Казано е в книгата Зоар: ”Превъзходството на светлината се разкрива от тъмнината”. Тъй като благотворното въздействие на светлината се проявява единствено при изхода от тъмнината. За да се прояви свойството на бялото, е необходимо черно. Тъй като без черно няма да се постигне бялото. И благодарение на това, че съществува черното, се издига и възвеличава бялото.

Както в примера със сладкото и горчивото: човек не знае вкуса на сладкото, докато не опита горчивото. И позволила да усети сладостта, уви, горчивото, защото противоположностите се разкриват едно от друго. Така се случва и между бялото и черното, светлината и тъмнината, между болестта и здравето. Понеже ако в света нямаше болни, никой нямаше да знае, какво е това здраве.

Тъмнината олицетворява всичко отрицателно, което изпитваме в живота: отсъствието на увереност, страст, гордост, алчност, презрение. За какво Творецът е създал тъмнината като нещо много жестоко, мръсно, противоположно на Себе си? Именно за да се постигне светлината.

Ние, творенията, можем да определим всичко само от контрастта. Творецът – това е непрестанна светлина. В него няма две противоположни свойства, за да усети, да предпочете и да изучи едното чрез другото. А в нас съществува такава полярност. И затова трябва да разберем, че не можем да имаме едното свойство без другото.

Изкачвайки се нагоре, ние неизбежно се издигаме и по дясната, и по лявата страна, на двата си крака – на противоположните свойства, на противоположните си усещания и колкото светлината е повече, толкова по-естествено тя се усеща от контрастта с още по-голямата светлина. Това се случва постоянно и навсякъде: във всички усещания, мисли, решения.

Затова човек отрано трябва да се запаси с голямо търпение, за да може да преживее всичко това. Но да се направи това съвсем не е просто, тъй като духовният път – това е път за очистване на егоизма, основан на вътрешната борба. Само правилната поддръжка на обкръжението, неговото постоянно укрепване, способства да държи човека на повърхността, а самият той – никой и нищо. Затова, когато се събират 10 нищожества, осъзнаващи, че те са никой и нищо, но в същото това време опитвайки се със свръх сили да си помогнат един на друг, то върху тях се спуска Висшата светлина и ги превръща в герои.

Въпрос: Каква е психологията на това вътрешно движение на човека? Трябва ли да получи от него наслаждение?

Отговор: Наслаждението, което той получава – това не е мазохистично наслаждаване. То възниква от собственото поправяне.

Представете си десет човека, които с нищо не могат да си помогнат един на друг, но пък с всички сили се опитват да го направят. При това върху тях слиза огромната Висша сила, защото всеки се бори със своя егоизъм, за да помогне на другите. Получава се взаймна отговорност и Висшата сила ги свързва, укрепва и повдига на следващото ниво.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138713]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - No Comments→

Конгрес в Грузия. Урок №4

Когато в групата идва нов човек, а ние вече се занимаваме по метода за интегрално обединение, ние трябва да бъдем с него по-меки, тъй като можем да отблъснем хората. Те, както и ние някога, не разбират за какво са нужни тези обединения, детски забави, всякакви игри, семинари.

Всичко това на тях им се струва странно: „Ние се занимаваме с приятни неща, говорим за любов, дружба, но всичко това ми го е казвала и моята майка, така са ни учили още в детската градина, а сега ми го казват и тук. Ние сме дошли тук да се занимаваме, а се оказва, че това е кабала?! Отново някакви детски игри?!“ Докато новият разбере, в какво е смисълът на метода, той десет пъти ще избяга от нас. Затова трябва да бъдем по-меки.

Не трябва да допускаме новите веднага в групата, тъй като на първо място те трябва да преминат през курса „Основи на кабала“. Той включва темите: свобода на волята, постигане на реалността, строеж на Висшите светове, въздействие на човек върху Висшия свят и обратното въздействие на Висшия свят върху човек, история на човешкото общество, неговото причинно-следствено развитие, началото, движението и целта към която сме се насочили и т.н. Човек трябва да се захване за мирозданието, както и да си го представя колко грандиозно е то, всеобемно, всепроникващо, и всичко това му става подвластно.

Трябва да бъдем търпеливи към новите, дори ако преминават през всякакви мистики, които смесват по някакъв начин кабала с религиите, с различни вярвания, с всякакви свои измислици. Тъй като в нас всичко се наслагва върху миналото – това, което сме слушали през годините живот: душите, кръгооборота на душите, ад, рай и всякакви други, т.е. ние не приемаме всичко това, но имаме всякакви представи във въображението си. Попитайте ги: „Какво е това? – и ще видите, че колкото хора има, толкова са и мненията.

Но независимо от това, то съществува вътре в нас. Затова човек трябва полека лека да намери правилните определения за всички елементи на световете, за които някога е слушал. Защото всичко изхожда от кабала: и религията, и науките – защото това е наука за единния свят. За това пишат още гръцките и немски древни философи. Това е, което ни е останало от Вавилон.

Затова трябва много акуратно да се обръщаме към новите, за да може постепенно да ги избавим от всякакви натрапени представи.

Макар човечеството постепенно да се избавя от това, все още има много работа. Тъй като в действителност, когато кабала казва, че съществуват само материя и съзнание, т.е. желание за получаване, за наслаждение, за напълване и съзнание, светлина, която ги изпълва, то с това тя ясно определя своята позиция: освен това няма нищо друго. Няма никаква мистика, а има само градация на желанието и градация на съзнанието или напълване на това желание. С това всъщност ние се занимаваме. И ние действително нищо друго, никъде в природата не откриваме.

Затова, преди всичко новите трябва да преминат през първите десет лекции. Желателно е преподавателите постоянно да се сменят, в противен случай те могат да започнат да го боготворят, да го носят на ръце, а той ще започне да моли да го издигат още по-високо. Всичко това трябва да бъде взето под внимание и да се сменят преподавателите на всеки пет урока.

