Entries in the 'Израел и народите по света' Категория

Пералня за еврейския народ

Милиарди хора използват съвременните технологии за облекчаване на живота си, но само някои от тях се опитват да надникнат в бъдещето на технологиите и внимателно да следят тенденциите в развитието.

Да вземем за пример историята на пералните машини, преди изобретяването на които процесът на пране е бил дълъг и тежък: жените обработвали бельото с различни перилни препарати, след което са го изплаквали и сушили.

През 1782 година англичанинът Хенри Сиджиър изобретил перална машина с барабан, с дървени пръчки и ръчка за въртене на механизма. Барабанът с бельо се пълнел с вода през дупките. Така прането от изморителен труд се превърнало в относително просто и лесно занятие.

Оттогава продължава еволюцията на пералните машини и въпреки, че основният принцип остава непроменен, всеки нов етап добавя нещо ново: електрически двигател, таймер, дренажна помпа, избор на програма за пране, кутийка за сипване на перилен препарат и омекотител, центрофуга и др.

Пералните машини притежавали явни преимущества и отговаряли на всички нужди: прането се изпирало по-добре, процесът на пране станал по-бърз и икономичен, свеждайки до нула необходимостта от физически усилия. Благодарение на тази модернизация днес ние можем да хвърлим мръсното бельо в пералнята, да натиснем бутона и да отидем да пием кафе.

Представете си пералня от XVIII век, която да предлага подобно чудо на техниката…

Щипка мисъл

Човечествотои все още не осъзнава, че и то, подобно на тази пералня е поробено с каторжна работа, въпреки че вече е изобретена «машина», която може кардинално да улесни живота му. От края на Втората световна война егоистичните желания неимоверно нарастнаха и ни принудиха капитално да обезпечим своите нужди във всички сфери. Днес, само ако се научим да живеем заедно, никой няма да изпитва никакви материални недостатъци. Има всичко и всичко е в изобилие. Западният свят използва това вече десетки години.

И все пак нещо липсва. Като че ли петното не се отмива от парадната риза. Като че ли готвачът е забравил да подправи главното блюдо. Не всички чувстват това, но много са готови да признаят, че не са доволни от живота си. Гнетят ги най-различни проблеми, гложди ги вътрешен дискомфорт, неустроеност, разминаване с очакванията, а често те просто не намират смисъл в предстоящето – същата тази подправка, без която ястието губи вкуса си.

Какво не е наред? Накратко, всичко е заради неправилните отношения между хората. Всъщност взаимното разбирателството е велико изкуство. Но егоцентризмът расте и ние не знаем как да се справим с него. Вместо да създаваме здрави връзки и да се наслаждаваме съвместно на плода на човешкия разум, ние само се тъпчем взаимно и търсим възможност да се възползваме и живеем за сметка на другите, дори и заради кратковременно наслаждение.

Достатъчна е капка елементарен здрав разум, за да видим, че така не можем да продължаваме повече. С тези темпове себелюбието бързо ще ни въвлече в безсмисленна война за оцеляване. Нашите взаимоотношения са толкова развалени, че нашето въображение скоро няма да бъде достатъчно, за да им предаде вид на благополучие.

В режим на  обединение

За да използвате пералнята, не е необходимо да знаете точно как работи. Изобретенията са дело на единици, а техните изобретения служат на милиарди. И никой не разбира това по-добре от еврейският народ, който вечно е в авангарда на човечеството, вечно търси новото и оказва огромно влияние върху всички, въпреки своята малобройност.

Точно днес можем да дадем на хората социална иновиация, която ще сложи край на «каторгата» – всеобщото отдалечаване един от друг – и да направим света единен. По-добър, по-истински, без егоистични игри. Защото имаме уникална методика за обединение на хората, лесна и ефективна програма за издигане над користолюбието, над всичко, което ни разединява, към истинско взаимодействие, към братство, към единно семейство.

В това обединение не трябва да бъдем големи специалисти, трябва само да «натиснем правилния бутон». Например, сядаме в общ кръг и за начало обсъждаме нашата взаимовръзка на различни нива, в различни сфери, цялостната, неразривна връзка, която изисква постоянно внимание, за да се изравнят дисбалансите и да ни доведат до позитивно отношение един към друг. Когато се проникнем от нея, постепенно, на вълни, започваме да усещаме топлината, която е необходима за едно задружно семейство, общество, социум, на всеки поотделно и на всички заедно. И тогава нещо започва да се изчиства, да се изяснява – и работата потръгва.

Така човек изпира своето «мръсно бельо» – жаждата за изгода, съперничеството, равнодушието, презрението, омразата към другите. Смекчаваме се, изчистваме се, изграждаме правилни връзки, стабилизираме контактите си и изведнъж откриваме цял свят, за който никога не сме и подозирали.  Да, затова е необходимо някои неща да «изтръгнем» от собственото си его, други неща трябва да «дезинфекцираме», а след това «да изплакнем» и «изсушим» както трябва. Ще се наложи да се завъртим, да се въртим в кръг, да се разделим с пластовете на егоизма, но безболезнено, мирно, «комфортно». А накрая ще станем не просто по-чисти, а ще станем, в известен смисъл, нови. Наистина нови.

Тази технология еврейският народ е взел от основната структура на природата. Всичко в нея се стреми към равновесие и човешката степен не трябва да бъде изключение. Напротив, тя трябва да овенчае великата система на мирозданието и да ѝ предаде съвършенство. Помислете: без нас, всичко това би било безсмислено. И затова страдаме и не ненамираме правилната връзка: самата система и висшето ни предназначение не ни дават покой.

Затова, нека да действаме според инструкцията: събираме прането, избираме програма за обединение и започваме нашия кръг. Само той може да ни «изпере» до белота, до нормални човешки взаимоотношения, да «отмие» целия инат, цялата враждебност. И тогава, гледайки се един друг, дори няма да разберем как сме могли да живеем без любов.

[238286]

За ползата от изпитанията

В живота на всеки човек настъпва период, когато детските илюзии отстъпват място на реалността. В живота на човечеството това се случва точно сега.

Историята на човешката цивилизация датира от хиляди години. И въпреки, че „декорите“  през това време да са  били много, сцените на действие всеки път са подобни. Раждал се човек, жевеел и както излиза, и умирал.

При много се е случвало така, удовлетворявали са се с малко, по желание или по неволя. Други са се „хващали“ за нещо и са се впускали в преследване на пари, слава, власт. Някой е завладявал сърца, друг е подчинявал умове,  някой е знаел мярката, някой е „минавал през трупове“. Някого е прелъстявала философията, на някого са му трябвали знания за света и заради тях се е отказвал от други блага.

Но във всяко поколение е имало единици – особени, странни хора, в които е сработвал друг контур, горял е друг огън. Като кост в гърлото е стоял въпросът: „ За какво живея?“

Не, те са били нормални хора, живеели са като всички, не са се отклонявали с „предписани“ наслади. Но дори и с пари, дори и във  власт, са замирали вътрешно  и са си задавали този проклет въпрос…

А може би не проклет, а радостен? Как да проверим? В какво е смисълът на живота?

Под погледите на идолите

Авраам – знатен свещеник в Древен Вавилон, син на самия придворен жрец, изведнъж се отвръща от идолите, за които е имало голямо търсене на неговата сергия и се замисля за живота, за нещо голямо.

„И започнал да размишлява ден и нощ: как колелото може да се върти без управляващ? Кой го върти? Та нали не може да се върти само? Никой не го е учил и вразумявал. И той бил хвърлен в Ур Халдейски в средата на група от идолопоклонници“. /Рамбам/

Духовните открития не се случват сами по себе си. Те са предшествани от въпроси, съмнения, страдания. Първо трябва да излезем от уютната ниша, да разбием идолите в себе си – общопризнатите „истини“ и да се впуснем в търсене, изследване по трънливия път на познанието.

В същност, това е „бунт на кораба“, въстание срещу привичния образ на мислите, срещу „правилния“ поглед върху света и дори срещу собствената си природа, която се бои от такива въпроси и се дърпа от тях.

С една дума, Авраам е встъпил в противопоставяне с цар Нимрод. Именно благодарение на това е станал Авраам.

Нимрод за вавилонците не е бил просто цар и диктатор. Той е бил „бог на земята“, олицетворение на абсолютната сила и власт. Никой не е можел да се сравни с него по могъщество и коварство. От него са се страхували, пред него са благоговеели. Да му се хвърли предизвикателство, е означавало предварително да се обречеш на гибел.

Обаче, Авраам вече е излязъл от влиянието на покварените човешки взаимовръзки с техните богчета. Той не е бил наивен, не е витаел в облаците, съвсем не е вървял към сигурна смърт. Вървял е към живот на отдаване и любов. Изучавал е свойствата на духовната координатна система.

Той е пробивал към новото и старото не е властало над него. Събирайки единомишленици, ги е отвел далеч от Вавилон, от закостенялото световъзприятие. В крайна сметка е „обърнал“ цялата история на човечеството.

Така науката кабала за първи път се е отворила за света и е демонстрирала колосалния си потенциал. Малко са тези, които могат да го оценят и реализират, но от тогава се е появила алтернативата на егоистичния път и той е престанал да бъде единствената опция по подразбиране.

