Entries in the 'Възпитание' Category

Двама + нов живот, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е новият живот, който се заражда от съединяването на мъжката и женската сила ?

Отговор: Новият живот възниква в резултат на развитието на материалните гени на бащата и майката, които придават само формата на тялото и определят неговите желания, свойства, менталност – всички качества, които се отнасят към този свят.

Но главният компонент е висшето решимо, получено от по-високото стъпало. Когато това решимо започва да расте, то получава подкрепа от материалните гени, наследени от родителите, с цел поддържане на душата.

Въпрос: А например, в котенцето също ли има някаква трета сила, освен гените на бащата и майката?

Отговор:  Разбира се, във всяко същество има висш духовен корен, дори в неживия камък. Силата на живота и съществуването на биологичното тяло се получават отгоре, от Твореца. На всяко ниво: неживо, растително, животинско, човешко, при създаването на ново същество участват три сили: висш фактор и два нисши. В кабала това се нарича „три линии“.

Над свойствата на физическото тяло и неговия характер има определена сила, която го оживява. Тя не ни е подвластна, защото идва от горе, от по-висока степен, в сравнение с майката и бащата, „плюс“ и „минус“. Духът на живота се дава от висшата сила според програмата на творението. Ако това създание трябва да живее, за да реализира целта на живота, тогава то получава свише оживяваща го сила и започва да живее.

Въпрос: На какъв етап тази висша оживяваща сила се присъединява към силата на майката и бащата в зародиша?

Отговор: Напротив, силата на бащата и майката се присъединяват към висшата сила на живот. Тя е първа и определя, че двамата ще се съединят и ще създадат нов живот. Висшата сила се нуждае от този нов живот и затова събира котарак и котка или мъж и жена. Тя „поръчва“ това сътрудничество, защото има нужда да продължава живота, докато не достигне крайната цел.

Целта на живота е в разкриването на този трети фактор, висшата сила над всички. Затова висшата сила създава живот и го върти, водейки го към съвършеното ниво.

Следва продължение…

Предишна публикация:

Двама + нов живот, ч.2

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221703]

Двама + нов живот, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Макар, че в създаването на новия живот участват двама: мъж и жена, той се заражда и расте в тялото на жената. Защо именно в нея?

Отговор: Жената олицетворява желанието за наслаждение на творението, а мъжът в нашия живот представлява Твореца, желанието за отдаване. Ето защо именно в жената стават всички изменения: в нея се развива и расте ембриона, тя ражда бебето и се грижи за него. Жената е източникът и центърът на живота, неговата същност. Всичко идва от жената.

Въпрос: Защо зародишът не може да се развива в мъжкото тяло, а само в женското?

Отговор: В съответствие с нашите стадии на развитие, всички промени се случват в рамките на желанието за наслаждение, което е представено в нашия свят от жената. А ролята на втората сила е в желанието за отдаване, за да се даде началото на нов живот. Цялото останало развитие е за сметка на жената, майката.

Мъжът и жената са представителите на двете основни сили, действащи в творението: желанието за отдаване и желанието за получаване. Но, разбира се, в нашия свят те и двете са егоистични. Ние не виждаме в този свят такова разпределяне на ролите – жените да искат само да получават, а мъжете да отдават. Те просто символизират тези две сили като отпечатък от духовното, където действат две съвършено противоположни сили.

Въпрос: Защо примитивните форми на живите същества са способни да се размножават с просто деление на клетките и само по-развитите същества изискват съединяването на мъжки и женски индивиди за продължаване на рода?

Отговор: Примитивните същества лесно сменят пола си, стават ту мъжки, ту женски. Те не са достигнали в своето развитие такова противопоставяне на половете, което да изисква две различни тела.

Въпрос: Детето е следствие от съчетаването на гените на бащата и майката, или в него има и още нещо допълнително?

Отговор:  Много е трудно да се обясни какво има в зародиша от майката и от бащата, в какви свойства и какви клетки, в разума и сърцето, защото това не е известно на учените биолози, а само на кабалистите. Това е особено съчетаване на свойствата, свързано с корена на неговата душа. Нали има още един вътрешен духовен компонент, казано е: „Бащата дава бялото, майката – червеното, а Творецът дава душата“.

Въпрос: Излиза, че освен гените на бащата и майката, в новороденото има нещо трето?

Отговор: Третото е душата, която идва от висшата сила, управляваща бащата и майката, за да се съединят и заченат ново тяло. Духът на живота се спуска в това тяло от стъпало, по-високо от това на бащата и майката и съответства на свойствата, които те са предали на зародиша.

С други думи, душата, идваща от Твореца, от най-високата степен, определя каква комбинация от материални свойства на бащата и майката, под каква форма, в какъв ред и с каква сила ще бъде въплътена в зародиша. Кой ще бъде бащата и коя майката също се определя в съответствие с душата.

Следва продължение…

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221504]

Възпитание на човека на бъдещето, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как действа родителят, който възпитава децата си над своя егоизъм?

Отговор: Родителят е длъжен да премине през всичко това, като се обучава в курсове по интегрално образование, участва в семинари, работи над обединение в група. Там той ще разбере какво се изисква от него като човек и родител.

Всъщност, той изучава как въпреки злата си природа, все пак да организира такова общество, в което ще бъде добре на всички.

Ние сме лоши заради природата си, така че, какво трябва да направим, за да живеем добре и да не се изяждаме един друг? До каква граница можем да се потопим в егоизма си? Няма ли да чакаме, докато хората започнат да си готвят за обяд един друг?

