Entries in the 'Здраве' Категория

Ваксина срещу глупост

Потопени във втората вълна на коронавируса, ние вече ясно виждаме, че воюваме не с него, а със себе си. Зад лавината от статистики, която ни връхлита, стои елементарен човешки егоизъм, който не иска да даде властта.

През септември повече от петстотин човека са починали от коронавируса и неговите последици. Превърнахме се в чумна страна въпреки, че целият свят е обхванат от пандемията и прогнозите са мрачни. Средната възраст на жертвите в тежко състояние постепенно намалява. „Противно на твърдението, че са починали от фонови заболявания, ново изследване показва, че без „короната“, те биха живели най-малко половин година по-дълго“, казва професор Ран Блицер, ръководител  на изследователския отдел в здравна каса „Клалит“.

Но трябва да се вземат предвид не само жертвите. Трябва да се вземат предвид живите хора, хванати в менгеме, които се свиват от ден на ден. Всички ние рано или късно трябва сериозно да помислим за това, което се случва и да направим изводи. Това менгеме няма мигновено да се разхлаби от ваксина. Всичко е много по-критично.

Искаме или не, коронавирусът ни принуждава към ужасна, омразна нужда – да се грижим за другите хора, които не ни интересуват. Човек е пряко зависим от другите и тази зависимост се увеличава. Скоро ще видим, че всеки наш изблик на безотговорност, всеки пример за безразсъдно отношение незабавно предизвиква негативна реакция в системата, в която вирусите и други подобни въздействия са носители на сигнали. И системата няма да отстъпи, защото нашето развитие го изисква.

Надявам се, че бързо ще преминем през сегашния етап. Всъщност, той е изпълнен с тежки усложнения, тъй като е трудно да се достигне до човека, потопен в познатата егоцентрична картина на света. Той просто не чува, не забелязва сигналите отвън, докато силата им не стане разрушителна.

Какво не чуваме?

Не чуваме посланията на природата: „Вие не сте по-умни от мен, не сте по-силни от мен. Вие сте моите любими деца, достигнали прага на зрелостта. И затова трябва да ви доведа до съответствие с моите закони“.

Проблемът, който възприемаме като коронавирус, не е на биологично ниво, а на нивото на взаимоотношенията между хората, в най-важната и пренебрегвана сфера на нашия живот. Хората, които сеят омраза, са защитени от закона. У нас проповядването на омраза е неразделна част от „свободата“. Необходимо е само да се покрие с „правилни“ лозунги: политически, идеологически, неолиберални, религиозни.

Не може да бъде по друг начин: в егоистичното общество трябва да се дава отдушник на омразата, за да не избухне под налягането, помитайки всичко по пътя си.

Но този капан вече работи. Негативността тече навсякъде, а ситуацията само се влошава. Време е да преминем към нова социална парадигма, към нови отношения, колкото и да са утопични за нашия подкупен, лъжлив рационализъм.

Вижте: той вече не е рационален. Неговите съвети са неефективни. Следвайки ги, Израел само се потапя все по-дълбоко и по-дълбоко пред цялата планета, обвинявайки за катастрофата политиците, които точно отразяват състоянието на народа.

Колко може да се игнорира очевидното? Колко може да се стъпва върху греблото с надеждата за различен резултат? Колко лекарства може да пие умиращият стар свят? Той умира, защото му е дошло времето. Ние трябва да гледаме напред и да сторим новото, докато все още има време.

„Срещу глупостта са безсилни дори боговете“, тези думи на Фридрих Шилер, уловени от Айзък Азимов, точно характеризират сегашното състояние. Нашите „богове“ са победени и безсилни, те са на смъртно легло, но ние машинално следваме изживените думи. Нека най-накрая да се освободим от тяхната власт. Нека да погледнем напред, а не назад.

В противен случай ни чака агония. Лекарите вече предупредиха, че коронавирусът може да се разпространи във въздуха, а не само в микрокапки и това не е всичко. В един момент ще открием, че дори скафандрите няма да ни спасят от него. Защото всъщност ние страдаме от вируса на раздора между нас, а той не знае граници, прониква през всякакви прегради, като къси вълни, които не могат да бъдат уловени от нашето оборудване. Ние се заразяваме един друг, излъчвайки безразличие и омраза.

Ето защо карантината няма да помогне драстично. Тя само ще ни изцеди до изтощение, ще отслаби хватката на егоизма така, че хората най-накрая да чуят посланието на природата, да приемат повелята на времето. Няма друг начин, не можем да се изчистим от вирусите, ако не изчистим отношенията между нас.

„Обичайте се един друг“, – казва Природата, – и тогава нищо няма да ви навреди. Нищо че мислите, че е невъзможно, – стремете се към това, гребете към него, хванете се за него с всички сили. Аз ще ви помогна“. Така родителите помагат на децата да преодолеят трудностите по пътя на израстването.

Преломен момент

Какво ще правим днес? Ние сами отваряме пътя на вируса, защото не можем да се споразумеем, да мислим един за друг и най-важното, защото с бездушието си излъчваме зараза по вътрешните канали на общочовешката система. Вместо да филтрираме, да блокираме вируса на раздора, ние се откриваме пред него, оказваме се беззащитни пред него.

Защото негативните мисли и чувства са най-високото вирусно ниво, в което се обличат вируси от по-нисък ред. Може да се каже, че това е родоначалникът на всички вируси, базовият порок на системата.

Никой не може да се защити сам от него. Можем да му се противопоставим само с общи усилия, взаимодействие, съвместна готовност в нещо да се издигнем над себе си заради другите. И тогава нашата майка, природата ще ни помогне. Това ще бъде наше зряло отношение към живота и един към друг.

Но ние сме глухи за нейния зов. Светът се разделя и не разбира какво се случва. Лесно е да си представим последствията: в условията на нарастваща криза всеки ще мисли само за себе си. Световната търговия ще се срине, производствените вериги ще се разпаднат, социалните и международни конфликти ще разцъфтят в пищни цветове. Пред нас не е криза, а пропаст!

И виновен за всичко не е вирусът, а раздутото, необуздано човешко его. С него трябва да се борим по целия свят. От него са всичките ни беди. Нека първо да го признаем, да се замислим. Правилната диагноза е единственият път към изцелението.

Глупаво е да се отрече това, което е необичайно, не се вписва веднага в съзнанието. Ако сме стигнали до критична ситуация и не сме в състояние да я разреши, значи  нещо убягва от вниманието ни. С нещо не се съобразяваме.

Не се съобразяваме с природата, която определя законите на развитието. Можем, разбира се, да я чуем на колене, на плещите си. Но това не са нейните методи, а нашите методи. Всъщност, нищо, освен егоизма, не ни пречи да обърнем хода на събитията сега.

 [271668]

Кавги и спорове

Абсолютната истина не е нужно да се доказва. За нея трябва да узреем заедно.

След шест месеца борба с коронавируса, започваме да осъзнаваме удивителния му урок: проблемът не е в него, проблемът е в нас. Изобщо всичко лошо, което ни се случва, се корени в самите нас.

Вече щяхме да сме преодолели епидемията, ако наистина ни беше грижа един за друг. Вече щяхме да сме възстановили икономиката, ако мислехме за страната и хората, а не за бизнеса и портфейлите. Вече щяхме да сме предоставили на всеки истинска работа и реален отдих, ако бяхме заедно.

Но ние сме разделени. Нямаме обща гледна точка, общи насоки, общи ценности, общ копнеж към единство над противоречията. И затова вирусът бавно ни изяжда отвътре – с безразличие, раздор, вражда.

Същото важи и за политическите битки. Но тук чувствата напълно подчиняват разума и ни разделят на непримирими лагери. Кога ще стигне до нас разбирането, че политиката няма да се справи с тази криза? Политиката само отвлича вниманието от същността, от това, което е вътре в нас, между нас.

Пред очите ни обществото е затънало в собствената си морална непълноценност, в криза на доверие, взаимно разбирателство и взаимопомощ. И въпреки че по принцип разбираме това, все още не сме готови да признаем пред себе си: „Да, ние сме виновни. Виновни сме, че не се съпротивляваме на егоизма. Заради това се превръщаме в престъпници – прекрачваме основните граници на съпричастност, социална хармония и здрав разум. Само от мисълта за това, че можем да се разберем с добро, ни се повдига.“

Всички сме отговорни. Всички без изключение. Въпреки че смятам себе си за безгрешен, но нима в толкова егоистично общество има място за ангели? Възможно ли е да не се изцапате, попивайки негативизъм всеки ден!?

И какво да правим с всичко това?

Любовта покрива всички престъпления

„Любовта покрива всички престъпления“, е казал цар Соломон. Казал го е не като крилата фраза. Той също е врял в този котел и отлично е разбирал с какво си има работа. Неговият съвет не е назидателна абстракция. Трябва само да разберете значението на термините.

Като начало какво означава „престъпление“? Нерви? Кавги? Обиди? Ненавист? Презрение? Безразличие? Гордост? Налагането на своята истина по всякакъв начин?

Не точно. Всичко това са симптоми, а истинският проблем е, когато ги виждаме и нищо не правим. Ето това е истинското престъпление – срещу самите нас, срещу нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Да видиш всичко това в себе си, потапяйки се в разрушителен раздор и да не направиш нищо, означава да бъдеш престъпник

Но защо упоритата ни природа не трябва да бъде разрушена, а „покрита с любов“? И какво означава да покриеш? Първото е повече или по-малко ясно: не можем да унищожим егоизма в себе си. Розовите мечти за прекрасен, политически коректен рай  са само инфантилни фантазии, изсмукани от пръстите на убеждението, искащи да смажат света със сила.

Родени сме с егоистична природа не за да я убием в себе си, а за да израстваме над нея, да израстваме благодарение на нея. Ще станем по-добри, ако разберем кои сме, ако се изправим пред собствения си егоизъм и го намразим, а не един срещу друг. Егоизмът в крайна сметка ни тласка нагоре, над себе си. И тогава, след като най-накрая разберем задачата, ние го „покриваме“ с любов. Покриваме статуята изваяна от нашите грехове с тънка позлата на взаимно отдаване – и всичко се променя. Намерението решава всичко.

Но почакайте, все още няма истинска любов! Вярно, но сега ясно виждаме, че имаме нужда от нея. Само от нея. Без нея сме за никъде. Всичко останало ще бъде нейно производно.

„Колко е хубаво и приятно да седят братята заедно. Това са другарите, когато седят заедно и са неразделни. Отначало изглежда, че воюват помежду си и са готови да се унищожат един друг. Но след това се връщат към братската любов.“ (Книгата  Зоар)

Цар Соломон е знаел за какво говори. Истинското братство се достига от омразата, от противоположното. В крайна сметка ние възприемаме всичко в контраста. Когато има два полюса, тогава възниква общо поле на любов.

Ето защо в нашите спорове никога няма да има победител. Истината никога не може да бъде намерена на един от полюсите. Нашите мъдреци са го знаели и затова техните спорове винаги са били градивни, а нашите винаги разрушителни.

Нека спрем да попиваме отровата на новините. Те ни убиват. И това изобщо не са новини, вече сме минали през това много пъти. В манията на политиката, секторализма, парите и властта няма истина. Там са само амбиции, кавги и пълен колапс на бъдещето.

Егоистите присвояват правото над истината и се карат с истините на другите хора. Мъдреците спорят, за да стигнат до истината заедно. Егоистите се сражават заради правотата си. Мъдреците заемат различни позиции, за да хвърлят светлина върху тъмнината от всички страни и да разпознаят истината.

На всички  е известен спорът между школата на Шамай и Хилел, в който истината всъщност не е на страната  на Хилел, а зад единството, което те са постигнали, докато правилно са работили върху противоречията. Тогава еврейският народ все още е знаел как да прави това. Днес ще се наложи да научим това отново, усвоявайки кабалистичната методика.

В крайна сметка всичко лошо, което ни се случва, е в нас самите. И можем да го поправим, като заедно поддържаме баланса между двата полюса. Тогава нашите грехове се превръщат във въглени в пещта на общата любов и тя носи мир между противоположностите.

Отрицателното носи в себе си отпечатъка на положителното. И ако днес се сблъскваме с нашата природа в нейните различни проявления, трябва да разберем: показвайки егоизъм, ние разкриваме недостиг на любов. Омразата е неузрелият плод на любовта, до който ще достигнем утре. Ако, разбира се, наистина я поискаме.

 

[269143]

Иска ли Природата да намали населението на Земята?

Въпрос:  Защо е важно да спасим  живота на всеки човек? Може би, вирусът е изпратен специално от природата, за да намали населението на Земята до един милиард? Тогава  планетата ще се изчисти и ще има достатъчно ресурси за всички.

 А това, че спасяваме хората  е действие срещу природата. Може би  трябва да се вслушаме в нея и да плуваме по течението?

 Отговор: Не. Факт е, че нашата планета може да изхрани два до три пъти повече от сегашния брой хора. Това не е проблем.

Проблемът е в организацията на човечеството. Сега то взаимодейства неправилно и затова  голяма част от населението страда.

Всичко зависи само от организацията. А тя не зависи от броя на хората, а от съгласието помежду им.

[268148]

Залезът на империята на егоизма

Ние не разбираме къде е нашата свобода на избора, как да я постигнем и организираме, за да не навредим с това на другите хора, защото всички сме свързани. Вижте какви размирици име днес в Америка, истинска гражданска война. В Израел също има демонстрации и същото ще се случва в целия свят все повече и повече, защото ситуацията ще става все по-лоша.

Светът губи егоистичните връзки, с които е свързан: ти на мен – аз на теб, пари-стока-пари-стока. Имаше единна система, в която живяхме хиляди години, докато не изстискахме всички сокове от нея. Някъде до 50-те години на миналия век тази система достигна своя разцвет и след това започна да загнива. Това беше неизбежно, защото по друг начин няма да стигнем до духовно поправяне.

Затова днес се оказахме в свят, разкриващ такива проблеми, които няма да му позволят да се върне назад към предишното състояние. Финансовите и държавните умове се опитват да намерят решение, как да удържат съществуващите системи, в които имаше баланс в това, колко човек може да вложи и колко може да получи, да купи.

Тази егоистична система беше относително балансирана и всеки разбираше, че животът е такъв. И изведнъж, тя се разпадна за миг: никой не знае как да я поправи и какво ще се случи с нас в бъдеще. Оказахме се в ситуация, в която старият механизъм спря да работи. Егоизмът, движещата сила, през цялото време ни държеше в противопоставяне с другите, определяйки колко всеки ще даде и колко ще получи, свързвайки ни с егоистични взаимоотношения.

