Аз разкривам този огромен компютър, в който съществуваме и започвам да взаимодействам с него чрез моите мисли и желания. Както и всички останали. Включваме се в работата на този компютър и го привеждаме в състояние на пълно равновесие. За да ни разкрие основното уравнение на Вселената, че всичко съществува само, за да разкрием щастието…
[267179]
С мислите си можем да въздействаме на цялата вселена, на всички светове. Когато мислите ни се свързват помежду си, те достигат до висшата сила и ние чувстваме, че с това задействаме цялата природа безкрайно и безгранично. Ние трябва да стигнем до това. Не можем да се скрием от целта на творението.
Добрите мисли могат да неутрализират вирусите и да успокоят тайфуните. Мисълта е в самата основа на силовото поле. Казано е: „всичко се решава в мислите“. И от мисълта се спуска вече на по-ниски нива, докато не стигне до вирусите, които са носители на информация.
Трябва да поправим отношението си към другите, да искаме да не нараним никого. Това не е лесно, защото когато се разкрива нашата природа виждаме, как подсъзнателно търсим как да навредим на другите. Ние сме като буболечки, които търсят как да се хапят, ритат или дори изядат.
Бъдещият свят е изграден върху взаимното отдаване, в което разкриваме Твореца между нас. Вместо да живеем в полето на омразата, ще живеем в полето на любовта. Тази любов е Твореца между нас. Човечеството ще се издигне до други нива на съществуване. Това е решението на проблемите.
Целият свят трябва да премине през интегралното образование, на всички нива, като се започне от детската градина. Ще видим как природата веднага ще започне да ни помага. Всички болести ще изчезнат, защото хората ще се сближат толкова много, че връзката между тях ще започне да разкрива друго ниво на съществуване, бъдещия свят.
Можете да превърнете егоистичното отношение към другите в добро, когато работите в групи, да привличете добрата сила, скрита в природата и да я накарате да се разкрие. Ние искаме между нас в групата да се прояви тази сила на доброто, на добрите отношения, на единството.
Методиката на науката кабала позволява да се успокоят и да се балансират вирусите. Трябва да балансираме всички сили, които активират вирусите, за да получат съкращение и екран. И тогава всички вируси, които днес предизвикват болести, ще се превърнат в полезни.
Когато се разкриват пукнатини под формата на вируси, могат да бъдат поправени за сметка на силата, която е над тях – мисълта. Вирусите са носители, които предават мисли, информация в различни части на тялото и мозъка. Мислите и желанията действат на високи егоистични нива и се проявяват като опасни вируси.
Ако позволим на его- мислите да властват над нас, ако не постигнем обединение, коронавирусът ще се разпространява все повече. Няма да има никакво лекарство против тази болест, защото коронавирусът е демоснтрация на нашите жестоки отношения. Ние просто ги наричаме вируси.
Променяйки мислите от отрицателни на положителни, ще се спасим от коронавируса и ще спасим света от епидемията и другите проблеми. Ще се приведем в съответствие с природата, за да може всички нейни нива: неживо, растително, животинско и човешко да бъдат в хармония, в добри мисли, допълващи се едно друго.
Ние живеем в света на мислите. Мисълта е действие. Позволявайки на недобрите мисли да излизат от мен, аз причинявам вреда. Целият ни свят, всеки човек трябва да провери какво въздействие излиза от него по посока на другите. От всеки ще се изисква дълбока вътрешна работа и усилия.
Ако позволя на недобрата за другите мисъл да излезе навън и да бъде изказана и чута, аз ѝ давам възможност да се изяви. Докато е вътре в мен, все още мога да я потисна, да ѝ забраня да излезе от мен, т.е. да направя съкращение на моята първична егоистична природа.
[272587]
Въпрос: Днес в основата на всичко е професионалното обучение. А ценностните, духовните и личностни ориентири никъде не се използват на практика. Защо няма обучение за тях?
Отговор: Според мен в наше време влизаме в състояние, когато започваме да усещаме промените в природата. За съжаление човечеството все още не е готово за това.
Досега природата не се променяше, а се променяха нейните отделните параметри в много тесни рамки. А днес започваме да усещаме, че се променя самото отношение на природата към нас, променят се значението и съдържанието на нейните ефекти върху нас.
Затова трябва по-дълбоко да разберем, защо се променя, какво се случва с нея. Сякаш всеки ден попадаме в малко по-различна среда и не знаем какво да правим в нея.
С други думи, природата ежедневно ни влияе по различен начин, не както преди. И това не е просто покачване или снижаване на температурата, налягането, влажността и другите параметри, а промяна на отношението ѝ към нас. Все още не го долавяме. А ако го доловим, не знаем как да реагираме правилно. Не разбираме много какво е полезно и вредно за нас и как изобщо да бъдем в тази свързаност.
Например, имам кръг от приятели и преди винаги съм знаел как да се отнасям към тях, за какво се събираме, какво правим, как работим, с какво се занимаваме в свободното си време. Изведнъж усещам, че отношението им към мен в много направления се променя и не знам как да се отнасям към това.
Аз ги питам, но те не ми отговарят и като че ли продължават да се държат както обикновено, но на мен, колкото и да е странно, тяхното отношение ми се струва различно. Изведнъж се появяват проблеми и аз не зная защо и откъде се вземат. Като че ли не изискват ново отношение към тях, но нещо се натрупва и назрява от само себе си. В такова състояние сме сега с природата.
Усещам, че предишното отношение към самия мен, към обкръжаващото ме общество, към природата вече не е актуално. Трябва да намеря някакъв друг механизъм за влияение върху природата, друг език за общуване с нея.
Трябва да придобием такива способности, че да разберем как да дешифрираме тенденциите на природата , нейното въздействие върху нас. Защото природата е висш разум, висша програма, а не някакви физични закони.
