Entries in the 'Духовна работа' Category

Нужно ли е да се издигаме над желанията на тялото?

Въпрос: Защо е нужно да се издигаме над желанията на тялото (храна, семейство, секс, пари и т.н.), ако тези желания са под духовното и не са му противоположни?

Отговор: Не е нужно да се издигаме над тях. Кабала има предвид не желанията дадени ни от природата, а егоистичните желания.

А тези, които са дадени  от природата – храна, секс, семейство, богатство, слава, знания, е необходимо просто рационално да използваме, за да достигнем висшата цел.

Но в никакъв случай не е нужно специално да неутрализираме тези желания.

От урока на руски език, 14.04.2019

[249278]

Обкръжението определя съдбата

Въпрос: Откъде идват желанията и как определяме, кои от тях са малки и кои са големи?

Отговор: Желанията се спускат отгоре. И  трябва да определите как да ги сортирате. Трябва да попаднете в среда, която ще ви помогне да отделите важните желания от маловажните. Всичко зависи от обкръжението, в което се намирате.

Прочетете статията на Баал Сулам „Свобода на волята“ за важността на обкръжението. Точно то определя вашата съдба, вашето бъдеще.

Ако попаднете в правилната среда, слушате какво ви  говорят, попивате техните идеи, тези идеи постепенно ще станат ваши и ще започнете да се движите напред с помощта на полученото направление.

Тогава вземате от всички желания най-важните, които се отнасят към това направление, привързвате към тях мислите си, разума си и правилно се развивате.

 

От урок на руски език, 14.04.2019

 

[249136]

Подготовка за развитието на душата

В нашия материален свят човек не може да съществува без определени знания за законите на материалната природа, за това какво е полезно и какво е вредно за него в обкръжаващия свят и в обкръжаващите хора. ( Баал Сулам, „В себе си намери Твореца“)

Ние постоянно се стремим да разберем кое е полезно и кое вредно около нас, да се приближим до полезното и да се отдалечим от вредното.

Точно в тази степен душата на човека не може да съществува във Висшия свят, без да придобие знания за неговата природа: кое е вредно, кое е полезно, за каво, как. Благодарение на определен набор от знания човек вече може да съществува във Висшия свят.

В нашия свят му е достатъчно да знае няколко примитивни природни закона. Например, човек живее в гората, познава навиците на хората, животните, растенията. Може да си изкопае бърлога или да се укрие в пещера. Той разбира къде се намира и в съответствие с това действа и съхранява себе си.

Същото е и във Висшия свят. Ако душата на човека не придобива определено количество знания за него, поне като примитивния човек в този свят,  не може да съществува в Духовния свят. Няма да го открие, няма да го усети, няма да може да се адаптира в него. Затова е нужно да придобием определени знания, определени навици и сили и тогава ще можем да съществуваме самостоятелно във Висшия свят така, като и в нашия свят.

В това ни помага науката кабала. Тя ни дава усещане за Висшия свят само тогава, когато можем правилно да работим с тях.

Като начало трябва просто да разберем какво представлява Висшя свят, по какъв начин можем да съществуваме в него, какво е нашето взаимодействие с него. Ние въздействаме на него, той въздейства на нас и така нататък.

Това е подготовката за развитието на душата.

От урока на руски език, 16.06. 2019

 

[250130]

Трите периода на растеж на тялото

По отношение на тялото се различават три периода на растеж. Първият е малко състояние. Започва от момента на появяване на тялото в този свят, когато то няма никакви знания.

В това състояние всички знания, които са необходими за съществуването, човек получава от бащата и майката и съществува за сметка на защитаващата сила и мъдростта. (Баал Сулам, „Намери Твореца в теб“)

Висшите същества по отношение на детето – бащата и майката – го раждат, защитават, възпитават, помагат, изправят на крака. В нашия свят той трябва да стигне до състояние, когато ще може сам да се обслужва и да бъде самостоятелен без бащата и майката. Това, разбира се, не е лесно. Но виждаме, че светът така е устроен.

Това е първото състояние. По този период на растеж, както в нашия свят, човекът съществува и във Висшия свят.

Второто малко състояние настъпва, когато човекът порасне и придобие някакви знания, които го предпазват да не навреди на тялото си. В този период той се грижи за себе си заедно с баща си и майка си.

Той вече не е напълно под властта на бащата и майката, които постоянно се грижат за него. В някаква степен става самостоятелен, трябва сам да се грижи за себе си. Например, вече ходи на училище, занимава се сам с нещо, мисли и се грижи за себе си. Но всичко засега е под непрекъснатото попечителство на родителите.

Третото състояние вече е състоянието на възрастен. Характеризира се с това, че човекът вече  е придобил достатъчно знания сили за самостоятелен живот и излиза от опеката на бащата и майката.