Тази връзка вече не работи и какво ще регулира нашите отношения? Създадохме армия, полиция, образователна система, култура, финансови системи. Егоизмът ни тласкаше към израждането на егоистично общество, което изведнъж спря да работи. Това е криза като никоя друга в историята.

Струваше ни се, че сме постигнали прекрасна организация на човешкото общество, съответстваща на егоистичната ни природа. Имахме възможност да пътешестваме, да видим света, да се разбираме един с друг, защото всички бяхме движени от едно желание, да печелим повече. Какво ни липсваше? Липсваше ни само едно: с това не изпълняваме замисъла на творението.

И вижте какво се случи, как Творецът с коронавируса разруши всички наши планове за добър живот. Сега открихме, че всички наши подготовки за добър живот няма да ни помогнат, нито една егоистична система не работи. И какво да правим? Единственият начин е да преминем от егоистична към алтруистична система.

Защо да не можем да преминем към друга, още по-егоистична система, след като предишната спря да работи? Работата е в това, че съществува висша програма, която ни управлява. Ние от нашата степен не може да я оценим, но кабалистите обясняват как да я използваме. Ако я приемем, ще можем да напреднем, а ако не, ще останем на старата степен, докато тази програма със сила не ни принуди да продължим напред.

В края на поправянето системата ще работи и от двете страни: и от страна на големия егоизъм, и от страна на огромното отдаване. Тези две сили ще работят една срещу друга, а творението, което е в средата между тях, ще използва и двете в интегрална, хармонична, съвършена форма.

От урока „Свобода на волята“, 28.07.2020 г.

[269084]

Как да си върнем контрола над живота

Докато се грижехме един за друг, като спазвахме изолацията, страната се справяше отлично с епидемията. Когато много хора се отегчиха от това, статистиката със заразените тръгна нагоре.

Хепи ендът не се състоя, страстите се нажежават, нервите и политиката се превръщат във възпламенима смес от народно недоволство. Убеждават ни, че сме недоволни от правителството. Всъщност сме недоволни от природата. Тя не отговаря на нашите очаквания. И няма да отговори. Тя има други планове.

От месеци предупреждавам, че няма да има щастлив край. Многократно говорих за напразните надежди на всяко правителство. За последен път тук. Друг кабинет, какъвто и да е той, ще трябва да действа аналогично, а неговите експерти ще ни обясняват, че сега всичко е правилно.

Влязохме в пряка конфронтация с природата, но по инерция се опитваме да разрешим кризата с политически средства. Това само ще влоши нещата. Защото пандемията е природно явление. Тя се отразява на обществото, на икономиката, на политиката, но няма да победим последствията, ако не стигнем до причината. А причината е дисбалансът.

Всяко заболяване се поражда от общото състояние на организма, в което е нарушено равновесието на системата. Ние се разболяваме, още докато се чувстваме здрави. Днес вирусът ни показва социалния дисбаланс, който мислехме  за здрав образ на живота на обществото. Самата природа стои зад епидемията и ни призовава да се погрижим за корена на проблема, за това, как се отнасяме един към друг.

Кирка и копие

Народът на Израел винаги е бил упорит. Нашите източници го отбелязват от хилядолетия. Да, знаем как да отстояваме своето до последно. Не ни трябват никакви правила и предписания. Всеки сам знае какво да правим. И всеки изисква да признаят правотата му.

Меко казано, това никога не ни е довело до добро. И XXI век няма да бъде изключение. Вирусът не се интересува от нашите битки, има собствена програма и ще победи по един или друг начин. Ще победи, като ни принуди да реорганизираме отношенията и живота си.

Нямаме друг избор. Нашето общество е изградено така, че е невъзможно да се контролира ситуацията с епидемията. Карантината спира процеса, но не лекува, а ние както обикновено се хапем помежду си. Хапем се толкова, че някои са готови да се разболеят, само и само да не усещат никакви ограничения. Те търсят свобода за себе си от другите: „Никой няма да ми казва какво трябва да правя“.

Но това свобода ли е? Това е пълна капитулация пред собствената упоритост и нищо повече.

Светилище на потребителите

Човек е уникален точно с ползата, която може да донесе на другите, а не със способността да киха върху тях и да им ходи по главите. Светът съществува за мен не за да го използвам, а за да го поддържам.

Това ни казва природата чрез корона вируса. А ние, недоволни от нея, изкарваме гнева си върху другите, без дори да разбираме, без дори да искаме да разберем с какво си имаме работа.

„Вашето здраве и благополучие е във вашите ръце, – казва тя. – Започнете да се отнасят по различен начин един към други и ще разберете как заедно да подредите живота си. Разберете какво наистина ви е нужно и какво е излишно. Това е изцелението“.

Ако погледнем съвременния свят не като ползватели, ще видим, че почти всичко в него е излишно. Затрупали сме го с планини от боклук, безполезни стоки, безсмислени проценти, неудържимо производство, абсурдни индустрии, „здрава“ конкуренция и корпоративни империи, пропили всичко с токсични отпадъци, а на върха сме сложили машината на финансовата хегемония. Над цялата планета, като над резерват от нелепости, гордо се лее логото: „Как да убием времето за нищо“.

И когато епидемията най-накрая позволи да се види тази картина на невменяемост, хората ще поискат отново да вдъхнат „живот“ в нея.

Разбирам, че когато човек вижда как бизнесът му умира, си мисли, че той самият умира. Не знае как да продължи напред. Невъзможно е да му се обясни нещо в тази ситуация. Той ще започне да разбира по-късно, когато болката утихне.

Но тогава ще е твърде късно. Ще разрушим последното. Затова сега се нуждаем от преформатиране, от преустройство.

Прости истини

Въпреки разсейването на мненията,е необходимо общо съгласие за най-важното: няма причина да се възстановява банкрутиращата система, време е не да се грижим за нея, а за това, което ще я замени.

Преди хората работеха, за да живеят. Сега – за да консумират. Но природата не се е променила, тя все още изисква равновесие, а не работа за всички на всяка цена. Не можеш да я убедиш в противното.

Днес дори не се нуждаем от карантината като такава, нужно ни е спиране и преоценка на ситуацията: какви сфери на социалната, културна и икономическа дейност  наистина са необходими? Какво ще оставим, за да осигурим за всички оптимално комфортни условия? Как ще разпределим ресурсите? С какво ще се заемат хората?

Тези въпроси няма да изчезнат, колкото и да ги игнорираме. На дневен ред са нови приоритети. Те не могат да се въведат със сила, трябва да се обясняват, преподават, да стигнат до умовете, а после до сърцата. Новото не се приема веднага: първо свикваме с мисълта за него, след това започваме да разбираме какво е и как да живеем с него, а след това, в процеса на работа осъзнаваме какви преимущества сме получили.

И така, тези етапи трябва да обмислим и да започнем да  преминаваме в близко време. Или те ще минат през нас. Природата няма да отстъпи, тя изисква от нас вътрешна промяна, готовност за взаимна грижа, за консолидация на обществото, така че в крайна сметка то да стане добро за всеки. Този дом няма да се построи сам върху останките на стария, ще се наложи заедно да изработваме чертежи и да ги реализираме. Практическото обучение за живот в здраво, сплотено, единно общество е това, което стои на дневен ред.

Ако приемем предизвикателствата на епохата, ако се държим като възрастни хора, които могат да учат, а не като деца, които искат играчките си, ще можем да си поемем дъх и дори да излезем на улицата без тежки ограничения. Вътрешната отговорност ще направи това, което не може да се постигне нито със страх, нито с глоби.

Ако продължим да отхвърляме фактите, вирусът ще ни обучава по свой начин, не чрез убеждаване, а чрез принуждаване. Ще продължи, докато не ни доведе до същата проста истина: ние губим контрол не над него, а над себе си. И изцелението ще дойде само чрез единството на нашите сърца.

[267930]

Инвалидността не е непълноценност

Добре би било най-накрая да осъзнаем това, което са разбирали мислителите от всички времена: идентифицирането с тялото е една от най-горчивите грешки на човечеството.

Редакцията на списание за хора с физически и сетивни ограничения се обърна към мен с въпроси за чувството на самотност и социална изолация, която тази общност изпитва постоянно, особено в периода на масова епидемия.

Можем ли да се справим с отчуждението, без да го компенсираме с алтернативи или палиативи, а да го неутрализираме фундаментално?

Науката кабала разглежда това предизвикателство в глобален контекст и предлага всеобхватен, фундаментален подход. Отчитайки съвременните средства за комуникация, всеки човек, дори ограниченият в нещо, може да стане пълноценна част от социалното обкръжение, при абсолютно равни условия да се присъедини към общата дейност и да усети как се връща към живота.

Защото истинската социализация е преди всичко духът, връзката на сърцата. Всичко останало израства естествено от тази връзка и се оценява само в нейния контекст. И затова съм дълбоко убеден: човек, който има физически ограничения, изобщо не трябва да съжалява за тях. В общество, в което се поддържа истинско единство, всички различия между нас стават платформа за възход и подем за всеки и във всичко.

Рано или късно ще стигнем до това. Защото живеем в глобална природна система, чиято програма е зададена първоначално и днес ни води към ключов момент. През последните сто години човешкият егоизъм окончателно изчерпа своите възможности и вече не е в състояние да ни тласка напред. Напротив, той ни пречи адекватно да посрещнем новата епоха на алтруистично развитие, която ни издига от тесния, закостенял светоглед до реалността на взаимоотдаването.

Промяната вече започна. Виждаме, че природата все по-тясно ни свързва един с друг и настойчиво изисква от нас качествена, добра връзка. Интегралното човечество е истинската повеля на времето. В резултат на това тези, на които не достига чувство на принадлежност към човечеството, към човешкото общество, точно сега получават възможност да се влеят в общото цяло. Още повече, след като самоизолацията показа на всички нас, какво е да бъдеш ограничен в ежедневието. Корона кризата ни изравни в много отношения.

Домашният компютър днес позволява на всеки да бъде в интегрална връзка с близките си, включително с близките по дух, с обкръжението. Всички можем да се занимаваме с обща работа, да си помагаме, да се подкрепяме. В тези условия възможностите на тялото не диктуват правилата на играта и като цяло не играят никаква роля! Всъщност нищо не ни пречи да създадем общност от души. Нищо, освен собствената ни природа.

За да победим самотата и изолацията, трябва да се научим да разширяваме връзката над всичко външно, над всички ограничения. Това е единственият начин да се справим с нашите различия: физически, психологически, полови, възрастови, всякакви. Издигането над материалния облик, над чертите на характера, над земната  природа ни открива необятния свят на вътрешните взаимодействия.

В науката кабала тяло изобщо не се нарича биологичния организъм, а комплексът от желания, устрем, стремежи, чувства и мисли. Това е съвсем различно ниво, тук няма непълноценност, ограничение, тук всичко може да се използва правилно, органично, в общ интерес, за благото на всички. Човекът тук се оценява  не по физическа сила, красота или ум, а по напълването, което дава на другите. Това и е истинската духовност, истинската човечност – истинската грижа за другите. Не, не „диктатура на доброто“, а мъдри закони на единното семейство.

Ето върху какво трябва да прехвърлим акцента. Тогава материалното постепенно ще изгуби своята острота, горчивина, тежест и ще се съсредоточим върху най-важното, което покрива всички различия.

Зная, че това все още изглежда като нещо невъзможно. Всъщност, всички хора сме с ограничени възможности. Ние сме притиснати и задушени в пашкула на общоприетия светоглед. Нашите доводи са непробиваеми и дори в света да се случват абсолютно нелепи неща, сме готови да ги търпим, само, за да не излезем от обичайните си представи.

Но има методика, има виртуална връзка и има насъщна необходимост. Всичко, което не може да се обясни веднага с думи, малко по малко ще легне на сърцето и ще създаде нова система от ориентири, благодарение на която не просто ще се опознаем, а и ще се почувстваме един друг, както никога преди не сме се чувствали. И ще разберем как да живеем и да просперираме заедно, свързвайки се в ритъма на общото сърце, променяйки тъмнината със светлина в непрекъснатото дихание на взаимните отдалечавания и сближавания.

В това сливане на душите има място за всеки и всички са равни, не защото са еднакви, а защото са еднакво важни. Ние ще влезем в сърцата си не като нашественици, а като любими и любящи. И тази любов, този дух ще премахне всички телесни ограничения.

[266548]

Нарисувана безизходица

Попадайки под ударите на пандемията, ние трябва не само да решаваме поставените от нея проблеми по места, но и да разберем голямата картина. В противен случай нашите частни решения ще влязат в противоречие с историческото развитие и ще бъдат пометени от неговия поток.

Винаги сме се движили напред, подтиквани от растящия егоизъм. Всеки път той изисква повече и хората се опитват да удовлетворят апетитите му. В резултат на това изчерпихме всички възможности и опряхме до стената. Планетата не може да издържи, а ние вече не знаем какво да искаме. Пред нас се очертава масово отдаване на наркотиците или навлизане във виртуалността – същата безизходица, но без възможност да се намери истинско решение.

Но изведнъж коронавирусът удари и разклати основите на нашето общество.  Правителствата са принудени да раздават огромни суми не само на банките и индустрията. Хората изгубиха възможност „нормално“ да работят и „нормално“ да почиват. Обичайните ориентири на успеха избледняват, приоритетите се променят. Понятията взаимопомощ, семейство, социална подкрепа, навлизат в основния поток.

Не ни харесва, но няма къде да избягаме. Поглеждайки към утрешния ден, виждаме същото. Поглеждайки към вдругиден, не виждаме нищо, освен заветната дума ВАКСИНА.

Желанието да се върнем в предишния свят не трябва да заслепява очите ни. Ваксината може и да ни спаси от коронавируса, но какво ще ни спаси от самите нас? Какво ще ни защити от следващия вирус, какъвто и да е той? Ето за какво трябва да мислим сега.

Днес се блъскаме сред бурни вълни. Изведнъж спря потребителското състезание, което изглеждаше безкрайно. Цялото човечество е изправено пред необходимостта фундаментално да промени начина си на живот. Нещо повече, да промени самия подход към живота. Как да се адаптираме към случващото се?

Само промяната на егоистичните отношения с алтруистични ще  позволи на всички ни комфортно да влезем в утрешния ден. Очевидно е. Никакви лозунги, а чист здрав разум.