Всичко зависи от обяснението и преди всичко е нужно да се обучават родителите. А след това те ще заведат децата си в същите кръгове, където сами са се обучавали как правилно да се обединяват с другите. Това трябва да бъде национална програма, а след това и световна. На всички да стане ясно, че за човечеството няма друг изход, освен да получи ново образование, с което ние поправяме себе си.

В нас има порок, който ни превръща в злобни животни, най-лошите от всички. Защото вълкът изяжда толкова, колкото да се насити и неговият егоизъм е ограничен от количеството месо, което може да изяде. А човекът не е ограничен в егоизма си и е готов да погълне целия свят. Затова трябва да изискваме много по-сериозно възпитание, отколкото за обикновените животни. Това си заслужава да се осъзнае от всички, иначе светът ще завърши своето съществуване.

Ние оставяме лошо наследство на децата си: разединено общество, все по-нарастващо неравенство между хората, проблемни зони на картата, където е опасно да се преминава.

Светът става все по-опасен и човекът търси за себе си безопасно убежище. А още по-важно за него е да обезпечи безопасност на своите деца. Може би, осъзнаването на злото на съвременното общество ще ни принуди да вземем решение за необходимостта от промени.

Въпрос: Егоистичните изисквания на сина ми предизвикват у мен най-егоистичната реакция. Как мога да я реализирам по нов начин, извън егоизма си?

Отговор: Това не е много лесно и изисква продължително обучение, което всъщност никога не свършва. Защото човекът се ражда егоист и егоизмът в него му говори през целия му живот. Заради това е нужно цял живот да се занимава с поправянето на егоизма си, да го удържа в правилните рамки и правилно да го изразява.

Въпрос: Означава ли това, че няма да се сърдя на децата си, няма да избухвам?

Отговор: Не става въпрос за обучаването на добри обноски, като при английския джентълмен. Човекът трябва да знае, че използвайки своя егоизъм по специален начин за благото на другите, той се издига на ново ниво на съществуване и в това е огромното възнаграждение.

Въпреки изгарящият го егоизъм, той желае на другите добро, вместо зло и затова започва да живее в два свята. Вътре в егоизма си той усеща този свят, а в издигането над егоизма към отдаване и любов към ближния, той ще усеща висшия свят, особено, по-високо съществуване.

Следва продължение…

От 933-а беседа за нов живот, 14.12.2017

[219652]

Предишни публикации:

Възпитание на човека на бъдещето ч.1

Лъжа и истина, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Всъщност, ние лъжем почти постоянно и всеки ден: започвайки с малки уловки и премълчавайки малки недостатъци – до най-голямата измама и клевета. Лъжата е част от нашия живот.

Детето започва да лъже от ранно детство, дори без да осъзнава, че го прави. Ние се умиляваме, когато на въпроса: „Кой изяде бонбона?“, детето, с изцапана с шоколад уста уверено отговаря: „Не съм аз!“ Какъв е смисълът на лъжата и как тя развива човека?

Отговор: Лъжата е заложена в основата на творението, като противоположност на истината. Истината и лъжата са равнозначни по важност, защото не могат да съществуват една без друга. Ние трябва да оценяваме едното спрямо другото, иначе нищо няма да почувстваме. Няма зло без добро и няма добро без беда, няма тъмнина без светлина и т.н.

Затова винаги вътре в истината присъства лъжата и обратно. Ако се задълбочим в основата на творението, то там има светлина, която се явява истина. В края на краищата светлината е единственото нещо, което съществува – само отдаване и обединение на всичките части на творението. А лъжата, тъмнината идват всеки път, желаейки да разделят, разединят и дори да разбият цялото творение.

Именно това се е случило при прегрешението с Дървото на Познанието. Написано е, че лъжата може да съществува само в случай, че е израснала от някаква истина. И затова в началото Адам и Ева опитали ябълката, бидейки уверени, че могат да я ядат, и да ѝ се наслаждават заради отдаването, и не може да има никаква забрана. И действително това било истина.

Но когато те продължили да ядат, вече не можели да избегнат изкушението и се оказали в лъжа. Тоест, лъжата израства от истината, и ние, резултатът от лъжата, на онова на огромното разбиване, което се е случило с нашите души в самото начало.

И затова, ако искаме да стигнем до истината, трябва да преминем през лъжата, провирайки се като че ли през тъмна гъста гора и тогава, малко по малко е възможно да достигнем до истината.

Именно „възможно“, защото това е наистина невероятно трудно да се постигне. Освен това, тази възможност зависи от нашето развитие, което осигурява науката кабала за сметка на светлината, възвръщаща към източника. Защото иначе ние въобще не виждаме къде е истината и къде е лъжата, точно като детето, което ни уверява, че не е изяло бонбона, въпреки очевидните доказателства. Ние не разбираме и не осъзнаваме своята лъжа, понеже лъжата е нашето изначално свойство.

Затова е необходимо да прощаваме за лъжата, отнасяйки се един към друг с разбиране и да се научим да се издигаме над цялата тази измама, възприемайки я като мили детски лудории. В края на краищата, това е нашата природа…

Светът не може да съществува без лъжата и именно в наличието на лъжата може да съществува истината. Хубаво би било, ако бъдат по равно, защото сега ние живеем в свят на непрекъсната измама. А тези зрънца истина , които има в него, са предназначени само, за да представят лъжата за истина.

