Entries in the 'Егоизъм' Category

Краят на епохата на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Руският икономист и политолог Михаил Хазин мисли, че са завършили две мощни епохи: едната със смъртта на Фидел Кастро, а другата с изявлението на президента на Германия Йоахим Гаук, че Германия трябва непременно да излезе от Европейския съюз.

Хазин пише: „И едното, и другото са краят на една ера. Смъртта на Фидел Кастро и по-рано на Уго Чавес символизират, че потенциалът на латиноамериканските революционери е изчерпан. Но свърши и ерата на либералната експанзия.

Всъщност това означава, че светът все пак ще бъде построен на противопоставянето на идеи, но тези идеи ще бъдат други. И сега е важно да се разбере какви ще бъдат те и как ще си взаимодействат.“

Отговор: Аз не мисля, че светът ще бъде устроен на противопоставяне, защото се приближаваме до състояние, в което единствената развиваща и движеща ни сила е егоизмът, който вече се е изчерпал.

Както изгаря горивото в атомната електроцентрала, тя спира и е необходимо да се напълни отново, така е и при нас. Процесът продължава много хиляди години. А днес целият егоизъм е изгорял и нашата атомна електроцентрала бавно спира, затихва: един блок, втори блок, трети блок… Така постепенно, плавно, целият свят преминава в спящо, замразено състояние.

Въпрос: И какво се очаква от нас по-нататък?

Отговор: По-нататък човечеството все пак ще започне да прозрява и да пита: „За какво живеем?“. Защото човекът трябва да напълва живота си със смисъл! Не просто да учи история, география, литература, да гледа филми и така нататък, а да разбере заради какво съществува.

Това е страшен въпрос, който ще започне все повече и повече да се проявява в човечеството, за да го доведе до депресия, и то трябва да намери отговор на него.

Когато по неволя човечеството започне да страда толкова много, да вие като вълк към луната в търсене на смисъла на живота, тогава и ще започне да разбира, откривайки в себе си, че в този космос има огромен смисъл. Целият космос е смисълът. Това е формула, матрица, в която живеем.

И тогава ние ще я постигнем, както я е постигнал Адам, двадесет поколения от него до Авраам, Авраам и кабалистите след него.

В резултат на това кръгът ще се затвори. Ние отново ще станем участници в това велико деяние, когато хората ще търсят път и смисъл в живота, който е започнал още в Древен Вавилон. Защото до днес този въпрос не е напълно разкрит за човечеството.

По времето на Древения Вавилон го е разкрила малка група от хора и е изчезнала. А трябва да вземем от тях системата им за търсене и да я разкрием на нашето ниво. За това и се подготвяме.

Трябва да покажем на човечеството, което казва: „А смисълът в какво е?!“ – не само смисъла, но и методиката за неговото разкриване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 30.11.2016 г.

[198414]

Пари има, а щастие няма

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В Америка са направили проучване сред повече от половината от населението на страната с различен годишен доход и са установили, че съотношението между доход и щастие се среща при хората, печелещи до 60 000 годишно, а след това то изчезва.

Хората, които печелят шестдесет, осемдесет хиляди или три милиона, нямат разлика в усещането за щастие.

Отговор: Парите дават на човека възможност за напълване. След това той започва да хвърля милиони в казиното или  някъде другаде, така че поне за малко да усети някаква острота, а не я усеща. Той престава да я чувства в малките неща.

Това са хората, които не усещат вкуса от храната, от футбола, от отпуската. Срещал съм много богати хора, които като че ли живеят свободно и при това само прибавят към процента в банката, но като цяло, те са нещастни хора. Могат да пътуват където пожелаят, да поръчат каквото пожелаят, но не изпитват удовлетворение.

В пространството не може да има никакво удоволствие без усещане за липса, на болезнен недостиг от нещо, тъй като всичко се постига при сравнението между светлината и тъмнината. Ако няма тъмнина, хората се отдават на всевъзможни опити да се доведат до някаква острота на усещанията, на полета, но не се получава.

Въпрос: Но всички млади хора се стремят към голямото богатство, пропиляват живота си за него, дори предават приятелите си, само за да преминат в пространството на 60 хиляди годишен доход. Те не разбират ли, че там няма щастие?

Отговор: Това са илюзии, нищо не може да се направи.