Затова човек с обичайните органи на възприятие, с обичайните навици и способности не може да разшифрова какво иска тя от него.
От ТВ програмата “Умения за управление”, 24.07.2020
[272125]
Въпрос: За какво е създаден човекът? Природата и Вселената живеят по свои закони, независещи от него. Защо е нужен той, ако разваля всичко?
Отговор: Цялата природа, цялата Вселена и още много вселени и светове са създадени именно с цел да се появи човек, който ще има възможност да разкрие всички нива на природата. За да започне да ги осъзнава, да ги разбира, да постига творчески връзките със себеподобните си и така да обхване в себе си всички вселени.
Всъщност, постигайки вселените с разума и чувстватата си, ние като че ли ги прегръщаме в себе си, включваме ги в себе си. Затова не мислете за човека така, както си го представяте в себе си.
Човекът е събирателна система от мъже, жени и деца, които се обединяват помежду си, независимо от егоизма си и се опитват да бъдат заедно като едно единно цяло.
Ще стигнем до това състояние или с добро, или както се казва „с пръчката“ към щастието. Но нас ще ни гонят към това. Сега вече започва този период.
Тогава ще открием, че обединявайки се с другите, човек създава в себе си обем, който обхваща цялото мироздание. В този обем ще съществуваме вечно, в съвършенство.
От урока на руски език, 07.07.2019
[251883]
Въпрос: Как можем да приемем и заобичаме всички хора? Сред тях има маниаци, убийци.
Отговор: Зависи колко правилно гледате на света. Не мислете, че вие се промените, а светът не.
Колкото променяте вашето възприятие за света, толкова във вашето възприятие светът ще се променя. Ще се окаже, че накрая ще можете да видите целия свят абсолютно добър, поправен и съвършен. Защото вие сте се променили.
С други думи, оценявате света или според вашата поправеност, или според вашата непоправеност.
От урока на руски език, 17.05.2020
[266837]
Вярата над знанието изисква специален ум. Работата е това, че човекът в този свят: ти и аз, всеки от нас, е изграден от егоизъм, от желание за наслаждение, в рамките на което усеща цялата действителност.
Ние чувстваме само онова, което може да ни донесе удоволствие, или напротив, да предизвика страдание, тоест плюса или минуса по отношение на нашето егоистично желание да живеем приятно.
Но тук от нас се изисква специален подход: аз не искам да чувствам какво е приятно или неприятно за мен, а се старая да се откъсна от тази зависимост, да се издигна над нея и да оценя реалността по отношение на това, кое е добро или лошо за другите. Само по този начин ще започна да виждам това, което е извън мен. В противен случай нищо не виждам, целият свят за мен е само онова, което определя собствената ми изгода.
А по този начин много ограничавам себе си, не излизам от рамките на животното, което мисли само за своя живот или на малкото наивно детенце, което разбира само своето удоволствие, без да държи сметка за другите.
После детето расте и започва да се грижи за другите, по-добре вижда и разбира света. Но на практика ние не виждаме света, а просто все повече разширяваме полето на нашите интереси и можем да преценим какво ще ни бъде от полза и какво ще ни навреди.
Сензорът, чрез който възприемаме действителността, е създаден единствено от желанието за наслаждение и трябва да го осъзнаем. Ние живеем вътре в нашето желание за наслаждение и се наричаме творението на този свят. На практика няма този свят, бъдещ свят, висши светове, всичко е една действителност, която зависи само от нашето възприятие, от отношението ни към случващото се.
Има явления в света, които изобщо не усещаме, тъй като нашето възприятие се определя само от това, което е добро или лошо за нас. Нищо друго не забелязваме.
Ако сигналът не се улавя от моя егоистичен сензор, желанието за наслаждение, като положителен или като отрицателен, изобщо не го усещам. Може около мен да се случва нещо грандиозно, но аз нищо не виждам.
Кабалистите, които са постигнали висшия свят, казват, че той е точно тук. Няма нужда да летим до другия край на вселената, до друга галактика, всички светове са вече тук, заедно с нас.
Само ние не ги чувстваме, защото възприемаме действителността само по един тясно приложим параметър: „чувствам се добре”/“чувствам се зле“. Оказва се, че цялата реалност се ограничава само в рамките на примитивните ни егоистични интереси.
А как да видя повече, да почувствам повече, да разбера повече, да започна да излизам от моя пашкул? Това е възможно само, ако се издигна над усещането „чувствам се добре”/“чувствам се зле“ и ако придобия свойството отдаване, което се нарича вяра. Тогава ще усещам не по отношение на моята полза, а по отношение на другите.
Ако започна така да оценявам действителността, се издигам над себе си и придобивам нов орган за чувстване: вяра над знанието. Така влизам в ново, външно възприемане на действителността, независещо от моя егоизъм. Аз ще мога да почувствам това, което усещат другите извън мен и по този начин моят поглед става относително обективен в зависимост от това, доколко мога да се отделя от собствения си интерес.
Аз започвам да виждам обективната реалност, която мога да разкрия: 125 духовни стъпала, пет висши светове и постепенно развивам моя поглед, докато не видя всичко, което се намира извън мен. А намиращото се извън мен, се нарича “Творец” (Бо-ре), тоест “ела и виж”. Сега, в моето желание да се насладя, не виждам нищо, но имам възможност да постигна Твореца, действителността, която е извън мен.
Тогава ще разбера къде всъщност живея, какво е природата и какво се случва с мен. Затова тази методика се нарича „кабала“ (получаване), защото тя ни учи, как да получаваме усещания за цялата безгранична действителност. А човекът, развиващ такива усещания се нарича кабалист, доколкото възприема действителността обективно: не изкривено в собственото си егоистично възприятие, а такава, каквато е.
