Entries in the 'Духовна работа' Категория

Любовта и омразата са винаги заедно

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В духовното има две състояния: любов и омраза. Те се намират заедно. А в нашия свят идват отделно?

Отговор: Не, също заедно. Само че в нашия свят ние не усещаме двете свойства едновременно. Невъзможно е едното без другото. Затова се казва: “От любовта до омразата има една крачка”.

Ако ти обичаш нещо, то в теб едновременно подсъзнателно съществува друга, отрицателна картина: че го ненавиждаш.

От урока на руски език, 25.02.2018
[229590]

Откъси от сутрешния урок 09.10.2018

каббалист Михаэль ЛайтманОт урокът по подготовка за виртуалния конгрес

Висшата реалност е една — това е Творецът, освен когото нищо не съществува. Творецът е мисъл, замисъл на творението, който се проявява относно нас като излъчващ добро, любов.

Но, за да бъдем творения и да усещаме Твореца, ние трябва да съществуваме в противоположното на него свойство. В края на краищата, всичко се възприема само от противоположното състояние, както тъмнината от светлината и светлината от тъмнината.

Съществува само една мисъл на Твореца, вътре в която ние живеем, плуваме в нейното течение и освен това няма нищо. Казано е, че „С една мисъл е сътворено всичко“. Но сътвореното вече съществува извън тази мисъл, замисъл. Творецът е създал обратно изображение на себе си, като печат и неговия отпечатък.

Ние постепенно се развиваме вътре в това изображение до такава степен, че се чувстваме противоположни на светлината на Твореца. А нашата задача е в това, да не се опитваме да унищожим нашите изначални, егоистични, противоположни на Създателя и дори вредни за нас свойства, а да се издигнем над тях.

Тогава, от една страна ние ще бъдем противоположни на Твореца, което се нарича лява линия в нашето постижение, а от друга страна, подобни на Твореца, което се нарича дясна линия. От тези две линии ние създаваме за себе си „кли“, средната линия.

Този духовен съсъд, орган на усещания, ще бъде самостоятелен, тъй като ние не унищожаваме нашата противоположност, не се опитваме да я нивелираме. Но в същото време, в дясната линия, през цялото време се опитваме да се уподобим на Твореца.

Върху връзката на тези две линии ще изградим свой орган на усещане, средна линия, така наречената вяра над знанието, любов над омразата, обединение и единство над разединението и отхвърлянето.

Тези две обратни свойства през цялото време се увеличават в степента на нашето развитие, което се определя от тяхната противоположност. Увеличавайки светлината, ние увеличаваме тъмнината. А колкото е по голяма тъмнина, толкова по силно тя ни принуждава да призоваваме повече светлина.

* * *
В Книгата Зоар е казано, че „Няма друга светлината, освен тази, която идва от тъмнината“. Първична относно нас се явява тъмнината, злото, егоизма, осъзнаването на нашата зла природа. А светлината, отдаването, любовта, са вторични в тази степен, в която сме способни да ги създадем, над нашата тъмнина.

В зависимост от това, до колко можем да подчиним нашия егоизъм, да се издигнем над него, без да го изтриваме и унищожаваме, ние създаваме потенциална разлика между егоизма и отдаването, омразата и любовта, които определят мощността, номера на нашата духовна степен.

* * *
Служенето на Твореца се извършва само от тъмнината. Тъмнината е забележително свойство, което ме тласка към Твореца, не ми дава покой. Тя определя кой съм аз в действителност. В края на краищата, творението започва с това, че Творецът създава егоизъм, зло. „Само от злото се ражда благо“, казва Книгата Зоар. Доколкото човек издига Твореца в своите очи, дотолкова той самият се издига над своето зло.

Затова съвършенството се проявява в правилната съвместимост на доброто и злото: не в лявата линия, в егоизма и не в дясната линия, в свойството любов, а именно в средната линия. Правилно манипулирайки с лявата и дясната линия, ние изграждаме средната линия.

* * *
Злото е нашият велик помощник, в края на краищата, само от злото можем да почувстваме потребност от доброто и да се обърнем към доброто. Затова няма благо, което не се излъчва от злото и в това благо се извисява величието на Твореца. Такива големи егоисти като нас се сещат за Твореца само, когато им е зле. Правилната работа със злото и доброто е съвършената служба на Твореца.

[234591]

Какво иска кабалистът?

Въпрос: Защо не мога да се откъсна от кабала?

Отговор: И защо да се откъснеш? Какво друго  остава в живота на човека? Ако аз някога бях се откъснал от кабала, какво щях да правя по цял ден? С какво бих се занимавал? За какво щях да живея? Просто бих пропилявал годините? Да кажем, още година-две. И по-нататък какво

Въпрос: С какво вие живеете днес? Какво ви движи?

Отговор: Ако в денонощието имаше четиридесет часа, за мен би било още по-добре.

Въпрос: Какво искате да постигнете, какво още не сте постигнали?

Отговор: Аз бих искал всички хора да са започнали да разкриват Висшия свят. Тогава нашият свят ще стане друг.

Въпрос: Кабалистите от това ли се наслаждават?

Отговор: Това е една душа! Затова кабалистите получават огромна радост, когато други хора са привличат към този процес, започват да разбират, усещат, възприемат, напълват се с невероятна информация — състояния извън времето, вечността, съвършенството.

При това кабалистът чувства как тласка хората към Създателя, предизвиква в Него специално състояние.

Въпрос: А това, че тези хора са вашите ученици, носи ли ви особена радост?