И най-главното, те да не гледат на кабала като на трапеза с песни и танци, защото това е сериозна наука, а не разговори за сближаване, за взаимна отговорност и взаимна любов. В противен случай те ще започнат да я смесват с другите методи и теории, които някога са учили, с различни алтруистични течения. Нищо такова не ни е нужно! Ние просто им преподаваме система – система на мирозданието.

Ако човек получи правилно знание, той може да каже: „Това не е за мен. По-добре да отида и да спечеля още един милион или да попътешествам“ – той може да каже всичко, каквото си иска, но не ще може да отрече, че това е истина. Към такова състояние трябва да го преведем още от първото ни запознанство, с първите десет лекции.

От 4-я урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93596]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Хората, увлечени от духовното извисяване и смятащи, че трябва да се живее единствено и само за това, събирайки се заедно, поемат задължението на взаимно поръчителство: поддържайки се един друг и намирайки се във връзка помежду си.

Те се включват един в друг, работят заедно, помагат си, вдъхновяват се помежду си с величието на целта, опитват да се обединят помежду си в отдаване и любов, уподобявайки се на Твореца.

Работейки над величието на целта, те едновременно усещат своята ниска природа, но без да я принизяват, а наблягат на това, да се нивелират, без да потискат егоизма си, а само съкращавайки неговото използване.

Тук трябва много тънка работа: да не презират своята ниска природа, да не я убиват, тъй като тя е необходима като противодействие на висшата природа, защото при разликата на напрежение, се осъществява изграждането на мощта на душата.

В това духовният свят не е особено категоричен. Той е категоричен в друго: всичко, което е създадено, си има своя смисъл и право на съществуване. Дори онова, което ни се струва най-вредно, не трябва в никакъв случай да се унищожава.

По такъв начин, възниква голям проблем: как да се работи с това? От една страна ти си готов да унищожиш някакво не добро свойство, за да не съществува в света. А от друга страна, не можеш да направиш това, тъй като то има право на съществуване.

В Тора е казано: ”Онзи, който стане да те убие, изпревари го и го убий.” Но под тази фраза се подразбира не физическо унищожаване, а ”убий го в себе си”, за да не говори това свойство в теб. То трябва да съществува, но в мъртъв вид.

В нашия свят да умреш – означава да изчезнеш. В духовния свят – това означава, не да изчезнеш, а да бъдеш вечно мъртъв. Тора посочва, че егоистическите свойства трябва само да се анулират, за да не бъдат активни.

Тази тънка граница диктува цялата философия на живота. Тя отличава науката кабала от всички останали.

Затова в много от случаите поведението на кабалиста ни се струва много странно. Аз помня, как не можех да се съглася с моя учител: ”Как да разбирам това, та аз веднага ще потисна това свойство!” И получих отговор: ”Не може! Остави го, докато не позавехне до толкова, че да се превърне от живо в неживо.” Но това неживо свойство е задължено да съществува.

Въпрос: Какво имаме в предвид, когато казваме, че е необходимо да възненавидим своя егоизъм?

Отговор: Да ненавиждам – това означава да го изоставя, да не го ползвам. Напълно!

Ти не можеш да унищожиш егоистическото свойство. То възниква в теб, а ти трябва да решиш: ползваш ли го или не. Не го използваш – това означава, че го умъртвяваш. Повече нищо не можеш да направиш. А след това, това свойство може отново да се прояви в теб в най-неочаквания момент.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138706]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - No Comments→

”Проказа” означава ”затваряне”. Сякаш той Затваря висшите светове и не ги отваря. А когато Той ги затваря и не ги отваря, това се нарича ”язва”.

Както е казано: ”язвата на проказата, ако бъде в човек”. Именно  ”в човека” – на Зеир Апин. И от тук се спуска надолу в човека, който е доведен до това и го прикрива светлината, и се проявява язвата на всичко закривано от светлините.  (“Книга Зоар с коментар на Сулам”. Глава “Тазрия”, п.91)

Всичко зависи от това, доколко ние можем да издигнем своите правилни стремежи, молби и молитви за поправяне към Зеир Анпин.

Обединявайки се ние се повдигаме в Малхут, от където можем да издигнем нашата молба към Зеир Анпин – към следващото стъпало, много по-високия парцуф, на по-висшата система. Включвайки се към нея, ние предизвикваме спускането върху нас на Висшата светлина.

Но интензивността на неговото спускане зависи от това, доколко правилно ние я призоваваме, тъй като ние се намираме долу, в нечистите егоистически светове БЕА. Егоизмът в нас през цялото време работи, бушува, придърпва във всички посоки и накрая се получава, че във всеки момент от времето ние рискуваме да прекъснем нашата молитва за придвижване и да паднем.

В този случай между Малхут и Зеир Анпин се случват неуверени, неясни, неточни контакти и затова сме виновни ние. Възниква заплаха за абортиране: прекъсване на развитието на зародиша.

Въпрос: Какво означава подем към Малхут и по-нататъшния подем от нея към Зеир Анпин?

Отговор: Подемът в Малхут осъществява връзката между другарите. Ако ние правилно се съединяваме между нас, ние образуваме Малхут, от която издигаме в Зеир Анпин своето общо желание, като единно цяло.

Зеир Анпин – това е Творецът. Изкачване от Малхут в Зеир Анпин – това е уподобяване на Твореца, сливането с Него, когато ставайки едно общо цяло в своето обединение, ние отиваме към обединение с Твореца.

Относно тези хора, които са се събрали заедно и образували помежду си единно цяло или обща душа, образът на Твореца се нарича ”Адам”.

Реплика: С други думи, отначало от нашите желания се създава светът и в него се ражда човекът?

Отговор: Не. Когато нашите желания при взаимното включване един в друг стават едно единно цяло така че между тях изчезва каквато и да е разлика, тогава това общо желание се издига по-високо в своята молба да се уподоби на Твореца, за да стане човек или синове на човека (”Бней Адам”).