Следва продължение…

От 918-а беседа за новия живот, 16.11.2017

[216837]

Възпитанието определя съдбата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Егоизмът в служба на света

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам. „Мир в света„, глава „Закон за единствеността“: В природата на всеки човек е да използва всички творения в света за собствена полза. При това, дори ако дава нещо на ближния си, то го прави принудително.

По същество, отдавайки, човек използва ближния си в своя полза, само че по-хитро.

Възможно е отдавайки, човек дори да не чувства, че използва другия. Но не може да бъде такова, да отдава безкористно. Това във всеки случай ще бъде с намерение да получи.

Смисълът на казаното е в това, че природата на всеки клон е близка до своя корен. И тъй като душата на човек произлиза от единствената и единна, властваща над всички висша сила на природата, то човекът усеща, че всички творения на света трябва да се намират под негова власт и са създадени заради негова лична полза. Това е неизменен закон.

Може да се каже, че „законът за единствеността“ властва над сърцето на човека. Няма ни най-малка надежда да се отмени или поне малко да се смекчи неговото проявление. Изобщо няма да си изкривим душата, ако кажем за това свойство, че то представлява „абсолютна истина“.

Ясно е, че такава е нашата природа. Главното е да не крием този закон, тази „абсолютна истина“, че само нашият егоизъм действа в цялата реалност, а да го използваме правилно. Тъй като егоизмът е целия материал на творението, и ако не се научим правилно да го използваме, то така и ще страдаме през целия си живот.

Целият живот на човека, от раждането до смъртта е една борба. Как да получим наслаждение от нея и да достигнем вечен, съвършен живот? Затова не е необходимо да унищожаваме своя егоизъм, а правилно да го използваме.

В нашия свят няма сила, която да може да поправи егоизма ни. И затова хората мислят, че няма изход. Всички правителства, всички философии, всички народи на света, най-умните съветници на президенти, не могат да посъветват за никаква методика на поправяне на егоизма. Все едно, конкуренцията и използването на ближния остават.

Само науката кабала, привличаща висшата сила, несвойствена на нашето ниво, на нашия живот в този свят, която ни помага да притеглим силата на любовта, може да ни каже как правилно да работим с егоизма си. Получава се, че егоизмът е много полезен, тъй като именно над него построяваме системата от връзки. За сметка на повдигането си над своя егоизъм, в противоположната му форма, ние разкриваме висшата сила на природата.

Егоизмът има безкраен брой форми, егоистични връзки помежду ни, и всичко това са форми на висшата сила на любовта и отдаването, само че обратни, все едно печат и отпечатък. Ако не е егоизмът във всевъзможните му форми, няма да има възможност да се разкрие формата на висшата сила и да се постигне. Тя би била неуловима.

Но за сметка на това, че обръщаме ненавистта в любов, ние разкриваме нейната форма. Всичко това може да се усети практически, ако се седне в кръг и за половин час, с помощта на проста беседа по интегралната методика, започнат да се разискват прекрасните резултати от нашето обединение.

Дори при условие, че в кръга се събират хора с противоположни възгледи, непознати един на друг. Това показва, че в реалността съществува позитивна сила, която е скрита вътре в обединението и именно сред чужди хора. Ако те седят заедно в кръг и провеждат беседа по интегралната методика, то започват да разкриват помежду си топлина, единство, близост, разбирателство, готовност да отстъпват един на друг.

Те виждат в каква форма могат да се съединят и допълнят, как могат да си помогнат в кръга. Още от първия опит те разкриват множеството закони на обединението.

Нашият егоизъм е неотменен факт, и никой не мисли по друг начин, освен егоистично. Истина е също и това, че в нашия свят няма никаква друга сила, освен тази. И цялата уникалност на науката кабала се заключава в това, че тя знае как да извлече от природата втората сила – позитивната, противостояща на негативната егоистична сила, за да може в допълнение на минуса да се появи плюс – силата на обединението.

От урока на тема „Възпитаване на уменията да отстъпваш“, 03.01.2017

[199864]

Поколенията Х, Y и Z, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как външното влияние въздейства на характера на поколението и го формира?

Отговор: Егоизмът на човека е като глина или тесто, от което външното общество може да извае всичко, което иска.

Въпрос: Нима характерът на поколението не зависи от неговия егоизъм?

Отговор: Егоизмът само определя колко податлив е този материал. Преди време са ваяли от глина, след това от мрамор, а по-късно са започнали да използват още по-сложни материали за строителство. Днес повече от всичко се използва пластмасата.

Цялата разлика е в материала, а не какво и как се строи, той определя поколението. Но самият материал, който е подходящ за строителство, идва отвътре, от развиващото се желание за наслаждение.

Въпрос: Старото поколение е създало всички иновации, които не са съществували в света. А следващите поколения влизат в свят, в който вече има всичко. Може би затова младото поколение не се впечатлява много от материалните ценности?

Отговор: Младите хора не се впечатляват от материалните ценности и няма нищо особено, което да се добави в света на материалните ценности. Изглежда, че те няма какво да правят? Но това е подобно на ситуацията, която е била след физиката на Нютон, когато вече всичко е било известно и след него е дошъл Айнщайн, който е открил нови измерения.

Същото е и тук: ние сме създали всякакви видове апарати, но новото поколение има възможност да създаде нови програми за тях, да проникне вътре в материала, вътре в генома, в източника на живота, вътре в мозъка и над него. Те имат още много работа.

