Entries in the 'Здраве' Категория

Директен въпрос

Коронавирусът е айсберга, с който се сблъска „Титаника“ на човечеството. Вирусът е отгоре, на видно място, а „короната“, „пълнежът“ са скрити от очите. Най-важното винаги е в дълбочина. Затова на всеки наш отговор Природата ще има друг въпрос. По-скоро същия въпрос. Вирусът може да изчезне, но „короната“ остава.

От новата година очакваме изцеление, край на пандемията. Сякаш цялата уловка е в „бодливия“ вирус. Като че ли преди него нещата са вървели добре и след него всичко ще се оправи.

Имайки почти година за размисъл, така и не разбрахме, че коронавирусът само маркира основния ни проблем – тотално разединение при глобална взаимосвързаност. И тъй като изводите не са направени, няма да стане по-добре. На всеки наш анти вирус ще има анти анти вирус. Не е важно какъв ще бъде. Важното е, че ще продължим да се хлъзгаме.

Пред нас има финансови, икономически, екологични и секторни кризи. Те ще прииждат на вълни, докато не разберем, че всички са част от една обща беда и че не съществуват отделни решения. Тогава в нас ще се роди нова вътрешна потребност – ясна и проста. Ще поискаме само едно – единство. Такова единство, в което никой няма да бъде забравен и притиснат, в което всеки обича и е обичан, в което всеки има място и работа.

Да, за това единство ще се наложи да се променим. Но няма друг начин. В противен случай сме загубени на тази планета. В противен случай просто нямаме бъдеще.

Край на лъжите

Ваксините са чудесни. Но основното лечение не трябва да бъде на биологично, а на човешко ниво. В противен случай не отговаряме на поставения въпрос, а просто го отричаме. И всяко наше лечение не е повече от болкоуспокояващо.

В действителност изходът от кризата зависи от нас, от всеки и от всички. И повярвайте ми, това е добре. Това е много по-добре, отколкото да зависи от фармацевтичните компании.

Помислете: ако създадем здрави отношение между нас, основани на взаимна подкрепа и взаимопомощ, ако вътрешно се сближим един с друг, лесно ще победим вируса дори без ваксина. Не е нужно много, просто трябва да бъдем достатъчно грижовни и отговорни, за да прекъснем веригата от заразяване.

Това е естествено: ако другите са ми близки като семейство, ще правя всичко правилно заради тях. А те за мен. Дори елементарният социален позитив би победил пандемията и би имал благоприятен ефект върху много други неща.

Защо да чакаме толкова? Ясно е като ден: всичко започва с отношенията между нас. Именно те определят живота ни. Те, а не вируса. Те, а не правителството. И докато не бъдат поправени, разрушителните процеси ще продължат както обикновено, прекъсвайки връзките и принуждавайки ни постепенно да деградираме – до средновековни смутове, до пост апокалиптични пещери.

Не, не ви плаша. Констатирам. Науката кабала точно е прогнозирала и глобализацията, и това което ще последва, ако не отговорим на основния въпрос на настоящия етап на развитие – въпросът за единството.

До момента този въпрос дори не е поставен на дневен ред. Засега само печелим време, забавяме катастрофата. И в същото време предизвикваме поредица от нови удари, които подобно на египетски наказания вече са подредени пред нас. Тези бедствия по един или друг начин ще засегнат всички, безмилостно ще обиколят човечеството. Но задачата не е в това. Те са предназначени „само“ да разбият сърцето на Фараона, да пробият нашата егоистична броня и да ни издигнат към единен свят.

Защо не сега? За какво е тази агония?

Досега или игнорирахме нещастната перспектива или примирено се съгласявахме с нея. Казвахме: „Дори и да е така, как да отговорим на това  предизвикателство? В крайна сметка то изисква общи усилия, взаимодействие, истинско участие – всичко, на което не сме способни…“

В действителност това е само жалко усукване от страна на егоизма, който не иска да загуби властта си и ще ни доведе до гибел, ако не спрем да го слушаме. Всеки ден той ни обещава, че „още малко“ и всичко ще бъде добре. Ще поседим под карантина, ще издържим локдауна, ще се ваксинираме… „Само не гледайте навътре, не се опитвайте да се докоснете до същността“, – ни казва той. Всъщност въпросът е, че той е виновен за всичко. И с него, под неговата власт нищо няма да е добре.

Време е да разкрием тази лъжа. Стигнахме до границата, отвъд която е невъзможно повече да живеем така. Самите ние плодим вируси на разединение от всякакви видове и нива и сами ги изпращаме един на друг по всички достъпни канали. Дълбоко в нас всичко е прогнило, всичко е разядено от отчуждението.

Затова единството е нашата основна ваксина

Тя се инжектира не на всеки поотделно, а на обществото като цяло. Тя действа между нас и в това е силата ѝ. Свързвайки се вътрешно, ние пренастройваме цялата система към разпространение на позитивното, към интегрална връзка, към цялостно разнообразие. И по този начин сами разрешаваме всичките си проблеми.

Нека да го наречем общо поле на добри отношения. Или просто семейство. Не става въпрос за името, разбира се. Трябва само да го разберем, да го почувстваме. Като начало да почувстваме необходимост от това още сега. Така ще съкратим пътя към израстването, който може да бъде много дълъг и много труден.

Фина пренастройка

Възрастният човек се различава от детето по това, че е в състояние съзнателно да участва в своето развитие, избягвайки крайностите и препъникамъните. Израстването не е просто растеж, а ново качество.

Например технологията, която преди се развиваше в „широчина“ и „количество“, инженерите се учеха да строят машини и колкото по-големи бяха те, толкова по-големи задачи решаваха. Дори радиотехниката и електронните компоненти се подчиняваха на това правило в зората на съвременната епоха. Но след това се появи съвсем различна, качествено нова техника, и „чуковете“ отидоха в миналото. Мощността и ефективността днес зависят от технологии, които понякога са недостъпни за окото.

Помня, че първите ми книги бяха отпечатвани на големи „бумтящи“ печатни преси. В днешно време типографското оборудване изглежда по съвсем различен начин. Същото важи и за фотографията, която почти изцяло се премести на цифрова платформа.

С една дума развитието ни води към ново качество, към нещо „по-фино“, деликатно и в същото време притежаващо несравнимо по-голям потенциал. Това се отнася и до човешкото развитие: светът днес преминава към „крехка“ зона, където качеството на връзката между хората определя всичко. В резултат на това сега зависим не толкова от „масата“ на системите и механизмите, които обезпечават „техническото“ съществуване на съвременното общество, колкото от полето на нашите отношения. То е главното, всичко останало са производни.

Това поле обаче е пропито с отрова. Между нас цари негативизъм, ние се заразяваме взаимно с равнодушие, злоба, омраза, нашите пориви, мисли и желания създават язвителна атмосфера на напрежение, раздори и разпад.

И затова при нас всичко става не както трябва. Такава е спецификата на епохата: на хората им липсва близост, топлина, искрено внимание, подкрепа. Вместо самореализацията да бъде в името на другите, заедно с другите, ни се предлагат животински удоволствия, фалшиви цели и мизерни отдушници. С всеки изминал ден в нашия живот остава все по-малко от истински човешкото.

Къде ще ни отведе това? Ясно е къде. В крайна сметка ще останем с празни обещания, а егоизмът ще нарасне до гигантски размери и ще стане наш общ гроб с прощална епитафия: „Поне нещо общо“.

Това, което се случва сега е само началото. Ние сме такива, каквито бяхме. Ваксинираме се от „короната“, но как да се ваксинираме от самите нас, от Фараона в нас?

С него можем да приключим само заедно. На първо място трябва да поправим корена на всички проблеми – връзката между хората. Това ще бъде новото качество, което ще промени всичко.

И на първо място на това е способен нашият народ – народът на Израел. Само ние познаваме цялата горчивина на враждата и сме се научили да установяваме мир над противоположностите. Само ние имаме и болестта, и правилната диагноза, и вярното лекарство. Не митична панацея, а методика за истинско обединение. Колкото и да я отхвърляме, в крайна сметка всички останали „опции“ ще се окажат илюзии и ще се наложи отново да я преоткрием за себе си.

А дотогава ще продължат да ни заливат вълни на кризи и сътресения. Понякога слънцето ще наднича иззад облаците, понякога ще ни се струва, че работата е безнадеждна, но течението ни носи някъде надолу и няма откъде да чакаме помощ…

Всичко това е егоизмът, обещаващ златни планини и обричащ ни на смърт.

И все пак трябва да помним и разбираме: лекарството е в нашите ръце, в нашите сърца, в мъдростта на единството, която се предава през поколенията, за да я предадем точно днес на цялото човечество. То и е отговорът на въпроса на самата природа, от който вече не можем да се скрием.

[276567]

Какво ни очаква през 2021 година (клип)

Какво ни очаква през 2021 година? Какви ще бъдат новите заплахи и ще видим ли светлина в края на тунела?

[275803]

Незабравимата 2020 година

В навечерието на Нова година е обичайно да се обобщават резултатите от изминалата година. 2020 ще остане в историята като символ на епидемията от коронавирус, която обхвана целия свят.

Освен това годината беше богата и на други събития: войни, граждански вълнения в различни части на света, природни бедствия, обширни горски пожари в Калифорния и Австралия, икономическа криза, ужасно нарастване на безработицата по целия свят.

Въпреки това аз, като кабалист, мога да оценя изминалата 2020 година като най-прогресивната в близката история. В края на краищата човечеството започна да се отърсва, да се освобождава от безполезните навици: от преследването на пари, развлечения, ресторанти – от стремежа да се насити с удоволствия и да не мисли за нищо друго.

И тогава природата ни зашлеви шамар, принуждавайки ни да спрем. Нямахме друг избор, освен да спрем надбягването и да се приберем у дома. Епидемията ни принуди да се уединим и да се замислим за живота си или поне да оставим старите си навици. И това е добре, защото човечеството бе принудено да премине от живот в преследване на пари и власт към друго време, към нови ценности.

През тази година успяхме да го направим, макар и не по собствен избор, а по заповед свише. И в този смисъл коронавирусът наистина ни направи голяма услуга и днес сме в съвсем различно състояние. Закрихме много бизнеси, от които нямаше никаква нужда.

Спряхме да тровим и унищожаваме природата, да изсичаме дървета, да унищожаваме животните, поне драстично намалихме щетите. Земята започна малко да се възстановява след опустошенията, на които я подложихме през последните десетилетия.

Много се надявам, че тези положителни промени ще продължат. Епидемията няма да отмине просто така, защото тя не е катастрофа, а огромна помощ от природата. Казано е, че „Твореца ни лекува със своите удари“. А епидемията от коронавирус беше лекарството за нашия хипертрофиран егоизъм. Затова много се надявам, че ще си направим правилните и полезни изводи за по-нататъшното ни развитие.

