Entries in the 'Духовна работа' Категория

Вярата над знанието изисква специален ум

Вярата над знанието изисква специален ум. Работата е това, че човекът в този свят: ти и аз, всеки от нас, е изграден от егоизъм, от желание за наслаждение, в рамките на което усеща цялата действителност.

Ние чувстваме само онова, което може да ни донесе удоволствие, или напротив, да предизвика страдание, тоест плюса или минуса по отношение на нашето егоистично желание да живеем приятно.

Но тук от нас се изисква специален подход: аз не искам да чувствам какво е приятно или неприятно за мен, а се старая да се откъсна от тази зависимост, да се издигна над нея и да оценя реалността по отношение на това, кое е добро или лошо за другите. Само по този начин ще започна да виждам това, което е извън  мен. В противен случай нищо не виждам, целият свят за мен е само онова, което определя собствената ми изгода.

А по този начин  много ограничавам себе си, не излизам от рамките на животното, което мисли само за своя живот или на малкото наивно детенце, което разбира само своето удоволствие, без да държи сметка за другите.

После детето расте и започва да се грижи за другите, по-добре вижда и разбира света. Но на практика ние не виждаме света, а просто все повече разширяваме полето на нашите интереси и можем да преценим какво ще ни бъде от полза и какво ще ни навреди.

Сензорът, чрез който възприемаме действителността,  е създаден единствено от желанието за наслаждение и трябва да го осъзнаем. Ние живеем вътре в нашето желание за наслаждение и се наричаме творението на този свят. На практика няма този свят, бъдещ свят, висши светове, всичко е една действителност, която зависи само от нашето възприятие, от отношението ни към случващото се.

Има явления в света, които изобщо не усещаме, тъй като нашето възприятие се определя само от това, което е добро или лошо за нас. Нищо друго не забелязваме.

Ако сигналът не се улавя от моя егоистичен сензор, желанието за наслаждение, като положителен или като отрицателен, изобщо не го усещам. Може около мен да се случва нещо грандиозно, но аз нищо не виждам.

Кабалистите, които са постигнали висшия свят, казват, че той е точно тук. Няма нужда да летим до другия край на вселената, до друга галактика, всички светове са вече тук, заедно с нас.

Само ние не ги чувстваме, защото възприемаме действителността само по един тясно приложим параметър: „чувствам се добре”/“чувствам се зле“. Оказва се, че цялата реалност се ограничава само в рамките на примитивните ни егоистични интереси.

А как да видя повече, да почувствам повече, да разбера повече, да започна да излизам от моя пашкул? Това е възможно само, ако се издигна над усещането  „чувствам се добре”/“чувствам се зле“ и ако придобия свойството отдаване, което се нарича вяра. Тогава ще усещам не по отношение на моята полза, а по отношение на другите.

Ако започна така да оценявам действителността,  се издигам над себе си и придобивам нов орган за чувстване: вяра над знанието. Така влизам в ново, външно възприемане на действителността, независещо от моя егоизъм. Аз ще мога да почувствам това, което усещат другите извън мен и по този начин моят поглед става относително обективен в зависимост от това, доколко мога да се отделя от собствения си интерес.

Аз започвам да виждам обективната реалност, която мога да разкрия: 125 духовни стъпала, пет висши светове и постепенно развивам моя поглед, докато не видя всичко, което се намира извън мен. А намиращото се извън мен, се нарича „Творец“ (Бо-ре), тоест „ела и виж“. Сега, в моето желание да се насладя, не виждам нищо, но имам възможност да постигна Твореца, действителността, която е извън мен.

Тогава ще разбера къде всъщност живея, какво е природата и какво се случва с мен. Затова тази методика се нарича „кабала“ (получаване), защото тя ни учи, как да получаваме усещания за цялата безгранична действителност. А човекът, развиващ такива усещания се нарича кабалист, доколкото възприема действителността обективно: не изкривено в собственото си егоистично възприятие, а такава, каквато е.

Дори самото първо излизане от собствения егоизъм ни позволява да усетим, че висшата духовна реалност съществува! Така започвам да разбирам къде се намирам, заради кого и за какво, какъв процес трябва премина и какво състояние трябва да  достигна. Преди това сме абсолютно слепи, безчувствени и нямаме никаква възможност да погледнем извън егоизма. Само вярата над знанието позволява да се откъсна от  него .

