Entries in the 'Духовна работа в група' Category

Да постигнем мъдростта на единството по пътя на опита

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Предварителен урок

Когато се обединяваме, нашите желания, толкова различни, противоположни, далечни едно от друго, се сливат в едно желание.

Получава се, че от една страна ние сме много далечни, но от друга страна, сме се обединили, и затова започваме да разкриваме единната сила на природата.

Това става именно защото притежаваме голям егоизъм, но над него се опитваме да достигнем единство.

Науката кабала се разкрива само на тези хора, които имат особена чувствителност – едновременно усещат и своето разединение, и единство помежду си. Така тя постепенно ще се разкрие на целия свят.

Много е радостно да се види, как нашите кабалистични групи възникват по цял свят. Много хора идват да се учат и искат да разберат за методиката на обединение. От година на година човечеството все повече се обърква, губи целите си, отчайва се, като малко дете, което се е изгубило, заблудило се е и не знае накъде да тръгне.

В същото време, все по-ясно разбираме каква уникална методика имаме на разположение. Трябва само да я реализираме върху себе си и да я предложим на цялото човечество, за да може и то да се обедини и да се почувства на по-високо стъпало на съществуване, защото всички ще станем едно цяло.

На това трябва още много да се учим. Не бива да забравяме, че се учим на тази мъдрост от природата, а не само от книгите. Трябва да създадем обединение между нас, в противовес на разделящия ни егоизъм. Ние сме като учени-експериментатори, които разкриват тази методика по пътя на опита.

Кабалистичната група е лаборатория, в която провеждаме опит върху самите себе си, година след година, урок след урок, записвайки всички детайли на процеса, през който преминаваме.

Едва през последните година-две достигнахме етапа на непосредствена реализация. А до тогава изучавахме само системата: как тя е съединена по съвършен начин, тоест системата на висшите светове.

Всъщност, висшият и нисшият свят се намират на едно и също място. Но когато сме разединени, наричаме материалния свят „наш“. А когато се обединяваме, то чувстваме себе си в друга реалност, която е хармонична и е обединена от една сила.

Цялата природа се превръща в единен организъм, което се нарича разкриване на висшата сила – единствената сила, която се проявява вътре в нас, защото тя не може да има външен израз, извън връзката с нас. Това означава разкриване на Твореца пред творенията съгласно условието за подобие по свойствата.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163727]

Да станем пример за доброто и любовта

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок

Въпрос: Какво трябва да поправим преди всичко: самите себе си или обкръжението?

Отговор: Това, съвсем не е прост въпрос. Аз не мога да поправя себе си без обкръжението и не мога да поправя обкръжението, докато не поправя себе си. А по степента на поправяне на себе си, виждам, че обкръжението е поправено вече и трябва да поправям само себе си, и така го усеща всеки от нас.

Всъщност, ние се намираме в идеалната реалност, в която няма никакви пороци. Само ние имаме усещането, че сме зле, че сме непоправени и разединени.

Но когато разкриваме истинската реалност, обкръжението, света, тогава откриваме вместо този свят – висшия свят. Тогава виждаме, че освен нашето възприемане на реалността, няма какво да поправяме.

Оказва се, че и преди съм съществувал в идеалната реалност и тя ми е изглеждала разбита само в моето неправилно възприемане, защото аз самият съм бил разбит. Моите свойства са били повредени и затова за всичко съм съдил, според своите недостатъци.

Затова човек трябва да разбира, че само той, единствен е непоправен, а всички останали са поправени. Но може да поправи себе си едва в този случай, ако правилно се съедини с всички останали, с цената на това, че научи всички как да се обединят правилно.

Защото всички останали хора, освен него, са непоправените части на неговата собствена душа. Поради това, работата по нашето поправяне върви по две направления: от себе си и обратно.

И в действителност, няма никакъв порок нито в човека, нито в цялото човечество. Развалени са само връзките между нас и само с тях трябва да се занимаваме – поправяне, не на човека, а на неговото отношение към другите.

Ако ние постигаме доброто обединение, в която и да е група, то в нея разкриваме висшия свят и виждаме всичко в правилния вид.

Човекът трябва да поправи своето отношение към другарите и да им покаже пример как ги обича. Освен този пример, нищо повече не е необходимо. Ако ви се удаде да го направите, ще видите колко сте напреднали.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.7.2015

[163862]

Науката кабала: Път към висшата хармония

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Урок №1

В статията „Целта на групата” Рабаш пише: Ние сме се събрали тук, за да поставим основата за изграждане на група за всички тези, които са заинтересовани да вървят по пътя и методиката на Баал а-Сулам, който ни е описал целия този път – как да се издигаме по стъпалата на човека, а не да оставаме в категорията на животно.

В нашия свят има неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата. Ако искаме да се издигнем над човешкото ниво, трябва да се съединим помежду си.

Ако се обединим над всичките пречки, отблъсквания, ненавист, нежелание, ние постигаме съединението между нас и извън това нищо друго не ни е необходимо. Науката кабала не ни обучава на никакви действия, освен на взаимното обединение.

Ако във всяка група, във всяка точка на света хората успеят да се издигнат над своето взаимно отблъскване и се съединят един с друг, тогава ще разкрият Твореца, висшата сила, висшия свят, техния вечен образ, наричан „душа”, тъй като във връзката между тях те създават условието за разкриване на висшата сила.

И затова науката кабала е толкова универсална, защото тя няма никакви ограничения освен едно: да се съединиш над своя егоизъм с такива хора като теб, желаещи да се обединят заедно, за да разкрият Твореца. А освен това, няма никакви условия.

И към това Баал а-Сулам добавя: Няма какво да се надяваме, че ще дойде време, когато ще можем да постигнем целта на нашето развитие по друг начин. Несъмнено, ние я достигаме само чрез обединяване между нас. Тогава ще видим, че висшата сила подтиква всички към съединение – и неживото, и растителното, и животинското, и човешкото ниво.

И ще видим как всички се съединяват, желаейки това или не, все повече и повече, под натиска на всевъзможни проблеми и страдания. Светът влиза във все по-голямо обединение, техниката и средствата на връзките се развиват в това направление. Така висшата сила, единствено действаща в мирозданието, подтиква целия свят към обединение, но с помощта на голям натиск и страдания.

