Entries in the 'Възприемане на реалността' Category

Разводът и изключителната лекота на битието

Разводът днес се превърна в много разпространена и обикновена процедура. Повечето бракове се разпадат още през първата или втората година от съвместния живот.

Има дори мнение, че бракът може би вече се е изчерпал, защото животът е пълен с изкушения и е много трудно да устоиш на опитите да започнеш живот с нов партньор.

Жена, която има проспериращо семейство – любящ съпруг, деца – изведнъж чувства, че вече не обича съпруга си. Той е прекрасен съпруг, забележителен баща, но това не е важно, тя просто не го обича.

Това никога не е било характерно за жената. Преди, живеейки с мъж, жената се привързваше към него, чувстваше, че той е нейната защита и опора. Но днес всичко свърши и не можем да обвиняваме жената за това, такъв е естественият резултат от нашето развитие.

И тъй като това е природен феномен, първо трябва да го изучим, а след това да видим какво трябва да се направи в тази ситуация.

От частното към общото
Днес човечеството достигна до такъв етап на развитие, на който се прекъсват всички частни, лични връзки. Природата е глобална и извеждайки ни от частната рамка на семейството, тя иска отново да намерим семейни връзки, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането от първата любов, предизвикващо необикновено силни чувства. Заради любимия човек сме готови на всичко и единственото ни желание е винаги да сме с него. Така се създават семействата. Обаче по-късно това усещане за любов, като правило, изчезва. И винаги със съжаление си спомняме времето, когато любовта на своите криле ни издигаше нагоре.

Защо в природата има състояние на влюбеност, което изчезва, карайки ни след това да го търсим до края на живота си?

Природата иска да постигнем истинската любов като се изключим от егоистичната, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, постигнат чрез естествения стремеж към противоположния пол с по-дълбока връзка.

В обикновения живот когато любовта си тръгва, остават уважението, привързаността, грижата за децата, за общия дом. Освен това е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме в живота, да се подкрепяме в старостта.

Но днес тези стимули вече не са достатъчни. За да запазим семейството, имаме нужда от висш стимул, точно както трябва да постигнем мир и съгласие в целия свят, в противен случай просто няма да оцелеем.

Основната печалба
И установявайки добри връзки в целия свят, изведнъж ще открием, че основната печалба изобщо не е в материалното благополучие, то е било само повод да ни подтикне към установяване на добри отношения.

Всъщност откриваме, че в тази връзка има съвсем ново усещане, което ни отключва от материалния живот. Разкрива ни се такова напълване, каквото никога досега не сме изпитвали. Сякаш започваме да се реем във въздуха, усещаме необикновена лекота на битието и не усещаме смъртта.

Трудно е да си го представим, защото никога досега не сме се чувствали така. Затова природата просто ни тласка един към друг със страдания, принуждава ни да променим нашите отношения, докато не сме унищожили себе си и нея. И ние се обединяваме от безизходица, но в крайна сметка ще разкрием цялата красота на тази нова връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се мразим, не искаме да общуваме и искаме да се разведем. Но когато всеки от нас усети, че в света не достига точно любов, в него възниква потребност и желание да обича. Човек ще почувства какво висше, никога не усещано до сега от тях напълване носи любовта и ще изгради такива отношения в семейството си.

Тогава за нас вече няма да има значение, че след години ще остареем и че няма да бъдем толкова красиви, както преди. Няма да ни интересува какъв характер и какви навици има половинката ни. Просто няма да го забелязваме. Ще изпитваме тази първоначална влюбеност, но по различен начин…

Всичко това обаче става само след като се научим да изграждаме взаимоотношенията си, свързвайки се с целия свят за това.

Как се самозалъгваме

В психологията съществува понятието вътрешен диалог със себе си. В същото време някои смятат, че разговорът със себе си  е нещо като полезна процедура, в която може да изясним някои важни неща за себе си. А други мислят, че вътрешният диалог е отклонение и дори признак за лудост.

Кое е повече в разговора със себе си – позлата или вредата?

Ако отхвърлим наистина патологичните случаи, разговорът със себе си не е нищо друго, освен самозаблуда. Аз винаги съм вътре в егоизма си, затова оценявам всичко само от неговата позиция и не мога да направя друго.

Аз лъжа също и себе си. Културата и възпитанието,  получени от моето обкръжение, по същество са фалшиви ценности. Заради тях се отнасям към себе си като към враг, защото другите през цялото време ме учат как трябва да изглеждам.

Защо ми е диета? Защо трябва да изглеждам красиво? Защо правя усилия в работата? За да умират другите от завист, защото имам вила и хубава кола и почивам на Малдивите?

Кой съм всъщност?
Използвам целия си живот, за да служа на другите. През цялото време се самозалъгвам, защото не знам какво наистина е добро за мен. Живея по чужди заповеди, вместо да разбера за какво трябва да живея и да се насоча към истинската цел на моя живот, наистина важна и скъпа, която ще изпълни сърцето и желанията. В противен случай, както пишат кабалистите, човек стига до края на живота си без да е реализирал и половината от своите желания.

На практика животът, който живея, не е моят живот. Другите си играят с мен от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. Всъщност аз съм просто техен роб. Дори сам със себе си съм принуден да служа на тези ценности, да изпълнявам тези закони и указания, които другите са вградили в мен.

В същото време дори не зная кой съм всъщност. Не познавам себе си. Възпитанието, културата, навиците съм получил от предишните поколения, от родителите, училището и те са създали в мен лъжлива личност. И всъщност не знам кой съм аз.

Всички желания, които усещам, са на така нареченото животинско ниво, те обслужват само животинското ми тяло. Дори стремежът към богатство, власт и знания е предназначен, в крайна сметка да осигури комфортно съществуване на тялото ми. Не чувствам в себе си желания от нивото Човек, защото не знам какво е това. Аз съм просто биологична машина, програмирана от обкръжението през целия си живот да извършва определени действия.

При такива условия мога ли да имам връзка с истинското си Аз? Разбира се, че не. Въпреки че във всеки човек тази точка съществува. Но тя е скрита под слой от нагласи, получени от другите. Нагласи, които ме карат да разбирам отношенията с други хора, докато аз все още не съм разбрал себе си.

Раждането на Човека

 В резултат на това през цялото време се оглеждам в другите. Но какво виждам? Много разочаровани от живота, депресирани хора. За да забравят, те се обръщат към наркотиците, влизат „в обувките на Сатаната“, опитват се да се задържат на повърхността, но нима някой от тях наистина е доволен от живота си?

Милиард фанатици искат да поробят целия свят, милиард други искат да го унищожат с война, а трети милиард искат да подчинят всички с помощта на парите. До какво ще ни доведе това, ако не осъзнаем злото в нас, което ни заставя да извършваме всички ужаси, които виждаме днес в света и не започнем да търсим в себе си Човека?

Разбира се, няма да е лесно. Защото Човекът още не се е родил във всеки от нас. В нас живее само неговият зародиш, така наречената малка точка в сърцето. Човекът се появява само при съединяването на тази точка с други такива точки. Съединение въпреки омразата, завистта, желание да потискаме, да подчиняваме другите – всичко, което е нашето зло начало. Просто трябва да се отърсим от тази повърхностна обвивка.

И тогава съединяването на нашите сърца ще създаде съвсем различна реалност. Истинска, а не лъжлива, рисувана днес от нашето зло начало, от нашия егоизъм.

 

Защо вече не ме обичат?

Къде отива детството, в какви градове? И как да намерим начин да попаднем там отново?“ Помните ли тази песен в изпълнение на Алла Пугачова? Много от нас си спомнят детството с лека тъга и не биха имали нищо против още веднъж да се потопят в неговата безгрижна атмосфера. Отново да почувстват любовта и грижата на родителите. Да си спомнят веселите игри и безгрижните дни, прекарани с приятели…

Защо природата, погрижила се за оранжерийните условия за новороденото бебе, появило се на бял свят, се „проваля“  и не продължава същото грижовно отношение към възрастните? Защо всичко е устроено така, че в периода на своето развитие детето  усеща добро отношение от околните, а след като порасне, сякаш лети с ускорение към стена? Вместо приветливост и ангажираност, открива студенина и дори враждебност.

Той би искал да продължи да се държи като дете, без да чувства отговорност, да получава прошка за лудориите и да се наслаждава на първоначално доброто отношение на другите. Но това не се случва. Напротив, всички започват да изискват нещо от него: „Къде са резултатите? Защо не си направил това, което е трябвало да направиш? А ако не си го направил, няма да получиш нищо…“ Около двадесетгодишна възраст човекът вече не получава това снизхождение, с което е свикнал през годините на детството и юношеството.

Но изглежда, че всичко трябва да бъде наобратно. Ние сме достатъчно разумни хора, използваме знанията си, за да променяме света, правейки го по-добър и комфортен. Защо не го оптимизираме и по отношение на възрастния човек? Дори и след двадесет години той да има дружелюбно, приветливо обкръжение, в което всички се отнасят с любов един към друг.

Защо природата, която ни е развила чрез еволюцията, все пак е решила, че трябва да страдаме и да се променяме именно под натиска на тези страдания? Какво иска от нас? Какво ни пречи да продължим здравословно, положително развитие? И случвало ли се е това някога?

Защо сме загубили това, което сме имали?

Ако погледнем към историята на древните времена ще видим, че нашите предци са живели наистина така – едно племе, една общност, в която всички са се грижили за всички. Тази формация може да се нарече комунистическа или примитивна, няма значение. Мъжете заедно са ходили на лов, за да обезпечат общността с храна, а жените заедно са готвили храната и заедно са се грижили за децата. Дори днес в различни краища на света може да се види нещо подобно.

Какво се случи след това? Защо не продължихме да се развиваме така, само в по-големи мащаби? Защо това не се превърна в основа за последващите постижения в техниката и технологията, културата и образованието? Защо не запазихме това прекрасно обкръжение? Какво лошо имаше в тези отношения? Какво се промени?

Факт е, че през цялата история расте личният егоизъм на човека. В резултат на това се отдалечихме един от друг и започнахме да виждаме околните вече не като братя, а като конкуренти, съперници. Човекът иска да ги победи, да има власт над тях, да ги продаде в робство или да ги експлоатира. Краят на съвместната собственост, съвместното домакинство откри пътя към насилието и грабежа.

За разлика от човека, животните се подчиняват на инстинктите и са лишени от егоизъм. Всички техни желания в крайна сметка са насочени само към обезпечаване на комфортни условия на съществуване. Разбира се, те се убиват едно друго. Но не причиняват зло на другия, получавайки удоволствие от това.

