Виждаме как в течение на последните десетилетия, светът достига до разбиране, че е взаимосвързан, взаимнозависим, че всички имат определени задължения по отношение един на друг, и цялата световна социално-политическа система трябва да достигне до определено равновесие.

Засега войната още продължава, чуват се взривове. Но имено така се е радила Земята, минавайки последователни състояния на развитие: с взривове, с периоди на охлаждане и затопляне, с образуване на вулкани, на кратери, с периоди на заледяване и т.н. Всичко това са етапи на раждане на новото състояние.

Ако можем да ускорим развитието си, да го смекчим, много по-бързо ще достигнем до уравновесено състояние. Както на времето си Земята е достигнала равновесие (образувала се е земната ù кора, развивал се е живот и т.н.), така и човешкото общество, в резултат на всевъзможни катаклизми, в крайна сметка, ще достигне до необходимото равновесие.

Равновесието е построено върху нашите връзки и тази връзка трябва да бъде всеобща. Днес се разкрива, че природата ни задължава да бъдем такива.

Трябва да преустроим себе си, взаимоотношенията ни и тогава да преминем към съвършено друго общество. Когато достигнем до равновесие с общата природа, ще видим, как взаимовръзката ни на ниво човешко съобщество влияе положително на цялата природа и започва да се възстановява от този ущърб, който сме ù причинили.

От ТВ програмата “Интегрален свят”, 30.10.2011

[61163]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

На ниво на всеобща интегралност човек престава да усеща смъртта. Той се разтваря навътре със своите желания, мисли, чувства в общата огромна мисъл, в огромното единно желание, което всички ние създаваме и гладко, спокойно и красиво преминава в други състояния.

Това се случва още преди да умре неговото тяло, защото то става нещо общо, живеещо в една идея, в единно съществуване в природата и обществото. Неговият дух се нарича ”човека в нас”, а всичко останало – това е физическото тяло намиращо се на животинско ниво на развитие.

Човек се нарича онова ниво в нас, което може да се съедини с другите в една единствена интегрална система. Когато се появява усещането, че ти си заключен в тази система заедно с всички свои мисли и чувства, в разум и сърце, то твоето тяло престава да се усеща и сякаш ”плуваш” над него. Ти се намираш в него, но не го усещаш, както да допуснем в момент на някаква еуфория, особени усещания, когато човек за малко излиза извън тялото си.

Взаимното поръчителство извежда човека на следващото стъпало на съществуване. При това ние се включваме в общия разум, в общите чувства, когато този разум и чувства стават едно общо цяло и заедно се съединяват в единния разум и чувство на цялата вселена, на цялата природа, на целия механизъм, който задвижва вселената и я управлява. Това е закона на вселенската еволюция. Ние влизаме в този закон и ставаме негова активна част. Постигането на такова единство между нас – това е то ”човекът” в нас. Ние ставаме единни с природата и по такъв начин се приповдигаме над всичко което засяга нашето тяло.

От ТВ Програмата ”Интегрален свят”, 30.10.2011

[61206]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Общата душа "Адам" - No Comments→

В съвременния свят всички трябва да участват в образованието и във възпитанието по принципа на взаимното поръчителство. Обучението включва необходимостта от знания за интегралното общество, за системата на взаимната връзка, в която се намираме. Трябва да се разбере, какви свойства са присъщи на човека по рождение: той е абсолютно противоположен на интегралната връзка с останалите, в никакъв случай не я  желае, иска всичко да си присвои – и това са наши естествени пориви.

Ние трябва да станем противоположни на егоизма си под влиянието на обществото и възпитанието. Това е работа срещу нашата изконна инстинктивна природа, която трябва да проведем със себе си и в която трябва да участва цялото човечество.

Затова, на практика човек през цялото време трябва да се намира под влияние на обкръжението, което постоянно би го настройвало на добра взаимна връзка със себе си. Това трябва да се осъществява по добрия            , приятния път, за да усеща човек, че се намира в равновесие с обкръжението, че се чувства добре и свободно, всички се отнасят към него прекрасно и го поддържат в отлично здраве и в оптимални отношения към останалите.

При това силите на природата, с които ще се намираме в състояние на хемостаза (отворена система) ще започнат да ни помагат. Ще усетим картината на цялата природа: нейната мрежа, взаимната връзка, системата. Ще започнем да усещаме общата мисъл на вселената – процеса и целта на творението. Влизайки вътре в системата, ще можем да усетим двигателя, който я задвижва – силите, които ни управляват по пътя на еволюцията и ни водят напред.

Ние виждаме, че изминаваме някакви етапи на развитие: последователни, принудителни, фиксирани в природата. Днес учените, философите, социолозите, политолозите – всичките са съгласни с това, че има закони, които не са ни известни. Те се намират вътре във всеобхватната природа и ние постепенно ги откриваме.

От ТВ програмата ”Интегрален свят”, 30.10.2011

[61159]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Обучението на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, дава на човека възможност да се отнася към другите като към собствено семейство, като към своя интегрална част и не случайно днес нашият свят се нарича интегрална система на интегрално взаимодействие.

Интегралната система – това е взаимообвързваща система. Как завися от своите деца? Не мога никъде да избягам от тях, към тях инстинктивно ме привързва грижата и любовта. Ако им причиня нещо лошо, в крайна сметка правя лошо на себе си, тъй като при всички положения ще страдам и аз.

Същото отношение започвам да имам и към всички останали хора в света. Пред мен се проявява абсолютно явна картина на нашата пълна егоистична взаимозависимост. Аз виждам, по какъв начин отсъствието на вътрешна грижа за другите косвено влияе чрез тях на мен, връщайки се към мен в отрицателна форма.

Ние, все още, се опитваме да съществуваме по нашите егоистични закони, които са се установили в миналото, когато сме били егоистично свързани помежду си: ти на мен, аз на теб, кой колкото може да открадне, да спечели, да използва другите.

Днес идва краят на системата на егоистична взаимовръзка и започва да се проявява съвършено нова система – алтруистична, взаимнозадължаваща, глобална, интегрална. И ако аз искам да успея в света, трябва да ѝ съответствам. А тъй като ние засега не съответстваме на новата система, усещаме нашето състояние в света като криза. Но това е криза не в този смисъл, в който сме свикнали да я разбираме. Криза в превод от гръцки – това е раждане на новото, т.е. решение, а не проблем.

Следователно, трябва да разберем, че се намираме в точката на преход от едно състояние в друго. Ако разберем това колкото се може по-бързо, решим да действаме в унисон с тези крачки, към които ни тласка еволюцията и не се съпротивляваме, тогава лесно и приятно ще преминем всички промени.

