Въпрос: Защо Баал а-Сулам пише, че след демокрацията и социализма настъпва фашистки режим?

Отговор: Защото демокрацията не може да осигури задоволяване на желанието за наслаждение. Това желание расте и се нуждае от прогрес. Самото то иска да бъде все по-свързано, демокрацията го води до това състояние. Но каква полза получава то от обединението, по какъв начин да го реализираме?

Обединението може да бъде реализирано или само заради собствената ни полза, или заради Твореца. Едно от двете, трето не съществува. Ако напредваме по обикновен, естествен начин, тогава обединението се получава заради наша изгода. А това означава, че се обединяваме срещу всички останали и се опитваме да ги превърнем в свои роби.

Такъв подход можем да видим в целия свят след всеки повече или по-малко демократичен строй. Щом хората получат и капчица свобода, те веднага започват да усещат, че не им достига обединение. Но те не знаят как да го използват: добре, обединихме се – а какво по-нататък?

Необходимо е обединението да бъде използвано за някого или за нещо. И като резултат, то се използва за това да воюваме срещу другите и да демонстрираме колко сме силни, единни и сплотени като народ. Това се получава по естествен начин и задължително се случва. Дори сега тази тенденция вече може да се види в света. От ден на ден светът все повече се приближава до нацизма.

Достатъчно е да погледнем какво се случва в общия европейски пазар, при взимането на решения там, събитията в Америка, в Русия и в много държави по света. Може би вие не го усещате все още, но аз виждам, че нацизмът става все по-приемлив в обществото.

Започват да говорят за него като за нещо легитимно. Започват отдалече: от това, че трябва да се обсъди, така че да не се повтори пак. Но докато започне обсъждането, провеждат се конгреси, печатат се материали – и ето, че хората свикват с темата. Това е първият етап.

Макар да се твърди, че това явление е лошо, учените историци все пак трябва да го обсъдят. След това към обсъждането се включват философи, футуролози, изследвайки, как то се е случило и защо. Накрая те стигат до извода, че такова поведение е заложено в природата на човек и че нацисткият режим е закономерен етап в развитието на човечеството. Тоест той е заложен в природата ни и не може да бъде избегнат. Така се прави легитимация на фашизма.

После започват разговори за необходимостта от обединение на народа, за това, че са нужни санкции срещу емигрантите, за това, че ни е необходимо единство срещу враговете, защото сме слаби и губещи. Става дума сякаш за принудителни мерки, уж необходими за оцеляване. Постепенно тази идея все повече се развърта. За целта съществува специална технология, с помощта на която впоследствие – в течение на няколко години – на народа може да се продаде всичко.

Хитлер също не веднага е дошъл на власт, минали са много години от Първата до Втората световна война. И той е имал на какво да се основава, наистина е бил избран от болшинството. А днес това е още по-просто да се направи, защото обединението в наши дни е още по-търсена, още по-чувствителна тема. Защото съществува много по-голямо разочарование от нашето развитие.

Престанахме да се развиваме – цялото човечество. Нов мобилен телефон на всяка половин година – това не е свидетелство за технически прогрес. Това вече са стари технологии, няма нищо ново – просто се променя външното оформление, за да се продаде стоката. Достигнахме предела на развитието на техническата мисъл и скоро същото ще се случи с биологията и с всичко останало.

Вижда се, че има множество причини за развитието на нацизма. Тези тенденции се усилват във всички страни: във Франция, в Украйна, в Русия, в Америка и трябва да се замислим за това, докато все още не е късно.

От урок на тема „Денят в памет от Холокоста и героизма”, 28.04.2014

[133847]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Винаги сме мислили, че се развиваме посредством собствените си сили, без да осъзнаваме, че тази инициатива не е наша, а идва от природата. Сега тази вътрешна сила сякаш се е обезценила и човек не знае, какво да прави.

Това се вижда добре по младото поколение, което не се суети много, не се нуждае от някакви постижения, много-много не се интересува, а предпочита просто да минава времето.

Младите хора не притежават някогашната сила, позволяваща да се изграждат и извършват велики дела. Не им достига енергия, заинтересованост и всичко това се обяснява с вътрешните причини: с това, че висшата сила не действа вътре в тях, не пробужда човека, а само организира външните обкръжаващи условия.

По такъв начин, сякаш природата ни казва, че трябва сами да разберем в какъв свят живеем. Сами трябва да се замислим: как искаме да се развиваме и в каква посока? Как да получим тази сила за развитие, разум и как да я реализираме?

Преди, това се е осъществявало от само себе си в разума и в сърцето на човек, карайки го да действа инстинктивно. Благодарение на това, ние виждахме как трябва да се развиваме, как да изградим живота си, да се учим, работим, да учим децата. Но днес това не се случва автоматично, а ни е дадено да си го откупим.

В резултат, започваме да чувстваме и да разбираме, че по-рано ни е развивала силата на природата и ние сякаш знаехме накъде трябва да вървим. Това желание само се е пробуждало вътре в нас.

Но сега то не се пробужда и започваме да осъзнаваме, че наистина е настъпило някакво ново време. Ние не разбираме, какво искат от нас, защото ние не искаме нищо. Тоест вътре в нас не се пробуждат никакви желания и какво да правим?

Обкръжаващите ни условия стават все по-тежки. Скоро ще разберем, че няма да има какво да ядем и пием, все по-малко са възможностите за нормални жизнени условия. Външните условия ще се влошават все повече, за да накарат човек вътрешно да избере някаква цел и метод за развитие.

Човек става сякаш стопанин на своя живот и съдба, но откъде да знае, как да я управлява в нашия свят, при положение, че всичко е така свързано едно с друго: държави, народ, общество.

Това ни води до необходимостта да имаме методика за управление на нашия живот. Във всички отминали поколения човек е бил умен заради пробуждащите се в него сила, желания, стремеж. И независимо, че се е обърквал и грешил по кой път да тръгне и как да се развива, той е решавал това инстинктивно и е знаел, как да изгради живота си.

А в наше време, в това ново състояние, ние трябва да получим всичко свише, но вече за сметка на собствените ни усилия. Само че не знаем как да получим свише вътрешната част, необходима за нашето развитие: разума, чувствата, посоката. Ние само усещаме, че нещо не ни достига и че без методиката, която ще да получим свише, няма да се разминем.

