Entries in the 'Духовна работа' Category

Как да разпознаем доброто и злото?

Въпрос: В природата съществуват някои „датчици“, които улавят силата на доброто и силата на злото. Например, растенията чувстват добър ли е човекът или лош. Може ли човек с неговите ограничени сетивни органи на възприемане да разпознава доброто и злото?

Отговор: Разпознаването на доброто и злото е много трудно. Кабала говори, че цялата ни природа е зло, защото тя е напълно егоистична, тя е само желание за наслаждение на себе си. Така сме устроени, програмирани и нищо не може да се направи.

Ако искаме в нас да се образува друга система на отчитане – добра система, излизане от себе си, усещане на всичко от себе си, тя се образува само под въздействието на външното поле – висшата сила, силата на отдаване, силата на любов. Тя ни е създала егоистични именно за да можем да сме съставени от тези две сили, между тях да вземаме решение за нашето доброволно, правилно развитие.

Затова най-важното е да привлечем върху себе си въздействието на висшата положителна сила, за да започне тя да образува в нас нова система, паралелна на нашата егоистична.

Това е възможно, ако ние създадем една много проста лаборатория. Тя включва десет човека, може би малко повече или малко по-малко, но достатъчно количество, които се опитват систематично, съгласно кабалистичната методика, да изграждат помежду си алтруистични връзки, взаимопомощ.

Те изучават как функционира висшето поле, като се издигат над себе си, над своя егоизъм; как да излизат „от себе си“ спрямо другия; да усещат не себе си, а другия; да се опитват да напълнят другия. Това се нарича „любов към ближния“, когато ти напълваш неговите желания със своите възможности. Ако ние действаме така помежду си в малка група е достатъчно, за да започнем за усещаме влиянието на висшето поле.

Това поле започва да ни променя. У нас се появяват нови усещания, нови вътрешни методи на познание. Ние ставаме по-фини експерти на своето поведение, влияние, устременост.

И тогава у нас се появява възможност да видим себе си, своя егоизъм от страни и по този начин да се движим напред, изграждайки между нас егоистична система за получаване и алтруистична система на отдаване.

Така можем да се придвижваме напред до точката, в която нашият егоизъм се оказва успешно използван в алтруистичен дух, защото той ще бъде необходим само за да усещаме всичко извън нас и да се напълваме чрез околните. Затова егоизмът не се унищожава. Всичко зависи само от неговото правилно използване.

Ако ние го прилагаме само в такава форма, то наистина ще открием себе си съществуващи във Висшия свят, в друго пространство – в свойството отдаване и любов, което едновременно с това ни дава усещане за вечност, безкрайност, издигане над всички отрицателни усещания, които сега ни предлага нашият егоизъм.

От ТВ програмата „Заедно за главното. Александър Жданов“, 24.11.2017

[220096]

Живот в реалността „Няма никой освен Него”

каббалист Михаэль ЛайтманНие живеем в реалност, където „Няма никой освен Твореца”, въпросът е само в това, колко го осъзнаваме, чувстваме, изпълняваме, придвижваме се в това признаване. Можем просто да кажем, че „Няма никой освен Него” и всичко се прави свише, от Твореца, от висшата сила и с това да се успокоим, т.е. да не му предаваме особено значение.

А може и във всички ситуации, случващи се с човека, с групата, с народа или с целия свят – в щастливи и нещастни моменти да благословим Твореца за лошото като за добро.

Защото всички усещания преминават през желанието да се насладим и ако сме поправени, ще виждаме само добро, изхождащо от една сила „добра и творяща добро”.

А докато не се поправим, висшата сила ще ни приближава към поправянето на егоизма ни и затова постоянно ще ни разкрива нашето несъгласие с абсолютно доброто висше управление и с нашия единствен източник, освен който няма нищо, а само една висша сила.

С всеки изминал ден в нас се разкриват информационните гени (решимот): във всеки лично и общите за всички тези, които искат да се придвижат към истината. Затова всеки ден ние откриваме все повече препятствия в утвърждаването на този принцип. Но пречките трябва да приемем с любов, макар това да е изключително трудно и да разберем, че всичко идва от един източник.

Тези пречки изискват от нас правилно и внимателно отношение. Разбира се, че в егоизма си ние искаме да отменим тези пречки. Но от друга страна, науката кабала ни учи, че те ни се изпращат специално, за да ни помогнат да се придвижим към желаното състояние, установявайки над всички пречки принципа: „Няма никой, освен Твореца, добър и творящ добро.

И единственото средство да се установи този принцип е обединение по закона за любовта към ближния, когато „всички престъпления ще покрие любовта“.

