Въпрос: Какво е това Ад?

Отговор: Адът зависи от това, как го определя самият човек. Някои си мислят, че Адът настъпва тогава, когато губят всичко, което са имали в този свят и съжаляват за живота, отминал без каквато и да е полза.

Има и такива, които смятат, че Адът не е тук, в този свят, от гледната точка на усещанията: за добро или зло, а че адът ни очаква в бъдеще, след като тялото умре. Те мислят, че след смъртта на тялото се отправят към Рая или към Ада.

В кабала Ад се нарича най-нежеланото състояние. За сметка на обучението и на работата в групата ние се стремим така да променим своите ценности, че Раят и Адът да придобият за нас друга същност в сравнение с общо приетата. Еснафите мислят, че за сметка на умиращото тяло, на човек му се отваря някаква пролука към Ада или към Рая.

А нима едно бедно животно е виновно, че е умряло или че живее. Тук става дума за живота и смъртта в желанието за наслаждение в състояние, когато имаме свобода на избор.

Тази илюзия, че се намирам във физическо тяло и усещам този свят, ми е дадена специално, за да я прекрача и да се видя живеещ и съществуващ само като духовен съсъд по отношение на светлината.

Полезно е всеки път да си представяш Ада по нов начин. Ад означава, че се намирам под властта на желанието за наслаждение, което не ми разрешава да отдавам. Нека имаме такъв Ад!

От урок по книгата Зоар, 30.05.2014

[136471]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Filed under: Зоар - No Comments→

Имало една душа, един съсъд, пълен със светлина – а след това се е разбил. Душата пожелала да получава, за да отдава с пълна мощ, и не забелязала, че в нея има такива желания, които не могат да получават, за да отдават, че в нея остава такова желание, което не се е разкрило от самото начало на творението, което се нарича каменно сърце.

И тогава душата се разбила, а светлината, която този съсъд бил призван да задържи, напуснала съсъда и се превърнала в обкръжаваща светлина. Обкръжаващата светлина притежава две свойства: свойството на изчезналата светлина, която се намира вътре в съсъда и го напълва, и на изчезналата светлина, която съсъдът задържал и която първоначално го е създала като отдаващ.

Тези две свойства присъстват в светлината: светлината на поправянето и светлината на напълването. Трябва да се разбере, че тези две свойства действат само в зависимост от степента на потребност от тях. Преди всичко, е нужна светлина, която да съединява.

Ако нашето желание не е насочено към обединение, то светлината не работи – ние не привличаме светлина.

Светлината може да бъде привлечена само с нашето желание, което да е подобно на нейното действие, за да можем ние да сме насочени един към друг: Аз към нея, тя към мен. Затова молитвата трябва да бъде за обединение, тъй като нашият съсъд е разбит и неговото съединяване – това е единственото, което светлината прави по наша молба.

А без нашата молба светлината извършва още хиляди действия, които така или иначе върши. Затова преди да четем Зоар, трябва добре да се подготвим, да молим за обединение, ако желаем да постигнем някакъв резултат от своето учение.

Човек може да седи над книгите 20, 30 години, сякаш присъства в групата, но ако изкуствено не развива своето желание за обединение, за сметка на многобройните текстове, клипове, разговори, то остават без молитва, т.е. без помощ свише.

Той все пак се включва към учебния процес, но такова учене се осъществява по много дълъг и труден път, изискващо много време и преминаване през твърде неприятни състояния. Така че, нека бъдем по-мъдри и да разберем, че имаме възможност и поддръжка, да се вслушваме в съветите на кабалистите и да приложим нужните усилия.

От урока по книгата Зоар, 06.04.2014

[131971]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Защо по време на четене на Зоар, независимо от всичките ми старания да държа силно намерение и да мисля за другарите, изведнъж изпитвам точно противоположни чувства към тях, чак до ненавист?

Отговор: Получава се, че мисля и се грижа за другарите и изведнъж чувствам, как в мен се събужда ненавист към тях. Това показва, че тази работа засега е нежелана от мен, просто заставям себе си да мисля за тях, а поради това съм обречен на неуспех.

Но това е добре, вече е изяснение, че не ми достига основата. Наистина, защо изведнъж трябва да преживявам за тях? Сякаш са ми подхвърлили чуждо дете и са ме принудили да се грижа за него, а то ми е напълно безразлично и няма никакво отношение към мен. Грижа се за него просто от състрадание, докато се изчерпи търпението ми и искам да го вземат от мен. Дотолкова ме е изморило, че просто започвам да го ненавиждам.

Докато, ако това беше моето собствено дете, всичко бих търпял и бих се грижел за него безкрайно. Тоест, любовта ми дава сили. А ако не ми достигат сили да се грижа за другарите в групата, това показва, че не ми достига любов. Това е забележително откритие!

Ако по време на четене се грижа за това всички другари да напредват и всички заедно да се удостоим с разкриване, ако преживявам с нежност за тях, като за собствено дете, то спрямо това мога да измеря, доколко съм напреднал към целта. Това е много точна скала за измерване. И разбира се, такова отношение към другарите идва, благодарение на въздействието на светлината, връщаща към източника, а не просто така. Затова, незабавно трябва да благодаря на светлината, която ме осветява и поддържа.

От урок по Книгата Зоар. Предисловие, 10.03.2014

[129544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

От „Въведение в книгата Зоар“, глава „Водачът на магарета“, п. 78: Водачът на магарета е зараждане (ибур) на душата на праведния, който идва, за да помогне на тези, които вървят по пътя на Твореца, да излязат от своето стъпало и да се издигнат на по-важно стъпало, подобно на водачите на магарета, които превозват хора от едно място на друго на техните магарета.

Тогава и праведникът също пада от своята предишна степен и достига до зараждане на нова степен, както душата, която идва да му помага. Тъй като стадият „зачеванене“ означава изчезване на светлината мохин.

„Знай, че това се отнася до всяко ново стъпало, тъй като във всеки един момент, когато човек трябва да получи нова степен, той трябва да достигне до изчезване на предишните мохин, сякаш никога не е имал каквато и да е степен, започвайки наново да придобива Нефеш, която се нарича „зародиш“, а след това светлината Руах, състоянието „кърмене“.

“И затова, сине мой, отправяй се и стани водач на магарета” – защото доколкото нищо от предходната степен не трябва да бъде продължено, ти е нужно ново зачеване, наречено „водач на магарета“.

