Entries in the 'Душа и тяло' Category

Какво дава методиката на обединение

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Прага. Урок № 1

Методиката на обединението се основава на две линии: от една страна се развива егоизмът, а от друга страна свойството на отдаване.

И двете сили са сили на нашето развитие. Ние трябва постоянно да ги съединяваме една с друга, а след това те ще ни добавят още по-голям егоизъм, но заедно с него и още по-голяма сила за отдаване.

2016-09-09_rav_lesson_congress_n1_04

Колкото по-силно човек се свързва с групата, толкова ще бъде по-високо и така ще расте. Това са и 125 стъпала на развитие.

На първо място трябва да стигнем до осъзнаването на егоизма като зло, за да започнем да виждаме, че всичко, което се случва в нашия свят: разрушаването на семействата, проблемите с децата, между мъжете и жените, старите и младите, не е важно на какво ниво  взаимодействат хората помежду си, всичко се свежда само до едно: в нас се развива огромно егоистично желание.

При това трябва да вземем под внимание останалите, но не можем, не се получава. Ние сме свързани с тях с хиляди невидими нишки, напълно зависим от околните, но не можем да мислим за това, да им бъде добре. Всеки от нас мисли само за себе си.

Когато стигнем до това състояние в нашия затворен и интегрален свят, влизаме в криза.

Методиката за обединението е много древна методика, която идва още от Древен Вавилон. Той е представлявал събрание на почти всички народи на света. Тогава това не са били тези народи, а техните наченки под формата на огромни кланове и големи семейства. Именно в тези времена хората, които са живели във Вавилон, за първи път са почувствали своето егоистично развитие, отдалечаването един от друг.

Тогава и се е появил древно-вавилонският жрец Авраам, който е разкрил методиката на единството, която казва, че трябва да намерим сближаване именно над нашия егоизъм. Нейния девиз „всички прегрешения ще се покрият с любов“ Авраам е обяснявал на хората.

Той говорил, че и тези, които искат да реализират тази методика, и тези, които не искат, все пак, в края на краищата ще осъзнаят, че природата ни тласка към пълно обединение, ако не днес, то след известно време.

И сега това време е настъпило. Днес цялото човечество се намира в такова състояние, че ако не започнем наистина правилно да се сближаваме, изхождайки от вътрешните поправени човешки свойства, то светът го заплашват най-тежките проблеми.

Затова в наши дни се разкрива науката кабала. И ако започнем да я реализираме, то правим най-голямата крачка наред за себе си, за Твореца и за целия свят.

И най-главното, ние се включваме в това ниво, което се нарича „Творец“. С други думи, започваме да разбираме всичко, да виждаме, да осъзнаваме, да усещаме на нивото на вечността, на съвършенството, на безкрайността, където  възприемането на реалността не се случва вътре в нас, а извън нас, и става нашето нормално съществуване.

При това тялото не се променя, то остава на животинско ниво, защото най-важни са нашите мисли, разум и желания. Ако се устремяваме към ново ниво, към подобие с Твореца, то ставаме съществуващи във висшия свят. И животът на тялото, неговите страдания престават да се усещат от нас.

От 1-вия урок на конгреса в Прага, 09.09.2016 г.

[196713]

За какво са нужни страданията?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Защо са нужни физическите страдания, за да се пробуди точката в сърцето ли?

Отговор: Материалната ни същност е тялото, което бихме искали да обезпечим с максимален комфорт.

Живеем в семейство и искаме всичко в него да е наред: дом, деца, здраве, пенсия, отдих и прочее. Тоест, искаме да живеем комфортно в този свят.

Но ако човек постига това и всичко му е нормално, той става като животно, защото вече за никъде не се стреми, нищо не прави. Дайте му всичко, което има, и ще видите нищо няма да се измени. Виждаме как без вълци овцете започват да боледуват и линеят.

Същото е и с еврейския народ: без антисемити няма да има ционисти, няма да има еврейски дом и еврейски народ. Значи трябва да уважаваме антисемитите, разбирайки, че те съществуват като определена сила в природата, която ни държи, иначе бихме се разбягали по всички страни.

Същото е и с човека като цяло – той не може да съществува без страдания. Страданията ни направляват, защото сме егоисти, желанието ни е абсолютно егоистично: да се напълни, да не прави нищо и при това да има всичко.

Как може да се достигне това? Никак! Защото задачата на човека в природата е да постигне своето най-висше развитие. А ако се наслаждавам и всичко ми е наред, никога няма да мога да изпълня тази задача.

Не трябва да забравяме, че „любовта и гладът управляват света“. Затова само страданията ни тласкат напред. „За един бит, двама небити дават“ – това е точно така. Затова „през бодлите – към звездите“. Именно тези бодли не ни достигат.

Науката кабала говори за това, че пробудилата се в човека „точката в сърцето“ възбужда в нас депресия, въпроса за смисъла на живота, за неговата безцелност. Ако не би било така, как бихме напредвали? По такъв начин, нас винаги ни направляват само страданията.

При това трябва да има страдания по достигане на целта, в предвкусване, в стремеж – страдания от любов. А ако те липсват, то нас ни подгонват други страдания. Така е устроена цялата система в природата, и тя прави това.

Искате доброволно и правилно да напредвате – моля, пред вас е науката кабала, която показва цялата система и правилното насочване към определената цел. Целта е предварително обозначена, няма какво да измисляме.

Ако не вървим към нея, тогава природата чрез всевъзможни алтернативни пътища ще предизвиква в нас страдания и независимо от всичко ще ни доведе до тази цел, но вече по дълъг и объркан път.

Въпрос: Означава ли това, че земните ни (животински) страдания ще ни доведат до страдания от любов?