Трябва да достигнем такова състояние, когато всички заедно ще бъдем едно семейство. Трябва да се отнасям към другите, като към свои деца, свои родители, като към любимата жена, любимото коте или куче, т.е. да се отнасям към всички, като към нещо свое. Природата ни води към това независимо от нашето желание.

Това е чувствено познание. Трябва да се създаде такава обкръжаваща среда, която да показва това на човека, която да му влияе и да го променя.

В степента, в която той се променя, ще се променят нашите семейни, обществени, социални, политически, промишлени и други взаимоотношения. Всичките ни връзки ще претърпят промени в съответствие с нивото на новото развитие.

От ТВ програмата “Интегралният свят”, 30.10.2011

[61212]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Животът ни е устроен така, че всички ние се намираме в определени взаимоотношения помежду си – закони, рамки, правила. Въз основа на тези взаимоотношения ние естествено градим всички останали системи.

Една от страните на връзката между нас е взаимното поръчителство. До ден днешен това е най-съвършеното, най-естественото, защото започва да се проявява в природата като спешна необходимост.

Изследвайки неживото, растително, животинско ниво на природата (с изключение на човешкото общество) ние постоянно намираме в тях все нови и нови взаимоотношения, такива като интегралност, глобалност. Открихме, че всички части на природата, дори в космоса, мигновено се свързват между себе си. Това, което се случва в една част на Вселената, веднага дава отговор в друга нейна  част, и не минават милиони светлинни години. Всичко това е единна, взаимосвързана система.

В тази система съществува и човешкото общество, което се е развивало самостоятелно, като независим елемент – не под натиска на природата и нейните закони. Развивал се е нашият егоизъм. И ние под действието на своя егоизъм сме създавали всевъзможни надстройки: обществени, семейни, работни, правителствени, социални и други отношения.

Сега стигнахме до ниво, когато установяваме, че ние, както и цялата природа, сме взаимносвързани. Тази връзка все още не се усеща от всички, но учени, мислители, философи, социолози, политолози започват да я усещат.

Ненапразно днешната криза се нарича глобална, интегрална. По своята същност това не е криза, а нашето несъответствие с тези условия, в които сме попаднали. Ние просто навлязохме в състояние, когато се оказахме затворени в една мрежа от взаимоотношения. Ние трябва да се настроим към тази връзка, защото вече не можем да се измъкнем от нея. Принудени сме да разглеждаме себе си и нашето бъдеще в тези интегрални взаимоотношения. И тези взаимоотношения трябва да бъдат добри.

От ТВ програмата “Интегралния свят”, 30.10.2011

[61166]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство” (съкратен вариант): Поръчителството означава, че всички в Израел са станали поръчители един на друг.

“Израел”, означава ”право към Твореца”(яшар-Ел). Така се нарича всеки човек, в когото има искра на духовно желание дадена свише. Освен желанието за храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания, той изпитва още едно желание, отнасящо се към много по-високо измерение. Това желание го насочва към търсене на смисъла на живота, неговия източник и същност. Ако у човека има такава искра над материалните, земни желания, тогава се казва, че е устремен ”право към Твореца”, доколкото този източник го направлява към Източника на живот и на цялата реалност.

За да могат хората да отглеждат духовното си желание, трябва да се обединят. Защото могат да развиват това усещане единствено посредством силата на отдаване, издигайки се над материалните желания, в които се отразява материалната ни действителност. Шаблоните за храната, секса, семейството, парите, почестите, властта и знанието ми формират картината на този свят и изискват напълване със съответстващите желания, различни комбинации, които отличават хората един от друг. Обаче искрата на висшето желание се развива съгласно противоположна тенденция – над материалните желания, въпреки тях.

“Отдаването”, към което ни устремява тази искра, въпреки всичко, е термин подчертаващ, че тук действаме иначе, не така, както при земните желания. Трябва да се издигнем над тях и да ги удовлетворим само на ниво на насъщно необходимото, а в останалото – да развиваме искрата, зачатъка на душата ни, частта от Твореца свише.

И тъй, човекът, притежаващ такава искра, се нарича ”Израел”, а средството за развиването ѝ се нарича поръчителство. Ето защо всички в Израел се явяват първоначално поръчители един на друг във висшата система. А в нашия свят трябва да реализираме това състояние и ни предизвикват към това желание доброволно, никого за нищо не принуждавайки.

Тора е била дадена тогава, когато всеки в Израел се е съгласил да приеме принципа на любов към ближния, както към себе си.

Събират се хора, които могат да обединят желанията си, пробуждайки се за източника и за целта на живота. И в обединението си трябва да достигнат любов към ближния, както към себе си. По-рано са искали да удовлетворят желанията си за храна, секс, семейство, пари, почести и знания, а сега в същата степен и по същия начин се грижат за ближния, искайки да го обезпечат с всичко необходимо за духовния подем.

Това означава, че трябва да се грижим за насъщно необходимите потребности на всеки другар, а в останалото – за духовния му път. Построявам за него всички механизми за поддръжка и го обезпечавам с всички средства, благодарение на които той достига желаното.

В крайна сметка всички се грижат за насъщните нужди един на друг, а над тях – за духовните нужди. Искам да обезпечавам необходимото за себе си, а сега така се тревожа и за другаря си. По естествен начин искам да напълня душата си, а сега се тревожа и за душата на другаря си. Във всичко съм търсил лична изгода и съм използвал затова останалите, а сега трябва да се ”завъртя” на 180 градуса, по отношение на другарите, да се настроя на насъщните им потребности, духовни и материални.

По такъв начин, всички в Израел трябва да достигнат до любовта към ближния, както към себе си, посредством взаимното поръчителство. Същите те формират единен, цялостен съсъд, в степен на разкриващото се в тях желание, и съгласно подобието на свойствата, усещат в този съсъд общото отдаване, взаимната любов. А над тази любов, я усещат в Твореца – Източникът на това стъпало, на което се намира съсъда им с напълващата го светлина.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.11.2011

[60551]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Баал а-Сулам, “Поръчителство”  (съкратен вариант): Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители…

Какво означава това всенародно съгласие? Може би,  просто всеки да е закрещял като дете: “Искам”! Или трябва да разберем, към какво тръгваме и колко далеч ще отидем?

Затова ни е даден този свят, показващ ни всички разбираеми примери за грижа към ближния. Виждам, колко ми е отвратително това, и въпреки това, по необходимост, се обединявам с другите, нямайки друг изход в момент на опасност или голяма нужда от тях.

Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители, за да не изпитва  лишения нито един гражданин.