От програмата „Свят“ , 27.12.2020

[276154]

Година на зануляване

За да коригирате системна грешка, трябва да нулирате настройките. За да започнете нова глава, трябва да обърнете страницата. Това беше направено през двадесетата година. И това е само началото.

Момчето играе на двора с приятели, забравяйки всичко на света. Но изведнъж излиза майка му и го прибира вкъщи, за да си подготви домашните. В този момент то изпитва неописуемо чувство на досада и объркване – животът му е бил спрян в разгара си.

Това беше състоянието на човечеството през 2020 година.

Светът на пауза

Миналата зима чухме за първи път за нов вирус, поразяващ дихателните пътища. Оттогава дъхът на човечеството стана конвулсивен и накъсан: държавите въведоха карантини и локдауни, цели сектори на икономиката бяха парализирани, други действаха в кризисен формат. Безработицата нарасна рязко, културният живот едва тлееше.

Трудно е да си припомним по-трудна година след Втората световна война. Човечеството се чувстваше като нещастно дете, което беше отлъчено от игрите. Но нека погледнем на всичко това през очите на майката.

Ако променим гледната точка, в нашата история не е имало толкова полезна, лечебна, оптимистична година. Тя спря света по пътя му да се срине и отвори нови перспективи, които предстои да осъзнаем. Тя демонстрира универсалната връзка, посочи социалната природа на всички наши проблеми, призова за реална равносметка и за преразглеждане на ценностите.

Без коронавируса щяхме да продължим да се забавляваме по детски в егоизма си, игнорирайки всички предупреждения. Но сега, независимо дали ни харесва или не, животът придоби ново, смислено измерение. Той изисква от нас взаимна отговорност, да не се ограничаваме само до моментното, да се измъкнем от „черупката“ си, за да видим общия план. Животът представя предизвикателства, с които не можем да се справим сами. Той разкрива значението на общността, в която живеем всички. Оказва се, че без висококачествени, човешки, интегрални отношения, тази общност не може да реши нищо правилно.

Но откъде можем да вземем тези отношения? В края на краищата, в продължение на десетилетия сме свикнали с потребителския индивидуализъм, омаловажавайки самата същност на всичко човешко.

В резултат на това се случва нещо прекрасно: ние неволно започваме да мислим. Ерата на меркантилното изчисление и сляпата вяра се заменя с ерата на разбирането. И това е страхотно. Вирусът ни кара да мислим за това, което наистина има значение в живота. Той разкрива слабостта и окаяността на системите, които сме изградили, показва задънената улица, в която се намираме, след като сме изчерпали всичко добро и лошо в себе си.

Подсъзнателно вече сме се съгласили да гаснем бавно, бягайки като мишка в колело, докато остареем, и ние, и децата ни. Но не ни се получи! Короната спря колелото и спря света. Паузата е събуждане, изплуване, излизане на светло, свобода. Ограничавайки, пандемията в същото време ни освобождава.

Разбиване на сърцето

Преди пандемията ние упорито и самоотвержено живеехме живота си с „предписани“ средства, живеехме по „щатно“ разписание, мислехме и чувствахме по стандартни модели. Въпросите „защо?“, „за какво?“ не бяха на дневен ред. Всичко течеше от само себе си, като детска игра в двора.

Днес, гледайки през прозорец вчерашния ден, мечтаем да се върнем там възможно най-бързо. Но този двор вече го няма. И тези игри вече няма да ни доставят предишното удоволствие. Въпросът тук не е в „короната“, а в самите нас. Растяхме, израствахме – и неусетно пораснахме. Може ни малко, но достатъчно за качествен скок. Коронавирусът просто прояви това, което е поникнало в нас отвътре.

Пандемията донесе преразглеждане на всички сфери на живота: от какво всъщност се нуждаем? От какво трябва да се откажем? Какво трябва да променим? И най-важното, с какво си струва да напълним живота си, за да е щастлив и да има смисъл?

Това са въпросите, пред които е изправен човекът и човечеството. И въпреки, че ние обикновено отхвърляме тези „дреболии“, те не изчезват, а напротив, разбиват ключалките, проникват в сърцето.

Младите поколения – зет, алфа, както и да ги наричат ​​- вече не знаят какво да правят със себе си, какво да правят за душата. В нашия свят им е тясно и задушно, но не намират нищо друго и са принудени да играят по старите правила. Те са естествено привлечени от виртуалността, но тя не е панацея, а само една от илюзиите.

Всички се лутаме в преходния период, все още не сме готови да си признаем какво се случва, все още пренебрегвайки изискванията на майката природа. В неравностойно положение, лишени от любимото ни забавление, ние се борим с нейните призиви, стремим се към двора си.

Но уроците са на масата и не са научени. Затова надеждите за успокоение са напразни. Все още не сме се научили да живеем добре един с друг, за да можем заедно да влезем в новия свят.

Жажда за разбиране

За да не ни разочарова светът извън нашите прозорци през 2021 г., трябва да влезем в него по по-различен начин, отколкото през 2020 г. Не можем просто да се разделим с отминалата година и да забравим за нея като за лош сън. Всъщност разбрахме много неща: какво представляват нашите правителства, колко изкуствена е икономиката ни на излишъци, колко нагло ни заблуждават медиите и корпорациите.

И това е естествено, защото живеем в напълно егоистично общество, храним се с негативизъм и отричаме самата възможност за истински човешки отношения между хората.

Първата сериозна криза показа, че такова общество не е жизнеспособно. Ето защо майка ни ни прибра вкъщи – време е да научим уроците за бъдещето. Нека да погледнем през другия прозорец навън – в света, който е назрял.

На първо място, този свят възпитава човека и правилно го интегрира в общността, за да може той да разкрие своя потенциал в полза на всички. В този свят добрите ни отношения са по-ценни от всичко останало, защото гарантират щастието на всеки и на всички заедно.

Днес, застанали всеки в своя ъгъл, ние копнеем за предишното общуване, за всички наши „игри на двора“. Но в тази носталгия постепенно се очертава нещо ново: не ми липсва просто работа или игра – имам нужда от самата връзка. Няма значение дали съм общителен или необщителен по природа. Вглеждайки се в себе си, ще открия непознат дотогава копнеж за взаимно разбирателство, за взаимно участие, за зрели, позитивни взаимоотношения, за разбирателство с другите.

Защото всъщност не можем да живеем без другите. Никой не може. И сега, гледайки ги от висотата на изминалата година, усещаме нуждата от нещо по-висше между нас. Това желание неизбежно нараства в нас и вече не се нуждае от животинска, а от човешка храна, от близост на сърцата, без „карантинните“ ограничения на егоизма.

Така израства човекът – чрез подсказки и контрасти. В годината на нулиране природата „хитро“ разкри две противоположности в нас и сега ние самите трябва да издигнем значението на единството над разделението. Тя няма да го направи вместо нас.

Не случайно пандемията ни залива с вълни, състояния, възходи и спадове. Днес ни се струва, че краят вече е близо, но това е само рецесия преди новия скок. В крайна сметка, причината за нашите проблеми остава – все още сме чужди един на друг, кавгите ескалират, омразата расте.

Ето защо, борейки се с коронавируса през новата година, ние отново и отново ще се изправяме пред собствената си природа, пред необходимостта да се грижим за всички и желанието да отпратим всички надалеч.

Можем ли да изберем първото и да не си падаме по второто? Можем ли наистина да свалим маските и да отворим сърцата си за другите? Поне малко, за да предизвикаме промени, които в крайна сметка ще обновят системата на нашите отношения в семейството, в обществото, в държавата, в света. Именно това, а не ваксината, ще бъде истинското лечение. Природата изисква единство.

Междувременно засега тя ни показва, че старата тенденция за вечен раздор е приключила. Тези отношения ни доведоха до задънена улица и ще останем там, докато не ги изоставим. Това, което беше печеливша стратегия вчера, днес води до поражение.

Време е да сменим курса. В новия свят силната вътрешна връзка ще бъде основното условие и мярка за успех на всички нива. Без такава връзка всичко ще се разпадне, ще останат само руини. Осъзнавайки това, ще се научим да използваме двете сили, двете противоположности в себе си само за нуждите на единството. И тогава ще успеем.

За това бяхме „нулирани“ – за да можем по-лесно да осъзнаем проблема си и да започнем да го решаваме.

Предполагам, че 2021 г. няма да бъде повратна точка. Но нека се превърне в година на осъзнаване и да ни въведе в потока на интегралното човешко развитие. Важното е да не забравяме, че има неща, които никой няма да направи вместо нас.

 [276208]

2021 – година на прозрения за човечеството

Навлизаме в 2021 година, която ще ни разкрие колко затворен е светът, свързан в една система, всички страдат заедно и затова решението също трябва да бъде общо.

Всичко това ще се разкрие през 2021 година, която ще стане годината на прозрението за човечеството. На всеки ще стане ясно, че е невъзможно да успее, използвайки егоизма си. Напротив, целият успех зависи от това, доколко разрушаваме разделящите ни егоистични прегради.

Доколкото успеем да го направим в десетките, ще окажем влияние върху целия свят. И целият свят ще започне да усеща, че достатъчно е пилял пари за въоръжаване. Единственото, в което си струва да се инвестира, е обединението на хората. То е панацея за всички болести.

Няма да има нужда от никакви ваксини и лекарства против вируса. Защото това не е епидемия от коронавирус, а епидемия от глобален егоизъм, който се разкрива в света. И срещу тази болест има само едно лекарство – нашето обединение.

От урока на тема „Смирение“, 30.12.2020

[276189]

Пет принципа на оздравяването

Въпрос: Имам близък приятел, а той е и ваш ученик – Юра. Той има брат – Миша. Беше толкова здрав, усмихнат, забележителен младеж! В един момент той  се разболя от болестта на Шарко, при която мускулите атрофират. Води до парализа, атрофия на мускулите и се смята за нелечима.

На Миша, разбира се, не беше лесно. Веднъж при него отишъл мъж, болен от множествена склероза в последен стадий. Оставала му година живот.

И казал на  Миша: “Погледни ме. Ще идвам при теб безплатно и ще правя всичко безплатно. Ще бъда с теб през повечето време, само трябва да се съгласиш с пет условия. И тогава ще ти кажа пет действия.” И Миша, естествено, се съгласил.

Моля ви да кажете защо тези условия работят?

Първото условие към Миша било следното: “От този момент ти, Миша, не си болен от тази болест, а оздравяваш от нея”. Има ли тук молитва, когато човек влезе в това състояние?

Отговор: Разбира се. Вътрешна увереност, че върви нагоре. Не се дава на тази болест.

Въпрос: Тази молитва достига ли до върха?

Отговор: Вътрешната увереност на човека. Разбира се. Това, което мисли човекът, там и се намира.

