В нашия свят любов няма
Posted on June 18th, 2014
Entries in the 'Егоизъм' Category
Пурим – краят на поправянето
Posted on March 23rd, 2011
Обикновено е прието различни народи да почитат празници в чест на исторически събития, случили се в този свят. Но след като народът на Израел се отделил от другите народи заради изпълнението на специална мисия, да осъществи върху себе си поправянето на човешката природа, а след това да доведат цялото човечество към това, поради това неговите празници имат особено значение.
Свитъкът (Мегилат) на Естер, който е посветен на Пурим и който разказва за Мордехай, цар Ахашверош и царица Естер, които са спасили евреите от гибел, когато злият Аман планирал да ги убие, всъщност описва как се постига целта. Затова е написано, че в бъдеще всички празници ще бъдат отменени, с изключение на празника Пурим, защото на този празник, на това стъпало, сияе най-голямата светлина, която включва всички предшестващи стъпала.
Всички празници на народа на Израел символизират особени състояния на стълбата на духовните стъпала, които изкачваме от този свят към света на Безкрайността, постигайки все по-голямо подобие с Твореца в отдаване, любов и съединение между нас. Затова всяко по-висше стъпало включва всички по-нисши стъпала като негови съставящи части. Пурим, най-висшето стъпало, очевидно включва всички предишни, по-малки стъпала, които са отменени пред него и влизат в него. В края не остава нито един празник освен празника Пурим.
Как достигаме до този празник? Всичката ни работа е основана на издигане на молитва (МАН) за съединение и любов между нас, които се опитваме да постигнем. Цялата ни работа е посветена на поправяне на разделението. Първо, трябва да се обединим на нивото „отдаване заради отдаване”, което означава свойството Мордехай.
Когато достигнем до „царските врати” (както в историята разказва за Мордехай, който седнал пред царските врати), там срещаме своя Аман, огромното и ужасно егоистично желание, което се разкрива в нас. Тогава трябва да го поправим и да получим светлината в неговите келим с намерението на Мордехай, „заради отдаване”. Така получаваме светлината на Мордехай в келим на Аман и постигаме края на поправянето (Гмар Тикун).
Ние трябва да вземем силата, „духовния съсъд” от своята природа, своето егоистично желание, и към него да прибавим желание с намерение „заради отдаване”, за да може то да властва над нас, „да оседлаем желанието” като Мордехай, който язди на върха на коня.
От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011
[38586]
Игра на любов не помага
Posted on February 19th, 2011
Въпрос: Защо трябва да се учим да привличаме висшата светлина? Защо светлината не може да ни въздейства, докато работим в групата по начина, по който тя въздейства на малко дете по време на игра? Защо не е достатъчно да играем играта „любов към приятеля”, за да постигнем тази любов?
Отговор: По време на учението ние се опитваме да се обединим и задължително се нуждаем от светлината да ни развие. Светлината не просто идва, за да се опита да ни обедини заедно. Тя трябва да дойде от висшия свят, от висшето състояние или висшето стъпало.
Ние не растем като животни, т.е. ние не растем на същото равнище. Едно малко дете, което иска да стане възрастно, само расте вътре в своето его без да го превръща в „заради отдаване”. То просто става пораснало животно.
Но в нашата духовна работа на всяко стъпало ние превръщаме нашето его в отдаване и затова се нуждаем от светлината, възвръщаща към Източника. Затова не е достатъчно да „играем” в групата, за да постигнем любов към другарите, защото тази любов е противоположна на природата ни. Аз играя на любов, но така няма да я достигна.
Ако хората искат да се обединят, за да постигнат някаква егоистична цел, която нашето его разбира, например победа или печалба, тогава те няма да имат никакъв проблем да се обединят. Но ако трябва да изменим природата си, тогава нашето его не разбира защо е нужно да се обединим с другите и затова не можем да го направим. Аз чувам много претенции. Хората идват при нас и недоумявайки питат: „Това са отношенията, които вие, кабалистите, имате? Но тук трябва да има безкрайна любов! А вместо това, погледнете какво се случва тук!”. Хората отвън не го разбират.
Ако попаднете в някакво външно общество, което има ясна егоистична цел, вие ще видите, че те са обединени заедно, защото разбират, че заедно могат да постигнат целта, като например успех в някакъв бизнес или строежа на дом. Но ние не можем да се обединим, защото обединението между нас е възможно само чрез разбиване на егото, докато във външното общество това се случва чрез увеличаване на егото.