А по нататък, самото поръчителство ни дава сили. По този принцип, в края на поправянето увеличаваме изобилието по света ” 620 пъти”  в сравнение с това, което е било в началото на творението. Казано иначе, вместо много тънка линия напълнена само с малко светлина хохма, ние получаваме цял кръг, в който светлината хохма струи, облечена в светлината хасадим, и  ги напълва безкрайно – в дълбочина и в ширина на взаимно обединение. При това всеки добавя своята част към другите и сам включва всички в себе си .

Откъде се взема тази чудесна добавка? Тя произтича от това, че задействаме силата на поръчителството, силата на взаимно включване. Благодарение на разбиването, съсъдите са били подготвени, за да се включат един в друг, а сега трябва въпреки своя егоизъм на дело да се предизвика това включване, това поръчителство. Противодействието на егоизма ни и водещото към единство преодоляване посредством светлината, възвръщаща към Източника, създава в съсъда вътрешно напрежение, съпротивление, както в резистор. Силата на егоизма в нас постоянно се противи на обединението, но стоим над нея и силно се свързваме във всички връзки.

Като равносметка негативните и позитивни сили, разделящи и съединяващи ни, влизат в един канал. Така достигаме “620 – пъти” повишение на мощността.

Днес едва-едва снабдяваме с продоволствие голяма част от човечеството. Примерно една трета от него е ограничена в храната, а друга трета гладува. Така, няма никакви съмнения, че, реализирайки поръчителство, получаваме такова изобилие , каквото са открили някога първите пратеници в Израел, открили “земя, в която тече мляко и мед”. Внезапно се изяснява, че няма никаква нужда от материални инвестиции – тъй като напъсването се осигурява от светлината. Витамини, минерали, калории и други – това са одеяния на светлината, изчезващи в степента, в която ги пречистваме.

Така че, всичко зависи от това, доколко се обединяваме и преодоляваме себе си. Действайки правилно, внезапно откриваме “благословия” – енергия, от единствената искра на която е била създадена цялата Вселена. Някога хората са горели дърва и въглища, а след това са открили нефта. Стремим се да извлечем максимално КПД от енерго-ресурсите. Тук имаме на разположение светлина без материално одеяние, несравнимо по-мощна енергия, на която се държи цялата материя. Вместо разкази за вечния двигател, откриваме действително вечния енергиен източник.

От урока по статията “Поръчителство”, 13.11.2011

[60548]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Има какво да кажем на хората, които са готови да изслушат обясненията ни.

Нека да сложим картите на масата и реално да оценим ситуацията, казваме ние. Първо: природата ни води и се намираме в нейната система. Сами виждате: въпреки всички опити, не управляваме света – него го води определена програма, действаща посредством определени сили. В крайна сметка се намираме под тяхното управление.

Второ: движейки се по такъв начин, не знаем, къде попадаме. Как да разшифроваме програмата на нашето развитие? Как да я контролираме? Дори да я подсладим малко? Като пример, днес европейските лидери не могат да подсладят горчивите хапчета, изписани от Еврозоната. Те дори са склонни да смятат за грешка целия този общ пазар. Едновременно за каква грешка може да става въпрос, ако всичко е заложено в програмата? Каквото е било, било е – случило се е, и нищо не можеш да направиш. Да съжаляваш за миналото е просто глупаво.

Но така е устроен човекът: докато не се присъедини към реално действащата Сила, не може да разбере, че не е функция, а резултат, действие.

Така, човечеството открива своята безпомощност пред неотложните проблеми. Защото този срив все още не е започнал. Кризата е многопластова, и основната й специфика не е в несъбираеми дългове и безработица. В близките години ( възможно, за година – две, ако процеса се ускори) ще видим, че светът повече не може да съществува. Катастрофи в климата, проблеми в икономиката и промишлеността ни поставят на ръба. Държавите не могат да се справят с огромното количество безработни. Ние просто нямаме системи, способни да устоят на нещо подобно. И тогава бедствията заставят хората да се вслушат в нас.

Оттук идва третото: защо еволюцията ни води до толкова силни удари? Различни видове на растителната и животинската природа в тези условия просто измират, като динозаври. Може ли така и ние да изчезнем от лицето на Земята, оказали се под ножа на тази гилотина?

В такъв случай, нямаме изход, освен да търсим трета сила, която ще работи срещу природата – с други думи, срещу Твореца. Не е важно, как ще се нарече. Точно както холивудските филми живописно описват глобалните заплахи във вид на летящи към Земята астероиди, които ще ни премахнат за няколко секунди.

Като правило, на героите в киното им се отдава да защитят човечеството. Така трябва да се обърнем към човечеството със зов за защита. Трябва да търсим защитна сила, за да противостоим на природата, която ни води към гибел. Намираме се в нейната програма, и ако “сляпата природа” е запланирала да приключи с нас с помощта на тези или други катаклизми, то как да намерим алтернативна сила за по-нататъшно развитие? Посредством какво можем да изменим програмата?

Преди всичко, трябва да се изкачим на ново стъпало, да придобием мъдрост и да разберем, в какво се заключава общата програма на природата. Тук подхождаме към четвъртия етап, когато трябва накрая да осъзнаем, че нашето естество, егоистичното желание – е източникът на всички беди. Ако не беше егоизмът, не бихме разрушавали човешкото общество, института на семейството, системата на просвещение, взаимоотношенията между хората, страните и религиите, не бихме създавали изкуствени прегради, които ни разделят и в крайна сметка водят до взаимно изтребване.

А след това, осъзнавайки злото, се замисляме, какво означава добро. И тогава ще се учим от природата, в която действа интегрален механизъм на единство и взаимност. Това сме способни да си го представим и да се наблюдаваме сами. Така, че какво не ни достига? Само подем над своето естество.

Ще успеем ли да изменим хода на собственото си развитие, ако се издигнем над себе си? Или природата все пак е по-силна от нас? Не, тя не е по-силна. Защо? Защото природата ни управлява посредством егоизма ни, и ако взаимно се укрепваме и поддържаме един друг, ако построим обща система и пожелаем на всяка цена да се обединим, тогава силите на природата ще ни развиват към добро.

Егоизмът ни фактически вече не иска да расте повече, доколкото ръста му доставя само нови неприятности. И ето, получаваме възможност да го управляваме – повече от това, с негова помощ да вървим по-добрия път, само ако се научим да го използваме за обединение. Цялото зло се състои в това, че се развиваме, нанасяйки си вреда един на друг; а цялото благо е в това  да се развиваме, обединявайки се един с друг.

