Entries in the 'Израел днес' Category

В преддверието на прекрасното бъдеще

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво бъдеще ни очаква през 2017 година?

Отговор: Прекрасно бъдеще. Накрая човечеството ще разбере, че кабала е методика за съществуването на света и за неговото развитие. Тя разказва за неговата цел, за силите, които го управляват, за пътя за достигане на нивото на неговото управление и разбирането към какво ни водят те.

Трябва да прозрем и поне малко да пораснем, с разширената методика за разбиране на света. Надявам се, че 2017 година ще ни даде тази възможност и хората ще видят, че тя е предназначена за всеки от нас.

Трябва да преминем в ново измерение и да започнем да усещаме това, за което астрофизиците говорят днес: живеем в много по-сложен свят, отколкото предполагаме.

Трябва да го разберем, да станем по-многостранни, да не се съсредоточаваме на ежесекундното получаване на малки наслаждения, да не живеем само в това, а поне малко да се издигнем над своята природа. Това е, което ни дава науката кабала. Но за това трябва да проявим към нея интерес. И аз се надявам, че тази година ще ни помогне.

А за тези от нас, които се занимаваме с кабала, трябва да излезем сред масите с по-разбираемо, по-близко, меко, доброжелателно обяснение, за да могат хората да ни разберат и да им донесе методиката добър и вечен живот. Тъй като кабала разкрива абсолютно друг обем на съществуване.

Аз се обръщам към всички наши слушатели. Ние ви очакваме и не само ние, а цялото човечество. Елате, помагайте и ще видите, че следващата година ще бъде съвършено друга – по-добра.

Въпрос: Към какво да се стремим през 2017 година?

Отговор: Към обединение, към разбирателство един с друг. Но това е възможно само след елементарно запознаване с кабала. Желая това на всички наши слушатели.

Успех и добра година!

[199616]
От уебинара „Годишни равносметки“, 26.12.2016

Как да променим нашето общество?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Имам приятел, който работи в завод. Той казва „Слушам лекциите на проф. Лайтман, всичко ми харесва, но не мога да направя повече от това. Имам семейство, деца, работя по 14 часа на ден и, не дай си Боже, кривна малко, всичко започва да се разпада.“ Тоест става дума за някакво социално неравенство.

Защо вашата организация не оказва влияние на ниските слоеве на населението, за да може те да се присъединят към процеса на поправяне?

Отговор: Нашата организация ще може да повлияе на случващото се, ако има много такива хора като вашия приятел.

Реплика: Но той  не може да се присъедини към вас…

Отговор: Не, той може, като всички останали. Нека първо да научи как трябва да действаме, за да направим нашето общество единно. И когато някоя част от обществото започне да се обединява, тя ще може да повлияе на всички останали.

Освен това, науката кабала обяснява по какъв начин трябва да се обединяваме, за да може между нас да се появи особена сила, като  усилвател, в който влиза малък сигнал, а излиза огромен. Такова можем да направим обществото.

Трябва да се научим да се обединяваме правилно помежду си, за да може малко на брой хора да променят цялата система, цялата страна. Освен това, ние не го правим, защото сме социалисти, леви или десни, а защото работим по методиката, която ни разкрива науката кабала и която ни обучава как да съответстваме на природата.

Ние  вземаме  законите на човешкото съжителство, сътрудничество и обединение от природата. И понеже постепенно се опитваме да се приближим към тази система от връзки, която съществува в природата, в нас се проявява огромна усилваща сила. Ние можем да направим всичко.

Въпрос: Значи е достатъчно да разбираме идеята и да я поддържаме?

Отговор: По принцип да. Затова вашият приятел не трябва да напуска работа, не трябва да се задълбочава в кабала,  достатъчно е просто да поддържа връзка с нас.

В нашата организация участват хиляди хора и никой от тях не напуска работа. Всички ние просто изучаваме как  правилно да се обединяваме, за да постигнем такава усилваща сила, с която наистина ще можем да повлияем на цялото общество.

От уебинар на zahav.ru, 13.01.2016

[175223]

Дърво в полето

Ту би-Шват е химн на развитието, на способността за съзряване и плодородност. Празник на дърветата? Не, празник на хората, открили благотворно обкръжение за себе си.

„И ще бъде той като дърво, посадено до воден поток, което дава плода си навреме и чиито листа не вехнат, и преуспява във всичко, с което се е захванал“. Псалм, 1:3

По примера на дървото, кабалистите блестящо илюстрират растежа на човека, формирането на личността, реализираща целият си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, нашето дърво развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят“ небесата. Но най-важното е, че то дарява плодовете на своето развитие на другите и в това вижда своето предназначение.

Празникът Ту би-Шват ни разказва за това. Той ни се струва второстепенен в сравнение с трите молитвени „стълба“ – Песах, Нова година и Сукот. Всичко не е толкова просто. Трите „основни“ празника символизират големите цикли и финалните моменти от духовния път, докато „леките“ Ту би-Шват, Ханука, Пурим, Шавуот разказват за самия процес. И затова те са несравнимо близки до нас днес.

Казано е: „Човек е като дърво в полето“. Моят учител Рабаш, последният от великите кабалисти, прави паралел между развитието на дървото и нашето развитие. Той ясно и подробно е описал етапите на това развитие – от момента на попадането на зърното в добра почва, до най-висшите степени на зрялост на плодовете. Хайде да се разходим за малко до полето, където е нашето дърво.

„Цялата работа по отглеждането на дърветата, за да раждат плодове, се отнася също и до човека… Плодовете са неговото предназначение“. Рабаш, писмо 18

Първа стъпка: подготвяме почвата

Представете си, че в ръцете си имате семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерите добра почва, която да му предостави необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури ефективното му развитие.

Необходимо е да се разкопае и разрови земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, прави вътрешно изследване в търсене на смисъла, на същността на своето развитие, свързва се с корените си, със силата на природата, която му въздейства.

Не можем да минем без двата компонента на търсенето: външно и вътрешно.

Първо, не живеем само сред хора, в кръга на близки и познати. Обкръжението включва също и източниците на информация за света – именно те формират нашите възгледи и мироглед. Днес имаме възможност да запълним тази картина със знания от науката кабала, мъдростта на народа, грижливо съхранявана и актуална днес повече, отколкото в миналото.

И второ, трябва да разберем какво искаме от живота? Какво би го направило наистина смислен? Какво може да помогне на всеки човек, общество, страна, да разцъфтят? Тези въпроси стоят незабележимо зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки се в твърде тясна перспектива.

Втора стъпка: подхранваме почвата

Между другото, това е една отлична дума – подхранваме. Ако почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на растежа.

Но аз не се замислям над това, потънал съм в делнични грижи и възприемам растежа на Човека в себе си като нещо несъществено, безсмислено, „отпадъчно“. И сега, благодарение на обкръжението „отпадъка“, пригоден за наторяване на полето, става подхранващ като тор за самия мен. То оплодотворява средата за моето развитие и ми дава сили. Още…

Защо е толкова трудно да обичаш?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Неотдавна от терористи беше убита израелска жена, майка на шест деца, а след това се случиха още няколко други терористични акта. Остава впечатлението, че ИД (Ислямската държава), нейната идеология, се намира вече на територията на Израел.

Казвате, че можем да се борим с ИД само по пътя на нашето обединение, но защо ни е толкова трудно да се обичаме един друг?

Отговор: Отговорът е много прост: това е против нашата природа. Аз мога да обичам само себе си и всичко, което ми принадлежи: децата, жена си, дома, кучето, котката. Обичам всичко мое – това ми е скъпо. Преди всичко – аз, а всичко останало е около мен.

Такава е човешката природа – егоистична сила, притегляща към мен всичко, което е хубаво за мен, и отблъскваща всичко, което е лошо за мен. Така е устроена цялата природа: в неживото ниво тя е изразена по-малко, в растенията вече повече, в животните още повече, а в хората е най-голяма.