Дори самото първо излизане от собствения егоизъм ни позволява да усетим, че висшата духовна реалност съществува! Така започвам да разбирам къде се намирам, заради кого и за какво, какъв процес трябва премина и какво състояние трябва да достигна. Преди това сме абсолютно слепи, безчувствени и нямаме никаква възможност да погледнем извън егоизма. Само вярата над знанието позволява да се откъсна от него .
Из урока на тема “Вяра над знанието”, 30.04.2020
[263978]
Въпрос: Скоро се върнах от пътуване в Азия, където изучавах състояние, в което съм без мисли. В това състояние започнах да опознавам хората и постигнах състояние, в което да ги почувствам, да видя това, което искат и това, което аз искам да им дам.
Когато започнах да тренирам повече, започнах да усещам това прекрасно вътрешно състояние, създадено между нас, което се предаваше на всички наоколо. За това ли става дума, когато вие говорите за вътрешната светлина?
Отговор: Не. Не е същото. Вие говорите за психологически състояния, а аз – за духовни.
На първо място, когато изучавате кабала, ще видите, че това не са едни и същи неща.
На второ място, за да усетите, че сте жив, няма нужда да се вдигнете над нивото на егоизма, над вашата природа. Една такава психологическа тренировка ви помага в някаква степен да почувствате другите на по-дълбоко ниво и нищо повече. Това не е средство за излизане от егоизма и не за това говори кабала.
Съществуват многобройни техники в нашия свят, които привличат хората. Аз не ви казвам да спрете да правите онова, което ви интересува. В същото време, заемете се с кабала и ще видите коя техника ще ви помогне истински да излезете от вашия егоизъм, от нашата природа.
Откъс от KabTV, « Основи на Кабала» от 26/01/2020
Въпрос: Страданието проява на егоизма ли е?
Отговор: Естествено. Какво означава страданието? Аз искам нещо, което нямам. Следователно неудовлетвореният егоизъм причинява страдание.
Има и друг вид егоизъм: страданието на любовта, когато искам нещо добро за другиго и страдам, че не мога да го осъществя. Това не е защото другият ме обича и ми отговаря, а защото искам да му дам нещо безусловно.
Има, следователно, егоистично и алтруистично страдание. Те трябва да бъдат разграничавани.
Ние преминаваме от едно страдание в другото: от страдание за нас самите към страдание за другите.
Откъс от KabTV, “Основите на Кабала” от 26/01/2020
Въпрос: Ако достигна по-високо състояние от това, в което се намирам сега, бих ли могъл да дам свое название на това състояние ? Или мога само да разкрия названията, които изучаваме в Кабала?
Отговор: Точно така. Вие ще разкриете тези състояния така, както те са назовани в кабала. Вие ще погледнете, наприемер, една чаша за вино и ще кажете: „А! Това е, което се наричало чаша за вино. Чаша за вино.“ В действителност, вие никога няма да сте познавали тази дума преди, но когато видите този обект, ще разберете как се казва той.
И така ще бъде с всичко, което откриете, независимо на коя степен и в кой свят. Оттук идват и названията в кабала. Само чрез постигане.
В нашия свят, имената се дават чрез достигане до корена и клоните. Защото всичко, което е на нивото на нашия свят идва от висшия свят и кабалистите, познавайки тези корени, са дали названия на обектите в нашия свят. Така се е появила терминологията в нашия свят.
Всичко това е описано в кабалистичните книги. В действителност, това е направено от Адам още преди 5780 години.
Откъс от KabTV, «Основи на Кабала» от 05/01/2020
Въпрос : Какво е светлината? Вид енергия?
Отговор: Светлината е онова, което влиза в нашето желание и ни дава абсолютно напълване с удовлетворение, познание, чувство за съществуване във всички параметри и по всички оси.
Светлината е единствената интелигентна енергия в света, която предизвиква всички действия на материята. Материята е желанието за получаване, за изживяване на удоволствие. Няма нищо друго, освен Светлината и желанието. Светлината работи с желанието.
Те са противоположни в своята същност. Желанието иска да получава за себе си, иска да поглъща и да бъде напълнено. Светлината иска да дава, да се разпространява и да изпълва. Цялата Вселена е построена върху основата на тези две съставки, включително нашият свят и всички останали светове. Само че се съчетават микро-дози от желанието и Светлината.
Въпрос: Оказва се, че зад всяко желание има искрица Светлина?
Отговор: Абсолютно. Ако не беше така, желанието не би съществувало.
Откъс от предаване по KabTV, « Основите на Кабала» от 22/12/2019
Въпрос: Някои хора, усещайки недостиг на нещо, несъзнателно се чувстват нещастни. Тоест, в обществото е разпространен модела, че щастието е непрекъсната радост, наслаждение. И тогава в живота ми не трябва да има никакви страдания. Откъде идва този модел?
Отговор: Това е неправилна формулировка на щастието, неправилно поставяне на въпроса и неправилното възпитание. Ние не познаваме нашата природа и затова, за съжаление, сме нещастни.
Ако разбирахме кои сме ние, какви сме, то бихме могли така да се формираме, че нашата конструкция, отношението към всяко състояние да бъде съвършено.
И това прави кабала. Тя не променя света, не говори, че ти си задължен да променяш нещо около себе си. Трябва да промениш твоето отношение към света. И тогава ще бъдеш щастлив. При това, в абсолютно състояние.
От урока на руски език, 15.12.2019.
[258058]
Хората често питат: „За какво са ми дадени тези нещастия?“ Изведнъж се случва уволнение от работа, тежка болест или смърт на близък човек. Човекът пита: „Какво лошо съм направил, за какво ме наказват?“ Хиляди пъти съм чувал този въпрос от хора, които са идвали при мен за съвет.
Всъщност не е възможно да се разбере защо е дошло нещастието. Не трябва да се ровим в миналото и да търсим причината, като че ли има връзка между нашите действия, възнаграждението и наказанието.