А човекът е надарен с „излишък от желания“, на които абсолютните закони на природата не придават ясна посока. Този излишък му се дава за свободно приложение: „прави каквото искаш“. Човекът има някаква свобода на действията, която му позволява да се издигне над животинската природа.

Виждаме обаче, че не умеем да използваме правилно свойствата си извън животинското ниво и в крайна сметка ставаме по-лоши от животните. И вместо добър, щастлив живот, получаваме обратния резултат.

Излишната храна, която изхвърляме, може да нахрани целия свят. Със средствата, които се изразходват днес за въоръжаване, е възможно да се построят къщи с басейни за всички хора. Но егоизмът не вижда в това никаква полза за себе си. И в резултат на това стотици милиони хора в света гладуват, а десетки хиляди умират във войни по целия свят.

Нашият егоизъм поглъща огромни богатства, не позволява да се освободят и използват за изграждането на добър живот. Но ако спрем надпреварата във въоръжаването, сложим край на разточителството и поне малко се съобразим с неотложните нужди на човечеството, ще се окаже, че щастливият живот е точно зад ъгъла. Дори днес  да изглежда утопия.

Но това не е утопия
Днес можем да започнем да живеем по различен начин, когато всеки ще получава всичко необходимо за нормален живот и ще се грижи за другите. Затова трябва само да се научим да използваме егоизма си по различен начин. Той няма да изчезне никъде – завистта, страстта, суетата, властолюбието, огромните знания, хитростта – всички те ще останат, но ще ги използваме за благото на цялото човечество. Това е ново, много интересно и увлекателно приключение, което ни предстои.

В същото време никой не казва, че трябва да се ограничаваме с удовлетворяването само на основните потребности: храна, секс, семейство, подслон, безопасност, здраве, образование и други подобни. Просто всеобщото издигане над прага на бедността не е пределът на мечтите. Ние можем постепенно да повишим нивото на живот в целия свят, но вече в равновесие с природата. Тогава няма да бъдем подложени на удари от нейна страна и ще можем да увеличим благосъстоянието си до безкрайност.

Ще бъдат взети предвид специалните, лични нужди на всеки човек. Компютърните технологии позволяват лесно да го направим дори сега. Така, че в крайна сметка никой няма да се тревожи за насъщните си нужди.

За правилността и неправилността на своето поведение човекът ще разбира от реакцията на другите, които го одобряват или не го одобряват. Ако намерението на човека е за благото на обществото, той ще се ползва с всеобщо уважение, а ако не е, социалният натиск ще го накара да промени поведението си.

Няма да има нужда човека да се притиска или да лежи в затвор. Осъждането от приятелите, роднините и околните ще бъде единственото и много важно средство за въздействие.

За някои това може да изглежда утопично, но щом започнем да правим първите крачки в тази посока ще видим, че самата природа ще ни помага. И в никой вече няма да възникне въпроса: защо вече не ме обичат?

 

Животът е само бягство от края му?

„Не се тревожи и бъди щастлив, всичко ще бъде добре“ се пее в известна песен. Но това е песен. А как е в живота? Може ли животът ни наистина да бъде безгрижен и щастлив?

Всеизвестен факт е, че животът започва и свършва. И този край на живота вече помрачава нашето съществуване. При това много по-силно при нас, отколкото например при животните, които не усещат края на своето съществуване.

Мислите за неизбежността на смъртта започват да ни посещават още от детството. Дете на 7 – 10 години вече започва да се замисля за смъртта и тези мисли много го тревожат. Затова е важно да можем правилно да обясним на детето какво е смъртта и защо е неизбежна.

Въпреки това, като правило, ние се опитваме да се измъкнем от този въпрос, опитваме се да го задушим така, че изобщо да не се появява в нас. Но понякога той възниква, пораждайки много трудни въпроси.

„За какво живея? Защо? Какъв е смисълът на живота ми? Ако всичко неизбежно свършва, тогава има ли полза от това, което правя в живота? За какво ми е дадено това усещане за края?“ И ако не мога да намеря отговори на тези въпроси, се старая просто да забравя за тях, потапяйки се в кръговрата на ежедневните дела.

Животът ще ни принуди

Но 90% от цялата човешка дейност е просто безполезна работа. С нея само унищожаваме планетата, опустошавайки нейните недра и нанасяйки вреда на екологията. Оправдаваме се, казвайки, че ако не го правим, какво изобщо ще правим. Защото тогава ще се наложи да живеем с вечния въпрос, че не сме вечни, който просто ни разрушава.

И за да го избегнем, създадохме всякакви обществени системи, които работят по начин, който ни кара докато правим „много важни“ неща, да забравим за този въпрос. И колкото по-далеч отиваме, толкова по-ужасно заети ставаме. Защото подсъзнателно самите ние го искаме.

Животът не го изисква от нас. Ние го правим такъв, да ни принуждава през цялото време да се въртим, да тичаме и да го запълваме така, че дори да нямаме време за почивка. В крайна сметка, ако почивката ми не е ограничена по време, както по време на отпуск и съм свободен от работа, това вече е проблем.

Може да се каже, че целият ни живот е бягство от въпроса за това, че всичко свършва. Виждаме обаче, че днес изградената от нас система спира да работи. Младите хора вече не искат да бъдат прекалено заети. Не искат да приемат нашия начин на живот, да се занимаваме с безполезни неща, само за да не мислим за смисъла на живота.

Вместо това младите хора се опитват да подсладят живота си с наркотици, алкохол и различни развлечения. И се оказва, че сме на границата на две епохи, на прага на нова ера, която изисква от нас изцяло нов подход към живота.

И няма къде да избягаме, все пак ще трябва да намерим отговор на въпроса за смисъла на живота. И тогава животът ни ще се промени напълно. Днес нашите дейности са насочени главно към задоволяване на нуждите на нашето биологично тяло. Въпреки, че исканията на нивото Човек са много по-високи. Но откъде да вземем сили, за да променим приоритетите?

Откъде да вземем сили?

В цялата вселена действат две сили: силата на отдаване и силата на получаване, плюс и минус. Ние сме управлявани от силата за получаване, желанието да получим максимално удоволствие с минимални усилия и затова нашият живот е ограничен и краен. Колко може да получите от някого или от нещо? Не мога да получавам неограничено всичко, което поискам. Само разглезеното дете, което родителите обичат с абсолютна любов, може да получи всичко от тях, но и техните възможности са ограничени.

И желанията ми също ще растат още и още, защото съм в развиващо се общество, което постоянно измисля все нови и нови напълвания на желанието за получаване на удоволствия. Но и тяхното получаване винаги е крайно и затова хората се потапят в наркотици, депресия и т.н. Те виждат, че колкото и да се стараят, няма да се напълнят и  в крайна сметка усещат празнота.

Такава е силата за получаване, тя е силна, но много ограничена. Докато силата на отдаване не е. Защото можеш да отдаваш на всички неограничено. И ако получавам от това полза, добро настроение, усещане за пълнота в живота, то бих отдавал с радост.

Но проблемът е, че сме устроени по такъв начин, че от получаването усещаме наслаждение, но не и от отдаването. Получаваме наслаждение от отдаването само, ако е насочено към нашите деца, близки и любими. Тогава усещаме, че колкото повече отдаваме, толкова повече се наслаждаваме. Но това са само частни случаи и дори в тях отдаването е ограничено по време, защото се намираме в материален свят.

А какъв щеше да бъде животът ни, ако го организирахме не със силата на получаване, а със силата на отдаване? Ако всички се раждахме и можехме да развием в себе си силата на отдаване и да живеем според тази парадигма? Тогава вече нямаше да се чувстваме ограничени, нямаше да зависим от времето.

Щяхме да чувстваме времето по различен начин, не в постоянното усещане на липса на пълнота, когато усещам времето между това, което искам и когато получавам желаното. Напротив, тогава времето щеше да се свие до нула, тъй като щеше да се измерва между момента, когато искам да отдам и когато отдавам.

С други думи, тогава усещането за време щеше да изчезне. И животът ни щеше да придобие съвсем различен характер, извън времето и пространството. И щяхме да спрем да го възприемаме като бягство от неизбежния край, защото и краят като такъв вече нямаше да съществува.

Преходният свят и вечната душа

Подсъзнателно човек винаги мисли за смъртта. Всичко, което създава, има за цел да анулира смъртта по някакъв начин.

Всички наши изследвания, открития, изобретения в крайна сметка са насочени към утвърждаване на себе си във вечността. Да почувстваме, че със смъртта на физическото тяло няма да изпаднем в забвение. Това прониква в цялото ни съществуване.

Ако бяхме вечни или нямахме усещането за край, щяхме да умираме и да не знаем, че е така. И тогава щяхме да имаме съвсем различен живот.

Бихме живели вдъхновено, вдишвайки въздуха с пълни гърди и не бихме чувствали, че трябва да се съобразяваме с неизбежния край. В крайна сметка подсъзнателното усещане за неизбежна смърт означава много за нас.

Това добро ли е или лошо?

Зависи как човек го използва. Ако не се чувствахме смъртни, щяхме да бъдем просто животни. Всеки би си помислил: „След като съществувам в този свят и винаги ще бъде така, мога да взема всичко, което пожелая“.

А ако усещаме, че някой ден идва краят, опитваме се да направим нещо по въпроса. Като правило се стремим да избягаме от тези мисли, искаме да забравим и заради това се впускаме в науката, в творческото търсене, създаваме нещо, измисляме… И всичко е само, за да докажем на смъртта, че я преодоляваме. Това по принцип ни тласка напред.

То идва от дълбините на подсъзнанието и се осъществява не само на животинското, но и на другите нива, до най-висшите духовни нива, на които всичко се решава по различен начин. Там човекът започва да разкрива живота в душата и става независим от живота на тялото.

Когато освен моето физическо тяло, разкривам и духовното си тяло, наречено „душа“ и започвам да се усещам съществуващ в него,  започвам едновременно да усещам колко е временно моето животинско тяло и разбира се, в крайна сметка то трябва просто да умре, обръщайки се отново в нежива материя.

Как да преодолеем страха от смъртта

Като правило човек се бори със страха от смъртта, като се опитва да я забрави, да не мисли за нея, да не размишлява, просто да я изхвърли, да я изтрие от паметта си. Но това не е добре, защото смъртта постоянно напомня за себе си. Около нас постоянно умират хора – от старост, от болести, във война… И просто гледайки по-младите, човек неволно се сравнява с тях, осъзнавайки, че остарява и му остава все по-малко време за живот. Винаги имаме изчисления за края и нищо не можем да направим с това.

Ще ни помогне само издигането на друго ниво на живот – нивото на отдаване. Там ще разкрием ново измерение, ще се издигнем до съвсем различно ниво на съществуване. А старото измерение, основано само на временното биологично съществуване на материята, ще изчезне.