Докато на нас ни се открива нов, по-различен път: можем да напредваме към обединяване сами, да увеличаваме скоростта на нашето обединение, да работим помежду си като в лаборатория – през цялото време все повече да се съединяваме и да виждаме какво постигаме при това.

Затова, съгласно съветите на кабалистите, се обединяваме в десятки, в малки групи, за да ни е по-удобно, по-лесно и да можем с по-гъвкав, подвластен на нас начин, да се съединяваме все повече и повече и да виждаме как разкриваме висшата сила. Разкриваме я съгласно типа на нашето обединение, тъй като нашия съсъд определя разкриването на светлината в него.

Затова не трябва да напредваме по неволя към крайната цел, където всички части на природата се обединяват заедно в интегрална, глобална форма, като едно цяло. Ние можем да изпълним тази работа не под натиска на страданията, а с разбиране, осъзнаване, самоконтрол, да изберем скоростта на придвижване и да видим как правим това, също и да увлечем цялото човечество след нас.

Защото, ако ги присъединяваме, увличайки ги след  нас, то ще станем по-силни и тогава висшата сила ще се разкрива с по-голяма мощност, тъй като се обединяват вече не хиляди хора, както в нашата световна група, а милиони и дори повече.

По този начин, разкриваме мощта на висшата сила в цялата ѝ дълбочина, в целия ѝ обхват, във всичките нейни системи, ние постигаме как се възцарява тя във всичко и управлява всичко, как цялата тази система работи. Това се нарича разкриване на Шхина.

Няма по-голямо наслаждение от това,  да се види тази хармония, как всички части на творението – различни, разхвърляни, ненавиждащи се една друга, далечни една на друга, идват за обединяване помежду си и между тях се разкрива не просто връзка, а взаимна любов. Това ни напълва и ни дава усещане за вечен живот.

От 1-ви урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163417]

Да се учим от пигмеите

img_3151_100_wpИзследване: Манфред Кетс де Вриес, антрополог изследовател, прекарал няколко години в горите на Камерун сред племе пигмеи, посочва седем принципа от техния начин на живот, които според него могат да подобрят живота на човечеството.

1.Членовете на групата се уважават и се доверяват един на друг. В тежките условия в гората е възможно да се оцелее само заедно. Не винаги храната е достатъчна, а излизането на лов може да бъде опасно. И тук са необходими доверие и помощ.

В отношенията между мъжете и жените има равноправие. Жените ловуват заедно с мъжете, занимават се с раздаването на храната, участват в обсъждания и изпълняват и тежка работа.

2.Членовете на групата се поддържат и защитават един друг. Няма физическо насилие по отношение на жените. Те отделят много време за обсъждане на разногласия, като запазват самоуважение. Поводите за конфликт трябва да бъдат преосмислени, което ги превръща в поводи за обединение.

3.Членовете на групата са отворени за диалог и общуване. Споровете се разрешават по неформални методи. Всеки има право да се обърне за помощ към друг в разрешаването на конфликт. Така цялото село участва в разрешаването на конфликта. Разрешаването на споровете не се отлага дълго, не остават негативни емоции под „повърхността”.

Техниката за разрешаване на конфликтите е подходяща и за работни екипи. Един от типичните методи са шеги и смях, отвличане на вниманието, така че хората просто да забравят за какво е възникнал спорът.

4.Всички членове на групата се стремят към обща цел. Най-добрия начин за хващане на дивеч е груповият лов, в който те подгонват животните към мрежа. Общата цел дава мотивация за работа в екип – жените подгонват животните в мрежата, а мъжете седят зад мрежата и убиват жертвата. След лов месото се разделя между участниците по точно определени правила.

5.Членовете на групата трябва да имат общи ценности и убеждения. За външен наблюдател животът на пигмеите може да се покаже весел и безгрижен, но това впечатление е подвеждащо. Под привидния хаос се крие порядък.

Всички пигмеи от ранно детство попиват правилата на поведение, които се предават устно от поколение на поколение. Готовността да споделят, да си сътрудничат, независимостта и автономията, поддръжането на мир сред членовете на групата са базовите ценности на обществото.

6.Интересите на групата са по-важни от интересите на нейните членове. Те не позволяват личните интереси да се поставят над интересите на групата. Груповата работа може да бъде успешна само в атмосфера, която приветства личната свобода и творчество, но в рамките на общите цели на организацията. За да се пази този баланс, всеки член на групата трябва да осъзнава докъде се простират границите на личната му свобода.

7.Членовете на групата са равноправни във взимането на решения. Няма „важни хора”, няма лидер, върховен съвет, водачеството не принадлежи на един човек. Всички членове на групата имат право да взимат решения. Възрастните се уважават заради техните знания и умения.

Реплика: Практически всичко повтаря списъка от условия за обединение в кабалистичната група, в която има и допълнителни условия за привличане на висшата светлина. Но условията за обединение са едни и същи, защото в кабала всичко става по законите на природата, които пигмеите са открили инстинктивно!

 [157731]

Игра, която се превръща в живот

Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата „Глави на Тора със Шмуел Виложни“, 02.02.2015

[153855]

Късовълнова връзка

Баал а-Сулам, „Предисловие към Книгата Зоар“, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, „място“, за разкриване на Твореца.

Това „място“ създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята „честота“.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от „вала“ на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на „животинско“ равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: „Направи своето желание като неговото желание“. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го „съкратил“, „покрил“ с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по „Предисловие към Книгата Зоар“, 04.03.2013

[101946]

Войната с фараона

laitman_2012-02-24_0872_wМидраш, „Бешалах”: Защо евреите не продължили странстването си? Защо са лагерували в Питом, въпреки че това тяхно решение е било съпроводено с допълнителен риск? Отговорът е, че те са били блокирани, защото пред тях е било морето, а и не са могли да избягат в пустинята, тъй като дивите зверове са ги чакали.

Но народът на Египет не се съгласил с плана на фараона: неотдавнашните загуби са били още свежи в техните мисли. Затова фараонът е използвал всички средства за убеждение и различни трикове, за да принуди египтяните да се съгласят. „Знайте – казал им той – въпреки царските традиции, според които за да се предпазя аз трябва да бъда в задната част на армията, в тази битка ще стоя най-отпред!”

