Въпрос: Ако във всеки човек освен материалния геном има и духовна ДНК, как тя попада в него? Духовният ген също ли се предава по наследство от родителите на децата?

Отговор: Това е много трудно да се обясни. Може да се каже, че духовните гени не се наследяват, но се предават свойства, които допринасят за тяхното пробуждане.

Когато майката ражда нов живот, тя дава материално обличане на духовната ДНК. Разбира се, все още има някаква връзка между едното и другото, доколкото характерите на майката и бащата се предават на детенцето. Това е относно материалните свойства, но те също влияят на реализирането на духовният ген. Защото в крайна сметка абсолютно всичко е насочено към реализирането на духовната ДНК.

В материалният свят, сам по себе си, няма никаква важност, никаква собствена цел, всичко е предназначено само за това, за да се постигне реализацията на духовния геном.

Въпрос: Аз имам четири деца, но всички те са много различни. Те са получили същите гени от бащата и майката, защо са толкова различни?

Отговор: Но бащата и майката също са различни. Въпреки, че са едни и същи хора, отвътре съдържат много различни свойства. А главното е, че всеки път в света трябва да излезе духовна ДНК, така нареченото „решимо“, което има специално предназначение.

Така че в името на духовното предназначение на детето, от бащата и майката се избират не само доминантите, които се проявяват навън във видни за нас качества, а тези, които са най-подходящи за правилното израстване на духовната ДНК на ембриона.

Духовният заряд определя всички останали качества. Ако нашите духовни ДНК са свързани помежду си, то сме длъжни да реализираме тази връзка. Но тъй като все още не сме готови за нея, ние се намираме в материална обвивка и ни се струва, че имаме материални тела и общи занимания, някакви си отношения.

Но всичко това е само въображаема реалност, създадена, за да приближим духовните ДНК една към друга. В това се състои цялата функция на този свят. А след това той изчезва.

Въпрос: Излиза, че всяко сближаване с някакви хора: на работното място, със съседите по дом, с мъжа или жената – всякаква интеракция между двама души има за цел реализация на духовната ДНК, която стартира целия този процес?

Отговор: Разбира се. Нашият свят няма никаква друга функция, освен тази: да ни осигури място за работа и да ни приближи един към друг във времето, когато не можем пряко да повлияем на нашите духовни ДНК и да започнем да работим с тях директно, като в лаборатория.

Следва продължение

От 745-та беседа за Новия живот, 12.07.2016

[191245]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената “бяла лъжа”. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: “Е, вярваш ли?” – “Аз не лъжа, за мен това е истина”. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: “Да, това е истина”, – а в следващия момент: “Не, това е лъжа”.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204351]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: На хората не им харесва когато ги възпитават. Какво означава възпитание от гледна точка на кабала?

Отговор: Въпросът тук не е във възпитанието. Ако вземем за пример животните, те се развиват инстинктивно и все пак, тях също ги обучават на определени навици. Майката взема със себе си малките на лов, всячески им помага.

Самата природа ги обучава на правилно приспособяване към обкръжаващата среда. Ние виждаме колко е развито това при тях, особено при бозайниците.

При човека го няма. Естествено, ако останем на нивото на животните, бихме постъпвали така. Но тъй като ние се развиваме, при това много бурно и в най-различни посоки, понякога не ни достига разбиране, как да взаимодействаме помежду си.

При животните взаимодействието е много просто: приятел – враг, негово стадо – чуждо стадо. При човека съществуват огромно количество връзки. При това, ако при животните връзките са инстинктивни – положителни или отрицателни, то човекът ги развива по неизвестно каква система. Още повече в днешно време, когато светът става все повече взаимосвързан и интегрален.

Човешката същност е абсолютно противоположна на правилните връзки между нас, при които хората с добро се отнасят един към друг, мислят един за друг като добри роднини. Именно като „добри“, защото тяхната близост е сърдечна, притегателна, предизвикваща същото движение от страна на околните.

За съжаление, в нашата природа това не е програмирано. Ние сме най-разглезените животни, защото те нямат такива отношения един към друг, както при хората. Не си вредят един на друг, помежду им няма завист, ревност, а ако има, то е само на нивото на инстинктите. Например, водачът на стадото отблъсква другите или се опитва да ги победи в схватката. Всичко се случва на нивото на инстинктите, не повече. Така се проверяват един друг, кой е по-силен и кой не. Така си разпределят властта.

В човешкото стадо се появяват съвсем други пориви – жестоки, осъзнати, излизащи от нашия необуздан егоизъм, на който му е добре тогава, когато на другия му е зле.

При животните няма такова нещо. Те действат по много проста система от инстинкти. Искам да ям – убивам, но без желание да причиня зло на другия. Животното не убива повече от това, което му е необходимо за препитание. В същото време при човека всичко се случва необуздано. Той е готов да убива целия свят, макар че не му е нужно.

Затова човекът трябва да бъде възпитаван. В неговата жестока, отрицателна, егоистична природа трябва да се привнесе от околния свят силата на доброто. Тази сила се намира в природата, но е необходимо да се извлече от там.

