Entries in the 'Възпитание' Category

Животът има прекрасно продължение

На човек са останали много малко средства, за да избяга от своя монотонен живот: спорт, различни хобита. Но човешкият егоизъм се развива, затова все по-малко хора могат да се удовлетворят с риболов, пътешествия, футбол.

И въпреки че спортът все още привлича вниманието на милиони и дори милиарди хора, вече се вижда, че интересът спада.

Страните вече не така отчаяно се борят за правото за провеждане на олимпийски игри, като преди. Вече няма предишният ентусиазъм, гордост и огромни приготовления. Дори и спорта започва постепенно да угасва, както и всичко останало.

В нашия живот не остават никакви ценности, заради които би си струвало да живеем, никакви придобивки, които биха донесли радост. Човек не получава удовлетворение нито от децата, нито от семейството, нито от работата, нито от хобито, остават му само наркотиците.

Единственото, което може да донесе обновяване на съвременния човек е разкриването на същността на живота. Изведнъж ще открием, че животът има прекрасно продължение!

Вътре в самия ни живот изведнъж се разкрива особена врата, зад която се намира чуден свят. Единственото, което може да донесе обновяване в нашия живот днес е търсенето на смисъла на живота, откриващо вход в приказен свят.

Той е приказен не защото в него има някакви чудеса, а защото е изпълнен с прекрасен смисъл. Преди всичко, този свят е вечен и пълен с неограничени възможности, абсолютно добър, където няма никакви войни и убийства. Това е един щастлив свят, за семейства, за деца, за всички. В него човек няма от какво да се бои и няма за какво да се сърди.

Може би, на някой такъв живот ще се види много сладникав, но аз не искам да получавам удоволствие от скандали, в търсене на тръпка. Аз искам да получавам остри усещания от добри дела, от нови постижения, от напредването, от новото строителство, което ние виждаме заедно, от новите хоризонти – от позитивното, а не от отрицателното, от все по-голямото добро.

Нека винаги да имаме желание да вършим добро и потребност от добри дела, която изисква постоянно напълване. Нека да усещаме вечен и ненаситен глад от желанието да обичаме и да вършим добро.

Това не е вълшебен свят, а просто добър. Той е напълно реален, въпреки че в него има вечност, съвършенство и хармония, живот по-висок от всички недостатъци и проблеми. Всички недостатъци и проблеми ще бъдат предизвикани само от желанието ни от доброто да търсим все по-голямо добро, тоест от доброто състояние към още по-добро.

И това неяма да бъде от завист и желание да живеем по-добре, отколкото съседа, а само от доброта. Ще се наслаждаваме дори от усещането за недостиг, както се наслаждаваме от чувството на глад преди хубава трапеза, не желаейки да си разваляме апетита и предвкусвайки бъдещото наслаждение. Тоест, недостигът изхожда от съвършенството, което вече приближава към мен.

Получава се така, че ние никога няма да усещаме страдания, проблеми, а ще се наслаждаваме дори от липсата на напълване в предвкусване на очакваното в бъдеще. Понякога очакването носи дори още по-голямо удоволствие, отколкото неговата реализация.

Напълването пресища и изгася желанието. Но наслаждавайки се от своята съпричастност към вечния живот, който постоянно все повече се усъвършенства и ни напълва, ние преживяваме постоянен възторг от своето текущо състояние и дори още по-голям, постоянно растящ, от очакването на бъдещите състояния.

Такова напълване никога не насища и не гаси наслаждаването. Колкото повече насищам себе си, толкова по-голямо желание се отваря в мен и стремеж към ново наслаждение. Във всеки един миг аз усещам недостиг и неговото напълване, отново и отново, тоест моя живот е пълен с напредък, развитие на нови желания и нови наслаждения.

Нещо подобно усещаме в детството, всеки ден, радвайки се на живота, на новите игри и наслаждения, чувствайки, че животът е пълен с удоволствия. А след това порастваме и нямаме желание да ставаме сутринта от леглото. Не усещаме това съвършено напълване в нашия обикновен живот, затова желая на всички да го достигнат през новата година.

От 622-та беседа за нов живот, 08.09.2015

[166710]

Истината за трите световни религии, Част 3

каббалист Михаэль ЛайтманНачалото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Въпрос: В какво се състои особения характер на всяка от трите световни религии?

Отговор: Юдаизмът е достатъчно пасивно учение, което трудно приема в себе си и то само този, който е съгласен с пълното изпълнение на неговите предписания. Християните са по-активни, привличайки хората към своята вяра.

У мюсюлманите съществува убеждение, че ислямът е длъжен да стане единствена религия за целия свят. Те заявяват, че не може да има друга висша сила, освен тази, която те си представят, тоест освен Аллах, и Мохамед е негов пророк. И това мнение се опитват да установят в целия свят.

Различните мюсюлмански течения се обединяват на този глобален принцип и в същото време се разединяват, защото у всяко има свое мнение по какъв начин да поставят целия свят под знамето на исляма. Едно течение се стреми да постигне това с по-меки методи, друго – с по-твърди, едното е по-малко ортодоксално, другото – повече. Но, в края на краищата, всички те се стремят да разпространят исляма навсякъде по земното кълбо.

В това се изразява тяхната работа, и с такива методи се разпространява тя в Океания, на Филипините, в Индонезия, в огромната територия на Африка за последните сто-двеста години. А в наши дни започна нашествие на исляма в Европа. Според статистиката, всеки ден стотици хора в Европа преминават към исляма.

Европа е толкова привлекателна за мюсюлманите, защото те я смятат за културен център на света и пример за всички останали. И ако те направят този световен център – център на исляма, по този начин ще завоюват целия свят.

Африка е източник на сили,а Европа е центърът на идеологиите, на културата. Ще дойде време, когато мюсюлманите ще се доберат и до Америка, те вече започват да се увеличават там.

Европа е слаба, застаряваща, тя няма сили да се бори с нашествието на исляма. Затова е само въпрос на време – скоро цяла Европа ще бъде само в зелен цвят.

Въпрос: Как младите европейци могат да бъдат привлечени от това жестоко, екстремистко движение като радикалния ислям?

Отговор: Хората се стремят към силата. Ако не обичам силния, то в крайна сметка се страхувам от него. Страхът ме заставя да се присъединя към него, и аз по своя воля ще започна да го оправдавам. Ще започна да гледам на целия свят с неговите очи и ще искам светът да ме възприема като част от тази мощна сила.

Излиза, че убивайки хора със страшна жестокост, както в момента се случва в Ирак, по този начин радикалният ислям си разчиства територия по целия свят, на която може да се разпространи. Колкото по-голяма е неговата жестокост и безпощадност, толкова повече хора се боят от него и желаят да се присъединят към него.

Страхът има огромна притегателна сила. По-добре е да се присъединя към страшния враг, защото иначе ще се окажа срещу него – а това съвсем не ми е нужно.

Затова много млади европейци са готови да станат мюсюлмани, за което се искат само три минути. И въпреки, че по този начин човек се задължава да измени радикално целия си живот, той усеща в това светлина, защото вече има цел на живота, която Европа не е могла да му даде. Вместо умираща култура, изгубваща всякаква сила, той получава ясни инструкции и твърди житейски постановки.