„Защо ще действаш по такъв необичаен начин?”, попитали фараона. „Защото тази война не е срещу евреите”, казал фараонът. „Тя е срещу техния Бог! Затова аз ще оглавявам битката!”

Става дума за много сериозна степен на отделяне от тези, които се занимават с Тора по религиозен начин, които го правят заради себе си, т.е. заради фараона.

Фараонът не е против Твореца, тъй като и двамата си помагат, за да се разкрият един друг. Това обяснява защо фараонът казва: „Благословен е Творецът, а аз съм грешник…“. Има много интересни стадии на развитие, които са противоположни на това състояние, но най-важният от тях е фараонът да попречи на човека да извършва алтруистични действия, като се отделя от егоистичното напълване.

Обичайните егоистични подбуди, които изначално са заложени в нас, не се взимат под внимание, тъй като са ни дадени по природа. Те не се считат за „Египет“. Взимат се под внимание само действията, споменати в Тора, в Петокнижието, които човек прави заради себе си.

Това обяснява, защото при излизането от Египет (при подем от егоистичното намерение), действията се анулират и египтяните умират в резултат на десетте египетски наказания. Желанията и хората, спазващи „заради себе си“ указанията на Тора, остават под властта на фараона, защото се стремят към тази власт. Те се занимават сериозно с Тора и се придържат силно към всички материални заповеди заради собствено удовлетворение. Именно те остават в Египет и преследват желаещите да избягат от тук.

Фараонът казва: „Аз ще оглавя армията“, т.е. в този момент се проявява тяхната противоположност: или заради себе си (ло лишма) или заради Твореца (лишма). „Заради себе си“ означава заради фараона; „заради Твореца“ са тези, които искат да излезнат от Египет. Така между тях възниква борба.

Обикновено фараонът следва войската, т.е. всички егоистични действия го подхранват. Когато започне противоречието му с Твореца, той оглавява армията, тъй като най-важното тук е идеологията: дали го правиш заради себе си или го правиш, напълно отделен от себе си, заради Твореца. Затова за фараонът това е свещена война, насочена „именно срещу техния Бог“.

Веднага след това Египет пресъхва, тъй като фараонът се подхранва не от египтяните, а от стремящите се да бъдат с Твореца, но които все още не са. Затова антисемитизмът се проявява. Но такова „презареждане“ е необходимо.

Фараонът става по-силен с помощта на желанията, които се „страхуват от Твореца и работят за фараона“, т.е., тези, които следват всичко, което им е заповядано, но правейки го заради себе си. Когато искат да изменят намерението си и започнат да работят заради Твореца, фараонът веднага започва да чувства, че това може да бъде краят му и започва да воюва с Бог.

Но тук егоизмът ни се сблъсква с огромен проблем: какво ще се случи, ако Творецът победи? Фактът че има хора, излезли от Египет, а след това върнали се обратно, раздразнило фараона, тъй като нашият егоизъм се страхува, че намерението заради отдаване може да победи. Егоизмът няма друг път, освен да се разкрие и да се опита да оцелее – в противен случай фараонът спира да бъде фараон, няма повече да бъде намерение „заради себе си“.

За да избягаме от фараона е достатъчно да избягаме някъде в тъмнината, без значение как. Най-важното е да се освободим от намерението „заради себе си“, защото то задушава народа и е невъзможно да останем в него.

Реплика: Но те се връщат и ядосват фараона.

Отговор: Те не се връщат в Египет! Това е вече различно ниво, въпреки че те са достигнали до градовете Питом и Рамсес, построени от фараона. В определен момент те са работили „заради него“, а сега се върнали на същото ниво, но с намерение „заради Твореца“. Затова фараонът (нашият егоизъм) не може да приеме, че хората се връщат свободни и нападат владенията на фараона, т.е. техния собствен егоизъм.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151718]

След кого ще тръгне народът

Моше започнал да се моли и Творецът отворил небесата. Озарение се дало на синовете на Израел и те видели войнство от ангели на тяхна страна. Моше продължил да се моли, но Творецът му казал: „Сега е неподходящо време за дълги молитви. Моите деца преживяват критичен момент.

Ти повече не трябва да се обръщаш към мен със своя глас, защото молитвите на Моите синове изпревариха твоите, и Аз ги чух. Кажи им, да влязат в морето, и аз ще извърша заради тях чудеса!“ [„Мидраш разказва“, седмична глава „Бешалах“]

Реплика: За пръв път молитвата на народа изпреварила молитвата на Моше…

Отговор: Работата е в това, че ако искаш да предизвикаш висше действие, трябва да го поискаш от своето равнище и само след това Творецът започва да действа. Отначало трябва да има възбуждане отдолу (итарута де-летата), и тогава съответно с това идва възбуждане отгоре (итарута де-лиела).

Но народът се води от духовни ръководители, които му показват правилния път. Без тях хората не знаят какво да правят, затова те трябва да слушат своите духовни наставници и да изпълняват това, което те кажат.

В наше време ръководителите и политиците напълно зависят от народа. Ако народът поиска, той може да направи с тях всичко каквото си пожелае. Затова главното за съвременните ръководители е да не дадат на народа такава възможност. Те с всички средства се стараят да потиснат пробуждащите се в него желания, да заглушат, приспят неговите стремежи.

Но постепенно политиците ще започнат да се сменят с мъдреци. Ще настъпи възраждане на Синедриона, където мъдреците съвместно ще взимат решения, изхождайки само и единствено от своето единение в едно общо цяло. И тогава, вътре в тяхното единство, ще се прояви Висшата сила, която чрез тях ще се разпространи от Твореца към народа на Израел и чрез него към целия свят.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.04.2014

[152305]

Последната капка, препълваща чашата

Въпрос: Има ли някакви шансове за успех човек, който учи просто по инерция? Той не изоставя съвсем материалния живот, макар че той също не го привлича. Но от друга страна, вижда че кабала за него е твърде голямо предизвикателство и не вярва, че ще може някога да стигне до разкриване на Твореца.