Да убиеш египтянина

Огромна сила притежават единиците, замислящи се за смисъла. Мойсей, както и Авраам, е  имал в живота си „всичко“. Той е бил по-близо до Фараона, отколкото Авраам до Нимрод. Но веднъж буквално се събудил. Потърсил същността, огледал се настрани, разгледал себе си и открил, че целият му живот е подчинен на Фараона, на егоизма, на користта, на изгодата за сметка на другите. Той мислел, че властва над египтяните, а се оказало, че им служи, на тези жреци на себелюбието и егоцентризма. Оказало се, че те са около него и в него. Да, да, в самия него – подкупват го с хубав живот в клетката на егоизма.

Тогава Мойсей убил египтянина в себе си и веднага се оказал в „опозиция“, стъпил на пътя на съпротивлението. Наложило му се е да избяга при Итро и да започне всичко отначало, от нулата, за да стигне до истината. Заекващ, съмняващ се, той изобщо не е планирал да стане предводител на народа. Но разбрал, че това е повелята на времето, че въпросът не е във Фараона, а в човечеството, което е под петата на егоизма и вечно избира кървавия път.

Мойсей е въстанал против царя египетски, който шепне на човека: „Няма никой, освен мен“. Изправил се е срещу властта на егоизма, горделивостта, вечното разединение и от тази точка начертал нова линия в човешката история, пътя на цялостния народ, наречен „Исраел“.

Само така  можеш да се развиваш – в издигане над себе си, в противоборство с противниците. Те ни придават сили, заставят ни да работим, да дерзаем, да се протягаме нагоре. А всъщност, не самите те, а единният закон на Природата, нейната фундаментална диалектика, ни изпращаща тръни, за които би следвало да благодарим…

Пътят през вековете

Мойсей дал на народа мощен импулс, превел го  до ново състояние, позволяващо му да стъпи на земята на Израел. С други думи, с желание за отдаване и да се настани, обоснове, и изгради в него. Народът на Израел тръгнал нататък: строил е Храмове на любовта, падал е в ненавист и междуособици, навличал си е външни врагове – вавилонци, гърци, римляни. Цивилизациите и империите все повече са затягали пръстена, разорявали са страната, убивали са, изгонвали са от вътрешния съюз на сърцата и са извиквали ответен порив за единство. Всеки път са връщали евреите към корена, към наследството на Авраам, към планината от ненавист (Сина), под която са стояли на стан, готови да загинат, но да не се предадат.

Това наследство е заложено в еврейския народ много дълбоко – в гените, в епигенетиката, в системните параметри, на нивото BIOS. И този порив е неизкореним, защото служи като противовес на разрушителните сили на цялото човечество. От зората на човечеството той се колебае между две тенденции – към разединение и към сплотяване. Тяхната амплитуда е нараствала хилядолетия, докато светът не се е събрал най-накрая в единно глобално кълбо, раздирано от непримирими противоречия.

Народът на Израел междувременно е преживял най-дългото изгнание от единството – две хиляди години, пропити от болка и страдание. За това време евреите се разсеяли по цялата земя, по всички „територии“ на човешкия егоизъм и без сами да осъзнават, се разпръснали в общата системна мрежа, готова да ги приеме, новите алтруистични кодове.

Тъй като това, което е започнал Авраам, не трябва завинаги да остане съдба за единици. Човечеството е единен организъм и ние започваме да разбираме това.

Епохата на края на илюзиите

Ако от тук, от XXI век се огледаме към изминатия път, ще видим, че историята ни е водела към задънена улица. По-точно, към изходния конфликт на Авраам и Нимрод, в който те не могат просто да се разделят, да си тръгнат, да вървят напред по пътя си.

Навремето Нимрод е бил за прогреса, за новите технологии (особено в строителството на вавилонските кули), дори за свободата според неговото разбиране. Да, нека човекът да е стопанин на живота си, нека да строи кула до небесата, че дори те да обслужват неговите искания.

А Авраам като че ли обратно, задържал „движението към щастието“, обяснявайки, че зад него се крие разрушителен потенциал, че това не е никакво съзидание, защото на егоизма ще му бъде малко и накрая, на руините на своите „постижения“, ще остане без нищо.

Може да се строи само на твърдия фундамент на нерушимите добри взаимовръзки между нас. И тогава – това е автентичен прогрес, движение напред, любов към ближния, а не използване на другия….

Обаче, светогледът на Нимрод, разбира се, е надделял и неговите последователи, също от времето на разселващите се по целия свят, са достигнали в наши дни пределите на развитието. Днес на глобуса не е останало повече място. Човешкият егоизъм е изчерпан и за първи път започва да търпи неуспехи. Преди той с бурни изблици е разкъсвал оковите, а сега, пренаситен, се доварява в собствен сос.

Ние разбира се, градим планове за бъдещето, но това е тактика, а не стратегия. Решаваме проблемите по реда на тяхното постъпване, но твърде много отлагаме за после – за нашите деца. Не виждаме напред нещо високо, струващо големи усилия, примамващо.

Свободата се изражда в потребителство, мечтите се отегчават, светът се свива. Съвременните технологии го показват като на длан. Остава впечатлението, че планетата се е „обърнала наопаки“ и сега живеем не на нея, а в нея. Вместо хоризонт имаме запашкулваща се, затваряща се „картинка“, обозрима, ясна, динамична, но неспособна да учуди с нищо. Глобална, но не сближаваща хората истински.

След  Авраaм

До това ни е довело нашето его и никой друг. Довели са ни страданията, бедствията, деретата, минните полета, кривите пътища на безкрайните амбиции, ненаситността, раздора. През цялото това време човечеството е отхвърляло прекия вектор на Авраам към единение, надявайки се, че ще може, някак си, да мине и без него. Но колкото и да строи идилия върху слогани и лозунги, все едно, получава се, че е върху нечии кости съвсем не е идилия.

Тази експанзия на човешкото естество не е могла да продължава вечно. Още щом светът станал „кръгъл“, линейният път завършил. И станал в цял ръст въпросът на Авраам: какво задвижва сферата на нашите страсти? Какво има зад нея? Какъв е смисълът ѝ?

Подобно на Алиса, израстваме от приказката, от фантазиите и миналите си стремежи. Нимрод още ни държи в желязна хватка, изисквайки „да се върне в реалността“, но Аврам се събужда, той не е подвластен на стари догми. Всичко се връща към него, към открития от него закон за всеобщото единство, с който така и не сме се научили да работим.

Затова, в наши дни кабала става достояние на милиони хора по целия свят. Те разбират, че пътят на Авраам не са обичаи и традиции, не е обещание за задгробни блага, а именно път, по който може да се върви! Нещо повече, вече няма време за празни приказки.

Кабала е нужна тогава, когато се обострят вътрешните противоречия, а те се обострят и още как! Тя е нужна, когато изчезват обичайните ориентири и ни е нужна помощ, ръководство, за да преминем „между теснините“,  тя е нужна на тези, които вече реално, или все още подсъзнателно, се чувстват в задънена улица, и това се приема не като проклятие, а като шанс, от който е необходимо да се възползваме.

[216277]

Сбогуване с Европа

 

Тя е още тук, но нещо в нея е изгубено завинаги, и всички го чувстваме. Застаряващата Европа се спъна в това, което някога  вдъхваше живот в нея.

Старият свят е затънал в противоречия. След като се закле във вярност на демокрацията, той се подчини на брюкселските функционери, които никой не е избирал. Възхвалява равенството, но дивидентите отиват в Германия. Приютява имигранти, които не признават неговите ценности. Приятел е с Иран и се кара с Америка.

Не може да се споразумее за общ бюджет. Бори се за плурализъм, но нарича „популисти“ всички, които не са съгласни с неолибералния курс. В ход е непосредствената пропаганда и новинарството. Населението е отстъпило, но това не помага. Локомотивите се забавят, югът се разклаща, изтокът се опира. Англия вече и сама не знае какво е по-добре: да напусне или да остане.

Така свършва великата епоха. Настъпват нови времена и за първи път от хилядолетия Европа не е напълно готова за тях.

Наблюдавайки отстрани конвулсиите ѝ, някои предпочитат да подценяват значението им. Други иронизират, присмиват се, подиграват се. Трудно е да вдигнем глава и да видим истинското значение на събитията.

А в действителност не Европейският съюз се натъква на вътрешни конфликти. Този европейски дух, центърът на цивилизацията, идеологическият авангард на човечеството, умират на руините на своята мощ. Европа вече не е център на света – по-скоро е център на миграцията. Тя губи от тези, които някога е завладяла: Китай, Индия, Азия като цяло. Тръмп я избутва в ъгъла. Нейните елити и правителства предават своите народи. „Гостите“ започват да доминират.

Падението на Европа е разпад на вековни фундаменти. Основата, върху която е установен съвременния свят, е разбита. Защото Европа е източникът на култура в продължение на хиляди години, от дните на древния Рим. Много от нас, и ние също, черпихме от него. Философия, религия, мироглед, наука, образование, подход към живота, прогрес – всичко започна оттук, разпространи се на другите континенти и държави, мина през колониализма и много пъти израсна върху различни почви… Но сега умира.

Изчерпана е вътрешната, трансцендентална основа, заложена в нашите гени. Всички сме от Европа, дори и ако никога не сме били там. Изгубим ли нея, губим част от себе си.

Повече от един континент

На какво се основава Европа вече 2000 години? Какво вдъхна живот в нея, даде ѝ сили?

