Entries in the 'Духовна работа в група' Category

Завиждайте повече, завиждайте по-добре

Въпрос: Може ли да кажем, че количеството и качеството на нашите усилия е резултат на завистта към приятелите?

Отговор: В това число и на завистта. Казано е: „Завистта, страстта и суетата ще изведат човека от света“.

Мислиш си, какво хубаво има в тези качества? Какво може да бъде по-лошо и по-осъдително, с изключение на загубата на човешкия образ? Човек, препълнен със завист, похот, суета и самомнение е лош човек, в състояние да причини зло на всеки, наслаждаващ се от унижението на другите, от разрушаването.

С една дума, говорим за най-ужасните свойства – но точно те извеждат човека от този във висшия свят. Защото те показват голям, „дебел“ егоизъм.

Как иначе мога да установя връзка с другите, ако в мен няма завист, страст и суета? В този случай никой не ми трябва, аз живея някъде в покрайнините, понякога отивам за храна и стоки от първа необходимост, а след това се връщам у дома.

Но, един ден, аз в моята пустош, се прониквам със завист към другите. Бих искал да постигна същото, каквото и те, дори и повече, за да бъда над тях. Тогава аз се премествам в града и започвам „кариера“…

Невъзможно е да напредваш, без да разкриваш лоши свойства в себе си. Трябва само да разбираш, че те са „помощ срещу теб от Твореца“. Не трябва да ги блокираш – напротив, нека излизат на светло. „Радвам се на разкриващите се недостатъци“ – пише за това Баал а-Сулам.

Въпрос: Как да съчетая завистта към приятелите и молитвата за тях, а не за себе си?

Отговор: Завистта към приятелите е мощен катализатор за моя напредък. Но напредък към какво? Към отдаване. Не искам да ги превъзхождам в успехите им на материално ниво – икам да успея на духовно ниво. А в духовното успехът зависи от това, доколко отменям своето Аз.

В стремежа си да напредвам, правя ревизия на всичко това, което съм получил от приятелите посредством завист, страст и суета. И тогава започвам да разбирам, че духовен напредък, това е издигане над себе си.

По този начин, получавайки от приятелите желанието да се възвися, го тълкувам правилно: да се възвися – означава да се издигна над себе си и да се слея с тях.

По този начин, групата ми е дала „помощ срещу мен самия от Твореца“: тя предизвика в мен отрицателно пробуждане, което аз обръщам в положително, за да се върна, в крайна сметка, към сливането с приятелите.

Тук отново имам проблем – желанието да се издигна пак се увеличава и повтарям целия цикъл…

Въпрос: Как да насочвам завистта, страстта и амбициите в правилната посока? Защото е много лесно да се оправдаваш с благородна цел, и в крайна сметка да изпаднеш в пълно отричане или в изкривяване на пътя. Как да си изградя насочващи вътрешни рамки, в допълнение към учителя, групата, и книгите.

Отговор: Трябва ти самоотмяна пред тях. Въз основа на самоотмяната ти пробуждаш в себе си завист, страст и амбиции. Отваряш си очите и започваш анализ, а не оставяш всичко да се случи само. (още…)

Как бързо да изучим кабала?

Сам ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази “подложка”, основа, на която ти ще усещаш Твореца. Ти не можеш да Го почустваш по друг начин! В противен случай това пространство ще остане празно за теб, ти не можеш да го напълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата наша работа се заключава само в това.

Защо кабала не се изучава самостоятелно?

М. Лайтман: „Как да се придвижваме напред?” – попитах Рабаш.

Той отговори: „Нищо няма да ти помогне, ти се нуждаеш от група”.

Самият ти нищо не можеш да разкриеш. Имаш само точка в сърцето, желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти си длъжен да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази „подложка”, където ще усещаш Твореца”. Не можеш да го усетиш по друг начин. В противен случай това пространство остава за теб празно, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

С това Рабаш отбеляза условието за духовното придвижване на всеки от последното поколение, започвайки от 21 век до края на поправянето.

На каква молитва ще отговори Творецът?

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3

Изначало даденото ни желание към духовното е точка в сърцето на човека. Затова, човекът, в когото тя се пробужда, трябва да започне да работи с желанието си, оформяйки го така, че то да стане подобно на желанието на светлината.

Светлината се спуска до нас по 125-те стъпала на световете: 5 свята по 5 парцуфим ( по-големите стъпала), във всяко от които по 5 сфирот – равно на 125.

В нашия свят ние я получаваме във вид на много слабата светлина нефеш. Думата „нефеш“ произлиза от „нефеша“, което означава бездействен, пасивно съществуващ, съживяващ се на най-минималното ниво и не повече от това.

Преди да започнем да работим над себе си, да проявим желанието си, да го оформим така, както се оформят пирожки от тесто, придавайки им желаната форма и посока, трябва да разберем към какво всъщност сме длъжни да се стремим. Казано е: „Направи своето желание, като желанието на висшата степен (Твореца), за да може да те измени под себе си“.

Проблемът е, че не знаем как да постигнем това. Затова ни е даден този свят, в който можем правилно да оформим себе си с помощта на работата с другарите в една единна молитва, в едно правилно настроено взаимно желание.

