Entries in the 'Израел днес' Category

Директен въпрос

Коронавирусът е айсберга, с който се сблъска „Титаника“ на човечеството. Вирусът е отгоре, на видно място, а „короната“, „пълнежът“ са скрити от очите. Най-важното винаги е в дълбочина. Затова на всеки наш отговор Природата ще има друг въпрос. По-скоро същия въпрос. Вирусът може да изчезне, но „короната“ остава.

От новата година очакваме изцеление, край на пандемията. Сякаш цялата уловка е в „бодливия“ вирус. Като че ли преди него нещата са вървели добре и след него всичко ще се оправи.

Имайки почти година за размисъл, така и не разбрахме, че коронавирусът само маркира основния ни проблем – тотално разединение при глобална взаимосвързаност. И тъй като изводите не са направени, няма да стане по-добре. На всеки наш анти вирус ще има анти анти вирус. Не е важно какъв ще бъде. Важното е, че ще продължим да се хлъзгаме.

Пред нас има финансови, икономически, екологични и секторни кризи. Те ще прииждат на вълни, докато не разберем, че всички са част от една обща беда и че не съществуват отделни решения. Тогава в нас ще се роди нова вътрешна потребност – ясна и проста. Ще поискаме само едно – единство. Такова единство, в което никой няма да бъде забравен и притиснат, в което всеки обича и е обичан, в което всеки има място и работа.

Да, за това единство ще се наложи да се променим. Но няма друг начин. В противен случай сме загубени на тази планета. В противен случай просто нямаме бъдеще.

Край на лъжите

Ваксините са чудесни. Но основното лечение не трябва да бъде на биологично, а на човешко ниво. В противен случай не отговаряме на поставения въпрос, а просто го отричаме. И всяко наше лечение не е повече от болкоуспокояващо.

В действителност изходът от кризата зависи от нас, от всеки и от всички. И повярвайте ми, това е добре. Това е много по-добре, отколкото да зависи от фармацевтичните компании.

Помислете: ако създадем здрави отношение между нас, основани на взаимна подкрепа и взаимопомощ, ако вътрешно се сближим един с друг, лесно ще победим вируса дори без ваксина. Не е нужно много, просто трябва да бъдем достатъчно грижовни и отговорни, за да прекъснем веригата от заразяване.

Това е естествено: ако другите са ми близки като семейство, ще правя всичко правилно заради тях. А те за мен. Дори елементарният социален позитив би победил пандемията и би имал благоприятен ефект върху много други неща.

Защо да чакаме толкова? Ясно е като ден: всичко започва с отношенията между нас. Именно те определят живота ни. Те, а не вируса. Те, а не правителството. И докато не бъдат поправени, разрушителните процеси ще продължат както обикновено, прекъсвайки връзките и принуждавайки ни постепенно да деградираме – до средновековни смутове, до пост апокалиптични пещери.

Не, не ви плаша. Констатирам. Науката кабала точно е прогнозирала и глобализацията, и това което ще последва, ако не отговорим на основния въпрос на настоящия етап на развитие – въпросът за единството.

До момента този въпрос дори не е поставен на дневен ред. Засега само печелим време, забавяме катастрофата. И в същото време предизвикваме поредица от нови удари, които подобно на египетски наказания вече са подредени пред нас. Тези бедствия по един или друг начин ще засегнат всички, безмилостно ще обиколят човечеството. Но задачата не е в това. Те са предназначени „само“ да разбият сърцето на Фараона, да пробият нашата егоистична броня и да ни издигнат към единен свят.

Защо не сега? За какво е тази агония?

Досега или игнорирахме нещастната перспектива или примирено се съгласявахме с нея. Казвахме: „Дори и да е така, как да отговорим на това  предизвикателство? В крайна сметка то изисква общи усилия, взаимодействие, истинско участие – всичко, на което не сме способни…“

В действителност това е само жалко усукване от страна на егоизма, който не иска да загуби властта си и ще ни доведе до гибел, ако не спрем да го слушаме. Всеки ден той ни обещава, че „още малко“ и всичко ще бъде добре. Ще поседим под карантина, ще издържим локдауна, ще се ваксинираме… „Само не гледайте навътре, не се опитвайте да се докоснете до същността“, – ни казва той. Всъщност въпросът е, че той е виновен за всичко. И с него, под неговата власт нищо няма да е добре.

Време е да разкрием тази лъжа. Стигнахме до границата, отвъд която е невъзможно повече да живеем така. Самите ние плодим вируси на разединение от всякакви видове и нива и сами ги изпращаме един на друг по всички достъпни канали. Дълбоко в нас всичко е прогнило, всичко е разядено от отчуждението.

Затова единството е нашата основна ваксина

Тя се инжектира не на всеки поотделно, а на обществото като цяло. Тя действа между нас и в това е силата ѝ. Свързвайки се вътрешно, ние пренастройваме цялата система към разпространение на позитивното, към интегрална връзка, към цялостно разнообразие. И по този начин сами разрешаваме всичките си проблеми.

Нека да го наречем общо поле на добри отношения. Или просто семейство. Не става въпрос за името, разбира се. Трябва само да го разберем, да го почувстваме. Като начало да почувстваме необходимост от това още сега. Така ще съкратим пътя към израстването, който може да бъде много дълъг и много труден.

Фина пренастройка

Възрастният човек се различава от детето по това, че е в състояние съзнателно да участва в своето развитие, избягвайки крайностите и препъникамъните. Израстването не е просто растеж, а ново качество.

Например технологията, която преди се развиваше в „широчина“ и „количество“, инженерите се учеха да строят машини и колкото по-големи бяха те, толкова по-големи задачи решаваха. Дори радиотехниката и електронните компоненти се подчиняваха на това правило в зората на съвременната епоха. Но след това се появи съвсем различна, качествено нова техника, и „чуковете“ отидоха в миналото. Мощността и ефективността днес зависят от технологии, които понякога са недостъпни за окото.

Помня, че първите ми книги бяха отпечатвани на големи „бумтящи“ печатни преси. В днешно време типографското оборудване изглежда по съвсем различен начин. Същото важи и за фотографията, която почти изцяло се премести на цифрова платформа.

С една дума развитието ни води към ново качество, към нещо „по-фино“, деликатно и в същото време притежаващо несравнимо по-голям потенциал. Това се отнася и до човешкото развитие: светът днес преминава към „крехка“ зона, където качеството на връзката между хората определя всичко. В резултат на това сега зависим не толкова от „масата“ на системите и механизмите, които обезпечават „техническото“ съществуване на съвременното общество, колкото от полето на нашите отношения. То е главното, всичко останало са производни.

Това поле обаче е пропито с отрова. Между нас цари негативизъм, ние се заразяваме взаимно с равнодушие, злоба, омраза, нашите пориви, мисли и желания създават язвителна атмосфера на напрежение, раздори и разпад.

И затова при нас всичко става не както трябва. Такава е спецификата на епохата: на хората им липсва близост, топлина, искрено внимание, подкрепа. Вместо самореализацията да бъде в името на другите, заедно с другите, ни се предлагат животински удоволствия, фалшиви цели и мизерни отдушници. С всеки изминал ден в нашия живот остава все по-малко от истински човешкото.

Къде ще ни отведе това? Ясно е къде. В крайна сметка ще останем с празни обещания, а егоизмът ще нарасне до гигантски размери и ще стане наш общ гроб с прощална епитафия: „Поне нещо общо“.

Това, което се случва сега е само началото. Ние сме такива, каквито бяхме. Ваксинираме се от „короната“, но как да се ваксинираме от самите нас, от Фараона в нас?

С него можем да приключим само заедно. На първо място трябва да поправим корена на всички проблеми – връзката между хората. Това ще бъде новото качество, което ще промени всичко.

И на първо място на това е способен нашият народ – народът на Израел. Само ние познаваме цялата горчивина на враждата и сме се научили да установяваме мир над противоположностите. Само ние имаме и болестта, и правилната диагноза, и вярното лекарство. Не митична панацея, а методика за истинско обединение. Колкото и да я отхвърляме, в крайна сметка всички останали „опции“ ще се окажат илюзии и ще се наложи отново да я преоткрием за себе си.

А дотогава ще продължат да ни заливат вълни на кризи и сътресения. Понякога слънцето ще наднича иззад облаците, понякога ще ни се струва, че работата е безнадеждна, но течението ни носи някъде надолу и няма откъде да чакаме помощ…

Всичко това е егоизмът, обещаващ златни планини и обричащ ни на смърт.

И все пак трябва да помним и разбираме: лекарството е в нашите ръце, в нашите сърца, в мъдростта на единството, която се предава през поколенията, за да я предадем точно днес на цялото човечество. То и е отговорът на въпроса на самата природа, от който вече не можем да се скрием.

[276567]

Системният ефект на нашите мисли

Всичко в света се основава на равновесие, на борба и единство на противоположностите. Тази динамика автоматично се регулира на нивото на неживата, растителната и животинската природа. Но човекът е наречен венец на творението, защото е способен да разбере системата и самостоятелно да поддържа баланс в нея.

