Въпрос: По принцип, мъдростта на Кабала ни дава много ясно техническо описание на етапите на духовния път. Тогава защо кабалистите представят това описание в редица истории, притчи и названия, сред които е лесно да се изгубиш? Защо не даде ясни инструкции с упътване за последователността на действията?

Отговор: Да кажем, че аз ти напиша: “Вземи желание № 28, както желание № 35, смеси ги с желания № 43 и № 62, след това ги умножи по коефициента и от получения резултат построи намерението, състоящо се от някакви си компоненти. След това преодолей съпротивлението, осъществи преодоляването и т.н… “

Това е като да получим химическа формула от непознати думи с цифрови обозначения. А сега се опитай да намериш всички съставки, така че крайният резултат да е сливане.

И така, какво би направил с това? Още повече, че самият термин “сливане” не ти е много ясен. Думата е позната, но смисълът – не.

И затова кабалистите предоставят своето послание в различни форми, така че да го разбираш. Те имат само един вариант – да го доставят до теб на езика на аналогията с думи, които съответстват на духовните корени. Този език се нарича “език на клоните”.

Получил техническите инструкции, ти няма да срещнеш никакви спънки. Добре, объркан си, но поне полагаш усилия и разкриваш верния път, водещ към светлината извън бъркотията на нашия егоизъм. Именно егоизмът те обърква, сякаш изобразявайки външния свят. Но от друга страна, именно заради тази бъркотия ти вървиш към истината, да покажеш от нея истинската, вярната картина. Отначало си задаваш въпроси, а след това започваш да се доближаваш до отговорите.

Всъщност, чрез езика на кабала е трудно да се разбере истината, но без него е невъзможно да се достигне до истината. Едва по-късно разбираме цялостността на този подход.

От урока по статията ”Поръчителство”, 24.07.2011

[49107]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - No Comments→

Когато човек постигне разкриването на истинската природа и разкрие вътрешното зрение, той започва да вижда още една реалност вътре в себе си, в допълнение към тази, която е усещал преди. Той възприема тази нова реалност по-силно от сегашната и чувства, че тя определя какво се случва в реалността.

Затова той нарича тази нова реалност, която е разкрил, „висш свят”. Това е свят на сили, които му се разкриват. Тези сили, които действат вътре в неговото желание, му носят всякакви усещания и впечатления, обрисувайки различни форми и картини в него. Но той не знае как да нарече тези сили, как да ги опише и как да говори за тях.

В крайна сметка, ако той усети ново усещане, което няма никаква връзка с миналото, тогава не е ясно как да го нарече. И тогава той разкрива връзката между тези нови усещания и картините, които те проектират на най-ниския екран, който обрисува този свят за нас.

Той открива, че всяка сила, която разкрива, всяко усещане във висшия свят има свой собствен резултат на картината, която ние виждаме тук, в по-ниския свят. Така всеки обект или действие в този свят си има своя сила, която стои зад него, подкрепя го, манипулира го и го движи.

Той има само един начин да обясни висшия свят – като взима имена от по-ниския свят за тази цел. Този език се нарича „език на клоните”. Сега човек, който има усещане за висшия свят, може да говори за това, което усеща! Той има име за всяка сила, всяко духовно действие, всяка духовна субстанция според резултатите от тези сили, които те обрисуват и създават за нас в този свят.

От урок по статия от Рабаш, 22.07.2011

[48983]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Въпрос: Какво е особеното в Тора, че даже и книгата „Зоар” е само коментар на Тора?

Отговор: Записите, които Мойсей е направил на пергамент, са земното изразяване на духовни действия на светлината върху желанието чрез материални символи. Мойсей е записал всичко, на което е научил своите ученици, в книга. В течение на 40 години скитане в пустинята те са написали цялата Тора, преминавайки през целия процес в записки, както в земните тела, така и в духовността. Това е целият път от Египетското изгнание (земно и духовно) през пустинята (материална и духовна) и в земята на Израел (земна и духовна). Всичко това се е случило във връзката между корена и клона. Мойсей е изразил целия този процес в конкретна символична форма.

„Зоар” изразява същите процеси на различно ниво, в различна форма, защото общото желание за наслаждение, което е създал Творецът, до този момент е напреднало няколко стъпки и е било усъвършенствано от светлината. Затова, желанието преминало през подеми и падения, през разбиването на Първия и Втория храм, през изгнание и е достигнало до последното разбиване преди последното изгнание, е трябвало да получи метод подходящ за края на изгнанието, за нашето време.

Затова е написана книгата „Зоар”, чиито автори са били наследници на много поколения кабалисти, започвайки от Авраам до разбиването на Храма. Раби Шимон е бил ученик на Раби Акива, който е разкрил голяма светлина и затова е бил способен да изрази това в книгата „Зоар”.

Самата Тора е разделена на две части: устна и писмена. Това идва от разликата между Зеир Анпин и Малхут. Зеир Анпин на света Ацилут е „устната Тора”, а Малхут на света Ацилут е „писмената Тора”.

Тора е разкриването на светлината. Светлината идваща до Малхут, съдържа всичко необходимо за промяната на Малхут. Но тази светлина все още не е дошла на практика и затова се нарича „устна Тора”. За сега това е работа с екраните.