На мен също някога ми се струваше, че ще летя от страна в страна, на нови континенти, с нови хора! Помня как това ме привличаше. В детството си мечтаехме да видим света, защото беше затворен за нас. Когато всичко се отвори, нищо не видяхме, освен пустота.

Въпрос: Вероятно трябва да се даде друго желание на човека?

Отговор: Разбира се. Разберете ме правилно. Имах период, когато посещавах всички музеи по света, изложби и така нататък, но всичко изчезна за един миг. Всеки човек има праг, над който престава да усеща новото, защото в него вече няма никаква новост. Нашият егоизъм започва да се развива към съвсем друг праг на чувствителност на възприятието.

Затова хората, които не постигат висшите степени, непосредствената светлина, влизаща в желанието, напълваща го и рисуваща съвсем различни области на постижения, висшия свят, естествено, са нещастни.

От урока на руски език, 09.06.2016

[195788]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 1

Въпрос: Какъв е съюзът, който Творецът сключва с народа на Израел на планината Синай?

Отговор: Не трябва да си представяме събитията на планината Синай сякаш са холивудски филм. Става дума за законите на природата. Тора е вечна, което значи, че и сега живеем вътре в тази система. Това не е ситуация, която възниква веднъж и изчезва.

Казано е, че даряването на Тора се случва всеки ден. Има се предвид особена сила, която е скрита в природата, наричаща се „Творец“. Това е добра сила, която се разкрива при условие, че човек иска да я разкрие. Всичко зависи от желанието на човека.

Ние сме създадени от злото, егоистичната сила, както е казано: „Творецът създал злото начало“. Висшата сила ни е създала противоположна на себе си, зли егоисти, всеки от които мисли само за себе си и не е способен да помисли за другите.

Силата на егоизма, действаща в нас, представлява цялата ни природа. Не сме способни да бъдем други. Нужно е да осъзнаем и приемем този факт, за да видим всичко в правилна светлина, за да проверим природата си и за да установим, че това е най-определящото, изначално дадено ни свойство.

Затова, ако човек не поправи себе си, няма смисъл да се чака от него добро отношение към другите: нито към неживата природата, нито към растенията, нито към животните и още повече към хората.

А ако той прави нещо добро за другите, то е само защото разчита да получи някаква изгода за себе си. В такава форма той може да бъде сякаш „добър“, но това не е добро към ближния, а неговото по-хитро използване.

Така живеем и не е важно за какви видове взаимоотношения се говори: за любов между родители и деца, майка към своето дете, младеж и девойка, които се съединяват, за да създадат семейство, или народ, обединен от общи граници и родна земя.

Каквото и да е, всеки мисли само за собствено благо. И когато строим между нас система от връзки, то те винаги трябва да бъдат организирани така, че всеки да получи от тях някаква полза.

Това е характерно именно за човека, като владеещ най-големия егоизъм, който с нищо не е уравновесен. На по-ниските нива на природата: неживата, растителната и животинската съществува равновесие, където минуса винаги се уравновеся с плюса. (още…)

Милион долара за добра мисъл

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как действително да осъзнаем своето зло и да се разкаем до такава степен, в която вече не е нормално да си вредим един на друг, да се пренебрегваме и мамим всеки ден?

Отговор: Човечеството се е развивало хиляди години, за да може накрая, в наше време, да достигне до осъзнаването на своето зло. Цялата природа около нас започва да се затваря в кръг и ни подтиква, принуждава ни, да се съединим в една свързана система.

Подобно на това както целият нежив, растителен и животински свят се обединява в обща симбиоза, така и хората са длъжни да бъдат свързани един с друг. Такова състояние възниква за първи път в цялата наша история.

Кабалистите са гледали на самия край на 20 век като на време, когато човечеството е длъжно да започне да се обединява. С тази цел се разкрива науката кабала – методика за обединение и поправяне. Но поправянето е невъзможно докато не се изяви неизправността, и затова в света се появяват толкова много проблеми, ненавист един към друг, разединение.

Родители и деца не могат да намерят общ език, хората спират да се женят и да създават семейства или се развеждат. Всички тези признаци са на това време, което кабалистите съвсем точно са описвали преди много години. Разкриват се злото, ненавистта, разединението, и хората търсят всяка възможност да се уединят и скрият, за да си отдъхнат един от друг.

