Конгрес в Харков. Урок №4

Въпрос: В групата провеждаме женски събрания, но понякога ни се струва, че някои жени се ангажират повече с някакви свои въпроси. И мъжете просто казват, че не чувстват потребност от нас. Имаше опити за общи събрания, но те някак си не се получават. Въз основа на какво трябва да се събираме с мъжката част на групата? Как трябва да става това?

Отговор: Трябва да се събирате, за да обсъждате предимно организационни въпроси, като в семейство: какво ще правим с помещението, със занятията, с децата и т.н. Задължително трябва да се обсъжда. Трябва да се провеждат общи събрания.

Всичко останало е вътрешна работа. Тя трябва да бъде отделна за мъжете, отделна за жените. Жените трябва да създават вътре в себе си вектор, насочвайки своите желания през мъжете към Твореца. Това е най-доброто от всичко.

След това ще видите как те се променят, ще станат по-сериозни. Към тях трябва да се отнасяте и като към майстор, и като към роб. Като нашите деца: от една страна, те са по-малки от нас, но пък ни дърпат напред. Така е и тук. Групата на жените расте според помощта си към мъжете и чрез мъжете тя получава светлина, или по-скоро получава я във връзката между двете групи – цялата работа обикновено е вътре.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в Харков. Урок №4

Чувал съм от жените да си гояорят: „Как можем да окажем натиск върху мъжете?“. А аз мисля, че жените не би трябвало да притискат, а да помагат – не с думи, а чрез желанията си, със заплашително мълчание.

Като цяло, силната женска група е ключът към успеха. Тя стабилизира мъжката група. Така както жената, домът стабилизират мъжа и той няма къде да се „дърпа“, вече знаейки как да мине през живота. Това е добро „тегло“ на крака му: то е полезно, нужно, необходимо е.

Тази добавка е много ефективна при всички случаи. Нямаме никаква представа колко е необходима тя на кабалиста. Затова съветвам неженените бързо да решат този проблем. На жените не им пречи ако не са женени – въпреки че ако имат възможност… Обаче за мъжа – това е задължение.

Казвам това с цялата си сериозност. Желателно е, много е желателно за тези, които искат да напредват, да създадат семейство. Това стабилизира мъжа, помага му. Да, той получава допълнително натоварване, но това натоварване е необходимо. Това е една от тези тежести, които вземаш върху себе си, за да можеш благодарение на нея да напредваш. Така че, вземете го на сериозно.

Сега няколко думи за взаимодействието на мъжките и женските групи. Женската група помага, женската група може да провежда едни и същи мероприятия заедно с мъжете. Жените могат да участват практически във всички събития по такъв начин, че да не пречат на мъжете и и те да не получават пречки от тях. Тоест, по-добре да не се смесват. Намирайки се в едно помещение и обединявайки се в кръгове, ние не се интересуваме какво се случва зад гърба ни.

Женското обединение трябва да бъде женско. В женската група, освен обичайните въпроси, трябва да се повдигат и по-конкретни въпроси: „Как можем все пак да помагаме на нашите мъже така, че те да чувстват по-голяма отговорност във връзката им един с друг?“.

Спомням си думите на жена ми, тя ми е казвала за това и аз бях изумен: откъде е това в нея! У мен в този момент такава мисъл нямаше. Аз и разказвах за текущите проблеми и тя каза: „Вие трябва да се обедините помежду си с нова сила“. Аз нямам такова решение и изведнъж чувам направо като глас свише. Това идва от Твореца именно чрез женската част и затова всъщност си струва да се вслушваме в жените.

Много важно е да се построят отношения към света и правилна комутация между мъжката и женската част във всяка група: семейство, група на жените, група на мъжете и човечеството.

От 4-ти урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Разликата между духовното възприятие и материалното е в това, че в духовния свят човек чувства намиращото се вътре в него желание да се наслади. А чувството, че светът е извън мен и не се отнася към мен, е този свят.

Разликата между едното и другото се определя от нашия егоизъм, който отделя някакви свойства, които са в мен, извеждайки ги като че ли на навън. Това разделяне се дължи на разбиване на желанията, правещи ги чужди и отделени едно от друго, извън интереса на другите и противни на тяхното желание.

Но именно затова имаме възможност в крайна сметка чрез поправеното желание отново да се съединим, както и в самото начало, но сега вече усещайки, разбирайки своето съществуване, постигайки го в цялата му дълбина. Тъй като сме извървели дълъг път на осъзнаване, изясняване, сравнявайки това, което усещаме вътре в себе си и извън себе си.