Не трябва да съжаляваме, че всеки път се налага да започваме работа отново, от такова място, на което сякаш вече сме били, но се връщаме отново и отново. Ако на човек му се дават състояния на падения, това са точно симптопи на напредък! Тоест, не просто го изхвърлят в материалния живот, а му дават да усети, че е паднал. Това означава, че той е завършил предишната степен и сега започва нова, която все още не му достига, за да напълни съсъда си.

 От урока ”Предисловие към книгата Зоар”,16.02.2014

 [127602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Конгресът „Зоар – 2014“. Урок №1

„Книгата Зоар е трябвало да бъде скрита дотогава, докато в края на дните не дойде последното поколение, и тогава тя ще се разкрие“. (Раби Йешая Алеви Гурвиц)

За тези забрани за изучване на кабала са говорили много кабалисти: великите средновековни кабалисти: Авраам, Азулай, Ари, и всички кабалисти свързани с тях: Рамак, Рамхал, Рав Хаим Витал. Ари бил кабалистът, който е подвел финалната черта под всички процеси на изгнание, които го завършват.

След него вече започва времето на Месията. Но това е цяла епоха, която постепенно се разгръща по стадиите 0-1-2-3, а в наши дни вече се намираме на входа на 4-тия, последен стадий – непосредствено в периода на Месията. Затова целият свят преживява падение, а науката кабала започва все повече да се разкрива.

До времето на Ари книгата Зоар е била скрита. Тя не много се е открила благодарение на вдовицата на Раби Моше Де-Елион, но само благодарение на Ари сме се удостоили да разберем какво е написано в нея. Затова отмерваме епохата на Месията от времето на Ари и нататък.

„Месия“ означава, че със своята работа можем да притеглим (лимшох) светлината, възвръщаща към източника, да създадем „възбуждане отдолу“, да изразим своето желание, което се издига по всички степени и притегля към нас светлината, която поправя отношенията между нас. Тогава започваме да усещаме, че вече не се намираме в нашия свят, а действително влизаме в духовния свят.

Всичко това се изяснява във връзката между нас. Ако тази връзка се усъвършенства, стане правилна, то съответно започваме да усещаме себе си намиращи се в духовните светове и издигащи се все по-високо по 125-те степени.

„Доколкото в бъдеще народът на Израел е осъден да вкуси Дървото на Живота, което се явява книгата Зоар, то с негова помощ той ще излезе от изгнанието по милосърден път“. (книгата Зоар, Глава Насо, п.90)

Ако усърдно се занимаваме с книгата Зоар, то, разбира се, ще излезем от изгнанието по милосърден път. А ако не, то ще се случи както е написано: „Ще поставя над вас такъв цар като Аман, който ще ви застави да избягате от изгнанието не по своя воля“. Тоест имаме възможност да излезем от изгнанието по добрия път: пътя на Тора, светлината, възвръщаща към източника, специално предназначена за поправяне на злото начало.

Ако знаем как правилно да изучаваме книгата Зоар, то ще притеглим към себе си обкръжаващата светлина и ще се освободим от изгнание, т.е. от безпричинната ненавист и това временно усещане на нещастно съществуване в този свят. Всичко ще се измени за сметка на нашето съединение.

Можем да извършим същото това изменение по мъчителния път на страданията, който е много тежък и дълъг. Но привличайки към себе си светлината, ние се движим по много кратък, лек и приятен път.

От 1-ви урок на конгреса „Зоар – 2014“, 05.02.2014

[127127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес “Зоар – 2014”. Урок №1

Книгата Зоар за нас е проводник и затова се е скривала повече от две хиляди години, очаквайки кога цялото човечество ще достигне до такава криза, която изисква непременно поправяне.

Вече се намираме в този период, за който пишат Рав Кук, АГРА, Баал а-Сулам. Но всъщност той е започнал още по времето на светия Ари, преди 500 години.

Великият кабалист Авраам Азулай е написал, че ”Забраната за открито изучаване на науката кабала е временна, до 1490 година. Но от това време и насетне ще дойде така нареченото ”последно поколение”, за което забраната ще бъде отменена и ще бъде разрешено да се изучава книгата Зоар. А от 1500 година това занимание става важна заповед, с която ще се занимават много хора: и малки, и големи. И не трябва да се пренебрегва, тъй като благодарение на нея ще дойде царят Машиах (Месията).”

Поправянето ще стане за сметка на това, че изучаваме книгата Зоар, дори без да разбираме, какво е написано в нея. Но осъзнаваме, че трябва да се обединим и за сметка на нашето обединение да разкрием духовния свят. Тъй като се е случило падане долу, т.е. от свойството отдаване, на взаимната любов, в ненавистта и взаимното отблъскване. И сега трябва да изминем обратния пътя отдолу нагоре, поправянето, обединението – тъкмо това се изисква от цялото човечество.

Сега започваме да усещаме, че кризата не е икономическа и дори не е екологична, не е в семейството и образованието. Това са само малки, частни кризи, които засягат всеки и се разпространяват между хората във всевъзможни форми. Но истинската криза – интегралната, се случва във връзките между нас.

Тоест трябва да бъдем съединени в една взаимосвързана система, а не сме в състояние да постигнем това. В нашия свят няма сили, способни да ни съединят. Тепърва ще открием това и относно нас самите, и относно цялото човечество.

Средството за разкриване на тази сила за съединение и поправяне, позволяващо да се избавим от всичките си проблеми и да започнем да усещаме съвършено друга реалност, да получим ново възприятие, е книгата Зоар. Затова, преди много години започнахме да работим върху адаптацията на тази книга, за да стане тя достъпна за всеки човек.

Разбираемо е, че не сме докосвали текста на Зоар, защото той е написан от висотата на ГА”Р на света на Ацилут, края на поправянето. Но преведохме на иврит всички допълнения към текста, направени на арамейски език, разшифровахме съкращенията, за да бъде опростено четенето. Тоест приближихме текста на тази книга до читателя. Сега за нейното прочитане е достатъчно простото владеене на иврит.

Колкото повече изучаваме тази книга, толкова повече се убеждаваме, че тя съдържа всичко! Всичките хиляди поколения, изминали пътя от написването на книгата Зоар и до днес, са се подхранвали от тази книга като от извор с жива вода, всеки път черпейки все нови и нови сили за поправяне, за познание, за изясняване на всичките стъпала, на целия висш свят.