По необходимост човечеството трябва напълно да измени отношението си към живота, към обкръжението, към обществото, към възпитанието и обучението. Трябва така да построим всичко около себе си, че да бъдем обкръжени от топлина, като децата. Стараем се да въведем детето в примерно общество, за да се научи на добро поведение, грижа за себе си и другите и т.н. За детето си искам най-добрата детска градина – нека да се проникне от взаимност, да учи езици, да бъде умно.

Самата еволюция е вкоренила в нас родителско отношение, което ни позволява да разберем, как да се отнасяме към обкръжаващите. Неслучайно се делим на мъжки и женски род, които заедно създават потомство – следващо стъпало. Оттук виждаме, как да построим правилно обкръжение за самите нас. Към това ни подтиква нашата естествена грижа за деца и внуци. И затова днес трябва да създадем световна детска градина за всички. Който иска да бъде възпитател – моля.

В крайна сметка, единственият проблем на човечеството – това е възпитанието. А по-правилно, проблемът е в това, да разберем, че това е и най-главният проблем.

И затова обясняваме на света, че силата, която трябва да се пробуди, е в обединението между нас. Науката потвърждава, че, събирайки и сплотявайки се, хората генерират нова, особена, интегрална сила, която съществува сама по себе си. Като пример, такава сила обединява народът, поддържа в хората общ подход, общ характер, общ потенциал. Тази свързваща сила, възникнала благодарение на години общуване и взаимодействие, не идва отгоре, а се намира сред тях, в определена форма на  единството им.

Така и днес, обединявайки се, ще породим тази нова, интегрална сила на световно единство, която ще стане нашата охрана, по-мощна от природата, от климата и екологията, и всичко останало. Защото тази сила е качествено по-висша, отнася се към човешкото стъпало, а човек се издига над всякакви нива на природата. И с помощта на тази сила, несъмнено, ще подсладим своето развитие, вместо да треперим, като зайци, които ги носят неизвестно къде. Не, всъщност ще управляваме процеса.

От урока по статия “Даряване на Тора”, 07.11.2011

[60404]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам ”Даряване на Тора” (съкратен вариант): Защо всички в Израел са поръчители един за друг? На пръв поглед ще бъде неоправдано, ако Творецът потърси отговорност от теб за чужда вина. А раби Елиазар, синът на раби Шимон, казва, че всички хора в света са поръчители един за друг и всеки със своите действия скланя към оправдание или към осъждане целия свят.

…Което днес и наблюдаваме: Гърците натрупали дългове, германците жънат печални плодове, французите се страхуват, италианците са на ръба и т.н. Просто така поръчители, отговарящи един за друг? Какво е това?

Цялата работа е в това, че частите на единната система са неделими една от друга. Ние сме тези, които правим детерминистично разграничаване между тях, а всъщност в интегралната аналогова система всички части са едновременно зависими една от друга. И тази система работи, само ако входа, изхода и всички вътрешни процеси се намират в равновесие.

Вътре в нея има много механизми, споени от взаимната връзка. Получавайки входен импулс, цялата система пристъпя към обединение и поправяне, докато напълно не се усвои от тази пречка – и тогава тя генерира изходния сигнал.

По такъв начин аналоговият комплекс не е просто проводник, състоящ се от верига блокове, подобно на дискретната система. Не, в него всичко е споено в едно и изходният сигнал няма да постъпи, докато импулса получен на входа не бъде цялостно обработен, докато цялата система не го усвои и не се издигне на ново ниво.

Така работи и нашето тяло. В последно време специалистите създават все повече такива системи, доколкото целият свят постепенно приема чертите на общата аналогова структура. Цялата природа представлява ”кръгла” неразделна система и само човек със своето ”квадратно” фрагментарно възприятие подчинено на егоизма не разбира отклика и.

Като следствие, човечеството винаги е създавало за себе си линейни системи, докато не удари часът – и ето ние виждаме все по-ясно, че всичко около нас е взаимно свързано и всички части на сътворението си взаимодействат в интегрални, аналогови механизми, образуващи заедно единната система на Природата.

Това интегрално отношение на Природата ни се разкрива постепенно. Всеки от нас е израснал в своя егоизъм и едва днес откриваме, че всичко се намира в обща, цялостна система.

Трябва да се разбера, че промените могат да дойдат само от нас, когато всеки се осъзнае, като интегрална част от интегралната система. Защото частното и цялото в нея са равни. Без това няма да познаем, как вярно трябва да се отнасяме към Природата, и винаги ще страдаме. Ние още не разбираме, че противоречието между аналоговия и дискретния подход предизвиква в Природата голям недостатък и това ни носи големи беди.

От урока ”Даряване на Тора”. 10.11.2011

[60318]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Хората не подозират до каква степен са изложени на влиянието на обществото. Те смятат, че действат самостоятелно. Как да им се обясни ролята на обкръжението?

Отговор: Във всеобщото разбиране, ”злото” това  е просто, когато си нанасяме вреда един на друг. Така че, нека бъдем по-добри един към друг, нека да се обединим. Не заради Твореца, не безкористно, а за това да ни е добре на всички.

В съвременния глобален свят ни е необходимо по-универсално, добро обединение. За това говорят огромно количество хора, нямащи никакво отношение към науката кабала, даже включително и военните.

Прагматичните политици, учени, консервативните експерти признават в един глас, че днешната ситуация просто не ни оставя друг изход. За да имаме бъдеще, то трябва да се основава на взаимно съществуване. А това е невъзможно без обединението.

Обаче егоизмът пречи на единството. За да се издигнем над него трябва да въведем всеобщо възпитание и обучение по законите на интегралния свят. След специалистите, които въз основа на фактите са променили мнението си, сега трябва да насочим общественото мнение по същия път.

Трябва да служа на благото на обществото – не от алтруизъм, а затова, че съм част от него. Каквото си направиш, това е.

В такъв вид ще е приемливо за всички. Всичко зависи от подаването, от обясненията ни, които трябва да се базират на неоспоримите факти и масирано да се промива съзнанието на хората. Вместо единични изстрели са необходими ”кървави бомбардировки” чрез статиите и изказвания на видни деятели, които единодушно потвърждават: всичко е точно така. Накрая, просто ще им отворим вратата на сцената, а те ще изиграят ролята си и ще свършат цялата работа.

Всеки ден трябва да се събират данните и мненията им, в които целият свят се вслушва и чийто глас звучи гръмко на общия фон. Днес в такива материали няма недостатъци, трябва само да се подготвят и да се поднасят на широката публика  колкото се може по-бързо.

Даже китайците започват да говорят за единство, понеже забелязват у тях криза, която плющи с камшика си по Европа. Всичко стремително се променя по най-неочакван начин. Сякаш си обърнал червената, узряла ябълка и си видял, че от другата страна е изцяло изгнила. И това е световна беда, а не личен проблем.