Това е възможно благодарение на факта, че егото ми е отделило и отхвърлило далече от мен милиарди видове различни мои свойства: неживи, растителни, животински и човешки, и аз ги чувствам чужди. Сега, поради факта, че ги сравнявам със себе си, приближавам ги със сила, желая или не, с това увеличавам своите чувства, увеличавм своето разбиране, докато не започна да обичам всички останали.

Като ги връщам обратно в себе си, придобивам такова широко възприемане на действителността, което обхваща цялата Безкрайност, 125 духовни степени.

Помислете колко са скрити и не се чувстват процесите, които стават вътре в нас самите. Но извън себе си веднага забелязвам и силно реагирам на всякакви, на най-малките добри или лоши изменения. Тъй като егоизмът ми ги увеличава, разглеждайки ги като под лупа.

По отношение на това, което става вътре в мен, егоизмът не е така претенциозен като към ставащото извън мен. И затова съм толкова чувствителен към всякакви явления около мен, а ако същото би ставало вътре в мен, аз дори не бих забелязал. Затова човек не познава себе си, не чувства, не вижда себе си така, както го виждат другите. Време е да разбере истински какво мислят другите за него. Те му отварят очите, а той не може да повярва, че действително е такъв.

Ние сами себе си не познаваме! Не чувстваме себе си, не познаваме своите свойства. Само искаме да се напълним, но не се оправяме във вътрешните тънкости. Докато всичко, което се случва извън нас, ни вълнува изключително много и съдим с голямо пристрастие кой как постъпва по отношение на нас и какво трябва да направим във връзка с това.

Затова, за сметка на това, че разбиването е изтласкало извън мен всички мои вътрешни свойства и ми е оставило нищожно желание, мога да започна да работя с това, което ми се струва външно и да го внеса обратно вътре, за да съединя в едно: светлината и съсъда – желанието. И благодарение на това, достигам огромна тънкост на възприятието, тъй като трябва да отчета и да разбера всеки един чужд на мен човек. Аз го ненавиждам, но трябва да го обикна, да обърна възприятието си от един полюс на друг.

Това разбиране ми дава огромна, 620 пъти по-мощна светлина и разбиране за това, къде съм и какво чувствам. В контраст със света на Безкрайността, първоначално създаден от Твореца, където творението е само една малка точка. А ние израстваме в тази малка точка до Безкрайност за сметка на това, че внасяме всичко, което се намира извън нас, целия свят – вътре. Съгласно правилото „Обичай ближния си както себе си“.

От урока по “Въведение в книгата Зоар”, 01.06.2012

[79647]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Неразбираемо е защо в съвременния човек, който не иска да има деца, изведнъж се появява такова желание.

Отговор: Именно благодарение на това, че създавайки връзки на любов, въпреки изолацията и отблъскването, ние се съединяваме с целия свят и започваме да разбираме каква вътрешна сила е заключена в тези отношения. Виждаме колко ни напълва отдаването на другите хора.

В резултат, жената ще поиска да постигне същите отношения с мъжа – с един конкретен мъж, а не с някой от случайните срещи, както става в наше време. Така ще създадат взаимна връзка и ще съградят семейство, но вече на духовно ниво, а не заради биологични или сексуални усещания.

И в такова семейство те ще почувстват, че могат да направят добавка на едно още по-високо ниво, защото човек се учи да се съединява със света.

Винаги сме живели егоистично: егоистично получавайки или егоистично отдавайки. Но полека целия свят се ориентира към алтруистични намерения: отначало към отдаване заради отдаване, а след това и към получаване заради отдаване. Осъзнаваме, че има смисъл да достигнем до такова получаване, че още повече да увеличим нашето отдаване.

Сега изглежда недостижимо, но съгласно скоростта на нашето развитие това бъдеще се приближава много бързо. Разбира се, невъзможно е да се разбере докато, човек не се промени. Но  променяйки се всеки път по малко, започваме все повече да разбираме степента, на която се намираме, та и над нея.

Мисля, че според степента на поправяне, човек става все по-интегрален и свързан с останалите, отнасящ се към другите с любов, отдаване, взаимно разбиране и поръчителство. В същата степен се променя и неговото отношение към противоположния пол, към жизнения спътник, към семейната връзка, към децата.

Нали ние още никога не сме усещали какво означава любов! Действали сме съгласно своите природни инстинкти и спрямо тях сме си избирали най-подходящия партньор. Но чак след като се научим да обичаме над своя егоизъм, ще можем да се сближаваме на основата на вътрешното чувство.

Природата ни задължава да установим тези глобални отношения за целия свят. Тогава и на противоположния пол ще гледаме не на животинско, телесно ниво, в което семейните рамки вече са се разрушили. Ще влизаме в семеен съюз на по-високо, духовно ниво и ще създаваме други връзки чрез взаимно отдаване.