Отговор: Не е възможно да се учи по инерция. Всеки преживян миг изисква разход на енергия. Когато човек се учи, му въздейства висшата светлина и го удържа. Явно за него е нужно да премине през такъв период. Има периоди, когато човек въобще се превръща в безжизнено тяло: в материалния свят той вече се е отучил да живее, а в духовния още не е започнал.

Въпрос: Имам впечатление, че с години може да бродим на границата на духовния свят и така и да не достигнем до молитва?

Отговор:  Не, това зависи от теб, от обкръжението. Повярвайте, говоря на основа на практическия ми опит: не може периодът на подготовка да продължава безкрайно. Няма състояние което да продължава вечно.

В действителност всеки миг, в който ти съществуваш, някак е свързан с духовно напредване, светлината ти въздейства, и капка по капка ти влива духовна сила. Само че, тя трябва да се натрупа до необходимото ниво, а за това е нужно  време.

И ако искаш бързо да достигнеш до разкриване, трябва да го ускориш. Но не може да бъде така, че чашата никога да не се напълни. Това не се случва. Всъщност е необходимо да се знае само едно: как да се свърже групата с целта.

Аз искам да ям супа, а на мен ми казват: „Тогава си донеси чиния!“ Но аз нямам чиния, къде тогава да ми налеят супата? Чинията – това е групата. Ако не се включа в групата, нямам в какво да получа духовното. Трябва неразривно да свържа групата с постигането на целта, с разкриването на Твореца. Още…

Придържане към духовния път

laitman_2005-02-23_be_park_618_wpВъпрос: Как да се отнасяме с положението на човек, който си мисли, че дори и да не достигне до духовно стъпало, то поне се движи към него?

Отговор: Това също е похвално. Всеки човек може да се почувства слаб: ”Сигурно нямам сили. Изглежда не е за мен, а е само за волеви хора.” Но в крайна сметка всеки разбира, че няма по-слаб от него самия, и няма по-успешен от него самия.

Въпрос: Какво чувствахте, когато започнахте своя път, и докато напредвахте по него?

Отговор: Когато започвах, бях абсолютно уверен, че ще разкъсам всичко на парченца и ще достигна до целта! А след това имаше кратки, но многозначителни периоди, когато достигах до пълно отчаяние.

Помня, как с моя учител пътувахме до Тверия. Той спеше нощем, а аз през цялото време стоях на терасата с изглед към езерото, слушах цикадите и изпушвах пакет цигари, усещайки, че не съм способен на нищо, и че от мен нищо няма да излезе.

Ужасно състояние! Пълна физическа, морална и духовна слабост. Но това се случва с всеки човек. Дори с учител и с група, няма къде да се скриеш. Но винаги до нас е нужно да има упора, поддръжка в тяхно лице. Нуждаем се от групата. Тя работи за теб, а ти за нея и така взаимно си помагаме.

Въпрос: Имали ли сте някога желание да се откажете и да заминете.

Отговор: Никога. Веднъж, когато бях в Канада, започнаха да ме развеждат по различни места, да ми показват имоти и да ми предлагат да си закупя дом с езеро и малка горичка. Имах такава възможност, както ми предлагаха да живея спокойно, без да се грижа за нищо.

Но дори за минута да е проблясвало такова желание, разбирах, че Творецът си играе с мен по този начин. Затова само си давах вид, че съм съгласен, но никога и не съм си помислял да се отклоня от пътя.

При такива случай, човек е нужно да се отпусне, да се залови с някаква всекидневна работа, нещо да пише, да обработва. Когато усещам, че нямам никакви сили, взимам някакъв първоизточник, Баал а-Сулам или Рабаш, и започвам да ги преработвам, да ги преписвам. Разбира се е безполезно, защото само се разваля всичко, но в същото време вникваш в тях. Смятам, че това е най-полезната работа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014

[138721]

Съвършеното общество на Авраам, част 4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Нека се върнем към етапа за вътрешно сближаване между хората. Как става това?

Отговор: Първи етап – когато не желая да използвам страничен човек: друг човек, приятел, човека от народа, т.е. от онази група, с която ние напредваме към духовния идеал – към принципа ”Възлюби ближния, като себе си”.

При изкачване на това стъпало чувствам, че не желая да правя лошо никому, нямам лоши мисли към никого. Мога да преодолея в себе си егоизма, да се въздържам от всякакви прояви и цялата ми енергия е насочена към това, да бъда абсолютно неутрален към хората. Да желая да се обединя с тях, да искам да съм с тях. Тоест по никакъв начин не мисля, не се грижа за себе си, въпреки всичко останало.

Това се нарича ”съкращаване” на егоистичното желание или неутрално състояние: не пожелавай, не прави на ближния това, което не желаеш за себе си.

А следващият етап вече е ”Възлюби ближния, като себе си”. Тоест, без неутралност, а с положително действие. Защото изначално човек открива, че всичките му действия са насочени само за собствена полза и не може да направи каквото и да е добро за другия, а само онова, което е изгодно за самия него.

По такъв начин, ние говорим за три етапа:

  • Осъзнаване на егоизма;
  • След това – неговото неутрализиране;
  • и накрая – неговото поправяне, реализацията му в полза на другите.

И крайното действие – същността на любовта.

Въпрос: Може ли да се каже, че Авраам е изградил съвършеното общество?

Отговор: Да, разбира се. Авраам е изградил съвършеното общество с помощта на тези, които са го последвали, напускайки Вавилон.

Но тук се има в предвид, не хората, а техните желания! Отнася се и до наследниците на Авраам – Ицхак, Яков. Да, те са негови потомци, но като цяло преките му последователи се наричат ”синове”, в качеството на ученици. От тук водят своето начало понятията ”домът на Авраам”, ”домът на Ицхак”, ”домът на Яков”. Под ”дом” се подразбира, онази общност от хора, която продължила да расте и да се развива.

Те се разраствали в материален смисъл, но по важното е, че израствали духовно, с големи крачки. Дотогава, докато в своя устрем те не се обединили помежду си напълно на първо духовно ниво, което се нарича ”Яков”. И това първо духовно стъпало вече се смята за ”Израел” – с намек за бъдещата земя на Израел, която ще бъде постигната. Независимо, че за сега земя още няма!