Колкото повече е развит елемента от природата, толкова повече е неговият егоизъм и това му е необходимо за да устрои своя живот, развитие, безопасност. Тоест, поначало не можем да се обичаме един друг. Аз не обичам нищо, освен това, което се отнася към мен. Ако виждам, че това ми принадлежи, то започвам да го обичам. А ако открия, че съм грешил, и то е чуждо, то тутакси го изхвърлям.

Някои могат да не се съгласят и да твърдят, че обичат света и обичат хората, но ако проверят добре, то ще се изясни, че не е така. Всеки психолог и физик ще потвърдят, че в основата на природата е заложен егоизма, приближаващ полезното и отделящ вредното.

Въпрос: Съгласен съм с всичко, което казвате, но как е възможно да обикнеш другите? Как да се реализира практически това, тъй като прилича на прекрасна утопия?

Отговор: Съгласен съм, че да обикнеш ближния си е съвършено нереално. Човек обича само себе си. Вътрешната сила ме заставя да обичам само близките до мен хора, в степента на тази близост. И нищо не мога да направя със себе си.

Но ние се развиваме и изведнъж ни се разкрива нещо странно: започвам да чувствам, че включвам в себе си целия свят, завися от целия свят, свързан съм с всички, желая това или не. Внезапно ми се разкрива мрежата от връзки между всички нас и нашата пълна зависимост.

Тази мрежа само е започнала да се разкрива, засега е далеч от това, да изникне точно пред мен и аз да разбера, че трябва да обичам всички китайци, индуси, латиноамериканци, американци, немци – всички подред. Също така трябва да обичам всички животни, дървета, дори бръмбари. Ще видя, че завися от тях и се намирам в една система с тях.

Представете си мрежата от връзки, с която всички сме оплетени, като паяжина. А кой е в ролята на паяка? Творецът! Всички сме попаднали в неговата паяжина. А Той през цялото време дърпа за нишките всеки от нас, ту насам, ту натам. Тези нишки са проникнали във всички наши мисли и желания, във всички органи на тялото, в най-малката частица на атома, тъй като тази мрежа е огромна и уникална.

Творецът управлява цялото творение от началото до края, докато не го доведе до съвършеното състояние. Ние ще стигнем до взаимно съединение, хармония и ще видим, че всеки живеещ в този свят е необходим. Той трябва да съществува, тъй като е част от общата система, в която аз също съм включен.

Не може да се мине без най-малкият бръмбар, тъй като той служи на общата цел и достигане на хармония в тази мрежа.

Въпрос: За какво съединяване става въпрос: просто за добро отношение един към друг?

Отговор: Да, но ние се отнасяме добре един към друг именно заради достигане на целта, а не поради някакви други сметки. Не е достатъчно просто да не се обиждаме – трябва да се обикнем един друг! Тоест, аз се грижа за другия точно така, както и за самия себе си. Това се нарича „възлюби ближния като себе си“.

Струва ни се сложно, но нашата еволюция непременно ще ни доведе до това състояние, желаем това или не. Ако не поискаме доброволно, то ще ни заставят с удари. Защото паякът (Творецът), ни държи здраво в своята паяжина.

Няма друга сила, която би управлявала света. Но нашият егоизъм не ни позволява да видим добрата сила на Твореца и затова се чувстваме зле.

От програмата по радио 103FM, 22.01.2016

[176334]

Войната по пътищата

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: През 2015 година рязко се увеличи броят на пътно-транспортните произшествия в Израел. В страната загинаха 357 човека, което е с 12% повече от миналата година.

При това през 2012 година имаме известен спад, а след това рязко увеличаване, което продължава до днес, независимо от предприетите мерки.

Отговор: Едновременно с това расте егоизмът, хората стават по-мрачни, непоносими, нетърпеливи и нетърпими. Естествено,  те не могат да действат по друг начин и обезумяват. В този момент те не могат да контролират себе си.

С други думи, ако нещо е насочено против желанието ми, аз съм готов да убия, да размажа другия, за да го няма! Натискът от дълбините на егоизма ми, е най-силното действие. При това то така ме завладява, че вече нищо не помня и нищо не разбирам – просто действам!

Достигнахме до такова състояние, когато егоизмът не може да бъде уравновесен от никакъв разум. Разумът попада под въздействието на нарастналия егоизъм и егоизмът заема неговото място и тласка човека към какво ли не!

Вижте как действат арабите. Омъжена жена, майка на малки деца взема нож и тръгва да убива. Нима в нея няма майчин инстинкт?! Но тя става и тръгва, като зомби.

Същото е и по пътищата! Егоизмът си е егоизъм! Без значение от чия страна и как. Надига се в мен и край, само той ме движи!

Затова няма значение дали излизат с ножове или те блъскат с кола – програмата е една: „Трябва да го убия! Да изчезне от пътя ми!“

Виждам как хората се изпреварват и отрязват пътя на другия. При това на равно място. А много от тях за никъде не бързат!

Въпрос: Какво да направим?

Отговор: Докато не поправим егоизма, нищо не може да се направи! По пътищата ще загиват повече хора, отколкото във войните! Ако изчислим загиналите във всички войни в Израел, то мисля, че по пътищата са загинали много повече хора.

И нищо не можеш да направиш с това. Трябва да се убива егоизма, в противен случай той нас ще убие. И не само по пътищата, а навсякъде! Ако пресметнем какво прави егоизмът ежедневно с нас, бихме се ужасили!

Това зло трябва да бъде осъзнато и тогава с него можем да започнем да работим. Иначе нищо няма да помогне! Все така ще си продължава, докато всеки под въздействието на правилното възпитание не се изчисти от егоизма.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 12.01.2016

[174652]

Създаване на купол на безопасност над света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може човек да защити себе си от колективната агресия на масите, не физически, а емоционално?

Отговор: Само чрез обединение! Не е важно от кого или от какво произхожда агресията. Всяка отрицателна емоция на всякакво ниво може да бъде неутрализирана само чрез положително отношение, което не е насочено към определен човек или източник, а е по-скоро добро отношение между нас.

Целия свят ни мрази – не му обръщайте внимание. Обединете се помежду си и ще видите как целият свят ще ви „играе на тепсия“.

Въпрос: А какво да правим с някой съсед, който ни мрази? Да седнем ли на маса и да се опитаме да си поговорим с него?

Отговор: Директният разговор няма да помогне. Трябва да създадем обща атмосфера. Когато говориш с някой лице в лице, ти сякаш му даваш решение на нивото на нашия свят. Най-вероятно няма да проработи, освен може би в единични частни случаи. Затова трябва да се мине през целия народ, през общата система.

Трябва да създадем атмосфера на взаимна доброта и благожелателство помежду си, защото чрез обединението си ние създаваме купол на безопасност над целия народ.

Въпрос: Коя е първата стъпка по пътя към единството?

Отговор: Нека да започнем с осъзнаването му, с това да говорим и мислим за него. Няма нужда от нищо друго.

Въпрос: Това означава ли, че науката кабала е против действането?

Отговор: Не, разбира се! Много доброволци, например, посещават болници или се грижат за възрастните хора и т.н.. Ако тези действия се извършваха с цел да обединят хората, то те биха се увенчали с успех. Много е важно вътре в себе си да запазиш на фокус, че правиш всичко това заради обединението. По този начин се активира системата на висшето управление.

Простите, механични действия няма да дадат резултат. Нашият свят е само последствие от висшия свят. Ако искаш да му влияеш, това може да стане само чрез намеренията ти. С действията си няма да повлияеш на висшето измерение.

По тази причина е необходимо да изучаваме как се прави това. Призовавам всеки да посети нашите уеб сайтове, да учи, да ни пише, да участва в нашите занимания. Присъединете се към нас в удобно за вас време. Ако се обединим в единна система, ще видите как това ще промени цялата сегашна атмосфера.

Науката кабала е сърцевината, душата на нашия народ, от която той е възникнал. Не само ще откриете много нови неща, но и ще разберете как можете да промените собствената си съдба, както и съдбата на целия свят.