Тези три състояния съответстват на детството, юношеството и зрелостта в нашия свят. Детството е напълно под влиянието и властта на родителите. В юношеските години човек вече се опитва да се уподоби на възрастните. А когато завърши този период и той стане възрастен, излиза от опеката на бащата и майката и отпада всякаква необходимост да остане под техния контрол.

Така в идеалния случай трябва да бъдат ясно разграничени детството, юношеството и зрелостта. Тези три степени на ръст в кабала се наричат „ибур“ (зараждане), „еника“ (захранване), „мохин“ (възрастно състояние).

Когато човек се заражда, става вътрешното развитие на плода. След това той се ражда и развива. Периодът на захранване е до момента, в който достигне тринадесетата степен, така наречените тринадесет години. А след това развитието продължава до двадесет години.

На 13 години човек е повече или по-малко самостоятелен, но това вече зависи от заобикалящата го природа и  обществото около него. Обаче на 20 години той трябва да бъде напълно самостоятелен. Разбира се, това не е за нас и за нашето време, но такива периоди на растеж се разграничават според кабала.

И ако вземем предвид нейните съвети, така трябва да реализираме и човешкото общество, за да може човекът ясно да разбере, че до тринадесет годишна възраст е под пълната грижа на бащата и майката. От тринадесет години вече става отговорен за своите постъпки. А от двадесет години трябва да бъде самостоятелен по абсолютно всички въпроси.

Въпрос: За какво тяло става дума? За духовното желание или за материалното биологично тяло?

Отговор: Имат се предвид духовните желания и духовните градации, т.е не години, а степени. Но и в нашия свят можем по същия начин, в съответствие с това, да делим нашия живот на тези степени.

От урока на руски език. 16.06.2019

 

[250168]

Отговорност за целия свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е, че целият свят е създаден за мен. Защо не чувствам това?

Отговор: Не усещаме, че целият свят е създаден за нас, защото не искаме да го усещаме, това ни задължава.

Ако започна непрекъснато да мисля за това, че съм отговорен за всичко, което се случва в света (въпреки, че в действителност е така), ще бъде много лошо за мен. Защо ми е необходимо това главоболие? Човек винаги търси топъл ъгъл.

Постепенно, в резултат на работата си, той започва да усеща, че целият свят наистина е проекция на неговите вътрешни качества. Вижда го пред себе си като на бял екран и затова започва да се чувства отговорен за него.

От урока на руски език, 04.11.2018

[240404]

Поръчителството като закон на живота

Целта на творението е да се уподоби на Създателя, което се постига само чрез поправяне на душата, умишлено разбита след прегрешението на Адам с Дървото на Познанието. Частите на общата душа са изгубили връзка помежду си и дори са станали противоположни една на друга.

А ние трябва отново да ги съберем в една душа, започвайки от най-леките до все по-тежките, тоест изискващи все по-точно съединение.

Ние постоянно събираме десетте сфирот, но първо приблизително и след това все по-внимателно и строго, което се нарича стъпала на духовната стълба. Все същите десет сфирот се свързват все по-тясно и по-точно, докато не станат десет изходни свирот на първородната АВАЯ.

Общият закон на съществуване и поведение на десетте сфирот се нарича поръчителство, както в идеалното човешко тяло, където всички клетки, всички системи трябва да се намират в пълна хармония и взаимно свързване. А това е възможно само при условие, че всяка част  знае и осъзнава своята връзка с всички останали.

„Поръчителството“ е законът за съществуване на интегрална система. Връзката между всички части от стъпало до стъпало по всички 125 стъпала става все по-сложна и вътрешна. Но работата започва с това, че ние приемаме този принцип като единствено правилен: признаваме, че първородната АВАЯ, душата, е разбита на десет части и трябва да започнем да я свързваме чрез условието на поръчителството на всеки за всички.

Това не е егоистично поръчителство, а съвсем друго. Затова в него има много различни условия: всеки трябва да принизи себе си пред останалите и в същото време да издигне себе си по определен начин, да се включи във всички и да се моли за тях, да почувства себе си отговорен за всички, да вижда другите като отражение на своите свойства.

Поръчителството е общ закон на цялото мироздание. Ако не е нашето развалено, изкривено от егоизма зрение, ние бихме видели системата, създадена от Твореца, като безгранична, идеална АВАЯ, всички части от която са свързани помежду си и работят като едно цяло.

Затова поръчителството е необходимо условие за получаването на Тора и подема по духовната стълба. Ако сме готови да изпълним това условие: да приемем поръчителството и да започнем да го реализираме, то за това се дава Тора със светлината, възвръщаща към източника. Всичко ще направи светлината, от нас се изисква само съгласие на условието поръчителство, т.е. на взаимно включване, свързване в една система като един човек.

Цялата Тора е изразяване на условието на поръчителството във всички възможни форми, с всички възможни условия и изисквания, все по-високи и точни от стъпало на стъпало.