Според степента на нашите усилия, да се обединим все повече ще разкрием, че всички пречки идват от един източник на абсолютното добро. „Няма злодеи в царския дворец”, но за да ни научи, царят се скрива и ни изпраща пратеници, които изглеждат като крадци и разбойници.

Необходимо е да видим през тях висшата ръка и така да се борим с тях, за да се приближим към едната сила, добрата и творяща добро.

Това означава, че нашият живот е неразделна част от „Няма никой, освен Него”. Ден след ден трябва все повече и повече да утвърждаваме, че във всичко, което се случва с нас, няма никой, освен Твореца. И не просто да го заявяваме на думи, а да реализираме вътре в групата (десетката) закона за любовта към ближния, като към себе си.

Тогава ще видим колко тези средства: разбиването на желанията и тяхното свързване в отдаване и любов между нас, ни приближава към Твореца. Благодарение на тях ние получаваме общата сила, позволяваща ни да се приближим към Него и да Му предоставим вътре в нас място, където Той да може да се възцари.

От урока на тема „Живот в реалността „Няма никого освен Него““, 08.01.2018

[219573]

Каква е разликата между трепет и страх?

Въпрос: Каква е разликата между страх и трепет?

Отговор: Страхът е животинско (егоистично) чувство. Терминът „страх“ е много рядко използван в кабала. Тук използваме думата „трепет“, чувство което може би не изпитваме достатъчно често.

Въпрос: Изпитват ли кабалистите животински страх?

Отговор: Кабалистът е човешко същество като всяко друго. По тази причина, всичко зависи от състоянието му. Ако тръгне надолу, той може да пропадне повече от всеки друг, но ако тръгне нагоре, той се възвисява до нивото на Твореца.

Въпрос: Все пак има ли нещо, което прави кабалистът по-различен от обикновения човек?

Отговор: Разликата е единствено във връзката му с Твореца, която той поддържа през повечето време: „Няма никой освен Него“.

Връзката с Твореца обезсилва всеки вид страх и остава само трепета, защото кабалистът разбира,че Творецът е източник на всичко около нас.

Въпрос: Възможно ли е кабалистът изкуствено да пробуди страх в себе си, за да стигне до чувство на трепет?

Отговор: Няма нужда да пробуждате каквито и да е негативни чувства и емоции у вас, нужни са единствено взаимовръзка и любов. Няма нужда от самобичуване; това само по себе си е анти-духовно.

От урок по кабала на руски език 13.08.2018

[217845]

Молитва към самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Понятието молитва го има и в кабала, и в религиите. Какво е молитва?

Отговор: Молитва в кабала означава: точно провери своите постъпки, своите мисли, своето поведение и ги поправи.

Въпрос: А какво означава: да молиш Твореца?

Отговор: Човек не се обръща към Твореца – той се обръща към себе си, към тази сила, която се намира в него постоянно. И човекът иска да има контакт с тази сила. Това е и обръщение към Твореца.

Въпрос: А какво тогава означава „няма никой, освен Него“? Няма никой освен мен или някаква моя сила?

Отговор: Това означава, че няма никой, освен тази сила, която напълва цялото творение, в това число и мен. Тъй като аз съм творение. Извън мен няма нищо. И дори и космоса, това съм аз.

И цялото човечество – това съм аз, защото всичко е в мен. Изучаваме това от постигането на реалността.

Затова човек винаги се обръща към тази сила, която е вътре в него, и запълва цялото творение. Постепенно човек започва да разбира, че съществува някаква система.

Не трябва да си мислим при това, че човек се обръща към собствения си егоизъм, тъй като това е безмислено – защото егоизмът не управлява света.

Тук съществува понятието „вяра в мъдреците“. Човек, за да напредва, трябва отначало инстинктивно да вярва в майка си и баща си, че те ще му помогнат и няма да го предадат, след това, когато завършва неговото детство, и вече мама и татко не му стигат, трябва да приеме на вяра това, което му казват мъдреците. Не вярващите, а мъдреците.

Той приема техните изказвания, съвети, като предложение, като начално условие, което след това, когато постига, ще отхвърли. Той ще ги постигне сам в себе си.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към ТЕС„, че има обкръжаваща светлина, която аз извиквам със своето желание, ако чета текстовете и те ме променят.

След това я постигам и започвам да я виждам не като обкръжаваща, а като своя вътрешна.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199521]

Пустинята, част 3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вътрешната пустиня е състояние, присъщо за всеки човек, или не е за всички?

Отговор: Има хора, в които егоистичното желание се е развило дотолкова, че те започват да чувстват неудовлетвореност от живота си.

Усещането е, сякаш си в пустиня. И той иска да провери защо се случва така. Има ли някаква цел или висша програма в това? Защо чувства такава суша, пустота в живота, от която няма да израснат никакви плодове?

