Entries in the 'Духовност' Category

Вкусът на духовното постижение

Ако човек развива в себе си желание, насочено към висшето духовно постижение, то в това поправено желание, той започва да усеща нова реалност. Започва да живее в нея така, като сега живее в този свят и дори още по-реално, тъй като духовните впечатления не изчезват, не замират, не отслабват.

Духовното постижение няма абсолютно нищо общо с материалното, защото в него започваш да усещаш какво означава да си Твореца.

Духовният ген, ч. 3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между духовното ДНК на един човек и на друг?

Отговор: Духовното ДНК се определя от мястото, на което се намира човекът в общата система. Всички ДНК се събират в едно желание, в една форма, една мрежа, наречена Адам, човек.

Въпрос: Какво определя в какво семейство ще се роди човек?

Отговор: Духовното ДНК определя какви родители трябва да има детето, за да му се предоставят оптимални условия за неговата самореализация. Те трябва да способстват за това, неговото духовно ДНК да се развие и достигне до връзка с другите ДНК в отрано запланираната за нея форма.

Въпрос: Има ли такова понятие „духовна генетика“ и какво изследва тя?

Отговор: Разбира се, духовната генетика е науката кабала. Духовната генетика, подобно на материалната, също изследва пътя на развитие на ДНК, но 99% от дейността и е правилно, оптимално, практично и рационално изследване на личната ДНК и на общите гени, съединяващи се в групи и системи.

Въпрос: Материалната ДНК е необходима за построяване на тялото на човека. А за какво му е духовната ДНК?

Отговор: Материалната ДНК и целият свят е илюзорен и съществува само във въображението ни. В действителност него го няма. Той съществува само до тогава, докато не реализираме духовното си ДНК. Духовният ген е основата на творението, който реално съществува и който трябва да реализираме.

Нашият свят е сън, който ни се присънва само за да достигнем до правилна реализация на духовното ДНК. Всичко, което ни се струва в материалния свят, в действителност не съществува. С това дори вече се съгласява физиката.

Физиците изследвали материята и разбрали, че тя се състои от кванти, частици от светлина, които едновременно се явяват вълни и частици, без да имат никаква форма. А съединението на тези частици в една или друга форма зависят от това, кой следи за тях. Този свят няма никаква собствена форма – той просто не съществува.

Следва продължение…

От 745-та беседа за новия живот, 12.07.2016
[191260]

Духовно раждане

каббалист Михаэль ЛайтманДуховното раждане е много сложна родова система. Когато низшия се намира във висшия, то матката сякаш се състои от две врати, едната от които има ос. На деветия месец зародишът завършва своето развитие и вратите започват да се разтварят.
Displaying 192310.png

При това от страна на майката възниква вътрешен натиск – също както в нашия свят.

Изразявайки се на езика на кабала, развилите се гвурот (ограничаващи сили, съд) оказват натиск върху зародиша. И самият той също желае да се освободи. Като цяло, той преминава много сериозен родилен път, когато действително го изгонват. Но това изгонване го формира като бъдещ човек.

Така преминава първата драма в неговия живот, защото през тези девет месеца той се е намирал като в „почивен дом“ – в пълна безопасност, на пълен храноден, напълно обезпечен. А завършва с това драматично действие – раждането.

Отношението към него от страна на майка му изведнъж се променя. Тя го отблъсква, все едно не го желае повече. И той преминава състояние на стрес – ражда се.

Поначало в утробата на майката той се развива нагоре с главата, след това се преобръща надолу, т.е. се отделя от предишните ценности. Престава да мисли както преди и по такъв начин се ражда под огромен натиск.

Изходът от Египет, наричан духовно раждане, в нашия свят символизира празникът Песах. Отначало в Египет всичко е било правилно и добре, ние нормално сме се развивали вътре в Египет – в нашия егоизъм.

А след това, отношението на Фараона се е изменило толкова, че десет удара, така наречените десет сфирот, преминават по този парцуф – по развиващата се душа, и я изхвърлят навън. Матката се съкращава, разкрива се родовия път, изтичат водите.

Същото е и в Египет: преминаването през Ям Суф – Крайното (червено) море, това е и преминаването през водите. И след това настъпва раждането.

Защо при животните няма такова страшно състояние, както при човека? При тях раждането не се съпровожда с толкова силен стрес. Докато при човека и физическото, и духовното раждане е действително голям стрес.

