Entries in the 'Ежедневен урок' Category

Светлината на празника Сукот

Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Вселената – огледало на човека

Всичко, което възприемаме в този свят, не се отнася към духовното ниво. От цялата духовна реалност ние долавяме само малка, изкривена част, която засега можем да усетим в непоправените  си съсъди, за да поддържаме живот в тях, за да се „подхранваме“ с това псевдобитие, което се нарича „живот с пот на челото“.

Нашият свят, законите му, природата, науката – всичко това е въображаемо, тъй като се проявява само в мнимите съсъди на егоистичното желание на ниското стъпало. Всичко, което можем да постигнем тук с помощта на науката, дори ако тя се развива още няколко хиляди години, си остава вътре в егоизма.

Този свят съществува само в нашето въображание. А над него ние разкриваме законите на висшата реалност – на алтруистичното желание – с други думи, законите на науката кабала, които се отнасят до света на поправянето.

И тогава ще изчезне материалният свят. Тъй като той съществува не просто в егоистичното желания, а в човека. Човекът включва в себе си този свят с всичко, което е било и съществува: динозаврите и лъвовете, звездите и планетите… Ние наблюдаваме не Вселената, а само дълбочината на своето материално желание.

При неговото поправяне всичко ще „прелива“ от егоизма в алтруизма и материалното ще изчезне. Така че, жалко е да се полагат усилия в него. Всичко това  е само подготвителната основа за следващите етапи.

От урока по статията „Свобода на волята“, 04.12.2013

[122254]

Кабала скрита камера. Какво е това Творец?

[152842]

Късовълнова връзка

Баал а-Сулам, „Предисловие към Книгата Зоар“, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, „място“, за разкриване на Твореца.

Това „място“ създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята „честота“.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от „вала“ на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на „животинско“ равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: „Направи своето желание като неговото желание“. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го „съкратил“, „покрил“ с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по „Предисловие към Книгата Зоар“, 04.03.2013

[101946]

Последната капка, препълваща чашата

Въпрос: Има ли някакви шансове за успех човек, който учи просто по инерция? Той не изоставя съвсем материалния живот, макар че той също не го привлича. Но от друга страна, вижда че кабала за него е твърде голямо предизвикателство и не вярва, че ще може някога да стигне до разкриване на Твореца.

Отговор: Не е възможно да се учи по инерция. Всеки преживян миг изисква разход на енергия. Когато човек се учи, му въздейства висшата светлина и го удържа. Явно за него е нужно да премине през такъв период. Има периоди, когато човек въобще се превръща в безжизнено тяло: в материалния свят той вече се е отучил да живее, а в духовния още не е започнал.

Въпрос: Имам впечатление, че с години може да бродим на границата на духовния свят и така и да не достигнем до молитва?

Отговор:  Не, това зависи от теб, от обкръжението. Повярвайте, говоря на основа на практическия ми опит: не може периодът на подготовка да продължава безкрайно. Няма състояние което да продължава вечно.

В действителност всеки миг, в който ти съществуваш, някак е свързан с духовно напредване, светлината ти въздейства, и капка по капка ти влива духовна сила. Само че, тя трябва да се натрупа до необходимото ниво, а за това е нужно  време.

И ако искаш бързо да достигнеш до разкриване, трябва да го ускориш. Но не може да бъде така, че чашата никога да не се напълни. Това не се случва. Всъщност е необходимо да се знае само едно: как да се свърже групата с целта.

Аз искам да ям супа, а на мен ми казват: „Тогава си донеси чиния!“ Но аз нямам чиния, къде тогава да ми налеят супата? Чинията – това е групата. Ако не се включа в групата, нямам в какво да получа духовното. Трябва неразривно да свържа групата с постигането на целта, с разкриването на Твореца. Още…

Изпреварвайки творението

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала казва, че Творецът е добър и твори добро. За да реализира Себе си, Той е създал желанието за получаване, което се нарича ”творение”. Това желание трябва да се развива съгласно замисъла на Твореца, съгласно Неговата програма, докато не разбере и не Го почувства като добър и творящ добро, като Велик.

Такова е желанието на Твореца. И кабалистите ни обясняват; че е така, не защото Той очаква от нас признание за Своето Величие, за Своето всемогъщество и нашата зависимост от Него. Тъй като става дума за Висшия, а това означава, че наистина е така. Не, с това Творецът желае да ни издигне на Неговото стъпало.

А това означава, че трябва да преминем през осъзнаване на Висшата сила в нашата природа и да си изясним как да се издигнем на нейната висота. Творецът се наслаждава от това, че ние Го опознаваме, т.е. постигаме Неговото ниво. А съгласно закона за подобие, да постигнем сливане с Него означава да придобием точно такива свойства, каквито има Той.

Периодът на нашето поправяне е онзи път, онази стълба, стъпалата на която ни водят нагоре, през петте свята. Творението може да осъществи изкачването, само ако е уверено, ако знае твърдо, че трябва да направи това. Тогава то има сили за реализация.

Откъде идват тези сили при творението, за да осъществи действията водещи нагоре от получаване към отдаване, въпреки неговата природа? Творението трябва да се въоръжи с разбиране, осъзнаване, с усещане за глупавото егоистично състояние за получаване и трябва да достигне до по-доброто състояние на отдаване, което е напълно противоположно на днешното му състояние.

Казват ни, че сме способни на това, ако получим помощ от Твореца. Висшата светлина може да се излее върху нас и тогава ще започнем да разсъждаваме иначе: да получаваме – е лошо за нас, а да отдаваме – добро.

Е, тогава нека Творецът да направи това. Той ни е създал с желание за получаване и сега може да ни ”посвети”, за да ни пренасочи към отдаване.

Но не. Тогава ще загубим своята самостоятелност и ще станем като ”ангелите”, т.е. сили, които просто изпълнявт определени действия. Вместо това, ние сами трябва да констатираме, да вземаме решения, че получаването не е добре, а да се отдава – е добре.

Тази вътрешна констатация се нарича ”осъзнаване на злото” и нищо друго не трябва. Само да се осъзнае злото на получаващото желание, и доброто криещо се в отдаващото желание. Щом това се случи в мен, аз ще престана да използвам злото на егоистичното желание, проявяващо се в дадения момент и ще започна да използвам желанието да отдавам, проявяващо се като благо.

Това не е детска игра: ако лекарят ми обяснява, кое е добро, и кое е лошо, кое е полезно и кое не, то аз оценявам съветите му.

Но за осъзнаването на злото, трябва сам да направя. Тук съветниците, разказващи ми, кое е добро и кое зло няма да ми помогнат. Трябва сам да изясня и осъзная, че тъкмо желанието за получаване е злото, а желанието за отдаване – е благо.