Реплика: Второто условие. Той казал: “Ти, Миша, трябва да спреш да четеш за болестта. Няма да гледаш новини, фейсбук, форуми на болни. Влез в друго обкръжение”.

Отговор: Това е вярно. Същото е, продължение на същата идея. Казано е много просто: “Там, където са мислите на човека, там е и той”.

Реплика: Трето: “Живей само днес.  Няма нито вчера, нито утре, а само днес, сякаш това е единственият ти ден”.

Отговор: Да. Това се нарича щастлив човек. Когато сме добре, не мислим нито за миналото, нито за  бъдещето. Живеем в настоящето, това е всичко. Това ме поглъща. Това ме напълва. Нирвана.

Реплика: Четвърто. ” Ако действието, което си задължен да извършиш, ти е трудно, го направи два пъти“.

Отговор: Това е добра тренировка.

Реплика: После му казал: „Ти трябва да имаш постоянство, решителност и упоритост. Ето това  трябва да изработиш”.  Това са петте условия.

Миша, естествено казал : “Да”. Стиснали си ръцете. И той казал: “ Тогава имаш пет действия.”

Реплика: Много ви моля да ги коментирате. „Всяка сутрин, ставайки, независимо от настроението и самочувствието, се усмихваш и на глас благодариш на Твореца, вселената. В началото механично. После, когато свикнеш, ще минава през сърцето.”

Отговор: Точно това е оздравяването.

Въпрос: Но той го прави механично. Как така?

Отговор: Няма значение! Той се заставя.

Въпрос: А ако  не вярва на никого и в нищо?

Отговор: Няма значение. Той се опитва да се настрои на най-позитивното.

Въпрос: Тоест, трябва да каже: “Благодаря ти Мироздание, Природа, Създател”?

Отговор: Да.  Няма значение как ще го назове. Всичко това е Твореца, в който ние съществуваме.

Въпрос: А как да благодари?

Отговор: “Аз се  радвам, че мога да си помисля за Теб”.  Това е, нищо повече.

Въпрос: Ако се прокрадне мисълта, че съм толкова нещастен, толкова съкрушен?

Отговор: Това означава отново да се върне към същата мисъл за благодарността.

Въпрос: И през цялото време все така, нали? Както се тренират мускулите.

Отговор: Да. Разбира се. Това може да се тренира

Въпрос: Как се нарича този мускул? Какво е това? Духовен мускул?

Отговор: Това е намерение.

Реплика: След това мъжът казал: “До половин час  дишане, упражнения за дишане през диафрагмата.” Защо  много хора говорят за това? Работят ли тези дихателни упражнения?

Отговор: Те въздействат на цялото тяло.  Дишането е мускулно или телесно упражнение, най-близко до духовното. С помощта на дишането се променя цялата физиология, всичко, което се случва в организма. Правилното дишане влияе на всичко.

Реплика: Трето: “Минимум едно осъзнато добро действие към някого”.

Отговор: Да. Това помага и дава насока на целия ден. Сутрин е добре да се прави.

Реплика: Четвърто: “Минимум 20 минути разходка извън дома”. И пето: “Минимум половин час учене. Да изучаваш нещо ново, желателно е да е свързано с някаква наука”. През цялото време да правиш нещо ново.

Отговор: Да.

Реплика: Представяте ли си, идва някакъв мъж, който има съвсем малко до края на живота и той седи пред Миша абсолютно здрав му дава тази програма.

Най интересното е, че той казва: “Ако спре да го прави – той сам го усеща – отново ще се разболее.”  Има такова усещане.

И добавил, за в бъдеще: “най-тежкият момент в излекуването, когато вече ще се чувстваш добре, трябва да намериш сили да продължиш да ги изпълняваш”.

Отговор: Да.

Въпрос: Какво ще пожелаете на хората, които искат да излязат от състоянията, когато им казват, че е почти невъзможно да излязат от тях, че е нелечимо?

Отговор: Кабала заменя всичко с едно намерение за добри мисли към всички. И всичко. Постоянно бъдете в добри мисли за всички хора! И с това ще се излекувате.

Въпрос: Възможно ли е да го направи страдащ, болен човек?

Отговор: Мисля, че точно това са хората, които първо се нуждаят от това. Е, ако всички можеха…щяхме да имаме здрав свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 12.10.2020

[275161]

Какво ни очаква през 2021 година

Реплика: Наближава 2021 година. Наричат я година на изключителната несигурност.

И  тук има много предположения каква ще бъде. Борба за ваксини и колко човека ще се съгласят да бъдат ваксинирани. Пропастта между бедни и богати ще се увеличи,  ще се установяви нов световен ред.

Ще нарасне напрежението между САЩ и Китай, компаниите ще бъдат въвлечени в търговски войни, ускоряване на цифровата революция, светът ще стане труден за подем. Туризъм, полети – няма да ги има или ще намалят.

Има още и предсказание на Бил Гейтс, че ще бъде по-добре: ще бъдем по-добре подготвени за пандемията, светът ще стане по-добър, ще лекуваме болестите, диабета и така нататък. ”Аз съм оптимист” – казва Бил Гейтс.

Какви са вашите прогнози за 2021 година.

Отговор: Ако човечеството е такова, каквото го иска Бил Гейтс, то не виждам нищо хубаво в това. Така говори техничар, който изобщо не разбира посоката на развитие на човечеството. И какво от това, че ще се обзаведем с още някакви технически дреболии? И какво от това?

Въпрос: А каква виждате вие тази 21 година? Каква ще бъде според вас?

Отговор: Аз мисля, че това ще бъде първата година на отрезвяване от всякакви мъгли, в които сме се обвили и най-накрая ще започнем да разбираме, че и ваксината няма да ни помогне, и никакви трикове – да седим в изолация или още нещо. Ще ни помогне вероятно, само ако се променим и разбрем, че всъщност, този вирус е по-умен от нас.

Той е призван да ни издигне на следващото ниво на отношение към природата, за да започнем да мислим, как можем наистина да преминем правилна ваксинация. Тоест, как можем  да достигнем състояние, когато няма от какво да се страхуваме, няма къде да бягаме, просто трябва да живеем правилно. Това зависи само от нашето отношение един към друг.

Ако достигнем състояние, в което хората ще се отнасят един към друг с добри чувства, ще намерят от къде да ги вземат, как правилно да ги използват, това ще бъде нашата най-голяма победа над тази зла природа на егоизма, който е в нас. Тогава ще получим правилната ваксинация.

Въпрос: Значи вие мислите, че през 2021 година тази стъпчица ще бъде направена?

Отговор: Мисля, че ще започне постепенно да се проявява.

Въпрос: Мислите, че изходът е само един, нали?

Отговор: Изходът е само в правилното сближаване на хората един с друг. Да намерим какво ще намали разстоянието между нас, да се освободим от егоистичния вирус, който ни отблъсква, разделя, можем само, ако започнем над вируса да създаваме положителни чувства. Положителни чувства, само тогава. И ако това започне да се усеща в човечеството, то, разбира се, това е най-краткият път към правилното ваксиниране на населението на Земята.

Въпрос: Поне малко през 2021 година ще направим ли тази стъпка?

Отговор: Надявам се, че ще има някакъв обрат. Виждам го.

Реплика: Ако няма, тогава всички тези ужасии, за които е написано: войни, напрежение между САЩ и Китай…

Отговор: В действителност това, което се случи в света, е много интересно. Средствата за масова информация сами се натикаха в ъгъла. Те вече не са средства, не са масови и не са информация. И никой не им вярва, и никой  не ги поглежда. Тук е написана лъжа и там е написана също лъжа, и така нататък. Никой нищо не гледа. И ако те все пак объркват населението, това объркване не е в тяхна полза.

Въпрос: През носа им ли ще излезе?

Отговор: В крайна сметка, да.

Въпрос: Вече се вижда, нали?

Отговор: Да. Затова не мисля, че тези заплахи – Америка, Китай изобщо са нещо, от което милиардите хора се интересуват. Милиардите, в резултат на тази божествена пандемия, на този божествен вирус, искат да намерят все пак някакво успокоение.

А то ще бъде в новото бъдеще. Затова политиците като цяло приключват. И всичките тези международни организации – на всички вече е ясно, доколко всичко това е пропито с такъв дребнав егоизъм.

Въпрос: Тоест, търсенето на това успокоение за милиардите хора ще се увеличава и увеличава, нали?

Отговор: Търсенето на успокоение ще бъде не чрез политика, не чрез банки, не чрез някакви предприятия, не чрез правителства, не чрез всичко това. Всички тези егоистични системи на практика са се изчерпали.

Въпрос: Какво ще стане?

Отговор: Осъзнаване на отсъствието на всякакви системи за правилно управление. И от друга страна, никой няма да даде право на никого да властва неправилно. Ето такъв вакуум ще се създаде в света.

Въпрос: И до какво ще стигнем?

Отговор: До това, че никой няма да има възможност да управлява.

Въпрос: Кой ще ръководи хората?  Досега ги ръководеше правителство, пресата.

Отговор: Мисля, че обществото ще се стреми към някаква малка феодална система. Всеки ще търси за себе си някаква работа от ден за ден, която да му дава възможност да съществува, да получава необходимото. И в крайна сметка това ще ни доведе до установяване на нови връзки.

Тогава ще се появи необходимостта от тази добра, необходима връзка между хората. Аз мисля, че това ще започне именно отдолу. Именно защото сега възниква много интересен нихилизъм в целия свят. Това е интересно време.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 14.12.2020

[276033]

Ваксинирани, объркани

Сякаш виждаме светлина в края на тунела. Но това не е края на тунела, а просто лампичка, която разпръсква тъмнината около себе си. За да излезем на светло, е нужно нещо повече от ваксина.

Никога не съм говорил за коронавируса в медицински смисъл. Пандемията за мен е симптом на общо заболяване на човечеството, част от системен процес, който вече не може да бъде спрян. Усилията ни да го обърнем са безсмислени. Човечеството пораства и никога няма да бъде същото.

За съжаление, борбата с вируса, сама по себе си необходима, замени по-мащабната задача – хуманизиране на отношенията между хората. Искаме да сложим край на проблема, като останем такива, каквито бяхме. И това  е фаталната ни грешка: реалността се променя, а ние не.

Светът премина в  нова, глобална фаза на развитие, която изисква интегрална взаимовръзка, взаимодействие и взаимно разбиране. Без това системната криза ще продължи да расте и никаква ваксина няма да я спре. Ще има възходи и падения, но не бива да се заблуждаваме, защото на раменете си имаме товар от общ нерешен проблем – нашето вътрешно, дълбоко разединение.