Тъй като ”Израел” – означава: ”насочен към Твореца”. Тоест, когато се намираш някъде и се насочваш към дадена цел, тогава се наричаш ”Израел” – ”направо към целта”. А да се стигне до целта – това означава да влезеш в земята на Израел.

Какво не ти достига за това? Не ти достига егоизъм, който ти ще поправиш и ще превърнеш в земята на Израел. Ето защо по-нататък са били принудени да слязат в Египет.

Въпрос: Излиза, че групата вече се нарича ”Израел”, а тя трябва да премине още столетия в изгнание, преди да придобие земята на ”Израел” – желанието устремено към целта?

Отговор: Затова е казано, че Яков е знаел за бъдещето и искал да каже това на синовете, но не му било дадено…

От ТВ програмата ”Вавилон вчера и днес”, 27.08.2014

[142720]

Подобен на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Сочи. Урок №2

Въпрос: Какво означава да бъдеш подобен на светлината?

Отговор: Светлината е свойство отдаване, което се реализира в нас само в един вид – във вид на взаимна връзка. А какво да отдам? На кого? Какво имам аз? Да допуснем, че ти дам своето кафе или парче хляб…

Не, отдаването не означава нещо външно, а да отдам себе си, т.е. да се прилепя към теб, към твоите желания, търсения, стремежи и да ти бъда пълен помощник в тях. Тук намираме свойството отдаване или още по-високото свойство – любовта. Така се реализира нашето подобие с Твореца. Както Той се намира в нас, желае да се прояви, така и ние искаме това спрямо всеки наш приятел.

Затова е невъзможно да се уподобиш на Твореца преди, ти с помощта на висшето въздействие да станеш подобен на Него спрямо приятелите си или поне като един от тях – което е без значение. Когато работиш не заради себе си, то целият останал свят за тебе е индиферентен, той не се усеща и е безвкусен. И ако можеш да се съединиш с него, то тогава ставаш подобен на Твореца.

Целият външен свят – е проявата на Твореца в противоположен на нас вид. Веднага щом привлечем този свят към себе си, ставаме слети с него в любов към всички – към ненавистниците, противниците, към милиардите маси, които са ни абсолютно безразлични – с това ние постепенно, по кръгове развиваме същото такова отношение и към Твореца. Творецът се намира в тях, в тях ние откриваме Него. Това се нарича: ”Вътре в народа свой се намирам Аз”.

От 2-я урок от конгреса в Сочи, 25.08.2014

[142562]

Постижение на контрасти

laitman_9156_1_wpКазано е в книгата Зоар: ”Превъзходството на светлината се разкрива от тъмнината”. Тъй като благотворното въздействие на светлината се проявява единствено при изхода от тъмнината. За да се прояви свойството на бялото, е необходимо черно. Тъй като без черно няма да се постигне бялото. И благодарение на това, че съществува черното, се издига и възвеличава бялото.

Както в примера със сладкото и горчивото: човек не знае вкуса на сладкото, докато не опита горчивото. И позволила да усети сладостта, уви, горчивото, защото противоположностите се разкриват едно от друго. Така се случва и между бялото и черното, светлината и тъмнината, между болестта и здравето. Понеже ако в света нямаше болни, никой нямаше да знае, какво е това здраве.

Тъмнината олицетворява всичко отрицателно, което изпитваме в живота: отсъствието на увереност, страст, гордост, алчност, презрение. За какво Творецът е създал тъмнината като нещо много жестоко, мръсно, противоположно на Себе си? Именно за да се постигне светлината.

Ние, творенията, можем да определим всичко само от контрастта. Творецът – това е непрестанна светлина. В него няма две противоположни свойства, за да усети, да предпочете и да изучи едното чрез другото. А в нас съществува такава полярност. И затова трябва да разберем, че не можем да имаме едното свойство без другото.

Изкачвайки се нагоре, ние неизбежно се издигаме и по дясната, и по лявата страна, на двата си крака – на противоположните свойства, на противоположните си усещания и колкото светлината е повече, толкова по-естествено тя се усеща от контрастта с още по-голямата светлина. Това се случва постоянно и навсякъде: във всички усещания, мисли, решения.

Затова човек отрано трябва да се запаси с голямо търпение, за да може да преживее всичко това. Но да се направи това съвсем не е просто, тъй като духовният път – това е път за очистване на егоизма, основан на вътрешната борба. Само правилната поддръжка на обкръжението, неговото постоянно укрепване, способства да държи човека на повърхността, а самият той – никой и нищо. Затова, когато се събират 10 нищожества, осъзнаващи, че те са никой и нищо, но в същото това време опитвайки се със свръх сили да си помогнат един на друг, то върху тях се спуска Висшата светлина и ги превръща в герои.

Въпрос: Каква е психологията на това вътрешно движение на човека? Трябва ли да получи от него наслаждение?

Отговор: Наслаждението, което той получава – това не е мазохистично наслаждаване. То възниква от собственото поправяне.

Представете си десет човека, които с нищо не могат да си помогнат един на друг, но пък с всички сили се опитват да го направят. При това върху тях слиза огромната Висша сила, защото всеки се бори със своя егоизъм, за да помогне на другите. Получава се взаймна отговорност и Висшата сила ги свързва, укрепва и повдига на следващото ниво.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138713]

Бъдете търпеливи с новите

laitman_2011-08-23_7208_wКонгрес в Грузия. Урок №4

Когато в групата идва нов човек, а ние вече се занимаваме по метода за интегрално обединение, ние трябва да бъдем с него по-меки, тъй като можем да отблъснем хората. Те, както и ние някога, не разбират за какво са нужни тези обединения, детски забави, всякакви игри, семинари.

Всичко това на тях им се струва странно: „Ние се занимаваме с приятни неща, говорим за любов, дружба, но всичко това ми го е казвала и моята майка, така са ни учили още в детската градина, а сега ми го казват и тук. Ние сме дошли тук да се занимаваме, а се оказва, че това е кабала?! Отново някакви детски игри?!“ Докато новият разбере, в какво е смисълът на метода, той десет пъти ще избяга от нас. Затова трябва да бъдем по-меки.