Когато човек премине в следващото състояние, вече нищо няма да го задържа в този свят. И смъртта няма да бъде за него нещо специално, а просто съпътстващ фактор.

Няма ли да има смърт в бъдещето?

Всеки човек, постигайки своето духовно състояние, се издига на по-високо ниво на съществуване. И един ден цялото човечество ще стигне до него.

При това биологичната смърт на нашия животински организъм ще остане, но духовното тяло, което ще придобием, ще бъде безсмъртно, тъй като се намира извън нашата природа, извън нас – в желанието за отдаване, а не за получаване. Това духовно тяло се нарича „душа“.

Душата усеща всички метаморфози не в себе си, а като преминаващи през нея, но в другите. Това не е лесно да се разбере, трябва да се усети. Но в духовното всеки, който отдава на другите, усеща живота си в другите, а не в себе си. Затова няма основание за лична смърт, защото той е в абсолютно отдаване.

Като цяло в духовния свят няма субстанция, която умира, защото през цялото време придобиваш все нови и нови желания за отдаване и в тях усещаш своето съществуване, своя живот. И въпреки, че те не са твои, напълвайки ги, ти ги усещаш като твои.

Това е както когато правиш нещо за малкото си дете и усещаш в това дори повече живот, отколкото когато го правиш за себе си.

А в духовното усещането за физическото тяло бавно се изгубва, пропада, отдалечава се, изчезва и идва усещането за живот в другите.

Нова форма на власт над индивида

Въпрос: Днес в епохата на неолиберализма властта на държавата над индивида постепенно намалява. Това добрo ли е или лошо за човешкото развитие?

Отговор: Не мисля, че властта намалява, защото държавата не отстъпва от позициите си, от властта си, не я прехвърля на индивида.

Реплика: Но човекът се чувства по-свободен, отколкото преди няколкостотин години.

Отговор: Той се чувства така, само защото непрекъснато изобретява всякакви механични машини, играчки, устройства, които му дават илюзията за свобода, но нищо повече. Нима сме свободни? Днес завися от всички: подслушват ме, всеки може да види къде съм, какъв съм и т.н. Къде е свободата?

Реплика: Както и да е, преди няколкостотин години всеки владетел можеше да прави с индивида каквото поиска без никакво наказание. Днес в демократичните страни не е така.

Отговор: Това не означава нищо. Свободата, която имахме преди, днес придоби друга форма. Но това не означава, че сме свободни. Когато пуснеш детето от ръцете си, то тича по тревата и му се струва, че е свободно. А ти го наблюдаваш.

Природата на човека не се е променила, просто властта над хората е приела други форми – още по-ясни, по-строги, по-ограничени. Следят те, знаят всичко за теб!

От телевизионната програма „Духовни състояния“, 22.03.2022г

[296076]

Лице в лице с Твореца

Събитията, които се случват днес в света не оставят съмнение, че не се случват по наша воля. Всички опити да ги прогнозираме или контролираме по някакъв начин се провалят.

И става все по-ясно разбирането, че всъщност всички се управляват от някаква висша сила. В кабала тя се нарича „Творец“. И така, кой е той – Твореца, който се разпорежда с целия ни живот? Защо не го усещаме явно? Защо се е скрил от човечеството?

Всъщност Твореца е разкрит за всички, само че, за да го почувстваме, трябва да променим природата си. Затова е казано: „Не всеки, който пожелае да разкрие Твореца може да го направи“. За това е необходима сериозна работа.

Преди всичко трябва да придобием допълнителни органи на възприятие, които да ни позволят да усетим Твореца. А за това трябва да променим естествените си свойства.

Орган за усещане на Твореца

Трудно ни е да си представим какви трябва да бъдат тези нови органи на възприятие. Знаем, че животните възприемат света по различен от нас начин. Кучетата например имат необикновено развити обоняние и слух, а зрението не е толкова важно за тях. Без да вижда стопанина си, на сто метра от него кучето го чува какво прави и тича към него. А миризмите служат на кучето като карта на света.

Змиите се ръководят само от топлинни усещания. За тях няма нищо друго, само топлина и студ. Но това усещане е толкова развито в змията, че за нея е достатъчно да чувства целия свят, сякаш го вижда с очите си като нас.

Ако искаме да видим света през очите на кучето, трябва да развием слуха и обонянието си като неговото. А за да възприемем света като змията, имаме нужда от остро като нейното усещане за топлина и студ. С други думи, необходимо е да се доближим до тях по свойства.

Как можем да погледнем света през „очите“ на Твореца? В крайна сметка не съвпадаме с него по свойства и затова не го улавяме с нашите сетивни органи. Твореца има такива свойства, че просто минава през нас. Ние не го усещаме, както не усещаме радиовълните, които изпълват етера. За да се свържем с него, трябва да формираме специален орган за усещане, който ще има свойства, подобни на Твореца. Какви са тези свойства? Кой е Твореца?

Погледни света през „очите“ на Твореца

Кабалистите, които са постигнали Твореца казват, че неговото свойство е абсолютно добро, любов, даряване, което се нарича с една дума – „отдаване“. Твореца е готов да отдава всичко и на всички. Ние притежаваме противоположна природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас от всички и колкото е възможно повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки момент искаме едно, после друго, после трето. Това е целият ни живот, всяка секунда да преследваме ново удоволствие. Следователно нашият орган за възприятие най-общо се нарича желание за получаване на наслаждение.

И в това сме абсолютно противоположни на Твореца. Възможно ли е да излезем от тази противоположност и да се приближим до него? Кабала казва, че е възможно. Работата е в това, че освен желанието за получаване на наслаждение, Твореца е заложил във всеки човек желанието да го познае. И в същото време свободата на избор да развие това желание.

Това е началната точка, от която мога да започна да се движа към Твореца. За да го направя, трябва да придобия неговите свойства. Тогава ще почувствам въздействието му като добро и благоприятно.

Свойството на Твореца е отдаване, любов, а моето е точно обратното – получаване. Но ако постигна отдаване и любов, издигайки се над егоизма си – любовта към себе си – и  съм готов да отдавам тази любов на целия свят, тогава ще мога да стана подобен на Твореца и ще мога да го усетя.

Ще започна да го забелязвам във всичко, което се случва в света, във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Ще видя, че във всичко действа той: една сила, една мисъл, която през цялото време работи върху мен и постепенно ме приближава все повече и повече към себе си. До такава степен, че ще видя, че в света сме само аз и Твореца и няма никой, освен нас.

 

Инженеринг на лъжата

Като правило човек дори не осъзнава, че неговите възгледи и решения са наложени отвън. Доволни сме от картината на въображаемата свобода, докато тя не започне да се пръска по шевовете.

През изминалата година влезе в обръщение нов термин – инженеринг на съзнанието (Consciousness Engineering). За него говорят учените, медиите и разбира се, социалните мрежи. Това, което преди се наричаше манипулация на общественото мнение, промиване на мозъци, тенденциозно представяне, в нашата информационна епоха придобива все по-тънки и хитри форми.

Ключови думи в заглавията, изграждане на фрази, умел фейк, специално подбрани снимки и илюстрации, изработени по поръчка анонимни изследвания – всичко това и още много друго се влива в живота на всеки човек от десетки години. Това вече не е елементарно промиване на мозъците, това е промиване на съзнанието и подсъзнанието. На места авторитарно, на места скрито под маската на плурализма.

Виждаме как крайностите и изключенията идват на мода и се превръщат в норма за няколко години или дори месеци. Виждаме как се приема неприемливото, а основите, напротив, се размиват. Понякога това  произтича от естествени потребности, ускорени от нечия грижа, а понякога е в противоречие със здравия разум и човешката природа.

Подводната част на айсберга обаче, която не виждаме или отказваме да видим, е неизмеримо по-голяма. В крайна сметка ние сме свързани в единна, затворена система и си влияем не само с думите и делата, не само с външните фактори, но и с мислите и намеренията. На първо място с намеренията.

Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;

Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.
Джон Дън

Никой не е самодостатъчен, изолиран от света, от останалите. Там,  „под водата“, всички сме свързани. Дори в прост, социален смисъл сме изцяло зависими от обкръжението, буквално програмирани от него.

Защо игнорираме очевидното? Разбираемо е, когато малките деца играят без да поглеждат назад, но защо ние, възрастните, правим същото? Защо умишлено се заблуждаваме с миража на самостоятелността и се поставяме под чуждо влияние?

Честно казано, повечето от нас не се замислят за това. В резултат не силата и принудата, а думите, образите, лозунгите, идеите най-добре контролират съзнанието, контролират нас и света.

Истина за всеки вкус
Сърцата ни са заключени, не можем да свържем кабел от двете страни и да проникнем един в друг, да се почувстваме истински. Думите, звуците, изображенията, примерите са друго нещо, те изграждат връзка. Но връзката е повредена, дефектна, измамна. Изглежда сякаш се разбираме един друг, но всъщност не можем да се разберем. И не искаме. Понеже всичко е пропито с фалш и самонадеяност.

Човек, вкаран сутрин „на топло“, вечерта вече невъзпрепятствано дава интервю в студио, чувствайки се свободно и непринудено. Той е герой на деня, търсен, доволен от себе си. Не се чувства грешен, по-скоро се гордее със случилото се. И даже има фенове.

Като при всеки конфликт, при всяка конфронтация зрителите и читателите гледат първо политическата ориентация на страните, принадлежността им към идеологически и други лагери, а след това решават кой е прав. В смисъл, кой им е по-любим.

Вече няма обективни факти. Всъщност не е и имало. Затънали сме в блато от фрагментирана, откъсната от цялото информация, във фрагментирано възприятие, което изкривява общата картина до неузнаваемост. Лъжите текат във вените на цивилизацията по милиардите нишки, които без прекъсване свързват всички нас.

Още по-лошо, човек няма нужда от истината, ако тя не го устройва. Самият той охотно купува лъжи. Няма значение какви, главното е да се чувства прав, да усеща почва под краката си.

Върху всяка лъжа е написано „истина“ – избирай по твой вкус. И човек избира това, което е добро за егоизма. Избира филтър, който ще сортира постъпващата информация и ще рисува удобни схеми на „реалността“. Нека дори да са негативни, но възможно най-удобни.

Никой не обича истината, защото тя е горчива и неподвластна на убеждения. Тя иска нещо от теб, вместо да те успокоява и утешава. Тя притеснява, вместо да се отдава и да се съгласява. Тя води някъде, вместо да приспива. Кой има нужда от това?