Под влиянието на същата светлина в Малхут се случват вътрешни промени, които оставят впечатление у Малхут – това се нарича „писмената Тора”. Това говори само за действия на светлината в желанията от началото на творението до края му. И не съществува нищо друго освен желания.

Някои от тези желания са усетили, че съществуват сами, отделно от всички останали. Това сме ние. Тези желания съдържат свойства, които могат да помогнат по пътя на поправянето. И затова ние получаваме усещане за липса, нашата липса на поправяне, осъзнаването на злото. По този начин възприемаме себе си.

Точно тези са желанията, които трябва да получат „Тора” – инструкциите, обясняващи как да участват в собственото си поправяне по техен свободен избор, как да привлекат светлината желаейки да се поправят по-бързо вместо да чакат тя да дойде и да ги разтърси.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44585]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Тора - No Comments→

Въпрос: Защо буквата „самех” в Зоар е в съотношение с ГАР (трите висши сфирот) де-Бина, когато буквите започват от ЗАТ (седемте нисши сфирот) де-Бина?

Отговор: А ние как използваме буквите в нашия свят? Нима имаме отношение към ЗАТ на Бина, З”А и Малхут на света Ацилут?.. Защото е известно, че буквите от „алеф” до „тет” произхождат от ЗАТ на Бина, от „ют” до „цадик” – от З”А, куф-рейш-шин-тав от Малхут, а петте крайни букви (МАНЦЕПАХ) – от парса.

Всички завършват до парса на света Ацилут. По-долу се намират световете БЕА, под тях е този свят, а ние съществуваме още по-надолу от този свят – в нашия свят. Как ние използваме буквите?

Работата е там, че в света Ацилут се намира модел, съгласно който се разделя всяка част в цялата реалност. Затова, където и да се намирам, аз мога да използвам буквите съгласно своята степен.

Например, във Франция в хранилището за Международни мерки и теглилки (International Bureau of Weights and Measurements, BIPM), се намира еталона на метъра от сплав на иридий и платина. (Впоследствие било решено да се откажат от използване на физически еталон, и сега метър се определя, изхождайки от постоянната скорост на светлината, като дължина на пътя, през, който минава светлината във вакуума за 1/ 299 792 458 секунди).

По такъв начин в нашият свят съществуват световните мерни еталони, по които ние проверяваме нашите средства за измерване, и във всяко място можем да измерим обектите и разстоянията между тях.

Подобно на това е света Ацилут, където се намира главния модел – еталон, по който всичко е точно разделено и премерено във всичките други светове. Въз основа на този модел се изграждат всички останали степени, световете БЕА, всеки от които е проекция на света Ацилут и затова в тях също има букви.

Нашият свят също се явява проекция на висшите светове, въпреки че неговия материал е съвсем друг – егоистичен. И затова в нашия свят ние също използваме букви. Освен това, ние използваме думите на нашия свят за описание на духовните светове, така нареченият език на клоните.

От урока по Книгата Зоар.26.05.2011

[44040]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.24: „Малхут, заради съсъдите в нея се нарича „Афар (прах) и Афарон”. Афарон означава „нашият прах”. От времето, когато Малхут се е издигнала в Бина, Бина също се нарича Афарон.

И тогава, Бина се разделя на две части: на ГАР – висшите Аба ве-Има и това е „самех (60)”, съответстваща на шестте сфирот ХАБАД ХАГАТ, всяка от които се състои от десет части. А от хазе и надолу, тя се установила във вид на парцуфа ИШСУТ, който включва четирите сфирот НЕХИМ, и това е „мем (40)”.

Въпрос: Какво са буквите, за които говори „Зоар”?

Отговор: Буквата е символ. Формите на буквите символизират сили, които се съединяват заедно. Защото ние, трябва да им придадем някаква форма, за да можем с нейна помощ да опишем тези сили.

В духовното пространство няма форми. Но в нашия свят, с помощта на буквите, аз мога да обясня духовните свойства. Например, буквата „самех” (ס) е кръгла, което показва нейното свойство милосърдие, отдаване. Числовото ѝ значение (гематрия) е равно на 60. 60 – това е 6х10 (шест сфирот, всяка от които се състои от десет). Така може да се обясни, какво е 6, какво е 10, какво означава „кръгла”, какво е свойството, което изобразяваме като кръглата буква „самех”.

Но в духовното пространство няма нищо такова. А за да си обясним тези неща един на друг, трябва да имаме общ език. Ако го нямаше езикът, с който общуваме, нямаше да има нужда нито от букви, нито от други символи.

Защото в духовното, т.е. в моето вътрешно усещане, не трябва да си рисувам никакви форми. В моето вътрешно усещане няма никакви изображения – има само усещания в желанието, получаващо някакво впечатление.

Но когато искам да кажа какво е моето желание, доколко то се впечатлява, от какво, от какви противоположни свойства, тогава вече се проявяват лявата и дясната страна, горе и долу, различните цветове. Тогава ми трябват всички тези аспекти.