Отговор: Ще ни доведат, но не отведнъж и непосредствено. В живота всяко малко страдание ни тласка напред. Ако човекът разбираше това, сам би се устремил към целта и не би трябвало да напредва с „тоягата към щастието“. Той би напредвал по-бързо, отколкото го тласка тоягата.

Ето това е разумното развитие и това е, което ни показва кабала: целта и как да вървим по най-краткия път към нея, за да не те подгонят страданията отзад.

Идвайте и се включвайте в доброто, в по-хубавото, правилното развитие. Ние ви чакаме!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.11.2016
[198799]

Пътят на душата. Душата като нематериално начало на живота.

Душата представлява определено пространство вътре в човека, в което той започва да усеща висшия свят. Обикновеният човек, който живее в нашия свят, няма душа, има само точка, зародиш, като капка семе, от която след това се развива човекът.
Ако той започне да се развива, поставяйки се под влияние на висшата светлина, то светлината ще въздейства върху тази капка и от решимото (духовният информационен запис) се развива душата.
Какво представлява душата? Къде е тя? Има ли я у някого или я няма у никого? Как се придобива душа? Може ли да я загубим? Вселява ли се тя и изселва ли се от човека?

Защо страдаме? Част 2

Въпрос: Защо не може да се живее без страдания? Каква е ролята на страданията в нашия живот?

Отговор: Страданията ни придвижват напред. Както бодат животното, за да върви в правилната посока, така страданията пробуждат човека.

Получавайки пробождане в едно от своите желания (за храна, секс, семейство, пари, почести, знания), той се пробужда за външно или вътрешно действие, тоест за промяна, за да се премахне страданието и източника му, или поне да се отдалечи от него, като да го подслади.

Затова страданията изпълняват много важна функция и без тях ние нищо не можем да направим. Например, аз седя и разговарям, чувствам определени ограничения и се опитвам да се държа така, че да не ме е срам, това е пети вид страдание, нарушение на желанието ми за чест. А събеседникът страда от желание да разбере какво ще кажа, това е шести вид страдание.

Животът е невъзможен без страдания. Дори електроните, молекулите, клетките на нашето тяло, които се сблъскват, сливат се и се делят, също страдат от това.

Страданието е основата на усещането. Ако го нямаше страданието, ние нямаше да чувстваме нищо. Въпросът е само в това, с какво погасяваме страданието. Ако страданието е от глад, аз сядам на масата и се наслаждавам на основата на това страдание, което събужда в мен глада. И в този миг, в който страданието изчезва, изчезва и апетитът, и наслаждението от храната.

Всичко е построено на базата на страданието и то е необходимо, за да се наслаждаваме. Когато се наситя, наслаждението изчезва, и така е с всичко. Човек, който е спрял да усеща страдания, губи желание и не чувства никакъв недостиг, става равнодушен и замира. Това е истинска смърт. Когато ние спрем да желаем, умираме.

Затова толкова много се грижим децата да имат силни и правилно насочени желания, като ги стимулираме с подаръци и наказания. Страданието лежи в основата на нашия живот. Няма ли страдание, няма усещане. Всичко се измерва по тази скала, от страданието до насладата.

Следва продължение…

От 736-та беседа за новия живот, 23.06.2016

[189359]

Други публикации:

Защо страдаме? Част 3

Защо страдаме? Част 4

Духовният ген, ч. 3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между духовното ДНК на един човек и на друг?

Отговор: Духовното ДНК се определя от мястото, на което се намира човекът в общата система. Всички ДНК се събират в едно желание, в една форма, една мрежа, наречена Адам, човек.

Въпрос: Какво определя в какво семейство ще се роди човек?

Отговор: Духовното ДНК определя какви родители трябва да има детето, за да му се предоставят оптимални условия за неговата самореализация. Те трябва да способстват за това, неговото духовно ДНК да се развие и достигне до връзка с другите ДНК в отрано запланираната за нея форма.

Въпрос: Има ли такова понятие „духовна генетика“ и какво изследва тя?

Отговор: Разбира се, духовната генетика е науката кабала. Духовната генетика, подобно на материалната, също изследва пътя на развитие на ДНК, но 99% от дейността и е правилно, оптимално, практично и рационално изследване на личната ДНК и на общите гени, съединяващи се в групи и системи.

Въпрос: Материалната ДНК е необходима за построяване на тялото на човека. А за какво му е духовната ДНК?

Отговор: Материалната ДНК и целият свят е илюзорен и съществува само във въображението ни. В действителност него го няма. Той съществува само до тогава, докато не реализираме духовното си ДНК. Духовният ген е основата на творението, който реално съществува и който трябва да реализираме.

Нашият свят е сън, който ни се присънва само за да достигнем до правилна реализация на духовното ДНК. Всичко, което ни се струва в материалния свят, в действителност не съществува. С това дори вече се съгласява физиката.

Физиците изследвали материята и разбрали, че тя се състои от кванти, частици от светлина, които едновременно се явяват вълни и частици, без да имат никаква форма. А съединението на тези частици в една или друга форма зависят от това, кой следи за тях. Този свят няма никаква собствена форма – той просто не съществува.

Следва продължение…

От 745-та беседа за новия живот, 12.07.2016
[191260]

Защо страдаме? Част 3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Човек трудно преодолява страданията: загуба на близки, болести. Какво представялва преодоляването?

Отговор: Страданията имат особена роля в живота ни – те ни развиват. През цялата си история човечеството е преминало през множество етапи на революции, развитие на обществото и всичко това е за сметка на страданията.

Това е следствие от разбиването на единната душа, т. нар. Адам Ришон. Затова разкриваме себе си все по-разбити, за да можем все повече да поправим себе си.