При това взаимно отдаване в мен ще се появи ново отношение към съпругата, а и в нея към мен, така, че между нас ще възникне връзка, за която е казано: “Мъж и жена – Творецът се разкрива между тях”, тоест особена връзка. И вече благодарение на нея  ще започнем да мислим за деца. Това е съвършено ново семейство, не се връщаме към това, което е било, а издигаме нашата връзка от материалното, телесно ниво – на нивото на душите, духовното.

Семейството остава в този вид: мъж, жена, деца – но смисълът и целта на неговото съществуване стават съвсем други.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77087]

Filed under: Възпитание, Духовността на жената, Мъжът и жената - 1 Comment →

Ако можех поне малко да надникна от своя малък пашкул и да видя къде е мястото ми в глобалния свят, и къде стоя спрямо цялото човечество, което точно като единна душа преминава всевъзможни изменения, приближавайки се към своето съвършено състояние – бих възприемал живота си по друг начин. Не бих гледал толкова на своя личен, мъничък живот, който въобще няма особено голям смисъл да се взема под внимание.

Включи се в общия, голям, глобален процес заедно с останалите и ще почувстваш, че се намираш в безкрайния поток на живота. А засега, трябва да се учим какво е необходимо да се направи, за да се усети вечността на природата – да се включиш в нея. И от тази висота ще можеш да решиш всички свои частни проблеми.

Ако се опитваме да ги поправим на обичайното, материално ниво, то няма да можем да разрешим нито един проблем. И свидетелство за това са всички отчаяни и безрезултатни опити да се поправи положението, предприемани от различните правителства. Няма никакво друго средство да поправим нашето лично състояние, освен интегралното образование.

Затова жената, която днес е нещастна от това, че не може да намери спътник в живота си, да създаде семейство и да роди деца, трябва да разбере, че по този начин природата иска да я доведе до състояние, в което тя ще се включи в целия свят в качеството си на жена.

И в следствие на такова включване, интегрално образование, влияние на обкръжението, тя ще започне да разбира каква връзка е необходимо да установи с другите. Ще започне да чувства доброто и взаимността във връзката с целия свят.

И тогава тя ще се запознае с подходящия мъж и те ще започнат да изучават как могат взаимно да се подкрепят именно заради това, да се издигнат на духовното стъпало и да се съединят в едно цяло. Макар че може да се различават много един от друг и да си останат с целия свой егоизъм.

В момента, в който се измени тяхното лично възприятие, тутакси ще си паснат. Ще пожелаят да бъдат по-тясно свързани в семейна връзка и да имат деца, за да се реализира всичко това във духовна форма. Именно духовното ще ги накара да създадат семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77084]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

Днес щастието на човек зависи от отношенията му с обкръжението, от това дали той намира своето място в обществото. И така виждаме, че постепенно човек напуска малката семейна клетка.

Преди целият живот е бил свързан със семейството и не само жените, а и мъжете. Мъжът отивал сутрин в някаква фабрика, за да се върне вечер при жена си, децата си, към личното си стопанство – и около това се е въртял целият му живот.

Но веднъж тази пасторална идилия завърши. Излязохме от дома в широкия свят, започнахме да пътуваме, да опознаваме света. От друга страна, благодарение на съвременните средства за комуникация, този свят започна да прониква в нашия дом. В резултат, всички ние се оказахме свързани с промишлени, икономически, финансови отношения. Кръгът се затвори и всички ние -и мъже, и жени – трябва да се съединим помежду си и чрез тази връзка да се върнем към семейните връзки, но на ново ниво.

А за това, всеки трябва да научи: къде живеем, в какво състояние, в какъв свят, защо в светът се проявяват тези процеси и какво ние трябва да направим. Под каква форма природата ни движи, без да ни дава възможност да се противопоставяме? И тогава виждаме, че трябва да установим по-тесни връзки: посредством средствата за масова информация, специално образование.

И накрая, връщаме се обратно у дома – свободни и независими, някога излезли в обществото, освободени от дом и семейство, преустановили всички семейни връзки. Отново се връщаме към по-тих, стабилен живот и общуване помежду си, но под друга форма. Всеки от нас е свободен и въз основа на тази свобода и разбиране, визия за бъдещето, установяваме за себе си връзка: всички хора около Земята и в рамките на  всяко семейство.

Човек изведнъж вижда, че в семейството има смисъл, има големи предимства и е по-добре да живееш в семейство. И тогава си намира спътница, близка до новия дух, който той е получил в резултат на интегралното образование, и отново ще изгради семейство.