Преди тя е действала инстинктивно, отвътре. Но сега, за нейното получаване е необходима предварителна работа, усилия, молби, молитви, МА”Н. И затова се нуждаем от науката кабала.

Но това осъзнаване е по пътя на естествения ход на нещата (беито) – дълъг и труден път. Това са така наречените ”400 години на изгнание”, докато не преминем докрай всички стадии на своето вътрешно развитие: 1-2-3-4, за да може с помощта на болката и ударите да разкрием желаната форма.

Но успоредно с това, в света вече не случайно методиката на кабала съществува, тя вече е дадена на хората, адаптирана и преведена на много езици. И затова ние можем да я използваме, изучавайки и организирайки я в правилна форма. Тогава ще напредваме по пътя на ускорението, т.е. по пътя на ахишена.

По пътя на ”ахишена” ние трябва да достигнем чрез страдания онази част от пътя, която би трябвало да изстрадаме съгласно естествения ход на развитие на всичките 4 стадии.

Тези разбирания ни се дават без страдания, както е казано, ”праведникът взима със себе си в Райската градина не само своята част, но и частта на другаря си”. Всичко това идва при нас за сметка на нашите усилия и обединение. С това ние значително съкращаваме времето и страданията. В това се състои работата ни.

Затова трябва да развием широко разпространение: преди всичко за народа, намиращ се на земята на Израел, а след това за целия свят. И всичко това, за да не позволим на човечеството само, слепешката да търси пътя на развитие, защото това ще доведе до огромни нещастия. Това ще бъде такова развитие, както по-рано, за сметка на непрестанни войни.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 25.04.2014

[133547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: С какво се отличава развитието на човечеството по собствена инициатива и без такава?

Отговор: Ако по време на еволюцията са се случвали някакви не особено големи промени при животните и растителните видове, ние разбираме, че конят или кравата не са могли много да се променят по собствено желание и това е в резултат от въздействието на околната среда или на някакви мутации.

Но себе си смятаме за развиващи се по собствена инициатива, прогресиращи от поколение на поколения поради своята мъдрост, науката, промяната на обществения строй. Благодарение на добрата храна, човек станал по-висок, увеличили се качеството на живота му и неговата продължителност. Дори резултатите от медицинските изследвания са станали други.

И предполагаме, че всичко това е наша заслуга, тъй като ние прилагаме усилията. Но ние учим, че цялата материя е желание за наслаждение. Тя през цялото време се старае максимално да се доближи до напълване и да се отдалечи от страданията при всечи случай, във всяко състояние, в оптимален вид според това, доколко вижда бъдещата перспектива.

На това влияят възпитанието, науката, но по същността си, човек избира хубавото за себе си и се опитва да отбегне лошото. Затова нас напълно ни управляват свише, с помощта на наслажденията и страданията, намирайки се между тези две юзди, и нямаме никаква свобода на волята, сякаш човек не съществува.

В такава форма сме напредвали до сега, независимо, че се гордеем със своите високи постижения в културата, изкуството, науката, строителството. Но за сега всичко това е без намесата на човека. Човек просто е търсил максимална изгода за самия себе си при външните и вътрешните условия, създадени за него от Твореца.

Затова човек все нещо е променял и правил, като малко дете, на което са дали играчка и то си играе с нея. Но в човек, освен това, се развива и чувството за осъзнаване на злото. На неживо, растително и животинско стъпало той се е развивал инстинктивно, като животно. А на човешко стъпало е търсил кое е по-доброто и кое по- лошо за него.

Животното не размишлява, то винаги знае, как да действа. Осъзнаването на ситуацията и заповедта идват при него едновременно. А при човека – не, и затова му се налага да развива науките, за да разбере как да действа оптимално в дадения момент.

Това означава, че ние се развиваме в процес, наричащ се ”беито” – ”в определеното време”. И бихме продължили да живеем така, ако не бяхме се озовали пред тези големи проблеми. Свише вече не ни дават указания как да действаме, не ни подсказват никакви решения.

Сега сами трябва да призовем бъдещите състояния, изпреварвайки ги със своята молитва и с ”добрите си дела”. И тук вече имаме нужда от нова наука, която да върви срещу природата ни, защото сега ни се налага да вземем върху себе си работата на Твореца.

Затова трябва да получим ”част от божественото свише”. Ако Творецът не ни го дава, то трябва по някакъв начин да си го изпросим от Него – да вземем свише някаква нова програма, съгласно която да продължим да напредваме. Това означава, че ни е необходима душа – онази част, която ни позволява да разберем, как да продължим своето съществуване в тези нови условия.

По единия или по другия път – ”в определеното времето” или ”ускорявайки го” – ще бъдем принудени да овладеем тази програма: новият порядък на работа, решения, съзнание, усещане, да се въоръжим със сили, за да можем от днес нататък да продължим своя напредък вече не инстинктивно, а самостоятелно. Затова идва науката кабала и ни обяснява всичко това. Разберете, че ние се намираме в нова епоха.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 15.04.2014

[133649]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Когато на човек му стане ясно, че напълно е под властта на егоистичното желание да получава и е просто марионетка, която няма каквато и да е свобода на волята, какво трябва да направи?

Отговор: Разкриват ти, че и ръцете, и краката ти са изцяло вързани и в нищо нямаш избор. Ти не можеш дори да обърнеш погледа си от едно на друго място сам.

Нямаш никаква свобода за движение – нито в мислите, нито в желанията. Всички твои клетки, всички системи, целият мозък и сърце се намират под властта на чужда сила. Само една мисъл, в която ти осъзнаваш робството си, умишлено стига до теб, за да можеш да излезеш на свобода, ако желаеш.

За тази цел, ти трябва да приемеш тази власт по собствено желание. В това е разликата между Фараона и Твореца. Затова Творецът ти организира уроци, за да разбереш, че всички желания, които ти се изпращат, са лоши дотогава, докато ти не се съгласиш с тях. А веднага щом се съгласиш, те се превръщат в хубави. В такава форма ти се освобождаваш от робството и излизаш на свобода.

Всичко зависи от това, как приемаш висшето управление: като власт на Фараона или на Твореца.

От урока по писмо на Рабаш, 18.04.2013

[133390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Излиза, че освен духовната реалност, друго не съществува?

Отговор: Разбира се, това е същата реалност, в която се намираме сега, но започваме да забелязваме как в нея действа висшата сила. Има всичко на всичко две сили: сила на желанието и висша сила, обличаща се в това желание.