Ние построихме всичко в името на себелюбието и затова сега, в края на епохата, всичко постепенно се обръща срещу нас. Такива времена настъпиха. И без ваксина, и с ваксина, ние се отдалечаваме все повече от вчерашния ден, съпротивлявайки се на всяка крачка и неохотно разкривайки прогнилата основа на нашите отношения, абсолютно непригодни за следващия етап.

Пред нас, в края на тунела, сякаш се вижда светлина. Но това е само лампичка, която разпръсква тъмнината наоколо. Ще преминем през тази ивица на нова надежда за връщане назад във времето и може би най-накрая ще разберем, че в нас има по-сериозна болест от коронавируса и изобщо не сме излекувани от него. Егоизмът се корени в  нас, разяждайки човека, обществото, целия свят. И докато не започнем да се справяме с това бедствие, няма на какво да разчитаме. Все още сме на пътя към антиутопията.

Човекът влиза в остро противоречие с глобалната реалност. В крайна сметка, глобализацията е преди всичко превръщането на човечеството в единно цяло, в обща планетарна система. Този преврат изиска изцяло нов, цялостен подход, основан на единство и издигане над противоречията. Но при нас всичко е непроменено. Промишлеността, образованието, възпитанието, приоритетите, отношенията ни един към друг и към живота – всичко е запуснато, всичко е морално остаряло, всичко върви надолу.

В условията на неразривна връзка егоизмът не може да стои на кормилото. Той няма да позволи нищо да се направи нормално. Но ние не го разбираме, бездействаме и трупаме отрицателен потенциал. Всичко, което не сме направили през 2020 г. ще премине с нас в 2021 г. и ще се прояви в още по-тежки състояния. Коронавирусът ще ни липсва.

Неприемлив аргумент

Достатъчен е прост, прагматичен поглед напред: чака ни епоха, която ще остави много хора без работа, ще срине индустрията и търговията, ще разбие обичайния живот, ще преобърне идеалите. Тази епоха вече изисква сътрудничество, взаимност, нов поглед, нови решения. Няма да помогнат демонстрациите, бунтовете, изборите и преизбирането. Няма да помогне нищо, докато не стигнем до същността –  до нашата природа, която ни разцепва, слага хората на различните страни на барикадата, разделя единната картина на фрагменти и упорито предлага точкови решения, които ще помогнат на едни за сметка на други. Този откровен, безсрамен ирационализъм вече не може да бъде покрит с нищо.

Милиони хора ще останат без препитание, но това не ме засяга, докато съм устроен и имам изгледи за бъдещето. Утре децата и внуците ми ще се окажат в разбита лодка, но днес аз старателно изхвърлям това от съзнанието си. Не виждам, не искам да видя, че светът се е променил и продължава да се променя. Сякаш съм стъпил в река, отплувал съм от брега и искам да изляза на същото място, въпреки че течението ме е пренесло напред и няма как да се върна обратно. Старият бряг го няма. Пандемията ще отшуми, трансформацията няма да спре.

Коронавирусът трябваше да ни стимулира да създадем нови социални, трудови, общочовешки отношения. И тъй като това не се случи, няма никакво приближаване, защото ние отказваме да разберем и да приемем ситуацията, нашето развитие ще мине по труден, криволичещ, опасен път с безкраен социално-икономически разпад.

Към него ще се добави екологията. Гниейки отвътре, ние окончателно ще съсипем околната среда, ще изтощим ресурсите, ще заразим Земята със себе си. В току-що излезлият фантастичен блокбостър „Аргумент“ бъдещите поколения се опитват да върнат времето назад, унищожавайки предците си. Защо? „Защото от тях океаните закипяха и реките пресъхнаха“. И въпреки че заплахата, идваща от потомците, успява да се предотврати, всъщност, ако се замислим финалът е песимистичен, защото самите ние обричаме човечеството на смърт точно сега.

И за какво? Заради потребителската оргия, вменявана ни от лъжливите медии и социалните мрежи. Заради безсмисленото „животинско“ пресищане.

Тези истини се просмукват в нашето съзнание много бавно, капка по капка. Изкусно ни отвличат от тях – понякога замлъкват, понякога алармират, но така че да не можем да слушаме повече за това. Подкупват ни със статуси, обещания, убедителност, яснота, лекомислие, илюзия за безотговорност.

Но ние сме отговорни, дори много отговорни един пред друг! Всички седим в една лодка, на една планета и бъдещето е едно за всички.

Порастването не може да спре. Хората все по-малко се водят от обещания, по-малко са склонни да прекарат целия си живот като катерици в колело. След пандемията не всеки ще иска да се върне към предишната работа и предишните забавления. Блясъкът, модата, гланца – всичко това сега разнася по-малко зловония.

След няколко месеца, ваксинирани и пуснати обратно в „нормалния живот“ ще открием, че по някаква причина нищо не се рестартира в пълен формат, въпреки всички усилия. Сякаш няма искра, сякаш батерията е свършила.

Тогава ще се погледнем в недоумение. И може би ще започнем да разбираме нещо.

[275494]

Ще ни спаси ли ваксината?

Започна ваксинирането срещу коронавирус. Пионер в това стана Русия, след нея Великобритания започна ваксиниране. Означава ли това светлина в края на тунела? Накратко: не.

Имахме достатъчно време да чуем посланието, което ни донесе коронавирусът. Той разкри нашата социална несъстоятелност – заразно разединение на всички нива. В продължение на много месеци той ни показа, че обществото, живеещо в консуматорство и  взаимно безразличие, е нежизнеспособно.

Ние обаче нe искахме да  чуем и упорито чакахме ваксината. Е, изчакахме, тя дойде. Но тя няма да реши изконния ни проблем. И затова нещастието няма да свърши, просто ще се смени. Ние не навлизаме в период на възстановяване. Навлизаме в период, който е повлиян от последствията от старата беда, които и сега са предостатъчно и е възможно да се прояви нова беда.

Казвам това от позицията на науката кабала, която вижда в настоящия етап общочовешка криза, която тепърва започва да се проявява.

Ние не сме се променили, не сме подобрили нищо, не сме се опитали да стигнем до истинските причини. Дори не сме се замислили за сплотяване на обществото, за сближаване на сърцата. Вместо това решихме да залеем пожара с пари и ваксини. Това означава нещо просто: светът все още не е излязъл от корона блатото, а  на ред e друга беда, още по-сложна, по-всеобхватна и в същото време по-дълбока и жестока във вътрешното си въздействие.

Това наказание ли е?

Смисълът на случващото се изобщо не е да ни накаже. Природата не наказва, природата показва, развива. „В крайна сметка, – казва тя, – аз ще ви доведа до интегрално единство, до добра връзка, до съвършенство. Но ще ви доведа поетапно, за да имате възможност да растете сами“.

Разбираме ли природата? Разбираме ли, че „самостоятелно“ не означава „както си искаме“? Самостоятелно означава отговорно, заедно, без извинения и оправдания. Като добри деца, еднакво послушни и инициативни, готови да учат и мислят.

Добри деца ли сме? Не сме направили нищо в правилната посока. Все още сме в обратното: егоизмът дистанцира хората вътрешно, а пандемията – външно и не можe да става дума за никакво реално сближаване. Добрите отношения в обществото изобщо не стоят на дневен ред, не се възприемат като нещо насъщно необходимо.

Ето защо ваксината, дори да помогне, няма да ни спаси. Защото пропускаме най-важното.

Трябва да се поучим от периода на дистанцирането и да спрем да се заразяваме един друг с вътрешни вируси –  раздор, равнодушие, злоба, омраза. Прекъсвайки тези вериги на заразяване, можем да се научим на истинска грижа, внимание, участие. Нека дори отначало да се преструваме, все пак с правилния подход това би било преломен момент и би запълнило нашата обща взаимозависимост със съвсем различни импулси.

Да, сам човек не може да стане по-добър. Но обществото може, ако действа смислено и целенасочено.

Фалшив прагматизъм

Задачата на ваксините,  освен забогатяването, е бързо да върне всички към обичайния живот. По-точно към обичайната работа. Последствията, усложненията, противопоказанията, липсата на елементарна информация – всичко това малко вълнува управляващите и националните системи за здравеопазване. Те мислят прагматично, статистически, икономически.

В крайна сметка ние сме в ръцете на гигантския фармацевтичния бизнес, за когото не е изгодно да излекува пациентите.

Между другото, израелските лекари не са във възторг от случващото се.

Не, аз не препоръчвам нищо във връзка с ваксинирането – решете сами. Аз само за пореден път посочвам проблемите на нашето общество, което се превърна в „пасище“ за корпорациите и паричните потоци, в дрипава тъкан от дребни интереси, които умело ни насочват към сблъсък помежду ни така, че по-рядко да вдигаме глава над безкрайната ежедневна суета.

С каквото и да ни тъпчат, в крайна сметка ни давят с хапчета омраза, тесногръдие, разделност и пристрастно мислене. С всички сили ни държат в изгнание от единството, от топлината, от любовта. И това не се отнася само за Израел.

Човечеството не се възстановява от шока и е в процес на свободно егоистично падане. То вече започва да го осъзнава, започва да излиза от безпаметността, но твърде бавно и твърде неохотно.

Всичко, което не направим днес, утре ще ни отнеме много повече усилие и страдания. Трябва да си отворим очите. Няма друго лекарство, освен обединението.

 [275217]

Светът е като чаша на Петри с коронавирус

Коронавирусът е духовен вирус, не в смисъл на някаква мистика, а защото реагира на духа, който царува между хората. Той се наслаждава и се храни с омразата, която съществува между нас, развива се и живее в нея.

Затова той се проявява и започва да набира сила, подхранван от нашите груби взаимоотношения. Колкото повече има между нас омраза, отхвърляне, конфликти, толкова по-комфортно се чувства вирусът, размножавайки се в тази хранителна среда.

Лекарите и психолозите предупреждават за сериозните последици от продължителната изолация на децата у дома. Но, за да могат децата да се върнат на училище, трябва да се променят родителите. Възрастните трябва да коригират лошото си поведение, взаимното отчуждение, омразата. Съществуващият между нас егоизъм, нечистотата, дават храна на вируса, осигурявайки му жизнена среда.

Само взаимното сближаване може да обеззарази мястото, където живее вирусът. Вирусът живее в омразата ни един към друг. Ние сме разделени от задължителна дистанция, по-близо от  която не можем да се приближим и цялото пространство е изпълнено с омраза, претенции, раздори. Това е благоприятна среда за вируса, той се размножава в нея, сякаш е в хранителен разтвор, като в чаша на Петри в лаборатория.

Ако сложим нашите отношения в чашата на Петри, ще видим как вирусите ще започнат усилено да се размножават. И докато не започнем да се променяме, ще страдаме и ще умираме все повече. Твореца няма никакъв друг начин за въздействие върху нас, освен чрез подсилване на проблемите, докато не се съгласим и не се поправим.

