Entries in the 'Духовна работа' Category

Да усетиш цялото мироздание

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Страхувам да си представя духовното обединение без разделение и различия. Това е пълна загуба на себе си, на това, което ме различава от другите. Какво може да бъде по-лошо?

Отговор: Оставете себе си. Какво добро има в човека? Най–важното е да изгубиш себе си. Защото тогава придобивам другите – намирам се в тях, разтварям се в тях, а те се разтварят в мен. В крайна сметка аз получавам интегрално кли/съсъд, в който усещам цялото мироздание.

Хората обикновено се страхуват, че ще се наложи да загубят някои ценности от нашия свят: семейство, деца, работа. Но човекът продължава да живее нормално в този свят. Става дума  да загубиш себе си в духовното, за придобиване на духовно кли.

При това моето „аз“, напротив, ще стане още по-голямо, по-богато. Аз ще разбирам другите, сякаш ги поглъщам вътре в себе си. Но докато ние самите не го постигнем, няма да ни помогнат  никакви обяснения.

Въпреки, че ние бавно, тихичко се приближаваме към това. Слушайки обичайните думи, чувстваме как ни напълват адекватни усещания.

От урока на руски език, 08.04.2018

[231096]

Как да развием духовен ген

Въпрос: В нашия свят за да покълне зърното, са необходими слънце и вода. А какво е слънцето и водата за развитието на духовния ген?

Отговор: Слънце и вода се наричат две сили: развиващата и напълващата.

Водата е свойството отдаване, светлината Хасадим, а слънцето е светлината на мъдростта, светлината Хохма. Тяхното съчетаване въздейства на душата и я развива. Светлината Хасадим разширява, а светлината Хохма напълва. Така се развиват духовните елементи.

Ако човек иска да развие духовен ген,  нека да учи кабала.

От урока на руски език, 18.02.2018

[228342]

Неудобният човек

Въпрос: Преди да започна да изучавам кабала бях лек, радостен човек, а сега изчезнаха възторжеността, лекотата  и веселбата. Аз станах наблюдателен и тежък. Защо?

Отговор: Казано е: ”Който увеличава знанията, увеличава скръбта”. Човек, който се занимава с кабала, не може да бъде лек, лекомислен, просто приятен, защото включва в себе си много различни  противоположни свойства, мнения.

Така че, кабалистът е труден  човек: не е за флиртове, а за сериозен живот, за работа над себе си, за постижение на Твореца.

Но в самата духовна работа има много радост, много наслаждения  от постигането на  Висшите светове, висшите свойства, висшите причини и следствия. А лекомислието оставя след себе си горчива празнота.

От урока на  25.02.2018

 

[229757]

Любовта във възприятието на жената

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Думата „любов“ много обърква хората. Не може ли да се замени с нещо друго, например с „взаимно разбирателство“, „сближаване“?

Отговор: Може, разбира се, да се замени с някакъв технически термин, но ние говорим за чувство.

Когато аз прониквам в желанията на другия човек, възприемам неговите желания, като свои и започвам да ги напълвам, тогава моето отношение към него се нарича любов. Това понятие включва и съчувствие, и състрадание, и възприемчивост, и чувствителност – всичко заедно.

Термините „любов“ и „отдаване“ наистина объркват хората, особено жените. При тях любовта ясно се асоциира със земната любов, със земните егоистични отношения, с любовта към детето. Във женското възприятие това се е вкоренило много дълбоко. При мъжете е по-малко. За мъжете е по-лесно да приложат термина „любов“ към духовните действия.

Духовната работа за мъжете е много по-лесна, отколкото за жените. Затова на жените не се налагат толкова духовни функции, колкото на мъжете. Ако мъжете имаха същите трудни условия за духовна работа като жените, те не биха се справили.

Въпрос: Жената, все-пак, по–близо ли е до духовността?

Отговор: Не може да се каже, че е по-близо. Това са съвсем различни обекти, но за жените е много по-трудно.