Из урока на тема „Вяра над знанието“, 30.04.2020

[263978]

Превключване на първа духовна предавка

Ние сме в интегрална система като свързани зъбни колела. Това е формата на десетката, в която всеки трябва на практика, чувствено да разкрие, че се въртим заедно като зъбни колела, зависими един от друг.

Всеки със своето завъртане определя движението на другите. Ако аз дори леко се задвижа, отговарям за това, че съм завъртял и останалите колела вътре в десетката. Всички другари се въртят заради мен и затова съм отговорен за моето завъртане дори с един оборот.

Длъжен съм да държа сметка за общото движение, което предизвиквам и да преценя, дали то ще бъде за благото на десятката и само в такъв случай да започна да се завъртам в оптимална посока и в оптимална степен. Преди това не мога да помръдна.

Представете си, че вие сте десет зъбни колела, част от един механизъм, където всеки, който се задвижва, завърта и останалите. Затова преди да се задвижа, аз трябва да преценя как това движение ще задвижи останалите, ще бъде ли от полза за всички. Забранено ми е да направя дори малко движение, ако не съм взел предвид всички останали.

Но така не е възможно да се живее! И затова ни е предоставена особена възможност, която се нарича „този свят“ – кола, която позволява на всеки да се движи така, както иска. И след това преместват лоста на скоростната кутия отгоре, прехвърляйки ни на следващата, по-висока предавка, където, всъщност, се оказваме свързани помежду си и сме принудени да вземем предвид общото движение.

Така се издигаме на първото духовно стъпало. Ако настроим нашите отношения на това стъпало и можем да се движим заедно, не оставяйки нито един свободен от сцеплението с другите, тогава можем да се усъвършенстваме и да преминем на трета предавка.

А после на четвърта, пета, и така преминаваме всичките 125 стъпала. На всяко стъпало ставаме все по-тясно свързани и всеки държи сметка за все повече зъбчати колела в системата. Той ги вижда, чувства  и може да направи равносметка за системата като цяло.

А общата равносметка за цялата система е Творецът, защото по този начин го създаваме, както е казано: „Вие Ме създадохте“.

Днес имаме проблем: сякаш се движим в колата на материална предавка, която позволява да не се вземат предвид другите, а от нас се изисква да преминем на първа духовна предавка.

И затова се появява коронавирусът, който ни носи неприятности и не ни позволява да продължим по стария начин, задължавайки ни да се издигнем. А за издигането на духовно стъпало трябва всеки да започне да чувства другия, повече да се настройваме един към друг.

И как да го направим, ако няма такова чувство? Да положим усилия, да се молим заедно и тогава ще получим свише усещане за общата сила. Творецът ще настрои нашето сцепление, ще ни съедини, ще ни позволи да почувстваме зависимостта си един от друг, ще ни даде разум, разбиране  как да създадем общата форма. И така ще напреднем.

Такъв преход трябва да направим сега. Така или иначе той ще се случи, независимо дали го искаме или не. Но това превключване може да стане само за сметка на нашите усилия, съзнателно участие, и тогава ще бъде хубаво, приятно, плавно, меко.

А иначе ще се случи по пътя на поредната световна война: трета, четвърта, пета, шеста… Кой знае колко още войни и лични беди ни предстоят, по-добре сами да превключим предавката на скоростната кутия.

От урока по статията „Обединението на света в последното поколение“, 26.04.2020

[263815]

Защо има повторяемост на събитията?

Въпрос: Защо в живота ни се случва едно и също? Защо има цикличност, повторяемост на събитията?

Отговор: За да можем постепенно да се поправим. С един път няма да се получи. Затова преминаваме множество жизнени кръгообороти.

При това, душата всеки път преминава така нареченото зараждане, преселване, частично съединяване на душите, тяхното разделяне и отново някакво съчетание. В крайна сметка, така всички души получават пълното си поправяне.

Съветвам ви да прочетете материали за кръгооборота на душите. Под души се има предвид желанията, които постепенно се преобразуват от за себе си, в името на Твореца.