Обаче, трябва да знае как да я извлече, по какъв начин да я противопостави на отрицателната сила и за сметка на връзката с двете сили да израства.

От урока на руски език, 03.07.2016

[198581]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какво е добро от гледна точка на кабала? Ако може приведете пример.

Отговор: Не мога да приведа пример, защото това не може да се покаже. Да правиш добро на хората просто така, т.е. да удовлетворяваш потребностите им, това не е добро. В материалния свят няма никакви положителни последствия от нашите благи пориви.

Множество организации и отделни хора правят добро на другите хора, но не виждаме правилни, хубави последствия от него. Тъй като за това трябва да се познава програмата на природата, нейното вътрешно устройство, схемата от сили, които въздействат на нашия свят и да се действа в съответствие с тях.

Представете си, че пред вас има компютър и вие искате да работите с него, без изобщо да разбирате каква програма е заредена в него. Какво можете да направите?

Същото е и със света. Мирозданието е огромен компютър, който се намира пред нас, и ние влизаме в него, не разбирайки, че нашите мисли, чувства, особено нашите взаимоотношения, по много ясен и активен начин влияят на цялата природа.

И ако те са построени неправилно, не в съответствие с програмата на природата, то ние, сякаш искайки да направим нещо хубаво, натискаме неправилните клавиши. Не виждаме самата клавиатура и какво правим на нея, и в крайна сметка получаваме изкривено човечество, проблеми с екологията, с децата и т.н.

Както се казва: “Пътя към ада е постлан с добри намерения”. Не разбираме, какво означава добри намерения. Ако те бяха правилни, щеше да бъде пътя към рая, тоест правилното съответствие помежду ни, с природата. Всичко би било красиво, хубаво: птички, свеж въздух, ласкаво слънчице.

Но виждаме, че света е съвършено друг: над нас надвисват радиоактивни облаци, приближават се цунами и смерчове. Под нас е замърсената земя, която във всеки момент може да се раздруса и да се изпепели. Изобщо, приготвили сме всичко за много неспокойно бъдеще, именно поради това, че не знаем как правилно да влияем на света.

Затова трябва да се откажем от привичните стереотипи “хубаво/лошо” и да разберем какво означава “хубаво” или “лошо” от гледна точка на природата. А от нейна гледна точка тези понятия са съвършено противоположни на нашите, защото ние сме създадени по егоистичен начин.

Трябва да се издигнем над егоизма си и само тогава ще можем обективно да разберем какво е “хубаво” и какво “лошо”. Ще ни стане ясно как природата се отнася към нас и ще можем да действаме правилно и непреднамерено. До тогава – по никакъв начин.

Ако доброто е “направи добро на другия”, то ние не знаем какво за него е добро. За един може да е да пийне, да хапне; за друг да потанцува; за трети – да отиде на пустинен остров, за да не го закача никой, и така нататък. Всеки си има своите желания. А какво наистина е добро за човека? Това не го разбираме.

Затова сякаш правим един за друг хубави неща, но ако погледнем рекламата например, тя не желае нищо хубаво на човека, а само подтиква егоизма, който все по надълбоко и надълбоко ни закопава.

Въпрос: Какво е „добро“ от гледна точка на кабала?

Отговор: Добро е това, което ни позволява да излезем на нивото на правилното взаимодействие, хармония с обкръжаващата ни природа. Когато се окажем в равновесие със системата, започваме да усещаме самата система на природата, ново измерение, състояние на вечност, безкрайност, съвършенство.

Необходимо е човекът да се доведе до такова състояние. Именно тогава ще узнаем какво е добро и зло. Така е и казано в Тора: “И ще бъдете като Твореца, познаващ доброто и злото”.

 От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 26.10.2016

[195950]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Каква е разликата между духовното ДНК на един човек и на друг?

Отговор: Духовното ДНК се определя от мястото, на което се намира човекът в общата система. Всички ДНК се събират в едно желание, в една форма, една мрежа, наречена Адам, човек.

Въпрос: Какво определя в какво семейство ще се роди човек?

Отговор: Духовното ДНК определя какви родители трябва да има детето, за да му се предоставят оптимални условия за неговата самореализация. Те трябва да способстват за това, неговото духовно ДНК да се развие и достигне до връзка с другите ДНК в отрано запланираната за нея форма.

Въпрос: Има ли такова понятие „духовна генетика“ и какво изследва тя?

Отговор: Разбира се, духовната генетика е науката кабала. Духовната генетика, подобно на материалната, също изследва пътя на развитие на ДНК, но 99% от дейността и е правилно, оптимално, практично и рационално изследване на личната ДНК и на общите гени, съединяващи се в групи и системи.

Въпрос: Материалната ДНК е необходима за построяване на тялото на човека. А за какво му е духовната ДНК?

Отговор: Материалната ДНК и целият свят е илюзорен и съществува само във въображението ни. В действителност него го няма. Той съществува само до тогава, докато не реализираме духовното си ДНК. Духовният ген е основата на творението, който реално съществува и който трябва да реализираме.