Въпрос: При кого се появява по-лесно свойството отдаване: при мъжете или при жените?

Отговор: Несъмнено при мъжете. Жената по-дълбоко е свързана с природата на нашия свят, защото работи на две нива: на човешко и на животинско.

 От урока на руски език, 25.02.2018

[229028]

Покой не е нужен

Въпрос: От какво зависи спокойствието и хармонията в душата?

Отговор: Спокойствието и хармонията не са добри състояния за кабалиста.

Въпреки, че съгласно замисъла на творението, ние да се стремим към това, но в човек, който се е насочил към висшата цел, спокойствието предизвиква чувство на непреодолимо отвращение, той не го понася. Затова не трябва да мислим за спокойствието.

Човек преминава през различни състояния. Независимо от това, трябва да се стреми не към покой, а към правилно движение към целта, която постепенно се обновява и ви дава все нови и нови усещания, напълвания.

Въпрос: Но Творецът винаги се намира в покой. За какъв покой става дума?

Отговор: Действително, Творецът или Висшата светлина се намират в пълен покой. Факт е, че Той е не се променя и се отнася към всички с безкрайна любов. Постоянното движение, освен ускорение и изменение, също се наричат покой.

Ако тялото е в състояние на праволинейно движение, тоест не се променя,  се счита за намиращо се в покой – върху него не действа никаква сила, която да го забавя или променя. Така е и тук.

Кабалистите се стараят през цялото време да се движат напред, да се променят, да се напълват, да повишават ускорението си и затова не ни е нужен покой.

В кабала движението напред без ускорение се счита за движение. Можете постоянно да идвате на уроци, да правите нещо година след година – това няма да се счита за движение. Трябва да се стремите да ускорите себе си.

От урока на руски език, 14.01.2018

 

[226312]

Любов към себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е „Възлюби ближния както себе си.“ Излиза, че ако не обичаш себе си, не е възможно да обикнеш ближния? Какво е любовта към себе си? Какво я отличава от егоизма?

Отговор: Любовта към себе си не е егоизъм. Истинската любов към себе си е стремеж правилно да изразиш себе си в този свят и в цялото мироздание, достигайки до най-добрите цели, които само ти можеш да постигнеш в своето настоящо съществуване.

Тя се постига само чрез връзката с другите. Именно тогава, когато започнеш да мислиш: „Какво за мен е най-предпочитаното, в какво трябва да се изразява истинската любов към себе си?“. Тя трябва да се изрази в това, че обичаш другите както себе си. По такъв начин достигаш най-висшето, най-доброто, вечно състояние. Любовта към ближния може да се нарече най-висш егоизъм и истинска любов.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.02.2018

[226380]

Единственият път за духовно постижение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Баал а Сулам говори за необходимостта от разкриване на Твореца по всякакви начини. Става въпрос за много пътища, или за много начини по единствения път за уподобяване по свойства с Твореца?

Отовор: Има принципи, които са неизменни на всички етапи на постигане и има такива, които могат да се променят.

Във физиката, например, всяко уравнение, което се учи в училище, в университета придобива съвсем различна форма: добавят се интеграли, диференциали и т.н. Защо не можем да се ограничим до това, което сме изучавали в училище? Защото в университета има по-универсално разбиране на същите тези закони. Така е и в кабала.

Въпрос: По духовния път има ли много видове постижения?

Отговор: Не. Духовният път се характеризира с абсолютно ясен начин на постигане – чрез увеличаване на собствената чувствителност към всички видове духовни свойства.

От урока на руски език, 11.03.2018

[228688]

Какво обединение се нарича „клипа“?

каббалист Михаэль Лайтман

Въпрос: Какво отношение между другарите в групата  се нарича“клипа“? Може ли  да дадете пример?

Отговор: Клипа е първичната, базисна, егоистична сила, която действа  само  срещу разкриване на единството, в което трябва да се прояви Творецът.