Като се стремим да се обединим, ние говорим за сближаване, за взаимно равновесие, взаимно напълване един на друг, взаимна поддръжка, за да можем заедно да достигнем до едно общо желание, общо намерение, обща цел.

По този начин формираме от всички едно единно, правилно желание, което напълно съответства на копнежите на всеки от нас и е общоприето за това стъпало, на което се намираме. Само тогава то ще получи отклик свише.

И ако Творецът не отговаря на молитвите ни, т.е. висшата светлина не започва да се усеща в желанието ни, значи то още не е единно. Светлината реагира само на общото желание и молитва на десет човека, съединени заедно. Тогава тяхното желание е насочено не към себе си, а към взаимно отдаване, един за друг и за всички заедно, и от всички заедно към Твореца.

На такова желание следва незабавен отзвук на висшата светлина, която веднага се усеща в тази група, която започва да разкрива за себе си правилната молитва.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187812]

Поръчителството е пътят към подема

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Беседа на трапезата

Въпрос: Преди десет години се намирахме на определено ниво на поръчителството: събирахме се, разговаряхме, общувахме. Но в нас непрекъснато се случват промени. Какво ниво на поръчителството трябва да реализираме в днешното състояние?

Отговор: Кабалистичното развитие предвижда много продължителни, постепенни, последователни изменения в човека, тъй като е невъзможно да измени природата си, намирайки се в нея.

Обикновено ние вървим към това по метода на пробите и грешките: изпробвал – получава се, не изпробвал – не. А в действителност, трябва да правим това въпреки разбирането си. И така се въртим, въртим, докато не започнем да чуваме нещо с някакъв вътрешен слух.

Аз не мога да кажа какво означава днес вашето поръчителство, защото на този конгрес са се събрали различни хора, намиращи се на различни нива. Възможно е въпросите им да звучат еднакво, но те изхождат от различни нива на разбиране. Затова и поръчителството ще се изпълнява от всеки в съответствие с неговото ниво на разбиране и усещане на необходимостта.

Главното трябва да издигнем желанието си, вярно сформирайки го на всеки етап от нашето развитие: какво желаем в действителност. Не скриваме ли от самите себе си това, което трябва да правим, не се ли самоуспокояваме, не се ли занимаваме със съглашателство?

Поръчителството е мярата на отговорността на човека пред групата, пред Твореца, пред себе си, доколкото той може да възприеме това сериозно и правилно.

Разбирането на поръчителството идва постепенно. За това е нужно много време, докато човекът не осъзнае, че друг път няма, и не сформира в себе си всички условия за такъв отговор.

Този отговор поражда необходимостта за правилни действия срещу егоизма, когато идващата в продължение на години светлина създава у човека такова величие, такава важност на целта, че за него не е тежко, а задължително – и именно въпреки егоизма си – да извърши подем! Всичко това се събира вътре в човека и така той реализира поръчителството.

Но то ненапразно се нарича взаимно. Човекът трябва да бъде във връзка с останалите. Без тяхната поддръжка, без включването им в поръчителството, той няма да може да поръчителства за тях и за себе си. Защото, по принцип, ние поръчителстваме за себе си. Мога ли да бъда уверен в себе си? Къде е моята важност на Целта? Къде е самоуважението ми? Къде е правилното ми отношение към Твореца, който ме е създал и привел в точката, в която трябва да се реализирам?

Въпрос: Поръчителството, както по отношение на отделния човек, така и относно групата, се заключава в това, да престанем да мислим за себе си и да мислим само за Твореца?

Отговор: Работата е в това, че ние мислим за Твореца само тогава, когато мислим за себе си. Ако наистина искам да мисля за себе си, то, на първо място, трябва да мисля за Твореца, доколкото всичките ми източници са в Него, всичките ми сили са в Него, цялата ми съдба е в Него.

Виждате ли как правилно ни настройва кабала? Това е най-егоистичната методика! По-голям егоизъм, отколкото в нея, няма!

Но за да бъдеш наистина егоист, трябва да се издигнеш над него и да го управляваш. И тогава всичко е пред теб.

От трапезата на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187581]

Правилната молитва

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]

Оживяващ свят

каббалист Михаэль ЛайтманИстинската връзка се изгражда над разделението, над нашия егоизъм. Между този плюс и минус ние създаваме всевъзможни форми на отношения помежду си, в които започва да циркулира нова, висша сила.

Желателно е в това да участват десет човека, и тогава можем да получим пълно, съвършено усещане.

Вътре в нашия кръг ние създаваме общо поле от силата на отдаване–плюс. А отвън остава силата на егоизма, получаването–нашия общ минус. Цялата тази област на разлика в потенциалите между плюса и минуса се напълва със сила, която се нарича „Творец“.

Въпрос: Какво е това усещане за Твореца? Чувствали ли сме го някога или то е съвършено ново?

Отговор: Вие още никога не сте преживявали такива усещания. Подобно на това, сякаш мъртво тяло изведнъж започва да оживява, защото реаниматорите са вдъхнали в него духа на живота. Разликата е огромна между този, който е бил мъртъв, а е оживял.