Ако влезем вътре, в сърцето ѝ, ще намерим еврейско наследство, заимствано веднъж и трансформирано според влиянието на времето и човешката природа. Неслучайно периодът на образуване на Европа днес се нарича „юдео-християнски“ въпреки, че това определение е объркващо. Ако махнем всички завеси, то в идеологическия, концептуален смисъл, Европа е получила първоначалния си тласък от кабала.

„Платон и неговите предшественици са похитили външната обвивка на науката кабала, посвещавайки много време на учениците на пророците. Те откраднали основите на науката на кабала и ги облекли в дрехи, които не им принадлежат“.

Това пише кабалистът от миналия век, Баал аСулам.

„Моят учител Питагор, бащата на философията, е приел своето учението от кабалистите. Той пръв е превел думата кабала, непозната на съвременниците му, на гръцки с думата философия „.

Това е казал известният немски учен и хуманист Йохан Райхлин, който е живял преди петстотин години. Той е повторен от Реймънд Лулий, писател и изследовател от XIII век:

„Науките като теология, философия и математика вземат своите принципи и корени от нея (кабала), затова всички тези науки са подчинени на тази мъдрост и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила, и заради това тяхната обосновка не е достатъчна без нея“.

Не само религията, но самата сърцевина, самата същност на западната цивилизация се е родила в периода, когато кабалистичното учение е докоснало нейните кълнове. Този контакт се е превърнал в катализатор за нова епоха, нов свят, в глобалния стадий на който живеем с вас. Европа се е обединявала и разпадала, падала е и се е изправяла, но постоянно е била устремена напред, пробивайки в бъдещето, борейки се, незадоволявайки се с постигнатото.

Нейният дух на пионерство е поразявал и подчинявал другите народи. Да, той е бил жесток, ненаситен, но повеждал всички след себе си. Америка също е негово творение. Дори Европа да е наследила от кабалистите само искра и то преиначена, но дори този заряд е достатъчен за дълго време и за безпрецедентен възход.

В епохата на Ренесанса европейците преосмислят основите си и откриват, че техният корен е в кабала. Затова в прав текст пишат основателите на европейското Възраждане. Италианският учен Джовани Пико делла Мирандола, който специално изучава иврит, за да изследва кабалистични трудове, признава:

„Истинското тълкуване на Закона, което беше разкрито на Мойсей… се нарича кабала„.

Всъщност, философите неоплатоници са основали през онези времена кабалистично училище. Както казва съвременният учен Джефри Сатиновър, те „подлагат кабала на строго изследване, част от тях я изучават тайно, друга част – открито, някои дори са платили с живота си за тези усилия“. За съжаление, тяхната смелост и научна коректност не са били оценени нито от европейците, нито от еврейския народ.

По един или друг начин, Европа изминава дълъг път, по който евреите я придружават постоянно. Обменът на способности продължава векове. И тогава, с първите проблясъци на либералните свободи, еврейското участие приема колосален мащаб.

„Израел се разхожда из Европа като слънце: където свети, от земята израства нов живот, а там, откъдето се отдалечава, всичко изчезва“.

Така свидетелства Вернер Зомбат, немски икономист и един от водещите европейски социолози от началото на XX век.

Но нищо не трае вечно. Нашето време стана за Европа не просто преходен етап – то увенча нейните постижения и пише епилог. Да, все още живеем в този „епос“, но няма да има продължение. Ще има още нещо.

Как точно ще продължи процесът? Новата ера отново зависи от нас – от народа на Израел. Какво да направим, в този свят всичко е „обвързано“ с евреите.

Еврейска основа

„Винаги ни е необходима солидарност с Израел, каза президентът на Чехия Милош Земан, говорейки в Парламента пред парламентаристите. – Когато предаваме Израел, ние предаваме себе си“.

Изглеждаше, че Европа е на върха, на границата със съвършенството, на прага на пълното единство, но само след няколко години трябваше да осмисли причините за своето фиаско. И тази рефлексия подсъзнателно я води към нас – към тези, с които започна всичко.

Поддръжниците на Земан, обаче, са твърде малко. Точно както и преди хиляди години, европейците не са наясно с произхода на своята цивилизация, не разбират ролята на еврейското наследство и… не обичат евреите. Антисемитските настроения стават все по-силни по целия Стар свят. Заплахите постоянно се увеличават и идват далеч не само от мюсюлманите. Що се отнася до европейската политика по отношение на Израел, едно може да се каже в нейна защита – това все още не е BDS /Антиизраелско движение Boycott, Divest, and Sanctions/.

Нека, както и Земан, да бъдем честни: Европа постепенно стига до обичайното заключение, че за нейните неприятности сме виновни ние. Един ден тя ще го каже на глас, без колебание и ще създаде условия за нов Холокост.

Какво не сме ѝ дали? Защо всичко се връща в този кръг? Може ли това да бъде предотвратено?

Да, отговаря науката кабала. Може и трябва. Преди две хиляди години преживяхме най-тежкото духовно падение в нашата история и затова не можахме да дадем на Европа главното – разбирането за това, какво е истинско единство. Европа винаги разбира нашето послание за него не точно, извращава го, прилага го във вреда. Не е изключение и Европейският съюз, който сега преминава през осъзнаване на собственото си зло.

Така че, преди отново сочещият пръст да бъде показан на евреите, е необходимо да се вземат мерки.

Не, не можем да обясним на европейците, че не са прави. Когато ни гледат, те чувстват вътрешна правота, която категорично свидетелства за това, че евреите са виновни „по дефиниция“, поради факта на своето еврейство. Коренът на това е в подсъзнанието, в общия духовен багаж на поколенията. Цялата европейска история е наситена с тази ненавист. Подвели сме ги и въпреки, че не разбират как и в какво, те няма да ни слушат.

Въпреки това, можем да им покажем от какво те наистина се нуждаят, общочовешко единство без губещи. Истински просперитет без разплата за наивност. Когато народите го видят със собствените си очи, осъждането в сърцата им ще бъде заменено с надежда. Те ще почувстват, че си струва да се държат за нас, да вървят след нас. Защото имаме духовна основа, с помощта на която всеки ще бъде спасен.

Да, самите ние още не осъзнаваме възможността, която ни предлага кабала. В продължение на две хиляди години напълно забравихме за нея. Ами, време е да си спомним. Защото това не е просто наука, това е нещото, което ни свързва заедно, това е нашата основа – за разлика от европейската, непоколебимата. Благодарение на нея ще се обновим и ще заемем нашето място в света. Благодарение на нея сбогуването със старата Европа ще стане пролог към истинско единство.

[237949]

Съгласието на Фараона

За да може народът на Израел да излезе от Египет, е необходимо съгласието на Фараона. Той трябва да научи и да разбере защо е необходимо това. И тогава Фараонът отваря за тях вратата и я затваря след тях, след като те излизат.

Това означава, че без разпространението на науката кабала сред народите по света, народът на Израел няма да може да поправи дори себе си. Не само няма да можем да реализираме поправянето в народите на света, но и няма да получим отгоре методиката в правилната си и съвършена форма, ако първо не се обърнем към всички народи, не попием техните желания и не ги издигнем към Твореца.

Трябва да действаме в средата на народите на света, това ще помогне на нас самите да се свържем повече, да се включим в Твореца и да станем проводници на светлината. Това е една затворена система. Разбира се,  става постепенно, но аз мисля, че вече стигнахме до такъв етап, когато народите на света трябва да приемат тази методика, разкриваща се в цялата си мощ.

По растежа на вълните на антисемитизъм, се вижда, че народите по света се нуждаят от методиката на поправяне. Щом Творецът възбужда тези вълни, значи Той по този начин, чрез народи по света, се обръща към народа на Израел и иска да пробуди в нас желание за действие. А ако не реагираме на Неговия призив, като не реагираха преди осемдесет години в нацистка Германия, то се случва катастрофа. Тъй като не искаме да забележим обръщението на Създателя към нас!

От урока на тема „Мисията на народа на Израел“, 07.02.2018

[221641]

Емиграцията – „брауново движение”, или…?

Огромни маси хора се движат в географското и социално пространство. Броят на международните мигранти през 2017 година възлиза на 258 млн. души, със 100 млн. повече, отколкото през 1990 година.

                             2018-02-11_emigratziya_333333_w

Днес, когато технологично и икономически светът се е превърнал в „глобално село”, това явление придобива заплашителен характер на някои места. До какво ще доведе това?

Ние се затрудняваме да разгледаме системността в безкрайното „брауново движение” на международните мигранти. Ние откриваме политически, икономически, идеологически, конспиративни обяснения.

Обаче истинските причини се крият в основите на човешкото естество. Неговите следствия понякога ни изглеждат хаотични, непредсказуеми, а в действителност всичко е точно детерминирано, няма случайности.

Всички „случайности” по света се задвижват от общия закон на Природата, според който желанията, които по-рано са били разбити, фрагментирани, трябва да се съединят отново в обща хармония.  Но, само да се свържат осъзнато, по своя воля. Чрез смесване на човечеството, историята го поставя пред нов етап на развитие и изисква да се приведе в съответствие с него.

Способни ли сме на такова нещо? Да, ние се смесваме, но нашата взаимна връзка все още не е установена. Тя е далеч от хармонията. Човечеството се състои от множество отделни, чужди, противоречиви части, които все повече се игнорират, презират, ненавиждат една друга.