Има разнообразни форми на обединение, които не изискват преодоляване на  своето зло начало, на егоизма, които не предизвикват неговата съпротива, там егото не пречи. И има такива видове обединения, които го поддържат,  например  национализма, фашизма.

Затова проверката на  земно ниво е дали в действителност действаме за обединяване и любов без граници. В това е разликата.

Ако  искаш да донесеш благо на своя народ, на своята страна, а целия свят не те вълнува и дори напротив, ти му желаеш зло, то цялото  ти обединение е против духовното и  заради това ще се разпадне и няма да може да просъществува. Затова Баал а Сулам казва, че това е проклятието на поколението.

От беседата в Исландия, 23.05.2018

[228969]

Осъзнавам моето зло

Въпрос от Facebook: “ Аз никого не обичам и  ясно го разбирам. Още повече, и себе си не мога да търпя. Тежко ми е да живея с това. Вие пишете, че трябва да осъзная своето зло. Е, ето аз го осъзнавам – какво следва? „

Отговор:  По нататък  трябва да се издигна над него, да моля за поправяне. Нали  за това се е появило то.

На всяко стъпало кабалистът последователно преминава три състояния: осъзнаване на злото, откъсване от злото и привличане към доброто. Разбира се, първият етап добавя горчивина, тъй като  трябва да почувствам своето „падение” и вътрешно да му се възпротивя. А после започвам да работя над себе си, с помощта на групата, издърпвайки се от тази яма, от този затвор на егоизма.

Отново и отново се оказвам в неговите затвори, и всеки път другарите  трябва да ми дойдат на помощ, да ми спуснат въже. Да се изкача по него сам аз нямам сили, но мога здраво да се хвана  и те ще ме издърпат.

Затова, ако вече осъзнавам своето зло, то трява да разбера: време е да търся другари, както Йосиф, който блуждаейки   в полето казва: ”Своите братя  аз търся”

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

 

[223594]

 

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Събрание на приятелите

Въпрос: Спортната тренировка преминава под ръководството на треньор на футболното игрище или в спортната зала, учението се заключава в четене на учебници, слушане на лекции, записки. На какво се основава „семинарът“ в кабала – върху беседа на хората един с друг?

Отговор: Семинарът е построен върху беседа между хората, но тя се води на основата на особени текстове, написани от кабалисти. Всеки път се подбират откъси по определена тема, на основата на която се строи семинар.

Семинарът не е просто обсъждане, тъй като не е толкова важно, какво говорят хората. Ръководителят може дори да помоли всички да говорят едновременно, заедно. Има значение не това, какво ще кажат, а какво се случва в техните сърца: доколко искат да се включат в групата, за да ѝ отдават, да се съединят с другите и да разкрият Твореца. Тоест важни са не думите, а вътрешният стремеж на човека по отношение на десетката.

Има особен вид семинари, които се наричат „събрание на приятелите“. В него участват вече не десет, а голямо количество хора, сякаш много десетки се съединяват заедно. Да допуснем, в света има осем милиарда човека, тоест осем милиона десетки. Това също е един вид „семинар“, което повече прилича на събрание.

„Събранието на приятелите“ е по-общо действие, което се подчинява на същите закони, както и семинарът. На събранието на приятелите ние не влизаме в изяснения, а говорим за положителни неща: за нашите успехи в придвижването, за величието на приятелите, учителя, Твореца, величието на нашата цел, за нашия подем. Събранието на приятелите винаги се провежда в „дясната линия“, тоест без всякаква критика, за да се повдигне духа в групата.

Обикновено събранието на приятелите се води в голяма група, където има много хора, и всички десетки се съединяват заедно, в един кръг: седят заедно и се чувстват една десетка.

Въпрос: Каква е целта на подобно събрание?

Отговор: Съгласно науката кабала, няма нищо друго освен АВАЯ, тоест десет свойства. И затова всяко количество хора относително общия строеж винаги ще бъде като „десетка“.