Отговор: Не. Аз не чувствам, че това са „мои“ ученици. Аз отдавам и това е. Нямам усещане, че това е „мое“. Аз искам всички да имат възможност за излизане в следващото измерение и копнея това да се случи.

На хората давам всичко, което мога. А по-нататък, това не е мое, това е тяхно.

От урока на руски език, 18.02.2018

 

[229387]

Как да докажем съществуване на Висшия свят?

Въпрос: Защо духовността не оставя в границите на материалното, егоистично възприятие никакви доказателства? На какво да разчита човек без доказателства?

Отговор: А, вие на нищо не разчитайте. Нашият свят по никакъв начин не може да бъде доказателство за съществуване на Висшия свят. Може да убеждавате вашето куче или котка в каквото поискате, от това нищо няма да излезе, все пак тя ще открадне парче месо.

При това то ще маха с опашка и ще ви гледа предано в очите, защото с нищо не е виновно. Виновни сте вие, защото не разбирате природата на животното.

Ние трябва задължително да разберем, че преминаването във Висшия свят се намира в получаването на свойството отдаване.

Никакви доказателства няма и не може да има. Не си мислете, че някъде има доказателство за съществуването на Висшия свят, на душата, на живота след смъртта.

За да разбере това, човекът трябва да се издигне на по-висше ниво, да го намери в този живот и тогава няма да чувствате никакъв преход между двата свята.

От урока на руски език, 01.04.2018 г.

[231113]

Уникалнотo послание от всяка душа

Желаещият да работи за Твореца трябва да се включи във всички творения, тоест, да усети техните желания, да се присъедини към всички души,  включвайки се в тях, а тях в себе си.

За себе си той оставя само това, което му е необходимо за съединяване с Твореца, а цялото му останало желание се включва в общото творение. Желанието ни се дава само с такава цел, за да се включим към всички.

А за това е необходимо да се съединя с всички творения и да ги издигна към корена им. Получава се така, че във всеки от нас остава само точката в сърцето, а всички останали свойства, желания, намерения са ни нужни само, за да се свържем с всички, чрез точката в сърцето да свържем всички с Твореца и чрез тази точка в сърцето да преведем отговора от Твореца обратно към всички останали.

Човекът, работещ по този начин се нарича „Адам“ и събира огромния съсъд на единната душа. Такъв човек може да стане всеки от нас, защото всеки има своя точка в сърцето, чрез която се свързва с Твореца, превеждайки от всички към Твореца и от Твореца към всички именно свойственото му уникално послание.

Излиза, че всеки човек се явява пълноценен Адам и цялата, създадена от Твореца конструкция, душа, принадлежи на всеки. Но у всеки тя е специфична, свързана чрез неговата точка в сърцето.

Давайки на всеки от нас точка в сърцето, Творецът е позволил да присъединим всичко останало към нея, правейки я специфична, частна, лична душа на всеки. А след това всички точки в сърцето се съединяват заедно в едно общо кли „АДАМ“.

От сутрешния урок, 08.10.2018

[234539]

Вярата e съсъд на отдаване

Въпрос: Какво означава: вярата е съсъд на отдаване?

Отговор: Работата е в това, че вярата е свойството отдаване, свойството Бина. Има обикновена вяра и пълна вяра („емуна шлема“), която се напълва със  знание.

Тоест, вярата не е крайно състояние. Тя е инструмент за постигане на Твореца и с този инструмент човекът разкрива Твореца като източник на светлината, която го напълва, и му позволява да види всички творения във всички светове, във всички времена, над всички ограничения.

При това, отразената светлина (ор хозер) трябва да бъде равна на пряката светлина (ор яшар).

Въпрос: Да стигнем до вярата, до свойството отдаване – това ли е да стигнем до  желанието да получим това свойство?

Отговор: Да, аз искам да получа свойството вяра, а не да казвам: „Аз вярвам!“. Над това трябва много да се работи. Целият ни път е придобиване на свойството вяра или на отразената светлина. А след това, в това свойство влиза вече всичко, включително и любовта.

Любовта е следващата, по-дълбока степен, когато цялата светлина влиза в свойството вяра на човека, в свойството отдаване, т.е. пряката светлина се облича в отразената светлина.

И всичко това се осъществява вътре в групата, иначе  няма да можеш да направиш нито едно движение, нито едно действие.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 22.03.2018

[234694]

Как да управляваме живота си

Реплика: Известният коуч и бизнес-консултант Ерик Бертран Ларсен е разработил технология, основана на неговия опит в армията, която се нарича „Адска седмица“.

Ларсен смята, че има три модела на високоефективни култури, това са армията, бизнесът и спортът. Армията може да ни научи да излизаме извън пределите на нашите възможности, за да разберем, че сме способни на повече.

От спортистите може да се научим правилно да вървим към целта. Освен това, спортът учи, че победата не се постига под светлините на прожекторите на финалната права, а само чрез ежедневни усилени тренировки.

А според вас, разумът само обслужва желанията.

Отговор: Не трябва да вървим срещу желанията. Човекът  нищо не може да направи с тях. Мога само да разделя моето желание: от едно да станат две, вместо две – четири и така нататък. Ще стане верижна реакция. Единственото, което мога да направя с желанието, е да предпочета по-висше желание пред него. А това зависи от обкръжаващото ме общество.

За това, ако съм в група, в която вместо моите желания си поставям за цел по-висши желания, аз спокойно мога  да се освободя от моите лоши желания и да приема техните добри желания.