Затова ние трябва допълнително да пробудим светлината, възвръщаща към Източника. Само въздействието на светлината може да ни обедини. Ние можем да разкрием между нас само омраза. Във външното общество, което е обединено от егоистична цел, хората разкриват любов помежду си, а ние разкриваме ненавистта. Това се нарича „планината Синай” – планината на ненавистта. Тогава ще ни потрябва Тора – светлината, възвръщаща към Източника, защото ние можем да се обединим само с нейна помощ.
Затова ненавистта се разкрива само в истинска група от кабалисти и тогава те трябва да учат, за да привлекат светлината, която ги обединява. Но светлината ги обединява само за момент, а след това отново разкриват омразата, за да могат да напреднат по нататък, привличайки светлината към себе си. И така те непрекъснато трябва да привличат светлината, защото в противен случай те се потапят в омраза. Омразата е тяхното его, „помощ срещу тях”, помагайки им по този начин да напреднат.
Затова се нуждаем от група и ние трябва да се опитаме да се обединим заедно, въпреки че е ясно, че ние не го постигаме сами. Но трябва да се опитаме и да не се смущаваме да играем тази игра. Ние трябва да учим заедно, за да привлечем светлината, възвръщаща към Източника, защото тя трябва да извърши този преврат в нас, тъй като ние няма да се обединим без да придобием свойството отдаване.
Външното общество се обединява егоистично, а ние – само благодарение на общото духовно отдаване. Ако светлината ни въздейства и ни обедини един с друг, тогава в общото кли между нас веднага ще разкрием Твореца. Общата сила, която ще се разкрие между нас е Творецът. Тогава нашето желание за наслаждение ще се превърне в желание за отдаване.
От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011
[35407]
Зад червената линия в новия свят
Posted on February 13th, 2011
От света на Безкрайността, „състояние 1”, ние се развиваме (спускаме се) до този свят, който се нарича „състояние 2”. От това състояние ние трябва отново да се издигнем до Безкрайността в „състояние 3”, което е идентично със „състояние 1”. Има само една разлика между тях: ние осъзнато съществуваме в „състояние 3”. Също така то се счита за 613 пъти по-голямо от „състояние 1”.
В „състояние 2” ние сме се развивали от милиони години в нежива, растителна и животинска форма. Докато не сме се спуснали по световете Ацилут, Брия, Ецира и Асия, времето въобще не е съществувало. Времето възниква, когато достигаме този свят и се развиваме в продължение на около 15 милиарда години, достигайки накрая до „човешката” степен.
Разликата между „човешкото” и неживото, растителното и животинското състояния е в това, че човекът не съществува в природата! Изначално по своята природата човек е животно, но малко по-сложно. Той става човек само на стъпалото, на което почувства, че е глобално, обществено създание.
Тоест той повече не живее в индивидуална, егоистична форма, както е бил преди да достигне сегашната степен, а трябва да се включи в духовното развитие и да изкачи стъпалата, по които се е спуснал. От общото, обществено развитие ние със сериозност и отговорност трябва да преминем към духовно развитие. Това е същността на нашата работа.
Докато сме се развивали егоистично, ние не сме се сблъсквали с някакви проблеми, защото сме се развивали неосъзнато, естествено. Но след като достигнем до „червената линия”, т.е. до състоянието, в което всичко излиза, че е глобално и интегрално взаимосвързано, то това е знак, че ние трябва да придобием друга форма на съществуване в хармония с природата.
От урока на темa „Занятия по мъдростта кабала”, 04.02.2011
[34449]
Сега е времето за самостоятелна работа
Posted on February 12th, 2011
Всичко се състои от два триъгълника: висш с пряка светлина и нисш с отблъсната светлина. Триъгълникът с пряка светлина се смалява поради спускането на световете отгоре надолу, за да даде на творението място за съществуване, в което то може да осъществи отдаване, да издигне отразена светлина.
Можем да направим прорез на всяко стъпало и да видим тези триъгълници: в зависимост от силата на пряката светлина, творението е способно да повдигне отразена светлина. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-големи са пряката и отразената светлина.
На нас ни изглежда, че живеем в някакъв свят, но в действителност няма нищо освен желание и светлина, и ние винаги изпълняваме работата на Твореца: искайки или не, разбирайки или не, осъзнавайки или не, съгласявайки се или не. Ние винаги работим за Твореца, но разликата е само в нашето желание или нежелание.
