Entries in the 'Древен Вавилон' Category

Методика на любовта: от Адам до наши дни, ч. 3

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Обединявайки се със своите ученици над неголямо ниво на егоизма, Авраам е разкрил целта на творението и се е изненадал как е възможно да се постигне толкова голямо ниво на разкриване на единството, обединението, безкрайността.

Той е задал този въпрос и от своите изследвания е получил отговор, че за да се постигне такова разкриване, както в края на поправянето, на хората ще се наложи да потънат в дълбините на огромен егоизъм и да усетят върху себе си цялата му ужасна мощ.

От този момент Авараам е започнал да основава своята методика на трите линии, съгласно която лявата линия трябва да бъде срещу дясната, и в правилното съчетаване между тях, в средната линия, човек трябва напредва.

Неговите ученици, така наречените негови потомци, са тръгнали след него и са продължили да развиват неговата методика, от поколение в поколение. Поколението след Авраам вече е почувствало върху себе си много голямо его, изригнало от тях толкова, че не са могли да удържат обединението между тях, както им е заповядвал Авраам.

Те са могли да надделеят над нивото на егоизма, което е било по времето на Авраам, но когато егото със скок се е увеличило драстично и е започнало да се проявява повече, не са успели да се справят с него, не са съумели да устоят срещу него.

Връзката между тях се нарушила, започнали са големи спорове, раздори и те са нарекли пробилата между тях сила на егоизма Фараон, който властва над тях и не им дава да се обединят. Те са страдали от него, искали са да се обединят, а след това не.

Целият този дълъг разказ за тяхното пребиваване в Египет трябва да се разбере дълбоко и на вътрешно ниво, че всичко се случва в отношенията между членовете на групата на Авраам, а да не се възприема от гледна точка на историята, географията или психологията на египетското общество. Става въпрос само за егоизма, който ни разделя.

В края на краищата са успели с труд да победят егоизма, разбира се с помощта на Висшата сила, т.е. общата система, която е започнала да им се разкрива и в същото време порасналото в тях желание да се насладят не само ги разделяло, но също им нанасяло и ужасни удари. От една страна тези удари са били изключително тежки, страшна взаимна ненавист, а от друга страна, не е било възможно да избягат от тях.

Тогава от безизходицата, от огромното страдание, са си спомнили за обединението, единството, за съществуването на Твореца, понеже Творецът е идеалното обединение между нас. И това не трябва да се бърка с никакви други определения.

От огромното страдание, което всеки е изпитвал поради разкъсаната връзка между тях, те усетили, че спасението може да бъде само едно, и тогава са извикали към Твореца: „Как да се обединим?! Ние вече сме готови, но нещо ни задържа!“.

И тогава са получили нова методика, наречена „вяра над знанието“, „поръчителство“, „обединение над омразата“, каквато не е имало по-рано. Те са успели да усвоят тази методика и да я продължат в обновен вид.

Методиката включва в себе огромно его, постоянно растяща лява линия, сила, съединяваща се с дясната линия, силата на обединението, и възможността да се съединят в средната линия, която се нарича вяра над знанието. Така е необходимо да се върви винаги, за да може „всички прегрешения да се покрият с любов“, за да бъдат и прегрешенията, и любовта, двете сили да се държат една за друга.

Всичко това се осъществява при условие, че под натиска на големите страдания, които се претърпели потомците на Авраам, те са били готови на поръчителство помежду си.

Страданията могат да дойдат и в материална форма. Виждаме как целия свят се приближава към тежка криза, а могат да бъдат и във вътрешна, психологична форма, в разбирането, както е казано „Мъдрецът вижда напред“.

Тоест, той разбира, чувства предварително какво ще се случи, ако всичко продължава така, както е, и извършва всички действия, за да избегне лошото развитие на събитията, и така напредва.

Получавайки тази методика, учениците на Авраам вече успяват до края. Това е методика, която не се нуждае от повече обновление. Те са успели напълно да се поправят.

Но тъй като това е била малка група от хора, които са се отделили от Вавилон, а поправянето е необходимо да се случи в цялото човечество, т.е. в целия Вавилон, то тази група извършва поправяне и се лишава от него, разпръсва се по целия свят и в продължение на 2 000 години се смесва с цялото човечество, предавайки в крайна сметка в наше време тази методика на целия свят.

В същото време светът сам по себе си също върви към всеобща криза, не знае какво да прави със своя егоизъм, разбира, че трябва да има някакво решение, но не го намира.

Това решение идва от същата тази методика. Така, както тя се е разкрила в Древен Вавилон в малкото човечество, така ще се разкрие и сега в съшия Вавилон, който се е разпространил по цялото Земно кълбо.

От урок №6 от конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187780]

Методиката на любовта: от Адам до наши дни, ч. 1

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Единственото нещо, което е било създадено, е желанието за получаване, желанието за наслаждение. Това е цялото творение, развиващо се подобно на нашата Вселена. В резултат на взрива, от искрите на светлината се е формирал материала на желанието за получаване, противоположен на светлината.

От този материал се е развивала неживата природа, а след това по повърхността на Земята са се развили растенията, животните и накрая хората. Всички тези форми са желание за наслаждение, все повече и по-развити.

Достигайки човешкото ниво, желанието за наслаждение, се е развивало на много етапи, докато не е започнало да усеща проблеми и страдания в своето развитие.

Тогава, преди почти 6 000 години, един човек на име Адам открива, че егоизмът, желанието за наслаждение, присъщо на хората, се разкрива в своята отрицателна форма, за да може да го поправим. И ако можем да го поправим, то постигаме „отваряне на очите“, способност да съзерцаваме дълбоко в общата природа.

Така Адам разкрива науката кабала. По своята същност тя е наука за обединението. Наричат я по различни начини: скрита наука, тъй като тя говори за скритата сила на природата, положителната сила, предназначена да компенсира негативната сила, божествена мъдрост, тъй като разкрива тези сили и системата от връзки между тях. Започваме да разбираме как действа цялата реалност, разкриваме висшата сила, която се нарича „средна линия“, тъй като се движим по средната линия между двете сили – положителната и отрицателната, силата на отдаването и силата на егоизма. Тази наука има много имена.

Всъщност, кабала включва в себе си всички земни науки, тъй като говори за общата природа. Човек стига до изучаването на кабала, защото изпитва потребност от напълване, усещайки страдание. Понеже човечеството не може да се справи с негативната сила, страда от нея и от безнадеждност търси, докато не открие, че в природата има положителна сила.

Това се разкрива от особени хора, които според тяхната вътрешната природа, имат нужда от разкриване на смисъла на живота, на целта на живота. Те гледат звездите и небето и търсят за какво живеят. Такъв е бил и Адам Ришон (първият човек, разкрил духовното), и Авраам, и всеки следващ човек, израснал в кабалист. Всички те са търсили в какво е смисъла на живота.

Следва продължение…

От урок №6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187610]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 4

Авраам разкрил, че в Древен Вавилон избухнала егоистичната сила, която била възможно да се уравновеси с добрата сила. Той разбрал, че това не е местен конфликт, касаещ само Вавилон, а се отнася до цялата Вселена, до цялата висша система, включваща в себе си не само този свят, но и петте висши свята.

А след това Авраам започнал да си задава въпроса: как е възможно да се достигне до равновесие? В крайна сметка егоизмът ни е много малък в сравнение с висшите светове и огромните сили на добро и зло, действащи в тях. Каква огромна сила на злото трябва да разкрием, за да постигнем цялата позитивна сила на природата? Как можем да изтърпим такъв егоизъм?

И Творецът успокоил Авраам, че няма за какво да се безпокои, защото потомците му ще попаднат в изгнание. Тоест, групата на Исраел ще получи такава огромна отрицателна сила, която ще ги задължи да разкрият положителната сила, за да я уравновесят.

Равновесието на тези две сили започва със стоенето при планината Синай и получаването на Тора. Ние не можем сами да извлечем от природата положителната сила, която би уравновесил огромната сила на егоизма ни.