Нашият свят е сън, който ни се присънва само за да достигнем до правилна реализация на духовното ДНК. Всичко, което ни се струва в материалния свят, в действителност не съществува. С това дори вече се съгласява физиката.

Физиците изследвали материята и разбрали, че тя се състои от кванти, частици от светлина, които едновременно се явяват вълни и частици, без да имат никаква форма. А съединението на тези частици в една или друга форма зависят от това, кой следи за тях. Този свят няма никаква собствена форма – той просто не съществува.

Следва продължение…

От 745-та беседа за новия живот, 12.07.2016
[191260]

Filed under: Възпитание, Духовност, Наука - No Comments→

Въпрос: Какво определя желанието на човека? Различните мъже харесват различни жени, а на различните жени им харесват различни мъже. Защо става така?

Отговор: При животните това по-малко се проявява, защото те точно чувстват най-подходящото за себе си.
Самецът избира най-здравата самка, която е способна да роди здраво потомство. И самките също избират за себе си двойка по същия признак: най-силното и здравото, за да може да роди здрави дечица и да защити семейството.

Всъщност, човекът несъзнателно се ръководи от същите тези принципи. Макар да ни изглежда, че това не е така, и да се скриваме зад красиви думи, в основата си влечението ни един към друг е предизвикано именно от това.

А доколкото във всяко същество присъстват всичките четири нива: неживо, растително, животинско и човешко, то всички хора според характера си се делят на четири типа: сангвиници, флегматици, холерици и меланхолици. Това също влияе на избора на партньор.

В човешкото общество в този избор се намесват много фактори: образование, навици, принадлежност към определен народ, култура. И затова естественото, природно влечение на човека е силно замаскирано. Ако се изчисти от всички външни влияния, то всеки би избирал такава жена, която изисква тялото му, подхождаща му по характер.

Подходящата партньорка е тази, която ме допълва. Тоест аз бих чувствал, че с нея ще ми бъде хубаво. Защото ние се събираме за дълъг съвместен живот, за разлика от животните, които се срещат за кратко време, само за да произведат потомство.

Мъжът и жената създават семейство, за да водят съвместен живот, където се включва всичко: образование, култура, работа, построяване на дом, възпитание на деца и внуци.Това ни обвързва с такива форми на връзка, че ние вече не избираме партньора по вътрешния зов на природата и природните инстинкти.

Ние следваме общоприетите мнения, норми, мода, които се променят във всяко поколение. В продължение на цялата история на човечеството се е смятало, че привлекателната жена трябва да бъде пълна и с не висок ръст. А днес, обратното, на всички се харесват високите и слабите. Това са все външни качества, но и вътрешните изисквания към жената са се променили.

В предишните времена от жената се е изисквало само умението да се занимава с домакинството, колкото се може по-добре да готви, да чисти, да се занимава с децата, да се грижи за продължаването на рода. А днес е важно нейното образование, професия, културно и образователно ниво, обществен статус, способност да се интегрира в обществото. Тези изисквания радикално са се изменили за последното столетие.

И те не са естествени, защото всичко е различно, а нас ни мерят с една и съща мярка. Затова тя на всекиго действа по различен начин, в зависимост от това, доколко той е близо или далеч от нея. Всеки човек е вътрешно богат и притежава свой вкус, особено мнение и възгледи за всичко. А нас ни вкарват в много тесни рамки и ни превръщат в еднородна маса.

В училището във всеки клас от 15 момичета, 5 човека се ценят, а останалите са сякаш второ качество, защото не съответстват на приетите стандарти и модата. Но такова нещо никога не е имало.

Нямало е такива твърди норми и всеки е мерил по своя вкус, по сърцето си. Едни са харесвали пълните, други – слабите, на едните се харесвали високите, а на другите – ниските, според вътрешната програма на всеки. А също така мъжете харесват жена, която с нещо му напомня за майка му, т.е. прилича на нея.

Но днешното общество дотолкова е обвързано с общоприетите стандарти, че не позволява на човека правилно да реализира своя вътрешен, природен стремеж. И това е основата на всички проблеми в нашето общество, защото хората се срещат, женят се, създават деца, а след това откриват, че не са избрали точно това, което съответства на тяхното вътрешно желание.

Ние действаме по моделите, с които ни обвързва обществото, и затова не сме щастливи.
Следва продължение…

От 709-а беседа за новия живот, 05.04.2016

[189130]

Други публикации на тази тема:

Мъжът и жената – и магнита между тях, ч.1

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - 1 Comment →

Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - 1 Comment →

Изследване: Колкото повече са приятелите ни, толкова по-голяма болка можем да понесем.

Ендорфините, които синтезират невроните на мозъка, помагат за преодоляване на болката и стреса, влияят на емоционалното състояние.

Изследванията показват, че нивото на ендорфините е свързано със социализацията, колкото по-високо е тяхното ниво, толкова повече и по-добре си общуваме с другите. Приятелството може да бъде обезболяващо.

Реплика: Всички сме изцяло взаимосвързани в една система и затова, доколкото поддържаме междуличностните връзки, дотолкова можем да споделяме както добрите, така и лошите усещания.