От предаването „Конфронтацията. Как работи наистина?“ по Kab.TV, 28.10.2015

[170036]

Как да се измени ситуацията в Израел: у кого е ключът към щастието на света?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои мисията на евреите?

Отговор: Науката кабала е наука за висшето управление. Тя  ни обяснява, че се намираме под управлението на висша система от сили, които чрез въздействието си върху нас, все повече ни привеждат до състояние на интеграция, все повече ни ограждат и все по-силно ни свързват помежду ни.

В съответствие с това, човечеството се развива не само на ширина и височина, но и във връзките помежду си. Затова в света са се появили не само науките, културата, но и интернет.

 И най-главното – развили са се икономическите, търговските и политическите системи, за да ни свържат всички нас заедно. Но тази връзка трябва да бъде добра, двустранна и да работи за всеобщото благо.

В законите на интегралната система съществува само един параметър, към който трябва да се стреми цялата система – максимално общо здраве, като в здрав организъм, на който всичките системи  работят,  координирайки се един с друг.

И макар тези системи да са противоположни по своята природа, като например лимфната система се отличава от кръвоносната, нервната и пр., но те работят помежду си в пълен контакт, във взаимно допълване. И точно това определя здравето на организма.

В света, в който живеем, ние не можем да уравновесим двете системи заедно.. Неживото, растителното и животинското нива на природата автоматично  съществуват в такава симбиоза.

А природата на човека го е издигнала над тази система. Той трябва да я разбере, да я абсорбира, да я интегрира в себе си и правилно да я използва. Природата ни принуждава да овладеем тази система, а ние не искаме това.

И доколкото народът на Израел не иска да се обедини заради общото благо, ние се явяваме причината за всички проблеми в света. Човечеството инстинктивно чувства това и затова ни обвинява. По такъв начин, според степента на увеличване на страданията в света натискът върху нас ще нараства все повече.

Въпрос: Но защо се случва именно днес?

Отговор: За да разберем това, трябва да изучим системата за управление на света.Това е подобно на случая, когато човекът се обръща към лекар и той му намира десетки проблеми. По принцип може всички те да имат смисъл.

 Но за да се справим с това, трябва действително да изучим системата. И на пациента няма как винаги да му обясниш какво представлява болестта му. На него му се изписват  хапчета и го изпращат да се лекува.

А тук хапчето, което може да се даде на болното общество и света, носи съвсем друг, идеологически характер.

Проблемът е да използваме съзнателно лекарството, защото всеки един от нас трябва да се издигне на нивото „човек“, а не да остане на нивото на животинското съществуване, макар и изобщо да не ни се иска да го напускаме. Но Природата ни тласка към разумно възприемане на нейната същност. И затова няма къде да избягаме, ще трябва да разкрием общата система на управление.

А тя говори за много прости неща: ако искате да достигнете до правилно обединение помежду си на принципа „възлюби ближния както себе си“ и да се стремите към това, това ще преведе цялата система към равновесие.

Тогава левите и десните, положителните и отрицателните сили на природата ще се допълнят взаимно, съхранявайки баланса. Трябва да достигнем до това. Направете такова човешкото общество и цялата останала природа ще се успокои, влизайки в хармонична връзка с природата на човека.

Но за това човекът трябва да се измени. Необходимо е да се възпитава, да му се обяснява всичко, с него трябва да се занимават. Докато не направим това, докато не въведем в действие интегралната система за възпитание, за да могат хората да се допълват и да се сближават един с друг, нищо няма да се получи.

Можете да попитате: „Как могат да се променят осем милиарда човека? По какъв начин?“ Точно това обяснява науката кабала. Тя казва, че цялото човечество е построено като пирамида, на върха на която се намира народът на Израел.

Ако той започне да се занимава с интегрално сближаване помежду си, то това в задължителен порядък ще въздейства върху целия свят, т.е. народът на Израел ще стане „светлина за народите по света“.

И тогава на всички ще им бъде добре: ще се прекратят антисемитските прояви, ще изчезне ненависта към евреите и те ще видят как целият  свят, включително и най-близките им съседи, изведнъж ще започнат да се отнасят добре към него, защото вместо зло, народът на Израел ще привнася добро за света.

Нищо друго светът не очаква от нас! Затова през цялото време ни обвиняват. Целият свят се занимава с един малък народ, само с тази малка страна – Израел.

Ние непрекъсната се възмущаваме: „Как може така?! Какво прави ООН?!“ А ООН се занимава само с това. Какво правят ЮНЕСКО? И ЮНЕСКО през цялото време говори против нас. Всички вестници в света са пълни със статии против Израел. А има ли някой който да е „за“? Ако му платят, то някой може и да каже нещо „за“, но самият той не мисли така!

Тоест и всяка страна, и всеки човек в света според степента на своето развитие започва да чувства, че ключът към щастието на света се намира в Израел. И затова се говори във всички кабалистични първоизточници.

Следва продължение….

От ТВ програмата „За екстрената ситуация в Израел”, 14.10.2015

[168260]

На прага на третата интифада, ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманКакво ни чака?

Въпрос: Напоследък силно зачестиха терористичните нападения върху мирни граждани. Едва ли не на всеки два часа пристига информация за нов терористичен акт. Ще задам лесен въпрос: какво ни чака?

Отговор: Какво ни чака – това трябва да запитаме себе си. Безпокоя се, че ще ме разберат неправилно – но ние сами определяме какво ще се случи с нас. Няма друг народ в света, освен народа на Израел, който да има свободата на избора и който да може да измени бъдещето на света, насоката му на развитие. За това е написано в Зоар и в други книги.

Затова виждаме как светът се надига против нас. Струва ни се, че след  многото десетки години съществуване на държавата Израел, би трябвало страстите около нея вече да са поутихнали. Но така и не успяхме да постигнем  спокоен живот. И не само в Израел, но и в целия свят все повече нараства антисемитизмът.

Съобщения за нападения над евреи няма да видите по нито един от телевизионните канали в световните новини. Но ако ненадейно убият арабин, за това ще се говори по всички новини. И ООН също отказва да обсъжда вълните от терор, които се надигат в Израел. Ако Израел предприеме ответни мерки, то ООН незабавно ще изпрати протестна петиция.

Виждаме, че светът не престава да ни ненавижда без каквато и да е причина. Колкото и да се опитваме да бъдем най-хуманните, ние винаги се оказваме под прицел. Светът съчувства на съседите ни и така ще продължава до безкрай. Какъв е изходът?

Трябва да отворим кабалистичните книги и да прочетем какво е написано там. Тогава ще открием, че можем да изменим това състояние в целия свят и в нашата страна. Ние сме единствените, които имаме свобода на избора. Струва си, да се порадваме, че тук не зависим от никой, а обратно – всички зависят от нас.

В книгата Зоар е написано, че „В бъдеще синовете на Ишмаел ще разпалят големи войни в света“. Става дума за последния период преди окончателното поправяне, започнало след края на Втората световна война. Така е сега и ще продължава и занапред, ако синовете на Израел, потомци на Авраам, не изменят това състояние.

Следва продължение…

[167683]

Истината за трите световни религии, Част 3

каббалист Михаэль ЛайтманНачалото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Въпрос: В какво се състои особения характер на всяка от трите световни религии?

Отговор: Юдаизмът е достатъчно пасивно учение, което трудно приема в себе си и то само този, който е съгласен с пълното изпълнение на неговите предписания. Християните са по-активни, привличайки хората към своята вяра.

У мюсюлманите съществува убеждение, че ислямът е длъжен да стане единствена религия за целия свят. Те заявяват, че не може да има друга висша сила, освен тази, която те си представят, тоест освен Аллах, и Мохамед е негов пророк. И това мнение се опитват да установят в целия свят.

Различните мюсюлмански течения се обединяват на този глобален принцип и в същото време се разединяват, защото у всяко има свое мнение по какъв начин да поставят целия свят под знамето на исляма. Едно течение се стреми да постигне това с по-меки методи, друго – с по-твърди, едното е по-малко ортодоксално, другото – повече. Но, в края на краищата, всички те се стремят да разпространят исляма навсякъде по земното кълбо.