Тук е опъната толкова тънка ”струна”, че с думи не може да бъде изразена. Нужно е вътрешно да остана неутрален, възвисявайки се над творението. Тъй като в него самото е определено, че желанието за получаване – е зло, а за отдаване – е благо, защото първото се отнася към творението, а второто – към Твореца. Но аз трябва някак си да изпреваря творението, да застана пред него – и да погледна тези две желания. И тогава, изхождайки от тази независима точка, да определя желанието за получаване като абсолютно зло.

Това ще е голямото осъзнаване на злото. То не става наготово, не и на базата за наслаждаване и страдания, които обуславят моето решение, когато всеки пореден път ”се договарям за играта”, избирайки я според критерия на своя егоизъм.

Няма, експерти, съдии, в мен това трябва да е отделно от Твореца и не на страната на творението – с една дума – на крачка пред него.

Това е задължително условие. Не може Творецът априори да бъде винаги добър в моите очи. Защо е добър? Защото е създал моето желание, наслаждаващо се от Неговите дарове? Не, това е просто даденост на творението, в което се намираме. А Творецът желае да ”изпреварим” творението, да се съгласим с Него самия, с това, че Той го е създал тъкмо така.

От това има голяма полза: ние повече не зависим от това, как и защо Го е създал. Ние се издигаме над доброто и злото, без да зависим от присъединеното към нас намерение – към друго стъпало, стоящо над тях, към началото на замисъла на творението, съществуващо още преди това, да ни е създал Той, преди да е решил да се разкрие на творението като Даващ, а творението да направи получаващо. Ние сякаш се озоваваме преди този момент и дори преди тази причина. И тъкмо там ще се намерим наистина.

И затова осъзнаването на злото трябва да върви все напред и по-дълбоко – при това, дълбочината да е качествена. Проблемът не е в това, колко е опасен моя бездънен егоизъм и колко е прекрасно отдаването. Работата е в качеството, в същността: защо определям едното като зло, а другото като добро? Този избор трябва да го осъществявам над собственото си усещане. То единствено променя за мен детайлите на „статистическото“ възприемане, а над него аз разкривам по-висок принцип, лежащ пред творението, преди него.

По такъв начин, осъзнаването на злото обхваща цялата реалност и ни издига над нея.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 03.09.2014

[142785]

Случайностите са изключени

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Същност на науката кабала“: Дори и най-малкото животинче представлява сложно съединение от хиляди влакна и сухожилия. А освен това в него има още хиляди съединения, които засега са все още неизвестни на човека. От тук, по аналогия, можем да разберем за онова разнообразие на огромното множество от различни съединителни тъкани и връзки, които трябва да се изучат, за да се постигне целта на творението.

Замисляли ли сме се за същността на процеса, който се нарича развитие? Как от някаква си частица, намираща се в началото на сътворението, от тази невидима микро частица от първично вещество е произлязла Вселенската материя, с цялата и сложност и разнообразие? Съгласно чия програма се е случило това? Кое управлява жизнения цикъл на растенията и животните, на човешкото тяло?

На нас ни се струва, че всичко се е случвало от само себе си. Но нима това е възможно? Възможно ли е да се направи крачка напред без да знаем необходимо ли е това? Тъкмо обратно, ”самотека” ни води само към проблеми.

Но ние упорито си мислим, че в организма ни, или изобщо във флората и фауната има излишни, ненужни части, ”случайно” оставени или забравени от природата. Ние и преписваме пропуски, вследствие на които, сякаш сме преминавали към други варианти…

”Всеки отрицава съгласно собствения си недостатък”. Ние просто пренасяме върху природата шаблона на своето естество.

Но в действителност ”краят на действието е заложен в изначалния замисъл”. В развитието няма нито един детайл, който да не e известен предварително, да не e предначертан и насочен към крайната цел, където тя вече пребивава, в напълно поправен вид.

И затова в този процес няма нищо ново, освен онова, което творението трябва да направи самостоятелно. Всяка секунда развитието ни води и задължава да създаваме този нов, допълнителен елемент – сливане, собствено, лично осъзнаване, разбиране, усещане за връзка с Твореца.

А всички останали неща се развиват, за да могат всеки миг да водят човека към онзи елемент, който той трябва да формира. По този начин, няма нищо, което да не ни е известно предварително, няма нищо случайно, както това се представя от различните философи и учени.

И ние трябва да се стараем, поне някак си да си представим оня механизъм, който съдържа, обхваща творението от начало до край, а също така всички процеси, всичко случващо се с всеки детайл по отделно и с всички заедно, на всички стъпала, които все още не са ни известни и все още са неразбираеми за нас.

Всичко това е подобно на мрежа от сили, система която ни се обяснява от науката кабала в някаква малка степен, на няколко процента. Дори тази част не ни се отдава да си я обясним. Но в края на развитието, тази система ще стане наша, вътрешна и тогава ще я почувстваме, овладеем, ще се проникнем с нея.

Трябва само да разберем: че в нашия свят няма нито един елемент, който да не е свързан с цялата система. Всички закони са обвързани също и с него. Когато той извършва някакво действие, то го извършва по необходимост, защото с това го задължават и излъчва отзив, оказващ определен натиск върху системата като цяло, която по съответен начин реагира и напредва.

Така напредват всички в общността, взаимносвързани от начало до край и от края до началото. И ако в нашия свят ни се струва, че поне малко разбираме нещо – това е нищожна част от онази система, която ни предстои да разкрием. И всичко това се нарича ”наука кабала”.

От урока ”Същност на науката кабала”, 19.08.2014

[141801]

Поправяне по местоживеене

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Отчитайки развитието на събитията в света, трябва ли евреите, които живеят в другите страни, да се преселят в Израел?

Отговор: Няма такава необходимост на всяка цена да се върнат в държавата Израел. На човек е възложено не да живее на определено място, а да бъде Човек (Адам), т.е. подобен (доме) на Твореца. Ето към какво трябва да вървим, независимо от местожителството. Нашият свят, Вселена и Земя – всичко това са „леки материи“. Важното е да се установи връзка с Твореца, а материалното положение не играе почти никаква роля.

Разбира се, общата картина е изпъстрена с отделни щрихи, но като цяло тя е такава.

Що се отнася до евреите, които живеят по целия свят, те трябва да знаят в какво се състои тяхното задължение. Те трябва да се върнат към основното начало, т.е. към методиката на праотците, която някога ги е свързвала в едно. Те трябва да се научат на обединение в единна свързваща мрежа, в система, наречена „взаимно поръчителство“. Само така те ще могат да съществуват и по-нататък, показвайки този пример на света, както е казано „разпространявайки светлина на народите“. Това е дълг на всеки евреин (йехуд), т.е. на този, който се стреми към единство (ихуд), – с други думи казано, на всеки човек на света, в който се пробужда точката в сърцето. Такива хора съвсем не е задължително да се преселват в Израел, те трябва по места да изучават методиката на поправяне.

При това не поправяме света, а всеки поправя себе си, за да поправи връзката с всеки и да се включи в единната общата спойка. Ние трябва да се научим на това и реализирайки на практика тази задача, да покажем на целия свят пример за осъществяването му. Още повече, че светът днес и сам разбира, колко мрачно изглежда неговото бъдеще без добро обединение.