Ако се опитвам да свържа миналото и бъдещето, изграждайки причинно-следствена връзка, ще бъде много примитивен, материален подход. Така се разговаря само с малко дете, което не разбира големия. А когато детето порастне (12- 13 год.), трябва да се развива друг начин на мислене.
Не зная защо ми се случват такива събития, те са следствие от корена на душата ми. Всяко състояние е нещо съвършено ново, всеки миг. Няма никаква връзка с това, което е било преди. Всичко зависи от общата програма за цялото човечество, от общата душа. Всичко идва при мен оттам и аз съм свързан с безкрайно много фактори, определящи съдбата ми.
Възможно е някои части от душата, които са много далеч от мен, да определят това, което ще се случи с мен сега. И обратното, мога да бъда причина за това, което се случва с тях. Ние сме свързани с една обща душа, Адам.
Разбира се, на просто материално ниво мога да предполагам последствията от моите физически действия. Но изведнъж се случва нещо, от което губя пряката връзка, защото в нашия живот не сме в състояние да отчетем всички параметри. Струва ни се, че трябва да виждаме всички причини, но не е така.
Въпросът е какво да правим, ако възникне трудна ситуация? Да не се оглеждаме в миналото, а да работим със състоянието, което сме получили сега. Във всеки миг човекът е нов, всеки ден. Няма миг, който да прилича на другия. Това са духовни закони. От духовния свят към нас идват заповеди без никаква връзка с това, което правя в материалния свят.
Това разрушава цялата ни предишна система от представи за възнаграждението и наказанието. Изгражда се нов механизъм, в който сме свързани с истинските причини, с висшето управление, което организира целия ни живот.
Ако ни се случва нещо, не си струва да търсим причината в миналото. Ако дори ми се струва, че съм я намерил, то нима това ще ми помогне? На това основание ще направя още повече грешки в бъдещето.
По-добре е да кажа, че всеки миг идва свише, от корена на душата. И ако искам да си гарантирам нещо хубаво, бързо развитие, трябва да повлияя на корена на душата си така, че оттам да идват само добри указания.
Миналото е минало и е потънало във вечността, повече не се занимаваме с него. А на мен ми е нужно в сегашното състояние да търся повече съединение с всички. Ако не съм в кабалистична група, сред хора, желаещи да се съединят в единната обща душа на Адам Ришон, нямам никаква възможност да повлияя на живота си. Просто ще изпълнявам заповедите на висшата програма, без да знам откъде произхождат.
Ако искам да се свържа с духовните си корени, съм длъжен да се намирам в правилна среда, за да се грижа за човечеството, за групата, привличайки всички към обединение. Тогава ще ми се разкрие системата, в която се намирам и откъдето идват към мен всички заповеди.
Ако се случи нещастие, не бива да се виним и самоизяждаме. Трябва да го приемем такова, кавото е и от това състояние още повече да се съединим с групата. Затова трябва да се намирам сред такива хора, които също искат да повлияят на съдбата си, да я разберат, да се издигнат над нея. Това е възможно.
Виждаме, че в този свят няма възнаграждение и наказание за минали постъпки. Престъпниците живеят прекрасно, а простият работяга, заработващ парчето хляб с пот на челото, страда. Опитва се да намери справедливост. Значи напразно е пропилял сили в неправилна посока. Няма на какво да се научим от този свят, той изцяло е построен върху измама.
Науката кабала ни учи на единствения начин да въздействаме на света – да намеря група от единомишленици и да започна да се обединявам с нея. Само със силата на нашето съединение ще можем да повлияем на висшата сила. И тогава тя ще промени реалността за всички нас.
Ние можем да направим такава революция без нито един войник и изстрел, без никакво насилие, само за сметка на единната висша сила. Ако се съединяваме в десетката, пробуждаме висшата сила да извърши поправяне над нас и над цялото човечество.
Възнаграждението е да се обединим и да почувстваме, че сме десет като един. Наказанието е, че не можем да го направим. Тогава, каквото и да се случи с мен, дори най-страшното, ще кажа, че това състояние е дошло отгоре и е най- доброто, защото ме подтиква към любов и обединение с моята десятка.
Всеки миг е нов живот, ново състояние, в което трябва да работя в десятката. В такъв случай всякакви събития, които са ми изпратени, ще възприемам като добри.
В десетката изграждам моята душа. Десетима приятели, желаещи да се съединят (приятел/ хавер от думата съединение/ хибур) изграждат помежду си механизъм, който се нарича душа. В него се разкрива силата на отдаване и любов, обединение, която управлява целото мироздание. Затова се нарича висша сила. Цялата съдба, всички събития ни водят само към реализацията на тази цел.
От програмата новини, 05.08.2019
[250672]
Реплика: Черните дупки получиха потвърждение. Там времето спира, не действат законите на физиката, а гравитацията е толкова голяма, че безвъзвратно поглъща всичко, включително и светлината.
Отговор: Физиката на нашия свят не действа там.
Въпрос: Какво ни дава това знание?
Отговор: Фактът, че има граница на времето, пространството, движението. Там действат абсолютно различни закони, до които не можем да се доближим, не можем да ги изучаваме.
Тоест, можем да предположим евентуално, на базата на това, което имаме, че там всичко е различно. Но по какъв начин е по-различно? Можем да живеем още стотици години и все още да не можем да го разгадаем, защото ние стоим зад радиотелескопите, които направиха за нас снимка на тази черна дупка.
И ние, с нашите егоистични мозъци, не квантови, а като цяло механични, изследваме това явление. Следователно нищо няма да се получи.
За да влезем в истинско изследване на другия свят, на това, което е вътре в черната дупка, където има съвсем друга физика, ние самите трябва да бъдем други.