В това се изразява тяхната работа, и с такива методи се разпространява тя в Океания, на Филипините, в Индонезия, в огромната територия на Африка за последните сто-двеста години. А в наши дни започна нашествие на исляма в Европа. Според статистиката, всеки ден стотици хора в Европа преминават към исляма.

Европа е толкова привлекателна за мюсюлманите, защото те я смятат за културен център на света и пример за всички останали. И ако те направят този световен център – център на исляма, по този начин ще завоюват целия свят.

Африка е източник на сили,а Европа е центърът на идеологиите, на културата. Ще дойде време, когато мюсюлманите ще се доберат и до Америка, те вече започват да се увеличават там.

Европа е слаба, застаряваща, тя няма сили да се бори с нашествието на исляма. Затова е само въпрос на време – скоро цяла Европа ще бъде само в зелен цвят.

Въпрос: Как младите европейци могат да бъдат привлечени от това жестоко, екстремистко движение като радикалния ислям?

Отговор: Хората се стремят към силата. Ако не обичам силния, то в крайна сметка се страхувам от него. Страхът ме заставя да се присъединя към него, и аз по своя воля ще започна да го оправдавам. Ще започна да гледам на целия свят с неговите очи и ще искам светът да ме възприема като част от тази мощна сила.

Излиза, че убивайки хора със страшна жестокост, както в момента се случва в Ирак, по този начин радикалният ислям си разчиства територия по целия свят, на която може да се разпространи. Колкото по-голяма е неговата жестокост и безпощадност, толкова повече хора се боят от него и желаят да се присъединят към него.

Страхът има огромна притегателна сила. По-добре е да се присъединя към страшния враг, защото иначе ще се окажа срещу него – а това съвсем не ми е нужно.

Затова много млади европейци са готови да станат мюсюлмани, за което се искат само три минути. И въпреки, че по този начин човек се задължава да измени радикално целия си живот, той усеща в това светлина, защото вече има цел на живота, която Европа не е могла да му даде. Вместо умираща култура, изгубваща всякаква сила, той получава ясни инструкции и твърди житейски постановки.

Той разбира за какво живее, усеща силата, рамото на съратника, и затова намира в това вкус и готов да го направи. Ислямът черпи своята сила от обединението на хората. Съгласно науката кабала това се нарича клипа (нечиста сила) на дясната линия.

Дясната линия – това е отдаване, тоест мюсюлманите се представят като хора, призоваващи към добри отношения, към духа на единството, обединението и взаимопомощта. Те дават на човека усещане за топлина. В тяхното поведение има вътрешна топлина, и въпреки че е измамна, хората я усещат.

И тя е много привлекателна за младите европейци, усещащи студ в немощната Европа и пълно безразличие към себе си. Всеки от тях се чувства изолиран, сам, нямащ нито цел в живота, нито основа, която е напълно изгубена. И затова той се съгласява да влезе в рамките на исляма, който, независимо от своята твърдост, дава чувство за принадлежност към топлото течение, имащо ясна цел. И това е много привлекателно.

Или това ще увлече европейците в противоположната посока – към нацистки режим, едно от двете. Фашизмът е основан на същия принцип на обединението и ясната цел. Не е важно с цената на какво се постига единство и каква е целта, но това привлича хората.

Следва продължение…

От 428-та беседа за новия живот, 31.08.2014

[146066]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 2

Не би трябвало да има самотни хора

laitman_2014-04-09_6401_wВъпрос: Какво можем да направим за човека, за да не се чувства изолиран, а да се възприема като неразривна част от цялото?

Отговор: Той не би могъл да мисли по друг начин, ако чувства, че е свързан с всички останали, както майката, която зависи от децата си.

Нима майката може да мисли за себе си така, сякаш няма деца? Каквито и възможности, предложения, нова работа да й се предоставят, тя мисли първо за това какво ще се случи в къщи, когато отсъства.

Въпрос: Хората ще престанат ли да чувстват самотата си, депресията, вътрешната пустота, които днес са толкова разпространени?

Отговор: Депресията ще изчезне незабавно,веднага щом започнем да пробуждаме положителната сила на природата, която ще уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Тъй като депресията и чувствуто за опустошение са предизвикани от това, че се намираме под властта на една негативна егоистична сила, с помощта на която е невъзможно да внесем порядък в живота си. Достигнали сме до такава черта, зад която сме длъжни да принесем в света позитивната сила.

Въпрос: Човекът днес се чувства самотен, дори и да живее в златен дворец. А в поправения, съвършения Израел ще има ли самотни хора?

Отговор: Самотни хора няма да има, тъй като всеки ще чувства себе си като майка, която има много деца. Той ще се чувства обгърнат в топлина и любов, а не в тягостно задължение.

В човека ще действат две сили и отвън всичко ще бъде уравновесено. Ние не разбираме какво представлява равновесието – това е докосване до вечността, усещане на Рая. Тъй като всичко достига до равновесие и хармония.

От една страна това състояние се състои от две противоположни сили, а от друга страна, тези сили взаимно се допълват една с друга и по такъв начин излиза, че никаква външна сила не ми въздейства. А връзката ми с другите е толкова взаимна, че съвсем не ми е трудно да действам за общото благо, а така постъпват и всички  останали.

От 551 беседа за новия живот, 12.04.2015

[158261]

Изборите продължават

laitman_2010-12-05_8711_usРазбитият народ

В резултат на изборите в Израел социалните мрежи демонстрират две силни усещания, обхванали народа: ликуване след победата, въпреки всичко, и тежко разочарование от неуспеха. Някои от тях, които се считат за загубили, вече говорят за безперспективността на живота в Израел:„Не е ли време да си съберем багажа и да заминем?“

Предполагам, че това не е само шега или проява на емоции. Срещайки се в чужбина, например в САЩ, с израелци, аз не виждам сред тях дясно настроено израелско общество. Напротив, там доминира левицата.

И това е тяхното естествено влечение. Тъй като те действително не чувстват връзката с Израел така, както я чувстват в десния лагер. Разбира се, че никого не съдя, просто такова е положението.

Аз, от своя страна, бих се обърнал и към едните и към другите. Тъй като в днешната ситуация не можем да продължаваме да живеем по старому, не можем повече да култивираме ненавист, конфликти, антагонизъм, взаимно противопоставяне.

В тези избори участваха 26 партии. Как в такава малка страна може да има толкова много партии и мнения? Ако това е добре, то е само при условие, когато нещо ни обединява в един народ. Но ние виждаме, че няма такъв фактор.

Потопени в ненавист

Всъщност пред страната стои главният проблем – как да намерим между нас вярна основа, надежден общ знаменател?

Това ще стане възможно, само ако започнем да уравновесяваме силата на егоизма, който предизвиква между нас раздори и вътрешни войни, със силата на любовта. Тя е заложена в народа ни и ние сме живели по нейните закони до разрушаването на Втория храм, от който сме изпаднали, поради безпричинна ненавист.

Тогава сме паднали от стъпалото на любовта в ненавист, а днес, в края на изгнанието, трябва да се случи обратното – от безпричинна ненавист към любов между нас. Само така ще създадем ситуация, при която никой няма да иска да си тръгне от тук и всички ще искат да живеят в мир, радост и безопасност.

Винаги е било така – спасявало ни е само единството. От самото начало народът ни е бил създаден въз основа на обединението на хора, които са били абсолютно чужди един на друг в древния Вавилон, като родоначалник е първият евреин  Авраам. Така живеел народът – само в условие на обединение в любов над ненавистта, според принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления“.

Слагане  край на разкола

И днес трябва да разберем, как да изградим мостове между нас и да преодолеем взаимната ненавист чрез любов. Само така ще можем да продължим по пътя си.

Много се надявам, че това послание ще бъде чуто и от едните, и от другите, че дясната част от населението няма да се поддаде на силна еуфория, а лявата – на силно разочарование.