Всъщност вирусът не е повече от превключвател на промяната. Нашето общество се тресе не от пандемията, а от собствената си тежест. Ние стоим над леглото на болната световна икономика, над гроба ѝ, горестно оплаквайки покойната и искайки тя да възкръсне. Тя няма да възкръсне. Тя си отиде, защото остаря, а пандемията просто я довърши.

Какво следва?

Какво следва? От гледна точка не егоизма – нищо. Нарисуваният от него свят свършва там, където свършва самият той – на предела на своите възможности.

Но тази безизходица  е илюзорна. Ние просто сме притиснати от старите догми, объркани от политиците и медиите, объркани от наложени идеологически противоречия, отучени да се издигаме над момента. Издъхващият цар ни управлява до последно и е готов да вземе всички със себе си в гроба.

Всъщност няма никаква безизходица. Под пандемията се крие вътрешна революция, много трудна, но вече назряла и необходима – преходът от раздор към единство. Преходът е вътрешен, истински, а не провъзгласен от доморасли идеолози. Без него няма да стигнем до дъното под краката си и няма да излезем на брега. Без него дълго ще се носим по вълните.

Защото следващият етап е много различен, той вече не се основава на засилването на нашите егоистични искания. Не можем просто да закърпим с нещо, да поправим, да коригираме, да модернизираме, да предоговаряме. Придържайки се към старото, ще можем само да довършим разгрома и да се скараме окончателно, с всички последствия.

Пред нас е само новото стъпало пред бездната на качествения преход. И сега се нуждаем от мост – нов подход, методика, която ще може да свърже двете състояния на света и да ни позволи всички заедно да преминем от другата страна. Имаме нужда от „въже от бъдещето“. Как ще го хванем?

Преди всичко, нека да се съгласим: сега не възстановяваме това, от което се нуждаехме вчера, а изграждаме това, от което ще се нуждаем утре. Глупавият, късоглед егоизъм вече не диктува правилата на играта. Отива си светът, в който жалка шепа хора живееше за сметка на всички останали, принуждавайки ги да влязат в клетката на бедността или консуматорството.

Идва нов свят, в който ще доминира не користта, не личната изгода, а равенството, равновесието, екологичността в обществото, в природата, в отношенията между нас. Свят на единство, в който няма диви отклонения, безумни конфликти, зад които стои безкрайно раздутата самонадеяност, няма узаконени дисбаланси и диспропорции. ЕГОТО се сменя с ЕКО.

Вълните ще ни доведат ли на този бряг изтощени, окървавени, сломени? Или ще приемем бъдещето сега? Това е въпросът, който коронавирусът поставя пред нас. Ето на какво трябва да отговорим, за да излезем от задънената улица.

Никое правителство няма да помогне. Дотациите, обезщетенията, дълговете, сътресенията, бунтовете, отчаянието всъщност само ни хвърлят в безизходицата. Този път е по-добре да се премине мислено, за да излезем от него възможно най-бързо.

Ние можем да се отклоним. За първи път в историята на човечеството бъдещето не идва по силата на единствения ход на събитията, а ни дава възможност да го разберем предварително. Дори да искаме да го разберем.

Разбирането не започва с никого, а с МЕН. Защо?

Първо, тогава ще разбера какво всъщност трябва  да искам от правителството и от себе си.

Второ и основно, пътят е да се промениш, когато го разбереш. Когато НИЕ го разберем. Тогава това, което изглежда като ясен ден, се оказва залез. А това, което изглежда като тъмнина, се оказва зората на новия ден.

[267683]

Вдругиден

В тези тревожни времена не можем да живеем в настоящето. Ако преди ни беше трудно да откъснем поглед от ежедневието, сега просто не можем да си позволим този лукс.

Празникът не продължи дълго: от отличник, Израел бързо се превърна в изоставащ. Току-що излязохме от „затвора“, все още не сме се възстановили, а кривата на заболяванията отново тръгна нагоре. Коронавирусът сякаш ни се присмива: „Мислехте, че сте ме победили? Ето ме, никъде не съм отишъл“.

Защо? Страната като цяло показа дисциплина и отговорност, самоизолира се, изчака резултатите. Какво стана тогава? Къде сгрешихме? Заради правителството ли е? Или все пак заради самите нас?

За нас

Сега ще поиграя на нервите, разбира се, не в името на мазохизма. Просто в търсенето на виновни трябва да започнем от себе си.

Трябва да си признаем нещо. В крайна сметка започнахме масово да нарушаваме предписанията, бяхме опиянени от въздуха на свободата. Ние, а не правителството стояхме един до друг в автобуси и влакове, на концерти и стадиони, в нощни клубове, в барове, в църкви… Да, това са най-опасните места, по-опасни от училищата и офисите. Въпреки, че навсякъде се „отличихме“.

Представете си колко ще намалее броят на заразените, ако всеки наистина мисли не само за себе си, но и за другите, ако с всички сили се опитва да не зарази другите, сякаш вече е болен. И ако родителите дават пример на децата си.

Но така и нищо не разбрахме от първата вълна. Решихме, че сами знаем най-добре. Хората, които знаят най-добре, поемат отговорност за своята съдба. Безсмислено е да обвиняваме правителството, без да изпълняваме изискванията му.

За тях

Сега за власт имащите – онези, които агресивно критикуваме, въпреки, че не можем сами да отговаряме дори за себе си. Какво искаме от тях? Да бъдат по-добри от нас? Политиците?! Те от древни времена решават своите задачи за сметка на народите, а не в името народите. Политиката е инструмент на елита за непряка власт. Дори при демокрацията политиката не обслужва нас, а тях. Само повече смекчава противоречията, да се чувстваме повече или по-малко комфортно.

Освен това в съвременната политика правителствата всъщност не решават нищо. Те просто маневрират в определената им рамка, правят „козметични ремонти“, „гасят пожари“, нищо повече.

Така че, далеч от последните илюзии: над нас стоят хора, жадни за много пари и много власт. Техните амбиции са откъснати от нашите интереси. Затова, разчитайки на тях, копаем гроба си. Буквално го копаем. Защото коронавирусът е само част от страшните предизвикателства, с които е изпълнен глобалния свят.

Друго ще ни спаси – общността, емпатията, участието. Кардиналната промяна на приоритетите, която ще ни накара да престанем да бъдем чужди един за друг. Новите отношения между нас.

Какви? Душевни. Излизам на улицата и виждам… членовете на семейството. Близки или далечни, но роднини. Не безразлични. Аз се грижа за тях, те за мен– как иначе? Дори въпрос не може да има.

Това трябва да се подхранва, възпитава, култивира. Очевидно е. Само така можем да се справим с коронавируса и неговите последици. Но сърцата ни все още не са приели новата реалност, все още се бунтуват срещу нейния „произвол“.

Бунт

През завесата на кризата постепенно се промъква основната ни беда – епидемията от егоизъм, която вече е стигнала до агония и се бунтува срещу всякакви окови. Министерството на здравеопазването? То нищо не разбира! Здравето на другите? Какво ми пука! Моето собствено здраве? Не, няма да ме хванете с това!

Под лозунга „Долу!“ се крие лудост. Студенти в Алабама са организирали партита със заразени хора специално, за да се заразят с коронавирус. Първият заразил се печели банката.

Съгласете се, че това вече не е пътуване в автобус без маска. Това безразсъдство е от по-високо ниво: „Колко е възможно? – казва човека. – Не искам да слушам никого, няма какво да ме  уплаши. Не ми пука за другите, за бъдещето. Ако умра, ще умра. Но ще имам време да се насладя за последно.“

Така започва последният изблик на егоистичната природа на човека. Самонадеяността стигна до гърлото и изисква разкъсване на всички окови.: „Аз съм господар на себе си. Аз ще царувам.“ Точно като възгорделият се син на цар Давид, който завършва живота си на ешафода. Във всеки от нас съществува това свойство, само се задейства по различен начин: един демонстративно пренебрегва другите и себе си, а друг  е готов да рискува живота си и дори за кратък миг да се почувства свободен от всичко.

Но това не е свобода. Когато няма граници, остават същества, отдаващи се на своите желания, роби на мига, които при призива му се отказват от утре. Егоизмът в последните си конвулсии се обръща наопаки: иска всичко, не се задоволява с нищо. И тогава човекът прави пир по време на чума така, че със своето перчене да засрами, дори за последно, утрешния ден.

„Ще ядем и ще пием, защото утре ще умрем“, е казано от пророка. Такава е повелята на времето. Заслепен, аз вече не виждам границите, въпреки, че имам нужда от тях, защото те ме формират. Без тях не съм човек! Но не, аз горделиво ги прекрачвам и със сладкия вкус на предсмъртната опасност на езика си сам си поставям граница, защото всичко е изчерпано до дъно и нямам от какво друго да се наситя.

Зад тези изблици ясно се вижда мащабният процес на обезценяване на предишните „ценности“. Младите хора ги свалят от пиедестала, отказват се от наложените рамки, стимули, идеали. Човекът се задушава от условностите на миналия век. Няма нужда от кариера, статус, не го привлича „невероятната“ възможност да прекара живота си като хамстер в колело. Не вижда високите цели в живота, които струват много усилия. Но затова прекрасно чувства, че ограниченията на „предците“ го притискат от всички страни.

Така, в теснота се ражда нов свят. Но се ражда в мъки. Защото хората не са научени да мислят, да анализират, да разбират себе си и другите. Те умишлено са били обучавани на раздробени парчета знание, а не на цялостна картина. Те са зомбирани от политизираните медии, чиято задача не е да информират, а да заблуждават: глупави по свой начин, умни по свой начин. Затова раждането ще бъде тежко в контракциите и болката на последния егоистичен пир по време на чума.

Само ако не започнем да извличаме поуки от това, което ни представя „епидемията на коронавируса“.

Пробив

Коронавирусът унищожи живота ни, навиците ни, съдбите ни. Светът вече няма да бъде същият: икономиката е върната години назад, хората и държавите са „на минус“. Поставени сме в строгите граници на ежедневието, не можем да живеем както преди, да почиваме както преди. Уморени от днес, гледаме в утре и не намираме там добри перспективи.

Но ако трябва да погледнем по-далеч, към вдругиден? Ако короновирусът ни  ограничава от това, което вече е отживяло, морално остаряло, изхабено, гнило в крайна сметка? Ами ако днес имаме невероятната възможност да се освободим от бремето, което утре ще ни се стовари?

Перспективата променя всичко. В действителност ние преживяваме не само рецесия, но и превратна точка, грандиозен срив на тенденцията, която доминира от няколко хиляди години и най-накрая е оставена без дъх.

Съвременните бунтовници от всякакъв вид не трябва да разрушават стария свят, коронавирусът ще го направи. Всъщност нямаме нужда от сътресения. Напротив, трябва правилно да се впишем в неизбежния исторически процес.

Как? Заедно.

Решението на кризата не е да се опитваме да я преодолеем поотделно. Така ще попаднем в мрачното утре и ще се „потопим“ в него, докато не се задавим от неприятности.

Истинското решение е  по-висше, то ни обединява и ни пренася над утрешния срив до вдругиден. Това вече ще бъде друг подем, преди всичко подем над себе си към единство, към сближаване на сърцата. И след това подем към силно, равнопоставено, надеждно общество, в което всеки е важен, всеки обича, всеки е обичан.

Точно така трябва да бъде. Защото това, което е между нас, не е в никой поотделно. И трябва да действаме така сега, насочвайки нашата лодка към общото добро вдругиден, което все още е скрито зад хоризонта.

Хоризонтът не е пречка. При големи дела летвата трябва да бъде поставена високо. По-високо, отколкото виждат очите, тогава тя не ограничава, а дърпа напред. „Да бъдеш свободен народ в собствената си земя“ – някога това изглеждаше недостижимо.

Ако продължаваме да „издребняваме“, възприемайки глобалното предизвикателство просто като епидемия, собствената ни природа ще обезцени всяко наше усилие, както вече се случва.

[267333]

 

 

Спасение от страховете

Прибързано чакаме края на пандемията от коронавирус, вместо сега да се учим от нея. В резултат на това съпътстващите я явления могат да се окажат не по-малко разрушителни.

Колкото по-дълго коронавирусът остава с нас, толкова по-силни са неговите ефекти в различни сфери на живота. Под ударите му са не само здравето и икономиката, а и нашето психологическо и душевно състояние. Синдромът на страховете и тревогите днес обхваща не само традиционно уязвимите сектори, но и големи части от населението, включително децата и младежите.

Тревожните и панически мисли, страхът от загубата на близък човек, натискът от социалните и икономически обстоятелства – всичко това в различна степен засяга милиони хора, като затруднява ежедневните им дейности и дори ги разрушава.

Царящата над света несигурност и липсата на здрави перспективи са предизвикателство, с което не всеки може да се справи сам. Мислите за това парализират човека, изсмукват силите му. В относително проспериращия Израел, броят на самоубийствата в първата половина на годината се  увеличи с почти 5% в сравнение с миналата година. Случаите на следродилната депресия се  утроиха. В САЩ вече липсват лекарства за депресия и тревожност, от които са засегнати най-малко една трета от тийнейджърите и младежите.

Неизвестността е винаги тревожна и плашеща. Тя е един от основните фактори за психологическите проблеми. Когато не знаеш какво се крие зад ъгъла, се чувстваш като заключен, нямаш представа къде да отидеш, какво да направиш. Неувереността води до безпомощност, дезориентация и изключване.

Още по-лошо, ние си предаваме един на друг това чувство и то като вирус се разпространява в обществото. Всички хора изначално са свързани в единна система, която в кабала се нарича Адам Ришон. Нашите импулси текат по нейните неврони, искаме или не. Това, което откривам в себе си, по един или друг начин преминава в другите и отива по-далеч, дори без мое знание. Съзнателно и несъзнателно хората непрекъснато се заразяват с негативизъм един от друг.

Това е парадоксът на съвременното егоистично общество: в него неразривните части на цялото се чувстват отделени, понякога самотни, изгубени. Страдаме от разединение, но продължаваме да го подхранваме.

Нека да превключим към голямата картина. При решаването на съвременните проблеми трябва да вземем предвид интерактивната, системна взаимовръзка. Днес се борим не само с коронавируса и неговите последици, ние се противопоставяме на системата, която изобщо не разбираме, въпреки, че би трябвало вече да сме я разбрали.