Въпрос: Не веднъж казвате, че американските евреи не чувстват връзката с Израел…

Отговор: Американските евреи се отричат от Израел, отхвърлят го. Те ни искат да бъдат „заподозрени“ в любов или симпатия към Израел, в каквато и да е връзка с него, или поддръжка към него. Точно обратното, те искат да изглеждат по-големи американци от самите американци и по всякакъв начин демонстрират, че техните интереси напълно и изцяло са съсредоточени единствено и само в Америка. От тяхна гледна точка, евреин в Америка не може да бъде предан на Израел, въпреки че тези страни отдавана са съюзници. Другите могат, евреите – не!

По този начин американските евреи предават Израел. Те не чувстват връзката с него, не усещат, че тук е техният извор. Напротив, те искат близост само с Америка. Включително, това се отнася и до израилтяните, които се преселват там. За какво им е да се свързват с Израел, ако тази връзка им носи само беди?

Аз ги разбирам и в нищо не ги обвинявам, не предявявам претенции. Просто констатирам факти, подобно на изследовател, описващ определено явление на природата. Моят подход от самото начало е неутрален, аз не твърдя, че някой е добър или лош, само описвам ситуацията – такива са процесите, протичащи в хората. Ако се намирах между тях, то несъмнено и самият аз щях да бъдат такъв.

Във всеки случай, има неща, които евреите в чужбина си струва да знаят. Преди всичко, защо въобще те са евреи. Тук работата не е в държавата Израел – тя има право да съществува само защото ни позволява оттук да осъществим проправянето. Ако Израел не бъде опора, основа, „площадка“ за поправяне, то ще изгуби това право и ще изчезне. А евреите зад граница, трябва да знаят защо живеят.

Възможно е кризата да ги подтикне към това, макар че по правило, те са много добре устроени. Разбира се, аз в никакъв случай не им пожелавам беди, а искам да поумнеят, защото иначе ще се случат нещастия, които ще ги научат на ум и разум. Тогава те ще видят проблемите, които в момента игнорират, и ще разберат, че със стоене няма да се получи, че трябва да си изяснят защо им е зле.

Затова ние искаме да ускорим времето, устремявайки се напред, преди да ни сръчкат отзад, да поемем по пътя на ускорението, а не по естествения мъчителен път на развитието. Но затова, ние самите трябва да търсим „нещастия на своя глава“, или иначе казано, да се стремим, да имаме желание, потребност, подобно на прегърбен старец, заемайки позата на вечно търсене. Аз търся какво не ми достига, за да напредна. И въпреки че недостигът – това вече е проблем, аз не се плаша от него, а просто заедно с него, ми е необходима висока цел, за да не се отклоня от пътя. Величието на целта и потребността трябва взаимно да се съпътстват и аз съм загрижен за това, обкръжението ми да ме поставя и в едното, и в другото. В противен случай ще дойдат беди отвън.

Всичко това се отнася и за евреите в чужбина. Те трябва да разберат, че ако не открият величието на целта и потребността от нея, то ще ги споходят удари. И колкото и добре да са устроени, то ударите ще дойдат в съответстващия вид. В края на краищата, немските евреи преди Втората световна са били не по-лошо устроени от американските днес.

И така, не става въпрос за преселване в Израел, а за това, те да изградят за себе си система за интегрално възпитание, която да им обясни същността на интегралността, обединението и взаимното поръчителство, също така да им разкаже за тяхното предназначение, за необходимостта да донесат поправяне на света. Тогава светът, от своя страна, няма да бъде жесток с тях, тайно търсейки поправяне, а отрано ще разбере, че те са източник на добра сила.

Въобще, евреите са като зрънца сухо грозде в световното „тесте“. И за сега, тъй като те проектират в света не изобилие от блага, а неговите недостатъци, тези „стафиди“ като че ли днес са черни точки, от които излиза тъмнина, вместо светлина. А да излъчват тъмнина или светлина могат само те. Ето защо всички народи по принцип са на едно мнение – именно евреинът донася зло и проблеми на света.

Антисемитите усещат това отвътре и го чувстват правилно. Това е така и е казано в науката кабала.

Представи си хора, които зависят от теб, колко им е тежко непрекъснато да се въздържат от това, да те „грабнат в прегръдката си“. Аз зная, че завися от някого, и този някой припокрива моята жизнена енергия. Какво изпитвам аз към него? А аз трябва, също така, да изразявам учтивост и приветливост пред него, вежливо да разговарям с него и т.н. Аз мога да изтърпя всичко това дотогава, докато не дойдат бедите – и тогава, уж всичко ми е ясно, да, а и другите подклаждат страстите в мен. И ето, аз вече съм готов да убия оскърбителя. В края на краищата, имам всички доказателства за неговата вина, а също и неоспоримо вътрешно усещане. Дори Природата е на моя страна и ми дава право на екзекуция…

А кой е виновен? Този, който не разпространява в света поправяне, при все че е длъжен да прави това. Това е и истинският проблем, тази дилема между развитието в своя срок и ускорението е стояла и по времето на Храма. Тя непрекъснато съпътства евреите. Застанал на вратата на царския дворец, Мордехай е призовавал към единство. А Аман е разсъждавал по-различно: „Този народ е най-после разединен, разпръснат между другите народи и сега има възможност да бъде унищожен“.

И така, не е необходимо преселване в Израел, за да има обединение, а трябва да се помни – единството трябва да живее вътре, във взаимната любов между нас. Съобщаването на тази вест на хората е възможно само с помощта на интегралното възпитание, което позволява и да се демонстрира пример на целия свят и предавайки му тази методика, да стане „светлина за народите“.

Започни да правиш това и ще видиш, как се променя отношението към теб. Защото групата, получила по времето на Авраам учението за единство, най-накрая ще го реализира.

За това съвсем не се изисква да се изучава науката кабала. Тъй като кабала – това е методика, разказваща за структурата на реалността, за нейното разбиване, за кризата, и за това, как след всичко това светът трябва да бъде поправен. Днес разбиването се проявява и при хората с точка в сърцето, и при тези, които я нямат. Ето какво е обща, световната криза – която разкрива разбиването на съсъдите. И съответно си заслужaва да побързаме с поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 14.03.2013

[102786]

Добър или лош образец за всички народи

каббалист Михаэль ЛайтманВъв всяка интегрална система всеки елемент влияе на всички. Ясно е, че ако в системата съществуват всеобщи взаимовръзки и всеки зависи от всеки, и всички са свързани, то всеки малък фрагмент, дори и най-малкият детайл може да наруши, да повреди работата на цялата система, и да послужи за лош пример на всички останали.