Като студент съм работил в областта на медицинската кибернетика, в институт, който се занимаваше с изследване на кръвта и мозъка. Но то беше нищо, в сравнение със съвременните уреди и възможности за изследване. Изследванията отидоха много напред: вътре в клетката, във вътрешността на мозъка, в психологията на човека, отвъд разума, те отиват от другата страна, зад границата на човешкия живот.

Тези изследвания все още се отнасят към материалното, но вече се доближават до границата на духовния свят и ние постепенно губим връзка с материала. Тази информация е от граничната зона, над материята.

Егоизмът на съвременния човек е по-развит и сложен, той е проектиран да възприема най-дълбоките тайни на живота. И за него те изглеждат напълно естествени и обикновени. Човекът вече не се впечатлява от инструментите, които попадат в ръцете му, а търси какво може да постигне с тяхна помощ.

Поколението „бейби-бум“ изгради материалната база, апаратурата. Следващото поколение създаде програми за нея. А най-младото поколение сега ще използва всичко това.

Въпрос: А какво остава да прави следващото поколение? Къде отиваме?

Отговор: Мисля, че следващото поколение ще влезе в реалност, която ще разкрием за сметка на преходното развитие и ще живее в нея. Не него му предстои да разкрие духовния свят. Задачата на бъдещото поколение е да премине от компютрите и изследването на материята към силите. Когато се вглъбим в материала, чрез него ще стигнем до силите, които го управляват. И там ще продължим изследванията си.

Въпрос: От какво ще се впечатляват младите хора след десет години?

Отговор: Струва ми се, че от нищо. Колкото по-младо е поколението, толкова по-трудно е нещо да го докосне. Егоизмът им е толкова тънък, че те не се впечатляват от нищо материално в този свят. Но трябва да разкрият по-високи източници на влияние и вероятно ще се впечатлят от тях. А обикновените неща, които напълват хората: храна, секс, семейство, пари, почести, знания, всичко това вече не е важно за съвременното поколение.

Ясно е, че трябва да се удовлетворяват необходимите потребности на тялото, но извън необходимото младият човек ще иска да бъде в света на управляващата програма, в света на силите, над материята, там, от където се задейства тази материя, в големия компютър на творението, който се нарича „духовен свят“.

От 850 беседа за новия живот, 18.04.2017

[205566]

Духовният геном ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако във всеки човек освен материалния геном има и духовна ДНК, как тя попада в него? Духовният ген също ли се предава по наследство от родителите на децата?

Отговор: Това е много трудно да се обясни. Може да се каже, че духовните гени не се наследяват, но се предават свойства, които допринасят за тяхното пробуждане.

Когато майката ражда нов живот, тя дава материално обличане на духовната ДНК. Разбира се, все още има някаква връзка между едното и другото, доколкото характерите на майката и бащата се предават на детенцето. Това е относно материалните свойства, но те също влияят на реализирането на духовният ген. Защото в крайна сметка абсолютно всичко е насочено към реализирането на духовната ДНК.

В материалният свят, сам по себе си, няма никаква важност, никаква собствена цел, всичко е предназначено само за това, за да се постигне реализацията на духовния геном.

Въпрос: Аз имам четири деца, но всички те са много различни. Те са получили същите гени от бащата и майката, защо са толкова различни?

Отговор: Но бащата и майката също са различни. Въпреки, че са едни и същи хора, отвътре съдържат много различни свойства. А главното е, че всеки път в света трябва да излезе духовна ДНК, така нареченото „решимо“, което има специално предназначение.

Така че в името на духовното предназначение на детето, от бащата и майката се избират не само доминантите, които се проявяват навън във видни за нас качества, а тези, които са най-подходящи за правилното израстване на духовната ДНК на ембриона.

Духовният заряд определя всички останали качества. Ако нашите духовни ДНК са свързани помежду си, то сме длъжни да реализираме тази връзка. Но тъй като все още не сме готови за нея, ние се намираме в материална обвивка и ни се струва, че имаме материални тела и общи занимания, някакви си отношения.

Но всичко това е само въображаема реалност, създадена, за да приближим духовните ДНК една към друга. В това се състои цялата функция на този свят. А след това той изчезва.

Въпрос: Излиза, че всяко сближаване с някакви хора: на работното място, със съседите по дом, с мъжа или жената – всякаква интеракция между двама души има за цел реализация на духовната ДНК, която стартира целия този процес?

Отговор: Разбира се. Нашият свят няма никаква друга функция, освен тази: да ни осигури място за работа и да ни приближи един към друг във времето, когато не можем пряко да повлияем на нашите духовни ДНК и да започнем да работим с тях директно, като в лаборатория.

Следва продължение

От 745-та беседа за Новия живот, 12.07.2016

[191245]

Защо хората лъжат

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената „бяла лъжа“. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: „Да, това е истина“, – а в следващия момент: „Не, това е лъжа“.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.03.2017

[204351]

Защо човекът трябва да бъде възпитаван?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На хората не им харесва когато ги възпитават. Какво означава възпитание от гледна точка на кабала?

Отговор: Въпросът тук не е във възпитанието. Ако вземем за пример животните, те се развиват инстинктивно и все пак, тях също ги обучават на определени навици. Майката взема със себе си малките на лов, всячески им помага.

Самата природа ги обучава на правилно приспособяване към обкръжаващата среда. Ние виждаме колко е развито това при тях, особено при бозайниците.

При човека го няма. Естествено, ако останем на нивото на животните, бихме постъпвали така. Но тъй като ние се развиваме, при това много бурно и в най-различни посоки, понякога не ни достига разбиране, как да взаимодействаме помежду си.