От урока на руски език 08.03.2020

[263894]

Обединението на каменните сърца

Обединението на сърцата е усещането, че се намираме в едно сърце: разбираме се, чувстваме се, имаме една цел и има само една сила, която ни управлява. Но обединението предполага вътре в себе си да разбираме какво означава  разединението.

Едното не съществува без другото, противоположностите се поддържат една друга. Двете свойства трябва да съществуват заедно: Творецът и творението, желанието за наслаждение и желанието за отдаване. И тогава чувстваме едното на фона на другото.

Обаче не сме способни забележим само едното от двете свойства: само желанието за наслаждение или само желанието за отдаване. Затова трябва да почувстваме, че в нашето обединение се включват двете противоположни качества.

На първо място трябва да благодарим на Твореца, че всички континенти, всички хора в целия свят сега са в еднакво състояние. Творецът ни дава и духовно, и материално състояние. Това не се е случвало досега. Нашият материален свят започва да се свързва с духовния свят и това наистина е действието на Машиаха, притеглящ този свят към Висшия свят.

Затова трябва да бъдем повече свързани в сърцата, в намеренията, в обръщението към Твореца, в молитвата. И така ще развием нашето общото чувство. Всичко зависи от личния, малък принос на всеки.

Аз имам каменно сърце, което нищо не чувства, но чувам, че приятелите се усещат един друг и затова се стремя към тях. И другият е така устремен, и третият – ние сме милиони! Не трябва да пропускаме шанса си, пренебрегвайки това, което Творецът ни дава.

Вие ще започнете да виждате все повече, от ден на ден, как нашата група получава благословение свише, подем, разбиране, връзка с Твореца. Творецът напълва празнините между нас, разширени от вируса, откривайки ни възможност за духовно напредване.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262872]

Коронавирусът: през всички галактики

Природата ни показва чрез коронавируса, че ако се отдалечаваме от другите чрез егоизма си, то и физически нямаме право да се доближаваме до тях. Ако искаме да бъдем свързани, преди всичко трябва да настроим вътрешната си връзка правилно и да се отнасяме по-добре един с друг.

Доколкото всеки желае добро на другия, той може да се доближи до него. А ако в него него няма стремеж да обича другия и да му помага, не трябва да го доближава. Нека да види, че егоизмът го отделя.

Всичко е толкова просто, в нашия свят вече се проявяват свойствата на Висшия свят и трябва да ги използваме, за да се образоваме, знаейки кога да се приближим или да се отдалечим. Представете си колко добре би било, ако спазваме правилната дистанция, приближавайки или отдалечавайки се от хората според вътрешното ни отношение.

Ние с теб можем да бъдем в две различни галактики, разделени от много светлинни години, и въпреки това да имаме чувството, че сме свързани и със сигурност ще се сближим в бъдеще, защото затова ни пробужда Творецът между нас. И тогава ще търсим, всеки от своята галактика, независимо от разстоянието, как да се приближим един към друг, как да изразим любовта си и да се отменим.

По този начин постепенно ще се сближим и ще се съединим в един парцуф, в който да се разкрие Творецът в цялата си сила, тоест във вечната и съвършена любов между нас. Ние ще се слеем в нашите сърца и желания и ще разкрием напълващият ни Творец. Това означава край на поправянето.

Но първо трябва да разкрием колко сме различни. И точно това прави коронавируса. Ще има и други начини да ни накара да почувстваме нашето отдалечаване един от друг, за да разберем накрая, че вирусът е свързан с нашите желания, с нашите вътрешни свойства и не мога да се сближа с другия просто, защото така съм устроен.

Аз не искам близост с него, затова и физически не мога да го приближа! Оказва се, че нашият свят започва да приема формата на духовния свят.

Представете си, че всички висим във вакуум и доколкото искаме да станем добри и по-близо един до друг, толкова и се сближаваме. А ако се отнасяме зле един към друг, се отдалечаваме. Тоест всичко се определя не от физическото разстояние в този свят, а от нашите вътрешни духовни свойства. Точно това се случва в момента в света и сега можем да се замислим над нашите изменения.

Това винаги е било объркано и скрито от нас, а сега всичко се разкрива. Искам да се сближа с другите, защото по този начин мога да разкрия Твореца и моя висш свят, който се проявява само във връзката между нас. Но за да се приближа, не е достатъчно да направя няколко стъпки, без да се променям отвътре.