Армията, спортът и бизнесът – всички те са насилие над себе си. А аз не искам насилие над мен. Слабичък съм. Защо трябва да влизам в такива страшни състояния? Тялото не ги обича.

Въпрос: Има различни рецепти. Какъв е ключът на кабалистичната методика, за да кажем: „Момчета, не търсете там“?

Отговор: Ключът или тайната са само в обкръжаващото общество. И в нищо друго! Ако попадна в правилното общество и това общество знае как да ме подразни, да ме привлече с всякакви намеци, като дете, да прави с мен такива упражнения, то тогава техните манипулации могат да направят с мен всичко, което искат.

Кабала призовава, на първо място, да се изгради правилно общество, в което всеки да може да продължи напред.

Въпрос:  Можете ли да назовете няколко правила, от които да се ръководи  това общество, за да може да се вземат за модел, който хората ще следват?

Отговор: Кабалистичното общество е много просто. То е изградено на принципа на постепенното сближаване между хората над техния личен, дребен, тесен егоизъм.

Те правят определени упражнения, наречени семинари, в които обсъждат това, опитват се да се сближат, да  се разкрият един пред друг.

Този път предполага издигане над естествения егоизъм на човека, в противоречие с неговата егоистична природа.

Човекът изведнъж започва да осъзнава, че сякаш влиза в някакъв асансьор, който го издига над нашата природа.

Той, като че ли, се отделя от Земята, влиза в такова състояние, сякаш е в „космически асансьор“, издига се все по-високо и по-високо, излиза извън границите на нашата Вселена и влиза в съвършено различна вселена – обратна на нашата, антиегоистична, където всичко е изградено върху свойството отдаване и любов, вместо присъщото ни свойство получаване и ненавист.

Тази постепенна трансформация се случва с човека под постоянното, все по-променящо се  влияние на обществото.

Този модел е постоянен, за цял живот и за всички животи, защото издига човека над нивото на живот и смърт.

Човекът чувства това, вижда, възприема! Той се издига над нашата егоистична природа и заради това се издига над нивото на нашата животинска форма на живот и смърт. Той не се възприема като съществуващ в това тяло, а започва да се възприема като енергийна единица, наричана „душа“.

Аз говоря за методиката, която позволява на човека да се издигне над себе си, да направи от себе си нещо вечно съществуващо, неегоистично,  да се запознае с Твореца,  да разкрие Висшия свят, да излезе извън пределите на малкото, тясно пространство, в което съществуваме. Ако към това той има не просто празно любопитство, а някакъв вътрешен копнеж, тогава с него може да се работи.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 03.10.2018

 

[237937]

 

Паденията трябва да се уважават

Въпрос: За сметка на какво се натрупва потенциала на душата?

Отговор: За сметка на паденията, когато в човека се разкрива нов егоистичен слой.  Например, аз съм се издигнал на метър, а ме хвърлят в егоизма на два метра. След това съм се издигнал в свойството алтруизъм на два метра, а падам три метра дълбоко в егото и така нататък.

За сметка на паденията, аз придобивам по-голям егоизъм и по този начин мога да се издигна още повече, но не по-високо от нивото на моето его. Ако съм бил на „минус два“, се издигам на „плюс два“; от „минус три“ на „плюс три“, но не повече.

Затова паденията са толкова важни. Трябва да ги уважаваме, да ги обичаме въпреки, че са много неприятни състояния – изключване от реалността, отсъствие на всякакви сили и т.н. Но от друга страна, са много полезни, паденията възпитават.

От урока на руски език, 10.06.2018

[235092]

Последното средство

Молитвата е единственото, последното, основното средство, с помощта на което постигаме това, което искаме и сме задължени да достигнем. Защото нашата природа е желание  да се насладим само егоистично, тоест да напълним себе си, без каквото и да е усещане за ближния.

Неведнъж сме се убеждавали, че нашето желание работи непрекъснато само за собствена изгода. Нямаме никакъв шанс да излезем от него, да се променим и да станем подобни на Твореца.

Творецът има обратното желание – да обича, да отдава от себе си навън, на другите. Ние дори не можем да си го представим. Опитваме се някак да си представим, но винаги се получава неправилно.  Нашата природа не ни позволява да се облечем в желание за отдаване.

Още преди да отдаде нещо на другия, човекът прави сметка, какво ще спечели от това.  Затова, цялото му „отдаване“ е лъжливо и користно. Той може да изпълни само външно действие по отдаване, което в същността си винаги е действие по получаване.

Докато не го осъзнаем, не изследваме себе си и не се убедим, че нямаме и най-малки шансове да се откъснем от природата си и да достигнем до друга природа, минава много време, множество състояния, разочарования, така наречените „падения“.  Опитвайки се да достигнем намерение за отдаване, отново и отново се откриваме в егоизма си.

Буквално се изкачваме на планината с царския дворец и се стараем да се уподобим на царя, но всеки път се появяват жестоките стражи и не ни дават да влезем.  Ние, като че ли правим няколко крачки напред, с огромни усилия се изкачваме по планината, но царските охранители ни отблъскват обратно.

Ако след много действия осъзнавам, че имам работа с царските стражи, то започвам да мисля: „Може би това е правилната работа и доброто състояние?“. Исках да стана като царя, буквално като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните и с това да достави удоволствие на родителите. Няма значение, че при него не се получава, с това то носи много радост на родителите си.

Може би точно така се случва между нас и Твореца и не е нужно повече? Възможно е това да е правилното действие по отдаване и няма какво повече да желая?  Още щом престана да искам, наистина ще разкрия духовното състояние.