Преди, докато бяхме „деца на еволюцията“, това не се изискваше от нас. Но сега пораснахме и системата започва да ни „притиска“. Ние все още не го виждаме, но всички нишки се притеглят към нас, цялата мрежа се пренарежда наоколо, затваряйки ни в тесния пашкул на противоречията. Не искайки да ги разрешим, отделяйки се от общата картина, от изискванията на природата, ние изпращаме нашите разрушителни импулси, и всички те в крайна сметка се връщат обратно като бумеранг.

Превключвател

Две фундаментални сили проникват във всичко. След като Големият взрив е разпръснал материята, тя е започнала да се събира в различни форми. Оттогава всичко се балансира между разпадането и съединението, между ентропията и взаимната гравитация, само че на различни нива, с различно качество.

Атомите се привличат и отблъскват. Електрическите заряди също. Хората също. Целият свят е борба на две противоположни сили: разделяне и единство. Но единството не просто, а интегрално, водещо към развитие, към издигане над противоположностите и тяхното хармонично съчетаване в единно цяло.

Задачата за подем е възложена на човека, на нас. Ние можем, а днес и трябва да приведем себе си и целия свят към равновесие. Защото вече не сме деца.

Етапът на израстване винаги е изпълнен с рискове. От една страна, от човека се изисква отговорност за себе си и за другите, но отговорността не може да бъде наложена, тай като в този случай тя ще бъде просто принуда. Подрастващият е изтръгнат от познатия свят и е изправен пред безпощадните факти. По-нататък той трябва да се движи сам като възрастен.

Точно това направи с нас коронавирусът. От медицинска гледна точка сме изправени пред пандемия. Но от системна гледна точка, в контекста на нашето общо вътрешно развитие, става въпрос за превключвател, който завинаги ни откъсва от стария свят на безкрайни борби и ни поставя пред необходимостта да се издигнем до единно цяло.

Няма да се уморя да повтарям: няма връщане назад! Ние все още отхвърляме тази мисъл, все още живеем в миналото, но то вече не съществува. И не става въпрос за вируса или за ваксината, а за нас. Сега ние сме центърът на системата и тя се разпада по наша вина.

Точно какво правим грешно? Честно казано, всичко. Ако погледнем безпристрастно, ще открием признаци на разпад навсякъде. Всички наши критерии за успех се основават на доброто на едни за сметка на други, на потискането, на потъпкването, на раздора. Съвременният човек по природа иска да бъде по-добър от другите поне в нещо. В противен случай това вече не е успех, а поражение, неуспех, фиаско.

Нашите апетити са ненаситни. Нашата благотворителност и филантропия не е нищо повече от прикритие. Половината свят може да умира от глад, човекът до мен може да бедства от несгода, а аз да мина покрай него, защото не ми е до него или защото вече съм дарил, участвал съм някъде, с една дума, сложил съм отметка днес.

Призовавам ли ви да скочите от мястото си и да отидете да спасите хората в неравностойно положение? Не. В сегашното ни състояние няма да можем да им помогнем. Целият ни свят е устроен така, че някои да се възползват за сметка на други. Това е „зашито в операционната система“. Дори ако всички внезапно се просълзим и се притечем на помощ на страдащите, ще стане само по-лошо и ние напълно го разбираме.

Проблемът не е в самите несгоди, а в нашите отношения. В самите нас. И точно това ни показва природата днес: нашият вътрешен разпад излиза извън контрол.

Аз съм това, което мисля за другите

Човекът разпространява около себе си негатив и получава отговор от системата, например коронавирус. Този вирус буквално спря света и сам няма да си отиде. Той ще продължи или ще бъде заменен от друга беда.

Системата сега е фокусирана върху нас, затова нямаме шанс да се освободим, да се откупим от нея с малко кръв. Все едно, ще ни се наложи да пораснем вътрешно, за да отговорим на нейните изисквания. И в най-лошия случай ще бъде на ужасна цена.

Защото природата по своята същност е Абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили, да отмени Закона за гравитацията за секунда. И въпреки, че взема предвид нашето развитие и нашият избор, изобщо не се съобразява по начина, по който си представяме. Тя не приема извинения. Тя не съди по това, която сме, а по онова, на което сме способни, по осъзнатото усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем към миналото.

Говорейки за залеза на стария свят имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Може да се опитваме да ги практикуваме и в бъдеще, но в системен смисъл те са приключили. Те сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка, с други думи, увеличават дисбаланса с най-тежки последици. И ако днес не научим уроците с готовност за промяна, утре ще ги научим с горчиви сълзи.

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра връзка. Когато приемем този призив и започнем да го реализираме, цялата система ще го направи с нас. Но не и преди това. Отлагането само влошава нещата, извиненията са безполезни.

Но това съвсем не означава, че сега трябва да се сприятелявам с някого, да тичам на помощ, да дарявам, да утешавам. Не. Защото аз съм човекът, короната на творението. Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта за другите. А физическото действие е следствие, резултат от вътрешната ми работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвращават ме, някои тайно или откровено мразя. Или да кажем, че не мога да ги понасям. Като цяло тези милиарди не значат нищо за мен, не предизвикват в мен нищо, освен изчисления за полза или вреда. И сега какво?

Сега имам върху какво да работя. Сега мога да хвана в себе си тези мисли, негативизма към другите и да не ги пускам в системата. Разбира се, аз съвсем не съм ангел и не съм станал по-добър, но спирам посланието на изхода. Вече съм готов да не заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много тежко. Ако прилагам подобни усилия, осъзнавайки моята роля в общата система, това вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от мен, а не от другите и започвам от корена, а не от последствията. Вече не съм момче и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм сам.

Разбира се, това не е лесно. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Нe мога да се убедя, че грешните са прави. Моята природа е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че не става въпрос за тях, а за мен, получавам помощ от самата система. Моят малък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както отрицателният се връща от коронавируса.

Защото системата е свързана с човека. Той се проваля – и тя се проваля. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

И затова най-важна е мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва при необходимост. И така, преминавайки от негативни мисли към положителни, ние спасяваме всички, целия свят от всяко зло.

Това не е преувеличение, това е системен ефект, резултатите на който ще видим много бързо, ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, няма нужда от гръмки лозунги и демонстрации. Необходимо е само да разберем общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

Изход за никъде

Днес в Израел за втори път излизаме от карантината. Този път „бавно“. Но тъй като все още не сме разбрали нищо, то и този опит в крайна сметка ще се провали. Не можем да влезем в същата река, водата вече е изтекла, времената са се променили. Добрият живот сега е възможен само в стремежа към единство и взаимно отдаване.

„Единство и взаимно отдаване? Какво още?“ – ние сме изправени пред фактите и отказваме да пораснем. В резултат, ударът ни разкъсва на части и вече ясно виждаме: няма народ на Израел, има само кълбо от противоречия, сборище на чужденци, принудени да живеят заедно на парче земя в това странно състояние, което наричаме секторно „статукво“. Знаете ли откъде идва тази дума? От латинското status quo ante bellum – ситуация, която е била преди война и която всъщност е довела до нея.

Да, терминът напълно отговаря на нашата реалност. Погледнете: страната е разкъсана на парчета, радикализмът триумфира, някои не са готови да жертват нищо заради другите. Идеологията, религията, политиката, медиите ни правят врагове и по този начин ни водят на заколение.

Защото нашата сила не е в държавата, която сме построили, а във вътрешното единство, на което сме способни. Без него Израел  е жив труп, точно какъвто е бил преди катастрофите в древните времена. Не нашествениците, а на първо място самите ние тогава проливахме реки от братска кръв за нашата праведна, непогрешима правота. Всички наши партии могат да намерят аналози в онези времена.

Нищо не се е променило! Така и не разбрахме, че без желание за единство никой не е прав и всички ни чака жалка, ужасна участ. Така и не разбрахме, че единството не е общо съгласие с моето единствено правилно мнение, а с общо издигане над себе си, над противоположностите ми. Ако не се издигнем, ще се разбягаме като плъхове от потъващ кораб. Ако ни позволят.

За да си осигурим нормален живот тук, трябва да изградим равновесие, да противопоставим центробежните процеси на центроустремителните. Просто няма друг изход и никога не е имало. Еврейските мозъци няма да ни помогнат, армията няма да ни спаси. Разрухата винаги идва отвътре навън и ако сега не го спрем в себе си, то след това ще стане неизмеримо по-сложно и драматично!

Поправянето винаги започва отвътре. Нищо няма да постигнем с карантини и ваксини, ако не стигнем до корена, ако не спрем негатива, който идва от нас. Това е основната ни задача. Не моля да ми повярвате, моля да проверите.

[272651]

Животът е баланс между добро и зло

Опозиционните партии и течения искат да унищожат противниците си, но не разбират, че не могат да съществуват един без друг. Не е необходимо да се унищожава опонента, а правилно да се свързват така, че взаимните отстъпки да създадат място за трета, обща за двете сили, за Твореца.

С готовността си да направя място за другия, принуждавам Твореца да се разкрие.

Само в такава форма може да се стигне до плурализъм. Това не са просто красиви думи. Те трябва да идват от разбирането, че така е устроена природата и не можем да оцелеем по друг начин. Всеки е длъжен не по неволя, а от осъзнаване, че по този начин е изграден светът, да  даде място на други противоположни течения, уважавайки чуждото мнение.