Но ако се свързваме с добри връзки, тогава неприятните усещания напълно изчезват. А ако се грижим за другите, вместо за нас самите,  несъзнателно се освобождаваме от мислите за себе си, от егоизма, и  можем да усетим Твореца…

[183570]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Въпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: “Любовта ще покрие всички престъпления”. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

С помощта на науката кабала можем да достигнем до правилните отношения в семейството, с децата, в колектива, държавата, обществото, между държавите и в света. Това е огромна система от поправяния, която трябва да овладеем.
След като тя бъде поне частично реализирана между нас, светът ще изглежда съвсем различен. Дори началото на прилагането на методиката за повдигане над егото вече ще избави света от страдания. А след това тя ще повдигне човечеството на следващото стъпало.

[174946]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Клипове - No Comments→

Въпрос: Защо най-важното за човека е да чувства, че го обичат?

Отговор: Защото сме социални създания и всички произлизаме от една система, наречена „Адам Ришон“, в която сме се намирали като един човек с едно сърце, всички заедно в едно желание, свързани помежду си и дори след като, сме се отделили един от друг в процеса на еволюцията, ние сме свързани помежду си с помощта на вътрешна сила.

Откъде идва толкова силното влияние на обкръжението върху човека? В нашия корен, в самата дълбина на природата ни, ние сме свързани заедно по най-тесен начин с един източник, в едно състояние, в едно желание, макар и физически да сме отдалечени.

Така съм устроен от природата и затова много ме вълнува какво мислят и говорят за мен. Това е вярно дори за малките деца.

Въпрос: За човека най-важно в живота му е стремежът да чувства, че го обичат. Защо?

Отговор: Защото влиянието на обкръжението върху човека е много мощно.

По природа, аз като животински вид не искам много неща – малко храна, място за своето семейство и децата. А за да постигна всичко останало, свърхнеобходимото за своето съществуване, аз разрушавам живота си, само и само да се удостоя с признание в очите на обществото – да стана любим, уважаван, богат, умен.

Работя години, за да купя голям дом, особена кола. И защо е всичко това? Защото това е, което е ценно в очите на обществото. Тоест аз съм роб на своето обкръжение.

Въпрос: Когато човек обича някого, това го изпълва изключително много. Няма по-мощно усещане, проникващо до самите дълбини на човека. Защо му е добре, когато изпитва любов към някого? Защо сме устроени така?

Отговор: Въпросът може да бъде зададен така: Защо усещам в себе си необходимостта както да бъда обичан, така и аз да обичам някого? Това произхожда от нашата природа, от наличието на желание да чувствам своето отношение към обкръжението – да получавам от тях любов и да ги обичам.

Въпрос: Защо за мен е важно аз също да ги обичам?

Отговор: Това произтича от висшия корен: такива сме създадени и получаваме впечатление от висшата сила на природата, която ни ражда и подхранва, а също от дома, от родителите, от семейството. Затова и аз също имам такова желание да обичам някого.

Това е отношение към света, защото иначе чувствам, че се намирам сред хора,  които ненавиждат другите и които аз също ненавиждам. Има хора, които дори в своя дом не чувстват любов и виждаме, дотолкова неправилно и лошо ги отглеждат. Недостигът на любов, която те не чувстват от родителите, от семейството и обкръжението, правят от тях уродливи хора.

И това произлиза от природата. Не сме такива създания, които могат да съществуват в самота. Виждаме, че дори на новородените животни им е нужна майчина любов, помощта на стадото им.

Въпрос: Може ли човек, който никога не е изпитвал любов, да се влюби в друг човек?

Отговор: Не. Той не може нито да приеме, нито да даде любов. Такъв човек е много нещастно, непълноценно създание  и му е трудно да съществува.

Въпрос: Да си представим, че след сто години се роди дете от родители-роботи. Те ще се грижат за него и ще му дадат всичко, каквото е възможно, като в царски дворец, освен чувството за любов. Какво ще му липсва?

Отговор: Всичко! Той няма да почувства, че го напълват с всичко. Ще му липсват отношения. Тъй като произлизаме от система, която се нарича „Адам“ и там, в тази система, всички ние сме вътрешно свързани един с друг като едно тяло. И ако не чувстваме никаква връзка между нас, то ние сме пропаднали, природата няма да ни поддържа и ние няма да можем да съществуваме.

От 692 беседа за нов живот, 16.02.2016

[180099]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената, Общата душа "Адам" - No Comments→

Първата стъпка към правилната самооценка

Въпрос: Обикновено на човека му е много трудно да съди самият себе си. Той се измъчва от съмнения за правилността на действията си и от угризение на съвестта за грешки в миналото. Случвало ли ви се е да изпитвате такава самокритика?

Отговор: Моята самокритика и съмнения са от съвсем друг  характер: дали съм успял да привлека към себе си светлината, връщаща към източника в оптимална, максимално възможна форма? Аз се тревожа само за това. Защото след като съм го направил, всичко останало ще довърши светлината.