Все пак имаме цел да се слеем с Твореца. Как проверявам, че съм достигнал крайното състояние, ако не се сравнявам с Царя, не изпълнявам действия за Негово удоволствие?

Всяко едно изменение е възможно само с помощта на сили, получени от Твореца. Той е създал желанието за наслада, а след това го е снабдил с егоистично намерение, с егоизъм. Чувстваме как егоизмът властва в нас, запълвайки цялото пространство. Очевидно е, че не е по силите на човека да промени себе си.

Човекът се оказва пред този факт, виждайки истинската форма на творението, намиращо се под пълната власт на Твореца. Единственото, което остава е молбата, молитвата.

В края на краищата, ние учим как да се обърнем към Твореца, защото, ако ни се удаде да го убедим да ни помогне, то всичко ще бъде наред. Можем да не се съмняваме в успеха.

В крайна сметка, човек стига до решението, че само молитвата ще му помогне. Това изисква от него особено отношение към творението. Цялото творение трябва да разглеждаме като една система, в която човек се учи да формира своето обръщение към Твореца. Обръщението трябва да излиза от дълбините на сърцето, от истинското вътрешно желание, без всякакви допълнителни сметки.

Моето желание е егоистично, за самонаслаждение. Да се издигне до потребността за отдаване, е възможно само за сметка на влиянието на обкръжението. Ако не беше прегрешението с дървото на познанието, на разбиването на общата душа, то никога не бихме могли да станем подобни на Твореца. Целта на разбиването е в това, че вместо едно цялостно желание, аз чувствам множество желания, които възприемам като чужди и затова мога да се впечатля от тях.

Ако завиждам на приятелите, аз се заразявам от техния пример на отдаване и по такъв начин получавам потребност да стана такъв, като тях, да се издигна над себе си. Завистта ме заставя да се променя. Потребността от промяна мога да получа само от обкръжението.

Ние изграждаме общество, в което всички помагат с пример за отдаване  така, че да се пробуди добрата завист във всеки, потребността да станеш по-отдаващ, свързан с групата. Тази потребност се нарича МАН (женски води), молитва, защото моето желание, женското свойство, Малхут, иска да се облече в намерение за отдаване, в свойство Бина и да привлича светлината, възвръщаща към източника, която извършва поправяне.

От тук се вижда, че главното е обкръжението, работата на обществото върху човека, вдъхновяващо го за отдаване и привеждащо го към обща молитва. Всички духовни състояния се достигат само с молитва, издигане на МАН, молба за уподобяване с Бина и Кетер, и независимо от природата си, желание да се наслади, да извърши действия, същността на които е отдаване.

От урока на тема „Молитва“, 28.09.2018

[234079]

Смехът помага да живея

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Известно е, че смехът помага да живеем. Учените смятат, че смехът изпълнява важна социална функция и обединява хората.

Може ли е да се каже, че смехът обединява хората?

Отговор: Смехът в нашия свят е израз на задоволство. Това може да бъде егоистично удовлетворение, саркастично, злобно, напълно непочтено, защото егоизмът се проявява в прост, неподправен вид. Смехът е по-скоро проява на радостта на егоизма.

Въпрос: Какви са корените на смеха?

Отговор: Самодоволство. Себеудовлетворение. Като правило, във всичко, което виждам, бих казал, че то е злобно.

Въпрос: Има ли по-високо състояние – добър смях?

Отговор: Добрият смях в кабала се основава на разбирането, на противоположността ни на Твореца, но когато човек едновременно с това осъзнава, как може да промени това. Както Сара е казала при раждането на Ицхак: „Творецът ме накара да се засмея“. Това вече е голяма стъпка.

В същото време се проявява нещо много добро, хубаво и радостно, което се основава на пълната невъзможност на това явление. Ето защо смехът е съединяване на две противоположности.

Всичко добро и положително може да произлиза само от лошото, вредното и тъмното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018
[229118]

Как да съгласуваме емоциите с разума?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Фейсбук: Как да съгласуваме емоциите с разума, щом като емоциите ни възникват като реакция на събития от живота, които са далече от разумното устройство на света?

Отговор: Емоциите ни нямат никакво отношение към разума. Те се проявяват, защото „изскачат“ от желанието. А желанието е нашата естествена природа.

Разумът е допълнително придобита система, която е призвана да събере емоциите, да ги сортира, съпостави помежду си, да ги обуздае и т.н. Но по принцип, разумът е слаб пред емоциите, пред желанията, той е вторичен.

Въпрос: Могат ли да се обуздаят емоциите?

Отговор: Няма смисъл. Трябва да достигнем до състояние, когато емоциите ти ще бъдат уравновесени. Тъй като всички отрицателни емоции могат да бъдат уравновесени с положителни и тогава да се чувстваме комфортно между тях, доколкото и отрицателните и положителните емоции ще работят заедно за висшата цел.

И ти знаеш, че всичко това ти е нужно. Не се намираш в борба със своята природа, не се бориш с обкръжаващите те хора. Напротив, навлизаш в състояние, когато се намирате в хармония между вас.

И това, което в един от вас е плюс, се компенсира от минус в другия. Създадени сме по такъв начин, че ако бихме се съединили всички правилно, то бихме образували идеална система и всички наши плюсове и минуси точно биха подхождали един на друг.

Въпрос: Тоест, плюсовете и минусите са разпръснати по света, за да се съединят ли?

Отговор: В това е проблемът. Нямаме друг изход. Опитваме се да направим нещо между нас, отпускаме ръце, виждайки, че нищо не може да помогне, и така умираме.