Тъй като е настъпил моментът на истината, но ние не виждаме къде сме се озовали. Част от обществото е мислела, че вече е постигнала успех – и изведнъж започнала да пробужда такива противостоящи сили, заради които е изпуснала дори това, което е имала по-рано.

И следващата стъпка, която ни е необходима – е единение на народа над всички наши различия и противоречия, над отчуждението и взаимната ненавист. В историята ни вече е имало междуособици и сега не трябва да достигнем отново до това. Това ни прави слаби и ни заплашават последствия, за които дори не искам сега да мисля.

Според науката кабала ние не сме застраховани от ново изгнание, при което от народа нищо няма да остане. Тъй като повече не ни свързват предишните традиционни връзки, както е било някога.

И затова трябва да намерим начин, методика, която да съедини всички краища на спектрите и да ни сплоти в един народ. Единният народ трябва да се издигне над десните и левите виждания. Там ще намерим такова напълване, в което всеки ще почувства съвършенството.

Това е възложено на нас и то е напълно възможно. Много се надявам, че народът ще се замисли над това.

Преди всичко, трябва да разберем, че няма друг изход, че предишният подход е изживял времето си. Не си струва да правим разчети според миналото – нека отправим поглед в бъдещето. Такава е методиката и такова е единното състояние, в което всички ние от сега нататък можем да съществуваме.

Из беседата за изборите, 18.03.2015

[155860]

Ситуацията в Европа напомня времето на Хитлер

Мнение(Представителят по правата на човека в МИД Русия – Долгов): Демонстрираната днес търпимост от Запада към проявите на антисемитизъм, нацизъм и ксенофобия стана повод за нов изход на евреите от европейските страни.

Ситуацията се развива с размах и е близо до критично състояние. Правозащитниците заявяват, че именно антисемитизмът е причина за бягството на евреите от страните на Европейския съюз в Израел. Западът, заедно с неонацизмът напомнят 30-те години от миналото столетие в Германия.

При Хитлер и при върховенство на нацизма евреите е нямало къде да бягат, а търпимостта към проявата на шовинизъм, ксенофобия и нацизъм в правителствата на много западни страни доведоха до гибелта на милиони хора. Политиците на ЕС и САЩ трябва да помнят уроците на историята, а не да помагат за фалшифициране на историята от псевдо-учени и други вредни екстремисти.

РепликаВсичко се случва според плана за общото егоистично развитие на човечеството, което е длъжно да доведе до взрив на антисемитизъм и до най-обща световна взаимна ненавист. Народът на Израел ще бъде в епицентъра на всеобщата ненавист.

Това разкриване на егоизма като всеобщо зло е необходимо, за да окаже натиск върху евреите, за да ги принуди да приложат методиката за обединение на човечеството и разкриването на Твореца в това единение.

[156361]

Безполезен апартамент за егоизма

laitman_2009-05-28_0059_wГотови ли сте за бягство

Въпрос: Конфликтите в израелското общество стават все по-изострени, защото егоизмът на политиците е нараснал и поставя все повече и повече личните интереси пред обществените. По време на последната военна операция се стигна до „късо съединение“ между представителите на властите и отговарящите за безопасността на страната. Как да се справим?

Отговор: Системата е непоправена. За да се достигане до истински промени трябва първо да се започне от народа и от неговото обучение. Можем да изменим управлението само посредством промени в обществото.

Днес управляващите отразяват ситуацията в страната. Живеем в егоистично общество, в което всеки мисли за своето лично благо. Ние не сме свързани помежду си, не чувстваме че съдбата ни зависи от обединението, от това да бъдем „като един човек с едно сърце“. Не сме заедно загрижени за безопасността на страната, тъй като всеки, преди всичко, се стреми да осигури собствената си безопасност.

Освен това много хора са готови да избягат някъде, където могат по-добре да се устроят. Най-важното е да имат така възможност, а съдбата на Израел не е важна за тях. Ако се даде шанс на хората да се устроят някъде по света, където да има подходящи условия за живот, то никой няма да остане тук. Според проучванията половината от младите хора биха искали да напуснат страната. Що се отнася до останалите, то те биха желали да останат тук, защото са свикнали. А хората, стремящи се за власт в народа, са с още по-ярко изразени лични интереси.

Разобличаване на егоизма

Въпрос: Ако трябва да подкрепим да има промени в обществото, то какви трябва да са те?

Отговор: Не можем да живеем и да се развиваме тук, ако не станем истински народ на Израел, живеещ на земята Израел. Става дума за две понятия, които трябва да реализираме.

„Израел“ (ישראל) означава „направо към Висшия“ (ישר-אל). С други думи, всички трябва да се съединим на принципа „обичай ближния, както себе си“ и да се насочим към една по-висша сила.

Същността на висшата сила е силата на любовта, обединение и взаимно отдаване. Ето към какво трябва да се стремим. Това не е свързано с религиозни или сектантски вярвания, а се отнася до обединение, чиято същност е формулирана в главното и основно правило в Тора: „Възлюби ближния, както себе си“.

Въпрос: Всички са чували за това. Но егоизмът нараства и нараства, желанията става все по-необуздани и човек не вижда нищо извън себе си. Какво отношение има днес към нас това древно изречение?

Отговор: То е вечно. Тези условия не са се променили от тогава до днес. Именно в наши дни хората са готови да видят и разберат как нарастващият егоизъм им копае гроба. Егоизмът действително расте, но сега човек може да види накъде го води. Той вижда, че пред него има само пропаст.

Нови хора, нови лидери

Въпрос: В музея на един от Израелските лидери от последния век, стаята, в която е живял, е била възстановена: малко място, само с един стол и маса с дължина метър и половина. От там той е ръководил страната. Как е възможно да говорим за обединение в наши дни, когато страната е разклатена от корупционни скандали, а лидерите се обзавеждат с разкошни домове? Откъде ще дойде любовта?

Отговор: От отчаяние. В крайна сметка нищо не сме постигнали. Тези лидери с големи къщи, скъпи апартаменти и прочее богатства и удоволствия се чувстват зависими. По този начин си играе нарасналият до небесата егоизъм с нас. Човек е принуден да краде – тази нужда го мотивира. Той чувства, че това не е целта, че това не е живота и въпреки всичко не е готов да направи какво и да било. Той просто не може да избяга от кражбата, не може да избяга от лъжата, защото това е неговата природа.

Какво да се прави с тях? В крайна сметка е ясно, че този път води всички до гибел. Заслужава ли си да стигнем до нов холокост или Трета световна война?

Всеки разбира, че все още никой не притежава метод, позволяващ ни да се спасим от вътрешния ни враг, от егоизма ни, който ни тласка към кражби, лъжи, фалшификации и интриги. Истината е, че никой не получава удоволствие от това, но всички са принудени да отхапят от общия пай и се опитат да си организират топло и сигурно кътче.

Но днес няма вече останали сигурни кътчета по света. Сигурността ще дойде само чрез промяна на обществото, на човечеството. Това са промени, които ще донесат обединение.

В глобалния свят трябва да сме свързани така, че всеки да чувства другите като себе си. Затова се разкрива науката кабала, която ни дава решение на проблемите и обяснява какво трябва да се направи. От нас зависи да я приемем и с нейна помощ да преминем към поправяне на света. Настъпва време за общо консолидиране в единна система, в единно семейство.

Само обучение и просвещение ще издигнат общия интерес над личния. Днешните лидери са производни на народа и няма какво да искаме от тях или от него. Постепенно образованието ще доведе до промени в народа и тогава това ще породи хора, които ще могат да възпитат новите лидери.

От Тв програмата „Нов живот“, беседа 275, 16.12.2014

 [151255]

Пипалата на терора

laitman_2009-03-18_8399_wЧрез терор – към власт

ВъпросЕвропа беше потресена от вълната на терор, която удари и по християните, и по евреите, и по мюсюлманите. Хората усетиха как „земята се тресе под краката им“.

И по-рано е имало терористични актове, но днес има ново отношение към случващото се – както от страна на терористите, така и от страна на гражданите. Сякаш в Европа е настъпил повратен момент?