От урока на руски език, 24.04.2016

[192310]

Правилната молитва

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]

Човекът няма душа (клип)

Душата няма никакво отношение към физическото тяло. Изобщо. Тоест, да говорим за това, че съществува душа във физическото тяло, е абсолютно неграмотно.

[175110]

Какво е духовно? (клип)

Духовното е област, която се занимава с разположението на висшата сила, управляваща нашия свят. На нас ни се струва, че се намира някъде далече, но всъщност е тук, близо до нас, просто ние не я усещаме. За да разкрие човек тази система, съществува науката кабала.

[175136]

Чашка кафе или как да насладиш Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е самостоятелно да определя на кое от 125-те духовни стъпала се намирам в настоящия момент?

Отговор: Възможно е. Само въпросът е в това, как ще измервате своето състояние? Какво знаете за себе си?

Преди всичко, човек трябва да придобие инструменти за измерване на такива параметри, тъй като единицата за духовно състояние е един грам отдаване, силата, с която отдавам. Как можем да я измерим?

В нашия свят не притежаваме тези инструменти, тъй като нямаме такива мерни единици. Да допуснем, идват при мен и ми казват: „Твоите събеседници искат кафе. Може ли да го приготвим с твоята кафеварка?“

Аз отначало се съмнявам, някак ми е жал да хабя и електричество, и кафе, и вода! А и още захар, мед, мляко. Но, в края на краищата, за да не изглеждам алчен и за да не ме осъждат после, за да не си навлека ненавист и да не получа в отговор същото, се съгласявам.

Но дори ако откривам в себе си абсолютно чисти мисли да направя приятно на хората без каквито и да е било задни сметки, как мога да измеря отдаването? По количеството кафе, захар, мляко, вода, електроенергия, износване на кафеварката? Как?

Получава се, че нямаме инструменти за измерване на силата на отдаване. Затова не можем да разберем къде се намираме.

Но ако аз се изкачвам по духовната стълбица, точно измервам нивото, където се намирам, относително своя егоизъм, относително всички условия. Там няма никакви грешки, в никоя страна. Всички сфирот: основните, вторичните, третичните и т.н., заедно се включват и ми дават отчет къде се намирам.

При това трябва постоянно да се контролирам и да гледам по какъв начин мога да използвам себе си и в името на какво. Тъй като в духовния свят вече не съм кукла, управляема свише и правя всичко осъзнато. Цялата система се намира под мен! Аз се включвам в нея и мога лесно да я управлявам.

Вместо да произвеждам всевъзможни неосъзнати автоматични действия, трябва да ги управлявам, тоест, да ги разчитам и да вземам решения.

Реплика: Вашият пример с кафето много ме впечатли. Да допуснем, изпил съм кафето, било е много вкусно и Ви го казвам.

Отговор: Ето тогава аз започвам да получавам наслаждение от това, че ми говориш така, че ти ме уважаваш.

Но следващият път ще ми бъде доста по-трудно да ти приготвя кафе, защото ще започне друг разчет: давам ли ти кафе, за да продължиш да ме уважаваш още повече.

А, може би, обратното, нищо няма да направя за теб, за да получа усещането, че действам против своите егоистични желания. „За какво го правя? За да ме уважава ли? Няма да го направя!“

Но тогава ти няма да получиш наслаждение. Значи, трябва въпреки своите егоистични разчети, все пак да ти приготвя кафе, но на следващото ниво, не приемайки във внимание твоето отношение към мен. Това е вече съвсем друга работа!

Въпрос: А къде в цялата тази картинка са разчетите на Твореца? Има кафе, вие, аз, а къде е Творецът?

Отговор: Творецът го няма, ако аз сам не Го въвеждам в тази картина. В това се и заключава смисъла на живота! Ако не беше Творецът, аз никога нямаше да ти приготвя кафе! Тъй като става въпрос безвъзмездно да направя приятно на човека. Ако очаквам от теб отдаване, значи, че не отдавам.

Заради какво искам да достигна състояние на пълно отдаване? – За да доставя наслаждение на Твореца. Затова съм готов да ти направя кафе, но не заради себе си, а за да насладя Твореца. Това вече е заявка за духовно стъпало.