Той разбира за какво живее, усеща силата, рамото на съратника, и затова намира в това вкус и готов да го направи. Ислямът черпи своята сила от обединението на хората. Съгласно науката кабала това се нарича клипа (нечиста сила) на дясната линия.

Дясната линия – това е отдаване, тоест мюсюлманите се представят като хора, призоваващи към добри отношения, към духа на единството, обединението и взаимопомощта. Те дават на човека усещане за топлина. В тяхното поведение има вътрешна топлина, и въпреки че е измамна, хората я усещат.

И тя е много привлекателна за младите европейци, усещащи студ в немощната Европа и пълно безразличие към себе си. Всеки от тях се чувства изолиран, сам, нямащ нито цел в живота, нито основа, която е напълно изгубена. И затова той се съгласява да влезе в рамките на исляма, който, независимо от своята твърдост, дава чувство за принадлежност към топлото течение, имащо ясна цел. И това е много привлекателно.

Или това ще увлече европейците в противоположната посока – към нацистки режим, едно от двете. Фашизмът е основан на същия принцип на обединението и ясната цел. Не е важно с цената на какво се постига единство и каква е целта, но това привлича хората.

Следва продължение…

От 428-та беседа за новия живот, 31.08.2014

[146066]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 2

Наставниците

Въпрос: Към какво учителят трябва да насочва своите ученици?

Отговор: Той трябва да им продемонстрира вектора за развитие. Еволюцията е направила от нас хора, които си задават въпроса за смисъла на живота. Но наред с този общофилософски въпрос, трябва да обясним на децата за какво живеят именно те и именно в това поколение. Защото е очевидно, че всяко поколение има своята мисия, своите възможности, своя потенциал, своите цели и всичко това е нужно да се обясни на подрастващите и на младежта, в рамките на подготовката им за живота, за да могат точно да го реализират.

Въпрос: Към какви постижения трябва учителят да насочва учениците си?

Отговор: Днес вече става така, че в най-добрият случай тях ги насочват към това как повече да печелят, за сметка на всички останали. Това се нарича „да се устроиш в живота“.

За да се насочи подрастващото поколение към по-високи постижения, трябва да се знае какво изисква Природата от нас. Защото всички живеем в нейната система и е невъзможно да обучаваме човека в откъсване от нея. Ако ние разберем вектора на своята еволюция, тогава ще видим как да насочваме младия човек, за да не се натъква на препятствия и проблеми, които да провалят или погубят живота му. Той ще разбере как трябва да изглежда обществото и няма да греши в безполезен конфликт с Природата.

Ако учителят насочва учениците по такъв начин, той вече е проводник, наставник. В една или друга степен този „товар“ са длъжни да носят преподавателите по всякакви предмети.

Въпрос: В този контекст, с какво учителското, училищното възпитание се различава от родителското?

Отговор: Родителите и учителите са длъжни да се водят от един и същи мотив, насочвайки детето към една цел, така че то да я види и в този смисъл, между учителите и родителите няма никаква разлика. Те придобиват сходни черти в неговите очи. Училището, класът и учителят трябва да са много близки към случващото се у дома.

От телепрограма „Нов живот“ №627, 17 септември 2015 г.

[166888]

Не убивайте с ругатни хромозомите!

каббалист Михаэль ЛайтманЕксперимент: Семена от растения били подложени на обидни ругатни. Семената загубили кълняемостта си. Изводът: обидите и проклятията повреждат генетическия апарат и довеждат до неминуема гибел.

Думите могат да бъдат представени под формата на електромагнитни колебания, които влияят директно върху свойствата и структурата на молекулите ДНК. Тези молекули отговарят за наследствеността при човека.

Затова съдържанието на човешката реч влияе непосредствено върху човешкия геном. Ако човек използва постоянно нецензурни изрази, неговите хромозоми започват активно да променят своята структура, в молекулите на ДНК се изработва отрицателна програма.

Постепенно тези изопачения видоизменят структурата на ДНК и това се предава на потомците на човека. Натрупването на негативни качества може да бъде наречено „програма по самоликвидация“. Проклятията предизвикват мутагенен ефект, аналогичен на радиационното излъчване с мощност от хиляди рентгена.

Думата е двуостър меч. ДНК възприема думите и техният смисъл. Вълновите “уши“ на ДНК непосредствено усвояват звуковите колебания. С помощта на думи, реч, мисли, а речта е резултат от мисълта – човекът като скулптор извайва своят генетичен апарат.

Така от поколение на поколение разрушителните процеси, заложени в човешкия геном от неговата реч, нарастват като снежна топка. При това за ДНК няма значение дали събеседникът е жив или телевизионен „герой“.

Реплика: Всичко съществуващо, не само това, което чувстваме, е пронизано от безкрайни линии от връзки и зависимости, които изцяло запълват „пространството“ между всички обекти.

Ние разкриваме нищожна част от съществуващото и в още по-малка мяра връзките между нейните отделни части. Нещо повече, ние разкриваме „призрачният свят“ който въобще не съществува, по-точно казано съществува само в нашето въображение.

Но главното, което трябва да изясним е, че всички наши мисли и действия имат огромно влияние върху всички светове!

Науката кабала ни обяснява точно това и затова показва по какъв начин трябва да се държим, не в съответствие с това, което усещаме, тъй като усещаме „призрачният свят“, а с това, което в действителност съществува. Затова правилата, към които ни призовава кабала (отдаване и любов) ни се струват толкова „призрачни“.

[166119]

Светът е хармоничен оркестър

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо всички сме толкова различни?

Отговор: Всички ние сме част от едно голямо цяло и взаимно се допълваме един друг в резултат на нашите различия, контрасти и противоположностите помежду ни. Това взаимно допълване е предназначено да подчертае и разкрие отблъскванията, които чувстваме вътрешно един към друг.

Само чрез правилната връзка помежду ни ще открием идеалното единство, което ще ни позволи да разкрием всичките си различия и противоположности, от една страна, а от друга – абсолютната ни цялост, хармония и взаимно сътрудничество. Всички наши различия се свързват чрез взаимната ни любов, взаимното ни отдаване и взаимното ни разбирателство. Когато всички части работят заедно само в полза на другите, единствено тогава е възможно да бъдат свързани.

Въпрос: Как можем да постигнем такова осъзнаване?

Отговор: Това е в резултат на огромното желание на всеки от нас да бъде изпълнен със Светлината. Търсили сме такова напълване не само в продължение на много години, но също и в предишните си животи. В един определен живот ние спираме и започваме да задълбаваме във въпроса „Как мога да удовлетворя себе си?“.

Ако бяхме еднакви, тогава лесно бихме били като едно цяло, обаче не може да съществуват много екземпляра от едно и също нещо. В нашия свят можем да направим много маси или чаши идентични една с друга, но в духовния свят не е така. Вътре в нас няма еднообразие. Ние го виждаме само в другите. Благодарение на нашите разлики съществува този глобален оркестър. Същевременно, той все още не е оркестър, а ужасна какафония, комбинация от безсмислени звуци. Но ако ги съберем под управлението на опитен диригент, ще се получи чудесен, координиран, хармоничен оркестър.