Понякога конфликтите водят до кръвопролития, понякога под усмивките се крият измамни лозунги. Но същността е една: дори във външно процъфтяващи общества, вътрешно ние сме чужди един на друг. Под културните и цивилизовани модели кипи един и същ егоизъм, който към момента е успокоен, но все още непобеден. И с каквото и да го храним, той винаги ще се нуждае от повече.

В резултат на това, милиони имигранти от други култури не привикват на новите места, не се вливат, не се интегрират, остават аутсайдери, гастербайтери, безработни, създават свои анклави, островчета, огнища, а след това и цели територии на беззаконие.

Глобалното смесване до известна степен е като буре с барут: то сблъсква различни части, засилва напрежението и само по себе си не дава кардинално решение на нашия общ проблем. Какво да се прави?

Голямата миграция трябва да се придружава от правилно обучение. Невъзможно е просто да се влезе в новия свят – той трябва да бъде разбран, приет, погълнат. Трябва да се научим да живеем заедно в него. И това е издигане на следващото ниво.

С времето вълните на мигрантите ще нарастват, а междувременно, съвременното общество не е готово за подобни сътресения. Хората още не са се научили как правилно да си взаимодействат, да изграждат отношения, все още не осъзнават, че отворените граници сами по себе си не са гаранция за успех.

И това е естествено, защото тези, които са отговорни за методиката на доброто обединение все още „спят”. Еврейският народ, патриархът на човечеството, провъзгласил някога за главна цел единството и любовта към ближния, днес предпочита да не забелязва своята история и своето наследство.

За хилядолетия евреите, както никой друг, са се научили да се включват в други общества и да си свиват гнездо на ново място. Те просто не изпитват проблем от това, въпреки че нямат представа откъде имат този дар. Като следствие това, което е заложено в тях, остава недостъпно за останалите.

Ако светът осъзнае ролята на евреите в историята, той ще разбере какво трябва да изисква от тях всъщност – обединение. Нека отново да изучат законите за общуване, интеграция, взаимно отдаване и нека да ги прилагат на практика, да демонстрират на целия свят как се прави това.

С една дума, евреите трябва да се обединят не с другите, а помежду си. Това ще послужи на всички останали. Образецът на сплотено общество – многостранно и единно – ще стане отговор на комплекса от проблеми на 21-ви век.

Само тогава ще бъде възможно без страх да отключим вратите на държавите, сърцата и ще започнем да живеем заедно, по закона на Природата като единно, силно семейство.

[221551]

Националности, религии и кабала

Въпрос: Може ли да се каже, че кабалистите не делят хората по националности?

Отговор: По времето на Вавилон, както и по времето на Адам не е имало никакви националности. Те са се появили много по-късно. Доколкото кабала се е превърнала в очите на хората във всевъзможни физически действия в нашия свят, то и от това са възникнали религиите и всичко останало. Но сама по себе си тя няма никакво отношение нито към религиите нито към националностите.

Въпрос: В природата има две сили, получаване и отдаване. Така е и в човека. Но при някои те са уравновесени, а при други не. Затова ли има егоисти и алтруисти?

Отговор: Може да се каже така с малки корекции, силата на получаване в човека е огромна, а от силата на отдаване има малък зачатък, наричащ се „точка в сърцето”.

Хората с точка в сърцето се наричат „Израел”, т.е. „насочващи се към Твореца”. А останалите са „народите на света”. Това няма никакво отношение към националностите. И сред евреите почти всичките днес са „народи на света”.

От урока на руски език, 10.09.2017

 [217447]

Възпитанието определя съдбата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Тънката линия между щастието и отчаянието

На най-големият портал Ynet е публикувана новата ми статия.

Превод на статията на български език:

Тънката линия между щастието и отчаянието

Всички ние се стремим към щастие. Да посрещаме всеки нов ден с радост в сърцето, да живеем пълноценен живот, да обичаме и да бъдем обичани. Не, това не е приказка и е много по-лесно, отколкото си мислим.

Какво се нарича щастие и какво се нарича депресия? Всъщност, въпросът не е детски и не е риторичен. По-скоро е въпрос за милиони долари. Професор Джордж Вайлант (George Vaillant) от Харвард му е посветил целия си живот.

Най-дългото и обширно изследване в областта на човешкото развитие, продължило75 години, обхваща огромен комплекс от психологически, антропологически и физически параметри. В полезрението на учените са се оказали 268 човека, които подобно на нас цял живот се стремят към щастие. Основният резултат от този гигантски проект е пределно ясен: най-голямо влияние на нивото на щастие и здраве оказва системата на човешките отношения. Нашите взаимоотношения решават почти всичко.

И това е само началото…

„Хората, които усещат съпричастност към местното общество са два пъти по-щастливи от другите“.

„Позитивните социални връзки влияят на нашето благосъстояние много повече, отколкото парите“.

И ето още един цитат, може би най-любопитният:

„Груповото обучение в кръг, когато хората се изслушват с взаимно уважение, с две трети повишава успеха на учениците, понижава насилието  и отчуждеността, повишава самооценката, подобрява психичното здраве“. Още…

Съюз, сключен на планината Синай, ч. 3

Учениците продължили делото на Авраам и развили методиката му. Но в това време техният егоизъм растял все повече, което означава, че те се оказали в неговото робство, в египетско изгнание – разкрива се злия фараон, който взима власт над тях.

Това не означава, че физически са се преместили на египетската земя. Те са почувствали в себе си как злата сила е взела над тях такава власт, че не са способни да се справят с нея.

Егото става много по-могъщо от добрата сила, останала в тях от времето на Авраам, Исак и Яков. Злата сила избухнала навън и било невъзможно да бъде удържана.

Синовете на Израел искали да се съединят и да работят над единството си, притегляйки добрата сила, но не могли. Това им навлякло много беди и запалило между тях вражда. В крайна сметка те разбрали, че трябва просто да бягат от тази зла сила. Алегорично се разказва как синовете на Израел бягат от Египет, от робството на фараона.

На тях им се отдало да се отделят от злата сила, но не повече. Те още не умеели да притеглят добрата сила. И само отделяйки се от злата сила, те достигат добрата сила и започват да разкриват нейното скрито присъствие между нас. Силата на злото останала да съществува, но те вече умели да се пазят от нея, от взаимната ненавист.

Те разбрали, че стоят около планината Синай – планината на ненавистта – и да се справят с тази отрицателна сила може само при условие на разкриване на положителната сила.

Планината Синай е планината на ненавистта, която се разкрива вътре във всеки от нас. Във всеки човек от тази група съществува способността да издигне особена сила, желание, особен стремеж на своята ненавист. Това означава, че те се свързват помежду си и се изкачват като Моше – “машиах”, “изтеглящ” (мошех) ги от егоизма и изкачващ се на планината.

Тази обща сила на съвместни усилия е способна да се издигне над тяхната ненавист. По такъв начин те придобиват висшата, позитивната сила на природата и чувства, че тя е сътворила всичко и управлява всички. И тя е създала злото начало в човека именно, за да може от него, от отрицателната сила, обратната на положителната сила на Твореца, да се разкрие добрата сила и да съществуват между тези две сили.

И когато те се издигат над цялата си ненавист и достигат до контакт с висшата сила, което се нарича, че Моше се издига над планината Синай, те чувстват как от това егоизмът им става още по-голям. Получава се, че във времето, когато едната им сила се издига на самия връх на планината, втората им сила строи златен телец в нейното подножие.

Но най-важното е, че те са разкрили добрата сила на природата и от този момент и нататък е възможно да бъдат в контакт с нея.

Следва продължение…

От 730-а беседа за нов живот, 02.06.2016

[187807]

Методика на любовта: от Адам до наши дни, ч. 3

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Обединявайки се със своите ученици над неголямо ниво на егоизма, Авраам е разкрил целта на творението и се е изненадал как е възможно да се постигне толкова голямо ниво на разкриване на единството, обединението, безкрайността.

Той е задал този въпрос и от своите изследвания е получил отговор, че за да се постигне такова разкриване, както в края на поправянето, на хората ще се наложи да потънат в дълбините на огромен егоизъм и да усетят върху себе си цялата му ужасна мощ.

От този момент Авараам е започнал да основава своята методика на трите линии, съгласно която лявата линия трябва да бъде срещу дясната, и в правилното съчетаване между тях, в средната линия, човек трябва напредва.

Неговите ученици, така наречените негови потомци, са тръгнали след него и са продължили да развиват неговата методика, от поколение в поколение. Поколението след Авраам вече е почувствало върху себе си много голямо его, изригнало от тях толкова, че не са могли да удържат обединението между тях, както им е заповядвал Авраам.

Те са могли да надделеят над нивото на егоизма, което е било по времето на Авраам, но когато егото със скок се е увеличило драстично и е започнало да се проявява повече, не са успели да се справят с него, не са съумели да устоят срещу него.

Връзката между тях се нарушила, започнали са големи спорове, раздори и те са нарекли пробилата между тях сила на егоизма Фараон, който властва над тях и не им дава да се обединят. Те са страдали от него, искали са да се обединят, а след това не.

Целият този дълъг разказ за тяхното пребиваване в Египет трябва да се разбере дълбоко и на вътрешно ниво, че всичко се случва в отношенията между членовете на групата на Авраам, а да не се възприема от гледна точка на историята, географията или психологията на египетското общество. Става въпрос само за егоизма, който ни разделя.