Защо художникът рисува картина? Той чувства, че просто трябва да излее от себе си своето вътрешно усещане, възхищението, въодушевлението си, да го предаде на другите хора. Но картината е само външен израз, отразяващ само в някаква степен вътрешното му усещане и желанието да сподели с другите.

На неразбиращите хора им се струва, че художникът е излял на хартия или платно цялото си вътрешно усещане, вдъхновение. Ако става въпрос за слабо земно впечатление – това все още е възможно. Но да се предаде духовно впечатление, е невъзможно.

Затова ни е забранено да изобразяваме духовното като картини или скулптури, защото в тях ти, все едно няма да можеш да предадеш своето вътрешно впечатление. Но изобразяването на духовни свойства, състояния и процеси във вид на букви и чертежи се позволява, тъй като в тях изобразяваш не своето вътрешно впечатление, а само символите на впечатленията.

Това се нарича език, когато се свързваме помежду си с помощта на външни символи, всеки от които, по наше споразумение, може да пробуди в нас съответни вътрешни впечатления, предавайки ги един на друг. Но при всички случаи, във всеки човек, това вътрешно впечатление е различно, защото всички ние сме различни.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44046]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→

От статията на Рабаш “Помощ в работата, която трябва да молим от Твореца”: Има човек, който се бои от Твореца, заради живота на синовете си, или се страхува  за своето телесно или материално благополучие.

И затова страхът не го оставя , но не е насочен към висшия корен, защото в корена му лежи собственото благо, от което и се ражда страхът.

А има човек, който се бои от Твореца заради наказанията в този свят и в ада. И  двата страха не се считат за истински страхове пред Твореца.

Истинският страх – това е трепетът пред своя Господар, пред Неговото величие и силата, управляваща всички светове.

И в това е огромната разлика, между масите и избраните личности, стремящи се към истината. И затова желаят да стигнат до това, всички техни действия да са заради Твореца.

И не чакат за това никаква награда, а служат на Царя, тоест изпълняват Тора и заповедите заради величието на Твореца, а не заради собственото си благо.

За нас  е много трудно да свикнем с езика на кабалистите, който автоматично сме готови да преведем с обикновените за нашия свят, религиозни термини. Но кабалистите са използвали този език в продължение на много поколения, за да може с негова помощ да се отделят и защитят от хората, които не заслужава да се приближават към духовната работа. Защото само единици получават пробуждане свише и чувстват в себе си потребността да разкрият причината за своя живот, неговия корен, целта на своето съществуване.

Те усещат, че в природата съществува вътрешна сила, която е създала нея и нас, и дава на някои от нас желанието да я разкрие, да се приближи до нея и да я разбере. И кабалистите пишат само за тези хора !  А за всички останали искат да направят тези текстове скрити, така, че да е невъзможно да ги разберат.

Но как е възможно нещо да се скрие, ако тези книги се предават от поколение на поколение и носят разкритие? Ето затова, кабалистите обличат методиката на постигането на Твореца – тоест науката кабала, разкриването на Твореца от творението, в такива думи, които всеки човек ще прочете и ще помисли, че ги е разбрал!

И в зависимост от желанията на човека, той ще разшифрова за себе си тези записи. Един ще види в тях религиозни предписания, друг – морал, трети – исторически документи, четвърти ще ги отнесе към философията, възпитанието, законите на живота на човека и обществото, отношението на човека към Бог и към другите хора.

Всичките книги на кабалистите: Тора, Танах и всички свети книги, които говорят изключително за това, как да се разкрие висшата сила на природата – всеки ще трактува така, както на него му се иска, създавайки около това множество разкази. И само тези хора, които получават пробуждането да разкрият Твореца, ще използват тези записи по тяхното правилно предназначение – тоест за разкриването на висшата сила, на вътрешната природа. И тогава, те ще намерят вътре в тези текстове указанията, как да напредват.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Въпрос: Много по-лесно е да се чете такъв текст от “Зоар”, в който Баал а-Сулам обяснява посредством кабалистически термини…

Отговор: Вярно, тогава ни се изяснява, че това са кабалистически определения, а не земни образи. Но всичко това зависи от нивото на твоята квалификация.

Ако аз каня майстор да ми ремонтира компютъра, показвам му пейзажа на екрана и казвам: на мен не ми харесва контраста на цветовете или качеството на изображението, то той не гледа самата картина. Майсторът гледа електросигналите, силите, създаващи картината, на количеството от цветове, въведени в системата.

Него не го вълнува сама по себе си картината, за него това е външното изображение – символи, на произтичащото вътре, индикация за вярна или невярна настройка.

От друга страна, когато му показвам тази картина и питам, как да я настроя, той ми обяснява с помощта на технически термини. „Тук трябва да се променят ХаГаТ, НеХИ, да се приведат в съответствие силите на лявата и дясната…” – и аз от това нищо не разбирам, за какво става дума.

Нас ни обърква, не този или друг език на “Зоар” – езика на сказанието или на кабала, а нашата неспособност да разпознаем самата картина, да разберем за какво става дума. Всяка дума в “Зоар” насочва към желанието, което трябва да поправим. И там освен това друго няма.