„Законът е строг, но е закон“

Всички проблеми на човека в тази единна структура са породени от собствената му самонадеяност и упоритост: той не признава законите на системата, противоречи ѝ на всяка крачка, игнорира нейните сигнали и предупреждения. Заради нарастващите си търсения той разкъсва връзките и измисля недъгави, сурогатни конструкции, които рано или късно са разпадат върху главата му. Объркан от изсмукани от пръстите догми, той отхвърля простите, правилни решения, въпреки че те са буквално под носа му.

Как да помогнем на хората, които са изгубили почвата под краката си, изпитват потискащи чувства и са объркани и депресирани. Разбира се,  трябва да ги прегърнем във всеки смисъл на тази дума. Трябва да бъдат подкрепяни, ободрявани, те се нуждаят от жива човешка ангажираност. На човека трябва се предава топлина, грижа, взаимност. Когато зная, че не съм сам, че няма да бъда оставен на произвола на съдбата, всичко се променя. Когато усещам искрено приятелско отношение и сигурност, излъчвани от околните, аз се успокоявам като бебе в ръцете на майка си. В същото време, разбира се, и аз трябва да бъда „любяща майка“ за другите.

Ние обаче нямаме стока с такова име, продаваме на страдащите хапчета, посещения при психолози и психиатри, разсейващи залъгалки. Стигнали сме дотам, че не можем да проникнем в тяхната беда, нито да ги съжалим от сърце.

И тъй като сме готови да си го признаем, нека да „дръпнем конеца“. Всъщност тревожните разстройства също се нуждаят от „ваксина“, също се нуждаят от „колективен имунитет“. Защо зацикляме в коронавируса и не искаме да направим изводи? Защо всички са готови да продължават да плащат откуп на егоизма? С този подход ни чакат много по-трудни и болезнени изпитания.

Системата няма да отстъпи и в крайна сметка ще приемем исканията ѝ. Защо не сега? Трябва ли да стигнем до дъното, до глобалните катаклизми, за да променим курса?

Прегърни света

„Американците винаги постъпват правилно, след като опитат всичко останало“, Чърчил го е казал. Днес би го казал за всички нас. Работните места изчезват, глобалните противоречия се увеличават, бъдещето се превръща в „буреносен проход“, нямаме представа какво ще се случи утре, не знаем как да обучаваме и възпитаваме децата, за да стане техният свят по-добър.

Начинът ни на живот се променя пред очите ни, отнемайки обичайното, разрушавайки илюзиите, които сме изтъкали. А ние стоим и чакаме всичко да се възстанови, да се възроди, да се върне в нормалното русло. Всъщност всички сме дезориентирани и блокирани, защото се страхуваме от новото и не можем да се освободим от страховете си.

„Искам да събера заедно цялото човечество, за да мога да прегърна всички.“ (Кабалистът Аврам Кук)

Когато настъпи фазовият преход с неизбежните сътресения, единственото лекарство е състраданието, любовта. Всеки иска вътрешно да прегърне другия и с това придава на околните вече не тревожност, а непоколебима увереност, преданост, готовност да подаде ръка. Само така ще се излекуваме взаимно и ще преминем към нов етап, пълен със сили и надежда. Само така ще започнем да разбираме общата система и нашата роля в нея.

На практика това е игра „задръж и предай“, която ни учи да поддържаме интегрално равновесие. От една страна стоим на разстояние един от друг, за да не си предаваме различни видове вируси, негативи, които разрушават обществото, а от друга страна се сближаваме в това, което позволява да се укрепи връзката и да си предаваме един на друг позитиви. Това е „социално ориентирана карантина“, благодарение на която всеки става проводник на увереността и затова сам я усеща чрез другите.

Близо сме до това. Много по-близо, отколкото мислим. Вече сме настроени на правилната вълна, но все още не сме започнали да излъчваме на нея,  все още не сме разбрали, че това е нашата вълна, нашата отговорност, нашето призвание и нашето бъдеще. Какво ще ни накара да запълним тишината?

 [266893]

Просто бизнес

Здраве или икономика? С новия скок на епидемията от коронавирус в Израел и другите държави продължават да отслабват карантинните мерки, за да се удържат предприемачите и техните работници на повърхността. Ще успее ли тази стратегия за излизане?

В  официалните изявления се очертават два полюса: от една страна ни плашат с новата карантина, от друга страна, не я смятат за необходима. В стратегически план икономиката очевидно накланя везните в своя полза. Добро или лошо е това?

Предвид степента на опасност от коронавируса в момента, това е закономерно и оправдано. Ако, разбира се, проявим отговорност и разглеждаме коронавируса като дългосрочен проблем, за който няма да се намери чудотворно средство, въпреки всички опити.

Като цяло, трябва да преминем между два огъня – да не изпадаме в паника и да не се отпускаме. Най-важното е постепенно да осъзнаем и приемем факта, че целта природата не е да ни покоси, а да промени нашите приоритети. Докато не се съгласим с това, коронакризата няма да свърши.

Каква е тази промяна на приоритетите? Като цяло става въпрос за отпадане  на потребителското отношение един към друг и към природата. Рано или късно всичко това ще се случи: нашата самонадеяност ще се разсее, ще се разпадне индустрията на залъгалките, конкуренцията ще изгуби последното си очарование, а критериите за успех ще станат по-трезви и ще се преминат в социалната сфера.

В резултат на това икономиката определено ще отслабне. Много ще отслабне. И нашата задача е да я запазим здрава в преходния период. Защото все още се нуждаем от нея, но в различна форма. Трябва да е стегната, а не отпусната, хуманна, а не конкурентна. И отслабването ѝ не може да бъде оставено на самотек.

Основи на „отслабването“

Сериозното отслабване е опасен процес. Всеки диетолог ще го потвърди. Необходима е система и контрол. И първо трябва да разберем същността на проблема.

Огромното „шкембе“ на нашата икономика, свръхпроизводството, е породено от егоистични, експанзивни методи на управление. Такава е човешката природа: парите и властта никога не са достатъчно. Ненаситността е кредо на съвременния свят и негова основа.

Капитализмът дълго време беше панацея, която води амбициите в „правилното“ русло. Но епохата на свободния пазар свършва, вятърът на промените смени посоката си и платната на конкуренцията се свиват. Силните някога страни на капитализма се превърнаха в негови слабости, а сега в борбата за място под слънцето  слагаме в риск цялата планета, вкарвайки човечеството в бездната на противоречията.

В резултат на това в света навлиза новата парадигма – баланс. Такава е повелята на времето: глобалните кризи изискват умереност и ограничаване на печалбата. И затова в бъдеще бизнесът няма да се оценява по доходността, а доколко е необходим за нормален живот, за устойчиво, а не експанзивно развитие.

Всъщност това е строг критерий. Той премахва лъвския дял от това, с което сме свикнали в епохата на капиталистическото благополучие. И все пак, по един или друг начин, ще стигнем до баланс. Коронавирусът е само катализатор на промяната.

Не всички бизнеси са еднакво полезни

Днес икономическата рецесия засяга цели индустрии, които процъфтяваха само преди няколко месеца. Дори след отмяната на карантината стана ясно, че без тях може да се живее. И въпреки, че правителствата се опитват да ги подкрепят със субсидии, всъщност е по-добре сега да се откажат от тях. Понеже те само изтискват последните сокове от държавата. Бизнесът не е човек, за него не трябва да се борим като за последно. Когато се разбере, че не е необходим, просто трябва да се закрие.

И обратното, истински необходимият бизнес трябва да се подкрепя с всички сили, до пълно или частично купуване от държавата, ако този вариант се окаже най-добрият.

Зная, че това звучи радикално. Но е така, защото не искаме да се откажем от обичайното, дори когато то умира. Надяваме се, че ще се възстанови и отхвърляме в съзнанието си реалностите, които предвещават неговата агония.

Нека не забравяме, че краят на старото още е и ново начало. В бъдеще ни очаква някакъв вид партньорство, социален договор между всички граждани на държавите и бизнесът, който е признат за необходим за нормален живот. Признат от кого? Отчасти от самите граждани, отчасти от правителството.

Да, по този път има много препятствия и препъни камъни, но в крайна сметка ще стигнем до обща икономика, която реално ще обслужва нашите интереси. Точно нашите, а не на бизнеса.

Чувам убийствен вик: „Социализъм!?“

Зависи какво разбираме под социализъм. Не смятам съветския опит за такъв. Въпреки, че по онова време го наричаха военен социализъм, по-скоро той беше форма на държавен капитализъм, въведен с щикове. Защото одържавяването на средствата за производство и всичко останало по същността си е авторитарна мярка, опит да се наложи на обществото начин на живот, за който то не е готово. Оттук дойде сривът.

Истинският социализъм е състояние на обществото, узряло за колективни неегоистични отношения, под които се поставя новата икономика. Във всеки случай, той  няма нищо общо с онова, което рисува нашето въображение с примери от миналия век.

Пред нас е икономиката на общите интереси, която се основава не на егоизъм и конкуренция, а на взаимна съпричастност и сътрудничество. Не, все още не сме готови за нея, но вече узряваме, вече черпим от дъното на варела на свободния пазар.

Разбира се, че не всичко в тази икономика ще бъде държавно. Но големите, основополагащи сектори постепенно ще се освободят от преследването на печалби. Те ще имат съвсем различни задачи, сведени до обща стабилност и благосъстояние.

Банкрутът не е порок

Разбира се, няма да стигнем до това със сила и диктат. Надявам се, че вече сте забравили за комисарите, продоволственото разузнаване и колективизацията? Такъв модел е невъзможно да се внедри отгоре. Той ще започне да се формира успоредно с израстването на обществото, тъй като нуждите на интегралността ще се просмукват в деловата сфера, трансформирайки я отвътре. А държавата ще консолидира новите социални реалности на ниво законодателна и изпълнителна власт.

Неслучайно представител на израелска мрежа от универсални магазини, плачещ пред камера, предизвика смях в коментарите. Бизнесът ни принуждава към пазарни отношения, когато е в негов интерес, но иска да се откажем от тях, за да го спасим. Защо? Държавата трябва да спаси не бизнеса, а хората, обществото. Това са различни задачи, съвпадащи в нещо в много отношения, но в много отношения противоположни един на друг. И това вече започва да се прояснява както за правителствата, така и за гражданите.

В период на епидемия свободният пазар вече се свива до необходимото, а след това започваме да осъзнаваме, че голяма част от съкратеното априори е било излишно. Просто сме свикнали с него. И сега, за да се измъкнем от това съблазняване, нямам да отрежем ръката от рамото, няма да се отказваме от бизнеси наляво и надясно. Те сами ще си отидат поради ненужност, вреда, изчерпване на социалните и природни ресурси. Наднорменото тегло с баласт ще стигне до дъното, което ще ни позволява да изплуваме към адекватност.

В действителност процесът на „отслабване“, разбира се, е много по-труден, но разбирането на неговите принципни моменти драстично ще ни улесни. Много по-добре е да вървим напред с отворени очи, отколкото да гледаме зад гърба си, горчиво взирайки се в загубеното.

Няма връщане назад. Бизнесът в сегашния си вид трябва да се остави да умре от естествена смърт. В противен случай ще трябва да му правим изкуствено дишане за сметка на общата хазна и когато все пак спре да диша, няма да имаме пари дори за погребение. Точно сега трябва сами да кажем: „Това е само бизнес“.

И обратното, в основното, в нашите човешки връзки и отношения, най-накрая трябва да станем хора, а не конкуренти.

[266720]

Епидемия от лъжи

Генералният директор на Световната здравна организация заяви, че лъжливите новини се разпространяват по-бързо и са по-заразни от коронавирусa. Така че трябва да се борим не само срещу епидемията, но и срещу  инфодемията.

Генералният секретар на ООН каза, че инфодемията е наш общ враг и предложи да се борим с него с общи сили. Какво кара човека да дава невярна и объркваща информация?

Факт е, че всички живеем в свят на лъжи. Лъжата се разпространява по света и се предава от един на друг съзнателно или несъзнателно. Всеки  извърта информацията  както му е по-удобно, скривайки това, което не  е полезно за него. Всички правят така.

Това е като детска игра на развален телефон: когато новините се предават по веригата, нито една дума от това, което първият е казал, не достига до десетия човек. Но когато пораснем, продължаваме същата игра, само че лъжата става много по-сериозна.

Затова не е изненадващо, че нашият свят е пълен с лъжи и не можем да разчитаме на новините, които защитават или десните, или левите, убеждавайки противоположната страна. Днес вече няма независими медии.

Коронавирусът ни доведе до факта, че никой на никого не вярва заради лъжливите новини, които се разпространяват във всички посоки. Проблемът е, че медиите вече не са ориентирани към обществото, а са политизирани и водят война между десни и леви, между едни и други заинтересовани групи. Те винаги имат пари за тази война, вече не зависят от това, дали читателите ще си купят този вестник.

Днес вестниците изобщо не зависят от купувачите, а получават финансиране от финансовите и управляващите кръгове. Затова няма никакво доверие към информацията, разпространявана в медиите.

Печатат се  някакви непотвърдени от медицината  съобщения за лекарства против вируса, но защо хората вярват в тази лъжа и като че ли, дори се нуждаят от нея? Има шега, че ако сега започнем да ядем само чиста, органична храна, ще се отровим, защото вече сме отвикнали от добрите, натурални продукти, каквито бяха преди стотици години.

В тази шега има голяма доза истина и същото се отнася и за медиите. Не сме свикнали с истината, а всяко поколение  получава това, което заслужава. Приемаме лъжата и се наслаждаваме. Ние дори не плащаме за тези лъжливи новини, а ги получаваме даром. Лъжите пораждат лъжи: и поколението е покварено, и се храни с развалена храна.

Но иначе няма да има какво да ядем. В магазина купуваме зеленчуци и месо, осъзнавайки, че вътре има само химия и антибиотици, но нямаме избор. Трябва да се храним с нещо. Живеем в синтетичен свят.

Никой не се нуждае от истината, защото какво ще стане, ако човекът я научи? Истината не може да бъде предадена, продадена на някого, използвана, ако всичко наоколо е лъжливо. Истината в нашия свят е като чуждестранна валута, която не се приема в нито един магазин в тази страна.

Ако казвам истината в този свят от лъжи, тогава минавам за лъжец. Така се случило по време на Първия храм с цар Соломон, когото никой не искал да го признае за цар. Той произнасял мъдри речи, но всички наоколо били толкова глупави, че никой не вярвал на думите му. Докато стигнал до Санедрин, където заседавали великите мъдреци, и там вече го разбрали и признали.