Въпрос: Кое е най-важното условие на успешното събрание?

Отговор: Събранието ще бъде успешно, ако ние всички искаме да се чувстваме съединени. Но на подобни събрания не обсъждаме своите недостатъци или някаква тема, която може да ни раздели или скара. Всичко е насочено към усилване на величието на Твореца, групата.

Когато излизаме от такова събрание и сме изпълнени с усещане за величието на групата, науката кабала, учителя, Твореца и се чувстваме много щастливи, означава, че то е било успешно. И това не е „психологическа терапия“ – и ние наистина казваме истината, не си кривим душата.

Просто си помагаме един на друг да се издигнем за сметка на тази платформа, която служи на групата, като в асансьор за издигане на групата. Не е важно на какво ниво се намира човека, групата го издига.

Събранието на приятелите е асансьорът,  който може да ни издигне на „втория етаж“, на „третия етаж“, дори на покрива.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

Предишни публикации:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

От 885-та беседа за Новия живот, 20.07.2017

[214926]

Най-великото чувство

Конгрес в Прага. Предварителен урок

Въпрос: Изучавайки кабала, ние преминаваме сериозен психологичен експеримент. Как ни въздейства обкръжаващата светлина и какво чувстваме при това?

Отговор: По начало човек, който изучава кабала, чувства следствие от въздействието на Висшата сила върху него, на така наречената обкръжаваща светлина.

От време на време усеща промени в себе си, които се проявяват в това, че започва по-дълбоко да чувства материала на природата, нейните вътрешни връзки: по какъв начин тя се задейства, как му влияе, как той може да ѝ влияе – намирайки се по-далеч или по-близо до другите, издигайки се и спускайки се над своя егоизъм. В съответствие с това неговите усещания се променят.

Едновременно с това започва да търси как да предизвиква върху себе си още повече въздействието на обкръжаващата светлина и тогава разбира, че до това може да го доведе само още по-голяма връзка с десетката. Работейки в нея, изучава каква трябва да бъде тази връзка: когато е по-висш от другите, когато е по-нисш, и когато е равен с другите – как трябва да пробужда желанието за връзка в приятелите и т.н. Това е практическата кабала.

Когато се свързваме един с друг и образуваме тази система, започваме да възприемаме качествата и свойствата на връзките в нея, усещайки се съществуващи в тях и разбирайки за какво пишат кабалистичните книги. И за нас това ще стане напълно нов свят. Ще бъде нашето съществуване.

Ще престанем да се усещаме един друг както сега, чрез телесните органи на осезание, а ще чувстваме само нашите връзки, които са картината на следващата степен или на Висшия свят. Пред нас стои тази задача и можем да я достигнем.

При това от нищо не се лишаваме в нашия свят, от нищо не бягаме, нищо не рискуваме и не жертваме. Напротив, получаваме допълнително по-дълбоко чувство за природата и влияние върху нея – това е важното.

Можем да се усетим едновременно в миналото, настоящето и в бъдещето. Можем да предусещаме и да планираме събитията. Както пише Баал а-Сулам в статията „Отзад и отпред ме обгръщаш“, програмираме своето съществуване предварително, постоянно разширявайки възможностите на нашите усещания. И най-голямото от тях е изходът зад пределите на всякакви ограничения.

Може би най-великото чувство е когато се усещаш не свързан с никакви рамки: няма смърт, няма начало, няма край, а общ свят. Всичко е заключено в една единна, затворена, интегрална система.

От предварителния урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[195680]

Минус по минус е плюс

каббалист Михаэль ЛайтманНе трябва  да се унищожават никакви наклонности, дори ако ни  изглеждат  вредни. Трябва да се научим как да ги използваме, за да приемат такава форма, която да служи на  общото  благо. Виждаме, че  отношението на  обществото се променя с времето и някои форми, които преди са били забранени и неприемливи, днес вече са  приети.

