Entries in the 'Духовна работа в група' Категория

Обединението на каменните сърца

Обединението на сърцата е усещането, че се намираме в едно сърце: разбираме се, чувстваме се, имаме една цел и има само една сила, която ни управлява. Но обединението предполага вътре в себе си да разбираме какво означава  разединението.

Едното не съществува без другото, противоположностите се поддържат една друга. Двете свойства трябва да съществуват заедно: Творецът и творението, желанието за наслаждение и желанието за отдаване. И тогава чувстваме едното на фона на другото.

Обаче не сме способни забележим само едното от двете свойства: само желанието за наслаждение или само желанието за отдаване. Затова трябва да почувстваме, че в нашето обединение се включват двете противоположни качества.

На първо място трябва да благодарим на Твореца, че всички континенти, всички хора в целия свят сега са в еднакво състояние. Творецът ни дава и духовно, и материално състояние. Това не се е случвало досега. Нашият материален свят започва да се свързва с духовния свят и това наистина е действието на Машиаха, притеглящ този свят към Висшия свят.

Затова трябва да бъдем повече свързани в сърцата, в намеренията, в обръщението към Твореца, в молитвата. И така ще развием нашето общото чувство. Всичко зависи от личния, малък принос на всеки.

Аз имам каменно сърце, което нищо не чувства, но чувам, че приятелите се усещат един друг и затова се стремя към тях. И другият е така устремен, и третият – ние сме милиони! Не трябва да пропускаме шанса си, пренебрегвайки това, което Творецът ни дава.

Вие ще започнете да виждате все повече, от ден на ден, как нашата група получава благословение свише, подем, разбиране, връзка с Твореца. Творецът напълва празнините между нас, разширени от вируса, откривайки ни възможност за духовно напредване.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262872]

Скачай в групата като във Крайното море

Как да продължа да уча, ако  усещането за напълване е изчезнало? Продължавай без напълване! Това ми показва Творецът: „Можеш ли да направиш нещо без напълване или не? Ааа, значи не можеш да работиш без напълване, тоест работиш за Фараона, а не за Мен? Тогава не се обръщай към мен, а към Фараона!“

Трябва да се опитаме да излезем от царството на Фараона с помощта на групата. Влез вътре в другарите, за да те издърпат напред. По-малко философствай, а се включи в групата доверчиво, като дете, което се отменя пред възрастните. И тогава то може да расте правилно.

Изходът от Египет не е бягство от едно място на друго, а бягство от егоистичните желания. Всеки от нас излиза от своя егоизъм и се включва в желанието на групата. Когато се включвам в групата означава, че излизам от Египет и пресичам Крайното море.

Затова, ако си учил 20 години, а сега не можеш да продължиш, значи си точно пред Крайното море и нямаш друг изход, освен да скочиш в обединението в групата. То задължително съществува, дори ако никой не го чувства. И когато скочиш в това единство и се хванеш за другарите, се счита, че си преминал Крайното море.

Много е важно да преминеш от твоето индивидуално желание в общото желание на групата. Аз не виждам нейното истинско състояние, духовната картина. Скачайки вътре ще откриеш, че има за какво да се хванеш. Но трябва да скочиш в това море и в мига, в който скочиш, ще намериш за какво да се хванеш, както бебето се вкопчва в майка си. Това се нарича излизане от Египет, от нашия егоизъм, в пустинята Синай.

Из сутрешния урок, 08.04.2020 г.

[262841]

Изход от Египет за целия свят

Ако другарите външно изпълняват изискванията към учениците, участват на уроците, в събиранията на приятелите, то аз нямам право да ги оставя. Творецът ме е довел при тях, трябва да работя с тях.

Особено сега, в наше време, да бъдеш в кабалистична група е щастлива възможност, получена свише. Творецът ни притегля към себе си.

Ако човек по някакъв начин се отнася към този процес, повече или по-малко, аз не правя никакви критики, за мен главното е да бъдем свързани с всички, в които има такъв стремеж. Повярвайте, че ние сме в особено състояние, което се нарича „изход от Египет“. И това вече е изход не една неголяма група под ръководството на Авраам, а на представители на цялото човечество, на всички народи, на всички слоеве на обществото.

Всички ние искаме да излезем от своя егоизъм, да се издигнем и да се съединим с Твореца. И Творецът ни пома: не случайно идва епидемията от коронавирус, която облекчава изхода от егоизма.