Творецът е създал желанието. Това желание трябва да бъде поправено и напълнено. Докато то не достигне своето поправяне, а след това и напълване, ще се говори само за това желание. Веднага щом то се поправи и се напълни, за него спират да говорят, и по-нататък става дума за следващото стъпало – за още по-голямо желание, изместващо предходното.

И така ние поправяме желание след желание, пласт след пласт. Това е поетапен подход към всичката мощ на заключените в нас желания, които ние поправяме поетапно, едно след друго, това се нарича ”мишпатим” – съдове или кръговрат на душите. „Кръговрат на душите” означава, че аз през цялото време пребивавам в тези вътрешни изменения.

Из урока по  книгата “Зоар”, 06.05.2011

[42584]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

”Учение за Десетте Сфирот”, т.1, глава ” Вътрешно съзерцание”: Преди всичко, е необходимо да знаем, че когато става дума за духовни понятия, независещи от времето, мястото и движението, и още повече за божественото, ние нямаме думи за да изразим тези понятия, защото цялото богатство от думи е взето от усещането на въображаеми органи на чувствата.

Ние нещо усещаме, впечатляваме се и с тези си впечатления даваме някакви названия. Но онова, което не се улавя от нашите чувствени органи, ние не можем да опишем. То за нас сякаш въобще не съществува.

За мен е все едно – не съществува нещо в реалността или в моите усещания, та нали аз не знам, какво съществува там в скритата от мен област. И затова целият ни език описва само усещаните от нас явления.

Но как тогава да предаваме духовната информация? Докато не усетим духовния свят, няма да можем да разберем, как се наричат духовните явления. И затова въобще не разбираме, какво ни говорят кабалистите, разказвайки ни за духовното.

А ако заменим някоя дума от техния разказ, то можем да изопачим смисъла на казаното. Затова е толкова важно, всяка дума да бъде вярна и точно да изразява описаното явление. И когато кабалиста ни разказва за нещо той, не може да промени в разказа си нито една думичка.

А на нас ни се струва, че това не е толкова важно, тъй като и без това ние нищо не разбираме, какво се крие зад тези думи, и сме свободни да говорим както ни се иска. Но колкото човек напредва, навлизайки в нещо частично, а след това все по-пълно усещане на духовния свят, неговият език става все по-точен. Той е длъжен все по-точно да подбира всяка дума, за да изрази онова, което вижда и усеща, а иначе той не може да говори.

И затова кабалистите са избрали особен език за своята наука, който са нарекли ”език на клоните” – така че, всичко което съществува в нашия свят, води началото си от висшите светове и оттам постепенно се спуска в нашия свят. Затова кабалистите са намерили готов език, с помощта на който са предавали един на друг своите постижения устно и писмено от поколение на поколение, вземайки имена от клоните в нашия свят. И всяко име говори само за себе си, сякаш посочва с пръст своя корен, намиращ се в системата на висшите светове.

И затова, ако човек се стреми към духовното, то тези думи му служат като водеща светлина, някак си го свързват с невидимия свят.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 08.05.2011

[42494]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

„Зоар” описва целия процес на нашето духовно развитие с езика на алегориите. Защото той не може да ми обясни нищо от духовния свят – тъй като аз не се намирам в него. В духовния свят има само сили.

И затова, ако не усещам тези сили, не се намирам в тях и не работя с тях, то не съм способен да се свържа с този духовен материал.

Добре запознат съм с материалния свят, а за духовния не знам нищо. Как мога да премина от материалното към духовното? Затова, кабалистите вземат думи от този свят, но показват чрез тях духовния. А ние трябва да се постараем да видим духовния свят зад тези думи. Полагайки усилия се стараем, да се приближим към духовния свят.

Какво намеква „Зоар”, чрез тези думи: куче, лъв, жертвоприношение, Израел? Думите са от този свят, но смисълът им е напълно различен. Усилията, които полагаме, за да разберем истинския им смисъл, всъщност ни спасяват – издигат ни на следващото стъпало. И затова, всеки път трябва да се грижа само да се стремя към целта и постоянно да помня, че книгата говори за духовния свят, за моето духовно състояние, което съм задължен да разкрия: „Какво се крие зад тези думи?”.

Тогава, както е написано в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, т. 155, „благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, обкръжаващите души пробуждат върху себе си светлината”. Ние пробуждаме огромната светлина, скрита в тези книги и тази сила ни поправя.

Тогава изведнъж установяваме, че „куче” – това е клипа, нашето желание да се наслаждаваме, което засега не ни е дадено да поправим, „Исраел” е нашето желание, което се стреми към поправяне. „Жертвоприношения” са онези наши желания, които можем да обработим с помощта на всевъзможни действия, за да ги използваме, получавайки заради отдаването, т.е. за благото на ближния.

Излиза, че в нас има „Исраел” („Исра-Ел” – „Направо-към-Твореца”) – желания, които се стремят да постигнат отдаване. Има „жертвоприношения” – желания, които трябва издигнем и за тяхна сметка да се приближим към отдаването (на иврит „жертвоприношение”/„курбан” – от думата „каров”/близък). И има клипа – желания, които не трябва да използваме.