Затова всичко, което сме научили за поръчителството и достигнали на предишното стъпало, изчезва на следващото. Ние падаме и губим постигнатото единство и поръчителство, като че ли започваме всичко от начало. В края на краищата, всички условия и закони, изпълнени на предишното стъпало и били очевидни, сега при по-висока и точна резолюция изглеждат по съвсем нов начин и ни се струват неизвестни.

Налага се всичко да се изучава отново, сякаш между нас и не имало никакво поръчителство. И наистина не е имало, защото всеки път – това е ново стъпало. Знакът за напредване е именно в това, че се изтриват всички минали успехи и работата започва отначало.

В това се състои трудността в работата ни, която в този смисъл е противоположна на материалната. Ние не сме свикнали на такива условия и това много ни обърква, и отслабва. Ние искаме да видим материални доказателства за своето духовно развитие, а това не се случва.

Работата е в постоянното обновяване на нашето поръчителство във всяко състояние, виждайки в него всички закони на Тора и законите на духовната реалност. От него ще ни стане ясно правилото за любовта към ближния като към самия себе си, всички закони на съединението. Защото условието за поръчителството е в основата на всичко.

Любовта към ближния като към самия себе си е следствие на най-високото и пълно поръчителство. А към това се добавят по-специфични закони за връзки между всички части на разбитата душа, които трябва да се събират все повече и повече.

След като успяваме да ги съберем на първото стъпало и да се убедим, че това работи, поръчителството изчезва и ние започваме отново да достигаме поръчителство, вече на по-високо ниво, което сега се изисква от нас – сякаш нищо не сме направили.

Това е подобно на развитието на неживото ниво, което изведнъж  преминава в растително. Растителното ниво сякаш се явява следствие на неживото развитие, но в същото време няма с него никаква връзка. А след това от растителното ниво става скок на животинското, което отново започва от нула. Защото това е новият живот, новите форми на съществуване. По същия начин се случва и  духовно развитие.

Поръчителството е нашата цел и нашата работа. Всички закони, които трябва да се изпълнят, се основават на същия този принцип, взаимно поръчителство.

 

От урока за подготовка за конгреса, 24.04.2018

[225605]

Откъси от сутрешния урок 08.06.2018

От урока на тема „Атака за обединение“

 

Когато човек се озовава в отчайващо състояние, без никаква надежда и подкрепа, обезсилен, с объркани мисли, не разбиращ в кой свят се намира и какво ще се случи с него, в пълна мъгла в душата и в ума, на него може да му помогне само едно: въпреки всичко да намери нишка, свързваща го с Твореца.

В края на краищата, Творецът му е изпратил това състояние. И вече от една такава мисъл, че това е предизвикано от Твореца, ще се запали искрата на светлината, ще се пробие лъч през пролуката, и човекът ще започне да се издига.

* * *

Във всеки от нас се крие змия, но освен нея има още искра, дадена от Твореца. И ако искаме да свържем нашите искри заедно в една обща искра, то всички наши змии също ще се съединят в една плетеница. И тогава ще усетим, колко те са противоположни на общата ни искра.

Излиза, че има една  голяма змия и една голяма искра, а ние започваме да работим: имаме лявата линия и дясна линия, молим третата сила – Твореца. Той създава злото начало, всички тези змии, и Той е внедрил в нас част от себе си – искра, част от божественото свише. Така, че можем да се обърнем към Него чрез тази искра и да поискаме да задържи змията.

Творецът все повече разкрива своето величие и това ни позволява да се издигнем над змията. Първият подем над егоизма е изкачване на първото духовно стъпало на отдаване. Там ние вече придобиваме вяра над знанието, желаейки да направим всичко заради Твореца, представляващ ни се велик.

* * *

Ако изведнъж се разкрива ненавист към другарите, тогава трябва да се молим, за да може тази ненавист да се превърне в любов. Разкриването на ненавист е знак за напредване. А ако наистина искаме да се придвижим, то трябва ненавистта да превърнем в любов.

* * *

Човек трябва да вижда себе си разделен на две: отдолу животно, магаре, а върху магарето седи моят егоизъм, огромната власт, която не ми дава да се свържа с другите, а също и искрата, която ме дърпа към обединение. А още по-нагоре е Творецът.

Магарето живее вътре в този свят и аз го обезпечавам с всичко необходимо, в оптимална форма. По-високо от това е моят егоизъм и точката в сърцето, над всичко това е Творецът.

Моето най-първото действие е да снабдя магарето с всичко необходимо, за да се държи тихо. Както е казано: „Няма хляб, няма Тора“. И след това мога да мисля само за това, колкото се може повече да порасне точката в сърцето, за да се свърже с другите точки в десетка и да достигне до Създателя.

И тогава се случва третото действие: пробужда се моят егоизъм и не ми дава да го направя. Тогава у мен се появява истинска възможност да се обърна към Твореца с молитва и аз получавам сила свише, която позволява да подчиня част от егоизма на точката в сърцето. От егоизмът се изгражда долната част на духовния парцуф, а от точката в сърцето – горната част, плюс частта, от която аз се обръщам към Твореца.