Никога няма да успеем да унищожим противоположната гледна точка, защото унищожавайки противника, унищожаваме себе си с бумеранг. Трябва да се грижа противникът да съществува, защото в тази форма той ми помага да разкрия мнението си.

Цялата природата съществува върху противоположностите на плюса и минуса, създавайки живот във всякакви форми. Затова трябва да бъда готов да призная всички, от най-левите до най-десните, от противниците до съюзниците, защото те са следствие от развитието на човешкото общество. Нужно е само да знам как от всички тези форми да изградя правилна мозайка, за да видя истинското човечество е нея.

В този вид то идва от страна на природата, създаваща в нас всякакви свойства, от които можем да познаем творението и да разберем, как да съществуваме добре и щастливо. Иначе непрекъснато ще се бием като малки деца. Ние не живеем, а сме заети само с това, по какъв начин да си навредим един на друг.

Аз нямам право да мисля как да унищожа някакво течение, защото не съм Творец. Такова желание е признак за непоправеност, за несъгласие с програмата на Твореца.

Има място за всички, при условие, че не се унищожаваме. Това означава, че дори ангелът на смъртта се превръща в свят ангел. Той не спира да бъде ангел на смъртта, но с негова помощ светият ангел се издига и двамата съществуват един срещу друг.

Ако едно течение унищожава друго, тогава самото то няма основа за съществуване. Затова то трябва да се погрижи да има противници. Едното не може без другото.

Светът е основан на баланса между доброто и злото, и добрите хора съществуват, само защото има лоши. Не може да бъде по друг начин. Те съществуват, за да създадат място за разкриване на Твореца, източника и на двете.

Ако се спуснем от човешкото ниво на биологичното ще видим, че в нашето тяло има много системи, чието предназначение е да убиват клетки и да изчистват тялото, защото без това то не може да съществува. Животът е преплитане на доброто и злото. Организмът е динамична система, която поддържа баланс през цялото време и това се нарича живот. Когато балансът е нарушен, тялото умира.

***

Всяко явление в света съществува, за да поддържа своята противоположност. Първоначално не може да съществува само едната страна, но едната може да бъде по-забележима. Всички системи вече съществуват и за всичко има място, само че някои могат да се разкрият повече, а други по-малко съгласно нашата природа. Задачата ни е да балансираме всички тези системи и тяхното  окончателно равновесие ще означава край на поправянето.

В края на поправянето се разкрива цялото зло и цялото добро и ще видим, че това, което ни се е струвало зло, всъщност е било добро. И тогава стигаме до съвършенство.

***

Коронавирусът и другите проблеми, които ни очакват, ще доведат до такава експлозия на омраза, че човечеството ще започне да се самоунищожава. Затова трябва да предадем на хората, че в нашето общество, в обкръжението, в системата Адам Ришон, в която съществуваме, няма нищо излишно, което може да бъде унищожено и премахнато от света. Необходимо е само да организираме правилната взаимна връзка между всички противоположни части.

В резултат на това всеки става по-мъдър. Той разбира отсрещното противоположно мнение и осъзнава, че без него е невъзможно, защото едното подкрепя другото.

Представете си, че всички държави, които съществуват, изведнъж разберат, че се нуждаят една от друга: всички се нуждаят от Русия, Америка, Китай, Япония, Европа, Африка. Колко ще се промени светът тогава, ще се спестят много средства, пари, разходи за въоръжение и армия.

Скоро ще се убедим, че без да изпълняваме този принцип светът просто пропада в бездна. Ще откриваме все по-голяма зависимост един от друг, но няма да можем да се обединим.

**

Ние трябва да разберем, че за всяко явление има място в света. Всички противоположни движения и сили се нуждаят едни от други и е нужно добре да се отнасят помежду си, защото към това ни задължава висшата природа.

Затова не трябва да унищожаваме противника, а да съществуваме заедно един срещу друг. Но само в правилното противопоставяне ни се разкрива възможността да съществуваме на по-висше ниво. Всъщност затова се разкриват противоположните сили, за да ни задължат да се издигнем на следващото ниво.

И там отново ще се разкрият противоположните сили, които при правилно отношение към тях ще ни издигнат на още по-високо стъпало, към тяхната причина. И така ще се издигаме, докато не открием, че причината за всичко е Твореца, у когото доброто и злото взаимно се поддържат и няма добро без зло и зло без добро. И като цяло злото изчезва и всичко се слива в Твореца.

Ние имаме различни мнения и не променяме мнението си с чуждото като двама, седящи в една кола и спорещи по кой път да тръгнат. Така няма да намерим решение. Единственият начин е чрез взаимни отстъпки да разкрием Твореца, който ще ни покаже бъдещата посока. И тя не е тази, за която единият или другият от нас е настоявал, а обобщаващата нашите мнения.

Защото Творецът се нарича обобщение. И Той ще ни поведе в своята посока, където всички наши противоположности се обединяват в едно цяло, където няма противопоставяне, а всички са равни и живеят в любов и единство.

От сутрешния урок, 03.08.2020

 

[268765]

Възможно ли е да се уплашат убийците?

Терорът е силен и безстрашен. Терористът не се страхува да умре. В този случай се налага да се изобретяват мерки за влияние, които са по-лоши от смъртта за него. И тук се оказва, че нашият арсенал е празен. Ние сме цивилизовани хора, не можем да отговорим на терористите със същата монета. И какво остава за нас?

Да унищожим къщата на семейството му? Но това изобщо не е наказание, защото за тях ще бъде построено ново, по-добро от първото. Още по-лошо, ако остане жив, ще се наслади на славата на герой, ще яде, ще пие, ще поддържа атмосфера на омраза и дори ще получи диплома за висше образование в затвора.

Не можем да направим нищо по въпроса. Милиарди отиват при палестинските терористи и техните семейства, целия свят знае за това, но какво означава нашата кръв за него?

Ако хората в „световната общност“ са равнодушни към нашите нещастия, това ще ни позволи да направим нещо. Но те изобщо не са безразлични, не ни оставят без внимание, те внимателно ни наблюдават и не ни позволяват да направим стъпка без вик, гняв, заплахи и дори реални санкции. В резултат на това се появи парадокс: всеки може да убива евреин, а ние не можем да докосваме никого с пръст.

(още…)

В преддверието на прекрасното бъдеще

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво бъдеще ни очаква през 2017 година?

Отговор: Прекрасно бъдеще. Накрая човечеството ще разбере, че кабала е методика за съществуването на света и за неговото развитие. Тя разказва за неговата цел, за силите, които го управляват, за пътя за достигане на нивото на неговото управление и разбирането към какво ни водят те.

Трябва да прозрем и поне малко да пораснем, с разширената методика за разбиране на света. Надявам се, че 2017 година ще ни даде тази възможност и хората ще видят, че тя е предназначена за всеки от нас.

Трябва да преминем в ново измерение и да започнем да усещаме това, за което астрофизиците говорят днес: живеем в много по-сложен свят, отколкото предполагаме.

Трябва да го разберем, да станем по-многостранни, да не се съсредоточаваме на ежесекундното получаване на малки наслаждения, да не живеем само в това, а поне малко да се издигнем над своята природа. Това е, което ни дава науката кабала. Но за това трябва да проявим към нея интерес. И аз се надявам, че тази година ще ни помогне.

А за тези от нас, които се занимаваме с кабала, трябва да излезем сред масите с по-разбираемо, по-близко, меко, доброжелателно обяснение, за да могат хората да ни разберат и да им донесе методиката добър и вечен живот. Тъй като кабала разкрива абсолютно друг обем на съществуване.

Аз се обръщам към всички наши слушатели. Ние ви очакваме и не само ние, а цялото човечество. Елате, помагайте и ще видите, че следващата година ще бъде съвършено друга – по-добра.

Въпрос: Към какво да се стремим през 2017 година?

Отговор: Към обединение, към разбирателство един с друг. Но това е възможно само след елементарно запознаване с кабала. Желая това на всички наши слушатели.

Успех и добра година!

[199616]
От уебинара „Годишни равносметки“, 26.12.2016

Как да променим нашето общество?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Имам приятел, който работи в завод. Той казва „Слушам лекциите на проф. Лайтман, всичко ми харесва, но не мога да направя повече от това. Имам семейство, деца, работя по 14 часа на ден и, не дай си Боже, кривна малко, всичко започва да се разпада.“ Тоест става дума за някакво социално неравенство.

Защо вашата организация не оказва влияние на ниските слоеве на населението, за да може те да се присъединят към процеса на поправяне?

Отговор: Нашата организация ще може да повлияе на случващото се, ако има много такива хора като вашия приятел.

Реплика: Но той  не може да се присъедини към вас…

Отговор: Не, той може, като всички останали. Нека първо да научи как трябва да действаме, за да направим нашето общество единно. И когато някоя част от обществото започне да се обединява, тя ще може да повлияе на всички останали.

Освен това, науката кабала обяснява по какъв начин трябва да се обединяваме, за да може между нас да се появи особена сила, като  усилвател, в който влиза малък сигнал, а излиза огромен. Такова можем да направим обществото.

Трябва да се научим да се обединяваме правилно помежду си, за да може малко на брой хора да променят цялата система, цялата страна. Освен това, ние не го правим, защото сме социалисти, леви или десни, а защото работим по методиката, която ни разкрива науката кабала и която ни обучава как да съответстваме на природата.