Какво по-нататък? Да допуснем съм направил това заради Твореца и сега Творецът се отнася добре към мен. Трябва ли да приемам това от Него? Ако да, значи, имам с Него търговски отношения. Как да направя така, че да произведа отдаване за Него или за теб – не е важно за кой, без всякакъв разчет?

Мога ли да направя това? Не мога! Ако аз съм егоист, на мен ми трябва да напълня своя егоизъм, както автомобилът с бензин и тогава той ще тръгне. Значи, трябва да поставя в своя егоизъм тръбичка и да го напълвам. Напълнил го – сега мога да отдавам. Напълвам – мога да отдавам.

А ако отдавам и чак след това се напълвам, това вече е проблем! Трябва да съм уверен, че ще се напълня. И ако се получи, то добре. А ако не? Край! Линията на доверие престава да съществува.

Какво да се направи? Може би, да вляза с Твореца в такива взаимоотношения, че взаимно да отдаваме един на друг? Но ако аз наистина искам да отдавам, Той е длъжен да измени моята природа.

Виждам, че милиарди хора по света се молят на Твореца, правят всичко, което Той каже, всеки според своето разбиране, но от техните действия няма никаква полза. Как да стигна до такова ниво с Него, че Той да може да ме промени и да не завися от своя егоизъм? Защото Той може някак да направи това, аз да се повдигна над себе си! Той е създал творението – значи, само Той и може да направи това.

Затова започвам да действам. Но тъй като засега не мога да отдавам безвъзмездно, Го моля: „Помогни ми, да мога да отдавам в една посока. Е какво ти струва?!“ И ако в мен действително има пробуждане към това, то Творецът ме довежда в групата.

Възможно е и преди това да съм бил в нея, но да не съм знаел как да я ползвам и какво да правя. Може би даже автоматично съм изпълнявал всичко, което е казано от кабалистите, но да не е имало никакъв резултат.

А сега започвам да разбирам, че когато работя със своите другари, отдавайки им и получавайки от тях и всички сме настроени на това Творецът да ни даде възможност да действаме в една посока без обратна реакция: отдал съм кафе и това е – нищо в замяна, никакви облаги за в бъдеще, никакви сметки. Тогава групата става за мен тази лаборатория, в която започвам да се формирам като неземно същество, което може да отдава, нищо не получавайки в замяна.

Но самият аз нищо не мога да направя! Получавам енергия от светлината, която ми дава Твореца! Сякаш в мен е поставен маркуч, както на бензиностанцията, и чрез него се напълвам. Но затова пък мога да отдавам!

Става обичайният кръгооборот в природата: аз отдавам на другите, за да отдавам чрез това на Твореца и Той да види, че мога да отдавам, и в замяна да ми даде енергия за това. Но това не е заплащане, а само възможност да отдавам.

Тази енергия се нарича Висша светлина, която идва и напълва човека, дава му възможност за отдаване. В крайна сметка човек започва да работи без всякакво възнаграждение.

Тук съществува много просто отношение между мен и Твореца: „Ти си ме сътворил?! Ти си създал моят егоизъм?! Ти и ми дай възможност да работя с него!“ И това не е възнаграждение, а възможност за работа.

От урока на руски език, 10.01.2016

[178221]

Къде се намира висшият свят?

2012-09-21_congress_sever_3421_wВъпрос: Нашият живот е толкова примитивен: заработваме, връщаме се у дома, вечеряме и лягаме да спим, за да може сутринта да се събудим и отново да отидем на работа. А вие разказвате за някакъв „висш свят“!

Бих искал да го видя, но като погледна нагоре, виждам само таван. Възможно ли е нещо да се измени в живота ми? Къде е този висш свят?

Отговор: Когато говори за висшия свят, намиращ се над нашия свят, кабала не подразбира обичайната височина, сякаш има таван или звезди на небето.

Става дума за високи вътрешни свойства на човека. Понякога казваме: „Какъв висок човек – той е над всички!“, но нямаме предвид неговия ръст. Наполеон е бил метър и половина висок и при това, е бил велика личност. Затова е необходимо първо да изясним какво означава „ниско“ и „високо“.

„Високо“ в кабала означава „високо“ по свойства. Висшите свойства са отдаване, любов и обединение. А ако наричаме човека нисък и незначим, то имаме предвид неговите грозни качества, а не ръстът му.

Затова духовния свят е висш свят, защото в него цари любов и единство. А да се приближим към него можем именно чрез обединение.