Срещите на върха приключват безрезултатно. Лидерите не само са безсилни – те не могат и да кажат нищо. Да, от тях вече не се и очакват правилните думи. Срещите на върха се превръщат във формална рутина и решенията им се приемат със значителна доза фатализъм.

Светът вече вдига ръце, и именно в този промеждутък, докато отчаянието още не е преминало в революция и война, трябва да помогнем на света с разбиране на проблема и пътя за решаването му. Това е най-подходящото за разпространение време. Ако изпуснем момента, изгнилата страна на ябълката ще надделее над останалата.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 08.11.2011

[60152]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Живеем в егоистичен свят и всеки един го възприема съобразно с количеството напълване и удоволствие, което може да получи, с ползата, която може да има: лична и в сравнение с другите. Човек непрекъснато сравнява себе си с другите: понякога е по-добре да получа по-малко, а понякога повече от другите, а пък в други случаи да получа много, когато останалите получават дори повече. Привикнали сме да действаме по този начин в нашия свят и винаги се развиваме така.

Но сега един напълно различен свят се разкрива пред нас. Той ни принуждава да действаме по различен начин, например като мравки, работещи винаги заедно като един организъм, или като птици, които летят и се усещат една друга. Когато птиците летят, цялото ято сменя посоката си по едно и също време като едно общо: не първата птица променя посоката и след това останалите, а всички заедно.

Също така, синхронно се придвижва и едно стадо от риби. Между тях съществува много точна връзка, едно общо поле, което ги управлява. Всички чувстват напълно останалите, без значение дали са първи или последни в стадото, и затова всички те се обръщат едновременно. В състояние на общност всеки чувства не себе си, а общото цяло и изпълнява общото желание, общия план.

Природата ни задължава да действаме заедно по същия начин, но не инстинктивно като мравките, рижите или птиците, а осъзнато. Това състояние е съвършено непонятно за нас. Как мога да възприемам целия свят като едно голямо стадо и заедно с него да се обръщам и взаимодействам, като едно общо цяло, с една глава и едно сърце? Но сега влизаме в това състояние въпреки и независимо от нашето желание. Вече съществуваме в него като едно огромно ято от птици, стадо от риби или колонии от мравки, но още не го разбираме.

Но постепенно започваме да осъзнаваме това. Виждаме, че повече не можем да управляваме себе си и да повлияваме на нещата, както преди сме правили, защото сега напълно различен общ работен план се разкрива, в който трябва да почувстваш всеки един и всички заедно трябва да почувстваме общото движение, обръщане и да се предвижим в едно направление.

В съответствие с това трябва да разпределим всичко помежду си: да консумираме и да управляваме на пръв поглед лични неща, които изведнъж се оказват обществени. Човек няма нищо свое. Всичко, което прави, е част от общото. В края неговата малка работа трябва да включва общия план. Той трябва да се чувства като частица от стадото, което е управлявано от общата мисъл, общия разум, общия план.

От ТВ програма „Интегрален свят”, 16.10.2011

[59290]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Любов към Твореца и любов към творенията”: Поръчителството трябва да обхване целия свят. Нито един човек няма да достигне желания финал по пътя на духовното без помощта на всичките жители на света.

И това е много важно. Дори големият кабалист никога няма да достигне до края на поправянето, докато не го достигне целия свят до последния детайл. Така и тялото не може да бъде съвършено, ако е нарушена работата на една негова клетка дори. Защото става дума за цялата система.

А значи, целият свят трябва да дойде до края на поправянето и въпросът е само в това, в какъв ред се поправяме. Някои от душите са се събудили по времето на Авраам, някои в по-следващите кръговрати, някои се събуждат днес, а други все още не са се събудили. Всеки с времето си и според мястото в общата работа по поправянето.

И затова всеки човек, чрез своето поправяне скланя към добро целия свят.

В човека е включен целият свят и самият той е включен във всеки – това означава, че всички се поправят посредством него. Това малко ни обяснява законите на интегралната система, която открива днес всеобщата взаимна връзка.

Казано е: ”Един грешник унищожава много благо”. Тъй като със своя грях той сякаш заграбва онова добро, което е сложил на общата чаша на везните и връща целия свят назад.

Това е то взаимното поръчителство – реалната ситуация де-факто. Само че по-рано тя е била скрита и затова от нас не се е изисквало да изпълняваме този закон, а днес той се проявява и предявява пред нас съответните изисквания.

Има желаемо и действително. Действителното е разкриващата се система на всеобщата взаимна връзка, където сме включени един в друг. Баал а-Сулам преди 80 години е написал, че целият свят е едно семейство. Тогава хората още не са усещали това, но днес накрая започваме да откриваме тази връзка, за сега все още не толкова тясна, както е в семейството. Взаимната зависимост все още не желана, но е вече очевидна.

Ден след ден тази система от връзки ще се изявява все по-ясно. Ще видим, че всеки влияе на всички и е подложен на влиянието на всички. Това ще ни се стори като нещо ужасно: как може да се намираме в подчинение на целия свят?

Просто няма накъде да бягаме – това означава, че аз трябва колкото се може по-скоро да се погрижа за световното възпитание и поправяне, за правилните и добри човешки взаимни отношения между хората. Щом тази кошмарна взаимна връзка съществува, то всички ние трябва да пробудим във всеки мъничко жалост или страдание към другите. Тъй като сме свързани в щастие и в беда и нашето влияние се предава от всеки на всички и от всички на всеки.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и към творението”, 03.11.2011

[59666]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Съществува много древна материалистичeска теория за възприятието на света. Ако си представим нашите сетива като сензори, възниква въпросът – какво улавят те? Какво се случва извън нас или какво става вътре в нас? Това е проблемът. Едно от двете.

Ако можем да изменяме диапазона на усещане на тези сензори, за да улавят нещото, което е уж отвън, то ние все още бихме възприемали много малка част от съществуващото извън нас. Възможно е да има такива диапазони, в които да не можем да долавяме тези колебания, а е възможно да съществуват абсолютно други колебания, които не се улавят от нашите инструменти за възприятие.

Все пак сме изобретили инструменти, които допълват нашите сетива, на основата на нашите органи за усещане. За да усетим, например, топлинните колебания, сме добавили към приборите топлинни сензори, а за да усетим зрителните образи – оптически сензори и т.н. Практически развиваме сетивата си с помощта на тези инструменти. Обаче за тези „невъобразимите“ явления, които съществуват около нас, но които поначало не усещаме и не сме в състояние да усетим (нямаме такива сетива), не можем да създадем допълнителни инструменти, помагащи да разширим сетивата си и да усетим тези явления.