Ние  вземаме  законите на човешкото съжителство, сътрудничество и обединение от природата. И понеже постепенно се опитваме да се приближим към тази система от връзки, която съществува в природата, в нас се проявява огромна усилваща сила. Ние можем да направим всичко.

Въпрос: Значи е достатъчно да разбираме идеята и да я поддържаме?

Отговор: По принцип да. Затова вашият приятел не трябва да напуска работа, не трябва да се задълбочава в кабала,  достатъчно е просто да поддържа връзка с нас.

В нашата организация участват хиляди хора и никой от тях не напуска работа. Всички ние просто изучаваме как  правилно да се обединяваме, за да постигнем такава усилваща сила, с която наистина ще можем да повлияем на цялото общество.

От уебинар на zahav.ru, 13.01.2016

[175223]

Дърво в полето

Ту би-Шват е химн на развитието, на способността за съзряване и плодородност. Празник на дърветата? Не, празник на хората, открили благотворно обкръжение за себе си.

„И ще бъде той като дърво, посадено до воден поток, което дава плода си навреме и чиито листа не вехнат, и преуспява във всичко, с което се е захванал“. Псалм, 1:3

По примера на дървото, кабалистите блестящо илюстрират растежа на човека, формирането на личността, реализираща целият си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, нашето дърво развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят“ небесата. Но най-важното е, че то дарява плодовете на своето развитие на другите и в това вижда своето предназначение.

Празникът Ту би-Шват ни разказва за това. Той ни се струва второстепенен в сравнение с трите молитвени „стълба“ – Песах, Нова година и Сукот. Всичко не е толкова просто. Трите „основни“ празника символизират големите цикли и финалните моменти от духовния път, докато „леките“ Ту би-Шват, Ханука, Пурим, Шавуот разказват за самия процес. И затова те са несравнимо близки до нас днес.

Казано е: „Човек е като дърво в полето“. Моят учител Рабаш, последният от великите кабалисти, прави паралел между развитието на дървото и нашето развитие. Той ясно и подробно е описал етапите на това развитие – от момента на попадането на зърното в добра почва, до най-висшите степени на зрялост на плодовете. Хайде да се разходим за малко до полето, където е нашето дърво.

„Цялата работа по отглеждането на дърветата, за да раждат плодове, се отнася също и до човека… Плодовете са неговото предназначение“. Рабаш, писмо 18

Първа стъпка: подготвяме почвата

Представете си, че в ръцете си имате семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерите добра почва, която да му предостави необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури ефективното му развитие.

Необходимо е да се разкопае и разрови земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, прави вътрешно изследване в търсене на смисъла, на същността на своето развитие, свързва се с корените си, със силата на природата, която му въздейства.

Не можем да минем без двата компонента на търсенето: външно и вътрешно.

Първо, не живеем само сред хора, в кръга на близки и познати. Обкръжението включва също и източниците на информация за света – именно те формират нашите възгледи и мироглед. Днес имаме възможност да запълним тази картина със знания от науката кабала, мъдростта на народа, грижливо съхранявана и актуална днес повече, отколкото в миналото.

И второ, трябва да разберем какво искаме от живота? Какво би го направило наистина смислен? Какво може да помогне на всеки човек, общество, страна, да разцъфтят? Тези въпроси стоят незабележимо зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки се в твърде тясна перспектива.

Втора стъпка: подхранваме почвата

Между другото, това е една отлична дума – подхранваме. Ако почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на растежа.

Но аз не се замислям над това, потънал съм в делнични грижи и възприемам растежа на Човека в себе си като нещо несъществено, безсмислено, „отпадъчно“. И сега, благодарение на обкръжението „отпадъка“, пригоден за наторяване на полето, става подхранващ като тор за самия мен. То оплодотворява средата за моето развитие и ми дава сили. Още…

Защо е толкова трудно да обичаш?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Неотдавна от терористи беше убита израелска жена, майка на шест деца, а след това се случиха още няколко други терористични акта. Остава впечатлението, че ИД (Ислямската държава), нейната идеология, се намира вече на територията на Израел.

Казвате, че можем да се борим с ИД само по пътя на нашето обединение, но защо ни е толкова трудно да се обичаме един друг?

Отговор: Отговорът е много прост: това е против нашата природа. Аз мога да обичам само себе си и всичко, което ми принадлежи: децата, жена си, дома, кучето, котката. Обичам всичко мое – това ми е скъпо. Преди всичко – аз, а всичко останало е около мен.

Такава е човешката природа – егоистична сила, притегляща към мен всичко, което е хубаво за мен, и отблъскваща всичко, което е лошо за мен. Така е устроена цялата природа: в неживото ниво тя е изразена по-малко, в растенията вече повече, в животните още повече, а в хората е най-голяма.

Колкото повече е развит елемента от природата, толкова повече е неговият егоизъм и това му е необходимо за да устрои своя живот, развитие, безопасност. Тоест, поначало не можем да се обичаме един друг. Аз не обичам нищо, освен това, което се отнася към мен. Ако виждам, че това ми принадлежи, то започвам да го обичам. А ако открия, че съм грешил, и то е чуждо, то тутакси го изхвърлям.

Някои могат да не се съгласят и да твърдят, че обичат света и обичат хората, но ако проверят добре, то ще се изясни, че не е така. Всеки психолог и физик ще потвърдят, че в основата на природата е заложен егоизма, приближаващ полезното и отделящ вредното.

Въпрос: Съгласен съм с всичко, което казвате, но как е възможно да обикнеш другите? Как да се реализира практически това, тъй като прилича на прекрасна утопия?

Отговор: Съгласен съм, че да обикнеш ближния си е съвършено нереално. Човек обича само себе си. Вътрешната сила ме заставя да обичам само близките до мен хора, в степента на тази близост. И нищо не мога да направя със себе си.

Но ние се развиваме и изведнъж ни се разкрива нещо странно: започвам да чувствам, че включвам в себе си целия свят, завися от целия свят, свързан съм с всички, желая това или не. Внезапно ми се разкрива мрежата от връзки между всички нас и нашата пълна зависимост.

Тази мрежа само е започнала да се разкрива, засега е далеч от това, да изникне точно пред мен и аз да разбера, че трябва да обичам всички китайци, индуси, латиноамериканци, американци, немци – всички подред. Също така трябва да обичам всички животни, дървета, дори бръмбари. Ще видя, че завися от тях и се намирам в една система с тях.

Представете си мрежата от връзки, с която всички сме оплетени, като паяжина. А кой е в ролята на паяка? Творецът! Всички сме попаднали в неговата паяжина. А Той през цялото време дърпа за нишките всеки от нас, ту насам, ту натам. Тези нишки са проникнали във всички наши мисли и желания, във всички органи на тялото, в най-малката частица на атома, тъй като тази мрежа е огромна и уникална.

Творецът управлява цялото творение от началото до края, докато не го доведе до съвършеното състояние. Ние ще стигнем до взаимно съединение, хармония и ще видим, че всеки живеещ в този свят е необходим. Той трябва да съществува, тъй като е част от общата система, в която аз също съм включен.

Не може да се мине без най-малкият бръмбар, тъй като той служи на общата цел и достигане на хармония в тази мрежа.

Въпрос: За какво съединяване става въпрос: просто за добро отношение един към друг?

Отговор: Да, но ние се отнасяме добре един към друг именно заради достигане на целта, а не поради някакви други сметки. Не е достатъчно просто да не се обиждаме – трябва да се обикнем един друг! Тоест, аз се грижа за другия точно така, както и за самия себе си. Това се нарича „възлюби ближния като себе си“.

Струва ни се сложно, но нашата еволюция непременно ще ни доведе до това състояние, желаем това или не. Ако не поискаме доброволно, то ще ни заставят с удари. Защото паякът (Творецът), ни държи здраво в своята паяжина.

Няма друга сила, която би управлявала света. Но нашият егоизъм не ни позволява да видим добрата сила на Твореца и затова се чувстваме зле.

От програмата по радио 103FM, 22.01.2016

[176334]

Войната по пътищата

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: През 2015 година рязко се увеличи броят на пътно-транспортните произшествия в Израел. В страната загинаха 357 човека, което е с 12% повече от миналата година.

При това през 2012 година имаме известен спад, а след това рязко увеличаване, което продължава до днес, независимо от предприетите мерки.

Отговор: Едновременно с това расте егоизмът, хората стават по-мрачни, непоносими, нетърпеливи и нетърпими. Естествено,  те не могат да действат по друг начин и обезумяват. В този момент те не могат да контролират себе си.

С други думи, ако нещо е насочено против желанието ми, аз съм готов да убия, да размажа другия, за да го няма! Натискът от дълбините на егоизма ми, е най-силното действие. При това то така ме завладява, че вече нищо не помня и нищо не разбирам – просто действам!

Достигнахме до такова състояние, когато егоизмът не може да бъде уравновесен от никакъв разум. Разумът попада под въздействието на нарастналия егоизъм и егоизмът заема неговото място и тласка човека към какво ли не!