Не трябва да допускаме новите веднага в групата, тъй като на първо място те трябва да преминат през курса „Основи на кабала“. Той включва темите: свобода на волята, постигане на реалността, строеж на Висшите светове, въздействие на човек върху Висшия свят и обратното въздействие на Висшия свят върху човек, история на човешкото общество, неговото причинно-следствено развитие, началото, движението и целта към която сме се насочили и т.н. Човек трябва да се захване за мирозданието, както и да си го представя колко грандиозно е то, всеобемно, всепроникващо, и всичко това му става подвластно.

Трябва да бъдем търпеливи към новите, дори ако преминават през всякакви мистики, които смесват по някакъв начин кабала с религиите, с различни вярвания, с всякакви свои измислици. Тъй като в нас всичко се наслагва върху миналото – това, което сме слушали през годините живот: душите, кръгооборота на душите, ад, рай и всякакви други, т.е. ние не приемаме всичко това, но имаме всякакви представи във въображението си. Попитайте ги: „Какво е това? – и ще видите, че колкото хора има, толкова са и мненията.

Но независимо от това, то съществува вътре в нас. Затова човек трябва полека лека да намери правилните определения за всички елементи на световете, за които някога е слушал. Защото всичко изхожда от кабала: и религията, и науките – защото това е наука за единния свят. За това пишат още гръцките и немски древни философи. Това е, което ни е останало от Вавилон.

Затова трябва много акуратно да се обръщаме към новите, за да може постепенно да ги избавим от всякакви натрапени представи.

Макар човечеството постепенно да се избавя от това, все още има много работа. Тъй като в действителност, когато кабала казва, че съществуват само материя и съзнание, т.е. желание за получаване, за наслаждение, за напълване и съзнание, светлина, която ги изпълва, то с това тя ясно определя своята позиция: освен това няма нищо друго. Няма никаква мистика, а има само градация на желанието и градация на съзнанието или напълване на това желание. С това всъщност ние се занимаваме. И ние действително нищо друго, никъде в природата не откриваме.

Затова, преди всичко новите трябва да преминат през първите десет лекции. Желателно е преподавателите постоянно да се сменят, в противен случай те могат да започнат да го боготворят, да го носят на ръце, а той ще започне да моли да го издигат още по-високо. Всичко това трябва да бъде взето под внимание и да се сменят преподавателите на всеки пет урока.

И най-главното, те да не гледат на кабала като на трапеза с песни и танци, защото това е сериозна наука, а не разговори за сближаване, за взаимна отговорност и взаимна любов. В противен случай те ще започнат да я смесват с другите методи и теории, които някога са учили, с различни алтруистични течения. Нищо такова не ни е нужно! Ние просто им преподаваме система – система на мирозданието.

Ако човек получи правилно знание, той може да каже: „Това не е за мен. По-добре да отида и да спечеля още един милион или да попътешествам“ – той може да каже всичко, каквото си иска, но не ще може да отрече, че това е истина. Към такова състояние трябва да го преведем още от първото ни запознанство, с първите десет лекции.

От 4-я урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93596]

Финна работа

laitman_2010-06-07_zohar_9036Хората, увлечени от духовното извисяване и смятащи, че трябва да се живее единствено и само за това, събирайки се заедно, поемат задължението на взаимно поръчителство: поддържайки се един друг и намирайки се във връзка помежду си.

Те се включват един в друг, работят заедно, помагат си, вдъхновяват се помежду си с величието на целта, опитват да се обединят помежду си в отдаване и любов, уподобявайки се на Твореца.

Работейки над величието на целта, те едновременно усещат своята ниска природа, но без да я принизяват, а наблягат на това, да се нивелират, без да потискат егоизма си, а само съкращавайки неговото използване.

Тук трябва много тънка работа: да не презират своята ниска природа, да не я убиват, тъй като тя е необходима като противодействие на висшата природа, защото при разликата на напрежение, се осъществява изграждането на мощта на душата.

В това духовният свят не е особено категоричен. Той е категоричен в друго: всичко, което е създадено, си има своя смисъл и право на съществуване. Дори онова, което ни се струва най-вредно, не трябва в никакъв случай да се унищожава.

По такъв начин, възниква голям проблем: как да се работи с това? От една страна ти си готов да унищожиш някакво не добро свойство, за да не съществува в света. А от друга страна, не можеш да направиш това, тъй като то има право на съществуване.

В Тора е казано: ”Онзи, който стане да те убие, изпревари го и го убий.” Но под тази фраза се подразбира не физическо унищожаване, а ”убий го в себе си”, за да не говори това свойство в теб. То трябва да съществува, но в мъртъв вид.

В нашия свят да умреш – означава да изчезнеш. В духовния свят – това означава, не да изчезнеш, а да бъдеш вечно мъртъв. Тора посочва, че егоистическите свойства трябва само да се анулират, за да не бъдат активни.

Тази тънка граница диктува цялата философия на живота. Тя отличава науката кабала от всички останали.

Затова в много от случаите поведението на кабалиста ни се струва много странно. Аз помня, как не можех да се съглася с моя учител: ”Как да разбирам това, та аз веднага ще потисна това свойство!” И получих отговор: ”Не може! Остави го, докато не позавехне до толкова, че да се превърне от живо в неживо.” Но това неживо свойство е задължено да съществува.

Въпрос: Какво имаме в предвид, когато казваме, че е необходимо да възненавидим своя егоизъм?

Отговор: Да ненавиждам – това означава да го изоставя, да не го ползвам. Напълно!

Ти не можеш да унищожиш егоистическото свойство. То възниква в теб, а ти трябва да решиш: ползваш ли го или не. Не го използваш – това означава, че го умъртвяваш. Повече нищо не можеш да направиш. А след това, това свойство може отново да се прояви в теб в най-неочаквания момент.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138706]

Раждане на общата душа

2011-11-18_congress_arava-285_w”Проказа“ означава ”затваряне”. Сякаш той Затваря висшите светове и не ги отваря. А когато Той ги затваря и не ги отваря, това се нарича ”язва”.