Но трябва да осъзнаем, че природата ни задължава да се обединим, без да ни оставя избор. Намираме се в рамките на природните закони. Така както не можем да тръгнем против законите на физиката, химията, биологията, анатомията, така е невъзможно да пренебрегнем и законите на вътрешното поведение на човека, неговата психология, тоест душа.

Кабала разказва именно за законите на душата, затова как да я съберем цялата от разнородните части, на които се е разбил първият човек Адам, след грехопадението с дървото на познанието. Ние всички трябва да се обединим, но не физически, с телата, а с нашите вътрешни желания, за да се изпълним един друг.

Когато се обединяваме, се получава едно общо виртуално създание, наречено Човек. Всички работим за това виртуално единство, стараейки се да го направим по-съвършено и тогава вътре в него да почувстваме висшия, духовен свят.

Въпрос: Какво да правя ако проклинам всички, когато се движа с колата си по пътя, карам се с продавачката в магазина, обиждам с егоистичното си отношение много хора, които са край мен?

Отговор: Всеки се държи по този начин. И най-важното е да осъзнаем, че това е зло, тоест да разкрием каква полза бихме имали от нашето единство: например милиони долари. Например, ако няколко души се обединят, то всеки от тях получава за награда милион долара.

Всички изведнъж ще се впуснат да се обединяват, ако виждаха такава полза. Представете си, че десет човека седят на кръгла маса, десет – това е числото, необходимо за пълно обединение. И ако ни се е отдало да се обединим, върху масата пада торба с десет милиона долара – по милион за всеки.

Тогава ще разбера, че моята неспособност да се обединя с другите е моята зла природа, моят враг. Защото аз мога да спечеля, но моят егоизъм не ми позволява да се обединя. На нас не ни достига само това осъзнаване.

Науката кабала донякъде ни разкрива какво представлява висшия свят, колко е хубав той. Но условието за влизане в него е нашето обединение. И тогава ще разберем нашата основна пречка – нашият егоизъм, наричайки го зло начало.

Иначе ние не смятаме своя егоизъм за зло. Точно това осъзнаване не ни достига и в него се състои целият смисъл на покаянието, което е прието да се прави в месец Елул преди нова година. Покаянието – това е разкриване в себе си на пътя за добро обединение с всички останали.

Из програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166152]

За какво говори кабала? Нека да се вслушаме! (клип)

Днес, когато света все повече и повече потъва в своите егоистични проблеми, се разкрива науката кабала, предлагаща изход от създалата се задънена улица към добро, хубаво, вечно бъдеще. Нека да се вслушаме в нея!…

[153550]

Силата на Книгата Зоар. С добро на доброто и зло на злото (клип)

Доброто се облича в зло, за да въздейства на нашето зло, и по такъв начин да ни приведе към добро. Така Творецът си играе с нас на „криеница“, постояно сблъсквайки нашият егоизъм с уж външното зло…

[151682]

Да живеем с Твореца в нашата среда

laitman_2012-02-24_0993_wКъм разкриване на Твореца

Науката кабала описва същността на разкриването на Твореца във връзката между нас. В действителност, още древните вавилонци са искали да го разкрият, а Вавилонската кула е символ на техния опит и усилия да го направят. Но още тогава, по-голямата част са се стремели да се сдобият с успех в рамките на своя егоизъм и само една малка част са разбирали, че трябва да се издигнат над себелюбието.

Когато говорим за „разкриването на Твореца“, имаме предвид висшата сила, която управлява цялата ни реалност и ни води до най-възвишеното състояние, наричащо се „разкриване на Твореца пред Неговите творения в този свят“. Това е целта на науката кабала.

Целият еволюционен процес, развитието на нашата реалност, е само с цел разкриването на Твореца и достигането до пълно сливане и подобие с Него, когато цялото човечество, целият свят, цялата нежива, растителна, животинска и човешка природа се обединят с Него.

Въпрос: Какво именно означава това подобие?

Отговор: Значи, че човек постепенно достига пълното свойство на отдаване, което се разкрива чрез любовта. Тогава човек чувства любов към всички.

Пример за човечеството

Адам, който е живял двайсет поколения преди Авраам, първи е говорил за Твореца. Той е бил първият човек в нашия свят, който е открил методиката за разкриване на Твореца и я е осъществил.