За постигане на позитивната сила и за уравновесяване на двете сили ни е необходима цяла система, която се нарича “Храм” — огромен съсъд, особено състояние, в което отрицателната и положителната сила се намират в хармония една с друга.

Когато Авраам чул това от Твореца, разбрал, че успехът е гарантиран. Най-важното е разкриването на достатъчно мощна отрицателна сила, която се нарича Египет. Цялата тази отрицателна сила се разкрива като фараон, властващ над синовете на Израел, заставяйки ги да почувстват, че са длъжни да се издигнат над него.

На планината Синай се случва чудо. На нея те получават положителната сила. Това е голям празник и огромна радост от издигането над природата си. Пред човека се разкриват нови хоризонти.

Без разкриването в нас на огромната отрицателна сила е невъзможно да се разкрие положителната, защото егоизмът действа като “помощ от противното” и ни тласка напред, принуждавайки ни да търсим положителната сила. Ние чувстваме, че не можем повече да съществуваме в робството на егоизма ни. Всички египетски наказания, удари по нашето его, ни подтикват към разкриване на добрата сила.

Въпрос: Какви изводи можем да направим за днешния ни живот от случилото се на планината Синай?

Отговор: Всеки ден става даряването на Тора и човек отново трябва да си представя, че стои пред планината Синай. Във всеки миг трябва отново и отново да обновяваме този корен, защото егоистичната сила в нас през цялото време се обновява и е необходимо да се притегля положителната сила против нея, за да бъдат те уравновесени.

Така ще напредваме, докато не разкрием цялата негативна сила и против нея цялата положителна сила, всеки път достигайки до тяхното равновесие. Това означава изкачването по 125-те стъпала. В крайна сметка цялата егоистична сила, отделена на творението, ще бъде уравновесена с положителната сила, наричана Творец. И тогава ще се почувстваме в хармония между тези две сили и ще достигнем до разкриване на добрата висша сила.

А отрицателната сила не е била лоша. Тя ни е помогнала да разкрием Твореца и да се съединим с Него.

От 730-та беседа за нов живот, 02.06.2016

[187936]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 2

Адам бил първият човек, разкрил висшата сила на природата. След него е имало много поколения негови ученици, на които е предал методиката на разкриване на тази добра сила и нейното използване за компенсация на отрицателната сила вътре в човека.

Двадесет поколения след Адам, в древен Вавилон, се родил човек на име Авраам.

Във Вавилон се случило много интересно състояние. До тогава жителите на Вавилон живели прекрасно и спокойно, успявайки да сдържат негативната си, егоистична сила. Те водили тих и спокоен селски живот. Изведнъж между тях изригнала злата сила на нарасналия егоизъм, нарушавайки цялото спокойствие.

Тогава във Вавилон живял един мъдрец, местен жрец, на име Авраам. Той се опитвал да разбере какво се е случило с вавилонците и разкрил, че е необходимо да се притегли, скритата в природата, добра сила, за да може с нейна помощ да се уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Авраам разбрал, че това е възможно само ако хората се обединят помежду си, без да обръщат внимание на ненавистта и враждата един към друг. Ако те седят заедно и се опитват да разкрият между себе си добрата сила над цялата зла сила, то я получават и посредством нея неутрализират егоизма.

Авраам усъвършенствал методиката на Адам, допълвайки към нейните възможности активното извличане на положителната сила от дълбината на природата и започнал да обучава вавилонците. Той ги призовал да поправят състоянието и да прекратят враждата. Много откликнали на неговия зов и започнали да се учат при него. Вавилон се разделил на две: на тези, които били способни да чуят Авраам и да приемат неговата методика, и на тези, които не могли.

Тогава Авраам събрал учениците си и ги извел от Вавилон в земята Кнаан. Така се образувала голяма група от негови последователи, която в крайна сметка се нарекла Израел, съгласно насоката си “направо към Твореца” (яшар-ел). Те се стремели към добрата сила, която могли да притеглят и уравновесят в живота си.

Освен това, чрез съединяването на тези две сили, те започнали да виждат една нова, както ние виждаме с двете си очи, картина на света. Те видяха какво се крие зад външната, дадената им по рождение, картина на света, проникнали вътре в нея, разкрили механизма на природата, действащите върху нас сили, и започнали активно да работят с тях.

Следва продължение…

От 730-а беседа от нов живот, 02.06.2016

[187802]

Предходни статии на тази тема:

Съюзът, сключен на планината Синай, ч.1

Методиката на любовта: от Адам до наши дни, ч. 2

Конгрес в Ню Джърси. Урок № 6

Поправянето, с помощта на което може да се компенсира силата на егоизма и да се получи цялостна картина, пълно усещане за цялата реалност, идва към човечеството стъпаловидно, тъй като хората от поколение на поколение се раждат все по-егоистични, по-груби.

Въз основа на това, което им се разкрива според нивото на егоизма, те развиват своята природа, своето обкръжение, семейство, технологии, работа, човешко общество, преминаващо през различни форми.

Адам Ришон пръв е разкрил тази методика, доколкото е могъл, и я е предал на своите ученици. Във всички следващи двадесет поколения от него до Авраам, следващия велик кабалист, хората са се занимавали с лично разкриване на духовното, допълвайки лявата линия /отрицателната, егоистична сила/ с дясната линия /алтруистичната сила/.

Но във времето на Авраам, в Древен Вавилон, тази система е спряла да работи, защото егото със скок се е издигнало на ново стъпало. До тогава хората са живели добре, но изведнъж са усетили, че не са способни да подредят отношения един с друг. Авраам, знаейки за тази наука все пак се е затруднявал да реши какво е необходимо да се прави, докато не му се разкрило, че решението се крие в обединението.

Затова не от Адам Ришон, а именно от Авраам сме получили зачатъка на принципа „Възлюби ближния както себе си“. Авраам е събрал група ученици, които са използвали неговата методика.

Но тяхното обединение е било все още в лека форма, не толкова изяснено и с желаната дълбочина, според сравнително малкият егоизъм, съществуващ в Древен Вавилон. Тъй като егото им е било все още леко, те по този начин са се справяли с него.

Но техните отношения все още е било невъзможно да се нарекат любов, защото не може да има такова чувство като любов, ако няма омраза. Винаги едното трябва да бъде срещу другото. Не може по друг начин да се разкрие никакво явление, освен от неговата противоположна форма, защото винаги преимуществото на светлината се разкрива от тъмнината.

Следва продължение…

От урок № 6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187661]

Кога е написана Библията?

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Група учени от Тел-Авивския университет, изследвайки писмата, които си разменяли в гарнизона в крепостта Тел-Арад, около 600 години преди нашата ера, достигнали до извода, че Старият Завет е бил написан няколко века по-рано, отколкото се е считало до сега.

Според общоприетата версия Петокнижието е било създадено след връщането от вавилонския плен, тъй като по-рано за подобен род работа не е имало достатъчно грамотни юдеи. Затова сега учените изследват отново този най-сложен въпрос: кога всъщност е била написана Библията.

Отговор: Първата книга по кабала е била написана от Адам преди около 5770 години. В историческия отрязък между Адам и Авраам са се появили няколко труда от различни кабалисти.

Авраам, както твърди Рамбам е бил автор на много кабалистични книги, но до нас е достигнала само една от тях: „Книга на Създаването“.

Преди 3500 години, Авраам, който живял в древния Вавилон е събрал своя група, която впоследствие се превърнала в народ на Израел. Всички членове на групата е трябвало да изучават писане и четене. Говорили са на иврит, тъй като иврит и арамит са били официални езици в древен Вавилон.

Групата на Авраам е била създадена, за да могат хората във връзката между тях да постигнат Висшия свят. Изхождайки от това, те естествено, прекрасно са разбирали източника на буквите, корена на думите, чувствали са така наречения език на клоните, когато висшите свойства на света, които нямат названия, се обозначават с техните следствия в нашия свят – клоните.

По такъв начин, в периода между Авраам и Моисей са били написани много книги, тъй като от времето на Авраам и по-късно е била въведена абсолютна грамотност в целия еврейски народ.