Неживото, растителното и животинското ниво на природата работят неосъзнато, чрез природните инстинкти. Но на човешкото ниво ние трябва да разберем, да постигнем корена, да се съгласим с него и едва тогава да действаме правилно.
Затова докато сме се развивали като „примитивни хора” в продължение на хилядолетия до много скоро (освен кабалистите, които са разкрили висшия свят, започвайки с първия „човек”, Адам Ришон), ние напредваме под натиска на нашето егоистично желание, тласкащо ни към развитие.
Ние положихме много усилия през историята. Работихме усилено, за да приберем реколтата от земята, за да произведем различни неща и продукти, борихме се, изобретихме машини и нови технологии, строихме домове само за да ги разрушим по-късно, правихме революции във всички области и нива на живот. На кратко, ние положихме усилия за да съществуваме, за да получим пряката светлина. Тези усилия са били нашата отразена светлина в духовните светове.
Това е същността на нашето материално развитие. Нарича се материално, защото се е случило вътре в егоистичното желание.
В нашето възприятие на реалността изглежда, че произвеждаме бетон и арматура, отношения в обществото, реколти, но всъщност ние произвеждаме отразена светлина и вътре в нея получаваме пряката светлина. А на нас ни изглежда, че работим в материалния свят, заобиколени от машини, заводи, къщи, поля и продукти.
Така ни изглежда на нашето егоистично желание, а в действителност желанията (келим) с екран и светлина на неживо, растителни и животинско ниво са работили. И всички ние сме се държали като послушни деца, изпълнявайки всичко, което Творецът иска. Никой не би могъл да избегне това, тъй като така работят желанието за наслаждение и светлината, която му въздейства.
Но когато достигнем до човешкото ниво, започват съвсем други разчети. Затова повече нямаме сили… Творецът ни казва: „Направи го ти сам!”. И аз съм в объркване: „Да го направя аз, докато никой не ме заставя…?”.
Творецът понякога ме пробужда и очаква от мен отразена светлина. Сега Той иска сам да го направя. Това е работата, която трябва да изпълним.
От урока по статията “Същност на науката кабала”, 08.02.2011
[34827]
Заедно без загуби
Posted on January 18th, 2011
От урок №2, в Москва
В миналите времена кабалистите са вървели по личен път и на тях им е било много тежко. Дори е казано, че хиляди хора идват на занятия и само един от тях отива към светлината.
Но в наше време, с помощта на правилно организирано обкръжение, ние можем да се движим практически без загуби – като не губим нашите другари по пътя.
Зависи само от това, ще ни се удаде ли да изградим помежду си наше, общо, външно желание. И поради това, най-важното е „молитвата на обществото”, когато ние всички заедно се опитваме да съберем наедно всички свои желания, за да повикаме с тяхна помощ, върху себе си въздействието на единната, запълваща пространството сила, която би се проявила като свързваща и като съществуваща между нас.
Да разкрием тази основна, базова сила на природата означава да разкрием Твореца, тъй като тя е първичната, а ние сме нейната рожба.
Как да пробудим въздействието на тази сила да ни роди, да ни издърпа от самата себе си навън, за да започнем, подобно на бебе, излизащо от майчината утроба, да усещаме освен себе си и това, което става извън нас? Ние трябва да повикаме тази сила, за да се родим. Тя ни заставя да се напрегнем и ние, и всичко,което ни обкръжава, за да ни „изстиска” на светлина.
За това е необходима „молитвата на обществото” – заедно трябва да достигнем до осъзнаване на тази необходимост. И естествено, тогава ще видим, ще почувстваме всичко, което на практика става в света. Всички причини и всички действия – веднага всичко ще ни стане ясно. Ще открием и себе си като раждащи се, с усещането на новия свят, неотъждествяващи себе си с тялото, а съществуващи във връзката с една единствена, запълваща цялото пространство, сила.
От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011
[33015]
Кой избира другарите?
Posted on October 14th, 2010
Въпрос: Ако човек не може да се съгласи с външната форма на групата, както му изглежда тя, ще съумее ли той да изгради такова отношение, че да го повдигне групата?
Отговор: Погрешно е да се мисли, че аз не мога да изисквам от групата пробуждане, заради това, че тя ми се представя като непоправена. Става дума за различни нива на творението.
За моя егоизъм другарите могат да се окажат престъпници, които не желаят да се обединяват и към всичко остават безучастни.