Творецът иска да ни покаже колко е неправилна нашата връзка и затова ни отделя един от друг чрез коронавируса. И сега трябва да разберем как отново да се обединим, но в правилна форма. Само когато сме готови да се съединим правилно един с друг, вирусът ще изчезне.

Но вече няма да се върнем към стария свят, а ще преминем към нова връзка, към ново общество, към нови занимания. Животът вече няма да бъде такъв, какъвто  беше преди коронавируса. Затова трябва да обясним на цялото човечество какво иска от нас Творецът: приятелско отношение един към друг, любов, за да се разкрие между нас свойството на отдаване, обединение и от любов към творенията да преминем към любов към Твореца.

Из урока по статията на Рабаш, 31.03.2020

[262417]

Кабалистична медитация

Въпрос: Има ли  медитация в кабала? Казват, че това са вид упражнения, основани но концентрация на вниманието понякога върху вътрешно желание, а понякога дори върху външен обект.

Отговор: Медитацията  е молитвата.

Въпрос: Тоест в кабала медитацията и молитвата е едно и също?

Отговор: Разбира се! Какво е медитацията? Това е задълбочена концентрация на вниманието, проверка на себе си, определяне къде се намираш, относително какво свойство и т.н. Тоест, едно и също е.

Практически, освен молитвата, няма нищо другo. Правилната подготовка за молитвата е, когато усещаш своето състояние, усещаш висшата сила, разбираш какво е съотношението между вас и какво трябва да направиш, за да се приближиш към нея.

От ТВ прогарамата „Основи на Кабала“, 01.04.2019 г.

[262174]

Творецът прави всичко

Въпрос: Как Творецът, добър и творящ добро, е измислил всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колкото са слаби и не могат да направят нищо, всичко прави Творецът. Като и да се въртиш и да казваш:“ Това съм аз, аз, аз“ – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това, сред всички влияния върху нас, да започнем изграждането на система за правилно въздействие на обратна връзка, но само чрез групата. А преди това, ти нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че да се промени нещо е възможно само чрез обединяване на хора в тяхното общо намерение, насочено към целта на творението.

От урока на руски език, 17.06.2018

 

[235232]

Подари си другар

Създаването на духовно кли е за сметка на приближаването към другарите. А такова сближаване е възможно само по пътя на самоотмяната, да приема от тях това, с което не съм съгласен. Аз се включвам в групата, прекланям се пред нея, вместо да привличам групата към своята гледна точка. В това е цялата работа.

Ако действително искам да се приближа към центъра на групата, в който се крие Твореца от мен, то трябва да търся проблеми и трудности, които да мога да преодолея, за да се съединя с другарите. Подаръкът ми за групата е моето сърдечно и душевно участие с вяра над знанието.

Присъединявам се към другарите си независимо от моето несъгласие. И тогава виждам, че всичко е предварително подготвоено и няма кого, освен себе си, да поправям. Всички вече са включени в общата душа и само аз, Малхут, трябва да поправя отношението си към тях. Тогава ще разкрия строежа на общата душа с нейното напълване, с Творецът, който се намира в нея.

Всичко е благодарение на това, че поправям себе си против моето желание, като правя подаръци на другарите си или групата с това, че отменяйки себе си, се присъединявам към тях. Аз не искам и това нежелание остава в мен като дълбочина на егоизма (авиют), но го правя независимо от нежеланието си, против егоизма и така правя съкращение, екран и включвам моята Малхут в деветте първи сфирот.

Деветте първи сфирот са свойствата на другарите, които са ми дадени за работа и самоотмяна, за да съкратя егоизма си и да съм готов да отдавам, да помагам, поддържайки ги във всичко. В крайна сметка откривам, че всички вече са поправени и са обвивки на Твореца, който ми е устроил всичко това, за да ми помогне да развия в себе си любов и да Го разкрия.

От сутрешния урок 15.10.2018

[234925]

В центъра на кръга между нас

Въпрос: Какво означава да се  нивелирам пред групата?

Отговор:  Да поставя всички мои свойства  в служба на групата, за да може в нейното обединение максимално  да се релизира образът на Твореца: отдаване, любов, връзка, взаимност.

Първото действие е, когато другарите в отмяна един пред друг  намират центъра на кръга. И тогава точно в тази отмяна започват да разкриват Твореца, Неговото изначално свойство.

Въпрос: Каква мотивация движи човека, който правилно отменя себе си?

Отговор: Истината е, че само това  и съществува, а всичко останало  ни е дадено специално като антиматерия, за да разкрием над нея свойството отдаване  и любов.