Така ние започваме да усещаме силата на Твореца, намираща се помежду ни и напълваща, вдъхваща в нас духа на живот, светлината НАРАНХАЙ. Ние усещаме течението на живота с петте вида циркулираща в нас светлина. Това е подобно на петте вида сетивност в нашия свят: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. В новите пет органа на възприятие ние започваме да усещаме нова реалност.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016

Десятката като инструмент за сливане

Конгрес в Лос Анджелис. Урок №3

Ако искаш да изследваш Висшата сила, казва науката Кабала, трябва да създадеш подходящ инструмент. Учените създават измервателни уреди: микроскопи, телескопи, ускорители на частици и т.н. Но те са подходящи само за физическата материя. Как да изследваме Силата, която действа в нас, в нашата природа?

За това кабалистите препоръчват да се създаде структура от десет човека (минян), които се стараят да създадат помежду си съвършено взаимно обединение. Те генерират в тяхната среда свойството на светлината – доколкото са способни на това и доколкото не, желаейки да направят от себе си едно цяло, намиращо се над техния егоизъм.

Тази структура съдържа вече две сили: нашата природна егоистична сила и общата сила на отдаване – Творецът. И сметката тук е проста: доколкото преодоляваме силата на разединение със силата на обединение, дотолкова съответстваме и сме подобни на висшата светлина.

Дори отдаването да е в повече само с процент, в същата тази степен сме подобни на светлината и я усещаме – чувстваме я в мярката, в която отдаващото желание надделява над получаващото.

Ако се стараем и полагаме усилия, въпреки че не можем да преодолеем своето егоистично желание, започваме да забелязваме къде имаме недостиг, колко все още сме слаби, защо не ни се получава. И тогава в нас се ражда вик, молба, молитва към светлината да ни помогне. Когато тя ни даде сили, тогава се обединяваме. Ние нямаме сила за единение, тя идва само от светлината.

Така вървим напред: светлината ни въздейства според нашата молба, преодоляваме своето получаващо желание, повече се проникваме с отдаващо желание, още по-силно се свързваме един с друг – още веднъж и още веднъж… За това е казано: „Грош след грош се натрупват в голяма сметка“.

А след това идва момент, когато наистина можем да се обединим. И тогава всеки чувства как изчезва в общата връзка между нас. Вече няма „аз“ и „приятелите“ – всичко се слива в едно. И в този момент, в това състояние „заедно“ чувстваме напълването, Висшата светлина, Творецът, който живее в нас.

И тогава можем да Го изследваме. С други думи, създали сме и сме използвали уред с името „група“, „десятка“, „минян“ и сега можем да продължим напред, формирайки себе си все повече и повече от всевъзможни видове връзки. И Творецът, според нашата взаимовръзка, ще се разкрива все повече и повече.

Разбира се, със своето въздействие светлината ще пробужда в нас и все по-дълбоки пластове на егоизъм. Ние ще изпитваме съпротивление, падения, различни пречки и това ще ни позволи с още по-голяма сила да се обръщаме към висшата светлина, за да дойде и да ни даде сили да видим нашите недостатъци и начините за тяхното поправяне.

Такъв е пътят – 125 стъпала, по които, изкачвайки се, ние вървим към подобие на свойствата с Твореца. И на този път откриваме колко е важно за нас свойството трепет. Само постоянната тревога „ще успея ли да отдам?“ ни тласка напред.

От 3-я урок на конгреса в Лос Анджелис, 31.10.2014

[147099]

Следвайки учителя стъпка по стъпка

Въпрос: Конгресът е винаги голям изпит за нас. Как между конгресите да проверим, дали се намираме в правилното направление, дори когато ни спохождат различни отрицателни чувства?

Отговор: Не мога да ви кажа кога се намирате в правилните чувства и кога – не. Ако сте заедно с нас, то вие напредвате и тук разстоянията нямат значение.

Повтарям, напредвате само тогава, когато се намирате в общи действия с нас, защото пропускайки няколко урока, пропускате толкова много материал, който на следващите уроци вече няма да успеете да разберете. Няма вътрешно да разберете! Няма да имате нужното напълване и насищане.

Винаги давам уроците с постепенно увеличаваща са сила: все по-нагоре и по-нагоре. Може и да ви се струва, че това е повторение или, че моментния материал, не се отнася към предходния. Не! Винаги вървя напред! Може и това да се случва под друга форма, изразяване и стил, но – винаги нагоре.

Затова изобщо не трябва да се пропускат уроци! И, ако вие по някаква причина не сте ги слушали няколко дни, то независимо от това, след това, трябва да ги изгледате. Проблемът е в това, че много наши приятели, пренебрегват ежедневното присъствие на уроците, а аз градя своето преподаване именно на това. Ученик е този, който върви стъпка по стъпка след мен.

От урока на руски език, 10. 02. 2014

[127472]

Програмата на живота, част 4

каббалист Михаэль ЛайтманКакъв ще бъде човекът на бъдещето?

Целта на човешкото развитие е да променим свойствата си до толкова, че заключените ни глухи сърца да се отворят за другите.

Тази цел ни е поставена от природата. Когато я преследваме, ние откриваме нови усещания и подменяме егоистичните си желания с желанието да отдаваме. Това ново за нас отношение ще ни позволи да открием един нов свят.

Въпрос: Какво представлява желанието за отдаване?

Отговор: То е желание да даряваш, да споделяш, да се грижиш за другите. От цяло сърце и душа да искаме да бъдем свързани с това, което е извън нас.