При животните взаимодействието е много просто: приятел – враг, негово стадо – чуждо стадо. При човека съществуват огромно количество връзки. При това, ако при животните връзките са инстинктивни – положителни или отрицателни, то човекът ги развива по неизвестно каква система. Още повече в днешно време, когато светът става все повече взаимосвързан и интегрален.

Човешката същност е абсолютно противоположна на правилните връзки между нас, при които хората с добро се отнасят един към друг, мислят един за друг като добри роднини. Именно като „добри“, защото тяхната близост е сърдечна, притегателна, предизвикваща същото движение от страна на околните.

За съжаление, в нашата природа това не е програмирано. Ние сме най-разглезените животни, защото те нямат такива отношения един към друг, както при хората. Не си вредят един на друг, помежду им няма завист, ревност, а ако има, то е само на нивото на инстинктите. Например, водачът на стадото отблъсква другите или се опитва да ги победи в схватката. Всичко се случва на нивото на инстинктите, не повече. Така се проверяват един друг, кой е по-силен и кой не. Така си разпределят властта.

В човешкото стадо се появяват съвсем други пориви – жестоки, осъзнати, излизащи от нашия необуздан егоизъм, на който му е добре тогава, когато на другия му е зле.

При животните няма такова нещо. Те действат по много проста система от инстинкти. Искам да ям – убивам, но без желание да причиня зло на другия. Животното не убива повече от това, което му е необходимо за препитание. В същото време при човека всичко се случва необуздано. Той е готов да убива целия свят, макар че не му е нужно.

Затова човекът трябва да бъде възпитаван. В неговата жестока, отрицателна, егоистична природа трябва да се привнесе от околния свят силата на доброто. Тази сила се намира в природата, но е необходимо да се извлече от там.

Обаче, трябва да знае как да я извлече, по какъв начин да я противопостави на отрицателната сила и за сметка на връзката с двете сили да израства.

От урока на руски език, 03.07.2016

[198581]

Доброто от гледна точка на кабала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е добро от гледна точка на кабала? Ако може приведете пример.

Отговор: Не мога да приведа пример, защото това не може да се покаже. Да правиш добро на хората просто така, т.е. да удовлетворяваш потребностите им, това не е добро. В материалния свят няма никакви положителни последствия от нашите благи пориви.

Множество организации и отделни хора правят добро на другите хора, но не виждаме правилни, хубави последствия от него. Тъй като за това трябва да се познава програмата на природата, нейното вътрешно устройство, схемата от сили, които въздействат на нашия свят и да се действа в съответствие с тях.

Представете си, че пред вас има компютър и вие искате да работите с него, без изобщо да разбирате каква програма е заредена в него. Какво можете да направите?

Същото е и със света. Мирозданието е огромен компютър, който се намира пред нас, и ние влизаме в него, не разбирайки, че нашите мисли, чувства, особено нашите взаимоотношения, по много ясен и активен начин влияят на цялата природа.

И ако те са построени неправилно, не в съответствие с програмата на природата, то ние, сякаш искайки да направим нещо хубаво, натискаме неправилните клавиши. Не виждаме самата клавиатура и какво правим на нея, и в крайна сметка получаваме изкривено човечество, проблеми с екологията, с децата и т.н.

Както се казва: „Пътя към ада е постлан с добри намерения“. Не разбираме, какво означава добри намерения. Ако те бяха правилни, щеше да бъде пътя към рая, тоест правилното съответствие помежду ни, с природата. Всичко би било красиво, хубаво: птички, свеж въздух, ласкаво слънчице.

Но виждаме, че света е съвършено друг: над нас надвисват радиоактивни облаци, приближават се цунами и смерчове. Под нас е замърсената земя, която във всеки момент може да се раздруса и да се изпепели. Изобщо, приготвили сме всичко за много неспокойно бъдеще, именно поради това, че не знаем как правилно да влияем на света.

Затова трябва да се откажем от привичните стереотипи „хубаво/лошо“ и да разберем какво означава „хубаво“ или „лошо“ от гледна точка на природата. А от нейна гледна точка тези понятия са съвършено противоположни на нашите, защото ние сме създадени по егоистичен начин.

Трябва да се издигнем над егоизма си и само тогава ще можем обективно да разберем какво е „хубаво“ и какво „лошо“. Ще ни стане ясно как природата се отнася към нас и ще можем да действаме правилно и непреднамерено. До тогава – по никакъв начин.

Ако доброто е „направи добро на другия“, то ние не знаем какво за него е добро. За един може да е да пийне, да хапне; за друг да потанцува; за трети – да отиде на пустинен остров, за да не го закача никой, и така нататък. Всеки си има своите желания. А какво наистина е добро за човека? Това не го разбираме.

Затова сякаш правим един за друг хубави неща, но ако погледнем рекламата например, тя не желае нищо хубаво на човека, а само подтиква егоизма, който все по надълбоко и надълбоко ни закопава.

Въпрос: Какво е „добро“ от гледна точка на кабала?

Отговор: Добро е това, което ни позволява да излезем на нивото на правилното взаимодействие, хармония с обкръжаващата ни природа. Когато се окажем в равновесие със системата, започваме да усещаме самата система на природата, ново измерение, състояние на вечност, безкрайност, съвършенство.

Необходимо е човекът да се доведе до такова състояние. Именно тогава ще узнаем какво е добро и зло. Така е и казано в Тора: „И ще бъдете като Твореца, познаващ доброто и злото“.