Трябва да помислим какво е нужно да направим, за да може цялото човечество, всички народи и всички семейства да живеят спокойно и щастливо на Земята. В противен случай просто ще сложим край на съществуването си. Времето за размисъл вече е изтекло, трябва спешно да започнем да действаме и на първо място трябва да разберем какви промени са необходими и в какъв свят трябва да влезем.

Природата ни води към ново състояние и ние сме длъжни да осъзнаем какво се случва, и да се приведем в съответствие с него. Докато не започнем да го правим, нищо няма да се промени. Как можем да върнем децата в училище и възрастните на работа, ако не съответстваме на новия свят? Ще трябва да стоим вкъщи, докато не разберем, че трябва да се държим по нов начин.

И така е по целия свят. Ту в една, ту в друга държава изведнъж избухва, сякаш е избухнал пожар и отново се успокоява. И тук причината не е във вируса, а в отношението ни един към друг.

Ние навлизаме в нов етап от развитието на човечеството, чиято особеност е, че не природата задължава човека в каква форма да живее, а самите хора с отношенията си определят в каква природа ще съществуваме. Вече преминахме през всички геоложки периоди, природата приключи с нашето развитие и дойде редът на човека. Чрез вътрешното си отношение ние определяме в какъв свят ще живеем.

От Беседа с журналистите, 27.10.2020

[273051]

Повтарящи в училището на живота

Опитваме се да върнем децата в училище, но самите ние не учим, не сме в крак със събитията. Затова ще останем в същия клас за втора година.

В навечерието на излизането от карантината се оказа, че децата, въпреки обикновено несимптоматичния ход на болестта, разпространяват коронавируса не по-малко от възрастните. Това постави в безизходица израелската образователна система, която просто няма пари да организира безопасността в традиционните рамки.

„Капсулираното“ обучение изисква проветриви помещения или открити площадки, но от къде да ги вземем и как да ги приспособим към израелските климатични условия? Малките групи изискват повече учители, а те трябва да бъдат наети и подготвени.

Освен това не знаем как ще протече епидемията и какви други изненади ни е приготвила. Днес тя изисква капсули, а утре ще изисква, например учител за всеки ученик или детска учителка за всяко дете.

В тази ситуация няма добри решения. Всички ние – деца и възрастни – сме хванати в капан и не можем да се върнем в познатия свят. Не става въпрос само за училищата: затворени са цели сфери и за да ги отворим, първо трябва да отворим нещо в себе си.

От самото начало на епидемията предупреждавах, че тя ще промени обществото и света. Днес всички говорят за това. Но ние не приехме тази мисъл и упорито чакаме да се върнем в миналото. Епидемията за нас е извънредна ситуация, макар и в световен мащаб, която все някога ще свърши.

Но грешим. Това не е извънредна ситуация, а нов свят, който чука на вратата и ни променя, независимо дали искаме или не. Той има други закони и други цели, разбива „неразрушимите“ традиции, залага нови традиции и най-важното, изисква от нас да участваме в процеса. Докато не започнем да участваме, вирусът няма да ни пусне.

Театър на абсурда

Още през юни казах, че стратегията за борба с коронавируса не трябва да се ограничава само с рестартиране на схемата отпреди кризата. В крайна сметка светът преживява не само пандемия, но и качествена трансформация на отношенията. От край време самите ние с качеството на нашите връзки определяме качеството на нашия живот.

Просто казано, както се отнасяме един към друг, така и живеем. А знаете как се отнасяме един към друг. Личните, социалните, международните отношения – всичко е отровено.

Наближава година, откакто Природата ни води през тематичния парк COVID-19, показвайки ни, от какво да се откажем, какво да променим, какво да създадем. Ние неохотно влизаме в павилионите със смесено чувство на недоверие и отвращение: „Сериозно ли? Заради някакъв вирус да се откажем от егоистичната рутина, да се грижим един за друг? Да се дистанцираме външно и да се сближаваме вътрешно? Това е абсурдно!“

Всъщност е абсурдно, когато човек отказва да приеме очевидното, защото не му харесва. Започна нов етап на развитие, светът навлезе в поредица от тектонични изменения, а ние предпочитаме да ги виждаме като „коронавирусно недоразумение“.

И затова нямаме добри решения. Ако отворим училищата и предприятията е лошо, ако не ги отворим, пак лошо. Няма тактика, няма стратегия и не може да има. Правим крачка назад и със страх очакваме отговора на вируса. Така не можем да решим проблема.

Промяна на курса

Рано или късно ще трябва да започнем да правим крачки напред. А за да ги направим, трябва да разберем, че въпросът изобщо не е да отворим или да не отворим училищата, предприятията, спортните зали и т.н. Въпросът е как можем да спрем да бъдем чужди един за друг, как да отворим сърцата си. Такава е днешната ни задача – да се адаптираме, да се отворим за следващото състояние на развитие, в което да се издигнем над противопоставянето на единството.

„Променете се, – ни казва Природата, – сближете сърцата си, опитайте се да се разберете, бъдете готови да отстъпите в нещо в името на силната вътрешна връзка, както роднините в семейството постъпват един с друг. Когато установите такива отношения, ще разберете какво и как да отворите, и какво никога вече няма да се отвори, защото вече не се нуждаете от него.

И дори все още да не вярваме, дори все още да се надяваме и да изчакваме, какво ни пречи да опитаме? Какво ще загубим от това? Добрите отношения не изискват пари. Те дори не изискват особено желание, достатъчна е елементарна готовност. В крайна сметка, как по-лесно и по-бързо да се прекъсне веригата на заразяване, ако не с искрена грижа един за друг? Това е ясно. Спира ни само психологическата бариера.

Затова вирусът не си тръгва. Той е пратеник на природата, той се „храни“ с негативите между нас: равнодушие, презрение, омраза. Ние се караме и хапем и той се размножава. Сами го култивираме  и го храним  в токсичната си среда. Цялото човечество е неговата чаша на Петри.

В това има и плюс: вирусът ни показва корена на проблема –  трябва да поправим самите себе си. Въпреки това все още се опитваме да поправим коронавируса, а не себе си, без да виждаме системност и взаимосвързаност във всичко, което се случва с нас.

Някой ден, след като го разберем, ще започнем да култивираме съвсем различни, противоположни отношения и ще запълним пространството между нас с позитив.

Но защо да чакаме? Защо да се записваме като повтарящи? Нашите незавършени уроци висят над нас като мъртъв товар и ни влачат към дъното.

[273110]

Хората са вируси? (клип)

Хората са вирус. Така смята едно от малките движения за спасяване на природата, за спасяване на екологията, което се нарича “Екофашизъм”.

“Глобалното затопляне заплашва човечеството. Индустриалната икономика унищожава разнообразието на видовете. Корпорациите имат твърде много власт. Белите хора трябва да се  подготвят за расова война”, – към такъв лозунг се придържа това движение. То смята, че е необходимо хората бъдат изолирани от природата. Желателно е вируси като коронавируса и други епидемии, да унищожават част от тях. И ще остане тази част, която ще може активно да се развива, да поддържа природата, екологията, разумното потребление. Няма да има други хора, които да вредят на това и не съдействат.

Не мисля, че това движение е достойно за внимание.

Това, че хората са вирус? Да, хората в днешното си състояние са отрицателната сила на природата, егоистичната. Тя винаги е била в тях, но днес се е развила до състояние, което самите те не могат да я изтърпят. Затова състоянието вече става относително положително, така нареченото осъзнаване на злото на своята природа. Затова в човешкото общество възникват всякакви, противоположни на своята природа движения. 

И затова уважавам човечеството. Затова, че все пак търси  какво да правим със себе си. Ние сме толкова вредни, лоши, ужасни и така нататък, но накъде можем да се обърнем, какво да правим със себе си?

Трябва да стигнем до сериозен и реален извод, че наистина от всички съществуващи на планетата Земя, ние сме единствените вредители. Не защото ядем неживата, растителната и животинската природа, а заради това, което правим със себе си…

[268349]

Ковидфобия – новият вид страх

Въпрос: Психолозите говорят за възникването на нов вид страх „ковидфобия“. Някои казват, че това е просто изостряне на миналите страхове на човека за здравето му. Други, че е особен вид страх, който се формира сега. Но те са единодушни в едно: колкото по-дълго продължава пандемията и карантината, толкова повече такива случаи ще се появяват.

Как човек да не се страхува във времето на коронавируса?

Отговор: Вярвам, че този вирус ще продължи да се разпространява и в крайна сметка ще ни доведе до състояние, в което, от една страна всички ще се страхуваме от него, а от друга страна, някак ще свикнем с факта, че той  е даденост и трябва да живеем в нея. Но едното не пречи на другото.

Въпреки, че сме заобиколени от всякакви заплахи за живота си, ние все още съществуваме. Така ще живеем и с вируса. Ще станем малко по-умни, ще се научим да спазваме някакви правила и така бавно ще го приобщим към живота си. Защото ще дойдат още вируси и ще има  още проблеми. Така постепенно ще свикнем с друг начин на живот.

Ще видим, че вирусът всъщност е дори добър. Той ни възпитава, сближава и позиционира правилно един спрямо друг. Като цяло, той премахва напълно ненужните елементи на комуникацията или дори елементи на културата от живота ни. Очевидно е, че така трябва и можем да се справим и без тях.

Казват, че всичко, което се прави, е за добро. От една страна, това е вярно. От друга страна, всички проблеми ни движат напред. И затова трябва да можем да живеем с тях.

А борбата с вируса няма да ни помогне, вече го виждаме. Тя никога не е била борба. Не можем да се преборим с вирусите. Те са вътре в нас. Цялото ни тяло е съставено от милиарди вируси. Затова въпросът не е в борбата, сякаш се бориш със собственото си тяло, а как да се адаптираш така, че да съществувате заедно с него. И тогава животът ще ни се стори малко по-радостен, добронамерен.

От ТВ програмата „Кабала експрес“, 06.11.2020

[273965]

Доброто и злото са една система (клип)

Бумът на вируса освен, че бързо обхвана страни и континенти, също и раздели света. Много остро и рязко. Раздели го на бедни и богати. Богатите, които могат да си позволят отделна къща някъде, отделен остров. И бедните, които нищо не могат да си позволят, трябва да излязат, да изведат децата си на разходка, да се страхуват от всичко. Раздели го на хора, които имат расистки възгледи. И на други, които казват: “Ние сме готови да дойдем при вас, само ни позвънете и ще дойдем. Възрастни хора, не излизайте от домовете си, ще ви донесем храна, ще ви помогнем”.

Светът е много разделен. Вирусът ни показа какви сме. Защо дойде, за да видим какви сме сега?

[262890]

Лодката не се клати, когато пресичаш реката

Преходният период винаги е предизвикателство. Мислиш си, че хващаш страницата и я обръщаш. Но как да я обърнеш, ако върху нея е целия ти живот?