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Тора - No Comments→

Конгрес в Сочи. Урок №6

Въпрос: Трябва да вземем потребностите на масите и да ги пренесем в групата, за да могат те да бъдат насочени към всеобщо обединение. Как да съпоставим това със случващото се в Украйна, където в момента се води война?

Отговор: Ти нищо не можеш да направиш. Това е общото егоистично състояние в света, което така се проявява в неговите егоистични точки. Ние дори не подозираме, какви войни се водят. За тях не пишат и не говорят. Нима в Афганистан всичко е наред? – Не. В Африка хората се убиват един друг, и всички си мълчат. А колко още такива горещи точки има?

Съществува общ егоизъм, който за сега не сме в състояние да уравновесим. Ние не можем да предадем на нашето алтруистично развитие такава скорост, с която егоизмът се развива. Затова, отрицателните събития в света се развиват по-бързо, отколкото положителните. Ние внасяме промени, но те все още са недостатъчни. Надявам се, че тази година ще започнем да се издигаме на нивото на нормална компенсация.

Това, което се случва – са ясни, твърди закони без никакви подвеждания от страна на Твореца. Престанете да си въобразявате някаква си висша воля. Има сила, която представя един, единен, общ, постоянен закон. Няма нищо друго!

Никакви съжаления, никакви умиления. Работата е там, че ние излагаме всичко, чрез чувствата на човека на земен език. А всъщност Творецът, Природата, няма чувства! Единствено, за да предадем по някакъв начин методиката, ние я описваме със земни думи от материалния свят.

Затова, всичко, което засяга положението в Украйна и другите региони в света – това е следствие на неравновесието на лявата и дясната сила. Нищо не може да се направи. Трябва да се действа, трябва да се опитваме да уравновесим двете сили.

Въпрос: Но как да се отнасяме към това?

Отговор: Само разпространявайки целта на творението, единството, обединението, нищо друго. Всичко останало не води към нищо. Ние достигнахме до онази част от историята, когато поправянето трябва да се реализира или по добрия начин или по лошия. Затова за сега не може да се направи нищо, защото работи ясен и твърд закон.

От 6-я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[141608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес в Торонто. Беседа по време на трапезата

Въпрос: Как вие разбирате какво представлява Твореца?

Отговор: Не е възможно да разбереш какво е Твореца. Ние представляваме желание. Затова, онова което усещаме, ние можем да го разберем дотолкова, доколкото чувстваме и осъзнаваме своите желания. Желанието – е преди всичко. А след това и разумът възприема, мисли и оценява това, което усеща. По такъв начин, да опознаеш Твореца, без на Го усетиш, е невъзможно. А да усетиш Твореца –  не е нищо друго, освен да почувстваш нашата връзка помежду ни. Ние Го възприемаме като правилна връзка между нас, защото Той – това е ” бо – у – ре” (Боре), т.е. ”ела и виж”.

Извън мен Творец няма. Вярно възстановената връзка помежду ни дава разбиране за онова, което се намира в мен и се нарича Творец. Но това аз не го усещам, не го разбирам и не го знам. Това нещо е Ацмуто – моят първичен източник. Аз мога да го усетя в себе си само дотолкова, доколкото съм подобен Нему. Но аз усещам не Него, а своите поправяни свойства, които са подобни на Него и тях аз наричам ”Творец”.

Баал а-Сулам ни дава пример с тока. Ние не знаем, какво представлява електричеството, а виждаме и усещаме само неговите проявления: стрелката на прибора се отклонява, нещо свети, нагрява, охлажда и т.н. Но всъщност какво е това? Някаква неразбираема енергия. Тъй като всичко онова, което искаме да пипнем, усетим, видим или да измерим – това е проява в материята, а не самият източник, т.е. това вече е видоизменената материя.

Затова Творецът се нарича Боре (ела и виж). То е онова, което е в нас.

Въпрос: Тогава, как можем да персонифицираме неговата власт?

Отговор: В никакъв случай не трябва да се персонифицира и създава какъвто и да е образ! Това е най-страшната грешка. С това вие веднага се спускате до поклонение пред идолите и работите, не за да се поправите, а за да нарисувате нещо.

От беседата по време на трапезата в Торонто, 04.08.2014

[141358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Конгрес в Сочи. Урок 4

Въпрос: Как да преодолеем усещането за неравенство между новите и големите, опитни другари?

Отговор: Не разбирам, в какво се проявява усещането за неравенство? Човек прави всичко, което може, така, както и всички. Той постоянно се опитва да работи над себе си, за да се анулира, да се свърже с останалите. Каква е разликата – голям ли е той, малък, начинаещ, опитен, с някакви особени качества? Това няма значение.

Ако всички около мен са велики, на мен ми е по-добре, тъй като получавам от тях добри примери и се устремявам напред. Мислейки за своята духовна реализация, помагам на целия свят. Тъй като никой не прилича на другите!

По мое време аз бях като бебе в ръцете на пет-шест кабалиста, които са учили при Баал а-Сулам. Какво съм представлявал тогава, кой съм бил за тях? – Никой. Но те се отнасяха към мен много внимателно, учтиво.

Видях, че те не ми разказват всичко и много премълчават. Постепенно все повече ми се проясняваше, кое и защо, така че и аз нямах никакви претенции към тях. Когато се намирах в духовни падения и ходех отпуснат като във вода, те ме ободряваха, уверявайки ме, че след две седмици всичко ще ми се разкрие. И макар че това беше лъжа, в мен е останало впечатление от тях като за любящи бавачки.

Така групата трябва да се отнася към всеки от своите другари.

От 4- я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[140901]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Системата от взаимоотношения в народа на Израел може ли да стане причина за несполука в процеса на освобождаване от егоизма на целия свят?

Отговор: Безусловно. Ако ние не сме свързани един с друг, причиняваме зло не само на себе си, но и на целият свят.