Отговор: Предполагам, че Европа едва сега започна да усвоява този факт, който предпочиташе до сега да игнорира, макар че не малко хора вече обърнаха внимание на това. Крайната цел на терора е много проста – той иска да властва. Струва си с него да се съгласят и ще настъпи покой, умиротворение, безопасност.

А ако не го слушат, то животът става ужасен, всеки миг изпълнен с беда, навсякъде растат заплахите и ситуацията се натяга, докато не се окажем на „минното поле“, където не трябва да направим и крачка .

Точно това е целта на терора – власт! Радикалите искат да управляват света, да насадят своите идеали и виждания, да го „построят“ по своя програма. В ръцете им е знамето на най-силната идеология, а не просто средство за промиване на мозъци. За делото те са готови дори да умрат.

И затова страдат и „обикновенните“ мюсюлмани, които са вярващи, но не са склонни към фундаментализъм и не се отъждествяват с него. Тъй като поради терора върху тях също започват да оказват натиск.

Става дума за колосална сила. Виждаме това по такива организации като ИДИЛ или Хамас, към чиято легитимност неотдавна Франция направи поредните стъпки.

Между другото, за никой не е тайна и охладняването на отношенията между френския и израелския министър-председатели.

Какво да се прави? Ако си мислите, че Хамас не е свързан с терора, ето ви нещо по-„прогресивно“.

Опасност отвсякъде

С една дума, ситуацията е ясна. Вълните от терор, разбира се, ще се множат, ще крепнат и нарастват от различни страни по цяла Европа. Тъй като там няма граници и хората с лекота могат да се преместват от едно място на друго. Радикалите вече получиха европейско гражданство, те поддържат връзка със своите центрове в Близкия и Средния Изток, имат пари, оръжие и неограничени възможности.

Нещо повече, тази сила е привлекателна и за коренните европейци. Младежите внезапно намират тук смисъл на живота, докато по-рано са били завладени от скука, депресия и висока степен на безработица. Внезапно отпред проблясва светлина и пред човека се появява цел – да придобие властта над целия свят, да постави всички под своя флаг.

В резултат, ние виждаме как от Америка и Европа към радикалите се стичат свежи сили, формиращи широко световно движение. То обхваща западните страни, Русия, Азия и Африка, да не говорим за мюсюлманския свят. Неговите пипала могат да бъдат открити навсякъде.

Затова трябва да гледаме малко по-надалече. Акциите на радикалния ислям не се ограничават с Европа. Например, той трупа сили в Русия, където се намират цели анклави мюсюлманско население, които са богати и могъщи. Тяхната младеж преминава през редовна военна служба в армията, често с отличие, някои се укрепват в командния състав, други проникват в различни структури. И затова ще настъпи време и върху Русия ще се излее вълна от терор.

Радикалните ислямисти имат цел – те искат власт над целия свят. И в дадения момент те се сдобиват с успехи.

От 498-а беседа за новия живот, 01.01.2015

[152040]

Да живеем с Твореца в нашата среда

laitman_2012-02-24_0993_wКъм разкриване на Твореца

Науката кабала описва същността на разкриването на Твореца във връзката между нас. В действителност, още древните вавилонци са искали да го разкрият, а Вавилонската кула е символ на техния опит и усилия да го направят. Но още тогава, по-голямата част са се стремели да се сдобият с успех в рамките на своя егоизъм и само една малка част са разбирали, че трябва да се издигнат над себелюбието.

Когато говорим за „разкриването на Твореца“, имаме предвид висшата сила, която управлява цялата ни реалност и ни води до най-възвишеното състояние, наричащо се „разкриване на Твореца пред Неговите творения в този свят“. Това е целта на науката кабала.

Целият еволюционен процес, развитието на нашата реалност, е само с цел разкриването на Твореца и достигането до пълно сливане и подобие с Него, когато цялото човечество, целият свят, цялата нежива, растителна, животинска и човешка природа се обединят с Него.

Въпрос: Какво именно означава това подобие?

Отговор: Значи, че човек постепенно достига пълното свойство на отдаване, което се разкрива чрез любовта. Тогава човек чувства любов към всички.

Пример за човечеството

Адам, който е живял двайсет поколения преди Авраам, първи е говорил за Твореца. Той е бил първият човек в нашия свят, който е открил методиката за разкриване на Твореца и я е осъществил.

Що се отнася до Авраам, той е реализирал методиката с голяма група от хора. Според Рамбам, десетки хиляди са последвали Авраам от Вавилон до Ханаан.

Те са тези, които са поставили основите на еврейската нация, учейки се да формират свойството любов вътре в себе си, и по този начин постигайки подобие с единната сила, действаща в природата. Затова народът на Израел се нарича „избран“ – те са били избрани да служат на другите, т.е. да водят останалите до възвишеното състояние на любов.

Въпрос: Всички по света ли са способни да се уподобят на Твореца?

Отговор: В крайна сметка, да. Въпросът е кога и при какви условия, но по един или по друг начин, във всекиго има скрита искра, която трябва да бъде запалена, за да доведе човек до разкриване на Твореца.

Въпрос: Какво точно означава, че еврейският народ е „избран“?

Отговор: Означава, че трябва да разкрие Твореца пред целия свят, да повлече всички към Твореца, да даде пример и да покаже как да живеем с Твореца в нашата среда.

Не вярвай, а разкрий

Въпрос:  Какво да правим с тези, които въобще не вярват в Бог?

Отговор: Ние говорим за неща, които не се отнасят до религиозните хора или до атеистите. Може в детството да са ме научили, че има Бог. Дори това може да е било част от възпитанието ми, което е било вкоренено в мен още докато съм бил дете и което съм възприел като аксиома за целия си живот. Но нито учителите ми, нито аз в действителност сме разкрили Твореца.

Всъщност, Творецът не е нищо от това, което човечеството може да си представи в рамките на религиите и вярванията. Това е свойството отдаване, което е основата на цялата вселена, на всички хора и на цялата материя. То включва цялата реалност, управлява я и я развива, докато всички разкрият това свойство, докато бъде попито отвън. Тогава свойството отдаване ще се пробуди отвътре и всички ще се обединят с тази външна сила.

Свойството отдаване сега е скрито в цялата ни реалност и ние трябва да премахнем покривалото, за да го разкрием. Това се нарича „разкриване на Твореца“.

Затова, от своя страна, трябва да се стремим към свойството на любовта и отдаването, а нашият порив ще ни помогне да го разкрием вътре в нас, в материята на желанията ни. Така че не трябва да вярваме в Твореца, а трябва да Го разкрием.

Били сме избрани по желание

Въпрос: Кой ни е избрал, ако не е Бог по традиционното разбиране?

Отговор: Желанието ни да Го разкрием, разбира се – ако го има в нас, ни прави избрани. Това желание е мотивирало Авраам, много добре познат и образован човек, който е бил, един вид, обществен деятел, кланещ се на идоли. Но, внезапно, той започнал да говори по различен начин: защо страдаме, каква е нашата цел и т.н.

Другите, изведнъж, почувствали отклик на неговото послание, защото в тях се пробудило същото желание. По този начин се е формирала групата, която в последствие станала „избраният народ“.

Въпрос: Каква е ролята на този народ днес?

Отговор: Днес все още говорим за група от хора, чиято цел е да разкрият Твореца на цялото човечество и така да доведат човечеството до стъпалото на съвършенството, красотата, любовта, вечността и мира.