Имало едно единствено място в цялата страна, където разбрали, че той е мъдрец  и си струва да се вслушат в думите му. Но сега  нямаме дори едно такова място: нито в правителството, нито в банките, в нито една организация или партия – никъде. Всички играят една и съща фалшива игра.

А кабалистът живее в своя малък свят на истината и всички наоколо  смятат за неразумен, откъснат от реалността и не слушат какво казва. И това е  добре, защото в миналото времена са били изгаряни на клада.

Как може да се определи дали новината е вярна или лъжлива?  Следя новините, но само, за да усетя от тях тенденцията на развитие и скоростта ѝ. Тоест, не вземам предвид самите новини, а тяхната посоката.

Хората са ужасно объркани от новините, които медиите разпространяват. Всъщност те не са средства за комуникация, а средства за разединяване.

Какво поправяне трябва да се направи в обществото, за да се върнем към истинските новини? Това изисква много и усърдна  работа. В крайна сметка вече сме свикнали да ядем развалени продукти, научили сме се да ги усвояваме и да се  чувстваме добре. Тялото е свикнало да  поправя храната така, че дори и развалена, да се възприема от нас като сравнително свежа. И ако се храним с пресни продукти, ще имаме лошо храносмилане.

Така че, тук е необходим много дълъг път. И не става въпрос само за храната за стомаха, но и за ума, душата и сърцето. Човек трябва постепенно да се измъкне от тази лъжа с помощта на интегралното образование, за което говорят кабалистите. Необходимо е да обясним на всички, че живеем в свят от лъжи, от който е време да се измъкнем, защото така повече не може да се живее.

Коронавирусът ще ни отведе до точката на истината, до окончателното разкриване на фалша в живота. Ще видим, че този живот е безсмислен и безнадежден за нас и за нашите деца. Вече  се приближаваме  до това прозрение. Ако продължаваме  по стария начин, ще се унищожим.

И този край вече е близо, защото човечеството разбира, че е загубило пътя и посоката и няма никакви средства  да  поправи ситуацията, няма лекарство за вируса. Или решаваме, че нямаме избор и сме длъжни да разкрием смисъла и целта на живота, правилния начин на съществуване, да открием къде е истината в живота ни.

Човекът е най-интелигентният, развит, знаещ и направи живота си такъв, че напълно се обезцени. И това е така, защото се ръководи не от разума, а от чувствата и не може с разума  да преодолее емоциите си. Затова чувствата си играят с него, дърпайки се в различни посоки, както се казва: „Хайде да ядем и пием, защото утре така или иначе ще умрем“. Да се ​​надяваме, че това отношение ще се промени.

От програмата „Свят“, 26.05.2020г

[266669]

Човечеството е атомна електроцентрала или атомна бомба?

Човечеството сега е в много интересно състояние. От една страна, коронавирусът направи толкова големи пробиви в живота ни, че много не му достига, за да бъде съвършен. Но от друга страна, никога не сме били толкова близо до съвършенството, като че ли бяхме отделени от него с тънка преграда, като хартиен екран.

Усещаме, че духовната реалност е точно пред нас зад тънка стена. Почти сме в духовния свят и това „почти“ е в нашето сърце. Ако се свържа с десетката, вече съм в духовното. Струва ми се, че духовният свят е далеч, но той е точно там, където е моята десетка. Ако попадна в ръцете на моите другари и се предам,  попадам в духовното. Прекланям се пред тях – оказвам се в духовното.

Благодарение на тези действия влизаме в духовния свят, Творецa е създал тези условия в нашия свят. И днес го виждаме чрез коронавируса, който ни тласка към духовното. Страхуваме се, че вирусът иска да ни убие, а той слага пред нас духовния свят.

Струва ни се, че вирусът ни отдалечава един от друг, принуждавайки ни да стоим на разстояние, но това не е вярно. Отдалечаването е следствие от нашия егоизъм, а желанието да се отдадем един на друг ще ни сближи. Ако сега можем да се съединим заради отдаване, с взаимна грижа, никой вирус не може да ни навреди. Не бихме открили никакви вредни вируси, напротив, вирусът ще ни направи по-здрави, лекувайки всички заболявания.

Коронавирусът разкрива злото в нашия егоизъм, което винаги е съществувало в нашия свят. Просто сега се разкри ясно, за да разберем какво поправяне е необходимо да се направи.

Всичко зависи от нашето намерение. Ако се събираме и се мразим, между нас се получава атомна бомба. Ако искаме да се свържем, въпреки всички различия, вече не сме бомба, а ядрен реактор, който не избухва, а произвежда добра, полезна енергия за нас.

Всичко зависи от това, как използваме вътрешната енергия на желанието за наслаждение, заложено в нас. Егоизмът трябва да съществува, без него няма да усещаме себе си. Но разликата е в това, за сметка на какво се свързваме. В ядрения реактор има радиоактивно гориво и графитни пръчки, които забавят верижната реакция. Те не позволяват на елементите да се сблъскват един с друг, слагайки екран между тях, за да се прояви отразената светлина, тоест да се изгради правилната връзка.

Резултатът е полезна енергия, която можем да използваме. И така е във цялата природа.

Човечеството ще напредне толкова много, че ще се нуждае от обяснение за всеки детайл от живота си. Някаква част от работата човек трябва да свърши сам, а друга част само да изучи, за да има представа как работи цялата система.

Исраел се отнася към главата на общата душа и затова той е отговорен за провеждането на светлината от Твореца до всички народи, които се отнасят към тялото на душата и получават светлина. Но всички народи трябва да разберат принципа на работа, като шофьорът на автомобил, който знае как да го управлява и има обща представа как работи, но сам не може да проектира и създаде нова кола.

Цялото човечество е като атомен реактор, а групата  Бней Барух е графитните пръчки в него. И ако си свършим работата, можем да спрем ядреният взрив, която вече се подготвя, приближавайки света към трета и дори четвърта световна война. Да се ​​надяваме, че можем да спрем тази експлозия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 19.06.2020г

[266571]

 

Изпит за независимост

Когато дойдат сътресенията в края на епохите, най-важното е да се разбере посоката на процеса. На стръмните завои на историята се провалят тези, които се държат за миналото, а не за бъдещето.

Развитието на човешкия род на планетата Земя се определя от развитието на обществените отношения. Промяната на формата всеки път води до смяна на социалната формация, строя, начина, светогледа. Грубо казано, както се отнасяме един към друг, така живеем.

Досега развитието беше естествено и въпреки, че цивилизациите не знаеха предварително какъв ще бъде следващият етап, промените настъпваха и се прилагаха според необходимостта на самата човешка природа. Те бяха неочаквани и в същото време закономерни.

Сега сме в противоположната ситуация: бъдещето е очаквано, но не е закономерно. То вече е изчислено логически, но противоречи на нашата природа. То вече назрява, но някак странно – иска от нас осъзнато, доброволно участие в раждането си. Никога досега не е имало такава фаза на прехода.

Краят на релсите

Защо се сблъскахме с това точно сега? Какво се промени?

Ние се променихме. За първи път човечеството се почувства като неразривно, противоречиво цяло, затворено в конвулсиите на глобализацията. За първи път общото съгласие, по дефиниция недостижимо, се превърна в насъщна необходимост. Историята ни доведе до безизходица и не иска ситуацията да се разреши, както досега. „Разберете се сами“ – казва тя.

Ситуацията е изключително проста: във време на глобални заплахи единственият шанс за нормален живот за нас и нашите деца е способността за взаимодействие и намиране на баланс. Няма друг  начин. В крайна сметка, никой не печели от бедите на другите и няма да изчака в бункер урагана. Невъзможно е да се заключим от глобалните проблеми, те са пагубни за всички. Коронавирусът е просто цвете.

Което означава, че трябва да се научим да живеем заедно.

Но проблемът е, че не искаме да бъдем заедно. Заедно е точно това, в което се проваляме на изпита. „Заедно с тях!? Всичко друго, освен това!“

Какво ще правим?

Да спрем да се държим за миналото. Оковани сме в една верига, но не сме свързани с една цел. И проблемът изобщо не е в първото, а във второто. Него трябва да решим.

Точно така, човекът не може да се промени. Но връзката между хората е променлива величина. Преди тя се променяше под натиска на природата, по нейния указ. Природата включваше в нас вътрешни пориви, слагаше външни ограничения, подреждаше ситуацията.

Това беше вчера, но днес промените придобиха качествено различен характер. Образно казано, ако преди бяхме обучавани с диктуване на решения, сега оставиха решенията на нас: „Изградете връзка – или ще изчезнете“. И въпреки, че не сме свикнали с това, няма да има милост.

Защото имаме работа с Природата. И сега тя иска от нас да се променим не по необходимост, а по желание, иска предварително да разберем промените, да се съгласим с тях, да помогнем да се реализират в живота и освен това, да застанем начело на тези промени. Отсега нататък ясно трябва да си представим откъде и накъде вървим, какво искаме, как да се разбираме, как да си взаимодействаме, как да създаваме равновесие.

Това е съвсем различен разговор. Нищо добро няма да се случи с нас, докато сами не се протегнем напред. И ако продължим да се дърпаме назад, няма да има нищо добро.

Такава е съдбата на независимите създания. Човекът става решаваща част от природата и сам определя развитието си. Релсите свършиха, пред нас е свят, толкова огромен и толкова тесен, и ние сами подготвяме съдбата си. Отсега нататък каквото и да се случва с нас, е наш избор, наше решение, наш успех или провал. И колкото по-бързо започнем да се учим по този път, толкова по-лесно ще бъде да изградим нови отношения, нов свят между нас.

Да се удържим на завоя

Преди време живеехме като семейство, племе. След това дълго и трудно преминахме през епохата на робовладелството и феодалното поробване. После се освободихме, усетихме апетит, обиколихме цялото земно кълбо  и… се сблъскахме със себе си. Светът сега е огледало на нашите отношения. Всички вируси, кризи, изблици на вражди, са отражение на нашата егоистична природа. И те все по-широко обхващат човечеството, защото с цялата ни цивилизованост, сме пропити с плътната жлъч на себелюбието. Ходим по главите си, конкурираме се, търсим възможност не просто да превъзхождаме другите, но и да ги стъпчем в калта, поне морално. Всичко наводнихме с любимото себе си.

Но точно това ни помага да се освободим от последните илюзии, да признаем фиаското на стария преход и да се устремим напред към новия. Самостоятелността започва със самооценка.

Днес започваме да осъзнаваме, че от незапомнени времена сме били водени от слепият егоизъм, който хвърля всеки от нас от една на друга страна. Отново и отново следваме неговия повод, а след това се справяме с резултатите.

Сега всичко е различно: първо трябва да разберем, а след това да действаме. Съгласете се, че това вече е друго ниво. Въпреки, че заплахите са големи, те винаги се случват при порастването.

И затова просто трябва да разберем законите на интегралната, взаимосвързана, затворена система, в която се превърна човечеството на планетата Земя. Те са коренно различни от всичко, с което сме свикнали. Старото сега не просто е безполезно, то носи вреда, нарастваща ден след ден. Защото във всички сфери на живота постоянно се издигаме от индивидуалното към общочовешкото, от частната полза към общите интереси.

Всъщност вече сме достигнали до такова ниво, когато целият свят е единно общество. Казано по друг начин, всеки човек, осигурявайки своето съществуване за сметка на цялото човечество, по този начин става задължен да обслужва и обезпечава целия свят. (Баал Сулам)

Тук е заложен коренът на трансформацията, която трябва да направим. Взаимосвързаността е взаимозависимост и отговорност един за друг. В общата лодка не трябва да мислим за себе си, а за другите. Например, да се опитаме да не заразим другите в период на епидемия. Само по този начин за всеки е гарантирано, че самият той няма да се зарази.

Това изисква Природата от нас и това означава независимост за нея. Идва епохата на общността, взаимността, емпатията, издигането над различията и истинското единство. Дори вирусът ни подтиква към това.

Но ние продължаваме да харчим астрономически суми, за да се върнем там, където е невъзможно да се върнем. Всички наши субсидии и компенсации не отчитат прекъсването на тенденцията, не са насочени към неотложните задачи на общата система. На завоя на историята упорито се държим за старото и рискуваме да останем без нищо.

План за действие

„По-добре да вземем закона за развитието в свои ръце и под свой контрол, защото тогава ще се спасим от всички страдания, които историческото развитие ни подготвя от този момент нататък.“(Баал Сулам)

Очаква  ни рецесия, голяма рецесия, която ще сложи край на безумното свръхпроизводство на стоки и услуги. В идеалния случай, трябва да се спуснем от „блестящата висота“ на консуматорството внимателно, постепенно, забавянето се случва и много внимателно трябва да се грижим за хранителната индустрия, която е изпълнена с неприятности за много милиони. Като цяло неотложните нужди, включително образованието, сега трябва да станат приоритет.

Тогава рецесията няма да се превърне в катастрофа. А след това, стабилизирайки ситуацията, ще видим в нея спасение, щастлива възможност да избегнем краха. Вземайки нещо от нас, ни дават друго, несравнимо по-ценно.

Но, за да приемем този дар, да използваме дадената възможност, трябва да се заемем с работа, с изграждане на нови отношения, на ново общество. Умира парадигмата, която кара хората да живеят, за да печелят от другите. Дойде време да живеем, за да растем, да обичаме, да се грижим за другите. И тази революция ще стане не на улиците и на площадите, а в сърцата, между нас.

Само трябва да осъзнаем, че това е изискване на Природата, чиито закони за насочени към нашето развитие. Тя е мъдра: осигурява ни независимост, въпреки че може да настоява на своето. А нашата мъдрост е да не ѝ пречим и сами да действаме по нейния начин, на освободената от нея „територия“. Тогава всичко ще се подреди и ще живеем добър, ползотворен живот.

Този живот вече ни чака, просто не е такъв, какъвто изглеждаше вчера. Външно той тече спокойно, умиротворено, а вътрешно е пълен със съдържание, действие, смисъл, възходи и падения, предизвикателства и радост. В него се крие много повече, отколкото в лъскавите обещания на отминаващата епоха. В него всеки ще намери себе си. В него ще станем единно човечество на общата Земя.

[266332]

Епидемията от самота е по-страшна от коронавируса

Емоционалната устойчивост е сериозен проблем в периода на коронавируса след карантината и стресовите ситуации в семействата. Все повече хора се нуждаят от психологическа помощ, чувствайки се изолирани и страдащи от самота, както никога досега.