За сметка на действията, за които разказва „Зоар”, Исраел постига Твореца, към който се стреми – разкриване на Твореца на творенията, на свойството отдаване.

Но как разпознавам всички тези желания? Именно в съединението с другите души, със своите другари в групата. Как избирам от всички предоставени ми възможности какво да използвам, а какво не? Аз имам целия асортимент – целия живот. Вземам от живота си необходимото за съществуване. А всичко останало разделям на такова, което може да бъде полезно за връзката ми с групата и на това, което не може да бъде полезно.

Полезно – това са „жертвоприношенията”, желания, с помощта на които се приближавам към другарите, за да се издигна. А тези желания, с които не мога да се приближа към тях се наричат „клипа” – трябва да ги отхвърля и да не ги използвам.

И така, всеки миг. Моята цел е да се съединя с групата, в която в единството с другарите ще разкрия свойството отдаване – Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „Цел на благословията”, п.16: „… И затова в благословията, с която човек благославя Твореца, пробужда благословия свише, напълваща всички светове.”

Въпрос: Какво е „благословия”?

Отговор: Благословията е особена сила свише – сила на Бина, въздействаща на Малхут. Творецът се нарича „Благословен”, ако се обръщам към Него от Малхут, с молба да дойдат силите на отдаване, да проникнат в мен и да станат моя част.

Когато ги включа в себе си означава, че получавам благословия – свойствата на Бина, които се включват в Малхут. Съгласно свойствата, които получавам от Твореца, мога да Го нарека Благословен. Иначе не притежавам тези свойства, за които мога да Го ценя и да Му благодаря.

Защо искам да получа тези свойства от Бина? За да не проклинам Твореца, а да Го благославям. Тоест всички поправяния, които се старая да придобия, са не заради собствената ми изгода, а само за да обичам, да почитам – да благославям Твореца.

И затова, думите „Благословен си Ти” в благословиите на молитвите означават, че вече съм преминал през поправянията, позволяващи ми да работя заради отдаване, получил съм Неговата благословия и сега, самият аз се намирам в отдаване и любов – и благославям Твореца за тази възможност.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.03.2011

[37564]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - No Comments→

„Езикът на клоните” може да бъде много полезен, ако се намираме в двата паралелни свята едновременно. Той ни обяснява, как да използваме предметите от нашия свят, как чрез тях можем по-ефективно да въздействаме на другите хора и да ги пробудим за поправяне.

Ако познавах природата на човека и на всички предмети, намиращи се на мое разположение, би било възможно да пробудя целия свят за поправяне! Щях да знам точно какви филми, текстове, особена музика са необходими за тази цел – щях да преценявам техните души и силите, които искам да задействам вътре в тях, съгласно вътрешното им устройство, което познавам.

Но тъй като засега, те не разбират обръщението отправено към тях на нивото на душите и вътрешните им сили – пренасям това на друга плоскост, на нивото на материалния им слух и усещания, в звука на музикалните инструменти. По такъв начин се появява възможност да им повлияя.

Посредством такива външни инструменти, мога да пробудя в тях вътрешни сили, за които самите те не знаят. И това им въздейства чрез външния слух, чрез музика, и постепенно пробужда в тях вътрешните сили.

Защото човекът е единна система, в която се обединяват материалното и духовното. И затова е възможно да му се въздейства с материални средства, но с намерение да повлияят на вътрешното, духовно ниво. По този начин, можем да го въведем във вибрации, в резонанс и да получим реакцията на такива слоеве, за които сам не подозира – чрез слушане на музика и други външни въздействия.

Точно така пробуждаме себе си с четенето на кабалистичните книги – „Зоар” и „Учение за Десетте Сфирот” – повишавайки своята чувствителност към светлината, връщаща към Източника. Защото тази светлина не се намира на материалното ниво. Но кабалистите са направили така, че чрез външно въздействие върху моето ухо и око, да получавам вътрешно въздействие – ако се настроя, че искам да получа именно него.

Ето защо, ако се познава връзката на корените с клоните, на нивата на двата паралелни свята: духовния и материалния – един срещу друг, тогава за поправяне може да се пробуди целия свят.

Именно по този начин действаме, но не със силата, с която го правят авторите на „Зоар”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Откъде идват думите в нашия свят? Защо някакъв си селянин, живял някога си около Ерусалим, погледнал към Маслинената гора и ѝ дал такова название – на него просто му се сторило, че ѝ отива такова име. Такова желание е възникнало в него от природата, а природата идва свише.

Тоест в думите от нашия свят няма нищо случайно, всички те са достигнали до нас свише. Затова кабалистите могат да ги използват за описване на духовните корени, което се нарича „език на клоните“. И когато вземаме названия от този свят и обясняваме какво се крие зад тях, съгласно техните духовни корени, ние виждаме разликата между световете. Така ние ще узнаем какво стои между нас и духовните светове.

Камък от този свят и камък от духовния свят, дърво от този свят и дърво от духовния свят, мъж, жена, дете, огън, вода – така аз изучавам разликата между двата свята и каква форма трябва да постигна.