Но от друга страна, защо са тук те? Нали Творецът ги държи свише даже ако самите те на нищо не са способни. Той ги е избрал и довел в групата. Той знае, че те са готови. В Неговите очи те са достойни за придвижване.
А щом Творецът е предпочел именно тях, следователно, аз съм задължен да приема това. Аз ценя другарите затова, че са избрани от Твореца, а не заради личните им качества.
Доколко те могат да ми станат скъпи? Така, както моите собствени деца. Към децата аз изпитвам естествена, ”животинска” любов, без всякаква връзка с техните достойнства. Точно същото е и с другарите: ако вече Творецът ги е избрал, то аз мога да изградя към тях такова отношеие.
А после настъпва следващият етап. Групата укрепва, а аз започвам да прибавям към значимостта на другарите и тогава заедно, в поръчителство, ние можем да работим над взаимното осъзнаване на важността един за друт.
Сега аз разбирам: другарите ми влияят и затова те са сто процента важни в моята духовна съдба. Аз ще им придам най-висока важност като съд, който може да ме осъди на доживотен затвор.
Аз повече не презирам и не проклинам другарите. Може те и да са неугледни в моите очи, но са важни – това е съвършено друго отношение.
Наистина, аз нямам изход. Творецът е поставил пред мен група. Ако аз се погаждам с нея, ще ми се открие висшия свят, а ако не – доживотен срок в този свят.
Тук и решаваш как ти се отнасяш към съда. Може би, под съдийската мантия се крият главните мафиоти, настроени срещу теб. Но да не вдигат още ръце.
Отивайки над знанията, аз трябва да оправдавам моитe другари, избрани от Твореца. За това, кoй знае, възможно е те съвсем да не са такива, каквито се представят на моя егоизъм?
Ако аз влагам старания и съм готов самоотвержено да се влея в групата, тогава аз ще почувствам, че намирам особено кли, което ми позволява да изисквам поръчителство.
И ето, обръщайки се с искане към другарите, аз изведнъж виждам, че всъщност се обръщам към собствените си желания, които ми се струваха чужди. Цялата ми работа се свежда вътре, докато ние с другарите не станем единно цяло.
От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010
[23422]
Защо не спира да се върти това колело?
Posted on July 22nd, 2010
Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Мериот”, п. 20: Заради греха с „Дървото на знанието” нечистите сили получили контрол над човек. Затова редът във Вселената е много объркан. Грешниците създават злото, намалявайки богатството от Светлина за хората. Това естествено води до разрушения и страдания. Но ако те увеличат богатството от светлина, тогава разделението за грешниците ще се увеличи дори повече, както мъдреците казват „Ако човек има 100 монети, той иска 200 и ако има 200, той иска 400.”
В човешката природа е винаги да гоним наслаждението, но с това човек само увеличава своето желание да получава. Целия живот е безкрайна гонитба на наслаждения, които никога не можеш да постигнеш. И малките частици напълване, които получаваме са ни дадени, за да продължим да преследваме и увеличаваме нашите желания.
Струва ни се, че преследваме наслаждение, но всъщност, дори гоним по-голямо желание! Ние едва се докосваме до предмета на желанието ни и в следващия момент чувстваме, че се нуждаем от двойно повече! Когато усетим наслаждение за момент, ние увеличаваме нашето желание двойно повече и така, самото наслаждение се превръща в желание. Това продължава докато не останем разочаровани.
От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010
Не се изгубвай в бурното море
Posted on July 11th, 2010
Понякога човек чувства, че е умoрен, че се нуждае от почивка, и че пътят не е за него. Въпреки че, е знаел предварително, че тези състояния ще дойдат, той изведнъж забравя какво да прави. Всички статии говорят за това. Те описват вътрешната борба, препятствията и как праведникът се издига, там, където грешникът пада. Така човек стига до състояние, където наистина му се дава свобода на избора.
Това изисква голям успех, където „успех” означава, че той е успял да създаде връзка с обкръжението, групата, учителя и книгите, които не му позволяват да се откаже. Той поема различни задължения и участва във всички действия на групата, за да постигне това, да стане навикът втора природа. Това не му позволява да се откаже от тези действия, тъй като иначе хората около него ще започнат да го презират.
Ако осъзнава колко слаба е неговата природа и създава тези връзки, тогава е способен да се задържи и да остане. Това е подобно на това как моряците на палубата на кораба връзват себе си към кораба с въжета, така че вълните да не ги отнесат в открито море. Те знаят, че няма да имат силата да се задържат в бурното море и затова се връзват с въжета.