Що се отнася до Авраам, той е реализирал методиката с голяма група от хора. Според Рамбам, десетки хиляди са последвали Авраам от Вавилон до Ханаан.

Те са тези, които са поставили основите на еврейската нация, учейки се да формират свойството любов вътре в себе си, и по този начин постигайки подобие с единната сила, действаща в природата. Затова народът на Израел се нарича „избран“ – те са били избрани да служат на другите, т.е. да водят останалите до възвишеното състояние на любов.

Въпрос: Всички по света ли са способни да се уподобят на Твореца?

Отговор: В крайна сметка, да. Въпросът е кога и при какви условия, но по един или по друг начин, във всекиго има скрита искра, която трябва да бъде запалена, за да доведе човек до разкриване на Твореца.

Въпрос: Какво точно означава, че еврейският народ е „избран“?

Отговор: Означава, че трябва да разкрие Твореца пред целия свят, да повлече всички към Твореца, да даде пример и да покаже как да живеем с Твореца в нашата среда.

Не вярвай, а разкрий

Въпрос:  Какво да правим с тези, които въобще не вярват в Бог?

Отговор: Ние говорим за неща, които не се отнасят до религиозните хора или до атеистите. Може в детството да са ме научили, че има Бог. Дори това може да е било част от възпитанието ми, което е било вкоренено в мен още докато съм бил дете и което съм възприел като аксиома за целия си живот. Но нито учителите ми, нито аз в действителност сме разкрили Твореца.

Всъщност, Творецът не е нищо от това, което човечеството може да си представи в рамките на религиите и вярванията. Това е свойството отдаване, което е основата на цялата вселена, на всички хора и на цялата материя. То включва цялата реалност, управлява я и я развива, докато всички разкрият това свойство, докато бъде попито отвън. Тогава свойството отдаване ще се пробуди отвътре и всички ще се обединят с тази външна сила.

Свойството отдаване сега е скрито в цялата ни реалност и ние трябва да премахнем покривалото, за да го разкрием. Това се нарича „разкриване на Твореца“.

Затова, от своя страна, трябва да се стремим към свойството на любовта и отдаването, а нашият порив ще ни помогне да го разкрием вътре в нас, в материята на желанията ни. Така че не трябва да вярваме в Твореца, а трябва да Го разкрием.

Били сме избрани по желание

Въпрос: Кой ни е избрал, ако не е Бог по традиционното разбиране?

Отговор: Желанието ни да Го разкрием, разбира се – ако го има в нас, ни прави избрани. Това желание е мотивирало Авраам, много добре познат и образован човек, който е бил, един вид, обществен деятел, кланещ се на идоли. Но, внезапно, той започнал да говори по различен начин: защо страдаме, каква е нашата цел и т.н.

Другите, изведнъж, почувствали отклик на неговото послание, защото в тях се пробудило същото желание. По този начин се е формирала групата, която в последствие станала „избраният народ“.

Въпрос: Каква е ролята на този народ днес?

Отговор: Днес все още говорим за група от хора, чиято цел е да разкрият Твореца на цялото човечество и така да доведат човечеството до стъпалото на съвършенството, красотата, любовта, вечността и мира.

От 484-а беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

 [150728]

Таен съюз с висшата сила ч.2

razdumye_100_wpВъпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

В нашия свят любов няма

Колективна игра с егоизма

Ние се наслаждаваме от това, което крадем

Какво е егоизъм в кабала?

Пурим – краят на поправянето

Dr. Michael LaitmanОбикновено е прието различни народи да почитат празници в чест на исторически събития, случили се в този свят. Но след като народът на Израел се отделил от другите народи заради изпълнението на специална мисия, да осъществи върху себе си поправянето на човешката природа, а след това да доведат цялото човечество към това, поради това неговите празници имат особено значение.

Свитъкът (Мегилат) на Естер, който е посветен на Пурим и който разказва за Мордехай, цар Ахашверош и царица Естер, които са спасили евреите от гибел, когато злият Аман планирал да ги убие, всъщност описва как се постига целта. Затова е написано, че в бъдеще всички празници ще бъдат отменени, с изключение на празника Пурим, защото на този празник, на това стъпало, сияе най-голямата светлина, която включва всички предшестващи стъпала.