Известният израелски футуролог проф. Давид Пасиг от Бар-иланския университет направи прогнози за коронавируса.

Според неговия анализ, ефективността на бъдещата ваксина ще бъде 60% и няма да можем напълно да се избавим от „короната“. Пандемията ще угасне окончателно след около пет години, през които светът ще преживее 5-6 вълни на заболеваемост, а Израел – цели 8-9 вълни, защото за нашите хора е много трудно да спазват ограниченията.

Понеже всеки мисли, че е водещ анализатор и няма намерение да изпълнява предписанията. Като цяло, тежестта на пандемията и степената на срив на икономиката ще зависят от дисциплинираността на народите. Качеството на живот и размерът на доходите ще намалеят средно с 30%.

По този начин, според професор Пасиг, пред нас има две „терапевтични“ десетилетия, които ще изискват от човечеството сериозна „корекция на поведението“. Тази корекция обаче може да бъде много тежка.

Пет–десет години хаос и стотици милиони смъртни случаи – вероятността за такъв сценарий се оценява на 30%, което е съвсем реална заплаха. Като отговор проф. Пасиг предлага да се организират общности, които могат да се справят сами и да осигурят оцеляването си.

Два пътя

През 2008 година проведохме разговор с проф. Пасиг за „бъдещите перспективи“, но по онова време те изглеждаха чисто теоретично. Днес, когато коронавирусната криза спря света, способността за правилно прогнозиране на ситуацията става ключова. И затова е необходимо да се разберат в дълбочина не само тенденциите, но и дълбоките причини за случващото се. В противен случай дори най-добре обоснованите прогнози, подкрепени с модели от миналото и екстраполация на бъдещето, няма да помогнат да се намери правилната стратегия.

Светът вече разбира с какво се е сблъскал. Но не разбира защо. Специалистите, аналитиците и световните лидери масово разсъждават за това, кога и на каква цена ще излезем от кризата. Но къде ще отидем? В какъв свят?

Обикновено става дума за изгубения неолиберален капиталистически банков корпоративен ред. Да, казват ни, че може да се променят някои неща, но не трябва да гребем натам. Дори ако някои социално-икономически институции изчезнат и на тяхно място се появят нови, все пак, признавайки това, те като цяло ни призовават в миналото, в онези социални отношения, които ни доведоха до сегашния срив.

На практика, никой все още не е разпознал коронавируса като спусък на кардиналната социална трансформация, до която израсна човечеството и която е необходимо да се насочи в правилна посока, за да се улесни преходния период. Цялото бъдеще, всъщност, зависи от нашето разбиране и нашата реакция към неизбежната трансформация на ценности, съзнание, взаимоотношения.

Няма да има връщане към консуматорството във всичките му форми. Старото умира, отива в нощта, отвъд хоризонта, а пред нас зазорява новият ден, новата степен в нашето развитие. И ако не разберем същността на промяната, всеки кошмарен сценарий може да се сбъдне.

В науката кабала тази ситуация се разглежда като разклонение, което ни предлага два пътя: тежкия път на страданието на небрежното дете, израстващо само под пръчката или пътя на ускорението, по който ние самите съзнателно растем и се движим към целта.

Накъде да гребем?

Целта днес е създаване на единно човечество, живеещо според интегралните закони на сътрудничество и съпричастност. Поетапно и целенасочено създаване. Ако смятаме, че летвата е твърде висока, следващите години ще ни покажат, че природата няма да се съгласи с по-малко и че просто нямаме други варианти. Вече започнахме пресичането. Опитите да слезем на стария бряг само клатят лодката по-силно и заплашват да я разрушат.

Защото старият бряг остана само в спомена. Старата икономика е труп. В наши дни не е нужно да си пророк, за да предвидиш рухването и предполагам, че то ще надхвърли 30%. Предстои ни цялостно, фундаментално, безпристрастно преразглеждане на всички видове стари дейности. И критерият вече няма да бъде рентабилност, а социално благо, полза за обществото, преминало на интегрални релси.

Вместо омраза и ненавист, това общество ще живее с грижа за другите и ще насърчава нарастване на разбирателството. Ще пропагандира не с лозунги, а с дела, с примери, със самата  атмосфера. Ще се научим да установяваме връзка, при която всеки ще намери своето достойно място и всеки ще бъде равен в отдаването на другите.

За да го направим, ще трябва да се променим, да поправим сърцето. Но едва ли такова „поправяне“ има предвид проф. Пасиг. Жалко, време е да говорим за това публично. Само единството ще ни проправи пътя към доброто бъдеще. И обратното, всичко, подхранвано от разединение и омраза, дори най-основателното, рационално и продуктивно, ще ни изпрати към целта  по обиколния път на страданието.

Същност на избора

Съществува принцип, формулиран от цар Давид: „отстъпи от злото и прави добро“. Първо трябва да приключим с негативизма в нашите отношения, за да можем да се измъкнем от бедите. Всички наши проблеми се решават, когато действаме заедно. Но това не е всичко – тогава в нашето единство, в общочовешкото семейство ще открием нещо по-голямо от бягство от страданията. Там е заложен огромен, прекрасен, вечен, съвършен свят, пълен с открития и радост.

Към това ни насочват събитията. Пандемията е импулсът, даден на човечеството. Тя спира делата ни и с това ни освобождава за бъдещето, за бъдещите отношения, които трябва да изградим точно сега.

Как?

Например, не мога да понасям маската, тя ме задушава морално и физически. Но я нося, защото не искам глоба и не искам да се заразя. Достатъчно ли е?

Маската всъщност е необходима, за да не заразя другите. Целият този омразен режим на маските е създаден преди всичко за защита на другите от мен.

Точно така. За това говорят експерти от училището по медицина в Йейл, изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, специалисти от федералните Центрове за контрол и профилактика за заболяванията в САЩ, много други специалисти, включително в Израел, и обикновени хора.

Защо не започнем с това? Ние си предаваме не само биологични, но и социални вируси: поведенчески, морални, ценностни, идеологически и какви ли не други. Негативът на безразличието, злобата, раздразнението се разлива върху системата на нашите взаимоотношения и безпрепятствено заразява своите жертви – вас и нас.

Готови ли сме да сложим „маска“, за да спрем тази епидемия до себе си, да не я пуснем по-нататък? Изобщо не сме готови. И коронавирусът буквално ни  го „навира в носа“.

Той няма да отстъпи, ще ни притиска под най-различни форми и облици. Защото той има причина – дисбалансът на човешките взаимоотношения, който е на глобално ниво. За първи път, чувствайки се единно цяло, човечеството е узряло за нови отношения, за подем към единен свят. Точно затова няма да има връщане назад в детството. Към нас са предявени други изисквания, безполезно е да ги отричаме. И никакви общности няма да помогнат, докато не го осъзнаем.

Нека да разберем същността на избора си. Ние не решаваме дали да пораснем, ние решаваме само как да пораснем. Двата пътя напред са отворени и всякакви прогнози трябва да ги имат предвид. Ако искаме да се сближим, ще решим проблемите си и сами ще обърнем листа на общата ни история. Ако не искаме, ще се изложим под ударите на Природата и егоизма, ще реализираме най-лошите сценарии, ще останем купчина пепел на световното пепелище. И все пак накрая ще обърнем листа.

Този избор можем да направим само заедно. С нашето бездействие, с напразните надежди за рестартиране, ние избираме дългия път. А ускоряването на вътрешните промени изисква общи съзнателни усилия. Това всъщност е цялата футурология.

И така, защо носим маска, когато излизаме от вкъщи?

[273369]

Моите мисли в Тутър, 19.10.2020

С мислите си можем да въздействаме на цялата вселена, на всички светове. Когато мислите ни се свързват помежду си, те достигат до висшата сила и ние чувстваме, че с това задействаме цялата природа безкрайно и безгранично. Ние трябва да стигнем до това. Не можем да се скрием от целта на творението.

Добрите мисли могат да неутрализират вирусите и да успокоят тайфуните. Мисълта е в самата основа на силовото поле. Казано е: „всичко се решава в мислите“. И от мисълта се спуска вече на по-ниски нива, докато не стигне до вирусите, които са носители на информация.

Трябва да поправим отношението си към другите, да искаме да не нараним никого. Това не е лесно, защото когато се разкрива нашата природа виждаме, как подсъзнателно търсим как да навредим на другите. Ние сме като буболечки, които търсят как да се хапят, ритат или дори изядат.

Бъдещият свят е изграден върху взаимното отдаване, в което разкриваме Твореца между нас. Вместо да живеем в полето на омразата, ще живеем в полето на любовта. Тази любов е Твореца между нас. Човечеството ще се издигне до други нива на съществуване. Това е решението на проблемите.

Целият свят трябва да премине през интегралното образование, на всички нива, като се започне от детската градина. Ще видим как природата веднага ще започне да ни помага. Всички болести ще изчезнат, защото хората ще се сближат толкова много, че връзката между тях ще започне да разкрива друго ниво на съществуване, бъдещия свят.

Можете да превърнете егоистичното отношение към другите в добро, когато работите в групи, да привличете добрата сила, скрита в природата и да я накарате да се разкрие. Ние искаме между нас в групата да се прояви тази сила на доброто, на добрите отношения, на единството.

Методиката на науката кабала позволява да се успокоят и да се балансират вирусите. Трябва да балансираме всички сили, които активират вирусите, за да получат съкращение и екран. И тогава всички вируси, които днес предизвикват болести, ще се превърнат в полезни.

Когато се разкриват пукнатини под формата на вируси, могат да бъдат поправени за сметка на силата, която е над тях – мисълта. Вирусите са носители, които предават мисли, информация в различни части на тялото и мозъка. Мислите и желанията действат на високи егоистични нива и се проявяват като опасни вируси.

Ако позволим на его- мислите да властват над нас, ако не постигнем обединение, коронавирусът ще се разпространява все повече. Няма да има никакво лекарство против тази болест, защото коронавирусът е демоснтрация на нашите жестоки отношения. Ние просто ги наричаме вируси.

Променяйки мислите от отрицателни на положителни, ще се спасим от коронавируса и ще спасим света от епидемията и другите проблеми. Ще се приведем в съответствие с природата, за да може всички нейни нива: неживо, растително, животинско и човешко да бъдат в хармония, в добри мисли, допълващи се едно друго.

Ние живеем в света на мислите. Мисълта е действие. Позволявайки на недобрите мисли да излизат от мен, аз причинявам вреда. Целият ни свят, всеки човек трябва да провери какво въздействие излиза от него по посока на другите. От всеки ще се изисква дълбока вътрешна работа и усилия.

Ако позволя на недобрата за другите мисъл да излезе навън и да бъде изказана и чута, аз ѝ давам възможност да се изяви. Докато е вътре в мен, все още мога да я потисна, да ѝ забраня да излезе от мен, т.е. да направя съкращение на моята първична егоистична природа.