Въпрос: Как ще разбера, че наистина  искам правилно да отменя себе си по отношение на десетката? За кого мисля: за Твореца, за себе си, за другарите, за материята? Какъв трябва да бъде векторът?

Отговор: Това е постоянна работа, в която човекът си представя  как се радва, че вместо себе си започва да усеща цялото мироздание като едно, цялата група като едно. Усещането за отделяне от егоизма, когато всички заедно се  съединяват като равни и вече имат желание  да разкрият Твореца.

Творецът се разкрива при условие, че цялата десетка се грижи не за себе, а за другите, това вече е състояние  на следващото стъпало. Но когато всички наистина се отменят, това  вече е центърът на десетката и тяхното съвместно включване в него се нарича включване на капката семе в майчината утроба. Те усещат, че се намират във висшия парцуф и имат контакт с него.

Въпрос: Да предположим, че мога да отменя себе си, но нали не съм  отговорен за  същото  състояние  на останалите другари?

Отговор: На теб само ти се струва, че ги има останалите другари, така както сега ти се струва, че ние съществуваме. Ние съществуваме в теб!  Заради това трябва да си представиш, че всички наши образи в твоето въображение сякаш са се отменили  и съществуват в центъра на кръга между нас. Това е  истинската реалност.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 12.04.2018

 

[235105]

Силата на уроците и конгресите

Въпрос: С какво намерение да гледаме уебинара за максимално въздействие на висшата светлина?

Отговор: С намерение да се свържем заедно. За този един час, в който се занимаваме заедно, вие получавате огромно количество чувствена, научна, техническа и кабалистична информация.

Ако всичко това влезе във вас, тъй като сте били отворени към мен, то това е и нашето обучение. След това вече идва вашата работа, когато вие се опитвате да реализирате всичко това в групата си. И след това на конгресите.

Конгресът има огромна сила, защото множество хора на Земята едновременно се  подготвят и на конгресите се занимават по една и съща тема. Не пропускайте възможността да извършите голям духовен скок.

От урока на руски език, 11.02.2018

 

[229361]

Системата на запалване на световната душа

Преди време имаше коли, които се запалваха много трудно. Завърташ ключа, а стартерът върти, върти и заглъхва, и така много пъти, докато двигателят най-накрая не запали.

Ето така човекът трябва да „запали“ себе си. На всеки опит да запалим нашата душа, ние получаваме от горе светлина, която ни въздейства и започва постепенно да върти душата вече според силата на светлината, в посока към отдаване.

В началото необходимостта от обединение за нас са просто празни думи, защото сърцето  не може  да бъде принудено. И все пак ние със сила се опитваме да го направим, всеки път със своите усилия привличаме светлината, възвръщаща към източника.

Това отнема много време, защото двигателят на нашата душа е много стар, разбит и не работи. Но понякога той все пак малко по малко започва да се върти и тогава ние вече разбираме, че любовта към ближния, за която пишат кабалистите, не е морален закон на обществото, а закон на природата, на цялото творение.

Ние трябва да се свържем, за да влезем в истинския свят, в истинското си състояние. Защото и без това живеем в илюзия, във въображаем свят, като че ли гледаме филм, който няма нищо общо с реалността.

Ние правим всички усилия, за да пробудим нашата душа, докато от голям брой такива опити нашият двигател най-накрая се завърта и започва да се върти в правилната посока. В него влиза горивото – висшата светлина, и той започва да работи.

Европа много прилича на такъв некоординиран двигател. Там има много групи, стари и нови, както и единици, които не са в никоя група. Ние трябва да се опитаме да настроим всички, за да се завъртят в една посока, в общо движение.

Всяка група, която вече има опит, сила, вярна посока, разбира и най-важното, чувства, че именно вътре в обединението се открива вход за истинския свят от това състояние на безсъзнание, в което сме сега, като в мъгла.

Трябва да разберем каква  отговорност носи всеки, който е достигнал напреднало състояние. Той трябва да вземе на влекач цялата тази развалена, скърцаща каруца, която не иска сама да се движи. Това ще бъде нашата атака за обединение.

Не трябва да чакаме конгреса за това, ние можем още преди него да постигнем обединението, което е планирано в програмата на Твореца.

От урока за подготовка за конгреса, 17.06.2018 г.

[228523]

Най-великото чувство

Конгрес в Прага. Предварителен урок

Въпрос: Изучавайки кабала, ние преминаваме сериозен психологичен експеримент. Как ни въздейства обкръжаващата светлина и какво чувстваме при това?