Уловихме само нашата вселена до точката на преход към някакво друго пространство. Това е границата на нашето постижение. Така и го наричаме – „границата“. Границата на времето, границата на пространството. Там няма нищо такова.
Какво има в тези черни дупки, не знаем. Ние нищо не знаем. Само едно е ясно – там всичко се изгубва за нас. Би било интересно да видим, как бихме изглеждаме от там, ако погледнем нашия свят от това черно око .
Реплика: Наистина интересно! Да погледнем от другия закон нашия закон.
Отговор: Ще изглеждаме много примитивни, намиращи се под нивото на скоростта на светлината. Това е най-примитивното състояние, което може да съществува в природата – по-ниско от скоростта на светлината. Това означава, че съм напълно под властта на механичната светлина. Аз съм им подвластен, аз съм под нейното управление и съм нищо! Не съществувам! Защото моето “зз” не се усеща.
Въпрос: Какво ще накара човека да разбере, че когато той се промени и светът се промени?
Отговор: Когато нашият свят се превърне в черна дупка, в която всичко изчезва.
Реплика: Кога човечеството ще стигне до това?
Отговор: До това ще стигнем чрез осъзнаването на злото. И постепенно се доближаваме до него. Затова усещаме еволюцията.
От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман” , 23.04.2019
[248774]
Гледам новини за събитията, които се случват се в страната и по света, и се радвам на разкриващите се грешници. Разкрива се злото егоистично желание, което изисква поправяне. Така крещи егоизмът, зовейки ни: „Защо не ме поправяте?! До какъв предел трябва да се показвам и да потапям в себе си света?“
Радвам се, че най-после светът е започнал малко да се приближава до осъзнаването на злото. Хората вече разбират, че от една страна нищо не могат да направят с егоизма, защото такава е природата на човечеството, но ако не се освободим от него, той ще ни погуби.
Затова те започват да мислят как да се освободят от него. Постепенно изпробват всички средства и виждат, че нито едно от тях не работи. Положението е безнадеждно.
Ние сме някъде в покрайнините на Галактиката, въртящи се около звезда джудже на миниатюрната планета Земя, напълно потопени в глупостите на нашите отпадъци. Животът свършва без никаква перспектива. Ние сме сами във Вселената, а скоро и на планетата Земя няма да има живот. Както се казва, гасете светлините…
Така излиза, ако гледаме трезво на нещата. Това вече е осъзнаване на злото, от което можем да започнем да мислим, какво да правим. Може някой да ни даде съвет как да се спасим. Тогава ухото започва да чува вълни, които преди не е възприемало – за това, че има живот зад пределите на нашата реалност.
Нашата реалност е многослойна. Разкриването на горния слой над нашата реалност зависи от възприятието ни. Ако променим нашето вътрешното възприемане на реалността, изведнъж ще открием, че живеем в друг свят. Буквално се случва телепортация и изведнъж се чувствам в друго състояние, на друго място.
И всичко това е, защото съм променил ценностите си и съм започнал да живея в друг свят. За този свят казват, че съществува само, за да го оставим. Само за това съществуват Вселената, Земното кълбо и хората на земята – за да избягат от тук. Това като цяло е измислен свят, а ние ще живеем в реалния свят.
Само от този ъгъл гледам новините, затова не проливам сълзи. Как да накараме реалността да се промени? Тя ще се промени, само ако всеки от нас се промени. Реалността зависи от мен и се усеща в мен. Затова двама гледат едно и също, но единият плаче, а другият се радва. Всичко зависи от това, в каква светлина виждат случващото се. Аз възприемам всичко като необходими крачки към поправянето, които ни приближават към доброто.
От урока по статията на Баал Сулам „Последното поколение“, 05.04.2019
[244166]
Въпрос: Фенка на южнокорейска музикална група решила да ги превърне в една хармонична клетка: «Всички фенове обичат да събират снимки на любими изпълнители и групи, а аз реших да покажа нагледно чрез биологията, как можем да видим една група през призмата на жив организъм». И след това тя разпределила всички участници според ролята, която играят в групата и определила за всеки участник специфична клетъчна органела.
Можем ли да използваме работата на клетката като модел за построяване на група или общество?
Отговор: По принцип, да. Знаем, че всеки организъм трябва да се състои от части, които са взаимно противоположни, но в името на съществуването и за да образуват определен сложно съставен интегрален организъм, те трябва да влязат в определена връзка помежду си.
Връзката се основава на това, че всеки от нас подчинява себе си на общото мнение, на общата задача, общата цел, т.е. в определен смисъл всеки принизява себе си, дори в известна степен се унижава, несъмнено се ограничава, но за сметка на това се получава един сложен, многофункционален, доста жив организъм, който може постоянно да се намира във всевъзможни състояния, да играе с тях и по такъв начин да създава от себе си съвършено различна проява на своите вътрешни свойства. При това, тези прояви ще бъдат вече съставни, качествени.
Получава се нещо като огромен музикален инструмент, оркестър. Техните емоции, прояви, усещания – всичко това се съединява заедно и придава особен колорит на групата.
Въпрос: Когато се зараждала клетката с ядро от безядрената клетка, тя се образувала под въздействие на агресивна среда. Как човешкият организъм може да се организира така, че това да не е агресивна среда, а положително въздействие, положителен стремеж?
Отговор: Невъзможно е без отрицателни въздействия. Трябва да има някакъв общ за всички враг, благодарение на който те ще започнат да се съединяват. Невъзможно е да се съединят чрез положително въздействие, тъй като цялата материя е егоистична.
Затова, за да бъде преодолян егоизма, ми е нужно огромно външно въздействие, заплаха. Тогава вероятно ще успея да подчиня себе си на останалите, да допуснем на тази група и да вляза в нея така, че те да видят ползата в това, че съм готов да отменя себе си пред тях и да навляза в тях като абсолютна интегрална част.
Въпрос: Значи, сега такова обединение между обществата е просто невъзможно?