В края на краищата са успели с труд да победят егоизма, разбира се с помощта на Висшата сила, т.е. общата система, която е започнала да им се разкрива и в същото време порасналото в тях желание да се насладят не само ги разделяло, но също им нанасяло и ужасни удари. От една страна тези удари са били изключително тежки, страшна взаимна ненавист, а от друга страна, не е било възможно да избягат от тях.

Тогава от безизходицата, от огромното страдание, са си спомнили за обединението, единството, за съществуването на Твореца, понеже Творецът е идеалното обединение между нас. И това не трябва да се бърка с никакви други определения.

От огромното страдание, което всеки е изпитвал поради разкъсаната връзка между тях, те усетили, че спасението може да бъде само едно, и тогава са извикали към Твореца: „Как да се обединим?! Ние вече сме готови, но нещо ни задържа!“.

И тогава са получили нова методика, наречена „вяра над знанието“, „поръчителство“, „обединение над омразата“, каквато не е имало по-рано. Те са успели да усвоят тази методика и да я продължат в обновен вид.

Методиката включва в себе огромно его, постоянно растяща лява линия, сила, съединяваща се с дясната линия, силата на обединението, и възможността да се съединят в средната линия, която се нарича вяра над знанието. Така е необходимо да се върви винаги, за да може „всички прегрешения да се покрият с любов“, за да бъдат и прегрешенията, и любовта, двете сили да се държат една за друга.

Всичко това се осъществява при условие, че под натиска на големите страдания, които се претърпели потомците на Авраам, те са били готови на поръчителство помежду си.

Страданията могат да дойдат и в материална форма. Виждаме как целия свят се приближава към тежка криза, а могат да бъдат и във вътрешна, психологична форма, в разбирането, както е казано „Мъдрецът вижда напред“.

Тоест, той разбира, чувства предварително какво ще се случи, ако всичко продължава така, както е, и извършва всички действия, за да избегне лошото развитие на събитията, и така напредва.

Получавайки тази методика, учениците на Авраам вече успяват до края. Това е методика, която не се нуждае от повече обновление. Те са успели напълно да се поправят.

Но тъй като това е била малка група от хора, които са се отделили от Вавилон, а поправянето е необходимо да се случи в цялото човечество, т.е. в целия Вавилон, то тази група извършва поправяне и се лишава от него, разпръсва се по целия свят и в продължение на 2 000 години се смесва с цялото човечество, предавайки в крайна сметка в наше време тази методика на целия свят.

В същото време светът сам по себе си също върви към всеобща криза, не знае какво да прави със своя егоизъм, разбира, че трябва да има някакво решение, но не го намира.

Това решение идва от същата тази методика. Така, както тя се е разкрила в Древен Вавилон в малкото човечество, така ще се разкрие и сега в съшия Вавилон, който се е разпространил по цялото Земно кълбо.

От урок №6 от конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187780]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 4

Авраам разкрил, че в Древен Вавилон избухнала егоистичната сила, която била възможно да се уравновеси с добрата сила. Той разбрал, че това не е местен конфликт, касаещ само Вавилон, а се отнася до цялата Вселена, до цялата висша система, включваща в себе си не само този свят, но и петте висши свята.

А след това Авраам започнал да си задава въпроса: как е възможно да се достигне до равновесие? В крайна сметка егоизмът ни е много малък в сравнение с висшите светове и огромните сили на добро и зло, действащи в тях. Каква огромна сила на злото трябва да разкрием, за да постигнем цялата позитивна сила на природата? Как можем да изтърпим такъв егоизъм?

И Творецът успокоил Авраам, че няма за какво да се безпокои, защото потомците му ще попаднат в изгнание. Тоест, групата на Исраел ще получи такава огромна отрицателна сила, която ще ги задължи да разкрият положителната сила, за да я уравновесят.

Равновесието на тези две сили започва със стоенето при планината Синай и получаването на Тора. Ние не можем сами да извлечем от природата положителната сила, която би уравновесил огромната сила на егоизма ни.

За постигане на позитивната сила и за уравновесяване на двете сили ни е необходима цяла система, която се нарича “Храм” — огромен съсъд, особено състояние, в което отрицателната и положителната сила се намират в хармония една с друга.

Когато Авраам чул това от Твореца, разбрал, че успехът е гарантиран. Най-важното е разкриването на достатъчно мощна отрицателна сила, която се нарича Египет. Цялата тази отрицателна сила се разкрива като фараон, властващ над синовете на Израел, заставяйки ги да почувстват, че са длъжни да се издигнат над него.

На планината Синай се случва чудо. На нея те получават положителната сила. Това е голям празник и огромна радост от издигането над природата си. Пред човека се разкриват нови хоризонти.

Без разкриването в нас на огромната отрицателна сила е невъзможно да се разкрие положителната, защото егоизмът действа като “помощ от противното” и ни тласка напред, принуждавайки ни да търсим положителната сила. Ние чувстваме, че не можем повече да съществуваме в робството на егоизма ни. Всички египетски наказания, удари по нашето его, ни подтикват към разкриване на добрата сила.

Въпрос: Какви изводи можем да направим за днешния ни живот от случилото се на планината Синай?

Отговор: Всеки ден става даряването на Тора и човек отново трябва да си представя, че стои пред планината Синай. Във всеки миг трябва отново и отново да обновяваме този корен, защото егоистичната сила в нас през цялото време се обновява и е необходимо да се притегля положителната сила против нея, за да бъдат те уравновесени.

Така ще напредваме, докато не разкрием цялата негативна сила и против нея цялата положителна сила, всеки път достигайки до тяхното равновесие. Това означава изкачването по 125-те стъпала. В крайна сметка цялата егоистична сила, отделена на творението, ще бъде уравновесена с положителната сила, наричана Творец. И тогава ще се почувстваме в хармония между тези две сили и ще достигнем до разкриване на добрата висша сила.

А отрицателната сила не е била лоша. Тя ни е помогнала да разкрием Твореца и да се съединим с Него.

От 730-та беседа за нов живот, 02.06.2016

[187936]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 2

Адам бил първият човек, разкрил висшата сила на природата. След него е имало много поколения негови ученици, на които е предал методиката на разкриване на тази добра сила и нейното използване за компенсация на отрицателната сила вътре в човека.

Двадесет поколения след Адам, в древен Вавилон, се родил човек на име Авраам.

Във Вавилон се случило много интересно състояние. До тогава жителите на Вавилон живели прекрасно и спокойно, успявайки да сдържат негативната си, егоистична сила. Те водили тих и спокоен селски живот. Изведнъж между тях изригнала злата сила на нарасналия егоизъм, нарушавайки цялото спокойствие.

Тогава във Вавилон живял един мъдрец, местен жрец, на име Авраам. Той се опитвал да разбере какво се е случило с вавилонците и разкрил, че е необходимо да се притегли, скритата в природата, добра сила, за да може с нейна помощ да се уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Авраам разбрал, че това е възможно само ако хората се обединят помежду си, без да обръщат внимание на ненавистта и враждата един към друг. Ако те седят заедно и се опитват да разкрият между себе си добрата сила над цялата зла сила, то я получават и посредством нея неутрализират егоизма.

Авраам усъвършенствал методиката на Адам, допълвайки към нейните възможности активното извличане на положителната сила от дълбината на природата и започнал да обучава вавилонците. Той ги призовал да поправят състоянието и да прекратят враждата. Много откликнали на неговия зов и започнали да се учат при него. Вавилон се разделил на две: на тези, които били способни да чуят Авраам и да приемат неговата методика, и на тези, които не могли.

Тогава Авраам събрал учениците си и ги извел от Вавилон в земята Кнаан. Така се образувала голяма група от негови последователи, която в крайна сметка се нарекла Израел, съгласно насоката си “направо към Твореца” (яшар-ел). Те се стремели към добрата сила, която могли да притеглят и уравновесят в живота си.

Освен това, чрез съединяването на тези две сили, те започнали да виждат една нова, както ние виждаме с двете си очи, картина на света. Те видяха какво се крие зад външната, дадената им по рождение, картина на света, проникнали вътре в нея, разкрили механизма на природата, действащите върху нас сили, и започнали активно да работят с тях.

Следва продължение…

От 730-а беседа от нов живот, 02.06.2016

[187802]

Предходни статии на тази тема:

Съюзът, сключен на планината Синай, ч.1

Кога е написана Библията?

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Група учени от Тел-Авивския университет, изследвайки писмата, които си разменяли в гарнизона в крепостта Тел-Арад, около 600 години преди нашата ера, достигнали до извода, че Старият Завет е бил написан няколко века по-рано, отколкото се е считало до сега.

Според общоприетата версия Петокнижието е било създадено след връщането от вавилонския плен, тъй като по-рано за подобен род работа не е имало достатъчно грамотни юдеи. Затова сега учените изследват отново този най-сложен въпрос: кога всъщност е била написана Библията.

Отговор: Първата книга по кабала е била написана от Адам преди около 5770 години. В историческия отрязък между Адам и Авраам са се появили няколко труда от различни кабалисти.

Авраам, както твърди Рамбам е бил автор на много кабалистични книги, но до нас е достигнала само една от тях: „Книга на Създаването“.