За книгата Зоар е написано много, и цялата кабала е изградена на нея. Не е от значение кой и кога е написал кабалистична книга – нейният автор винаги се е уповавал на книгата Зоар. Както е казал Раби Цви Гриш Ейхенщейн от Жидачово: ”Който не е видял светлината на книгата Зоар, никога в живота си не е виждал светлината”.

Трябва да се разбере, че това не е просто “книга”. Кабалистите не пишат думи в книгите, а създават помежду си духовна система и я изразяват писмено. Но главното произведение е духовното, изградено от връзките помежду им. Всички части са били отрязани една от друга от разбиването и разхвърляни, а кабалистите ги съединяват помежду им в една единна интегрална система и описват в книга своята работа, всичките типове връзки, целия случил се процес и крайния резултат.

Първо, разкриват разбиването, което е особено неприятно, тъй като са готови да се изгорят един друг, усещайки ненавистта, тъмнината, безсилието, безнадеждността. Тези усещания понякога се изживяват от всеки, и без това не може, както е казано: ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Преимуществото на светлината винаги се разкрива от тъмнината. А след това те разкриват връзката, т.е. как е възможно да се свържат тези неща, и да се съединят заедно.

Кабалистите извършват тези духовни действия на практика, а след това ги описват в книгите. Книгата – това е само резултатът, писмена констатация на промените, извършени в духовната система, първоначално разкрила им се в работен вид, а също и крайният резултат, т.е. до колко са успели да свържат връзките.

Ето защо, от поколение в поколение, в зависимост от напредването на кабалистите в тяхното поправяне, кабала също се променя. На човека от следващото поколение вече няма да му се налага да повтаря тази поправка, направена от предходните поколения. Затова до него науката кабала достига в друг вид, работата също се променя, разкриват се нови нередности за поправяне, а и самият той е друг. Така става с всяко следващо поколение.

От 1-я урок на конгреса “Зоар – 2014”, 05.02.2014

[127075]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал a-Сулам, “Предисловие към Книгата Зоар”, п.5: Tрябва да гледаме в края на действието и тогава ще можем да разберем всичко. За това е казано: ”Не показвай на глупака незавършена работа”.

Ние не познаваме себе си, не познаваме творението като цяло и онзи процес, през който то трябва да премине. А особено не знаем, не разбираме и не можем да си представим целта.

Така, може ли в такава ситуация да правим някакви изводи, да достигнем до някакви решения, да изкажем някакви мнения за това, кои и какво сме ние, къде се намираме и под чия власт действаме? От случващото се, нищо не е разбираемо за нас.

Затова подходът трябва да е друг. Преди всичко, за мен не е важно, какво знам и какво не знам, кое разбирам и кое не разбирам в мащабите на вселената. Така или иначе, съм потопен в неразбиране и неизвестност. Но ако искам да отсъдя трезво и да вървя по правилния път, то за мен е важно да зная, точно какво трябва да правя. ”От действията Твои, ще Те познаем.” – така е формулиран този принцип.

Подобно на малките деца, сякаш разпиляващи се в много действия, ще постъпим по аналогичен начин и ще се учим на това. Главното е, какво да правя сега, за да раста. Ето, какво трябва да зная, ясно осъзнавайки, че докато разумът ми не се увеличи, няма да успея да обхвана с поглед  творението.

Затова сега не го разбирам. Докато моето усещане не се разшири, не мога да побера в себе си тази реалност, да формирам вътре в нея модел, за да ми стане понятна. Преди всичко, съм задължен да осъществя определени действия и да натрупам опит.

Знаем как се случва това. Постъпвам на нова работа, не разбирайки още нищо от нея, но започвам да опитвам – малко тук, малко от там, отново и отново, докато не уловя връзката на нещата, тяхното съчетание. Постепенно, започвам да ги усещам и целият им комплекс става моя част, на каквито и да са нива от творението това да се случва. Неговите части навлизат в мен, аз ги усещам, разбирам ги, представям си принципите на тяхното действие. С една дума, съставен съм от онези неща, които изучавам отвън. Така, човек ”програмира” самия себе си, по образеца на творението, което изследва.

Означава, че ”не трябва да се показва на глупавия незавършената работа”. Тъй като, от това ще си направи погрешни изводи и ще навреди на себе си. Ето защо Книгата Зоар, толкова време е била скрита за света. Ето защо, кабалистите са се прикривали. Всичко е, за да не отбиват човека от пътя, да не му поставят “спънка”, във вид на препятствие, което няма да види, защото е сляп. Отначало, на слепия трябва да му се дадат инструменти: палка, куче – водач или някакви съвременни технологии, позволяващи да му предават дори визуални усещания. Така и на нас, ни се предоставят специални средства за движението напред.

И затова не можем да предявяваме никакви претенции за недостатъците на разкриването. Единствената възможна претенция е за недостига от поправянето и тя трябва да е обърната към самия човек. Тъй като, щом Творецът го е довел в група, е поставил ръката му на добрата съдба и е казал: ”Вземи това за себе си” – по-нататък зависи от него. Ако вземе – вземе, а ако не – не.

От урок по ”Предисловие към Книгата Зоар”, 29.12.2013

[124102]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Книгата Зоар, сякаш говори за непознат на нас виртуален свят. Вчера гледах научно-популярния филм ”Игрите на разума. Нашият мозък ни заблуждава”. Учените са стигнали до знанието, че нашият мозък, получавайки електромагнитни сигнали, ни рисува свят, който не съществува.

В крайна сметка, те правят извод, че всички ние се намираме в някаква игра, която неизвестно кой, управлява и е неясно, с каква цел. Не бихте ли, могли да продължите този филм и да обясните, кой играе с нас?

Отговор: В раздела на Кабала ”Възприемане на реалността” изучаваме, че цялата усещана от нас реалност – се усеща в нас, ”рисува” ни я нашият мозък, във вид  на картина, уж от обкръжаващия ни свят. Извън нас няма, изобщо нищо – нито пространство, нито каквото и да е, което да го напълва. Всичко усещано, се усеща субективно от нас. Всичко произтича само в нас. Говорим за всичко, за нас и обкръжаващият ни свят, сякаш обективно, като че съществува и извън нас и без нас, но възприятието ни работи само, относно нас, за нашите органи на чувства.