Оказва се, че вече имам всички части на духовния строеж: рош-тох-соф и аз започвам да изграждам духовния парцуф, душата. Всичко това трябва сега да се реализира на практика, ние стоим пред самия вход в духовното.

[227998]

Разумът от гледна точка на кабала

Въпрос: Какво е разумът от гледна точка на кабала? Единственото нещо, което различава хората от животните?

Отговор: Разумът е чисто спомагателна настройка, която ни помага да разграничим едно чувство от друго.

Сам по себе си разумът не съществува. Тъй като има различни желания с тяхно напълване, за да ги сравняваме, съществува разумът. Той само ги обслужва, като установява между тях система за сравнение и ни помага да се адаптираме. Желанието е първично, разумът е вторичен.

Колкото повече са желанията на човека, толкова разумът му е по-развит, защото тласка човека към възстановяване на мрежата от връзки. Затова е важно не едно голямо желание, а много различни и противоположни желания с всякакви видове напълвания и тяхно сравнение.

Въпрос: Може ли човек да развие желанието?

Отговор: Разбира се. Някога хората са били енциклопедисти, занимавали са се с абсолютно  всички науки, изкуства. В днешно време това е невъзможно, защото в противен случай няма да напреднеш. Но, по принцип, ако не си поставяме за цел постигане на егоистични върхове, то и днес можем да бъдем всестранно развити.

Науката кабала е против едностранното развитие, защото всички четири стадия в нас трябва да бъдат хармонично свързани.

От урока на руски език, 01.04.2018

 

[231107]

Творецът прави всичко

Въпрос: Как Творецът – добър, творящ добро, е могъл да измисли всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колко са слаби и не могат да направят нищо – всичко прави Творецът. Правѝ каквото искаш и казвай:“ Това съм аз, аз, аз“ – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това,  сред всички влияния върху нас да започнем да изграждаме  система за правилно въздействие и обратна връзка, но само чрез групата. А преди това нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че е възможно да се промени нещо само чрез обединение на хората в тяхно общото намерение, насочено към целта на творението.

 

[235232]

Любовта и омразата са винаги заедно

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В духовното има две състояния: любов и омраза. Те се намират заедно. А в нашия свят идват отделно?

Отговор: Не, също заедно. Само че в нашия свят ние не усещаме двете свойства едновременно. Невъзможно е едното без другото. Затова се казва: “От любовта до омразата има една крачка”.

Ако ти обичаш нещо, то в теб едновременно подсъзнателно съществува друга, отрицателна картина: че го ненавиждаш.

От урока на руски език, 25.02.2018
[229590]

Откъси от сутрешния урок 09.10.2018

каббалист Михаэль ЛайтманОт урокът по подготовка за виртуалния конгрес

Висшата реалност е една — това е Творецът, освен когото нищо не съществува. Творецът е мисъл, замисъл на творението, който се проявява относно нас като излъчващ добро, любов.

Но, за да бъдем творения и да усещаме Твореца, ние трябва да съществуваме в противоположното на него свойство. В края на краищата, всичко се възприема само от противоположното състояние, както тъмнината от светлината и светлината от тъмнината.

Съществува само една мисъл на Твореца, вътре в която ние живеем, плуваме в нейното течение и освен това няма нищо. Казано е, че „С една мисъл е сътворено всичко“. Но сътвореното вече съществува извън тази мисъл, замисъл. Творецът е създал обратно изображение на себе си, като печат и неговия отпечатък.

Ние постепенно се развиваме вътре в това изображение до такава степен, че се чувстваме противоположни на светлината на Твореца. А нашата задача е в това, да не се опитваме да унищожим нашите изначални, егоистични, противоположни на Създателя и дори вредни за нас свойства, а да се издигнем над тях.

Тогава, от една страна ние ще бъдем противоположни на Твореца, което се нарича лява линия в нашето постижение, а от друга страна, подобни на Твореца, което се нарича дясна линия. От тези две линии ние създаваме за себе си „кли“, средната линия.

Този духовен съсъд, орган на усещания, ще бъде самостоятелен, тъй като ние не унищожаваме нашата противоположност, не се опитваме да я нивелираме. Но в същото време, в дясната линия, през цялото време се опитваме да се уподобим на Твореца.

Върху връзката на тези две линии ще изградим свой орган на усещане, средна линия, така наречената вяра над знанието, любов над омразата, обединение и единство над разединението и отхвърлянето.

Тези две обратни свойства през цялото време се увеличават в степента на нашето развитие, което се определя от тяхната противоположност. Увеличавайки светлината, ние увеличаваме тъмнината. А колкото е по голяма тъмнина, толкова по силно тя ни принуждава да призоваваме повече светлина.

* * *
В Книгата Зоар е казано, че „Няма друга светлината, освен тази, която идва от тъмнината“. Първична относно нас се явява тъмнината, злото, егоизма, осъзнаването на нашата зла природа. А светлината, отдаването, любовта, са вторични в тази степен, в която сме способни да ги създадем, над нашата тъмнина.