Започваме да разбираме какво означава да се свързваме, въпреки всички различия между нас. Трябваше да се научим да изграждаме връзки между всички страни, всички народи, чувствайки взаимната зависимост. И тъкмо с разбиране се отнасям сега към жената, която съм избрал за спътница.

Виждам, че сме различни един от друг, но нямам друг избор. Вече сме получили съответно образование и знаем как да създадем връзка, въпреки всички различия. Ето защо, изграждаме съвсем различно семейство: по-търпеливо, където и двамата разбираме защо ни е нужно семейство и как трябва да изглежда то.

Преминаваме през определен преходен, проблемен период, и отново се връщаме в семейството, но въз основа на знанието, че любовта ще покрие всички престъпления. Сякаш инсталираме нова програма, рестартираме компютъра и започваме да работим по нов начин!

И тогава ще почувстваме огромна печалба от това, че раждаме и възпитаваме деца. Тя няма да бъде материална, а духовна печалба, защото по този начин аз продължавам себе си – ще почувствам, че моята духовна, вътрешна част живее вътре в децата.

Като започнем да се свързваме с целия свят, ще усетим как вътре в тези връзки между нас действат нови сили. Ще почувстваме следващото измерение – единна сфера на комуникациите, любов, такава мрежа, която действа над времето и пространството, и ни свързва по-скоро вътрешно, отколкото физически. Тази връзка не е между физическите тела, а свързване на желанията, на душите.

И тогава ще почувствам, че децата, които възпитавам, се подготвят да се включат в тази обща мрежа и с това продължват моя път. Ще се отнасям с тях, като с действия на моята душа, раждайки и възпитавайки ги духовно. След като преминат бързо физическото развитие, което е необходимо на материалното тяло – да кажем 5-6 години, те ще получават духовно възпитание, изучавайки вътрешната връзка с всички.

Аз ще почувствам, че като ги изпращам да се съединят с целия свят, по този начин съхранявам моята душа. Това е контакт, който съществува над живота и смъртта. Ще почувстваме себе си като живеещи в друго измерение – на нивото на вечната и съвършена природа.

По принцип спираме да чувстваме материалния живот и смъртта. След като бъдем включени в цялостната мрежа от отношения между нас, ние се чувстваме изключени от усещането за собствените си тела. Започвам да чувствам другите, всички, които се намират извън мен, като себе си. И постепенно се изключвам от собствените си усещания и чувствам отначало всички нас заедно, а след това само тях, живееки в тях. До такава степен, че изобщо не усещам, че моето тяло ми принадлежи.

Вътре в човек се извършва психологически обрат, истинска революция, издигайки го на ново ниво на възприемане на действителността. Също както неживият камък не чувства какво е това растение, а растението не чувства какво е да бъдеш животно, така и животното не чувства какво означава да бъдеш човек. А ние ще се издигнем на степен човек – Адам, което означава „подобен“ (доме) на глобалната природа.

От 19-а беседа за новия живот, 02.02.2012

[77090]

Filed under: Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

Съобщение: Колективният интелект, груповото ниво на интелекта не зависи от интелектуалните показатели, не зависи и от сближаването на групата, а от способността на нейните членове към съпричасност.

На резултата влияе способността на членовете на групата при обсъждане да предават своите усещания на другарите си. Най-високо ниво на групов интелект има в групите, където е голяма женската част – способността на жените да показват съпричасност първоначално е по-висока, отколкото при мъжете.

Реплика: Но нивото на единство зависи само от мъжете, макар и да са подтиквани към това от жените. Оказва се, че групата формират мъжете, въпреки че се привежда в действие от женските желания. В Кабала, желанието – е от женски род, а силата на тяхното обединение – в мъжки.

[72909]

Filed under: Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Какво могат да направят жените, за да помогнат на мъжете в подготовката за конгреса в пустинята и по време на конгреса?

Отговор: Жените трябва безмилостно да оказват „натиск“ върху мъжете. Те трябва да възбудят в себе си много ясно чувство, че ако мъжете не им донесат желаното, то това е просто катастрофа.

Да предположим, че мъжът е тръгнал да получи работа, и въпросът дали той ще работи е от критично значение за семейството. Защото в противен случай, в къщи няма да имат какво да ядат, няма как да се поддържа къщата. Семемейството веднага ще падне повече или по-малко на едно скромно ниво на съществуване – до такава степен, че ще бъде принудено да се изсели на улицата.

Така трябва да се чувства жената, че ако мъжът сега не донесе заплата вкъщи, тогава ние нямаме с какво повече да съществуваме. Това трябва да се чувства като най-ужасната криза, като разбиване!