Преди 3500 години, Авраам, който живял в древния Вавилон е събрал своя група, която впоследствие се превърнала в народ на Израел. Всички членове на групата е трябвало да изучават писане и четене. Говорили са на иврит, тъй като иврит и арамит са били официални езици в древен Вавилон.

Групата на Авраам е била създадена, за да могат хората във връзката между тях да постигнат Висшия свят. Изхождайки от това, те естествено, прекрасно са разбирали източника на буквите, корена на думите, чувствали са така наречения език на клоните, когато висшите свойства на света, които нямат названия, се обозначават с техните следствия в нашия свят – клоните.

По такъв начин, в периода между Авраам и Моисей са били написани много книги, тъй като от времето на Авраам и по-късно е била въведена абсолютна грамотност в целия еврейски народ.

От египетското изгнание и по-късно, юдеите са излезли от Египет вече на съвсем друго ниво на познание и постижение, защото са се намирали не просто в робство, а са преминали по пътя на осъзнаване на своето робство в егоизма. Странствувайки 40 години из пустинята, целият народ е започнал да пише Тора.

Така е казано, че Моисей е имал ученици, които е обучавал заедно с помощника си Йешуа. Нещо повече, той е обучавал целия народ, тъй като левитите е трябвало да се занимават с всеобщото образование.

Въпрос: Колко време е отнело написването на Петокнижието?

Отговор: Петокнижието се е създавало постепенно, в продължение на 40 години пътуване по пустинята.
Всичко, през което народът на Израел е преминал, което се е случвало с него и вътрешно и в духовните корени – те са изложили в книгата, която са нарекли Петокнижие Мойсеево или Тора.

Намирайки се на земята Израел, след строителството на Първия, а след това и на Втория Храм, те са написали и всички останали книги, в частност „Пророците“ („Невиим“), „Светите Писания“ („Ктувим“) и Мишна.

След разрушението на двата Храма, преди излизане в изгнание е бил създаден Талмуда. Всички останали книги са писали, когато са били вече в изгнание.

Казано е в Тора, че от Дан до Беер Шева не е имало нито едно дете, което да не знае еврейските закони и което да не може да чете или пише. Повечето книги са знаели наизуст, тъй като древната технология на обучение се състояла в това, че ученикът запомнял наизуст всичко, което учителят му казвал.

Въпрос: Тоест не е имало прекъсване в грамотността?

Отговор: Никога. Напротив, от времето на Адам в тези кръгове, където са живели кабалисти, е имало практическа поголовна грамотност. Когато Авраам е привлякъл към себе си древните вавилоняни, той е започнал да изкоренява неграмотността сред присъединилите се към него хора.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2016

[182144]

Защо е толкова трудно да обичаш?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Неотдавна от терористи беше убита израелска жена, майка на шест деца, а след това се случиха още няколко други терористични акта. Остава впечатлението, че ИД (Ислямската държава), нейната идеология, се намира вече на територията на Израел.

Казвате, че можем да се борим с ИД само по пътя на нашето обединение, но защо ни е толкова трудно да се обичаме един друг?

Отговор: Отговорът е много прост: това е против нашата природа. Аз мога да обичам само себе си и всичко, което ми принадлежи: децата, жена си, дома, кучето, котката. Обичам всичко мое – това ми е скъпо. Преди всичко – аз, а всичко останало е около мен.

Такава е човешката природа – егоистична сила, притегляща към мен всичко, което е хубаво за мен, и отблъскваща всичко, което е лошо за мен. Така е устроена цялата природа: в неживото ниво тя е изразена по-малко, в растенията вече повече, в животните още повече, а в хората е най-голяма.

Колкото повече е развит елемента от природата, толкова повече е неговият егоизъм и това му е необходимо за да устрои своя живот, развитие, безопасност. Тоест, поначало не можем да се обичаме един друг. Аз не обичам нищо, освен това, което се отнася към мен. Ако виждам, че това ми принадлежи, то започвам да го обичам. А ако открия, че съм грешил, и то е чуждо, то тутакси го изхвърлям.

Някои могат да не се съгласят и да твърдят, че обичат света и обичат хората, но ако проверят добре, то ще се изясни, че не е така. Всеки психолог и физик ще потвърдят, че в основата на природата е заложен егоизма, приближаващ полезното и отделящ вредното.

Въпрос: Съгласен съм с всичко, което казвате, но как е възможно да обикнеш другите? Как да се реализира практически това, тъй като прилича на прекрасна утопия?

Отговор: Съгласен съм, че да обикнеш ближния си е съвършено нереално. Човек обича само себе си. Вътрешната сила ме заставя да обичам само близките до мен хора, в степента на тази близост. И нищо не мога да направя със себе си.

Но ние се развиваме и изведнъж ни се разкрива нещо странно: започвам да чувствам, че включвам в себе си целия свят, завися от целия свят, свързан съм с всички, желая това или не. Внезапно ми се разкрива мрежата от връзки между всички нас и нашата пълна зависимост.

Тази мрежа само е започнала да се разкрива, засега е далеч от това, да изникне точно пред мен и аз да разбера, че трябва да обичам всички китайци, индуси, латиноамериканци, американци, немци – всички подред. Също така трябва да обичам всички животни, дървета, дори бръмбари. Ще видя, че завися от тях и се намирам в една система с тях.

Представете си мрежата от връзки, с която всички сме оплетени, като паяжина. А кой е в ролята на паяка? Творецът! Всички сме попаднали в неговата паяжина. А Той през цялото време дърпа за нишките всеки от нас, ту насам, ту натам. Тези нишки са проникнали във всички наши мисли и желания, във всички органи на тялото, в най-малката частица на атома, тъй като тази мрежа е огромна и уникална.

Творецът управлява цялото творение от началото до края, докато не го доведе до съвършеното състояние. Ние ще стигнем до взаимно съединение, хармония и ще видим, че всеки живеещ в този свят е необходим. Той трябва да съществува, тъй като е част от общата система, в която аз също съм включен.

Не може да се мине без най-малкият бръмбар, тъй като той служи на общата цел и достигане на хармония в тази мрежа.

Въпрос: За какво съединяване става въпрос: просто за добро отношение един към друг?

Отговор: Да, но ние се отнасяме добре един към друг именно заради достигане на целта, а не поради някакви други сметки. Не е достатъчно просто да не се обиждаме – трябва да се обикнем един друг! Тоест, аз се грижа за другия точно така, както и за самия себе си. Това се нарича „възлюби ближния като себе си“.

Струва ни се сложно, но нашата еволюция непременно ще ни доведе до това състояние, желаем това или не. Ако не поискаме доброволно, то ще ни заставят с удари. Защото паякът (Творецът), ни държи здраво в своята паяжина.

Няма друга сила, която би управлявала света. Но нашият егоизъм не ни позволява да видим добрата сила на Твореца и затова се чувстваме зле.

От програмата по радио 103FM, 22.01.2016

[176334]

Създаване на купол на безопасност над света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може човек да защити себе си от колективната агресия на масите, не физически, а емоционално?

Отговор: Само чрез обединение! Не е важно от кого или от какво произхожда агресията. Всяка отрицателна емоция на всякакво ниво може да бъде неутрализирана само чрез положително отношение, което не е насочено към определен човек или източник, а е по-скоро добро отношение между нас.

Целия свят ни мрази – не му обръщайте внимание. Обединете се помежду си и ще видите как целият свят ще ви „играе на тепсия“.

Въпрос: А какво да правим с някой съсед, който ни мрази? Да седнем ли на маса и да се опитаме да си поговорим с него?

Отговор: Директният разговор няма да помогне. Трябва да създадем обща атмосфера. Когато говориш с някой лице в лице, ти сякаш му даваш решение на нивото на нашия свят. Най-вероятно няма да проработи, освен може би в единични частни случаи. Затова трябва да се мине през целия народ, през общата система.

Трябва да създадем атмосфера на взаимна доброта и благожелателство помежду си, защото чрез обединението си ние създаваме купол на безопасност над целия народ.

Въпрос: Коя е първата стъпка по пътя към единството?

Отговор: Нека да започнем с осъзнаването му, с това да говорим и мислим за него. Няма нужда от нищо друго.

Въпрос: Това означава ли, че науката кабала е против действането?

Отговор: Не, разбира се! Много доброволци, например, посещават болници или се грижат за възрастните хора и т.н.. Ако тези действия се извършваха с цел да обединят хората, то те биха се увенчали с успех. Много е важно вътре в себе си да запазиш на фокус, че правиш всичко това заради обединението. По този начин се активира системата на висшето управление.

Простите, механични действия няма да дадат резултат. Нашият свят е само последствие от висшия свят. Ако искаш да му влияеш, това може да стане само чрез намеренията ти. С действията си няма да повлияеш на висшето измерение.

По тази причина е необходимо да изучаваме как се прави това. Призовавам всеки да посети нашите уеб сайтове, да учи, да ни пише, да участва в нашите занимания. Присъединете се към нас в удобно за вас време. Ако се обединим в единна система, ще видите как това ще промени цялата сегашна атмосфера.

Науката кабала е сърцевината, душата на нашия народ, от която той е възникнал. Не само ще откриете много нови неща, но и ще разберете как можете да промените собствената си съдба, както и съдбата на целия свят.

От предаването „Конфронтацията. Как работи наистина?“ по Kab.TV, 28.10.2015

[170036]

Как да се измени ситуацията в Израел: у кого е ключът към щастието на света?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои мисията на евреите?