Това е нашият свят: милиарди хора и всеки със своята истина. Или по-скоро всеки със своята лъжа и няма нито съгласие, нито взаимно разбирателство. Дори елементарното състрадание е все по-малко и по-малко.

В такава ситуация могат да направят всичко с нас: да държат някого на къс повод, друг да уморят от глад, някого да изпратят на война, на друг да разкажат за нея. Не е необходимо наистина да се разрешават проблеми, достатъчно е да се манипулира съзнанието, представяйки лъжата за истина. Самата ни природа е предразположена към такива манипулации.

Как да различим истината от лъжата
Възможно ли е това? Можем ли да се издигнем над себе си, над нашите желания и да погледнем на света обективно, безпристрастно?

Така изведнъж, не. Разбира се, че не. Но първо можем да осъзнаем окаяността на нашето състояние и да поискаме да се променим.

Тогава ще видим едно просто нещо: същата тази връзка може да ни направи добра услуга. Засега се оставяме на милостта на егоизма, но е възможно и по друг начин. Може да издигнем, да култивираме човека благодарение на обкръжението. Може да го сложим в такива условия, че самата среда да го стимулира да се развива, да се движи напред, да разбира себе си и другите, да разбира света, в който живее.

Затова кабалистите от хиляди години разработват методика за интегрално взаимодействие, позволяваща на човек да премине от позициите на получаване, на самонаслаждение към ценностите на взаимното отдаване. Освобождавайки се от ограниченията на тесния егоистичен свят, човек постепенно се интегрира в реалния свят. Заедно с другите изучава неговите закони, разбира как действа общата система и как да извлече от нея максимално благо за всички.

Всъщност, издигайки се на системно ниво, ние даваме на системата възможност да се преформатира, да се препрограмира обновявайки се. Егоистичните алгоритми се сменят с противоположни, но този път сами вземаме решение за това. Това наистина е моят избор, това съм истинският аз, а не онзи жалък елемент съзнание, който се контролира от всички, които не са мързеливи. Аз сам решавам да порасна и системата, обкръжението ми помагат в това.

В крайна сметка какво е моето съзнание? Разликата между днешното и вчерашното възприемане на света, междинна картина, която изисква все повече и повече поправяния, докато не се изравни с истината. Ето защо колкото повече отлагаме, толкова повече проблеми натрупваме. И дори да ни изглеждат материални, икономически, екологични, в действителност зад тях стои един основен проблем – егоизмът, който не иска да се избави от лъжите.

Ние наистина не можем да изградим открит канал от сърце към сърце, както между компютри. Но можем да се свържем с това, което е над нас, което ни съединява в единно цяло. Да кажем със „сървъра“, с „изходния код“. Напипвайки, създавайки в себе си този изходен код, ние изграждаме истинска връзка от човек към човек, а не от егоизъм към егоизъм.

Тогава думите спират да ни заблуждават, да ни управляват, защото разбираме тяхната същност. Разбираме се един друг.

И това е истината.

От сърце към сърце

За десетките хиляди години от нашето съществуване така и не успяхме да намерим общ език един с друг. В резултат на това – безкрайни войни, разпадане на семейството, разрив между родители и деца… Но всичко това можеше да се избегне.

Смята се, че речта е основната особеност, която различава човека от животните. Разговорната реч е развила определена когнитивна част от мозъка, ума. А от друга страна точно тя е намалила значението на системата от органите на чувствата. Ние можем да говорим (дали разбираме е друга тема), но чувстваме по-малко другите хора и природата. И това доведе до загуба на връзката с природата, която преди имахме.

Причината е развитието на егоизма в нас, който ни раздели и отдалечи един от друг. Десетки хиляди години нашите отношения се развиваха под влияние на егоистичните желания да властваме над другите, да имаме повече пари от другите, да знаем повече от другите… И едва сега започнахме да осъзнаваме, че тази форма на връзка между нас е неправилна.

Всъщност ние не развиваме връзката между нас, а я изкривяваме. Заради това не можем да се приближим до природата и да се потопим в нея, да установим правилна връзка между нас. И нашият език активно ни помага в това. Той ни служи само за една цел – как да използваме всичко около нас едностранно и всеки заради собствена изгода.

До какво ни доведе това се вижда с просто око. Непрекъснати войни, една от друга по-страшни. Разрушаване на семействата, неразрешими проблеми във възпитанието на децата. Тотално замърсяване на планетата… И ако продължи така, човечеството просто няма да оцелее. Защото такова наше “развитие” е противоположно на природата, абсолютно ѝ противоречи.

Виждаме, че в природата всичко е взаимосвързано, всичко е част от единна система. Неживото, растителното и животинското нива съществуват в хомеостаза, допълвайки и помагайки си едно на друго. И само човекът не само не допълва и не помага на другите, а напротив, стреми се да получи максимална полза, разрушавайки всичко около себе си.

Език мой — враг мой
Технологичният прогрес опрости комуникацията ни, направи я достъпна във всички краища на планетата. Струваше ни се, че използвайки аудио и видео връзка, най-после ще намерим общ език между нас. Но не! Все още установяваме връзка с другите, само за да ги използваме за собствено благо.

Не помага дори стремежът да създадем единен, универсален език на общуване. Младите хора днес активно използват различни емотикони и символи, но те също не ни спасяват. Защото всеки човек има свой вътрешен език, “затворен” за получаване на лична изгода.

Така че, дори целият свят изведнъж да заговори, например на английски, пак няма да се разбираме. Защото връзката, която създаваме, общувайки един с друг, е външна и може да се каже комерсиална. Тя не ни сближава, а ни отдалечава един от друг, дори в семейството.

Днес го виждаме все по-ясно. Усещаме, че ни липсва топлина, сърдечност в отношенията. Че без тях не можем да съществуваме. Жизнено необходимо е да започнем да разговаряме не с думи, а със сърца. Така че това, което казваме да не върви от уста в ухо, а от сърце към сърце.

Нито един външен език не може да ни помогне. Трябва да достигнем до по-дълбока връзка между нас, да стигнем до вътрешно взаимно разбиране. В крайна сметка езикът е само външен инструмент за предаване от един човек на друг на това, което е в сърцето, в чувствата и в желанието му.

Желанието е същността на човека. Това, което искам да реализирам във всяка секунда от моето съществуване, общувайки с другите. И тъй като желанията в мен постоянно се обновяват, трябва непрекъснато да бъда във връзка с другите.

Ще настроя сърцето си на любов
Би било хубаво да се разбираме без думи, но засега не сме способни да го направим. Затова трябва да развием съвсем различен език – език на сърцето, вътрешен, духовен. На този език се говори как да стигнем до единно сърце – обединение на желанията.

Това е език на чувствата, за който не са нужни думи, именно той ни позволява да проникнем във вътрешните, дълбоки слоеве на природата – огромни пространства, изпълнени с чувство. Те ни се разкриват, когато започнем да изграждаме нашите отношения над егоизма, на основата на взаимното отдаване, на доброто отношение един към друг.

На такава правилна връзка между нас трябва да се научим. Като начало трябва да намерим такива думи, които ще ни помогнат да отворим сърцата си и да ги настройваме по такъв начин, че да започнат да говорят на един език. Тогава това, което си предаваме ще влиза не само в ушите, но и в сърцата.

Както е казал Булат Окуджава в стихотворението си: “ще настроя сърцето си на любов, иначе защо живея на тази вечна земя?”

Бъдещето на рекламата е реклама на радостта

Рекламата толкова трайно е навлязла в живота ни, че ни се струва, ако не е в него, в света ще настъпи хаос – няма да знаем какво да ядем и какво да носим. И всичко е така, защото рекламата ни въздейства не само пряко, но и чрез другите хора.

Всъщност всеки от нас е носител на реклама – както в дрехите, така и във вкусовите предпочитания, и дори в поведението. Може да се каже, че реклама е самото общество, в което съм, защото на практика целият ми живот се регулира от ценностите, които са приети в моето обкръжение.

Маркетолозите отдавна са го разбрали и затова се опитват да свързват рекламирания от тях продукт с живота на потребителя. „Кока-кола – вкусът на живота!“ Какво отношение има сладката газирана напитка към най-голямата тайна на битието? Никакво. Но милиардите, които се наливат в рекламата са направили своето и много хора избират Кока-Кола, мислейки че го правят по свой избор.

Преди на занаятчията му беше достатъчна обикновена табела над работилницата: „Ковач“, „Дърводелец“, „Шивач“… И хората се обръщаха към тях когато имаха нужда. А днес буквално сме принудени да купуваме стоки и услуги, от които изобщо не се нуждаем.

Рекламата става все по-агресивна, така маркетолозите се опитват да задържат купувачи. Но колкото по-агресивна, сложна и дори коварна става рекламата, толкова по-малко ефективна е. Хората просто спират да ѝ вярват осъзнавайки, че нейната цел не е доброто на купувача, а печалбата на продавача. И продажбите падат въпреки факта, че понякога половината от стойността на продукта са парите, изхарчени за рекламата му.

Не на последно място роля в намаляването на търсенето на потребителите играе и глобалната криза, заради която човечеството е потънало в глобална депресия. Днес хората са разочаровани почти от всичко. Те не вярват на политиците, не вярват на икономистите и на лекарите, на психолозите и на коучинга. И изобщо не вярват на досадната реклама накрая.

Рекламата има особена роля

В действителност на рекламата е определена специална роля в нашия живот. Все още не сме разбрали истинското ѝ предназначение и се опитваме с нейна помощ просто да накараме някой да купи нещо. Но както виждаме храната, дрехите, автомобилите и другите неща, ако носят някакво удоволствие, то е краткосрочно. И ние сме принудени отново да преследваме удоволствието, което постоянно ни се изплъзва.

Но когато най-накрая осъзнаем от какво се нуждаем най-много, рекламата ще се превърне в реклама на истинските ценности, на добрите отношения между хората. Защото непреходна радост може да ни достави само общуването с други хора. Общуване, в което няма злоба, омраза, черна завист, а има само радост, вдъхновение и повдигане на духа. И с колкото повече хора общуваме, толкова повече различни форми на връзка ще имаме и толкова по-голяма радост ще чувстваме.

Рекламата ще стане инструмент на нашето възпитание, част от огромна образователна система, която ще издигне човека до нови нива на напълване и развитие.

Производителите все още не го вземат предвид. Те мислят, че ще продължим да живеем както преди и предлагат: ако не искаш да си купиш тази дреха, купи си друга. Само купувай! Но днес желанието на човека се променя в основата си и преминава в абсолютно ново качество.