Светлината ми дава правилния поглед , организира необходимото състояние, виждането към бъдещето, подсказва ми как да се държа във всякаква ситуация, на всяко място в личния живот и в живота на обществото, изобщо в отношенията към цялото човечество, разкрива предназначението ми в този свят. Висшата светлина устройва целия ми живот.

Затова аз не се страхувам от грешки, а просто се старая през цялото време да бъда подвластен на светлината, защото в нея е цялата сила. Няма за какво да се боя, освен за това дали съм вложил максимални усилия, за да привлека светлината , която ме прави човек.

Въпрос: А как се отразява това на отношенията в обикновения живот: в работата, в семейството?

Отговор: Там се старая да действам рационално, както е редно. Но аз проверявам себе си само относно светлината, висшата сила, която съм имал възможност да привлека или не. Защото само в това ми е дадена свобода на волята.

След като висшата светлина ми въздейства и ми е предала някакви свои ценности, свойства, разбиране за света, аз започвам да използвам това, което тя е създала в мен. Светлината ме е създала с егоистично начало, но му е извършила поправяне, като същевременно ми е предала доброто начало. Сега аз се намирам между тези две свойства и това определя отношението ми към живота.

 Към работата си аз се отнасям както всички, но през цялото време се проверявам доколко се намирам под въздействието на поправящата светлина. В сегашното време, на дадения етап на развитие, всеки трябва да се научи да прави така.

Въпрос: Коя е първата стъпка на човека за правилната самооценка?

Отговор: Той трябва да започне да изучава науката кабала, където ще се научи да привлича към себе си светлината, връщаща към източника – положителната сила, скрита в природата, която сме длъжни да разкрием. Само тя му дава възможността правилно да оценява самия себе си. Той трябва да се безпокои само за това как да привлече към себе си повече от тази сила.

Във всеки случай ние се намираме под властта на вътрешната сила на егоизма. Ние не познаваме тази сила, не сме способни да я изследваме, за да видим, че тя е вътре в нас, да разберем своите пориви и желания. Затова науката кабала съветва: да се грижим само за това как да притеглим към себе си позитивната сила, колкото се може повече, във всеки миг, а всичко останало не е важно. Цялата твоя самокритика нищо не струва.

Позитивната сила уравновесява злата сила на егоизма и те ще работят заедно като две линии. А човекът ще се окаже между тях, в средната линия, и затова ще може правилно да се придвижи в живота към правилната цел, с единствената грижа: така че висшата сила, светлината, връщаща към източника да му въздейства все повече и повече.

Повече нищо не можем да изменим в живота си и на нищо не можем да повлияем, освен на това. Така че, аз нямам други вълнения, освен тези за светлината.

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Обективната самокритика, ч. 3

От 686-а беседа за нов живот, 04.02.2016

[177296]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Имам приятел, който работи в завод. Той казва „Слушам лекциите на проф. Лайтман, всичко ми харесва, но не мога да направя повече от това. Имам семейство, деца, работя по 14 часа на ден и, не дай си Боже, кривна малко, всичко започва да се разпада.“ Тоест става дума за някакво социално неравенство.

Защо вашата организация не оказва влияние на ниските слоеве на населението, за да може те да се присъединят към процеса на поправяне?

Отговор: Нашата организация ще може да повлияе на случващото се, ако има много такива хора като вашия приятел.

Реплика: Но той  не може да се присъедини към вас…

Отговор: Не, той може, като всички останали. Нека първо да научи как трябва да действаме, за да направим нашето общество единно. И когато някоя част от обществото започне да се обединява, тя ще може да повлияе на всички останали.

Освен това, науката кабала обяснява по какъв начин трябва да се обединяваме, за да може между нас да се появи особена сила, като  усилвател, в който влиза малък сигнал, а излиза огромен. Такова можем да направим обществото.

Трябва да се научим да се обединяваме правилно помежду си, за да може малко на брой хора да променят цялата система, цялата страна. Освен това, ние не го правим, защото сме социалисти, леви или десни, а защото работим по методиката, която ни разкрива науката кабала и която ни обучава как да съответстваме на природата.

Ние  вземаме  законите на човешкото съжителство, сътрудничество и обединение от природата. И понеже постепенно се опитваме да се приближим към тази система от връзки, която съществува в природата, в нас се проявява огромна усилваща сила. Ние можем да направим всичко.

Въпрос: Значи е достатъчно да разбираме идеята и да я поддържаме?

Отговор: По принцип да. Затова вашият приятел не трябва да напуска работа, не трябва да се задълбочава в кабала,  достатъчно е просто да поддържа връзка с нас.

В нашата организация участват хиляди хора и никой от тях не напуска работа. Всички ние просто изучаваме как  правилно да се обединяваме, за да постигнем такава усилваща сила, с която наистина ще можем да повлияем на цялото общество.

От уебинар на zahav.ru, 13.01.2016

[175223]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→

Как да бъда независим съдия?

Въпрос: В човека самооценката започва да се развива от най- ранна възраст, от една до три години.