Той си казва, че трябва да провери що за пустиня е това в него. И това означава, че той ще избяга в пустинята както нашите праотци – търси цел и не намира. Още по-дълбоко се потапя във вътрешни изяснявания, опитвайки се да разбере защо чувства такава пустота в живота и защо не може да направи нищо.

Това е състоянието на пустиня, в която той търси източници на вода – кладенци, както са търсели някога Авраам или Ицхак. В Тора има много разкази за кладенци, които са така необходими именно в пустинята. Тъй като, ако човек изпитва сухота в живота си и няма с какво да оживи душата си, той е длъжен да намери извор с жива вода, т.е. висша сила, способна да му отговори в какво е целта на неговия живот, същността и смисъла му.

Той търси каква сила е създала тези две състояния: суша и вода, т.е. егоизъм и желание да обича, зло и добро. И като му става ясно, че те идват от един източник, недоумява как може да е така.

Защото хората са вярвали, че има две сили: зла и добра. И дори самият Авраам някога в Древен Вавилон е изготвял идоли, половината от които са били зли, а половината-добри.

Именно за сметка на това, че той отива в пустинята и изкопава там кладенци за вода, чрез това намира средната линия. Средната линия – е същата тази висша сила, която причинява и суша и влага. В това се състои отговора на търсенето на човека: усещането за суша и пустиня се дава, за да търсим и намерим висшата сила, която е източник на двете явления.

Въпрос: Как намират висшата сила в пустинята?

Отговор: Човек разкрива висшата сила, именно защото усеща сушата и абсолютната пустота в живота.

Въпрос: Защо именно в пустинята?

Отговор: Човек трябва да отговори на въпроса защо е такава суша в душата му. И тогава намира кладенец с жива вода, който се намира именно в пустинята.

Следва продължение…

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

Пустинята, част 2

От 924 беседа за новия живот, 28.11.2017

[217505]

Пустинята, част 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е „пустинята“, намираща се в човека?

Отговор: Пустинята в човека е неговото егоистично желание, което е невъзможно да бъде поправено веднага. Човекът трябва да стигне до тази „пустиня“ и да се постарае да живее в нея, и от нея да излезе „в земята, в която тече мляко и мед“.

Затова нашите праотци са започнали от пустинята. Аврам отишъл в пустинята, спуснал се в Египет, върнал се в Беер-Шева и т.н… Ицхак, Яков – целият им живот е бил свързан с пустинята. Моисей избягал от дома на фараона и в пустинята се срещнал с Итро, пресичайки пустинята.

Разбира се, тук се говори повече за духовни действия, отколкото за материални. Това се е случвало и в материята, съгласно съществуващия закон, че всяка духовна сила трябва веднъж да докосне своя материален клон и да се отпечата в същия ред в материалния свят. Затова е необходимо да стигнем до разбирането какво е пустинята и как можем да я обърнем в цъфтяща, плодоносна земя, както е написано в Тора. Това зависи не от преместването на друго място, както е в нашият свят. В духовното промяна на мястото означава изменение на моите вътрешни свойства.

„Място“ в духовен смисъл е вътрешното желание на човека. И ако вътрешното ми желание е като пустиня, то аз живея в него. Ако желанието ми е като морски бряг или градина, то живея в градина. Всичко зависи от това, как човекът е поправил вътрешните си свойства. Изхождайки от това следва да разбираме казаното в Тора.

Тора описва процеса, проявяващ се вътре в човека, който преминава от вътрешно състояние на пустиня, пълна със скорпиони и змии, в цъфтяща земя. След четиридесет годишното поправяне в странствания из пустинята, ние идваме на земята, в която тече мляко и мед.

Въпрос: Оказва се, че пустинята е нещо лошо?

Отговор: Пустинята не е лошо, а изходно състояние, от което започваме развитието си: както във вътрешното, така и във външното.

Следва продължение….

Пустинята, част 3

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

От 924- та беседа за новия живот, 28.11.2017

[217430]

От Дървото на Познанието до нашите дни

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представляват връзките между нас, в които се разкрива Творецът?

Отговор: Ние обновяваме връзката, съществуваща между нас до разбиването, стараем се да я усилим. Работата, макар и да изглежда сложна, всъщност е доста проста.

Имало е четири-буквена структура АВАЯ с всевъзможни видове вторични частни АВАЯ. Тя е била построена от първите 9 сфирот. В тях е имало светлина, екран, 288 части, светлините /РАПАХ/. Към тези 9 първи сфирот се е присъединила Малхут, за да извърши Пълното поправяне /Гмар Тикун/.

Тоест, към РАПАХ се добавили още 32 части, за да се получат 620 – съвършената структура. Но това не е успяло, защото се е разкрило допълнително желание за наслаждение, за което не е било известно по-рано, както при разбиването на съсъдите в света Никудим.