Духовната интегрална система се отличава с това, че при нея същият принцип действа и в положителна посока. Един неизправен елемент може да повреди цялата система, а един правилно действащ елемент може да я изпълни цялата. Това е особената добавка, съществуваща в духовната система. Всеки абсорбира и съдържа в себе си цялата система и за това може да поправи всички.

За сега ние не сме способни да възприемем това. Когато чрез светлината, възвръщаща към източника, ние започнем да усещаме строежа на духовната система, ще разберем, че в нея частното и общото са равни. За сега на равенството при нас влияе степента на важност на всеки, неговата зависимост.

Но истината е, че този духовен принцип „Общото и частното са равни“ означава , че няма общо и частно – има само едно: една душа и една светлина.

За да постигнем поправяне, ние сме разположени в неговото противоположно състояние. Отначало със собствени усилия ние трябва да разкрием своето зло, а след това да се отделим от него и да поискаме да правим добро. И тогава ще открием липсата на единството, което трябва да достигнем.

В процеса на постигане на единството има разлика между двете части на системата. Едната, която се казва Израел – „яшар –ел“ (право към Твореца), има връзка с висшата светлина, висшата сила и може да я привлича с цел да поправи себе си и цялата система. Тоест Израел е длъжен да се поправи заради цялата система.

А другата част на системата, наричаща се народите на света, не може сама да привлича светлината, възвръща към източника, и да се обедини, независимо, че желае това. Ето защо тази част се чувства негативно зависима от Израел, защото не получава храна от него, напълване. Израел не проявява единство вътре в себе си и затова не проектира единство в народите на света. Независимо, че той е длъжен да бъде образец за другите и да носи светлината на народите на света.

Това не е обикновен пример за добри човешки отношения – той действа не на земно, а на духовно равнище. В момента, когато Израел се обедини, той се превръща в система, посредством която светлината може да достигне до народите на света. И тогава те също ще се обединят, а техният живот ще се напълни със светлина.

Ето защо всичко зависи от тази част на човечеството, която се нарича Израел, и това става очевидно, ако погледнем как народите на света се отнасят към него.

От урока по статия на Рабаш, 21.07.2014

[139955]

Война със скритието

каббалист Михаэль ЛайтманПсалм № 27: Ако мен ме обгради станът на врага, не изпитвай страх сърце мое. Ако въстанат на война срещу мен – и тогава аз се уповавам на Твореца.

Ако човек помни, че всичко идва свише, от единствения източник и знае как трябва да се отнесе към това,  той открива, че войната се води единствено за разкриването на Твореца и няма никаква друга война.

Не трябва да се бори с препятствията, като с вятърни мелници, а със скриването, приближавайки се все повече до Твореца, освен когото няма никой друг, и с всички сили да се държим за Него. Не трябва да позволяваме на всевъзможни препятствия да ни объркват и да ни отклоняват от правилната посока.

Цялата война, която се води, е единствено срещу скриването. Творението няма какво друго да прави в мирозданието, освен да разкрие висшата сила. С това ние се освобождаваме от всички проблеми и беди, които ни следват в резултат на скриването и в резултат на въздействието на висшата сила върху нас, ние се превръщаме в съсъд за отдаване. Така се издигаме по стъпалата на поправянето, чак до самия му край (Гмар Тикун), а именно до пълното поправяне.

Само не трябва да забравяме, че работата срещу скриването е работа над нашите желания, така че да ги пригодим към разкриването му. Ако виждам, че се намирам в система на скриване, умишлено работеща срещу мен, за да ми даде възможност да положа усилия, то вече в самото скриване откривам ръката на Твореца, който ми е подготвил всичко това.

И затова не очаквам скриването да изчезне, а моля само за сили за отдаване. Така, дори когато Творецът е скрит, аз не очаквам скриването да се разсее, а искам да получа възможност да работя в скриването, също както в разкриването.

От подготовката към урока, 22.04.2014

[133217]

Народът на Израел в съвременния свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво властва днес над народа на Израел? В какво състояние се намира той?

Отговор: Над народа на Израел днес властва скритието. В неговата среда няма лъжливи философски концепции, няма истина във вид на науката кабала, няма нищо, а има само телесни пориви на разума и чувствата – да се напълни с нещо, без всяка духовна съставна или поне с нейния човешки аналог.

Аз не казвам, че в останалия свят работите стоят по-иначе, но там критериите са други. Народът на Израел оценяваме и сравняваме с онези времена, когато той се е намирал на духовна висота – излиза, че днес той се е озовал на най-ниското материално стъпало. Духовното го няма, и няма устрем към него. Всички са объркани, но уверени в собствената си компетентност.

На хората този материален свят им е ясен, като в бял ден, и нищо друго не им трябва – само финансово процъфтяване, само успехи в обичайния живот. Никаква връзка, никакъв контакт с духовната роля на народа, с неговия дълг към света. Всичко това е непознато, невиждано. По този начин, народът се намира в безсъзнание, подобно на болен, който лежи на легло в безсъзнание, докато лекарският консулт решава какво да прави с него.

При това, аз говоря за народа на Израел, живеещ на земята Израел. Тъй като асимилацията във външния свят е достигнала до границата, зад която се губи връзката дори с външните атрибути на народа. Всъщност тези хора не могат да се нарекат и евреи. Възможно е някой все още да идва в синагогата, за да произнесе възпоменателна молитва в Съдния ден или да даде пари за благотворителност, но младежта скъса и тази връзка. И затова извън държавата Израел няма вече такова понятие като ”народ на Израел”.

Напротив, между Израелтяните и диаспората цари разединение. Достатъчно е да погледнете на американските евреи, които са разсеяни физически и морално: те не се грижат за Израел, а само за себе си, и дори искат да покажат, че не им е до Израел, че в Америка те са като всички останали, предани на страната, в която живеят. Някога те се гордееха със своята принадлежност към още нещо, към своите корени, а днес – НЕ.

Те се стремят да демонстрират не само разрива с народа си, но и нещо повече, своето пренебрежение към него. Някои биха предпочели изобщо да не съществува Израел. Не случайно като помощници на Обама има толкова евреи. Дори гласуването в еврейския сектор говори много. В такива обстоятелства понятието ”народ на Израел” става твърде теоретично, а на практика не съществува съвсем.

От тук следва, че званието ”народ на Израел” се полага на онези, които са излезли от разбиването и от общата световна разруха, които започват да се измъкват от най-различни ъгълчета на света и да се съединяват в групи, устремени направо към Твореца (яшар Ел  – ישר-אל). Това всъщност е народът на Израел (ישראל) –  с други думи, нашата организация с всичките ѝ участници, събрани от общочовешкия съвременен Вавилон.

Такава е сегашната ситуация и тя не трябва да се пренебрегва: днес сме длъжни да се погрижим поне за евреите, живеещи на земята Израел, тъй като те са обединени от обща материална съдба. Не случайно те са се озовали на едно място, това също е направено от Висшето управление. Което означава, че ние трябва да се отнесем към тях като към хора, които в себе си носят решимот (духовни гени), останали след разбиването, от предходните състояния. По време на Храма те са се намирали на духовна висота и вече са реализирали своя потенциал. Затова ние трябва да ги пробуждаме, както пише Баал а-Сулам в статиите си ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”.