Общият процес се реализира в нас така, както и в целия свят, но ние задължително трябва да реагираме. Няма смисъл да чакаме реакциите на целия свят, защото в него има само желание за получаване. В нас, освен това, има и искра на отдаване. Затова трябва да реагираме правилно и обмислено. Нашата мисия е да се обединим и да станем „светлина за народите“, „царство на свещенослужителите“. Отсъствието на връзка между евреите на земята на Израел влияе не само на всички евреи по света, живеещи в отчуждение един от друг, но и на целия свят, който ни ненавижда и особено държавата Израел.

Виждаме, че днес на мода е не антисемитизмът, а „антиизраилизма“. И това не е случайно, защото Израел е особено място, където ние трябва да се обединяваме, а не го правим. Ако започнем да се грижим за взаимовръзките помежду си, ще отстраним всички пречки и ще почувстваме как след нас ще започне с радост да се обединява целият свят, защото в него няма такъв егоизъм, както в нас. Затова, ако приложим усилия, към нас ще се присъединят всички останали.

Освен това, към нас ще започнат да се отнасят правилно и евреите, живеещи зад граница. Днес те ненавиждат държавата Израел. Те, в болшинството си, гласуват против Израел и биха били радостни, ако държавата не съществува. Такива са резултатите от запитванията. И с това нищо не можеш да направиш. Това е предизвикано от факта, че ние не действаме съгласно своето предназначение. В такъв вид, в какъвто сме сега, на никого не сме нужни. Ние сме егоисти, протекционисти, буквално „трън“ в тялото на света. Всички негови проблеми са свързани с Израел, а никой не забелязва нашите успехи. Обратно, те предизвикват раздразнение, защото ние трябва да донесем на света методиката на поправянето, а не да учим на това, как още по-успешно да използваме егоизма.

Въпрос: Но нали в народите на света няма осъзнаване за ролята на Израел?

Отговор: Подсъзнателно има. Защо говорят, че ние се явяваме причина за всичкото зло? Защото чувстват зависимост от нас. Това усещане не възниква случайно. Когато арабските лидери утвърждават, че евреите предизвикват злото в света, те чувстват, че това е така. Това не е просто политика, а глас от сърцето, вътрешно усещане. И самите евреи в различните страни чувстват, че деятелността на съвременната държава Израел с нищо не допринася за света. Затова днес всички са настроени на това да премахнат Израел.

За съжаление, в Израел изобщо не се вслушват в настроението на света. Ние се държим така, като че ли това ни е безразлично: занимаваме се с бизнес, правим пари, повишаваме благосъстоянието си, спорим в парламента и т. н. Живеем така, сякаш нищо не се случва. Затова не е изключена опасността от това в скоро време да ни се случат беди. Външните сили, идващи както от евреите, така и от народите на света, могат да посеят раздор в народа. Ще започнат протести, „израелска пролет“.

Получава се така, че експеримента по създаването на държавата Израел е несполучлив, колко може да се търпи? Затова днес евреите по целия свят са настроени против Израел. Ако ние сега, в навечерието на празника Песах, не се обединим, след 2-3 месеца ще се окажем в много опасна ситуация. Да се надяваме, независимо от това, да успеем да се обърнем към народа на Израел с обяснение в такава форма, че той да ни разбере.

Нашето спасение е в обединението и разпространението му по целия свят. Трябва открито да кажем на света, че това е нашата мисия и именно това те трябва да получат от нас. Тогава ще им стане ясно доколко те се нуждаят от нас. Ако по-рано с нашите взаимоотношения сме донесли зло на света, то сега, с нашето обединение, ще донесем добро. Хората ще го разберат и почувстват. Ако се променим, ще се промени и нашето състояние, иначе няма да имаме добро бъдеще.

Въпрос: Какво сега, преди празника Песах, можем да направим, за да спрем отрицателното развитие?

Отговор: Да се стремим към изход от Египет, т. е. към подем над ненавистта, раздорите и разделението между нас, заради обединението! Целият народ, раздробен на групировки и партии, всички заедно и всеки човек поотделно трябва да разбере, че от това зависи нашето светло бъдеще и от нищо друго.

От програмата „ Кабалистите пишат – Изходът от Египет“, 04.03.2013

[103816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Конгрес в България. Урок №4

Кръговратът на душите е подобен на кръговрата на водата в нашия свят. Това е постоянен обмен, който се осъществява между различните енергийни нива, на които се намират нашите енергийни вътрешни свойства, наричани ”душа”.

Душата не е нещо ефимерно, това е енергийно състояние на човека, което постоянно се издига и се спуска. Този кръговрат е необходим, за да се осъществява смесване, сливане и разделяне на всички души помежду им и през цялото време да се създава взаимно поправяне, взаимно включване и превеждане на всички частни души към едно общо състояние, към една единна душа.

Това състояние се нарича ”пълно поправяне” и ние скоро трябва да го постигнем. Затова се разкрива науката кабала и кризата в света. Днес ни остава малко време, за да достигнем до това състояние или под ударите на Природата, или изучавайки и правилно прилагайки методиката за интегрално възпитание и образование.

Въпрос: Има ли в нашия свят такива енергийни места, които да могат да напълнят душата?

Отговор: Не, никакви места в нашия свят не притежават такива особени свойства. Те влияят на нашите ментални, физически, душевни характеристики, но не на душата, не на духовността, т.е. не на подема на човека към свойството отдаване и любов.

Само в силна, правилно създадена група се намира епицентърът на такова състояние, когато човек може да влезе в това общество и много бързо да се развие.

Това не е географско място, а просто енергия, която се акумулира от много хора, стремящи се към разкриване на централната сила на света. Само кабалистичната група се явява благоприятно място за развиване на душата.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Какво подразбираме под лъжа във всекидневието и в духовната работа? Тя се излива върху нас не само от екрана, но и от другите видове медии. Какво е това желание за изкривяване на информацията и каква е технологията за неговото поправяне?

Отговор: Нашата изначална Природа, удовлетворявайки се от напълването, ни подтиква към самоизмама. Ако не мога да се напълня, то моят егоизъм все едно се стреми да се защити, да се огради от страданието, защото единственото му направление – е да бъде щастлив, напълнен, удовлетворен, самозадоволен. Затова, ако не мога нещо да постигна, то си затварям очите.