Но езика на клоните не е предназначен за обикновения човек – той е за тези, които усещат духовния свят. Само на тях ще им бъде понятно, какво се случва между клоните и корените и те си предават знание един на друг на този език. Когато един кабалист разкрива някаква връзка между корените в духовния свят и иска да предаде това знание на друг, той разказва за него на езика на клоните.

А ние за сега говорим не на езика на клоните, а на разговорен език. Когато усещаш духовното, то слушайки думите на учителя, разказващ ти за духовния свят, ти ще разбереш за какво говори той. Или той ще те учи, като малко дете, което учат на думите.

Представете си, че се намирате с учител в духовния свят и той ви показва някакво явление и ви казва с каква дума да го наречете. И виждайки духовното явление и чувайки неговото название вие ще можеш да ги свържете заедно – да прилепите тази дума от нашия свят към духовния обект. Това се нарича да се учи езика на клоните. Младенец, родил се в духовния свят учи езика на клоните така, като и младенеца от нашия свят се учи да говори на земен език.

А след това ти ще можеш вече да говориш с учителя, ти ще имаш речников запас.

От урока по статията “Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35334]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Ако е невъзможно да се разбере за какво говори кабалиста, докато не навлезеш в духовния свят и не видиш корените, то защо вие се опитвате да ни обясните „разбираемо“?

Отговор: Опитвам се да пробудя във вас желание за духовно постижение и тогава ще разберете за какво съм ви разказвал.

Баал а-Сулам пише в статията „Същност на науката кабала“: И само след като сам постигне висшите корени, той може гледайки на клоните, които чувства в нашия свят, напълно да разбере всички количествени и качествени съотношения между всеки клон и неговия корен във висшия свят.

И само след това той ще има общ език с неговия учител – „езикът на клоните“, с помощта на който мъдрият кабалист ще може да му предаде всички нюанси на своята мъдрост за случващото се във висшите духовни светове…

Но ако ученикът е още недостатъчно умен и не разбира сам този език, т.е. по какъв начин клоните указват на корена, то е съвършено очевидно, че за неговия учител няма никаква възможност да му обясни нито една дума от тази духовна мъдрост, тъй като те нямат абсолютно никакъв  общ език и са като неми.

В кабала „не трябва“ означава „невъзможно“. Само в нашия свят забраняват нещо да се прави, защото при желание може да се направи дори забраненото. Но така може да се постъпва само в „грехопадението“ и по-ниско от него. А в духовния свят, ако не трябва, то означава че е абсолютно невъзможно да бъде направено.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35321]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че преди да започнем да изучаваме кабала, трябва да разберем какво представлява тя. Как може всеки да научи нейния език, ако е толкова сложен?

Отговор: Да разбереш какво е науката кабала, означава да придобиеш екран, за да се издигнеш по-високо от своя егоизъм и да видиш духовните действия. Тогава ще разбереш учителя-кабалист и ще научиш от него какво да правиш по-нататък. Ще разбереш всичко, което ще ти каже и ще можеш да го потвърдиш на практика тук, на място – както правят обикновените ученици в този свят.

Но докато не се родиш в духовното, как може нещо да ти се обясни? Все едно, да разказваш за нашия свят на още неродено бебе, намиращо се в корема на майката.

По същия начин, кабалистите разговарят с нас от другия свят. Ние се намираме в този свят, вътре в неговата сфера – като в мехур, а ни разказват за онова, което се случва зад неговите предели.

Затова, кабалистичните текстове работят за нас само като „чудесно средство” (сгула). Статиите са предназначени за начинаещите, но „Учението за Десетте Сфирот” е написано за този, който вече се е родил в духовното, който вече е „духовно бебе”. На него може да се обясни нещо за висшия свят и благодарение на това ще напредва, ще усвоява новия свят, в който се е родил.

А за теб, който засега се намираш вътре в корема на майката, това е само дразнител, стимул да се родиш по-бързо.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Всяка наука има свой език. Но ако в науката ти обясняваш своето постижение (в същия свят) на същото ниво, на което постигаш, то чрез езика на кабала ти обясняваш това, което постигаш по отношение на корена. Това е разликата между обичайните науки и науката кабала.

Всяко явление, което изучаваш и постигаш в нашия свят ти записваш на същото ниво, на което го постигаш и го изследваш. А в кабала ти не постигаш самия материал, а постигаш неговата връзка с корена – това е главното!

Баал а-Сулам пише в статията „Науката кабала и нейната същност”: „…физиката е само едно частно знание, което се намира в един определен свят и тя е особена само по отношение на собствената си област и няма никаква друга наука, която да е включена в нея.

А в науката кабала не е така. Нейна основа е общото знание на всички нива: неживо, растително, животинско и говорящо, и всички техни частни проявления, които са включени в замисъла на Твореца, т.е. всички, съответстващи цели и затова всички науки в света, от най-малките до най-великите са включени в нея по чудесен начин”.

Връзката с корена – в това се състои особеността на кабала и затова тя може да включи в себе си всички останали науки. Ти можеш да обясниш свойствата на някоя материя в даден момент или връзката между явленията, но това не обяснява същността на нещата и явленията.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 10.02.2011

[35139]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Кабалистичният „език на клоните” е език, постигащ духовното. Той е непонятен на човека, непостигнал връзката на клоните с духовните корени.