Така се е извършило разбиването – прегрешението с Дървото на Знанието. Тези 32 части, Малхут, която е невъзможно да ги поправи с намерение заради отдаване, се е смесила с всичките 9 сфирот, включвайки всичките техни частни подсфирот, и цялата структура се е разбила заради нея. Разбила се, означава че е придобила желание за получаване заради получаване.

Тоест, разбило се е намерението, а не връзката. Мрежата от връзки е останала. Но видът на връзките на тази мрежа е станал заради получаване, и затова се нарича разбиване. Разбил се е добрият устрем един към друг, и вместо него се е разкрило злото.

Сега ние трябва да го поправим. Но ние не трябва да търсим между кой и кого се установява връзката. Творецът е довел човека в група, до Учител, до добра съдба и казал: „Избери си това!” Ние сме длъжни само да променим намерението: за какво се свързвам с другите, какво искам от тази връзка. Тоест, ние поправяме не връзката между нас, а само типа на тези връзки. И в това е цялото поправяне.

Връзки между всички хора има. Трябва само да се поправи качеството на връзките – от намерение заради „себе си” на „заради отдаване”. Според това ще открием все по-големи възможности и повече връзки, но те вече се разкриват по пътя на поправянето.

Затова всичко, което трябва да направим, е само да придобием алтруистично намерение вместо егоистичното, което ще се разкрива. Ние трябва само да полагаме усилия, за да приведем същите връзки в отдаващи. Затова изучаваме Книгата Зоар и цялата останала наука кабала.

От урока по Книгата Зоар, 20.12.2017

[218529]

Прекрасното свойство – мързел

Въпрос: Какъв е духовният корен на мързела?

Отговор: Мързелът е прекрасно свойство! Много ви съветвам: бъдете по-мързеливи, по-малко глупости ще направите. Работата е там, че мързелът е правилното претегляне на необходимостта от действия.

Въпрос: Какво е, ако нямаме сили, и заради мързела се занимаваме само с най-необходимото и важното?

Отговор: А след това, това в действителност се превръща в нещо неважно и не необходимо. Затова е казано: „Да седиш и нищо да не правиш е за предпочитане“. Мислете, четете, опитвайте се да осъзнаете всичко в себе си – точно затова сте родени, а не за да направите много физически движения, от които нашият свят само се замърсява.

От урока на руски език, 09.07.2017

[216146]

Жива инструкция

Въпрос: Да речем, искам да разкрия висшата сила на природата, на Твореца, но нямам никакво желание да бъда с никого в никакви отношения и комуникации. Това желание може ли някъде да се придобие и изкуствено да се развие?

Отговор: Разбирам ви. И аз не исках да бъда свързан с никой, исках да работя само с Твореца, да Го разкрия и да имам работа само с Него. А всички останали — нека дори изобщо не съществуват за мен. Аз съм много голям индивидуалист, егоист.

Дойдох в кабала без нито една мисъл за това, че ще бъда длъжен да се обединявам с някого и не можех дори да седя близо с другите! Не можех да чувствам никого.

Но постепенно, под въздействието на обучението, статиите, под влияние на висшата светлина, която ти свети в мярката на занятията и усилията, ти започваш да разбираш, че това трябва да работи именно по този начин и няма друг начин. При което, това идва, може би след десет, а може и след двадесет години.

Изведнъж тези статии, които си чел хиляда пъти, започваш да ги виждаш по съвсем различен начин. Сега ти ги възприемаш не само схоластически, защото „писано е красиво“, а защото всъщност така трябва да бъде, ти трябва да го реализираш.

Това не е просто красиви думи, не са нравоучения, а наистина ръководство за действие. Това е жива инструкция, която трябва да се реализира в момента, в групата, помежду ни. По абсолютно практически начин.

Когато започнах да осъзнавам това, то, разбира се, отношението ми към всичко се промени. На мен не ми остана никакъв избор. Добре, че Творецът ме държеше толкова много години, докато не започнах да усещам, че наистина така е необходимо.

Това го виждам по своите ученици. Затова не ги карам да бързат. Има такива, които десет, петнадесет години и повече са в състояние, в което още не са готови за сериозна колективна работа.

От урока на руски език, 11.06.2017

[214666]

Победа в Макавейската война

Ханука ни обяснява как да постигнем поправянето на желанията, в които се разкрива висшата сила. Всичко, което има в творението – това е желанието за отдаване, наречено Творец и желанието за наслаждение, наречено творение.

Колкото по-високо е нивото на развитие на желанието: неживо, растително, животинско, човешко, толкова по-развито е творението и повече се отличава от Твореца.