Ако жените пожелаят с такива чувства да въздействат на мъжете, за мъжете няма да има никаква друга възможност, освен действително да изпълнят това. Ето защо е казано, че изходът от Египет се осъществява именно благодарение на жените. И получаването след това на методиката за духовно извисяване на планината Синай – също е благодарение на жените.

Натискът над мъжете трябва да бъде мек, не по груб начин, в противен случай това ще доведе до рязка съпротива от тяхна страна. Всичко трябва да бъде лесно – както обикновено жената може без думи да оказва натиск върху мъжа. Това е, от което имаме нужда.

От виртуалния урок, 29.01.2012

[69531]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: В какво се заключава сега работата на жените, след конгреса?

Отговор: Работата на жените, по принцип, е такава, каквато е и на мъжете: грижа за единството, за раждането на новото състояние. Но в мъжете това състояние е по-активно, насочено именно към обединението.

Между другото, и в жените видях порив към това: как неочаквано се прегръщаха, държаха се една за друга. Това е много неестествено за нашия свят, а от друга страна, това действително произлизаше от чувството за стремеж към единство. Беше много хубаво да се види това. Когато се случва подем над самите тях, хората губят усещане за пол, възраст, всички различия в нашия свят, и се съединяват във вътрешен подтик към Висшия.

Вие почувствахте този стремеж от женската си същност и можете да го опишете сега и да го предадете и на другите жени, за да имат хубав пример. Порази ме поведението на жените: колкото те желаят да поддържат мъжете и са готови да пожертват всичко заради успеха. Това е женската работа – и помежду им, и в поддръжката на мъжете. Жените представляват единната женска част, а мъжете – единният събирателен мъжки образ, и така работят помежду си.

Надявам се, че още по-дълбоко ще почувствате това. Засега нямаме възможност да опишем състоянията си прочувствено: не достигат думи, още не разбираме, къде се намираме. Но опитайте се да направите това, поне в психологически образи. Жените го умеят.

Пишете за себе си, пишете за всичките си състояния, не се притеснявайте, за да стане това пример за всички останали жени, да влезне в мрежата ни и чрез женската страница на сайта да можете да се обедините и да се подготвите за следващия конгрес. Това е много важно. Без женската поддръжка не би могло да има никакъв успех.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Има такова обединение, такава подготовка, които само мъжете могат да направят, ако се откъснат от семейството, от жените и се уединят. Това е особена молитва, особено усещане, когато излизаш извън пределите на всички ограничения на нашия свят и съществуваш само в единение с другарите си. И ние го усетихме това. Това действително е така и е невъзможно да си представиш друго.

Женската подготовка не се заключава в това да се обединяват самостоятелно, а да помогнат на мъжете да направят това, опитвайки се да им създадат условия, с които неусетно да ги подтикват към обединение. Жените могат да им помогнат да преодолеят егоизма си и да престъпят  към единство.

Между другото, нашите жени, по целия свят, прекрасно са разбрали това. Те ни поддържат, винаги са заедно с нас и аз съм им много благодарен за това. Тяхната поддръжка се усеща постоянно и в това е великата им заслуга.

Конгресът – това е противостояние на планината Синай, където се намират жените, старците и децата. Обаче основната опора – мъжете, 600 хиляди души, тоест толкова са не по количество, а по мощност.

А в кабала всичко се измерва с мощност, защото се говори за единение в едно общо желание. Това единно, мощно желание условно се обозначава с цифрата ”600 хиляди”, символизираща силата на обединението ни. Да се издигнеш на ниво 600 хиляди означава да достигнеш до пълно разкриване на Висшата сила, на Твореца.

Надявам се, че ще достигнем до него, понеже има всякакви предпоставки за това. Поне полагаме  всевъзможни усилия, Да! и целия свят се нуждае от действията ни и именно благодарение на това получаваме поддръжка свише. Всичко ни се получава не защото с вас сме така особени и удачни, а защото светът се нуждае от група, която би го водела напред.

От виртуален урок, 20.11.2011

[61708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок N:2

Въпрос: Жените имат много различни желания. Как да разкрия и да отделя желанието към духовното така, че то да стои над всички останали желания?

Отговор: По принцип, това е общ въпрос – не само женски, но и мъжки. Във всички нас има огромно количество желания. Как да отделиш желанието към духовното, за да бъде то преобладаващо?

Това е възможно само в този случай, когато се намирам в подходяща среда, която ме въодушевява и изгражда в мен правилна ценностна система. Аз се въодушевявам от другите, завиждам им. Завистта е хубаво качество, защото няма лоши качества – важно е правилно да ги използваш.