Казано е, че ”простият човек не желае дъщерята на царя”. Той не се самотерзае, че никога няма да е женен за принцеса, защото знае, че тя не е за него. Неговият егоизъм автоматично го предпазва от страдание: ”Не тъжи, това не ти трябва. Мисли си за онова момиче, която живее в съседната къща. Тя е за теб”.

Тъкмо така постъпва нашият егоизъм във всички случаи. Затова, когато виждаме, че нещо не е по силите ни, веднага оставяме тази мисъл,  за да не страдаме напразно. Тази своеобразна система е за самосъхранение. Тя съществува в природата на всички нива: на растителното, животинското и естествено на нашето ниво.

Точно така действаме и относно духовното. Тъй като ние нямаме истински желания към великите стъпала. Ние дори не ги усещаме, сами ги скриваме от себе си! Колко усилия са необходими, за да се настроим към по-високо стъпало – днешното, плюс още едно. И то през цялото време бягаме от него!

Тоест нашето его автоматично ни погубва, отделяйки ни от духовната цел, която е пред нас. Аз мога да видя висшето стъпало, но не желая да прилагам никакво усилие за това и не го виждам. Това е всичко.

Как може това да се поправи? Само с помощта на обкръжението. Аз гледам как другарите споделят впечатленията си: ”Ти виждаш ли? – Да, прекрасно е!” – след което им завиждам. Дори ако започнат да ме разиграват, все едно аз ще им завиждам. А представете си, че те усещат нещо, а аз – не?

Ние трябва да играем един пред друг така, сякаш аз вече съм в духовно постижение и тогава другарят също ще пожелае това. Той ще прилага сили, за да постигне духовното. А аз, гледайки него, от завист и при мен ще се появят сили. И така завиждайки си един на друг, ние ще се издигаме един друг. Това е най-първият принцип за взаимопомощ в групата.

Това трябва да се използва и в кръговете, хората да се зареждат, където и както може, за да усетят, че духовното може да бъде усетено и видяно. Във всеки човек има органи за усещане на всичките 125 духовни стъпала и дори на най-последното – Гмар Тикун (Пълното поправяне). Но ние не ги включваме! И това е проблемът.

Затова трябва да се подтикваме, да се впечатляваме, да се подбуждаме, за да може във всеки от нас да се появи устрем и желание, които да ни покажат колко е добра завистта, която не ни дава да заспим и ни изгаря! Това може да се направи.

От 2-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Защо е толкова важно науката кабала да се изучава не самостоятелно, а в група?

Отговор: Такъв вариант също е възможен. Ти можеш да влизаш в Интернет, да получаваш всякаква информация, пред теб е открит целият архив: аудио, видео, текстове. Разбира се, че можеш да си седиш сам в къщи и да изучаваш кабала, но как ще я реализираш на практика?

Ако човек иска да стане квалифициран специалист, той трябва да практикува. Представи си готвач, който изучава приготвяне на храна по книга, но никога не е виждал на живо какво е това краставица, домат… Тогава, какъв готвач е той?

Как можеш да реализираш кабала, ако си сам? Нищо няма да се получи. Ти трябва да я реализираш в групата, с другарите, защото само в правилното свързване помежду си вие ще започнете да усещате онова, което се описва в книгите. Разбира се, че можеш да се обучаваш и в къщи, но така няма да напреднеш, защото няма да знаеш какво изучаваш.

Има другари, които се занимават в къщи, те дори и не желаят да присъстват на конгресите, да се срещат с други хора. Те смятат, че е достатъчно само да учат. Какво да им отговоря? Те изобщо не реализират своите знания: не усещат материала, не разкриват онзи свят, за който четат.

Аз мога много да говоря за това, но човек трябва да разбера, че кабала се възприема само в група. Това описват всички кабалисти. Ако човек идва при нас да се занимава и открива кабалистичните източници, то това е посочено навсякъде в тях. Но той не ги чете, защото го мързи. Той не желае това, защото тогава ще трябва да действа срещу своя егоизъм: да дойде в групата, да вземе участие в общите мероприятия, да се занимава с разпространение и т.н. Затова такива хора ни напускат и с това завършва тяхното кабалистическо развитие.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Ние можем да придобием от природата сила, която да ни промени така, че да престанем да си вредим един на друг. Така ще осъзнаем зависимостта си един от друг и това ще ни принуди да се поправим. Всичко това може да се обясни на хората, като им се предложи да създадат помежду си нови по-добри отношения.

Ние притежаваме сила, с помощта на която могат да се поправят лошите отношения между хората и нашият свят да се направи добър. Ако успеем да направим това, то животът ще стане прекрасен.

Такова изменение може да се случи чрез силата на поправяне, която ние да дадем на хората. Но за да привлечем тази сила, на нас самите ни трябва съвсем друго намерение – намерението за отдаване към ближния.

На всичките седем милaрда хора им е достатъчно желанието за постигане на добър живот на основата на добри връзки един с друг. За постигането на това е нужно единствено да се организират семинари между тях, кръгли маси, семейни срещи. Хората ще слушат и виждат колко ние сме свързани и взаимозависими един с друг и ще разберат, че си заслужава да променят своята природа.

А ние сме подобни на скорпиона, който като ужилил жабата, която го пренасяла през реката, загинал и той. Ние няма да можем със своята егоистична природа да направим нищо добро – трябва да я изменим.

Само да се гледат филми за връзки помежду ни не е достатъчно – трябва практически да изменим своята природа. Има огромна разлика между филмите и практическата реализация. Знаем, че може да говорим с много красиви думи на събранието на приятелите, а след като излезем на улицата да станем същите егоисти като всички останали. Няма изход, това е природата ни.

Но за седем милиaрда хора такива намерения са достатъчни. Ние отиваме при тях със светлината, възвръщаща към източника, провеждаме семинари и чрез нас, свише те получават сила, която ще ги промени и ще поправи отношенията между тях.