Отначало трябва да променя себе си, моето отношение към другите от ненавист към любов, и тогава наистина ще се приближа до тях. Ние се сближаваме и отдалечаваме според нашите намерения и отношения. Всичко става ясно и разбираемо, цялата духовна работа се извършва открито.

Затова моля другарите: привлечете ме към себе си, нека заедно да се обърнем към Твореца, за да ни помогне! И така работим, но все още застинали във въздуха. Ние се свързваме между нас и с Твореца, молейки за помощ, и започваме да се движим един към друг, сякаш плаващи в нулева гравитация, докато не се обединим, разкривайки между нас свойството , което се нарича “Творец”.

Всичко това вече е в нашите ръце. Сега имаме възможност да работим в материалния свят с духовни свойства. Представете си какво направи коронавирусът!

Из сутрешния урок,  07.04.2020

[262832]

Два метра неутрална зона

Цялата реалност на този свят трябва да се включи в нашите отношения с висшата сила на природата. Но в днешната действителност има твърде много празнини. В крайна сметка, какво е коронавирусът?

Вирусът показва, че вместо връзки, между нас има празни места, които трябва да  запълним с правилни отношения. И разкривайки тези празнини между нас, откриваме, че не трябва да общуваме чрез тях, защото чрез тези изкривени връзки си предаваме вируса един на друг.

Вирусът разкри огромни пропасти между нас, които трябва да запълним с приятелски отношения. Ако не можем да изградим такива свръзки, по-добре да не стъпваме в тези пукнатини, а да си останем вкъщи.

Разстоянието между хората е желание, тоест вирусът ни разкрива нови желания, нови свойства, нови отношения, които трябва да установим между нас. Ако чрез това разстояние от два метра един от друг се свържем по нов начин, ако станем един човек с едно сърце, Творецът ще се разкрие между нас.

Вирусът показва празните  пространства, които трябва да запълним с добри отношения. И тогава ще достигнем до ново съединение, което повече ще прилича на системата Адам Ришон. Всички части на тази обща система ще започнат да работят заедно, в унисон, във взаимно разбиране. Вместо да налагам на другия това, което е хубаво за мен, ще му давам това, което е хубаво за него.

И тогава разстоянията между нас ще започнат да изчезват, светът ще се свързва именно чрез пролуките между нас. Всички части на реалността ще се обединят и ще образуват нова, поправена система на Адам Ришон, в която ще се прояви Творецът, който организира и напълва нашите връзки. Това не са разстояния от два метра, а желания, напълнени с разкриване на висшата сила.

Ще отнеме време да го разберем и да започнем да го реализираме, но ще се случи и целият свят ще заговори за това. Просто още не сме започнали да покриваме тези празнини между нас  с правилни, добри, добросърдечни отношения. Но когато това стане, светът ще види, че точно това е решението, лекарството за коронавируса, новата реалност и че точно такъв трябва да бъде светът.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262826]

Скачай в групата като във Крайното море

Как да продължа да уча, ако  усещането за напълване е изчезнало? Продължавай без напълване! Това ми показва Творецът: „Можеш ли да направиш нещо без напълване или не? Ааа, значи не можеш да работиш без напълване, тоест работиш за Фараона, а не за Мен? Тогава не се обръщай към мен, а към Фараона!“

Трябва да се опитаме да излезем от царството на Фараона с помощта на групата. Влез вътре в другарите, за да те издърпат напред. По-малко философствай, а се включи в групата доверчиво, като дете, което се отменя пред възрастните. И тогава то може да расте правилно.

Изходът от Египет не е бягство от едно място на друго, а бягство от егоистичните желания. Всеки от нас излиза от своя егоизъм и се включва в желанието на групата. Когато се включвам в групата означава, че излизам от Египет и пресичам Крайното море.

Затова, ако си учил 20 години, а сега не можеш да продължиш, значи си точно пред Крайното море и нямаш друг изход, освен да скочиш в обединението в групата. То задължително съществува, дори ако никой не го чувства. И когато скочиш в това единство и се хванеш за другарите, се счита, че си преминал Крайното море.