Всички празници на народа на Израел символизират особени състояния на стълбата на духовните стъпала, които изкачваме от този свят към света на Безкрайността, постигайки все по-голямо подобие с Твореца в отдаване, любов и съединение между нас. Затова всяко по-висше стъпало включва всички по-нисши стъпала като негови съставящи части. Пурим, най-висшето стъпало, очевидно включва всички предишни, по-малки стъпала, които са отменени пред него и влизат в него. В края не остава нито един празник освен празника Пурим.

Как достигаме до този празник? Всичката ни работа е основана на издигане на молитва (МАН) за съединение и любов между нас, които се опитваме да постигнем. Цялата ни работа е посветена на поправяне на разделението. Първо, трябва да се обединим на нивото „отдаване заради отдаване”, което означава свойството Мордехай.

Когато достигнем до „царските врати” (както в историята разказва за Мордехай, който седнал пред царските врати), там срещаме своя Аман, огромното и ужасно егоистично желание, което се разкрива в нас. Тогава трябва да го поправим и да получим светлината в неговите келим с намерението на Мордехай, „заради отдаване”. Така получаваме светлината на Мордехай в келим на Аман и постигаме края на поправянето (Гмар Тикун).

Ние трябва да вземем силата, „духовния съсъд” от своята природа, своето егоистично желание, и към него да прибавим желание с намерение „заради отдаване”, за да може то да властва над нас, „да оседлаем желанието” като Мордехай, който язди на върха на коня.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38586]

Игра на любов не помага

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Защо трябва да се учим да привличаме висшата светлина? Защо светлината не може да ни въздейства, докато работим в групата по начина, по който тя въздейства на малко дете по време на игра? Защо не е достатъчно да играем играта „любов към приятеля”, за да постигнем тази любов?

Отговор: По време на учението ние се опитваме да се обединим и задължително се нуждаем от светлината да ни развие. Светлината не просто идва, за да се опита да ни обедини заедно. Тя трябва да дойде от висшия свят, от висшето състояние или висшето стъпало.

Ние не растем като животни, т.е. ние не растем на същото равнище. Едно малко дете, което иска да стане възрастно, само расте вътре в своето его без да го превръща в „заради отдаване”. То просто става пораснало животно.

Но в нашата духовна работа на всяко стъпало ние превръщаме нашето его в отдаване и затова се нуждаем от светлината, възвръщаща към Източника. Затова не е достатъчно да „играем” в групата, за да постигнем любов към другарите, защото тази любов е противоположна на природата ни. Аз играя на любов, но така няма да я достигна.

Ако хората искат да се обединят, за да постигнат някаква егоистична цел, която нашето его разбира, например победа или печалба, тогава те няма да имат никакъв проблем да се обединят. Но ако трябва да изменим природата си, тогава нашето его не разбира защо е нужно да се обединим с другите и затова не можем да го направим. Аз чувам много претенции. Хората идват при нас и недоумявайки питат: „Това са отношенията, които вие, кабалистите, имате? Но тук трябва да има безкрайна любов! А вместо това, погледнете какво се случва тук!”. Хората отвън не го разбират.

Ако попаднете в някакво външно общество, което има ясна егоистична цел, вие ще видите, че те са обединени заедно, защото разбират, че заедно могат да постигнат целта, като например успех в някакъв бизнес или строежа на дом. Но ние не можем да се обединим, защото обединението между нас е възможно само чрез разбиване на егото, докато във външното общество това се случва чрез увеличаване на егото.

Затова ние трябва допълнително да пробудим светлината, възвръщаща към Източника. Само въздействието на светлината може да ни обедини. Ние можем да разкрием между нас само омраза. Във външното общество, което е обединено от егоистична цел, хората разкриват любов помежду си, а ние разкриваме ненавистта. Това се нарича „планината Синай” – планината на ненавистта. Тогава ще ни потрябва Тора – светлината, възвръщаща към Източника, защото ние можем да се обединим само с нейна помощ.

Затова ненавистта се разкрива само в истинска група от кабалисти и тогава те трябва да учат, за да привлекат светлината, която ги обединява. Но светлината ги обединява само за момент, а след това отново разкриват омразата, за да могат да напреднат по нататък, привличайки светлината към себе си. И така те непрекъснато трябва да привличат светлината, защото в противен случай те се потапят в омраза. Омразата е тяхното его, „помощ срещу тях”, помагайки им по този начин да напреднат.