Защо не усещаме Твореца? Защото между нас няма обединение. Ако искаме да почувстваме силата, обгръщаща и включваща в себе си цялата вселена, то трябва да се съединим и да станем като един.

Кабала казва, че дори ако десет човек се обединят като един човек, те ще почувстват висшата сила, висшият свят. Именно това съединение се опитваме да реализираме в кабалистичните групи.

В това се и състои същността на методиката, описана в автентичните кабалистични книги, като „Зоар“, и трудовете на Ари и Баал а-Сулам.

От радио програмата на 103FM, 06.09.2015

[166657]

Да се вслушваме в съветите на кабалистите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Човек има ли душа?

Отговор: Ние трябва да създадем душата вътре в нас. Душата – това е взаимната свързаност помежду ни, което означава допълването на сърцата ни. Ако постигнем дори и частична взаимовръзка, в нея ще почувстваме следващото, висше ниво. Затова „Обичай ближния като себе си“ е основният закон в Тора.

Въпрос: Това означава ли, че духовните ценности и умствените качества са само празни приказки?

Отговор: Тези понятия са характерни за нивото на нашия свят и служат единствено, за да може чрез тях да се установи някаква приятна форма на общуване помежду ни, нищо повече.

За да се нарека „духовно създание“, което означава създание имащо висш разум, а не само създание, което да създаде следващото поколение и да вреди на другите, то аз трябва да правя вътрешни усилия да изучавам науката кабала.

Няма друга методика като нея, защото всички други методики произлизат от човешкия начин на мислене, докато методиката на кабала произлиза от разкриване на висшата система, на висшето провидение.

Въпрос: Това означава ли, че Вие предлагате да изхвърлим зад борда на съвременния кораб всички велики философи в човешката история, които са изразявали идеи, произтичащи от собствения им ум?

Отговор: Не, кабала се отнася с голямо уважение към науките, към реалните науки. Ако става въпрос за философията, то аз като доктор по философия, смятам, че тя не е реална наука, защото философията не изследва природата и няма претенции към истината, тъй като се основава на спекулации, произхождащи от човешкото въображение. Като цяло, днес така се отнасяме към нея.

Въпрос: Може ли да се каже, че ако се вслушваме в съветите на кабалистите, бихме могли да предотвратим различни природни бедствия?

Отговор: Ако хората се бяха вслушвали в кабалистите, то нещата щяха да са се променили много отдавна. Обаче в момента, в който призовем към изпълнение на правилото „Обичай ближния като себе си“, всеки веднага обръща гръб. Харесваме думите, с които ни се говори, но не разбираме какво ни се казва и си мислим, че това, което ни карат да направим, е непостижимо.

Хората не разбират, че хармонията е основният закон на природата и че тя неминуемо ще настъпи, но чрез пътя на страданието. Ние, от друга страна, трябва да осъзнаем, че можем да напредваме чрез положителни действия и по този начин да избегнем различни кризи.

Откъс от интервю по RTN, Ню Йорк, 21.06.2015

[163985]

Колко е приятно да раздадеш сто милиарда

laitman_2011-12-06_2302_wВъпрос: Какво е светлината, напълваща душата?

Отговор: Усещането за светлината е напълване с любов. То не може да бъде обяснено на другите с думи, а само вкусилият ще узнае колко е прекрасна тя. То е повече от всички наслаждения, които някога е изпитвало човечеството в този свят.

Една единствена искрица светлина, която получаваме в съсъда на душата, е по-голяма от целия този свят, с всички негови наслаждения, които са били получавани, получаваме и ще получим за всички времена. Тъй като това е следващата степен, а тя винаги включва предходната в себе си, тя е като малка песъчинка в сравнение с огромната вселена.

Затова, за да ни дадат възможност да постигнем такива огромни наслаждения, трябва да построим в себе си съсъд на душата, който няма да се взриви от най-малкото предозиране на светлината, подобно на човек, надрусан с наркотици. Докато не придобием съсъд на любовта и отдаването, няма да ни дадат да опитаме светлината, за да не се взривим.

Получавайки наслаждение в съсъда за отдаване, ние няма да се взривим и ще можем да издържим на такова огромно напълване.

Ако точно сега ни дадат наслаждение, съответстващо на първата духовна степен, то ще натежи над всички възможни предели и ще ни взриви. Нито нервната ни система, нито мозъкът са способни да издържат на това. За да имаме възможност да се насладим на духовния свят, да го усвоим, да го разберем, а също и за да развиваме тези усещания все повече и повече, ние трябва да си подготвим друг съсъд.