Но засега не можем да се държим така с другите, тъй като заобикалящите ни хора се държат егоистично и държейки се алтруистично с тях ние няма да постигнем нищо друго, освен това, че ще се възползват от нас. Затова започваме да работим в малка група, в която всеки се старае да анулира егоизма и да се свърже с другите. Започваме да усещаме една нова реалност, проявяваща се в нашето общо, благосклонно, взаимно желание.

Въпрос: Ще бъдат ли хората от бъдещето толкова различни от нашите съвременници, сякаш са извънземни?

Отговор: Единственото нещо, което ще бъде различно, е тяхното отношение към различните нива – неживото, растителното, животинското и човека. В бъдещето хората ще усещат другите, както себе си.

Но това е постепенен процес. Ако започнем да се държим с другите алтруистично сега, те просто ще ни се качат на главата. Затова отваряме сърцата си само за тези, които са готови да откликнат по същия начин.

Трябва да се обединим като един човек с едно сърце. Ако успеем, ще усетим новия свят чрез нашето съвместно желание и общо сърце.

От предаването „Нов Живот“ по KabTV 9/8/15

[167544]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 5

Нашата половина от работата


Конгресът в Ню Джърси ” Затваряйки кръга” Урок №1   
 
       

Изкуството на подготовката

Кабалистите са открили, че науката кабала може да се раздели на две части:

  • първият раздел е подготовката за изучаването на системата на управление и подготовката за запознаването с Твореца.
  • вторият раздел е изучаването на действията на Твореца.

Неговите действия изучаваме с помощта на кабалистичните първоизточници, такива като ”Въведение в науката кабала”, ” Учението за Десетте Сфирот”, научните статии на Баал а-Сулам.

Но проблемът е в това, че ако просто ги четем, то наистина нищо няма да разберем. Можем да фантазираме нещо и да залъгваме себе си, сякаш разбираме написаното, но всъщност това не е така.

Защото ние изучаваме непознат свят, система, която е задвижвана от скритата от нас Висша сила. Не усещаме тази система и затова зад думите не улавяме скрития смисъл. Както детето остава безпомощно за обясненията на възрастните, до които то още не е дорасло.

Оттук следва, че най-важният раздел на обучението се явява подготовката, насочена към разкриването на Твореца. Тя, на свой ред, включва в себе си множество подраздели, а като цяло се нарича „Тора”.

На подготвителните етапи ни е необходимо да съберем хората, които действително се стремят към разкриването на Твореца. Хората, които разбират, че ”Творецът” това е същността на силата на отдаването и ще трябва да го разкрият в себе си, като се променят вътрешно, като се превключат от получаване на отдаване. Те ще трябва да се откажат от своя егоизъм и да променят обикновения си подход към живота.

И всичко това не е на думи, колкото и красиви да са те. Не, кабала е практическа наука. Работим над ”материала”, в който се привнасят промени, и този материал сме ние.

Като следствие, на нас ние необходимо да се съединим в група, в десятка, така че чрез натиск от страна на учителя и другарите, да приемаме промените, желаейки това или не. Честно казано, по собствено желание това е невъзможно да се направи. Има базово съгласие, а останалото се осъществява под натиск, въпреки нашето естество, което не го иска.

Да включиш другарите в себе си

Всичко се реализира благодарение на това, че всеки един от нас със сила се опитва да преклони себе си и по някакъв начин да се включи в другарите. Аз освобождавам в себе си някакъв сегмент, сектор, в който другарят може да влезе. След това освобождавам друга част, и още, и още, докато всички другари не ме напълнят. В резултат отменям себе си до нула, а другарите съставляват 100%.

163649

Доколкото ме запълват другарите, в същата степен усещам Твореца. Всъщност, няма никакви другари, това е Творецът, който си ”играе” с мен и по такъв начин демонстрира Себе си във вид на различни хора. Затова нашият учител Рабаш пише, че зад всеки другар трябва да виждам Твореца. Обаче тук е невъзможно да се изпреварят събитията, всичко ще стане от само себе си.

В зависимост от това доколко освобождавам в себе си място, където, вместо моя егоизъм, могат да влязат другарите, в същата степен постигам Твореца. За мен Той и те не се различават един от друг.

Другарите запълват мястото на моя егоизъм и това означава, че аз започвам да ги обичам вместо себе си. В крайна сметка, от любов към тях придобивам любов към Твореца. И това се случва именно там, където изначално е властвало себелюбието.

Облекло за егоист

Така, целият успех на нашия стремеж да разкрием вечният, съвършен свят и да живеем в него, зависи от подготовката, от това доколко ще успеем да се свържем един с друг.

В това обединение от нас се изисква особена работа. Трябва да осъществявам действията зависещи от мен и да оставям място за действието на Висшата сила, която в дадения случай се определя като ”обкръжаваща светлина” (ор макиф), или ”светлината възвръщаща към Източника”, или ”светлината Тора”, или просто ”Тора”.

Тази сила е такава, че ако съм готов да се откажа от своя егоизъм, то тя идва и действително ме поправя. Всъщност, аз не съм бил готов да вървя до края и дори съм се опасявал от реализацията на собствените си очаквания, но това не е важно. Такива сме днес, малки егоисти и такава е нашата работа.