Получава се, че колкото по-далеч са една от друга светлината и тъмнината, толкова по-голяма е възможността творението да ги различи, да изясни преимуществото на светлината от тъмнината и така да се придвижи.

Понякога на творението се налага да премине през много неприятни състояния: огромна светлина, гъста тъмнина и безкрайна разлика помежду им. Всичко това хвърля  творението в различни страни, но няма изход – трябва да премине през такива полярни състояния, за да се развива. Още

От нашия свят да постигнем Висшия

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В първоизточниците е казано: «Няма тревичка в низините, за която да няма ангел, който да я бие и да я заставя да расте».

Отговор: Действително е така. Всичко, което се случва в нашия свят, се осъществява по точни указания и въздействие на Висшия свят.

Но ние не можем да ги проследим. Не можем да кажем какъв корен, каква сила от Висшия свят влияят върху нашия свят и какво именно действие желае да реализира тази сила, защото не виждаме Висшия свят, не разбираме неговата програма, въздействието му на нас.

От нисшия свят може да се постигне Висшия свят единствено, само ако се уподобяваме постепенно на природата на Висшия свят. Дотогава, докато не изучим цялата комплексна система на въздействие върху нас отгоре надолу и не я разкрием отдолу нагоре, ние нищо не постигаме.

Законът за корените и клоните се свежда до това, че съществува връзка между висшия корен и нисшия клон: във всеки атом, във всяко едно действие, на всички нива на неживата, растителна, животинска и човешка материя, в мислите, в силите – във всичко.

Но тази връзка ние не наблюдаваме и не можем да кажем, какъв корен предизвиква едно или друго следствие в нашия свят и как от това следствие могат да се направят каквито и да било изменения в нашия корен, за да може в крайна сметка да се подобри неговото отношение към нас, макар това да е предмет на изследване от кабалистите.

Науката кабала, изучавайки това, дава практически съвети и навици, как да преведем себе си в съответствие с висшият корен така, че да съумеем да въздействаме на него и да получим от него желаните отговори.

От урока на руские език, 09.07.2017

[215146]

Как да усетим вечната любов?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да усетим вечната любов? Има ли тя някакви прояви?

Отговор: Не, защото не можете да я почувствате в своя егоизъм. Няма начин.

Вие трябва да се включите в група и сериозно да се занимавате. Тези занимания ще предизвиката въздействието върху вас на определена, скрита в природата, положителна енергия. В нея ще започнете да чувствате своята отрицателна енергия и ще разберете какво равновесие можете да създадете между тях.

Между плюса и минуса, които ще откриете, ще разкриете висшата сила, напълваща нашия свят и с отрицателна, и с положителна сила. Тя ще се нарече Творец. Това е любовта.

От урока на руски език, 06.08.2017

[217444]

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Въпрос: В какво се заключава смисъла на семинара, обсъжданията в кръга, като метод на практическата работа, широко използван в кабала?

Отговор: ”Семинар”– това са съвместни действия на десет мъже или десет жени, които правят упражнения по препоръки дадени от кабалистичните първоизточници или под ръководството на учител или като спортисти под ръководството на треньор.

Само че това не са физически упражнения, като в спорта, а вътрешни, основани на вътрешни усилия за свързване помежду си до такава степен, че вътре в тази връзка се разкрива Твореца.

Добре е, ако това може да се реализира в едно действие. Но обикновено за това са необходими много упражнения в течение на много месеци и даже години. Такива упражнения, с цел създаване между нас на особена връзка, в която можем да усетим висшата сила на отдаване и любов, се наричат „семинар”.

Има много различни видове семинари, но като правило те трябва да се провеждат в качеството си на подготовка на занятията по кабала. На семинара проверяваме връзките между нас, доколко те съответстват на природата на Твореца — отдаването и любовта. А след това, когато по време на семинара достигнем до отдаване и любов или обратно, не може да достигнем до това състояние, а разкриваме своята противоположност един към друг, ние се връщаме към ученето.

И тогава, посредством ученето ние привличаме силата на отдаването свише, светлината възвръщаща към източника, тоест силата съдържаща се в Тора. Това и се нарича изучаването на Тора, за която е казано: ”Аз създадох злото начало”, което ни разделя в десетката „и като допълнение създадох Тора, светлината възвръщаща към източника.”

Получава се, че ако изучаваме кабала в десетката, за да се сближим и съединим един с друг, то можем да се възползваме от силата на Тора. По време на ученето, изследваме какво значи да бъдем свързани, как построяваме духовните обекти (парцуфи), световете, стъпалата на духовните степени — как всичко това се съединява заедно и се присъединява към нас.

В такъв случай, притегляме към себе си особена сила, която се нарича „Тора”, ”обкръжаващата светлина” или „светлината възвръщаща към източника”, която ни въздейства и ни приближава един към друг.