И така има ”народ Израел” в духовен смисъл, съгласно намерението ”направо към Твореца” – онези, които се присъединяват към нашата световна група; и има ”народ Израел” в общоприетия смисъл – евреи по рождение, в които също така са заложени решимот от минали духовни състояния и шанс да се пробудят към поправяне, много по-високи от представителите на другите народи.

От урок по статията ”Кабала и Философията”, 24,12.2012

[96304]

Без комуникация между нас – светът не съществува

каббалист Михаэль ЛайтманСвикнали сме да възприемаме всичко през разума си, с рационални доказателства, обяснения. Дори и част от тях да е скрита, но ако някакви фрагменти вече са се разкрили, между които все още има неясноти, то вече можем да съставим някаква картина и да живеем с нея. Но за широката публика такива обяснения не са нужни – нейното възприятие е по-чувствено.

Просто трябва да се основаваме на цялата наша история. Израел е народ, организиран от Авраам и Моисей, като особена общност от хора, живеещи като един човек с едно сърце по законите на любовта към ближния като към самия себе си. Това е условие, въз основата на което съществува народът на Израел. Ако падаме от това ниво до нивото на безпричинна ненавист, достигаме до разрушаване на народа и излизаме в изгнание.

Сега е нужно за сметка на изпълнението на всички необходими условия да укрепим единството и да станем като един човек с едно сърце. Тогава се наричаме народ на Израел, на земята на Израел.

Всичко, което става около нас – изобщо не е важно. То идва единствено с цел да ни задължи да изпълним това условие. Всичко това трябва постепенно да бъде донесено до народа на чувствено ниво, през сърцето. Всъщност ние обясняваме при какви условия можем да продължим своето съществуване.

Всичко това е съвършено странно, нелогично и ирационално. Народът на Израел е странно явление в този свят и това е известно на всички. Но това ирационално образование е по-порочно и устойчиво от всички останали народи, които са съществували в историята.

Всичко това трябва незабавно да бъде огласено и абсолютно открито, без всякакви спирачки. Народът е готов за това и с всеки изминат ден неговото положение само ще се влошава. Новата тенденция е в това, че днес основното управление се осъществява чрез широките маси. Главното оръжие е широкото световно мнение, което задължава всяка страна да действа съгласно него, а не иначе.

В такава форма, чрез частите на човечеството, Творецът ни управлява. А силата на оръжието вече нищо не решава – войната преминава на друго ниво: на нивото на противопоставяне на мненията. В действителност, това е война на средствата за масова информация. Всичко се определя от това, кой управлява средствата за масова информация и какъв тип са те. В крайна сметка, трябва да разберем, че ако няма комуникации между хората, то няма да има и мир!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 17.07.2014

[139701]

Израел не е националност, а стремеж към висшето

каббалист Михаэль ЛайтманИзраел, това са тези души, които са получили духовно пробуждане още от времето на древен Вавилон. Това са тези вавилонци, в които някога е възникнал стремежът да се уподобят на Твореца, и се е проявило в това, че са започнали да търсят смисъла на живота.

Този стремеж се изразява и в наше време в такива външни признаци. Всеки човек, който има стремеж „направо към Твореца“ и който иска да разкрие висшето управление, да се свърже с него и да зависи от него, се нарича Израел. Най-важното в живота му е да разкрие неговата същност, смисъл.

Израел, това не е националност, а стремеж. Затова всички хора, всички националност, които са получили този стремеж, се обединяват заедно. За първи път такова обединение е възникнало за сметка на Авраам, а за втори път – за сметка на Мойсей. То има за цел да ни доведе до необходимостта да станем един човек с едно сърце.

В такава форма Израел става подобен на висшата светлина и се превръща в тръба, в канал за висшата светлина, който протича чрез Израел към останалите народи. В това се състои мисията на Израел.

Но ако Израел не изпълнява мисията си, тогава народите започват да го обвиняват, под най-различни форми го подтикват към това, ненавиждат го, което се нарича антисемитизъм. Те изискват от Израел добро поведение, защото от това зависи целият им живот.

Затова те започват да обвиняват Израел във всяко зло, случващо се по света. Тази зависимост я чувстват дори такива народи, които въобще не знаят Израел и никога не са се сблъсквали с него. Днес най-големият антисемитизъм се проявява в Южна Корея, въпреки че тя никак не е свързана с Израел. Така те чувстват и така чувства всеки, който е зависим от Израел.

От строежа на света става ясно, че Израел е преходен канал за висшата светлина към цялото човечество. Ако в народа на Израел цари единство, тогава този канал се отваря, но ако в Израел има разкол, този канал се запушва изцяло. От това става ясно, че Израел се намира в най-решаващата точка, от която зависи в какво състояние ще се окажат всички: в добро или лошо.

Народите нямат свобода на избора в това. Те могат само да въздействат на Израел и да го задължат да се измени. Трябва да им бъде обяснена тази схема, която те и без това чувстват интуитивно. Те трябва само да разберат, какво именно трябва да изискват от Израел: обединение и нищо повече! Защото обикновен натиск няма да помогне.

А Израел дори сам не разбира, какво изискват от него. Затова в наше време се разкрива науката кабала, когато вече става възможно тази система да бъде поправена. Кабалистите преди много поколения са говорили за нашите дни. И в последния век кабалистите също са сочили към нашето време, казвайки, че най-накрая ще се появи възможността да се реализира това единство.

Всеки човек по света трябва да се присъедини към общото единство. Ние не знаем кой се отнася към народите по света и кой се отнася към Израел. Всеки човек, стремящ се към единство, така че с тази нова своя природа да достигне висшата светлина, се нарича Израел. Всички такива хора трябва да се обединят и така да привлекат светлината към всички обитатели на този свят.

Това означава получаване на висшата светлина заради отдаването ѝ долу, на творенията. В това се състои мисията на Израел.

От урока по статия на Рабаш, 21.07.2014

[140075]

Седем милярда задружни мравки

каббалист Михаэль ЛайтманНие можем да придобием от природата сила, която да ни промени така, че да престанем да си вредим един на друг. Така ще осъзнаем зависимостта си един от друг и това ще ни принуди да се поправим. Всичко това може да се обясни на хората, като им се предложи да създадат помежду си нови по-добри отношения.

Ние притежаваме сила, с помощта на която могат да се поправят лошите отношения между хората и нашият свят да се направи добър. Ако успеем да направим това, то животът ще стане прекрасен.

Такова изменение може да се случи чрез силата на поправяне, която ние да дадем на хората. Но за да привлечем тази сила, на нас самите ни трябва съвсем друго намерение – намерението за отдаване към ближния.