Не можеш да се завържеш, когато вече си бил отнесен. Всичко трябва да е готово предварително. Моряците разбират, че нямат силите да преодолеят изключителната сила на бурното море, което ги захвърля във всяка посока.
Това е, как човек трябва да се подготви и групата трябва да предлага сигурна подкрепа, че той няма да напусне пътя, дори и при най-бурни условия. Човек трябва също и да използва всичките си свойства като гордост, основния егоизъм и всякакви видове разчети, за да осигури това да не избяга от пътя и да постигне целта.
Коренното различие на днешната реалност
Posted on May 29th, 2010
Въпрос: Сега в света има толкова много хора, които са в депресия, с месеци не излизат от дома си и имат нужда от психологическа помощ. С какво може да им се помогне?
Отговор: Депресията е най-разпространената болест в света днес. Единственото лекарство, което мога да препоръчам против нея, е светлината, връщаща към източника.
Но никой психолог няма да помогне за това. Тъй като Творецът ни се разкрива в обратната форма.
Понякога всеки от нас се е усещал като едно малко човече, около което се разкрива светът в различни слоеве на нашия егоизъм: 1, 2, 3.
Нашето его е растяло все повече и съответно на него ние сме се развивали, създавайки ново обкръжение – свят на нова техника, технология, обществени отношения.
Така сме се развивали в течение на цялата ни история, поетапно 1-2-3, към богатство, власт, знания.
Но сега се приближаваме към 4-то ниво – особеното! Тук вече не се развива нашето его, не свойството ”получаване” се разкрива все повече в нас, а Творецът, свойството “отдаване”. Това е основната характеристика на нашата епоха – епохата на разкриването на Твореца.
Преди природата (Творецът) ме е задължавала да раста и да ставам все по-умен, знаещ, разбиращ, властващ, тоест да се развивам.
Но сега човекът е завършил цялото свое развитие в този свят. Хората откриват безсмислеността на новите открития, всичко постепенно угасва: развитието на науката, космическите изследвания. Ние напълно сме изчерпали себе си.
В противоположност на това сега се разкрива Творецът – новата природа. И вече трябва да вървим по друг начин. Не можем с егоизма си да излезем на новия етап – само ще си навредим.
Нужно ни е да разберем, че е започнал съвършено нов подход и не може да ни помогне нито нашата сила, нито развитата техника, нито цялата наша наука.
Изведнъж откриваме, че всички построени от нас системи в този свят са спрели да работят. Обезценили са се предишните цели: пари, власт, знание, семейство, образование, култура.
В света идват тъмнината и отчаянието. Това е така, защото в него се разкрива Творецът, силата на отдаването. А ние не я искаме, тъй като тя променя нашия егоизъм, нашата природа, всички наши желания!
Като на дете, което тича от ъгъл в ъгъл – иска да играе и изведнъж му казват: ”Стига, сега трябва да отдаваш и да обичаш – иди да поиграеш с малката си сестра”. А това е против неговата природа и животът му става черен. То веднага губи цялата си енергия.
И тогава става ясно защо хората изпадат в депресия и месеци не могат да излязат от дома си.
Сега антидепресантите са най-популярното лекарство. Но мога да посъветвам в качеството на лекарство само обкръжаващата светлина.
Нагоре и надолу – от връх на връх
Posted on May 27th, 2010
Въпрос: Когато дойде духовно падение, аз мога ли веднага да разбера, че трябва да го премина и да се потопя в него?
Отговор: Ти се стремиш към изправено състояние и само тогава падаш. Иначе, ако ти максимално се опитваш да постигнеш добро състояние, няма да можеш да разкриеш своето егоистично падение.
Падението не е грешка по пътя, а е разкриване на допълнителен нов егоизъм в себе си. Това е все едно да си вдигнал щанга: събрал си всичката си сила, за да я вдигнеш, вдигнал си 100 кг, и изведнъж – тя пада! Какво се случва? Ти изведнъж осъзнаваш, че са добавили 10 кг, по 5 кг от двете страни. Затова си залитнал и паднал – почувствал си тяхната тежест.