Отговор: Невъзможно е, напълно невъзможно. Обществото трябва да чувства заплаха от унищожаване и само тогава ще бъде способно да помисли да се обедини интегрално, защото всяко обединение е основано на подчиняване на себе си на другите.
Реплика: В човешкото общество, в колектива, в отбора, е напълно възможно човек, който изпълнява определена функция, в определен момент да каже: «Край, достатъчно, уморих се, повече не мога».
Отговор: Не. Когато хората започнат да се съединяват помежду си, те продължават да работят така, че обединението между тях им оказва положително въздействие, те виждат прогрес, положителен резултат.
Ако в началото сме били принудени да бягаме от смъртта, то сега, когато започваме да се съединяваме, виждаме пред себе си нов живот, ново стъпало. Това е друга работа. Тук вече се появяват всевъзможни положителни съставни, тласкащи напред. Първоначалното състояние е, разбира се, само страх от смъртта, т.е. бягство от смъртта.
Въпрос: Как от гледна точка на кабала се нарича това състояние, което те придобиват по време на взаимодействието в групата?
Отговор: Обединение, когато всеки започва да вижда в другия част от себе си и да разбира, че без съединение с другите няма да почувства новия живот. Чувства се живот на ново ниво. Няма как да го предадеш на тези, които не го чувстват, защото трябва настина да отмениш себе си, да навлезеш в другите, да се съединиш с тях и във взаимната връзка да усетиш абсолютно ново състояние, новия живот.
Това е там, където усещаш другите, вместо себе си. И това чувство е поразително, то излиза над рамките на нашия живот, защото личния, индивидуалния живот – е усещане на себе си, а тук започваме да чувстваме другите и да приемем именно тях за свой живот. Тоест всичко, което съществува извън мен се нарича духовен живот, а това, което съществува в мен е земен живот.
Но аз не съм в състояние да навляза в това състояние, да отменя себе си, дори ако ми обещават неземни блага и усещания. Не съм в състояние да преодолея егоизма си, който ме възпрепятства да се съединя с другите. Необходим е много особен тласък напред, който се обезпечава само от огромен страх.
Но страхът може да бъде преодолян много лесно: ако човек е поставен в такава група предварително, иска да се свърже с другите, да отиде при тях, да участва с тях и т.н. Но, така или иначе, влизането в групата наистина е придружено от страха да бъдеш изгонен, което означава буквално духовна смърт за него.
Мотивацията е прекрасна, защото в същото време започвам да усещам живота извън мен.
Чувствайки себе си, аз чувствам моя животински живот, който ще завърши ако не днес, то утре. А когато излизам от себе си, когато започвам да усещам живота извън себе си – той е вечен, съвършен.
От телевизионната програма “Новини с Махаел Лайтман”, 02/12/2018
[239814]
Въпрос: Какво представлява времето в материален и в духовен аспект?
Отговор: Всичко произлиза от корена и неговите следствия. В духовното времето не е това, което тиктака. Това са действията, които са необходими за промяна на определен параметър в душата. Ако този параметър не се е променил, то времето не е изминало.
А ако се е променил, тогава в зависимост от честотата на промените можем да говорим за време. Тоест, времето като такова не съществува, то се определя от самият обект, който се променя. Честотата на промените в обекта определя времето.
Въпрос: Тоест, ако ние не се променяме, времето в духовното не преминава?
Отговор: Не в духовното, а в теб. Ако човек не се променя, това означава, че не живее. С други думи, той съществува само в биологичното си тяло и всичко се измерва според биологичното време.
В духовното това не се нарича живот. Духовният живот не е броя промени за единица време, а количеството на промените, които са самото време.
От урока на руски език, 30.12.2018
[243042]
Реплика: Повечето лекари не приемат плацебо сериозно …
Отговор: Те просто казват: “Да, помага. Има психологическа съставка във всяко лекарство при работата с пациента.” Защо не искат да го подчертаят? Защото ще ги накара правилно да лекуват пациента.
„Приятелю, защо се чувстваш така? Нещо не е наред. И наистина не е. Кръвното налягане? Нямаш никакво кръвно налягане. Дай да те подържа за ръката, виж, всичко се успокоява.“ И така нататък. Разбирате ли колко енергия изисква това?!
А така – химия и толкова. 10, 20, 30 милиграма, два пъти на ден преди сън – готово, бъди здрав! И 100 пациента на смяна.
Този психологически компонент е много важен, защото човекът е човек, а не просто химическа машина, в която си добавил няколко милиграма от нещо и тя вече е готова, поправена.
Смятам, че паралелно с нашите лекари се нуждаем от други лекари. Наречете ги психолози. Но това дори не е психолог, това е действително лекар за излекуването на човека. Не на организма, а на човека.
Въпрос: И тогава, както казвате, настъпва равновесие и болестта си отива?
Отговор: Да. Аз съм сигурен, че 99% от нашите лекарства не лекуват нищо, те не са необходими. Ако правилно ме подкрепят, то практически всички мои функции могат да бъдат балансирани, с помощта на правилното отношение към мен и на моето към света, ако ме научат на това.
“Mens sana in corpore sano”, тоест, “в здраво тяло – здрав дух”.
Как може да се постигне това? Ако търсим правилното съединяване между нас в малки групи. Когато човекът е в равновесие с другите хора, то естествено тялото му като следващо, по-ниско ниво на неговата природа ще реагира и той ще се излекува. Несъмнено!
Но за това са ни необходими обучени специалисти. Тук лекарите няма да ни помогнат.
Въпрос: Вие вярвате ли, че това работи и по принцип може да се излекуваме?
Отговор: Да. В това няма никакво съмнение! Но това е проблемът. Както се казва: “Няма връщане в пещерата – прекалено много сме.” Така че ние ще тръгнем по друг път – чрез Кабала.