Така строим верига от връзки, в които, в края на краищата, разкриваме особено явление наречено проява на висшата сила, разкриване на Твореца.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214910]

Намерението е действие

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Баал Сулам пише, че именно нашият егоизъм дава усещането за време. Съществува действие и неговият резултат. За нас е важен резултатът, а не удоволствието от самото действие.

Отговор: Егоизмът е желание за получаване, вземане,  привличане за себе си – разтегля нулевата точка в две различни посоки и възниква понятието време.

Въпрос: Излиза, че в духовното няма време, защото човекът се наслаждава непосредствено от самото действие, той не очаква резултат от намерението си?

Отговор: В духовното намерението е действие.

От урока на руски език, 26.02.2017

[209634]

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

каббалист Михаэль ЛайтманТрапезата на кабалистите

Въпрос: Какво е особеното в трапезата на кабалистите?

Отговор: Трапезата е най-трудното действие в кабала, защото докато тя тече, човек трябва да се чувства заедно с всички, в обща връзка, да обича всички. Иска всички да се насладят на тези вкусове, които той усеща сега.

Между тях трябва да възникне такава обща връзка, при която човек да се наслади не на самия вкус на храната, а на това, че всички се хранят заедно и именно това да го напълва. Главният вкус не е в самото угощение, а в това, че сега ние се напълваме един друг от нашето взаимно отношение на любов, съединение, единство.

Получава се така, че на трапезата човек се намира в огромно вътрешно напрежение. Тъй като той постоянно трябва да контролира с какво намерение отхапва всяка хапка и внася лъжица в устата си, дъвче и гълта, чувства вкуса при дъвченето на храната, при поглъщането и усвояването й.

По такъв начин той се намира в процес на получаване на светлина в своя духовен съсъд, в съединение с всички останали, доколкото духовното поглъщане на храната е общо за всички, а не е за всеки по отделно.

Затова всеки трябва да чувства, че вкусва храната заедно с всички като един човек, със същата тази уста, с един език, небце и гърло. Той предъвква с 32 зъба, тоест произвежда изясняване на 32 потока на мъдростта (светлината Хохма).

А когато поглъща, то чувства не вкуса на храната, а вкуса на това, което прави съвместно с всички. Той превръща това материално действие в получаване на светлина в духовния парцуф заради отдаване. И ако прави така по отношение на всички, може също да се смята, че го прави заедно с Твореца. Затова трапезата е много трудно духовно действие.

И така има три действия,  извършвани в кабалистичната група, насочени към нейното обединение: семинар, събрание на другарите и трапеза.

Целта на всички тези действия е човек да се съедини с останалите, за да престане да се чувства като отделен елемент, а да се разтвори в групата и да се включи във всички. По този начин той губи своята егоистична индивидуалност и получава цялото общо кли/съсъд/, свойството отдаване, което притежават всички останали.

Той излиза от своя егоизъм и се включва в другарите, усещайки, че няма нищо друго, освен тях. Според степента, в която губи себе си, той встъпва в духовния свят, в усещане на Твореца, тоест подем в другата природа на отдаване и любов.

Предишни публикации:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

От 885-та беседа за новия живот, 20.07.2017

[215211]

Лаг ба-Омер, празникът на кабалиститие

каббалист Михаэль ЛайтманЛаг ба-Омер е най-кабалистичният празник – празникът на светлината. Лаг ба-Омер означава 33-тият ден (ламед – гимел) след Песах, тоест изхода от егоистичното желание към отдаване заради отдаване, в отдаващото желание.

Затова след него настъпва период на очистване на желанията: 33 дни от Песах до Лаг ба-Омер и после от него до Шавуот. За тези 50 дни ние завършваме всички поправяния и ставаме готови за получаването на Тора, тоест на светлината, която поправя желанията вече на получаване заради отдаване.

До настъпването на Лаг ба-Омер още не се считаме напълно излезли от Египет, защото е нужно да поправим в себе си желанията, в които има свойството Египет (егоизъм). На 33-тия ден достигаме поправяне в 33-тата сфира и ни остава да поправим най-долната част на стъпалото, получаващите желания.

Тогава можем да сме сигурни, че непременно ще стигнем до получаването на Тора. От деня Лаг ба-Омер вече започва да ни просветва светлината на даряването на Тора, макар и още отдалече.

Ето защо Лаг ба-Омер е толкова важен от гледна точка на поправянето. До Лаг ба-Омер все още поправяме и завършваме изхода от Египет, а след този ден започваме да се готвим за получаването на Тора в Шавуот. Излиза, че Лаг ба-Омер е много особен „ден“, тоест състояние, което човек преминава по пътя на поправянето.