Затова се нуждаем от група и ние трябва да се опитаме да се обединим заедно, въпреки че е ясно, че ние не го постигаме сами. Но трябва да се опитаме и да не се смущаваме да играем тази игра. Ние трябва да учим заедно, за да привлечем светлината, възвръщаща към Източника, защото тя трябва да извърши този преврат в нас, тъй като ние няма да се обединим без да придобием свойството отдаване.

Външното общество се обединява егоистично, а ние – само благодарение на общото духовно отдаване. Ако светлината ни въздейства и ни обедини един с друг, тогава в общото кли между нас веднага ще разкрием Твореца. Общата сила, която ще се разкрие между нас е Творецът. Тогава нашето желание за наслаждение ще се превърне в желание за отдаване.

От  урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35407]

Зад червената линия в новия свят

Dr. Michael LaitmanОт света на Безкрайността, „състояние 1”, ние се развиваме (спускаме се) до този свят, който се нарича „състояние 2”. От това състояние ние трябва отново да се издигнем до Безкрайността в „състояние 3”, което е идентично със „състояние 1”. Има само една разлика между тях: ние осъзнато съществуваме в „състояние 3”. Също така то се счита за 613 пъти по-голямо от „състояние 1”.

В „състояние 2” ние сме се развивали от милиони години в нежива, растителна и животинска форма. Докато не сме се спуснали по световете Ацилут, Брия, Ецира и Асия, времето въобще не е съществувало. Времето възниква, когато достигаме този свят и се развиваме в продължение на около 15 милиарда години, достигайки накрая до „човешката” степен.

Разликата между „човешкото” и неживото, растителното и животинското състояния е в това, че човекът не съществува в природата! Изначално по своята природата човек е животно, но малко по-сложно. Той става човек само на стъпалото, на което почувства, че е глобално, обществено създание.

Тоест той повече не живее в индивидуална, егоистична форма, както е бил преди да достигне сегашната степен, а трябва да се включи в духовното развитие и да изкачи стъпалата, по които се е спуснал. От общото, обществено развитие ние със сериозност и отговорност трябва да преминем към духовно развитие. Това е същността на нашата работа.

Докато сме се развивали егоистично, ние не сме се сблъсквали с някакви проблеми, защото сме се развивали неосъзнато, естествено. Но след като достигнем до „червената линия”, т.е. до състоянието, в което всичко излиза, че е глобално и интегрално взаимосвързано, то това е знак, че ние трябва да придобием друга форма на съществуване в хармония с природата.

От урока на темa „Занятия по мъдростта кабала“, 04.02.2011
[34449]

Сега е времето за самостоятелна работа

Dr. Michael LaitmanВсичко се състои от два триъгълника: висш с пряка светлина и нисш с отблъсната светлина. Триъгълникът с пряка светлина се смалява поради спускането на световете отгоре надолу, за да даде на творението място за съществуване, в което то може да осъществи отдаване, да издигне отразена светлина.

Можем да направим прорез на всяко стъпало и да видим тези триъгълници: в зависимост от силата на пряката светлина, творението е способно да повдигне отразена светлина. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-големи са пряката и отразената светлина.

На нас ни изглежда, че живеем в някакъв свят, но в действителност няма нищо освен желание и светлина, и ние винаги изпълняваме работата на Твореца: искайки или не, разбирайки или не, осъзнавайки или не, съгласявайки се или не. Ние винаги работим за Твореца, но разликата е само в нашето желание или нежелание.

Неживото, растителното и животинското ниво на природата работят неосъзнато, чрез природните инстинкти. Но на човешкото ниво ние трябва да разберем, да постигнем корена, да се съгласим с него и едва тогава да действаме правилно.

Затова докато сме се развивали като „примитивни хора” в продължение на хилядолетия до много скоро (освен кабалистите, които са разкрили висшия свят, започвайки с първия „човек”, Адам Ришон), ние напредваме под натиска на нашето егоистично желание, тласкащо ни към развитие.
Ние положихме много усилия през историята. Работихме усилено, за да приберем реколтата от земята, за да произведем различни неща и продукти, борихме се, изобретихме машини и нови технологии, строихме домове само за да ги разрушим по-късно, правихме революции във всички области и нива на живот. На кратко, ние положихме усилия за да съществуваме, за да получим пряката светлина. Тези усилия са били нашата отразена светлина в духовните светове.