От предаването „Разговори с Михаел Лайтман“, 05.08.2015

[164394]

Любовта е рай

laitman_2009-05-xx_ny_4848Въпрос: Много от приятелите ми се чувстват нещастни, защото не могат да си намерят подходящ партньор. Какво трябва да направи човек, за да открие истинската любов?

Отговор: На първо място, трябва да престанем да очакваме другите да имат някакви необикновени качества, а да потърсим човек, който знае как трябва да бъдат изградени едни взаимоотношения на любов.

Любовта се основава единствено на отстъпки, които всеки прави спрямо партньора си и се радва на всяка възможност да отстъпва пред него.

Аз не изисквам от партньора си специално внимание и грижи, а дори обратното – цялото ми удоволствие идва от факта, че анулирам себе си пред другия.

Въпрос: И какво му е удоволствието на това да отстъпваш пред някого?

Отговор: Това се нарича любов. Когато даваш нещо на детето си не получаваш ли огромно удовлетворение от това? Същото може да бъде и по отношение на съпругът/съпругата ти. Просто чувстваш детето по-близко до себе си по един природен, животински начин, тъй като го приемаш като част от себе си.

Съпругата ти също е донякъде твоя, но тя все пак съществува отделно, стои до теб и има свое собствено мнение. Но чрез истинската любов се изтрива разстоянието, създадено от разликите между моите и нейните желания.

Понастоящем, аз чувствам само собствените си желания и почти никакви от тези на партньора ми. Моето желание е по-важно за мен от неговото. Но е казано: „Направи желанията си като Неговите, за да направи Той Своите желания като твоите“. Това е връзката на любовта.

Нашите желания трябва да се обединят в едно. Това се нарича сливане. „Мъж, жена и Шхина помежду им“, сякаш сме едно тяло. Много е просто, липсва ни само малко обучение.

За да бъде способен да обича, човек трябва да е отгледан, образован и подготвен със специални уроци. На цялото човечество му липсва такова обучение. Докато не се научим как да постигаме такива взаимоотношения, ще си останем нещастни.

Въпрос: Всеки търси любов, но как да може да убедим някого да посещава такива уроци? Съмнявам се, че на хората ще им хареса това условие да жертват себе си.

Отговор: Това е, защото ние лъжем себе си. Когато настояваме да получим своето, си мислим, че печелим. Но кой печели от тази заблуда? Ние искаме да обичаме и задоволяваме само себе си, като за целта използваме близките и роднините си. В крайна сметка, това не ни носи нито любов, нито удовлетворение.

Трябва да научим човек как да намира удовлетворение по правилния начин, който е съвършен и вечен. Това удовлетворение е възможно само ако обичаш някой друг, тъй като човек винаги може да дава на другите и да ги напълва до безкрай, извличайки постоянно удовлетворение.

Това е един безспирен цикъл, който винаги се връща към мен и по този начин аз достигам чувство на абсолютна, вечна любов и дори нещо повече – вечен живот.

Защото тогава аз не консумирам себе си и средата си, а напротив – с любовта си нося живот на всички, които ме заобикалят. Така постигам чувството на непрестанен възход към по-високо измерение, към Едемската Градина, към вечен живот. Раят – това е любовта.

Затова няма нужда да търсиш любовта някъде. Просто трябва да я изградиш.

Откъс от предаването „Нов Живот“, 30.07.2015

[164078]

Нов живот в хармоничен свят

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок.

Въпрос: Откъде можем да вземем сила, която ще ни позволи да се борим със злото на егоизма?

Отговор: Нямаме сили, да се борим с егоистична си природа. Проверявах това през последните 40 години и мога да потвърдя, че човек няма такива сили.

Написано е: „Аз създадох злото начало”, това означава, че цялото творение е изцяло егоизъм на всевъзможни нива и в разнообразни форми. Светът е пълен с егоизъм. Затова, ако искаме да се обединим, то трябва да го правим на по-високо ниво от нашата природа.

Живеем в свят, където вече сме свързани един с друг, но по особен начин. Изначално е било създадено зло – едно индивидуално, егоистично желание. А след това, желанието започнало да се дели, а от другата страна, да се свързва.

Висшата сила впръсква в него силата на злото, благодарение на която от най-първата частица, която послужила за началото на големия взрив, започнали да се създават множество различни обекти, все повече и повече егоистични желания.

Но от друга страна, същата висша сила, която създала първата частица на егоизма, разделила се на милиарди егоистични желания, внедрява в нея своята собствена сила на единството. Тази сила на единство е включена вътре в желанието за наслаждаване, но в скрита форма.

По такъв начин, силата на отчуждението и силата на единството действат на всичките нива на природата. В неживата природа те са проявяват като плюс и минус, електрон и позитрон, на растително ниво като поглъщане и отделяне, кръговрат на веществата.

На животинско ниво става много по-интензивен обмен на веществата, което довежда до развитието на разума. Разумът е необходим, за да разберем как да достигнем по-голямо разделяне или свързване. Егоизмът става много по-активен, принуждавайки животните да се придвижват от място на място, да се изяждат едни други и да обичат своите малки.

Двете противоположни сили, заложени в цялото творение, проявяват себе си вече по-забележимо. И след това се появява човекът, способен да усеща много видове ненавист, отхвърляне, и съответно, голямо разнообразие на привързаност.

На всичките тези нива: на нежива, растителна, животинска и човешка природа, действат позитивната и негативната сила, разделящи творението и, в същото време, удържащи го заедно над отхвърлянето. Така била създадена цялата Вселена със звездите и планетите, Земното кълбо.

Но все пак, силата на отблъскването превъзмогва силата на единството. Ние виждаме, че цялата Вселена се разширява, все повече и повече. Макар във Вселената и да се образуват нови обекти, клъстъри от материя, и все пак общата тенденция води към разсейването.

Същото се случва и на Земята, особено с човека. Човечеството се стреми да се разпръсне и да се разсели по цялата земя, то дори се стреми зад пределите на своята планета, към космоса, за да властва над цялата Вселена.

Но тук ние стигаме до такова разбиване на човешко ниво, че силата на ненавист и отхвърлянето започва да проявява себе си много негативно. Тя изисква от нас да разберем тези две действащи в нас сили, и да ги доведем до баланс, към средната линия, към хармония между силата на получаване и силата на отдаване.

Задължението на човека е да установи такъв баланс за сметка на съединението на двете сили вътре в себе си: положителната и отрицателната, и да запази помежду им този баланс, за да може всичките престъпления да покрие с любов.

Не разрушаваме отрицателната сила, а само се грижим за това, тя да работи в правилната форма, довеждайки цялата природа: нежива, растителна, животинска и човешка в хармония.

Когато започваме да се приближаваме към хармония или поне да се стремим към нея, започваме да се усещаме живеещи в хармоничен свят, по-високо от всички ограничения. Защото всички ограничения са следствие на нашата ненавист, която ни отчуждава и разбива.

Ще започнем да усещаме вечния живот съвършено на друго ниво на съществуването и ще усетим как се издигаме на новото ниво. Неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата с това свършват, а ние се издигаме на стъпало, което се нарича Адам, „Човек“.