А в действителност, трябва да видим, че нищо не можем сами да направим, и молим Твореца да ни помогне. Тогава Той ни свети с висшата светлина, под чието въздействие бързо се събираме в правилна мозайка и се допълваме един с друг.

Тогава се получава идеално съчетание на всички с всички. Всички отрицателни и положителни емоции се допълват, всички ще са необходими един на друг. Така ще стигнем до съвършенството.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 24.04.2018

[227800]

Духовното възнаграждение

Въпрос: Има ли възнаграждение в съответствие с приложените усилия?

Отговор: В духовното  за усилията се дава възнаграждение, но не в този вид, в който е прието в нашия свят: аз искам по-голямо възнаграждение за по-малко усилия, а ти, като собственик ми предлагаш  по-малко заплащане за повече усилия. И така ние се пазарим, договаряме се и се спираме на нещо.

Работата е в това, че в духовното аз работя срещу висшата светлина. И в степента, в която ставам подобен на нея, тя влиза в мен – това е възнаграждението. Тук е изключена каквато и да е търговия и  не може да има никакви верни, или неверни решения, действия и следствия. Всичко е  точно по законите на природата.

Въпрос:  Тогава как да разберем противоречието „направил усилия – и намерил“?

Отговор: Има се в предвид, че аз предварително не познавам тази светлина, която ще получа, доколкото никога  до сега не съм я усещал. Това постижение, което ще разкрия, за мен сега е тайна. Аз знам, че ще го получа, но какво именно и как, не мога да кажа, защото  още не съм готов, нямам никакви  „ средства“, в които  мога да получа тази информация, това усещане и да кажа: “Ето към това се стремя!“

Зная, че отивам на следващата, по-висока степен  на отдаване, свързвам се с цялата система, която се нарича любов. Любовта е зависимост вътре в системата.

Ако която и да е система, която сме създали /например кондензатори, съпротивления, намотки и т. н./ работи правилно, ние казваме, че в нея цари любов, тоест  пълно разбиране на взаимната програма, взаимосвързаност. Тук е същото.

Въпрос: Значи, аз правя усилия да отменя себе си и да мисля за другите?

Отговор: Самоотмяната  е задължителна, защото иначе няма да се включа в системата.

Реплика: Но аз не зная кога ще получа  възнаграждение за това.

Отговор: Включването в системата  е възнаграждение. Представете си, че има напълно взаимосвързана система, в която всичко се случва по жив аналогов режим. Ако аз се включа в тази система,  ще съществувам в нея. А съществуването  в нея е моето възнаграждение.

Ако  все още не се намирам в нея, трябва да работя със себе си, за да се включа към нея,  да се свържа интегрално. Това е моята работа.

Въпрос: Да допуснем, че съм приложил усилия. Но кога ще  се включа в системата това си остава  тайна за мен?

Отговор: Невъзможно е да се каже, защото аз дори не знам какви натъкмявания още трябва да направя, за да се интегрирам напълно в тази система. От всички кондензатори, съпротивления, намотки и хилядите други елементи, не зная какво точно трябва да взема  за своята промяна, така че да се включа в нея. Аз просто трябва да се анулирам, за да ме форматират като себе си.

По принцип, нашата задача се свежда до отмяна на своето „аз“. Нека останалата схема , електронна или човешка, няма значение каква, сама да ме формира като себе си, аз просто ѝ
се отдавам. Това е условието  на Първото Съкращение /Цимцум Алеф/.

 

От урока на руски език, 22.04.2018

[231403]

Последният човек „Адам Ахарон”

каббалист Михаэль ЛайтманРазкриването и възприемането на висшата реалност става чрез молба (молитва) и благодарност. Тези два вида обръщения изграждат връзката ни с Твореца. Защото молбата говори за желанието ни да се сближим с Него в подобието по свойства, за нашето разбиране какво означава уподобяване на висшата сила, за готовността ни към него.

Да станем подобни на Твореца, означава да станем човек, Адам, от думата „едоме” (подобен). А благодарността е необходимото условие за получаване на поправяне на нашите свойства.

За разкриването на висшата сила е нужно да се уподобим на нейното свойство отдаване, иначе не сме способни да я възприемем. И за да направим това е необходимо обратното свойство на творението – егоистичното желание за наслаждение. При което, колкото по-далеч и по-високо се придвижваме към подобието с Твореца, толкова по-голям егоизъм се разкрива в нас, толкова повече препятствия усещаме на пътя си, както човек, който се изкачва в планината.

И това е естествено, защото всеки път, когато достигаме все по-голямо подобие на Твореца, то е основано на все по-голямото различие от Него. Ние разкриваме все по-дълбоки свойства на цялото мироздание, на цялата система на света, която се постига от противоположните свойства. Затова възприемането на висшата реалност преминава през обратните ѝ свойства и състояния.

Не трябва да се плашим от това, а да бъдем готови за такива състояния, помнейки, че всичко разкриващо се в нас са необходими усещания, противоположни на усещането на Твореца. Цялата реалност е само Твореца, както е казано „Няма никой, освен Него”. И затова всичко, което се случва с нас се разкрива само в степента, която е необходима за Неговото разкриване от противоположното свойство.

А възприемането на Твореца се осъществява чрез молба и благодарност – чрез две противоположни обръщения към Него. От една страна, аз моля, желая, а от друга страна, благодаря: като лява и дясна линия. Лявата линия е недостатък, а дясната линия е благодарност, благословение, признателност.