А утре всичко отново може да се промени, за нас това е неизвестно. Нямаме право да ги съдим,  трябва само да се стремим към обединение с всички, за да може  „всички прегрешения да покрие любовта“.

Ние не знаем какво всъщност  е прегрешение, защото  не виждаме истинската форма, все още  не сме достигнали до края на пътя, а сме  по средата. Затова е необходимо да дадем място на всички проявления, които съществуват в човешкото общество.

На този принцип трябва да се организират образованието, здравеопазването и психологическата помощ,  за да се научи човекът  да се отнася към всичко с търпение, вместо с отхвърляне и ненавист. Понеже те ни изглеждат неприемливи, защото самите ние  не сме поправени. И след като постигнем поправяне, ще  видим как тези качества изпълват общата система, за да компенсират един недостатък с друг.

Това е общият принцип  на нашето съществуване,  защото цялото  творение  е създадено от желание  за наслаждение и то може да бъде балансирано само  с погасяване на едното минус другото. Както е известно: „минус по минус е плюс“.

След критика на всичко случващото се, казвам: „Имам очи, а не виждам“ истинското съвършено състояние. Творецът напълва целия   свят, където всичко съществува в любов и пълно взаимно допълване.

Но за да се  приближа до тази визия е  необходимо да се съглася с всичко, което съществува и нищо да не   унищожавам. Трябва да критикувам  само собственото си  виждане, докато не го поправя и не достигна до съвършената картина. А сега виждам само собствените  си недостатъци.

Само наклонностите и свойствата, които пряко застрашават съществуването на човешкото общество са негативни и трябва да се спират. А към всичко останало трябва да се отнасяме с търпение осъзнавайки, че „всеки съди според степента на собствената си непоправеност“ и  трябва само да коригираме  нашата визия,  за да видим света  съвършен.

От сутрешния урок 25.06.2018

[228989]

Душата е подобна на системата на творението

Общата душа, която е била единна и свързана, след разбиването се е разделила на множество части, които е необходимо да съберем, да съединим и с тяхна помощ да разкрием Твореца.

Разликата между първоначалния съсъд и възстановения след разбиването е в това, че след разбиването се появяват нови свойства, които преди не са били ясни.

Именно поради тях душата се разбива и при тяхното поправяне, се разкриват допълнителни свойства на светлината срещу тези разбити желания и по такъв начин изясняваме вътрешните качества на Твореца, който е създал тази душа и я поправя със своята светлина.

Ако нямаше разбиване и поправяне, не бихме усещали повече от първия човек, Адам, преди грехопадението, тоест единствено малкото състояние „Нефеш/Руах де Руах“. А след разбиването и поправянето, разкриваме цялата светлина НАРАНХАЙ, т.е. сливането със самия Творец, достигаме подобие по свойства с Него, разбиране на Неговия път и мъдрост, заложена в творението.

Затова е невъзможно да се мине без разбиване и поправяне. Краят на поправянето е точката, първоначално заложена в програмата на творението. (още…)

Посока на мислите

Въпрос: Казано е: ”Човек се намира там, където са мислите му”. Кабалистът може ли да контролира тяхно местонахождение: да премахва вредните мисли, да привлича полезните, да задържа и развива нужните?

Отговор: Разбира се. Това е и нашата работа. През цялото време работим с мислите и с желанията. В тях усещаме системата, в която се намира цялото човечество и всеки от нас, по какъв начин сме взаимосвързани помежду си, с всички нива на природата като нейни единни части.

Усещайки цялата система, започваме да разбираме какво е най-оптималното за нейното развитие. Затова нашите действия престават да бъдат хаотични, а стават ясно насочени в правилното развитие на общата система, за да може тя оптимално да съответства на светлината, която я обкръжава.