Още преди коронавируса медицинските експерти обявиха епидемия от самота в САЩ. Коронавирусът рязко обостри този проблем, който засяга 28 процента от американските домове: тоест около 36 милиона човека живеят в самота, без семейство и деца.

От друга страна има надежда, че коронавирусът ще ни принуди да обърнем внимание на проблемите на самотата и да търсим път как да установим в бъдеще повече социални връзки.

Както се оказа, по-лесно е да избегнем заразяването с коронавирус, отколкото да се предпазим от емоционален стрес и ментални отклонения във връзка с карантината. Как обществото трябва да се бори с последствията от социалната изолация след коронавируса?

Усещането за самота ще се запази и след епидемията, то само ще расте. Обществото ще се раздели на много части и хората все по-малко и по-малко ще имат контакт един с друг. На работните места ще има по-малко възможности за срещи и общуване. Спортните клубове, ресторантите, баровете, театрите ще се посещават от по-малко хора. Ще се чувстваме все по-отделени един от друг, далечни.

Новата вълна на коронавируса и другите проблеми ще ни принудят да се отдалечим един от друг и освен това, всеки ще се занимава с проблемите на собственото си здраве  и проблемите на обществото. И ще видим, че не само 36 милиона човека живеят сами и страдат от самота, а много повече.

Драстично ще нарасне броят на разводите и другите проблеми в семействата. Предстои ни много тежък период, в който човечеството ще трябва  да разбере, че вече е невъзможно да съществува по стария начин и трябва да установи нов ред в живота.

Проблемът е в това, че днес  човекът се чувства много самотен в този огромен свят. И дори този свят да  е толкова богат и многоцветен, той не може да намери себе си в него. Дори ако има добър доход и може да си позволи много неща в материален план, той все още страда от самота. Защото не сме научени как да установяваме правилни връзки, не ни възпитават за живот в глобалния интегрален свят.

Ние не чувстваме, че живеем вътре в една сфера, където неживият, растителният, животинският свят и хората съществуват заедно, в една интегрална система на земното кълбо.

Напротив, всички се изправяме един срещу друг и в личните отношения, и целите народи, държави. И тогава идват много други проблеми, които са неизбежни при това наше поведение и разбира се, не можем да се чувстваме по-добре.

Учителка от щата Мисури описва състоянието си по време на карантината: “В някои дни се държа и се чувствам добре, а в други ми се струва, че ако тази карантина продължи още малко, просто няма да издържа и ще се побъркам. Мога ли да запазя здравия си разум и да продължа да живея в самота месеци, години?”

Защо връзката между хората е толкова важна за тях? Защо хората се нуждаят от постоянно общуване с другите хора, а ако не могат да го правят правилно или се побъркват от самота, или живеят заедно и се побъркват един друг?

Работата е в това, че човекът е социално същество. Ние не можем да живеем като животните, които се срещат за кратко време, за да създадат потомство и след това се разделят. Човекът се нуждае от семейство, общество, роден дом, град, страна, където може да живее заедно с другите.

Човекът се нуждае от духовна връзка, каквато не съществува в неживата, растителната или животинската природата: не е химическа, хормонална, а именно чувствена. А тази връзка не ни се получава и ние се опитваме да заменим чувствените отношения с делови или конкурентни.

И всички страдат. Дори най-богатият човек няма това, което трябва да получи от обществото. Той трябва да получи от обществото повече, отколкото от майка си.

Но ние го нямаме, защото не изграждаме такова общество, което да даде на всеки усещане за топлина, увереност, поддръжка. А без това човек се чувства като във вакуум и дори още по-зле, във враждебна среда. Той излиза на улицата и възприема всеки срещнат като свой враг.

Човечеството много страда от това. И вследствие на тези отношения между нас ние, с нашите егоистични мисли и желания създаваме място, от където излизат всякакви вредители като коронавируса и поставяме живота си в опасност.

В крайна сметка  трябва да разберем за какво живеем, кои сме, защо се държим така, можем ли да се отнасяме един с друг по друг начин?

Нека да помислим, как да изградим такова общество, което да съответства на цялата Вселена. Защото цялата природа е интегрална, всичките ѝ части са свързани помежду си. И човешкото общество трябва да бъде приятелско, изградено на взаимна подкрепа. Ние го изградихме върху егоизма точно наобратно.

Дойде време да направим пълна ревизия и да решим, че ще вървим срещу егоистичната ни природа, за да изградим над нея правилна връзка между всички. Само от това зависи доброто ни бъдеще.

Ясно е, че самият човек, който е в тежка ситуация, не знае какво да прави и е объркан под натиска на средата, която го затрупва с дългове и отговорности. Остава само да го съжаляваме. Но има обществени системи, които трябва да мислят за това. Вече е ясно, че е невъзможно да продължим, защото се приближаваме до тотално разрушение.

Необходима ни е система от интегрално образование, за да възпитаме новия човек, по-приятелски настроен. Природата ни задължава да го направим. Ние сме вътре в сферата като единна симбиоза, където неживата природа, растенията и животните, всички се подкрепят и допълват. Всички, освен човека.

Човекът иска сам да властва над всички без всякакви граници. Не му пука, че вреди на цялата система. Ако не спрем човека, той ще разруши земното кълбо.

Затова и от гледна точка и на общата природа, и на нашата вътрешна природа, трябва да осъзнаем, че се отнасяме към една интегрална, взаимосвързана система и да се образоваме отново.

[265121]

Роби през 21 век

Въпрос: Преди научно-техническата революция през 19 век хората са работили по 16-18 часа на ден само, за да се изхранват. Ако нямаше техническа революция,  откъде бихме имали възможност да работим по 2-3 часа и да имаме всичко необходимо?
Отговор: Не казвам, че съм против развитието на технологиите,  на всички науки и техники. Казвам, че това, което човек създава, се превръща в нещото, което го контролира. От господар той се превръща в роб.
Вижте в  какво се превърнаха нашите банки и финансови институции. Те поробиха човека.  Той не трябва да се работи толкова много.
Давате ми пример с 19 век, а аз ще ви дам пример за 21 век. Какво се случва с  човека днес? Работи ли по-малко часове? – Не. Чувства ли се по-свободен? – Не.
И къде е неговата производителност? –Използват я специално, за да поробват човека все повече и повече и да изхвърлят  продуктите на неговия труд в морето. В крайна сметка, ако не работи, какво ще прави?
Той ще има много свободно време! Това е опасно. Ще започне  едно свободомислие, ще започнат всякакви неподходящи или неудобни за властта събирания, ще се появят нови тенденции и т.н. Не ни е нужно това!
Нека  хората да работят по 15-20 часа на ден или поне 10. Но ако човек работи 10 часа, ще му дадем още два часа, за да стигне до работа и два часа, за да се върне от работа  и ще се получи добре. Той ще се прибере вкъщи, ще вечеря, ще погледа телевизия половин час и ще се бухне в леглото. И така през цялото време.
Ще му резервираме почивка на някое отдалечено места. Той ще отиде, а ние ще го обградим с реклама:  ти още не си видял това, още не си купил и това т.н.  И така ще работи  през целия си живот. Човекът е бил роб през XIX век, ще бъде роб  и през XXI век.

Но тук възниква проблемът: така биха искали  нашите стопани, но природата не е съгласна. И затова се появяват всякакви коронарни вируси и други неща. Влязохме в състояние, наречено „последно поколение“, когато трябва да постигнем интегрална, правилна, приятелска зависимост и разбиране между нас. Ако това не се случи, ще започнат да ни наказват не само с вируси, а и с всичко друго.

[265326]

Цената на мъдростта

Светът, в който се върнахме, стана някак малък и неуютен. От какво преболедувахме? И наистина ли се поправяме?

От началото на пандемията на лекарите се наложи да работят според нейното темпо, без всякакви отстъпки и уговорки. Те сменяха различни лекарства и подходи, събираха данни, изучаваха симптоми и последствия, и правеха изводи. Например, не от само себе си се получи така, че Израел избягна дефицита на  апарати  за Изкуствено Вентилиране на Бял дроб – зад това стои ежедневен труд и постоянен анализ на полетите. Като резултат, мнението за лечението на коронавируса днес  вече не е такъв, какъвто беше в началото на годината.

Обаче кризата не се ограничи с болниците – в добавка той рязко промени целия ни живот и свали в нокдаун  световната икономика. И защо  не се учим? Защо обществото и неговите лидери не  вземат уроци за бъдещето? Защо цялата „стратегия” се сведе до  пускане на предкризисната схема?

Вирусът отвори очите на мнозина, изяви предателските слабости на глобалния свят, постави пред нас най-наболелите въпроси. Мимоходом ги ”озвучаваха”, малко ги „посмекчаваха” и радостно ги забравяха, предвкусвайки връщането към „нормалния живот“.

И след всичко това ние мислим, че сме възрастни, трезвомислещи хора? Все още нищо не сме разбрали и затова  се поставяме под следващия удар.

Недописаната диктовка
Парадоксът на днешната ситуация е: от една страна  в народите и правителствата се появи реален общ интерес – възстановяване на разрушеното, а от друга страна – тези очаквания са пагубни, защото не съвпадат с тенденцията на развитие. Такава е цената на всеобщата взаимна връзка: когато непоправимите егоисти дружно се съгласяват с нещо, чакай беда.

Добре е все пак, че властите, въвеждайки отслабване на мерките се колебаят и склоняват глава пред това, което е по-силно от тях. Това е по-добре от изсмуканите от пръстите  рецепти, приети под натиска на заинтересовани кръгове или, да кажем, заради идеологически подбуди. Вчерашните покорители на природата несигурно я поглеждат, страхувайки се от нови неочаквани „директиви”. Но все едно, отстъпват!

Ето и първият урок за нас: с природата повече не бива да се отнасяме господарски, от високо, пренебрежително. Тя просто демонстрира какво може да направи с едно щракване с пръсти. И затова от сега нататък трябва да отчитаме нейните изисквания. А по-точно, да ги изпълняваме съвестно.

Вижте сами: решенията, които сме вземали през последните месеци бяха, всъщност, нейните решения спуснати ни отгоре като вирусни ”окръжни документи”. Пари, власт, честолюбие – всичко, което открай време движи елитите и им придава сила, изгубиха своята действеност при първия глобален удар. Всички седнаха на чиновете и започнаха да „пишат под диктовка”.

Но нас няма така лесно да ни отклонят от вече изминатия път, на нас все още ни се струва, че той води нанякъде. И затова парите се леят като река в опита да потушим пожара, докато все още не е унищожил „всичко, което е натрупано с непосилен труд”. При това всеки счита, че държавата му е длъжна, сякаш тя е пуснала вируса. И  пет пари не дава, че не стига за всички, главното е да стига за мен. Като резултат, нашата „справедливост“ е шантаж от страна на силните и безмълвие от страна на слабите, за които с цяло гърло викат политическите интересчии и техните  подвластни. Единственото спасение  е в правителството, там също седят хора врели и кипели…

Ние сме свикнали с това и не си представяме нищо друг. Но това е глупост! Точно това не трябва да се прави, когато сме под общ удар. Проблемът дори не е в парите, а в нашите отношения, изцяло построени на съперничество – явно и скрито. Всъщност, в тях не е останало нищо адекватно, съзидателно. Всичко добро, което правим, в крайна сметка ние правим за себе си. И смятаме това за правилно, прикривайки се със заучени фрази.

Обаче това, което за нас е естествено, е само фрагмент от човешката история. Бъдещите поколения ще гледат на нас така, както ние гледаме   времето на феодализма.

Прекрасното бъдеще…

В основата на Западния свят лежи капитализма, а в основата на капитализма лежи конкуренцията (competition). Глаголът compete (състезавам се, съревновавам се, конкурирам се) произхожда от късно латинското competere, което означава да търсим заедно. А по-рано на латински тази дума е означавала да се събереш, да се съгласиш, да съвпаднеш. Изглежда като лоша шега, но това е истината. Ето така растящият егоизъм във времето извращава понятията, добавяйки им противоположен смисъл.

Коронавирусът сломи нашата коронна тенденция за безкрайно съперничество. Той показа колко всички зависят един от друг. Показа, че огромната част от съвременния бизнес е откъснат от реалността, от здравия смисъл. Това са само прекрасни, въздушни замъци в залеза на епохата, но лишени от всякаква опора и разсейващи се под ветровете на промените.

За няколкото последни десетилетия са построени гигантски „хранителни вериги“, които хранят милиони хора и организации, ненужни абсолютно на никого, освен на самите тях. Тяхната сила е в кръговите поръчки и незнанието на оглупелите маси.

Но в това е и тяхната слабост. Според степента на глобалните удари излишният бизнес, едър и дребен, ще започне да отпада. Да отпада  заради  безполезност. Никакви милиони няма да го спасят – обратно, ще притеглят към дъното мъртвия товар. А, ако и това не ни отвори очите, то целия капитализъм ще се изсипе на главите ни като един  крах на системата. Та той не е пригоден за кризи, той е високомерен, надут и стар. Границите на неговата трайност са почти изчерпани.

Някога той гордо провъзгласяваше своите идеали за свобода и стремеж към щастие. Но с времето свободата се изроди в потребителство, а правото на стремеж към щастие, както се оказа, съвсем не гарантира неговото постигане. Измината е поредната обиколка по спиралата, на изхода на която всичко прекрасно за пореден път е извратено и покварено.

Това е още един урок: в периода на глобалните катаклизми е нужна система, базираща се не на конкуренцията, а на съвсем други отношения. И не е важно как ще я наречем, важното е как да я разберем и да въплатим  в живота точно сега, докато не сме  прахосали последните ресурси в старанията си да спасим умиращия.

Сега ни е нужно постепенно да построяваме такава структура на социални отношения, която не оставя никого в беда и поставя като най–важен човека, а не неговия портфейл. Борбата за пазари, за джобове, за умове – всичко това остава в миналото. Бавно, но си отива. А напред излиза борбата за сърцата, за възможността да се живее в единно общочовешко семейство, за подема на духа, за новите отношения между хората, които не трябва да се налагат със сила, а могат само да се отгледат.

И в такова общество ние ще построим нова икономика, като основа за по-нататъшното развитие. То вече ще бъде не комерсиалност и търговия в чист вид, изцеждаща от нас всички сокове, а система от позитивни социални връзки, икономическа база, която не доминира, а е спомагателна, обслужваща, балансирана.Простичко казано, ние ще преобърнем обществото да стои на краката, вместо на главата си.