Ако използвам правилно завистта, ако се стремя да възприема това, което мисли общата женска група, да се присъединя към тях, да приема от тях стремежа, ценността на духовното над всичко останало, то в крайна сметка получавам усилване на желанието си.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45634]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок N:2

Въпрос: Какво означава да бъда прозрачен за светлината и да й позволя да мине през мен?

Отговор: Това означава да си подобен на светлината – тогава тя ще мине през теб без всякакви пречки. Така е, защото ти се явяваш неин проводник. Не просто ставаш прозрачен, за да мине през теб без пречки – ти участваш в нейното преминаване през теб.

Ние оставаме в егоизма си, който е просветлял дотолкова, че пропуска през себе си цялата светлина. Тази светлина преминава и излиза от теб още по-силна, предавайки се по-нататък на останалите.

Допускаме, че на входа, силата на светлината е била „Р1”, а силата на твоя егоизъм – „Е”. Тогава „Р1”, умножено по „Е” – това е и силата на светлината „Р2”, която излиза от теб.

Ти се явяваш усилвател на светлината по нейния път.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45591]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Какво означава, силата на получаващия да се подчини на силата на даващия? Значи ли това, че аз трябва да издигна мъжете над себе си?

Отговор: Всеки от нас трябва да издигне другия над себе си. Така аз действам относно групата, обкръжението: аз максимално принизявам себе си, ставам по-нисък от тях – (-), а от друга страна, се опитвам да получа от тях максимум величие на целта, на групата, на Твореца – (+).

Ако не се принизя, то няма да мога да получа от групата. Само малкият може да получи от големия. Значи, аз се принизявам, за да възприема от тях техните желания, мисли, стремежи, величието на висшата цел. По такъв начин аз се обогатявам. В тази степен, в която успея да получа от тях и да присъединя към себе си целия този плюс, той и ще определи моя стремеж напред. Ако аз не получавам от групата този плюс, нямам с какво да напредвам.

Аз винаги получавам желанието, с което се устремявам напред, само от обкръжаващата среда. Защото аз съм само зададена точка, нищо повече няма в нея, тя ми е дадена само за това, за да работя с обкръжаващата среда. А целият ми духовен съсъд/кли, цялата моя душа е това, което аз получавам от обкръжението, в мен самия това го няма.

И ако от обкръжението не получавам нищо, ако вървя навирил нос, и не искам нищо да чувам от тях, тогава няма откъде да се появят тези допълнителни желания, и няма да имам душа – място, където да разкрия Твореца. Това е много важно.

Същото е и относно женската и мъжката части. Мъжката и женската части трябва да бъдат настроени една към друга. Ние трябва да се принизим относно другата част, за да чуем, възприемем техните желания, и тогава ще получим от тях техните стремежи. Тоест ние трябва да се чуваме един друг, да принизим себе си, за да получим величието на целта, желанието от противоположната група.

Как да издигнем мъжете над себе си? Трябва просто да показвате на мъжката група, че вие ги възвеличавате, че чакате от тях техните постижения, че сте уверени в това, че те ще успеят да свалят звездите от небето, че вярвате в тях. Въодушевете ги – и тогава те ще бъдат способни на всичко! Както майката, която през цялото време говори на малкото дете, колко е голямо, силно, способно, умно, и по такъв начин го подтиква към правилен растеж. Това е необходимо на мъжете, защото те много зависят от женското одобрение.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45630]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Как максимално да настроя моите действия по разпространение към духовния корен? Как да си представя, какви процеси в духовния свят съответстват на тези действия? Къде в тази картина е светът, където разпространявам, къде съм аз и къде е мъжката група?

Отговор: Вие задавате въпроси, които се отнасят вече към следващото стъпало. Тоест вие искате да усетите реалността на вашите действия: в какво конкретно те се проявяват, къде са тези лостове, нишки, инструменти, с помощта на които аз управлявам, когато обработвам материала, разпространявам, правя нещо? По какъв начин действам конкретно аз, в какво направление става всичко това?

По принцип, всичко това засега работи само за общото обединение – не за постигане направо на висшата степен, а за това, че на нашата степен да стане обединението. В момента, в който нашето обединение стане поне в някаква степен подобно на Висшата светлина, тази светлина започва да влияе на него и ни издига съотвено на своето ниво.

Значи, всичко, което вие правите, работи само за обединението. За нищо повече! Но как, щом като достигне то определена сила, някакъв праг, – веднага започва да възниква контакт между това обединение и светлината. Светлината въздейства на това обединение, започва да се проявява в него, чувства го.

Тогава вашият опит към обединение става реален. И тези, които се включват в това обединено желание и го оформят, в степента на своето участие започват да усещат това, което се проявява в това общо желание.