Трябва да се стараем колкото може повече да бъдем заедно, колкото може повече да се обединяваме и да предоставяме възможност на светлината да ни въздейства. Това не означава, да тичам и се прегръщам с всички в искрена и предана любов.

Напротив, знам, че от мен зависи само половината работа, а всичко останало зависи от висшата светлина. Тя представлява сама по себе си силата на отдаване и тя може да ми предаде това свойство, така че да се напълня с него.

Тогава, в степента на напълването със свойството на отдаване, започвам да разбирам и да усещам какво е действителността, противоположна на нашата. Сякаш я обличам върху себе си.

При което моята предишна природа не изчезва. Там, в дълбините си, аз оставам един прегорен, гнил, ужасен егоист, но отгоре се обличам в новото одеяние на отдаване и любов, подобно на Твореца.

Ето защо Човекът се нарича Адам, това означава: ”подобен” (доме) на Твореца по свойства.

От 1-я урок на конгреса в Ню-Джърси, 24.07.2015

[163649]

Да постигнем мъдростта на единството по пътя на опита

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Предварителен урок

Когато се обединяваме, нашите желания, толкова различни, противоположни, далечни едно от друго, се сливат в едно желание.

Получава се, че от една страна ние сме много далечни, но от друга страна, сме се обединили, и затова започваме да разкриваме единната сила на природата.

Това става именно защото притежаваме голям егоизъм, но над него се опитваме да достигнем единство.

Науката кабала се разкрива само на тези хора, които имат особена чувствителност – едновременно усещат и своето разединение, и единство помежду си. Така тя постепенно ще се разкрие на целия свят.

Много е радостно да се види, как нашите кабалистични групи възникват по цял свят. Много хора идват да се учат и искат да разберат за методиката на обединение. От година на година човечеството все повече се обърква, губи целите си, отчайва се, като малко дете, което се е изгубило, заблудило се е и не знае накъде да тръгне.

В същото време, все по-ясно разбираме каква уникална методика имаме на разположение. Трябва само да я реализираме върху себе си и да я предложим на цялото човечество, за да може и то да се обедини и да се почувства на по-високо стъпало на съществуване, защото всички ще станем едно цяло.

На това трябва още много да се учим. Не бива да забравяме, че се учим на тази мъдрост от природата, а не само от книгите. Трябва да създадем обединение между нас, в противовес на разделящия ни егоизъм. Ние сме като учени-експериментатори, които разкриват тази методика по пътя на опита.

Кабалистичната група е лаборатория, в която провеждаме опит върху самите себе си, година след година, урок след урок, записвайки всички детайли на процеса, през който преминаваме.

Едва през последните година-две достигнахме етапа на непосредствена реализация. А до тогава изучавахме само системата: как тя е съединена по съвършен начин, тоест системата на висшите светове.

Всъщност, висшият и нисшият свят се намират на едно и също място. Но когато сме разединени, наричаме материалния свят „наш“. А когато се обединяваме, то чувстваме себе си в друга реалност, която е хармонична и е обединена от една сила.

Цялата природа се превръща в единен организъм, което се нарича разкриване на висшата сила – единствената сила, която се проявява вътре в нас, защото тя не може да има външен израз, извън връзката с нас. Това означава разкриване на Твореца пред творенията съгласно условието за подобие по свойствата.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163727]

Да станем пример за доброто и любовта

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок

Въпрос: Какво трябва да поправим преди всичко: самите себе си или обкръжението?

Отговор: Това, съвсем не е прост въпрос. Аз не мога да поправя себе си без обкръжението и не мога да поправя обкръжението, докато не поправя себе си. А по степента на поправяне на себе си, виждам, че обкръжението е поправено вече и трябва да поправям само себе си, и така го усеща всеки от нас.

Всъщност, ние се намираме в идеалната реалност, в която няма никакви пороци. Само ние имаме усещането, че сме зле, че сме непоправени и разединени.

Но когато разкриваме истинската реалност, обкръжението, света, тогава откриваме вместо този свят – висшия свят. Тогава виждаме, че освен нашето възприемане на реалността, няма какво да поправяме.

Оказва се, че и преди съм съществувал в идеалната реалност и тя ми е изглеждала разбита само в моето неправилно възприемане, защото аз самият съм бил разбит. Моите свойства са били повредени и затова за всичко съм съдил, според своите недостатъци.

Затова човек трябва да разбира, че само той, единствен е непоправен, а всички останали са поправени. Но може да поправи себе си едва в този случай, ако правилно се съедини с всички останали, с цената на това, че научи всички как да се обединят правилно.

Защото всички останали хора, освен него, са непоправените части на неговата собствена душа. Поради това, работата по нашето поправяне върви по две направления: от себе си и обратно.

И в действителност, няма никакъв порок нито в човека, нито в цялото човечество. Развалени са само връзките между нас и само с тях трябва да се занимаваме – поправяне, не на човека, а на неговото отношение към другите.

Ако ние постигаме доброто обединение, в която и да е група, то в нея разкриваме висшия свят и виждаме всичко в правилния вид.