Отговор: Науката кабала е наука за висшето управление. Тя  ни обяснява, че се намираме под управлението на висша система от сили, които чрез въздействието си върху нас, все повече ни привеждат до състояние на интеграция, все повече ни ограждат и все по-силно ни свързват помежду ни.

В съответствие с това, човечеството се развива не само на ширина и височина, но и във връзките помежду си. Затова в света са се появили не само науките, културата, но и интернет.

 И най-главното – развили са се икономическите, търговските и политическите системи, за да ни свържат всички нас заедно. Но тази връзка трябва да бъде добра, двустранна и да работи за всеобщото благо.

В законите на интегралната система съществува само един параметър, към който трябва да се стреми цялата система – максимално общо здраве, като в здрав организъм, на който всичките системи  работят,  координирайки се един с друг.

И макар тези системи да са противоположни по своята природа, като например лимфната система се отличава от кръвоносната, нервната и пр., но те работят помежду си в пълен контакт, във взаимно допълване. И точно това определя здравето на организма.

В света, в който живеем, ние не можем да уравновесим двете системи заедно.. Неживото, растителното и животинското нива на природата автоматично  съществуват в такава симбиоза.

А природата на човека го е издигнала над тази система. Той трябва да я разбере, да я абсорбира, да я интегрира в себе си и правилно да я използва. Природата ни принуждава да овладеем тази система, а ние не искаме това.

И доколкото народът на Израел не иска да се обедини заради общото благо, ние се явяваме причината за всички проблеми в света. Човечеството инстинктивно чувства това и затова ни обвинява. По такъв начин, според степента на увеличване на страданията в света натискът върху нас ще нараства все повече.

Въпрос: Но защо се случва именно днес?

Отговор: За да разберем това, трябва да изучим системата за управление на света.Това е подобно на случая, когато човекът се обръща към лекар и той му намира десетки проблеми. По принцип може всички те да имат смисъл.

 Но за да се справим с това, трябва действително да изучим системата. И на пациента няма как винаги да му обясниш какво представлява болестта му. На него му се изписват  хапчета и го изпращат да се лекува.

А тук хапчето, което може да се даде на болното общество и света, носи съвсем друг, идеологически характер.

Проблемът е да използваме съзнателно лекарството, защото всеки един от нас трябва да се издигне на нивото „човек“, а не да остане на нивото на животинското съществуване, макар и изобщо да не ни се иска да го напускаме. Но Природата ни тласка към разумно възприемане на нейната същност. И затова няма къде да избягаме, ще трябва да разкрием общата система на управление.

А тя говори за много прости неща: ако искате да достигнете до правилно обединение помежду си на принципа „възлюби ближния както себе си“ и да се стремите към това, това ще преведе цялата система към равновесие.

Тогава левите и десните, положителните и отрицателните сили на природата ще се допълнят взаимно, съхранявайки баланса. Трябва да достигнем до това. Направете такова човешкото общество и цялата останала природа ще се успокои, влизайки в хармонична връзка с природата на човека.

Но за това човекът трябва да се измени. Необходимо е да се възпитава, да му се обяснява всичко, с него трябва да се занимават. Докато не направим това, докато не въведем в действие интегралната система за възпитание, за да могат хората да се допълват и да се сближават един с друг, нищо няма да се получи.

Можете да попитате: „Как могат да се променят осем милиарда човека? По какъв начин?“ Точно това обяснява науката кабала. Тя казва, че цялото човечество е построено като пирамида, на върха на която се намира народът на Израел.

Ако той започне да се занимава с интегрално сближаване помежду си, то това в задължителен порядък ще въздейства върху целия свят, т.е. народът на Израел ще стане „светлина за народите по света“.

И тогава на всички ще им бъде добре: ще се прекратят антисемитските прояви, ще изчезне ненависта към евреите и те ще видят как целият  свят, включително и най-близките им съседи, изведнъж ще започнат да се отнасят добре към него, защото вместо зло, народът на Израел ще привнася добро за света.

Нищо друго светът не очаква от нас! Затова през цялото време ни обвиняват. Целият свят се занимава с един малък народ, само с тази малка страна – Израел.

Ние непрекъсната се възмущаваме: „Как може така?! Какво прави ООН?!“ А ООН се занимава само с това. Какво правят ЮНЕСКО? И ЮНЕСКО през цялото време говори против нас. Всички вестници в света са пълни със статии против Израел. А има ли някой който да е „за“? Ако му платят, то някой може и да каже нещо „за“, но самият той не мисли така!

Тоест и всяка страна, и всеки човек в света според степента на своето развитие започва да чувства, че ключът към щастието на света се намира в Израел. И затова се говори във всички кабалистични първоизточници.

Следва продължение….

От ТВ програмата „За екстрената ситуация в Израел”, 14.10.2015

[168260]

На прага на третата интифада, ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманКакво ни чака?

Въпрос: Напоследък силно зачестиха терористичните нападения върху мирни граждани. Едва ли не на всеки два часа пристига информация за нов терористичен акт. Ще задам лесен въпрос: какво ни чака?

Отговор: Какво ни чака – това трябва да запитаме себе си. Безпокоя се, че ще ме разберат неправилно – но ние сами определяме какво ще се случи с нас. Няма друг народ в света, освен народа на Израел, който да има свободата на избора и който да може да измени бъдещето на света, насоката му на развитие. За това е написано в Зоар и в други книги.

Затова виждаме как светът се надига против нас. Струва ни се, че след  многото десетки години съществуване на държавата Израел, би трябвало страстите около нея вече да са поутихнали. Но така и не успяхме да постигнем  спокоен живот. И не само в Израел, но и в целия свят все повече нараства антисемитизмът.

Съобщения за нападения над евреи няма да видите по нито един от телевизионните канали в световните новини. Но ако ненадейно убият арабин, за това ще се говори по всички новини. И ООН също отказва да обсъжда вълните от терор, които се надигат в Израел. Ако Израел предприеме ответни мерки, то ООН незабавно ще изпрати протестна петиция.

Виждаме, че светът не престава да ни ненавижда без каквато и да е причина. Колкото и да се опитваме да бъдем най-хуманните, ние винаги се оказваме под прицел. Светът съчувства на съседите ни и така ще продължава до безкрай. Какъв е изходът?

Трябва да отворим кабалистичните книги и да прочетем какво е написано там. Тогава ще открием, че можем да изменим това състояние в целия свят и в нашата страна. Ние сме единствените, които имаме свобода на избора. Струва си, да се порадваме, че тук не зависим от никой, а обратно – всички зависят от нас.

В книгата Зоар е написано, че „В бъдеще синовете на Ишмаел ще разпалят големи войни в света“. Става дума за последния период преди окончателното поправяне, започнало след края на Втората световна война. Така е сега и ще продължава и занапред, ако синовете на Израел, потомци на Авраам, не изменят това състояние.

Следва продължение…

[167683]

На земята не може да се скриеш от хората

каббалист Михаэль ЛайтманВремето за „покаяние“ е разкриването в себе си на качествата, които не ми позволяват да се съединя с другите. Затова  това се случва преди началото на поправянето, в началото на еврейската нова година.

Преди всичко съм длъжен да изясня какво ми пречи. Оказва се, че това е моят егоизъм и аз просто не искам обединение.

Въпрос: И аз в действителност не го искам! Райският живот е да седя сам на брега на морето, около мен да няма никакви хора, освен един- двама най- близки, които са ми необходими. А вие говорите, че ще заживеем като в Рая, когато се обединим. Това е някакъв друг рай. Няма ли да бъде твърде тясно в него?

Отговор: Няма да ни бъде тясно. В това съединение ще се чувстваме дотолкова хармонично и съвършено, че никой няма да ни пречи.

Реплика: Всяка година заминавам на почивка в най- скритото място, което мога да намеря, така че там да няма жива душа. Ето това е Рай за мен.

Отговор: Това е противоположният начин за решаване на проблема на нашето разединение: да се опитаме да избягаме от злото и да се скрием на място, където няма хора.

Може да останеш сред всички и да се чувстваш толкова комфортно, сякаш се намираш сам, дори още по- добре. Всичко зависи само от  отношенията ти  с другите, доколко те те притискат и те принуждават да зависиш от тях.

Става дума за такова поправяне на отношенията помежду ни, когато ще почувствам всички хора като част от единно тяло. Тоест, те ще престанат да ми пречат, а напротив, всеки ще ми бъде необходим, защото всеки ще бъде готов да ми помогне, каквото и да поискам. Това ще бъде идеалното съединение.

Така или иначе не можем да минем без хората. Нямаме избор, задължени сме да бъдем заедно. Днес на земята има седем милиарда човека, а след петдесет, сто години ще бъдат два пъти повече.

Затова няма къде да се скрием един от друг и ще се наложи да осъзнаем, че общата програма на природата ще направи от нас един човек с едно сърце.

Тогава действително няма да  чувствам излишни около мен, макар наоколо да са милиони. Няма да се чувствам в тълпата,  напротив, ще чувствам, че всеки е необходим и изпълнява мое желание.

Разкаянието, до което трябва да дойдем в месец Елул е, разкриване в себе си на желанията, които възпрепятстват обединението. Достатъчно е да ги открием и в този миг те ще преминат в поправяне. Ако ги смятам за грях, то те веднага се поправят от светлината, връщаща се към източника.