От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 27.11.2018″, 27.11.2018
[242785]
Реплика: Известният физик Мичио Каку пише: „Днес всеки от нас оставя след себе си огромен цифров отпечатък. По кредитната ви карта може да се разбере кои страни посещавате, каква храна предпочитате, какви дрехи носите, къде учите. Има ваши постове в блогове, имейли, дневници, видеоклипове, снимки.
С цялата тази информация може да се изгради холографски образ, който да говори и да действа точно като вас, да има същите навици и спомени. А какво ще се случи, когато можем да възпроизведем неврон за неврона на вашия мозък?“
Тоест, говори за това, че по принцип, човек може да си отиде, но също и остава: остават всичките му желания. Това той нарича безсмъртие.
Отговор: Безсмъртието и без това съществува, защото нашите мисли и желания витаят във въздуха. Това наистина е така. Тоест, духовните сърце и ум, тяхното напълване (желания и мисли) – всичко остава. Те не умират с тялото. Те не са в сърцето, а в друг носител. Можете да сложите помпа на мястото на сърцето, компютър на мястото на мозъка – това няма да промени нищо.
Реплика: Мичио Каку казва, че човешкото биологично тяло умира, а цялата информация остава…
Отговор: А как ще се включите в нея? Чрез кредитните си карти ?!
Реплика: Както чрез библиотека с данни, “библиотека на душата” …
Отговор: Как? Къде се намира тя? В края на краищата, това, което си направил, не е записано някъде в библиотеки, в театри, на работа и т.н. Това е записано в духовна форма – в пространството, но не и в материалното.
Ние съществуваме, като че в материалното пространство, но в действителност, това е духовно пространство. Можем да кажем, че то е цифрово, матрично, т.е. пространство, което се измерва в десетки, стотици, хиляди свои единици.
Реплика: Тоест, аз не мога да създам друго биологично тяло и да “вкарам” в него цялата информация от тялото на починалия човек: какво е мислел, мечтал, писал в блога …
Отговор: Не, няма да има съответствие с вътрешното напълване. Защото физическото тяло е напълнено в съответствие с вътрешното си напълване. И не можете да създадете същото. Нямате възможност да го създадете, защото по принцип то е реализирало ресурса си и няма никаква нужда от него.
Реплика: Значи, не може да влезете два пъти в една и съща река.
Отговор: Не. Няма нужда!
Въпрос: Тогава какво е безсмъртието?
Отговор: Безсмъртието е съществуване в обема на желанията и мислите, които правилно корелират помежду си и са свързани с другите, защото вече не са разделени от тела, а всички заедно са чувствено-информационен облак.
Това не е тяло, а нещо, което съществува и преди раждането на тялото, и след неговата смърт: чувствено-информационен облак, нашите желания и нашите мисли.
Ако през живота си вляза в този информативно-чувствен облак и започна да се свързвам с него, да взаимодействам, съединявам, съществувам в него осъзнато и тялото не ми пречи в това, и дори може би помага в нещо, съпротивлявайки се, и с тази съпротива ме насочва, по този начин влизам в безсмъртието.
Срещам там информационните и чувствени данни на всички съществуващи, съществували и изобщо на всичко, което преминава през нашия свят и дори това, което не преминава през него, тъй като има много по-големи информационни и чувствени полета.
Въпрос: Можем ли да направим малко по-човешка тази картина? Мога ли да се срещна там с бивши лидери или с някой друг?
Отговор: Не, не е толкова материализиранo, колкото ни се струва. Там не можем да се срещнем с нашите майки, баби и дядовци. Така мислят децата. Но това не е така.
Всичко това е на следващото, по-високо ниво. Защото всички чувствено – информационни малки полета, които се наричат човешки записи (на иврит се наричат “решимот”), са включени в една обща система и съществуват постоянно в нея.
А нашето тяло, ако съществуваме в него, само ни отвлича от тази система. Ние трябва да направим така, че в рамките на нашия живот тялото да не ни отделя от тази система, за да можем да се свържем един с друг в една единна чувствено-информационна система, която се нарича „душа”.
И нашето тяло (трябва да разберем, че то е само специална пречка) съществува само, за да засили връзката ни с всички тези разделени части, чувствено-информационни записи с 620 пъти.
Струва ни се, че нашето тяло съществува, но всъщност го няма. Това е просто съпротивление на връзката с останалите информационни частици. А решимо (чувствено-информационният запис) иска да се свърже с другите части, стреми към това.
Тялото ми ме дърпа към смъртта, а моето решимо ме дърпа към безсмъртието! Нека да се вслушаме в него!
От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 28.11.2018
[238531]
Реплика: Учените си задават въпроса: как абсолютният Бог, пространствените размери, на който са равни на абсолютна нула, твори и управлява толкова огромен свят? Те привеждат пример: ако си представим, че скоростта на лека кола, обикаляща около квартала е да допуснем, десет километра в час и увеличим тази скорост до безкрайност, то в крайна сметка няма да можем да видим тази кола.
Отговор: Тя постоянно ще се намира, като че ли във всички точки, буквално размазана по целия обем. Както казва Айнщайн: масата ще се стреми към безкрайност.
Въпрос: Какво е Бог и къде се намира Той? Как управлява света, намирайки се в толкова абсолютно непонятно състояние?
Отговор: Откровено? Няма Бог.
Бог е силата, която съдържа в себе си цялата висша и нисша материя. Това е общата сила на Вселената, наречена Творец. И само по отношение на нас можем да я изследваме и възприемаме като Творец, и по никакъв друг начин. Свръх това не можем да постигнем, там Той вече не се отнася към нас. Какво друго, освен нас Той има и как Той се нарича там – ние абсолютно не знаем. Знаем само по отношение на нас и Го наричаме «Създател», «Творец».