В зависимост от това, до колко можем да подчиним нашия егоизъм, да се издигнем над него, без да го изтриваме и унищожаваме, ние създаваме потенциална разлика между егоизма и отдаването, омразата и любовта, които определят мощността, номера на нашата духовна степен.

* * *
Служенето на Твореца се извършва само от тъмнината. Тъмнината е забележително свойство, което ме тласка към Твореца, не ми дава покой. Тя определя кой съм аз в действителност. В края на краищата, творението започва с това, че Творецът създава егоизъм, зло. „Само от злото се ражда благо“, казва Книгата Зоар. Доколкото човек издига Твореца в своите очи, дотолкова той самият се издига над своето зло.

Затова съвършенството се проявява в правилната съвместимост на доброто и злото: не в лявата линия, в егоизма и не в дясната линия, в свойството любов, а именно в средната линия. Правилно манипулирайки с лявата и дясната линия, ние изграждаме средната линия.

* * *
Злото е нашият велик помощник, в края на краищата, само от злото можем да почувстваме потребност от доброто и да се обърнем към доброто. Затова няма благо, което не се излъчва от злото и в това благо се извисява величието на Твореца. Такива големи егоисти като нас се сещат за Твореца само, когато им е зле. Правилната работа със злото и доброто е съвършената служба на Твореца.

[234591]

Какво иска кабалистът?

Въпрос: Защо не мога да се откъсна от кабала?

Отговор: И защо да се откъснеш? Какво друго  остава в живота на човека? Ако аз някога бях се откъснал от кабала, какво щях да правя по цял ден? С какво бих се занимавал? За какво щях да живея? Просто бих пропилявал годините? Да кажем, още година-две. И по-нататък какво

Въпрос: С какво вие живеете днес? Какво ви движи?

Отговор: Ако в денонощието имаше четиридесет часа, за мен би било още по-добре.

Въпрос: Какво искате да постигнете, какво още не сте постигнали?

Отговор: Аз бих искал всички хора да са започнали да разкриват Висшия свят. Тогава нашият свят ще стане друг.

Въпрос: Кабалистите от това ли се наслаждават?

Отговор: Това е една душа! Затова кабалистите получават огромна радост, когато други хора са привличат към този процес, започват да разбират, усещат, възприемат, напълват се с невероятна информация — състояния извън времето, вечността, съвършенството.

При това кабалистът чувства как тласка хората към Създателя, предизвиква в Него специално състояние.

Въпрос: А това, че тези хора са вашите ученици, носи ли ви особена радост?

Отговор: Не. Аз не чувствам, че това са „мои“ ученици. Аз отдавам и това е. Нямам усещане, че това е „мое“. Аз искам всички да имат възможност за излизане в следващото измерение и копнея това да се случи.

На хората давам всичко, което мога. А по-нататък, това не е мое, това е тяхно.

От урока на руски език, 18.02.2018

 

[229387]

Как да докажем съществуване на Висшия свят?

Въпрос: Защо духовността не оставя в границите на материалното, егоистично възприятие никакви доказателства? На какво да разчита човек без доказателства?

Отговор: А, вие на нищо не разчитайте. Нашият свят по никакъв начин не може да бъде доказателство за съществуване на Висшия свят. Може да убеждавате вашето куче или котка в каквото поискате, от това нищо няма да излезе, все пак тя ще открадне парче месо.

При това то ще маха с опашка и ще ви гледа предано в очите, защото с нищо не е виновно. Виновни сте вие, защото не разбирате природата на животното.

Ние трябва задължително да разберем, че преминаването във Висшия свят се намира в получаването на свойството отдаване.

Никакви доказателства няма и не може да има. Не си мислете, че някъде има доказателство за съществуването на Висшия свят, на душата, на живота след смъртта.

За да разбере това, човекът трябва да се издигне на по-висше ниво, да го намери в този живот и тогава няма да чувствате никакъв преход между двата свята.

От урока на руски език, 01.04.2018 г.

[231113]

Уникалнотo послание от всяка душа

Желаещият да работи за Твореца трябва да се включи във всички творения, тоест, да усети техните желания, да се присъедини към всички души,  включвайки се в тях, а тях в себе си.

За себе си той оставя само това, което му е необходимо за съединяване с Твореца, а цялото му останало желание се включва в общото творение. Желанието ни се дава само с такава цел, за да се включим към всички.

А за това е необходимо да се съединя с всички творения и да ги издигна към корена им. Получава се така, че във всеки от нас остава само точката в сърцето, а всички останали свойства, желания, намерения са ни нужни само, за да се свържем с всички, чрез точката в сърцето да свържем всички с Твореца и чрез тази точка в сърцето да преведем отговора от Твореца обратно към всички останали.