За сега тяхното желание за наслаждение е малко и не излиза от рамките на този свят. Те се намират в материалното човешко общество, съществуващо на земята. Ето защо ние можем да ги променим като им предадем висшата сила, която ще им подейства и ще поправи взаимните им отношенията.

Но ние притежаваме доста по–голямо егоистично желание и ето защо е необходимо да променим своето намерение на отдаващо. Разликата е там, че ние сме длъжни да престанем да бъдем егоисти. И така другите седем милярда населяващи света ще получат силата да не се жилят един друг. Всеки започва да разбира, че ако ужили другия, те заедно ще потънат в бурната река, като онзи глупак, който пробил дупка под себе си в общата лодка.

Получавайки силата на светлината, човек може да се защити от желанието си да нанася вреда на другите. Той разбира, че не трябва да копае дупка в общата лодка, защото тогава всички заедно ще потънат в морето на своя егоизъм.

И така в следствие на интегралното образование човек започва да усеща, че цялото човечество – това е едно тяло и трябва да се отнасяме към всички като към едно семейство. Висшата светлина ми дава способността да усещам болка от това, че съм ужилил другия. Той крещи „Ох“, а на мен ми става лошо. Не той страда, а аз, защото ние сме едно тяло, точно както ако си ударя крака, усещам болка в главния мозък.

Такава връзка ще съедини всички хора в този свят и няма да е нужно да работят срещу своята природа. Единственото, което ще се изисква от тях: за сметка на семинарите и обединението да почувстват своята зависимост от другите, като при мравките, живеещи като едно голямо семейство – милaрди мравки в един мравуняк.

Тоест на тях не им е необходимо да осъзнават своята егоистична природа. Природата си остава природа, разкрива се само тази неразрушима връзка между нас, която става очевидна. Ние така ясно ще видим системата на нашите взаимни връзки, че нанасяйки най-малката вреда на другия, ще усещаме болка в себе си.

Ето това се нарича обичай ближния като себе си. И в това няма никаква мистика – това е просто разкриване на естествената система на нашите взаимовръзки.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 13.07.2014

[139398]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Трябва винаги да знаем, че всички съсъди, на всеки от нас, се намират извън самия него. В днешното си земно, животинско желание ние можем да усетим само този материален свят. Но това не е истинската реалност – подобно на усещането на една отделна клетка, откъсната от организма и затова не чувстваща живота.

Тъй като животът – е обмяната на вещества, на информация. И затова, усещаното от нас сега е вечна смърт. В това няма никакъв духовен живот.

Ако се стараем да се съединим с всички наши другари, намиращи се в кръга, а също и с кабалистите от всички поколения, с пророците, с всички, които някога са живели в този свят и са работили над поправянето, събирайки по части своето голямо желание, намиращо се в другите, то получаваме от тях своите желания.

Душата на човека се намира извън него – в другите. Дотолкова, доколкото той е способен да чуе за това и желае да се съедини с частите на своята душа, моли за единство – с това той придобива съсъд за своята душа. Обкръжаващата светлина му въздейства и слепва парченцата.

А когато светлината получава шанс да се разкрие в този събран от него съсъд, тя се проявява. И това вече не е светлината, възвръщаща към източника, а светлина, изпълваща желанието с добро и с наслаждение.

Всичко се извършва от светлината: светлината съединява частите на съсъда за човека и го напълва. Така напредва човек. Според това, колко части от желанието е успял да събере и да присъедини към себе си, се определя неговото духовно стъпало. И той ще се издига все по-високо, докато не събере всички парченца заедно.

От подготовка към урока, 22.06.2014

[138424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Тъй като Надав и Авиу били големи познавачи на Тора, те решили, че съществува заповед да се постави на жертвеника още един огън, освен дадения свише. Те въвели този закон в присъствието на Моше.

Въпреки факта, че тяхното алахическо решение било правилно, те заслужили от Небето смъртна присъда, защото не може окончателно да се формулира тази заповед в присъствието на учителя си, без да се посъветваш с него. [М. Вейсман, “Мидраш разказва”, глава “Шмини”]

Не може да се изпълни заповед, без да се присъединиш към учителя. Не може да се повдигнеш над него. Тази Йерархия се запазва до пълното поправяне. В момента, когато ученикът не може да се справи с това, че желае да потисне своя учител, той изгаря.

Въпрос: Какво означава да ”потиснеш учителя”?

Отговор: Да проявиш своето недоволство, критика, отхвърляне: кога най-накрая той ще умре и ние ще заемем неговото място. Това е което се описва тук. Принципно, това са естествени свойства, които трябва да се разкрият и в съответствие с които трябва да се действа.

Въпрос: Какво да прави ученик с тези усещания, когато се разкриват в него?

Отговор: В този процес не може да се намесваш. Мнозина си мислят, че не виждам, не чувам, не разбирам състоянието на ученика, но аз нямам право да се меся, за да не ги лишавам от свободната им воля.

Работата е там, че ако това се разкрие предварително на човека, той ще постъпва така, както аз му кажа. Тогава, за какво съществува той? Той няма да има свой анализ, свои изяснения, свое поправяне на душата. Ти го ограбваш, отнемаш му живота.

Ако му кажеш нещо допълнително – край, значи вече си откраднал парченце от неговия живот и той ще трябва да го попълва следващия път. Затова има такива състояния, когато бих дал всичко за да кажа нещо, и в същото време съм задължен да мълча.

Например, нима Моше и Аарон нищо не могат да направят? Но синовете винаги трябва да минават през такива състояния, когато очакват смъртта на бащите си, за да се повдигнат по-високо от тях. Без това няма прогрес. Само така нашият егоизъм направлява човека. Това са все естествени свойства.

Въпрос: Как да работим с тези свойства?

Отговор: Като се подготвиш да заемеш мястото на учителя и да станеш по-висш.

Да се подготвяш – това означава да събираш единна група, основана на принципа на взаимовръзката. Но при това, да разбираш, че когато учителят си отива, той се повдига на следващото стъпало и ти освобождава място. Това не е смърт, а възвисяване. Това означава, че ти трябва да си готов да заемеш освободената степен.