Оказва се, че ние възприемаме много ограничена част от външния свят. Днес това е доказано – съществува тъмна материя и други странни явления. Сякаш улавяме нещо, но то е недостъпно за възприятието ни.

Втората теория предполага, че около нас не съществува нищо и сетивата ни са като „контакт“ на вътрешното подобие с външното. Човек представлява затворена кутия, вътре в която съществува желание и това желание през цялото време усеща нещо. Тези усещания ние считаме за живот.

Тоест аз съществувам в желанието си и в него съществуваш ти. В това студио. Всичко, което се намира извън него, всичко, което мога да си представя, включително и всевъзможните ми фантазии, представи, спомени и т.н. Всичко това съществува само в желанието ми, в разума, само там. Ние бихме искали да се представим като “нещо само в себе си“.

Аз съм привърженик на втората теория, въпреки че има много различни теории. Вярвам, че в действителност ние сме „в себе си“, развиваме се вътре в нашето желание, усещаме тази програма за развитие, през която то преминава и тази програма за развитие се явява нашият живот. Сега имаме възможност да започнем да управляваме нашата програма, а следователно и нашия живот. Можем да се движим напред и назад, нагоре и надолу, във всяка посока, по всякакви координати и оси.

Природата ни дава възможност да се придвижим към следващото, абсолютно ниво на осъзнаване на системата, в която се намираме. И това ще ни позволи най-накрая да разберем кои сме ние и в какъв свят съществуваме. Това сън ли е или реалност и с какво тази реалност се различава от съня.

От ТВ програмата “Интегралния свят”, 16.10.2011

[59514]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа - No Comments→

Непрестанното наслаждение в никакъв случай не е свързано с нашето тяло! То е свързано с категорията на нашето вътрешно желание. Това е алтруистичното, интегрално наслаждение, което преминава през всички нас.

Това е наслаждението на следващото ниво на природата, за разлика от наслаждението на животинския организъм, който чувства, че съществува от желанието към напълването и от напълването към желанието. Той през цялото време гони нови желания, за да го напълнят те за секунда и да се устреми към кратковременното напълване на следващото желание. Става движение от страдание към страдание, между които мъжделеят само няколко мига наслаждение.

Когато се намираш в постоянна връзка с всички, усещаш непрекъснато желание и наслаждение, свързани помежду си и не пропадащи никъде, защото те преминават и се преливат през всички. Усещаш ги не в себе си, а в огромният цялостен организъм, който се намира сякаш извън теб: ти си само една малка негова част. Но този общ живот усещаш като свой собствен, само че не в теб, а в цялата тази огромна природа. Ставаш нейна интегрална част, усещаща нейното съществуване, нейният план, нейната вечност.

Това е състоянието на следващото измерение извън времето и пространството. Влизаш в матрицата, в новото измерение, което се нарича “човек”, защото до днешният ден нашето развитие е било развитие на животинското състояние – под влиянието на егоизма, който се е развивал инстинктивно в нас.

Твоят егоизъм днес е като пречка на това, да се съединиш с останалите в една интегрална мрежа. Но именно благодарение на това, че той не ти позволява инстинктивно, като мравка, да влезеш в тази огромна мрежа, с това той създава в теб допълнителни възможности за разум, осъзнаване, разбиране на това, какво правиш, защо влизаш, за какво. Тоест, той практически те повдига на следващото стъпало. Така че, егоизмът ни е необходим.

От ТВ програмата “Интегралният свят”, 16.10.2011

[59401]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Перфектно състояние – това е състояние на организма, в което всички органи функционират в съвършена хармония, в абсолютна връзка помежду си. И тогава този организъм чувства живот. Вечното, съвършено наслаждение изпълва абсолютно всички. Защото циркулира между всички, възбужда се, съхранява се и се генерира от всеки един от нас.

Ако достигнем такова състояние, виждаме, че всеки поотделно не може да се напълни с нищо, да се наслаждава. Докато универсалната връзка е движението на огромна сила, която се нарича „живот“. Това трябва да постигнем, в противен случай няма да можем и пръстите си да движим, няма да имаме никаква жизненост.

В човечеството вече се проявява апатия, примирение, нежелание за всичко. Фактът, че всеки от нас наслаждава сам себе си – и така наслаждението в нас гасне. За момента то ме напълва, усещам го някак си – и то изчезва. Защото е част от моя егоизъм, от моето желание. Наслаждението и желанието са противоположни. В случай на контакт възниква усещане за напълване, за щастие, но в същото време това е унищожение. Те се унищожават взаимно. Защо?

Това е много просто. Да предположим, че съм жаден. Докато пия, утолявайки жаждата си и напълвайки желанието си, чувствам, че се наслаждавам. След като това желание се напълни – наслаждението унищожава самото желание и аз повече не искам нищо. Ето защо в случай, че се наслаждавам сам, моето наслаждение е ограничено и по количество, и по качество, и по време – по всички параметри.

Ако всички желания и наслаждения в нас са взаимно свързани, то те протичат от единното към другото. Аз наслаждавам теб, ти мен, той наслаждава трети и така нататък в кръг. Това е циркулиране на безкрайно, огромно желание с безкрайно, огромно наслаждение, което никога не угасва, защото напълвам не само себе си, но и всички останали.

Когато съществуваме като клетки в едно тяло, тогава в това тяло има живот – едно непрекъснато движение на желанието и наслаждението, което преминава през всички нас, излива се от единия към другия. Това се нарича вечен и съвършен живот, до който трябва да достигнем.

От ТВ програмата “Интегралният свят”, 16.10.2011

[59404]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - No Comments→

Наслаждението се неутрализира от желанието, защото докоснали се дават накъсо. Когато между плюса и минуса няма съпротивление става късо съединение. Ако обаче, поставим между наслаждението и желанието – между плюса и минуса – резистор, съпротивление, тогава ще можем да избегнем късото съединение, защото ще получаваме допълнителна енергия и накрая наслаждението няма да се неутрализира.

Съпротивлението е това, което пречи напряко да се съединят желанието и наслаждението. Какво може да бъде такъв вид съпротивление? – Другият човек. Ако аз започна да пропускам наслаждението през себе си, в крайна сметка ще имам нужда от това действие.

Да допуснем, че имам дете, за което с удоволствие правя нещо добро и се наслаждавам от това. Мога да правя това през цялото време, защото постоянно изразявам в действията си любов към него, наслаждавам се непрекъснато от това и не се препълвам. А ако имам милион такива деца и имам възможност едновременно да ги напълвам, мога да се напълвам милион пъти повече. При това никога не се препълвам. Всичко зависи от това, дали поставям между егоистичното си наслаждение и егоистичното желание резистор, какъвто може да бъде само друг човек.