В книгата на Баал а-Сулам „Учение за Десетте Сфирот“, част 4 е казано, че „Всички наши практически действия с молба към Твореца са призвани да издигнат душите, изпаднали от общата душа на Адам“, които са се разпаднали, отдалечили поради проявилия се в тях егоизъм и паднали в егоистичните свойства.

И цялото наше съществуване в този свят е предназначено само, за да ни приведе към първоначалното състояние, за да можем отново да усетим себе си като една обща душа, наречена „Адам“.

Но това няма да бъде вече Адам Ришон, не първият човек, разбилата се система, едно общо желание, което се разбило на практически безкраен брой частни желания.

Нашата работа е да съберем всички тези частни, разбити желания, изпуснати в егоизма и пропити от него, усещащи общото и частно отдалечаване и отблъскване едно от друго, и да ги приведем в първоначалното състояние на единството.

Затова е желателно всяко наше състояние, всяко действие и мисъл да бъде предшествано от „намерение“. То е най-важното: „За какво го правя?” Правилното намерение „ще ни съедини в една единна система”. Действието, което следва от такова намерение, се счита за поправено.

Възможно е дори да не се изисква действие и да е достатъчно едно намерение. Но сега в нашия свят е много важно от намерението да се премине към действие, защото действието, което следва след намерението, е потвърдило това намерение на събиране във взаимен контакт на всички нас до първоначалното състояние.

Когато въпреки егоистичното отдалечаване един от друг, взаимната ненавист, недоверието, отблъскването, ние все пак се опитваме да се сближим, то всеки такъв опит се отчита, вътрешното движение от сърцето въпреки своето сърце. Аз усещам как работя в двете линии.

От една страна моето сърце отблъсква другите и иска да бъде изолирано, като поддържа дистанция между мен и другите. А от друга страна, аз искам да преодолея това разстояние, да се издигна над него, „покривайки всички прегрешения с любов“.

Тоест, аз не се опитвам да унищожа, да изтрия нашите минали отхвърляния и разстоянието между нас, а над тях се стремя да изградя свързващи мостове. Егоистичното съпротивление трябва да остане, а ние да се съединяваме в алтруистични връзки, и тогава те се умножават от егоистичното съпротивление на връзките

Оказва се, че възстановената връзка е в „620“ пъти по-силна от първоначалната връзка в системата на Адам, която е разбита специално, за да възстановим над нея нашата нова връзка. Вместо „първия човек“, Адам Ришон, първоначалната система, ние ще изградим „последния човек“, Адам Ахарон, тоест поправен.

Из сутрешния урок 07.10.2018

[234425]

Подари си другар

Създаването на духовно кли е за сметка на приближаването към другарите. А такова сближаване е възможно само по пътя на самоотмяната, да приема от тях това, с което не съм съгласен. Аз се включвам в групата, прекланям се пред нея, вместо да привличам групата към своята гледна точка. В това е цялата работа.

Ако действително искам да се приближа към центъра на групата, в който се крие Твореца от мен, то трябва да търся проблеми и трудности, които да мога да преодолея, за да се съединя с другарите. Подаръкът ми за групата е моето сърдечно и душевно участие с вяра над знанието.

Присъединявам се към другарите си независимо от моето несъгласие. И тогава виждам, че всичко е предварително подготвоено и няма кого, освен себе си, да поправям. Всички вече са включени в общата душа и само аз, Малхут, трябва да поправя отношението си към тях. Тогава ще разкрия строежа на общата душа с нейното напълване, с Творецът, който се намира в нея.

Всичко е благодарение на това, че поправям себе си против моето желание, като правя подаръци на другарите си или групата с това, че отменяйки себе си, се присъединявам към тях. Аз не искам и това нежелание остава в мен като дълбочина на егоизма (авиют), но го правя независимо от нежеланието си, против егоизма и така правя съкращение, екран и включвам моята Малхут в деветте първи сфирот.

Деветте първи сфирот са свойствата на другарите, които са ми дадени за работа и самоотмяна, за да съкратя егоизма си и да съм готов да отдавам, да помагам, поддържайки ги във всичко. В крайна сметка откривам, че всички вече са поправени и са обвивки на Твореца, който ми е устроил всичко това, за да ми помогне да развия в себе си любов и да Го разкрия.

От сутрешния урок 15.10.2018

[234925]

В центъра на кръга между нас

Въпрос: Какво означава да се  нивелирам пред групата?

Отговор:  Да поставя всички мои свойства  в служба на групата, за да може в нейното обединение максимално  да се релизира образът на Твореца: отдаване, любов, връзка, взаимност.

Първото действие е, когато другарите в отмяна един пред друг  намират центъра на кръга. И тогава точно в тази отмяна започват да разкриват Твореца, Неговото изначално свойство.

Въпрос: Каква мотивация движи човека, който правилно отменя себе си?

Отговор: Истината е, че само това  и съществува, а всичко останало  ни е дадено специално като антиматерия, за да разкрием над нея свойството отдаване  и любов.

Въпрос: Как ще разбера, че наистина  искам правилно да отменя себе си по отношение на десетката? За кого мисля: за Твореца, за себе си, за другарите, за материята? Какъв трябва да бъде векторът?

Отговор: Това е постоянна работа, в която човекът си представя  как се радва, че вместо себе си започва да усеща цялото мироздание като едно, цялата група като едно. Усещането за отделяне от егоизма, когато всички заедно се  съединяват като равни и вече имат желание  да разкрият Твореца.