От египетското изгнание и по-късно, юдеите са излезли от Египет вече на съвсем друго ниво на познание и постижение, защото са се намирали не просто в робство, а са преминали по пътя на осъзнаване на своето робство в егоизма. Странствувайки 40 години из пустинята, целият народ е започнал да пише Тора.

Така е казано, че Моисей е имал ученици, които е обучавал заедно с помощника си Йешуа. Нещо повече, той е обучавал целия народ, тъй като левитите е трябвало да се занимават с всеобщото образование.

Въпрос: Колко време е отнело написването на Петокнижието?

Отговор: Петокнижието се е създавало постепенно, в продължение на 40 години пътуване по пустинята.
Всичко, през което народът на Израел е преминал, което се е случвало с него и вътрешно и в духовните корени – те са изложили в книгата, която са нарекли Петокнижие Мойсеево или Тора.

Намирайки се на земята Израел, след строителството на Първия, а след това и на Втория Храм, те са написали и всички останали книги, в частност „Пророците“ („Невиим“), „Светите Писания“ („Ктувим“) и Мишна.

След разрушението на двата Храма, преди излизане в изгнание е бил създаден Талмуда. Всички останали книги са писали, когато са били вече в изгнание.

Казано е в Тора, че от Дан до Беер Шева не е имало нито едно дете, което да не знае еврейските закони и което да не може да чете или пише. Повечето книги са знаели наизуст, тъй като древната технология на обучение се състояла в това, че ученикът запомнял наизуст всичко, което учителят му казвал.

Въпрос: Тоест не е имало прекъсване в грамотността?

Отговор: Никога. Напротив, от времето на Адам в тези кръгове, където са живели кабалисти, е имало практическа поголовна грамотност. Когато Авраам е привлякъл към себе си древните вавилоняни, той е започнал да изкоренява неграмотността сред присъединилите се към него хора.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2016

[182144]

Раждане в мъки на новото човечество

Реплика: Понастоящем обстановката в света е много напрегната: терористични атаки в Париж, свалянето на един руски самолет в Египет, война в Сирия. Създава се усещане, че всичко се разпада.

Отговор: Влязохме в съвършено нова епоха, която в кабала се нарича „последното поколение“. Става дума за последното егоистично поколение, което трябва да се смени със следващото ниво на съществуване, с нов строй, с ново човечество. Но раждането на нещо ново винаги е болезнено.

Ражда се съвършено ново човечество, което е изиграло егоистичната си карта. В течение на много хиляди години сме се развивали с помощта на егото и сега трябва да преминем на нов етап на развитие, на който ще уравновесим егоизма с добрата сила на природата.

За това и говори науката кабала, която е възникнала преди три хиляди и половина години в древен Вавилон, където се е разразил кризисен период подобен на този, който преживяваме днес.

В тези времена цялото човечество е било съсредоточено на малко парче земя в Месопотамия и хората, живеещи като едно семейство, изведнъж се почувствали антагонистично взаимосвързани, между тях възникнали огромни противоречия, които наричаме „Вавилонска кула“, т.е. огромно взаимно враждебно отношение един към друг. Те не могли да го понесат, отделили се един от друг и се разпръснали по целия свят.

Част от тях, няколко хиляди човека, се присъединили към Авраам, който призовал всички да се издигнат над играещия в тях егоизъм. Впоследствие той ги извел от древен Вавилон. Така се образувала идеологическа група, която започнала да живее съгласно учението на Авраам по принципа „възлюби ближния като себе си“.

Оттогава човечеството се е разпръснало по цялата Земя. Дълго време ни е било хубаво и сме се чувствали свободни, а сега достигаме до същия този Вавилон, т.е. отново сме затворени, но сега около цялото земно кълбо и няма къде да се разпръснем.

В това се заключава и проблема: ние отново зависим егоистично един от друг, светът е станал малко селце и трябва да намерим изход от създалото се положение.

Затова сега отново се разкрива науката кабала, която, тъй като не е била необходима, е била скрита от човечеството от времената на древен Вавилон. Сега я изучават над 1800 факултета по света. Тя разказва, че трябва да усвоим методиката „възлюби ближния като себе си“ и да се научим, в крайна сметка, да приемаме другите като себе си.

Егоизмът се вселява във всички без значение от пол, възраст, политическите убеждения и религиозните възгледи.

Виждаме колко той управлява в младото поколение – хората не могат да живеят заедно, рушат се семействата, възникват проблеми на всички нива, в това число и на държавно. Въздействието на егоизма потапя човечеството в много силен антагонизъм.

Получава се, че от една страна, егоизмът ни разкъсва отвътре и искаме да се отделим от него, а от друга, течението на природата, еволюцията, ни свързва един с друг. Тези взаимно противоположни тенденции предизвикват огромно напрежение в света и страх от това по какъв начин може да свърши.

От програмата на радио „Ехо Москва“, 25.11.2015

[172702]

Отваряйки Тора

Тора, най-популярната книга за всички времена и народи, разказва за духовното развитие на човека и за неговите вътрешни свойства.

Възприемаме Тора като увлекателно описание на живота на исторически персонажи и не подозираме, че в нея става въпрос не за земни проблеми, а за вътрешните състояния на човека и човечеството.

Затова нека оставим легендите в ръцете на литераторите и историците и да поговорим за това, за което тя наистина разказва.

„Адам” – желанието, което извисява човека над материята

Човекът е създаден егоист. Той е преминал дълъг път на егоистично развитие на неживо, растително и животинско ниво, докато преди 5775 години в него за пръв път се пробудило нивото „човек” (Адам), нивото на неговото вътрешно развитие. Не случайно първият човек, който е усетил духовния свят, се е казвал Адам.

В него се е зародило желание да достигне нов етап, разкриващ смисъла на неговия живот, неговия корен, силата, която е създала Вселената и ни управлява. Това е чистата сила, която не е облечена в никакви реални образи.

Човекът по своята физическа структура, сетивни органи, разум и сърце е на животинско ниво на развитие. Изведнъж в него се появява компонентът „Адам”, допълнително желание и допълнителен разум, които не се проявяват външно. Това са духовните компоненти, които го отличават от животните. Те извисяват човека над материята по отношение на творението, Твореца и смисъла на живота.

Своето постижение Адам е описал в книгата „Тайният ангел” (Разиел а-Малах). По-късно неговите ученици Каин, Авел и Сет са развили неговото разкритие. Така е продължило до Ной – представителят на десетото поколение ученици на Адам.

Авраам – първият активен изследовател на силите, които управляват мирозданието

Минали още десет поколения от Ной до Авраам, преди човечеството да стигне до състоянието „Вавилон”- първото състояние, в което хората са започнали да се затварят в групи. Нарастващият егоизъм започнал да им подсказва как да работят заедно, помагайки им да разкриват тясната зависимост, която се проявява в сблъсъци и противоречия вътре в човека и между хората.

Именно по това време в Древен Вавилон в един от жреците – Авраам, син на Тара, се появило желание за постигане на духовно ниво и издигане на по-висока степен. До него всички кабалисти пасивно са прониквали в тайните на мирозданието, Авраам станал първият активен изследовател, постигнал в себе си силата за управление на Вселената.

Това е ново ниво на постижение, когато човек се издига над своя егоизъм и започва активно да работи с него. Егото в него вече достигнало до такова ниво, че е започнало да представлява реална сила, с която той може да взаимодейства . Затова Вавилон олицетворява сблъсъка между хората, техните конфликти и разногласия.

На този фон Авраам е създал методика за разкриване на мирозданието. Въпреки че Адам се счита за първият кабалист, Авраам е създал учение, което е инструмент за разбиране на Вселената и управляващата я сила – Твореца.

Невъзможно е да се отрече тази сила, защото виждаме, че всички творения са създадени на някакъв принцип, по някаква програма. Всичко е взаимосвързано и действа в огромна система по неразбираема за нас формула.

Авраам започнал активно да я изучава, защото по това време егоизмът станал обществен. Противопоставянето на обществото на тази сила на природата е позволило с помощта на манипулиране на обществото да се изследва природата – Твореца. Своето откритие Авраам е изложил в „Книга за Съзиданието” (“Сефер Йецира“).