Това е същността на нашето материално развитие. Нарича се материално, защото се е случило вътре в егоистичното желание.

В нашето възприятие на реалността изглежда, че произвеждаме бетон и арматура, отношения в обществото, реколти, но всъщност ние произвеждаме отразена светлина и вътре в нея получаваме пряката светлина. А на нас ни изглежда, че работим в материалния свят, заобиколени от машини, заводи, къщи, поля и продукти.

Така ни изглежда на нашето егоистично желание, а в действителност желанията (келим) с екран и светлина на неживо, растителни и животинско ниво са работили. И всички ние сме се държали като послушни деца, изпълнявайки всичко, което Творецът иска. Никой не би могъл да избегне това, тъй като така работят желанието за наслаждение и светлината, която му въздейства.

Но когато достигнем до човешкото ниво, започват съвсем други разчети. Затова повече нямаме сили… Творецът ни казва: „Направи го ти сам!”. И аз съм в объркване: „Да го направя аз, докато никой не ме заставя…?”.

Творецът понякога ме пробужда и очаква от мен отразена светлина. Сега Той иска сам да го направя. Това е работата, която трябва да изпълним.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 08.02.2011

[34827]

Заедно без загуби

От урок №2, в Москва

В миналите времена кабалистите са вървели по личен път и на тях им е било много тежко. Дори е казано, че хиляди хора идват на занятия и само един от тях отива към светлината.

Но в наше време, с помощта на правилно организирано обкръжение, ние можем да се движим практически без загуби – като не губим нашите другари по пътя.

Зависи само от това, ще ни се удаде ли да изградим помежду си наше, общо, външно желание. И поради това, най-важното е  „молитвата на обществото”, когато ние всички заедно се опитваме да съберем наедно всички свои желания, за да повикаме с тяхна помощ, върху себе си въздействието на единната, запълваща пространството сила, която би се проявила като свързваща и като съществуваща между нас.

Да разкрием тази основна, базова сила на природата означава да разкрием Твореца, тъй като тя е първичната, а ние сме нейната рожба.

Как да пробудим въздействието на тази сила да ни роди, да ни издърпа от самата себе си навън, за да започнем, подобно на бебе, излизащо от майчината утроба, да усещаме освен себе си и това, което става извън нас? Ние трябва да повикаме тази сила, за да се родим. Тя ни заставя да се напрегнем и ние, и всичко,което ни обкръжава, за да ни „изстиска” на светлина.

За това е необходима „молитвата на обществото” – заедно трябва да достигнем до осъзнаване на тази необходимост. И естествено, тогава ще видим, ще почувстваме всичко, което на практика става в света. Всички причини и всички действия – веднага всичко ще ни стане ясно.  Ще открием и себе си като раждащи се, с усещането на новия свят, неотъждествяващи себе си с тялото, а съществуващи във връзката с една единствена, запълваща цялото пространство, сила.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33015]

Кой избира другарите?

Въпрос: Ако човек не може да се съгласи с външната форма на групата, както му изглежда тя, ще съумее ли той да изгради такова отношение, че да го повдигне групата?

Отговор: Погрешно е да се мисли, че аз не мога да изисквам от групата пробуждане, заради това, че тя ми се представя като непоправена. Става дума за различни нива на творението.

За моя егоизъм другарите могат да се окажат престъпници, които не желаят да се обединяват и към всичко остават безучастни.

Но от друга страна, защо са тук те? Нали Творецът ги държи свише даже ако самите те на нищо не са способни. Той ги е избрал и довел в групата. Той знае, че те са готови. В Неговите очи те са достойни за придвижване.

А щом Творецът е предпочел именно тях, следователно, аз съм задължен да приема това. Аз ценя другарите затова, че са избрани от Твореца, а не заради личните им качества.

Доколко те могат да ми станат скъпи? Така, както моите собствени деца. Към децата аз изпитвам естествена, ”животинска” любов, без всякаква връзка с техните достойнства. Точно същото е и с другарите: ако вече Творецът ги е избрал, то аз мога да изградя към тях такова отношеие.

А после настъпва следващият етап. Групата укрепва, а аз започвам да прибавям към значимостта на другарите и тогава заедно, в поръчителство, ние можем да работим над взаимното осъзнаване на важността един за друт.