Човечеството започва да се обединява, макар и не всички наведнъж, но постепенно, все повече и повече хора се включват в това обединение. И онази част, която е достигнала единство, започва да усеща преход в нова – вечна и единна реалност, наричаща се духовен свят.

Някои избрани хора, кабалисти, в миналото вече реализирали такъв преход, са написали книги за това. Но днес това е достъпно за всички, така че нека да започнем да работим над общото обединение.

Във всеки остават неговите негативни сметки, но положителните намерения, трябва да бъдат по-високо от тях. Аз играя сам със себе си и специално демонстрирам на всички как превъзмогвам ненавистта заради любовта, въпреки че всичко това остава вътре в мен.

Опитайте и ще видите, доколко нов е този подход към целия ни живот: в групата, в семейството. Та нали точно по тази причина групите и семействата се разпадат. Егоизмът расте, а ние не сме способни да го компенсираме с доброто, и затова се разделяме.

Не разбираме, че егоизмът расте именно, за да ни доведе до по-голямо обединение и вътре в него, ще се разкрие висшия свят. Нека да започнем да се учим на това.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[164178]

Да се разбираме без думи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможни ли са такива съвършени семейни отношения, че да чувствам всичко, което партньорът ми преживява, сякаш това се случва в собственото ми тяло?

Отговор: Възможно е, дори повече, ние трябва да достигнем до такова взаимно усещане не само в семейството, но и в цялото човечество, сякаш сме един човек с едно сърце.

Защото от самото начало сме принадлежали на едно тяло, на едно желание. Цялата материя е желание, което се проявява по различен начин на различни нива. Първоначално е било създадено едно желание, но след грехопадението на Адам и разбиването, ние сме загубили способността да усещаме себе си като един човек.

Но сега трябва да се върнем към това, при положение, че нашият егоизъм многократно е умножил всички усещания. Между нас цари пълно разбиване и разрушение.

А когато се съединим в деня на любовта 15-та Ава, след цялото разкриване на тъмнината и взаимната ненавист на 9 – та Ава, ще достигнем до прекрасното единство, 620 пъти по-мощно от предишното.

Въпрос: В съвършеното духовно семейство съпрузите никога ли не се карат помежду си?

Отговор: Ние заедно се  опитваме да разкрием какво несъгласие, неразбиране е останало още между нас. Но всичко това се случва в лъчите на светлината, осветяваща тъмнината, тъй като преимуществото на светлината се постига от състоянието на тъмнина.

Ние разкриваме тъмните области и разбираме защо ни е нужна тази тъмнина, която обостря вкуса на взаимоотношенията ни като пипер или горчица, добавени към някое блюдо.

Въпрос: Каква трябва да бъде първата стъпка към съвършените съпружески отношения, от които днес сме толкова отдалечени, колкото са изтокът от запада?

Отговор: Постарайте се да се възприемате един друг така, сякаш сте едно цяло. Започнете да развивате в себе си такава вътрешна чуствителност, че всеки да започне да чувства другия, като себе си. И тогава ще можете без каквито и да е думи през цялото време да се чувствате заедно.

От 600-а беседа за новия живот, 30.07.2015

[164369]

Възпитанието на бъдещето

Въпрос: Аз съм студентка във факултета по възпитание. Вие казвате, че само възпитанието може да помогне да се поправи сегашната ситуация. Но възпитанието е продължителен процес, който обхваща години.

Освен това, ако се опитам да направя нещо в своето най-близко обкръжение, виждам, че това не помага и ситуацията само се влошава. Какво ни съветвате да направим сега, в светлината на всичко, случващо се в последно време?

Отговор: Нашият проблем е в това, че се развиваме така, като че ли бягаме след каруцата. Напредваме, за сметка на подбудите, които предизвиква в нас природата, променяме се, а след това виждаме колко e лошo нашето ново състояние и какво можем да направим, за да стане малко по-добрo.

Така винаги се опитваме да допълним вчерашното състояние, никога днешното, а още по-малко утрешното. Затова нашето възпитание не е ефективно. Както и казвате: „Възпитанието е продължителен процес”. Ако сега неправилно възпитаваме детето, то едва след 20–30 години ще видим, че сме сгрешили. Права сте, това е проблем.

Затова, дори големите специалисти в областта на възпитанието не могат да ни дадат правилната система за възпитание, подходяща за поколението, което расте сега и след 30 години ще управлява света, за да е в негови ръце тази методика и то да може правилно да я използва.

Такава методика е невъзможно да се създаде с нашия ум! Тъй като самите ние още не сме се развили до такова състояние, в което бихме могли да разработим система за възпитание и да я дадем на всички, така че в бъдеще да сме възпитани правилно.

Не знаем до какво състояние ще ни доведе природата след 30 години. А възпитанието е необходимо още сега, за да поправи и компенсира всички различия и противоречия между нас, всички състояния, които ще се разкрият в бъдеще. На нас ни е трудно дори да си представим какъв ще бъде човекът след 30 години.

Затова разбирам много добре вашия въпрос. Вие сте права в това, че няма и не може да има успех във възпитанието.

Правилната методика на възпитание може да ни даде само човек „от бъдещето”, т.е. този, който знае към какво състояние трябва да се развиваме. Който още сега, изпреварвайки нашето време, ни дава системата за поправяне, за да бъдем готови за бъдещето. Тогава, по всяко време от днешния ден ще бъдем готови за утрешния, въпреки че не сме навлезли в него, все още не сме развити вътрешно за утре.

Затова ни е необходима науката кабала. Тя говори за нас и ни обяснява всички процеси на нашето развитие, към какво състояние навлизаме във всеки един момент от нашата история, как да ни доведе до обединение, за да бъде подходящо не само за днес и утре, но и за вдругиден и завинаги. Защото тази методика е вечна, готова и изградена по такъв начин, че е подходяща за всеки човек и за всички заедно.

Затова системата на възпитание трябва да произхожда от истинските източници на науката кабала. Това не означава, че трябва да изучаваме само тази наука. Но от нея, от разбирането на дълбочината на природата, на човека и на неговото обкръжение, идва тази методика.

От програмата на радиостанция 103FM, 02.08.2015

[164040]

Сватосване с висшата сила на природата

Въпрос: Имам усещането, че според степента на техническия прогрес човечеството се е отделило от природата и това го е извадило от равновесие. Ако се върнем обратно към природата, към естествения, здравословен начин на живот, ще ни донесе ли това радост и щастие?

Отговор: За да направим нашия живот щастлив, е необходимо да променим много неща в него. Опитваме се да построим нещо ново в стария свят и носим със себе си старите методи в новия свят.

Не е възможно да се построи град с двадесетмилионно население в същата форма, както това е било в миналото. Би се получило огромно село с диаметър две хиляди километра, което е нереално да се осъществи. За това ще са необходими голямо количество улици, което ще е съвсем нерационално.

Струва си да помислим как да съчетаем ергономичният подход, който е подходящ за човешкото тяло, с всички наши съвременни технологии и изисквания за човека от 21 век. Вече не можем да живеем както някога в натурално стопанство и сами да си печем хляб в печката.