Преодоляване на вавилонската криза

С това започва реализацията на методиката на Авраам, тъй като за първи път се проявява разделянето на човека на отделни личности, всяка от които представлява определени свойства, които някога са били събрани в общо желание. Затова сега всеки от нас е различна страна от по-рано съществуващото общо желание.

Ако искаме да постигнем силата на природата, която създава единното желание, може да направим това на нивото на нашето обединение. Обединявайки се над нашите противоречия и противодействия, създаваме денивелация между отрицателните сили на нашето разделение и единната положителна сила на природата. В това противопоставяне се проявява възможността за анализ и усещане на това, което се случва с нас и с цялото мироздание.

Разкривайки това, Авраам е призовал жителите на Вавилон да се издигнат над обхваналата ги криза, защото кризата е разкриване на противоположностите между обществото и природата. Нещо повече, тя през цялото време нараства.

Има само два начина за преодоляване на кризата: или събиране заедно по методиката на Авраам, или разпръсване в различни посоки, за да не се чувства постоянният антагонизъм и противоречия между нас.

По този начин вавилонското общество се е разделило на две части: едната от тях се разпръснала по цялата Земя, а другата отишла след Авраам в земята на Израел.

И тъй като всички свойства се намират във връзка помежду си, „който променя мястото си, променя съдбата си”. На всяко кътче на нашата Земя влияе известна сила на природата, и който промени мястото, на което живее, променя и съдбата си.

Разбира се, това не трябва да се възприема буквално. Но виждаме как биологията и географията действително влияят на външността на хората, на техния характер и качества. И не защото земята е такава, а защото свойствата във всяка точка в пространството са различни. Затова Авраам, ръководейки се от своята вътрешна интуиция привел своите привърженици в земята Израел, усещайки, че именно там е тяхното място. Още…

Методика на добрoтo свързаване

laitman_2010-11-09-11_6635Конгресът в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Предварителен урок

С вас живеем в особено време, когато светът започва да се усеща все по-съединен. Проблемът е само в това, че тези връзки не са добри, а лоши. И при това усещаме своята пълна зависимост един от друг, което започва да безпокои и раздразва всички.

Тъй като тази зависимост не е много добра, то такова съединение носи само проблеми, както е казано: „Обединението на престъпници е във вреда на тях самите и на целия свят“. Ако хората засега не поправят своите отношения, то по-добре да се разделят и да стоят по-далеч един от друг.

Всичко това е започнало в Древен Вавилон, където егоизмът се развил дотолкова, че хората са се възненавидели един друг. В резултат са възникнали толкова много езици – за пръв път егоизмът се е възпламенил и е разделил хората. А до преди това, всички са живели като един народ, на който всичко е било общо.

Но изведнъж са почувствали, че са разединени и се числят към различни общини, семейства, народности и затова не могат да живеят заедно. Оттогава се е появила науката кабала.

Един от мъдреците, живеещи във Вавилон, на име Авраам, разкрил, че е невъзможно да се съпротивляваме на нашето обединение. Хората непременно ще бъдат свързани, няма да успеят да се отделят един от друг. Трябва само да се знае как правилно да се съединят, независимо от егоизма, растящ всеки ден. Така е възникнала науката кабала – методика за доброто обединение между хората.

Кабала казва, че преди всичко трябва да се поправи човекът и нашите отношения помежду ни, и тогава всичко, което ще направим, ще бъде за добро.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163791]

Единството – цел на еволюцията

laitman_2010-12-26_0762_usКонгресът в ГуадалахараЕдно сърце за всички„. Предварителен урок.

Ако човечеството не приеме методиката за обединение, която науката кабала предлага, то просто ще се разруши. В крайна сметка ще осъзнаем необходимостта от единството, но на цената на страшни удари.

Това е подобно на децата, които не искат да слушат родителите си, които ги уговарят да дружат едни с други. А след много синини и караници, всички те постепенно ще разберат, че когато са самички е невъзможно  да играят, да се развиват и ще застанат на правилния път.

Но такъв път на обединение се нарича път на страданията. Науката кабала предупреждава, че този път носи в себе си световни атомни войни, огромни страдания, глад, епидемии. Недостигът от обединение между нас предизвиква такива изменения в климата на планетата, които скоро ще предизвикат настъпването отново на ледников период.

Кабалистите казват, че ако човечеството не пожелае да се обедини на добра воля, то все едно ще му се наложи да го направи, но след всички ужасни събития ще оцелеят едва шепа хора, които ще постигнат обединение.

Проблемът е в това, че единството е цел на цялата еволюция на природата, а не само на човека. Всички видове в природата трябва да се съединят заедно в едно хармонично цяло. Във всички части на природата: в камъните, растенията, животните и  човека трябва да се възцари хармония така, че всички нива да се изпълнят и да се поддържат едно с друго.

Пророците са казали, че в края на поправянето на света, вълкът ще съжителства мирно с агнето, а малкото момче ще ги управлява.

Достигайки до такава хармония, единство, обединение, равновесие, този свят от множество разни части ще се превърне в един организъм. А тялото, чувстващо се като едно общо цяло, ще започне да чувства висшето ниво на своето съществуване, което се нарича Творец, висша сила.

На висшето ниво на природата се намира програма, подобно на голям компютър, на мозък, който ни управлява и ни води към единство и обединение или по пътя на страданието, или за сметка на това, че сами се съединяваме помежду си.

За първи път човечеството е усетило потребност от методика за обединение в древния Вавилон. Дотогава обединението е било естествено, тъй като всички са живели като един народ, в който всичко е било общо. Макар и да е имало много различни общини, народности и семейни кланове в този древен народ, но всички са живеели в дружба и съгласие. Егоизмът е бил много малък.

Но след това егоизмът внезапно е нарастнал и тогава те започнали да чувстват, колко са разделени и как не им достига единството. Така те разбрали необходимостта от методика за обединение. Всичко това се е случило преди около 3500 години. Част от вавилонците почувствали потребност от методика и оттогава се е разкрила науката кабала, която обяснява как трябва да се направи това.

От предварителния урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163543]

Вавилонската кула: стремежът да се намери смисъла на живота

Дванайсетe колена, разположени по определен начин около „Шатрата на откровението“ под своите знамена, олицетворяват свойствата на едно единствено кли (съсъд), в което са се събрали всички членове на лагера, оглавяван от Мойсей.

Въпрос: Такава форма за първи път e придобилa групата на Авраaм, след напускането на Вавилон?

Отговор: Авраам е началната точка, от която е започнала реализацията на методиката на поправяне на егоизма, който се проявил на човешко ниво в древен Вавилон.

За първи път егоизмът се е проявил при Адам, а след това при Ной. Техните над егоистични постижения се проявили като свойства от първо и второ ниво, а третото и четвъртото, се отнасят вече към егоистичното разделение на душата, т.е. към дебелината на егоизма.

Ако Адам е бил поправен, за сметка на това че Творецът му е дал одежди (дрехи), а Ной се е скрил от всички земни егоистични свойства в „пашкула“ на ковчега, то във Вавилон била построена кула до небето, олицетворяваща истинския човешки егоизъм, т.е. отсъствието на пълно разбиране между хората.

Те са имали над какво да се издигнат и какво да поправят. На този етап Авраам разкрил методиката на поправяне на егоизма и започнал да я реализира.

Въпрос: Може ли да се каже, че Авраам е призовал всички да се обединят, за да могат да се върнат към чувството на едно общо семейство?

Отговор: Не. Нямало е накъде да се върнат, защото към Авраам се присъединили абсолютно различни хора, от различни племена на целия вавилонски народ, който за няколко поколения се е развил по егоистичен начин, достигайки до състояние на пълно вътрешно разделяне един от друг.

Те не искали да се обединят. Единственото, което успели да направят е да построят Вавилонската кула, състояща се от седем нива. Тоест, техният егоизъм бил готов да премине напред през всички седем нива, достигайки до небесата и разкривайки къде се крие Творецът.