Вместо пари, власт, знания и дори информация, сега човек иска да знае за какво живее. Той сякаш спира по средата на живота си и започва да размишлява. Това желание идва отвътре, защото природата ни променя и не е по силите ни да се противопоставим на тази промяна. Нямаме никаква възможност да променим вътрешното си развитие, да го спрем или да го забавим. Ще се наложи да се съгласим, че процесът ще продължи и ще го чувстваме все по-силно и по-силно.

Производителите вече не могат да се спасят

Ако осъзнаем тази тенденция, постепенно ще започнем да променяме средствата за комуникация и реклама към по-голяма гъвкавост. Производителите днес вече не могат да се спасят, ще трябва да обявят банкрути. Ще бъдат принудени да се свият до необходимото за обществото ниво, а всичко останало ще се свие до безполезност. Защото хората не се нуждаят от хиляди видове шампоани. И няма да можеш да продадеш твоя, защото ще купуват нещо просто и полезно. В края на краищата всичко зависи от това, какво човек счита за свой приоритет.

Ако маркетолозите усетят в хората тази нова потребност от добри връзки между тях, рекламата коренно ще се промени. Тя ще помогне за изграждането на нова, глобална система от вътрешни връзки между хората, когато човек ще получава удоволствие и радост  от обединението с другите хора – чувствено, без никакви граници, над нашия материален живот. И средствата за масова комуникация ще му помагат в това.

Днес това ни се струва неосъществима мечта, но когато започнем да се движим в тази посока ще видим, че самата природа ще ни помогне.

Как да се научим да управляваме времето си

Много хора чувстват, че времето като че ли изтича между пръстите им. Занимаваме се със спешни, неотложни задачи, оставяме най-важното за по-късно и изведнъж откриваме, че нямаме достатъчно време за него.

Как да използваме времето правилно, за да реализираме всяка минута по най-ефективния начин?

Преди всичко нека да разберем какво означава най-ефективен? Да кажем, че искам да запълня живота си като удовлетворявам основните си желания за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания. Тези желания са присъщи на всеки човек в различни комбинации, с които се различаваме един от друг.

Тези комбинации определят целите, които си поставяме в живота. Те обаче могат да се променят през целия ни живот. Всичко зависи от това, какво най-много се цени в моето обкръжение и от степента му на влияние върху мен.

Ако влиянието на моето обкръжение е голямо, то може да пробуди в мен желание за наука или за власт, или за пари, при това дотолкова, че храната, сексът и семейството да загубят за мен предишното значение и аз ще ги използвам, за да постигна слава или власт. А може и обратното.

От обществото зависи как ще се реализира човекът. Въпреки, че неговите естествени наклонности също са много важни и го насочват към реализация в определена, характерна за него област.

И тук винаги има борба между личността и обществото. Личността иска да се реализира колкото може по-пълно с помощта на обществото, а обществото иска да потисне личността и да я използва за свое благо без да взема предвид, доколко е възможно, нейните желания. В крайна сметка личностите нямат за обществото никаква ценност, а само доколко се включват в него.

Така че, ако искам да управлявам времето си, трябва да съм колкото може повече развит както в личен, така и в обществен план, тъй като само във връзката между тях или на границата им ще намеря моята оптимална реализация.

Трябва да почувствам към какво се стреми обществото, каква е целта му и да ги съпоставя с това, към което се стремя според моите естествени наклонности, каква би била моята цел, ако можех да променя целия свят за свое благо и как мога да се реализирам с помощта на моето обкръжение. Тогава може да се каже, че ще управлявам времето си, като го реализирам по най-ефективния начин.

Да се издигнем над времето

Много хора в края на живота си откриват, че са си поставяли неправилни цели. Преследвали са удоволствия, които постоянно са им се изплъзвали и в крайна сметка са се оказали „в пробитото корито“. Останало  им само да съжаляват, че са пропилели напразно живота си.

Те също започват да чувстват, че съществуват висши, непреходни, както е прието да се изразяваме, вечни ценности, които са пренебрегвали. И тези ценности – любов и отдаване, а не получаване, биха могли да направят техния живот съвсем различен. Но те не са успели да управляват правилно времето си, а то почти не е останало …

Ето защо е необходимо хората да се обучават от малки, как да поставят правилни цели в живота си и правилно да използват времето за тяхното постигане. Тогава те могат да се издигнат до ниво на съществуване над времето. В края на краищата времето ни е дадено, за да се издигнем над него. Какво означава това?

Преди всичко трябва да разберем, че времето е усещане в нашето тяло, извън тялото времето не съществува. Времето е много субективно, вътрешно възприятие на човека, защото така функционира нашето тяло. Всъщност ние измерваме времето според честотата на дишане, сърдечният ритъм, скоростта на метаболизма, тоест според живота на нашето тяло.

Но след като се изключа от функционирането на физиологичното си тяло, мога да се издигна към различна времева ос. Тя вече няма да е времето, а броят действия, които мога да извърша всеки път. И изобщо не зависи от времето.

Трудно е да си го представим, но такова измерение съществува. Дори Айнщайн е казал, че времето е относително. Можеш да го разтеглиш или свиеш, а дори и да го спреш. Ако придобием допълнителна система на възприятие – според действията отдаване и получаване – на входовете и изходите на тази система ще започнем да усещаме съвсем различен живот – извън времето и пространството.

Нова матрица на възприятието

Нашият свят е разделен на четири нива: неживо, растително, животинска природа и човешко ниво, но не в неговото материално въплъщение, а в духовната сфера. В крайна сметка с какво се различаваме от животните? – С нашата вътрешна същност, с нашето вътрешно развитие, а физиологично принадлежим към същия животински свят.

Затова трябва да излезем отвъд пределите на понятието време, движение, пространство, присъщи на тези три нива – неживо, растително и животинско, и да живеем на нивото Човек. Това ниво засега е непостижимо за нас, но то ни очаква.

На това ниво получаването на  удоволствие не зависи от времето, не е ограничено от пространството – това са само искрени отношения между хората, любов към ближния. Те дават на човека истинско наслаждение, напълвайки и  издигайки го над животинското ниво към усещането за вечен живот. Това ниво не е в нашия свят. Трябва да го разпознаем, да го сформираме и да живеем в него. Защото не е свързано с нашето тяло, а с ново осъзнаване, с нова „матрица“ на възприятието.

Затова, ако искаме да се научим да управляваме времето си, трябва да се издигнем над него – към реализиране на своето духовно ниво, степента Човек – отдаване и любов.

Мозъкът е връзка с разума на Вселената

Въпрос: Изследвайки човешкия мозък, учените се опитали да намерят там механизъм, който контролира човек и използва всички възможности на мозъка. Но така и не намерили отговор. Може би са търсили на грешното място?

Отговор: Разбира се, на грешното. Нашият мозък е много сериозна предавателна връзка както между нас, така и между всеки един от нас и външния разум на Вселената.

Реално всички души са свързани в много сложна мрежа от взаимно общуване, nе само хората и не просто на нивото на нашия свят по количеството на неговата информация, а на ниво на много по-дълбока и по-обемна информационна връзка.

Затова да се говори, че бихме могли да открием в човекa източниците на неговите действия, мисли, чувства, решения, желания, всичко, което му се случва, е напълно погрешно. Всички тези невидими, незабележими връзки минават през нас, през милиарди други души и тела и се връщат отново. Това е огромен общ цял организъм, когото не познаваме и не усещаме.

Но кабалистите го усещат. Те  се намират в пълно постигане на работата на този организъм. Нарича се сияние на Шхина, сияние на цялата Вселена, общо желание и обща мисъл, където цялото човечество се обединява в стремежи и мисли на най-високо ниво в поправеното си състояние заедно с Твореца.
И в крайна сметка това трябва да  постигне всеки човек. И тогава ще знаем това, което са искали да разберат учените. В противен случай никога няма да имаме пълна информация.

Въпрос: Можем ли да кажем, че изучавайки мозъка, учените търсят корена на нашия произход?

Отговор: Да. Но в мозъка като цяло няма нищо. Мозъкът е много малък приемник на информация. По принцип работата на всяка клетка в тялото се определя от организма, но за да знае клетката какво изисква тялото от нея, в нея има малко устройство, което я адаптира към общия организъм. И това е нашият мозък.

 [291223]

Откажете се от лошия навик да бъдете нещастни

Веднъж говорих с Джейн Гудол, която 45 години изучава живота на шимпанзетата в Националния парк Гомбе Стрийм в Танзания. Почти две години е живяла с шимпанзетата, които са я приели в стадото си.

Попитах я кое е основното чувство, което е изпитала през времето, прекарано с маймуните, които са я приели като своя в гората, където няма хора.

И тя отговори: „Между тях усещах любовта. Въпреки че през цялото време крещяха и изясняваха нещо помежду си, но всичко беше само за да пробудят любов. И започнах да разкривам същото в дърветата, в гората, в небето, в земята…“

Без да е сантиментална, пристигайки в африканската джунгла от градската джунгла, Джейн постепенно разкрива, че цялата природа е изпълнена с любов. И се оказва абсолютно права.

Любовта не се купува с пари
Тук обаче имаме огромен проблем. Любовта съществува в природата, но как да я постигнем между нас? И ако не любов, то поне добри отношения, без които човечеството просто не може да продължи да съществува. Не е възможно да те принудя да ме обичаш. Мога да платя и да купя всичко, но не и любов. За пари можем да получим вежливо отношение, почит, но любовта е абсолютно особено чувство, което заслужава да бъде отделено от всички останали човешки чувства.

Доброто отношение възниква между хората, когато се нуждаят един от друг и с общо съгласие се използват взаимно заради постигането на някакви цели. При това между тях може да възникне и взаимно доверие. Но ако на някой от тях му струва да плати повече или да даде по-голямо напълване и наслаждение, всяко доверие и преданост могат моментално да изчезнат. В живота има много такива примери.

И това наше поведение в крайна сметка доведе до факта, че заставаме един срещу друг с ядрени бомби зад гърба си. А в космоса кръжат спътници, пълни с оръжия, готови да бъдат използвани при първа заповед. Дори не говоря за конвенционалните оръжия. Добавете към това международния тероризъм, локалните войни и престъпността и ще видите, че имаме всички основания сериозно да се тревожим за живота си.

Докато животът не е свършил
Картината обаче няма да изглежда толкова мрачна, ако разберем причините за появата ѝ. Приближихме се до ръба на пропастта, за да се ужасим и да се отдалечим от него осъзнавайки, че нямаме друг избор, освен да променим отношенията си от омраза към любов.

И това вече не е някакъв частен проблем, който може да бъде отхвърлен. Нито една страна, колкото богата и развита да е, не може да се справи нито с външните, нито с вътрешните проблеми, породени от омразата. Все по-нарастващата пропаст между богатите и бедните рано или късно ще доведе до това, че бедните ще излязат на улицата и ще започнат да мачкат богатите, като същевременно ще разрушат и самата държава.