Този нов съсъд не трябва да бъде поглъщащ, защото в такъв съсъд не може да се помести много и безусловно ще се пръсне. Да допуснем, че аз ти подарявам 100 милиарда долара – разбира се, че ще си загубиш ума.

Затова, желаейки да ти дам възможност правилно да получиш тези пари и да се развиеш за тяхна сметка, аз ти казвам: „Давам ти 100 милиарда долара само при условие, че ще обикнеш хората и ще правиш всичко само за тях“.

И тогава няма да има никакъв проблем да получиш и сто милиарда долара, и сто трилиона, тъй като в света можеш да направиш толкова много полезни неща с тези пари. И няма да се взривиш от това, а пред тебе ще се открият нови възможности да твориш добро.

Сега се замисли, струва ли си да получиш сто милиарда долара, за да ги раздадеш след това по долар на всички останали, а за себе си да не оставиш нито цент?

Въпрос: Ако това бяха мои деца, тогава няма проблем. Но как бих могъл да отдам всичко на чужди хора?

Отговор: Tочно това се нарича любов към ближния. Ако можеше да заобичаш всички като децата си, би получил огромно наслаждение от това, че им раздаваш пари. Това би ти донесло толкова, колкото си пожелаеш, без граници. Целият свят би зависил от тебе.

И всичко това се нарича построяване на своята душа. Но къде е твоята душа? Ами целият свят е твоята душа, цялото тяхно напълване е напълване на твоята душа. Представяш ли си какво е това?… И като добавка, ти придобиваш вечен, неограничен живот.

От 523 беседа за новия живот, 17.02.2015

[158366]

С какво започва духовното развитие (клип)

Природа през цялото време ни подбутва чрез страдания към духовното. Днес ние навлизаме в нов етап на развитие — масовата интеграция на човешкото общество, обединяване въз основата на взаиморазбиране и отстъпки.

[152829]

Търсачи на златни искри

Когато се обръщаме с молитва нагоре, то издигаме искрите от разбиването, от което сме произлезли. Искрите са парчета от екрана и от отразената светлина, а след разбиването, попаднали вътре в разбитите желания. А сега трябва да съберем и да вдигнем тези искри.

Не създаваме нищо ново, работата ни се състои само в това да подбираме, сортираме и правилно да съединим парчетата. Тези изяснения правим за сметка на разни действия, с които се опитваме да изясним желанията си и свойствата, скрити вътре в тези желания: за какво работи моето желание, заради получаването или отдаването?

Така започвам да сортирам желанията, доколкото съм способен да направя това. Работя върху себе си, в групата, по разпространението, за поправянето на света и на самия себе си, тоест над вътрешните си и външни желания. Опитвам се да ги съединя в едно цяло, за да построя там правилна система.

А после трябва да отделя това, което не ми е по силите да направя, от това на което съм способен, и именно да се прилепя към него, да съсредоточа вниманието си върху това.

Не трябва непременно да се хвърлям и да поправям всяко свойство, не с всички явления съм способен сега да работя и да мисля за отдаване на ближния и на Твореца. Трябва да се съсредоточа върху това, къде съм способен и главното е това да ми помогне през цялото време да остана в правилното намерение.

И когато приключа с това изясняване, започвам да събирам разбитите парчета заедно, доколкото ми се удава да присъединя всичко към групата, ученето, разпространението и към Твореца, заради когото правя всичко това.

През цялото време се старая, за да може всеобщото свойство на отдаване, което се нарича закон на природата или Творец, да стане моя цел. Защото разбирам, че целия свят и моята вътрешна неизправност, и всичко случващо се трябва да е само за това, за да ме подтикне към тази цел. Всичко е започнало заради това и  всяко мое действие трябва да се присъедини към същото това направление и да стане част от процеса на поправяне!

Ако разбирам, че ”няма никой, освен Твореца”, и няма друга причина за действията ми, то започвам правилно да възприемам ежедневното си съществуване, всичко случващо се с мен, с моето обкръжение, със света. Всичко се съединява ведно и виждам, че ми е необходим целият свят и всичко е създадено само с цел да ме доведе към отдаване.