 От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 26.10.2016

[195950]

Духовният ген, ч. 3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между духовното ДНК на един човек и на друг?

Отговор: Духовното ДНК се определя от мястото, на което се намира човекът в общата система. Всички ДНК се събират в едно желание, в една форма, една мрежа, наречена Адам, човек.

Въпрос: Какво определя в какво семейство ще се роди човек?

Отговор: Духовното ДНК определя какви родители трябва да има детето, за да му се предоставят оптимални условия за неговата самореализация. Те трябва да способстват за това, неговото духовно ДНК да се развие и достигне до връзка с другите ДНК в отрано запланираната за нея форма.

Въпрос: Има ли такова понятие „духовна генетика“ и какво изследва тя?

Отговор: Разбира се, духовната генетика е науката кабала. Духовната генетика, подобно на материалната, също изследва пътя на развитие на ДНК, но 99% от дейността и е правилно, оптимално, практично и рационално изследване на личната ДНК и на общите гени, съединяващи се в групи и системи.

Въпрос: Материалната ДНК е необходима за построяване на тялото на човека. А за какво му е духовната ДНК?

Отговор: Материалната ДНК и целият свят е илюзорен и съществува само във въображението ни. В действителност него го няма. Той съществува само до тогава, докато не реализираме духовното си ДНК. Духовният ген е основата на творението, който реално съществува и който трябва да реализираме.

Нашият свят е сън, който ни се присънва само за да достигнем до правилна реализация на духовното ДНК. Всичко, което ни се струва в материалния свят, в действителност не съществува. С това дори вече се съгласява физиката.

Физиците изследвали материята и разбрали, че тя се състои от кванти, частици от светлина, които едновременно се явяват вълни и частици, без да имат никаква форма. А съединението на тези частици в една или друга форма зависят от това, кой следи за тях. Този свят няма никаква собствена форма – той просто не съществува.

Следва продължение…

От 745-та беседа за новия живот, 12.07.2016
[191260]

Мъжът и жената – магнитът между тях, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво определя желанието на човека? Различните мъже харесват различни жени, а на различните жени им харесват различни мъже. Защо става така?

Отговор: При животните това по-малко се проявява, защото те точно чувстват най-подходящото за себе си.
Самецът избира най-здравата самка, която е способна да роди здраво потомство. И самките също избират за себе си двойка по същия признак: най-силното и здравото, за да може да роди здрави дечица и да защити семейството.

Всъщност, човекът несъзнателно се ръководи от същите тези принципи. Макар да ни изглежда, че това не е така, и да се скриваме зад красиви думи, в основата си влечението ни един към друг е предизвикано именно от това.

А доколкото във всяко същество присъстват всичките четири нива: неживо, растително, животинско и човешко, то всички хора според характера си се делят на четири типа: сангвиници, флегматици, холерици и меланхолици. Това също влияе на избора на партньор.

В човешкото общество в този избор се намесват много фактори: образование, навици, принадлежност към определен народ, култура. И затова естественото, природно влечение на човека е силно замаскирано. Ако се изчисти от всички външни влияния, то всеки би избирал такава жена, която изисква тялото му, подхождаща му по характер.

Подходящата партньорка е тази, която ме допълва. Тоест аз бих чувствал, че с нея ще ми бъде хубаво. Защото ние се събираме за дълъг съвместен живот, за разлика от животните, които се срещат за кратко време, само за да произведат потомство.

Мъжът и жената създават семейство, за да водят съвместен живот, където се включва всичко: образование, култура, работа, построяване на дом, възпитание на деца и внуци.Това ни обвързва с такива форми на връзка, че ние вече не избираме партньора по вътрешния зов на природата и природните инстинкти.

Ние следваме общоприетите мнения, норми, мода, които се променят във всяко поколение. В продължение на цялата история на човечеството се е смятало, че привлекателната жена трябва да бъде пълна и с не висок ръст. А днес, обратното, на всички се харесват високите и слабите. Това са все външни качества, но и вътрешните изисквания към жената са се променили.

В предишните времена от жената се е изисквало само умението да се занимава с домакинството, колкото се може по-добре да готви, да чисти, да се занимава с децата, да се грижи за продължаването на рода. А днес е важно нейното образование, професия, културно и образователно ниво, обществен статус, способност да се интегрира в обществото. Тези изисквания радикално са се изменили за последното столетие.

И те не са естествени, защото всичко е различно, а нас ни мерят с една и съща мярка. Затова тя на всекиго действа по различен начин, в зависимост от това, доколко той е близо или далеч от нея. Всеки човек е вътрешно богат и притежава свой вкус, особено мнение и възгледи за всичко. А нас ни вкарват в много тесни рамки и ни превръщат в еднородна маса.

В училището във всеки клас от 15 момичета, 5 човека се ценят, а останалите са сякаш второ качество, защото не съответстват на приетите стандарти и модата. Но такова нещо никога не е имало.

Нямало е такива твърди норми и всеки е мерил по своя вкус, по сърцето си. Едни са харесвали пълните, други – слабите, на едните се харесвали високите, а на другите – ниските, според вътрешната програма на всеки. А също така мъжете харесват жена, която с нещо му напомня за майка му, т.е. прилича на нея.

Но днешното общество дотолкова е обвързано с общоприетите стандарти, че не позволява на човека правилно да реализира своя вътрешен, природен стремеж. И това е основата на всички проблеми в нашето общество, защото хората се срещат, женят се, създават деца, а след това откриват, че не са избрали точно това, което съответства на тяхното вътрешно желание.