Вижте как действат арабите. Омъжена жена, майка на малки деца взема нож и тръгва да убива. Нима в нея няма майчин инстинкт?! Но тя става и тръгва, като зомби.

Същото е и по пътищата! Егоизмът си е егоизъм! Без значение от чия страна и как. Надига се в мен и край, само той ме движи!

Затова няма значение дали излизат с ножове или те блъскат с кола – програмата е една: „Трябва да го убия! Да изчезне от пътя ми!“

Виждам как хората се изпреварват и отрязват пътя на другия. При това на равно място. А много от тях за никъде не бързат!

Въпрос: Какво да направим?

Отговор: Докато не поправим егоизма, нищо не може да се направи! По пътищата ще загиват повече хора, отколкото във войните! Ако изчислим загиналите във всички войни в Израел, то мисля, че по пътищата са загинали много повече хора.

И нищо не можеш да направиш с това. Трябва да се убива егоизма, в противен случай той нас ще убие. И не само по пътищата, а навсякъде! Ако пресметнем какво прави егоизмът ежедневно с нас, бихме се ужасили!

Това зло трябва да бъде осъзнато и тогава с него можем да започнем да работим. Иначе нищо няма да помогне! Все така ще си продължава, докато всеки под въздействието на правилното възпитание не се изчисти от егоизма.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 12.01.2016

[174652]

Създаване на купол на безопасност над света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може човек да защити себе си от колективната агресия на масите, не физически, а емоционално?

Отговор: Само чрез обединение! Не е важно от кого или от какво произхожда агресията. Всяка отрицателна емоция на всякакво ниво може да бъде неутрализирана само чрез положително отношение, което не е насочено към определен човек или източник, а е по-скоро добро отношение между нас.

Целия свят ни мрази – не му обръщайте внимание. Обединете се помежду си и ще видите как целият свят ще ви „играе на тепсия“.

Въпрос: А какво да правим с някой съсед, който ни мрази? Да седнем ли на маса и да се опитаме да си поговорим с него?

Отговор: Директният разговор няма да помогне. Трябва да създадем обща атмосфера. Когато говориш с някой лице в лице, ти сякаш му даваш решение на нивото на нашия свят. Най-вероятно няма да проработи, освен може би в единични частни случаи. Затова трябва да се мине през целия народ, през общата система.

Трябва да създадем атмосфера на взаимна доброта и благожелателство помежду си, защото чрез обединението си ние създаваме купол на безопасност над целия народ.

Въпрос: Коя е първата стъпка по пътя към единството?

Отговор: Нека да започнем с осъзнаването му, с това да говорим и мислим за него. Няма нужда от нищо друго.

Въпрос: Това означава ли, че науката кабала е против действането?

Отговор: Не, разбира се! Много доброволци, например, посещават болници или се грижат за възрастните хора и т.н.. Ако тези действия се извършваха с цел да обединят хората, то те биха се увенчали с успех. Много е важно вътре в себе си да запазиш на фокус, че правиш всичко това заради обединението. По този начин се активира системата на висшето управление.

Простите, механични действия няма да дадат резултат. Нашият свят е само последствие от висшия свят. Ако искаш да му влияеш, това може да стане само чрез намеренията ти. С действията си няма да повлияеш на висшето измерение.

По тази причина е необходимо да изучаваме как се прави това. Призовавам всеки да посети нашите уеб сайтове, да учи, да ни пише, да участва в нашите занимания. Присъединете се към нас в удобно за вас време. Ако се обединим в единна система, ще видите как това ще промени цялата сегашна атмосфера.

Науката кабала е сърцевината, душата на нашия народ, от която той е възникнал. Не само ще откриете много нови неща, но и ще разберете как можете да промените собствената си съдба, както и съдбата на целия свят.

От предаването „Конфронтацията. Как работи наистина?“ по Kab.TV, 28.10.2015

[170036]

Как да се измени ситуацията в Израел: у кого е ключът към щастието на света?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои мисията на евреите?

Отговор: Науката кабала е наука за висшето управление. Тя  ни обяснява, че се намираме под управлението на висша система от сили, които чрез въздействието си върху нас, все повече ни привеждат до състояние на интеграция, все повече ни ограждат и все по-силно ни свързват помежду ни.

В съответствие с това, човечеството се развива не само на ширина и височина, но и във връзките помежду си. Затова в света са се появили не само науките, културата, но и интернет.

 И най-главното – развили са се икономическите, търговските и политическите системи, за да ни свържат всички нас заедно. Но тази връзка трябва да бъде добра, двустранна и да работи за всеобщото благо.

В законите на интегралната система съществува само един параметър, към който трябва да се стреми цялата система – максимално общо здраве, като в здрав организъм, на който всичките системи  работят,  координирайки се един с друг.

И макар тези системи да са противоположни по своята природа, като например лимфната система се отличава от кръвоносната, нервната и пр., но те работят помежду си в пълен контакт, във взаимно допълване. И точно това определя здравето на организма.

В света, в който живеем, ние не можем да уравновесим двете системи заедно.. Неживото, растителното и животинското нива на природата автоматично  съществуват в такава симбиоза.

А природата на човека го е издигнала над тази система. Той трябва да я разбере, да я абсорбира, да я интегрира в себе си и правилно да я използва. Природата ни принуждава да овладеем тази система, а ние не искаме това.

И доколкото народът на Израел не иска да се обедини заради общото благо, ние се явяваме причината за всички проблеми в света. Човечеството инстинктивно чувства това и затова ни обвинява. По такъв начин, според степента на увеличване на страданията в света натискът върху нас ще нараства все повече.

Въпрос: Но защо се случва именно днес?

Отговор: За да разберем това, трябва да изучим системата за управление на света.Това е подобно на случая, когато човекът се обръща към лекар и той му намира десетки проблеми. По принцип може всички те да имат смисъл.

 Но за да се справим с това, трябва действително да изучим системата. И на пациента няма как винаги да му обясниш какво представлява болестта му. На него му се изписват  хапчета и го изпращат да се лекува.

А тук хапчето, което може да се даде на болното общество и света, носи съвсем друг, идеологически характер.

Проблемът е да използваме съзнателно лекарството, защото всеки един от нас трябва да се издигне на нивото „човек“, а не да остане на нивото на животинското съществуване, макар и изобщо да не ни се иска да го напускаме. Но Природата ни тласка към разумно възприемане на нейната същност. И затова няма къде да избягаме, ще трябва да разкрием общата система на управление.

А тя говори за много прости неща: ако искате да достигнете до правилно обединение помежду си на принципа „възлюби ближния както себе си“ и да се стремите към това, това ще преведе цялата система към равновесие.

Тогава левите и десните, положителните и отрицателните сили на природата ще се допълнят взаимно, съхранявайки баланса. Трябва да достигнем до това. Направете такова човешкото общество и цялата останала природа ще се успокои, влизайки в хармонична връзка с природата на човека.

Но за това човекът трябва да се измени. Необходимо е да се възпитава, да му се обяснява всичко, с него трябва да се занимават. Докато не направим това, докато не въведем в действие интегралната система за възпитание, за да могат хората да се допълват и да се сближават един с друг, нищо няма да се получи.

Можете да попитате: „Как могат да се променят осем милиарда човека? По какъв начин?“ Точно това обяснява науката кабала. Тя казва, че цялото човечество е построено като пирамида, на върха на която се намира народът на Израел.

Ако той започне да се занимава с интегрално сближаване помежду си, то това в задължителен порядък ще въздейства върху целия свят, т.е. народът на Израел ще стане „светлина за народите по света“.

И тогава на всички ще им бъде добре: ще се прекратят антисемитските прояви, ще изчезне ненависта към евреите и те ще видят как целият  свят, включително и най-близките им съседи, изведнъж ще започнат да се отнасят добре към него, защото вместо зло, народът на Израел ще привнася добро за света.

Нищо друго светът не очаква от нас! Затова през цялото време ни обвиняват. Целият свят се занимава с един малък народ, само с тази малка страна – Израел.

Ние непрекъсната се възмущаваме: „Как може така?! Какво прави ООН?!“ А ООН се занимава само с това. Какво правят ЮНЕСКО? И ЮНЕСКО през цялото време говори против нас. Всички вестници в света са пълни със статии против Израел. А има ли някой който да е „за“? Ако му платят, то някой може и да каже нещо „за“, но самият той не мисли така!

Тоест и всяка страна, и всеки човек в света според степента на своето развитие започва да чувства, че ключът към щастието на света се намира в Израел. И затова се говори във всички кабалистични първоизточници.

Следва продължение….

От ТВ програмата „За екстрената ситуация в Израел”, 14.10.2015

[168260]

На прага на третата интифада, ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманКакво ни чака?

Въпрос: Напоследък силно зачестиха терористичните нападения върху мирни граждани. Едва ли не на всеки два часа пристига информация за нов терористичен акт. Ще задам лесен въпрос: какво ни чака?

Отговор: Какво ни чака – това трябва да запитаме себе си. Безпокоя се, че ще ме разберат неправилно – но ние сами определяме какво ще се случи с нас. Няма друг народ в света, освен народа на Израел, който да има свободата на избора и който да може да измени бъдещето на света, насоката му на развитие. За това е написано в Зоар и в други книги.