Отговор: По начало човек, който изучава кабала, чувства следствие от въздействието на Висшата сила върху него, на така наречената обкръжаваща светлина.

От време на време усеща промени в себе си, които се проявяват в това, че започва по-дълбоко да чувства материала на природата, нейните вътрешни връзки: по какъв начин тя се задейства, как му влияе, как той може да ѝ влияе – намирайки се по-далеч или по-близо до другите, издигайки се и спускайки се над своя егоизъм. В съответствие с това неговите усещания се променят.

Едновременно с това започва да търси как да предизвиква върху себе си още повече въздействието на обкръжаващата светлина и тогава разбира, че до това може да го доведе само още по-голяма връзка с десетката. Работейки в нея, изучава каква трябва да бъде тази връзка: когато е по-висш от другите, когато е по-нисш, и когато е равен с другите – как трябва да пробужда желанието за връзка в приятелите и т.н. Това е практическата кабала.

Когато се свързваме един с друг и образуваме тази система, започваме да възприемаме качествата и свойствата на връзките в нея, усещайки се съществуващи в тях и разбирайки за какво пишат кабалистичните книги. И за нас това ще стане напълно нов свят. Ще бъде нашето съществуване.

Ще престанем да се усещаме един друг както сега, чрез телесните органи на осезание, а ще чувстваме само нашите връзки, които са картината на следващата степен или на Висшия свят. Пред нас стои тази задача и можем да я достигнем.

При това от нищо не се лишаваме в нашия свят, от нищо не бягаме, нищо не рискуваме и не жертваме. Напротив, получаваме допълнително по-дълбоко чувство за природата и влияние върху нея – това е важното.

Можем да се усетим едновременно в миналото, настоящето и в бъдещето. Можем да предусещаме и да планираме събитията. Както пише Баал а-Сулам в статията „Отзад и отпред ме обгръщаш“, програмираме своето съществуване предварително, постоянно разширявайки възможностите на нашите усещания. И най-голямото от тях е изходът зад пределите на всякакви ограничения.

Може би най-великото чувство е когато се усещаш не свързан с никакви рамки: няма смърт, няма начало, няма край, а общ свят. Всичко е заключено в една единна, затворена, интегрална система.

От предварителния урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[195680]

Проверка на правилното участие в конгреса

каббалист Михаэль ЛайтманПодготовката за конгреса се състои в това, да се запася с желание, очакване, че отивам на среща, от която мога да получа пробуждане, вдъхновение от величието на Твореца и Неговата важност, която обикновено не чувствам заради Неговото скриване в този свят.

До такава степен, че аз съм в състояние да извърша действия над своите чувства и разум, като че ли наистина усещам, че има сила, която поддържа всичко и движи всичко, върти цялото мироздание заедно с мен, чак до най-малката клетка, свързвайки всички в една програма.

Няма никой освен Него, тоест няма друга сила, мисъл, действие, желание, освен Твореца. Но Той ни дава усещането, че ние съществуваме и дори предполагаме, че сме свободни в нашите действия, че всичко , което се случва с нас е случайно и e възможно да се промени.

Ние дори не си представяме как бихме се чувствали, ако Творецът се разкриеше. Ние бихме усетили, че във всяко дихание, мисъл, движение, събитие, във всяка клетка, орган, отношение присъства висшата сила и всичко се управлява от особена мрежа, която се нарича Творец. А ние съществуваме в нея като нейна част и освен това няма нищо.

Творецът ни дава друго усещане, за да постигнем всички Негови действия, да оценим Неговото величие, изключителност. По този начин ние се включваме в тези действия по своя свободен избор, като свободни хора и ставаме като Твореца, като че ли сами правим всичко, сами творим, включвайки се в реалността на Твореца.

Разкриването на тази реалност в нас на различни нива се нарича получаване на душа. И най-важното, което се изисква за това, е усещането на важността на Твореца, защото тя ни дава енергия, мотивация, способност да действаме, да изследваме висшата сила. Няма нищо по-важно от постигането на важността като средство за постигане на истинската реалност.

А тази значимост в условията на скриване на Твореца, може да се получи само от обкръжението. Затова конгресът е прекрасна възможност, ако ние пристигаме с огромно желание да постигнем важността на Твореца. И за това ние искаме да се включим в обкръжението, да попием от всеки всичко, което се отнася до Твореца, на всички нива и във всички форми, като гъба.

А това е възможно, ако аз вярвам, че всичко това го има там. И затова предварително се настройвам, че ми предстои да участвам във великото събрание на специални хора, които говорят за най-важните неща в нашия свят.