Човекът, работещ по този начин се нарича „Адам“ и събира огромния съсъд на единната душа. Такъв човек може да стане всеки от нас, защото всеки има своя точка в сърцето, чрез която се свързва с Твореца, превеждайки от всички към Твореца и от Твореца към всички именно свойственото му уникално послание.

Излиза, че всеки човек се явява пълноценен Адам и цялата, създадена от Твореца конструкция, душа, принадлежи на всеки. Но у всеки тя е специфична, свързана чрез неговата точка в сърцето.

Давайки на всеки от нас точка в сърцето, Творецът е позволил да присъединим всичко останало към нея, правейки я специфична, частна, лична душа на всеки. А след това всички точки в сърцето се съединяват заедно в едно общо кли „АДАМ“.

От сутрешния урок, 08.10.2018

[234539]

Вярата e съсъд на отдаване

Въпрос: Какво означава: вярата е съсъд на отдаване?

Отговор: Работата е в това, че вярата е свойството отдаване, свойството Бина. Има обикновена вяра и пълна вяра („емуна шлема“), която се напълва със  знание.

Тоест, вярата не е крайно състояние. Тя е инструмент за постигане на Твореца и с този инструмент човекът разкрива Твореца като източник на светлината, която го напълва, и му позволява да види всички творения във всички светове, във всички времена, над всички ограничения.

При това, отразената светлина (ор хозер) трябва да бъде равна на пряката светлина (ор яшар).

Въпрос: Да стигнем до вярата, до свойството отдаване – това ли е да стигнем до  желанието да получим това свойство?

Отговор: Да, аз искам да получа свойството вяра, а не да казвам: „Аз вярвам!“. Над това трябва много да се работи. Целият ни път е придобиване на свойството вяра или на отразената светлина. А след това, в това свойство влиза вече всичко, включително и любовта.

Любовта е следващата, по-дълбока степен, когато цялата светлина влиза в свойството вяра на човека, в свойството отдаване, т.е. пряката светлина се облича в отразената светлина.

И всичко това се осъществява вътре в групата, иначе  няма да можеш да направиш нито едно движение, нито едно действие.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 22.03.2018

[234694]

Как да управляваме живота си

Реплика: Известният коуч и бизнес-консултант Ерик Бертран Ларсен е разработил технология, основана на неговия опит в армията, която се нарича „Адска седмица“.

Ларсен смята, че има три модела на високоефективни култури, това са армията, бизнесът и спортът. Армията може да ни научи да излизаме извън пределите на нашите възможности, за да разберем, че сме способни на повече.

От спортистите може да се научим правилно да вървим към целта. Освен това, спортът учи, че победата не се постига под светлините на прожекторите на финалната права, а само чрез ежедневни усилени тренировки.

А според вас, разумът само обслужва желанията.

Отговор: Не трябва да вървим срещу желанията. Човекът  нищо не може да направи с тях. Мога само да разделя моето желание: от едно да станат две, вместо две – четири и така нататък. Ще стане верижна реакция. Единственото, което мога да направя с желанието, е да предпочета по-висше желание пред него. А това зависи от обкръжаващото ме общество.

За това, ако съм в група, в която вместо моите желания си поставям за цел по-висши желания, аз спокойно мога  да се освободя от моите лоши желания и да приема техните добри желания.

Армията, спортът и бизнесът – всички те са насилие над себе си. А аз не искам насилие над мен. Слабичък съм. Защо трябва да влизам в такива страшни състояния? Тялото не ги обича.

Въпрос: Има различни рецепти. Какъв е ключът на кабалистичната методика, за да кажем: „Момчета, не търсете там“?

Отговор: Ключът или тайната са само в обкръжаващото общество. И в нищо друго! Ако попадна в правилното общество и това общество знае как да ме подразни, да ме привлече с всякакви намеци, като дете, да прави с мен такива упражнения, то тогава техните манипулации могат да направят с мен всичко, което искат.

Кабала призовава, на първо място, да се изгради правилно общество, в което всеки да може да продължи напред.

Въпрос:  Можете ли да назовете няколко правила, от които да се ръководи  това общество, за да може да се вземат за модел, който хората ще следват?

Отговор: Кабалистичното общество е много просто. То е изградено на принципа на постепенното сближаване между хората над техния личен, дребен, тесен егоизъм.

Те правят определени упражнения, наречени семинари, в които обсъждат това, опитват се да се сближат, да  се разкрият един пред друг.

Този път предполага издигане над естествения егоизъм на човека, в противоречие с неговата егоистична природа.

Човекът изведнъж започва да осъзнава, че сякаш влиза в някакъв асансьор, който го издига над нашата природа.

Той, като че ли, се отделя от Земята, влиза в такова състояние, сякаш е в „космически асансьор“, издига се все по-високо и по-високо, излиза извън границите на нашата Вселена и влиза в съвършено различна вселена – обратна на нашата, антиегоистична, където всичко е изградено върху свойството отдаване и любов, вместо присъщото ни свойство получаване и ненавист.