Тези сили стават все по-осезаеми и ние виждаме, че това е единственото, което действа в реалността, а материя няма – това са също сили. Физиците твърдят, че целият свят е силово поле и че материя не съществува.

Изследванията показват, че вътре в материята се намира енергия, сила. И затова материята губи своята важност, но за сега все пак се запазва.

Само след като всички обитатели на този свят се присъединят към тази мрежа и разкрият, че в полето действат силата на отдаване и силата на получаване, тогава материята напълно изчезва и с това изчезва и този свят, който по тази причина и се нарича въображаем. Но това ще се случи в бъдеще, в общия край на поправянето.

Въпрос: Откъде човек получава сила да свърже всичко в едно и да види истинската реалност?

Отговор: Сам нищо не можеш да направиш: нито да промениш възприятието си, нито да се присъединиш към вярната картина, нито да я изучиш. Това е възможно само намирайки се в подходящо обкръжение, което работи над това и където всеки и всички останали разбират, че помежду си трябва да изградят мрежа, пригодна за разкриване на висшата светлина.

Помежду си трябва да работим така, че това да се превърне в единна система, в един съсъд, и през цялото време да я развиваме, прибавяйки към нея все повече действия. Съгласно това в съсъда ще се разкрие светлината: в подеми и падения, които ще стават все по-синхронизирани и съвместни. Ще започнем да се чувстваме взаимосвързани, да си влияем повече един на друг.

Всеки ще види, как неговият характер, неговата душа, неговият вътрешен потенциал подхожда на останалите: едните се издигат, а другите се спускат. Независимо, че всички напредваме заедно и преминаваме през подеми и падения, но всеки действа в съответствие с характера си, с една дума, като различни елементи, работещи съвместно в една електрическа верига: един като резистор, друг като бобина, трети като кондензатор.

Всеки преминава през подем, но подемите при кондензаторите, резисторите и бобините са съвсем различни: при кондензатора те се изразяват в промяната на потенциала, а при бобините – в електромагнитното поле. Подемите се изразяват различно, но тази разлика се определя от корена на душата, а принципно, всички преминават през едно и също състояние.

И тъй като помежду ни има толкова много разлики, е възможен непрекъснат подем без падания. Защото спрямо другия всеки се намира сякаш в падение или подем, но относно него това се смята за подем. Зарядът преминава от едно място на друго, но всяко изменение работи на подем, увеличавайки тока в системата с всеки следващ път и издигайки я по стъпалата.

Днес между нас няма съединение и поради този недостиг, всеки от нас ту се издига, ту пада. А ако се обединим, няма да имаме такива падения. ”И застенаха синовете на Израел от тази работа” – това е тъмнина не от недостиг на обединение, а от недостиг на отдаване. Но по същество, това е подем, защото всеки се присъединява към другия и взема неговата работа, за да я отработи. ”Минусът” в едно място се компенсира с „плюс” на друго място и обратно, а по такъв начин всичко е в подем.

Затова, ако ние се обединяваме – падения няма, има само подем! Защото си обединен с другите елементи от системата и така сякаш се превръщаш от променлив ток в постоянен. Само едно не ни достига – това е връзката. Ние не работим достатъчно за нейното осъществяване.

От урок по писмо на Рабаш, 20.04.2013

[133288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо получаваме материални проблеми, когато се стараем да се обединим?

Отговор: Материалните проблеми ни се дават с цел да ни помогнат да се обединим във все по-голяма степен. А по какъв друг начин може да ти се помогне, какви други проблеми могат да ти се добавят: духовни ли? Та ти дори няма да ги забележиш – нима те вълнува духовното?

Ако в някакъв далечен град е станала катастрофа и ти съжаляваш за станалото така, сякаш това се е случило с теб, тогава няма нужда да ти се създават други проблеми. Но е очевидно, че ти не се притесняваш от чуждите нещастия и затова приближават страданията по-близо към теб.

Ако започнеш да изживяваш това, което се случва далеч от теб, като собствен проблем, тогава няма да има нужда от нищо друго. Ще страдаш и ще чувстваш болката от това, което се случва в друг град, така все едно това става с теб, без каквато и да е разлика. С духовния си напредък ще усетиш страданията на целия свят като собствени.

Това означава, че си се съединил с тях. Тогава ще можеш да се помолиш за тях и това няма да се смята за молитва за себе си. Тук се съчетават две противоположности: от една страна, усещаш чуждите проблеми като свои, а от друга – имаш право да молиш за тях.

Това няма да се смята за егоистична молитва за себе си, защото ще си се сдобил с тези чужди желания с помощта на работата си, съединил си се с другите и ги усещаш като свои. Тъй като си платил за тези желания със своите усилия, имаш право да се молиш за тях.

От урок по статия на Рабаш, 06.04.2014

[132052]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Духовният свят е свят на качествата, в който властва алтруистическото свойство, силата на отдаването, на любовта, на даряването. Ако човек притежава тези свойства, това означава, че се намира в духовния свят.

А ако в човек властва противоположното свойство – получаването, и той напълно е потънал в него, това означава, че се намира в материалния свят.

Всичко зависи от това, каква сила действа в теб и те управлява: ако това е силата на получаване, на егоистичните разчети и желания – означава, че ти усещаш материалното и живееш в този свят. А ако изведнъж придобиеш силата на отдаване, то ще попаднеш в духовния свят.

Ние не можем да си представим разликата между тези два свята – това не може да се обясни.

Тъй като желанието за наслаждение се нуждае от поправяне и неговата сила се проявява временно, преминавайки под властта на желанието за отдаване, затова и ние, намирайки се в желанието да се наслаждаваме, в нашия временен, смъртен материал, преминаваме през раждане, живот и смърт. Защото това е проекция на духовната сила – желанието за наслаждение, което след навършване на “70 години” – 70 стъпала, трябва да изчезне, да се превърне в желание за отдаване.

Изгнанието е усещане вътре в желанието за наслаждаване, което трябва да направи изменения и да достигне форма на отдаване. Творението не може да бъде отдаващо, то може да бъде само получаващо, а отдаването е свойството на Твореца. Но желанието за наслаждение, което работи за отдаване, и се отдава на доброволно робство на хората и Твореца, се нарича отдаващо.