Човекът трябва да поправи своето отношение към другарите и да им покаже пример как ги обича. Освен този пример, нищо повече не е необходимо. Ако ви се удаде да го направите, ще видите колко сте напреднали.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.7.2015

[163862]

Науката кабала: Път към висшата хармония

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Урок №1

В статията „Целта на групата” Рабаш пише: Ние сме се събрали тук, за да поставим основата за изграждане на група за всички тези, които са заинтересовани да вървят по пътя и методиката на Баал а-Сулам, който ни е описал целия този път – как да се издигаме по стъпалата на човека, а не да оставаме в категорията на животно.

В нашия свят има неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата. Ако искаме да се издигнем над човешкото ниво, трябва да се съединим помежду си.

Ако се обединим над всичките пречки, отблъсквания, ненавист, нежелание, ние постигаме съединението между нас и извън това нищо друго не ни е необходимо. Науката кабала не ни обучава на никакви действия, освен на взаимното обединение.

Ако във всяка група, във всяка точка на света хората успеят да се издигнат над своето взаимно отблъскване и се съединят един с друг, тогава ще разкрият Твореца, висшата сила, висшия свят, техния вечен образ, наричан „душа”, тъй като във връзката между тях те създават условието за разкриване на висшата сила.

И затова науката кабала е толкова универсална, защото тя няма никакви ограничения освен едно: да се съединиш над своя егоизъм с такива хора като теб, желаещи да се обединят заедно, за да разкрият Твореца. А освен това, няма никакви условия.

И към това Баал а-Сулам добавя: Няма какво да се надяваме, че ще дойде време, когато ще можем да постигнем целта на нашето развитие по друг начин. Несъмнено, ние я достигаме само чрез обединяване между нас. Тогава ще видим, че висшата сила подтиква всички към съединение – и неживото, и растителното, и животинското, и човешкото ниво.

И ще видим как всички се съединяват, желаейки това или не, все повече и повече, под натиска на всевъзможни проблеми и страдания. Светът влиза във все по-голямо обединение, техниката и средствата на връзките се развиват в това направление. Така висшата сила, единствено действаща в мирозданието, подтиква целия свят към обединение, но с помощта на голям натиск и страдания.

Докато на нас ни се открива нов, по-различен път: можем да напредваме към обединяване сами, да увеличаваме скоростта на нашето обединение, да работим помежду си като в лаборатория – през цялото време все повече да се съединяваме и да виждаме какво постигаме при това.

Затова, съгласно съветите на кабалистите, се обединяваме в десятки, в малки групи, за да ни е по-удобно, по-лесно и да можем с по-гъвкав, подвластен на нас начин, да се съединяваме все повече и повече и да виждаме как разкриваме висшата сила. Разкриваме я съгласно типа на нашето обединение, тъй като нашия съсъд определя разкриването на светлината в него.

Затова не трябва да напредваме по неволя към крайната цел, където всички части на природата се обединяват заедно в интегрална, глобална форма, като едно цяло. Ние можем да изпълним тази работа не под натиска на страданията, а с разбиране, осъзнаване, самоконтрол, да изберем скоростта на придвижване и да видим как правим това, също и да увлечем цялото човечество след нас.

Защото, ако ги присъединяваме, увличайки ги след  нас, то ще станем по-силни и тогава висшата сила ще се разкрива с по-голяма мощност, тъй като се обединяват вече не хиляди хора, както в нашата световна група, а милиони и дори повече.

По този начин, разкриваме мощта на висшата сила в цялата ѝ дълбочина, в целия ѝ обхват, във всичките нейни системи, ние постигаме как се възцарява тя във всичко и управлява всичко, как цялата тази система работи. Това се нарича разкриване на Шхина.

Няма по-голямо наслаждение от това,  да се види тази хармония, как всички части на творението – различни, разхвърляни, ненавиждащи се една друга, далечни една на друга, идват за обединяване помежду си и между тях се разкрива не просто връзка, а взаимна любов. Това ни напълва и ни дава усещане за вечен живот.

От 1-ви урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163417]

Да се учим от пигмеите

img_3151_100_wpИзследване: Манфред Кетс де Вриес, антрополог изследовател, прекарал няколко години в горите на Камерун сред племе пигмеи, посочва седем принципа от техния начин на живот, които според него могат да подобрят живота на човечеството.

1.Членовете на групата се уважават и се доверяват един на друг. В тежките условия в гората е възможно да се оцелее само заедно. Не винаги храната е достатъчна, а излизането на лов може да бъде опасно. И тук са необходими доверие и помощ.

В отношенията между мъжете и жените има равноправие. Жените ловуват заедно с мъжете, занимават се с раздаването на храната, участват в обсъждания и изпълняват и тежка работа.

2.Членовете на групата се поддържат и защитават един друг. Няма физическо насилие по отношение на жените. Те отделят много време за обсъждане на разногласия, като запазват самоуважение. Поводите за конфликт трябва да бъдат преосмислени, което ги превръща в поводи за обединение.

3.Членовете на групата са отворени за диалог и общуване. Споровете се разрешават по неформални методи. Всеки има право да се обърне за помощ към друг в разрешаването на конфликт. Така цялото село участва в разрешаването на конфликта. Разрешаването на споровете не се отлага дълго, не остават негативни емоции под „повърхността”.

Техниката за разрешаване на конфликтите е подходяща и за работни екипи. Един от типичните методи са шеги и смях, отвличане на вниманието, така че хората просто да забравят за какво е възникнал спорът.