Затова виждаме как светът се надига против нас. Струва ни се, че след  многото десетки години съществуване на държавата Израел, би трябвало страстите около нея вече да са поутихнали. Но така и не успяхме да постигнем  спокоен живот. И не само в Израел, но и в целия свят все повече нараства антисемитизмът.

Съобщения за нападения над евреи няма да видите по нито един от телевизионните канали в световните новини. Но ако ненадейно убият арабин, за това ще се говори по всички новини. И ООН също отказва да обсъжда вълните от терор, които се надигат в Израел. Ако Израел предприеме ответни мерки, то ООН незабавно ще изпрати протестна петиция.

Виждаме, че светът не престава да ни ненавижда без каквато и да е причина. Колкото и да се опитваме да бъдем най-хуманните, ние винаги се оказваме под прицел. Светът съчувства на съседите ни и така ще продължава до безкрай. Какъв е изходът?

Трябва да отворим кабалистичните книги и да прочетем какво е написано там. Тогава ще открием, че можем да изменим това състояние в целия свят и в нашата страна. Ние сме единствените, които имаме свобода на избора. Струва си, да се порадваме, че тук не зависим от никой, а обратно – всички зависят от нас.

В книгата Зоар е написано, че „В бъдеще синовете на Ишмаел ще разпалят големи войни в света“. Става дума за последния период преди окончателното поправяне, започнало след края на Втората световна война. Така е сега и ще продължава и занапред, ако синовете на Израел, потомци на Авраам, не изменят това състояние.

Следва продължение…

[167683]

Истината за трите световни религии, Част 3

каббалист Михаэль ЛайтманНачалото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Въпрос: В какво се състои особения характер на всяка от трите световни религии?

Отговор: Юдаизмът е достатъчно пасивно учение, което трудно приема в себе си и то само този, който е съгласен с пълното изпълнение на неговите предписания. Християните са по-активни, привличайки хората към своята вяра.

У мюсюлманите съществува убеждение, че ислямът е длъжен да стане единствена религия за целия свят. Те заявяват, че не може да има друга висша сила, освен тази, която те си представят, тоест освен Аллах, и Мохамед е негов пророк. И това мнение се опитват да установят в целия свят.

Различните мюсюлмански течения се обединяват на този глобален принцип и в същото време се разединяват, защото у всяко има свое мнение по какъв начин да поставят целия свят под знамето на исляма. Едно течение се стреми да постигне това с по-меки методи, друго – с по-твърди, едното е по-малко ортодоксално, другото – повече. Но, в края на краищата, всички те се стремят да разпространят исляма навсякъде по земното кълбо.

В това се изразява тяхната работа, и с такива методи се разпространява тя в Океания, на Филипините, в Индонезия, в огромната територия на Африка за последните сто-двеста години. А в наши дни започна нашествие на исляма в Европа. Според статистиката, всеки ден стотици хора в Европа преминават към исляма.

Европа е толкова привлекателна за мюсюлманите, защото те я смятат за културен център на света и пример за всички останали. И ако те направят този световен център – център на исляма, по този начин ще завоюват целия свят.

Африка е източник на сили,а Европа е центърът на идеологиите, на културата. Ще дойде време, когато мюсюлманите ще се доберат и до Америка, те вече започват да се увеличават там.

Европа е слаба, застаряваща, тя няма сили да се бори с нашествието на исляма. Затова е само въпрос на време – скоро цяла Европа ще бъде само в зелен цвят.

Въпрос: Как младите европейци могат да бъдат привлечени от това жестоко, екстремистко движение като радикалния ислям?

Отговор: Хората се стремят към силата. Ако не обичам силния, то в крайна сметка се страхувам от него. Страхът ме заставя да се присъединя към него, и аз по своя воля ще започна да го оправдавам. Ще започна да гледам на целия свят с неговите очи и ще искам светът да ме възприема като част от тази мощна сила.

Излиза, че убивайки хора със страшна жестокост, както в момента се случва в Ирак, по този начин радикалният ислям си разчиства територия по целия свят, на която може да се разпространи. Колкото по-голяма е неговата жестокост и безпощадност, толкова повече хора се боят от него и желаят да се присъединят към него.

Страхът има огромна притегателна сила. По-добре е да се присъединя към страшния враг, защото иначе ще се окажа срещу него – а това съвсем не ми е нужно.

Затова много млади европейци са готови да станат мюсюлмани, за което се искат само три минути. И въпреки, че по този начин човек се задължава да измени радикално целия си живот, той усеща в това светлина, защото вече има цел на живота, която Европа не е могла да му даде. Вместо умираща култура, изгубваща всякаква сила, той получава ясни инструкции и твърди житейски постановки.

Той разбира за какво живее, усеща силата, рамото на съратника, и затова намира в това вкус и готов да го направи. Ислямът черпи своята сила от обединението на хората. Съгласно науката кабала това се нарича клипа (нечиста сила) на дясната линия.

Дясната линия – това е отдаване, тоест мюсюлманите се представят като хора, призоваващи към добри отношения, към духа на единството, обединението и взаимопомощта. Те дават на човека усещане за топлина. В тяхното поведение има вътрешна топлина, и въпреки че е измамна, хората я усещат.

И тя е много привлекателна за младите европейци, усещащи студ в немощната Европа и пълно безразличие към себе си. Всеки от тях се чувства изолиран, сам, нямащ нито цел в живота, нито основа, която е напълно изгубена. И затова той се съгласява да влезе в рамките на исляма, който, независимо от своята твърдост, дава чувство за принадлежност към топлото течение, имащо ясна цел. И това е много привлекателно.

Или това ще увлече европейците в противоположната посока – към нацистки режим, едно от двете. Фашизмът е основан на същия принцип на обединението и ясната цел. Не е важно с цената на какво се постига единство и каква е целта, но това привлича хората.

Следва продължение…

От 428-та беседа за новия живот, 31.08.2014

[146066]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 2

Не би трябвало да има самотни хора

laitman_2014-04-09_6401_wВъпрос: Какво можем да направим за човека, за да не се чувства изолиран, а да се възприема като неразривна част от цялото?

Отговор: Той не би могъл да мисли по друг начин, ако чувства, че е свързан с всички останали, както майката, която зависи от децата си.

Нима майката може да мисли за себе си така, сякаш няма деца? Каквито и възможности, предложения, нова работа да й се предоставят, тя мисли първо за това какво ще се случи в къщи, когато отсъства.

Въпрос: Хората ще престанат ли да чувстват самотата си, депресията, вътрешната пустота, които днес са толкова разпространени?

Отговор: Депресията ще изчезне незабавно,веднага щом започнем да пробуждаме положителната сила на природата, която ще уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Тъй като депресията и чувствуто за опустошение са предизвикани от това, че се намираме под властта на една негативна егоистична сила, с помощта на която е невъзможно да внесем порядък в живота си. Достигнали сме до такава черта, зад която сме длъжни да принесем в света позитивната сила.

Въпрос: Човекът днес се чувства самотен, дори и да живее в златен дворец. А в поправения, съвършения Израел ще има ли самотни хора?

Отговор: Самотни хора няма да има, тъй като всеки ще чувства себе си като майка, която има много деца. Той ще се чувства обгърнат в топлина и любов, а не в тягостно задължение.

В човека ще действат две сили и отвън всичко ще бъде уравновесено. Ние не разбираме какво представлява равновесието – това е докосване до вечността, усещане на Рая. Тъй като всичко достига до равновесие и хармония.

От една страна това състояние се състои от две противоположни сили, а от друга страна, тези сили взаимно се допълват една с друга и по такъв начин излиза, че никаква външна сила не ми въздейства. А връзката ми с другите е толкова взаимна, че съвсем не ми е трудно да действам за общото благо, а така постъпват и всички  останали.

От 551 беседа за новия живот, 12.04.2015

[158261]

Изборите продължават

laitman_2010-12-05_8711_usРазбитият народ

В резултат на изборите в Израел социалните мрежи демонстрират две силни усещания, обхванали народа: ликуване след победата, въпреки всичко, и тежко разочарование от неуспеха. Някои от тях, които се считат за загубили, вече говорят за безперспективността на живота в Израел:„Не е ли време да си съберем багажа и да заминем?“

Предполагам, че това не е само шега или проява на емоции. Срещайки се в чужбина, например в САЩ, с израелци, аз не виждам сред тях дясно настроено израелско общество. Напротив, там доминира левицата.

И това е тяхното естествено влечение. Тъй като те действително не чувстват връзката с Израел така, както я чувстват в десния лагер. Разбира се, че никого не съдя, просто такова е положението.

Аз, от своя страна, бих се обърнал и към едните и към другите. Тъй като в днешната ситуация не можем да продължаваме да живеем по старому, не можем повече да култивираме ненавист, конфликти, антагонизъм, взаимно противопоставяне.

В тези избори участваха 26 партии. Как в такава малка страна може да има толкова много партии и мнения? Ако това е добре, то е само при условие, когато нещо ни обединява в един народ. Но ние виждаме, че няма такъв фактор.

Потопени в ненавист

Всъщност пред страната стои главният проблем – как да намерим между нас вярна основа, надежден общ знаменател?