Затова можем да бъдем само в две състояния: или роб на Фараона, работещ заради егоистичното желание, или роб на Твореца, работещ заради желанието за отдаване. Цялата ни работа се състои в това, да помогна на себе си и на целия свят да постигне желание за отдаване, да доставим радост на Твореца.

Ако не добавяме тази цел, то това няма да е желание за отдаване. Отдаването може да се изразява само в едно: в доставяне на удоволствие на Твореца, тъй като тогава това желание, направление, е отделено от мен самия, от каквото и да е възнаграждение. То наистина излиза от мен и не се връща обратно.

Ако работя за благото на творението, другарите, групата, без да желая да доставя удоволствие на Твореца, тоест без да следвам линията за отдаване до край, аз все едно правя всичко това заради самия себе си. Само ако имам намерение да постигна Твореца, тогава моето намерение е относително чисто, съгласно моето стъпало.

От урока по книгата на Ари ”Вратата на намерението”, 07.04.2014

[132045]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо кабалистите наричат този път лек? На мен не ми се струва такъв.

Отговор: Не знам, труден ли е този път или не, аз просто виждам този път пред себе си и знам, че няма накъде да бягам. Това е единственият ми път.

През това време мога да работя, да раждам деца, да се грижа за семейството си, да изпълнявам някаква друга работа – с една дума, това е допълнителен товар, тежки чували, натоварени на моето магаре. Вземам ги защото нямам друг избор – кабалистите са казали, че така трябва да организирам живота си.

Но освен това, заедно с целия този товар, трябва да вървя към своята цел. И гледам само напред, като магаре с капаци на очите, за да не се разсейвам.

Колкото връзката с групата става по-ясна и пътят ми се изяснява, толкова по-ясно виждам, че съм насочен към тази цел и това е. Няма смисъл да се разпилявам, за да се върна после отново на този път, с това само забавям себе си.

Започни да прилагаш усилия и ще видиш по примера на другарите, а също и благодарение на въздействащата ти светлина, как да напредваш правилно. Ще можеш да видиш това и при начинаещите, и при ветераните. Творецът ще ти отвори очите, за да съгледаш в тях необходимите ти форми.

Групата, която виждаш, е твоята представа, а не истинската и форма. Повярвай ми, че тук има група, която е съединена и насочена към целта с безкрайна сила. Но ”всеки съди в зависимост от собствените си недостатъци”. Затова, ако се постараеш, ще видиш всичко, което ти е необходимо, и ще получиш помощ, съгласно приложените усилия.

Не си мисли, че другарите са малки – ще получиш всичко от същата тази група. Просто ти не я виждаш в истинската и светлина. Направи усилие да се присъединиш към групата и доколкото успееш да влезеш вътре в нея, изчезвайки, разтваряйки се вътре в нея – ти ще напредваш. Любовта към другарите компенсира всички недостатъци.

Реплика: Но аз не съм в състояние да разбера всичко написано в книгите, докато сам не го почувствам. И  в това, за което говорите сега, също няма нищо, което да мога да разбера и изпълня!

Отговор: Има! Трябва само да се слеете, да се обедините. В нашето състояние няма никаква друга форма за практическа работа, освен обединението. И заради това обединение ти трябва да приемеш всички условия, които ти се дават. Ако си съгласен, моля, заповядай – пътят е пред теб.

А ако не си съгласен – ти си свободен: прави каквото искаш! Само по отношение на това условие проверяват човека. Това е единствената свобода на избор, която му е дадена. Възможно е да отнеме 10–20 години, докато той разбере това. Е, значи 20 години, какво да се прави, но той трябва да разбере това условие и да го реализира. Ако не успее, то тогава пак ще се прероди на тази земя, за да продължи кръгооборот след кръгооборт, защото се намираме в процес на поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 16.04.2014

[132932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В какво се състои работата на човек в Египет?

Отговор: Той се опитва да се съедини с другите и това му се отдава по малко всеки път в някакъв нов вид, но всички плодове и опити за обединение получава Фараонът, ”изсмуквайки ги от тила ни”.

Тоест, егоизмът краде всичко и го съхранява вътре в себе си. А човек усеща, че няма нищо. Ето това се случва с нас.

А след това, както е казано: ”Ще го погълне чудовището, а после ще изригне”. Силата на егото поглъща плодовете на нашия труд, а след това ги изплюва, отдавайки всичко на човека отведнъж.

Въпрос: Кога най-накрая ще се случи това?

Отговор: Когато се натрупа достатъчно количество погълнати усилия от егоизма, което да позволи на човек да се повдигне и премине към отдаване. В никаква друга форма не е възможно да се натрупат такива отрицателни усилия и негативни впечатления. Ти няма да можеш да работиш, ако всички те са пред теб.

Дори когато ти ги показват едва-едва, ти правиш разчет на това, което имаш: онова е лошо, това също – и веднага бягаш, спасяваш се. А за да не бягаш и да продължиш да работиш, твоите разочарование изчезват. Това ти дава възможност да продължиш, достигайки до още едно разочарование в собствените сили.

В крайна сметка натрупаното разочарование, а и нуждата от група, трябва да станат толкова големи, че да закрещиш и да пожелаеш да излезеш. Не да избягаш от работата, а да избягаш от егоизма си, от самия себе си!

Тук има няколко условия, които трябва да узреят, да се натрупат. Това е акумулаторен процес, какво да се прави.

А за да ти се помогне, съществува тъмнината и поглъщането на твоите неуспехи. И тогава трябва да се вдъхновиш с помощта на групата, обучението, учителя и всеки ден отново и отново да се изправяш на крака.

От урока по статия на Рабаш,14.04.2014  

[132687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава да работиш със светлината като нейн партньор?

Отговор: Това означава, че аз поръчвам действията на светлината. За да изляза от Египет, трябва да почувствам, че се намирам в състояние, което е невъзможно повече да търпя, и в същото време, да зная какво е следващото състояние, което искам да достигна.

Защото и страданието в моето състояние не може да бъде истинско, ако не знам какво искам вместо него. Ако нещо ме боли, знам, че има състояние без болка, или даже може да има и наслаждение, но в противоположност на него, сега чувствам болка. Тоест, не ми достигат състояния, в които няма болка или дори да има наслаждение.

„Преимуществото на светлината се постига от тъмнината“ – едното се изгражда от другото. Ако се намирам в Египет, то още там трябва да усещам някакво светене от живота извън Египет. Затова на намиращите се в Египет е необходим духовен корен, позволяващ да почувстват, че това е Египет, и да поискат да излязат от него.