Кулата олицетворява много сериозен вътрешен стремеж на вавилонците към търсене на смисъла на живота. В крайна сметка, може да се каже, че те са живели в комунистическо общество, като един народ, като хора, близки един на друг.

Между тях нямало никакви търкания, всичко е било хубаво, тихо и спокойно, до момента, в който се „взривил“ егоизмът – изведнъж те започнали да търсят надмощие един над друг и всичко рухнало, тъй като искали да достигнат до Твореца по егоистичен начин.

В построяването на кулата вавилонците се опитали да въплътят всичките си знания за висшата сила и за това как да я достигнат. Там магьосници принасяли жертви, процъфтявали всевъзможни видове чародеи, имало фалшификации, които и днес хората почитат в нашия свят: заклинания, гадания, карти, амулети, красиви гривни – всичко било в ход.

Но най-важното – желанието за разкриване на Твореца, не го е имало. Това ги е и погубило.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 31.12.2014

[160029]

Пурим – призив за обединение

2012-02-24_0130_wПурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]

Замисълът на творението в персонажите на Тора

Авраам e бил въплъщение на Адам Ришон. Разкаял се Авраам и разбил идолите, на които се покланяли хората и цялата храна, която поставяли пред тях.

Той е поправил това, което е нарушил Адам и Терах и съкрушил греха  и изграждането на злото, издигнато  от тях, т.е. изграждането на клипот, възникнало в резултат от прегрешенията на Адам, и установил господството на Твореца и Неговата Шхина над целия свят. [Книга Зоар. Глава „Бе – ар”]

Адам Ришон – това е структурата на единствената сътворена душа, която след разбиването е претърпяла огромни изменения. Отначало тя е съществувала в състоянието „хафец хесед”, т.е. нищо не е получавала и не е изисквала за себе си. Такова състояние се нарича „райска градина” или „ангел”.

Ангелът е сила, в която няма абсолютно никакъв егоизъм. Той изпълнява всякаква работа, необходима на общата сила на Природата. Казано е, че ангелът е част от Твореца. Той се управлява от висшата сила, която движи цялото мироздание към целта – към постигането на свойството на отдаването и любовта.

Въпрос: Има ли в нас запис на състоянието „Адам Ришон”?

Отговор: В нас има запис („решимот”  – духовни гени) на всички състояния. Тъй като сме се спуснали в нашия свят от духовното ниво на абсолютното съвършенство, и сега, използвайки миналите записи, съхранили се в нас, трябва сами да се издигнем нагоре, но съзнателно, привличайки към себе си висшата сила и поправяйки се с нейна помощ. Тази сила се нарича „Тора” от думата „ор” – „светлина”.

Ние получаваме висшата светлина стъпаловидно, тя идва към нас постепенно, според мярата на нашия подем. Системата на висшето излъчване, въздействайки ни, ни формира, издига и поправя, съвместявайки отново всичко в една обща  структура, която се явява същата обща душа, първоначално създадена в мирозданието.

И в това се заключава историята на нашето слизане отгоре надолу. Издигането отдолу нагоре започва с това, че общата душа „Адам” се е разбила и открила себе си като абсолютно егоистична, непригодна   за контакт със светлината – с Твореца. Това се нарича „грехопадение и изгнание от райската градина”.

Творецът изчезнал от усещанията на хората и те останали да блуждаят в земната тъмнина. Затова сега се намираме в нашия свят абсолютно разбити, разединени, отдалечени един от друг.

Двадесет поколения кабалисти след Адам са се опитвали да поправят това състояние. Но десетте първи поколения, осъзнавайки своите проблеми, не могли нищо да направят докато не се появил Ноах. Той се спасил по време на Световния потоп на Земята, докато мнозинството от хората загинали.

Но това не е гибел, а почистване. Защото гибелта като такава не съществува. Загиналите хора олицетворяват егоистичните желания, които ние сега не можем да използваме. Затова се счита, че те умират. Но след това те се възраждат в правилния си вид и се появяват уж следващите поколения.

Това са същите тези желания, които са преминали стадия на своето почистване чрез гибелта в предишния си егоистичен вид, и сега се възраждат в алтруистичен. По този начин следващите десет поколения след Ноах – това са вече поколенията, доближаващи се до Авраам, към осъзнаване на правилното духовно движение.

Последното стъпало преди Авраам е неговият баща Терах. Терах – това е усещането на егоизма, който ние искаме да използваме и да се наслаждаваме чрез него, а Авраам – е осъзнаването на злото на този егоизъм, т.е. неговата обратна страна.

Авраам и Терах представляват едно единно цяло, но само частта „Терах” желае да работи с егоизма, а частта „Авраам” вече разбира, че не трябва да работи с него, че това е гибел.

И затова те се откъсват един от друг. Авраам променя отношението си към живота, към света, което се нарича Терах, и става Авраам [„ав” – „баща”, „ам” – „народ”], което означава „баща на народа”. Тоест, той става праотец на всички тези желания, които в крайна сметка ще се поправят.

[154969] 

Да живеем с Твореца в нашата среда

laitman_2012-02-24_0993_wКъм разкриване на Твореца

Науката кабала описва същността на разкриването на Твореца във връзката между нас. В действителност, още древните вавилонци са искали да го разкрият, а Вавилонската кула е символ на техния опит и усилия да го направят. Но още тогава, по-голямата част са се стремели да се сдобият с успех в рамките на своя егоизъм и само една малка част са разбирали, че трябва да се издигнат над себелюбието.

Когато говорим за „разкриването на Твореца“, имаме предвид висшата сила, която управлява цялата ни реалност и ни води до най-възвишеното състояние, наричащо се „разкриване на Твореца пред Неговите творения в този свят“. Това е целта на науката кабала.

Целият еволюционен процес, развитието на нашата реалност, е само с цел разкриването на Твореца и достигането до пълно сливане и подобие с Него, когато цялото човечество, целият свят, цялата нежива, растителна, животинска и човешка природа се обединят с Него.

Въпрос: Какво именно означава това подобие?

Отговор: Значи, че човек постепенно достига пълното свойство на отдаване, което се разкрива чрез любовта. Тогава човек чувства любов към всички.

Пример за човечеството

Адам, който е живял двайсет поколения преди Авраам, първи е говорил за Твореца. Той е бил първият човек в нашия свят, който е открил методиката за разкриване на Твореца и я е осъществил.

Що се отнася до Авраам, той е реализирал методиката с голяма група от хора. Според Рамбам, десетки хиляди са последвали Авраам от Вавилон до Ханаан.

Те са тези, които са поставили основите на еврейската нация, учейки се да формират свойството любов вътре в себе си, и по този начин постигайки подобие с единната сила, действаща в природата. Затова народът на Израел се нарича „избран“ – те са били избрани да служат на другите, т.е. да водят останалите до възвишеното състояние на любов.

Въпрос: Всички по света ли са способни да се уподобят на Твореца?

Отговор: В крайна сметка, да. Въпросът е кога и при какви условия, но по един или по друг начин, във всекиго има скрита искра, която трябва да бъде запалена, за да доведе човек до разкриване на Твореца.

Въпрос: Какво точно означава, че еврейският народ е „избран“?

Отговор: Означава, че трябва да разкрие Твореца пред целия свят, да повлече всички към Твореца, да даде пример и да покаже как да живеем с Твореца в нашата среда.

Не вярвай, а разкрий

Въпрос:  Какво да правим с тези, които въобще не вярват в Бог?

Отговор: Ние говорим за неща, които не се отнасят до религиозните хора или до атеистите. Може в детството да са ме научили, че има Бог. Дори това може да е било част от възпитанието ми, което е било вкоренено в мен още докато съм бил дете и което съм възприел като аксиома за целия си живот. Но нито учителите ми, нито аз в действителност сме разкрили Твореца.

Всъщност, Творецът не е нищо от това, което човечеството може да си представи в рамките на религиите и вярванията. Това е свойството отдаване, което е основата на цялата вселена, на всички хора и на цялата материя. То включва цялата реалност, управлява я и я развива, докато всички разкрият това свойство, докато бъде попито отвън. Тогава свойството отдаване ще се пробуди отвътре и всички ще се обединят с тази външна сила.