Кабалистите, говорят за относителността на нашето възприятие, според Айнщайн, вече почти 6000 години. Книгата Зоар, написана преди 2000 години, разказва за Земята във вид на кълбо. Описани са еволюцията, всичките изменения в природата и обществото, кризата на нашето време и нейното решение. Остава ни, само да приложим тези знания и с тяхната помощ да излезем от кризата в новото виждане за  света.

[121358]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как усещаме Твореца – това е чувство на благодарност за нашето създаване или нещо друго?

Отговор: Ако нямаш духовни съсъди, то няма никакво усещане за Твореца и е невъзможно да ти се обясни.

Усещането на Твореца е чувство за докосване до абсолютната истина, която е над всякакви съмнения, проблеми, над теб самия, отделено от всичките ти дребни разчети! Ти разкриваш ”Абсолюта”, съвършенството. И това съвършенство е над всичките ти досегашни ценности.

Въпрос: Излиза, че това чувство е отделено от моята връзка с другарите?

Отговор: От една страна, то е отделено, а от друга страна, във връзката с другарите ти, все пак, малко се докосваш до усещането на Твореца. Както е казано: ”Ще Ме видиш отзад, но Лицето Ми няма да видиш”. Но ти вече можеш да оцениш, че това е нещо много по-високо, отколкото твоите свойства. Пита се, как е възможно да се оцени нещо над самия, себе си? Но така се проявява обкръжаващата светлина, ”обратната страна на висшето стъпало”.

Главното е средната линия, без която, без това, дори мимолетно докосване до Твореца, цялото твое достижение нищо не струва. Дори, ако установим пълен мир и рай на земята, и всичко да ни се струва забележително – цялата тази идилия няма да струва нито грош. Тъй като, в крайна сметка, трябва да достигнем някаква принадлежност към висшата сила, която е над нас.

Това е все едно, че електрическият проводник, който е нужен, е единствено за това да разкрие електричеството. Токът, изобщо не ”тече” по проводника, а се предава около него, като енергия на електромагнитното поле (съгласно вектора на Пойнтинг), тоест редом с проводника, а не вътре в него. А проводникът е само за това да може, редом с него, да се прояви тази енергия. Така и другарите са този материал, с помощта на който трябва да се прояви Творецът.

От урок по Книгата Зоар, 21.11.2013

[121146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Духовното се постига не с разума, защото е казано, че ”народите на света притежават голяма мъдрост, но нямат Тора”, т.е. светлината, възвръщаща към Източника. Затова засега се наричат ”другите народи”, а не Израел. Около това се върти и спорът: ”Кой постига Твореца, а кой не? Какво е това постигане?”.

Според това, доколко придобиваме желание за отдаване и получаваме усещания в него ние можем да постигнем Твореца, т.е. явленията, протичащи в нашите съсъди за отдаване. Не е възможно да постигнем каквото и да било, освен усещанията в желанията ни. Нашето минало е примитивното желание за наслаждение – то се разширява и придобива ново устройство. По-рано то е било раздробено на много противопоставящи се частици, усещащи се като Израел и народите на света, роднини и чужди, далечни.

Всичко това е принадлежало на моето желание за наслаждение, но ми се е струвало, че това е целият свят, намиращ се около мен във всевъзможни форми. А моята задача е да обединя всичко това заедно, да събера всички частици и да ги присъединя към себе си, отнасяйки се с любов към тях. Аз трябва да разбера, че всичко това ми е дадено, за да се поправя – това е точката в сърцето, от която аз създавам правилното намерение към всички врагове и страничните хора, започвайки да ги възприемам като части от моята душа.

Тъкмо вътре в себе си трябва да намеря правилното отношение към тях и тогава ще ги поправя. Ако извършвам такова поправяне във вътрешното си отношение, то ще видя как всичко се подрежда. Всички ненавистници и проблеми, които са дори в излишък – това е само проекция на моето вътрешно състояние. Защото тъкмо със своето отношение аз разделям цялата Вселена на земята на Израел, Ливан, Сирия, Йордания, Вавилон, различните далечни страни и населяващите ги народи, т.е. всички нива на своето желание: на неживо, растително, животинско, човешко ниво.

Някога това е било едно желание – Светът на Безкрайността, а сега то се е раздробило на много частици, усещащи се далечни една от друга и ненавиждащи се. Но всичко ни е дадено, за да ги съберем в една форма – в това се състои цялото поправяне на човека и света, като едно цяло.

Всичко това може да се осъществи само при условие, че аз искам това поправяне. В това е разликата: да философстваме върху това умозрително, съгласно разума си,  или срещу своите виждания и откъсването на останалите части, да работим над своя разум, като над частите на своята душа, независимо, че си ги представям такива отдалечени и ненавистни. Така аз започвам да се приближавам към духовното постигане – работя в група над своето желание и все повече и повече се пробуждам.

От урок от книгата Зоар, Предговор, 18.08.2013

[115028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Книгата Зоар, статия “Нощта на невестата”, п. 145: Шест пъти тук е написано ”АВАЯ”. Шест стиха има между стиха ”Небесата разказват” и ”Тора на Твореца е съвършена”. И за тази тайна е написано: ”Берешит” (В началото) – в което има шест букви – сътворил Творецът небето и земята” – това са шест думи. 

Зоар ни обяснява програмата: ”Пред вас е програма. Четете я, разказвайте за нея, обсъждайте я. Който може, нека да я запомни, който не може – да я забрави, това не е толкова важно. Работете с нея. Във всеки случай нищо няма да разберете. Но ако се занимавате с тази програма, четете я, и желаете да разберете какво представлява тя и за какво се говори в нея – с това вие я изграждате в себе си, в желанията си, в свойствата на възприятия.”

И така, ние четем програмата за управление. Тя се облича на нас дотолкова, доколкото ние желаем това. А самият текст ни помага някак си да се свържем с тази програма.

Има различни души. На първите поколения им е било достатъчно описанието на тази програма във вид на Тора, на следващите поколения им е била необходима добавка – Пророци, Писания, Мишна, Гмара, след това – все нови и нови книги. Но всички те разясняват вечната програма – Петокнижието на Тора, помагайки ни да пожелаем да я изградим в нас, за да започнем да я прилагаме на дело.

Въпрос: Ако следваме аналогията с компютъра, то апаратната част – това е нашето желание да се насладим. Какво прави тази програма с желанието за наслаждение, как тя ще го задейства иначе?