Да допуснем, хиляда човека участват в създаването на общото желание, опитват се да се издигнат над своя егоизъм, с всевъзможни действия да създадат някаква общност от желания. Не малко се издигат над разбиването на това желание, което е станало още преди нас, устремяват се към обединението. Този техен стремеж, усилието, предизвикат привличане на светлината, проявление на светлината в това желание.

Когато тези усилия от тяхна страна достигнат определена сила, светлината се проявява в своето действие над желанието, съединява го на определено ниво между себе си, това желание става общо, и в него се проявява това Висше свойство.

И вие, приемайки участие в това общо желание, отдавайки му, да допуснем, десет килограма от своите усилия, усещате за тези десет килограма това, което става в него. В него може да става проявление на светлината и Творец за милион килограма, но вие ще почувствате в степента на своето участие.

Въпрос: Ако аз си представлявам обединението, това достатъчно ли е?

Отговор: Разбира се, достатъчно е да си представяте обединението. Но, все пак, обединението ще зависи от общите усилия, а вие ще го почувствате в степента на своите лични усилия. Тоест вие сте зависими и от своите усилия, и от общите.

От общите усилия вие сте зависими, защото иначе няма да се случи проявлението на светлината, защото тя ще се прояви само в общите усилия. А от твоите лични усилия зависи тази интензивност на светлината, степента, която ще ви се разкрие. Тоест, може би, това общо желание ще достигне степен, да допуснем, петдесет метра, а вие ще усетите подем само пет сантиметра.

Въпрос: Мога ли да помогна на общото усилие, представяйки си в себе си желанието, което извършва това усилие? Аз няма да ходя при всеки и да му викам: “Давай! “

Отговор: Вашето желание само по себе си се явява участие в това общо усилие. Другите могат и да не знаят за вас. Вие може да живеете някъде на Северния Полюс. Каква е разликата?! Даже ако вие никак не сте свързани с тях, вашето желание вече се явява вашето участие. И ако се получи при нас – ще се получи при всички, където и по света да се намират. Защото всички наши желания са взаимосвързани помежду си, ние се явяваме участници в едно единно поле.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Всички ние се състоим от женска и мъжка част. Как да внеса ред в своите мъжки и женски части, за да изпълня правилно ролята си по отношение на мъжката група?

Отговор: Вярно е, че всеки от нас се състои от женска и мъжка част. Ако във всеки от нас нямаше жена и мъж, не бихме могли да контактуваме един с друг. Всяка молекула, всеки атом, всяка частичка се състои от две противоположни части – иначе нямаше да съществува.

Именно благодарение на това, че в мен съществува, освен основната мъжка част, още и женска част, аз мога да контактувам и да разбирам жените. Иначе по никакъв начин не бих могъл да възприема какво е това. Разбиването на общото желание/кли, ни позволява да се състоим от противоположни част и благодарение на това да осъществяваме контакт, съединение, а после и сливане.

Затова, трябва да си представяме вътре в себе си, образа на противоположния пол, на противоположната част и по този начин, ако съм мъж, да вляза в женската част, да я разбера, усетя, да видя тези изисквания, вътрешни желания, стремежи и да се опитам да бъда по чувствителен към тях. Същото се отнася и за жените.

Жените, много често се отнасят към мъжете претенциозно и взискателно. Отношението към мъжете трябва да бъде малко като към децата, а ти трябва да се държиш като майка. Това ще бъде по-правилно, по-вярно.

Мъжът винаги се намира по влиянието на майката или съпругата. Струва ни се, че е абсолютно свободен, а в действителност това не е така. В правилното общество, първо майката, а после съпругата ръководят мъжа. Всъщност, това е правилното общество, защото жената е по-близо до природата, греши по-малко, по-уравновесена е. Аз говоря за идеалните състояния, на практика дадени ни от природата. И затова, трябва да сме по-чувствителни един към друг.

В правилната връзка помежду ни започваме да разбираме Твореца. Творецът се постига като нещо общо между нас, състоящо се от двете части. Той се нарича „Боре”, от думите „Бо” и „Ре” – „Ела” и „Виж”. Това е името на Твореца. Какво означава „Ела” и „Виж”? Постигни такова свойство и тогава ще го откриеш в себе си – това и ще бъде Твореца. А как да Го постигнем? Именно чрез общото съединение.

Затова взаимното, правилно разбиране, правилното сближаване помежду ни, за да разкрием Твореца – то и ще ни доведе до целта.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45529]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: От какво зависи разкриването на голямото общото женско желание?