Самият Той е мисъл, замисъл, само това. Тази мисъл е сила на творението, всичко е сътворено с нея, включително и ние. Ние се намираме в тази мисъл, в този замисъл, който се нарича «замисъл на творението».
Ние представляваме частички, които съществуваме в него и изпълняваме всички действия (замисляйки се, без да се замисляме, без изобщо дори да разбираме какво и как), всичко, което ни диктува този замисъл. Така, както той се реализира в нас, така и действаме.
Тази мисъл е абсолютно навсякъде, единствено само тя съществува. А всичко останало, освен нея, ни се струва, че съществува, защото ние не Го долавяме, не долавяме тази мисъл, този замисъл. А ако бихме я доловили, то преди всичко нямаше да има какво да питаме, ние бихме разбрали, че освен Него нищо друго не съществува.
Въпрос: Каква е управляващата сила на Твореца и как ни управлява?
Отговор: Творецът е всеобща сила, която в частност управлява всички. И управлява, и организира, и програмира! Той създава всички действия в нас, Той получава всички наши реакции. Той е абсолютно всичко!
Дадена ни е само една, единствена възможност: да мислим как можем да Го постигнем. Всичко останало извършва Той, а свойството ни да Го постигнем е свободно от Него, за да можем да го извършим в абсолютно свободен вид.
Въпрос: Как човек може да се научи да чете мислите на Твореца, на Създателя, тази глобална мисъл, за която говорите?
Отговор: За да можем да четем Неговите мисли, да Го разбираме, ще трябва да се издигнем на нивото на Създателя, трябва да притежаваме неговите свойства.
Въпрос: Как да направим това?
Отговор: Това вече е технология: как мога да направя от себе си творение, което да е способно да разбира Създателя, да Го чувства, да взаимодейства с Него. За това аз трябва да се променя. Да определя точно, кои мои свойства са противоположни на Него, не са подобни с Него и как мога да ги изменя, за да станат подобни на Неговите.
Въпрос: Какъв е списъка със свойства на Твореца, за да можем да го съпоставим?
Отговор: Не е нужен голям списък. Има само едно свойство. Неговото свойство е абсолютна любов, а моето свойство е абсолютна ненавист. Тоест, за да постигна Твореца, трябва да сменя ненавистта си с абсолютна любов.
Въпрос: Как да се съглася, че свойството на човека е абсолютна ненавист? Човек възприема себе си като напълно приличен.
Отговор: Това е период на превъзпитание, който се нарича осъзнаване на злото на собствената ни егоистична природа.
Въпрос: И как да премине от точката на разбиране на себе си към точката на Твореца?
Отговор: В степента, в която постигам себе си като абсолютно егоистично свойство – свойство, което се грижи и мисли само за себе си и се наслаждава от това, колко по-висш е от другите или доколко може да унизи другите, в тази мяра, изхождайки от противоположните свойства мога да си представя, какво означава да бъдеш Творец или да бъдеш на мястото на Твореца и трябва да напредваш в тази посока.
Реплика: Тук трябва да има определена точка, която да се отключва…
Отговор: Ключовата точка в човека е пробуждането на въпросите за смисъла на живота, за смисъла на съществуването, за неговата безсмисленост и т.н. В такъв случай може вече да се говори за промяна на отношението му към живота, към света, към себе си, към Твореца.
От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 09.12.2018
[240556]
Реплика: От 1995 година физиците от Оксфордския университет правят изследвания на душата.
В тяхната теория е казано: “Душата е нещо много повече от прост резултат на взаимодействието на невроните в нашия мозък и най-вероятно, всяка душа съществува не от момента на нашето раждане, а от началото на времето. В действителност нашата душа изобщо не умира, тя просто се връща във вселената“.
Отговор: Те вече са влезли във философията, а не във физиката. Те не могат да го измерят с никакви уреди. Това вече са чисто абстрактни изводи.
Въпрос: Какво е душата? Съществува ли от началото на зараждането на човечеството?
Отговор: Аз не съм физик, не съм лирик и не съм философ, а още повече, не се отнасям към оксфордските физици, които вече са станали и физици, и лирици, и философи.
Аз съм кабалист, а кабала казва много просто: желанието е в основата на всичко, което имаме. Желанието и нищо повече.
Въпрос: Къде тук е душата?
Отговор: Особено състояние на желанието се нарича душа.
Въпрос: Какво състояние трябва да има в желанието, за да се нарича душа?
Отговор: Отдаващо, любящо, извън себе си.
Въпрос: Какво трябва да се направи за това?
Отговор: Трябва да се опитате да станете такива.
Въпрос: Това по силите на човека ли е?
Отговор: Не. Затова трябва да се занимавате по особена методика, която се нарича „кабала“. Тя привлича особена енергия, която така формира нашето желание, че то може да поиска да бъде в другия, да отдава на другия, да насища другия, да го напълва, да бъде свързано с другите.
Въпрос: Какво да правим? Това звучи мистично: „привличане на енергия“?
Отговор: Но тази енергия е около нас. Това е енергията на общуването, тя не е от друг свят, дори и да я наричаме висша светлина.
Това е свойството отдаване, свойството любов, което съществува в природата. Защо съществува? Защото цялата природа е изградена върху това свойство.
Въпрос: С какви уреди може да се улови тази енергия?
Отговор: А може ли да се улови как те обича детето, жената, майката?
Тази енергия съществува, тези сили съществуват и ние не можем да ги уловим с никакви уреди, да ги измерим, да заключим в някакви батерии тази добра енергия. Всичко това е само в нас, в нашите чувства. А чувствата са нашите желания, насочени по определен начин един към друг: или любов, или омраза. Тук няма нищо сложно.
Душа се нарича моята предразположеност към другия. Тоест, правилното, добро отношение към другия вече е зачатък на душата на човека.
От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018
[239383]
Абониране чрез RSS