Така напредвам: изяснявайки, разделяйки, събирайки, присъединявайки всичко, което може към една цел. Около тази една точка се измъчвам ден и нощ, докато не пристъпя към молитва (МАН) – когато всичко се натрупва до краен предел, което се нарича ”сеа” и тогава получавам отговор на молитвата си.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24. 08. 2011

[52519]

Съзидателният разум на Твореца

Dr. Michael LaitmanТворецът е истинската действаща сила в реалността. На нашия път ние постигаме Твореца, Неговия план, Неговата работа и така ставаме „работници на Твореца”, т.е. ние участваме в тази работа като Негови партньори.

За да се случи това, Неговият разум трябва да се разкрие пред нас. В крайна сметка, в края ние се изкачваме до най-висшето ниво на цялото творение, до неговата програма и предхождащата го цел.

„Краят на действието е в началния замисъл”. Ние достигаме до точката в разума на Твореца, от която Той е започнал работата, в която е замислил творението. Всичко произлиза от тази малка точка; това е действащият, съзидателен разум, който ние постигаме.

От урок по статията „Съзидателният разум”, 28.04.2011
[41701]

Съграждайте, не разрушавайте

Dr. Michael LaitmanВъпрос: В какво се заключва нашата реализация на свободата на волята?

Отговор: В това да се принизиш пред групата, за да получиш от нея важността на духовната цел, Твореца, отдаването. Тоест моята свобода на волята се заключава в моя избор да принизя себе си пред групата, така че всичко, което те имат, да може да стане за мен най-важното нещо и техните мисли за Твореца да може да управляват над всичко, което имам в себе си. И тогава аз ще мисля само за това.

Аз не действам слепешката, сякаш съм хипнотизиран, а работя осъзнато в своя егоизъм срещу него. Аз се свързвам с другарите, отстъпвам пред тях и ги виждам като лидери на нашето поколение, за да придобия тяхната важност за постигане на духовната цел.

Тогава трябва ли да видя този свят с неговите желания за богатство, власт и слава като нещо нисшо и недостойно? Не, не трябва, тъй като ако го направя, то означава, че Творецът е съвсем малко по-велик от тази низост, а аз трябва да постигна различно състояние.

Затова аз трябва високо да ценя богатството, властта, славата и целия този свят, но трябва да поставя духовното дори по-високо. С други думи, аз не трябва да смекчавам значимостта на този свят, както религиите и вярванията съветват, а напротив, аз трябва да ценя всичко, което е в него, но трябва да го използвам единствено за постигане на духовността. И това е същността.

Ако вместо да презираме този свят, въздигнем духовния, то с нарастване на духовното този свят ще стане още по-важен. Така че не го разрушавайте и не го обезценявайте, а издигнете духовното дори по-високо от него! По този начин всеки път ще се издигате от нивото на този свят до нивото на другия свят.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 17.02.2011

[35816]

Да се научим да обичаме

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако е невъзможно да привлечем поправящата светлина без да учим науката кабала, означава ли това, че всеки е задължен да учи?

Отговор: Разбира се! Затова Баал аСулам казва, че всеки трябва „да седи на чина”. Но какво означава „да учи”? Ученето не става чрез разума. Не е нужно да знаеш нищо. Трябва да учиш само заради намерението да привлечеш светлината, така че тя да ти повлияе и да превърне твоя егоизъм в любов, съединение.

Не е важно ученето, а резултатът. Това се нарича „Тора”, както е написано „Аз създадох егоизма и дадох Тора за неговото поправяне, защото светлината в нея връща човек към Източника”. Светлината променя твоя егоизъм, твоята омраза към приятелите в отдаване, любов и съединение.

Това е цялата същност на Тора. Не е нужно да разбираш нищо, а само да промениш омразата в любов.

Въпрос: И целият свят трябва да направи това?

Отговор: Точно така. Но какво означава „ученето” за тях? Това може да означава дори и гледането на нашите предавания разсеяно по половин час на ден. Това е достатъчно. Не е нужно да разбират нищо. Разбира се, необходимо е да им дадем общо обяснение за свободата на избора и обединението, тъй като те могат да разберат това. Но не им трябва да учат.

Освен това, тъй като душите са свързани една с друга, нашето учене ще им повлияе. Но и те ще трябва да положат усилия.

От урок по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35404]

Защо се нуждаем от езика на клоните?