От 484-а беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

 [150728]

„Ненавиждаме те, но си ни нужен“

В началото на 70-те години, когато исках да емигрирам от Съветския съюз в Израел, се състоя особено заседание на правителството, решаващо: да се даде ли право на евреите да емигрират, или не. Американците настояваха много на това, издигайки го като задължително условие за търговията си с Русия. Всъщност те знаеха, че по този начин ще разрушат Съветския съюз. А руснаците знаеха, че с това ще разрушат страната си.
На проведеното тогава интервю с президента на Академията на Науките, той бил запитан: как да бъдат отстранени последствията от емиграцията на евреите. Точния въпрос бил такъв: „Кога ще успеем да се освободим от евреите в науката?“ А той отговорил много просто: „Ако ще се освобождавате от евреите в науката, ще се освободите и от самата наука!“
Въпрос: Ако всички разбират, че евреите допринасят много за страна, в която се намират, то защо тогава в Европа съществува толкова силен антисемитизъм? Защо е това противоречие?
Отговор: Така става, защото светът чака не  това от нас! Ние действително принасяме много полза за науката, промишлеността, финансите, и затова ни разрешават да живеем в други страни, докато сме нужни. Но всъщност, страданието, което светът чувства в живота си, обвинявайки за това евреите, е много по-голямо, от всичките успехи в културата, образованието, театъра, музиката, науката. Едното не заплаща другото.
В желанието си да запазят ползата от евреите, чуждите страни, не им разрешават да си тръгнат, но въпреки това, те не спират и да ги ненавиждат.  Светът сякаш казва на евреинът: „Ненавиждаме те, но не можем да се справяме без теб“. В това няма никакво противоречие. Можеш да не обичаш човека, и въпреки това да го използваш от безизходност, защото е незаменим.
Може би, заради това ни ненавиждат още повече.

От 499-а беседа за новия живот, 13.01.2015

[152110]

Изменения не са предвидени

Системно форматиране

Въпрос: Не за първи път наблюдаваме, как нов чoвек попада в политическата система с искрено желание за благотворни промени, но се оказва в порочен кръг.

За да постигне резултати, той трябва да действа по правилата на системата – и тогава тя започва да го „форматира“, докато духът на нововъведенията в него не се замени със застоялата атмосфера на старите рамки. Може ли да се избегне това? Може ли да бъде иначе?

Отговор: Не. В рамките на старата система ние нямаме никакви шансове. Попадайки тук, човек преминава през неизбежно „прекрояване“ и вече не поражда нищо качествено ново.

Въпрос: В последния, 19-ти Кнесет, (Израелското Народно събрание – б.п.) влязоха 53 нови депутати – почти половината от състава му. Първоначално те бяха мощна сила, стремяща се към промени. Но, в крайна сметка, принципно, нищо не се измени. Това е нелогично?

Отговор: В егоистично, развалено общество политическото ръководство е егоистично и развалено повече от всички. Нали лидерите са избрани по критериите на точно това общество като най-успели негови представители. Те са огледалото на народа. „Те” това сме ние, само че в прогресия.

Системата ги „поглъща“, подобно на машина за унищожаване на документи, и ги „изплюва“ вече други. Човек трябва да общува, да играе своята роля, да се занимава с дела, да се изказва в медиите, да заседава, работи, съблюдавайки всички съществуващи норми. Друг изход няма за него – така или иначе, той попада в много твърда система и е принуден да се адаптира към нея. Иначе тя „не го слуша“, не може да се съобразява с него.

Отначало го приветстват горещо, а после, когато повдигне дума за нещо конкретно, му казват: „Не, при нас редът е друг. Да, разбира се, нужни са промени, но трябва да се действа по правилата, да се отчитат различните интереси и сфери на влияния…“

В крайна сметка системата прави от човека това, което и е нужно, не оставяйки и камък върху камъка така, както са били по-рано. „Преформатират“, „смилат“ го, като дървена кукла: била една кукла – станала друга.

След половин година от такава аклиматизация в системата, човек забравя, какъв е бил по-рано. Той вече не е същия, вече не помни грандиозните замисли – да кажем, за поевтиняване на жилищата или хранителните продукти. Още повече, че му дават да управлява тези структури, в рамките на които може да намали цените и той, оглавявайки някое министерство, нищо не може да направи. Още

Властта, народа и бездната между тях

laitman_2010-12-05_8708_usЦарственната йерархия

Въпрос: „Традиционният“ разрив между народа и властта напоследък се превръща в бездънна пропаст. Политическите лидери стават много внимателни към нас през предизборния период, но веднага след изборите ние сякаш изчезваме от тяхното полезрение.

Още по-странно става, ако отчетем, че съвременните технологии позволяват да се подържа пряка двустранна връзка между народа и всеки един от неговите „слуги”, а анкети в обществото се провеждат едва ли не ежедневно. Независимо от този „комуникационен пакет”, ние чувстваме, че власт-имащите „акустират” все по-далече от нас.

Не е тайна, че коридорите на властта и началниците на кабинетите сменят хората и издигат стена, отделяща ги от народа, дори ако по-рано те действително са поддържали връзка със своята аудитория. В какво състояние според вас се намира днес системата от взаимовръзки между народа и неговите избраници?

Отговор: Тази връзка е толкова нестабилна, че трудно се подава на определение.

За правилната работа на избирателния механизъм и народът, и неговите лидери трябва да бъдат добре обучени, за да разбират своите задачи, нужди и средствата за тяхното реализиране. Доколко лидерът е готов да оглави народа?

До каква степен народът или по-голямата му част разбират ролята на лидера и са готови да го следват? Защо народът е разделен на групи, всяка една от които предпочита своя лидер? Такова ли трябва да бъде състоянието на човешкото общество от гледна точка на природата и развитието?

Ние виждаме, че животните имат „цар” – предводител на стадото, на когото се подчиняват всички и всичко. Така е било и в първобитните племена. До днес съществуват племена, кланове, управлявани от шейхове, от вождове, старейшини и т.н.

Тази йерархия с главнокомандващ е действала във всички народи, във всички времена. По-късно се появили царете и кралете, които също са били „истина от последна инстанция”. Тя е могла да се харесва или да не се харесва, но е била неизменна и е изхождала от „представителя на бог на земята”.

С други думи, съществува определен стандарт, определена даденост, по отношение на която всичко се „нарежда”. Това разрешава много проблеми в управлението: този, който не се „вписва в рамките”, на него просто му вземат главата…

А от друга страна, ролята на „цар” може да се изпълнява от мъдрец или от съвет на мъдреците – например от Синедрион. Те разбират случващите се в света събития, познават нисшата и висшата материя, запознати са със силите в природата и чрез тях Висшата сила ни предава посланието си.

Крах на едновластието

По такъв начин, на народа, на обществото, така или иначе му е нужна „глава”, която е свързана с Висшата сила и, на която никой не може да противоречи.

Но проблемът е в това, че от поколение на поколение човешкият егоизъм расте и „царственната” конструкция започва да се подкопава. Множат се религиите и вярванията, откриват се нови насоки, обострят се раздорите между различните подходи и течения. Религиозни конфликти и войни е имало и в християнството, и в исляма, и в еврейството.

В следствие на това, предаността към царствените особи съществено е намаляла. Човекът е престанал да вярва, че в нашия свят има представител на Висшата сила.

В такива ситуации се появяват най-различни мнения и публиката се разделя на франкции, начело на които застават различни лидери. Отново започват раздори, сеещи разцепление и разбиващи дори семействата: бащата казва едно, майката друго, а децата гледат разтреперени този идеологически пожар в дома им.

Продажба на власт

Какво да се прави? Ако става дума за интелигентни, за умни хора, хора, проникнати от идеали, с определена философия, с определени възгледи за живота, с парадигма, основана на определен фундамент, то тогава е ясно.

Но ако става дума за масите, то те съдят за живота по цените на жилищата и стоките за потребление. Нищо друго не ги интересува – единствено състоянието на джоба им в края на месеца. Ако там остава по нещо – то правителството е добро, а ако нищо не остава и балансът е на минус, то правителството е лошо.

С други думи, ние не обучаваме народ. Нещо повече, лидерите нямат интерес от това. Нито в училищата, нито в университетите, нито на курсовете, нито в армията – места, през които преминават много хора – никъде няма „социално образование”.

Биха могли да се провеждат занятия за безработни и за работници, тази инициатива би могла да бъде прокарана чрез законодателството, още повече, че съществуват всички необходими средства за комуникация за всеобщо обезпечаване.