Свойството отдаване сега е скрито в цялата ни реалност и ние трябва да премахнем покривалото, за да го разкрием. Това се нарича „разкриване на Твореца“.

Затова, от своя страна, трябва да се стремим към свойството на любовта и отдаването, а нашият порив ще ни помогне да го разкрием вътре в нас, в материята на желанията ни. Така че не трябва да вярваме в Твореца, а трябва да Го разкрием.

Били сме избрани по желание

Въпрос: Кой ни е избрал, ако не е Бог по традиционното разбиране?

Отговор: Желанието ни да Го разкрием, разбира се – ако го има в нас, ни прави избрани. Това желание е мотивирало Авраам, много добре познат и образован човек, който е бил, един вид, обществен деятел, кланещ се на идоли. Но, внезапно, той започнал да говори по различен начин: защо страдаме, каква е нашата цел и т.н.

Другите, изведнъж, почувствали отклик на неговото послание, защото в тях се пробудило същото желание. По този начин се е формирала групата, която в последствие станала „избраният народ“.

Въпрос: Каква е ролята на този народ днес?

Отговор: Днес все още говорим за група от хора, чиято цел е да разкрият Твореца на цялото човечество и така да доведат човечеството до стъпалото на съвършенството, красотата, любовта, вечността и мира.

От 484-а беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

 [150728]

Съвършеното общество на Авраам, част 4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Нека се върнем към етапа за вътрешно сближаване между хората. Как става това?

Отговор: Първи етап – когато не желая да използвам страничен човек: друг човек, приятел, човека от народа, т.е. от онази група, с която ние напредваме към духовния идеал – към принципа ”Възлюби ближния, като себе си”.

При изкачване на това стъпало чувствам, че не желая да правя лошо никому, нямам лоши мисли към никого. Мога да преодолея в себе си егоизма, да се въздържам от всякакви прояви и цялата ми енергия е насочена към това, да бъда абсолютно неутрален към хората. Да желая да се обединя с тях, да искам да съм с тях. Тоест по никакъв начин не мисля, не се грижа за себе си, въпреки всичко останало.

Това се нарича ”съкращаване” на егоистичното желание или неутрално състояние: не пожелавай, не прави на ближния това, което не желаеш за себе си.

А следващият етап вече е ”Възлюби ближния, като себе си”. Тоест, без неутралност, а с положително действие. Защото изначално човек открива, че всичките му действия са насочени само за собствена полза и не може да направи каквото и да е добро за другия, а само онова, което е изгодно за самия него.

По такъв начин, ние говорим за три етапа:

  • Осъзнаване на егоизма;
  • След това – неговото неутрализиране;
  • и накрая – неговото поправяне, реализацията му в полза на другите.

И крайното действие – същността на любовта.

Въпрос: Може ли да се каже, че Авраам е изградил съвършеното общество?

Отговор: Да, разбира се. Авраам е изградил съвършеното общество с помощта на тези, които са го последвали, напускайки Вавилон.

Но тук се има в предвид, не хората, а техните желания! Отнася се и до наследниците на Авраам – Ицхак, Яков. Да, те са негови потомци, но като цяло преките му последователи се наричат ”синове”, в качеството на ученици. От тук водят своето начало понятията ”домът на Авраам”, ”домът на Ицхак”, ”домът на Яков”. Под ”дом” се подразбира, онази общност от хора, която продължила да расте и да се развива.

Те се разраствали в материален смисъл, но по важното е, че израствали духовно, с големи крачки. Дотогава, докато в своя устрем те не се обединили помежду си напълно на първо духовно ниво, което се нарича ”Яков”. И това първо духовно стъпало вече се смята за ”Израел” – с намек за бъдещата земя на Израел, която ще бъде постигната. Независимо, че за сега земя още няма!

Тъй като ”Израел” – означава: ”насочен към Твореца”. Тоест, когато се намираш някъде и се насочваш към дадена цел, тогава се наричаш ”Израел” – ”направо към целта”. А да се стигне до целта – това означава да влезеш в земята на Израел.

Какво не ти достига за това? Не ти достига егоизъм, който ти ще поправиш и ще превърнеш в земята на Израел. Ето защо по-нататък са били принудени да слязат в Египет.

Въпрос: Излиза, че групата вече се нарича ”Израел”, а тя трябва да премине още столетия в изгнание, преди да придобие земята на ”Израел” – желанието устремено към целта?

Отговор: Затова е казано, че Яков е знаел за бъдещето и искал да каже това на синовете, но не му било дадено…

От ТВ програмата ”Вавилон вчера и днес”, 27.08.2014

[142720]

Съвършеното общество на Авраам, част 3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои работата над принципа ”любов към ближния, като към себе си”?

Отговор: От много, много етапи, страшно много стъпала лежат по пътя към това състояние. Точно в това се състои системата на науката кабала.

Отначало човек се стреми просто към връзка с останалите. Има разнообразни, специални упражнения: заедно да се провеждат трапези, съвещания, разговори за сближаване – на този етап само на теория. Практиката тук е малко, защото на първите стъпала хората много слабо усещат влечение, необходимост от връзка и обединение помежду си.

Въпрос: Значи в началото те трябва поне да седят заедно?

Отговор: Да. Така започва сближаването – от външното към вътрешното. По-нататък изучават различните източници, които им разказват, че светът се намира в абсолютно свързано състояние, доколко всички елементи на неживата, растителна и животинска природа са взаимосвързани и взаимно допълващи се, доколко е интегралната цялата система за управление на нашия свят и над него – цялата система на сътворението.

И ние не просто трябва да живеем в тази система, както сега например. В нас се възбуждат определени сили и разбиране за противоположността на тази система, за да можем от тази противоположност да разкрием светлината.

Сега, в качеството на малки, пасивни, управляеми елементи, ние можем да се намираме в тази голяма, аналогова, глобална и интегрална система, напълно взаимосвързани, просто съвършени. Но ние не усещаме това. Специално са ни дадени такива възможности, такива условия, за да усетим съвършенството само в онези случаи, и в онова количество, доколкото сами да го постигнем, когато го одобряваме и то за нас е желано. Ето това е постепенното поправяне на човека в себе си. Това е преподавал Авраам на своите ученици.

И тогава те започнали да виждат, в какви състояния се намират помежду си, в сравнение с онези състояния, до които трябва да стигнат. Първоначално те само разсъждавали върху това, повтаряли неоснователно думите на своя учител, както правят малките деца, без да разбират за какво всъщност става дума. Но по-късно започнали да усещат всичко това – от своето устремяване един към друг, от обществото, което влияе на всеки от тях. Тоест дори от техните механически действия, те влияели на вътрешното състояние и предизвиквали вътрешни промени.

И те започнали да се променят един спрямо друг. Имали са и такива периоди на подем и на падение – все по тази причина: всеки път трябвало да се усещат несъответстващи към някакъв определен формат, а след това се устремявали към него за да го постигнат.

За това са необходими редуващи се падения и възходи, за да се повишава и изостря контраста, все по-дълбоко вниквайки в съвършенството, което може да се постигне единствено от противоположното му състояние.

Така напредвали те. При това движение напред, към все по-голямо сближаване, означавало откъсване от Вавилон – от състояние на вътрешна разделеност помежду си – и движение към земята Израел, т.е. към състояние на сближаване. Към това ги водил Авраам.

Тук трябва да кажем, че науката кабала е абсолютно рационална. И затова материалистичното виждане за нещата, принципът ”материята като реалност, дадена ни в усещанията” съвпада напълно с нея.

Така учениците на Авраам в своето развитие по естествен път са напредвали вътрешно от състоянието Вавилон към състоянието земята на Израел – и външно, съответно с това, също са напредвали от Вавилон към земята на Израел. Те сякаш са чувствали, че трябва да вървят напред.

От къде човека получава такива усещания?