Творецът се разкрива при условие, че цялата десетка се грижи не за себе, а за другите, това вече е състояние  на следващото стъпало. Но когато всички наистина се отменят, това  вече е центърът на десетката и тяхното съвместно включване в него се нарича включване на капката семе в майчината утроба. Те усещат, че се намират във висшия парцуф и имат контакт с него.

Въпрос: Да предположим, че мога да отменя себе си, но нали не съм  отговорен за  същото  състояние  на останалите другари?

Отговор: На теб само ти се струва, че ги има останалите другари, така както сега ти се струва, че ние съществуваме. Ние съществуваме в теб!  Заради това трябва да си представиш, че всички наши образи в твоето въображение сякаш са се отменили  и съществуват в центъра на кръга между нас. Това е  истинската реалност.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 12.04.2018

 

[235105]

Влизане в духовната работа

Цялата духовна работа върви чрез вяра над знанието. Нарича се вяра, защото тя не се одобрява в моите обикновени, материални сетивни органи, в желанието, с което съм се родил.

Но аз получавам свише такова осветяване, което ме удържа в състояние, наречено „вяра” и ми позволява да работя, независимо от това, че не усещам висшето стъпало.

И дори самият аз не искам да я чувствам, не искам да работя заради своите приятни усещания, да стана техен роб, а се стремя да се издигна над тях, над своята природа. И за това, моля да ми дадат силата на вярата.

Независимо, че не виждам, не чувам, не разбирам  как действа силата на отдаване, но действам съгласно нейните закони, за да се облече тя в мен.

Хората в този свят във всичко се ръководят от силата на получаване и се насочват от своето желание да се насладят, несъзнателно му се подчиняват, като кукли, облечени на  ръцете на кукловод. А аз искам да се обличам с другата Му ръка, която  се нарича  ръка на вярата, за да започне тя да ме управлява,  превземайки целия ми разум и сърце.

Но в същото време не оставям предишната си природа. Аз искам да я усещам и да направя сравнение, колко тя се различава от другата, за да работя във вяра над знанието. А аз ще имам  разум и в добавка вяра, която  е над него, тоест силата на отдаване ще властва над силата на получаване. А аз ще зная и разбирам, как властва  силата на отдаването и сам  ще я направлявам. Тя ще се намира под моя контрол.

Това се нарича вяра, защото не искам знание  за това, как действа силата на отдаване, а само искам тя да вземе връх над силата на получаване.

Следователно, цялата духовна работа започва с това, че придобивам силата на вярата, силата на отдаване над силата на получаване, която се нарича знание. В същото време оставам разумен човек, а не се извисявам във фантазии, като че ли вървя с едната вяра и съм готов на всякакво отдаване. Аз не съм готов за нищо, абсолютно реално гледам на нещата. Вярата над знанието се опира на реална сила, още по-мощна, отколкото силата на получаването.

Работя с пълното включване на чувствата и разума, със своето обкръжение и с целия свят, но само по нов начин, променяйки стила на работа. Така става влизането в духовната работа.

От сутрешния урок на 22.10.2018

 

[235385]

 

Крачка вляво, крачка вдясно = крачка напред

Да изградим нови органи на възприемане за разкриване на духовния свят,  означава да изградим връзки между нас, вътре в които да можем да разкрием Твореца и с това да Му доставим удоволствие. Това ново възприятие се нарича „вяра над знанието”, степента на Бина, на отдаването, алтруистичното намерение.

Подготвяйки ни за такова поправяне, Творецът постепенно скрива духовните светове, спускайки ги до нивото на този свят, където може да съществува творението и  разбива общата душа на множество части.

В началото на поправянето трябва да установим връзка на материално ниво, т.е. егоистично, вътре в знанието. А след това трябва да се издигнем над него, за да бъдат всички наши връзки от не егоистичен тип и да произлизат не от желанието за наслаждение, а от природата за отдаване.

Но при това ние не унищожаваме желанието си за наслаждение, а напротив, всеки път го използваме като пример, което се нарича лява линия, и строим над него обратната форма, дясната линия, желанието за отдаване.

Излиза, че е невъзможно да се издигнем на степента на любовта и отдаването, докато не се разкрие ненавист, отблъскване, разединение, егоизъм във всичките му образи. И над всичко това строим дясната линия: обединение, любов, сближаване, взаимно разбиране, както е казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта”. А няма ли прегрешения, няма любов, трябва да има и едното, и другото, едно след друго: крачка вляво, крачка вдясно.

Първо трябва да разкрием недостатък от лявата страна, а от него вече ще разберем каква трябва да бъде неговата противоположност, като „преимуществото на светлината от тъмнината“ и ще можем да изградим дясната линия, правилната връзка.

Сега ние не знаем какво е правилната връзка, нямаме никакви предпоставки за нея. Затова остава само да следваме съветите на кабалистите, само по този начин ще можем да изградим нови връзки между нас, които ще се наричат духовни. Защото вътре в тези особени връзки ще разкрием силата на отдаване и любов, която се нарича „Творец”.

В това е работата на човека. Цялото учене е подготовка за практическа реализация, за изграждане на връзки на друго ниво, съгласно друга природа – на отдаване, в която няма нито капка егоистично желание, което властва над нас.

Сега не знаем какво е желание за отдаване. Колкото и да се насилваме, не можем да изтръгнем от себе си нищо друго, освен егоизъм. А всъщност всичко е много просто: трябва само да направим желанието си подобно на желанието на Твореца.