Dr. Michael LaitmanПостигаш езикa на клоните, когато се издигнеш от този свят, и тогава във висшия свят разкриваш корените на всичко, съществуващо в този свят. Но целта не е просто да свържем корена с клона. Този език не ни съединява с духовния свят, а с нашите учители! Това е средството, което им помага да ни учат.

Ние не разбираме духовния език, на който те говорят, тъй като не сме го научили. Но ние не трябва и да го знаем, защото вече сме запознати с него от нашия свят. Затова можем да го чуем и да научим от тях за случващото се в духовния свят.

Ти отваряш книгата, в която са написани някакви думи. Ако не живееше в този свят, то ти нямаше да разбереш нищо. Но от нашия свят ти вече си запознат с това, което говорят кабалистите, и желаеш да достигнеш корена, да разбереш към какво сочат във висшия свят, след като те не казват нищо за материалния свят.

Кабалистите с никакви слова не описват нашия свят. Тора не е свързана с нашия свят, а човек, тълкуващ я по този начин, я материализира и извършва най-голямото престъпление – създаване на „идоли” за себе си. Тя разказва единствено за висшия свят. Но за да намерят общ език с теб, кабалистите описват висшия свят, използвайки думи от нашия свят, за да пробудят в нас някакъв род връзка или отношение с тях.

Това е било целенасочено планирано в мисълта на творението, така че да започнем да се издигаме от нашия към духовния свят. Ние трябва да вземем всичко от този свят за това съществуване.

От урока по статията „Същност на науки кабала”, 10.02.2011

[35001]

Търси помощ от „яхналия магаретата”

каббалист Михаэль ЛайтманВсичко зависи от подкрепата на обкръжението – без него е невъзможно да напредваш в духовното.

А после ще получиш духовното обкръжение – всички велики кабалисти, постигнали духовния свят докато са живели в този свят, ще станат твоята група – всички техни души.

Ти ще влезеш във „висшето събрание” на Раби Шимон (има такава духовна степен).

Ти ще успееш да се присъединиш към по-високи духовни източници, но само в границата на необходимото! Сега на теб просто не ти е нужна такава мощност.

Ако ти беше необходима групата, в която се включват Баал а-Сулам, Рабаш, Ари, Рашби и други велики кабалисти от миналото – от Авраам до днешно време, ти би я получил.

Но сега това не е нужно, но веднага щом ти потрябва – ще ти се открие духовната група, в допълнение към материалната. А може тогава изобщо и да не ти е нужна материалната група и ще ти бъде достатъчна само духовната!

Тези души ще започнат да ти помагат направо – това е, което се нарича „яхналия магаретата”. Творецът изпраща висока душа, която се нарича „яхнал магаретата”, така че през цялото време да помага на човека. Но тази помощ идва в отговор на твоята молба за това, че ти е необходимо духовно извисяване.

Точно както раби Аба, раби Йоси, за които се разказва в книгата „Зоар“, които намирайки се на пътя, откриват Тора, но разбират, че няма да се справят сами и ще им е нужно разкриване на допълнителна сила, която да им помогне да се издигнат.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 16.11.2010

[26713]

Време да се учим и време да танцуваме

Въпрос: Вие казвате, че да се привлече Светлината, възвръщаща към източника, е възможно само по време на урок.

Тогава, в какво е смисълът на песните, танците и събранията на другарите на предстоящия мега конгрес?

Отговор: Всички системи на природата произлизат от четири стадия на разпространение на пряката светлина, в които става съчетание винаги на две сили – на получаване и на отдаване или, съответно, светлината Хасадим и светлината Хохма.

Те работят като бутало – едната част се напълва, другата се изпразва и така, редувайки се една след друга. Става поредно напълване и изпразване в стадии алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4).

По този начин, работят всички системи в нашия свят, подобно на пулсациите на сърцето. Няма движение без поредно напълване и изпразване.

Tака е и в нашето духовно придвижване: ние се учим – това е един период, ние се обединяваме, танцуваме, пеем – това е другия период. Те трябва да се редуват.

Нашият свят е устроен така, че човек трябва да работи, да се храни, да растат децата. Всъщност, какво правим във всички тези действия?

Общувайки по между си и с Твореца, несъзнателно, ние преминаваме от свойство в свойство на тези две сили – на получаване и на отдаване. Кетер – Хохма – Бина – ЗА – Малхут, светлината Хохма – Светлината Хасадим, едното се пълни, другото се изпразва (виж ТЕС ч.5. ”Мати ве ло мати” – ”Вход и изход на Светлината в душата”).