Това ще стане възможно, само ако започнем да уравновесяваме силата на егоизма, който предизвиква между нас раздори и вътрешни войни, със силата на любовта. Тя е заложена в народа ни и ние сме живели по нейните закони до разрушаването на Втория храм, от който сме изпаднали, поради безпричинна ненавист.

Тогава сме паднали от стъпалото на любовта в ненавист, а днес, в края на изгнанието, трябва да се случи обратното – от безпричинна ненавист към любов между нас. Само така ще създадем ситуация, при която никой няма да иска да си тръгне от тук и всички ще искат да живеят в мир, радост и безопасност.

Винаги е било така – спасявало ни е само единството. От самото начало народът ни е бил създаден въз основа на обединението на хора, които са били абсолютно чужди един на друг в древния Вавилон, като родоначалник е първият евреин  Авраам. Така живеел народът – само в условие на обединение в любов над ненавистта, според принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления“.

Слагане  край на разкола

И днес трябва да разберем, как да изградим мостове между нас и да преодолеем взаимната ненавист чрез любов. Само така ще можем да продължим по пътя си.

Много се надявам, че това послание ще бъде чуто и от едните, и от другите, че дясната част от населението няма да се поддаде на силна еуфория, а лявата – на силно разочарование.

Тъй като е настъпил моментът на истината, но ние не виждаме къде сме се озовали. Част от обществото е мислела, че вече е постигнала успех – и изведнъж започнала да пробужда такива противостоящи сили, заради които е изпуснала дори това, което е имала по-рано.

И следващата стъпка, която ни е необходима – е единение на народа над всички наши различия и противоречия, над отчуждението и взаимната ненавист. В историята ни вече е имало междуособици и сега не трябва да достигнем отново до това. Това ни прави слаби и ни заплашават последствия, за които дори не искам сега да мисля.

Според науката кабала ние не сме застраховани от ново изгнание, при което от народа нищо няма да остане. Тъй като повече не ни свързват предишните традиционни връзки, както е било някога.

И затова трябва да намерим начин, методика, която да съедини всички краища на спектрите и да ни сплоти в един народ. Единният народ трябва да се издигне над десните и левите виждания. Там ще намерим такова напълване, в което всеки ще почувства съвършенството.

Това е възложено на нас и то е напълно възможно. Много се надявам, че народът ще се замисли над това.

Преди всичко, трябва да разберем, че няма друг изход, че предишният подход е изживял времето си. Не си струва да правим разчети според миналото – нека отправим поглед в бъдещето. Такава е методиката и такова е единното състояние, в което всички ние от сега нататък можем да съществуваме.

Из беседата за изборите, 18.03.2015

[155860]

Ситуацията в Европа напомня времето на Хитлер

Мнение(Представителят по правата на човека в МИД Русия – Долгов): Демонстрираната днес търпимост от Запада към проявите на антисемитизъм, нацизъм и ксенофобия стана повод за нов изход на евреите от европейските страни.

Ситуацията се развива с размах и е близо до критично състояние. Правозащитниците заявяват, че именно антисемитизмът е причина за бягството на евреите от страните на Европейския съюз в Израел. Западът, заедно с неонацизмът напомнят 30-те години от миналото столетие в Германия.

При Хитлер и при върховенство на нацизма евреите е нямало къде да бягат, а търпимостта към проявата на шовинизъм, ксенофобия и нацизъм в правителствата на много западни страни доведоха до гибелта на милиони хора. Политиците на ЕС и САЩ трябва да помнят уроците на историята, а не да помагат за фалшифициране на историята от псевдо-учени и други вредни екстремисти.

РепликаВсичко се случва според плана за общото егоистично развитие на човечеството, което е длъжно да доведе до взрив на антисемитизъм и до най-обща световна взаимна ненавист. Народът на Израел ще бъде в епицентъра на всеобщата ненавист.

Това разкриване на егоизма като всеобщо зло е необходимо, за да окаже натиск върху евреите, за да ги принуди да приложат методиката за обединение на човечеството и разкриването на Твореца в това единение.

[156361]

Безполезен апартамент за егоизма

laitman_2009-05-28_0059_wГотови ли сте за бягство

Въпрос: Конфликтите в израелското общество стават все по-изострени, защото егоизмът на политиците е нараснал и поставя все повече и повече личните интереси пред обществените. По време на последната военна операция се стигна до „късо съединение“ между представителите на властите и отговарящите за безопасността на страната. Как да се справим?

Отговор: Системата е непоправена. За да се достигане до истински промени трябва първо да се започне от народа и от неговото обучение. Можем да изменим управлението само посредством промени в обществото.

Днес управляващите отразяват ситуацията в страната. Живеем в егоистично общество, в което всеки мисли за своето лично благо. Ние не сме свързани помежду си, не чувстваме че съдбата ни зависи от обединението, от това да бъдем „като един човек с едно сърце“. Не сме заедно загрижени за безопасността на страната, тъй като всеки, преди всичко, се стреми да осигури собствената си безопасност.

Освен това много хора са готови да избягат някъде, където могат по-добре да се устроят. Най-важното е да имат така възможност, а съдбата на Израел не е важна за тях. Ако се даде шанс на хората да се устроят някъде по света, където да има подходящи условия за живот, то никой няма да остане тук. Според проучванията половината от младите хора биха искали да напуснат страната. Що се отнася до останалите, то те биха желали да останат тук, защото са свикнали. А хората, стремящи се за власт в народа, са с още по-ярко изразени лични интереси.

Разобличаване на егоизма

Въпрос: Ако трябва да подкрепим да има промени в обществото, то какви трябва да са те?

Отговор: Не можем да живеем и да се развиваме тук, ако не станем истински народ на Израел, живеещ на земята Израел. Става дума за две понятия, които трябва да реализираме.

„Израел“ (ישראל) означава „направо към Висшия“ (ישר-אל). С други думи, всички трябва да се съединим на принципа „обичай ближния, както себе си“ и да се насочим към една по-висша сила.

Същността на висшата сила е силата на любовта, обединение и взаимно отдаване. Ето към какво трябва да се стремим. Това не е свързано с религиозни или сектантски вярвания, а се отнася до обединение, чиято същност е формулирана в главното и основно правило в Тора: „Възлюби ближния, както себе си“.

Въпрос: Всички са чували за това. Но егоизмът нараства и нараства, желанията става все по-необуздани и човек не вижда нищо извън себе си. Какво отношение има днес към нас това древно изречение?

Отговор: То е вечно. Тези условия не са се променили от тогава до днес. Именно в наши дни хората са готови да видят и разберат как нарастващият егоизъм им копае гроба. Егоизмът действително расте, но сега човек може да види накъде го води. Той вижда, че пред него има само пропаст.

Нови хора, нови лидери

Въпрос: В музея на един от Израелските лидери от последния век, стаята, в която е живял, е била възстановена: малко място, само с един стол и маса с дължина метър и половина. От там той е ръководил страната. Как е възможно да говорим за обединение в наши дни, когато страната е разклатена от корупционни скандали, а лидерите се обзавеждат с разкошни домове? Откъде ще дойде любовта?

Отговор: От отчаяние. В крайна сметка нищо не сме постигнали. Тези лидери с големи къщи, скъпи апартаменти и прочее богатства и удоволствия се чувстват зависими. По този начин си играе нарасналият до небесата егоизъм с нас. Човек е принуден да краде – тази нужда го мотивира. Той чувства, че това не е целта, че това не е живота и въпреки всичко не е готов да направи какво и да било. Той просто не може да избяга от кражбата, не може да избяга от лъжата, защото това е неговата природа.

Какво да се прави с тях? В крайна сметка е ясно, че този път води всички до гибел. Заслужава ли си да стигнем до нов холокост или Трета световна война?

Всеки разбира, че все още никой не притежава метод, позволяващ ни да се спасим от вътрешния ни враг, от егоизма ни, който ни тласка към кражби, лъжи, фалшификации и интриги. Истината е, че никой не получава удоволствие от това, но всички са принудени да отхапят от общия пай и се опитат да си организират топло и сигурно кътче.

Но днес няма вече останали сигурни кътчета по света. Сигурността ще дойде само чрез промяна на обществото, на човечеството. Това са промени, които ще донесат обединение.

В глобалния свят трябва да сме свързани така, че всеки да чувства другите като себе си. Затова се разкрива науката кабала, която ни дава решение на проблемите и обяснява какво трябва да се направи. От нас зависи да я приемем и с нейна помощ да преминем към поправяне на света. Настъпва време за общо консолидиране в единна система, в единно семейство.

Само обучение и просвещение ще издигнат общия интерес над личния. Днешните лидери са производни на народа и няма какво да искаме от тях или от него. Постепенно образованието ще доведе до промени в народа и тогава това ще породи хора, които ще могат да възпитат новите лидери.

От Тв програмата „Нов живот“, беседа 275, 16.12.2014

 [151255]

Пипалата на терора

laitman_2009-03-18_8399_wЧрез терор – към власт

ВъпросЕвропа беше потресена от вълната на терор, която удари и по християните, и по евреите, и по мюсюлманите. Хората усетиха как „земята се тресе под краката им“.

И по-рано е имало терористични актове, но днес има ново отношение към случващото се – както от страна на терористите, така и от страна на гражданите. Сякаш в Европа е настъпил повратен момент?