Целта е да излезем от конгреса препълнени с важността на духовното дотолкова, че огромната сила на Твореца, която е попита от обкръжението, да е попила всички мои желания, мисли, дори животинското тяло. Обкръжението е основният източник за придобиване важността на Твореца.

В това се състои основната подготовка и затова не е важно колко ще разбера. Може около мен да говорят на непонятен за мен език или на ниво, недостъпно за начинаещия. Но аз искам да попия всичко, като малко дете, което е между възрастни, което не разбира какво се случва, но поглъща всичко.

Аз влизам на конгреса празен и готов да абсорбирам от него цялото величие на обкръжението и чрез него – величието на Твореца. Величието на обкръжението е съсъд, а величието на Твореца е напълване. След конгреса трябва да получа такова усещане за величието на Твореца, че да мога да изпълнявам всички действия над егоистичния разум, тоест истински действия по отдаване. Това е проверка на правилното участие в конгреса.

[226007]

Да чакамe, докато „детето„ порасне

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в България. Урок №4

Въпрос: Ако аз вляза в групата като нов и започна да я критикувам, тогава мога да открия това само впоследствие….

Отговор: Ако в групата влезе начинаещ, трябва да го търпим, докато не усвои и не разбере, че тук се занимават хора, които са не по-глупави от него, че съществува цяла система и е необходимо първо малко да я разбере, да я осъзнае, преди да критикува.

Не може да дойдеш с мислите си, че всичко знаем, разбирам и трябва да преработвам всичко по друг начин. Първо трябва да разберат какво се изучава тук и да не се опитват веднага всичко да преработят според себе си, както постъпва обикновения егоист. Естествено, съществуват проблеми с адаптирането на начинаещите в групата, но обикновено затова създаваме Учебен център и класове за начинаещи.

Въпрос: Ако критикувам другаря се получава, че съм откъснат от правилната връзка. И обратното, ако им се възхищавам, тогава се приближавам към правилната връзка. Така ли е?

Отговор: Това е вярно, но се отнася за човек, който вече се намира в групата.

А ако той току-що е дошъл в групата? И какво, ако я критикува? Той нищо не разбира. Ние трябва да се примирим и да изчакаме докато усвои методиката – нищо не можем да направим.

Като малкото дете, на което е позволено всичко, докато порасне. То може да чупи всичко, да замърсява, да разбива. Така и с начинаещите в групата – трябва да се изчака, докато пораснат и не разберат, че има психология на Юнг и има кабала.

От 4-и урок на конгреса в България, 11.07.2014
[139761]

„Купи си приятел“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В кабала действат принципите: „направи си рав“ (тоест намери си учител), „купи си приятел“ и „наклони света към чашата на заслугите“. Какво означават и как тези принципи са взаимосвързани?

Отговор: Понятието „рав“, т.е. „голям“, е идентично с понятието Творец.

След като приемеш Твореца като своя пътеводна звезда, към която искаш да бъдеш постоянно насочен, ти трябва да си избереш за спътници групата, това се нарича „купи си приятел“. При това е необходимо да положиш много усилия, за да станат приятелите наистина твои спътници.

А след това заедно с Твореца и приятелите, ти започваш да работиш над постигането на системата, накланяйки целия свят към чашата на заслугите, т.е. оправдавайки всеки човек.

Въпрос: Що за приятел е този, който се продава и когото можеш да купиш?

Отговор: В живота всичко се продава и купува. И тук е същото, само че, не в такъв вид, както е в нашия свят.

Например, за да ми станеш ти приятел, аз съм длъжен да полагам усилия, като показвам колко си важен за мен, как съм готов да пожертвам себе си, за да бъдеш с мен, колко съм готов с всякакви подаръци да те привличам към себе си. Ние работим с егоизма си, а егоизмът друго не разбира. Не се опитвайте да направите от себе си философи, изолирани от всичко земно.

Затова всичко се „купува или продава“ само за сметка на нашите усилия. Ние сме длъжни да показваме един на друг, че сме готови на всичко, за да станем близки приятели, че великата цел може да бъде постигната само заедно, между нас. Това се нарича „да купим“.

Въпрос: А ако не успеем да си купим приятел?

Отговор: Това е твой проблем. Но, ако ти не го „купиш“, не можеш заедно с него да вървиш напред, – между вас не възниква необходимата връзка.

Само в единството между вас ти можеш да разкриеш Твореца. Творецът не се разкрива в човека, разкрива се във връзката между хората! Това, което преди е било егоизъм, сега става като сандвич: отдолу е омразата, отгоре – любовта, – и от тази връзка се разкрива Творецът.