Иначе Египет ще им се стори забележителна страна. И може би дори не толкова забележителна, но все едно, те няма да се стремят да излязат от нея, както това се вижда по цялото човечество. Вътре в човек трябва да има духовен корен, за да почувства той, че произлиза от светлината и сега се намира в непоносимо състояние, отива към светлината и трябва да се върне към нея. Този механизъм трябва да работи подсъзнателно в него и се нарича корен на душата.

Такъв корен има в душите, отнасящи се към Галгалта-Ейнаим, или за сметка на взаимното включване. В края на краищата, цялото човечество ще се чувства така, но това ще се разкрива поетапно.

Да се намираш в Египет, това все още не означава да бъдеш близко до изхода. Египетското изгнание продължава 400 години, тоест включва в себе си множество изменения. Състоянието, заради което излизаме от Египет, е такова, че е невъзможно да се търпи повече. Знам, че ако остана тук, ще умра, и ужасно искам да изляза към отдаването.

Искам да бъда под управлението на светлината и не съм способен повече да остана във властта на своето егоистично желание. Тези две усещания трябва да присъстват едновременно и ние молим светлината да ги изгради в нас.

От урока по статия на Рабаш, 13.04.2014

[132668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

От Псалм 143: Побързай, отговори ми, о Господи, изнемогва моят дух, не крий лика си Ти от мен, а то ще заприличам на слезлите в гроба. Дай ми да чуя Твоята милост на сутринта, тъй като аз се позовавам на Теб, покажи ми пътя, по който да вървя, тъй като възнесох душата си към Теб. 

Спаси ме от враговете ми, о Господи, при Теб е  моето убежище. Научи ме да изпълнявам волята Ти, тъй като Ти си моят Бог, добрият дух Твой, ще ме изведе на равнината. Заради името си, Господи, оживи ме, с Твоята справедливост изведи от бедите моята душа. И с милостта си изтреби враговете мои и погуби всичките тирани на моята душа, защото аз съм раб Твой. 

Тук виждаме какво ниво на вяра над знанието притежава човек. Бъдещето освобождение трябва да се случи набързо, както това вече се е случило в материалните клони на духовния корен на това освобождаване при изхода от Египет.

Изходът произлиза от състояние, в което вече никой не се надява, че може да излезе, никой не мисли, че е възможно това да се случи в такова време, в такава ситуация – и изведнъж това се случва в най-неподходящия момент!

Кабалистите винаги са скривали връзката на кабала със закона на любовта към ближния като към самия себе си, не желаейки да разкриват на обикновения човек, че всичко зависи от любовта, обединението, предаността на душата, от изхлизането от себе си на среща с другите, от възприемането на реалността извън желанието на човек, над неговия егоизъм.

Те разбирали, че това ще отблъсне хората от науката кабала, от поправянето. Егоистът не може да чуе, че трябва да работи само за връзка с ближния, когото той пренебрегва съгласно природата си. Човек мисли само за себе си и не е способен да мисли за някой друг и то безкористно, без каквото и да е възнаграждение. Тоест той няма да мисли за другия, а за възнаграждението, което ще получи.

Ако говорим на хората за такава любов, то те, разбира се, никога няма да се доближат до поправянето. Затова, вместо методиката за поправяне, кабалистите насочили хората за момента да се занимават с определени материални действия – да изпълняват заповеди, които се научават в детството. Детето се учи от ранно детство на такова поведение, за да порасне и да мисли, че така трябва и да бъде, и че такова е желанието на Твореца.

Затова сред тях има винаги противници на науката кабала. И те разбират, че все някога ще трябва да достигнат отдаване и любов към ближния, към съединяване на всички части на разбитата душа – но не и сега. Още няма явни признаци за това, че това време е дошло, от страна на висшето управление, съдейки по общото състояние на света и по състоянието на народа на Израел.

И наистина, едва през ХХ век видяхме такива признаци. А главното, което ни казват кабалистите, е, че времето е настъпило. Но колкото повече приближаваме разкриването на всички истини, до обяснението, за какво всъщност се говори в науката кабала и как тя се реализира в действителност чрез обединяване, това толкова повече отблъсква хората. На тях им е трудно дори да запомнят това.

Инстинктивно човек не се стреми към съединение – това не е на преден план, не е нещо, за което той мисли, пробуждайки се сред нощ или ставайки сутрин. Затова в зависимост от по-нататъшното напредване, ние ще видим колко хора ще се присъединят към нас и колко ще отпаднат. Защото тази цел не привлича обикновения егоист.

Привлекателни са различните мистични и измислени теории, използващи данните на науката кабала за предсказване на бъдещето, кръговрата на живота, на тайните сили. Но разкриването на Твореца – това е разкриване на свойството отдаване. Човек е готов на това, ако има някаква егоистична изгода, т.е. готов е да отдава, ако има личен интерес. Но това е забранено да се показва.

Не трябва да се разкрива, какво носи проявата на висшите сили на творението. Баал а-Сулам пише, че ако хората знаеха, какво им дава това, то биха се съгласили да си отсичат ръцете и краката по седем пъти на ден, само и само поне за един миг да усетят сливането с Твореца. Но ако на човек му се даде такова усещане, то той вече няма да се раздели от това впечатление и няма да може да мисли за нищо друго.

Тогава как би могъл някога да се издигне до вярата над знанието и да поиска да постигне отдаване? Ако първо се разкрие светлината Хохма, то светлината Хасадим вече никога не ще го поправи. Отново ще се повтори разбиването и то още повече, отколкото преди. Затова, за поправянето на човек са необходими три съставни.

Първата съставна е коренът на душата, решимо.

Втората съставна – светлината, която някога е била в решимо-то и желае да го напълни заради отдаване, но го е напуснала и сега е във вид на обкръжаваща светлина. Тоест, тази светлина отдалеч присветва, осветява от разстояние и чака кога решимо-то, намиращо се в желанието за наслаждаване, ще получи от това желание подкрепа.

Желанието за наслаждаване е напълно егоистично и затова не може да подържа решимо-то. Но то може да се съединява с другите решимот с така наречените точки в сърцето и от тях да получава впечатления. Така тези решимот се съединяват и приближават едно към друго. Доколкото решимот и точките в сърцето се сближават, дотолкова те пробуждат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, възвръщаща към Източника, може да бъде лична и обща. Личната светлина винаги поддържа и се грижи за решимо-то, постепенно предвижвайки го. А общата светлина се пробужда за сметка на това, че решимот се сближават за сметка на действията на хората, и ги поправя, тъй като тези решимот са разбити.