На всичките седем милярда хора им е достатъчно желанието за постигане на добър живот на основата на добри връзки един с друг. За постигането на това е нужно единствено да се организират семинари между тях, кръгли маси, семейни срещи. Хората ще слушат и виждат колко ние сме свързани и взаимозависими един с друг и ще разберат, че си заслужава да променят своята природа.

А ние сме подобни на скорпиона, който като ужилил жабата, която го пренасяла през реката, загинал и той. Ние няма да можем със своята егоистична природа да направим нищо добро – трябва да я изменим.

Само да се гледат филми за връзки помежду ни не е достатъчно – трябва практически да изменим своята природа. Има огромна разлика между филмите и практическата реализация. Знаем, че може да говорим с много красиви думи на събранието на приятелите, а след като излезем на улицата да станем същите егоисти като всички останали. Няма изход, това е природата ни.

Но за седем милиярда хора такива намерения са достатъчни. Ние отиваме при тях със светлината, възвръщаща към източника, провеждаме семинари и чрез нас, свише те получават сила, която ще ги промени и ще поправи отношенията между тях.

За сега тяхното желание за наслаждение е малко и не излиза от рамките на този свят. Те се намират в материалното човешко общество, съществуващо на земята. Ето защо ние можем да ги променим като им предадем висшата сила, която ще им подейства и ще поправи взаимните им отношенията.

Но ние притежаваме доста по–голямо егоистично желание и ето защо е необходимо да променим своето намерение на отдаващо. Разликата е там, че ние сме длъжни да престанем да бъдем егоисти. И така другите седем милярда населяващи света ще получат силата да не се жилят един друг. Всеки започва да разбира, че ако ужили другия, те заедно ще потънат в бурната река, като онзи глупак, който пробил дупка под себе си в общата лодка.

Получавайки силата на светлината, човек може да се защити от желанието си да нанася вреда на другите. Той разбира, че не трябва да копае дупка в общата лодка, защото тогава всички заедно ще потънат в морето на своя егоизъм.

И така в следствие на интегралното образование човек започва да усеща, че цялото човечество – това е едно тяло и трябва да се отнасяме към всички като към едно семейство. Висшата светлина ми дава способността да усещам болка от това, че съм ужилил другия. Той крещи „Ох“, а на мен ми става лошо. Не той страда, а аз, защото ние сме едно тяло, точно както ако си ударя крака, усещам болка в главния мозък.

Такава връзка ще съедини всички хора в този свят и няма да е нужно да работят срещу своята природа. Единственото, което ще се изисква от тях: за сметка на семинарите и обединението да почувстват своята зависимост от другите, като при мравките, живеещи като едно голямо семейство – милярди мравки в един мравуняк.

Тоест на тях не им е необходимо да осъзнават своята егоистична природа. Природата си остава природа, разкрива се само тази неразрушима връзка между нас, която става очевидна. Ние така ясно ще видим системата на нашите взаимни връзки, че нанасяйки най-малката вреда на другия, ще усещаме болка в себе си.

Ето това се нарича обичай ближния като себе си. И в това няма никакава мистика – това е просто разкриване на естествената система на нашите взаимовръзки.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 13.07.2014

[139398]

Целият свят е един мравуняк

каббалист Михаэль ЛайтманНие, както и цялото творение, сме изградени от материал, който представлява желание за получаване. Но човек, за разлика от всичко останало, умее да разделя  нещата на две: на действие и на намерение.

Може да се действа така, както цялата нежива, растителна и животинска природа или като малките деца, в чиито постъпки няма никакъв скрит умисъл и, действайки направо, изразяват своето намерение: вземам това, което си искам.

Но когато детето порасне и приеме образа на човек от този свят, то по неговите действия вече е невъзможно да се съди за намеренията му. Действието може да бъде отдаващо, а зад него, както винаги, да стои егоистично намерение. Тоест нашето отдаване си търси компенсация и ние винаги действаме заради своята изгода.

Ние може да говорим красиво и като че ли да отдаваме на другите, сякаш нищо не отделяме за себе си, а по същество, целият ни разчет е да получим. Ако думите и действията не изразяват точно нашето намерение да получим и да се напълним, това означава, че намерението е обратно на действията ни.

От това става ясно, че ако ние не се променяме, то винаги действаме егоистично. А доколкото егоизмът постоянно расте, то всяко наше действие е въз основата на нов егоизъм и намерението става все по-егоистично. Така ние напредваме, докато разривът между нашите действия и намерения не стане толкова голям, че ние започнем да го забелязваме.

Когато гледаш стар филм, от преди петдесет години, то той ти се струва детски. Независимо, че там са показани силни и героични хора, но всичките им разкази и действия ни се струват наивни, както при децата. Защото егоизмът е бил все още малък, не такъв, както например сега, тяхното поведение ни се струва наивно и примитивно. Действието и намерението са много близки едно до друго: каквото е намерението, такова е и действието, с една дума, както при децата. Зад всичко това не стоят никакви хитри политически сметки.

Днес егоизмът дотолкова се е развил, че ни обрича на отчаяние и ние виждаме, че всяко случайно действие в този свят се случва само за собствена полза. Ние вече не вярваме нито на рекламата, нито на красиви обещания, на никакви думи или действия – не вярваме на никого: нито на политици, нито на най-обикновените хора.

Не вярваме дори на чистотата на намерението даже на членовете на семейството. Тъй като се убеждаваме доколко всеки е егоистичен и се грижи единствено за себе си: така е и при децата, и при родителите. И по тази причина се разделяме. На всички е ясно, че всички действия извършваме за себе си, а останалите дори не ги вземаме под внимание.

Ако се грижим за друг, то е само заради това, че усещаме връзката с него, от което неговото страдание става наше. Затова сме способни да се съобразяваме с него, сякаш се отнася за самите нас. Но всъщност, целият този разчет си е егоистичен, и друг няма. Така достигаме до осъзнаване на своето зло по природа, разбирайки, че тя егоистична.

Егоизмът дотолкова израства, че не ни позволява с никого да се съединим. В предишните поколения егоизмът още не е бил дотолкова развит и ние не сме го използвали така грубо, както днес. Но в наши дни, човек вече не се вълнува от нищо, и той не изпитва никакъв срам от това, а дори се гордее със своя егоизъм.

Политиците и бизнесмените вече не се опитват да маскират своите действия, за да се покажат добри и красиви. Всеки действа в своите рамки така, както му се иска, опасявайки се единствено от възмездие, водейки най-прост егоистичен разчет.

И това е добре, признак, че нашето поколение е достигнало до разкриване на истината за самите себе си. Накрая разбираме, кои сме ние и в какъв свят съществуваме, и каква е връзката между нас. Всички връзки станаха прости и разбираеми: между държавите, между хората, във всеки град, във всяко семейство. Докато ми е добре с тях – аз оставам, а щом стане зле – хвърлям всичко и бягам.