Ние действаме по моделите, с които ни обвързва обществото, и затова не сме щастливи.
Следва продължение…

От 709-а беседа за новия живот, 05.04.2016

[189130]

Други публикации на тази тема:

Мъжът и жената – и магнита между тях, ч.1

 

Войната на половете, част 1

Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Приятелите облекчават болката и стреса

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване: Колкото повече са приятелите ни, толкова по-голяма болка можем да понесем.

Ендорфините, които синтезират невроните на мозъка, помагат за преодоляване на болката и стреса, влияят на емоционалното състояние.

Изследванията показват, че нивото на ендорфините е свързано със социализацията, колкото по-високо е тяхното ниво, толкова повече и по-добре си общуваме с другите. Приятелството може да бъде обезболяващо.

Реплика: Всички сме изцяло взаимосвързани в една система и затова, доколкото поддържаме междуличностните връзки, дотолкова можем да споделяме както добрите, така и лошите усещания.

Но ако се свързваме с добри връзки, тогава неприятните усещания напълно изчезват. А ако се грижим за другите, вместо за нас самите,  несъзнателно се освобождаваме от мислите за себе си, от егоизма, и  можем да усетим Твореца…

[183570]

Любовта е източник на живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Успешни взаимоотношения (клип)

С помощта на науката кабала можем да достигнем до правилните отношения в семейството, с децата, в колектива, държавата, обществото, между държавите и в света. Това е огромна система от поправяния, която трябва да овладеем.
След като тя бъде поне частично реализирана между нас, светът ще изглежда съвсем различен. Дори началото на прилагането на методиката за повдигане над егото вече ще избави света от страдания. А след това тя ще повдигне човечеството на следващото стъпало.

[174946]

Да обичаш и да бъдеш любим

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо най-важното за човека е да чувства, че го обичат?

Отговор: Защото сме социални създания и всички произлизаме от една система, наречена „Адам Ришон“, в която сме се намирали като един човек с едно сърце, всички заедно в едно желание, свързани помежду си и дори след като, сме се отделили един от друг в процеса на еволюцията, ние сме свързани помежду си с помощта на вътрешна сила.

Откъде идва толкова силното влияние на обкръжението върху човека? В нашия корен, в самата дълбина на природата ни, ние сме свързани заедно по най-тесен начин с един източник, в едно състояние, в едно желание, макар и физически да сме отдалечени.

Така съм устроен от природата и затова много ме вълнува какво мислят и говорят за мен. Това е вярно дори за малките деца.

Въпрос: За човека най-важно в живота му е стремежът да чувства, че го обичат. Защо?

Отговор: Защото влиянието на обкръжението върху човека е много мощно.

По природа, аз като животински вид не искам много неща – малко храна, място за своето семейство и децата. А за да постигна всичко останало, свърхнеобходимото за своето съществуване, аз разрушавам живота си, само и само да се удостоя с признание в очите на обществото – да стана любим, уважаван, богат, умен.

Работя години, за да купя голям дом, особена кола. И защо е всичко това? Защото това е, което е ценно в очите на обществото. Тоест аз съм роб на своето обкръжение.

Въпрос: Когато човек обича някого, това го изпълва изключително много. Няма по-мощно усещане, проникващо до самите дълбини на човека. Защо му е добре, когато изпитва любов към някого? Защо сме устроени така?

Отговор: Въпросът може да бъде зададен така: Защо усещам в себе си необходимостта както да бъда обичан, така и аз да обичам някого? Това произхожда от нашата природа, от наличието на желание да чувствам своето отношение към обкръжението – да получавам от тях любов и да ги обичам.

Въпрос: Защо за мен е важно аз също да ги обичам?

Отговор: Това произтича от висшия корен: такива сме създадени и получаваме впечатление от висшата сила на природата, която ни ражда и подхранва, а също от дома, от родителите, от семейството. Затова и аз също имам такова желание да обичам някого.

Това е отношение към света, защото иначе чувствам, че се намирам сред хора,  които ненавиждат другите и които аз също ненавиждам. Има хора, които дори в своя дом не чувстват любов и виждаме, дотолкова неправилно и лошо ги отглеждат. Недостигът на любов, която те не чувстват от родителите, от семейството и обкръжението, правят от тях уродливи хора.

И това произлиза от природата. Не сме такива създания, които могат да съществуват в самота. Виждаме, че дори на новородените животни им е нужна майчина любов, помощта на стадото им.

Въпрос: Може ли човек, който никога не е изпитвал любов, да се влюби в друг човек?

Отговор: Не. Той не може нито да приеме, нито да даде любов. Такъв човек е много нещастно, непълноценно създание  и му е трудно да съществува.

Въпрос: Да си представим, че след сто години се роди дете от родители-роботи. Те ще се грижат за него и ще му дадат всичко, каквото е възможно, като в царски дворец, освен чувството за любов. Какво ще му липсва?

Отговор: Всичко! Той няма да почувства, че го напълват с всичко. Ще му липсват отношения. Тъй като произлизаме от система, която се нарича „Адам“ и там, в тази система, всички ние сме вътрешно свързани един с друг като едно тяло. И ако не чувстваме никаква връзка между нас, то ние сме пропаднали, природата няма да ни поддържа и ние няма да можем да съществуваме.