Не, това съвсем не са мечти. Това е назряла необходимост, здрава прогноза, заповед на времето. И ако по начало е трудно да се приеме сериозно, то представете си мнението на бъдещите поколения, за които ние сме  неразумни предци, с всички сили спиращи неизбежното и заплащащи кошмарна цена за своите грешки.

… Не бъди жесток към мен

На нашите потомци отлично им е известно: в единен свят всякакви опити да живееш за сметка на другите бързо води до обратното. Затова ключовите думи днес са равновесие и рационализъм. Равновесие между нас, равновесие с природата, рационално използване на ресурсите, истински стратегически поглед напред, набелязващ започнатата работа, която трябва да се довърши за общото добро бъдеще, а не общо гробище за миналото.

Този подход не възниква сам по себе си. Той трябва да се формира, а на него трябва да се обучават. Особено младежта, която още не се е омърсила, не е закостеняла и е готова за промени. А след нея,  мърморейки, с недоволство ще тръгне и старото поколение.

И изобщо ще се учат на новото – на нормалното и необходимото. Защо толкова се  отвращаваме, когато слушаме за обучение, за възпитание? Винаги трябва да се учим на нещо, да се променяме в нещо. От всички видове труд най-важния е работата над себе си.Тя задава тон на всичко останало.И ако я правим заедно,  целенасочено, осъзнато,  в живота ни ще има и приятни изненади.

Още повече, именно тогава ще се излекуваме истински, ще оздравим обществото, ще се избавим от несметните запаси оръжие, ще разрешим купища неразрешени до днес въпроси.

Главното е да разберем, че с каквото и да се сблъскваме, се сблъскваме със себе си. Нашите взаимни връзки и отношения определят всичко, включително реакциите на природата. Днес тя реагира на растящия дисбаланс, утре ще реагира на вътрешното сближаване между хората. Когато говорим за „глобално село“, за „една лодка“, става дума не само за човечеството, а за цялата планета, за цялата система, която ни предстои да изучим. Тя цялата е свързана с нас и тази връзка с нищо не може да се отреже.

И ето, излиза, че конкуренцията вече не е актуална. Не трябва да се развива бизнес и всякакъв вид дейности, който в действителност не са нужни на обществото. Не трябва повече да вървим под юздите на нашия егоизъм. Всичко, което излиза извън рамките на рационалното равновесие, на общите интереси на поколението, стремително се обръща срещу нас. И вместо да се ужасяваме, измервайки ситуацията със старите критерии, хайде вече да вдигнем очи и да признаем, че процъфтяването, развитието, подемът са нещо много повече, отколкото са ни вдълбали в мозъка.

В крайна сметка ще се изясни: това, което „губим“ –  съвсем не е загуба, а това, което придобиваме, е истинско съкровище – мирен, балансиран, истински живот, наситен с бездънен потенциал за самореализация.

Тихото начало

Човечеството бяга нанякъде.

– Накъде?

– Не ми пречѝ, нямам време! Като стигна, ще си поговорим.

– А кога ще стигнеш?

– Вече ти казах: не пречѝ!

Всичко велико винаги  започва с малко и няма да се чуе силен глас, ако не го предхожда фина тишина. (Баал Сулам)

Нека си представим, че периодът на самоизолацията е станал тази „тишина“, когато разгръщането на живота е затихнало, оборотите рязко са паднали, светът почти е спрял, природата малко е живнала в наше отсъствие. Сега, чувствайки този момент, ние можем да започнем от малкото – от простите, натрапващи се неща.

Вижте: наложи се да се грижим един за друг, за да спрем разпространението на пандемията. Дистанцирахме се и си седяхме по къщите не само за да не хванем вирус, но и за да не го предадем по-нататък.

Междувременно постоянно предаваме един на друг множество други вируси – главно социални. Така че, нека проявим отговорност и в тази сфера. Нека не се заразяваме един друг с негативи от различни видове, нека да следим за чистотата на нашите отношения. Ето така: не искам да предавам лошо на обкръжението, а те – на мен.

Вирусът буквално ни тика под носа нуждата от взаимна грижа, от кардинално решение на всички предизвикателства, стоящи пред човечеството. Той показва началото на път, който ще ни изведе от безизходицата, ако просто вървим по него без да си намираме извинения. Такова „тихо“, комфортно начало е шанс, който трябва да се цени.

Ако не приемем призива днес, то все едно, новите глобални беди ще ни накарат да помъдреем утре. Въпросът е в цената на мъдростта. Ние сами я повишаваме със своето бездействие.

 [264875]

Слабостта на силните

Стотици страни подкрепиха независимо разследване на Световната Здравна Организация в периода на епидемията. Америка повдигна тежки обвинения към СЗО и Китай, а Тръмп нарече СЗО китайска марионетка. Китай,  от своя страна, удари “активиста” на протеста,  Австралия, с мита върху ечемика и спиране на вноса на говеждо месо.

Здравето, политиката и икономиката се разбъркаха в котела на коронавируса, разкривайки конфликти, които до този момент се премълчаваха. Започнаха ли търговските  войни на световната сцена?

Разбира се, че започнаха и то не днес. Всяка страна налага определени ограничения, квоти, мита за продукти от различни видове, преследвайки интересите на различни кръгове, а понякога дори и на собственото население..

В сегашната ситуация един от големите играчи – САЩ, се опитва да намали износа на друг голям играч – Китай. Няма да разбера кой е прав. Като цяло, няма прави, докато всеки мисли за себе си. Правота може да има само в стремежа към общи интереси, а това е следващият етап.

Затова не става въпрос за Китай или за Австралия. Работата е само в нашия подход към разпределението на общите природни ресурси и техните  производни. Грубо казано, всеки държи на своето и се опитва да извлече от него максимална полза. И тъй като всички са егоисти, всички търговски връзки се заплитат в кълбото на егоистичната световна икономика, която работи не за благото на хората, а за благото на портфейлите. Само не ми приписвайте веднага “комунистически” мироглед, просто говоря за очевидното.

В резултат на това, въпреки излишъка от природни ресурси, необходими за нормален живот, ние ги експлоатираме с диви отклонения. Световната икономика произвежда баснословно количество ненужни стоки и услуги, които тровят въздуха и почвата, предизвикват болести, изхвърлят се на боклука, от детството водят човека към безкрайна надпревара за статус, докогато в съседство, буквално от “другата страна на пътя”, милиони са лишени от насъщно необходимото и умират от глад. Въпреки прогреса, лозунгите и благотворителността, нищо не се променя. Това е създадено от самата човешка природа.

Но промяната вече започна. Пред очите ни се случва осъзнаване на злото, разобличаване и разрушаване на системата, която преди беше прогресивна, а сега само задържа развитието. Тя ще продължи още известно време, ще позволи на Тръмп да насочи американската икономика към нови релси, но дните ѝ са преброени. Тя не отговаря на нуждите на глобалния свят, защото е изградена върху егоизма на силните. И вредата от нея е повече  от ползата.

Това още не е агония, а залез: виждаме как Америка неистово се опитва да си върне икономическата независимост, дадена за откуп на Китай, а Китай, превръщайки се в гигантски световен износител, открива обратната страна на медала: всички зависят от него и той също зависи от всички.

Никой обаче не се нуждае от истинска война. Търговските битки засега ще продължат в обичайния режим, с нарушаване на китайската тенденция към разширяване.

Най-доброто, което може сега да направи Китай, е да демонстрира на света, че доброто единение на хората е полезно за всички, стабилизира обществото и икономиката, намалява натиска върху природата, разплита възлите на проблемите, вместо да ги затяга.

Само това ще намали напрежението на анти – китайската кампания. В глобалната криза примерът за реално равновесие и единство, без победители и победени, ще надделее над всичко. Светът, разкъсан от противоречия, се нуждае от истински мир.

[265163]

Последното поколение е времето на жената

В продължение на много поколения жените остават в сянка, но в днешно време те започват да се събуждат и да излизат на преден план, защото живеем в „последното поколение“, в последния етап от развитието на човечеството, в който трябва да стигнат до  обединение всички мъже и всички жени , а след това да се обединенят мъжете и жените с Твореца.

Кабалистите пишат за появата на „последното поколение“ и всички негови признаци се потвърждават, съдейки по глобалната епидемия от коронавирус , както и други събития, които престои да се случат.

Прогресът през  21 век ни доведе до състояние, в което няма какво да правим, освен да се обединяваме  и да се издигаме на духовно ниво. И тук, при раждането на ново човечество, жените трябва да изпълнят своята неизменна роля.

Каква е разликата между работата на жената в новия,  пост-коронавирусен свят от стария? Все още не го разбираме и чувстваме, но вече  виждаме  как коронавирусът ни заключи по домовете, вътре в семейството, оставяйки ни насаме със съпруга или съпругата, с децата, с всички проблеми.

Започнахме да гледаме на живота по съвсем различен начин, защото бъдещето е покрито с неизвестност. И дори сега, с отслабването на карантината, привидно връщайки се към нормалния живот, не знаем какво ще се случи и се страхуваме от нова вълна от коронавируса. И е възможно,  освен него да има много други опасни вируси.

Трябва да разберем, че всичко това идва, за да направи от нас  едно човечество. И най-важното е да се  организират жените да се обединяват и да водят света. Ако хората прекарват повече време у дома, това означава, че жените получават много голяма сила.

Мнозина ще изгубят работата си, а други ще работят от вкъщи през интернет, тоест мъжете ще бъдат вкъщи през повечето време. И ако всичко е съсредоточено в къщата, тогава със сигурност  жената ще има по-важна, висша  и решаваща позиция. Къщата се управлява от жената, а не от мъжа.

И затова, ако действаме разумно и деликатно, жените могат постепенно да привлекат мъжете към поправянето на света, която вече трябва да дойде и вече се задава, нямаме избор. Трябва да го обясним на нашите мъже и да ги убедим да участват.

Жената трябва като майка да се грижи за децата  и съпруга си, за да ги насочи в правилната посока към поправяне. И тогава със сигурност ще можем да постигнем мир в семейството и мир в света, както и да се издигнем, за да се свържем с Твореца.

Затова последното поколение ще бъде времето на жената, ако тя успее да изпълни ролята си. А ако не успее, ще трябва да продължим към поправянето чрез удари и страдания.

От  урока на тема „Ролята на  жените  в новия  свят“, 09.05.2020

[ 264942]

Варвари  в дома  

Досега природата се опитваше да се защити от нас. Сега  продължава в настъпление.

„Носителите на смъртта нямат жалост дори към себе си. Някога те съсипаха своята планетата и оттогава изцеждат сокове от нови светове, унищожавайки ги един по един. Внимавайте  вселенски замърсители, пазете се от земляните.“ (От галактическия епос)

Всъщност все още сме далеч от вселенското ниво. Но сме овладели напълно разточителството в планетарен мащаб. То е наше, родно. Вече има гигантски опашки в Ikea и McDonald’s. Вълните вече се стичат до обетованите брегове със стелажи и каси. Шопингът обновява! Шопингът  вдъхновява! Особено след няколко седмици въздържание. Здравей свят, липсваш ни, искаме да те довършим!

Маските все още не са свалени, но очите вече горят. Човек гордо се отъждествява с това, което е в състояние да купи, да консумира, да яде, да изгори. Ако му отнемеш тази възможност, какво ще остане от него?

Киселинни реки в пластмасови брегове

Природата ни се струва беззащитна, несподелена. Не я чувстваме като сложна система, като жив, дишащ организъм, не можем да усетим нейния пулс, нейните ритми, цикли, нива, включително нашия собствен. И въпреки, че се храним от нея, егоизмът заслепява очите и сърцето ни, разкъсва връзката с Майката и се затваря в себе си.

Няма да чета екологичен морал. Планетата не може да бъде спасена със „зелени“ протекции – тя е разрушена от нашата природа. Затова не можем да защитим природната среда, докато не поправим човешката.

Ако се върнем към фантастичните аналогии, цивилизацията рискува да бъде въвлечена в глобална война с природата, описана от Хари Харисън в романа „Неразрушимата планета“. Сюжетът е поучителен: от няколко поколения хората водят ожесточена, безнадеждна битка с враждебна, мутираща среда, докато най-накрая не  достигне до някого, че проблемът се крие в самите тях  и че яростният антагонизъм на околната среда може да бъде спрян  просто чрез промяна на вътрешното отношение към нея.

Трябва да разберем: вирусите и другите бедствия вече „чакат на опашка“, вече “са сложени в пълнителя“ на природата заради нашето егоистично отношение към всички нейни нива. Въздух, вода, земя, флора и фауна – опитахме навсякъде, навсякъде сложихме ръка. Нашият девиз е преразход на всичко. Нима така човекът – истинският човек – трябва да се отнася към своя дом?

Представете си, във вас се вселява безмозъчен, нарцистичен младеж и започва да чупи мебелите, да къса тапетите, да изпразва хладилника, да отравя водата, да чупи стъклата, да прави пакости, просто защото му харесва. А сега разберете: природата ни изтърпя повече, отколкото сме могли да заслужим, дори и ако  го бяхме обмислили. Младежът не иска да порасне, въпреки че е пораснал толкова, че е му е тясно в къщата. Той има глава, но изобщо не я използва по предназначение.

Ирационализмът на случващото се вече излиза от всички пукнатини, като трева под  рушащ се бетон. Учим децата да не изхвърлят, но самите ние замърсяваме безразсъдно. Законите за оздравяването се приемат, а природата се влошава. Възобновяемите енергийни източници служат като смокинов лист за нефтената, газовата и пластмасовата промишленост. Министерствата по опазване на околната среда по същество само регулират нейното замърсяване. Спомнете си, както при Оруел: Министерство на мира, Министерство на истината, Министерство на изобилието, Министерство на любовта … Това е всичко за нас днес.

Учените правят песимистични изчисления – колко е остава на човечеството, докато не се задуши със собствените си ръце. Но природата ще се разбунтува още по-рано.

Ами ние? Виждаме накъде отиват нещата. Да, малко ни е болно и срамно от тази картина. Но варварството ни е в кръвта и не е по силите ни да спрем. Защото трябва да си купим  нови маратонки, кухненски робот, диван. В най-лошия случай хамбургер с всичко, което се предлага към него или семейна пица. Между другото, имате ли дребни за доставчика?

И след това трябва да караме коли, да летим на самолети, да плаваме на кораби. Не можем просто така да се откажем. Не можем да живеем без всичко това – освен в период на изолиране  от природата …

Такива сме създадени.