Така се получават трите фактора: решимот, обкръжаващата светлина и нашите опити да се съединим, т.е. единство, което може да бъде постигнато за сметка на физическите тела, на този въображаем свят.

Така ние работим и главното е да не се тревежим за преходните състояния, които са особено тежки преди самото разкриване. Ние не разбираме, кое ни помага да напреднем, кое е близко до духовното и кое не. Обикновено това е противоположно на нашия разум и чувства.

От подготовка към урока, 14.04.2014

[132676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В материалния свят богатият човек има голямо състояние. А какво придобивам аз в духовното, какво получавам от другарите?

Отговор: Твоето духовно богатство се определя от това, доколко си успял да напълниш другарите си. Това означава, че ти си ”получил” от тях.

Придобитото от теб остава извън теб. Но и ти излизаш от себе си навън. Желанието ти да им отдаваш се нарича твой духовен съсъд. А онова, което привличаш в този съсъд, напълвайки другарите, се нарича светлина. Ти се пренасяш целия навън. Ето това е твоята духовна придобивка.

Духовният съсъд не се намира вътре в теб!

От урок по ”Предисловие към Паним меирот”, 25.03.2014

[132135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да обясним на хората, в какво се състои тяхното неравновесие с природата, водещо до различни заболявания?

Отговор: От времето на древна Гърция в света се е установил рационализмът и се е разпространило мнението, че човекът е над цялата природа. ”Ние не може да очакваме милости от природата. Наша задача е да ги вземем от нея!”

Това ни погуби, защото в следствие на това се е развила материалистическата философия, твърдяща, че човекът е извън природата. Но всъщност той е най-големият егоист.

Работата е там, че природата се състои от неживо, растително и животинско стъпало, вътре в което се намира човек. А човекът си мисли, че се намира отвън. В това се състои и нашият проблем. Сега това противоречие се проявява много ярко: аз смятам, че се намирам над природата, а тя ми показва, че не е така, че се намирам долу, вътре в нея.

Разликата между моето виждане за света, желанието ми да бъда над природата и онова, което се разкрива физически, предизвиква глобалната криза, обхванала всички сфери на човешката дейност. Тъй като смятайки се за покорители на природата, изведнъж откриваме, че тя е интегрална.

Сега постепенно започва да ни се разкрива, че се намираме вътре в мисълта, вътре в програмата, която ни управлява и затова нищо не можем да направим. Всичките ни планове се рушат и никак не ни се удава да ги въплътим в реалността. Опитваме се да направим нещо със себе си, с живота си, с децата си, с държавата – безрезултатно. Защо? Защото сме достигнали такова състояние, когато се чувстваме над природата, а в действителност ни се разкрива, че тя е по-висша от нас, а ние сме само управлявани от нея, желаем това или не.

Това несъответствие във виждането ни за нашето състояние, което се случва в действителност, поражда всичките тези проблеми.

В същото време, глобалната мрежа за управление се проявява като все по-взаимосвързана. Каквото и да правим, ние изпитваме обратен удар, твърда реакция: нищо не се получава, светът се руши, семейството също, всичко изтича между пръстите ни. Тези многостранни проблеми трябва да ни доведат до един единствен резултат: ние се намираме вътре във всеобщата глобална, космическа система, вътре в програмата, която се нарича ”замисъл на творението”, и сме само една малка частица в нея.

Кризата ни помага да растем, защото се намираме вътре в единната програма и тук се проявява свободната ни воля, даваща ни възможност да се запознаем с нея и доброволно да я изпълняваме. Само тогава ще се наричаме ”човек”.

Ако не пожелаем да изпълняваме програмата на творението доброволно, то ще го направим принудително, защото всичко ще се разваля. В света ще възникват все нови проблеми, за да покажат на човечеството, доколко сме зависими от Природата и нейната програма. Тъй като Природата – това е Творецът, Висшата сила, и ако сме вътре в нея, то това означава, че нейната програма е над нас. В това се състои преломната точка за разбиранията ни относно света и включването ни към него.

Затова излизайки сред хората, трябва да им обясняваме, че причината за техните проблеми и неуспехи и тяхното решение се състои само в едно: в правилната връзка между нас.

От урока ”Въпроси и отговори” на руски език, 28.03.2014

[132254]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Човек, занимаващ се с кабала, с методиката за поправяне, трябва да разбира, че изучава наука. Съществува съвършено нов подход във възприемането на тази наука, тъй като тя се усвоява от нови сетивни органи за възприятие на човека.

Ние с вас се намираме в реалност, препълнена от безкрайно количество цветове, звуци, въздействия, неограничени от времето и пространството и включващи в себе си милиарди форми за отдаване.

Вече сме навлезли в тази реалност, но възприемаме от нея една малка мизерна част съгласно своите несъвършени органи за възприятие. Тя се намира тук, пред нас, но ние не я усещаме.

Всичко това ще се промени вътре в нашето усещане. Ще се променят сетивните ни органи и ще се почувстваме в нова реалност. Само така работи това.

А хората си мислят, че прочетеното в статиите и чутото от уроците трябва да дойде при тях отвън. Но нищо няма да дойде! Промяната трябва да се случи вътре в мен и то само в зависимост от моите усилия и тогава ще почувствам, че се намирам на ново място. Аз ще си нарисувам, ще си представя някаква нова форма от света на Безкрайността.

Тоест очаквам промяната да настъпи в мен, а не отвън. Този въображаем свят не е жив, защото в него сякаш нещата се променят около нас. В духовния свят няма нищо около нас. Там веднага усещам, че всичко зависи от мен, от моите свойства и от преживяванията вътре в тях.

Усещам как се променят желанията ми и съответно с това се променят и моето възприятие вътре в тези желания. И едното, и другото – изследвам, проверявам, изучавам и от това в крайна сметка се ражда науката кабала.

Затова трябва да чакаме вътрешни промени, а не някакви външни. Отвън няма какво да очаквате – всичко е вътре в човек. Това е много важно! Тъй като ние може да очакваме ситуацията да се промени, да се поправи, но ако не се грижим за своите вътрешни промени, то ще си останем с онова, което имаме.