Отговор: В нашия случай ”апаратната част” – желанието за наслаждение не се променя, остава си същото. Съгласно “апартната част” компютърът е съвршен. Цялата разлика между програмите е във взаимната връзка, в тяхното количество, във възможността да се осъществи връзка.

Тъй като програмата само свързва частите на компютъра, дава на всяка клетка от паметта числово значение съгласно нейната значимост и ги свързва помежду им. Съгласно това всяка клетка от паметта съдържа определена информация и всички те се съединяват помежду си в определен ред. Този ред също може да се променя, но всичко това е заложено в същата тази програма.

Това е всичко, което имаме. Да речем, че всички клетки съдържат единици и нули, и сега всичко зависи от това, как тези клетки ще се свържат помежду си. Това е целият живот, цялата програма, цялото управление, всичко съществуващо. Ние не се съобразяваме нито с клетките на паметта, нито с единиците и нулите във всяка една от тях. А най-важна и определяща се явява връзката между тях и динамиката на постоянно променящата се взаимна връзка и съединението, защото това определя информационния поток, който се осъществява в нас, като потока на живота. Същото се случва сега и в нашия организъм.

От урока по Книгата Зоар, Предилсовие, 29.07.2013

[113298]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да усетя останалите, ако за сега не ги усещам близки със сърцето си?

Отговор: Трябва да мислиш за това, че другарите са части от твоята душа и само чрез връзката с тях ще изградиш съсъд за получаване на светлината, разкриване на Твореца, истинското състояние, т.е. отдаването.

Истинският свят е светът на отдаването. А ние се намираме във властта на измамата, илюзията, сякаш светът действа, подчинявайки се на силата на егоизма. Това трябва да се обмисля колкото може повече, докато не ти стане ясно, че всичко съществува съгласно силата на отдаване.

А нашето лъжливо, изкривено зрение, каращо ни да мислим иначе, съществува само в нас. Заради него не виждаме истинския свят, сякаш сме слепи, вървейки в тъмнината, напипвайки, опирайки се по стените. Ние не разбираме къде живеем!

Цялото човечество блуждае със завързани очи в тъмнината. Трябва да приложим все сили, за да се премахне това скритие, и тогава ще видим цялата вселена, съществуването на единствената сила на любовта и отдаването. Вселената ни се представя като вълшебен свят, в който всичко е подчинено на законите на отдаването. А ние бродим из този приказен град и имаме възможността постоянно да се поправяме, всеки път придобивайки допълнителна сила на отдаване.

По такъв начин все повече се привързваме към този град, можем да се ползваме от всичко, повече да усещаме и да чувстваме. Това се нарича подем по духовните стъпала.

Но още в първия миг, когато ни се разкрива стълбата, ни става ясно, че цялата вселена е любов и отдаване. Освен това, там се намира и нашият нищожен пашкул, в който спим своя летаргичен сън, без да идваме в съзнание. Само в нас съществува онази болна илюзия, страшният сън, както в мозъка на човек, загубил съзнанието си, преминават някакви флуиди, хаотични мисли. Ето това се случва сега с нас…

Такава реалност, като нашия свят, не съществува! Това е само илюзия, но тя е много важна, защото само чрез нея ще достигнем до истината.

От урока по книгата Зоар, 04.06.2013

[109182]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво означава подем на нисшия към висшия?

Отговор: Подемът към висшия зависи от това, доколко нисшият ще може да се отмени относно висшия. Разбира се, той прави това за сметка на светлината, възвръщаща към Източника, а не на собствени вътрешни манипулации. Той има само края на въженцето – Творецът го довежда при правилното обкръжение, при добрата съдба и казва: ”Вземи я!”. Ако си съумял да се хванеш за тази точка и започнеш да работиш с нея, това означава, че ще постигнеш успех.

Подемът зависи от това, което ти самият смяташ за подем. Ако поне веднъж на ден помислиш добре за някого от другарите си, както никога дотогава, то това вече е голяма радост, това показва твоята качествена вътрешна промяна. Трябва да се грижиш в сърцето си така, че всеки от другарите ти в десятката през цялото време да се грижи за такъв подем – в това се състои взаимното поддържане и поръчителството. Ако ти преживяваш за това, другарите ти да изпитват такива чувства и да се грижат един за друг, то твоето вълнение ще им се предаде.

За някои това е лесно, а за други не, затова се събираме заедно и със своето обединяване взаимно се допълваме. На онези, на които им е тежко от отегчаващия егоизъм, добавят към групата (десятката) силата на желанието (авиют). А усещащото се днес вдъхновение, т.е. въздействието на светлината, добавя тази светлина към групата.

Такава възможност ни предоставя разбиването на съсъдите. Сега в това разбито състояние аз не мога да приема светлината, не мога да се изправя срещу Нея – между нас няма никаква връзка. Но аз се съединявам с другаря си в една единица, където единият влага силата на грубото егоистично желание, авиюта, а вторият – своето вдъхновение от духовното.

Единият дърпа нагоре, а другият – надолу, но ние сме свързани заедно. На дърпащия нагоре му въздейства светлината, възвръщаща към Източника, а благодарение на това, че сме свързани в една система, тя въздейства и на мен. Как е възможно това? Работата е там, че сме разбили границата (махсом) между нас, в нашите отношения, извършили сме работата, вложили сме нашите усилия за унищожаване на пропастта между нас. То е равнозначно на това, че сме поставили екран на егоистичното получаване на светлината и сега тя може да ни влияе.

Светлината въздейства на оня, който я е заслужил, тъй като той в дадения момент се намира в подем, а чрез него влияе и на мен. И дори сега да не сме чак толкова близки, както преди, и не сме споени в една връзка, но ние сме сключили съюз, договаряйки се, че с всички сили ще укрепваме нашата връзка и ще събаряме стената между нас.

Излиза, че разбиването е просто подарък свише, палката, която през цялото време трябва да целуваме. То ни позволява през цялото време да сме съединени с другите и дори в най-лошото ни състояние да се свързваме със светлината. Ако губя връзката си с останалите, то имам договор, по който сега се намирам във връзка със светлината за сметка на онези, които сега се намират в подем и могат да я привлекат.