Очертава се схема: аз, другите хора, наслаждението. Ако наслаждението преминава през другите хора, – то не се неутрализира. Но как да ги заобичам? Ако това са моите деца, близки е ясно, че това е инстинктивна любов – техните състояния се явяват моето състояние. А как да направим така, че да поставим тук съпротивление и да се издигнем на следващото ниво на творението, на следващото ниво на природата?

Ако действам инстинктивно, се намирам в нашия свят като всяко животно, което се грижи за своето потомство или своите роднини. Трябва да направя особено усилие: да се напълня с любов, със съчувствие към другия човек, който не само ми е безразличен, а когото просто не обичам или даже ненавиждам. Как да променим ненавистта на любов?

Изправяме се пред проблем и ако го решим, ще се издигнем на следващото ниво на мирозданието, в следващото измерение, ще постигнем вечния, съвършен живот, защото ще влезем във вечното и съвършено течение на природата – течението на наслаждението и желанието независимо от нашето тяло. Моите желания, намерения, мисли се намират извън тялото.

От ТВ програмата “Интегралният свят”, 16.10.2011

[59397]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как на предстоящият голям конгрес да реализираме първия етап на целта на съществуване на групата?

Отговор: Отначало ще проведем такава подготовка, че да ни стане ясно, че само за сметка на съединяването помежду ни, което се нарича поръчителство (и именно така се нарича самият конгрес), ние пробуждаме светлината.

Тази светлина в началото действа на нас, защото тя е притеглена с нашите желания. Искаме тя да се прояви и да ни измени и се поставяме под нейното въздействие: нека тя прави всичко с нас, каквото иска.

А след нас ще се увлече и целият свят, защото ние го присъединяваме към себе си и му предаваме същото въздействие на светлината, чрез своите желания и чрез разпространяваните материали.

Ако се стараем да пробудим светлината и да получим повече от нея, чрез нас тя преминава в света по тези канали, по които сме свързани. И виждаме, колко ефективно и полезно е нашето взаимно влияние.

Не се изисква много голяма група, за да предаде на света въздействието на светлината, връщаща към източника. Разбира се, важно е тя да е по-голяма, но главното е тя да пробуди светлината, и колкото се може по-силно. Ако тази група се напълни със светлина, то тя прелива от нея по-нататък в света.

Защото те се напълват с тази светлина за сметка на желанията, получавани от целия свят, буквално от своите получаващи желания, от своя АХАП. И затова те получават в себе си само в такава степен светлина, че да поддържат своето съществуване и да развиват по-нататък методиката на поправянето, а всичко останало ще се излее в света.

По такъв начин тази група достига своето голямо духовно състояние (гадлут). И тя не трябва да е толкова многочислена – за това не се изискват милиони. Това не е 1% от човечеството, а доста по-малко. Незнам точният брой, но главното е да пробуди светлината, и тук е най-важно качеството на групата.

Затова, на конгреса трябва цялото си внимание да отделим на качеството на съединението помежду ни и така ще напреднем.

От урока по статията на Рабаш, 30.10.2011

[59295]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Светът e на прага на драматично увеличаване на безработицата. Милиони ще бъдат изхвърлени на улицата без най-малък шанс за намиране на работа, за да осигурят препитанието си. За тях е необходимо да се открие нов източник на работа – интегралното обучение.

Ние трябва да разберем, че с привличането на светлината, връщаща към Източника, който действа за общото единство, изучавайки законите на новия свят и принципите на живота в него, човек заслужава да му се предоставят минимални условия за достойно съществуване. Благодарение на това той става позитивна, необходима част от обществото.

Вече се обърнахме към тези, които вземат решения и им предложихме този път. Човекът, който е загубил работата си не трябва да остава в къщи, не трябва да бъде изхвърлен на произвола на съдбата. Това ще насади жестокост у него и също така ще го превърне в безделник, когото вече никаква сила няма да върне на работа. От безнадежност ще се ообърне към наркотиците, към престъпността и т.н. Ако не създадем заетост за хората, ще доведем делото до социален крах.

Трябва да се разбере, че тази нова дейност – обучението – ще бъде неговото поправяне. Ние просто се нуждаем хората да седнат на учебната скамейка. Това не е милостиня, не е възможност „да убият времето“, а социална функция, която е нужна на всички. Учащите се, в действителност ще започнат да работят за оздравяване на обществото и именно така ще се отнасяме към тях.

Обучението не бива да се пренебрегва и от тези, които не са загубили работата си. Може би те ще поделят работните си часове с тези, които са уволнени и тогава всички ще могат да се учат по половин ден. Такъв закон трябва да бъде въведен в законодателството. Тъй като всички ние сме единно общество и всички искаме социална справедливост. Така че, трябва справедливо разпределение на товара. Работата се разпределя между всички, обучението – също. И всички средно получават сходно заплащане.

Самият живот ни диктува този подход. Не можем да продължим стремежа си за „американската мечта“. Тя вече се разби – време е да се събудим.

Въпрос: Достатъчно ли е това обучение,за да реши всички проблеми?

Отговор: Да. Това не е просто обучение, а всякакви видове обучение, връзка към актуални събития и явления. Обяснението за единния свят и необходимостта от добри отношения. Човек се учи да се сдружава с други хора и започваме да разбираме, че благодарение на това ние пробуждаме присъщите на нас сили. Те вече са включени в неделимата общност и ще внесат необходимия порядък. С тяхна помощ ние се сравняваме по свойства с Природата, ще престанем да бъдем в нея глупав, антагонистичен придатък. От ракова тъкан ще се превърнем в неразделна част, благодарение на което ще постигнем обединение и оздравяване на целия свят.

Спасението е в единството. Само обединени, ние ще постигнем резултати. Днес се установи, че човешкото общество е единно цяло и ние трябва съзнателно да се присъединим към тази тенденция по собствената си свободна воля. Време е да осъзнаем, че друг път няма.

Баал а-Сулам казва, че тук се крие един психологически проблем. Човек не може да се промени отвътре. Да завърти ръчката е лесно, но е трудно да я достигне. Но веднага щом само се хване за нея – с едно движение, светът се е променил до противоположност.

От урока по статията ” Любов към Твореца и творенията “, 30.10.2011

[59209]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Конгреса в Арава. Урок №2

Въпрос: По-голямата част работим в своите групи по места.

Как правилно да разпределяме усилията между работата в групата и съвместната работа с останалите групи?

Отговор: Преди всичко, трябва да се стараем да бъдем част от общата програма, съгласно която, всички групи в целия свят трябва да се почувстват като една голяма обща група.