Но все пак, необходимо е да помислим, по какви пътища можем да се върнем обратно към природата – това е много важен, своевременен въпрос. И се надявам, че това завръщане към природата няма да се ограничи само в материалните неща, като природна медицина и органични продукти, а ще докосне също душата на човека.

Човекът трябва да почувства, че е задължен да се върне към природата и да се съедини с нея, тъй като е неразделна част от нея. Затова трябва, на добра воля, да се подчинява на природните сили и на нейните закони.

На нашето тяло трябва да дадем да съществува в най-правилна и свободна форма, доколкото това е възможно. И за това, безусловно, има всички възможности, въпреки многомилиардното население на Земята. Необходимо е да се даде възможност на всеки човек да бъде, колкото се може по-близо до природата, при всичките съвременни удобства, от които не искаме да се отказваме.

Това е проблем, който предстои да се реши. Защото, колкото повече се отдалечаваме от природата, толкова повече страдаме. Отначало ни се струва, че правим по-добро за себе си, по-удобно и всичко може да получим с едно натискане на бутона.

Но след това, внезапно откриваме, че произведеното с помощта на бутона, ни носи повече вреда, отколкото онова, което някога сме правили с ръцете си, и тук е необходим разумният баланс.

Но основното е, възврата към природата да ни привлече към нейния вътрешен слой и ние да усетим, че явявайки се хора, трябва да намерим вътрешната сила на природата и да се присъединим към нея, не само с тялото, но и с душата си.

Ще ни се разкрият силите, скрити в природата и ще започнем да разбираме нейния вътрешен език, това е езикът на Твореца – висшата сила, затворена в природата и управляваща с нея всичко, включително и нас с вас.

Неживата, растителната и животинска природа, и човешкото тяло, което също се отнася към това ниво, ще послужат като преходна сила, която ще ни „сватоса“ с по-вътрешната, висша сила, скрита в природата, с програмата на творението.

Тогава ще започнем да усещаме в природата връзката си с Твореца в камъните, в растенията, в животните, вътре в своето тяло и по-дълбоко ще започнем да разбираме Неговия език, да чуваме как висшата сила говори с нас. Така, връщайки се обратно към природата, ще започнем да разкриваме своя истински живот – толкова вечен, колкото природата и толкова висш, колкото Твореца.

От 591-та беседа за нов живот, 30.06.2015

[163091]

Любовта съществува само над егоизма

Въпрос: Ако аз се поправя дотолкова, че да мога да обичам съпруга си без никакви условия, какъвто е, ще виждам ли неговите недостатъци?

Отговор: Ако моля висшата сила да ме поправи и да ми помогне да видя моя съпруг без никакви условия, то го виждам абсолютно поправен. Това се нарича „Любовта ще покрие всички престъпления”.

Така майката не вижда недостатъците на своето дете, то е най-доброто, най-умното, най-красивото за нея.

Въпрос: Тоест, аз се издигам над своето недоволство от някакво качество на съпруга ми, моля се да поправя своето отношение на любов, и тогава то изведнъж ми се вижда добро?

Отговор: Само по този път може да се достигне до любовта, чрез поправяне на самия себе си. Не се опитвам да не забелязвам недостатъците на партньора, заблуждавайки себе си, а се издигам над тях. Искам да го обичам такъв, какъвто е.

Но поправянето трябва да започне от любовта към приятелите. Докато не започнем да поправяме отношенията между всички нас, не можем да поправим отношенията в семейството. Затова институцията на семейството се разрушава и продължава да се руши все повече.

Реплика: Но хората търсят романтична любов, а не любовта към приятелите.

Отговор: Това е защото хората търсят материалната, егоистична любов, която никога няма да намерят. Любовта съществува само над егоизма и е необходимо да се търси единствено вътре в самия себе си.

Няма нужда да търсим привлекателен обект за любовта. В мига, в който разберем какво е истинска любов, трябва да търсим партньор, който също разбира как да я постигне.

И тогава не е важно дали външността един на друг ни харесва. Мога дори да отида при някой мъдър човек и да му кажа за своето желание за женитба, за да ми намери той подходящ мъж, с когото мога да построя правилното семейство.

Такива съпрузи искат да намерят любовта, която е по-висша от тях. И затова те не се вълнуват нито от лицето на партньора, нито от характера му, а само от неговата готовност да изгради отношения на взаимна любов, която е над всички недостатъци. Те разбират, че всеки е длъжен да поправи себе си и в тази степен на поправяне, се сближават и съединяват.

От 601-та беседа за нов живот, 30.07.2015

[164074]

Назад към природата

Въпрос: В последните години е много разпространена тенденцията за връщането назад към природата, към все по-малкото използване на съвременните, изкуствените неща. Това засяга и медицината, където все по-популярна са натуропатията и хомеопатията, вместо традиционното лечение с химически препарати.

Хората предпочитат натуралните продукти без химически подобрители, естествените раждания, без използване на обезболяващи средства. Защо все повече хора изпитват желание да се върнат по-близо към природата?

Отговор: В миналото човекът е получавал прехраната и лечебните си средства от обкръжаващата го среда, използвайки различни растения, животни, горски дарове. И днес има хора, които умеят да използват това. Човекът е бил по-близо до природата, която не е била толкова замърсена както в нашите дни.

До изобретяването на двигателя с вътрешно горене, работещ с дизел или бензин, ние не сме отравяли околната среда. В хранителните продукти не е имало химикали, те са били натурални. Хората са използвали птици, риби, отгледани в естествени природни условия. Но през последните години ситуацията рязко се промени.

В миналото лекарите са използвали природни, натурални лекарства. Веднъж, пътешествайки из Канада, аз посетих старинно село, запазено като музей-резерват. В него имаше забележителност: дом на селския лекар. А около дома – стопанисвани площи земя, на които той е отглеждал лекарствени растения и след това ги е изсушавал.

Виждаше се, че това е било истинско производство. Обикновено докторът бил много богат човек, защото е бил нeобходим на всички. Той наистина е умеел да лекува, иначе не биха го канили да прави това. Всяко село е имало свой лекар и тази професия се е предавала от поколение на поколение. Всички лекарства докторът събирал от природата.

Ние виждаме, че животните сами се лекуват с треви, но не можем да си представим, че всички жители на един многомилионен град ще тръгнат в гората да търсят лечебни треви за своето лечение.

Разбира се, невъзможно е да върнем обратно техническия прогрес. Но след всички наши надежди, че разцвета и щастливото бъдеще са свързвани с него, изведнъж започнахме да се съмняваме, че това развитие е послужило за нашето благо. Виждаме много негативни последствия, макар и да се стараем да не ги забелязваме или ги приемаме като неизбежност.

В цялото ни развитие: в технологиите, медицината, семейството, образованието, сме преминали някакъв пик и макар да сме мислили, че само ще се издигаме все по-високо и по-високо, сме започнали да падаме. Ние не запазваме баланса, движейки се в средната линия, а се крепим в едната страна, губейки равновесие.

Възможно е да ни потрябва да преразгледаме отношението си и да изберем някаква средна линия, за да не захвърлим натуралните методи за лечение и да не преминаваме изцяло на химикали.