Много е важно да преминеш от твоето индивидуално желание в общото желание на групата. Аз не виждам нейното истинско състояние, духовната картина. Скачайки вътре ще откриеш, че има за какво да се хванеш. Но трябва да скочиш в това море и в мига, в който скочиш, ще намериш за какво да се хванеш, както бебето се вкопчва в майка си. Това се нарича излизане от Египет, от нашия егоизъм, в пустинята Синай.

Из сутрешния урок, 08.04.2020 г.

[262841]

Какво прави човека кабалист?

Въпрос: Какво прави човека кабалист, ако обучението и придобиването на знания не е  достатъчно? Какво още трябва?

Отговор: Придобиването на знания не прави човека кабалист. Кабалист е този, който започва да усеща духовния свят, т.е. връзката между нас и в нея – Твореца.

С други думи, аз сам трябва да се издигна до нивото, на което започвам да чувствам, да кажем, десетката, а в десетката трябва да се издигна  до нивото, когато започвам да чувствам нейния източник – Твореца. Това е и постигането на Висшия свят: аз – десетка – Творец.

Въпрос: Например, на семинара в десетката прочитаме кратък откъс и изясняваме кабалистичните понятия или вътрешните усилия, които трябва да направим. Къде тук е елементът на напредването? В какво се изразява работата на всеки от нас, за да почувстваме максималното въздействие на висшата светлина  след прочитането на откъса?

Отговор: Аз мога да почувствам върху себе си влиянието на висшата светлина в степента, в която се устремявам към нея, т.е. към свойството на общата връзка в едно единно цяло.

Аз с другарите образуваме мрежа от връзки и в нея се опитваме да намерим съединяващото ни свойство на отдаване и любов. По такъв начин ние постепенно  подготвяме тази мрежа за състоянието, в което ще бъде способна да улови Твореца – източникът на тази връзка. Така се случват нещата.

Из урока на руски език, 01.03.2020

[262572]

Откъде да взема сила да отхвърля желанието за напълване?

Въпрос: Откъде човек взема сила за намерението да отквърли желанието за нъпълване, да не го приема?

Отговор: От Твореца. Но затова е необходимо да бъде в група, защото в нас няма такава сила. Не можем да не получаваме, ние се състоим само от желание за получаване. Какво да правим тогава?

И тук осъзнаваме, че нямаме сила да се овладеем. Започваме да вярваме на кабалистите, които казват, че ако действително искаш да достигнеш до свойството отдаване, то няма друг изход, освен да влезеш в група, занимаваща се с усвояването на свойството отдаване, доколкото само чрез групата, отменяйки себе си пред нея, можеш да започнеш да възприемаш това свойство от Твореца.

Тук няма много условия, но е много трудно те да се съвместят с нашия егоистичен разум:

– Аз съм длъжен да бъде в група.

– Аз съм длъжен да отменям себе си пред другарите.

– Аз не съм длъжен да получавам от Твореца, именно, за да получа от него всичко, което той ми е подготвил.

Има много различни противоречиви движения и човек много трудно може да ги абсорбира в себе си, да си ги представи.

Въпреки, че просто стои и механично, като машина, изучава методиката, но едновременно всички тези действия преминават през него и той постоянно се променя. Променяйки се, усеща получените знания и действия всеки път по нов начин. И  чувствайки се по нов начин, той не осъзнава как се случва всичко .

Излиза, че като че ли науката е проста: има само наслаждение и желание, които трябва правилно да се съвместят, за да може наслаждението да се получава заради желанието, а желанието да отдава заради наслаждението. Но не се получава, много е трудно да се постигне.

Затова съществуват и спомагателни механизми: група и обкръжаваща светлина (ор макиф).

Из урока на руски език, 16.02.2020

 [261615]

Песах означава край на властта на Фараона

Пасах е знакът за изход от нашия егоизъм, от властта на земната материална природа, нашият Фараон. Фараонът владее всички хора на сто процента, освен една мисъл, единствената точка в сърцето, свързваща ни с Твореца.

Трябва да се обърнем към Твореца чрез тази точка и да помолим да ни издърпа за този край на въжето от властта на Фараона.

Епидемията от коронавирус, домашната карантина, екстремните състояния, които  човекът днес преживява,  е същото като този период преди изхода от Египет и ние се готвим да излезем от египетското робство, от властта на разделящото ни желание за наслаждение към обединение.