Тази постепенна трансформация се случва с човека под постоянното, все по-променящо се  влияние на обществото.

Този модел е постоянен, за цял живот и за всички животи, защото издига човека над нивото на живот и смърт.

Човекът чувства това, вижда, възприема! Той се издига над нашата егоистична природа и заради това се издига над нивото на нашата животинска форма на живот и смърт. Той не се възприема като съществуващ в това тяло, а започва да се възприема като енергийна единица, наричана „душа“.

Аз говоря за методиката, която позволява на човека да се издигне над себе си, да направи от себе си нещо вечно съществуващо, неегоистично,  да се запознае с Твореца,  да разкрие Висшия свят, да излезе извън пределите на малкото, тясно пространство, в което съществуваме. Ако към това той има не просто празно любопитство, а някакъв вътрешен копнеж, тогава с него може да се работи.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 03.10.2018

 

[237937]

 

Паденията трябва да се уважават

Въпрос: За сметка на какво се натрупва потенциала на душата?

Отговор: За сметка на паденията, когато в човека се разкрива нов егоистичен слой.  Например, аз съм се издигнал на метър, а ме хвърлят в егоизма на два метра. След това съм се издигнал в свойството алтруизъм на два метра, а падам три метра дълбоко в егото и така нататък.

За сметка на паденията, аз придобивам по-голям егоизъм и по този начин мога да се издигна още повече, но не по-високо от нивото на моето его. Ако съм бил на „минус два“, се издигам на „плюс два“; от „минус три“ на „плюс три“, но не повече.

Затова паденията са толкова важни. Трябва да ги уважаваме, да ги обичаме въпреки, че са много неприятни състояния – изключване от реалността, отсъствие на всякакви сили и т.н. Но от друга страна, са много полезни, паденията възпитават.

От урока на руски език, 10.06.2018

[235092]

Последното средство

Молитвата е единственото, последното, основното средство, с помощта на което постигаме това, което искаме и сме задължени да достигнем. Защото нашата природа е желание  да се насладим само егоистично, тоест да напълним себе си, без каквото и да е усещане за ближния.

Неведнъж сме се убеждавали, че нашето желание работи непрекъснато само за собствена изгода. Нямаме никакъв шанс да излезем от него, да се променим и да станем подобни на Твореца.

Творецът има обратното желание – да обича, да отдава от себе си навън, на другите. Ние дори не можем да си го представим. Опитваме се някак да си представим, но винаги се получава неправилно.  Нашата природа не ни позволява да се облечем в желание за отдаване.

Още преди да отдаде нещо на другия, човекът прави сметка, какво ще спечели от това.  Затова, цялото му „отдаване“ е лъжливо и користно. Той може да изпълни само външно действие по отдаване, което в същността си винаги е действие по получаване.

Докато не го осъзнаем, не изследваме себе си и не се убедим, че нямаме и най-малки шансове да се откъснем от природата си и да достигнем до друга природа, минава много време, множество състояния, разочарования, така наречените „падения“.  Опитвайки се да достигнем намерение за отдаване, отново и отново се откриваме в егоизма си.

Буквално се изкачваме на планината с царския дворец и се стараем да се уподобим на царя, но всеки път се появяват жестоките стражи и не ни дават да влезем.  Ние, като че ли правим няколко крачки напред, с огромни усилия се изкачваме по планината, но царските охранители ни отблъскват обратно.

Ако след много действия осъзнавам, че имам работа с царските стражи, то започвам да мисля: „Може би това е правилната работа и доброто състояние?“. Исках да стана като царя, буквално като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните и с това да достави удоволствие на родителите. Няма значение, че при него не се получава, с това то носи много радост на родителите си.

Може би точно така се случва между нас и Твореца и не е нужно повече? Възможно е това да е правилното действие по отдаване и няма какво повече да желая?  Още щом престана да искам, наистина ще разкрия духовното състояние.

Все пак имаме цел да се слеем с Твореца. Как проверявам, че съм достигнал крайното състояние, ако не се сравнявам с Царя, не изпълнявам действия за Негово удоволствие?

Всяко едно изменение е възможно само с помощта на сили, получени от Твореца. Той е създал желанието за наслада, а след това го е снабдил с егоистично намерение, с егоизъм. Чувстваме как егоизмът властва в нас, запълвайки цялото пространство. Очевидно е, че не е по силите на човека да промени себе си.

Човекът се оказва пред този факт, виждайки истинската форма на творението, намиращо се под пълната власт на Твореца. Единственото, което остава е молбата, молитвата.

В края на краищата, ние учим как да се обърнем към Твореца, защото, ако ни се удаде да го убедим да ни помогне, то всичко ще бъде наред. Можем да не се съмняваме в успеха.

В крайна сметка, човек стига до решението, че само молитвата ще му помогне. Това изисква от него особено отношение към творението. Цялото творение трябва да разглеждаме като една система, в която човек се учи да формира своето обръщение към Твореца. Обръщението трябва да излиза от дълбините на сърцето, от истинското вътрешно желание, без всякакви допълнителни сметки.