Така всеки действа по отношение на останалите. Това е особена връзка между разбитите желания и се нарича този свят. Той съвсем не е онова, което сега виждаме пред нас и чувстваме, не нашия животински егоизъм, а система, специално условие, позволяващо ни да се свържем с Висшия. Защото съгласно нашето състояние, изобщо нищо не ни се полага, но въпреки това ние получаваме тази връзка: По условията на другарския съюз или за сметка на нашето съединение, или благодарение на взаимната ни подкрепа.

Ако на другарите не им достига силата на желанието, аз им добавям тази сила чрез своето падение. А те ми помагат да предам своето желание и да се държа, с една дума, като здрави, грижещи се за болен. Тази взаимна помощ, която си осигуряваме един на друг тъкмо в такова раздвоено състояние, всички тези условия се наричат този свят, благодарение на който постигаме контакт със светлината, възвръщаща към Източника.

Затова съветите и указанията на кабалистите са съсредоточени в тази една точка: как в състояние на пълна изолация да съумеем да се присъединим към светлината.

От урока по книгата Зоар, 20.05.2013

[107942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Вие казахте, че чрез четенето на книгата Зоар, ние сме длъжни да разкрием в нас духовните свойства, за които се говори в нея. Но на мен ми е трудно в същото време да мисля за единството с приятелите.

Отговор: Все още не можем да разпознаем в нас тези духовни свойства, те са скрити много дълбоко вътре в нас.

Например, понякога си ядосан на любим човек – да речем, на жена си, при това толкова много, че започваш да я мразиш. И ако в този момент някой ти каже: “Но ти я обичаш”,  ти се възмущаваш: “Аз я обичам!? Не, аз просто я ненавиждам!” Любовта е скрита, а ненавистта е открита. Понякога е точно обратното – няколко мили думи  пробуждат в теб любов и ти обичаш и всичко е прекрасно.  Къде е омразата?  Тя като че ли не съществува.

Така вътре в нас се намират всички духовни свойства, за които се разказва в Зоар – Яков, книгата Тора, ХаБаД, ХаГаТ, средната линия. Но всички те са скрити вътре в нас и сега ние не ги разпознаваме.

Основното е намерението. Аз също зададох подобен въпрос на  Рабаш, когато изучавах “Учението за десетте сфирот“,  за такива “технически подробности”, като  “крума де-авира”, “моха де-арвира”, “юг-гимел тикуней дикна” и др. Мен това никак не ме вълнуваше, не можех да ги свържа в себе си. Тогава  го попитах, дали мога да мисля през  това време за себе си: кой съм, какво съм, за какво и защо? Трябва ли да потиснa вътрешните пояснения, които възникват в мен и да мисля за това, което е написано в книгата? Рабаш каза: “Не“. Ако се грижиш за правилното намерение, за това, как да се приближиш към отдаване, мисли за това.

По-късно ще видиш, че всичко, което мислиш за своите състояния, групата и Твореца, и всичко, което е написано във всяка част на книгата – разказва точно за това. Изведнъж ще почувстваш: “Навярно това е казано за мен! Но как Баал а-Сулам и авторите на Зоар, по това време са знаели, че днес аз ще мисля именно за това, което е написано в текста? Така ще се случи.

От урок по книгата Зоар, 28.01.2013

[98942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Книгата Зоар, глава “Насо”, п.180: Благословията на коените. ”Да те благослови Творецът”, ”да те озари Творецът”, ”да те промени Творецът”, … ”Благославянето” е АВАЯ. Има три имена на АВАЯ в благословията на коените, отговарящи на трите линии, т.е. на трите букви “йудי“ на името АВАЯ с напълване от САГ, “йуд-вав-далет יוד” “хэй-йуд הי” “вав-алеф-вав ואו” “хэй-йуд ה”. Тоест ”йуд’ ” с напълването от САГ се явяват като трите начални букви на тези три имена на АВАЯ.

При кабалистите съществува следният проблем. Всички науки от нашия свят, такива като физика, химия биология, зоология, ботаника, имат свой език. Но няма език на усещанията, защото в нашия свят ние не можем да ги градуираме, да ги измерим, да ги разложим на всевъзможните им оттенъци и т.н.

Когато започваме да разкриваме желанието за наслаждаване и вътре в него различното напълване, съгласно величието на желанието и неговия характер в трите линии, на всички нива на авиюта/ дебелината му – тогава се нуждаем от език, за да опишем кой е извършил това.

Да допуснем, нотното записване в музиката – това не е език. Аз само изобразявам някакъв символ, който трябва да бъде изсвирен от някого, за да бъде усетен – и тогава той може да разбере, какво чувство съм искал да му предам, независимо от това, че за него това може да означава съвсем друго. Това е много голям проблем.

По тази причина психологията и психиатрията не се смятат за точни науки, доколкото те са основани на онзи неголям опит, който можем да натрупаме за нашия живот и не повече от това. Тъй като нямаме възможност да измерим усещанията със сетивните си органи, да ги подредим с помощта на някаква таблица, чертеж, графика, за да стане това желязно правило.

Кабалистите са изобретили записването на духовните постижения с помощта на гематрията (числовото значение на буквите и словото) – и това наистина е станал лаконичен език, способен да включи в себе си много точни детайли, които могат да се предават от един на друг. При това, за разлика от музикалните произведения, където всеки може да си фантазира, какво е мислил композиторът, тук не можеш да сбъркаш. Тъй като за да разкриеш гематрията, трябва да постигнеш онова място, онова явление, да се включиш в онази душа, която е оставила това записване – и тогава ще усетиш същото това състояние, защото се сливаш с нея и затова си уверен, че наистина си получил посланието.

От урок по книгата Зоар, 08.01.2013 

[97727]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как става поетапното изменение, при което ближният става по-важен за мен от самия мен? Какво усещам на този етап?

Отговор: Такава промяна в човек се случва с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Условно, можем да разделим този процес на четири етапа.

1. Изобщо не усещам ближните, това са ”неопределени”, съществуващи, но безжизнени образи, с които нямам никакви общи чувства. Като че ли общувам с тях, прегръщаме се, пеем, но това са само кукли покрай мен – така ги усещам.
2. След това, в зависимост от това, доколко започвам егоистично да чувствам безпокойство, че не напредвам, се замислям: ”Какво ще се случи с мен?”. Така страдам, прилагам усилия, но още не чувам, че трябва да се съединя с другите. Това преминава покрай ушите ми: ”Красиви думи, но вече сме ги чували…”

Реалността, учението, всичко, в което аз лично се намирам, става все по-важно за мен, но онова, което засяга отношенията ми с приятелите – все още не разбирам, как от връзката между нас може да се получи нещо. Това ми се струва като някакъв морал или нещо напомнящо ми религиозните заповеди.