Ето защо от поколение на поколение и дори от година на година, а в наше време вече от ден на ден, в света се разкриват все повече нови явления, недостатъци, лични и общи проблеми, криза в човека и обществото. По-рано не е имало такива проблеми и изведнъж те поникнаха сякаш от земята. Но благодарение именно на това ние напредваме.

Страданията ни развиват, но до какъв предел?

Правилната реакция на страданията е преди всичко да разберем тяхната цел. Иначе сме като животни в поле, които бягат от удари, но страданията ги връхлитат отново. Така се мъчат хората цял живот, докато накрая не умрат, така и не достигнали до нищо добро.

А в какво се заключава целта на живота? Нима е само в бягството от страданията? Какъв смисъл има в това?

Радваме се, че раждаме деца, но те порастват и излизат от дома. Учим се толкова много, за да придобием професия, а след това цял живот работим и оставаме пусти, тъй като всичко завършва със смърт.

Човек търси компенсация за непрекъснатите си страдания. Дори наслажденията ни са средство за бягство от страданията. Очевидно е, че целта на живота съвсем не е в това. В действителност, най-голямото страдание, което в крайна сметка се разкрива в човек в съвременния свят е осъзнаването на факта, че с целия си ум, развитие, сила, технически възможности, нищо не разбираме от своя живот.

Защо живеем, каква е целта? Нищо не е ясно. Страданията ни удържат в живота, защото се страхуваме от смъртта и влагаме много усилия, за да отдалечим този момент. Макар в крайна сметка и да се съгласяваме с неизбежността и покорно се отдаваме на течението, докато не умрем.

Тоест, най-голямото страдание е, че човек не се чувства стопанин на собствения си живот. Той не знае защо живее, каква е ползата от това? Затова младите хора не искат да се женят, да раждат деца, да получат професия, а се стремят към наркотици, опитвайки се да получат удовлетворение по някакъв начин.

Сега правим пълна ревизия на живота си и на фона на разкриващата се криза, все пак искаме да постигнем смисъла на живота, неговата същност. Страданията от безсмислието на живота стават огромни и това е резултат от нашето високо развитие. Преди хората дори не са се замисляли за това.

Преди сто години страданията не са били по-малко, но не е възниквал въпросът защо живея. Днес този въпрос мъчи дори децата, за които е непонятно защо учат, защо трябва да получат професия. Душевното развитие е достигнало до такова ниво, че човек изпитва необходимост да знае струва ли си да живее и защо. Затова наркотиците и антидепресантите са получили такова разпространение.

Необходимо е да се извърши много работа, за да се разкрие пред човек общият източник на страдания, т.е. да научи как да напълни общото пусто желание. Над обичайните желания за храна, секс, семейство, пари, уважение, знание, възниква още и допълнителен въпрос: за какво ми е всичко това? За какво ми е храна, секс, семейство, уважение, знания?

Всички тези напълвания са като наркотик, с който да се напълвам и успокоявам желанието си за наслаждаване. Тогава защо трябва да тичам за напълване, не е ли по-просто веднага да приема лекарство? Такъв подход убива човека.

Търговските центрове се огъват от разнообразни продукти, всевъзможни облекла. Хората пътуват, летят, пътешестват – те просто не знаят с какво още могат да се напълнят, какви още „наркотици“ да приемат, за да не чувстват страдание. Но страданието все едно ги застига.

Затова кабала се разкрива днес и аз много се надявам, че тя може да помогне да човечеството да разбере, че достатъчно се е успокоявало с всевъзможни „наркотици“ под формата на храна, секс, пари, уважение, знание. Време е да разкрие истинския първоизточник на страданията и да започне да го напълва с истинско съдържание.

Истинското напълване не ни успива, за да ни доведе до материална, животинска смърт. Тези страдания ни издигат нагоре и вместо земна смърт, намираме вечен живот. Да се надяваме, че човечеството ще разбере какви възможности му се разкриват.

Но всичко това е за сметка на страданията, затова не трябва да ги успокояваме, а да ги ценим, тъй като те са в основата на живота. Правилното управление на страданията и тяхното напълване във всеки един момент е двигател за правилно развитие, водещо към вечен живот.

Следва продължение…

От 736-а беседа за нов живот, 23.06.2016

[189491]

Други публикации:

Защо страдаме? Част 4

Защо страдаме? Част 4

каббалист Михаэль ЛайтманДействителната цел е да се изясни източникът на страданията, тяхната функция и да се научим на правилното им използване за благо.

Източникът на страданията – това е основата на цялото творение. Страданията са създадени от светлината, висшата сила, която желае да напълни творението, и поради това го води и развива. Ние сме способни да се развиваме само чрез страданията, които в края на краищата ще ни доведат до въпроса за смисъла на живота.

Човекът трябва да се издигне над телесните наслаждения: храна, секс, семейство, пари, почит, знания и да разбере, че съществува съвършено и вечно напълване. Самата тази светлина, която е създала страданията, сега ги напълва.

Не е важно поради какво страдаме, всяко страдание представлява недостатък за напълване. Затова такова разпространение днес са получили наркотиците. Защото желанията са толкова много: човек иска и това, и друго, и трето. А приемайки наркотик, той вече нищо не иска и му се отдава да успокои страданието.

Но с наркотиците това става за сметка на отключване на разума, на специалните рецептори на мозъка. Тогава както висшата светлина, напълвайки желанието, го увеличава и ме заставя да искам все повече и повече, за да достигне съвършеното и вечно напълване.

А не отменям страданието – страданието и светлината работят заедно. Това се нарича напълване в средната линия, когато аз се загрижа за това, за да остане страданието. Аз не се стремя просто да го напълня и да го погася, за да се загубят всички желания.