Ето, седя си и изведнъж ми се приисква да отида някъде, нещо да направя, на някого да позвъня, да си поговорим. В мен се появяват някакви мисли, желания. От къде са се взели те? Също отвътре. Само, че аз не знам, не мога да проследя този механизъм, и затова ми се струва, че това сработва епизодично, случайно.

Сега става дума за желанията, породени не на физическо ниво, а на духовно. Когато променям в себе си някакви духовни свойства, след тях моите физически свойства също се изменят.

И затова, променяйки се вътрешно, като се сближавали помежду си, последователите на Авраам, почувствали потребността да се отдалечат от Вавилон и външно също са се отделили от вавилонците.

И те започнали да напредват, премествайки постепенно своите палатки, шатри и животни. И така тръгнали напред, към земята Израел. Този не особено голям преход от Вавилон до земите на Израел – те осъществили вътрешно и външно.

Въпрос: Излиза така, сякаш земята на Израел ги е ”успокоила” и те изведнъж от номади се превърнали в стопани, обработващи земята?

Отговор: Те не са били земеделци. Пшеницата я отглеждали във Вавилон, а последователите на Авраам още около хиляда години след това си останали скотовъдци. И едва след това, когато се заселили в земята на Израел, след изхода от Египет, те станали заседнали жители, освен със скотовъдството, те се заели с градинарство и овощарство.

И тогава след Египет, на същия принцип, те почувствали отвътре, че тук е мястото на Храма.

От ТВ програмата ”Вавилон вчера и днес”, 27.08.2014

[142631]

Европа – център на света и съвременен Вавилон

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №1

Науката кабала говори за това, че цялата природа е желание за наслаждение, желание да получи напълване. Това желание се е развивало в продължение на много милиарди години – от неживата природа към растителната, към животинската и до човека. При това, човек в течение на своя стадий на развитие, в хода на еволюцията, преминава през същите етапи на развитие – нежив, растителен, животински и човешки етап.

През всички тези етапи човечеството е преминавало от един стадий на друг, от една площ на друга. Животът се е зародил някъде в Африка, след това е завършил някъде на изток, след това се е разпространил в Европа…

И днес ние с вас достигнахме до определен, особен етап. Сега Европа се намира в центъра на света и по своето смесване, по своята интеграция представлява съвременен Вавилон. Тя дава тон на света: културен, научен, технически, технологичен. Независимо от това, че Америка е сякаш отделена от Европа, в действителност това е една и съща цивилизация. Така че сме длъжни да говорим за Европа като за център на света. Това, което става в Европа, най-общо оказва въздействие върху целия свят.

Някога човечеството се е разпръснало от Древен Вавилон по цялата земя. Там то е представлявало общност от огромно количество всевъзможни племена, които са били обединени на една площ, с относително обща култура, ниво на съществуване. И днес същото това се случва и в Европа.

Това е огромна маса от хора, народи, ако може така да се каже, състоящи се от огромно количество племена, народи, правителства, които като цяло са обединени в една определена култура, едно ниво, разбиране за света, менталност. Макар и да се различават помежду си, като цяло, платформата им е една и съща. И тази платформа постепенно се разпространява по целия свят.

Самата Европа е източник на съвременното съществуване, на духа. Но самата тя преживява много болезнени изменения, доколкото се изменя целият наш свят – при това, не само технически, технологично, но и защото желанията, които се намират в нас, в базовата система, в последно време се изменят особено рязко и качествено.

В продължение на хилядолетия човечеството се е развивало по простия път на увеличаване на желанията. Човек е искал повече: повече да печели, повече да получава, повече да се разширява, да се наслаждава. Той просто е искал повече да напълни тези желания. Те се развивали най-общо количествено и практически малко се развили като качество.

Но днес протича много сложен преход към нови желания. Полека лека се отдалечаваме от традиционния вектор на развитие, водещ към богатство, към слава, власт, знания. Човечеството вече не се стреми към всичко това: към това, което по-рано го е напълвало и занимавало. Днес то преминава към пасивно, „аморфно“ съществуване, защото се намира на преходен стадий.

В нашите духовни изменения ние също пребиваваме понякога в голям подем, а след това се оказваме в падение и дори в отчаяние, равнодушие. Тогава не сме в състояние да правим каквото и да е – нищо не ни се иска. А след това, отвътре отново става „взрив“ и отново ни повлича нанякъде, и отново сме пълни с енергия. Така че тези състояния в нас се менят много бързо, а в човечеството, в неговото развитие, те се менят много бавно.

И днес ние преживяваме такъв етап. Това се случва отдавна:  отношението на нихилизъм, на отрицание, на апатията има своето начало от периода след Втората световна война, през петдесетте – шестдесетте години. След това то е приело нова форма: зачестиха разводите, хората престанаха да се интересуват от семейството, не искат да създават семейства, не искат да раждат деца, искат да са сами, изоставят родителите си. Няма я тази общност, която някога е била като едно семейство – общност от хора, свързани с родствени чувства. Това също пропада.

В крайна сметка, човек се оказа в неприятно състояние. И това особено се чувства именно в Европа, като най-развиваща се част от човечеството.

Но по принцип този процес е само преход към степента, към състоянието, когато търсим смисъла. Човекът загуби наслажденията, загуби желанията, загуби интерес към миналите напълвания. Нищо не можеш да направиш. Е, не искам! Трудно е да се заставят хората.

Самите вие и на работа, и в къщи, и на различни мероприятия навярно се сблъсквате с такива хора – малко разочаровани, празни, без интереси. Чрез различните средства за масова информация, по пътя на рекламата се опитват да ги пробудят към нещо: спорт, футбол, покупки и т.н. Всичко това като че ли възбужда, а в действителност – не. Човек го влече към това само защото трябва с нещо, с каквото и да е да запълни себе си.

Към всичко това, този процес в Европа се добавя към останалите процеси. Тъй като по принцип върху всички нас действа единната сила на светлината. Тя в равна степен въздейства върху менталната и морална сфера – на всички нива. И като резултат усещаме такъв общ упадък.

Но кризата е засегнала не само семейството, образованието, възпитанието, културата. Най-главното за нас сега е икономическата, финансовата криза. Тъй като икономиката, финансите винаги са свързвали хората помежду си. Ако хората бяха финансово независими един от друг, от необходимостта да работят, да живеят, да съществуват, то не биха били организирани в градове, в народи, в правителства, във всевъзможни съюзи – те не биха имали стимул за това.

По принцип, какво стимулира връзката между нас? Необходимостта съвместно да спечелим, да се изхраним, насладим, развием. А когато се случи криза, финансов, икономически разрив между нас – това вече е базово, фундаментално разделяне и то символизира сериозния преход към следващото ниво.

И тук ролята на Европа е много важна: намирайки се днес в епицентъра на събитията, тя може да покаже на цял свят правилния подход за решаване на тези проблеми, с които рано или късно всички ще се сблъскат.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103443]

На кого е възложено поправянето?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато говорим за народа на Израел, за евреите, кого имаме предвид?

Отговор: Учениците на Авраам, които са излезли заедно с него от Вавилон, са се нарекли ”Исраел” – което означава: ”направо към Твореца” (яшар – Ел). И също така са се нарекли ”иудеи” (йехудим) – от думата ”единство” (ихуд), защото са искали да се обединят. А също така са се нарекли ”евреи” (ивром) – от думата ”преход” (маавар), защото са искали да преминават от стъпало на стъпало. Всички наименования се дават векторно, спрямо устрема.

В цялото, съществува желанието за получаване. Малката част от него се нарича ”Бней Барух” (ББ). Друга, по-голяма част се нарича ”народа на Израел в земята на Израел”. Още по-голяма част се нарича ”народа на Израел в изгнание”. И накрая има част, която се нарича ”народите на света”.

Към частта на ”Бней Барух” се отнасят тези, които имат точка в сърцето (*). Двете части на народа на Израел – засега са хора без точка в сърцето, а останалите още повече са лишени от нея и се наричат ”народите на света”. Но в онези, които се намират на ”земята на Израел”, имат решимот от точката в сърцето, която са имали по-рано, а сега е скрита. И върху тях се оказва външен натиск. Тези, които принадлежат на „народа Израел в изгнание” имат решимот, но им се оказва друг вид натиск – антисемитизъм.