Всеки път оптимално приспособяваме себе си под равенството на обкръжаващата светлина и достигаме до състояние, когато в тази система през цялото време възниква нов егоизъм, издигащ се отвътре, още от разбиването на душите в миналото, а ние веднага го поправяме. Така достигаме до абсолютен покой и пълен хомеостазис.

Въпрос: Значи трябва да поправим посоката на нашите мисли, че те да бъдат устремени към целта на творението?

Отговор: Да. Трябва да усетим нужда от това и тогава с удоволствие изпълнявайки вътрешни действия, ще видим какво благо носим за себе си и другите.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226054]

Правилната десетка

Питат ме във Фейсбук: ”Могат ли десет случайни човека, не изучаващи кабала, но обединени в душите си, да достигнат духовното?”

Цялата работа е в това, че за обединение на душите няма никаква друга методика, освен науката кабала. Всички останали методики, оставят човека на земно ниво, а единствено науката кабала позволява да разкриеш свойството отдаване в себе си, да се повдигнеш над собствената си егоистична природа и нейните ограничения.

Това свойство на отдаване, на ново възприемане на реалността, и се явява „Твореца“, абсолютно реален и постижим.

Другите пътища ни карат да вярваме в някого или нещо, с обещанието за награда в отвъдния живот.

Но няма да има нищо там, както казва науката кабала, докато не променим самите себе си. Няма никакъв друг свят, а има егоизъм и с поправянето му аз разкривам свойството на Твореца. Този подем над егоистичното възприятие ме избавя от материалните граници и ме въвежда зад пределите на пространството и времето към вечността и съвършенството.

Това не се постига чрез „случайно“ обединяване. Десетката трябва да съставлява едно единно цяло, едно единно желание, в което всеки „прекланя главата си“, за да се слее с другите. Тогава между тях възниква общо състояние, обща мрежа от връзки: всеки не за себе си, а само за останалите девет.

По този начин се създава душа, съсъд за разкриване на Твореца. В степента на егоизма, над който те са се издигнали и започнали правилно да се отнасят един към друг, на тях им се разкрива Твореца – свойството на любов и отдаване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

[223255]

Да усещаш желанията на другите

Въпрос: Какво означава да усещаш желанията на другите?

Отговор: Под „желанията на другите” имаме предвид не материалните желания на обикновените хора, а стремежа на човек към постигане на Твореца. Опитваме се да привлечем тези стремежи към себе си, събираме ги заедно и по такъв начин, с големи усилия, се движим напред.

С останалите нямаме работа, до колкото тези желания не влизат в контакт с нашите желания.

От урока на руски език, 19.11.2017

[223232]

Какво се ражда в спора?

Въпрос: От къде са се появили всички правила на семинара: да се говори по ред, да отменяш себе си, да не критикуваш? В края на краищата, напротив, в спора се ражда истината.

Отговор: Всички правила на семинара са базирани на основите, описани от кабалистите, започвайки с книгата Зоар, когато десет велики кабалиста са се събрали заедно, намерили са подслон в една пещера и там са написали тази книга. От там и тръгва разбирането, какво е „десетка“, как да се обединяваме в нея, какво трябва да се прави с нея.

По-късно, моят учител Рабаш много подробно описва взаимоотношения в десетката, като подчертава, че всички основи на взаимодействие между хората в кръга нямат връзка с психологическите тренинги.

Твърдението, че в спора се ражда истината, е абсолютно погрешно. Как в спора да се роди истината, при положение, че всички са егоисти, всички мислят погрешно, и от това, че те ще спорят, от десет егоистични истини, ще се роди още двадесет, тридесет, четиридесет същите.

Не съм виждал в спора да се ражда истината. За това хората трябва да бъдат специални, разбиращи по какъв начин в своите ограничени възможности могат да използват този принцип.

В кабала това е напълно неприемливо. Не може да има никакви спорове, защото истината трябва да дойде до нас от следващото ниво на познание – не нашето! Няма какво да търсим в себе си. Струва ми се, че човешката история вече ясно ни показа това: не можем да изкопаем от себе си нищо добро.