Аз ценя страданието си, даващо ми възможността през цялото време да го напълвам и да се наслаждавам, преминавайки от страдание към напълване, сякаш утолявайки глада си. Както по време на ядене се опитваме все повече да разгорим апетита си: да се разходим, да хапнем нещо люто, да поговорим за храна. Защото правилното използване на страданието ни носи наслаждение.

Хората са готови да платят немалко пари за това, за да възстановят апетита си за ядене, за секс, да платят на психолог, за да поддържат желанието си към семейството и да избегнат развода. Всички желания ни носят полза и не трябва да ги потискаме. Дори болката – това е хубаво, защото ни сигнализира за болестта и ни принуждава да отидем на лекар и да се заемем с лечението си.

Страданията изпълняват много важна функция, затова не бива просто да ги разкараме, а правилно да ги използваме. И с това се занимава науката кабала.

От 736-та беседа за нов живот, 23.06.2016

[189643]

Предишни публикации:

Защо страдаме? Част 3

Кой управлява мозъка?

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Неврохирургът Арнолд Смеянович, занимаващ се с изследване на главния мозък, в едно от интервютата казал: „Аз виждам пред себе си вещество, чиито клетки са изпълнени с такъв обем знания, че ми се иска подобно на Нютон да сваля шапка пред всеки негов изследовател.

Не е ясно как „работи“ той. При всеки един сигнал от нерва, от ухото или очите в него се създава „картинка“. Но как в крайна сметка човек разбира, че това е маймуна, а това свещник, а това е той самият? Ясно е, че мозъкът е много по-мощен от който и да е суперкомпютър. Най-удивителното е, че съзнанието няма място в тялото, а връзката на мозъка и мислите е изобщо дремеща тайна. Вероятно Творецът е този, който я владее.

Отговор: Днес учените вече не се страхуват да говорят за понятието „Творец“, потвърждавайки по този начин, че то е над нашето разбиране, осъзнаване, моделиране.

Тоест те разбират, че в съответствие с определени действия се възбуждат определени области на мозъка и между тях възниква особен тип конфигурационна сложна връзка. А какво следва по-нататък? Те не знаят.

Ето тук кутийка, там кутийка, между тях протича някаква връзка и още някъде нещо, а каква е същността на това е непонятна! Непонятно е какво се случва вътре! Що за мисъл е, която по такъв начин се отпечатва в човека и му дава усещане за съществуване в някакъв обем.

Тя рисува на човека някаква картина, която въздейства върху него, подрежда се в нещо, а той въздейства върху нея и се извършва обработка на информацията. Къде е всичко това? А това го няма в мозъка.

В действителност има един огромен „мозък“, бих го нарекъл силово поле, в което съществува абсолютно всичко! Той се нарича Творец. А ние сме включени към това поле и се намираме постоянно в него: в повече или в по-малко активна степен.

Трябва просто да се опитаме да не ограничаваме сивото вещество или някакви негови малки детайли, а да разберем, че няма нищо освен това поле. За съжаление ние не го възприемаме в пълен обем, не виждаме как всичко е взаимносвързано в едно единно цяло, истинската картина на мирозданието ни се изплъзва. Затова ни се струва, че всичко е непонятно как и откъде.

Но именно разкритието, че свойствата на мозъка са безкрайни и той е само контактна част, биологичен, духовен супер компютър, ще ни доведе до приемането на факта, че в действителност се намираме вътре в Твореца (да наречем това поле Творец). Задача на човечеството е да разкрие нашата комуникация с Него.

Реплика: Нобеловият лауреат по физика и медицина Джон Еклс казва, че ‚мозъкът не произвежда мисли, а само ги възприема отвън. Къде се раждат теориите, хипотезите, откритията – засега не е известно на физиолозите. Аз също мисля, че мозъкът е същество в съществото, тайна скрита със седем печата“.

Отговор: Всичко това е вярно. Така че, трябва да се изучава науката кабала!

Реплика: Великият руски хирург Пирогов е писал: „Мозъкът на отделния човек служи като мисловен орган за световната мисъл. Трябва да признаем, че освен мозъчната мисъл съществува и друга, висша, световна мисъл“.

Отговор: Да. Естествено. Затова всички ние сме свързани чрез т.нар. мозък. Но това вече не е мозък, а душа.

Реплика: Апропо, за душата. Когато попитали академик Смеянович: „Къде е мястото на душата: в главния мозък, в гръбначния мозък, в сърцето?“, той отговорил „Струва ми се, че за тази субстанция не е нужно място. Ако я има, то цялото тяло е неин стопанин“.

Отговор: Не, душата е огромно силово поле, поле на Висшия разум, в което ние съществуваме.

Въпрос: Не трябва ли да кажем къде е нейното място?

Отговор: Първо, във Висшия свят няма място, пространство, движение. Второ, няма ги нашите тела. Това е илюзия, която се рисува в нас. Книгата Зоар и науката кабала открито говорят, че си представяме себе си и нашия свят в много ограничени обеми и форми, които в действителност не съществуват – това е илюзия.

Въпрос: Ще успеят ли академиците да достигнат до това?

Отговор: Не. Умозрително, по някакъв начин те ще се досещат, но научно няма да могат. За това е необходимо да притежават друг начин на виждане.

Постепенно, те ще достигнат до науката кабала, ще отхвърлят своите „сиви вещества“ настрани и ще започнат да постигат света чрез желание за отдаване, желание за получаване.

Сега принципът за постигане на света в тях се извършва чрез разума, а трябва да става чрез едно единно желание, и според степента на включване в което човек започва да постига истинския свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.07.2016

[189955]

Когато науката е безсилна, отговаря кабала!

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Защо съществува Вселената? Появяването ни във Вселената е много странно събитие. Суетата на ежедневието ни заставя да приемаме съществуването си като себе разбиращо се. Защо изобщо нещо съществува? Защо точно такива са законите на природата?