Детето попива от обкръжението, от родителите, от братята си и в него се развива вътрешен глас, който му подсказва кои постъпки са правилни и кои неправилни.

Счита се, че самокритиката помага за успеха в живота, но не винаги е така. Понякога тя достига такива размери, че потиска човека и не му дава да постигне целите си. Що за механизъм по самоконтрол е даден на човека от природата?

Отговор: Цялата история на развитието на човечеството е необходимо да се раздели на две части. В първата част е всичко случило се до днешно време, когато сме се развивали за сметка на собствения си егоизъм, растящ от поколение в поколение, от година на година, от ден на ден, от секунда на секунда. Всички оценки на себе си и на обкръжаващия ни свят са произлезли от нашия егоизъм.

Дори ако човек се отнася положително с околните, това също е следствие от егоизма. Осъзнал е, че си струва да се разбира с другите и да се държи добре. Егоистичната природа на човека може да се използва както по отрицателен, така и по положителен начин.

В днешно време, в нашето поколение, егоизмът е нараснал до краен предел и затова не е способен да вземе под внимание абсолютно никой и да се съобрази с чуждото мнение. Съвременният човек не може да се обедини с никого и използва само виртуални връзки, които никой с нищо не задължават.

Защо виртуалната връзка е станала толкова популярна в последно време? Защото това не е връзка! Всеки си остава в собствената ниша. Никой при никого не навлиза и затова хората са съгласни на такава свободна връзка с другите.

Разбира се, той изхвърля във виртуалната мрежа цялата си злоба към другите, цялата си отрова. 99% от публикуваното в интернет, по радиото, телевизията, във вестниците е напоено с отрова. Средствата за масова информация са лицето на нашето поколение. Това вече не е критика, а просто изплискване навън на цялата зла природа.

Критичното отношение в човека е възможно на две нива. Едното ниво е следствие от развитието и възпитанието, влиянието на бащата и майката, братята и сестрите, домът, улицата, обкръжението, детската градина, училището, учителите, приятелите, средствата за масова информация, филмите. Пораствайки, над всичко това той изгражда своето отношение и метода, по който ще оценява другите.

Защото, ако не го научат по какъв начин да го прави, той ще възприема всяка ситуация като насочена срещу него. Съгласно възпитаните в него принципи ще оценява света, хората, обществото.

За обективна критика е необходимо да си експерт, който се издига над себе си, над полученото възпитание и жизнена  философия. „Експертът“ е способен да „влезе под кожата“ на някой друг и да погледне с неговите очи, от гледната точка на чуждата философия, образование, партия.

Човек, който може да преминава на различни нива и от там да оценява случващото се, се нарича съдия. Той съди обкръжаващото общество, а по отношение на себе си се явява само независим експерт, тоест, в тази оценка не привнася нищо от себе си.

Не може да има обективен съд, ако съдията предварително има предубедено мнение, например, принадлежи към дясна или лява партия. Съдията е длъжен да бъде неутрален, иначе ще съди предубедено, като подкупен. Това вече няма да бъде обективна критика, а оценка на другите относно себе си.

В този случай, естествено обвинявам другите, че не са като мен, тоест, по-лоши от мен. Дори ако си по-умен, по-богат, по-образован, по- солиден, все едно, аз ще те критикувам, твърдейки, че намирам недостатъци в теб.

Излиза, че за да съдя другите, е необходимо преди всичко да издигна себе си до ниво експерт, в съвършено неутрална позиция. Способен ли е човек на това? Очевидно не е.

Продължение ч. 2

Следващи публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 3

Обективната самокритика, ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[176985]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Критиката ни убива

Въпрос: Съвременният човек е на такова високо ниво на развитие, че критикува всичко и всички. От друга страна, прекалената ни критичност ни е довела до състояние, което вече започва да ни убива?

Отговор: Човешкото развитие се дели на два етапа. През първия етап, който продължава и досега, всеки се развива в своя егоизъм.

Но в наши дни животът стана необичайно труден. Ние се оказахме затворени на Земното кълбо, като в едно малко село, където всички се ненавиждат един друг и не могат да се погодят.

Над нас е надвиснала опасността от взаимно тотално унищожение. Затова човекът започва да се замисля: „А каква ми е ползата от това, че аз критикувам всички? Как мога да се освободя от тази критика? Той открива, че би му било по-добре да не критикува другите.

В миналото се смяташе, че критиката ни помага да напредваме, да постигаме успехи, да подобряваме обществото, да изграждаме по-добър живот. Но днес ситуацията ни изглежда съвсем елементарна: всички ние сме лоши и не можем да изградим нищо добро, от нас никога няма да излезе нищо добро. Ние сме дошли до тотална разруха и няма кого да критикуваме, защото всички сме такива: разбити и зли.

И дори ако биха ни посъветвали как да се поправим, от някоя външна експертна система, от друга звезда, ние все едно не бихме могли да реализираме това, защото всеки от нас е затънал в своя тесен егоизъм.

Въпрос: Но това се възприема като много силна критика?