3. Затова в мен възниква голямо пренебрежение към всичко, което правят приятелите ми в групата: обединяват се, танцуват, пеят. Аз не съм способен на това. В моите очи то изглежда лекомислено и ако се съгласявам с тази потребност, то е само поради това, че това създава хубава, приятна атмосфера: трябва все пак някак си да подкрепя приятелите си, за да не се разотидат, затова се събираме на трапези, за да се сплотим и да привлечем и други хора. Така мисля аз.

4. Изхождайки от това, че в края на краищата нищо не се получава, и виждайки, че всички изведнъж стават по-умни в моите очи, започвам да се замислям: ”Какво правят те за това?”. И започвам да чувам, че обединението  е важно. Разбира се, това е от въздействието на светлината, а не просто следствие от съвместните действия с приятелите ми. Но доколкото все пак съм участвал с тях по някакъв начин, идва обкръжаващата светлина. Започвам да смятам действията, свързани с обединението, с приятелите ми, за полезни, но чисто теоретични. Говоря за това, мога да чета и слушам за груповата работа малко повече, а по-рано дори не обръщах внимание на тези статии. ”Въведение в науката кабала”, ”Учението за Десетте Сфирот”  – това е друга работа, а такива статии, като ”Последното поколение” ми припомняха комунистическите идеи.

Постепенно, под въздействието на обкръжаващата светлина, започвам да разбирам, че трябва да работя срещу своето его, да го преодолявам. Тогава започвам да забелязвам, че да го преодолея и да се съединя с приятелите си е едно и също, че по друг начин не може да бъде извършено – само мястото, наречено “група” и само по отношение на приятелите ми.

По-рано въобще не съм оценявал тези външни действия, дори съм ги пренебрегвал, по-добре никога да не бяха съществували – толкова съм ги изолирал. ”Защо въобще е това обединение между хората? Изобщо за какво става дума…? Дори ме е срам, че това е описано в кабалистичните книги.”

И изведнъж започвам да виждам, че вътрешното съдържание на тези действия наистина е такова и всичко е подчинено на реализацията на обединението – обединението на нашите вътрешни частички, а не на телата ни.  Продължавам да пренебрегвам физическото обединение, както и преди. Ако това не ме довежда до съединение на точките в сърцето, със същото пренебрежение, дори с по-голямо, се отнасям към всички тези ”трикове” и призиви: ”Дайте да се обединим! Нека да поседим заедно на трапезата, да побъбрим!”

Започвам да се отнасям по друг начин към обединението, разбирайки, че то се осъществява между точките в сърцето, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, и затова трябва да бъда в група. Това не е раздумка в бара, където хората се прегръщат, пеят и им е весело. Тук ние също седим заедно, можем да си пийнем и да се прегръщаме, но нашето намерение е да се обединим не телесно, или с някаква егоистична идея, а да се постараем да доближим нашите точки в сърцата, и да помолим светлината да ги съедини всички в едно. Светлината въздейства спрямо нашите приложени съвместни усилия, спрямо желанието ни да ги обедини.

Така напредваме. Основното е да преминем тези етапи, в които виждам, че реализацията в групата е необходима за съединяването на точките в сърцата под въздействието на светлината. Оттук нататък човек вече не пренебрегва обединението, той знае, че духовната реализация е такава, и нейният по-нататъшен път става все по-ясен. Независимо, че сега той изпитва друга трудност – как да откъсне своето ”Аз” от онази точка, която предава на обединението, как да придаде важност на намиращото се отвън, а не на собственото си ”Аз”. За това също е необходима светлината. Но това е следващият етап на нейното въздействие и в него също има няколко подетапа.

От урока по книгата Зоар, 07.01.2013

[97565]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво означава ”да молиш Твореца”? Къде е този Творец? Как мога да Го моля, ако нямам никаква представа за Него?!

Отговор: Трябва да се търси! Всеки трябва да си го представи в сърцето си, може дори и във въображението си, независимо, че кабалистите не се занимават с фантазии.

Творец се нарича общата сила на Природата. Защо казваме, че се обръщаме към нея? Това наистина предизвиква голямо объркване. Но има сила, която мога да разкрия по свое желание. Така, както в земния живот също разкривам някакви явления съгласно желанието. Ако нямах желание, не бих виждал и дишал. Към всичко първо възниква желанието, а след това аз го преживявам, разкривам, чувам, разбирам, отварям очите си по-широко, пробивам си път нанякъде. Всичко това е съгласно желанието.

Същото е и тук. Духовният свят  е преди всичко връзка, която за сега е скрита от очите ни. И в нея разкриваме нашия живот, независещ от тялото. Тялото умира, а ние продължаваме да живеем в тази връзка. Тази връзка се нарича ”душа”. Сега трябва да я разкрием. Нашето тяло не пречи да направим това. Ако го анулираме, т.е. ако живеем в него, докато ни е отредено, без да му придаваме особено значение, без да го величаем, да го използваме такова, каквото си е – да го храним, мием, поим, да го слагаме да спи, да се грижим за него като за животно – и нищо повече от това, а всичко останало да посвещаваме за разкритието на душата, тогава ще я разкрием.

Душа се нарича връзката между всичко. За да я разкриеш, имаш точка, зачатък на душа. Ако я няма тази точка, то няма за какво да говорим, ти си свободен – иди и се занимавай с тялото си, наслаждавай се на живота. Но ако имаш точка в сърцето, начало на душа, която те възбужда и не те оставя на мира, тогава идваш в кабалистична група и там ти обясняват как трябва да разкриеш душата си – твоята връзка с останалите. Това не е връзка между хората, между техните тела, а връзка между отделните желания, във всяко от които има зародиш на душа.

Представете си милиони членове от нашата световна група (независимо, че те са много повече) и между всички – свързваща мрежа, която е скрита от нас. Трябва да я разкрием. Само като разкривам 1/125 –та част от тази връзка, аз вече се намирам на първото стъпало на осъзнаване на своята душа или на първото стъпало на висшия свят и в същата тази мрежа разкривам духовния свят, себе си, вечността, над времето и пространството, всички висши измерения и източникът на всичко това, наричан ”Творец”. Към това се стремим и ние.