Както е казано: ”язвата на проказата, ако бъде в човек”. Именно  ”в човека” – на Зеир Апин. И от тук се спуска надолу в човека, който е доведен до това и го прикрива светлината, и се проявява язвата на всичко закривано от светлините.  („Книга Зоар с коментар на Сулам“. Глава „Тазрия“, п.91)

Всичко зависи от това, доколко ние можем да издигнем своите правилни стремежи, молби и молитви за поправяне към Зеир Анпин.

Обединявайки се ние се повдигаме в Малхут, от където можем да издигнем нашата молба към Зеир Анпин – към следващото стъпало, много по-високия парцуф, на по-висшата система. Включвайки се към нея, ние предизвикваме спускането върху нас на Висшата светлина.

Но интензивността на неговото спускане зависи от това, доколко правилно ние я призоваваме, тъй като ние се намираме долу, в нечистите егоистически светове БЕА. Егоизмът в нас през цялото време работи, бушува, придърпва във всички посоки и накрая се получава, че във всеки момент от времето ние рискуваме да прекъснем нашата молитва за придвижване и да паднем.

В този случай между Малхут и Зеир Анпин се случват неуверени, неясни, неточни контакти и затова сме виновни ние. Възниква заплаха за абортиране: прекъсване на развитието на зародиша.

Въпрос: Какво означава подем към Малхут и по-нататъшния подем от нея към Зеир Анпин?

Отговор: Подемът в Малхут осъществява връзката между другарите. Ако ние правилно се съединяваме между нас, ние образуваме Малхут, от която издигаме в Зеир Анпин своето общо желание, като единно цяло.

Зеир Анпин – това е Творецът. Изкачване от Малхут в Зеир Анпин – това е уподобяване на Твореца, сливането с Него, когато ставайки едно общо цяло в своето обединение, ние отиваме към обединение с Твореца.

Относно тези хора, които са се събрали заедно и образували помежду си единно цяло или обща душа, образът на Твореца се нарича ”Адам”.

Реплика: С други думи, отначало от нашите желания се създава светът и в него се ражда човекът?

Отговор: Не. Когато нашите желания при взаимното включване един в друг стават едно единно цяло така че между тях изчезва каквато и да е разлика, тогава това общо желание се издига по-високо в своята молба да се уподоби на Твореца, за да стане човек или синове на човека (”Бней Адам”).

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138703]

Твърдият закон на Природата

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Сочи. Урок №6

Въпрос: Трябва да вземем потребностите на масите и да ги пренесем в групата, за да могат те да бъдат насочени към всеобщо обединение. Как да съпоставим това със случващото се в Украйна, където в момента се води война?

Отговор: Ти нищо не можеш да направиш. Това е общото егоистично състояние в света, което така се проявява в неговите егоистични точки. Ние дори не подозираме, какви войни се водят. За тях не пишат и не говорят. Нима в Афганистан всичко е наред? – Не. В Африка хората се убиват един друг, и всички си мълчат. А колко още такива горещи точки има?

Съществува общ егоизъм, който за сега не сме в състояние да уравновесим. Ние не можем да предадем на нашето алтруистично развитие такава скорост, с която егоизмът се развива. Затова, отрицателните събития в света се развиват по-бързо, отколкото положителните. Ние внасяме промени, но те все още са недостатъчни. Надявам се, че тази година ще започнем да се издигаме на нивото на нормална компенсация.

Това, което се случва – са ясни, твърди закони без никакви подвеждания от страна на Твореца. Престанете да си въобразявате някаква си висша воля. Има сила, която представя един, единен, общ, постоянен закон. Няма нищо друго!

Никакви съжаления, никакви умиления. Работата е там, че ние излагаме всичко, чрез чувствата на човека на земен език. А всъщност Творецът, Природата, няма чувства! Единствено, за да предадем по някакъв начин методиката, ние я описваме със земни думи от материалния свят.

Затова, всичко, което засяга положението в Украйна и другите региони в света – това е следствие на неравновесието на лявата и дясната сила. Нищо не може да се направи. Трябва да се действа, трябва да се опитваме да уравновесим двете сили.

Въпрос: Но как да се отнасяме към това?

Отговор: Само разпространявайки целта на творението, единството, обединението, нищо друго. Всичко останало не води към нищо. Ние достигнахме до онази част от историята, когато поправянето трябва да се реализира или по добрия начин или по лошия. Затова за сега не може да се направи нищо, защото работи ясен и твърд закон.

От 6-я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[141608]

Да проявиш Твореца в себе си

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Торонто. Беседа по време на трапезата

Въпрос: Как вие разбирате какво представлява Твореца?

Отговор: Не е възможно да разбереш какво е Твореца. Ние представляваме желание. Затова, онова което усещаме, ние можем да го разберем дотолкова, доколкото чувстваме и осъзнаваме своите желания. Желанието – е преди всичко. А след това и разумът възприема, мисли и оценява това, което усеща. По такъв начин, да опознаеш Твореца, без на Го усетиш, е невъзможно. А да усетиш Твореца –  не е нищо друго, освен да почувстваш нашата връзка помежду ни. Ние Го възприемаме като правилна връзка между нас, защото Той – това е ” бо – у – ре” (Боре), т.е. ”ела и виж”.

Извън мен Творец няма. Вярно възстановената връзка помежду ни дава разбиране за онова, което се намира в мен и се нарича Творец. Но това аз не го усещам, не го разбирам и не го знам. Това нещо е Ацмуто – моят първичен източник. Аз мога да го усетя в себе си само дотолкова, доколкото съм подобен Нему. Но аз усещам не Него, а своите поправяни свойства, които са подобни на Него и тях аз наричам ”Творец”.

Баал а-Сулам ни дава пример с тока. Ние не знаем, какво представлява електричеството, а виждаме и усещаме само неговите проявления: стрелката на прибора се отклонява, нещо свети, нагрява, охлажда и т.н. Но всъщност какво е това? Някаква неразбираема енергия. Тъй като всичко онова, което искаме да пипнем, усетим, видим или да измерим – това е проява в материята, а не самият източник, т.е. това вече е видоизменената материя.

Затова Творецът се нарича Боре (ела и виж). То е онова, което е в нас.

Въпрос: Тогава, как можем да персонифицираме неговата власт?