Затова не е нужно да търсим нищо, в това число никаква „истина“. Трябва само да се съберем така, че да привлечем към себе си висшето светене, висшата светлина. И тогава всичко ще ни се получи.

От урока на руски език, 08.10.2017

[220875]

Проверка на правилното участие в конгреса

каббалист Михаэль ЛайтманПодготовката за конгреса се състои в това, да се запася с желание, очакване, че отивам на среща, от която мога да получа пробуждане, вдъхновение от величието на Твореца и Неговата важност, която обикновено не чувствам заради Неговото скриване в този свят.

До такава степен, че аз съм в състояние да извърша действия над своите чувства и разум, като че ли наистина усещам, че има сила, която поддържа всичко и движи всичко, върти цялото мироздание заедно с мен, чак до най-малката клетка, свързвайки всички в една програма.

Няма никой освен Него, тоест няма друга сила, мисъл, действие, желание, освен Твореца. Но Той ни дава усещането, че ние съществуваме и дори предполагаме, че сме свободни в нашите действия, че всичко , което се случва с нас е случайно и e възможно да се промени.

Ние дори не си представяме как бихме се чувствали, ако Творецът се разкриеше. Ние бихме усетили, че във всяко дихание, мисъл, движение, събитие, във всяка клетка, орган, отношение присъства висшата сила и всичко се управлява от особена мрежа, която се нарича Творец. А ние съществуваме в нея като нейна част и освен това няма нищо.

Творецът ни дава друго усещане, за да постигнем всички Негови действия, да оценим Неговото величие, изключителност. По този начин ние се включваме в тези действия по своя свободен избор, като свободни хора и ставаме като Твореца, като че ли сами правим всичко, сами творим, включвайки се в реалността на Твореца.

Разкриването на тази реалност в нас на различни нива се нарича получаване на душа. И най-важното, което се изисква за това, е усещането на важността на Твореца, защото тя ни дава енергия, мотивация, способност да действаме, да изследваме висшата сила. Няма нищо по-важно от постигането на важността като средство за постигане на истинската реалност.

А тази значимост в условията на скриване на Твореца, може да се получи само от обкръжението. Затова конгресът е прекрасна възможност, ако ние пристигаме с огромно желание да постигнем важността на Твореца. И за това ние искаме да се включим в обкръжението, да попием от всеки всичко, което се отнася до Твореца, на всички нива и във всички форми, като гъба.

А това е възможно, ако аз вярвам, че всичко това го има там. И затова предварително се настройвам, че ми предстои да участвам във великото събрание на специални хора, които говорят за най-важните неща в нашия свят.

Целта е да излезем от конгреса препълнени с важността на духовното дотолкова, че огромната сила на Твореца, която е попита от обкръжението, да е попила всички мои желания, мисли, дори животинското тяло. Обкръжението е основният източник за придобиване важността на Твореца.

В това се състои основната подготовка и затова не е важно колко ще разбера. Може около мен да говорят на непонятен за мен език или на ниво, недостъпно за начинаещия. Но аз искам да попия всичко, като малко дете, което е между възрастни, което не разбира какво се случва, но поглъща всичко.

Аз влизам на конгреса празен и готов да абсорбирам от него цялото величие на обкръжението и чрез него – величието на Твореца. Величието на обкръжението е съсъд, а величието на Твореца е напълване. След конгреса трябва да получа такова усещане за величието на Твореца, че да мога да изпълнявам всички действия над егоистичния разум, тоест истински действия по отдаване. Това е проверка на правилното участие в конгреса.

[226007]

Да чакамe, докато „детето„ порасне

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в България. Урок №4

Въпрос: Ако аз вляза в групата като нов и започна да я критикувам, тогава мога да открия това само впоследствие….