Човек трябва през цялото време да обяснява сам на себе си, че други промени, освен вътрешните, няма, няма нов свят – а само ново възприятие вътре в самия него, съгласно новопридобититеот него свойства.

От урока по статия на Рабаш, 08.04.2014

[132270]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Имало една душа, един съсъд, пълен със светлина – а след това се е разбил. Душата пожелала да получава, за да отдава с пълна мощ, и не забелязала, че в нея има такива желания, които не могат да получават, за да отдават, че в нея остава такова желание, което не се е разкрило от самото начало на творението, което се нарича каменно сърце.

И тогава душата се разбила, а светлината, която този съсъд бил призван да задържи, напуснала съсъда и се превърнала в обкръжаваща светлина. Обкръжаващата светлина притежава две свойства: свойството на изчезналата светлина, която се намира вътре в съсъда и го напълва, и на изчезналата светлина, която съсъдът задържал и която първоначално го е създала като отдаващ.

Тези две свойства присъстват в светлината: светлината на поправянето и светлината на напълването. Трябва да се разбере, че тези две свойства действат само в зависимост от степента на потребност от тях. Преди всичко, е нужна светлина, която да съединява.

Ако нашето желание не е насочено към обединение, то светлината не работи – ние не привличаме светлина.

Светлината може да бъде привлечена само с нашето желание, което да е подобно на нейното действие, за да можем ние да сме насочени един към друг: Аз към нея, тя към мен. Затова молитвата трябва да бъде за обединение, тъй като нашият съсъд е разбит и неговото съединяване – това е единственото, което светлината прави по наша молба.

А без нашата молба светлината извършва още хиляди действия, които така или иначе върши. Затова преди да четем Зоар, трябва добре да се подготвим, да молим за обединение, ако желаем да постигнем някакъв резултат от своето учение.

Човек може да седи над книгите 20, 30 години, сякаш присъства в групата, но ако изкуствено не развива своето желание за обединение, за сметка на многобройните текстове, клипове, разговори, то остават без молитва, т.е. без помощ свише.

Той все пак се включва към учебния процес, но такова учене се осъществява по много дълъг и труден път, изискващо много време и преминаване през твърде неприятни състояния. Така че, нека бъдем по-мъдри и да разберем, че имаме възможност и поддръжка, да се вслушваме в съветите на кабалистите и да приложим нужните усилия.

От урока по книгата Зоар, 06.04.2014

[131971]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Какво означава да почувстваш, че никой в света не може да ти помогне?

Отговор: Трябва да разкрием, че сами ние сме пълни нули, 100% управлявани от светлината. Светлината въздейства на желанието и желанието се пробужда и върви след светлината. Така се случва с нас в егоистичната ни форма.

Но ние трябва да променим посоката, за да не влияе светлината на желанието и желанието да не се възпламенява, да не тича след светлината. Аз искам да изградя преграда (махсом) между нас, да направя съкращение на своето желание,  за да не се поддава то на прякото въздействие на светлината и да не ме принуждава да бягам след светлината, като животно.

Аз не искам да съм роб под наем. Не съм съгласен без да проверя и без собствено решение да се подчинявам безропотно на светлината и да правя всичко, което тя заповяда на желанието ми. Сякаш наблюдавам отстрани своето желание и светлината, и виждам как те си взаимодействат. А аз изобщо – нищо, сякаш нямам право на глас и решение.

До момента, когато светлината подейства на желанието, аз не мога да направя и да видя нищо. Това се нарича психология, тъй като се уча как тялото ми, желанията ми се пробуждат от привличащото ги въздействие, т.е. от светлината.

Ако не искам да съществувам в такова положение, това означава, че се чувствам в робство. Придобивам някаква независима експертна точка, от позицията на съдия, изследовател и виждам, че изобщо не съществувам в тази картина. Творецът ми е дал точка в сърцето, чрез която да наблюдавам своите желания, свойства, за да видя доколко съм управляван свише. Светлината може да ми повлияе така, както на нея и се иска, и аз всичко ще изпълня.

Тук има период за осъзнаване на злото, когато виждам, разбирам и сякаш бих желал да се съпротивлявам на това въздействие, да стана преграда на пътя на светлината, механизъм, който да отражава светлината и да не и позволява да достигне до желанието. Аз не желая моето желание през цялото време да се възпламенява от светлината. Искам да имам право на дума, на самостоятелност, която изисква моята точка в сърцето – но виждам, че не съм способен на това.

Такива са етапите за осъзнаване на злото – 400 години изгнание. За изгнание се смята пребиваването в робството на собствения ни егоизъм, който се нарича Фараон, Амaн.

Ако постигам състояние, когато категорично не съм съгласен светлината да въздейства на моето желание, то пораждам молитва. Молитвата изисква правилно направление и достатъчна мощ. По своята форма, условия, тя трябва да бъде такава, за да изхожда само от връзката ми с обкръжението.

Аз виждам от своята точка в сърцето, че не съм способен да бъда адаптер между светлината и желанието и да решавам там нещо. Затова отивам в групата, защото искам да укрепя своята точка в сърцето.

Аз се обединявам с групата, желаейки да видя своята точка в сърцето и да получа повече сили, позволяващи ми в качеството на екран да устоя между светлината и желанието за наслаждаване. Но виждам, че не съм способен да направя това в групата и да се обединя с тях.

Излиза, че не е по силите ми да оградя желанието си от въздействието на светлината и съм предаден в тяхно разпореждане, като животно, т.е. намирам се във властта на егоистичното желание. А от страната на желанието за отдаване, аз бих искал да вляза в групата, но също не съм способен на това – появяват се две такива линии.

Усещането за изгнание има две съставляващи. От една страна, над мен властват египтяните, т.е. напълно съм зависим от въздействието на светлината върху желанието. А от друга, не съм способен да се обединя със своя народ, да се включа в групата. То води до това, че синовете на Израел са разпръснати из Египет и не са способни да станат едно цяло. А египтяните, общото желание за наслаждаване, властват над тях.

В крайна сметка, това състояние става нетърпимо, ненавистно, без проблясване на каквато и да е надежда. Само чудо може да ни спаси!

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2014

[131868]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Знайте, че във всеки от вас има множество святи искри и ако ги съберете всички, в братско единство, любов и дружба, разбира се, че бихте постигнали високо духовно ниво. А спасението от Твореца идва за едно премигване.