Изходът от Египет се осъществява под въздействието на висшата светлина, огромната светлина Хохма, която се разкрива благодарение на пробуждането на човека. В резултат той се издига над своя егоизъм и се откъсва от него, но това е благодарение на светлината, идваща отгоре. Желанията все още остават егоистични, но светлината им дава възможност да се издигнат над егоизма и да поискат да отдават.

Всичко е само благодарение на висшата светлина, която ни държи като магнит. А сега трябва да реализираме това поправяне, за да се отпечата то във всички наши желания. Общо трябва да поправим 49 сфирот, за 50 дни от Песах до Шавуот, но поправяйки 33 сфири, вече може да не се съмняваме, че ще завършим нашето поправяне. След това вече нищо няма да може да го прекъсне.

Известно е, че 24 хиляди ученици на Раби Акива са умрели от епидемия за един месец. В тях се е проявил такъв огромен егоизъм, че вместо любов към ближния, която заповядал учителят, те изпаднали в безпричинна ненавист един към друг. И затова не могли да издържат светлината на поправянето, която е трябвало да се разкрие в тези дни, и умрели. Едва в деня Лаг ба-Омер епидемията се прекратила и учениците спрели да умират.

От всички ученици на Раби Акива останала само малка група, под ръководството на Раби Шимон. В тази група били десет души, които могли да се съединят помежду си, като десет сфирот, и благодарение на това написали книгата Зоар – най-великата кабалистична книга, коментари на Петокнижието на Тора.
Всеки път те получавали светлината, възвръщаща към източника, поправяли се с нейна помощ и записвали своите поправяния и разкрития. Това и се нарича коментари на Тора. Невъзможно е да се опише самата светлина. Но когато тя осветява желанията, стремящи се към единство, проявява нови форми на тяхното обединение и по този начин се разкрива, тоест Тора.

Има връзка между духовния корен и материалния клон и затова в нашия свят има дни, в които идва по-силна обща светлина. Затова трябва да го използваме особено по време на празника Лаг ба-Омер и с всички сили да се постараем да достигнем обединение. Защото е най-благоприятният момент за това – всички условия способстват за поправянето.

Групата на Раби Шимон в своето време е направила поправяния в десетте главни сфирот. Но сега цялото човечество трябва да достигне такива десет основни сфирот и тогава ще разкрие същите желания и светлина, същото състояние. Това, че книгата Зоар се е разкрила, след многовековно скриване, свидетелства, че нашите желания вече са готови за окончателното поправяне, и живеем в поколението на Месията.

Раби Шимон е починал в деня Лаг ба-Омер. Но напускането на този свят от праведник не е траурен ден, а празник, защото действа за благото на света, защото душата на праведника се издига на още по-високо стъпало, което дори не можем да разберем.

Лаг ба-Омер е празник на кабалиститие, празник на висшата светлина, която трябва да дойде и да се облече в душите на хората. Това е тази светлина, която е била в 24-те хиляди ученика на Раби Акива, благодарение на тяхното съединение, а после е изчезнала, когато те не са могли да преодолеят своя егоизъм и са умрели духовно. Затова, както разказва историята, те умрели и физически, от епидемия.

Цялата тази светлина е разкрила помежду си групата на Раби Шимон, издигайки се по 125-те стъпала на духовната стълба, написала е за това в книгата Зоар и я е скрила до наши дни.

В наше време книгата Зоар се е разкрила и се е допълнила с пълните коментари на Баал а-Сулам, под названието „Сулам“ (стълба). Това е допълнение, благодарение на което можем постепенно да пристъпим към книгата Зоар и да я разкрием, докато не открием всички 125 стъпала и не достигнем пълно поправяне.

От урока на тема „Празникът Лаг ба-Омер“, 14.05.2017

[206759]

От нашия свят да постигнем Висшия

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В първоизточниците е казано: «Няма тревичка в низините, за която да няма ангел, който да я бие и да я заставя да расте».

Отговор: Действително е така. Всичко, което се случва в нашия свят, се осъществява по точни указания и въздействие на Висшия свят.

Но ние не можем да ги проследим. Не можем да кажем какъв корен, каква сила от Висшия свят влияе върху нашия свят и какво именно действие желае да реализира тази сила, защото не виждаме Висшия свят, не разбираме неговата програма, и въздействието му върху нас.

От нисшия свят може да се постигне Висшия свят единствено, само ако се уподобяваме постепенно на природата на Висшия свят. Дотогава, докато не изучим цялата комплексна система на въздействие върху нас отгоре надолу и не я разкрием отдолу нагоре, ние нищо не постигаме.

Законът за корените и клоните се свежда до това, че съществува връзка между висшите корени и нисшите клони: във всеки атом, във всяко едно действие, на всички нива на неживата, растителна, животинска и човешка материя, в мислите, в силите – във всичко.