Когато започнем да усещаме нашето единство, означава че сме излезли от Египет и сме дошли на земята на Израел, при желанието, насочено право към Твореца, Исра-ел (яшар-кел).

Египет  е нашето днешно състояние, когато всеки се намира вътре в своя егоизъм. Но има и земя Израел, желание, насочено право към Твореца. Преходът от Египет към земята Израел, от едното желание към другото, се нарича изход от Египет, състоящ се от няколко действия.

Да се надяваме, че скоро ще извършим този преход и нашето желание ще бъде насочено към Твореца вътре в съсъда, наречен душа. Така ще бъдем удостоени да видим, чувстваме, живеем на друго ниво на живота – на висшата земя.

Всеки от нас иска да излезе от Египет, от своя егоизъм, да остави стария подход към живота, принуждаващ ни да мислим и да се грижим само за себе си. Все пак това е моята природа, с нея съм се родил и с нея живея. Но събуждащата се в мен точка в сърцето ме призовава да оставя егоизма.

Отначало искам да изляза от единия свят и да вляза в другия просто, за да ми стане по-добре. Но после започвам да разбирам, че преходът от свят в свят, от Египет в земята Израел  е издигане от една степен на друга.

Египет означава грижа за себе си, а Исраел – грижа за Твореца, доставяне на удоволствие на Него. И за да се отправя наистина към Твореца, а не да се върна обратно към себе си, Творецът ми дава знак: ако мисля за другите, значи съм устремен към Твореца.

Творецът нарочно е разбил създаденото от Него желание на много части, за да ни покаже колко всеки от нас мисли само за себе си. Но ако искам да се устремя към Твореца, съм длъжен да мисля за другите и чрез мисълта за тях да стигна до мисълта за Твореца.

И тогава  ще станем равни, сходни с Твореца: Творецът мисли за мен на сто процента, и аз, в същия процент от моите желания, мисля за него. В тази степен  разкривам Твореца и Го чувствам, сближавам се с Него, съединявам се и между нас възниква връзка.

В степента на моята връзка с човечеството, с обществото се насочвам към Твореца и Го усещам. В това се състои процесът на изхода от Египет. По този път преминаваме през много промени, контролни пунктове, за които разказва Тора.

Методиката на науката кабала е да преведе човека през всички тези етапи от първичния, базисния егоизъм до сто процентово подобие на Твореца, което се нарича край на поправянето.

Ние вече се движим по този път. В началото изобщо не разбирахме, че сме във властта на егоизма, на нашето желание за наслаждение. Но постепенно  напреднахме и днес вече чувстваме, че групата е средство за постигане на Твореца, а егоизмът, който се нарича Фараон, властва над нас.

Трябва да избягаме от него, което и се нарича изход от Египет – да превърнем нашия егоизъм в отдаване с помощта на светлината, възвръщаща  към източника – Тора.

Когато желанието се смени от получаване на отдаване означава, че моят преход от Египет към земята на Израел се е случил. А по пътя има много промени, промеждутъчни станции.

Из урока на тема „Песах“, 31.03.2020

[262411]

Сега е точното време за действие!

Днес, във връзка с епидемията, Творецът ни дава особена възможност да се обърнем към него. Ние искаме да му доставим удоволствие, да му дадем възможност да се облече в нас, да ни напълни, да направи с нас всичко, което поиска. Ние сме готови на всичко.

Първото действие е да станем зародиш. А зародишът в околоплодните води напълно отменя себе си, нищо не решава сам, а всичко до последния детайл дава във властта на висшето. Това е първо действие, което сега трябва да постигнем: заедно да се обърнем към Твореца и да отменим себе си.

Затова Творецът ни изпраща коронавирус и организира цялото това състояние, за да ни помогне да изпълним това действие: да се обърнем към него и да помолим за поправяне, тоест нашето обединение. Творецът вече е подготвил за нас цялата основа за обединение.

И ако сега се обърнем към него, изведнъж ще почувстваме, че целият ни свят започва да се променя. Ще се промени материалната реалност, обществените и правителствените системи, отношенията между хората. Ние ще усетим себе си в различно състояние, сякаш в друг свят: ще станем по-чувствителни един към друг, по-близки, ще разберем, че принадлежим към една система и не може да правим, каквото ни хрумне.