Сега аз разбирам: другарите ми влияят и затова те са сто процента важни в моята духовна съдба. Аз ще им придам най-висока важност като съд, който може да ме осъди на доживотен затвор.

Аз повече не презирам и не проклинам другарите. Може те и да са неугледни в моите очи, но са важни – това е съвършено друго отношение.

Наистина, аз нямам изход. Творецът е поставил пред мен група. Ако аз се погаждам с нея, ще ми се открие висшия свят, а ако не – доживотен срок в този свят.

Тук и решаваш как ти се отнасяш към съда. Може би, под съдийската мантия се крият главните мафиоти, настроени срещу теб. Но да не вдигат още ръце.

Отивайки над знанията, аз трябва да оправдавам моитe другари, избрани от Твореца. За това, кoй знае, възможно е те съвсем да не са такива, каквито се представят на моя егоизъм?

Ако аз влагам старания и съм готов самоотвержено да се влея в групата, тогава аз ще почувствам, че намирам особено кли, което ми позволява да изисквам поръчителство.

И ето, обръщайки се с искане към другарите, аз изведнъж виждам, че всъщност се обръщам към собствените си желания, които ми се струваха чужди. Цялата ми работа се свежда вътре, докато ние с другарите не станем единно цяло.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23422]

Защо не спира да се върти това колело?

Dr. Michael LaitmanБаал Сулам „Предисловие към книгата Паним Мериот”, п. 20: Заради греха с „Дървото на знанието” нечистите сили получили контрол над човек. Затова редът във Вселената е много объркан. Грешниците създават злото, намалявайки богатството от Светлина за хората. Това естествено води до  разрушения и страдания. Но ако те увеличат богатството от светлина, тогава разделението за грешниците ще се увеличи дори повече, както мъдреците казват „Ако човек има 100 монети, той иска 200 и ако има 200, той иска 400.”

В човешката природа е винаги да гоним наслаждението, но с това човек само увеличава своето желание да получава. Целия живот е безкрайна гонитба на наслаждения, които никога не можеш да постигнеш. И малките частици напълване, които получаваме са ни дадени, за да продължим да преследваме  и увеличаваме нашите желания.

Струва ни се, че преследваме наслаждение, но всъщност, дори гоним по-голямо желание! Ние едва се докосваме до предмета на желанието ни и в следващия момент чувстваме, че се нуждаем от двойно повече! Когато усетим наслаждение за момент, ние увеличаваме нашето желание двойно повече и така, самото наслаждение се превръща в желание. Това продължава докато не останем разочаровани.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Не се изгубвай в бурното море

Laitman_703_01Понякога човек чувства, че е умoрен, че се нуждае от почивка, и че пътят не е за него. Въпреки че, е знаел предварително, че тези състояния ще дойдат, той изведнъж забравя какво да прави. Всички статии говорят за това. Те описват вътрешната борба, препятствията и как праведникът се издига, там, където грешникът пада. Така човек стига до състояние, където наистина му се дава свобода на избора.

Това изисква голям успех, където „успех” означава, че той е успял да създаде връзка с обкръжението, групата, учителя и книгите, които не му позволяват да се откаже. Той поема различни задължения и участва във всички действия на групата, за да постигне това, да стане навикът втора природа. Това не му позволява да се откаже от тези действия, тъй като иначе хората около него ще започнат да го презират.

Ако осъзнава колко слаба е неговата природа и създава тези връзки, тогава е способен да се задържи и да остане. Това е подобно на това как моряците на палубата на кораба връзват себе си към кораба с въжета, така че вълните да не ги отнесат в открито море. Те знаят, че няма да имат силата да се задържат в бурното море и затова се връзват с въжета.

Не можеш да се завържеш, когато вече си бил отнесен. Всичко трябва да е готово предварително. Моряците разбират, че нямат силите да преодолеят изключителната сила на бурното море, което ги захвърля във всяка посока.

Това е, как човек трябва да се подготви и групата трябва да предлага сигурна подкрепа, че той няма да напусне пътя, дори и при най-бурни условия. Човек трябва също и да използва всичките си свойства като гордост, основния егоизъм и всякакви видове разчети, за да осигури това да не избяга от пътя и да постигне целта.

От ежедневния урок – 08/07/2010, Рабаш