След като си почувствал допълнителната тежест, вече знаеш каква сила ти трябва, за да я преодолееш. Тази аналогия в духовното е това, да знаеш над какво трябва да се издигнеш, да знаеш какво да искаш от силата за поправяне. Ти си паднал с тези добавени желания, допълнителните 10 кг. Почувствал си тежестта на добавените желания, които са ти разкрити и които се противопоставят на твоето желание. Сега имаш тези нови Келим (духовни съсъди, инструменти). Ако сега помолиш за допълнителна сила за тях, ще можеш да повдигнеш 110-те кг.
Това означава, че не може да получиш тежестта в сърцето, докато не успееш! Само когато успееш, можеш да получиш допълнително егоистично желание. Разбира се, че ще паднеш. Това, обаче, е знак за твоя успех! Сега ти си успял да получиш допълнителна сила за поправяне.
Може да попиташ „Кога успявам, ако всеки път, когато се изправям, веднага ме хвърлят обратно надолу? Защо не ми позволят да прекарам малко време, наслаждавайки се на постиженията си? Защо не получавам медала, който заслужавам?А след това мога да продължа”.
Това е невъзможно. Това се прави с цел да се научиш да се наслаждаваш от самата работа и да виждаш награда в това, че са ти дали възможност да дадеш още малко .
Вход към нов свят
Posted on May 10th, 2010
До сега нашият егоизъм е бил развиван от силата, която управлява този свят. Тази сила е увеличавала нашия егоизъм от поколение на поколение през хилядолетията. Но сега този процес е завършен и нашият егоизъм вече не вижда на къде да продължи. Той е достигнал крайните граници на сферата, в която се е развивал и напълно я е запълнил.
Сега ни влияят по нов начин, който ни показва колко взаимосвързани сме един с друг в тази егоистична сфера. Силата на натиск винаги ще ни тласка близо един към друг, затваряйки ни вътре и показвайки ни колко сме неспособни да се скрием един от друг.
Сега природата показва напълно ново отношение към нас и затова се чувстваме по-зле с всяка следваща година. Това е причината всички държави и правителства да са в смут и да не знаят какво да правят със света. Единственият начин да поправим света е да привлечем сила, която ще ни поправи, което ще се случи в степента, до която го желаем. Така че, трябва да го желаем!
Всеки човек ще е принуден да се свърже с другите във връзка на доброта. Това ще се случи или принудително, или чрез осъзнаването, че това е нужно. Чрез учене, събиране заедно с приятелите, пеене и канала Кабала ТВ, се свързваме със системата, от която тази сила идва при нас и ни поправя.
Всеки човек трябва да разбере това и да разкрие Твореца. По същия начин, както сега чувстваме себе си, света, хората и природата, така ще трябва да разкрием още едно ниво на реалността, още един свят.
От третата част на Дневния урок по Кабала – 28.04.10, Матан Тора
От нашите срещи зависи бъдещето на целия свят
Posted on April 29th, 2010
Въпрос: В какво се състои тази методика, която искате да предадете на целия свят?
Отговор: Това е методика, която ни обяснява как правилно да бъде организирано човешкото общество. Сега то е разбито и чувства необходимост да се съедини. Но няма методика, чрез която може да се постигне това съединение.
Всички разбират, че нашият егоизъм ни разрушава, няма къде да отидем и не са останали никакви методи. В крайна сметка през целия изминат път в нашата история сме разбрали, че нищо не можем да направим с човешката природа. Всички изследвания доказват, че ние сме съвършени егоисти и всеки мисли само за себе си. Така не можем да се придвижим далеч. Егото непрекъснато расте, но ние живеем в свят, където всички сме длъжни да бъдем взаимосвързани. Природата ни притиска като в менгеме, а ние се стремим към обратното – максимално да се отделим от нея.
И няма никаква възможност да балансираме тези две сили, противоположни една на друга: нашето его, което ни отделя и природната сила, която ни притиска и спира всички заедно като в затвор. Ние се оказваме в ситуация на хора ненавиждащи се един друг, но стоящи в една стая. Ситуацията става непоносима и непонятна, какво да правим по-нататък?!
Човечеството постепенно разкрива това. А от другата страна се разкрива науката Кабала – методика, която предлага да се разреши това противоречие и да го доведе до съвършенство.
Това е възможно само с помощта на висшата сила, която не се намира в плоскостта на нашата реалност. Ще ви се стори нереално, защото силата за поправка на нашето състояние не е от този свят, но ние можем да я разкрием и използваме, както други природни сили, които не са ни били известни, но сме ги усвоили и ги използваме!