Творецът започна да подрежда живота ни чрез вируса. Вече не можем да правим това, което искаме, всички са съгласни и готови да изпълнят всичко необходимо.

Затова е нужно да се обърнем към Твореца с молба да продължи с поправянето, да настрои връзката междунас така, че Той да може да се облече в нашите добри взаимоотношения и да се разкрие на цялото човечество. И тогава, разбира се, ни е гарантирано щастливо бъдеще ихубав живот. Сега е точното време за действие!

Из урока по статията на Рабаш, 29.03.2020

[262315]

Нека с егоизма да работи светлината!

Въпрос: Потискането на егоизма сближава ли ни с Твореца? Как да работим с егото?

Отговор: Не трябва да се борим с егоизма. Ако го правите, на първо място, той ще ви пребори. На второ място, когато го разбивате, получавате няколоко егоизма в себе си. Най-добре да не го правите.

Само висшата светлина може да работи с егоизма. Тя е създала егото, не ти. Егоизмът е над теб. Той е свойство на природата, което е създал Творецът. Мислите ли, че сме в състояние да се съпротивляваме или да направим нещо с това свойство? Не. Опитайте и ще се убедите, че сте слаби, че не разбирате какво да правите с него. Нищо няма да се получи.

Нуужно ви е само едно: с помощта на другарите, с помощта на групата да привлечете висшата светлина. Това се нашите усилия. И светлината вече знае какво да прави с егоизма, защото тя го е създала. Нека да работи с него.

Из урока на руски език, 16.02.2020

[262132]

Тайната на приложението на егоизма

Въпрос: От една страна, трябва да намаляваме егоизма си, да го анулираме. От друга страна се казва се че егоизмът не се унищожава, дори расте. Какво означава това?

Отговор: Работата е в това, че не унищожаваме егоизма си, а неговото използване заради себе си.

Желанията с намерение за себе си се наричат егоистични. Желанията с намерение за Твореца са алтруистични. Трябва да преместим нашите намерения от „заради себе си“ към „заради Твореца“.

Така че, не се притеснявайте, нищо никъде не изчезва и не се унищожава. Разберете, че егоизмът е специално създаде свише, за да бъде минус срещу плюс. Затова, когато минус и плюс работят заедно, можем да получим енергия между тях, някакво продуктивно усилие.

Из урока на руски език, 16.02.2020

[262164]

 

Какво е това свойство на свързване?

Въпрос: Какво е това свойство на свързване?

Отговор: Свойството свързване е когато се опитваме да се съединим над нашия егоизъм, над егото на всеки. Ти си егоист, аз съм егоист, но ние се опитваме да потиснем нашия егоизъм и вместо него се настройваме за връзка помежду ни. Настройката за връзка именно е духовното кли /съсъд/.

Това, което получаваме над нашия егоизъм, се нарича „вяра над разума“. Само по такъв начин можем да получим висшата светлина. В самото желание тя не може да влезе, а влиза чрез намерението за обединение.

От урока на руски език, 16.02.2020

[261927]

Да влезем в едно сърце

Вирусът ни разделя физически, но заради това започваме да търсим как още повече да се свържем вътрешно. Липсата на физическата връзка ни пробужда и ни помага да разберем, че се нуждаем от вътрешна близост.

Нека между нас има безкрайно разстояние, ние пак ще го преодолеем и ще се почувстваме като един човек в едно сърце, а не в една стая. И тогава в общото сърце ще усетим Твореца заедно с нас.

От сутрешния урок на 18.03.2020 г.

[261881]

Кое е по-близо до духовния свят – сърцето или духа?

Въпрос: Защо желанието за духовност е наречено точка  в сърцето, а не точка в мозъка? Сърцето по-близо ли е до духовния свят?

Отговор: Цялата природа е желание за получаване, да бъдеш напълнен, да получиш удоволствие. Това е в основата на природата. Духът ни е даден с цел да използваме правилно това желание. Следователно, духът е желанието.

Сърцето е нашата най-централна отправна точка, най-централното ни желание. Поради това, желанието за духовност, което се събужда, е наречено „точка в сърцето“.