Затова, има време за обединение и време за учене. Така са определили кабалистите.

И затова, един път в седмицата ние правим събрание на другарите, един път в месеца – регионални вечери на единството, а един път на няколко месеца – световни конгреси.

От урок по Книгата Зоар, 11.07.2010

Носещата вълна

С помощта на какъв прибор мога да установя връзка с тази вълна, която идва, към мен, от Твореца, да настроя своята ”радио антена” на Неговия предавател? – Само с помощта на група. Иначе няма да имам никакъв контакт с Неговия диапазон на вълните на отдаването. Необходимо е да се вместя в нужния диапазон на улавяните честоти, а той съществува само сред другарите – само там се предава тази вълна. Щом като само изляза от пределите на групата, аз не улавям никакви вълни. Както в нашия свят, ако изляза от зоната на приемане на сигнала.

А какво Творецът ми предава на тази вълна? – Напълнение за моята душа! Основната, носеща вълна (вълната на отдаването) е нужна само затова аз да достигна подобието на свойствата с Него. А малката, допълнителна вълна, която се наслагва върху нея, носи напълнение за моята душа – сигнал, от който получавам разум и усещания, разбирания на Неговия замисъл, умение и сила да изпълнявам Неговия замисъл.

Необходими са двете вълни, за да достигна отдаването и после да се напълня, т.е. тръба вътре в тръба са двата свята: свят Хасадим и свят Хохма. Ако дойде една светлина Хохма, тя би анулирала моето желание да се насладя. Но ако се стремя само към отдаване, Творецът може да ме напълни безкрайно. Това е условието за разкриване на духовния съсъд за безкрайно получаване на светлина.

Носещата вълна, това е светлината Хасадим, а допълнителната – ”полезният сигнал” – е светът Хохма, а диапазонът на приемника обезпечава групата. Ти излизаш от нея и преставаш да възприемаш духовните вълни, тъй като не можеш сам да настроиш себе се на отдаване, както би се постарал. На теб ти е нужно да влезеш в такова място, където това отдаване съществува.

От урок по статията ”Предисловие към ”Паним Меирот””, 08.07.2010

Преобразовател на материалната сила в духовна

Творецът запълва със себе си връзката между душите ни. И колкото по-близо си до душите – толкова по-близо си до Твореца и можеш да започнеш да Го усещаш както (светлина, отдаване, любов) запълваща връзката между нас.

Това желание да се съединим с другите души трябва да бъде в нас не ежеминутно, а постоянно и да се усилва през цялото време.

Ако то се възпламенява по някакъв повод и веднага след това се успокоява – това все още не е достатъчно. Нужно е да се стремим тези състояния да бъдат продължителни и да се натрупват.

Ясно е, че със свои сили човек е неспособен да направи това – затова му е дадена групата. Тъй като човекът не властва над желанията си.

В него те се обновяват по зададена верига от информационни записи (решимот) и под влияние на обкръжението – и по двата пътя едновременно. А сам за себе си той нищо не решава.

Грешката ни е в това, че слушаме егоизма си, който ни отклонява, действа ни силово и ни тласка в неправилна посока.

Правилната посока – това е действие върху себе си, но само чрез обкръжението. Само чрез групата, аз мога да въздействам на душата си, а сам не съм в състояние да достигна пряко до нея.

Тя е заключена във връзката с останалите и само чрез тази връзка мога по такъв косвен път да влияя на себе си.

Мога ли да влияя на гените си или на хромозомите си и с ръцете си да изменя нещо в себе си? Разбира се, че не! Но има прибор – група, с помощта на която аз мога да направя това.

И аз регулирам този прибор чрез своите действия, с прости материални действия въздействам на обкръжението си.

А то от своя страна може да въздейства на мен на духовно ниво! В това се състои чудото – възможността да изменим себе си до подобие на Твореца!

Аз влияя на другите тела чрез физическите си действия в този свят– а те, чрез тези тела, са способни да въздействат на мен, на духовните ми качества, т.е. на душата ми!

А сам аз дори с цялото си желание, не мога да подействам на душата си. Това е много прост механизъм. Неговият принцип е: връзката между нас води до разкриване на Твореца!

От урока по статия на Рабаш, 06.07.2010