Затова човекът не трябва да поправя нищо в себе си, освен своето отношение към другите.

Въпрос: Значи, отначало аз съм длъжен да направя така, че Творецът (свойството отдаване) да стане за мен по-важен от всичко. След това трябва да си купя приятели, т.е. да се грижа за тяхното духовно и след това сам да придобия духовното. И само след това ние заедно ще можем да оправдаем всичко, което се случва в света?

Отговор: Да, защото светът е система от връзки между нас, в която се разкрива Творецът.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226321]

Лехаим – в името на духовния живот

каббалист Михаэль ЛайтманКакто са казали мъдреците: „Виното и животът е според мъдреците и учениците им“. И се пита, защо само според мъдреците, а обикновените хора – не? Но работата е в това, че когато казват: „Лехаим“ (в превод – „За живота!“) имат  предвид висшия живот.

И когато се пие вино, трябва да се помни, че то има своя корен, като „опияняващото вино на Тора“. Идващата светлина опиянява, и именно затова казват: „Лехаим!“. Трябва да се притегли светлината на Тора, която се нарича „живот“.

Докато земният живот сред мъдреците се нарича: „Грешниците през живота се наричат мъртъвци“. Затова именно за мъдреците е казано: „Виното и животът“. Тоест само те са готови да притеглят духовния живот. А обикновения човек няма такива желания.[Баал аСулам, „Шамати“, статия 173]

Виното олицетворява светлината на мъдростта (светлината Хохма), която аз искам да получа заради отдаване (в светлината Хасадим). Ако аз мога да съхранявам светлината Хохма в светлината Хасадим и не нарушавам съответствието помежду им, за да усещам живота, тази енергия влиза в нас положително.

Но ако аз имам недостатъчно светлина Хасадим, то става разбиване на съсъда и аз отново падам в егоистичните желания. Така, че аз през цялото време проверявам имам ли достатъчно светлина Хасадим за приемането на светлината Хохма, за да се получи обличане на едната светлина в другата. И тогава светлината Хохма се проявява и в мен се разкрива следващата степен.

Такава проверка се нарича „лехаим“ – „за живота“, за отдаване  „с вяра над знанието“. Получаване заради отдаване – това е и процесът на прием на храната, който се изразява с думата „лехаим“, тоест аз правя това в името на духовния живот.

Светлината, която получавам отгоре, аз пропускам през мен, предавам я на другите, иначе тя няма да влезе в мен – това е законът на Висшия свят. Това е състоянието, когато аз получавам заради отдаване, предавайки себе си на другите, а те на свой ред правят същото, предаването през мен се нарича „лехайм“.

Затова, когато пием вино, ние казваме: „Лехайм!“, тоест напомняме за това, че трябва да се безпокоим за правилното получаване на светлината на живота, за постигането на висшето ниво.

От урока на тема „Въпроси и отговори“ на руски език, 17.04.2014

[133442]

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

каббалист Михаэль ЛайтманТрапезата на кабалистите

Въпрос: Какво е особеното в трапезата на кабалистите?

Отговор: Трапезата е най-трудното действие в кабала, защото докато тя тече, човек трябва да се чувства заедно с всички, в обща връзка, да обича всички. Иска всички да се насладят на тези вкусове, които той усеща сега.

Между тях трябва да възникне такава обща връзка, при която човек да се наслади не на самия вкус на храната, а на това, че всички се хранят заедно и именно това да го напълва. Главният вкус не е в самото угощение, а в това, че сега ние се напълваме един друг от нашето взаимно отношение на любов, съединение, единство.

Получава се така, че на трапезата човек се намира в огромно вътрешно напрежение. Тъй като той постоянно трябва да контролира с какво намерение отхапва всяка хапка и внася лъжица в устата си, дъвче и гълта, чувства вкуса при дъвченето на храната, при поглъщането и усвояването й.

По такъв начин той се намира в процес на получаване на светлина в своя духовен съсъд, в съединение с всички останали, доколкото духовното поглъщане на храната е общо за всички, а не е за всеки по отделно.

Затова всеки трябва да чувства, че вкусва храната заедно с всички като един човек, със същата тази уста, с един език, небце и гърло. Той предъвква с 32 зъба, тоест произвежда изясняване на 32 потока на мъдростта (светлината Хохма).