Философите са достигнали до антропния принцип, според който нашата конкретна Вселена се проявява по такъв начин заради нашето присъствие в нея в качеството на наблюдатели.

Отговор: Причината за цялото съществуване е мисълта, тя е първична и ражда материята, желанието за напълване на себе си. Предава на това желание, на материята, своите свойства – от какво материята, желанието се устремява да стане подобно на мисълта, на своя Творец.

Реална ли е нашата Вселена? Откъде да знаем, че виждаме наоколо настоящето, а не велика илюзия, създадена от някоя невидима сила? А възможно ли е да сме продукт на преднамерена симулация, а нашата цивилизация да е илюзия, а ние да не сме тези, за каквито се смятаме? Какво се смята за „реално”?

Отговор: Усещаното се проявява в нашите усещания, в нас, и няма никаква възможност да открием какво се намира извън нас. Кабала развива в човека възможността да усеща извън себе си, „вяра над знанието” – и с това дава възможност да се отговори на всички въпроси.

Имаме ли свобода на волята? Управляват ли се действията ни или взимаме решения по собствена воля? Неврохирургията показва, че мозъкът взима решенията преди да сме ги обмислили. Квантовата механика предполага, че живеем във вселена на вероятностите и всеки детерминизъм е невъзможен по принцип.

Отговор: Има свобода на волята да се изследва предназначения за нас път на развитие и да го следваме принудително или осъзнато. Виж статията на Баал а-Сулам „Свобода на волята”.

Съществува ли Бог? Ние не можем да разберем дали съществува Бог или не. Не познаваме вътрешната работа на Вселената, за да правим грандиозни изявления за природата на реалността и за това, не се ли крие зад кулисите висшата сила.

Отговор: Творецът трябва да се разкрие, само така се решава този проблем! Методиката за разкриване на Твореца се нарича Кабала.

Има ли живот след смъртта? Не можем да попитаме мъртвите, остава ни само да гадаем. Материалистите предполагат, че няма живот след смъртта, но е невъзможно това да се уточни по научен път .

Отговор: Биологичният живот се ражда, живее и умира. Вечно е желанието, което бидейки свързано с „биологичното тяло”, трябва да премине етапите на растежа. Нарастването на желанието се извършва с привличането на създалата го сила, Твореца.

Може ли нещо да се възприема обективно? Обкръжаващата среда може да ни наблюдава само през филтъра на нашите чувства и размислите в умовете ни. Всичко усетено е преминало през многослойния филтър на физиологичните и когнитивни процеси. Възприемането на света е субективно.

Единственият начин това да се провери е по някакъв начин света да се види през съзнанието на друг човек. Вселената може да се наблюдава само чрез мозъка и да се интерпретира само субективно.

Отговор: Кабала развива в нас извън телесни органи за усещания, с помощта на които разкриваме истински съществуващата реалност – висшия свят и неговата причина – Твореца. Усилията за обединението в групата предизвикват светлината на поправянето, ОМ, и развиват в човека орган на възприемането извън неговия егоистичен субективен филтър. И това се нарича разкриване на Твореца и висшия свят.

Коя е най-добрата система на ценностите? Никога няма да можем да държим точната граница между „добрите” и „лошите” постъпки. Животът е много по-сложен, отколкото би могла да предположи универсалната система на моралните или абсолютни ценности. Нашите възгледи за лошо и добро се променят.

Отговор: Ние нямаме истински стандарти, и само разкриването на истината извън нас, свойството отдаване и любов, ще ни дадат възможност да измерим себе си спрямо него и да насочваме себе си, своя егоизъм, на любов към творенията.

Какво представляват цифрите? Цифрите ни помагат да си обясним Вселената. Те реални обекти ли са или само описват отношенията, които са присъщи на всички структури?

Отговор: Цифрите са езика за описването на отношенията на две свойства, Твореца и творението, отдаването и получаването. Раждат се от връзката между тях и се измерват от отношенията. Те са езикът за описване на отношенията на Твореца и творенията.

[188162]

Висшите сили или как да променим съдбата

Въпрос: Бихте ли дал определение на понятието Висши сили?

Отговор: Силите, които действат във висшия свят са силите на алтруизма. Силите, които действат в нисшия свят са силите на егоизма.

Затова всички ние сме егоисти. Изначално Творецът е заявил: „Аз създадох злото начало…“, тоест, ако имате проблеми или претенции, се обръщайте лично към Мен. И веднага добавил: „…и дадох Тора (методиката) за неговото поправяне“.

Нашият свят е въплъщение на цялото зло, което е било специално създадено в нас. Злото, егоизмът са мисли и действия само заради себе си, за собствена наслада, при това съвсем краткотрайна. Това сега се разкрива във всеки обект от неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Живот в себе си се нарича зло. Животът е кратък, непълноценен. Човекът през цялото време е затворен в себе си, удовлетворявайки собствените си моментни потребности. Той го изживява само за да може, доколкото е възможно, да се поддържа малко или много в комфортно състояние.

Представете си, че сте създали машина, която работи само за да може известно време да поддържа жизнената си дейност, а след това благополучно да умре. Що за неефективно и непроизводително изделие на Твореца е човека, който мисли само за себе си и, следователно, има отрицателен коефициент на полезно действие?

Първоначално не е ставало въпрос за създаване на такава биологична машина като човека и изобщо цялата природа, която работи само за собствено възпроизводство в страшни мъки и проблеми.

Целият живот на човека е стремеж някак си да просъществува, по-малко да страда, а след това, все едно, ще се прости със своето кратко, абсолютно некомфортно съществуване и отново ще се разложи на елементарни частици. По-просто казано ще изгние.