От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”, 28.04.2010 г.
Нацията на консуматорите
Posted on June 27th, 2008
НЕРАЗКАЗАНАТА ПРИКАЗКА ЗА: ЕДНА КОНСУМАТОРСКА НАЦИЯ
Вещи. Те пълнят нашите килери, гаражите ни и дори живота ни. Ние оценяваме житейския си успех според вещите, които притежаваме и изразходваме невероятно много време, за да ги купуваме. Един нов документален филм, “История на вещите”, показва как целия ни живот е обсебен от вещите. Мъдростта на Кабала ни казва какво бихме могли да направим в това отношение.
Ани Ленард, експерт по въпросите на международната поддръжка и опазване на околната среда, е прекарала 10 години в изследване на пътя на вещите, от самото им начало като суровини, до края им – в контейнерите за отпадъци. Нейният документален филм “История на вещите” (www.storyofstuff.com ), е колкото развлекателен, толкова и образователен, и вече е бил гледан от над два милиона човека. (more…)
Очаква ли ни сблъсък на цивилизациите?
Posted on April 24th, 2008
През 2007 година аналитиците от Великобританското Министерство на отбраната публикуваха интересен анализ. Според тях, сред най-различните картини от бъдещето, нас ни очакват редица неприятни събития. За какво предупреждават предсказателите?
В близките три десетилетия ситуацията по света ще се влошава: ще нараснат заплахите от страна на ислямския фундаментализъм и международния тероризъм, ще се появят нови опасни видове оръжие. Ще настъпи усилване на напрежението между ислямския свят и западната цивилизация.
Ще бъде създадена технология за имплантиране на микрочипове в човешкия мозък, чрез които ще могат да се управляват действията на хората. Ще се увеличи международната престъпност. Климата ще стане по-нестабилен, което ще създаде заплаха за неочаквани природни катаклизми и застрашаващи изменения в природата. И това още не е всичко, четем по-нататък. (more…)
Оцеляване
Posted on April 1st, 2008
Телевизионната програма “Сървайвър” е класически пример как не бива да се държим, за да оцелеем в нашия свят. Ако продължим да следваме принципите на егоизма и лицемерието, просто ще бъдем “изтрити“от лицето на Земята. Инструкции за духовно оцеляване.
“Казано просто, в природата на всеки човек е да използва живота на всички творения по света в своя полза. Всичко, което дава на ближния си е само по необходимост – само, че това се прави много хитро така, че другият човек да не почувства нищо и да му се отстъпи доброволно… Различията са само в спецификата на избора. Един избира да използва хората заради низки въжделения, друг – заради власт, а трети – заради почести“.
Баал Сулам, статията “Мир в света“
В последно време телевизионната програма “Сървайвър” стига до най-висок рейтинг и става тема на многобройни обсъждания. Използват се всички мислими средства, за да ни натиснат дълбоко във фотьойла, да ни задържат пред телевизора. Детайлите са ни известни: оскъдно облечени красавци и красавици, разхождащи се по приказни плажове, мошеници, тайни, безкрайно синьо море, завист и предателство, сексуален подтекст и планини от емоции. (more…)
Любов-само това и повече нищо
Posted on March 30th, 2008
Казано е, че Творецът желае само едно – да носи благо на Своите създания.
Тогава защо страдаме? Отговорът е прост: „За да цениш доброто е нужно самият ти, макар и отчасти, да бъдеш добър”. Ставайки подобни на Твореца, ние ще възприемем, ще почувстваме абсолютната любов.
Кабалист – това е човек, който сам по опитен път разкрива добротата на Висшата сила.
В основата на тези сили е безпределната любов на Твореца. Цялата реалност е сътворена от любов. Но какво се крие зад общите фрази?
Висшата сила е съвършена и неограничена. Нейната любов към творението произтича от съвършената добрина и затова кабалистите я наричат „даряваща изобилие” или просто „отдаващ”. Творецът – това е най-високото ниво на реалността и желанието на Твореца се проявява напълно едва тогава, когато творенията сами достигнат до тази степен на развитие.
Как се осъществява издигането? Способно ли е Творението да се изравни с Твореца? Нали за това то трябва да бъде такова, какъвто е Творецът, или в краен случай, Негово идеално подобие.
Подобни въпроси ни водят към едно от ключовите понятия в науката кабала: подобие на свойствата. (more…)
Онлайн курс по кабала
Абониране чрез RSS