А когато поглъща, то чувства не вкуса на храната, а вкуса на това, което прави съвместно с всички. Той превръща това материално действие в получаване на светлина в духовния парцуф заради отдаване. И ако прави така по отношение на всички, може също да се смята, че го прави заедно с Твореца. Затова трапезата е много трудно духовно действие.

И така има три действия,  извършвани в кабалистичната група, насочени към нейното обединение: семинар, събрание на другарите и трапеза.

Целта на всички тези действия е човек да се съедини с останалите, за да престане да се чувства като отделен елемент, а да се разтвори в групата и да се включи във всички. По този начин той губи своята егоистична индивидуалност и получава цялото общо кли/съсъд/, свойството отдаване, което притежават всички останали.

Той излиза от своя егоизъм и се включва в другарите, усещайки, че няма нищо друго, освен тях. Според степента, в която губи себе си, той встъпва в духовния свят, в усещане на Твореца, тоест подем в другата природа на отдаване и любов.

Предишни публикации:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

От 885-та беседа за новия живот, 20.07.2017

[215211]

Основният закон на духовния свят

Кабалистът Майкъл ЛайтманВъпрос: Какъв е механизмът за проявление на закона за подобие на свойствата в природата?

Отговор: Законът за подобие на свойствата действа на всички нива, само че ние не го наблюдаваме навсякъде. Ако двамата с теб имаме еднакви свойства се сближаваме, разбираме се един друг. Същото може да се каже за физическите тела и химичните елементи.

Но подобието на свойствата говори не само за природата на нашия свят, защото подобните обекти (плюс с плюс), като правило, взаимно се отблъскват, а за природата в духовното пространство. Това, което се случва според степента на подобието не е на физическите, а на вътрешните свойства.

В духовното няма нищо друго, освен сближаване и отдалечаване на обектите според степента на подобието или разделянето на свойствата. Това е основният закон на поведение в духовното пространство.

А в нашия свят по силата на този закон ние не можем да наблюдаваме свойства, които нямаме. Аз мога да видя само това, което имам. Например, жестокият човек няма да види милосърдие в другите – необходимо е подобие.

Затова ние никога няма да постигнем Твореца като Добър и Творящ добро, ако сами не сме такива. Творецът се проявява само като излъчващ доброта, топлина, което в нас абсолютно липсва.

Въпрос: Тоест това трябва да се възприеме като аксиома или да се приеме за даденост?

Отговор: Засега като аксиома, за да ни послужи като основа за действия над себе си. Постепенно създавайки в себе си по кабалистичната методика нов орган на чувствата, който ще бъде подобен на някои свойства с Твореца, ние ще започнем да Го разкриваме в себе си според степента на подобието – докато не го постигнем напълно.

Въпрос: Затова ли е толкова трудно на хората да разберат кабалиста?

Отговор: Почти невъзможно. И за кабалистът е невъзможно да разбере кабалиста на по-високо ниво, защото той винаги е ограничен само с този набор от духовни свойства, които вече е създал в себе си, подготовил е за усещане.

От урока на руски език, 25.12.2016

[204868

Завиждайте повече, завиждайте по-добре

Въпрос: Може ли да кажем, че количеството и качеството на нашите усилия е резултат на завистта към приятелите?

Отговор: В това число и на завистта. Казано е: „Завистта, страстта и суетата ще изведат човека от света“.

Мислиш си, какво хубаво има в тези качества? Какво може да бъде по-лошо и по-осъдително, с изключение на загубата на човешкия образ? Човек, препълнен със завист, похот, суета и самомнение е лош човек, в състояние да причини зло на всеки, наслаждаващ се от унижението на другите, от разрушаването.

С една дума, говорим за най-ужасните свойства – но точно те извеждат човека от този във висшия свят. Защото те показват голям, „дебел“ егоизъм.

Как иначе мога да установя връзка с другите, ако в мен няма завист, страст и суета? В този случай никой не ми трябва, аз живея някъде в покрайнините, понякога отивам за храна и стоки от първа необходимост, а след това се връщам у дома.

Но, един ден, аз в моята пустош, се прониквам със завист към другите. Бих искал да постигна същото, каквото и те, дори и повече, за да бъда над тях. Тогава аз се премествам в града и започвам „кариера“…

Невъзможно е да напредваш, без да разкриваш лоши свойства в себе си. Трябва само да разбираш, че те са „помощ срещу теб от Твореца“. Не трябва да ги блокираш – напротив, нека излизат на светло. „Радвам се на разкриващите се недостатъци“ – пише за това Баал а-Сулам.

Въпрос: Как да съчетая завистта към приятелите и молитвата за тях, а не за себе си?