От 692 беседа за нов живот, 16.02.2016

[180099]

Обективната самокритика, ч. 4

каббалист Михаэль ЛайтманПървата стъпка към правилната самооценка

Въпрос: Обикновено на човека му е много трудно да съди самият себе си. Той се измъчва от съмнения за правилността на действията си и от угризение на съвестта за грешки в миналото. Случвало ли ви се е да изпитвате такава самокритика?

Отговор: Моята самокритика и съмнения са от съвсем друг  характер: дали съм успял да привлека към себе си светлината, връщаща към източника в оптимална, максимално възможна форма? Аз се тревожа само за това. Защото след като съм го направил, всичко останало ще довърши светлината.

Светлината ми дава правилния поглед , организира необходимото състояние, виждането към бъдещето, подсказва ми как да се държа във всякаква ситуация, на всяко място в личния живот и в живота на обществото, изобщо в отношенията към цялото човечество, разкрива предназначението ми в този свят. Висшата светлина устройва целия ми живот.

Затова аз не се страхувам от грешки, а просто се старая през цялото време да бъда подвластен на светлината, защото в нея е цялата сила. Няма за какво да се боя, освен за това дали съм вложил максимални усилия, за да привлека светлината , която ме прави човек.

Въпрос: А как се отразява това на отношенията в обикновения живот: в работата, в семейството?

Отговор: Там се старая да действам рационално, както е редно. Но аз проверявам себе си само относно светлината, висшата сила, която съм имал възможност да привлека или не. Защото само в това ми е дадена свобода на волята.

След като висшата светлина ми въздейства и ми е предала някакви свои ценности, свойства, разбиране за света, аз започвам да използвам това, което тя е създала в мен. Светлината ме е създала с егоистично начало, но му е извършила поправяне, като същевременно ми е предала доброто начало. Сега аз се намирам между тези две свойства и това определя отношението ми към живота.

 Към работата си аз се отнасям както всички, но през цялото време се проверявам доколко се намирам под въздействието на поправящата светлина. В сегашното време, на дадения етап на развитие, всеки трябва да се научи да прави така.

Въпрос: Коя е първата стъпка на човека за правилната самооценка?

Отговор: Той трябва да започне да изучава науката кабала, където ще се научи да привлича към себе си светлината, връщаща към източника – положителната сила, скрита в природата, която сме длъжни да разкрием. Само тя му дава възможността правилно да оценява самия себе си. Той трябва да се безпокои само за това как да привлече към себе си повече от тази сила.

Във всеки случай ние се намираме под властта на вътрешната сила на егоизма. Ние не познаваме тази сила, не сме способни да я изследваме, за да видим, че тя е вътре в нас, да разберем своите пориви и желания. Затова науката кабала съветва: да се грижим само за това как да притеглим към себе си позитивната сила, колкото се може повече, във всеки миг, а всичко останало не е важно. Цялата твоя самокритика нищо не струва.

Позитивната сила уравновесява злата сила на егоизма и те ще работят заедно като две линии. А човекът ще се окаже между тях, в средната линия, и затова ще може правилно да се придвижи в живота към правилната цел, с единствената грижа: така че висшата сила, светлината, връщаща към източника да му въздейства все повече и повече.

Повече нищо не можем да изменим в живота си и на нищо не можем да повлияем, освен на това. Така че, аз нямам други вълнения, освен тези за светлината.

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Обективната самокритика, ч. 3

От 686-а беседа за нов живот, 04.02.2016

[177296]

Как да променим нашето общество?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Имам приятел, който работи в завод. Той казва „Слушам лекциите на проф. Лайтман, всичко ми харесва, но не мога да направя повече от това. Имам семейство, деца, работя по 14 часа на ден и, не дай си Боже, кривна малко, всичко започва да се разпада.“ Тоест става дума за някакво социално неравенство.

Защо вашата организация не оказва влияние на ниските слоеве на населението, за да може те да се присъединят към процеса на поправяне?

Отговор: Нашата организация ще може да повлияе на случващото се, ако има много такива хора като вашия приятел.

Реплика: Но той  не може да се присъедини към вас…

Отговор: Не, той може, като всички останали. Нека първо да научи как трябва да действаме, за да направим нашето общество единно. И когато някоя част от обществото започне да се обединява, тя ще може да повлияе на всички останали.

Освен това, науката кабала обяснява по какъв начин трябва да се обединяваме, за да може между нас да се появи особена сила, като  усилвател, в който влиза малък сигнал, а излиза огромен. Такова можем да направим обществото.

Трябва да се научим да се обединяваме правилно помежду си, за да може малко на брой хора да променят цялата система, цялата страна. Освен това, ние не го правим, защото сме социалисти, леви или десни, а защото работим по методиката, която ни разкрива науката кабала и която ни обучава как да съответстваме на природата.

Ние  вземаме  законите на човешкото съжителство, сътрудничество и обединение от природата. И понеже постепенно се опитваме да се приближим към тази система от връзки, която съществува в природата, в нас се проявява огромна усилваща сила. Ние можем да направим всичко.

Въпрос: Значи е достатъчно да разбираме идеята и да я поддържаме?

Отговор: По принцип да. Затова вашият приятел не трябва да напуска работа, не трябва да се задълбочава в кабала,  достатъчно е просто да поддържа връзка с нас.

В нашата организация участват хиляди хора и никой от тях не напуска работа. Всички ние просто изучаваме как  правилно да се обединяваме, за да постигнем такава усилваща сила, с която наистина ще можем да повлияем на цялото общество.

От уебинар на zahav.ru, 13.01.2016

[175223]