Вече има хора, които са разкрили духовното, написали са за това и ни обясняват точно и подробно, как по степени да реализираме това разкриване, с помощта на какви действия. И всичко това се нарича ”Тора” – инструкция. В нея не става дума за някакви физически действия с нашето тялото – него може да го оставим на мира. Говори се само за това, как да развием своята чувствителност, връзката ни с ближния, с онази висша сила и тогава достигаме  вечността.

Въпрос: Седя тук над текста на Зоар и се опитвам да усетя нещо друго, съществуващо тук, като резултат на нашите общи усилия, но никак не ми се отдава. Продължавам – и отново търпя неуспех, и отново и отново… Вие казвате: ”Молете Твореца!”, но аз нямам никаква представа за Него, няма за какво да се хвана!

Отговор: Съветвам те: ако вече хиляди пъти си блъскал главата си в стената, то може от тези удари нещо да се е променило в твоята глава, и да можеш малко повече да се вглъбиш в своите мисли, в някакво отношение към Твореца: ”Кой се крие там, кой ми пречи? Кой е сложил тази стена пред мен?”. И вече не се удряш просто така в стената, а прибавяш и мисъл към това. От ударите човек започва да поумнява. Това е вярно! Ето това и очаквам от теб…

От урока от книгата Зоар, 06.01.2013

[97414]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Какво означава да се съединим с искрите на другарите?

Отговор: Да се съединим с искрите на другарите означава да обединим желанията ни към Твореца. Тъй като другарите са дошли тук, защото вътре в огромното им желание има една малка искрица, теглеща ги към духовното, към подобие и обединение с Твореца. Аз също се намирам тук заради това желание. То ни е довело всички в групата.

С тези си желания ние трябва да се обединим – да обединим единствено причините, заради които се намираме тук. Ако от цялата тази гъста каша извлечем само тези желания, които са ни довели до тук, а всички останали изхвърлим на боклука като пакет с рядка помия и съединим всички тези искри, то от това ще се получи нашият духовен съсъд.

И това ще бъде само неговата горна част, а всичко останало ще се образува от онази помия, която сме плиснали долу, отменяйки тези желания. Никак не е лесно да ги изхвърлим, защото по ред трябва да се откажем от всяко желание.

А когато се опитваме да се съединим и искаме да обичаме, изведнъж се разкрива ненавистта, за да ни покаже, че в нас няма природна любов. Засега ти се струва, че обичаш всички по природа и че към всички се отнасяш добре, както казват обикновено във външния свят. Те не са работили върху любовта и затова не са разкрили ненавистта.

За да достигнеш до любовта, трябва първо да разкриеш противоположното ú – ненавистта. Но ние не работим над тази ненавист, ние се стремим към любовта. Колкото повече се стремиш да достигнеш любовта и наистина работиш правилно над това, толкова по-бързо ще разкриеш, че не обичаш, а ненавиждаш. Свише ще ти покажат истината.

А да работиш над любовта – това означава, да виждаш другаря си като велик човек от поколението, да търсиш в него само положителните качества, да се стараеш да усетиш, че неговите желания за теб са по-важни, отколкото твоите собствени, както отношението на майката към новороденото.

От урока по книга “Зоар”, 12.12,2012

[95365]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Ако завися напълно от обкръжението, то как мога да му въздействам?

Отговор: Ако се вгледаш и убедиш, че всичко, което ще си в бъдеще, напълно се определя от обкръжението, т.е., че ти си глина в ръцете на създателя/ обкръжението, тъй като висшата светлина достига в абстрактна форма и обкръжението те формира с това, че светлината преминава през него и ти въздейства, то можеш по някакъв начин да си представиш обкръжението: какъв вид трябва да бъде то. Защото това е твоето бъдеще. Според това ти искаш да намериш в обкръжението това бъдещо състояние и така да се отнасяш към него.

И тогава започваш да откриваш, че в него се намират твоите бъдещи свойства и въобще целият свят, доколкото частното и общото са равни. И дори в индивида, ако се задълбочиш в него, ще видиш целия свят до пълното му поправяне (Гмар Тикун).

Затова, когато се вглеждаш в обкръжението, търсиш и се поставяш в зависимост от него, започваш да разкриваш, че във всички тези другари са всички бъдещи поправени състояния, въпреки че те сами в себе си не разпознават това. Така големият кабалист рав Йоси Бен Кисма се е учил от своите начинаещи ученици, както е казано: „От всеки свой ученик съм се учил“.

Именно така трябва да се отнасяш към обкръжението, тъй като това е обвивката, която ти въздейства. И колкото повече си я представяш в поправена форма, толкова повече тя ти влияе. Тя няма собствена форма, всичко зависи от това, как я виждаш ти.

Може да попитаме: защо е казано, че щастливите хора не седят в компанията на грешници, и още по-щастлив е този, който е сред праведници.

Разбира се, става дума за грешници и праведници в правилно обкръжение, което напредва в духовното. Но работата е в това, че човек сам оформя обкръжението си. С това, как той се отнася към него днес, определя ще бъде ли това „сборище на грешници“ или „събрание на праведници“. И според това, той решава как ще му влияе това общество.

Тъй като не знаем кои са грешници и кои светци. Първоначално хората се стремят към духовното – така като цяло разкривам в земните си органи на възприятие (зрение, слух, обоняние, осезание). В разумът и сърцето виждам, че повече или по-малко хората се стремят към духовното. А как ще ги възприемам от този момент нататък – зависи от мен. И от това, как ще им давам всякакви свойства, по-висши и по-достойни – така те ще ми влияят.

Аз изграждам обкръжението си – обвивката, която ми въздейства. И тогава тя определя не само това влияние, а също и формата на Твореца. Тъй като Творецът няма форма. Отношението между мен и обкръжението формират образа на Твореца в мен, образ, който Той няма – аз просто си Го представям в такъв вид.

В последствие това обкръжение се превръща във външен съсъд/ кли за мен, което държи обкръжаващата светлина. И така – до пълното поправяне, докато този съсъд също се обедини с мен и стане мой съсъд, всички мои „Аз“ се изпълнят с вътрешна светлина.

От урока по  книгата “Зоар”, 29.11.2012

[94293]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→