Ако се опитаме да влезем в желанието на ближния и да го поставим над нашия егоизъм,  като го правим по-силно и по-важно от нашето желание, независимо от противоположността на личния интерес, ще можем да се научим да заменяме едната природа с другата.  В такава форма ще можем да разберем какво означава да преодолеем себе си и да вървим над мнението си, над чувствата и разума си.

Моите собствени усещания и разум си остават, но освен тях аз придобивам сърцето и разума на другарите, на групата. Вървя след другарите със затворени очи, защото не мога да проверя и да съпоставя техните желания със своите. Просто трябва да отдам на другаря „последната си риза”, т.е., неговото желание трябва да определи всичките мои действия.

Използвам тялото си като машина, вътре в която действа желанието на групата. Така ще се придвижвам, докато не разкрия, че това е желанието на Твореца, което вече е в мен и ме води. Когато изпълнявам действията, аз започвам да Го разпознавам, защото този Творец действа вътре в мен.

Ако Му дам такава възможност по свой свободен избор, вътре в тези действия ще разкрия Неговата природа, характер, програма, подход, и ще стана подобен на Него. Така постигаме сливането с висшата сила, Творецът се облича в творението.

Дойде време сериозно, по-интензивно, практически да се включим в тази работа. Надявам се, че вече сме направили първата половин крачка напред.

 

От урока на руски език „Работа в знанието и над знанието“, 04.11.2018

[235866]

Да дърпаме всички зад себе си

Въпрос: Защо вие, кабалистът, правите толкова много действия в измислената реалност, когато можете да пренесете вашата област  на действие само в истинската, духовната реалност?

Отговор: За да можете вие, като част от същността си, също да дърпате зад себе си.

Въпрос: Тоест, вие сте отговорни пред хората?

Отговор: Всички те са мои части! И затова аз съм свързан с тях. И така е с всеки от нас. Става взаимно включване на всички във всичко. Затова всеки от нас дърпа другите и ние заедно се притегляме към света на вечността, на Безкрайността.

Когато помагаш  на другите, в крайна сметка помагаш на себе си, защото всички останали са твоята духовна част. Всичко това е един Адам.

Въпрос: Аз отдавам не на другия човек, а на себе си?

Отговор: Да, но на теб ти изглежда, че отдаваш на другите. Работата е в това, че състоянието, наречено Адам, се е разбило на множество части, за да може всяка част по отношение на другите да премине от егоизма си в алтруизъм и да придобие по този начин свойството на Твореца, свойство на отдаване и любов.

Ако тази система не се беше разбила, как би могла да придобие свойството на Твореца? Относително какво би действала? Защото сме разбити и между нас съществува егоизъм, взаимно отблъскване, ние можем да го преодолеем и да се свързваме с другите. Тогава силата на преодоляване ще стане сила на нашето сцепление и подобие на Твореца. Това състояние трябва да постигнем.

Такъв е замисълът на Твореца,  в резултат на разбиването творението да стане егоистично и цялата сила на светлината, силата на Твореца, силата на Неговата любов да влезе между нас и да се преобърне в егоизъм, в ненавист. А сега ние трябва да я обърнем във връзка и любов, и тогава ще станем подобни на Твореца.

[234974]

От урока на руски език, 10.06.2018

Как да говорим със сърцето

Реплика: Женското сърце бие малко по-бързо от мъжкото: при мъжете със 70 удара, а при жените със 78. Въпреки това при двойките, които живеят заедно, сърдечните ритми и дишането стават подобни, особено ако техните отношения са близки. Така твърдят учените.

Но дори ако хората просто правят нещо заедно с въодушевление, сърцата им се настройват едно към друго.

Отговор: Това е от въздействието между хората. Те влизат в унисон, дори ако работят в един екип и между тях няма никакви близки връзки или общи увлечения. Все пак е една работа, една атмосфера.

Влиянието на човека върху обкръжаващата среда, в която се намират останалите, е многостранно. Ние виждаме, че хората, които живеят в една страна, придобиват обща менталност, а ако живеят там дълго време, придобиват дори и чертите на тези, които обитават тази страна. А това вече зависи не от хората, а от самата земя, където те се намират.

Въпрос: А как става това в кабала?

Отговор: В кабала е съвсем друга история. Факт е, че занимавайки се с кабала, ние се свързваме помежду си не на земно ниво, когато живеем на една земя, дишаме един въздух, върху нас въздейства една и съща, например, радиоактивна обстановка или още някакви параметри, които дори не знаем.

Ние сме увлечени от общата цел и в нея виждаме себе си. Освен това, себе си в тази обща цел можем да видим само тогава, когато сме разтворени в другарите си.

Затова тук възниква такова обединение, взаимно проникване, което не съществува в никаква друга форма на човешко взаимодействие. В кабала се получава така, че вие не просто сте подобни един на друг, вие създавате заедно системата, в която сте съставни части и един без друг не можете да съществувате. Затова всичко тук е от по-висок порядък.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 02.10.2018

[235655]

Всичко се случва в нас

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо не можем да постинем по какъв начин  Творецът извършва своите действия, а постигаме само как тези действия се възприемат от нас?

Отговор: Защото тези действия се случват в нас. Отгоре не съществуват никакви замисли или планове, които след това да се спуснат и да слязат към нас.

Можем да говорим за такова развитие на събитията, защото е по-близо до нас, по–разбираемо е, но всъщност  всичко е в нас.

Всичко идва само от нашите вътрешни, неусещани от нас състояния и се приближава към по-външните.

От урока на руски език, 18.02.2018

[229213]