуално създание, наречено Човек. Всички работим за това виртуално единство, стараейки се да го направим по-съвършено и тогава вътре в него да почувстваме висшия, духовен свят.

Въпрос: Какво да правя ако проклинам всички, когато се движа с колата си по пътя, карам се с продавачката в магазина, обиждам с егоистичното си отношение много хора, които са край мен?

Отговор: Всеки се държи по този начин. И най-важното е да осъзнаем, че това е зло, тоест да разкрием каква полза бихме имали от нашето единство: например милиони долари. Например, ако няколко души се обединят, то всеки от тях получава за награда милион долара.

Всички изведнъж ще се впуснат да се обединяват, ако виждаха такава полза. Представете си, че десет човека седят на кръгла маса, десет – това е числото, необходимо за пълно обединение. И ако ни се е отдало да се обединим, върху масата пада торба с десет милиона долара – по милион за всеки.

Тогава ще разбера, че моята неспособност да се обединя с другите е моята зла природа, моят враг. Защото аз мога да спечеля, но моят егоизъм не ми позволява да се обединя. На нас не ни достига само това осъзнаване.

Науката кабала донякъде ни разкрива какво представлява висшия свят, колко е хубав той. Но условието за влизане в него е нашето обединение. И тогава ще разберем нашата основна пречка – нашият егоизъм, наричайки го зло начало.

Иначе ние не смятаме своя егоизъм за зло. Точно това осъзнаване не ни достига и в него се състои целият смисъл на покаянието, което е прието да се прави в месец Елул преди нова година. Покаянието – това е разкриване в себе си на пътя за добро обединение с всички останали.

Из програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166152]

Истината за трите световни религии, Част 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо ислямският религиозен фанатизъм толкова се е засилил през последните години? Ислямът започна своето пътуване на Запад и постепенно превзема Европа и САЩ. Днес в Европа има 54 милиона мюсюлмани, като 7 милиона от тях са само във Франция.

Тази тенденция към ислямизация се засилва, но най-лошото е, че се задълбочава в радикални екстремистки движения. В днешна Европа има „мюсюлмански гета“, в които се страхуват да стъпят както полицията, така и обитателите им. В тези места, покрай джамиите, се живее затворен живот, следствие от една законова система, основана на правилата на исляма.

Този феномен се е разраснал до заплашителни размери и постепенно се изплъзва от контрола на държавните органи. Културната война започва в Централна Европа, която до скоро беше пример за свобода, демокрация, равноправие и плурализъм.

Внезапно в нея се появи чуждо тяло – радикалния ислям – което се противопоставя на всичките ѝ основни принципи, връщайки ни обратно в далечното минало по отношение на равноправието на жените и други съвременни постижения.

Датският политик Гийрт Уилдърс, основател на партия „Свобода“, изнесе реч, в която предупреждава за голямата опасност, надвиснала над Европа. Според него се намираме в последната фаза на процеса на ислямизация на Европа, която заплашва не само нейното съществуване, но също и това на САЩ и на цялата западна цивилизация, тъй като води до екстремизъм, насилие и интифада.

Защо радикалният ислямизъм е станал толкова популярен, особено сред младите?

Отговор: Работата е там, че ние сме достигнали последния етап от процеса на човешкото развитие. Човешката цивилизация е възникнала в древен Вавилон и се е развила в две направления: част от хората последвали Авраам, а останалите се разпръснали по целия свят. След това учението на Авраам се превърнало в основа на трите световни религии – юдаизъм, християнство и ислям.

Тези религии са се развивали точно в този ред, една след друга. Юдаизмът се е развил директно от Авраам. Християнството било основано преди около 2000 години, когато се появили първите християнски общности. Ислямът се появил едва през 7-ми век.

С всяка религия се случва едно относително процъфтяване и упадък в съответствие с тези етапи. Юдаизмът процъфтявал в своята истинска форма до разрушаването на Бейт аМигдаш (храма). След неговото разрушаване, евреите пренебрегнали принципа „Обичай ближния като себе си“, който бил в основата на учението на Авраам, затова изпаднали в изгнание. Това изгнание било духовно – изгнание от алтруистичното състояние, падение от братска любов към омраза.

Християнството процъфтявало до средновековието, а след това започнало да запада, да се изменя и да се дели с възникването на протестантското движение.