Но тази връзка ние не наблюдаваме и не можем да кажем, какъв корен предизвиква едно или друго следствие в нашия свят и как от това следствие могат да се направят каквито и да било изменения в нашия корен, за да може в крайна сметка да се подобри неговото отношение към нас, макар това да е предмет на изследване от кабалистите.

Науката кабала, изучавайки това, дава практически съвети и навици, как да преведем себе си в съответствие с висшия корен така, че да съумеем да въздействаме на него и да получим от него желаните отговори.

От урока на руски език, 09.07.2017

[215146]

Основният закон на духовния свят

Кабалистът Майкъл ЛайтманВъпрос: Какъв е механизмът за проявление на закона за подобие на свойствата в природата?

Отговор: Законът за подобие на свойствата действа на всички нива, само че ние не го наблюдаваме навсякъде. Ако двамата с теб имаме еднакви свойства се сближаваме, разбираме се един друг. Същото може да се каже за физическите тела и химичните елементи.

Но подобието на свойствата говори не само за природата на нашия свят, защото подобните обекти (плюс с плюс), като правило, взаимно се отблъскват, а за природата в духовното пространство. Това, което се случва според степента на подобието не е на физическите, а на вътрешните свойства.

В духовното няма нищо друго, освен сближаване и отдалечаване на обектите според степента на подобието или разделянето на свойствата. Това е основният закон на поведение в духовното пространство.

А в нашия свят по силата на този закон ние не можем да наблюдаваме свойства, които нямаме. Аз мога да видя само това, което имам. Например, жестокият човек няма да види милосърдие в другите – необходимо е подобие.

Затова ние никога няма да постигнем Твореца като Добър и Творящ добро, ако сами не сме такива. Творецът се проявява само като излъчващ доброта, топлина, което в нас абсолютно липсва.

Въпрос: Тоест това трябва да се възприеме като аксиома или да се приеме за даденост?

Отговор: Засега като аксиома, за да ни послужи като основа за действия над себе си. Постепенно създавайки в себе си по кабалистичната методика нов орган на чувствата, който ще бъде подобен на някои свойства с Твореца, ние ще започнем да Го разкриваме в себе си според степента на подобието – докато не го постигнем напълно.

Въпрос: Затова ли е толкова трудно на хората да разберат кабалиста?

Отговор: Почти невъзможно. И за кабалистът е невъзможно да разбере кабалиста на по-високо ниво, защото той винаги е ограничен само с този набор от духовни свойства, които вече е създал в себе си, подготовил е за усещане.

От урока на руски език, 25.12.2016

[204868

Как да развием точката в сърцето?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Чух, че всички ние сме части от душата на Адам и че във всеки има искра от нея, наречена точка в сърцето. Какво е „точката в сърцето“ и как да я развием?

Отговор: Всички се отнасяме към едно желание. Това огромно желание се е разделило на множество части, всяка от които е попаднала в тяло – твоето, неговото, моето… И нашите тела отделят тези частици на желанието една от друга. Аз искам едно нещо, ти друго, а той трето, защото нашите тела властват и заповядват на желанието какво да иска.

Науката кабала казва, че ако още в живота в този свят в нашите тела ние съединим заедно частиците желание, съществуващи във всеки, то в полученото общо желание ще започнем да усещаме „извън телесни“ явления, тоест друга реалност – духовният свят.

Всеки от нас усеща този свят вътре в своето лично, индивидуално, изолирано желание. А ако съединим нашите желания, те ще получат ново качество, именно благодарение на обединението. Това общо желание става интегрално, съвместно и вътре в него чувстваме реалността, която се намира извън теб, мен или него – висшият свят.

Не е толкова сложно да достигнем това. Важното е да разберем доколко за нас е важно да видим висшата степен, по-високо и по-външно състояние отколкото този свят, тоест бъдещия свят. Както е казано: „Ще видиш света докато си жив“. Ако отменим ограничението на тялото и се съединим в един човек с едно сърце, ще почувстваме висшия свят.

От беседата „Отговори на въпроси на начинаещи“, 24.07.2017

[211382]

Сърце и „точка в сърцето”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това сърце? По какво се отличава „точката в сърцето” от сърцето?

Отговор: Сърцето – това е нашият егоизъм, а точката в сърцето – това е подтик към Твореца, към свойството отдаване, което е заложено в нас изначално, иначе ние не бихме могли да възприемем ставащите в нас изменения.

Именно затова, че ние сме съставени от две части – сърце и „точка в сърцето”, можем, изхождайки от тези две противоположни свойства, да започнем да виждаме накъде отиваме, как можем да се издигнем над себе си, над сърцето, в „точката в сърцето”, или обратно.

От урока на руски език.02.04.2017

[211102]