Отговор: Аз не критикувам, аз просто наблюдавам човешкото общество, себе си и всички останали и констатирам нашето състояние. Извеждам своята гледна точка навън: извън нашето общество и самия себе си, и оттук правя извод, че никаква обективна критика е невъзможна за нас. И в такъв случай критиката само поражда раздори и още по-голяма война.

Продължение ч. 3

Други публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 4

От 686-а беседа за новия живот, 04.02.2016

[177284]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - 1 Comment →

Мнение: На власт днес не идват професионалните политици, а неспособните  да управляват непрофесионалисти, „гастрольори“, които обществото е избрало от рекламите в средствата за масова информация.

Но дори и да бяха попаднали истински политици в правителството и дори и да имаха добри планове за промяна на света към по-добро, след избирането им те попадат в система на доста жестока конкуренция, затъват в тресавището на политическия бит и циничната борба за длъжности.

Струва им се, че за реализирането на поставените задачи не им достига власт. Оттук водят начало скандалните конфронтации, като проява на отчаяние в борбата за власт. За да подобрят картината на резултатите си, политиците въздействат на средствата за масова информация. Но картинката от резултата властите трябва да променят вътре в себе си и тогава обществото ще я отрази в съответствие с качеството на промяната.

Реплика: Несъмнено се намираме още под властта на злата „демокрация“, която в правилния си вид трябва да се опира на общество от отговорни хора, възпитани в истина, разбиращи целта и пътя за нейното постигане и избиращи да изпълняват избраната от тях цел и план.

Това трябва да бъде осъзнато, обсъдено и избрано от обществото. Затова главното в наше време е възпитанието на обществото от следващото поколение.

[173845]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

Природата през цялото време ни тласка към духовното чрез страданията. Днес ние сме навлезли в нов етап на развитие – масова интеграция на човешкото общество, обединение въз основата на взаимно разбирателство и отстъпки.

Попитай кабалиста.

[152829]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Клипове - No Comments→

Въпрос: Работя като учителка в горните класове и много ме вълнуват проблемите на подрастващите, заради които много от тях зарязват обучението си.

Иска ми се да им дам основата на такова възпитание, за което говорите. Но имам ли възможност да направя това в няколко часа на седмица, които са ми определени за всеки клас?

Отговор: Разбира се, така нищо не може да се направи. Защо половината от времето, което детето прекарва в училището, да не се посвети на полезни занимания, тоест на обучение как да изгради себе си, своето бъдещо семейство, света, новото общество, как да построи правилни отношения с близки и чужди хора, с приятелите си?

Именно това се нарича възпитание, то трябва да изгражда човека. Не е достатъчно просто да родиш деца, трябва също да направиш от тях хора, да ги формираш. Но днес това не се случва. Във училището се формира не човека, а химика, математика, физика, специалиста в някаква област и това е всичко.

Но това все още не означава да бъдеш човек. В училище няма такъв предмет “изграждане на човека”. Необходимо е да се разбере този въпрос и да се внесе за всенародно обсъждане, защото той вълнува всички и касае всяко семейство. Страдат и децата, и родителите, и самото министерство на образованието, недоволно от такова положение на нещата.

Преди всичко, трябва да се реши как да се превърне министерството на образованието във възпитателен орган, вместо в образователен. Това е най-големият национален въпрос.

Въпрос: Мога ли аз да направя нещо за тези два часа, когато се срещам с децата?

Отговор: Проблемът е още там, че вие не знаете какво да направите. Нямаме програма, която би гарантирала, че след година ще бъде изграден един от елементите на мозайката, от която е построен човека. Възпитанието на човека е изкуство, на което трябва да се учи. Това трябва да бъде програма на държавно ниво.

От програмата по радио 103FM, 08.01.2016

[175612]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос:  Така чаках „черния петък“, за да си купя електрически велосипед… Накрая го купих и желанието ми веднага изчезна, още преди да се докосна до него. Защо се получава така?

Отговор: Винаги се получава така. Когато те влече към нещо, което нямаш,  имаш желание  и стремеж да се насладиш. Затова си представяш наслаждението от недостига на неутоленото желание и го усещаш двойно.

Когато получаваш желаното, наслаждението влиза, напълва желанието и на теб вече много не ти се иска това,  след няколко часа или след ден желанието напълно изчезва. Точно така е и когато започваш да ядеш нещо невероятно вкусно, някакво специално ястие, на което много си искал да се насладиш, но наслаждението завършва.

Проблемът в нашия свят е в това, че когато започнем да получаваме наслаждение в желанието и то се напълва, както стомаха с храна, откриваме, че наслаждението има край. Така свърша всичко, дори и живота.

Възниква въпрос: мога ли да получавам наслаждение така, че то да бъде безкрайно и непрекъснато да се увеличава, вместо да намалява? Може ли да се направи така, че колкото повече получавам, толкова повече и повече да се наслаждавам, без край? Тогава нашият живот ще стане неограничен, безкраен, вечен. Всъщност, в това е тайната на вечния живот и тя зависи само от това как използваме нашето желание.