От 591-а беседа за новия живот, 30.06.2015

[162234]

Каква е връзката между вегетарианството и изригването на вулкан

Въпрос: Как се отнася кабала към идеологията на вегетарианството, основана на нежеланието да се нанася вреда и страдания на живите същества.

Отговор: Хората, които правят такива изявления, изобщо не разбират целта на творението и това как всеки вид в природата действа и съществува заради друг, по-висок вид същества.

Неживата природа съществува, за да се отгледат растенията, растенията – за да се отгледат животните, животните – за да израсне човекът, а човекът – за да изгради Твореца.

Всяко ниво на природата е задължено да поддържа по-високото ниво. И това се извършва по подобен начин, както задачата на земята е да поддържа растенията и да предоставя себе си в тяхно ползване, така и задачата на животното е да бъде използвано от човека. Въпросът е само в това как именно да се използват животните, в каква форма.

И затова са ни дадени закони, които определят как да отглеждаме животните, как да ги колим, как да готвим месото и как да го ядем. Всичко това е описано с всички детайли в законите на кашрута.

Ако ние правилно изпълняваме тези действия, то с тях освещаваме и растенията, и животните, повдигайки ги на нивото на човека, и заедно с него на следващото ниво. Защото човекът живее, за да създаде от себе си Адам (човек), „подобен” (доме) на висшата сила.

Така виждам това, благодарение на знанието на науката кабала и разбирам цялата система. Не принуждавам вегетарианците да ядат месо. Например, жена ми го яде много рядко, но не по идеологическа причина, а просто затова, че кръвта ѝ е от втора група, при която хората не обичат много месо. Тоест, това става по естествен начин.

Но проблемът е в това, че вегетарианците, обикновено воюват за своята идея. Аз още не съм видял нито един спокоен вегетарианец. Би изглеждало обратно, тези, които ядат месо, трябва да бъдат кръвожадни и агресивни. Но те изглеждат по-спокойни, може би защото са сити. А вегетарианците, възможно е от липса на наситеност, обикновено са много раздразнителни и взискателни.

Не разбирам, защо настояват толкова на своето. Нека всеки яде всичките продукти, които ни е предоставила природата. Ние не разбираме, че се намираме в затворената система на природата. И ако меним навиците си в нещо, то с това променяме законите на природата, дори на неживо, растително и животинско нива.

Да допуснем, че сега голяма част от човечеството решат да станат вегетарианци, т.е. да измени отношението си към неживата, растителната и животинската природа. По този начин, ние внасяме в общата система, интегрално свързваща ни заедно, ново отношение, противоположно на изначално даденото ни от природата.

Природата е предполагала, че всяко ниво ще храни и отглежда следващото над него ниво: неживото – растенията, растенията – животните, животните – хората.

Устроени сме така, че именно в такава форма трябва да използваме всички видове храна: сол и вода от неживото ниво, разрешените зеленчуци от растителното ниво и разрешеното месо от животинското ниво, изпълнявайки всички закони за тяхното приготвяне.

Става дума за законите на природата. Аз не просто ям, а изяснявам с това своето отношение към общата природа. Защото трябва да съблюдавам всички правила, които определят какво може да се яде и какво не трябва, и ако може, в каква форма. И ако нещо не трябва да се яде, тогава е възможно то да не се използва в храната, а някак по-различно, например, обработената кожа.

Всичко е изградено така, за да използва човек правилно цялата природа. Ако не прави това, то със своето неправилно отношение към природата внася изопачаване в общата система и променя физическите, химическите и другите закони на природата.

А след това се учудваме, че внезапно е изригнал някакъв вулкан, образувала се е вълна цунами или в Лондон е настъпила необикновена, до 50 градуса горещина. Ние не разбираме, защо изведнъж се случват такива катаклизми, а нали сами сме нарушили равновесието в системата.

От 592-а беседа за нов живот, 02.07.2015

[164543]

На решаващия етап от историята

laitman_2010-12-05_8711_usКонгрес в Ню Джърси „Затваряйки кръга“. Урок №1

Оскъдният венец

Всичко, което става в света, се случва само за да се разкрие истинският свят, в който се намираме.

Всъщност, всичко което се явява извън желанието на човека, когато той вижда неживата, растителната, животинската природа и другите хора – това е проявата на Твореца пред него.

Но човекът не усеща това и не разбира какво искат от него. В резултат, преживяваме доста продължителен и болезнен исторически процес, за да си зададем накрая въпроса за смисъла на живота: За какво е всичко това? Кой се наслаждава от това? Кого наслаждавам аз? Каква тайна се крие в нашето битие?

Виждаме логика и смисъл във всяка клетка, в единството на природата, във взаимовръзката на всички нейни части, но не намираме никаква логика в собственото си съществуване.

Човекът, „венецът на творението“ е най-страдащото и нещастно от всички създания. Притежавайки развит разум и чувства, се държим като последни прахосници и пропиляваме своя потенциал в спорове.

Още повече, даже разбирайки това, нищо не можем да направим със себе си. Нашата немощ е поразителна – човек знае, че извършва глупост, която ще нанесе вреда на него и на другите, но е безсилен да промени нещо.

Например, чревоугодникът не може да устои пред любимите ястия и губи чувство за мярка, отлично разбирайки колко зле ще му бъде после. Същата беда ни дебне от любимите наслади, големи и малки.

В продължение на своята история, хората са се питали: Има ли някакъв изход? Може ли да навлезем в по-зряло, „по-солидно“ състояние? Може ли да не сме до такава степен низки и жалки? Защото осъзнаваме своята нищожност и все едно, отдаваме и се, продължавайки днешния ден така, както вчерашния. Затваряме очи и се отдаваме на волята на течението…

Въпрос ребром

 Без съмнение, тук трябва да изкажем голяма благодарност на кабалистите. Те са страдали също, както и много други, но при тях се е получило. Те са съумели да открият, че целият този жалък живот е предназначен за това, да ни доведе до ключово решение.

Защото не е възможно животът ни да минава само от раждането до смъртта през такова нелепо съществуване. Не може толкова мъдрата Природа да е създала същество, развито до такава степен и в същото време да се държи по толкова жалък начин. Твърде поразително е това несъответствие между нашите възможности и нашите дела.

Още повече, че Природата сама ни тласка в пропастта. Защото аз, вероятно бих искал да постъпвам иначе, да бъда друг човек. Ако сам бих планирал и програмирал себе си, то бих действал по друг начин, със сигурност по-добре, отколкото ми е „предписала“ Природата или Творецът.

Когато достигнем до това осъзнаване, до това разбиране, то ни посочва само едно – необходимостта да се разреши поставеният въпрос. Тук се крие източникът  за разбиране на живота, на успеха в него и за успеха зад пределите на текущите рамки. Защото едва ли се ограничава с „белтъчното“ съществуване, в продължение на 60-70 години…

Водеща наука за живота 

Хората, които си задават този въпрос, са открили, че в света и в човека наистина има висша цел, разкриване на единната Сила, която ни изпраща всичко. Тя изцяло включва в себе си мирозданието и прави с него всичко, за да поискаме истински да я разкрием.