Отговор: То зависи от правилната организация на женските групи по света. Те трябва да контактуват помежду си, да имат женски виртуален журнал или сайт, да общуват, да помагат на другите жени да разберат какво е кабала, към какво води тя, какво представлява сама по себе си нашата обща цел, каква е ролята на жената в този процес.

От това, доколко можете да се организирате заедно, отделно от мъжката група, за да има освен нея отделна, голяма, женска, международна световна част – от това ще зависи вашето общо женско желание. Защото по принцип, в духовния свят, ние сме представени като две събирателни части – мъжка и женска.

От 2-ия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45644]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: По какъв начин, жената може да покаже недостиг на желание към духовното, ако се чувства щастлива и напълнена?

Отговор: Ако човек се чувства щастлив и напълнен, тогава нищо повече не му трябва. Но ако се чувства щастлив и напълнен, и в същото време разбира с разума си, че това състояние е лъжливо, измамно – тогава трябва да чете и слуша онова, за което пише в кабалистичните статии.

Там се разказва за нашите следващи състояния, които задължително трябва да преминем – или по неволя, или целенасочено. Ако четем тези статии, ако се включваме в съвместната работа и участваме в уроците – тогава, в човека все пак ще възникнат допълнителни желания.

Тоест чувствай се щастлив, напълнен, радостен, и в същото време се стреми към още по-голямо напълване и радост. Това е най-добрият принцип за напредване.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45539]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок N:2

Въпрос: Какви усилия трябва да положи жената, за да я поправи светлината?

Отговор: Да принуди всички останали жени и мъже да участват в движението срещу светлината. Със своето желание! Не с викове, не с истерии, не с каквито и да било движения, а само със своето вътрешно желание.

Желание- нищо повече. Само то действа. Ако вие действате без желание, не вътре в себе си, то това действие може да бъде физическо, външно, но не поправя нищо в крайна сметка.

От 2-я урок конгреса в Москва, 10.06.2011

[45594]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Има ли в женското желание, желание да придобие намерение за отдаване?

Отговор: Нито в женското, нито в мъжкото желание има такова намерение. От къде да се вземе то у нас? Ние искаме само да получаваме. Как можем да придобием намерение за отдаване? Това прави светлината с нас, а не ние самите.

Аз самият съм абсолютен егоист, мисля само за себе си, не мога да изляза от това. Нито желанията ми в сърцето, нито мислите в разума ми, могат да работят по друг начин – природа, такъв съм създаден. Какво да се прави?

Само ако се устремим правилно към това, светлината да се спусне към нас и да ни поправи, тогава ние ще придобием освен егоизма си, още и намерение правилно да работим с него. И това вече ще бъде желание към светлината, желание за отдаване, за любов.

Егоизмът ни ще си остане. Но като работим правилно с него, ние ще увеличим, ще усилим светлината. В това се състои практически целият наш исторически път.

От света на Безкрайността, от нашето първо състояние, с което започваме, ние преминаваме през нашето сегашно, второ състояние и достигаме до света на Безкрайността, в третото ни състояние.

Това трето състояние се смята за 620 пъти по-голямо от първото състояние. «620» – е просто название, а всъщност това е милиарди и милиарди пъти по-голямо. Главното е, че в третото състояние ние осъзнаваме къде се намираме.

В първото състояние ние сме били капка семе, а в третото състояние сме пълно подобие на Твореца, придобиваме Неговия статус. Ето какво постигаме благодарение на този усилвател, когато егоизма ни си остава, постепенно в нас се проявява най-силният егоизъм, а ние благодарение на него, усилваме малката светлина «нефеш», която ни е напълвала в първото състояние.

Нефеш – е много малка светлина, в която едва-едва се таи живота. А в третото състояние ние достигаме степен, която се нарича НАРАНХАЙ – най-голямата светлина, запълваща целия свят.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45674]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Вие казвате, че жената не привлича светлината. Тогава посредством какво се поправя тя?

Отговор: Жената не притегля светлина. Жената получава тази светлина от мъжката част и именно благодарение на жената тази светлина ражда следващата степен.

Както е в нашия свят: мъжът излиза от пещерата за да ловува, донася мамута – и има за всички храна, има какво да ядат. А жената ражда и пази домашното огнище. Това е естествената природна форма, когато има правилно движение и развитие. И трябва заедно, също така естествено да участва в нея.

Ние сме се отделили от всичко това и се объркахме в нашите отношения, затова и обществото ни е такова. Трябва просто малко да го преведем в съответствие с природата.

Никакви изкуствени закони тук няма. Кабала говори само за едно: изучавай природата, бъди в хармония с нея – и заедно с нея ти постепенно ще достигнеш нейното най-висше състояние – безкрайността, съвършенството.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45597]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - No Comments→