Преди всичко аз трябва да почувствам духовния свят. А вече след това, когато чуя думите, принадлежащи на този низш свят, ще ми стане разбираемо за какви явления те намекват във висшия свят, в който се намирам заедно с авторите на книгите.

В мен вече ще се появи общ език с Раби Шимон, Баал а-Сулам – защото също ще се намирам на онова ниво, на онова място, за което те разказват.

Доколкото аз със своето физическо тяло се намирам в този свят, аз знам какво означават думите: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре”. Отначало узнавам самите тези понятия, а след това чувам техните наименования – думите, езика. Аз мога да дам на този реален, усещан от мен обект – „слънце” – название на всякакъв език. Така ние свързваме всички явления на този свят с определени имена, създавайки език, и можем да разбираме за какво се говори.

Ако се намирам освен това и в духовния свят, постигам още една реалност, която се нарича: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре” – усещам тези свойства и узнавам техните имена. А сега авторът на кабалистична книга започва да ми обяснява връзката между всички тези явления от духовния свят, указвайки на думите от този свят.

И доколкото аз се намирам в постигане на връзката между материалните клони и духовните корени, разбирам за какво говори той в духовния свят. Този „език на клоните” става мой език, той обяснява всичко.

Когато учим детето да говори, му показваме предмети и изричаме техните имена. И по същия начин може да се обясни на детето в духовния свят –то трябва да почувства духовната реалност и да разбере как се нарича тя. Т.е. трябва да му помогнем да разбере връзката между клоните и корените и връзката между частите на духовната реалност.

Кабалистите ни учат да се ориентираме в духовния свят с помощта на „езика на клоните”. Но отначало ние трябва да почувстваме какво е това цветя, трева, слънце…

Има такива духовни понятия, които човек още не усеща, и кабалистът му помага да ги усети. Този език ни придвижва, строи ни. Връзките вътре в езика ни обясняват значението на думите, защо думите са съставени именно от тези букви. Защото в иврит формата на буквите и техният порядък в думата указват на техните свойствата на духовния обект, носещ такова име. В такава форма ни се предава духовната информация.

Този език вече е приготвен за нас, защото всички светове са свързани между себе си – отгоре до долу. А ние се раждаме в този свят, усещаме го и познаваме връзката между всички думи. Сега трябва да се издигнат от низшия свят във висшия и ние вземаме от низшия свят всичко, което има тук, знанието на всички клони с всичките им имена, и започваме с това знание да се издигаме.

Връзката с корена се е протегнала нагоре до безкрайността. На всяко ниво е същото, което и в нашия свят, но всеки път това ни се разкрива в по-качествени понятия – тоест все по-силно свързано с един единен корен.

От урок по статията “Същност на науката кабала”, 10.02.2011

[34985]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - No Comments→

Единственото, което можем да направим е да привлечем към себе си обкръжаващата светлина. А затова трябва да се учим заедно и да изградим от себе си духовна реалност, не от физическите тела, а от нашите желания. Затова ние се обединяваме по цялото земно кълбо в едно желание и започваме да се стремим към нещо по-висше.

Но това е невъзможно да се направи без общ език за всички! Няма значение, че общуваме чрез преводач, но по някакъв начин сме длъжни да си представим това наше общо желание! Всяко стъпало има много сложен строеж / 10 сфирот, 3 линии /, който трябва да се разкрие, за да разберем, че това е част от Безкрайността.

Затова в езика на кабалистите няма нищо случайно – всичко е определено абсолютно точно, от първата до последната буква и вече съществува в завършено състояние в света на Безкрайността. Не са възможни никакви случайности, още повече при издигането на цялото човечество отдолу нагоре.

Ние използваме единствено съществуващата система и друга възможност да бъде използвана няма. Езика на нашия свят определя връзката между всички негови части, а езика на клоните по същия начин установява връзка между нивата – материалните и духовните. И такава способност няма нито един език, освен иврит.

Това не е просто разговорен език, a е като езикът на програмирането, определящ връзката между елементите. Той показва как да се премине от едни свойства към други, от едно състояние в друго, използвайки друг вид желания /авиют/, информационните гени /решимот/, келим, връзката между душите – всичко заедно. Има начално и крайно състояние и всичките средства, за да се премине от едното състояние към другото – всичко това се нарича език.

А „точката в сърцето”, която се пробужда в човека, e всъщност желанието да се свърже клона с корена. Защото искам да знам какво ми намеква и какво иска да ми каже целия този свят!

От урока по статията “Същността на  науката кабала”, 10.02.2011

[34995]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Когато езика не е свързан със своя духовен корен, ние не предаваме важност на неговите думи, названията на материалните клони.

Ако съвременният италиянец, грък или който и да е друг се срещне с човек от същата националност, живял преди 1000 години, те не биха се разбрали.

Някои езици са трудни за разбиране дори в този вид, в който са били преди 200-300 години. И всичко това е защото няма връзка на клоните с корените.