Досега, в продължение на историята, едва единици са осъзнавали възможността да разкрият Твореца.  Независимо от това, расте броят на хората, задаващи си верния въпрос. И тези хора ни казват, че това е единственото продуктивно занимание на човека в света, от този момент, когато той пораства и малко осъзнава себе си.

В детството, на 6-9 години, също сме си задавали въпроса за живота, за неговата същност и смисъл. И макар, даже да не сме се обръщали към възрастните, то е имало въпроси.

Така че, още от такава ранна възраст децата трябва да получават възпитание, обясняващо как да полагат постоянни усилия за разкриване на Висшата сила, която ни въздейства постоянно, вселява живота в нас и ни води през всичко, което се случва по пътя.

В хода на историята, хората са полагали големи старания, за да разкрият тази Сила. Открили са цяла система за постепенно запознанство с нея и нарекли тази методика „науката кабала“, буквално, „наука за получаване“.

Тя обяснява как човекът, намиращ се в нашия свят да получи разкриване на тази Сила, която му въздейства, демонстрира му цялата картина на реалността.

По думите на кабалистите, именно с тази наука човек трябва да се занимава непрекъснато, според нея трябва да проведе целия си живот, за да постигне Висшата сила в продължение на отпуснатото време. Да постигне до нивото на опознаване във всичките му детайли.

А всичко останало в живота трябва да използва само за осигуряване на насъщните нужди, в такава степен, в каквато се грижат за себе си животните. Няма смисъл да влага в материалния бит повече от необходимото и да му се посвещава повече отколкото се изисква за рационалното същестуване.

Това не означава да живеем в пещери и да носим кожи. Просто, ако не надвишаваме „жизнената летва“ и всичките си стремежи посвещаваме за разкриване на Твореца, за изкачване към Неговото стъпало на вечност и съвършенство, тогава, от само себе си няма да правим глупости и да се впускаме в излишествата от материалния свят. Ограничавайки се в това просто съществуване, с всички сили ще се отдадем на своето истинско предназначение.

От 1-ви урок на конгреса в Ню Джърси, 24.07.2015

 [163609]

Образованието на родителите гарантира благополучието на децата им

laitman_2009-08-04_9975Коментар: В днешно време родителите не искат да се занимават с децата си. Оставят ги пред телевизора и така получават тишина вкъщи.

Отговор: Това се случва, защото възрастните в наше време са се променили, станали са по-различни от преди. Те не желаят да посвещават много от вниманието си на детето. По-лесно им е да му купят компютър, за да си седи в стаята и изобщо да не мислят за това, с какво се занимава то на компютъра. Освен това, дори и да искаха, те не знаят как да подходят към детето.

Затова има много работа в обучението на родителите, за да се научат на правилната система на това, как да се държат с едно дете. Причината, поради която родителите постоянно се оплакват е, че всички са объркани – самите те, образованието и децата. Родителите изведнъж откриват, че в семейството им расте създание, което не ги разбира. И това не е семеен проблем, а е проблем на нацията, на училищата.

Въпрос: Междувременно, няма разработени специални курсове или уроци за родители. Как биха могли тези родители, които имат проблеми с децата си, да ги преодолеят?

Отговор: Няма никакъв начин, освен ако не са включени в някаква образователна или информационна програма, особено образователна. Те трябва да образоват себе си и целия народ, и цялото общество е виновно, че това не се случва.

Днес имаме много възможности да се образоваме, като например, телевизия и Интернет. Младите родители няма нужда да ходят на вечерно училище или да посещават специални курсове вечер. Могат да учат вкъщи, чрез Интернет или достъпни телевизионни канали, да задават въпроси, да получават отговори, да участват в дискусии и да общуват.

Обществото би трябвало да ги задължава да се обучават, защото в противен случай не можем да възпитаме правилно следващото поколение, а това е нашето бъдеще. След двадесетина години днешните деца ще бъдат началници на други хора, творци, съзидатели… и как ще бъдат нещата по тяхно време?

Днес бащите и майките правят всичко, което детето им поиска, като си затварят очите пред всичките му пакости. Такова общество няма бъдеще. Виждаме в какво порастват децата ни: депресии, отчаяние, злоупотреба с наркотици и дори насилие.

Всичко зависи от въпроса: Какво искаме да имаме след 20 години? Сега поставяме основите на бъдещия живот на всички деца. Как можем да се отнасяме с безразличие към това? Ако не се стремим към правилно образование на новото поколение, да подготвим новите хора за новия свят, нищо няма да се получи.

От ТВ програмата „Последното поколение”, №14, 09.07.2015

[163406]

Рационално потребление в едно хармонично общество

laitman_2011-08-13_7770_wОбразоването и информирането са в основата на всичко, дори и на новата икономика. Но икономистите искат да запазят старите методи и същият начин на живот да продължава, както преди, без да се променят хората. Но от икономическата криза не може да се излезе по този начин.

Първо, най-важното е да се образоват и възпитават хората, да се подготвят за новата фаза от човешкото развитие – живот в хармонично общество, в което всеки рационално получава това, което му е необходимо. Трябва да постигнем съгласие за едно устойчиво потребление и тогава цялото общество ще постигне баланс.

Икономическо развитие не означава днес да има 500 вида сирене, а утре към тях да се добавят още 200. Начинът ни на живот трябва да бъде рационален, а рационално потребление означава, че нямаме нужда от излишни неща, че гледаме на себе си, на обществото, на семействата си и на целия си живот от позицията на общото благо.

Но това не значи, че е необходимо да извличаме всичките ресурси на природата и да задължаваме хората да работят по много часове на ден докато не остареят и животът им не се пропилее.

На човек му е необходимо свободно време и време, в което да образова децата си. Малките деца не бива да бъдат захвърляни в детски заведения от 7 сутринта до 7 вечерта без да виждат родителите си, а когато родителите им ги вземат в къщи вечерта, те вече нямат енергията и времето да бъдат заедно пълноценно.

Въпрос: Но хората не се чувстват нещастни. Статистическите проучвания показват, че повечето хора са доволни от живота си.

Отговор: Хората не са научени на нищо друго, те не познават никакъв друг живот. Объркани са. Живеят по начина, по който са научени, и си правят хубави статистически графики. Тук става въпрос за същността на живота.

Светът навлиза в криза, която ще донесе абсолютно безредие и икономистите не могат да продължават да работят по старите методи. Само преди стотина години хората са работили по 10-12 часа на ден. Днес пак работят по толкова, въпреки целия този технологичен напредък.

Как може човек да е доволен от такъв живот? В миналото той е работил във фабрики с машини, сега работи с компютри, но принципно, нищо не се е променило. Той е бил на работа по цял ден без да вижда децата си, но поне съпругата му е била вкъщи с тях. Днес дори жените са принудени да работят по цял ден.

Въпрос: За съвременния човек, работата заема най-важното място в живота. Ако питаме някоя млада жена за съпругът ѝ, то тя ще ни каже името му и какво работи той. Всеки оценява себе си според длъжността, която заема, и заплатата, която получава.