 [272587]

Системният ефект на нашите мисли

Всичко в света се основава на равновесие, на борба и единство на противоположностите. Тази динамика автоматично се регулира на нивото на неживата, растителната и животинската природа. Но човекът е наречен венец на творението, защото е способен да разбере системата и самостоятелно да поддържа баланс в нея.

Преди, докато бяхме „деца на еволюцията“, това не се изискваше от нас. Но сега пораснахме и системата започва да ни „притиска“. Ние все още не го виждаме, но всички нишки се притеглят към нас, цялата мрежа се пренарежда наоколо, затваряйки ни в тесния пашкул на противоречията. Не искайки да ги разрешим, отделяйки се от общата картина, от изискванията на природата, ние изпращаме нашите разрушителни импулси, и всички те в крайна сметка се връщат обратно като бумеранг.

Превключвател

Две фундаментални сили проникват във всичко. След като Големият взрив е разпръснал материята, тя е започнала да се събира в различни форми. Оттогава всичко се балансира между разпадането и съединението, между ентропията и взаимната гравитация, само че на различни нива, с различно качество.

Атомите се привличат и отблъскват. Електрическите заряди също. Хората също. Целият свят е борба на две противоположни сили: разделяне и единство. Но единството не просто, а интегрално, водещо към развитие, към издигане над противоположностите и тяхното хармонично съчетаване в единно цяло.

Задачата за подем е възложена на човека, на нас. Ние можем, а днес и трябва да приведем себе си и целия свят към равновесие. Защото вече не сме деца.

Етапът на израстване винаги е изпълнен с рискове. От една страна, от човека се изисква отговорност за себе си и за другите, но отговорността не може да бъде наложена, тай като в този случай тя ще бъде просто принуда. Подрастващият е изтръгнат от познатия свят и е изправен пред безпощадните факти. По-нататък той трябва да се движи сам като възрастен.

Точно това направи с нас коронавирусът. От медицинска гледна точка сме изправени пред пандемия. Но от системна гледна точка, в контекста на нашето общо вътрешно развитие, става въпрос за превключвател, който завинаги ни откъсва от стария свят на безкрайни борби и ни поставя пред необходимостта да се издигнем до единно цяло.

Няма да се уморя да повтарям: няма връщане назад! Ние все още отхвърляме тази мисъл, все още живеем в миналото, но то вече не съществува. И не става въпрос за вируса или за ваксината, а за нас. Сега ние сме центърът на системата и тя се разпада по наша вина.

Точно какво правим грешно? Честно казано, всичко. Ако погледнем безпристрастно, ще открием признаци на разпад навсякъде. Всички наши критерии за успех се основават на доброто на едни за сметка на други, на потискането, на потъпкването, на раздора. Съвременният човек по природа иска да бъде по-добър от другите поне в нещо. В противен случай това вече не е успех, а поражение, неуспех, фиаско.

Нашите апетити са ненаситни. Нашата благотворителност и филантропия не е нищо повече от прикритие. Половината свят може да умира от глад, човекът до мен може да бедства от несгода, а аз да мина покрай него, защото не ми е до него или защото вече съм дарил, участвал съм някъде, с една дума, сложил съм отметка днес.

Призовавам ли ви да скочите от мястото си и да отидете да спасите хората в неравностойно положение? Не. В сегашното ни състояние няма да можем да им помогнем. Целият ни свят е устроен така, че някои да се възползват за сметка на други. Това е „зашито в операционната система“. Дори ако всички внезапно се просълзим и се притечем на помощ на страдащите, ще стане само по-лошо и ние напълно го разбираме.

Проблемът не е в самите несгоди, а в нашите отношения. В самите нас. И точно това ни показва природата днес: нашият вътрешен разпад излиза извън контрол.

Аз съм това, което мисля за другите

Човекът разпространява около себе си негатив и получава отговор от системата, например коронавирус. Този вирус буквално спря света и сам няма да си отиде. Той ще продължи или ще бъде заменен от друга беда.

Системата сега е фокусирана върху нас, затова нямаме шанс да се освободим, да се откупим от нея с малко кръв. Все едно, ще ни се наложи да пораснем вътрешно, за да отговорим на нейните изисквания. И в най-лошия случай ще бъде на ужасна цена.

Защото природата по своята същност е Абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили, да отмени Закона за гравитацията за секунда. И въпреки, че взема предвид нашето развитие и нашият избор, изобщо не се съобразява по начина, по който си представяме. Тя не приема извинения. Тя не съди по това, която сме, а по онова, на което сме способни, по осъзнатото усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем към миналото.

Говорейки за залеза на стария свят имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Може да се опитваме да ги практикуваме и в бъдеще, но в системен смисъл те са приключили. Те сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка, с други думи, увеличават дисбаланса с най-тежки последици. И ако днес не научим уроците с готовност за промяна, утре ще ги научим с горчиви сълзи.

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра връзка. Когато приемем този призив и започнем да го реализираме, цялата система ще го направи с нас. Но не и преди това. Отлагането само влошава нещата, извиненията са безполезни.

Но това съвсем не означава, че сега трябва да се сприятелявам с някого, да тичам на помощ, да дарявам, да утешавам. Не. Защото аз съм човекът, короната на творението. Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта за другите. А физическото действие е следствие, резултат от вътрешната ми работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвращават ме, някои тайно или откровено мразя. Или да кажем, че не мога да ги понасям. Като цяло тези милиарди не значат нищо за мен, не предизвикват в мен нищо, освен изчисления за полза или вреда. И сега какво?

Сега имам върху какво да работя. Сега мога да хвана в себе си тези мисли, негативизма към другите и да не ги пускам в системата. Разбира се, аз съвсем не съм ангел и не съм станал по-добър, но спирам посланието на изхода. Вече съм готов да не заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много тежко. Ако прилагам подобни усилия, осъзнавайки моята роля в общата система, това вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от мен, а не от другите и започвам от корена, а не от последствията. Вече не съм момче и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм сам.

Разбира се, това не е лесно. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Нe мога да се убедя, че грешните са прави. Моята природа е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че не става въпрос за тях, а за мен, получавам помощ от самата система. Моят малък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както отрицателният се връща от коронавируса.

Защото системата е свързана с човека. Той се проваля – и тя се проваля. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

И затова най-важна е мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва при необходимост. И така, преминавайки от негативни мисли към положителни, ние спасяваме всички, целия свят от всяко зло.

Това не е преувеличение, това е системен ефект, резултатите на който ще видим много бързо, ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, няма нужда от гръмки лозунги и демонстрации. Необходимо е само да разберем общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

Изход за никъде

Днес в Израел за втори път излизаме от карантината. Този път „бавно“. Но тъй като все още не сме разбрали нищо, то и този опит в крайна сметка ще се провали. Не можем да влезем в същата река, водата вече е изтекла, времената са се променили. Добрият живот сега е възможен само в стремежа към единство и взаимно отдаване.

„Единство и взаимно отдаване? Какво още?“ – ние сме изправени пред фактите и отказваме да пораснем. В резултат, ударът ни разкъсва на части и вече ясно виждаме: няма народ на Израел, има само кълбо от противоречия, сборище на чужденци, принудени да живеят заедно на парче земя в това странно състояние, което наричаме секторно „статукво“. Знаете ли откъде идва тази дума? От латинското status quo ante bellum – ситуация, която е била преди война и която всъщност е довела до нея.

Да, терминът напълно отговаря на нашата реалност. Погледнете: страната е разкъсана на парчета, радикализмът триумфира, някои не са готови да жертват нищо заради другите. Идеологията, религията, политиката, медиите ни правят врагове и по този начин ни водят на заколение.

Защото нашата сила не е в държавата, която сме построили, а във вътрешното единство, на което сме способни. Без него Израел  е жив труп, точно какъвто е бил преди катастрофите в древните времена. Не нашествениците, а на първо място самите ние тогава проливахме реки от братска кръв за нашата праведна, непогрешима правота. Всички наши партии могат да намерят аналози в онези времена.

Нищо не се е променило! Така и не разбрахме, че без желание за единство никой не е прав и всички ни чака жалка, ужасна участ. Така и не разбрахме, че единството не е общо съгласие с моето единствено правилно мнение, а с общо издигане над себе си, над противоположностите ми. Ако не се издигнем, ще се разбягаме като плъхове от потъващ кораб. Ако ни позволят.

За да си осигурим нормален живот тук, трябва да изградим равновесие, да противопоставим центробежните процеси на центроустремителните. Просто няма друг изход и никога не е имало. Еврейските мозъци няма да ни помогнат, армията няма да ни спаси. Разрухата винаги идва отвътре навън и ако сега не го спрем в себе си, то след това ще стане неизмеримо по-сложно и драматично!

Поправянето винаги започва отвътре. Нищо няма да постигнем с карантини и ваксини, ако не стигнем до корена, ако не спрем негатива, който идва от нас. Това е основната ни задача. Не моля да ми повярвате, моля да проверите.

[272651]

Какви хора ще се ценят? (клип)

Сега все още „посрещаме човека по дрехите“. Но скоро хората ще се променят и ще посрещаме човека по друг начин.

[268846]

Ваксина срещу глупост

Потопени във втората вълна на коронавируса, ние вече ясно виждаме, че воюваме не с него, а със себе си. Зад лавината от статистики, която ни връхлита, стои елементарен човешки егоизъм, който не иска да даде властта.

През септември повече от петстотин човека са починали от коронавируса и неговите последици. Превърнахме се в чумна страна въпреки, че целият свят е обхванат от пандемията и прогнозите са мрачни. Средната възраст на жертвите в тежко състояние постепенно намалява. „Противно на твърдението, че са починали от фонови заболявания, ново изследване показва, че без „короната“, те биха живели най-малко половин година по-дълго“, казва професор Ран Блицер, ръководител  на изследователския отдел в здравна каса „Клалит“.

Но трябва да се вземат предвид не само жертвите. Трябва да се вземат предвид живите хора, хванати в менгеме, които се свиват от ден на ден. Всички ние рано или късно трябва сериозно да помислим за това, което се случва и да направим изводи. Това менгеме няма мигновено да се разхлаби от ваксина. Всичко е много по-критично.

Искаме или не, коронавирусът ни принуждава към ужасна, омразна нужда – да се грижим за другите хора, които не ни интересуват. Човек е пряко зависим от другите и тази зависимост се увеличава. Скоро ще видим, че всеки наш изблик на безотговорност, всеки пример за безразсъдно отношение незабавно предизвиква негативна реакция в системата, в която вирусите и други подобни въздействия са носители на сигнали. И системата няма да отстъпи, защото нашето развитие го изисква.