При ”народите на света” точката в сърцето е скрита още по-навътре. Появява се благодарение на смесването, когато искрите за отдаване са влезли във всеки получаващ съсъд – с изключение на най-последната част от общото желание, която се нарича ”каменно сърце”. Тава са вече така наречените, ”вредители от вредителите”. Такова разделение може да се направи на ниво материя.                                               

От друга страна, към Бней Барух се отнася всеки човек с точка в сърцето, независимо от това към кой от народите принадлежи в материалния свят. Подобно на онова, което е било във Вавилон, човек влиза в група, ако се стреми към целите на творението. По такъв начин, ние се отнасяме към реалността по Вавилонския принцип.

Съответно, хората с точка в сърцето, усещат задължението да се поправят сами и да поправят света. А онези, които не желаят да осъзнаят своя дълг, независимо от намиращите се в тях решимот – усещат външния натиск във вид на антисемитизъм или под формата на заплаха за самото им съществуване.

Днес светът нарича хората ”иудеи”, ”евреи” по външния им национален признак. И тези хора също трябва да изпълнят своята задача. Дългът за поправяне лежи върху всички онези, които се отнасят към категорията ”Исраел”, към потомците на излезлите от Вавилон, преминали през кръговратите на историята. Дори ако такъв човек не иска да се поправи, не желае никакво единство – него никой не го пита. В неговите гени е заложено това решимот, което се е пробудило още във Вавилон и той е длъжен да го реализира. А ако не го реализира, целият свят ще изисква от него липсващата част на поправката.

Хората просто ще реагират по отсъстващото напълване какво би трябвало да получат чрез него. И колкото и ”добричък” да изглежда в нашия свят, това няма да му помогне. С неговите добри дела никой няма да се съобразява, тъй като те показват само едно: той не прави това, което трябва да прави.

–  За какво са ни твоите научни открития и медицински пробиви? Ние изискваме от теб съвсем други неща – главното.

От урока ”Ролята на народа на Израел”, 23.11.2012  

[93813] 

Винтчето, заради което се разби света

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Мир в света“: Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колелце, свързано с други зъбни колела, които образуват единен механизъм.

Една предавка сама по себе си няма свобода на движение, а е включена в общото движение на предавките, устремена в зададената посока, за да може механизмът да изпълнява общата задача. Ако зъбното колело се счупи, неговото счупване се разглежда и оценява не по отношение на него самото, а според неговите функции и значение за механизма като цяло.

Да речем, че ти си винтче в двигател и си се строшил. Тогава заедно с теб се поврежда целият двигател. В резултат на това, автомобилът заедно с пътниците остава на едно място, а дори блокира пътя на другите коли, където също има пътници. И всичко това – заради един малък винт.

В английската армия е имало такъв случай, когато кралят е загубил битката заради счупена подкова. Конят му започнал да куца, това внесло объркване в редиците на войските и определило изхода на битката. След това се изяснило, че един счупен пирон е станал причина за разгрома и гибелта на хиляди хора.

Каква е цената на гостоприемното винтче? То струва само щети, които могат да причинят счупване или неизправност. Оказва се, че по своята ценност ти си равен на целия свят – заради теб страдаме всички ние. И обратно, ако вършиш своята работа, всички достигаме до края на поправянето. Така че ти си ни неимоверно скъп, защото всичко зависи от теб.

С други думи, всеки струва колкото целият свят – както по отношение на неговата полезност, така според вредата, която може да причини.

От урока по статията „Мир в света“, 10.09.2012

[88079]

В очакване на първата среща лице в лице

каббалист Михаэль ЛайтманЗадачата ни е да достигнем до истинската молитва, т.е. да разберем какво наистина не ни достига. И тя е истинска, защото се приема отгоре. Тоест желанието на нисшия трябва да съвпадне с желанието на Висшия: нисшият трябва да помоли за това, което желае да му даде висшия.

Това означава, че трябва да усетя, че не ми достига единствено отдаването и разбирането, че само Творецът може да ми даде това напълване – силата на отдаване, възможността да отдавам, всички условия. Творецът трябва да отвори желанието за отдаване и пътя към него, показвайки ми на кого и какво мога да отдавам.

Цялата тази система за връзка се нарича ”Тора”, в която се включва и идващата светлината, и нашата способност за отдаване. Но преди това, трябва да работя и преди всичко да проверя: какво искам, какви желания има в мен, доколко всички те са егоистични и са за мое собствено удовлетворяване.

А след това се включвам в правилното обкръжение и с негова помощ започвам по малко да се променям. Вече започвам да чувам, че духовният свят е предназначен не за собствено наслаждаване, а за благото на ближния. Това знание ми се дава с голям труд и идва постепенно. Аз чувам за това, но трябва много време, за да го приема наистина с разума си и да го усетя със сърцето си.

От обикновеното осведомяване до реалното изпълнение предстои дълъг път. Тъй като трябва да приложим усилия и намирайки се в своето естествено природно его, да извършваме съвършено противоположни действия, насочени към обединение и отдаване. Нека да бъде изкуствено, а не по желание – това, което се нарича, ”над знанието”. Но с какво гориво ще работи моята кола, т.е. поради какво възнаграждение? Тъй като не мога да работя така, че на другите да им бъде добре – в това не усещам никаква изгода и поради това дори не мога да си мръдна пръста, да извърша дори и най-малкото действие. Моята природа не работи с енергията за отдаване. Аз не усещам чуждото желание като свое, така, че да го напълня, сякаш сам се самонапълвам.

За сега такова нещо не усещам, затова другите сякаш не съществуват. Да напълвам ближния – е против моите интереси. Затова действам механически, сякаш отдавам на другите и се съединявам с тях. Но всъщност преследвам своята изгода. Но разбирам, че пътят е такъв, за което е казано: ”Прилагай усилия – и ще намериш”! Аз прилагам усилия, а през това време ми въздейства светлината и променя нещо вътре, в моята душа. Постепенно започвам да усещам величието на Твореца и важността на обкръжението, но за формирането на такова отношение в човека са нужни години.

Напредвам и отначало разбирам, че отдаването е полезно заради собствената ми изгода, но постепенно започвам да усещам величието на това свойство. По този път има и възход и падения. Или ценя повече самото отдаване или искам да използвам това за собствена полза, да се насладя от това, че вървя по този път. А понякога изобщо не мисля за него, а само за това, което ще получа и тогава недоумявам за какво си губя времето и подлагам на съмнение целия изминат път. Така напредвам, изминавайки всичките тези състояния.

Целта на напредването е да ме доведе до истинската молитва. Всичко съставящо тази молитва получавам от обкръжението. В самия човек няма нищо, което би могло да ни доведе до духовно постижение. На него му трябва учител, който да го води през цялото време. Трябва му група, в която се реализира целият този процес. Трябват книги, от които той да получава светлина, връщаща го към източника.

Тези три компонента абсолютно не се отнасят към нашето егоистическо желание и земния ни живот. Тях трябва да организираме така, че с тяхна помощ да се постигне важността на духовното свойство от само себе си.

Това е възможно само благодарение на светлината – как иначе да оценя онова, което не ми носи никаква лична изгода, а иска само да прилагам усилия, а още и да се радвам на такава възможност. Но светлината постоянно ме пречиства, дава ми такава способност и аз започвам да ценя връзката с духовното, т.е. с Твореца.

Така постигам истинското желание, огромно по своята сила – толкова, колкото трябва. А освен това, неговата истинност се потвърждава от това, че Творецът го приема и изпълнява моята молба. Така за първи път се срещаме с Него ”лице в лице” – желанието на Твореца се съединява с желанието на творението.

Това означава, че Творецът се разкрива, и тогава човек се издига над своето его и започва да работи за самото отдаване. И целият този процес се разделя на два етапа. Първият – това е подготовка за истинската молитва. А само като я постигнем, тръгваме с нея и напредваме, разкривайки все по-голямото желание. Но вече от този момент, когато придобиваме това желание, се започва постигането на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2012

[76157]