Въпрос: Надав и Авиу, пожелавайки смъртта на своите учители (в духовен смисъл), за да заемат техните места или да се придвижат, сами се удостоили със смъртта. Излиза, че не са отработили тази степен?

Отговор: Да. Но принципно, в лявата линия да желаеш смъртта на учителя – това е естествено свойство и състояние на ученика.

Цялата тяхна работа е да привлекат дясната линия, да се слеят с учителя, разбирайки, че само в него и чрез него те ще имат инфузия за получаване на висшата светлина – както поправяне, така и напълване.

В учениците през цялото време има вътрешна война. От една страна, те искат да заемат мястото на учителя, от друга, да привлекат дясната линия. Постепенно при тях трябва да дойде осъзнаването, че целият им духовен живот протича именно през него към тях, както в кръвоносната система.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора, Учител и ученик - No Comments→

Поръчителство е закон за връзката между душите. Нито един от нас не може да изпълни своята работа, ако другите не го поддържат. Тази структура съществува благодарение на своите връзки. А в мига, когато някой нарушава връзката си, цялата структура се разпада.

Общият закон за взаимното съединение и зависимост се нарича поръчителство. Сега аз съществувам в такава най-примитивна, изобщо неотнасяща се към духовното форма, защото само тя може да се задържа без закона за поръчителство.

Веднага щом започна да се смесвам с останалите, да се свързвам с тях, аз се изключвам от текущата форма и се усещам част от системата. И така усещам силата, царяща в тази система, наричаща се Творец.

Всички се съединяват в една система, с връзките на взаимното поръчителство. И затова ние сме способни да се обединим, тъй като всеки се присъединява, за да работи в името на другия.

Поръчителството –  това е нашето достижение. Да усетиш, че си поръчител на цялата нежива природа, растенията, животните и хората – това означава да се почувстваш равен на Твореца. Само в такава форма аз мога да стана като Него: сякаш раждам всички, отглеждам ги, поддържам ги, оживявам ги. Целият свят се захранва с живот чрез мен. Ето това се нарича силата на поръчителството.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.06.2014

[137408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Може ли да се каже, че семинарът – това е дискусия без спорове?

Отговор: Семинарът е “акумулативно изясняване”, където всеки добавя за изясняване на отговора, на проблема, явлението, на силата на обединението.

За всеки проблем има ключ, който се нарича мъдрост на тълпата, когато при осредняването на голям брой отговори, се получи най-правилното решение, независимо от факта, че всички отговори са били грешни. Така че, нека да решаваме нашите проблеми с помощта на мъдростта на тълпата, с мъдростта на групата.

Ако не спорим един с друг, а събираме заедно нашите знания, усещания, единство, то изведнъж започва да се разкрива особен феномен в рамките на нашето съединение. По този начин, ние изясняваме проблемния въпрос или явление.

Тъй като съединението е над нас и ни придава допълнителна мъдрост, IQ. Да предположим, че всеки има IQ 100, сумата на пет от нас се получава 500, а резултатът от нашето обединение ще бъде 1000. Така работи обединението на хората. Има експериментално потвърждение на това явление, наречено колективен интелект.

Въпрос: Мъдростта на тълпата проявява само при добра комуникация по време на семинар или се допускат и спорове?

Отговор: Мъдростта на тълпата не може да се прояви когато възникне спор, защото това няма да доведе до обединяване на мненията. Само тогава, когато всички мнения се обединят, ние стигаме до по-високо мнение.

В споровете не се постига съгласие между хората. Просто някой се примирява поради различни причини, но той вече не ви допълва. A на семинара ние се допълваме помежду си.

От подготовката към урока, 28.05.2014

[136114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Как да развием сетивен орган за усещане на  ближния?

Отговор: Сетивният орган за усещане на ближния се развива за сметка на опита насила да склониш себе си пред правилното обкръжение и да присъединиш към него външното обкръжение, докато те не се слеят в едно, и тогава да им служиш. Със своето добро и любящо отношение към тях аз ще разкрия Твореца съгласно подобието по форма.

Доколкото се старая да донеса благо на обкръжението – дотолкова ще разкрия Твореца, тъй като и Той се отнася добре към тях: и към лошите, и към добрите. Затова и аз трябва да се постарая така да се отнасям към всички.

Лоши се наричат онези хора, които се стараят да изглеждат добри, но над тях все още властва злото. Разкривайки своето отношение към тях под различна форма, аз разкривам Твореца, съдейки по това, до каква степен аз трябва да приведа себе си в съответствие с Него.

Проверка и изяснения са възможни само спрямо обкръжението. Няма друго място, където да мога да срещна Твореца, да Го видя и преценя, по какво се отличавам от Него. Неговата форма се разкрива вътре в групата или между хората, т.е. вътре в обкръжението, в света. Затова свят (олам) е ”скриването” (алама) на Твореца.

Колкото по-добре се старая да се отнасям към света и съгласно това да се променям, дотолкова разкривам Твореца там. Няма друго място, където Той да може да бъде усетен, тъй като Той няма форма. Ако, променяйки себе си, започна да се отнасям отнасям към света по друг начин, тоест с добрина, то съответно на това разкривам, че светът – това е Шхина, в която пребивава Шохен, Творецът.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[136035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От статията на Баал а-Сулам “Поръчителство”: Всеобщото поръчителство е освободило всеки от всякакви грижи за тялото, като му е дало възможност да изпълни заповедта ”възлюби ближния както самия себе си”, отдавайки всичко, което имаш, на всеки нуждаещ се.

Тъй като той знае и е уверен, че редом с него се намират още шестстотин хиляди предано обичащи, готови с всичко да му помогнат във всеки един миг.

Ще мога да достигна поръчителство при условие, че ще се чувствам уверен в себе си. Тази увереност идва от обкръжението, което показва, че се грижи за мен дотолкова, че е безсмислено аз да се грижа за своето съществуване.