Отговор: В никакъв случай не трябва да се персонифицира и създава какъвто и да е образ! Това е най-страшната грешка. С това вие веднага се спускате до поклонение пред идолите и работите, не за да се поправите, а за да нарисувате нещо.

От беседата по време на трапезата в Торонто, 04.08.2014

[141358]

Любящи бавачки

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Сочи. Урок 4

Въпрос: Как да преодолеем усещането за неравенство между новите и големите, опитни другари?

Отговор: Не разбирам, в какво се проявява усещането за неравенство? Човек прави всичко, което може, така, както и всички. Той постоянно се опитва да работи над себе си, за да се анулира, да се свърже с останалите. Каква е разликата – голям ли е той, малък, начинаещ, опитен, с някакви особени качества? Това няма значение.

Ако всички около мен са велики, на мен ми е по-добре, тъй като получавам от тях добри примери и се устремявам напред. Мислейки за своята духовна реализация, помагам на целия свят. Тъй като никой не прилича на другите!

По мое време аз бях като бебе в ръцете на пет-шест кабалиста, които са учили при Баал а-Сулам. Какво съм представлявал тогава, кой съм бил за тях? – Никой. Но те се отнасяха към мен много внимателно, учтиво.

Видях, че те не ми разказват всичко и много премълчават. Постепенно все повече ми се проясняваше, кое и защо, така че и аз нямах никакви претенции към тях. Когато се намирах в духовни падения и ходех отпуснат като във вода, те ме ободряваха, уверявайки ме, че след две седмици всичко ще ми се разкрие. И макар че това беше лъжа, в мен е останало впечатление от тях като за любящи бавачки.

Така групата трябва да се отнася към всеки от своите другари.

От 4- я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[140901]

Да станем светлина за народите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Системата от взаимоотношения в народа на Израел може ли да стане причина за несполука в процеса на освобождаване от егоизма на целия свят?

Отговор: Безусловно. Ако ние не сме свързани един с друг, причиняваме зло не само на себе си, но и на целият свят.

Общият процес се реализира в нас така, както и в целия свят, но ние задължително трябва да реагираме. Няма смисъл да чакаме реакциите на целия свят, защото в него има само желание за получаване. В нас, освен това, има и искра на отдаване. Затова трябва да реагираме правилно и обмислено. Нашата мисия е да се обединим и да станем „светлина за народите“, „царство на свещенослужителите“. Отсъствието на връзка между евреите на земята на Израел влияе не само на всички евреи по света, живеещи в отчуждение един от друг, но и на целия свят, който ни ненавижда и особено държавата Израел.

Виждаме, че днес на мода е не антисемитизмът, а „антиизраилизма“. И това не е случайно, защото Израел е особено място, където ние трябва да се обединяваме, а не го правим. Ако започнем да се грижим за взаимовръзките помежду си, ще отстраним всички пречки и ще почувстваме как след нас ще започне с радост да се обединява целият свят, защото в него няма такъв егоизъм, както в нас. Затова, ако приложим усилия, към нас ще се присъединят всички останали.

Освен това, към нас ще започнат да се отнасят правилно и евреите, живеещи зад граница. Днес те ненавиждат държавата Израел. Те, в болшинството си, гласуват против Израел и биха били радостни, ако държавата не съществува. Такива са резултатите от запитванията. И с това нищо не можеш да направиш. Това е предизвикано от факта, че ние не действаме съгласно своето предназначение. В такъв вид, в какъвто сме сега, на никого не сме нужни. Ние сме егоисти, протекционисти, буквално „трън“ в тялото на света. Всички негови проблеми са свързани с Израел, а никой не забелязва нашите успехи. Обратно, те предизвикват раздразнение, защото ние трябва да донесем на света методиката на поправянето, а не да учим на това, как още по-успешно да използваме егоизма.

Въпрос: Но нали в народите на света няма осъзнаване за ролята на Израел?

ОтговорПодсъзнателно има. Защо говорят, че ние се явяваме причина за всичкото зло? Защото чувстват зависимост от нас. Това усещане не възниква случайно. Когато арабските лидери утвърждават, че евреите предизвикват злото в света, те чувстват, че това е така. Това не е просто политика, а глас от сърцето, вътрешно усещане. И самите евреи в различните страни чувстват, че деятелността на съвременната държава Израел с нищо не допринася за света. Затова днес всички са настроени на това да премахнат Израел.

За съжаление, в Израел изобщо не се вслушват в настроението на света. Ние се държим така, като че ли това ни е безразлично: занимаваме се с бизнес, правим пари, повишаваме благосъстоянието си, спорим в парламента и т. н. Живеем така, сякаш нищо не се случва. Затова не е изключена опасността от това в скоро време да ни се случат беди. Външните сили, идващи както от евреите, така и от народите на света, могат да посеят раздор в народа. Ще започнат протести, „израелска пролет“.

Получава се така, че експеримента по създаването на държавата Израел е несполучлив, колко може да се търпи? Затова днес евреите по целия свят са настроени против Израел. Ако ние сега, в навечерието на празника Песах, не се обединим, след 2-3 месеца ще се окажем в много опасна ситуация. Да се надяваме, независимо от това, да успеем да се обърнем към народа на Израел с обяснение в такава форма, че той да ни разбере.

Нашето спасение е в обединението и разпространението му по целия свят. Трябва открито да кажем на света, че това е нашата мисия и именно това те трябва да получат от нас. Тогава ще им стане ясно доколко те се нуждаят от нас. Ако по-рано с нашите взаимоотношения сме донесли зло на света, то сега, с нашето обединение, ще донесем добро. Хората ще го разберат и почувстват. Ако се променим, ще се промени и нашето състояние, иначе няма да имаме добро бъдеще.

Въпрос: Какво сега, преди празника Песах, можем да направим, за да спрем отрицателното развитие?

Отговор: Да се стремим към изход от Египет, т. е. към подем над ненавистта, раздорите и разделението между нас, заради обединението! Целият народ, раздробен на групировки и партии, всички заедно и всеки човек поотделно трябва да разбере, че от това зависи нашето светло бъдеще и от нищо друго.

От програмата „ Кабалистите пишат – Изходът от Египет“, 04.03.2013

[103816]