Само иврит свързава пряко клоните с корените и затова този език не се изменя. Ако сега при нас дойде Авраам, Адам, Моисей или Раби Шимон, ние всички бихме се разбрали един с друг. В древността произношението е било по-гърлено, но сега това сме го загубили, имало е чувствителна разлика  между буквите, които днес се произнасят почти еднакво, но самият език не се е изменил.

Макар и да сме загубили от него някои думи. Когато Рабаш четеше заедно с мен Теилим (Псалмите на Давид) понякога отбелязваше, че не знае някоя от думите. Т.е. в нашият свят не съществуват техните явни клони, а в духовния свят техния корен за сега не е явен и е неясен – затова връзката на корена и клона още не се е разкрила.

Излиза, че има думи, които ще ни се наложи да изясняваме. За сега те присъстват само в Псалмите на Давид, който олицетворява цялото общо постижение (Малхут). А кабалистите все още не са постигнали тези думи, защото обикновено те зависят от общото поправяне. Има множество клони и съответстващи им духовни корени, но все още не всички са ни се разкрили.

От урока по статията”Същност на науката кабала”, 10.02.2011

[35007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Когато получиш духовно постижение, ще започнеш да усещаш преди всичко някои духовни явления вътре в своето желание. И ти ще разбереш изведнъж как се наричат те и какво представляват.

И тогава изведнъж ще започнеш да разбираш за какво е говорила книгата, и ще си спомниш как си чел за това или как някога си учил. Изведнъж ще си спомниш всичко, което се отнася към това духовно явление, което сега ти се разкрива.

В теб всичко изведнъж ще се съедини, и думите, с които се нарича всичко това и разбирането на това духовно състояние и спомена за това, къде то е било описано, когато си го учил. Всичко това ще се проясни и ще се свърже за теб с духовните явления, които сега разкриваш и усещаш.

Но преди всичко, трябва да дойде усещането, самото постижение без думи! И веднага след това, ще се прояснят думите, определенията, връзките – според степента на твоята готовност за това.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 10.02.2011

[35004]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Въпрос: Защо авторите на „Зоар” на места пишат, използвайки земен език, което само ни обърква, сякаш говори за нашия свят, а на други места пишат на езика на Парцуфим и Сфирот?

Отговор: Езикът, създаден по времето на Адам аРишон, съдържа няколко Сгулот (чудесни качества). Защо те са Сгулот? Защото ние не разбираме какво е духовният свят. Не го постигаме и не можем да си го представим правилно. По никакъв начин не можем да видим никакви форми от него пред себе си.

От самото начало е ясно, че всички наши идеи, дори тези на този свят, са напълно грешни. Като слепи хора, всички ние се опитваме да напреднем опипвайки, без да знаем, до какво достигаме и какво се случва. Всичките ни спомени и въображаеми картини са неправилни и грешни.

Ние сме в толкова тъмно състояние, че никога не сме изпитвали вкуса на истината. Дори и слаб лъч светлина никога не е прониквал в тази смолиста тъмнина, за да освети поне малко някакви детайли от този свят, в който съществуваме, както и връзките между нас.

Затова се повдига въпросът: възможно ли е да говорим с тези творения изобщо? Това е дори по-зле от това да изкопаем от земята червеи и да се опитаме да им кажем за Тора. Това не е шега! Разликата между нас и духовния свят е много по-голяма от тази между нас, живите създания, и червея в земята, който също е живо създание.

Ти се различаваш от червея по нивото на твоето осъзнаване и осведоменост в същата тази тъмнина, където живеете и двамата. Но ти и човекът, който е в духовното, сте разделени от различно възприятие – пропаст, която дори не можем да си представим.

Адам аРишон е бил първият човек, разкрил факта, че освен нашето състояние има източник, духовен свят, истинска реалност, докато ние сме в пълна тъмнина като червеи в земята, които никога не са изпълзявали навън и не знаят, че съществува различен свят. Затова трябва да ни се даде поне края на въже, за което да можем да се хванем.

Така, тези, които са постигали духовното, започвайки с Адам аРишон, са измислили това, което изглежда като най-различни истории. Но това не са истории, а система, която ни свързва със света и с душите, постигнали духовното, с връзката между тях и светлината, която е в тях.

Сега нямаме никаква идея, какво е значението на никой от тези светове – нито за този свят, нито за душите, нито за връзката, нито за светлина – нищо! И все пак, те са начертали някаква връзка от състоянието, което ни е непознато, и ние нямаме никаква представа, какво е това връзка. Но те са го направили, за да ни свържат някак си с това състояние. И ако използваме връзката, следвайки техния съвет, тя постепенно ни повлиява.

Затова е напълно неудачно да питаме, защо са писали на такъв език или на друг: такъв, който е по прецизен или рационален, такъв, който е повече или по-малко ясен. Само можем да се объркаме от описанието, което изглежда по-земно и по-близо до нас. Има само една възможност да се приближим до „Зоар”: да се свържем помежду си възможно най-много. До степента, до която се обединим чрез усилия да бъдем над егоизма си, даваме възможност да се разкрият тези духовни състояния. Но докато не се разкрият, няма да разберем какви са те. Написано е „Видях обратен свят”. Ще видите, че духовният свят съвсем не е каквото сте си го представяли.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 24.01.2011

[33580]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→