Всъщност, това е усилие, на което никой от нас не е способен. И затова мързелуваме и се отчайваме. Но едновременно с това, то е много лесно! Защото така всичко е подредено.

Опитайте се да оживите някакъв отрязан от тялото орган. Колкото и да се стараете, това няма да се получи. Ако го присъедините към тялото, то той веднага получава всичко, което му е необходимо, соковете възстановяват обмяната на веществата с тялото и то започва да живее.

Съсъдът не се намира в никой от нас, а само във връзката между нас. Ако пренесем акцента от нас самите на връзката между нас, върху пространството, което трябва да напълним с полето на любовта, тогава ще разкрием, че това не е празно място в света, а тъкмо там се разкрива скритото.

Главното е да си изясним, на какво трябва да обърнем внимание, къде да приложим усилия, натиск и къде да чакаме възнаграждението.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 04.04.2014

[131722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо след добра работа и изпълнение на вашите съвети, ние постоянно получаваме удари? Ще имали край този процес?

Отговор: Твоята жалба е същата, както на евреите в Египет, обвиняващи Мойсей: ”Щом само отиде при Фараона, той започна да ни бие! Повече не ходи при него, не го ожесточавай, не дразни кучето!”.

В това се заключава процесът: да ожесточиш своето зло начало, както е казано: ”Винаги човек ще насъсква своето добро начало на злото начало.”

Въпрос: И кога ще свърши това? Накъде вървим?

Отговор: Не разбирам, защо да питаме за това? Вървим към състояние, когато няма да питаме за резултатите от нашите действия, тъй като искаме да постигнем отдаване. След преодоляване на психологическата бариера (махсом), ще ти се разкрие духовният свят.

Ще престанеш да питаш за своето бъдеще, а само ще отдаваш, като в празно пространство. В това ще се състои твоето наслаждение. Такъв подход ще разкрие пред теб новото измерение.

Ти не можеш с егоистичните си инструменти: ”кога, къде, как?” – да възприемеш духовния свят. Той се намира точно тук, но може да ти се разкрие само при противоположен подход. Ти нямаш подходящи желания за него.

Въпрос: А кога най-после светлината ще ме отреже от моя егоизъм?

Отговор: Тогава, когато работата стане възнаграждение за теб. Тук съществува психологическа бариера, която не ти позволява да се издигнеш над потребността да виждаш, да знаеш, да придобиваш, да се напълваш и да извършваш действия без да очакваш съответна реакция, а само за отдаване. При такъв подход ще ти се разкрие духовният свят.

Но не се опитвай да извършваш такова ”алтруистично” действие, само и само той да се разкрие.

Аз мисля, че тук може да помогне само успешното разпространение. Ние самите нямаме такава сила и няма и да имаме. На нас ни трябва още един широк пояс от хора около нас, които да ни поддържат.

От урока по статия на Рабаш, 01.04.2014

[131526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: От какво зависи способността на човек да запази търпение по този път?

Отговор: Търпението зависи от подготовката, когато знам, че в следващия момент мога да получа такава вътрешна промяна, такова усъвършенстване на чувствата и разума, че да не мога да отговарям за себе си. Кой може да знае, какъв ще бъда след няколко секунди: кръгъл глупак, световен гений или велик кабалист? Аз – това е само компютър, където с едно натискане на клавиша мога да сменя програмата.

Затова сам не мога да подготвя нищо вътре в себе си, а само в обкръжението си. Творецът ми е дал възможността сам да управлявам бъдещето си, т.е. всеки следващ миг посредством обкръжението! Ако искам да знам кой ще бъда след миг, то мога да погледна своето обкръжение, своето отношение към другарите и към нашите задължения един пред друг и, съдейки по това, да предскажа следващото си състояние.

Тъй като висшата светлина винаги ме приповдига, разкривайки ми все по-голямо зло, за да мога да напредвам. И ако сме във връзка с обкръжението, можем да бъдем уверени, че то ще се погрижи за нас и ще ни помогне да напреднем.

Не мога да се приближа към Твореца, ако не съм сключил договор с обкръжението. Затова е казано, че ”Творецът пребивава сред народа си”. Без подкрепата на обкръжението, която съм си подготвил, аз ще получа от Твореца само добавъчен егоизъм, допълнителни пречки.

Няма какво повече да очаквам от Него, но ако съм подготвил опора от обкръжението, то с тяхна помощ със сигурност ще развия правилно желание. Над онова зло, което ще ми разкрие Творецът, за сметка на обкръжението ще мога да създам молитва към Твореца, да превърне злото в добро.

Така работя през цялото време: Аз ->обкръжението->Твореца, аз – >Твореца.

От урока по книга Шамати, 01.04.2014

[131422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Какво е това намерение за отдаване? Ако работя с желанието на ближния,за да го напълня, вместо да напълня себе си – това се нарича намерение за отдаване. Работата с желанието на ближния – това означава да се стремиш да го реализираш. И тъй като желанието не е мое – това се смята за работа с намерението. Аз смятам това желание за по-висше от своето собствено, още по-скъпо, както в отношението към своето дете.

Не е важно, че желанието на другаря ми е материално, но тъй като изначално той ми е чужд и нас ни е разделял егоизмът, ненавистта, затова да прекрачиш своя егоизъм и да напълниш неговите желания се нарича работа с намерение за отдаване. Получавам това напълване отгоре заради него и го превеждам към него, т.е. получавам, за да отдавам.

Реплика: Между другото, всеки път, когато накрая проверявам себе си, откривам, че съм работил, за да спечеля нещо за себе си.

Отговор: Затова ти засега се намираш в този свят, а не в духовния. Става дума да проникнеш действително в желанието на ближния, да го поставиш по-високо от своя егоизъм, който го отблъсква. Аз моля Висшата светлина да направи твоето желание мое желание и тогава аз работя над него като че ли то е мое собствено.

Тоест получавам такава възможност свише, да получа твоето желание като „свое“, но то не е мое, а „като мое“, т.е. над моя егоизъм. Ние не разбираме тази много важна тънкост.

Получава се така, че аз работя с твоето желание и го напълвам, защото искам да се съединя с теб и с това да доставя радост на Твореца. Защото ние Му доставяме удоволствие с всички съединени части на разбития съсъд.

Oт подготовката към урока, 24.03.2014

[130733]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→