Отговор: Ако в групата влезе начинаещ, трябва да го търпим, докато не усвои и не разбере, че тук се занимават хора, които са не по-глупави от него, че съществува цяла система и е необходимо първо малко да я разбере, да я осъзнае, преди да критикува.

Не може да дойдеш с мислите си, че всичко знаем, разбирам и трябва да преработвам всичко по друг начин. Първо трябва да разберат какво се изучава тук и да не се опитват веднага всичко да преработят според себе си, както постъпва обикновения егоист. Естествено, съществуват проблеми с адаптирането на начинаещите в групата, но обикновено затова създаваме Учебен център и класове за начинаещи.

Въпрос: Ако критикувам другаря се получава, че съм откъснат от правилната връзка. И обратното, ако им се възхищавам, тогава се приближавам към правилната връзка. Така ли е?

Отговор: Това е вярно, но се отнася за човек, който вече се намира в групата.

А ако той току-що е дошъл в групата? И какво, ако я критикува? Той нищо не разбира. Ние трябва да се примирим и да изчакаме докато усвои методиката – нищо не можем да направим.

Като малкото дете, на което е позволено всичко, докато порасне. То може да чупи всичко, да замърсява, да разбива. Така и с начинаещите в групата – трябва да се изчака, докато пораснат и не разберат, че има психология на Юнг и има кабала.

От 4-и урок на конгреса в България, 11.07.2014
[139761]

„Купи си приятел“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В кабала действат принципите: „направи си рав“ (тоест намери си учител), „купи си приятел“ и „наклони света към чашата на заслугите“. Какво означават и как тези принципи са взаимосвързани?

Отговор: Понятието „рав“, т.е. „голям“, е идентично с понятието Творец.

След като приемеш Твореца като своя пътеводна звезда, към която искаш да бъдеш постоянно насочен, ти трябва да си избереш за спътници групата, това се нарича „купи си приятел“. При това е необходимо да положиш много усилия, за да станат приятелите наистина твои спътници.

А след това заедно с Твореца и приятелите, ти започваш да работиш над постигането на системата, накланяйки целия свят към чашата на заслугите, т.е. оправдавайки всеки човек.

Въпрос: Що за приятел е този, който се продава и когото можеш да купиш?

Отговор: В живота всичко се продава и купува. И тук е същото, само че, не в такъв вид, както е в нашия свят.

Например, за да ми станеш ти приятел, аз съм длъжен да полагам усилия, като показвам колко си важен за мен, как съм готов да пожертвам себе си, за да бъдеш с мен, колко съм готов с всякакви подаръци да те привличам към себе си. Ние работим с егоизма си, а егоизмът друго не разбира. Не се опитвайте да направите от себе си философи, изолирани от всичко земно.

Затова всичко се „купува или продава“ само за сметка на нашите усилия. Ние сме длъжни да показваме един на друг, че сме готови на всичко, за да станем близки приятели, че великата цел може да бъде постигната само заедно, между нас. Това се нарича „да купим“.

Въпрос: А ако не успеем да си купим приятел?

Отговор: Това е твой проблем. Но, ако ти не го „купиш“, не можеш заедно с него да вървиш напред, – между вас не възниква необходимата връзка.

Само в единството между вас ти можеш да разкриеш Твореца. Творецът не се разкрива в човека, разкрива се във връзката между хората! Това, което преди е било егоизъм, сега става като сандвич: отдолу е омразата, отгоре – любовта, – и от тази връзка се разкрива Творецът.

Затова човекът не трябва да поправя нищо в себе си, освен своето отношение към другите.

Въпрос: Значи, отначало аз съм длъжен да направя така, че Творецът (свойството отдаване) да стане за мен по-важен от всичко. След това трябва да си купя приятели, т.е. да се грижа за тяхното духовно и след това сам да придобия духовното. И само след това ние заедно ще можем да оправдаем всичко, което се случва в света?

Отговор: Да, защото светът е система от връзки между нас, в която се разкрива Творецът.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226321]