Разбира се, в такова действие на Твореца не може да се улови никакво съвършенство и нищо, което да говори за Него като за нещо висше, мъдро, целенасочено. Затова не виждаме нищо мъдро в съществуването си. Напротив, от първия миг на появяването си, човек се приближава към гроба. И ако животът му е толкова краткотраен, то изначално в това няма нищо хубаво.

Такова творение не може да бъде създадено от Абсолютния Съвършен Творец и това, че ние живеем, не се вписва в неговия замисъл да наслади творението.

Още…

Какво помни душата?

каббалист Михаэль Лайтман

Въпрос: Защо душата не помни опита от изминалите земни животи?

Отговор: Защото тя няма никакво отношение към земния живот.

Душата е това, което влагаме в другите, когато се намираме в тях и усещаме чрез тях вечното си състояние, бъдещето, докато още се намираме в този свят, в този живот, в това тяло.

Структурата на душата се състои от десет сфирот. Ние трябва да знаем как да съберем и оживим тази структура, за да може всички части на душата взаимно да се допълват, за да може, да предположим, всички десет човека, които са се събрали заедно и желаят да създадат такива взаимоотношения, да се разтворят в тях и всеки да успее да излезе от себе си, без да остава малък егоист.

Когато излизам от себе си в деветте ми приятели, и всеки от тях прави същото, между нас се образува мрежа от връзки и започваме да усещаме, че се намираме в нея. Това е и усещането за другия свят. Аз в себе си – егоист, но когато влагам в тях, ставам алтруист. А общото желание и намерение, което създаваме между нас, се нарича „душа“.

Мрежата от нашите взаимоотношения в свойството отдаване се нарича съсъдът на душата, а разкриващата се в него определена форма висшата светлина – Творец.

От урока на руски език, 01.11.2015

[170771]

Как да намерим своето предназначение? (клип)

Всеки човек е длъжен да намери своето място в общата интегрална система, да намери своето предназначение в живота, именно към това ни тласка Природата. Затова човек не трябва да се бои да остави своя топъл ъгъл, своята гонитба за дребни наслаждения в този свят, а да се задълбочи в изучаване на устройството на общата интегрална система на мирозданието, да се заеме с изучаване на науката кабала. Кабала издига човека на такова равнище на самопознание, така че той леко да може да намери смисъл в своя живот и напълно да се реализира.

[176161]

 

Какъв е смисълът на земния живот?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако в миналия си живот човекът се е занимавал с кабала, какво ще му даде това в следващия кръгооборот?

Отговор: Ако в материалния живот човекът вече е бил на някакво определено духовно стъпало, това означава, че не трябва повече да се връща в земно състояние.

А ако има определена мисия спрямо другите хора, той може да се върне тук. Но това вече е работа на висшето управление.

Човек, намиращ се на определено духовно стъпало, връщайки се в този свят или дори да не се връща, по правило продължава възвисяването си, съединявайки се с другите части на общата душа – общата система.

Въпрос: Може ли той да се погрижи за това, че да не се връща обратно?

Отговор: Не. Разберете, че когато видим истинската система на управление, ние напълно се съгласяваме с нея и нямаме възможност да се пазарим. Виждаме, че всичко се извършва по абсолютно правилни и справедливи закони.
Земният живот има смисъл само, за да можем да се издигнем на следващо ниво на съществуване, да се извисим към него и да достигнем вечността, съвършенството още докато сме в този живот.

Първо, това състояние не се подава на никакви сравнения с нашите сегашни усещания.

Второ, нашият свят („ол́ам“ – от думата „алам́а“ скриване) – е призрачен и съществува само благодарение на скриването. От нас сякаш засенчват истинската картина на света и ни показват нещо, което се намира в сянка. В действителност нашият свят не съществува. Веднага след като се поправим, вече няма да се нуждаем от състояние, наречено „земен живот“.

При това ние променяме земното си състояние в този живот без да се ограничаваме в каквото и да е, без рискове, постигайки едновременно следващото висше стъпало. И докато тялото ни е живо, ние съществуваме и в двата свята. А когато тялото умира, ще реагираме абсолютно спокойно, тъй като ще се намираме вече в друг свят.

Както казваше моят учителРабаш: „Както вечер си сваляш ризата и я хвърляш за пране, така ще захвърляш и тялото си като за пране“.

Въпрос: Какво ще се случи с материалния свят след като всички души се съединят с Твореца? Каква ще стане с планетата ни? Ще съществуват ли парите, банките, небостъргачите?

Отговор: Нищо от това няма да съществува, защото нашият свят съществува само във въображението ни. Това е илюзорна реалност, която ни е дадена в сегашните сетивни органи и се възпроизвежда само в желанията ни. А извън желанията тя не съществува. Има само една обща светлина, която може да се възприема само в съответните развити нови сетивни органи.

От урока на руски език, 01.11.2015
[170777]

Човекът няма душа (клип)

Душата няма никакво отношение към физическото тяло. Изобщо. Тоест, да говорим за това, че съществува душа във физическото тяло, е абсолютно неграмотно.

[175110]

Душата и тялото – натрупване на желания

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е специфично за духовните желания в сравнение с обществените?

Отговор: Всички ние представляваме желание.  Това, че се виждаме във вид на определена биологична структура, е само защото така ни се струва. Всъщност всичко е натрупване, сгъстяване на желания. Нищо друго не съществува в света.

Творецът е създал само желание, което се представя пред нас и се усеща в различни форми.

Душата също е желание. Когато съществува желание, насочено към получаване, то се нарича „тяло“. Има и желание, което е построено на свойството на отдаване и е насочено от себе си към другите.

Желанията, които можем да променим от получаване на отдаване стават душа, а желанията, които не можем да променим, остават нашето биологично тяло.

От урока на руски език, 13.12.2015

[176150]

Възприемане на реалността: тяло и душа

Въпрос: Какво е тяло и душа?