Отговор: Предполагам, че Европа едва сега започна да усвоява този факт, който предпочиташе до сега да игнорира, макар че не малко хора вече обърнаха внимание на това. Крайната цел на терора е много проста – той иска да властва. Струва си с него да се съгласят и ще настъпи покой, умиротворение, безопасност.

А ако не го слушат, то животът става ужасен, всеки миг изпълнен с беда, навсякъде растат заплахите и ситуацията се натяга, докато не се окажем на „минното поле“, където не трябва да направим и крачка .

Точно това е целта на терора – власт! Радикалите искат да управляват света, да насадят своите идеали и виждания, да го „построят“ по своя програма. В ръцете им е знамето на най-силната идеология, а не просто средство за промиване на мозъци. За делото те са готови дори да умрат.

И затова страдат и „обикновенните“ мюсюлмани, които са вярващи, но не са склонни към фундаментализъм и не се отъждествяват с него. Тъй като поради терора върху тях също започват да оказват натиск.

Става дума за колосална сила. Виждаме това по такива организации като ИДИЛ или Хамас, към чиято легитимност неотдавна Франция направи поредните стъпки.

Между другото, за никой не е тайна и охладняването на отношенията между френския и израелския министър-председатели.

Какво да се прави? Ако си мислите, че Хамас не е свързан с терора, ето ви нещо по-„прогресивно“.

Опасност отвсякъде

С една дума, ситуацията е ясна. Вълните от терор, разбира се, ще се множат, ще крепнат и нарастват от различни страни по цяла Европа. Тъй като там няма граници и хората с лекота могат да се преместват от едно място на друго. Радикалите вече получиха европейско гражданство, те поддържат връзка със своите центрове в Близкия и Средния Изток, имат пари, оръжие и неограничени възможности.

Нещо повече, тази сила е привлекателна и за коренните европейци. Младежите внезапно намират тук смисъл на живота, докато по-рано са били завладени от скука, депресия и висока степен на безработица. Внезапно отпред проблясва светлина и пред човека се появява цел – да придобие властта над целия свят, да постави всички под своя флаг.

В резултат, ние виждаме как от Америка и Европа към радикалите се стичат свежи сили, формиращи широко световно движение. То обхваща западните страни, Русия, Азия и Африка, да не говорим за мюсюлманския свят. Неговите пипала могат да бъдат открити навсякъде.

Затова трябва да гледаме малко по-надалече. Акциите на радикалния ислям не се ограничават с Европа. Например, той трупа сили в Русия, където се намират цели анклави мюсюлманско население, които са богати и могъщи. Тяхната младеж преминава през редовна военна служба в армията, често с отличие, някои се укрепват в командния състав, други проникват в различни структури. И затова ще настъпи време и върху Русия ще се излее вълна от терор.

Радикалните ислямисти имат цел – те искат власт над целия свят. И в дадения момент те се сдобиват с успехи.

От 498-а беседа за новия живот, 01.01.2015

[152040]

Да живеем с Твореца в нашата среда

laitman_2012-02-24_0993_wКъм разкриване на Твореца

Науката кабала описва същността на разкриването на Твореца във връзката между нас. В действителност, още древните вавилонци са искали да го разкрият, а Вавилонската кула е символ на техния опит и усилия да го направят. Но още тогава, по-голямата част са се стремели да се сдобият с успех в рамките на своя егоизъм и само една малка част са разбирали, че трябва да се издигнат над себелюбието.

Когато говорим за „разкриването на Твореца“, имаме предвид висшата сила, която управлява цялата ни реалност и ни води до най-възвишеното състояние, наричащо се „разкриване на Твореца пред Неговите творения в този свят“. Това е целта на науката кабала.

Целият еволюционен процес, развитието на нашата реалност, е само с цел разкриването на Твореца и достигането до пълно сливане и подобие с Него, когато цялото човечество, целият свят, цялата нежива, растителна, животинска и човешка природа се обединят с Него.

Въпрос: Какво именно означава това подобие?

Отговор: Значи, че човек постепенно достига пълното свойство на отдаване, което се разкрива чрез любовта. Тогава човек чувства любов към всички.

Пример за човечеството

Адам, който е живял двайсет поколения преди Авраам, първи е говорил за Твореца. Той е бил първият човек в нашия свят, който е открил методиката за разкриване на Твореца и я е осъществил.

Що се отнася до Авраам, той е реализирал методиката с голяма група от хора. Според Рамбам, десетки хиляди са последвали Авраам от Вавилон до Ханаан.

Те са тези, които са поставили основите на еврейската нация, учейки се да формират свойството любов вътре в себе си, и по този начин постигайки подобие с единната сила, действаща в природата. Затова народът на Израел се нарича „избран“ – те са били избрани да служат на другите, т.е. да водят останалите до възвишеното състояние на любов.

Въпрос: Всички по света ли са способни да се уподобят на Твореца?

Отговор: В крайна сметка, да. Въпросът е кога и при какви условия, но по един или по друг начин, във всекиго има скрита искра, която трябва да бъде запалена, за да доведе човек до разкриване на Твореца.

Въпрос: Какво точно означава, че еврейският народ е „избран“?

Отговор: Означава, че трябва да разкрие Твореца пред целия свят, да повлече всички към Твореца, да даде пример и да покаже как да живеем с Твореца в нашата среда.

Не вярвай, а разкрий

Въпрос:  Какво да правим с тези, които въобще не вярват в Бог?

Отговор: Ние говорим за неща, които не се отнасят до религиозните хора или до атеистите. Може в детството да са ме научили, че има Бог. Дори това може да е било част от възпитанието ми, което е било вкоренено в мен още докато съм бил дете и което съм възприел като аксиома за целия си живот. Но нито учителите ми, нито аз в действителност сме разкрили Твореца.

Всъщност, Творецът не е нищо от това, което човечеството може да си представи в рамките на религиите и вярванията. Това е свойството отдаване, което е основата на цялата вселена, на всички хора и на цялата материя. То включва цялата реалност, управлява я и я развива, докато всички разкрият това свойство, докато бъде попито отвън. Тогава свойството отдаване ще се пробуди отвътре и всички ще се обединят с тази външна сила.

Свойството отдаване сега е скрито в цялата ни реалност и ние трябва да премахнем покривалото, за да го разкрием. Това се нарича „разкриване на Твореца“.

Затова, от своя страна, трябва да се стремим към свойството на любовта и отдаването, а нашият порив ще ни помогне да го разкрием вътре в нас, в материята на желанията ни. Така че не трябва да вярваме в Твореца, а трябва да Го разкрием.

Били сме избрани по желание

Въпрос: Кой ни е избрал, ако не е Бог по традиционното разбиране?

Отговор: Желанието ни да Го разкрием, разбира се – ако го има в нас, ни прави избрани. Това желание е мотивирало Авраам, много добре познат и образован човек, който е бил, един вид, обществен деятел, кланещ се на идоли. Но, внезапно, той започнал да говори по различен начин: защо страдаме, каква е нашата цел и т.н.

Другите, изведнъж, почувствали отклик на неговото послание, защото в тях се пробудило същото желание. По този начин се е формирала групата, която в последствие станала „избраният народ“.

Въпрос: Каква е ролята на този народ днес?

Отговор: Днес все още говорим за група от хора, чиято цел е да разкрият Твореца на цялото човечество и така да доведат човечеството до стъпалото на съвършенството, красотата, любовта, вечността и мира.

От 484-а беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

 [150728]

„Ненавиждаме те, но си ни нужен“

В началото на 70-те години, когато исках да емигрирам от Съветския съюз в Израел, се състоя особено заседание на правителството, решаващо: да се даде ли право на евреите да емигрират, или не. Американците настояваха много на това, издигайки го като задължително условие за търговията си с Русия. Всъщност те знаеха, че по този начин ще разрушат Съветския съюз. А руснаците знаеха, че с това ще разрушат страната си.
На проведеното тогава интервю с президента на Академията на Науките, той бил запитан: как да бъдат отстранени последствията от емиграцията на евреите. Точния въпрос бил такъв: „Кога ще успеем да се освободим от евреите в науката?“ А той отговорил много просто: „Ако ще се освобождавате от евреите в науката, ще се освободите и от самата наука!“
Въпрос: Ако всички разбират, че евреите допринасят много за страна, в която се намират, то защо тогава в Европа съществува толкова силен антисемитизъм? Защо е това противоречие?
Отговор: Така става, защото светът чака не  това от нас! Ние действително принасяме много полза за науката, промишлеността, финансите, и затова ни разрешават да живеем в други страни, докато сме нужни. Но всъщност, страданието, което светът чувства в живота си, обвинявайки за това евреите, е много по-голямо, от всичките успехи в културата, образованието, театъра, музиката, науката. Едното не заплаща другото.
В желанието си да запазят ползата от евреите, чуждите страни, не им разрешават да си тръгнат, но въпреки това, те не спират и да ги ненавиждат.  Светът сякаш казва на евреинът: „Ненавиждаме те, но не можем да се справяме без теб“. В това няма никакво противоречие. Можеш да не обичаш човека, и въпреки това да го използваш от безизходност, защото е незаменим.
Може би, заради това ни ненавиждат още повече.

От 499-а беседа за новия живот, 13.01.2015

[152110]