Други разчети няма. Никой вече не говори за патриотизъм, за саможертва в името на родината или в името на хората. Героят на днешния филм се прославя с това, колко народ е убил на екрана, а не колко е спасил.

Въпросът е в това, възможно ли е да продължаваме да съществуваме в такава форма? Ако и по-нататък развиваме своята егоистична природа, в основата на която стои желанието за наслаждение, то ще загубим всякакъв срам и ще започнем да използваме егоизма си чисто инстинктивно, както животните.

Но животните действат инстинктивно съгласно заложената в тях програма, хората могат да съществуват само установявайки някаква връзка помежду си – като мравките в мравуняка. Нека сме седем милиарда мравки, но на всеки трябва да му е известно неговото място, предназначение, задължение. И така взаимно работейки, ние ще построим сигурен живот.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139347]

Добро за другите – означава добро и за мен

каббалист Михаэль ЛайтманЦялото човечество е едно общо тяло. Независимо, че нашият егоизъм расте и ни кара да правим само егоистични сметки, но въпреки това все повече се разкрива нашата връзка и зависимостта ни един от друг. Няма нито един човек в света,  който да не е зависим от останалите, от целия свят.

Ако днес тази връзка още не е проявена, то непременно ще се разкрие след няколко години. Ние вървим към това разкриване.

По такъв начин, съществуват едновременно две противоположни тенденции, водещи ни към неприятни кризи. От една страна, аз завися от цялото човечество и не мога да си осигуря дори най-необходимото за съществуване, ако не се свържа с всички.

Виждаме, че така взаимосвързан се изгражда и нашият живот, и този процес не може да бъде спрян. Ако проследим всяко парченце пластмаса, книжка, клечка, парче от кабел, ще видим, че са преминали през целия свят, докато не са попаднали при нас. И тази взаимозависимост нараства от ден на ден.

Нашата връзка става все по-интегрална. Но от друга страна, характерът на тази връзка става все по-егоистичен, по рязък, агресивен. Така достигаме до кризата, до точката на бифуркация, до критичната точка на поврат. Достигайки тази точка, ние можем да решим да разрушим своите връзки, щом те са толкова лоши, сякаш се развеждаме, или късаме връзката с останалите хора, които се отнасят лошо с нас.

Но ако такъв разрив още е възможен между няколко човека или в семейството, то в голям мащаб, когато става въпрос за цели държави, това води до война. Ако желаем да скъсаме със старите връзки и да създадем нов ред, то войната е неизбежна. Или трябва да намерим някакво средство, някаква уловка, с помощта на която да усилим нашата връзка, да я направим по добра.

Ние виждаме, че връзката между нас е взаимна, интегрална. Затова трябва да поправим самите себе си, за да съответстваме на тази разкриваща ни се връзка. Така, ще се почувстваме не само свързани, но и сами ще пожелаем тази връзка, ще бъдем готови доброволно да участваме в нея. И тогава вместо да воюваме и да се опитваме да разкъсаме тази лоша връзка, ние ще я поправим на добра.

Връзките между нас, укрепващи от ден на ден, могат да бъдат поправени с помощта на методиката, която ни се предоставя от науката кабала – методиката за интегралното образование.

В крайна сметка, от цялото изследване на процеса за развитие на човека и неговата природа трябва да си направим извод, че или трябва да поправим отношенията помежду си, или ще стигнем до насилие, до голям сблъсък, до ужасна война, огнищата на която вече се разгарят на различни места по света.

Затова в света се разкрива методиката за интегрално образование, в която се казва, че човек трябва да се промени. Тъй като за сега той изхожда от своята егоистична природа и винаги ще действа и работи за себе си. Каквото и да говори и колкото великодушен да се представя, всичките му намерения ще бъдат користни: за собствена изгода и във вреда на околните.

Но трябва да се обясни на хората, че днес вече е невъзможно да се действа в името на собствената изгода и във вреда на другите, ако всички сме свързани. Ако аз съм зависим от теб, а ти от мен, то аз съм длъжен да се грижа за твоето благо, а ти за моето. Нашата връзка ще работи по такъв начин, че навреждайки на теб, аз ще вредя на себе си. И същото се отнася за добротата: правейки добро на другите, аз го правя за себе си.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139341]

Загубените от организма клетки

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва винаги да знаем, че всички съсъди, на всеки от нас, се намират извън самия него. В днешното си земно, животинско желание ние можем да усетим само този материален свят. Но това не е истинската реалност – подобно на усещането на една отделна клетка, откъсната от организма и затова не чувстваща живота.

Тъй като животът – е обмяната на вещества, на информация. И затова, усещаното от нас сега е вечна смърт. В това няма никакъв духовен живот.

Ако се стараем да се съединим с всички наши другари, намиращи се в кръга, а също и с кабалистите от всички поколения, с пророците, с всички, които някога са живели в този свят и са работили над поправянето, събирайки по части своето голямо желание, намиращо се в другите, то получаваме от тях своите желания.

Душата на човека се намира извън него – в другите. Дотолкова, доколкото той е способен да чуе за това и желае да се съедини с частите на своята душа, моли за единство – с това той придобива съсъд за своята душа. Обкръжаващата светлина му въздейства и слепва парченцата.

А когато светлината получава шанс да се разкрие в този събран от него съсъд, тя се проявява. И това вече не е светлината, възвръщаща към източника, а светлина, изпълваща желанието с добро и с наслаждение.

Всичко се извършва от светлината: светлината съединява частите на съсъда за човека и го напълва. Така напредва човек. Според това, колко части от желанието е успял да събере и да присъедини към себе си, се определя неговото духовно стъпало. И той ще се издига все по-високо, докато не събере всички парченца заедно.

От подготовка към урока, 22.06.2014

[138424]

Единството на народа – начало на единството на човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманГоворейки за обединението на Израел, ние изхождаме от първоизточника, името на който е – науката кабала. Тя говори за комплекс, за единната Система и за нейните закономерности.

Тази система е Природата, Божествеността. В нея действа законът за светлината и съсъда (кли) с всичките му производни.

Тази система спрямо нас е сформирана отдавна. Ние сме последните произлезли от нея и трябва да се учим как да я използваме, за да достигнем изначално заложеното съвършено състояние – целта на творението. Това трябва да постигнем.

В системата има действащи сили и задействани от тях части. Тя е много сложна. Благодарение на нейното влияние, благодарение на силите, които ни въздействат, ние се развиваме.

И в това развитие достигаме такова състояние, което ни е посочено от науката кабала. Започвайки от него и нататък, ние ставаме активни части, които действат и дори сами привеждат в действие Системата. Ако ние не правим това, Системата ни влияе по такъв начин, че да пожелаем да я задействаме правилно.

Все пак живеем с усещането за добро или за лошо. В крайна сметка, в това се състои цялото ни съществование: ние се намираме между доброто и лошото усещане и всеки път се стараем да се доближим до доброто и колкото е възможно да се отдалечим от лошото. Посредством това, системата ще ни приведе в действие.