От нас не се изисква нищо, освен разкриване на нашата егоистична природа – вътрешното съпротивление за обединение с другите. Добре е, че това зло се разкрива. Светлината ненавижда нашето егоистично общество и е готова да го поправи за един миг, при първата ни молба.

Въпрос: Защо желанието да се уединя е зло?

Отговор: Защото целта на творението е да ни доведе до единство и отделяйки се, ти противоречиш на целта на творението. Страдаш от това, че се движиш в обратната посока.

Можеш  да поправиш връзките си с другите и да се почувстваш в прекрасно, идеално, хармонично състояние сред милионии хора. Вместо това бягаш за седмица, за да можеш поне за малко да бъдеш сам,  след това отново да се връщаш обратно. Можеш целогодишно да се чувстваш като в отпуск така, като че ли няма никого наоколо!

Все едно, никъде не можеш да избягаш. Необходимо ти е обслужване за сметка на другите хора. Нужни са лекари, готвачи, хранителен магазин, банка. Принуден си да работиш и обслужваш другите, да заработваш пари, да се грижиш за семейството си.

Затова сме задължени да установим отношения с другите хора. Вижте какво се случва в света заради това, че не го правим. Последните актуални събития са масово нашествие на емигранти, опитващи се със сила да се доберат до Европа. Към такава екстремна ситуация ни довежда природата, задължавайки ни да намерим път към правилното обединение.

От програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166146]

Имаме причина да празнуваме и да бъдем щастливи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В началото на всяка година си пожелаваме тя да е добра, а в края на годината излиза, че не е била особено успешна. Къде бъркаме? Всички искаме нещата да бъдат добре, но не знаем как да го постигнем.

Отговор: Ние не разбираме, че до степента, в която се сближаваме помежду си, ние се доближаваме до висшата сила – добрата, благодатна сила. Формулата е много проста: колкото по-близо сме един до друг, толкова по-близо сме до Твореца.

Изглежда сякаш няма по-проста формула от тази, но тя е невъзможно да бъде изпълнена чрез усилията на човек. Затова науката кабала ни е разкрита, за да ни помогне да го направим чрез висшата сила. Висшата сила ще помогне на човек само в тази насока и в нищо друго. Тя чака единствено да поискаме това от нея.

Въпрос: Ако Адам вече е открил пътя към добрия живот преди 5776 години, защо не го е показал на всички? Защо е било нужно да се минава през всичките войни, изгнания и беди, през които е минало човечеството за тези хиляди години?

Отговор: Адам е преподавал неговия метод, тъй като кабалистите от всички поколения са последователи на Авраам. До ден днешен кабалистите изучават откритието на Адам, така че във всяко следващо поколение все повече подробности са били добавяни в учението.

Кабала се развива като всяка друга наука и накрая от нея получаваме знания за това каква висша сила има над нас, как тя ни влияе и ни управлява, и как е възможно ние да ѝ влияем отдолу нагоре.

Изясняваме си, че висшият свят и нашият нисш свят са напълно взаимосвързани, а във взаимоотношенията си един с друг разкриваме висшата сила, която движи и двата свята и която се нарича Творец. Науката Кабала се занимава с разкриване на висшата сила и с установяване на взаимна връзка с нея.

Проблемът идва оттам, че висшата сила може да бъде разкрита само до толкова, доколкото я уподобяваме и се приравняваме с нейните характеристики, както е с всичко друго в живота. Аз няма да мога да разбера другия човек ако той говори на език, който ми е непознат или ако ми говори за неща, които могат да бъдат разбрани само от професионалист, или ако имаме толкова различни възгледи, че не можем да общуваме.

Всички наши сетива – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – са устроени така, че да поемат само неща, които сме готови да възприемем в обсега на честотите, който тяхната чувствителност им позволява. Но ние нямаме никаква чувствителност по отношение на висшия свят; това все още е нещо, което предстои да развием в себе си. И точно на това ни учи кабала.

Затова има такова име, кабала – от иврит: „лекабел“ (получаване). Това е наука, учеща как да получиш, схванеш, разбереш и почувстваш висшия свят. Адам ни е оставил това знание, а всички кабалисти, които са дошли след него, са развивали откритието му все повече и повече, допълвайки го, подобно на начина, по който се е развивала и науката физика през поколенията.

В резултат на това, днес имаме на разположение една развита, уникална и мощна наука, която ни обяснява как да открием смисъла и целта на живота практически, с намерение да го приложим. Кабалистите от миналото са писали за нашето поколение, определяйки го като „поколението на Месията“, т.е. тези, които могат да се допитват до цялата наука и да я използват, разбирайки в крайна сметка целта на нашето съществуване на лицето на тази Земя.

Човечеството е достигнало състояние, в което трябва да отговори на този въпрос, защото в противен случай положението ни ще стане безнадеждно. Кабала отваря всички възможности пред нас, така че имаме причина да празнуваме новата година и да сме щастливи. Трябва само правилно да използваме подаръка, който сме получили от Адам а-Ришон (Първият Човек), Адам.

От програма по израелското радио 103FM,06.09.2015

[166607]

Истината за трите световни религии, Част 3

каббалист Михаэль ЛайтманНачалото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Въпрос: В какво се състои особения характер на всяка от трите световни религии?

Отговор: Юдаизмът е достатъчно пасивно учение, което трудно приема в себе си и то само този, който е съгласен с пълното изпълнение на неговите предписания. Християните са по-активни, привличайки хората към своята вяра.

У мюсюлманите съществува убеждение, че ислямът е длъжен да стане единствена религия за целия свят. Те заявяват, че не може да има друга висша сила, освен тази, която те си представят, тоест освен Аллах, и Мохамед е негов пророк. И това мнение се опитват да установят в целия свят.

Различните мюсюлмански течения се обединяват на този глобален принцип и в същото време се разединяват, защото у всяко има свое мнение по какъв начин да поставят целия свят под знамето на исляма. Едно течение се стреми да постигне това с по-меки методи, друго – с по-твърди, едното е по-малко ортодоксално, другото – повече. Но, в края на краищата, всички те се стремят да разпространят исляма навсякъде по земното кълбо.

В това се изразява тяхната работа, и с такива методи се разпространява тя в Океания, на Филипините, в Индонезия, в огромната територия на Африка за последните сто-двеста години. А в наши дни започна нашествие на исляма в Европа. Според статистиката, всеки ден стотици хора в Европа преминават към исляма.

Европа е толкова привлекателна за мюсюлманите, защото те я смятат за културен център на света и пример за всички останали. И ако те направят този световен център – център на исляма, по този начин ще завоюват целия свят.

Африка е източник на сили,а Европа е центърът на идеологиите, на културата. Ще дойде време, когато мюсюлманите ще се доберат и до Америка, те вече започват да се увеличават там.

Европа е слаба, застаряваща, тя няма сили да се бори с нашествието на исляма. Затова е само въпрос на време – скоро цяла Европа ще бъде само в зелен цвят.

Въпрос: Как младите европейци могат да бъдат привлечени от това жестоко, екстремистко движение като радикалния ислям?

Отговор: Хората се стремят към силата. Ако не обичам силния, то в крайна сметка се страхувам от него. Страхът ме заставя да се присъединя към него, и аз по своя воля ще започна да го оправдавам. Ще започна да гледам на целия свят с неговите очи и ще искам светът да ме възприема като част от тази мощна сила.

Излиза, че убивайки хора със страшна жестокост, както в момента се случва в Ирак, по този начин радикалният ислям си разчиства територия по целия свят, на която може да се разпространи. Колкото по-голяма е неговата жестокост и безпощадност, толкова повече хора се боят от него и желаят да се присъединят към него.

Страхът има огромна притегателна сила. По-добре е да се присъединя към страшния враг, защото иначе ще се окажа срещу него – а това съвсем не ми е нужно.

Затова много млади европейци са готови да станат мюсюлмани, за което се искат само три минути. И въпреки, че по този начин човек се задължава да измени радикално целия си живот, той усеща в това светлина, защото вече има цел на живота, която Европа не е могла да му даде. Вместо умираща култура, изгубваща всякаква сила, той получава ясни инструкции и твърди житейски постановки.

Той разбира за какво живее, усеща силата, рамото на съратника, и затова намира в това вкус и готов да го направи. Ислямът черпи своята сила от обединението на хората. Съгласно науката кабала това се нарича клипа (нечиста сила) на дясната линия.

Дясната линия – това е отдаване, тоест мюсюлманите се представят като хора, призоваващи към добри отношения, към духа на единството, обединението и взаимопомощта. Те дават на човека усещане за топлина. В тяхното поведение има вътрешна топлина, и въпреки че е измамна, хората я усещат.

И тя е много привлекателна за младите европейци, усещащи студ в немощната Европа и пълно безразличие към себе си. Всеки от тях се чувства изолиран, сам, нямащ нито цел в живота, нито основа, която е напълно изгубена. И затова той се съгласява да влезе в рамките на исляма, който, независимо от своята твърдост, дава чувство за принадлежност към топлото течение, имащо ясна цел. И това е много привлекателно.

Или това ще увлече европейците в противоположната посока – към нацистки режим, едно от двете. Фашизмът е основан на същия принцип на обединението и ясната цел. Не е важно с цената на какво се постига единство и каква е целта, но това привлича хората.

Следва продължение…

От 428-та беседа за новия живот, 31.08.2014

[146066]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 2