Въпросът е как да направим така, че през цялото време колкото повече получавам, толкова повече да желая и никога да не се стига до това, че съм се напълнил или ми е омръзнало да получавам наслаждение толкова много, че да ми опротивее. Възможно ли е това?

Науката кабала (на иврит „ кабала“ от думата „ да получа“/„лекабел“) се нарича „наука за получаване“, тъй като говори за това как да получаваме, как да се напълваме в безкрайна, неограничена форма.

Ако се свързваме помежду си и наслаждението преминава през мен, аз предавам на теб, ти предаваш на другия, другия на третия и така нататък, то постоянно циркулира между нас. Наслаждението никога не спира, затова никой не се напълва толкова, че да не иска  повече.

Напротив, наслажденията преминаващи през всички постоянно се обновяват. Всеки  започва да усеща наслаждение, което се връща към него от всички и наслаждава всички. Излиза, че то съществува в нас безкрайно по величина и по време. Това се нарича достигане на бъдещия свят, на вечния и съвършен живот.

Това се случва ако знаем как правилно да използваме получаването на наслаждение. Затова тази мъдрост се нарича наука за получаване, науката кабала.

Въпрос: Кой пръв започва да отдава? Аз? Или трябва да чакам докато ми се даде и тогава  аз също да отдавам?

Отговор: Не. Вие отивате в малка група, където ви обучават как можете да се свързвате заедно така, че наслаждението да преминава от единия към другия. Създавате циркулация на енергията между вас така, че да усетите, като че ли се повдигате на летяща чиния, над нашата материя, над цялата тази временност, ограниченост в движението, пространството, наслаждението. Тогава излизате в друго измерение, над всички ограничения на този свят.

Елате и опитайте!

От програмата на радиостанция 103FM, 23.11.2015

[171738]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Кабала - No Comments→

Накъде се развиваме?

Въпрос: Защо живеем и накъде се развиваме?

Отговор: Преди всичко, това не зависи от нас.  Казано е: „Не по своя воля си се родил, не по своя воля живееш, не по своя воля умираш”.

Ние не знаем какво ще се случи с нас в следващия момент и това за нас е спасение. Човек се ражда и живее не по свой избор. Във всеки момент е принуден да оцелява в този живот, в тези условия, в които е поставен и това е добре. В противен случай резултатът би бил пълно объркване.

Животът поставя човека в рамки, в които той нищо не избира. Не знае какво ще му донесе съдбата, кого ще срещне днес, какво ще се случи с него по пътя към работа и връщайки се вкъщи, какво ще се случи с неговите деца и роднини.

Той се намира в пълна неизвестност, а ако денят свършва без страдания, е радостен: слава богу, денят е минал нормално.

Погледнете кои сме ние в мащабите на Вселената с безкрайния брой звезди и планети. Някакви малки буболечки, лазещи на повърхността на земното кълбо, целият живот на които е посветен на борба за собственото оцеляване.

И все пак, човек пита за смисъла на живота и целите на неговото съществуване, за възможностите сам да определя бъдещата форма за себе си, за своето семейство, народ, държава, за целия свят. Всичко зависи от това, с каква разделителна способност, с каква висота и с каква точност ние питаме за самите себе си, за целите на своето развитие.

В света действа обща програма за развитие. Ние гледаме своя живот и виждаме, че нищо не решаваме в него, намираме се във вътрешността на матрица, на програма. Тази програма работи над нас и през цялото време ни задава нови параметри, нови вътрешни и външни условия.

Моето съзнание се оформя от вътрешните преживявания на ума и сърцето, от усещанията на тялото, от това, което виждам, от случващото се около мен. В резултат на това аз постоянно се развивам, обработвам вътрешните и външните данни по някаква неизвестна ми програма.

Тази програма ми е дадена от раждането, от възпитанието и аз сам нищо не определям в нея. Тоест, аз нищо не решавам в моя живот. Ние виждаме, че младеж и девойка се срещат като че ли случайно, за да се оженят след това и да живеят много години заедно. Защо се получава така? Дори на този въпрос не можем да си отговорим.

Ако искаме да видим целия си път, общата програма на природата, придвижваща ни към особена цел, за да изучим тази цел ни е необходима науката кабала. От всички други науки по света има една, която ни разказва за развитието на човечеството над ограниченията на материалния свят и нашата Вселена.

Науката кабала говори за силите на контрол и управление, идващи от източника, намиращи се извън нашата Вселена  и оказващи въздействие на нашето малко Земно кълбо и на хората.

Тази наука говори за това, че човекът има особено предназначение и е длъжен да се развива. И той се развива неосъзнато, чрез принуждаващите го сили.

Но в резултат на тази еволюция човешкият род ще достигне до това състояние, в което е длъжен сам да избира: желае ли да се разива осъзнато, с пълно разбиране и по собствено съгласие.

Човек увеличава своето желание чрез това, че се обединява с другите хора и получава обща сила, позволяваща достигането на целта, първоначално

От 623-та беседа за новия живот, 08.09.2015

[167381]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 4

Програмата на живота, част 5

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - 3 Comments →