Откъс от KabTV, «Основи на Кабала» от 02/02/2020

Как са дадени имената на явленията и обектите

Въпрос: Ако достигна по-високо състояние от това, в което се намирам сега, бих ли могъл да дам свое название на това състояние ? Или мога само да разкрия названията, които изучаваме в Кабала?

Отговор: Точно така. Вие ще разкриете тези състояния така, както те са назовани в кабала. Вие ще погледнете, наприемер, една чаша за вино и ще кажете: „А! Това е, което се наричало чаша за вино. Чаша за вино.“ В действителност, вие никога няма да сте познавали тази дума преди, но когато видите този обект, ще разберете как се казва той.

И така ще бъде с всичко, което откриете, независимо на коя степен и в кой свят. Оттук идват и названията в кабала. Само чрез постигане.

В нашия свят, имената се дават чрез достигане до корена и клоните. Защото всичко, което е на нивото на нашия свят идва от висшия свят и кабалистите, познавайки тези корени, са дали названия на обектите в нашия свят. Така се е появила терминологията в нашия свят.

Всичко това е описано в кабалистичните книги. В действителност, това е направено от Адам още преди 5780 години.

Откъс от KabTV, «Основи на Кабала» от 05/01/2020

Учете кабала

Въпрос: Ако кажем, че точката в сърцето е скрита във всеки човек, тогава можем ли да я разкрием в по-голям брой хора? Необходимо ли е това или по-малкият съществуващ процент е достатъчен?

Отговор: Със сигурност е за предпочитане да накараме повече хора да работят над себе си, за да се издигнат над егоизма си и да се обединят с целият свят.

Така, ние ще достигнем висшата божествена Светлина, която ще ни пречисти, ще ни напълни и ще ни обедини, така че в края на краищата ще разберем смисъла на живота и ще се издигнем над нашето животинско съществуване, в състояние на вечност.

Следователно, разбира се, че е нужно да изучваме и разпространяваме Кабала.

Откъс от KabTV, « Основи на Кабала » от 02/02/2020

Защо кръг, а не квадрат?

Въпрос: Защо говорите конкретно за центъра на кръга, а не за центъра на квадрат? Какво е кръгът?

Отговор: Кръг е, защото всички са равни.

Ако всички приятели в една десетка се обединят и успеят да бъдат напълно равни един с друг, тогава това геометрично представлява кръг.

Вие сте този, който се присъединява към кръга. И всички ваши усилия, напълно равни и равностойни се събират заедно така, че Творецът се появява в центъра на кръга.

Откъс от KabTV, « Основите на Кабала » от 12/01/2020

Блиц отговори на кабалиста, 21.07.2019 г.

Въпрос: Ще съществуват ли доброто и злото, докато не усетя напълно, че всичко е от Твореца?

Отговор: Да. И тогава злото ще стане абсолютно добро.

Въпрос: Когато човек започне да се занимава с кабала, той осъзнава, че е противоположност на Твореца и чувства светлината като зло. Но въпреки това нещо го държи по този път и му помага. Какво е това?

Отговор: Целта на творението го дърпа напред. Той трябва да знае за какво съществува. Иначе целият живот няма смисъл.

Въпрос: Как освен усещането, че всички ми дължат, да чувствам, че  аз също съм длъжен на всички? Какво дължа на всички?

Отговор: Дължите на всички вашето любезно отношение.

Въпрос: Сферите в нашия свят ли са?

Отговор: Никакви сфери няма в  нашият свят. Нашият свят е това, което виждате в сетивата си и нищо повече.

Въпрос: Всичко, което се случва в живота, възприемаме в нашите органи на усещане. Как да променим това, което възприемаме: себе си или света? Какво можем да променим изобщо?

Отговор: Можем да променим всичко само чрез отношението към себе си и към света, тоест към Твореца. Само по този начин ще започнем да се възприемаме по-добре и по различен начин. Няма друг начин.

Въпрос: Защо Творецът е създал толкова много религии, ако Той е Един?

Отговор: Много религии, вярвания, различни подходи и философии са създадени, за да може човек да ги разбере и да намери за себе си правилния път към Твореца. Въз основа на факта, че има толкова много пътеки преди нас и ние избираме един от тях, ние ставаме „сложни“.

От урок по руски език, 21.07.2019 г.

[252660]