Моето желание е егоистично, за самонаслаждение. Да се издигне до потребността за отдаване, е възможно само за сметка на влиянието на обкръжението. Ако не беше прегрешението с дървото на познанието, на разбиването на общата душа, то никога не бихме могли да станем подобни на Твореца. Целта на разбиването е в това, че вместо едно цялостно желание, аз чувствам множество желания, които възприемам като чужди и затова мога да се впечатля от тях.

Ако завиждам на приятелите, аз се заразявам от техния пример на отдаване и по такъв начин получавам потребност да стана такъв, като тях, да се издигна над себе си. Завистта ме заставя да се променя. Потребността от промяна мога да получа само от обкръжението.

Ние изграждаме общество, в което всички помагат с пример за отдаване  така, че да се пробуди добрата завист във всеки, потребността да станеш по-отдаващ, свързан с групата. Тази потребност се нарича МАН (женски води), молитва, защото моето желание, женското свойство, Малхут, иска да се облече в намерение за отдаване, в свойство Бина и да привлича светлината, възвръщаща към източника, която извършва поправяне.

От тук се вижда, че главното е обкръжението, работата на обществото върху човека, вдъхновяващо го за отдаване и привеждащо го към обща молитва. Всички духовни състояния се достигат само с молитва, издигане на МАН, молба за уподобяване с Бина и Кетер, и независимо от природата си, желание да се наслади, да извърши действия, същността на които е отдаване.

От урока на тема „Молитва“, 28.09.2018

[234079]

Смехът помага да живея

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Известно е, че смехът помага да живеем. Учените смятат, че смехът изпълнява важна социална функция и обединява хората.

Може ли е да се каже, че смехът обединява хората?

Отговор: Смехът в нашия свят е израз на задоволство. Това може да бъде егоистично удовлетворение, саркастично, злобно, напълно непочтено, защото егоизмът се проявява в прост, неподправен вид. Смехът е по-скоро проява на радостта на егоизма.

Въпрос: Какви са корените на смеха?

Отговор: Самодоволство. Себеудовлетворение. Като правило, във всичко, което виждам, бих казал, че то е злобно.

Въпрос: Има ли по-високо състояние – добър смях?

Отговор: Добрият смях в кабала се основава на разбирането, на противоположността ни на Твореца, но когато човек едновременно с това осъзнава, как може да промени това. Както Сара е казала при раждането на Ицхак: „Творецът ме накара да се засмея“. Това вече е голяма стъпка.

В същото време се проявява нещо много добро, хубаво и радостно, което се основава на пълната невъзможност на това явление. Ето защо смехът е съединяване на две противоположности.

Всичко добро и положително може да произлиза само от лошото, вредното и тъмното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018
[229118]

Как да съгласуваме емоциите с разума?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Фейсбук: Как да съгласуваме емоциите с разума, щом като емоциите ни възникват като реакция на събития от живота, които са далече от разумното устройство на света?

Отговор: Емоциите ни нямат никакво отношение към разума. Те се проявяват, защото „изскачат“ от желанието. А желанието е нашата естествена природа.

Разумът е допълнително придобита система, която е призвана да събере емоциите, да ги сортира, съпостави помежду си, да ги обуздае и т.н. Но по принцип, разумът е слаб пред емоциите, пред желанията, той е вторичен.

Въпрос: Могат ли да се обуздаят емоциите?

Отговор: Няма смисъл. Трябва да достигнем до състояние, когато емоциите ти ще бъдат уравновесени. Тъй като всички отрицателни емоции могат да бъдат уравновесени с положителни и тогава да се чувстваме комфортно между тях, доколкото и отрицателните и положителните емоции ще работят заедно за висшата цел.

И ти знаеш, че всичко това ти е нужно. Не се намираш в борба със своята природа, не се бориш с обкръжаващите те хора. Напротив, навлизаш в състояние, когато се намирате в хармония между вас.

И това, което в един от вас е плюс, се компенсира от минус в другия. Създадени сме по такъв начин, че ако бихме се съединили всички правилно, то бихме образували идеална система и всички наши плюсове и минуси точно биха подхождали един на друг.

Въпрос: Тоест, плюсовете и минусите са разпръснати по света, за да се съединят ли?

Отговор: В това е проблемът. Нямаме друг изход. Опитваме се да направим нещо между нас, отпускаме ръце, виждайки, че нищо не може да помогне, и така умираме.

А в действителност, трябва да видим, че нищо не можем сами да направим, и молим Твореца да ни помогне. Тогава Той ни свети с висшата светлина, под чието въздействие бързо се събираме в правилна мозайка и се допълваме един с друг.

Тогава се получава идеално съчетание на всички с всички. Всички отрицателни и положителни емоции се допълват, всички ще са необходими един на друг. Така ще стигнем до съвършенството.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 24.04.2018

[227800]