4.Всички членове на групата се стремят към обща цел. Най-добрия начин за хващане на дивеч е груповият лов, в който те подгонват животните към мрежа. Общата цел дава мотивация за работа в екип – жените подгонват животните в мрежата, а мъжете седят зад мрежата и убиват жертвата. След лов месото се разделя между участниците по точно определени правила.

5.Членовете на групата трябва да имат общи ценности и убеждения. За външен наблюдател животът на пигмеите може да се покаже весел и безгрижен, но това впечатление е подвеждащо. Под привидния хаос се крие порядък.

Всички пигмеи от ранно детство попиват правилата на поведение, които се предават устно от поколение на поколение. Готовността да споделят, да си сътрудничат, независимостта и автономията, поддръжането на мир сред членовете на групата са базовите ценности на обществото.

6.Интересите на групата са по-важни от интересите на нейните членове. Те не позволяват личните интереси да се поставят над интересите на групата. Груповата работа може да бъде успешна само в атмосфера, която приветства личната свобода и творчество, но в рамките на общите цели на организацията. За да се пази този баланс, всеки член на групата трябва да осъзнава докъде се простират границите на личната му свобода.

7.Членовете на групата са равноправни във взимането на решения. Няма „важни хора”, няма лидер, върховен съвет, водачеството не принадлежи на един човек. Всички членове на групата имат право да взимат решения. Възрастните се уважават заради техните знания и умения.

Реплика: Практически всичко повтаря списъка от условия за обединение в кабалистичната група, в която има и допълнителни условия за привличане на висшата светлина. Но условията за обединение са едни и същи, защото в кабала всичко става по законите на природата, които пигмеите са открили инстинктивно!

 [157731]

Игра, която се превръща в живот

Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата „Глави на Тора със Шмуел Виложни“, 02.02.2015

[153855]

Късовълнова връзка

Баал а-Сулам, „Предисловие към Книгата Зоар“, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, „място“, за разкриване на Твореца.

Това „място“ създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята „честота“.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от „вала“ на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на „животинско“ равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: „Направи своето желание като неговото желание“. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го „съкратил“, „покрил“ с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по „Предисловие към Книгата Зоар“, 04.03.2013

[101946]

Войната с фараона

laitman_2012-02-24_0872_wМидраш, „Бешалах”: Защо евреите не продължили странстването си? Защо са лагерували в Питом, въпреки че това тяхно решение е било съпроводено с допълнителен риск? Отговорът е, че те са били блокирани, защото пред тях е било морето, а и не са могли да избягат в пустинята, тъй като дивите зверове са ги чакали.

Но народът на Египет не се съгласил с плана на фараона: неотдавнашните загуби са били още свежи в техните мисли. Затова фараонът е използвал всички средства за убеждение и различни трикове, за да принуди египтяните да се съгласят. „Знайте – казал им той – въпреки царските традиции, според които за да се предпазя аз трябва да бъда в задната част на армията, в тази битка ще стоя най-отпред!”

„Защо ще действаш по такъв необичаен начин?”, попитали фараона. „Защото тази война не е срещу евреите”, казал фараонът. „Тя е срещу техния Бог! Затова аз ще оглавявам битката!”

Става дума за много сериозна степен на отделяне от тези, които се занимават с Тора по религиозен начин, които го правят заради себе си, т.е. заради фараона.

Фараонът не е против Твореца, тъй като и двамата си помагат, за да се разкрият един друг. Това обяснява защо фараонът казва: „Благословен е Творецът, а аз съм грешник…“. Има много интересни стадии на развитие, които са противоположни на това състояние, но най-важният от тях е фараонът да попречи на човека да извършва алтруистични действия, като се отделя от егоистичното напълване.

Обичайните егоистични подбуди, които изначално са заложени в нас, не се взимат под внимание, тъй като са ни дадени по природа. Те не се считат за „Египет“. Взимат се под внимание само действията, споменати в Тора, в Петокнижието, които човек прави заради себе си.

Това обяснява, защото при излизането от Египет (при подем от егоистичното намерение), действията се анулират и египтяните умират в резултат на десетте египетски наказания. Желанията и хората, спазващи „заради себе си“ указанията на Тора, остават под властта на фараона, защото се стремят към тази власт. Те се занимават сериозно с Тора и се придържат силно към всички материални заповеди заради собствено удовлетворение. Именно те остават в Египет и преследват желаещите да избягат от тук.

Фараонът казва: „Аз ще оглавя армията“, т.е. в този момент се проявява тяхната противоположност: или заради себе си (ло лишма) или заради Твореца (лишма). „Заради себе си“ означава заради фараона; „заради Твореца“ са тези, които искат да излезнат от Египет. Така между тях възниква борба.

Обикновено фараонът следва войската, т.е. всички егоистични действия го подхранват. Когато започне противоречието му с Твореца, той оглавява армията, тъй като най-важното тук е идеологията: дали го правиш заради себе си или го правиш, напълно отделен от себе си, заради Твореца. Затова за фараонът това е свещена война, насочена „именно срещу техния Бог“.

Веднага след това Египет пресъхва, тъй като фараонът се подхранва не от египтяните, а от стремящите се да бъдат с Твореца, но които все още не са. Затова антисемитизмът се проявява. Но такова „презареждане“ е необходимо.