Отговор: Преди да говорим за душата и тялото, е необходимо да разберем как

възприемаме себе си и околната действителност.

Проблемът е, че усещаме всичко на принципа на работата на телевизора. В него възникват електрически сили и на екрана се появяват вектори, изграждащи картината, която ние възприемаме.

Същото се случва и в нашата глава. Както пише Баал а-Сулам, в нея съществува такъв екран и върху него се преместват вектори-сили, рисуващи ни различни картини. Само че, тези вектори са нашите собствени, вътрешни сили, които рисуват на фона на бяла светлина картината на нашия свят.

Този принцип на възприемане е характерен и за духовния свят. Защото, ако вземем взаимоотношенията не на егоистичните, а на алтруистичните вектори, ще получим картината на духовния свят. Тоест, всичко това, което възприемам в моите егоистични желания, ми рисува картината на нашия свят.

А всичко, което ще започна да възприемам в моите алтруистични желания, ако ги придобия, ще се нарича картина на висшия или духовния свят. И нищо повече. В това е разликата.

В нашия свят имаме физически тела, които усещаме като свои собствени, макар това да са същите вектори, същите сили, които в нашите сетивни органи ни дават усещане за нещо топло и живо. А душа наричаме жизнената сила, оживяваща материалното тяло. Това е „животинската душа“. По принцип и едното, и другото са само сили, рисуващи ни тези представи.

Що се касае до духовния свят, ако всичко се рисува не с егоистични, а с алтруистични сили, тогава моето духовно тяло ще има желание да отдава, противоположно на сегашното желание да получава. Оживяващата сила, която го напълва, тоест душата, ще бъде силата на отдаване и любов, а не силата на придобиване, на получаване, както се случва сега.

Но този, който не е придобил тези сили и се намира все още в междинен стадий, не може да види това.

Науката кабала не доказва и не показва нищо. Тази методика учи човека да види едно по-пълно мироздание, в което нашето днешно усещане за света влиза само като малък фрагмент.

Прилагайки тази методика върху себе си човек развива своите сензорни възприятия, докато с помощта на силата на отдаване ще може да рисува на фона на висшата светлина (на общото свойство отдаване), картината на духовния свят.

Тогава той ще съществува едновременно и в нашия, и във висшия свят.

От урок на руски език, 20.12.2015

[176328]

Мъжът и жената – единство на противоположностите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Думата „творение“ е от среден род. И все пак, творението мъж ли е или жена?

Отговор: В действителност, творението е от женски род, защото Бог е създал желанието. А силата /светлината/, която създава това желание, е от мъжки род.

Творецът е мъжката част, а творението е неговата женска част. Но едното не може да функционира без другото. Въз основа на това  съществуват  мъжът и жената. Понеже е невъзможно светлината да съществува без съсъд и съсъдът без светлина, както плюса без минуса и минуса без плюса.  Всичко се гради на   единството на противоположностите, което е предмет на творението.

Творението първоначално се състои от мъжка част, която след това е създала женската част. Светлината е създала желанието, а след това желанието се променя по подобие на светлината.

Основното за мъжа и жената в нашия свят е да достигнат до своя духовен корен и там да останат  във връзка помежду  си съгласно духовните закони. Тогава те достигат съвършеното, вечно състояние, духовния полет. Това е основната им цел в нашия свят.

Въпрос: В какво се изразява тяхната основна разлика?

Отговор: Разликата между тях е абсолютна! В нашия свят ние не възприемаме колко  са противоположни. Няма нищо по-противостоящо и опозиционно едно на друго, както мъжът и жената  в техния духовен корен.

Именно благодарение на  различията, те трябва да се обединят над тях в едно единно цяло. Няма нищо в едното, което да не се допълва от другото. Духовно те могат да съществуват само във взаимно допълване.

Аз говоря от гледна точка на природата, от гледната точка на науката кабала. Мен не ме интересуват мненията на феминистите и феминистките, те могат да апелират за всичко, и пред всички. Става въпрос не за психология и философия, не за някакви достойни  или недостойни идеи и възгледи – всичко това не се побира в рамките, в които ние работим.

Аз изхождам от науката кабала, която разказва за творението, как то е било създадено, как се е развивало, как се е разделило на две противоположни части, като и двете части, които произхождат от един корен отначало се отделят една от друга, а след това отново се събират и допълват една друга. Това са мъжката и женската части.

Много малко от това, за което се говори в науката кабала, може да се отнесе към мъжа и жената в нашия свят,  защото ние сме много далеч от подобието на духовните свойства и обекти. Това сме ние, а не мъже и  жени.

Ние сме нещо средно, хлъзгаво, недовършено. Трябва да минем пътя на своето пълно развитие и тогава ще разберем как може да се допълваме един друг, за да се превърнем в едно съвършено цяло. Това означава да станем образ, подобен на Твореца.

От урока на руски език, 06.12.2015 г.

[175158]

Възможността да направиш света по-щастлив

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли човек, получавайки удар от съдбата и не разбирайки неговите причини, тутакси отново да направи неправилен избор? Или поправящата сила го насочва към правилния за неговото развитие избор? Колко удари може да понесе всеки конкретен човек?

Отговор: Работата е в това, че някои хора ги водят до решаването на главния проблем в живота, както са довели вас, а останалите хора не ги довеждат до това, макар че те, може би, са преживели и страдали много повече от вас.

Всичко зависи от корена на душата. Не можете да сравнявате хората помежду им, все едно са равни. Тези страдат, тези – не, а тези, въобще, се наслаждават. Не знаем защо в света става така.

Не можете, гледайки с вашите очи плоската картина на света, да сравнявате всички по една мярка и да казвате, че света е справедлив, или не е справедлив. Затова, говорете само за себе си.