Проблемът е в това, че не ни достигат хора, в това число и ръководители на проекти. Работата трябва да се организира така, че всяка група, съгласно спецификата на своята страна и регион, да се включи в общия процес.

Например, сега преживяваме период на демонстрации, и трябва да привлечем всички групи свързани с тази работа – разбира се, отчитайки условията по места, с разбиране, меко и пределно адекватно. Не може да бъде такова, че едната група иска да се занимава с това, а другата –  не. Защото става дума за повелята на времето. Щом светът се е почувствал взаимно свързан, то ние трябва да се отнасяме към него, както към групата. Нека тя още да не разбира от ситуацията, нека тя да е объркана – и все пак тя вече се е събрала.

В света днес се разкрива световната система – Малхут на света Асия. И затова всички вече признават глобалното единство. По-рано беше иначе, а сега всичко е така. Кабалистите отдавна са казали, че науката кабала ще се разкрие в края на 20 – то столетие – защото именно Малхут на света Асия се спуска в нашия свят. Това може да се представи иначе: тя се проявява отвътре, подобно на мрежата издигаща се от дъното на морето и грабвайки ни, като малки рибки.

Такава е ситуацията в целия свят. Ние можем да се намираме в тази мрежа, но за нас тя е желана, а за останалите не особено, тъй като тя ги води към кризата.  И затова с всички сили трябва да обясним на блъскащите се в мрежата: ”Това съвсем не е краят на света. Разбира се, че няма да се измъкнем от тази мрежа, може дори да не си мечтаем. Затова пък може да разберем нейните закони и да ги използваме в наша полза. Разбирайки се в произтичащото, ние ще получим напълване, вечност, съвършенство, нов прекрасен живот. От само себе си той вече няма да бъде такъв, както по рано. Та дайте да видим, какво е това. Тъй като друг изход няма”.

Трябва да рекламираме сред хората новата реалност. Днес за нея говорят вече много видни деятели, специалисти и учени. В това се състои нашата работа – по отношение на света и към нашите групи. Много от нас са обзети от лично безпокойство. Човек иска да завладее духовния свят и не го свързва с останалите. Аз разбирам, както и на мен самия ми е било трудно да разбера това послание. Много съм чувал и чел за него, но все пак не съм го свързвал пряко със себе си. Едно е какво е написано там и друга работа съм  – Аз”. Човек сякаш е омагьосан, той маже да произнесе чудесни думи, а вътре – да се отнесе към света съвсем иначе. И затова само общата сила на групата, въздействаща на всички заедно, е способна постепенно да ни доведе до правилното разбиране.

Днес ние се издигаме на ново стъпало. По-рано всеки си правеше личен разчет: ”Ако всички се учат, то и аз ще се присъединя, за да постигна духовното”. След това ние по малко започваме да говорим за сплотяването в група – оказва се, че само в нея може да придобиеш духовния свят. Това също не е просто, с това все още не сме се смирили напълно.

Сега пред нас стои още по прогресивно условие, и не е по силите ни да забавим темпото на развитие. То не зависи от нас. Ние едва се съгласяваме, че ако процесът протича по такъв начин, то трябва да се влеем в неговото течение, защото друг изход няма.

Днес в целия свят се разкрива същия проблем. Но в света той се проявява по друг начин, сякаш го обръща към нас с лице. Хората започват да страдаст от това, че са свързани помежду си. Ние в групата искаме и в същото време не искаме да достигнем тази ваимно свързваща ни връзка. А в света – тъкмо обратното, връзката обхваща всичките по неволя. Ако и групата вървеше по същия път, щеше да ни бъде много по-лесно. Но ние не виждаме точно това, че сме свързани помежду си. С една дума ние сме просто отделни островчета в човешкия океан. То разкрива все по тясната взаимна връзка, от която няма къде да се денеш – а ние в групите всякаш въобще не сме свързани.

Така ни задължават самостоятелно, по своя воля да се обединяваме, да установим тази взаимна връзка и да опънем обща мрежа между нас. Аз съм длъжен сам да я изплета. В гиганската плетеница от души има парченца от нашите групи, свободни от плетеницата на общата система. Така ни предоставят възможност със собствени усилия да се включим в мрежата и да прокараме тези връзки.

Такава е нашата работа. Да се надяваме, че ще можем по-добре да обясним това на самите себе си, включвайки онези, които ”се отдръпнаха настрана” поради несъгласието си с това положително дело. И затова очаквам много от декемврийския конгрес. Тъй като днес целият свят е взаимносвързан, а ние още – не. Излиза, че ние трябва да се подготвим за сплотяването и да изкрищим: ”Давайте да се обединяваме!” Ние трябва да видим света по-поправен, отколкото ние самите. Масите се интегрират отгоре, без каквато и да е подготовка – тях просто са ги ”хванали в мрежата”. А ние трябва сами да разкрием, да построим тази мрежа – и тогава нашите ”групи – островчета” ще поведат след себе си целия свят, обучавайки го правилно да функционира в новия духовен механизъм.

Да се надяваме, че на Конгреса ще ни се отдаде да почувстваме важната крачка към този път.

От 1 – я урок от конгреса в Арава, 28.10.2011

[59060]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Икономиката е най-важната област за човека. Всъщност е като отпечатък – отражение на всички други сфери на живота. Невъзможно е да се изгради правилна икономика, ако не се вземат предвид възпитанието, семейните отношения и нагласи на хората – всичко това влияе върху икономиката.

Това е като едно духовно сливане (зивуг), с което се напълва духовния парцуф. В това сливане се включва всичко: всички желания, всички мисли, всички свойства, всички взаимоотношения между всички – всичко това заедно сега влиза в съприкосновение със светлината, с напълването. Ето това означава правилна икономика!

А ние в обичайната икономика отсичаме някаква малка част и действаме с нея – просто не умеем да направим правилен глобален разчет. Въпреки, че съм чувал, че вече има опити от прости числа и формули да се премине към други оценки, които отчитат човешкия фактор.

Но за мен правилната икономика е „ударно сливане“ (зивуг де-акаа), при което ще ти се отдаде да получиш оптимално напълване за текущото ти състояние и пред тебе ще се открие път, как да постигнеш все по-голямо и по-голямо напълване. Що се отнася до духовния подем, ти никога няма бъдеш губещ и няма да допуснеш грешка, няма да получиш криза.

Ще ти се разкриват все повече нови „незапълнени области“ –възможности за напълване. И това всъщност, именно това е нещото, за което човечеството мечтае – всеки път пред нас да се разкриват нови възможности за още по-голямо напълване – и така до безкрай, безкрайно. Както се казва: „Дори небето – не е предел“.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59138]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→