Ислямът дълго бил в латентност и не се изявил в пълната си сила. Едва напоследък, когато и юдаизма, и християнството станаха толкова отслабени, че престанаха да влияят в оформянето на обществото, ислямът започна да става силен. И действително в Тора е написано, че през последния етап на човешкото развитие ислямът ще придобие голяма сила, както бе написано за Ишмаел (Битие 16:12) „…ръката му ще бъде вдигната против всеки и ръката на всеки ще бъде против неговата…“, което означава, че тази религия ще се издигне над всички.

Юдаизмът процъфтявал в първите 2000 години след излизането на Авраам от древен Вавилон, което означава приблизително до началото на новата ера. През този период той съществувал в своята истинска духовна форма и в пълната си сила. Но след това евреите паднали от своето духовно ниво и започнали да затъват в материални желания. Затова се казва, че са изпаднали в изгнание. Всяко следващо поколение падало по-ниско от предходното.

След спукването на юдаизма започнала християнската вълна. Християнството се развивало като буря, докато не се изчерпало. Днес сме в периода на упадък на християнството, което е загубило предишната си сила. За да бъдеш християнин в Европа от теб не се изисква нищо повече от това да носиш верижка с кръстче около врата си.

На някои места все още има християнски фанатици, но това не са хора, които са били християни от самото начало, а са приели християнството на по-късен етап, като например Южна Америка. За тях християнството е относително нова религия. Тя е съществувала в продължение на 2000 години, но е достигнала до тях чрез мисионери едва преди 500, когато Колумб открил Америка. Затова в Америка все още има посветени християни.

В наши дни ислямът започва наистина да се пробужда. До сега той е бил в инкубационен период. След 2000-летното процъфтяване на юдаизма и 2000-летния цъфтеж на християнството, идва ред на исляма.

Откъс от предаването „Нов живот“, 31.08.2014

[145580]

Истината за трите световни религии Част 2

Истината за трите световни религии Част 3

Вавилонската кула: стремежът да се намери смисъла на живота

Дванайсетe колена, разположени по определен начин около „Шатрата на откровението“ под своите знамена, олицетворяват свойствата на едно единствено кли (съсъд), в което са се събрали всички членове на лагера, оглавяван от Мойсей.

Въпрос: Такава форма за първи път e придобилa групата на Авраaм, след напускането на Вавилон?

Отговор: Авраам е началната точка, от която е започнала реализацията на методиката на поправяне на егоизма, който се проявил на човешко ниво в древен Вавилон.

За първи път егоизмът се е проявил при Адам, а след това при Ной. Техните над егоистични постижения се проявили като свойства от първо и второ ниво, а третото и четвъртото, се отнасят вече към егоистичното разделение на душата, т.е. към дебелината на егоизма.

Ако Адам е бил поправен, за сметка на това че Творецът му е дал одежди (дрехи), а Ной се е скрил от всички земни егоистични свойства в „пашкула“ на ковчега, то във Вавилон била построена кула до небето, олицетворяваща истинския човешки егоизъм, т.е. отсъствието на пълно разбиране между хората.

Те са имали над какво да се издигнат и какво да поправят. На този етап Авраам разкрил методиката на поправяне на егоизма и започнал да я реализира.

Въпрос: Може ли да се каже, че Авраам е призовал всички да се обединят, за да могат да се върнат към чувството на едно общо семейство?

Отговор: Не. Нямало е накъде да се върнат, защото към Авраам се присъединили абсолютно различни хора, от различни племена на целия вавилонски народ, който за няколко поколения се е развил по егоистичен начин, достигайки до състояние на пълно вътрешно разделяне един от друг.

Те не искали да се обединят. Единственото, което успели да направят е да построят Вавилонската кула, състояща се от седем нива. Тоест, техният егоизъм бил готов да премине напред през всички седем нива, достигайки до небесата и разкривайки къде се крие Творецът.

Кулата олицетворява много сериозен вътрешен стремеж на вавилонците към търсене на смисъла на живота. В крайна сметка, може да се каже, че те са живели в комунистическо общество, като един народ, като хора, близки един на друг.

Между тях нямало никакви търкания, всичко е било хубаво, тихо и спокойно, до момента, в който се „взривил“ егоизмът – изведнъж те започнали да търсят надмощие един над друг и всичко рухнало, тъй като искали да достигнат до Твореца по егоистичен начин.

В построяването на кулата вавилонците се опитали да въплътят всичките си знания за висшата сила и за това как да я достигнат. Там магьосници принасяли жертви, процъфтявали всевъзможни видове чародеи, имало фалшификации, които и днес хората почитат в нашия свят: заклинания, гадания, карти, амулети, красиви гривни – всичко било в ход.

Но най-важното – желанието за разкриване на Твореца, не го е имало. Това ги е и погубило.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 31.12.2014

[160029]