И няма значение колко пари и хранителни резерви имат в запас държавите. С липсата на ангажираност, която съществува между нас, имаме свят, в който половината просто умират от глад, а другата половина изхвърлят повече продукти, отколкото са необходими, за да нахранят първата половина. И те не могат да се споразумеят помежду си, защото не мислят един за друг.

Ето защо днес постигането на всеобща любов не е красив лозунг, а жизнена необходимост. Не ви харесва думата „любов“? Изтъркана ли е вече? Тогава я заменете с взаимно участие, грижа един за друг. Най-важното е, че просто сме задължени да стигнем до това, в противен случай животът на Земята ще свърши.

Седем милиарда чаши чай
Но ако това е общ закон за съществуване на човечеството, как да започнем да живеем според него? За да го направя, трябва да се чувствам свързан с целия свят. Не е нужно да познавам лицата на всички, но вътре в мен трябва да имам усещането, че сме заедно и се грижа за всеки като за себе си.

Наливам си чаша чай и се тревожа, дали всички останали също имат. До  такава степен, че ако другите нямат колкото искат, да не взема и за себе си. Като майка, която докато не нахрани детето си и не се убеди, че е сито, здраво и доволно, не може да се занимава със себе си. Тя просто не е в състояние да мисли за себе си, докато то има нужда от нещо. Нужно да се научим как да преминем от нашия пълен егоизъм към това противоположно състояние.

Колко много добро можем да направим заедно
Виждаме, че живеем в специална епоха. Никога досега в нашата история природата, всички вътрешни и външни условия не са изисквали от нас да се променим. Винаги вървяхме напред с нарастващия си егоизъм, разоравахме този свят и го приспособявахме към себе си.

И сега, за първи път в историята, трябва да приспособим себе си, да си дадем глобално и интегрално възпитание, което ще ни научи да мислим един за друг и да бъдем „добри деца“, както в детската градина. Защото без това, нашата „градина“ вече не може да съществува.

Ако се обърнем към специалисти: социолози, психолози, те ще кажат, че трябва да започнем с малки групи. В тях да се провеждат разговори, обучения, съвместни мероприятия, за да видят хората колко е добре да бъдат заедно, колко печели човек, ако около него има грижовни хора. Колко много добро можем да направим заедно: да се отпуснем, да прекарваме приятно времето си, да се подкрепяме взаимно.

Благодарение на взаимното участие, на добрата връзка между нас, можем да се освободим от много проблеми и грижи. Ще изградим друга промишленост, не материално-техническа, а вътрешна, духовна. Точно както изградихме съвременния технологичен свят за сметка на егоизма, който ни тласкаше към външно развитие. Сега заемайки се с вътрешното развитие, ще изградим нов свят между нас – вътрешен.

Там ще има нови технологии, всякакви иновации и всички ще бъдат в отношенията между нас. Ще видим, че в тези добри, мили отношения се открива цял свят, изпълнен с най-различни усещания. И за такъв контакт няма да ни трябват нито интернет, нито други линии за комуникация. Ще бъдем свързани на чувствено ниво. До такава степен, че ще започнем да се усещаме един друг както майка дете.

В резултат на това всеки ще стане всички! Всички чувствено ще се включат в него и той ще започне да усеща какво се случва в тях, а те какво се случва в него. Ще постигнем взаимно участие и обща, интегрална връзка. И ще можем да почувстваме това, за което говори Джейн Гудол и много други, че любовта е наистина всеобщ, световен закон, който съществува в природата. И всеки ще усети вътрешните си сили и всеобщата любов, която царува в природата.

Средата определя съзнанието

Как обкръжението и информационните гени, решимот, определят съзнанието и кръговрата на нашия живот.

Ние винаги следваме желанията си. А какви ще бъдат те зависи от това, кой е в моето обкръжение. Моето обкръжение определя до каква степен ще се развият моите желания и кое от тях ще излезе на преден план: естествените, телесни желания или желанието на ниво Човек.

Например ако родителите сложат дете, което все още нищо не разбира в среда, в която много се почита науката, то ще възприеме от обкръжението колко е важна и уважавана. И въпреки, че по природа то може да няма голяма склонност към науката, за сметка на обкръжението ще започне да се развива в това направление.

Оказва се, че обкръжението може напълно да промени баланса в нашите естествени наклонности, развивайки една част от тях повече, а друга по-малко.

Моите родители, например, много искаха максимално да развия способностите си и затова ме записваха на различни кръжоци. Благодарение на тях се занимавах със спорт, по-късно бях в музикално училище, където се запознах с класическата музика, която уважавам и до днес, обичам и разбирам всички останали музикални жанрове.

Родителите ми не отдаваха голямо значение на театъра, затова и до днес нямам голям интерес към него. Но науката и техниката бяха много важни за тях, затова станаха много важни и за мен. Освен това имах естествено вътрешно желание да се занимавам с наука. Дори сам отидох в детски кръжок, където изучавах задълбочено физика и астрономия. Доста дълго време бях увлечен от тях.

Виждаме, че развитието на детето става под въздействието на обкръжаващата го среда в съответствие със съществуващите в нея възможности. В крайна сметка в него едни способности се развиват повече, други по-малко, а някои обикновено се потискат. И се оказва, че свободата на избор на човека е много ограничена.

Освен това, както обяснява кабала, човек носи в себе си опит от минали животи и информация за развитието на цялото човечество. Раждайки се всеки път в по-развито общество, детето не започва развитието си от нула. Във всяко поколение вече са заложени новите способности, информационните гени, които се наричат „решимот“. Благодарение на тези „решимот“ се развива човека.

Днес всички го забелязват. Наблюдавайки децата виждаме, че се справят с нововъведенията много по-бързо от нас. Изглежда, че са родени с друго разбиране и свойства, които са необходими за възприеманото на съвременния свят. Малкото дете мигновено усвоява мобилния телефон, компютъра и всички съвременни джаджи.

Наблюдаваме колко лесно децата се ориентират в новия свят и ни става ясно, че това се дължи на информационните гени, които се развиват и предават от едно поколение на друго.

В кабала това се нарича кръговрат на живота и в него няма никаква мистика. Просто всички се намираме в общо поле и затова сме тясно свързани един с друг. Точно както съществуват гравитационното и електромагнитното полета, действащи във всяка точка на земното кълбо, има и информационно поле, поле на мислите и желанията, което ни свързва извън времето и разстоянията.

Затова не е изненадващо, че намирайки се в това поле, ние попиваме новата информация и по този начин следващото поколение се ражда вече готово успешно да се впише в новия живот, в новата епоха.

Разкривайки за себе си информационното поле, ние получаваме възможност да излезем в съвсем различна, все още непозната за нас реалност.

Трябва ли да се страхуваме от проклятие?

Въпрос: Много хора вярват в силата на проклятието, разбира се и се страхуват от него. Имах приятел, Виталик, който ми разказваше, че в рода му по мъжка линия живее и действа проклятие вече десетилетия, почти столетие. Именно по мъжка линия. И той дори чувстваше, че идва неговият ред. Той загина буквално седмица след нашия разговор.

Какво е проклятието? Има ли го или не?

Отговор: Има урочасване, проклятие, всякакви заговори и прочие. Всичко това го трябва да го отчитаме.

Въпрос: Но има разлика между урочасване и проклятие? Урочасването може да бъде  някак случайно, а проклятието е целенасочено убийство.

Отговор: Има хора, които имат лоши очи, както се казва. Има хора, които притежават отрицателна енергия. Когато те общуват с другите по някакъв начин, не е важно какъв, дори и без докосване, не отблизо, при това те могат мислено да разрушат човек и да го доведат до болезнено състояние.

Въпрос: А ако това се прави умишлено?

Отговор: Умишлено – в наше време такива специалисти няма, освен в “органите”, както се казва. Да, да, не се шегувам. Но такива хора днес рядко се срещат.

Въпрос: А как да се защитим от проклятие или урочасване? Можем ли да се защитим?

Отговор: Само чрез връзка със свойството отдаване и любов – това, на което учи кабала. Няма друг начин

Проклятието не достига този, който се движи към светлината, към любовта? Макар да съм познавал кабалисти, които по принцип  обръщаха  внимание също и на такива действия. Хора са били в усещането за  духовните сили, все едно, са вземали това предвид, че има уроки, че дори обикновените хора, не кабалисти, които не работят върху своя егоизъм, а обратно, работят върху използването на егоизма, те имат сили.

Въпрос: Това връща ли се към този човек, който, например, проклина другия?

Отговор: Това вече е сложна система. Бих предпочел да не говоря за това, ще кажа само защо. Защото човекът, който използва тъмните сили на природата, има цяла система, по която работи, защо го прави и така нататък. Той не може да работи против Твореца, както се казва. Не може да работи против доброто, против любовта, защото тази система е по-висша, по-силна.

Но ако има някакви проблеми, неизправности в тази добра система, тогава злата система веднага може да се включи и да направи своето лошо дело.

Въпрос: Трябва ли да се страхуваме от това?

Не, трябва да мислим за доброто – само за него! В никакъв случай да не се страхуваме и нещо да правим срещу това зло, а да разбираме, че злото също е в ръцете на Твореца и ако то наистина е необходимо, то ще и ние трябва да се примирим по някакъв начин.

Въпрос: Вашият главният съвет е..?

Отговор: Любов. Тя поправя всичко.

[284051]

 

Живот в облака

Ерата на облачните услуги  не предвещава това, което мислим.

Компанията на Илон Мъск Neuralink показа на света маймуна, която играе компютърни игри със силата на мисълта. Благодарение на имплантирани в мозъка неврочипове и бананов коктейл, макакът Пейдж се справя чудесно с топка на екрана, без да има представа как го прави. Технологията сама по себе си не е нова, но все още не е прилагана на такова ниво.

Като биокибернетик, на младини вероятно бих се радвал на подобно постижение. То дава надежда на парализираните хора и като цяло отваря много перспективи. Хората, обаче, са хора и не се ограничават с добронамерен бизнес. От незапомнени времена искаме да направим света по-добро място и упорито се опитваме да поправим, закърпим, компенсираме всички недостатъци. В резултат, заедно с удобството нарастват и „разходите“.

Днес от висотата на науката кабала виждам, че самият подход е фундаментално погрешен. За да поправите света истински, трябва да започнете от себе си.

Едностранна връзка

Разбира се, нямам нищо против биотехнологиите и други научно приложими постижения. Аз съм против надеждата, че можем да се справим с тях. Не можем. С тях в крайна сметка ще стигнем до задънена улица и ще бъдем принудени да се обърнем към друго, кардинално решение. Това още не е станало очевидно, но контактуващият с компютъра Пейдж повдига въпроси далеч не само за невронното свойство.