Отговор: Завистта към приятелите е мощен катализатор за моя напредък. Но напредък към какво? Към отдаване. Не искам да ги превъзхождам в успехите им на материално ниво – икам да успея на духовно ниво. А в духовното успехът зависи от това, доколко отменям своето Аз.

В стремежа си да напредвам, правя ревизия на всичко това, което съм получил от приятелите посредством завист, страст и суета. И тогава започвам да разбирам, че духовен напредък, това е издигане над себе си.

По този начин, получавайки от приятелите желанието да се възвися, го тълкувам правилно: да се възвися – означава да се издигна над себе си и да се слея с тях.

По този начин, групата ми е дала „помощ срещу мен самия от Твореца“: тя предизвика в мен отрицателно пробуждане, което аз обръщам в положително, за да се върна, в крайна сметка, към сливането с приятелите.

Тук отново имам проблем – желанието да се издигна пак се увеличава и повтарям целия цикъл…

Въпрос: Как да насочвам завистта, страстта и амбициите в правилната посока? Защото е много лесно да се оправдаваш с благородна цел, и в крайна сметка да изпаднеш в пълно отричане или в изкривяване на пътя. Как да си изградя насочващи вътрешни рамки, в допълнение към учителя, групата, и книгите.

Отговор: Трябва ти самоотмяна пред тях. Въз основа на самоотмяната ти пробуждаш в себе си завист, страст и амбиции. Отваряш си очите и започваш анализ, а не оставяш всичко да се случи само. (още…)

Как бързо да изучим кабала?

Сам ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази “подложка”, основа, на която ти ще усещаш Твореца. Ти не можеш да Го почустваш по друг начин! В противен случай това пространство ще остане празно за теб, ти не можеш да го напълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата наша работа се заключава само в това.

Защо кабала не се изучава самостоятелно?

М. Лайтман: „Как да се придвижваме напред?” – попитах Рабаш.

Той отговори: „Нищо няма да ти помогне, ти се нуждаеш от група”.

Самият ти нищо не можеш да разкриеш. Имаш само точка в сърцето, желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти си длъжен да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази „подложка”, където ще усещаш Твореца”. Не можеш да го усетиш по друг начин. В противен случай това пространство остава за теб празно, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

С това Рабаш отбеляза условието за духовното придвижване на всеки от последното поколение, започвайки от 21 век до края на поправянето.

На каква молитва ще отговори Творецът?

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3

Изначало даденото ни желание към духовното е точка в сърцето на човека. Затова, човекът, в когото тя се пробужда, трябва да започне да работи с желанието си, оформяйки го така, че то да стане подобно на желанието на светлината.

Светлината се спуска до нас по 125-те стъпала на световете: 5 свята по 5 парцуфим ( по-големите стъпала), във всяко от които по 5 сфирот – равно на 125.

В нашия свят ние я получаваме във вид на много слабата светлина нефеш. Думата „нефеш“ произлиза от „нефеша“, което означава бездействен, пасивно съществуващ, съживяващ се на най-минималното ниво и не повече от това.

Преди да започнем да работим над себе си, да проявим желанието си, да го оформим така, както се оформят пирожки от тесто, придавайки им желаната форма и посока, трябва да разберем към какво всъщност сме длъжни да се стремим. Казано е: „Направи своето желание, като желанието на висшата степен (Твореца), за да може да те измени под себе си“.

Проблемът е, че не знаем как да постигнем това. Затова ни е даден този свят, в който можем правилно да оформим себе си с помощта на работата с другарите в една единна молитва, в едно правилно настроено взаимно желание.

Като се стремим да се обединим, ние говорим за сближаване, за взаимно равновесие, взаимно напълване един на друг, взаимна поддръжка, за да можем заедно да достигнем до едно общо желание, общо намерение, обща цел.

По този начин формираме от всички едно единно, правилно желание, което напълно съответства на копнежите на всеки от нас и е общоприето за това стъпало, на което се намираме. Само тогава то ще получи отклик свише.

И ако Творецът не отговаря на молитвите ни, т.е. висшата светлина не започва да се усеща в желанието ни, значи то още не е единно. Светлината реагира само на общото желание и молитва на десет човека, съединени заедно. Тогава тяхното желание е насочено не към себе си, а към взаимно отдаване, един за друг и за всички заедно, и от всички заедно към Твореца.

На такова желание следва незабавен отзвук на висшата светлина, която веднага се усеща в тази група, която започва да разкрива за себе си правилната молитва.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187812]