От кого? От нея!

Така че защо природата ни изигра толкова жестока шега? Защо тя е заселила с варвари къщата си, знаейки, че накрая ще я разбием на парчета, учудвайки се на собственото си веселие?

Спасяване на замърсяващите

Разбира се, първоначално природата не е изпитвала никакви илюзии за наша сметка. Тя обаче не диктува посланията си към нас, както диктуват на първокласниците какво да пишат в тетрадките си и не ни принуждава със сила да постъпваме правилно. Природата предлага само да помислим –  онези, които са узрели. Да мислят  според нейните категории, според нейните ориентири. И да, вече сме съзрели.

Първият извод е ясен: на първо място, да почистваме от замърсяването не Земята, а самите нас. Защото в нас няма живо, чисто място. Нашите отношения са замърсени от наложените „стойности“ на пластмасовите синини. Разяждащата смес от пари, медии и политика, настояваща за лоши идеологии, оставя слузести петна в умовете и душите.

Вдишваме лъскав боклук, слагаме гнили печати, безсрамно фалшиви по отношение  един към друг  и към природата. В нас не е останало нищо искрено, освен, може би, неизбежното желание към хладилника. Ако мислите, че е прекалено, намалете топлината с  няколко градуса. И без това не е добре, нали?

Така че, за да не се плъзнем към сценария с неукротимата планета, ще се наложи да се заемем с нас,  с нашата природа. Само така ще можем да поправим природата  около  нас.

Това самоочистване няма нищо общо с проповеди и задушаваща социална реклама. Това, от което се нуждаем, не е нещо, което смекчава тъжния край, а онова, което наистина предотвратява, – здравословна, трайна връзка на човешкия, а не на потребителския формат.

Само с общи организирани усилия можем да омекотим острите ъгли на индивидуалния егоизъм, да го направим по-интегриран, съпричастен и отговорен. Само заедно ще издигнем представата си за света от нивото на тесните лични искания, изобразяващи фалшива, порочна реалност, до нивото на универсалните човешки интереси. И тогава ще направим това, на което днес сме неспособни – ще спасим себе си и Земята.

Това трябва да бъде голяма, съсредоточена, колективна работа. Не можем просто да се върнем от изолацията към предишните ни дела. Всички наши дейности, всички наши усилия трябва да се стремят към обединение, взаимодействие, взаимно участие, към състрадателно общество, което ще пренесе своята емпатия към околната среда.

В общия дом просто не може да се живее по различен начин. В дома на единната природа ние също трябва да станем единни, за да я разберем, за да се разбираме с нея. Това преобразяване, на първо място, вътрешно, ще обхване целия ни свят, ще ни покаже неговите закони, ще подскаже как да поддържаме баланс в неговата интегрална система. И това ще бъде истинската задача на Човека, короната на Природата.

Тук обаче е необходима първата стъпка – стъпката на Нахшон в морето, преди да се раздели. И сега това може да стане без напрежение, без тежки драми и глобални катаклизми. Удивителен прозорец от възможности.

Дългът за плащане е на червено

Природата няма да ни позволи да продължим да разбиваме нейния дом. Безумният поток от стоки и услуги ще се прекъсне, така или иначе. От век или дори повече ние изграждаме благополучието си за сметка на природата и правим богатството си за сметка на нейните богатства. Но получихме всичко това не безвъзмездно, а на кредит! Кой, ако не ние, с нашето „Свещеното писание” Икономика, разбира тези неща. Рефинансирахме се, влязохме в минус, затънахме в ужасен дисбаланс. По-лошото е, че не е предвидена процедура по несъстоятелност и събиращите дългове и съдебните изпълнители вече са получили заповеди. И те ще го търсят…

Как да върнем на природата това, което пропиляхме? Няма начин. Можем само да ѝ демонстрираме нашата платежоспособност – да пораснем, да променим отношението си, от събрание на егоисти да се превърнем в едно единно цяло. Всъщност от нас не се изисква повече. Когато започнем да се обединяваме, за да съответстваме на природата, ще започнем да плащаме по сметките ѝ.

Ползата от това ще бъде огромна – както за обществото, така и за околната среда. И накрая ще осъзнаем колко излишни са били нашите необуздани апетити и ще разберем как да ги овладеем, без да се влизаме в кризисния тирбушон. Има изход, можем да забавим бягането и да избегнем ударите, ако правим всичко както трябва.

Няма нищо страшно: самолетите ще продължат да летят, корабите ще плават, но ще има по-малко дим – от ушите и комините. Смогът и саждите ще стават по-малко през прозореца и върху душата. Джунглите в обществото ще започнат да умират, а в природата – да се диша по-свободно. Водата ще стане по-прозрачна, както и отношенията ни. Ще работим по-малко, ще си почиваме и ще се радваме повече на живота. Ще стане по-добре. Ще се почувстваме по-добре – природата ще се почувства по-добре. Проста по същество, аритметика, ако всичко е организирано правилно.

Защото в действителност икономиката като наука и като система за управление изобщо не трябва да осигурява парична печалба, а здравословен баланс на нуждите и ресурсите. Само по този начин тя ще служи на интересите на всички. Днес тя служи на дремещите, закостенели богове.

Преценете сами: нима човек се е родил, за да изгаря нефт, газ, живота си? В какво е ползата от всеобщата заетост, ако много хора  на практика не са заети с нищо полезно? Задачата на обществото не е да намери работа на всеки на всяка цена и в алтернатива нещастен живот. Този подход е саморазрушителен, защото лишаваме милиарди хора от смисъл, развитие, самореализация, трайна радост, възможност да намерят своето място в общото, задружно семейство. Вместо това ги принуждаваме да се състезават за място под фалшиво слънце, обезобразяваме душите им поколение след поколение. И в същото време приключваме със собствената си планета.

Пътят от криза към криза е фатален; човек трябва да върви от възход към възход – всеки път към по-голямо единство. Но упорито оценяваме успеха си чрез критерии, зад които се мержелеят изгарящ нефт, пластмаса, плаваща в реки и океани, планини от боклук, необезпечени финансови активи и пълно неравенство.

Глупост. Истинският успех на страната се дължи на факта, че всички нейни граждани получават всичко необходимо за нормален живот и във времето, останало след тази задача, са свободни и могат да използват свободата си конструктивно. Няма нужда от безкрайното състезание, няма нужда от постоянно въртящият се валяк на нашите дългове. Все едно, ние никога няма да плащаме за тях и в старостта си ще ги предадем на следващото поколение, заедно с екологичния дълг.

Така, че защо ни е всичко това?! Защо да се върнем към остарялото? Няма никакви причини отново да оскверним света, който облекчен отдъхна в наше отсъствие. Да го оскверняваме не само с отпадъците от нашия забързан живот, но и с токсините от нашия ферментирал егоизъм.

В крайна сметка видяхме със собствените си очи: достатъчно е да смачкаме малко тази змия, да стъпим върху егото си и светът веднага става по-чист, по-добър, по-спокоен, по-уравновесен. Този урок трябва да бъде научен за в бъдеще. По-точно в момента, защото няма какво повече да чакаме.

[263685]

 

 

Човечеството  на изхода

Всичко, което сега няма да разберем благодарение на вируса, ще се върне при нас като бумеранг. Затворени сме между четири стени, но пък най-после сме свободни от ежедневието. И това е само началото на разкрепостяването.

„Нищо, скоро кръвта в Нил ще изчезне и ще заживеем както преди“, (чуто по време на египетските наказания).

Ние всички – хора и страни – живеем сега за сметка на бъдещето. Финансирайки гражданите и държавните ведомства, поддържайки частния бизнес, държавите разчитат на бъдещи постъпления, чийто поток ще се възобнови с победата над коронавируса. Всички извънредни бюджетни програми се базират на това послание.

Вярно е, че и по-рано  живеехме за сметка на бъдещето – и във финансов, и в екологичен смисъл – но сега това извратено кредитиране  стана очевидно  и с това оголи цялата крехкост и несигурност на днешната система на отношения. В сложните периоди нейните недостатъци  се оказват фатални.

Войната за медицински маски, апарати за изкуствена вентилация на белите дробове и друго оборудване е в разгара си. Страните се оплакват една на друга, а техните служби продължават да се състезават в прихващането на стоки и информация. Доставчиците се договарят с тези, които плащат повече. Производителите на първо място обезпечават „своите хора“. Има, разбира се и красиви жестове, но в края на краищата, те не биха били нужни, ако не беше хищничеството на силните!

Можем да разберем и правителствата: те нямат много варианти. В глобалния свят производствените връзки се простират над държавните граници и тяхното преплитане  не може да се промени бързо. Налага се импровизиране.

Особено опасна е тази ситуация в сферата на продоволствието – в края на краищата и тук егоизмът работи с пълна сила. Не са застраховани дори и проспериращите страни. Например, израелските фермери за пореден път са „притиснали„  Министерството на селското стопанство за внос на чужди краставици, което ще позволи подбиването на цените. Според логиката на земеделците, дори в този труден период е необходимо да се гарантира печалбата им за сметка на населението. Още по-лошо, напълно не осъзнавайки символиката на случващото се, фермерите демонстративно унищожили незакупената им продукция: „Няма да принадлежи на никого“.

Затворени в своите домове, ние скептично гледаме тази суета и разбирането в нашите очи е повече от възмущението. Да, научиха ни на „пазарни отношения“, заставиха ни да повярваме, че само така може. Но какво ще стане ако повече „така“ не може?

Вирусът като изцеление

Сегашната  „спирка на света“ е първата по рода си, разкрила основния недостатък на цивилизацията: изградихме система, която при екстремни обстоятелства заплашва да се превърне в общо „гробище“. Тя отлично знае как да пилее, забавлява, разсейва, баламосва, налага ненужното, мотивира за зловредното, дискредитира полезното, обезоръжава логичното, обожествява изсмуканото от пръсти, канонизира меркантилното,  идеализира преходното, опошлява вечното… С една дума, разделя.

А истински да сближава – това, не че не го може, тя не го понася. И разбира се, когато на света са му нужни общи съгласувани усилия, когато трябва не алчност, а взаимодействие, цялата тази система се разпада върху нас.

Вярно, не веднага. Първо тя надвисва, както сега: насъщното е още с нас, а останалото изведнъж се оказа безполезно и дори вредно за общото благо. И ние започваме да разбираме това, да свикваме с него, бавно, но необратимо.

Нямаше нито преход, нито подготовка. Вятърът на промените обърна изписаната страница и отвори чист лист. С един замах вирусът смени ракурса и ето ние гледаме същия свят, а виждаме нещо съвсем различно. Виждаме външния затвор и вътрешната… свобода. Да, свобода от призраци. Миналото сега не властва над нас и това удивително чувство, което се зароди, сега капка по капка прониква в съзнанието.

Хората няма да излязат същите от самоизолацията. В крайна сметка те видяха обратната страна на декора, свалиха VR-очилата. Това няма да изчезне незабелязано. Малко ще се промени подходът към живота, към бизнеса, ще се променят критериите, целите, отношенията, надеждите. Струва ни се, че вирусът лекува изоставената от нас природа, но всъщност лекува нас.

Обновяване без натиск

Епидемията  COVID-19 не е просто случайно препятствие. Глупаво и безотговорно е да разчитаме на това, че подобни кризи няма да се повторят. Напротив, сега едва влизаме в тяхната последователност.

При това влизаме като едно глобално цяло. Погледнете: достатъчен е лек тласък, слаб импулс на едно място – и целият свят падна на колене, а и по гръб ще легне. Всъщност сега ние сме безумно уязвими и отчаяно беззащитни заради своя користолюбив мироглед. Всичко, което до вчера сякаш беше играчка в ръцете ни, днес се обръща срещу нас.

Сега всички сме в обща лодка и тя не може да плава с обичайните стимули. В общата лодка не може да се гребе в различни посоки. В общата лодка не може да печели един за сметка на друг, да игнорира, да спъва, да враждува.

Общата лодка обезценя предишното богатство и придава ценност на съвсем друго нещо –  на това, което не ще позволи да потънем в бурното море.

Ясно е, че при обща беда, такава като сегашната, са нужни кардинални мерки: замразяване на парични разплащания и сметки, обезпечаване на всички по равно със  стоки и услуги от първа необходимост, поддържане на всеки човек, всяко семейство, всяка страна. И всичко това за неопределен срок.

Още по-ясно е, че нашите социално-икономически отношения са наситени с алчност и не позволяват да се осигури подобно ниво на защита. Те имат само определен запас  на сигурност, отвъд прага на която ще започне „обсадна ситуация“, строг контрол, привилегии за елита, пропуски за останалите, танкове по улиците, принудителна национализация, отчуждаване, нулеви спестявания, хаос, безредици, варварство, зверства – накратко, кой къде.

С други думи, ако епидемията не приключи в „необходимите“  времеви рамки или например, ако тя се засили /бъде заменена от друг мащабен взрив/, нашата нестабилна система ще се срине като Вавилонската кула, без възможност за презареждане и рестартиране.

Всъщност ние живеем върху бурето с барут на нашия егоизъм и всяка искра може да се окаже съдбоносна.

Така, че на човечеството ще му се наложи да се промени – да достигне  равновесие със себе си и с природата, да се сбогува с единството на властта и капитала, да изкорени консуматорското си отношение, да се издигне над нуждите на тялото  и да задоволи търсенето на духа. А най-важното – да поправим връзките между нас така, че на лодката да плава не банда разбойници, а дружно, неразделно семейство.

Ние просто нямаме друг изход. Не можем вече да се върнем нито във вчерашния ден, нито в миналия век – още по-малко в детството. Което е било, е минало.  Ние пораснахме.

И продължаваме да растем. Заселихме цялата планета и вече не знаем къде да се скрием от самите себе си. Нашата кула е по-висока от Вавилонската и затова срутването ѝ би било по-катастрофално. Всъщност бяхме спрени в последния момент и изведнъж видяхме, че издигнатите ни до небето  амбиции  окончателно са ни отделили един от друг.

Сега на всяка цена трябва да предотвратим краха, да си вземем поука, да хванем края на нишката, спусната от утрешния ден на човечеството. И  всъщност няма нищо сложно: утре сме единни. Държейки се за този ориентир, без да го изпускаме, заедно ще излезем от всички препятствия, ще се издигнем над всичко, което ни разединява.

Такова е посланието на коронавируса, Подобно на египетските наказания, освободили народа на Израел, той ни насочва към изхода от егоизма. Този път всички, без изключение.

[262924]