Но властта няма интерес от това и в крайна сметка народите по цял свят спонтанно избират тези, които по-добре се продават, които по-силно викат, които по-широко се усмихват и т.н. По същество, изборите се превръщат в цирк или в „пазар за невести”. А в действителност всичко зависи от парите, вложени в предизборната агитация.

Да кажем, ако аз имам милиард долара, със сигурност мога да стана премиер-министър. Купувам вестниците, телевизията, сайтове, поръчвам филми и видео клипове за себе си и т.н. Навсякъде се перча, лъчезарен, решителен. Известни политици, учени и обществени деятели говорят с уважение за мен.

Изхитряване на властта

По такъв начин няма отношения между кандидата и избирателите, а има отношения между избирателите и средствата за масова информация. Кандидатът може да се занимава със собствените си проблеми – СМИ сами ще свършат цялата работа. Интернет в дадения контекст само изглежда като свободна площадка – в действителност той е същото това средство за пропаганда. Само да има пари.

И излиза, че обществото по никакъв начин не е свързано с властта, тъй като между тях лежат средствата за масова информация. И в крайна сметка става дума не за идеология, не за човека, който ще управлява страната и народа, а единствено за продажба на изборни инструменти. Те струват много скъпо, но от тях зависи всичко.

И затова с всеки изминат изборен период лидерите стават все по-невзрачни – чак до такива недостатъци, че е невъзможно да си представим как даден човек може да ръководи цяла една държава.

Не е изненадващо, че политиците все по-често попадат в затвора – тъй като им се налага по незаконен път да връщат средствата, които са заплатенени за тях. Освен това, всеки един от тях има интимни слаби места, които позволяват да бъде шантажиран.

В крайна сметка виждаме: няма цар – няма и управление. Който и да седне на високата позиция, той ще изглежда съмнително. Дори ако на власт дойде силен човек, няма да му позволят да управлява страната. Тук се намесва парламента със своите фракции и лагери. С една дума, проблемите на народа ярко и концентрирано се проявяват във властта.

От 474 беседа за новия живот, 16.12.2014

[151071]

Старите куфари са пречка за новия живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На израелския народ му липсва единство, обща цел. В какво се състои причината за това разединение? Възможно е да сме се поувлекли по западния стандарт на живот, когато всеки си има своя идеология и свои цели?

Отговор: Ние сме изгнаници и носим в себе си всички тези черти. Тогава защо сме се завърнали на тази земя, за да живеем като народ на Израел в земята на Израел?

Няколко десетилетия по-рано аз съм принадлежал на един народ, ти на друг, а той на трети. Живели сме в различни култури и в различни географски ширини. А след това сме се преместили в Израел, но нищо не се промени. Това е събиране на изгнаници, всеки от който е пристигнал със своя куфар и пази това, което се намира вътре. Или ще пожелаем да разтворим тези куфари и себе си отвътре и да се обединим в едно, за да станем един народ?

Силата на обединението е главната сила на природата, благодарение на която живеем. Но на нея и противостои силата на разединение. Тези две сили трябва да се намират в равновесие. Така е навсякъде и във всичко. Плюс и минус, топло и студено, свито и отпусната.

Двете противоположности сякаш през цялото време се борят помежду си, но всъщност те се обединяват. Животът е съединението между двете противоположности.

Но вътре в човека има само една отрицателна сила – егоистичната, и няма сила за обединение. Дори и да се обединяваме, то също е за сметка на егоистичната сила. Просто искам да използвам някого за собствена изгода и затова му правя добро, за да се сближим с него.

В нас няма нищо друго, освен отрицателната егоистична сила. Но е казано: ”Аз съм създал злото начало и средство за неговото поправяне, съдържащо светлината, която ни възвръща към Източника”.

Има сила, противостояща на нашето зло начало – светлината, особена, вътрешна, силата на природата, която се разкрива при нашето обединение.

Ако ние се обединяваме, за да потърсим тази сила, свързваща ни един с друг, то ще я намерим. Тя ще ни позволи да се издигнем над своя егоизъм и да го обуздаем. Тоест тази сила на единство трябва да се разкрие повече от нашия егоизъм.

Прилагайки тези усилия за обединение помежду ни все повече разкриваме тази вътрешна сила на единство. В крайна сметка тази сила на обединение става все по-силна, отколкото отблъскващата сила и започва да властва. По такъв начин, ставаме носители на тези две сили: вътре действа силата на разединение, а отвън силата на обединение.

Човешкото общество ще заживее с особения нов живот, тъй като ще притежаваме тези две сили, а не само едната. За сметка на науката кабала ние ще постигнем особено съединение и ще придобием истинската сила на единство. Тази сила вече няма да е егоистична, както при бандитите терористи, а ще ни издигне над нашето его. Тези две сили ще съществуват едновременно и ще се самоуравновесят, което ще ни издигне на ново стъпало, в новия живот.

От 427-а беседа за новия живот, 27.08.2014

[142877]

Метеорът е вече близо

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако висшата сила е добра, то защо тя ни се разкрива по неприятен начин и оказва натиск върху нас?

Отговор: Висшата сила оказва натиск свише, стремейки се да ни се разкрие. А ние се намираме отдолу – разделени, разпръснати, отблъскващи и ненавиждащи се един друг. Натискът на висшата сила усилва проблемите ни, тъй като тя иска да се разкрие, а не може.

Всички проблеми възникват поради приближаването на Твореца към нас. Ако не съответстваш на Него, то Неговото приближаване пробужда отрицателни реакции.

Въпрос: Не мога да разбера как така приближаването на Твореца може да се възприема негативно. Не трябва ли да е обратно – това приближаване трябва да предизвиква определено добри последствия?

Отговор: Представи си, че си дете, към което идва майка му и пита: „Научи ли си уроците?“ А ти още не си ги научил и затова мама те заплашва: „Виж, аз ще се върна след един час да проверя как си научил уроците си!“ И след един час, вече започваш да се страхуваш, че тя ще дойде, а ти така и нищо не си направил.

Как чувстваш нейното приближаване, като добро или зло? Ако не съответстваш на нейните изисквания, то усещаш нейното приближаване като неприятно – ти не искаш тя да дойде и да те проверява. Нима не е така?

И с нас сега става същото – не изпълняваме тези действия, които трябва да направим – не искаме да станем като един човек с едно сърце, за да може целият Израел да станат другари, свързани с взаимно поръчителство. Ние не ставаме такива, каквито трябва да бъдем и затова приближаването на Твореца пробужда в нас и в нашата среда нещастие, катастрофи, войни.

Всичко това е следствие от приближаването на Твореца. И Катастрофата на еврейския народ е била резултат от Неговото приближаване. Така се проявява приближаването на висшата сила, ако не ѝ съответстваме.

Затова трябва да предотвратим удара с лекарството, да започнем да се сближаваме един с друг, да се съединим, за да съответстваме на приближаването на Твореца. Тогава ще възприемаме това приближаване все повече като добро, до там, че висшата сила съвършено ще се облече в нас. Няма по-добро състояние от това!

Въпрос: Не е ли висшата сила като метеор, приближаващ към земята?

Отговор: Висшата сила не се приближава към нас със скоростта на метеор – трийсет километра в секунда. Това е постоянен процес, който е започнал отдавана. Но в действителност този „метеор“ е вече близо и неговата скорост нараства. Вътрешното и външното напрежение расте.

А след това може отново да настъпи период на затишие. Но дори и да има такъв период, той е много кратък. Спокойните периоди ще стават все по-кратки, а напрежението ще расте по възходяща линия, тъй като ние се намираме в предверието на общото поправяне и Творецът ни задължава да го извършим, т.е. да се съединим между себе си.

Ние трябва да достигнем до любов към ближния като към себе си, колкото и нереално да ни се струва. Висшата сила ще ни принуди за това. Но желателно е да започнем да изучаваме науката кабала, тъй като от нея ще узнаем как да достигнем сами преди висшите сили да са ни принудили с всичка сила. Можем да достигнем до това съединение сами, без принуда, по добрия начин.

От програмата „Кабалистите пишат. Да подготвим народа на Израел за светлината“, ч.3, 20.08.2014

[142264]