Затова завися от обкръжението. Главното е да намеря такова обкръжение, което да проектира върху мен тази сила на поръчителството. С това те ще неутрализират моя егоизъм и ще ме накарат да забравя за себе си и да обикна ближния.

Това означава, че се намирам в ръцете на обществото, което, ако поиска, може да направи от мен човек, който обича цялото творение. Можем да вземем най-грубия и неподходящ, но ако всички го обкръжим с поръчителство, то тогава този човек ще бъде принуден да постигне любов към ближния.

Човек е 100% зависим от обкръжението. Но работата му се състои в това, да задължи обкръжението да му повлияе със силата на поръчителството. Дотолкова, доколкото направи това, той ще стане чувствителен към получаване на силата на поръчителството от другите и ще достигне любов към ближния.

Но тук кръгът се затваря. Дори най-доброто обкръжение няма да може да предаде на човек силата на поръчителството, ако му липсва чувствителност. Ние сами по себе си знаем, колко сме невъзприемчиви към външните въздействия. В детството ни родителите са прилагали всякакви усилия да ни повлияят, но ние сме пренебрегвали това. Затова човек трябва от своя страна да въздейства на обществото и в зависимост от това влияние, става много по-чувствителен към влиянието на обществото.

Въздействието трябва да е взаимно. Ние не можем да хванем първия срещнат и просто така да го обкръжим с нашата сила на поръчителство – това ще го превърне в по-голям егоист. Трябва да дадем на хората нужното образование, за да разберат, че това работи само в тази форма: Аз – на групата, а групата – на мен.

Но ако групата ми влияе и ми предоставя силата на поръчителството, тя ме променя и задължително ме настройва на любов към ближния.

От урок по статията ”Поръчителство”, 28.05.2014

[136128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Усещането за външния свят ни е дадено специално, за да развием чувство сякаш на страничен човек. Мога да използвам този друг човек егоистично, приближавайки или отдалечавайки го, в зависимост от своята полза. Или мога да го използвам не за своето, а за негово добро, и по такъв начин да променям, да използвам себе си.

Веднъж, другарят е важен за мен, а всичко, нуждаещо се от промяна, изменям в себе си, за да направя на него по-добре. Друг път, съм важен аз самият и “въртя” другаря, както на мен е изгодно.

Борбата е именно между тези две възприятия: кой е важен и кой определя всичко. Тази борба е много важна за мен, защото ми помага да разбера, какво не ми достига, за да изградя орган за усещане на ближния.

Всъщност, ближният е Творецът, а цялата тази картина: този свят и висшите светове, намиращи се уж извън мен, са само инструменти за разкриването на Твореца. Изначално, не притежаваме такива инструменти, а само техния зародиш – точката в сърцето. Така, работейки в групата, с другарите, в разпространението, в големия свят, формирам този орган.

От една страна, си представям, че всичко се намира в мен, а това, че всички тези мои части ми се струват външни, това е моя илюзия. Ако прескоча през това възприемане, то ще го поправя и ще започна да изграждам усещане за отдаване, усещане за ближния.

От друга страна, си представям какво съм “аз” и “те”, намиращи се извън мен. Моето егоистично желание нараства и заявява, че съм задължен да се грижа за себе си, за тяхна сметка. Тоест, трябва да оставам постоянен, а другите да се променят за моето добро.

Представям си го ту така, ту иначе, и с това определям своите подеми и падения. По такъв начин в мен се развива допълнителен орган на чувствата. Когато той започне да работи, се нарича Шхина – усещането, в което се проявява Шохен, Творецът. По степента на развитие на това усещане, Го разкривам, чувствам и разбирам.

Затова, най-важното занятие в този свят, заради което се намираме на тази земя, през отредения ни за този живот период, е да развием чувството за осъзнаване на доброто и злото, да го копираме и усъвършенстваме, за да може с негова помощ да достигнем до усещането за Твореца.

Всичко това се постига чрез работа с публиката, по която мога точно да измеря, доколко съм се придвижил към тази цел, към развитието на инструментите за разкриване на Твореца, на любовта и на отдаването. Доколко групата и изобщо целият свят, намиращ се извън мен, за мен стават по-важни от мен самия, така че ги считам за постоянни, а себе си за променящ се спрямо тях – съдейки по това, мога да оценя своя напредък.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[135962]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как мога да отговарям за другите, ако не мога да отговарям дори за себе си?

Отговор: Тъкмо за сметка на това, че се отдаваш да служиш на другите, ти ставаш отговорен за всички. Сам за себе си ти не съществуваш, а само за другите.

Така работи законът за поръчителство, при което другите не притежават свободен избор. Аз определям тяхното състояние и свобода и затова поемам отговорността и съм готов да издържа вместо тях.

Всичко случващо се зависи само от мен: каквото и да се случи, добро или зло. Аз присъединявам всички, като свой нисш парцуф, и решавам за всички.

Това не е ли нагло от моя страна да мисля така? Не, не е нагло. Ако всички сме равни, то всеки от нас има своя лична връзка с Твореца, а не чрез другите. А всички останали вървят след мен.

Тъй като в мен има точка в сърцето – мое място в корена, което не принадлежи на никой друг. И такова уникално място има във всеки. Затова всеки може да каже, че само той се разпорежда с неговите свойства, с корена на неговата душа – и никой, освен него.

Всеки има свое особено свойство, а всичко останало идва от взаимното включване с останалите. Но от това уникално, персонално свойство, аз се съединявам като с пряка нишка с Твореца и в това съм преди всички. Ако не съм аз, то останалите няма да бъдат съвършени. Само аз мога да поправя това свойство, като го съединя с останалото човечество, т.е. със всички останали свойства на Малхут от света на Безкрайността.

Да допуснем, в Малхут от света на Безкрайността има седем милиарда части, и всяка част е свързана с Твореца в специално специфично свойство. А всички останали мои качества зависят от включването ми към останалите седем милиарда.

От урока по статия ”Даряване на Тора”, 27.05.2014 

[135974]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - No Comments→