Отговор: Това е в резултат на влиянието на обкръжението върху човек от холивудските филми, рекламите и медията като цяло. Човек започва да гледа на живота през такива очила, каквито му сложат. Ние не образоваме хората. Само им даваме играчки – мобилни телефони и компютри – и ги превръщаме в потребители, които да ни помогнат да развием икономиката. Хората само работят и купуват, работят и купуват, като по този начин помагат на някой да забогатее.

Въпрос: Но хората не знаят какво е това рационално потребление.

Отговор: Ето затова ни трябват главно образоване и информиране. Няма нужда да променяме нищо друго. Нужно е само да образоваме хората, и най-вече икономистите.

От ТВ програмата „Решението”, 24.06.2015

[163011]

Добрите действия стават само в следствие от лоши постъпки

Изследване: Когато хората чувстват себе си добри, те вършат лоши неща. Добродетелта и коварството вървят ръка за ръка.

Клиентите с лични торби купуват повече продукти от тези, които използват безплатните торби от магазина – тенденция да се поглезят за добродетелта (че не ощетяват магазина с безплатни торби).

Живущите в по-големи къщи получили съобщения за пестене на вода и ежеседмична информация за потреблението си. Като резултат тяхното потребление паднало с 6%. Но за сметка на това се увеличило потреблението им на електричество – т.е добродетелта се покрила с друг егоистичен акт.

Накрая се оказва, че най-добрия начин да бъдат заставени хората да правят добро е – да ги накарате да почувстват себе си лоши.

Реплика: Именно така и работи върху нас Природата (по пътя на страданията), и така призовава да се постъпва кабала (по пътя на светлината) – чрез осъзнаването нищожността на собствената егоистична природа, от която в такъв случай се появява възможност – да се избавим!

[155187]

Щастието е лекарство за всички болести

laitman_2011-06-03_0422_wВъпрос: Счита се, че с колкото повече хора контактува човек, толкова по-голяма е опасността той да се зарази с нещо и да се разболее. Но изследванията показват, че човек, който живее изолиран от другите, има многократно по-големи шансове да умре от болести. Защо се получава такова противоречие?

Отговор: Имало е периоди в историята на човечеството, когато в Европа са свирепствали страшни епидемии. Поради компактната пренаселеност в градовете, те са довеждали до истинска катастрофа, вземайки милиони жертви. Ако човек е живеел в някакво далечно село, той е имал много повече шансове да се спаси от епидемиите.

Но днес човечеството вече е преминало  периода на големите епидемии. Последните изследвания показват, че в наше време усещането на връзка и щастие притежава такава сила, способна да победи всички проблеми и болести, защото живеем в друга епоха.

Четох за едно изследване, проведено в някакъв университет с трима подрастващи, болни от рак в крайно тежка форма. Попитали ги какво биха си пожелали в живота си и им обещали да им  изпълнят всяко желание. Едното момче поискало да полети на самолет в кабината на пилота, а момичето поискало да бъде кралица. Всички тези желания били изпълнени.

За момичето организирали в университета царски прием. Студентите се наредили в старинно облекло и й оказвали царски почести. След това било установено, че състоянието на болните се е подобрило с 80%.

Разбира се, че е невъзможно всички болести да се лекуват само по този начин. Има болести на различно ниво: неживо, растително, животинско, човешко – в зависимост от засегнатите системи на организма. Но именно ракът много силно се поддава на такова въздействие, отстъпвайки пред усещането за щастие. То може да излекува и най-безнадеждните състояния.

Лекарите съветват в такива случаи да се прави това, което се харесва на човека: да пътешества, да пие вино, да се наслаждава на живота. И най-изцеляващото е поддръжката на обкръжението, любовта, помощта, защитата. Проблемът е в това, че нерядко хората постъпват обратно и започват да съжаляват болния, да плачат вместо него. По този начин те незабавно го погребват.

Колкото по-нататък продължим да се развиваме и да придобиваме връзка с тази сила, която удържа  целия ни живот, цялата вселена, всички нива на нашето съществуване, толкова по-добре ще се научим да  лекуваме всички проблеми с помощта на усещането на щастие. И ще разберем, че щастието се постига само вътре в съединението.

Тоест, преди всичко ние се нуждаем от единство. Съединявайки се, ние разкриваме връзка между нас, в която чувстваме силата, която ни обединява и ни дава усещането за щастие, и с това усещане за щастие ще излекуваме всички проблеми.

От 242-а беседа за новия живот, 17.10.2013

[154586]

Постигане на щастието

laitman_2011-07-10_6122_wМнение: Щастието“ като понятие е достойно за критика. Мисълта, че всички действия трябва да бъдат насочени към неговото постигане е много опасна. Вследствие, в съвременното общество се появи нова болест – страх от тъга.

Призивите – „напишете всички събития, които днес те направиха щастлив“, „щастието е право, което ни е дадено с раждането ни“, „Ободри се, не обръщай внимание на всички неуспехи“ – звучат диво.

Ние възпитаваме децата си в стандарт, който определя, че те са длъжни във всички случаи да бъдат щастливи. Каква глупост! Цялостност – това е състоянието към което трябва да насочим действията си, а частта от цялото – е разочарование, страх, усещане за тъга, безсилие и разбити надежди. Именно тези неща ни правят такива, каквито сме в действителност.

За разлика от страданията, усещането за щастие, победа и блаженства – са преди всичко приятни изключения. И това се случва, но практически на нищо не ни учи. Трябва да заменим думата „щастие“ в смислово значение с „цялостност“ и да направим призива по-точен. Това, което се случва в момента с мен ми помага да стана цялостен човек, цялостна личност! Имали сте лош ден? Отговорът е – да!

Реплика: Кабала предлага отношение към света по средната линия. Да определяме всичко според ползата, която допринася за постигането на целта на съществуването. Която се доближава при съединяване на щастието и трудностите. Но затова е необходимо да разкрием истинската цел. Която може да бъде само по-голяма от живота. Какво ни води към тази цел? Трябва да съпоставяме всичко, което се случва с доближаването към целта.

[154908]

Гледането на сериали води до депресии

laitman_2009-08_2655Съобщение: Да се гледат телевизионни сериали онлайн, през последно време, стана не просто модно. Това е възможност за улавяне вниманието на много хора и вече се отнася до нов вид зависимост.

Съвременната глобална мрежа  позволява без труд да се намерят много филми и други развлекателни програми.

Хората сега прекарват почивните дни, гледайки сериалите в интернет, без да се отделят от екрана.

Тази тенденция заплашва с развиване на депресии и сериозни психологични и психични разстройства. Изследванията показват, че между депресиите и предаванията, които гледат хората по телевизията, съществува пряка връзка.

Такова прекарване на времето поражда в индивида усещане за самотност. Колкото повече анкетираните са гледали телепредаванията, толкова по-склонни са се оказвали към депресии и самотност. Сериалите са породили зависимостта.

Реплика: А в близко бъдеще, когато в хората се появи още повече свободно време, този начин за прекарване на времето ще стане единствено приет. Докато страданията не повдигнат човека от дивана и не го хвърлят в обятията на околните! С разпространяване на методиката за интегрално сближаване, ще подготвим средата, в която всички „от дивана“ ще могат да дойдат.

[154637]