„Закърпването“ на света продължава. Вероятно в бъдеще ще можем да „зашием“ мозъка и тялото на човека така, че дори най-смелата научна фантастика да стане реалност. Но какво да правим с нашата природа? Как да имплантираме нещо добро, качествено ново в сърцето си? В сърцето, което е душата? Как да вдъхнем любов и отдаване в нашата егоистична природа? Как да се променим вътрешно и с това да осигурим истински пробив, истински просперитет в целия човешки род?

За да го направим, трябва да променим нашето възприятие за света и за себе си в него. При това, не да променим компютърните алгоритми, не физиологично, не на нивото на петте сетива и дори не в психиката, а по-дълбоко, в самата основа, която ни прави хора.

Не можем да намерим в мозъка реле, щраквайки върху което ще направим човека по-добър и ще решим всички промени. Мозъкът е само „приемник“, „модем“, който преобразува сигнали и ни свързва с външния свят, с „облачното хранилище“ на информация, данни, записи. Взаимодействайки с този „облак“, мозъкът ни рисува картина на реалността, която съответства на нашето текущо развитие или по-скоро на естеството на нашите желания.

Докато те са егоистични, затворени в себе си, връзката с „облака“ се осъществява едностранно: тя ни въздейства, оставайки извън нашето възприятие. Но ако сменим посоката, ако се устремим навън, един към друг, взаимодействието ще достигне ново ниво.

И така, започвайки от себе си, ще можем да се издигнем до картината на интегралния, взаимосвързан свят и ще намерим неизмеримо най-доброто приложение на степента на природата, която се нарича Човек.

Чужди игри

Чрез декодиране на сигналите в мозъка на Пейдж, учените са се научили да разпознават желанията му и да ги превръщат в действие на екрана. В същото време намерението му всеки път е било просто и ясно – да получи поредната доза бананово смути.

При хората нещата са малко по-сложни. С изключение на насъщно необходимите искания, нашите намерения почти винаги са насочени към личния и социален статус, към достойно, според нашите разбирания, място в обществото, семейството, обкръжението. Именно средата диктува на човека какво да иска. И в крайна сметка, всички негови желания преследват личното му благо. Той винаги ще се стреми към състояние, в което ще се чувства комфортно.

В това се крие всъщност единственият недостатък, който ни кара да „поправяме“ света, а не себе си и обезценява нашите постижения. Егоизмът „слага ръка“ на всичко, разваля всичко.

Оказва се, че за разлика от маймуните, човекът трябва да отдели намерението от желанията, за да работи срещу тях. Точно това го прави Човек – способността да разпознава своята природа и да се издига над себе си.

Дотогава той просто се свързва с невидим интерфейс, играейки в чужди игри. На тяхната софтуерна платформа се променя само антуража, но не и  „двигателя“. И без значение колко реалистична е играта, всичките ѝ стимули се свеждат до подхранване на егоизма. Денонощно топката му се движи по дисплея на съзнанието. Свива се, надува се и приковава погледа към себе си.

За да излезем от тази виртуалност, трябва да станем първоначално противоположни на себе си – да променим намерението, да се устремим навън, към единство, към добра връзка, да се включим директно в „облака“, в общата система, вътрешно да стигнем до подобие с нея. Това е Човекът.

„Облачната“ връзка се основава на откритост и взаимно отдаване, на общи интереси, на интегрална, интерактивна самореализация. И картината, която възниква при този подход, с такава самонастройка, качествено превъзхожда всичко, което можем да си представим в рамките на егоцентричната, потребителска свързаност.

Всъщност тук се разкрива истинското човешко Аз, скрито под черупката на егоизма подобно на сърцевината на плода. Когато узрее Човекът в мен, чувствам нужда от друго, правилно развитие. И тогава черупката, която предпазва зародиша, отпада от безполезност. Тя си е свършила работата.

Започнете със себе си

Истинското Аз на човека е основната, първична точка, уникалната част от общата система, която само той и никой друг не може да развива и поддържа. Колкото и да „поправяме“ света, в крайна сметка всеки ще трябва да стигне до основата си и да вдъхне живот в нея от този „облак“, в който сме свързани в единно цяло.

Всички ние сме безтегловни точки, възли на системата, пропускащи през себе си нейните импулси и по този начин придобиващи нейните свойства, позивни, мисли и състояния. Нашият живот е нашата връзка в него. Пряка връзка над всички различия и ограничения, с безкрайна скорост, с неограничен потенциал.

В науката кабала това ниво се нарича замисъл на творението. В него се съдържа неразделното, съвършено единство на всичко – общо, еднакво достояние на всички хора, проявяващо се в тяхното взаимно отдаване.

Включването в това единство може да бъде само с желание, което му съответства поне минимално. И няма да помогнат изкуствените импланти. Чипирането е за тялото, а Човекът в нас се нуждае от самостоятелен, смислен стремеж от себе си навън към съпричастност, взаимност, вътрешна близост между нас, любов.

Днес, когато човечеството най-накрая се почувства едно цяло, но е обременено от тези окови и „кипи“ в огъня на противоречията, дойде време за нова ера – единство, както е замислено от Природата, която ни е създала. Нейното дете – човекът, вече иска да излезе навън. Но ние го пренебрегваме с надеждата за други средства, които ни се струват толкова обещаващи.

Всичко това са палиативи. Те не извеждат света от глобалната задънена улица, а само маскират, затъмняват за известно време. Не е далеч денят, в който под прикритието на илюзиите ще напипаме непробиваемата стена, поставена за нас от самата еволюция. И тогава ще признаем: за да поправим света, трябва да започнем от себе си.

След това всичко ще върви гладко.

[281335]

Какво е съзнанието

Въпрос: Може ли да се разделят понятия като съзнание, разум, интелект? Или са едно и също нещо.

Отговор: Съзнанието е възможно само когато усещаме не само информационното поле, но и неговият източник. Доколкото чувстваме този източник, в нас се формират неговите образи и това се нарича наше съзнание.

Съзнанието може да бъде висше, може да бъде обикновено, низше, което се придобива от детството с възпитанието, влиянието на обкръжаващата среда и т.н. А съзнанието, което можем да развием в нас е допълнително възприятие, усещано не само в нашето естествено желание за получаване, но и в придобитото намерение за отдаване.

И тогава ще започнем да усещаме информационното поле. На практика всичко, което изследваме, всичко, което ни е интересно да знаем, е в какво поле се намираме, тъй като именно то формира цялостната картина на света в нас. Аз и цялата картина на света.

Аз усещам вас, усещам света около мен, всичко, което е там. Откъде това идва в мен? Ясно е, че е в мен. Ясно е, че сега говоря на практика със себе си, като с огледало. Ако ми е интересно да разбера какво е съзнанието, първо трябва да разбера: с кого имам работа, какво е това поле? Какви са неговите характеристики, неговите първопричини за въздействие върху мен, какво иска от мен, защо ме е създало такъв – с ограничено възприятие?

Защо трябва да преминавам такива етапи на развитие, за да го почувствам повече? Защо освен съзнанието, има разум и чувства. Защо, приближавайки или отдалечавайки се от това поле, в мен възникват положителни или отрицателни усещания. Които може би перчат на моите изследвания?

Ако обвържете изследванията на учен в областта на химията или физиката с някакви чувства – той обича това или не, това му е приятно, а това – не, – тогава как те могат да му пречат? Той трябва да се издигне над чувствата си, за да изследва обективно всички тези явления.

Съзнание се нарича това, как възприемам себе си под въздействието на обкръжаващото поле. Съзнанието е образ на полето, което ми влияе. Неговото желание, намерение, планове е всичко, което се опитвам да възприема от него, да разбера какво иска природата от мен.

Ако, в крайна сметка, по някакъв начин формирам всичко това в мен, мога да го нарека моето съзнание.

Въпрос: Сега някои изследователи говорят за информационното поле като за основа, а други говорят за полето на съзнанието. Но ако информационното поле съществува обективно, то е невъзможно да се говори за съзнанието без обекта, който възприема тази информация?

Отговор: Като кабалист трябва да кажа, че нищо обективно не съществува. Всичко съществува само по отношение на човека, който го възприема. А какво е извън човека, дори не можем да кажем. Нямаме нито уреди, нито възможности да излезем от себе си и да започнем да възприемаме това, което е извън нас. Това не ни е дадено.

От ТВ програмата „Срещи с кабала“, 03.01.2019

[279632]

Извънземните са между нас (клип)

Днес много отговорни учени говорят, че извънземните вече ходят между нас. Професор Хаим Ешед, той, между другото, ръководи космическата програма на Израел, достатъчно голям учен, твърди, че те са тук, но излизат извън рамките на времето и пространството и затова не са открити от нас. Заради това, че сме недостатъчно развити, за да ги приемем и разберем. Така казва той.

Те са предотвратили няколко ядрени катастрофи, неутрализирали са ги. Помолили да не се публикува, че са тук, тъй като не искат да се развива масова истерия и така нататък. Той казва: “Ако бях казал това преди пет години, щяха да ме вкарат в лудница.”…

[276368]

Очаква ни добро бъдеще

Колкото и да пренебрегваме същността на промените, те няма да отстъпят. Когато новото се бори с обичайното, въпросът не е в резултата от борбата, а в нейната продължителност.

Основният урок от миналата година е, че трябва спешно да се научим да мислим един за друг. Имам предвид да се грижим един за друг. В противен случай, дори и по някакъв фантастичен начин да правя всичко правилно, винаги ще има хора, които ще добавят лъжичка катран и ще развалят всичко. Или сам ще прецакам себе си и другите. Не е задължително да е от зло, а просто от невежество. Понеже никой от нас наистина не знае, как да живеем заедно в условията на глобален свят и глобални проблеми.

Нямаше да мислим за това, ако не беше пандемията. Тя волно-неволно ни накара да се огледаме наоколо и да видим, че сме твърде различни, твърде противоречиви и трябва да направим нещо по въпроса. Не разбира се, да подстригваме всички с един гребен. Има нужда от друго решение, което ще позволи на всеки да бъде себе си и в същото време да живее щастливо.

Защото точно това искаме – да бъдем щастливи, радостни, процъфтяващи, обичани. И колкото и да е странно, именно бедите на глобалния свят ни показват пътя към това добро бъдеще.

Година за размисъл

В борбата срещу коронавируса човечеството неволно откри, че грипът е победен. Макар и само в този сезон и на твърде висока цена. Но преди една година всички бихме казали, че е невъзможно.