Дадена ви е възможност да направите себе си и целия свят по-щастлив. При това, самите вие получавате в замяна, като възнаграждение, постигане на висшия свят, на безкрайността, на вечността, още при съществуването си в нашия свят.

Това ви се предоставя, защото е такъв коренът на вашата душа. А след това, ще разкриете защо е такъв. Защо от осем милиарда е дадено именно на вас, а на другите – не. Тук няма никакви особени привилегии, просто е дошъл редът на вашата душа да се роди и да изпълни мисията си. Затова сте се оказали тук.

А да се сравнявате с другите е невъзможно. Изобщо не знаете какво се е случило с останалите души, към какви нива се отнасят, къде се намират в общата система на управление.

И не трябва да се мисли за това. Хайде да се занимаваме със себе си и от собствената си реализация ще узнаем всичко.

От урока на руски език, 08.11.2015

[173376]

Да се наслаждаваме на живота тук и сега!

Въпрос: Съдейки по това, което става в природата, равновесието и обединението няма скоро да дойдат, а аз искам да живея добре тук и сега. Какво да правя? Означава ли, че в този живот няма да дочакам хармония?

Отговор: Зависи какво разбираме под хармония. Ако разбираме хармонията като гледане на сериали, седейки в топлото кресло пред телевизора, отпивайки сок или бира, т.е. комфортен живот в кръга на приятелите, децата, семейството, то може би ще мога да го постигна.

Но ако в мен възникват потребности над това животинско състояние, тогава това е проблем – в нашия свят не мога да ги удовлетворя. Когато си задам въпроса за смисъла на живота и започна да мисля за това, че остарявам и рано или късно ще умра, а моят живот е безсмислен, тогава трябва да си отговоря на въпроса: „За какво съществувам, докато съм още млад?“

Ако съм достатъчно добре развит, то не мога да затварям очи и да се удовлетворявам с материалните наслади. Гледам цялостната перспектива и виждам, че като цяло, съм същото малко животно.

Има ли изход от това? Започвам да изследвам и стигам до извода, че очевидно има, защото природата е вечна и безкрайна, тя е съвършена. А как мога да постигна в себе си това съвършенство?

И тук пред мен се открива възможност: водят ме до система от знания, която се нарича „кабала“. Тя ми разказва как мога сега, в този свят, да достигна знанията за единната природа, за това какво се намира по-високо от нашия свят, как да премина в тази област, да намеря източника на живот, да видя цялото състояние над времето и пространството.

Всичко това ми позволява науката кабала. И затова започвам да мисля, не си ли струва, част от времето в моя живот да отделя за нея?

От урок на руски език, 08.11.2015

[172555]

Пространствата, в които съществува душата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава „предаване на дрехи“ от баща на син?

Отговор: Дрехи (левуш) се нарича поправяне на тялото (егоизма).

Животните не се нуждаят от поправяне. Те се наричат ангели, т.е. създания, които просто изпълняват мисията си. Човекът, за разлика от животните, не е приспособен да живее без дрехи.

Например, дрехите на великия свещеник (на коена) били: ботуши, панталони, риза, колан под формата на оплетено въже, халат и шапка тип тюрбан. Останалите носели нещо сходно, но не в такава величествена форма.

Освен това човекът е имал дом, който е представлявал шатра, направена от кожата на животни. Шатрата е най-полезната среда за човека. До шатрата е била част от двора, от който се измервала определена линия, ограждаща двора.

Дворовете се обединили в селище, а селището било обкръжено от стена. От стената първоначално се отмервали седемдесет лакътя (ама), представляващи територията, обкръжаваща селището, а след това още две хиляди лакътя били отмервани.

Всичко това символизира пространствата, в които съществува душата. Същото се отнася и до долните дрехи. Виждаме колко всевъзможни облекла се намират над душата ни, което е аналогично на това как се обличаме и организираме живота си в нашия свят. И дори ако нямаме нищо, ние все още инстинктивно съществуваме в такова съставно пространство.

То ни е необходимо, защото вътрешния строеж на човека изисква всичко да бъде устроено именно така: моята квартира, двор или градина, която обкръжава къщата ми, улица, район, град и т.н. Всичко казано му е необходимо и дори ако той построи нещо, което напълно излиза от тези рамки, в последствие ще направи промени.

В това се проявява вътрешната потребност на душата да устрои материалния свят по аналогия на нейната система.

Въпрос: Какво означава всичко това на моя път към свойството отдаване?

Отговор: Благодарение на факта, че правилно организирам живота си: вътрешния, външния, още по-външния, и ги поправя в съответствие с тези размери (на желанията ми), аз напредвам.

Въпрос: Кое е по-лесно да се поправи: „дрехата“, която е по-близко до тялото (вътрешното желание) или по-далеч (външното желание)?

Отговор: И едните и другите желание се поправят едновременно, защото колкото повече излизаш от себе си, толкова по-дълбоко проникваш в себе си. По същия начин е и в нашия свят: колкото човек е по-вътрешен, толкова по-далеч трябва да вижда и да излиза от себе си, т.е. трябва повече да мисли за света.

Невъзможно е да се задълбочиш само в себе си и напълно да забравиш за обкръжението. И обраното: ако искаш да излезеш в света, трябва в същото време да се издигнеш.

Въпрос: Какво означава „да предадеш дрехите си“?

Отговор: Дрехите символизират поправянето на душата. Така бащата предава на сина поправянията си, тъй като синът се явява негово продължение, следващото стъпало.

Затова в материалния свят е прието дрехите да се предават от баща на син. Единственото ограничение се отнася до обувките, защото обувките са последното стъпало – разделението между небето и земята.

От телевизионната програма „Тайната на вечната книга“, 29.06.2015

[170751]