В своето развитие не всички сме равни. В случай на равенство щяхме да сме монолит, а не много частици. Всяка част си има своето предназначение, своя причина, свой източник, а така също и процес на поправяне и, разбира се, крайна форма. Всяка част трябва да усеща онова, което и е възложено, онова, което Системата очаква от нея като активна част, задължена да се включи там, където и е мястото и да изпълнява своя дълг.

Относно всичките части на Системата ние, хората, сме разделени на две части.

  • Тези, които получават възможността за духовна работа, т.е. възможност да се запознаят със Системата и осъзнато да участват в нейната работа с  чувство и с разум, тъй като са длъжни на това, за да се реализират;
  • Тези, които не са получили още такава възможност за духовна работа и ще я получат по-късно, както е казано: ”И всички ще Ме познаят от малкия до големия”.

Процесът се разпространява върху всички поетапно и ние не сме първите. Преди нас е бил Адам Ришон, били са великите кабалисти от всички поколения. Ние действаме в своята епоха. И затова всеки трябва да изучи корена на своята душа и да го постигне.

Тези, които получават духовно пробуждане, в зависимост от това доколко го реализират, се наричат ”Исраел” – т.е. ”яшар ел” или ”направо към Твореца”. А онези, които още не са получили пробуждане, се наричат ”народите на света”. Но това не означава, че те нямат такава възможност като дадената на Исраел – просто тя все още не се е реализирала. Като следствие, на Исраел е възложена особена работа не само спрямо самите себе си, но и спрямо ”народите на света”. И ако в ”народите на света” някои приемат това послание от Исраел – в същата степен на тях е възложена работа по поддръжка, присъединяване, помощ и т.н.

Така, тези две части работят заедно. За тяхното правилно взаимодействие е необходимо обединение между всички.

Освен това, Исраел също се подразделя на части – коени, левити и исраелити – малко различаващи се по своята дейност. А ”при народите на света” са заложени седемдесетте корена, които също полагат своя отпечатък на отделните части. Но това се изяснява вече по пътя.

Днес състоянието за развитие на общата Система е такова, че вече всеки получава някакво пробуждане ”покана”,“призив”, импулс, възможност за поправяне, за участие в процеса. При някои хора това послание идва осъзнато, целенасочено, увлича ги напред, а други не чак толкова и затова ги подтиква с удари, ”ритници”. Така или иначе, и едните, и другите са движени от различни видове страдания. Има страдания от любов, а има и други…

Но като цяло, днешният исторически етап на развитие се характеризира с това, че всички малко или много започват да чувстват, че живеем в особено време, че човечеството трябва да премине през големи промени – особено във въпросите за възпитанието: какво е то и какво е това свят? Тук, разбира се, ни помагат различни научни дисциплини.

С една дума, настанало е особено време, за което кабалистите са говорили отрано. Тъкмо към това време е било насочено цялото развитие на Исраел, който от епохата на Вавилон е преминавал през различни етапи на подготовка, подем, разбиване и изгнание – за да може днес да е готов за своята окончателна, велика мисия. Тъй като Исраел – това е особена група от човечеството, получила направление, устрем, знание, всичко необходимо, за да поведе и реализира поправянето на цялото човечество.

От урок на тема ”Единството на народа на Исраел”, 03.07.2014

[138821]

Целият свят се захранва чрез мен

каббалист Михаэль ЛайтманПоръчителство е закон за връзката между душите. Нито един от нас не може да изпълни своята работа, ако другите не го поддържат. Тази структура съществува благодарение на своите връзки. А в мига, когато някой нарушава връзката си, цялата структура се разпада.

Общият закон за взаимното съединение и зависимост се нарича поръчителство. Сега аз съществувам в такава най-примитивна, изобщо неотнасяща се към духовното форма, защото само тя може да се задържа без закона за поръчителство.

Веднага щом започна да се смесвам с останалите, да се свързвам с тях, аз се изключвам от текущата форма и се усещам част от системата. И така усещам силата, царяща в тази система, наричаща се Творец.

Всички се съединяват в една система, с връзките на взаимното поръчителство. И затова ние сме способни да се обединим, тъй като всеки се присъединява, за да работи в името на другия.

Поръчителството –  това е нашето достижение. Да усетиш, че си поръчител на цялата нежива природа, растенията, животните и хората – това означава да се почувстваш равен на Твореца. Само в такава форма аз мога да стана като Него: сякаш раждам всички, отглеждам ги, поддържам ги, оживявам ги. Целият свят се захранва с живот чрез мен. Ето това се нарича силата на поръчителството.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.06.2014

[137408]

Непобедимото оръжие на добротата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да обясним на всички, че в обединението може да се почувства силата, даваща ни усещане за смисъла на живота?

Отговор: Смисълът на живота се усеща в обединението, в което се разкрива висшата сила на природата. Цялата природа е отдаване, и затова с тази сила на отдаване е създадено цялото мироздание.

Започвайки от Големия взрив и до наши дни, във Вселената действа само силата на отдаване, и ние сме породени от нея. Ако се научим да се разбираме с тази сила, то ще заживеем прекрасен живот.

Защото виждаме, че животът е посветен на това, материята да бъде оживявана. И ако умеем да се прилепим към тази сила, то бихме станали наистина вечни. Не просто бихме увеличили броя на годините си живот, както сега медицината позволява да го разтеглим, достигайки до 200 години, но в което няма никакъв смисъл.

Ще можем да достигнем до безгранично съществуване, но само при условие, че се доближим до тази сила на отдаване. А да се приближим до нея можем единствено съгласно физичните закони, при условие на подобие с нея.

А за подобие с нея, имаме само едно средство, противоположно на нашата природа: да започнем да се обединяваме, да се свързваме. Затова идва и кризата, за да ни принуди да се обединим. Но ние можем да предотвратим удара, като сами напреднем и преди да е дошла, да достигнем до съединение, без да чакаме докато злата сила се приближи до нас.

Тази приятна и прекрасна топлина, която сме усетили в нашето съединение по време на семинар, е не просто приятна, а обладава могъща сила, способна да излекува многобройните проблеми в нашия живот. Ще можем да усещаме това топло навсякъде: в отношенията ни един с друг, в магазина, на работното място, в семейството, в общуването с децата.

Ще можем да го внесем в класните стаи, където учат децата ни, да го въведем на работа, на улицата, в правителството, в целия свят. Можем да работим с тази сила, използвайки я като добро оръжие, като универсално лекарство, изцеляващо всички световни язви.

Можем да обещаем на хората да им демонстрираме следващия път, как тази сила на обединението лекува всички наши отношения с децата. Всеки у когото дори и сега има не лоши отношения с децата, ще поиска да ги подобри и ще се съгласи на това. И с това ги оставяме: от една страна, давайки им решимо де-итлабшут – усещането за топлото, а от друга страна, решимо де-авиют – достатъчно глад и апетит за нашата следваща среща.

От урока по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135572]