Надявам се, че бързо ще преминем през сегашния етап. Всъщност, той е изпълнен с тежки усложнения, тъй като е трудно да се достигне до човека, потопен в познатата егоцентрична картина на света. Той просто не чува, не забелязва сигналите отвън, докато силата им не стане разрушителна.

Какво не чуваме?

Не чуваме посланията на природата: „Вие не сте по-умни от мен, не сте по-силни от мен. Вие сте моите любими деца, достигнали прага на зрелостта. И затова трябва да ви доведа до съответствие с моите закони“.

Проблемът, който възприемаме като коронавирус, не е на биологично ниво, а на нивото на взаимоотношенията между хората, в най-важната и пренебрегвана сфера на нашия живот. Хората, които сеят омраза, са защитени от закона. У нас проповядването на омраза е неразделна част от „свободата“. Необходимо е само да се покрие с „правилни“ лозунги: политически, идеологически, неолиберални, религиозни.

Не може да бъде по друг начин: в егоистичното общество трябва да се дава отдушник на омразата, за да не избухне под налягането, помитайки всичко по пътя си.

Но този капан вече работи. Негативността тече навсякъде, а ситуацията само се влошава. Време е да преминем към нова социална парадигма, към нови отношения, колкото и да са утопични за нашия подкупен, лъжлив рационализъм.

Вижте: той вече не е рационален. Неговите съвети са неефективни. Следвайки ги, Израел само се потапя все по-дълбоко и по-дълбоко пред цялата планета, обвинявайки за катастрофата политиците, които точно отразяват състоянието на народа.

Колко може да се игнорира очевидното? Колко може да се стъпва върху греблото с надеждата за различен резултат? Колко лекарства може да пие умиращият стар свят? Той умира, защото му е дошло времето. Ние трябва да гледаме напред и да сторим новото, докато все още има време.

„Срещу глупостта са безсилни дори боговете“, тези думи на Фридрих Шилер, уловени от Айзък Азимов, точно характеризират сегашното състояние. Нашите „богове“ са победени и безсилни, те са на смъртно легло, но ние машинално следваме изживените думи. Нека най-накрая да се освободим от тяхната власт. Нека да погледнем напред, а не назад.

В противен случай ни чака агония. Лекарите вече предупредиха, че коронавирусът може да се разпространи във въздуха, а не само в микрокапки и това не е всичко. В един момент ще открием, че дори скафандрите няма да ни спасят от него. Защото всъщност ние страдаме от вируса на раздора между нас, а той не знае граници, прониква през всякакви прегради, като къси вълни, които не могат да бъдат уловени от нашето оборудване. Ние се заразяваме един друг, излъчвайки безразличие и омраза.

Ето защо карантината няма да помогне драстично. Тя само ще ни изцеди до изтощение, ще отслаби хватката на егоизма така, че хората най-накрая да чуят посланието на природата, да приемат повелята на времето. Няма друг начин, не можем да се изчистим от вирусите, ако не изчистим отношенията между нас.

„Обичайте се един друг“, – казва Природата, – и тогава нищо няма да ви навреди. Нищо че мислите, че е невъзможно, – стремете се към това, гребете към него, хванете се за него с всички сили. Аз ще ви помогна“. Така родителите помагат на децата да преодолеят трудностите по пътя на израстването.

Преломен момент

Какво ще правим днес? Ние сами отваряме пътя на вируса, защото не можем да се споразумеем, да мислим един за друг и най-важното, защото с бездушието си излъчваме зараза по вътрешните канали на общочовешката система. Вместо да филтрираме, да блокираме вируса на раздора, ние се откриваме пред него, оказваме се беззащитни пред него.

Защото негативните мисли и чувства са най-високото вирусно ниво, в което се обличат вируси от по-нисък ред. Може да се каже, че това е родоначалникът на всички вируси, базовият порок на системата.

Никой не може да се защити сам от него. Можем да му се противопоставим само с общи усилия, взаимодействие, съвместна готовност в нещо да се издигнем над себе си заради другите. И тогава нашата майка, природата ще ни помогне. Това ще бъде наше зряло отношение към живота и един към друг.

Но ние сме глухи за нейния зов. Светът се разделя и не разбира какво се случва. Лесно е да си представим последствията: в условията на нарастваща криза всеки ще мисли само за себе си. Световната търговия ще се срине, производствените вериги ще се разпаднат, социалните и международни конфликти ще разцъфтят в пищни цветове. Пред нас не е криза, а пропаст!

И виновен за всичко не е вирусът, а раздутото, необуздано човешко его. С него трябва да се борим по целия свят. От него са всичките ни беди. Нека първо да го признаем, да се замислим. Правилната диагноза е единственият път към изцелението.

Глупаво е да се отрече това, което е необичайно, не се вписва веднага в съзнанието. Ако сме стигнали до критична ситуация и не сме в състояние да я разреши, значи  нещо убягва от вниманието ни. С нещо не се съобразяваме.

Не се съобразяваме с природата, която определя законите на развитието. Можем, разбира се, да я чуем на колене, на плещите си. Но това не са нейните методи, а нашите методи. Всъщност, нищо, освен егоизма, не ни пречи да обърнем хода на събитията сега.

 [271668]

Кавги и спорове

Абсолютната истина не е нужно да се доказва. За нея трябва да узреем заедно.

След шест месеца борба с коронавируса, започваме да осъзнаваме удивителния му урок: проблемът не е в него, проблемът е в нас. Изобщо всичко лошо, което ни се случва, се корени в самите нас.

Вече щяхме да сме преодолели епидемията, ако наистина ни беше грижа един за друг. Вече щяхме да сме възстановили икономиката, ако мислехме за страната и хората, а не за бизнеса и портфейлите. Вече щяхме да сме предоставили на всеки истинска работа и реален отдих, ако бяхме заедно.

Но ние сме разделени. Нямаме обща гледна точка, общи насоки, общи ценности, общ копнеж към единство над противоречията. И затова вирусът бавно ни изяжда отвътре – с безразличие, раздор, вражда.

Същото важи и за политическите битки. Но тук чувствата напълно подчиняват разума и ни разделят на непримирими лагери. Кога ще стигне до нас разбирането, че политиката няма да се справи с тази криза? Политиката само отвлича вниманието от същността, от това, което е вътре в нас, между нас.

Пред очите ни обществото е затънало в собствената си морална непълноценност, в криза на доверие, взаимно разбирателство и взаимопомощ. И въпреки че по принцип разбираме това, все още не сме готови да признаем пред себе си: „Да, ние сме виновни. Виновни сме, че не се съпротивляваме на егоизма. Заради това се превръщаме в престъпници – прекрачваме основните граници на съпричастност, социална хармония и здрав разум. Само от мисълта за това, че можем да се разберем с добро, ни се повдига.“

Всички сме отговорни. Всички без изключение. Въпреки че смятам себе си за безгрешен, но нима в толкова егоистично общество има място за ангели? Възможно ли е да не се изцапате, попивайки негативизъм всеки ден!?

И какво да правим с всичко това?

Любовта покрива всички престъпления

„Любовта покрива всички престъпления“, е казал цар Соломон. Казал го е не като крилата фраза. Той също е врял в този котел и отлично е разбирал с какво си има работа. Неговият съвет не е назидателна абстракция. Трябва само да разберете значението на термините.

Като начало какво означава „престъпление“? Нерви? Кавги? Обиди? Ненавист? Презрение? Безразличие? Гордост? Налагането на своята истина по всякакъв начин?

Не точно. Всичко това са симптоми, а истинският проблем е, когато ги виждаме и нищо не правим. Ето това е истинското престъпление – срещу самите нас, срещу нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Да видиш всичко това в себе си, потапяйки се в разрушителен раздор и да не направиш нищо, означава да бъдеш престъпник

Но защо упоритата ни природа не трябва да бъде разрушена, а „покрита с любов“? И какво означава да покриеш? Първото е повече или по-малко ясно: не можем да унищожим егоизма в себе си. Розовите мечти за прекрасен, политически коректен рай  са само инфантилни фантазии, изсмукани от пръстите на убеждението, искащи да смажат света със сила.

Родени сме с егоистична природа не за да я убием в себе си, а за да израстваме над нея, да израстваме благодарение на нея. Ще станем по-добри, ако разберем кои сме, ако се изправим пред собствения си егоизъм и го намразим, а не един срещу друг. Егоизмът в крайна сметка ни тласка нагоре, над себе си. И тогава, след като най-накрая разберем задачата, ние го „покриваме“ с любов. Покриваме статуята изваяна от нашите грехове с тънка позлата на взаимно отдаване – и всичко се променя. Намерението решава всичко.

Но почакайте, все още няма истинска любов! Вярно, но сега ясно виждаме, че имаме нужда от нея. Само от нея. Без нея сме за никъде. Всичко останало ще бъде нейно производно.

„Колко е хубаво и приятно да седят братята заедно. Това са другарите, когато седят заедно и са неразделни. Отначало изглежда, че воюват помежду си и са готови да се унищожат един друг. Но след това се връщат към братската любов.“ (Книгата  Зоар)

Цар Соломон е знаел за какво говори. Истинското братство се достига от омразата, от противоположното. В крайна сметка ние възприемаме всичко в контраста. Когато има два полюса, тогава възниква общо поле на любов.

Ето защо в нашите спорове никога няма да има победител. Истината никога не може да бъде намерена на един от полюсите. Нашите мъдреци са го знаели и затова техните спорове винаги са били градивни, а нашите винаги разрушителни.

Нека спрем да попиваме отровата на новините. Те ни убиват. И това изобщо не са новини, вече сме минали през това много пъти. В манията на политиката, секторализма, парите и властта няма истина. Там са само амбиции, кавги и пълен колапс на бъдещето.

Егоистите присвояват правото над истината и се карат с истините на другите хора. Мъдреците спорят, за да стигнат до истината заедно. Егоистите се сражават заради правотата си. Мъдреците заемат различни позиции, за да хвърлят светлина върху тъмнината от всички страни и да разпознаят истината.

На всички  е известен спорът между школата на Шамай и Хилел, в който истината всъщност не е на страната  на Хилел, а зад единството, което те са постигнали, докато правилно са работили върху противоречията. Тогава еврейският народ все още е знаел как да прави това. Днес ще се наложи да научим това отново, усвоявайки кабалистичната методика.

В крайна сметка всичко лошо, което ни се случва, е в нас самите. И можем да го поправим, като заедно поддържаме баланса между двата полюса. Тогава нашите грехове се превръщат във въглени в пещта на общата любов и тя носи мир между противоположностите.

Отрицателното носи в себе си отпечатъка на положителното. И ако днес се сблъскваме с нашата природа в нейните различни проявления, трябва да разберем: показвайки егоизъм, ние разкриваме недостиг на любов. Омразата е неузрелият плод на любовта, до който ще достигнем утре. Ако, разбира се, наистина я поискаме.

 

[269143]