Фараонът става по-силен с помощта на желанията, които се „страхуват от Твореца и работят за фараона“, т.е., тези, които следват всичко, което им е заповядано, но правейки го заради себе си. Когато искат да изменят намерението си и започнат да работят заради Твореца, фараонът веднага започва да чувства, че това може да бъде краят му и започва да воюва с Бог.

Но тук егоизмът ни се сблъсква с огромен проблем: какво ще се случи, ако Творецът победи? Фактът че има хора, излезли от Египет, а след това върнали се обратно, раздразнило фараона, тъй като нашият егоизъм се страхува, че намерението заради отдаване може да победи. Егоизмът няма друг път, освен да се разкрие и да се опита да оцелее – в противен случай фараонът спира да бъде фараон, няма повече да бъде намерение „заради себе си“.

За да избягаме от фараона е достатъчно да избягаме някъде в тъмнината, без значение как. Най-важното е да се освободим от намерението „заради себе си“, защото то задушава народа и е невъзможно да останем в него.

Реплика: Но те се връщат и ядосват фараона.

Отговор: Те не се връщат в Египет! Това е вече различно ниво, въпреки че те са достигнали до градовете Питом и Рамсес, построени от фараона. В определен момент те са работили „заради него“, а сега се върнали на същото ниво, но с намерение „заради Твореца“. Затова фараонът (нашият егоизъм) не може да приеме, че хората се връщат свободни и нападат владенията на фараона, т.е. техния собствен егоизъм.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151718]

След кого ще тръгне народът

Моше започнал да се моли и Творецът отворил небесата. Озарение се дало на синовете на Израел и те видели войнство от ангели на тяхна страна. Моше продължил да се моли, но Творецът му казал: „Сега е неподходящо време за дълги молитви. Моите деца преживяват критичен момент.

Ти повече не трябва да се обръщаш към мен със своя глас, защото молитвите на Моите синове изпревариха твоите, и Аз ги чух. Кажи им, да влязат в морето, и аз ще извърша заради тях чудеса!“ [„Мидраш разказва“, седмична глава „Бешалах“]

Реплика: За пръв път молитвата на народа изпреварила молитвата на Моше…

Отговор: Работата е в това, че ако искаш да предизвикаш висше действие, трябва да го поискаш от своето равнище и само след това Творецът започва да действа. Отначало трябва да има възбуждане отдолу (итарута де-летата), и тогава съответно с това идва възбуждане отгоре (итарута де-лиела).

Но народът се води от духовни ръководители, които му показват правилния път. Без тях хората не знаят какво да правят, затова те трябва да слушат своите духовни наставници и да изпълняват това, което те кажат.

В наше време ръководителите и политиците напълно зависят от народа. Ако народът поиска, той може да направи с тях всичко каквото си пожелае. Затова главното за съвременните ръководители е да не дадат на народа такава възможност. Те с всички средства се стараят да потиснат пробуждащите се в него желания, да заглушат, приспят неговите стремежи.

Но постепенно политиците ще започнат да се сменят с мъдреци. Ще настъпи възраждане на Синедриона, където мъдреците съвместно ще взимат решения, изхождайки само и единствено от своето единение в едно общо цяло. И тогава, вътре в тяхното единство, ще се прояви Висшата сила, която чрез тях ще се разпространи от Твореца към народа на Израел и чрез него към целия свят.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.04.2014

[152305]

Последната капка, препълваща чашата

Въпрос: Има ли някакви шансове за успех човек, който учи просто по инерция? Той не изоставя съвсем материалния живот, макар че той също не го привлича. Но от друга страна, вижда че кабала за него е твърде голямо предизвикателство и не вярва, че ще може някога да стигне до разкриване на Твореца.

Отговор: Не е възможно да се учи по инерция. Всеки преживян миг изисква разход на енергия. Когато човек се учи, му въздейства висшата светлина и го удържа. Явно за него е нужно да премине през такъв период. Има периоди, когато човек въобще се превръща в безжизнено тяло: в материалния свят той вече се е отучил да живее, а в духовния още не е започнал.

Въпрос: Имам впечатление, че с години може да бродим на границата на духовния свят и така и да не достигнем до молитва?

Отговор:  Не, това зависи от теб, от обкръжението. Повярвайте, говоря на основа на практическия ми опит: не може периодът на подготовка да продължава безкрайно. Няма състояние което да продължава вечно.

В действителност всеки миг, в който ти съществуваш, някак е свързан с духовно напредване, светлината ти въздейства, и капка по капка ти влива духовна сила. Само че, тя трябва да се натрупа до необходимото ниво, а за това е нужно  време.

И ако искаш бързо да достигнеш до разкриване, трябва да го ускориш. Но не може да бъде така, че чашата никога да не се напълни. Това не се случва. Всъщност е необходимо да се знае само едно: как да се свърже групата с целта.

Аз искам да ям супа, а на мен ми казват: „Тогава си донеси чиния!“ Но аз нямам чиния, къде тогава да ми налеят супата? Чинията – това е групата. Ако не се включа в групата, нямам в какво да получа духовното. Трябва неразривно да свържа групата с постигането на целта, с разкриването на Твореца. Още…