Всъщност глобалният свят, със своята взаимозависимост ни предоставя не само заплахи, но и методи за тяхното решаване. „Вие сте в нова система от взаимоотношения – каза той. – И в тази система има различни закони, различни критерии и приоритети. Тогава ги проучете!“

Не е трудно да направим първите изводи: виждаме, че всяка страна, всяко общество, всяко семейство се бори с пандемията по свой начин и в крайна сметка се грижи само за себе си. Това важи за всички – от рекордьорите по ваксиниране до антиваксърите. И това е естествено, защото не сме се научили да действаме по друг начин. Въпреки, че имахме цяла година за размисъл.

Цяла година, използвайки остарели методи, човечеството се опитваше да реши глобалния проблем локално. В резултат на това времето минава, а ние все още живеем в илюзиите на миналото и таим напразни надежди да се върнем в него. Нашето лечение е погрешно в основата си. Сблъсквайки се с предизвикателството на новата епоха, се опитваме да се барикадираме от нея с ваксини и да останем същите.

Няма да стане. Новата епоха изисква повече. Тя изисква да започнем от себе си.

Етап на отричане

Представете си: консилиум от лекари стои до леглото на болен и не иска да признае, че не може да го спаси с традиционни методи. Защото да го спаси, не означава да удължи агонията, а да го излекува. И новото средство е в това, че първо самите лекари трябва да се променят, да се свържат вътрешно. Тогава, ставайки единно цяло, заедно ще проникнат в корена на проблема, който се изплъзва на всеки поотделно.

Това показва болестта на пациента. За това говори пандемията, която е обхванала цялото човечество. За да се стигне до корена ѝ, трябва самите ние да се променим, да се свържем истински. Вчера преследвахме лични цели, стремяхме се към личен успех, а днес дойде времето на единен свят, на единна интегрална цел и общ успех на всички.

Само не казвайте, че е невъзможно. Това е просто необичайно. Преди не мислехме по този начин, не вярвахме, смятахме, че е утопия. Но всъщност всички хубави неща в началото са били утопия. Освен това започна зле, защото трябваше да си пробие път през старото и закостенялото. Дори най-плавните исторически преходи не са лесни, да не говорим за резките скокове.

В началото на 2021 година все още е трудно да се забележи, но старите парадигми започват да се разпадат. В интегралния свят няма нищо лично, локално, очертано от ясна плътна линия. Всички влияят на всеки, всеки влияе на всички. И затова, да се възползват един от друг, е като да копаят общ гроб. Напротив, трябва да взаимодействаме правилно в един стремеж, в едно желание, като по този начин разкриваме самата единна природа, в която живеем. Човешката взаимовръзка решава всичко.

Светът сега е в процес на отричане на тази реалност. Дори без да се опитваме да разберем и реализираме новата концепция за съществуване, ако я забележим, я заклеймяваме като нереализуема, противоестествена, наивна и т.н. Както се казва: „не съм я чел, но я осъждам“.

На следващият етап, който вече е близо, ще започнем да разбираме. Ние не говорим за някакво абстрактно или формално обединение, а за реално, системно, всеобхватно единство на природата, в която човек, според неговата степен на развитие, трябва да участва сам, съзнателно и съзидателно.

Осъзнавайки това, ще спрем да се страхуваме от промените. В крайна сметка загубата на личните интереси изобщо не означава обезличаване. Напротив, на този общ път ще процъфтява индивидуалността и уникалността на всеки. И тогава ще видим, че нашето предишно егоистично „лично“ всъщност е изравнило и обезценило нашия потенциал, като го е вкарало в рамките на празното, безцелно консуматорство.

Моментът на истината

Смяната на епохите е неумолима. Старият свят вече не съществува. Отлетяхме от него преди година, но искаме да се върнем, вкарвайки новите реалности в старите шаблони. Но не можем да сложим новия свят в прокрустово ложе *, не можем да го опаковаме в клетките на съзнанието, свикнало с фрагментирано възприемане на детайлите. Той е един и трябва да отразим тази единна картина  в себе си – в обществото, в отношенията между нас.

Докато отхвърляме предизвикателствата, кризата няма да свърши. Тя просто ще приема различни форми. Това е кризата на целия ни предишен живот. Всички външни стимули, с които ни глезеше, вече не са актуални, не са релевантни. Стигнахме до момента на истината, до напълно различни ценности, дълбоки, непреходни, способни вътрешно да обединят всички, независимо от различията и конфликтите. И тъй като не сме се доближили до тях, не можем да продължим.

Новият свят няма да бъде добър с нас, докато не го разберем и не го приемем. Защото в него вече няма егоизъм, а взаимно отдаване – двигателят на прогреса. Можем да живеем в него добре само заедно. Не за сметка на другия, не в своето уютно ъгълче, а в общия дом, в общото семейство. И дори то да не е онова, с което сме свикнали, нямаме друг избор.

Историята върви по свой път, откази не се приемат. Сега всичко зависи от качеството на нашите връзки, от вътрешното сближаване между нас. То е нашето лекарство, издигащо ни над всички болести и препятствия по пътя. То не просто ни предпазва от беди, но и дава на живота ни нови стимули, нови радости, нов вкус и нов смисъл.

Нека да оставим познатото зад нас. Доброто бъдеще не е такова, каквото си го представяхме. То е каквото трябва да бъде.

* Изкуствена мярка, към която безполезно се нагажда нещо с насилствени мерки/ бележка на перводача

[20210218]

Живот извън тялото

Ако внимателно и безпристрастно анализираме себе си, ще разберем, че и днес живеем, както се казва, извън тялото.

Живея с чувствата, желанията и мислите, които получавам от обкръжението. Въпреки, че са в мен, те не са мои, а ги възприемам отвън.

Оказва се, че сякаш живея извън тялото си, ръководейки се не от неговите нагласи, а от мнението на обкръжаващото ме общество, което ми е внушило как да мисля, как да живея, как да чувствам, какво да правя. Дори не осъзнавам колко различно би било моето възприятие за света, ако живеех като отшелник в гората. Обкръжението определя моя възглед за света и ме кара да гледам на него по този, а не по друг начин.

И това може да създаде големи проблеми. Защото ако човек е израснал в среда, в която е прието да се изяждат, убиват и да се използват безмилостно, той смята, че това е нормално. А други го считат за ужасно и са готови да наложат на „изяждащия“ всякакви наказания.

Чужда матрица

Ние живеем в матрица за възприемане на света, изградена в нас от заобикалящото ни общество, принуждавайки ни да гледаме света точно с по този начин. Посещавайки различни страни, понякога много се чудя, колко различно може да бъде мисленето на хората. Въпреки, че в днешно време това да се случва все по-рядко, тъй като все повече си приличаме, особено жителите на големите градове.

Но понякога виждаш, че заради това, че хората мислят различно и следват други ценности, те имат съвсем различен поглед върху живота, виждат различно от това, което виждаш ти и съдят различно. Различно е възприемането на живота, историята, доброто и злото, различна е целта на съществуването, еталонът на живота, който всеки мечтае да изгради.

Някои смятат, че добрият живот е безделие в обкръжение на много слуги. А за други, обратно, животът се състои в саможертва в името на науката и големите открития. Има различни подходи, напълно противоположни. И проблемът е, че не се разбираме.

Основната претенция, която жените обикновено предявяват към мъжете е: „Ти не ме разбираш!“  И това наистина е така, защото не сме получили необходимото възпитание и за отношенията между мъжа и жената. Изобщо не са ни учили как да живеем в семейство.

В училище не ме научиха да разбирам женската природа и не си представях какво е жената – някакво странно същество, което ще живее до мен. Оказа се, че тя има свои изисквания, свой характер. Нямах представа колко е различен женският подход към живота от мъжкия. Това е съвсем различен свят, но осъзнавах ли го? Исках ли изобщо да разбера жената? Съобразявах ли се с мнението ѝ?

Заради факта, че младежът не получава знания за вътрешния модел на женското възприятие, начина на мислене, гледната точка към живота, той не е в състояние да се съобразява с жената. Затова когато общуваме, ние се удряме един в друг като кремъци и правим искри. Само след много удари постепенно се заглаждаме и се учим да живеем един до друг. Но не сме в състояние наистина да разберем, да проникнем в чувствата и мислите на другите.

Това е огромен недостатък на нашето образование. Доказателство за това са огромният брой разводи и хората, които изобщо не искат да създават семейство.

По същия начин не са ни учили как да възпитаваме деца, как да се отнасяме към детето. И виждаме колко жестоки могат да бъдат родителите към децата си. Самият аз дълго време не разбирах децата си. Защото не бях подготвен да бъда баща – възпитател, който формира детето, който го въвежда в живота. Такова усещане и разбиране не беше развито в нас.

В продължение на десетки хиляди години се развивахме по волята на случая. Психологията, науката за човека, за човешката природа, за вътрешния му свят, се появи само преди сто години. А преди това хората изобщо не мислеха, че е необходимо да се изучава психологията на човека. Беше достатъчно той просто да живее и да се развива както успее.

Едва днес стигнахме до разбирането, че нямаме изход и трябва да изучаваме човека и обществото, за да знаем как да постигнем стабилност и какво да правим с живота си.

Друго измерение

Това не е някакъв мистичен, извънтелесен живот. „Живот извън тялото“ означава, че нашият възглед към света се формира от другите. Виждаме света с различни очи. Това е единствената причина да не се разбираме един друг и на това трябва да се научим.

Вижте колко е трудно за мъжа да погледне на света през очите на жената. Но всеки от нас живее в семейство и трябва да се разбираме по някакъв начин, иначе ще умрем като динозаври. Затова трябва да разберем психологията на противоположната страна, не просто за да се разбираме с другия, но и да се наслаждаваме на живота. Ние сме устроени по такъв начин, че получаваме целостта на живота, само ако се включваме един в друг, допълвайки се един друг.

До днес се развивахме, задоволявайки егоистичните искания на тялото си, стремейки се да грабнем колкото може повече и да се съобразяваме с интересите на  другите хора колкото може по-малко. Но днешната глобална криза ни кара да се съобразявам с ближните, да вземем предвид тяхната гледна точка, да се опитаме да разберем вътрешния им свят.

Оказва се, че сякаш излизам от себе си и се включвам в другите. И така придобивам възможностите на целия свят, всички съществуващи в него мисли и желания. Ставам равен на цялото човечеството, получавайки възможност да почувствам целия свят.

Днес сме на прага на нова ера – възприемането на съвсем различна реалност. Съзнателно сближавайки се с другите, придобиваме многостранен поглед към живота в безкраен спектър от чувства и представи. И това ни отвежда в съвсем различно измерение. Както казват мъдреците: „И видях обратния свят“.